Какво съдържа поредното ми комюнике около злощастията на баба Марийка?

Вчера психолог, пратен от община Пловдив, разговаря с 89-годишната баба Марийка (той се свърза с мен, аз го заведох, в сряда с него също я търсихме в апартамента й, но тя беше излязла, не можа да се види с нея!), задачата му беше да я проагитира или убеди, че трябва да се съгласи да се върне в Дом за стари хора; интересна сценка се разигра, за жалост, не се сетих да я запиша на видео, щеше да стане велик шедьовър (да видите с очите си пълното безсилие, страшната нищета на "нАуката психология", разгромена изцяло от една възрастна и недотам образована обикновена жена!). Е, както и да е, ще ви кажа вкратце що стана: баба Марийка обори без никаква затруднение всички до един негови аргументи и дори го направи за смях, ама хайде сега, да не се гавря и аз с колегата.

Но за друго ми е сега думата: оказа се, че баба Марийка, чакайки онази вечер (преди три-четири нощи!) да дойде да я вземе самият... Бойко Борисов (казахме, той бил нейният жених, по нейната фантазия де!) се била приготвила с багаж и го чакала на коридора; да де, той не дошъл, но в резултат на цялата тази работа тя е загубила личната си карта (сложила я била в някаква дамска чантичка и сега тази чантичка не може да я намери!), а пък от днес почват да дават пенсиите, без лична карта тя няма как да си вземе пенсията! Снощи, като опозореният психолог се видя принуден да си тръгне, тя ми сподели проблема си, заяви ми, че самият Бог явно ме е пратил с тоз психолог да дойда при нея, щото се налага днес да я водя в полицията и там да й попълня документите за издаване на нова лична карта. Молих я баба Марийка да порови още из апартамента и из стаята си, с оглед дано намери личната си карта, но тя ми заяви, че два дни я била търсила, преровила всичко, нямало я, смята, че я е загубила или пък че някой я е откраднал (прочее, тя ме пита дали по погрешка не съм аз взел нейната дамска чантичка, разбира се, че не съм я взел, но понеже само аз влизам в жилището й, у нея си остана съмнение, че може да е у мен, та затова ме задължи да търся и из моя багаж, една раница, разбира се, няма я чантичката й у мен!).

И така, след малко тръгвам пак за нейното обиталище (не смея да го нарека жилище, щото там няма никакви условия за нормален живот, няма ток, няма вода, няма и врати и няма и стъкла на прозорците в някои от стаите!) за да водя баба Марийка до паспортната служба в Полицейското управление. Между другото, успях да говоря с нейния съсед-самарянин, който живее под нейния апартамент и е главният организатор на многогодишната война на целия блок срещу немощната и болна тяхна съседка - понеже той собственоръчно е отразял тръбите, по които тече вода за нейния апартамент, т.е. преди години незаконно я е лишил от вода. Описах му ситуацията и му предложих да избира: или да пусне водата или... пак да я пусне, ала след като съдът го задължи да стори това. Той ми заяви, че не е някакъв дебил и че предпочита сам да й пусне водата, но само след като водопроводната инсталация на апартамента й бъде отремонтирана така, че повече да не го залива с разните там течове, които са съсипали самарянската му иначе душа в предвите тъй много години на безжалостна война срещу баба Марийка.

На нашия разговор присъства, за мое щастие, и г-н психологът, който нищичко не каза, но понеже имаше солидно изражение на лицето, издаващо близостта му до властта, това явно повлия на въпросния съсед-самарянин и този път той разговаря с мен напълно цивилизовано, за моя огромна изненада. С този успех аз съм обнадежден, че скоро, дай Боже, ще мога да уредя пускането на водата в апартамента на бабата, което ще ме освободи от задачата да й нося вода с туби чак от другия край на Пловдив (съседите й самаряни са толкова високо интелигентни, че изобщо не се сещат, че тъкмо те трябва да я снабдяват с вода докато не се реши проблема с водоснадбяването на жилището й, пък може и да се правят на изоглавени, не знам защо така се държат!)

И така, моля някой съгражданин, ако сам разбира от водопроводни неща, да ми се обади, за работата ще му бъде платено колкото си струва, ако пък познавате такъв майстор, моля, свържете се с мен, дайте ми телефона му, единственото ми изискване е, да не "дере кожи", т.е. да не оскубе бабичката така, че тя да не може да живее после.

(Е, разполагам с някои пари, които един добър човек прати за баба Марийка, ще го питам дали разрешава да ги употребя за водата, а не за тока, но да видим дали те ще стигнат, защото има много водопроводни части, които са откраднати от "чистачите" на апартамента й!).

Това е засега. Поредното ми комюнике около злощастията на баба Марийка приключва с това.

Желая ви хубав ден!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo