За първи път в живота ми се наложи да се самоцензурирам, не по свое желание, разбира се. А по настояване на авторката на един документ до омбудсманката М.Манолова (виж: Отворено призивно писмо и към заспалите граждани, и към разпищолилите се безотговорни управници, и към продажните слугински медии). Е, тази публикация сега изглежда ето така - както я виждате в момента. Повече от това няма да я цензурирам. На мястото на писмото оставям само ето тия думи:
По изричното желание и настояване на авторката на писмото, изразено днес, 12 юни 2018 г., се наложи да премахна нейното писмо. Не желая да коментирам този факт, нека всеки го разбира както сам прецени.
Коя е причината за нейното желание да махна статията ли? Голям тормоз й се заформил - някой взел, че го прочел и станало доста неприятно - така ми каза тази учителка. Моли ме да го махна, махнах го. Не знам кой е тоя толкова важен човек, по чийто каприз се стигна дотам Ангел Грънчаров да бъде принуден да се самоцензурира - да цензурира блога си. Това, повтарям, никога не се е случвало. Но понеже страда друг човек, ето, за да не страда - направих го. Въпреки че това едва ли ще й помогне. Тя вече се е изявила като човек, който се опитва да си защити правата и достойнството. Тия неща не се прощават току-така. Мъчителите ще поискат, предполагам, много повече - за да й простят. Човек, за да оцелее в идиотската система, трябва да се откаже от себе си, от личността си, от свободата си, от всичко. Страшна работа!
Спирам дотук. Името на въпросната госпожа е заличено, останали са само инициалите. Повече от това не мога да сторя. Цялата публикация, включително написаното от мен, няма да изтрия. Няма да допусна да се погаврят и с мен въпросните "тъй обидили се" софийски началства. Нека да стои - за да напомня какво става когато един човек, при това учител, дръзне в нашите кошмарни условия да си защити права и достойнството.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар