Текстът, който следва, е продължение на поредицата Записки по една бъдеща книга с примерно заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ или УЧИЛИЩЕ НА БЪДЕЩЕТО, или някак другояче - не знам, ще видим какво в крайна сметка ще бъде заглавието на тази пишеща се сега, ето в тия дни, но вече все по-уверено вървяща към своя финал и край книга. Тази сутрин пак решавам да пиша нов откъс от нея.Всъщност аз вече казах и написах най-главното, това, което държах да бъде казано: естеството на моя "препо-давателски" метод, който съвсем не е преподавателски обаче. Защото смятам, че на учениците много малко трябва да им бъде давано наготово, те трябва да бъдат оставени да си го вземат сами. Не бива да бъде насърчавано едно такова крайно вредно консуматорско отношение към знанието, което лежи в основата на остарелите дидактики, според които преподавателят трябва да е водещата, господстващата, окончателно решаващата всички до един въпроси инстанция - или страна на отношението учител-ученик. Нашите ученици в момента са прекалено развратени от този подход, дотам, че се считат в правото си да искат всичко да им бъде давано. В резултат интересът им към ученето е изцяло погасен. Няма как да е иначе. От друга страна се робува поголовно на представата, че добрият учител е оня, който до такава степен всичко дава на учениците си, че сякаш се раздава, сам себе си, своята личност е застрашил от това даване. Пита се: като толкова даваш, какво в крайна сметка за теб ще остане? Повечето учители до такава степен са се раздали, че повече няма какво особено и да дадат. И те вече не са кой знае колко интересни за учениците си. Интересни са колкото може да е интересен един прочетен вестник. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар