Всеки лукс се заплаща: да си честен е голям лукс

Тази сутрин пък взех че се... успах. Станах в 6.30, а не в 5.00 като всяка друга сутрин. Заради горещините се успах: много трудно се заспива нощем в нагорещения от слънчевото греене панелен апартамент. Човек се поти, върти и дълго време не може да заспи. Снощи се разхождахме със съпругата ми до късна вечер, към 11.30 се прибрахме. Навън вечер е чудесно, прохладно, подухва приятен ветрец. Но приближиш ли се до жилищна сграда, тя продължава да пече като нагорещена пещ. Както и да е, по-трудно пиша като съм станал така "късно", но това не е болка за умиране. Днес ни очаква отново горещ ден, слънцето вече изгря и отново започна да припича. Да бързам да попиша докато все още е хладно пловдивско утро, че започнат ли горещините човек става напълно неспособен за каквото и да било. През деня в горещината обичам да си намеря място на някоя пейка под сянката на дърво (има такива места в препълнените с хора паркове) и да си чета книга. Това е моето любимо занимание. Ще продължа моите актуални "животоописания" (виж предишното есе от тази поредица, то носи заглавието Да си честен човек у нас - немошеник, неподлец и нетарикат - е същинско проклятие), в които нищя ситуацията, в която се оказах напоследък: без никакви средства за съществуване, без преподавателски права, затънал в съдебни дела, чрез които се опитвам да си върна всичко, и работата, и достойнството, и правата, абсолютно всичко!

Нямам възможност да пътувам някъде сред природата, където е прохладно. В предишни години съм ходил със семейството си - за да се спасим от юлските или августовските горещини - покрай река Чая, пътувахме с кола; сега това не мога да си го позволя по обясними причини. Безработен съм без никакви доходи отникъде, същото е положението и с другите членове на семейството ми. При нас безработицата е 100%. Ето, над мен като дамоклев меч виси въпросът за оцеляването ни. Не мога да мисля или да пиша за нищо друго в тия дни. Да ме прощава и философията, и всичко друго, мисля в тия дни над проклетите въпроси, свързани с тази толкова унизителна ситуация, до която ме докара администраторката, уволнила ме по причина на това, че моята личност, видите ли, я била дразнила, че съм й бил неудобен, на това основание тя се постара да ми докаже, че има властта да ме унищожи. Между другото подготвям един сборник с прекрасни шедьоври на компроматно-доносническата административна литература, които така неуморно произвеждаше цели две години въпросната администраторка, опивайки се да ми отмъсти; тя показа невиждано рвение в организирането на моето уволнение. Възнамерявам да дам на този сборник заглавието (условно засега, не мога да съм сигурен, че такова заглавие ще остане в окончателния вариант), та заглавието, което възнамерявам за момента да дам на този сборник от административни шедьоври, е ИЗКУСТВОТО НА КЛЕВЕТАТА. Друг вариант за заглавие или подзаглавие, който ми се мержелее в съзнанието, е примерно ТЕХНОЛОГИЯ НА КОМПРОМАТА И ДОНОСА; ще видим, може и по-сполучлив вариант за заглавие да се роди в процеса на работата.

Просто тия дни се поразрових в огромните две папки, пълни с такива шедьоври, които директорката на ПГЕЕ-Пловдив предостави на съда и в двете дела, които аз заведох, опитвайки се да обоснове "законността" на проведената над мен недопустима репресия. За целта личността ми трябваше да бъде оклеветена и дискредитирана по абсолютно всички линии, ще имате възможността да разберете как беше осъществено това, какви мероприятия бяха организира и пр., останали са безценни следи в тия документи. Общият модел, по който се провеждаха тези съзнателно организирани мероприятия, беше на т.н. "народен съд", модел, свеждащ се до това, че някой, в случая моя милост, е обявен за "народен враг", а след това всички мерзавци, дето искат за заслужат благоразположението на властта, почват да се надпреварват да плюят набедената жертва, приготвена за посичане. Аз в този блог съм осветил тия ексцесии чрез мои текстове, писани по времето, когато се провеждаха въпросните административни мероприятия, това са какви ли не доклади, жалби до висшестоящите институции (на които те не обърнаха каквото и да било внимание, понеже се водят от свещения принцип "Гарван гарвану око не вади"), други текстове, есета и пр., събрани в сборници, в книги (които не съм публикувал на хартия, но в електронен вариант са публикувани), но ето сега дойде времето да дам думата на и на другата страна, много е вълнуващо да се зачетете в тази обширна административна "публицистика", която неуморната администраторка и веща специалистка в този литературен жанр произвеждаше всеки ден - и трупаше какви ли не компромати в своите папки.

Интересно е, че аз дълго време не намирах душевни сили да се зачета в тия отвратителни писания, просто бях изтощен от онова, което се случваше в самите съдебни дела, в заседанията по водените от мен два съдебни процеса, които трактуват тази същата история. Сега едното съдебно дяло, това за отмяната на репресивната заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия (заедно с фактическо лишаване от преподавателски права) стигна до Върховен касационен съд (където директорката на ПГЕЕ-Пловдив, не жалейки държавните пари, обжалва решението на Окръжен съд в Пловдив, който отмени заповедта й и ме възстанови на работа), а другото съдебно дяло, това за клевета, стои блокирано до 16 септември, то много се проточи, ще видим какъв ще бъде изхода от него след два месеца. Та мисълта ми е, че за мен лично е изтощаващо да чета тази чудата административна книжнина (произлязла главно от перото на въпросната неуморна администраторка с поетични или поне с литературни наклонности - щото е учителка по литература), щото тя съдържа толкова много неподправен негативизъм, толкова много изопачавания, изкривявания на реалността, такъв страшен, бих казал злобен субективизъм, че аз лично, признавам си, не мога да ги чета и още не съм ги чел, само им хвърлям поглед, щото четенето им може да ме убие, аз такъв род книжнина в живота си не съм срещал! Изглежда причината за такъв ефект е моето правдолюбие, най-вероятно е така, аз с цялата си същина възставам когато някой си позволи да клевети някоя личност, да плюе по нечие достойнство, а тия документи са пълни с това, в тях разни мерзавци сякаш са си обявили социалистическо съревнование по колкото се може по-злобно оплюване и съсипване на достойнството на една личност. Няма никакво значение чия е личността, която е подложена на такова варварско и диво комунистическо унищожаване, нормалната човешка реакция е човек да се възмути от такова едно отношение. Та затова ми се иска да публикувам тия безценни в нравствено и психологическо отношение документи, и то да ги публикувам без никакъв коментар от моя страна, ей-така, в техния първоздан, напълно неподправен вид - където струи и блика като фонтан въпросната дива ненавист към личността. И сега сканирам тия документи и ги слагам в удобно за ползване място, за разлистване и за четене, нищо чудно да се наложи тази поредица да стане... многотомна, щото въпросните компромати са в изобилие; на мен ми се ще това богатство да мога да го сложа в удобен за ползване вид, имам чувството, че тия документи могат да попаднат на вниманието на някой писател, който да се вдъхнови дотам, че да напише превъзходен литературен шедьовър, с който, убеден съм, най-сетне българин ще успее да вземе Нобеловата награда по литература.

Аз лично нямам тия способности, не мога да свърша тази работа, но поне да подготвя основата, а иначе ми се струва, че ако някой холивудски режисьор се заинтересува от историята, ще може да стане великолепен филм, в който светът да види с очите си как една личност бива разкъсване без жал, такива неща са правени безброй пъти в памятната ера на комунизма, но ето, аз лично имах късмета да бъда подложен на подобна кампания в нашето толкова болно посткомунистическо време, преживях всичко непосредствено, за момента някак оцелявам, да видим докога обаче ще оцелявам, ще се държа. Идеята е иначе е проста: да бъде убита една неудобна личност, да бъде смазана и ликвидирана, щото, видите ли, началството на един "безкрайно сплотен колектив" личности просто не може да търпи. Да, у нас е напълно възможно личност да бъде убивана ритуално в нашите тъй болни посткомунистически времена, аз лично подозирам, че това нещо се случва не само с мен, случва се с много хора и то всеки ден, само разликата е, че аз в случая не мълча, ами, тъй да се рече, "пищя" от болка, е, пищях, стенех, хлипах от болка, но това изобщо не умилостиви мъчителите ми, напротив, сякаш още повече ги озлобяваше, още повече засилваше безпощадността им. А иначе по времето, в което бях подложен на този невиждан административен тормоз, аз се държах, така да се каже, достолепно, като истински борец, нещо повече, по примера на моя вдъхновител Сократ се отнасях с посилната ми ирония, изцяло шеговито и духовито спрямо връхлитащите ме безумия и атаки на арогантната глупост, този именно подход, предполагам, и ме съхрани; въпреки че и доста пострадах де, в здравословно отношение бях съсипан, едва оцелях, но ето, още някак кретам. И дори се боря. Да видим обаче докъде ще ми стигнат силите. Както е по типичния нашенски обичай общността, хората наоколо, разбира се, гледаха на цялата история сеир и никой почти (с малки изключения) не се притече на помощ, камо ли пък да изрази някакво човешко съчувствие или подкрепа; не, такова нещо у нас е същинска рядкост. У нас затова злото е така арогантно, ами причина за това е, че безразличието, безхаберието на добрите, на нормалните хора е пословично; някаква ужасна безчувственост владее душите, някакъв презрян егоизъм тресе всички, но това е друга голяма тема, сега нямам възможност да се задълбавам в нея.

Та това правя тия дни, събирам по-показателни документи, сканирам ги и ги подреждам, подготвяйки ги за обнародване в един удобен за четене сборник. Живот и здраве да е, той ще се появи скоро. Аз вече съм публикувал някои документи до този момент, тук, в блога, ще ги потърся и тях ще присъединя към това, което сега за първи път ще обнародвам. Да се чете, тази книжнина, повтарям, е безценна, много поучителна, съдържа страхотен очистителен, бих казал, психологически и нравствен потенциал. Да видите арогантното зло как действа и то съвсем непосредствено и конкретно, как се изразява, какъв душевен, с извинение, облик има, какви похвати използва, как говори, как пише, как администрира, как се изявява в тия сфери на човешките отношения, тоест, ще имате прекрасната възможност да погледнете на нашата потресающа българска лудница директно със своите, със собствените си очи. Тя, лудницата, е около нас, наоколо, но ний май толкова сме свикнали с еня, че почти не й обръщаме внимание, не се впечатляваме кой знае колко от нея; тук обаче ще имате възможността да се докоснете до есенцията, тъй да се рече, на нашата великолепна българска лудница, щото тя в случая се проявява в сферата на образованието и възпитанието на младежта, представяте ли си какво значи пък това?! Ще видите как е възпитавана в нашите училища нашата тъй прекрасна младеж, какви ценности, с извинение, формира у нея административната система, как тази система деморализира съзнанията на младите, всичко това ще можете да го видите със собствените си очи. Аз мисля, че тази шекспирова и дантева направо картина, която въпросните документи възсъздават така убедително, не е за изпускане, ето, по тази причина, понеже съм ценител на литературата и на проницателната психологическа книжнина, дръзнах да предприема това, да се надяваме, похвално научно дяло, което един ден, защо пък не, може да бъде оценено като научен подвиг. Шегувам се де, не се ядосвайте прекалено, просто си позволих един майтап! Нима винаги трябва да сме толкова сериозни, че никога да не допускаме никаква шегичка?! Що за човеци сме ако изобщо пък не се шегуваме, как е възможно да сме изкрейзили толкова, че да сме все сериозни, навъсени и досадни?!

По този пункт толкова, че взе да ми писма. А сега искам вкратце да ви разкажа за една история, която също е много показателна, тя също много говори и показва. Аз вече ви известих за началото на една история, за да се подсетите можете да хвърлите един поглед на ето тази публикация: Няма да скрия, че съм силно разочарован от настроенията, които царят сред съседите ни: изложиха се здраво "братята-гърци"!. Там разказах за един наш сънародник, който ме критикува, така да се рече, заради позицията, която съм имал по "гръцките работи" - то ний, българите, нали много сме си оправили нашите родни български работи, та сега се тревожим предимно за гръцките работи?! Ние никакъв що-годе порядъчен ред в нашия роден български дом не сме въвели, ала много се вълнуваме от това, което става в дома на съседите, това си е наш исконен български обичай, изкристализирал в безсмъртната поговорка, изразяваща същината на българската душа: "Я не щем на мене да е добре, а сакам на Вуте да е зле!"; изглежда много нашенци си радват, по тази причина, на "гръцката трагедия", както една попрестарала се нашенска телевизия нарече случващото се в съседна Гърция. Нали се сещате какъв пропаганден номер ни скроиха по този начин: като наричат случващото се в Гърция "трагедия", като раздуват тяхната история, по този начин внушават на оскотелия ни от бедност сънародник, че ний, всъщност, сме си много добре, ето, немаме тия проблеми, да речем, като гърците да можем да теглим от банките само по 60 евра, ний можем да теглим по колкото си искаме, е, голема работа, че нема откъде да теглим де, че повечето от нас немаме никакви депозити де, но пък мнозина имат нещичко заделено, е, нека сега да се радваме, че наште съседи комай са по-зле вече и от нас! Та по този въпрос, значи, ний заченахме с този човек дискусия, тази сутрин виждам, че той ми е отговорил много подробно на писмото, но, както можете да предположите, ми забранява да публикувам писмото му в блога. Аз го помолих да разреши да публикувам писмото му като запазя неговото инкогнито, като скрия името му, сега чакам отговор от този човек. Но искам преди това да цитирам един малък момент от това писмо, който по моя преценка, така да се рече, е "обществено важен"; той касае моето сегашно "екзистенциално", така да се рече, положение, моята "материална криза", това, че в настоящата ситуация останах без средства за съществуване и по тази причина продължавам да си блъскам главата как да оцелея; та този човек ми казва един интересен нюанс, налага се да цитирам този момент, на моя отговорност; ето този крайно интересен, по моя преценка, момент:

... Ти беше неуморим “глашатай“ на Иван Костов, от което той безспорно е имал ползи. Каквито и да са били подбудите ти за това Иван Костов ти е длъжник и в този труден за теб момент имаш морално основание да поискаш помощ от него.

Още повече, че твоята преданост към Костов ти донесе - и още ти носи - загуби. Не само морални (много хора не го възприеха и остро реагираха с всички последствия в твой ущърб), но и материални. Ще ти припомня една: неуморното ти лобиране в полза на Иван Костов, който аз не одобрявам и го показах, е причината да преосмисля решението си да те спонсорирам ... лв., по памет, НАПЪЛНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО - за да издадеш твоя книга. Нямам представа каква е книгата ти. А ако и в нея ти венцеславиш Иван Костов?!! Да правя цензора, да искам редакции не е мое право. Мисля, че не би трябвало да бъде право и на когото и да било.

„Направи добро и го хвърли в морето!“ Не смятам, че поддържайки Иван Костов, пряко или косвено, върша добро.

Сега си в беда, имаш нужда от помощ. Елиминирвам пристрастията ти към Костов и най-вече защото мисля, че не си лош човек, се опитвам да ти помогна.

Дано да помогне и той и други..."

Интересен текст, нали така? :-) Чудесен е, нямам думи. Ще кажа нещичко и аз. Макар че този текст много говори и показва. Богат е на смисъл, така да се рече.

Разбира се, този човек ми казва, че Костов, видите ли, ми бил длъжник. Щото аз с дългогодишната си твърда политическа позиция "в полза" на "Костов и ДСБ" съм бил понесъл, видите ли, някакви щети. Какви щети толкова съм понесъл ли? Ами всякакви, предполагам. Този човек ми дава пример, съвсем истински, този човек, авторът на писмото, наистина беше изразил готовност да спонсорира една от книгите ми. Беше обещал да даде пари за издаването й. Когато поиска да види текста на книгата, аз му го изпратих. Тогава той след ден-два ми отговори хладно, че няма да даде и стотинка за книга, в която се "хвали" Костов, "този народен изверг и душманин" и пр. Ако книгата ми не била упоменавала името на Костов, щял да я подпомогне, но сега отказа. Този човек тогава така ми се обиди, че изчезна за няколко години, ето, сега се появи отново. Е, чат-пат ми е писал. Твърди, че четял всеки ден блога ми. И, предполагам, много е страдал от това, че аз съм писал добри неща за Костов. И за други неща, предполагам, е страдал, щото те са навързани с ненавистта към Костов. Примерно, не може човек, който мрази Костов, примерно, да не обича беззаветно Путин - или пък да му се нравят моите твърди критики по адрес на руския кагебистки таваришч-император. Аз добре знам, че заради моите политически позиции много съм загубил. И нещо не съм спечелил. Е, може да съм спечелил известно уважение у някои хора, да ги наречем единомишленици. Тия хора не са много обаче. Ако бях искал да се харесам на мнозинството, аз трябваше да пиша така, както пишат любимците на това мнозинство. Моите писания против Бойко Борисов също са ми навредили много.

Аз продължавам да смятам, че бях уволнен от фенка на Б.Борисов най-вече заради моята политическа позиция срещу банкянския народен кумир. Кой знае какви ли не други ползи съм загубил заради тази моя позиция спрямо Б.Борисов. Правете си сметка други хора какви пари са направили щото, да речем, не са имали моите позиции, а са имали съвършено други позиции. Аз познавах хора, които плюха Костов така усърдно, че явно парите, пачките пари, които са получили в замяна, са били прекалено вдъхновяващи! Е, аз не съм получил нищо, а съм понесъл, видите ли, щети. И ви дадох пример за една такава щета. Скрих числото пари, които този човек беше обещал да даде за моята книга, щото той бърка, кой знае защо, точната сума. Паметта го е подвела, предполагам. Но е факт, че като е срещнал името "Костов" по страниците на въпросната книга, и то без оплюване на Костов, аз загубих обещаното подпомагане на издаването на въпросната книга. А пък работата си загубих защото съм критикувал Б.Борисов, и това е факт. Даже уволнението ми стана седмица след като изпратих едно "безпощадно откровено" писмо лично до народния кумир от Банкя. Тия, дето ме уволниха, не се постараха даже да прикрият политическата репресия, която си позволиха. Ще видим, с тях може да се наложи да се разправяме в Европейския съд.

Та Костов значи ми бил длъжник и дори бил длъжен да ми помогне. Да, ама аз, разбира се, не съм идиот, който да тръгне да моли този или онзи за помощ, тая няма да стане. Също така до този момент мога смело да декларирам, че и една стотинка от скромните средства, които разни хора са давали за издаваните от мен списания и книги, не е била заделена и не е отишла за мои лични някакви нужди, примерно, да съм си купил хляб, кебапчета или дори лекарства. То и не съм кой знае колко и подпомаган за книгите и за списанията си де. Основното за тях съм го заделял от своята скромна учителска заплата. Но ето, тия, дето ме, уволниха, по този начин успяха да постигнат две цели, един вид да утрепят два заека: да гръмнат мен самия, и също така и да убият без жал и моите отрочета, именно създадените от мен две списания, ИДЕИ и HUMANUS. Нищо чудно този вторият ефект да е бил дори и по-желан от тях. Все пак живеем в България де, не в някоя друга, по алтруистична и духовно напреднала държава.

Този човек, да завърша с това, като казва, че се бил опитвал да ми помогне, има предвид, че се опитва да ми помогне с... даване на акъл, вие да не си помислихте, че иска да ми даде пари, не, няма такова нещо! У нас, знайно е, обикновено помагаме главно с даване на акъл, това нещо охотно го правим, щото акълът е, така да се рече, без пари. Хора като мен, дето се занимават с работа в полето на ума, на философията, на духа, на мисълта, един вид сме нещо като "продавачи" на акъл, затова сме и така бедни, щото у нас никой не би се минал да даде пари за акъл, акълът се смята за безплатен, той пари не струва, докато парите вече са нещо друго, те са много по-ценени. За което свидетелства и нашата велика поговорка, изразяваща като на длан цялата любвеобилна българска душа: "Ти на мен акъл не ми давай, аз акъл си имам, ти ми дай парички!", нали така казваме? Ето защо го казваме. Ний сме си акъллии, толкова много акъл имаме, че го раздаваме съвсем безплатно, харизваме го, виж, пари да даде някой нашенец това е трудна работа, особено пък да даде пари за акъл. И затуй много хора идват, четат блога ми, консумират, така да се рече, някакви умствени, мисловни или духовни блага, но в замяна даже не се сещат да се отблагодарят на автора като, да речем, натиснат, като цъкнат върху рекламите, дето са разположени в блога - и така да подпомогнат автора поне с някоя стотинка, дето дават за рекламите. Между другото, от тия реклами в предишните години съм получавал някакви съвсем мизерни пари, примерно 100 долара за цели две-три години (!), сега и от тях ще бъда лишен: получих наскоро от Гугъл писмо, че понеже съм бил имал в блога си страници, в които има много линкове (примерно страницата, в която съм разположил своите собствени книги, за безплатно ползване от ученици и от студенти!), съм бил нарушил еди-какви си правила и по тази причина съм заплашен или да махам тия страници, или да загубя рекламите на Гугъл! Разбира се, няма да махна своите страници с книгите ми, по тази причина ще загубя и мизерните пари, които получавах от тия реклами. (Погледнах, там в момента има натрупани около 40 евро, ако ме санкционират, и тия пари ще загубя, щото пари се изплащат само когато минат лимита от 75 евро, или 100 долара, не помня точно колко бяха, щото отдавна не съм получавал такива пари.) Един вид, в блога си работя единствено "на ползу роду", "про боно", изцяло без пари. Давам акъл без пари, но то кой ли ти цени акъла у нас?! Виж, паричките са съвсем друго нещо.

Знам добре, че ако човек престане да е честен, ако стане мерзавец, ако почне да поема разни мръсни поръчки, ще почне да печели луди пари. Имаме примери в това отношение, покъртителни даже. Да не споменавам имена, вие се сещате за кои става дума. За да печелиш, за да просперираш у нас май е задължително да си подлец, мошеник и мерзавец, а, вие какво мислите по този въпрос? Бяха уж, с извинение, "журналисти", но като станаха пълни мерзавци, се възвисиха дотам, че не само пари, не само слава, но и любовта на народното сърце спечелиха даже, натикаха се в разни парламенти, в Европейския парламент стигнаха даже, сетихте се, нали. А ний, дето сме честни, дето не сме мошеници, ето докъде сме доведени: да умираме, да гинем от глад даже. „Кой постъпва честно, не живее лесно" - колко прав е бил Радой Ралин като е написал това! То така си е било винаги де, за всеки лукс се заплаща. Да си честен е голям лукс.

Но да се разделяме вече, че ми писна да пиша, изморих се. Не смея да ви пожелая да бъдете честни, щото това значи един вид да ви прокълна, в дадения контекст. Да ви кажа да сте безчестни та да ви потръгне в живота не смея, грозно е. И тъй, бъдете каквито искате! Сами решавайте! Хубав ден и до скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo