Как путинско-комуноидните свине се отнасят към философа Имануел Кант?

Публикацията със заглавие Дали пък все пак не е възможна някаква изненада относно причастността на академичната общност на ПУ към... академизма? раздвижи духовете и дежурните комуноидни оплювачи в блога ми се активизираха (разбира се, най-грозните "академични" плювни се наложи да ги подложа на нравствена цензура, щото са направо гнусно-вулгарни и цинични!); ето все пак "най-културната" храчка, която ми отправи дежурният по блог путинофил:

Бачо Кольо каза: "Чел съм, че някога, преди три века, никому неизвестният тогава философ Имануел Кант писал писмо до всерусийската государиня и самодържица императрица Екатерина Велика (тогава, както, прочее, и сега пруският, немският град Кьонигсберг бил в състава на Руската империя) и коленопреклонно молел да бъде назначен за преподавател, доколкото си спомням, по логика (в това последното не съм сигурен)." 

Даааа, Грънчаров, за стотен път демонстрираш нищожната си историческа култура! Когато Екатерина Велика става императрица, Източна Прусия вече е върната в състава на Прусия. И това го сторва Петър Трети, злощастният съпруг на Екатерина. А прошението на Кант е до императрица Елисавета Петровна, лелята на Петър Трети. Ама карай да върви! 

Ангел Грънчаров каза: Голем праз, таваришч Колю, че императрицата е Елисавета, а не Екатерина! Все са руски тиранки, към които ти явно изпитваш дълбоко преклонение - и затова тъй старателно си изучил биографиите им. 

Никакво значение нема името на императрицата, явно пак ти убягва същината на проблема: на великия Кант се е наложило да се моли на някаква си там руско-имперска окупаторка за професорско място в университета, което значи, че властта тогава не е зачитала и университетската автономия. 

Апропо, виж на каква идиотщина са способни твоите тъй любими руско-путински дебили: Конкурс за име на летището в Калининград е вероятната причина за оскверняване на гроба на Кант. Как ти звучат думите на путинския тъпанар, именно главнокомандващия Балтийския флот вицеадмирал Игор Мохамедчин. Пред подчинените си той обяснил защо не трябва да гласуват за философа с думите: „Това е човек, който е предал родината си, който се унижавал и е пълзял на колене, за да му дадат катедра в университета, за да преподава там. Писал е някакви непонятни книги, които никой от тук присъстващите не е чел и никога няма да прочете“! Невероятен тъпанар е тоз путинец, нали? Сега ще се възмутиш ли малко, тавариш нашенский путинецо?

Ето и по-голям откъс, за да се схване и контекстът:

В края на ноември гробът, паметникът и къщата на Имануел Кант в Калининград бяха залети с боя.  

Личността на починалия през далечната 1804 година Кант – автор на „Критика на практическия разум“, „Критика на способността за съждение“ и  „Критика на чистия разум“, които са считани за стълбове на съвременната западноевропейска цивилизация -  предизвика бурни страсти, след като местни жители предложиха летището в града да бъде кръстено на името на легендарния философ, изтъкна кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров.

Инициативата е част от протичащата в момента кампания „Великите имена на Русия“, чиято цел е да бъдат избрани имена на значими личности, на които да бъдат кръстени летищата в страната. Практиката е позната в света и примери са летище „Шарл дьо Гол“ в Париж, "Джон Кенеди“ в Ню Йорк, „Леонардо да Винчи“ в Рим. За летище „Храброво“ край Калининград обаче имало и други предложения - императрица Елисавета Петровна и съветските военачалници от времето на Великата отечествена война ген. Иван Черняховский и маршал Александър Василевски, обясни Григоров:

„Имаме немски философ, руска императрица и двама съветски висши офицери. Списъкът с кандидатите изглежда повече от достоен. Присъствието на Кант в този списък обаче разгневи главнокомандващия Балтийския флот вицеадмирал Игор Мохамедчин. Пред подчинените си той обясни защо не трябва да гласуват за философа с думите: „Това е човек, който е предал родината си, който се унижавал и е пълзял на колене, за да му дадат катедра в университета, за да преподава там. Писал е някакви непонятни книги, които никой от тук присъстващите не е чел и никога няма да прочете“.

Мохамедчин обаче очевидно познава моменти от биографията на Кант, констатира Григоров и припомни, че през 1758 година руснаците превземат за кратко Кьонигсберг и тогава Кант е изпратил писмо до тогавашната императрица Елисавета Петровна:

„… В което коленопреклонно засвидетелства верноподаническите си чувства към нея и я моли да му повери катедрата по логика и метафизика в местния университет. Философът завършва писмото със следните думи: „Замлъквам в най-дълбоко унижение, най-верноподанен роб на Ваше императорско величество“. ...

... По време на гласуването Кант за известно време е водил в надпреварата, но при окончателното преброяване на първо място се класирала императрица Елисавета Петровна - същата към която се е обърнал Кант с писмото си. Маршал Василевски е останал втори, а философът е заел почетното трето място. ...

... Говорителят на готическата катедрала в Калининград, където е гробът на Кант, е категоричен, че за мислещите хора философът не е гражданин на определена страна, а по-скоро личност от планетарен мащаб.

Ръководителят на философския департамент в Балтийския федерален университет „Имануел Кант“ казва, че четящите хора в Русия са запознати с трудовете на Кант и намират в тях ценности, които са нормални за всяко модерно общество, включително руското.

Студент от местния университет – Михаил Шипилов - е предложил във Фейсбук нещо като демонстрация в подкрепа на Кант, след което е бил разпитван от полицията. 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo