С какво право директорката Бойка Борисова ощетява учениците в тяхното интелектуално, личностно и духовно развитие?

Днес ми се наложи да напиша и да изпратя следното писмо до директорката на училището, от което по безкрайно грозен начин тия дни бях, естествено, елиминиран, както това, прочее, обичайно става през последните 7 години (в които съвсем същото ми се случи в абсолютно всички училища на свидното ни оточество, в които съвсем безуспешно се опитвам да започна работа като учител по философия и гражданско образование, т.е. да продължа да практикувам работата, която съм работил цял живот - преди мутро-комунисто-гербовашките властници в образованието да ме опраскат, да ме уволнят, да ме изритат от образованието, да ме остракират от него и да ме лишат от преподавателски права - !!! - по един напълно беззаконен начин!), та ето значи какво ми се наложи да напиша по този повод тази сутрин:  

До г-жа Бойка Борисова, Директор на ПГТСТ "Гоце Делчев", гр. Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ:

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив  

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ 

ПИТАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО 

от Ангел Иванов Грънчаров, от Пловдив, философ, кандидатствал за обявеното вакантно място за учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГТСТ "Гоце Делчев" 

Уважаема госпожо Директор на ПГТСТ "Гоце Делчев" в Пловдив, 

Преди да се обърна с подобаващата жалба към институциите във връзка с моето толкова неоснователно и затова несправедливо, по моя преценка, елиминиране от учителското място по философия, държа да Ви задам няколко въпроса - и съобразно Вашия отговор ще реша как по-точно да процедирам по-нататък. 

1.) Кой във Вашата представа е водещият, главният критерий при подбора и назначаването на учител по философия в повереното Ви училище? (Ще се радвам да ми отговорите пределно честно не само на този въпрос, а и на останалите!)

2.) Наистина качественото обучение на учениците по философия и гражданско образование в ръководеното от Вас училище какво място заема във Вашата представа? 

3.) Бихте ли могла да обосновете убедително какво Ви даде основание да предпочетете назначения кандидат - пред останалите кандидати, в частност и пред моя милост? 

4.) Коя е причината самата процедура по подбор и назначаване на учител по философия да тече в условията на такива строги мерки за запазването на пълна тайна, т.е. за отсъствието на елементарна публичност и откритост? Стигнали дотам, че никой от кандидатите да не знае кои са другите кандидати... 

5.) Как се отнасяте към моето многократно отправяно предложение т.н. "събеседване" с кандидатите за учител по философия да протича под формата на напълно свободен дебат между всички кандидати (с участието на комисията и на самия директор на училището!) и то именно центриран най-вече по проблема кой е най-ефикасният подход за качествено обучение на младите хора, в резултат на който спечелилият дебата кандидат (определен с консенсус и то пак от всички участници!) да бъде обявен за безспорен победител? 

6.) Как възприемате въпроса, зададен ми съвсем официално от Председателката на сформираната от Вас комисия за провеждане на интервютата с кандидатите, а именно: "Как ще убедите комисията да предложи за назначаване за учител именно Вас, след като имате само две години до пенсиониране, пред един съвсем млад кандидат, току-що завършил университета?"? (На мен този въпрос ми звучи нескривано дискриминационно по възрастов признак, въпреки че с най-голямо удоволствие отговорих на Комисията!) 

7.) Как във Вашето възприятие на учител и на директор изглежда това, че т.н. "събеседване" за подбор на учител по философия беше проведено от Комисия с председател, който никога не е бил учител и никога не е учителствал (разбрах, че тази любезна дама е чиновничка, завеждаща "Човешки ресурси", предполагам е заместник-директорка на училището, не зная!)? 

8.) При избора на учител по философия имаше ли значение това обстоятелство, че заплатата на учител с моя опит и стаж (плюс Първи клас-квалификация!) би следвало да е значително по-висока от заплатата на един млад учител без опит и стаж, т.е. дали съображението, че ще направите икономия от бюджета на училището не се оказа, де факто, най-главният критерий за избиране на спечелилия кандидат? 

9.) Правилно ли е на кандидатите при т.н. "събеседване" от Комисията да бъде устройван един вид изпит единствено по бюрократичните правила на системата, а в същото време на проблема за наистина качественото обучение на учениците да не се обръща абсолютно никакво внимание и да не му се придава кой знае какво значение? 

10.) По Вашата представа количеството събрани "точки" (при гореупоменатия "изпит"!) от кандидатите може ли да даде достатъчно вярна и пълна представа за реалните и наистина важни преподавателски качества на кандидатите - или това последното за Вас специално няма някакво особено значение? 

