Как загрижен анонимен доброжелател ме предупреди да не посещавам повече баба Марийка сам - щото иначе мога сериозно да пострадам?

На имейла си получих следното доброжелателно писмо-предупреждение да не посещавам повече баба Марийка в апартамента й сам, щото можело ако й се случи нещо лошо, народът и полицията да набедят мен за станалото; публикувах писмото и като коментар по темата, но в един момент реших, че то заслужава специално внимание и затова сега го публикувам отделно; ето, четете, порадвайте се на факта какво добри хора има наоколо, за жалост са все анонимни и се крият като лалугери: 

Здравейте, г-н Грънчаров, 

Вярвам, че намеренията Ви към баба Марийка са абсолютно чисти и добросърдечни. Поздравления! Напомняте ми на Лео Кадели и Николета: вижте ТОВА и ТОВА.

Явно има някаква неприязън към нея от съседите й. Не съм запознат с историята на отношенията им и няма как да заема страна. Питам се защо децата й са я изоставили на произвола на съдбата и на милостта на съседи/непознати? 

Във връзка с последния клип, в който носите вода на жената - според мен е редно да има поне още 1 човек с вас, когато ходите при нея. Представете си, ако е станало нещо с нея преди да влезете или пък вземе, че й стане, когато сте там (падне или се нарани с нож или нещо друго). Съмненията ще паднат върху Вас, а ако някой е видял през шпионката, че влизате без да Ви отвори, може направо да Ви обвинят! Помислете. 

Поздрави, 

обикновен зрител 

Здравейте, 

Благодаря Ви за писмото и за предупреждението! Явно сте много добър човек, щом сте толкова загрижен(-а) за мен. Значи ме предупреждавате никога повече да не ида при бабата сам щот на бабата може да се е случило нещо лошо и тогава да ме набедят хората и полицията, че аз съм й го причинил, евентуално дори че съм й причинил смъртта?! Значи винаги трябва да си водя свидетели като я посещавам, щот вервам знаете това, че на един свидетел само в съда не вярват, нужни са поне трима. Значи за да отида при бабата трябва да си водя още поне трима свидетели (може и повече, колкото повече, толкова по-добре!), с оглед да се застраховам ако на бабата, не дай Боже, нещо лошо й се е случило? Как си представяте това обаче, откъде да намеря толкова хора, за да идем все с тях? 

По Вашата логика аз изобщо трябва да престана да ида да й помагам, с оглед да си запазя репутацията чиста, нали това фактически предлагате - и за да си нямам проблеми? Излиза, че Вашето тъй мило предупреждение е нещо като заплаха по същината си: не иди там, при бабата, щото ще си патиш, ще те обвиним, че ти си я, примерно, убил! (Щот, колко му е, някой да ида да удуши нощем бабата, пък след това мене полицията да обвини, щот наистина до този момент никой не я посещава - с изключение на мен!) 

Уплашихте ме здравата, господине (или госпожо!), благодаря Ви за добрината! Сполай Ви, че сте толкова добър (добра) и тъй сте загрижен (загрижена) за мен!!! Какво щяхме да правим в това наше шибано общество ако немаше толкова добродетелни хора като Вас? 

Господине (госпожо) или другарю (другарко), ако предпочитате второто, ха сега като сте почнала да ми правите добрини, ми кажете какво да правя занапред - при положение, че няма как да водя със себе си всеки път цяла тайфа свидетели? Да престана да ходя, да изоставя и аз бабата, това ли предлага Вашето тъй добро сърце - Вашият тъй благодетелен ум? 

Ако ми кажете някакъв изход, ще Ви бъда благодарен. Вие самият (самата), като сте така загрижен (загрижена) бихте ли имала добрината да идвате всеки път с мен когато посещавам бабата? Нищо че сте само един човек, пак ще ми бъдете свидетел(-ка) ако някой злодей убие бабата за да набеди мен за злодейството си, така съгласен (съгласна) ли сте да решим казуса, образуван благодарение на Вас? 

Щот, признавам си, до този момент в моя тъй слаб ум не беше минавала тази тъй вдъхновяваща мисъл, която Вие ми подхвърлихте - да си водя свидетели когато посещавам баба Марийка - щот иначе ще пострадам! 

Благодаря Ви още веднъж за загрижеността и добрината! Очаквам да ми посочите работещ вариант за решаване на проблема. 

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo