Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 24 април 2016 г.

Опитът за установяване на режим на ГЕРБ по тертипа на режима на Путин е обречен на гръмотевичен провал




... Онова, което те не могат да разберат – и няма как да разберат, тъй като не разполагат със съответната ментална машинария – е нещо много просто. Не е зле да си го припомним именно сега, 140 години след Априлското въстание.

Всеки път, когато властта започва да залива България с мракобесие, срещу нея се изправя едно просветено и активно гражданско малцинство

Докато има демокрация, това малцинство ще спира мракобесието. Особено днешното такова малцинство, съставено предимно от по-младото поколение, което не е израстнало в страх от режима на БКП; и, за да бъде истински сплашено, ще трябва да бъдат ликвидирани хора.

Тези хора няма да се спрат, докато не им отменят демокрацията и не я заместят с отряди щурмоваци. А пък властта се оплита в смехории, защото въпреки всичките си опити, просто няма да може да отмени демокрацията; а щурмоваците (разните там Динковци) са направо смехотворни.

Нито знае как, нито може, нито има необходимия за целта кураж.

Властта е онази група хора, която от месеци се тресе от страх. А се тресе от страх, защото на някакво неосъзнато ниво си дава сметка, че опитът за установяване на режим на ГЕРБ по тертипа на режима на БКП е обречен на гръмотевичен провал.

Поне това сме постигнали. За да бъде ликвидирана вече съществуващата демокрация, някой ще трябва да започне да убива. А поради самото съществуване на демокрацията (която все пак опазихме през годините), вече никой няма тази смелост. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

4 коментара:

Анонимен каза...

Засега подобно нещо по ред причини не се предвижда, а дори да има диктатура, ГЕРБ няма как да е неин носител. За целта ще трябват други партии и хора. Иначе при "нормални" обстоятелства в България отдавна да е имало военен преврат, но съвременните военни не са онези отпреди 1944.

Pухването на комунизма и в България, и в Русия беше фалшиво, но сценарият в Русия предвижда нещо различно. Може ли някой да обясни защо Русия през 1990 при Елцин беше свръхлиберална и едва след 1999 започна да става авторитарна? Това съвсем не е случайно и няма нищо общо с личността на Путин или с някаква мнима традиционна руска склонност към автокрация, но тук нямам време и възможност да обяснявам тези процеси.

Ангел Грънчаров каза...

Историята, впрочем, не се прави по поръчка, както на Вас Ви се струва, даже на свръхмогъщи организации като КГБ не е по силите да си организират история по свой вкус. Запомнете това от мен. Вашето мислене се движи в парадигмата на марксистко-комунистическия волунтаризъм. Историята се движи по свои закони. Те не зависят от субективните желания на този или онзи, дори и от желанията на великите исторически дейци. Има преплитане на многобройни фактори, което изключва възможността да насочваме развоя на събитията според нашите субективни пристрастия. Факторът свобода сред тия причини е определящият.

Анонимен каза...

Това опира до интересни въпроси от философията на историята. Съгласен съм, че в дългосрочен план ходът на историята не се поддава на планиране и манипулиране. Това обаче не означава, че в краткосрочен план социални процеси не могат да бъдат в известна степен планирани и моделирани. Това важи в особена степен за комунистическите общества, които бяха почти 100% контролирани. Както казва беглецът от руското военно разузнаване полковник Станислав Лунев през 1998:

“Мисля, че е имало план. Не мога да Ви го докажа. Моята догадка е, че именно това се е случило. Това се основава на моя опит, на нещата, които видях. Защото сега, шест години по-късно (1998), изглежда, че е било планирано, но по онова време ние нямахме представа, че е възможно всичко това да бъде планирано.”

Край на цитата

Не можем да знаем със сигурност дали наистина съществува подобен комунистически план или стратегия, но предвид развитието след 1985/1989 и обстоятелството, че комунистите успяха да си осигурят важни позиции и влияние и в новите условия това не само не може да се изключи, но изглежда даже доста вероятно. Политическият процес във всички посткомунистически страни въпреки някои национални нюанси и особености при цялата му привидна външна хаотичност показва учудващи паралели, има своята дълбинна логика и сякаш следва единен план. Друг въпрос е в каква степен са се осъществили евентуалните първоначални намерения на комунистическите “стратези”, понеже социалните системи по силата на своите особености не се поддават на пълен контрол. Разбира се, комунистите и КГБ не са всемогъщи и от всичко, което знаем, плановете им в много пунктове са претърпели неуспех.

Ангел Грънчаров каза...

Печалният опит на социализмо-комунизма с различните видове планиране - знаем, че комунистическата доктрина, според която животът се поддава на планиране и съзнателно регулиране претърпя пълно фиаско или абсолютен провал - категорично доказа, че комунистите със своите планове често постигаха точно обратни на желаните резултати. От което можем да си направим извода, че ако изобщо са се опитали да планират и катастрофалния срив на комунизма по всички линии, то тяхното надмощие в посткомунистическите реалности явно се дължи на това, че те лично изобщо не са го предвидили или планирали. Между другото съвсем естествено е, че тия, които държаха всички лостове в държавата и икономиката, имаха безброй предимства, които именно им осигуриха господството и в периода на прехода към пазарно общество. Точно по тази причина ивъпросният преход беше толкова уродлив и доведе до такива нечисти и недобри резултати.