11.) Защо Вие самата не участвахте в "събеседването" с кандидатите - или не участвахте само в "събеседването" с мен, а при "събеседванията" на останалите кандидати сте участвала (нещо, което аз не мога да зная, няма как да зная)? 

12.) Не е ли редно директорът все пак да осигури равни условия за всички кандидати - и при това непременно да участва в "събеседванията" с оглед да добие непосредствена жива представа за техните реални учителски качества? 

13.) Създаването на тази Комисия не е ли израз на стремеж за бягство от отговорност на директора - с оглед да скрие реалните субективни, неправи и нередни (най-често политически, т.е. избраният кандидат да е непременно "от наште"!) мотиви за "избор" именно на кандидата, който е тъкмо "от наште"? 

14.) Като ме елиминирахте така грубо и по този начин лишихте учениците от ръководеното от Вас училище от възможността да общуват с мен, давате ли си сметка до каква степен ги ощетихте в тяхното интелектуално, личностно, нравствено и духовно развитие? 

15.) Това, че се познаваме, че години наред сме работили в едно и също училище (тъй славната пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!) повлия ли Ви да ме елиминирате така безцеремонно, т.е. дали за това Ваше решение не Ви повлия някакъв натрупан през годините негативизъм-субективизъм към моята тъй нетипична, оригинална и твърде различна различна персона? 

16.) Или Вие просто решихте да демонстрирате безукорната си вярност към анахроничната, ретроградна, недемократична система, срещу която аз съм дългогодишен и също така активен принципен борец (заради което, както е известно, бях остракиран по толкова грозен начин от системата, бях принуден да понеса толкова много унижения и жертви!), като се ръководите при това от единствено от своя чисто личен, субективен и користен кариеристичен интерес? 

Прощавайте, но казуса заслужава пределно честно, откровено и напълно публично обсъждане, към което с настоящето мое отворено писмо Ви предизвиквам и призовавам. Съгласете се, че е грехота такива казуси, толкова благодатни и пълни с голям оздравителен (за клетото ни образование!) потенциал да бъдат отминавани без никакво внимание. 

И още въпроси могат да се поставят, сама виждате и се убеждавате, че нещата не са така прости и безобидни, както изглеждат на пръв поглед и без замисляне. Понеже аз от години водя тежка и общо взето съвсем самотна битка за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в конкретните училищни общности, то не можех да не Ви задам тия необходими въпроси. Те са именно в тази посока - и са за доброто тъкмо на учениците, които са жертвите на толкова бюрократизираната и затова така безчовечна система, за която коренният интерес на младите хора от съвременно и наистина качествено образование няма никакво значение, а значение имат, както виждаме, някакви съвсем външни и вредни за развитието на учениците користни прагматични (изцяло извънобразователни!) съображения. 

С настоящето си отворено писмо призовавам и останалите кандидати за това учителско място да се включат в дебата, макар да съм почти убеден, че те най-конформистично ще си замълчат. Ще се радвам Вашият избраник обаче, бидейки философ, да не се държи по същия начин, да, ще ми е пределно интересно да прочета текст, съдържащ неговото разбиране по поставените от мен проблеми, за което, вярвам, Вие ще му съдействате, в смисъл, че ще препратите писмото ми и на него. (Пък ако го препратите и на останалите кандидати ще покажете своята демократичност и диалогичност, както и заинтересоваността Ви от достойното бъдеще на българското образование!) 

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив, 

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив, 

Ще се радвам ако с властта и и с авторитета си съдействате на новата директорка на ПГТСТ "Гоце Делчев" и ще я насърчите да отговори на въпросите ми пределно честно, без опити за баламосването ми, за утаяване на истината, за изкривяване на истинското положение и пр. 

Вярвам разбирате, че представеният в този документ казус е твърде благодатен и за разгръщането на оня тъй потребен за обществото ни и за българското образование демократичен дебат, към който аз, пък и Общността на небезразличните граждани от години призоваваме. 

23 юли 2021 г. 

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ДОБАВКА-ПРИЛОЖЕНИЕ, КОЯТО ПРЕДСТАВЛЯВА ОРГАНИЧНА И НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ ГОРНИЯ ДОКУМЕНТ:

Как и тъй човечната директорка на ПГТСТ-Пловдив Бойка Борисова ми би шута?

Какъв чудесен казус, представящ реалностите на нашия съвременен живот, се роди тия дни във връзка с поредно мое кандидатстване за учител по философия?

 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo