ЗАДУНАЙСКАЯ ГУБЕРНИЯАвтор: Огнян СТАМБОЛИЕВ
132 години след Освобождението от варварското турско робство (словосъчетание, което Гоце Първанов вече не смее да произнесе от страх пред Доган!), през 1892 г. Българската народна печатница в София издава една уникална книга – „Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-дунавска област в България”.
Красноречиво и точно звучи, нали?! Не стана, но си остана „лелеяна детска мечта” на поколения национални предатели, като се започне от Драган Цанков, Петко Каравелов и се мине през Вожда и учителя Георгий Михайлович Димитров, зловещия Васил Коларов, Тодор Живков-Правешки и се стигне до днешните ни недостойни, продажни властници, начело с Агент Гоце от Сирищник и Сергей Дмитриевич от Херсон.
Книгата е издадена от големия български патриот-публицист, държавник, председател на Народното събрание и успешен кмет-градител на София – Димитър Петков (1858 – 1907), автор на пространния и аналитичен предговор, и е всъщност чисто документална. Без добавки и коментари. Съдържа документи от секретните архиви на руските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ, Цариград, които (както пише съставителят), „дохождат да изкажат пъклените планове на онази Държава, която се нарича „наша освободителка”, а чисто и просто е искала да ни пороби, за да бъдем нейния мост до Цариград и Проливите! Да, лъжата за безкористната освободителна мисия на Матушка Рус (разобличена още през 19 век от нашите велики революционери Раковски, Левски, Ботев, Захари), за съжаление е така втълпена в промитите мозъци на много наши сънародници през времето на комунизма, че твърде трудно може да се обори. Затова просто трябва да се чете – истинска история, автентични документи, а те вече са налице и са достъпни. Конкретно за планираната от Русия Задунайская губерния – Болгария – можем да прочетем в тази безценна книга.
Тези автентични документи са добити от бившия руски чиновник, а после в Букурещкото посолство, г-н Якобсон. Като човек, който се е възмущавал искрено от подлостите, които вършат руските дипломати в България и който не е видял нищо зло в тази България, г-н Якобсон е измъкнал една голяма част от тези документи, които се отнасят до България...”
И така: пред нас са автентични писма, доклади, телеграми, рапорти – неоспорими документи, които разкриват по един категоричен начин намеренията на Русия – чрез различни средства да постигне своята заветна цел – завладяването на България и превръщането й в Задунайская губерния.
Да, такава е цялата, при това, твърде последователна политика на нашата „двойна освободителка” (заради която загубихме безвъзвратно Северна Добруджа, Вардарска Македония и Беломорска Тракия и която ни превърна в държава от Третия свят!) и на нейната доста кадърна дипломация (много по-кадърна от нашата, която винаги е предавала националните ни интереси!).Ето какво казва за нея забележителният български държавник-патриот Димитър Петков (на когото все още не е издигнат паметник в столицата ни, за наш срам, претъпкана с руски паметници):
„От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове (като този на русофилите), смутове, заговори, политически убийства и пр., които са се случвали в България, откакто съществува като държава (а той говори само за един кратък 15-годишен период, да не говорим за 1923, 1925 или 1944!), са дело на коварната руска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за руските дипломати е бил предварително скроено, предначертано и обмислено...” За да ни докара единствено беди и неволи. Да ни отклони от цивилизована Европа, да се превърнем във васално княжество, каквото, за наш срам, сме и досега!
На нашите читатели предлагам началото и края на встъпителната глава към книгата:
„Ако преди Освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Русия война с Турция е война не за освобождението на „бедных славян”, а за разширението на Руската империя и за завладяването на Балканите от Русия, нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха, враг на българския народ. Никой българин не можеше да допусне тогава, че „православна Русия”, която с векове ни е изпращала икони и камбани като подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми към нашето освобождение, а всъщност иска разширение на своето царство, за обладанието на Балканите.
Истина е, че на мнозина от нас беше известно завещанието на Петър Великий, както и желанието на всички подир него руски царе, да завземат Цариград, но нашите понятия за тия руски стремления не са отивали никога по-нататък от завземането на Цариград. Рядко и твърде рядко може да е имало някой умен и далновиден човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че в стремлението си да завземе Цариград, Русия ще иска да завладее окончателно и България. Гневът ни против варварска Турция, на която дотогава бяхме роби, желанието ни да видим своята угнетителка разбита и съсипана, бяха толкова силни, щото малцина са искали да знаят за последствията, които можеха да ни сполетят от нахлуването на Русия в Балканите...”
„Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се намери българин със спокойна съвест да мисли, че Русия воюва с цел да ни присвоява отпосле и да създава своя „Задунайская область” – тъй и сега, след тия документи, не вярваме, че би се намерил такъв развален българин, който да не признава, че Русия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, или по-точно коварно приятелство, спира нашето развитие, закрепване, напредване. Приятели на руската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат само националните предатели, зацапаните в разни комплоти, бунтове, убийства, неравноправни договори (!), хранениците на Русия. Но истинските българи не могат да бъдат приятели на Русия, нито да приемат нейната коварна политика...”
И няколко произволни избрани текста от руските документи, с които изобилства книгата:„Нашето пряко задължение е да следим стриктно за вътрешното развитие и за протичането на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали срещу турците заради някакъв си принц Батенберг? (между другото свален и прогонен от руснаците – б.а.) Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради българите, заради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било заради каквито и да са „братушки”. Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, избрано от нас, а не с уличната тълпа, която българите наричат... Народно събрание.(!)... И това е мислимо само когато в българското княжество бъде установен най-малкото траен руски протекторат... Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и нашият Господар Император да приеме и титлата Български или Балкански....”
И България да бъде... погълната от своята „освободителка Русия”, на която освен всичко, изплаща и огромната сума от 10 618 250 рубли и 43 копейки! За т.нар. „окупационен фонд”. А после издига над 400 руски паметника... Но това е друга тема, представена наскоро от писателя Васил Станилов в „Анти”.
През 1993 г Русенското издателство "Сексагинта Приста" публикува тази уникална книга, но поради разбитата тогава мрежа на книгоразпространение, тя не достигна дори до библиотеките. Би било добре, ако бъде отново отпечатана. Ще ни бъде много полезна. Особено на нашите продажни политици-русофили.
(ЗАБЕЛЕЖКА: Авторът на горната статия г-н О.Стамболиев лично ми я предостави за публикация, заедно с някои други негови текстове, за което искрено му благодаря. И които ще публикувам в близките дни, очаквайте ги.)
