Левски е осъден на смърт и екзекутиран по настояване на руския консул в Цариград граф Игнатиев!

Граф Игнатиев е истинският палач на Левски, Автор: Иво Инджев

На 6 февруари 1873 г. е обесен Васил Левски. Осъден на смърт не заради революционните му идеи, не заради борбата му за освобождение на България от Османското иго, а защото не искаше, упорстваше и отказваше както на подкупите, така и на заплахите да стане руски агент. Това е истинската причина Левски да бъде съден от специално съставен за него съд (комисия от 4-ма турци и 4-ма българи) като крадец и убиец, но не и като организатор и ръководител на Българското национално-освободително движение.

От 1860 година, когато Българската църква е провъзгласена за независима, руската имперска политика старателно следи и премахва най-непримиримите радетели за българско национално самосъзнание и свобода на отечеството ни. Затова далеч преди турската полиция още да е усетила Дякона, руските тайни служби го държат под око. Причината е, че той упорито, твърдо и неотклонно върши делото си без да съгласува действията си с плановете на руснаците. Нито един от руските агенти, установили връзка с него, не успява да вплете Левски в кроежите на империята - защото той е непоклатим в увереността си, че който ни освободи ще ни и пороби. И плати с живота си стореното от него за свободата и независимостта на България.

Граф Игнатиев, истинският палач на Апостола на българската свобода

Днес, след почти век и половина същата имперска политика, вече като руска хибридна война накара путинистите да възпеят хорово един от най-презрените и мразени политици – българският турчин Ахмед Доган - като по-българин от всички българи!? Мога само да кажа:

Спи Дяконе! Не се събуждай!

Добре си там под тази черна пръст.

Благословен си, че не си сред българите,

издигнали Доган над твоя ръст!

(по Златина Великова)

Нека да отговаряме на тази война с факти, които разкриват истинското лице на Русия, била тя царска, сталинска или путинска.

Нека на 19 февруари, когато официално ще се отбележи поредната година от обесването на Апостола, да има български ученици, които ще запитат учителите си: защо в България има не само улица с името на истинския убиец на Левски, но той е и известен като герой, и българофил? (Прочети ДО КРАЯ)

Кратък мой коментар: А тази снимка за какво ви говори? Горе на Бунарджика е грамадният гранитен паметник на Альоша, окупаторът на България, който безжалостно съсече българската свобода, а нейде долу, в храстите, под сянката и под ботуша на Альоша, се намира скромното бюстче на Апостола на българската свобода Васил Левски, който именно съвсем правилно написа: "Който ще ни освободи, той ще ни е пороби!"; има ли по-точен пример за правотата на думите му от тази крещяща историческа аномалия в Пловдив? С която се примиряват не само "баш-патриотите"-русофили и рублофили, но и масовият българин, на когото изобщо не му пука кой е на върха на Бунарджика и кой е стъпкан от ботушите на окупатора Альоша!

ВАЖНА ДОБАВКА ОТ ИВО ИНДЖЕВ: За това че граф Игнатиев не се е застъпил за арестувания Дякон, а е могъл, е 100 процента сигурно. Той многократно е доказвал огромното си влияние върху върху Високата порта. По руски указания османците са пращали на заточение български владици заради “престъплението” да искат независимост на българската църква от гръцката патриаршия. Гърците са първите русофили, съзнателно превърнати в такива от руската политика чрез подкупи и огромни привилегии в рамките на руско-османския дуалистичен режим на управление на север от Дунава след договора от Кючук Кайнарджа, подписан близо век по-рано. Русия превръща малобройните гърци под тяхно управление във Влашко в господари на българското мнозинство. Българите се принуждавали да се обявяват за гърци, ако искат Русия да им предостави правото да търгуват по море или да притежават кораби например. Това силно е възмущавало българите, които са вдигали многобройни бунтове- формално против фанариотите (руските консули в тези земи като правило са били гърци), но на практика срещу руските им закрилници. Руските власти пък са поръчвали на султанската войска да се разправя с българските бунтовници. При един от бунтове в Браила руският консул предава на турските власти младия Раковски, който се опитал да се скрие при него от преследването на аскера и така го превръщат още на младини в яростен враг на руската плитика и на опасността руското мракобесие да замести османското под формата на “освобождение”. Ботев също е арестуван и остава три месеца в турски затвор по руско указание във Влашко.

Турците са угаждали на руските претенции срещу бунтовните българи не от симпатия (в отделни случаи, като при фермана за независимостта на българската църква правят обратното, използвайки българите за съюзници срещу руското влияние), а защото не са искали да дават търсения от Русия реваншистки повод за война след поражението й в Кримската война 20 години по-рано. Такъв повод дават самите българи с априлското въстание, след което огромна вълна от възмущение се надига в Европа и особено във Великобритания , където брошурата на Макгахан за зверствата подчертават българския характер на въстанието (а не някакъв “безполов” по национален признак бунт на славяни или православни, каквото е било руското тълкуване за целите на бъдещото претопяване на българите в руската империя).

При вестта за кланетата председателят на московското славянско дружество Иван Аксаков, нещо като говорител на императора по онова време, възкликва ”Сега вече ще си вземем Проливите!”. Същият ще напише след съединението на България, че всяко тържество на българите е смърт за Русия. На този изрод също си имаме наречени улици в България.

На въпроса защо Русия с нищо не е дала знак за несъгласие да бъде обесен Левски и не е оставила доказателство за своята загриженост за водача на българското национално освободително движение, отговорът е само този: за разлика от мнозина други дейци на националната съпротива, които са били изкушавани с пари и обещания от страна на руския шпионаж, Левски категорично е отказал да се продаде. С това си е подписал смъртната присъда, издадена практически в Санкт Петербург. Като политически подсъдим той е щял да отнесе стандартната каторга и е имал шанс да оживее. Но Русия е настоявала чрез граф Игнатиев той да бъде съден като долнопробен криминален престъпник.

За тази заслуга от руското посолство вече от две години насам поднасят цветя на новия паметник на граф Игнатиев, издигнат на ул. “Сан Стефано” в София в деня на… руската дипломация. Паметник беше открит по повод посещението на Путин на 18 януари 2008 г., както изрично пише на специално поставена метална плочка. Иначе казано, “руските благодеяния”, срещу които са предупреждавали Левски, Раковски и Ботев, се случват в наши дни чрез монументално демонстриране на главната опорна точка на руската пропаганда за целите на българската преклонена главица пред нашите Съветски окупатори и днешните интерпретатори на този руски микс от лъжи, полуистини и хибридна война срещу България и българите.

ИВО ИНДЖЕВ

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo