Из: ГЕРБ поиска да отмени демокрацията, От Евгений Дайнов
... Онова, което те не могат да разберат – и няма как да разберат, тъй като не разполагат със съответната ментална машинария – е нещо много просто. Не е зле да си го припомним именно сега, 140 години след Априлското въстание.
Всеки път, когато властта започва да залива България с мракобесие, срещу нея се изправя едно просветено и активно гражданско малцинство
Докато има демокрация, това малцинство ще спира мракобесието. Особено днешното такова малцинство, съставено предимно от по-младото поколение, което не е израстнало в страх от режима на БКП; и, за да бъде истински сплашено, ще трябва да бъдат ликвидирани хора.
Тези хора няма да се спрат, докато не им отменят демокрацията и не я заместят с отряди щурмоваци. А пък властта се оплита в смехории, защото въпреки всичките си опити, просто няма да може да отмени демокрацията; а щурмоваците (разните там Динковци) са направо смехотворни.
Нито знае как, нито може, нито има необходимия за целта кураж.
Властта е онази група хора, която от месеци се тресе от страх. А се тресе от страх, защото на някакво неосъзнато ниво си дава сметка, че опитът за установяване на режим на ГЕРБ по тертипа на режима на БКП е обречен на гръмотевичен провал.
Поне това сме постигнали. За да бъде ликвидирана вече съществуващата демокрация, някой ще трябва да започне да убива. А поради самото съществуване на демокрацията (която все пак опазихме през годините), вече никой няма тази смелост. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
4 коментара:
Засега подобно нещо по ред причини не се предвижда, а дори да има диктатура, ГЕРБ няма как да е неин носител. За целта ще трябват други партии и хора. Иначе при "нормални" обстоятелства в България отдавна да е имало военен преврат, но съвременните военни не са онези отпреди 1944.
Pухването на комунизма и в България, и в Русия беше фалшиво, но сценарият в Русия предвижда нещо различно. Може ли някой да обясни защо Русия през 1990 при Елцин беше свръхлиберална и едва след 1999 започна да става авторитарна? Това съвсем не е случайно и няма нищо общо с личността на Путин или с някаква мнима традиционна руска склонност към автокрация, но тук нямам време и възможност да обяснявам тези процеси.
Историята, впрочем, не се прави по поръчка, както на Вас Ви се струва, даже на свръхмогъщи организации като КГБ не е по силите да си организират история по свой вкус. Запомнете това от мен. Вашето мислене се движи в парадигмата на марксистко-комунистическия волунтаризъм. Историята се движи по свои закони. Те не зависят от субективните желания на този или онзи, дори и от желанията на великите исторически дейци. Има преплитане на многобройни фактори, което изключва възможността да насочваме развоя на събитията според нашите субективни пристрастия. Факторът свобода сред тия причини е определящият.
Това опира до интересни въпроси от философията на историята. Съгласен съм, че в дългосрочен план ходът на историята не се поддава на планиране и манипулиране. Това обаче не означава, че в краткосрочен план социални процеси не могат да бъдат в известна степен планирани и моделирани. Това важи в особена степен за комунистическите общества, които бяха почти 100% контролирани. Както казва беглецът от руското военно разузнаване полковник Станислав Лунев през 1998:
“Мисля, че е имало план. Не мога да Ви го докажа. Моята догадка е, че именно това се е случило. Това се основава на моя опит, на нещата, които видях. Защото сега, шест години по-късно (1998), изглежда, че е било планирано, но по онова време ние нямахме представа, че е възможно всичко това да бъде планирано.”
Край на цитата
Не можем да знаем със сигурност дали наистина съществува подобен комунистически план или стратегия, но предвид развитието след 1985/1989 и обстоятелството, че комунистите успяха да си осигурят важни позиции и влияние и в новите условия това не само не може да се изключи, но изглежда даже доста вероятно. Политическият процес във всички посткомунистически страни въпреки някои национални нюанси и особености при цялата му привидна външна хаотичност показва учудващи паралели, има своята дълбинна логика и сякаш следва единен план. Друг въпрос е в каква степен са се осъществили евентуалните първоначални намерения на комунистическите “стратези”, понеже социалните системи по силата на своите особености не се поддават на пълен контрол. Разбира се, комунистите и КГБ не са всемогъщи и от всичко, което знаем, плановете им в много пунктове са претърпели неуспех.
Печалният опит на социализмо-комунизма с различните видове планиране - знаем, че комунистическата доктрина, според която животът се поддава на планиране и съзнателно регулиране претърпя пълно фиаско или абсолютен провал - категорично доказа, че комунистите със своите планове често постигаха точно обратни на желаните резултати. От което можем да си направим извода, че ако изобщо са се опитали да планират и катастрофалния срив на комунизма по всички линии, то тяхното надмощие в посткомунистическите реалности явно се дължи на това, че те лично изобщо не са го предвидили или планирали. Между другото съвсем естествено е, че тия, които държаха всички лостове в държавата и икономиката, имаха безброй предимства, които именно им осигуриха господството и в периода на прехода към пазарно общество. Точно по тази причина ивъпросният преход беше толкова уродлив и доведе до такива нечисти и недобри резултати.
Публикуване на коментар