Да се вдъхновява от общочовешки идеали и мечти е признакът, който прави един човек съвременен, модерен

Вчера, както се казваше навремето, беше един хубав ден за българската демокрация: няколко медии писаха или излъчиха видеорепортажи, посветени на идеята Гимназията по електроника в Пловдив да бъде кръстена на името на Стив Джобс. Ето, погледнете, чуйте:

Пловдивско училище трябва да бъде кръстено на основателя на Apple Стив Джобс

Стив Джобс победи Ленин: Ученици от Пловдив искат смяна на името на училището им

Българско училище ще носи името на Стив Джобс

Други телевизии пък взеха интервюта и мнения, в това число и от мен, но още не са ги излъчили; излъчването им предстои. Не мога да си дам обяснение на този взрив на интереса от страна на медиите, но е факт, че по този начин те дават мощната си подкрепа на толкова авангардната идея за първи път в света едно училище да бъде кръстено на името на новатора, на пионера на компютърната ера Стив Джобс.

Е, разбира се, има и противници на тази идея. Все пак живеем тук, в България; няма как да няма противници. Тук всяко нещо, особено пък най-разумните неща, си имат своите противници. Ако у нас се проведе допитване за това трябва или не трябва утре да изгрее Слънцето, убеден съм, че ще има идиоти, които ще заявят, че Слънцето е по-добре утре да не изгрее изобщо. На това му думаме "български инат". Мъдри народи, които са живели с нас и добре ни познават, каквито са, например, турците, отдавна са изказали преценката, че инатът е най-същностно-определящата българска добродетел. Инатът обаче съвсем не е добродетел. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo