ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

понеделник, 31 май 2010 г.

Защо "другарят" Президент и любимецът на медиите г-н Премиерът почнаха да танцуват върху гроба на медийната свобода в България?!

Гоце (Георги) Първанов е възмутен, представете си, от това, че свободата на медиите у нас била застрашена, понеже медийният закон, предложен от правителството, бил "опит да се контролират медиите и да се всява страх сред журналистите". Това е интересна теза: според възприятието на г-н Президента през всичките години на президентстването му медиите у нас са били и продължават да са "свободни" и "независими"; и ето че сега тия управници проявили дързостта да посегнат и да накърнят толкова благодатната "медийна свобода" в пределите на отечеството ни! На тази президентска теза неувреденият човек няма как да не възкликне: егати президентския тапегьозлък!

Много пъти съм поставял актуалния въпрос: на кой свят изобщо живее "другарят" Президент?! Той явно съвсем не е от тоя свят, щом вижда някаква илюзорна свобода на българските медии и журналистика, и то тъкмо в годините на тяхната най-голяма унизеност, т.е. в годините, в които негова милост, заедно с групираните около него олигархични кръгове направиха нужното да поставят медиите у нас под такъв тежък похлупак, че за никакво мърдане, че за никаква свобода в това отношение изобщо не може да се говори. Същият този "другар" Президент, който е и прочут ловджия-бракониер, има неоценима лична заслуга медийната свобода у нас да бъде застреляна и убита: някой да е чул, видял или прочел някоя от "свободните медии" у нас да го е заяла за неговите ловни бракониерски подвизи в Узбекистан, да речем? "Другарят" Президент има личната заслуга един известен български журналист да бъде уволнен от национална медия само защото си позволи да зададе на негов секретар един неудобен за "другаря" Президент въпрос около собствеността на един подарен на "другаря" Президент мезонет. Друг журналист беше пребит и изпотрошен с чукове само защото беше набеден, че е позволил да се публикуват (и то в интернетна медия!) някакви настойчиви слухове около сексуалните подвизи на г-н Президента с млади девачки.

И така нататък: в годините на славното президентстване на "другаря" Президент Гоце Първанов он лично нескривано подкупваше главните редактори на най-важните медии, като ги возеше на президентския самолет из странство, черпеше ги собственоръчно с уиски и пури, купени с пари на данъкоплатеца, а пък те му се отблагодаряваха с такъв медиен комфорт, който само Тодор Живков преди него е имал. И точно това лице, главен душител на медийната свобода в България, сега се е загрижил, представете си, за това, че "медийната свободата" на българските медии била - о, богове, каква нечувана неземна наглост! - била застрашена от накърняване!!! Ех, Гоце, що не си беше траял, щото пак се изказа неподготвен?! Нима вие, родените в Сирищник, не знаете мъдрата българска поговорка "Не рови лайно (пардон за думата!), даже и да е старо, щото ще ти замирише!"?!

Както и да е, ний Гоце си го знаем, он на друго е неспособен: освен да лъже, да маже, да бълва идиотизми, наглости и простотии, да се излага. Но ето че и Премиерът Борисов, който сам по себе си е друг, и то твърде интересен медиен случай и герой, зададе на медиите три странни въпроса за това дали правителството им е ограничавало медийната свобода; зададе им въпросите така, че те, разбира се, няма начин да не отвърнат: "Не, моля ви се, как така, правителството изобщо не ни е ограничавало свободата, не ни се е мешало, ний имаме най-свободолюбивото спрямо медиите правителство, каквото изобщо може да се намери по света!".

Сеирът е пълен, но аз повтарям, колкото и грозно да звучи: защо и "другарят" Президент, и г-н Премиерът, така колективно, задружно, едновременно стъпиха в медийното поле на България, минирано с твърде специфични мини: а именно, с пресни, или с хванали вече коричка, или пък и със по-стари... лайна (пардон за думата!)?! Абе, драги ми Гоце, пък и ти, де гиди Бойко, като лично сте участвали в туй миниране на медийното поле със специфичните мини, за които стана дума (да не споменявам още веднъж тази противна дума!), що барем не спазихте правилото да не стъпвате там, щото човек, ако се доближи и навлезе в толкова "чистото" медийно пространство в България, няма начин да не се оцапа, омаца, окаля, омърси, усмърди?!

Бойко стана ярка звезда на родния политически хоризонт благодарение на медиите. Аз лично смятам, че българските чегесаро-олигархични медии не го направиха безкористно такава медийно-политическа звезда, напротив, направиха го такава звезда срещу прилични суми пари, срещу много пачки от красиво сдиплени банкноти; кой точно е давал тия пари, защо ги е давал, тепърва ще се разбере. Аз знам обаче един непоклатим аргумент, който стои в основата на моята теория за неудържимия медиен възход на Бойко Борисов: медийните собственици, началници и главни редактори у нас не са глупаци или лапни-мухльовци, които ей-така, заради едното нищо, само заради хубавите невинни очи на хероя от Банкя, го направиха най-първа звезда на медийно-политическия хоризонт и фронт; което пък после, както видяхме, се оказа необходимо стъпало и за категоричното му възвисяване и заставане начело на цялата реална власт в държавата.

И ето сега този пръв любимец на българските медии - аз продължавам да твърдя, че любовта на медиите към Бойко Борисов съвсем не е платонична! - им пише писмо, в което им предлага да кажат колко са независими и свободни, че властта хич, ама хич не им влияе, че журналистите у нас пишат и говорят, водени единствено и само от съвестта си - тука, в широко отвореното ми око, корабче пътува ли?! - че у нас, в медийната среда на България, единствено истината е водещото, тя е и неговата най-висша и регулативна ценност?! Ех, Бойко, кой те посъветва да сториш тоя гаф, явно некой, дето има за нещо да ти отмъщава, да те е подскокоросал да сториш тая глупост, що си не трая бе, човече?!

Да, не бива, уважаеми "другарю" Президент и драги г-н Премиер, не бива да се гази по или да се рови в споменатите човешки екскременти (да се изразя тоя път по-научно и културно!), пък дори и те да отвън да изглеждат позасъхнали; нема начин да не ти засмърди като нагазиш или като ровичкаш даже уж в старо... лайно (е, пак изтърсих тая дума, прощавайте, нема вече!). Това мога да кажа на двамата първенци на республиката ни, които тия дни забавляват публиката ни, като взеха да се замерят, представете си, не с друго, ами със стари, пък и по-пресни, медийни л_ _ _а (тоя път няма да напиша цялата дума, щото рискувам изцяло да погнуся уважаемите си читатели; но те, убеден съм, разбират, че прибягвам до тия думички не поради каприз, а по съвсем сериозни стилистични причини, т.е. защото само чрез тях най-ясно, плътно и дори зримо, ощутимо даже за сетивата и за обонянието по-специално, може да се опише грозната ситуация, на която сме свидетели!).

В България, драги "другарю" Президент и уважаеми г-н Премиер, няма медийна свобода, що трябваше да ровите в тая тиня и в тая кал, ами глупаво е, направо ми е жал за вас двамата! Медиите са станали слугински, а пък журналистите (в огромното си мнозинство!) вече така са привикнали да слугуват на силните на деня, че май вече друго съвсем и не умеят да правят. Ако има някаква свобода, то тя е арестувана само в пределите на интернет, стои изолирана в неколцина блогове и сайтове, които се броят на пръсти, а всичко останало е само фикция за свобода, е прогизнало от лъжа, от инсинуации, от манипулации, от подкупи, от корупция, от безсрамие. И ето че безсрамието стигна дотам, че двамата любимци на българските не-независими слугински и подлизурковски медии почнаха взаимно да се обвиняват кой бил посегнал или пък се опитвал да задуши туй, което отдавна го няма, именно, медийната свобода у нас! Аз все си мислех, че безсрамието и наглостта не може да нямат някакъв предел или граница, а ето, оказа се, че съвсем са нямали. У нас сичко е възможно, у нас нема невъзможни неща...

Аз оценявам случващото се като гавра и като фарс, като пародия, като откъс от някаква абсурдистка пиеса по Бекет, Кафка или Йонеску. Абе явно ни смятат за малоумни щом си позволяват по тоя начин да се гаврят с нас, това е чисто издевателство! България от доста години вече върви по пътя на путинска Русия и май вече я понастигнахме. В такива страни на черното се казва бяло, а пък на бялото - черно. Лъжата там е провъзгласена за истина, а истината е толкова нежелана, неудобна и преследвана, че оня, който си позволи да я промълви, бива немедлено обявяван за луд, за психично болен, за ненормален. "Нормалното" за такива страни в областта на медиите е да се подмазваш на властниците, да им пееш химни и осанни, да четкаш егото им, да ги провъзгласяваш за велики, да биеш чело пред пиедестала на тяхната неописума величавост, пред трона на тяхната безмерна власт. Тогава, като си продадеш душата, и парици ще спечелиш, и дори ще те провъзгласят за "гуру", сиреч, ще станеш нещо като Андрей Райчев или Георги Лозанов, да речем. Иска се да си мекере, за да просперираш в такива страни, превърнали се в оазис на аморалността, а пък ако имаш съвест и доблест, неизбежно ставаш аутсайдер, нещастник, ненормалник, глупак. Това е положението.

Няма смисъл да се говори повече. Всичко е ясно. Бог да прости медийната свобода в България! А сега Бойко и Гоце чисто и просто захванаха да танцуват върху пресния гроб на медийната свобода в България, което, както и да го погледне човек, е нагло, е грозно, е възмутително. Ама де ти способни да се възмущават хора у нас?! С фенер да ги търсиш едва ли ще ги намериш...



Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

неделя, 30 май 2010 г.

Другарят "А на здраве!", именно Батето, зетят на Тато ви Тодор Живков де, се превъплъти в нравствен учител на оскотелия от простотия народец

Имам предвид факта, че по всички сергии за вестници из отечеството ни могат да се видят "мемоарите" на тодорживковия зет, издадени услужливо от ченгесарското издателство "Труд". Зетят на бай ви Тодаря се превъплъти в "писател", т.е. от другаря "А на здраве!", както беше известен досега, стана нещо като нравствен ментор и учител на добродушно-тъпия народец.

Сметам, че финансовият удар на Батето ще бъде огромен, щото и последният кретен из отечеството ни може да гладува, но непременно ке си купи книгата му - за да си я тури до портрета на Непрежалимия Тодор Живков, който виси на стената. Знайно е, кретени у нашето Отечество бол: на един нормален се падат поне 10 000 непоправими идиота.

Не ми се пише повече за тая комунистическа сволоч, от която няма спасение. Ето тук Батето: България ли... няма такава държава, бил съм там можете да чуете с глас великомудрите поучения на живковия зет, а който иска, може и да ги прочете, щото ги има и в текст, та да се запазят за признателните поколения, за бъдащето и за историята. За историята на кретенизма у Бугария, който явно няма да пресекне никогаш...

Та наистина не ми се пише и дотук написаното га написах с отвращение. Затуй ще прекъсвам писането. Ще илюстрирам написаното със снимка, която казва всичко. В ролята на печената свиня възприемете трупа на една съсипана от тая комуно-ченгесаро-селяндурската напаст нация; от този труп таварищите не се гнусят и продължават да режат и да рупат мазни и тлъсти мръвки. Рупат, та ушите им пращят от рупане. Они те това най го могат и най го обичат...


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Където и да иде, каквото и да каже, комунистът си е комунист - без разлика дали строи комунизъм или капитализъм

Някой си karandash подхвърли една реплика в блога на Иво Инджев, която предизвика коментар, в който, по мое вазприятие, се казват важни неща. Ето какво написа тоя karandash, а след това вижте и реакцията на опонента му; иска ми се текстът да излезе и за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, та затова го публикувам и в моя блог:

Блога взе да се превръща в панелен блок. Ген. Власов като си „тупа“ плачетата не разбира ли че боклук попада и в на другите хора в терасите? Не е хубаво Власовщината да навлиза в нашшя бит и култура. Ще кажа на „домоуправителя“!

А ето и отговора, който ме впечатли:

Г-н Инджев, ще проявя малко нахалство, но то ще е от полза за по-успешна дисекция на нещата на блога. Повечето четящи и пишещи в него са хора, но има и комуноидиоти, да, не са много, но се намират. Засега аз съм детектирал около 5-6 същества. Последният е Карандаш. Изразява индиректна подкрепа на Кардинала, който определя чисти, стопроцентово доказани убийци за „… легендарни командири…“. И този комунофреник се мъдри на Вашия блог и съответно го замърсява.

Мръсотията е основен белег на комуниста-бандит. Където и да иде, каквото и да каже, комунистът си е комунист - без разлика дали строи комунизъм или капитализъм. За техните безмозъчни глави бронебойни патрони няма (Н. Вапцаров-терорист).

Да, Др.Карандаш, изтупвам боклука, който пак пада върху боклук, сиреч върху Вас и другите комунчета. Комунистът е символ на човешкия боклук-отпадък, у комуниста няма нищо човешко. Не ми вярвате на мен, ами статиите на Г-н Инджев доказват моята теза безапелационно. Вие и другите човекоподобия не ги разбирате тези неща, но не бива да упреквате другите, а търсете причините в самите вас.

От комунистическите дивотии не остана нищо, никъде не се използва нито един комунистически лозунг, нито една комунистическа фраза. „Моралният кодекс на строителя на комунизма (разбирай идиотизма- бел.моя)“ е захвърлен от комунистите в помийната яма на комунизма. А тя е огромна колкото най-големия океан…

За какво говорите Вие, за какво пледирате?! Няма и никога няма да има комунизъм, защото просто не може да има. Не се подигравайте със светлата памет на един от най-достойните руснаци в човешката история.

Подвигът на Ген. л-т Андрей Власов е уникален. Неговата саможертва, както и на останалите съветски генерали, дали живота си в несъстоялата се борба срещу болшевизма, ще остане като нещо неповторимо, изумително. Затова има негов паметник в Ню Йорк, а не на други генерали-садисти като Берия, Жуков и мн. др.

Веднага отселектирах комунистическата Ви мерзост само по една дума, наричате „Власовското движение“ за „Власовщина“. Да, този термин е даден от болшевишката сган на генерала, защото неговата армия е била сравнително голяма и са се предавали на негова страна цели военни части. Прочетете Смоленската и Пражката декларация на РОА - Руска освободителна армия и тогава го определяйте за предател. Най-големи предатели са комунистите, а първенци в това социалистическо съревнование са българските комунистически функционери.

Най-големите бяха ликвидирани от техните побратими, съветските болшевики - Петър Искров, Кр. Раковски, Георги Димитров, Трайчо Костов, Васил Коларов. За хилядите български комунисти, разстреляни и загинали в ГУЛАГ няма да споменавам, това не Ви интересува.

Препорчвам Ви да гледате филма за Ген. Власов - „Между два дявола“. Тия два дявола са Сталин и Хитлер. Това е от мен, драги комуноиде, чисто дружески поздрав приеми и се лекувай от комунизма; знам че е трудно, но това е единствения начин да се приближиш до човешкия род, в противен случай загиваш съвсем.

Автор: Gen. Vlasov


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Призив за една по-голяма блогърска солидарност както израз на гражданска отговорност за страната

Текстът по-долу е мой коментар, който току-що публикувах в блога на г-н Иво Инджев, където той е написал коментара си за деня, наречен Президентът с дългия нос и късите крака:

Моят коментар по същата тема, и то във видеоформат: Безочието на Първанов придоби и достигна вече космически измерения и висоти

В тази връзка бих предложил и на г-н Инджев да опита с правенето на видеокоментари в блога си; не е трудна "технологията" на провенето им и бих могъл на му помогна в тази насока. Блогът му ще спечели неимоверно от тази иновация - и ще се превърне в истинския смисъл в една от най-популярните медии в България.

На ония, които тихо се възмущават от моето участие тук с коментари и пр. искам за успокоението им да спомена, че с това просто практически прилагам една своя теория за т.н. "блогърско цунами". Идеята ми е проста: когато някой, примерно г-н Инджев, подхвърли в блога си някаква идея, напише или каже нещо съществено, значимо, тогава, за да не си остане всичко "глас в пустиня", е потребно блогърите, които мислят в същата координатна ценностна система, да подкрепят със свои публикации оня, който пръв е изказал нещо съществено; и тогава, малко по малко, енергията на блогърската реакции ще почне да се увеличава, за да се превърне в един момент в онова, което аз нарекох "блогърско цунами". Управляващите, пък и безочниците като Гоце Първанов, чини ми се, могат да се уплашат истински само от всекидневни блогърски цунамита, а не от това, че някой си там, пък дори и този някой да се казва Иво Инджев, всеки ден си пишел нещо в блога.

По тази причина си позволявам да призова за една по-голяма блогърска солидарност както израз на гражданска отговорност за страната. Длъжни сме нашето писане-говорене по блоговете да не си остава до нивото на мърморене и мрънкане, да не продължава да си е някакъв безсилен "глас в пустиня", а като си обединим силите, да почнем с общи акции да респектираме управляващите. Тоест да покажем, че сме граждани, понеже граждани са ония, които се подкрепят; не може да има гражданско общество в една общност, в която всеки действа според максимата "и сам войнът е войн".

Тази е моята идея, и всеки ден като подкрепям в блога си подетото от г-н Инджев или от някои други по-активни блогове, давам пример за това, че е възможно и в български условия да си сътрудничим, да си обединяваме силите в името на една обща кауза. Аз го подкрепям съвсем безкористно и по ценностни подбуди, ала от двама-трима-четирима (и някои сайтове препечатват статиите на г-н Инджев) не може да се образува "блогърско цунами".

Затова призовавам ония блогъри, които странно, гордо и непристъпно мълчат, упоени от съзерцаването на собствената си величавост: надмогнате кухата си грандомания; дайте да почнем да се подкрепяме, ако искаме изобщо с нещо да повлияем на хода на събитията!


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Безочието на Първанов придоби и достигна вече космически измерения и висоти



Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Тревоги около издаването на новата ми книга "Идеи за образованието"



Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

събота, 29 май 2010 г.

За методите и средствата на борба с комунизма и комуноидността в съвременни условия

Във връзка с публикацията По случай именния ден на г-н Президента: защо Първанов е Гоце, а не Георги, защо не бива да бъде наричан Георги, какво означава да го наречеш Георги? получих писмено възражение от човека, който ме провокира да я напиша. Уважавайки правото му на позиция, публикувам неговата реплика, а пък най-отдолу ще видите и моя кратък отговор на възражението му:

Драги Г-н Грънчаров, прочетох три пъти отговора Ви на моята препоръка. Благодаря за вниманието Ви към мен.

Отговорът Ви е много качествен, но съвсем не в посоката, която аз целях. Този отговор е по-скоро психологически анализ на Президента на Република България и бегъл и неуспешен опит да направите релация между двете имена „Гоце“ и Георги Първанов. Преди да продължа, ще отговоря на некоректната Ви задявка по отношение на евентуалната ми комунистическа привързаност-принадлежност.

Съжалявам за досадата, но нямам избор. Двмата ми дядовци за затваряни от комунистическата сган след Девети, единия е бил в концентрационне лагер няколко години. Единия ми вуйчо е осъден на смърт, но не е екзекутиран. Баща ми го викаха много често в ДС, а един път му изиграха такъв номер, че щяха да го ликвидират. Изпратиха му агент на ДС, който се опита да го убеди да го преведе през Югославската граница, близо до Кюстендил, но баща ми не се подлъга.

На 15 годишна възраст наивника Радослав пишеше писма до ББС и др. станции, сам се сещате какво стана после. Радослав е единствения българин, издирил вдовицата на българския зъболекар от Самоков, който е бил хвърлен с около 200 човека от Самоковския край на Черната скала (Чамкория) заедно с дядото и неговия брат на нашия скиор Петър Попангелов (младши). П.П-лов (старши ) почина преди две години, лека му пръст. Вдовицата на зъболекаря живееше в Западна Германия, близо до Франфурт на Майн, доживя близо 100г., лека й пръст.

Нещата, които тя ми разказа, все още не са обнародвани в ККБ. Дори е живяла десетина години в България след зверското убийство на съпруга й. През 1955 г.емигрира с единствения им син Камен във ФРГ. Хора от партията на Първанов са ме били два пъти, вкарван съм, няма да кажа къде, имам три счупвания на черепа. Едното е от ръчката на предпазителя на автомат Клашников. Спирам дотук за да не се правя на герой. А има да разказвам още много.

Та това е част от моята „комунистическа дейност“ и привързаност към организцията на българските бандити ДС-БКП. А човек като Вас, родом само на няколко километра от Черната Скала на Боровец, без никакви затруднения може да откие „приндлежността“ ми към ДС.

Друго, неподправената ми толерантност към Вас и Вашите позиции, не Ви ли помагат да разберете, че уважавам Вашите анализи. Трето, ако се окаже един ден, че и Вие сте бил агент в ДС, дори без Ваше знание (те, болшевиките са способни на всичко!) трябва ли да се обозначавате на „Доце“, например. Трябва ли някой Ваш словесен противник да Ви прекръсти на Доце Грънчаров, Вие ще сте доволен ли?

Да, Др. Първанов може и да се гордее с факта, че е сътрудничил на ДС, но сътрудничаха стотици хиляди, такива бяха реалностите. То друга ДС нямаше. В момента лицето Герги Първанов е президент на България, под това име е представен на избирателите, под това име е избран, под това име е положил клетва, под това име е познат извън страната. И някой си казва, да, да, да, много добре, но този президент преди 10-20-30 години е бил агент на ДС с псевдоним Гоце, дайте да го прекръстим и го прекръства.

И Лех Валенса е бил агент на полската ДС, ама никой не го нарича Болер Валенса. Българчетата сме си несериозни и безотговорни същества, в това е проблема. Антикомунизмът е много сериозна кауза, много отговорна, много обективна. Емоционалните импровизации само обезценяват стойността на антикомунизма.

Искате пример ли, ами отворете сайта на Руския антикомунист Сергей Мельников и ще видите за какво става въпрос. Българските антикомунисти задължително трябва да се учат от съетските-руски антикомунисти. И друго, не променяйте смисъла на моята препоръка, аз само Ви препоръчвам когато разобличавате комунистическата сган, да ползвате сериозни похвати. Те, болшевиките, се страхуват само от сериозността.

Те,например не се страхуват и срамуват когато Вие и други ги определяте на „червени“, но когато ги наречете с истинското име „комунисти", "болшевики“ и др. тогава кипват. Червена идея, червени депутати, червена кауза, червени бабички, чисти глупости, с тези ли фрази ще се борим срещу комунистическата тирания?!

ОК, продължавайте в същия дух НЕуспехът Ви (ви) е в кърпа вързан!

Написа: radoslav

А ето и моя отговор:

Г-н Радослав, първо искам да Ви се извиня ако с нещо съм Ви обидил. Аз изразих допускане, че е възможно да сте свързан с органите на ДС, но съвсем не съм могъл да твърдя, че това е точно така, така че поводът Ви за обида е крайно несигурен, но както и да е, поднасям извиненията си. Прекланям се пред жертвите и мъките, които Вие и Вашия род сте понесли, наред с цялата нация, от комунизма и неговите сатрапи.

А по разисквания проблем за Гоце или Георги аз вече си казах становището. Не се стремя към никакъв успех, за мен единствения стимул е да казвам каквото мисля, т.е. да не си кривя душата. Заради тази своя привързаност съм понесъл доста щети, но продължавам да съм й верен.

Примерно, заради това, че наричам Първанов Гоце, а не Георги, много мои статии за Гоце не са публикувани включително и от антикомунистически вестници - по единствената причина, че редакторите им са имали разбирания, аналогични на Вашите (че не трябвало да се "обижда" Георги като се нарича "Гоце"!). Ако пък го бях наричал Георги, и особено ако пък бях писал в един съвсем друг тон за него, нищо чудно и парици да бях направил. Щото не зная дали Ви е известно, но тия, дето пишат ласкаво за г-н Президента, получават доста щедри и тлъсти хонорари във вестниците, които са собственост или са редактирани от приятели на Гоце (Тошо Тошев - агент Бор и пр.). А да сравнявате Гоце с Лех Валенса е просто смешно: Валенса може всякакъв да е бил, но е бил и си остава Валенса, а Гоце нищо друго не е бил освен Гоце. И дори няма как да бъде нещо различно от Гоце. Видяхте как подло публикува стенограмата на разговора си с министър Дянков? Ето този случай показва, че Негово "превъзходителство" г-н Президентът продължава да си е Гоце и нищо друго освен Гоце не може да бъде.

Така че напълно сте прав, аз с нищо не успях и няма да успея щом като продължавам да съм привързан към истината - и след като независимо от всичко не се отказвам да заявявам гласно това, което мисля. Напротив, загубих много и продължавам да губя всеки ден. Какво да правя, такава явно ми е била съдбата или ориста!

Бъдете жив и здрав!


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Злокобното мълчание, изпълнено с неизвестност и вещаещо неминуемо възмездие, е най-страшното, от което трепери Първанов - и цялата неговата свита

Г-н Инджев, поздравявам Ви за личностната, гражданска и журналистическа смелост и достойнство да пишете тъкмо за онова, което за други пишещи хора е прекалено "трънлива" и затова отбягвана област, т.е. за онова, за което другите предпочитат да мълчат. Или ако пишат, писането им да бъде половинчато, с усуквания, "нежно", "коленопреклонно", та да не разгневят "първия чиновник на республиката ни", властелинът, който, ако ти е обиден с нещичко, най-малкото няма да те вземе на правителствения самолет при поредния безплатен за приближените му воайаж в чужбина. Да не говорим за това, че няма да те покани на официалните приеми, дето водката се лее из ведра, пушат се пури тип "Фидел Кастро" - и дето човек, в крайна сметка, може хубавичко да си натъпче джобовете с пасти.

Това, че сте написал и издавате книгата "Президент на РЪБЪ", е достойно за адмириране. Приемете моите най-сърдечни поздравления! Непременно ще си я набавя и ще я изчета с интерес.

Искам обаче да изкажа едно "съображение", което въпреки всичко, според мен, би следвало да се има пред вид по този повод. И което мен лично ме смущава. Ще се постарая да бъда пределно ясен, та дано бъда разбран. Щото обикновено мнозина, като не успеят да разберат нещо, щото, за да се разберат някои неща, се иска да се мисли, си позволяват да се отвращават от толкова неприятния човек, който ги мъчи и изтезава да мислят.

Аз си падам малко нещо "моралист", та в тази връзка искам да изкажа едно на пръв поглед странно твърдение: с тази своя книга Вие оказвате незаслужена с нищо чест на г-н Президента на республиката ни. Смущава ме това, че Вие, личност с доказан авторитет и нравствени качества, сиреч, личност с голям потенциал, сте третирали в книгата си един крещящ по безличността и по безнравствеността си случай. Аз бих дори го квалифицирал този случай като патологичен - именно в това отношение, личностно и нравствено. Някак си Вашия предмет, който описвате и оценявате в книгата си, не е на Вашето ниво, липсва адекватност, в някакъв смисъл Вие се принизявате, като се занимавате с този субект, който нанесе толкова вреди на страната и нацията. Той не заслужава Вашия жест, понеже Вие с книгата си един вид го увековечавате, понеже и след 100 години, когато нас отдавна няма да ни има, благодарение на Вашата книга хората ще знаят, че е имало някакъв си там "Георги от Сирищник", който имал честта да бъде президент на България, и то тъкмо във времето, в което Иво Инджев е бил един от най-влиятелните български журналисти.

Аз лично смятам, че Гоце Първанов (гоцэ пэрванавый, както един Ваш читател отдавна предлага да бъде писано името му, и то по съвсем убедителни, впрочем, причини) непременно ще бъде поласкан, като разбере, че неговата крещяща безличност е предмет на перото не на кой да е, а на самия Иво Инджев. Малодушните и безлични хора като Първанов крайно много се ласкаят от подобни незаслужени жестове. Защото когато Вие вече бяхте Иво Инджев - и си останахте Иво Инджев! - той беше никому неизвестен млад кариерист от някакъв си "националистически" комитет за спасяване на комунизма в Кърджали! Според мен убийственото - убийствено тъкмо защото е най-адекватно, справедливо и заслужено! - отношение към лицето, към особата "Георги Първанов" е пълното й игнориране; щото безличниците са крайно тщеславни, по това се удостоверява безличността им. Ако за Гоце още отсега цялата българска публичност почне най-упорито да мълчи - ние всички се изприказвахме и изписахме за него в тия вече 10 година, да е имало някакъв ефект, Гоце да се е поправил в нещичко?! - сигурен съм, че Гоце няма да понесе това мълчание и ще се пръсне от незадоволената си потребност от слава и тщеславие. А ако продължаваме да говорим и пишем за него, ние с това продължаваме да го и ласкаем. Безличниците, крещящо баналните "личности", образцов случай за които е тъкмо лицето Георги Първанов, обичат да им се отделя внимание така, както краставият обича да бъде почесван. А пък ако внимание им отделят личности от Вашия калибър, смятам, че удоволствието за тях е най-силно. Така си мисля де, изхождайки от не съвсем лесни за обясняване психологически основания.

Виждате, че случаят е твърде коварен в двузначността и в двусмислието си. От една страна истината за нанеслата толкова вреди от всякакво естество противодържавна дейност на "държавника" Първанов трябва да бъде казвана на висок глас, щото ако се мълчи, то мълчанието за такива е нещо като балсам: понеже в мълчанието престъпленията им могат да останат скрити. В тоя смисъл е за приветстване фактът, че Вие и още неколцина други имате смелостта да продължавате да изнасяте истината за Първанов и неговата свита - щото пораженията на България ги нанесе не Първанов собственоръчно, а цялата ентусиазирана от неговото възкачване на престола комуно-ченгесаро-разбойническо-олигархична мафия, най-ясен израз на която беше т.н. тристранна крадлива коалиция. В този смисъл това, което правите с блога си, пък сега и с книгата си, пишейки за безобразията на Първанов и неговата клика, е достойно за адмириране. Но от друга страна, както вече казах, едно злокобно мълчание, изпълнено с неизвестност и вещаещо неминуемо възмездие, би имало една друга, може би по-оздравителна роля, понеже безличниците, като се споменава наляво и надясно името им, най-вероятно са твърде поласкани - понеже незаслужената чест е равностойна на комплимент за тях. Разбира се, Първанов би се радвал повече ако медиите поголовно го хвалеха - не че това не беше така в изминалите години на разцвет на олигархичния строй у нас! - но пък от друга страна колко струват хвалбите и подлизурковщините на щедро платените от олигархията слугински медии?!

Едно голямо нищо са те, а пък ето, вниманието, което им оказват личности и журналисти от голям калибър като Вас, предполагам, особено силно ги ласкае, щото един вид, както казаха, по този начин ги "увековечавате". Онова, за което най-много мечтае безличност от ранга на Гоце Първанов, предполагам, е въздигането й до един незаслужен "исторически" пиедестал; една книга, посветена лично на него, е нещо такова - така ми се чини на мен, е нещо такова не в моите, а в очите на Първанов и на подлизурковците около него. Които тия дни го ласкаят, предполагам, така: "Другарю Първанов, е, най-сърдечни поздравления: влязохте окончателно в историята щом не кой да е, а самия Иво Инджев е написал цяла една книга за Вас!". И Гоцето се разтапя от умиление, щото мръсниците няма как да нямат един мръснишки морал. И ний трябва, когато оценяваме едно или друго нещо, свързано с нравствени уроди като Първанов, да изхождаме от техните преобърнати представи за редно и нередно, а не от нашите. Това, което е добро за огромната част от човечеството, за яростните мръсници е най-голямо зло; а злото за нас е добро за тях; онова, което е истина за тях, е лъжа за нас, ала лъжата за такива е самата истина и прочие.

И дайте сега да размислим какво се получава в очите на Първанов и мафиотско-ченгесаро-болшевишката гвардия около него?

Иво Инджев е написал книга, в която излага някои твърде неприятни истини за Първанов и неговите покровители и кукловоди. Да, ама тия истини за Първанов и свитата му не се истини, те, разбира се, са "лъжи", "клевети", "оцапване". Ако Иво Инджев беше написал една поредица от пищни лъжи за Първанов и първановщината в българската политика (да допуснем за миг, че мафията и олигархията бяха успели да купят - с много пари - перото на г-н Инджев!), то тогава Иво Инджев, предполагам, щеше немедлено да получи орден "Стара планина" с брилянти и кървавочервени рубини! Това, че Иво Инджев не пожела да си продаде съвестта на Първанковците в техните очи е най-голямата възможна глупост, която този Иво Инджев е сторил в живота си; иначе и досега щеше да си добрува в битивито, а нищо чудно и бенетето да се беше въздигнал, а защо не вече да беше станал и шеф на туй бенете?! Та виждате как нещата изглеждат коренно различно в очите на комуно-мутро-мафиотите от свитата на Първанов, да не говорим пък за това как изглеждат те в очите на кремълските господари на Първанов и приближените му.

Става думи за различни, даже съвсем несъвместими координатни ценностни системи. Разбира се, всеки сам избира от коя страна да застане и на кой да служи. Всеки от нас избира дали да си продаде душата на Сатана, или пък да върви, макар и с препъвания, по пътя, водещ към Бога. Ония, които застанат на страната на истината и доброто, и то по ясни ценностни подбуди, в очите на безнравствената смрад изглеждат кръгли наивници и глупаци. И тя получава някакво перверзно удоволствие че противниците й са така "деградирали", са чак толкова "глупави". Достойното според Първанов и приближените му Ваше поведение щеше да е да бяхте паднали на колене и да бяхте молили Негова милост да ви прости неудобния въпрос, който зададохте навремето в ефира на битивито. Не го сторихте. Погнусихте се. Получихте си "заслуженото". Нито една медия не пожела да Ви вземе на работа. Заради едничката истина и заради някакъв си там морал загубихте много.

Понеже стана дълго това мое неподредено разсъждение, ще завърша със следното. Да си представим с какво изражение на лицето безличникът Първанов ще вземе в ръцете си Вашата книга. Ще сбърчи вежди под двупръстовото си на ширина чело, увенчано с буен като четина перчем, подържан старателно, та да прилича на сталиновия, а с перверзните си устенца ще изобрази една гримаса на отвращение и погнуса. Ала вътрешно ще ликува: сърцето първаново не е толкова "социално-отговорно", и затова то ще се разтупти от прикрит иначе възторг. А пък през ума първанов, доколкото за такава субстанция изобщо може да се говори при пълни материалисти като наший Президент, ще мине следната мисъл:

"Абе нищо чудно и да съм съвсем велик, щом самият Иво Инджев е написал цяла една книга за мен!? Историческа личност съм станал, бравос, бравос на мен! Да, най-вероятно е така! Ех, да можеше мама да сподели ликуването ми в тоя момент! Ала аз трябва, за жалост, да го пазя в тайна: щото врагът не спи! Но и за таваришч Сталин са написали много неласкави книги, и какво от това?! Увековечиха го за вечни времена! И аз вече заставам в редичката на непомръкващата слава, наблизо до моя кумир другаря Сталин - щом даже Иво Инджев благоволи да напише цяла една книга за мен! Ех, колко съм бил велик, аз пък не го знаех до този момент; леле, туриха ме в една редичка наблизо и редом до блажения таваришч Сталин!".

Ето това смятам ще си помисли Гоце. Не може да си помисли друго. Ако не си помисли това значи нищо не разбирам от психология и ще замлъкна завинаги.


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

"Атакуващият" Сидеров се оказа чисто и просто един най-образцов комуноид

петък, 28 май 2010 г.

"Петък вечер е: хайде на купон!", клуб НЛО

БАН трябва да се превърне в добре работеща и модерна европейска институция

Един български учен, именно Стефан Пенов от Института за философски изследвания, е написал отговор на статия за реформата в БАН, публикувана във в-к "Нова Зора". Разбира се, "другарите" от в-к "Нова Зора" не публикували неговия текст, поради което текстът излиза тук, в моя блог, който е едно от най-свободните места в българския интернет. Или, по-точно казано, блогът ми е едно от местата в българския интернет, които най-много тачат и уважават тъкмо свободата. Ето и визирания текст:

ПРАВО НА ОТГОВОР: Държавата, ДС и учените сега

Ст.н.с., д-р Стефан Пенов, представител на Института по философски изследвания в Общото събрание на БАН, 11 г. парламентарен експерт – от 36 до 40 НС.

По повод на статията: РЕФОРМИ В БАН – ДА! НО РАЗУМНИ! (Нова Зора, 13 апр. 2010)

Благодаря на проф. Д.Овчаров за защитата на БАН и ИФИ. Благодаря и за национално отговорната позиция на редколегията на в-к "Нова Зора". Само че трябва да заявя, че сте били подведени от публикациите на в-к “Слово” от 4.03.2010 г. Наистина имаше Общо събрание в ИФИ, но то не се оплака нито от сегашното, нито от предишното правителство. ОС на философите се разграничи от личната война на чл. кор. Васил Проданов, екс-секретар на др.Милко Балев, „професор” от АОНСУ и още др.Иванов от 6-то упр.на ДС; и от “трите му ръце” – нововремеца и аонсовеца проф.Д. Цацов, доц. В.Петров и доц. Б.Градинаров. Нито едно правителство или министър от 2001 г. насам не са се занимавали и не са правили изказвания по наш адрес.

Главни опоненти им бяха В.Проданов и Б.Градинаров и то от свое име на стр. на в-к “Труд”, ”Дума” и “168 часа”, които сами критикуваха ту НДСВ, ту БСП (когато не взеха В.Проданов за депутат), ту ГЕРБ и лично сегашния премиер. В много интернет сайтове се появяваха критики срещу четиримата господа (от Л.Лазаров, Здр. Дунов и др.). Само че ИФИ не е АОНСУ и не се занимава с политика, а с науката философия като мироглед, методология и т.н. Смятам за твърде некоректно личната война на няколко души да се смесва с институцията ИФИ.

Освен това ОС на ИФИ вече двукратно ме упълномощи да представя в БАН искания за “снемане от длъжност чл. на УС на БАН” на Б.Градинаров и на В.Проданов от “директор на ИФИ”. Бе гласувана и декларация, че “ОС на ИФИ снема доверието си от тези лица да го представляват пред БАН”. При това миналата седмица бе поискана и оставката на В.Петров и Д.Цацов от НС на ИФИ. И тъй като те няма да я подадат, ще бъдат извадени от състава му от ОС на учените. И така, никога ОС на ИФИ не е заявявало, че “правителството оскърбява и демотивира неговите сътрудници” или че “сме подложени на най-долнопробни измислици, клевети, заклеймяващи фрази и омраза”. Това е речникът на В.Проданов и сие, но което е по-лошо: те са извършили престъпление, фалшифицирайки становище на ОС на учените!

Каква е истината за БАН? БАН наистина се нуждае от реформа, но тя не е в стил Дянков, а още по-малко в стил ЦУ или УС на БАН! Не Правителството, не Нар. Събрание или МОМН (на доц.С.Игнатов) искат да закрият БАН. Самият й Управителен Съвет и Съветът на директорите са готови да съкратят половината си колеги, да закрият или слеят безпринципно половината си институти – само и само за да запазят властта и привилегиите си. Никаква научна или иконономическа целесъобразност няма в обединяването на ИФИ с Института по социология, на литература с архитектура (освен смешната рима) или на ботаника със зоология, или на специалисти по хардуеър със софтуеър. Това, г-да от УС на БАН, е “дървено желязо”.

А, какво мисли мин. Дянков, не знам, но точно знам - какво е становището на парламентарната Комисия по образование, наука, развитие на младежта и спорта и какво иска министърът доц. С.Игнатов:

1.) БАН да се превърне в по-добре работеща и модерна европейска институция;

2.)Институтите на БАН да станат “самостоятелни”, но към “автономната БАН”;

3.) Лично мен не ме притесняват финансовият одит или административният контрол от страна на 2 министерства, а вас – защитници на БАН !?

4.) Приветствам идеите за изборност, а не назначаемост на директорите, и мандантност на всички длъжности;

5.) Реформата да започне първо с нормативните документи (Нов Закон и Устав) отгоре надолу - от УС и ЦУ през ОС на БАН към и при запазване на съществуващите институти и научни направления;

6.) Нормално е да има атестация на учените както и европейски заплати.

Такова бе и становището на ОС на ИФИ по въпроса, както и мненията на повечето учени в БАН!

Що се отнася до протестиращите срещу новия пакет закони: Закон за развитие на академичния състав, Закон за изменение и допълнение на Закона за БАН и Закон за висшето образование и тристепените нива (бакалавър-магистър-доктор; асистент-доцент професор) нека имат предвид следното: ние сме страна по Болонското споразумение от 1999 г. Ако трябва да останем с тоталитарния орган ВАК и старата научно-образователна система – по-добре би било т. нар. "млади учени”-клакьори (Хр.Лавчиев и сие) да протестират срещу членството ни в ЕС!

С уважение към свободата на мнения, но не и към откровените лъжи, манипулациите и законарушенията.

Ст.н.с., д-р Стефан Пенов – легитимен представител на ИФИ в ОС на БАН, с 11 год. опит като парламентарен експерт.


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

"Свети" Бойко с нимба, изобразен на най-свещената "икона" на българите - левчето!

Ето как чекистките идиоти си отмъщават на Новодворская

За посткомунистическото блато, от което стърчат сърпове и чукове, и за чекистките чапли, гълтащи квакащите своето "ура" съветски жаби

Г-жа Новодворская е написала статия за своето посещение в Естония, проведено наскоро, в която, в своя си стил, казва по великолепен начин някои много верни мисли; ето това, което мен специално особено ме впечатли (дал съм паралелен превод на думите й, но съм оставил и руския им оригинал, за да се долови по-пълноценно звученето на тия мисли):

У них звезды на фоне голубого европейского флага, а у нас болото, из которого торчат серп и молот; и по этому болоту бродят унылые чекистские цапли, глотая квакающих свое "ура!" советских лягушек.

(Те имат звезди на фона на синьото европейско знаме, а ние имаме блато, от което стърчат сърп и чук; и из това блато бродят унили чекистки чапли, гълтайки квакащите своето «ура!» съветски жаби.)

Ведь нас, русских, так мало! Всего 5 процентов в многомиллионном море совков. Нас пора объявить национальным меньшинством и занести в красную книгу.

(Та нали ние, руснаците, сме толкова малко! Само 5 процента сред многомилионното море от совки. Време е да бъдем обявени за национално малцинство и да бъдем записани в червената книга.)

(Забележка: Г-жа Новодворская нарича "совки" тия, които аз наричам комуноиди. "Совки" и "комуноиди" са две различни думи за обозначаване на едно и също нещо. "Совки" е нещо като "советоиди", иде от "советский человек", "съветски човек", но той е загубил човечността си и е останало само съветското, сиреч, комунистическото, у него.)

Мы с Константином Боровым покидали Таллин ранним утром. Нас никто не гнал, нас приглашали остаться. Мы тащились к "Боингу", как к столыпинскому вагону. Мы сами себя депортировали. Впереди у нас была холодная, черствая, советская, безрадостная Москва. Колыма может быть повсюду, в том числе и на солнечной Тверской.

(С Константин Боровой напуснахме Талин в едно ранно утро. Никой не ни гонеше, нас ни канеха да останем. Отивахме към "Боинга" като към столипински вагон. Ние сами себе си депортирахме. Пред нас беше студената, коравосърдечната, съветската, безрадостната Москва. Колима може да бъде навсякъде, дори и на слънчевата «Тверская».)

Мы шли к "Боингу" без конвоя. Русская интеллигенция никогда не уклонялась от исполнения своего гражданского долга и никогда не опаздывала на свидание со своим жребием.

(Отивахме към боинга без конвой. Руската интелигенция никога не се е отклонявала от изпълнението на своя граждански дълг и никога не е закъснявала за срещата със своя жребий.)

Но иначе си струва да прочетете цялата статия. Ето я в руския оригинал, а ето и един български превод.


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Анализ на актуалното положение в Русия: В.Новодворская коментира по повод гладната стачка на Михаил Ходорковски



Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

четвъртък, 27 май 2010 г.

Бегайте да бегаме у чужбината! Далече от тука! Спасявайте се докато имате време!

Една в общи линии мелодраматична и недълбока статия, именно статията Криворазбраният патриотизъм или защо е по-добре децата ми да напуснат България!, публикувана в популярен блог, писан от анонимни автори (Истината такава, каквато можеше да бъде!?) предизвика, както обикновено става у нас, най-разгорещени и дори патетични дискусии. Понеже се старая да документирам метаморфозите и метастазите, които преживява съвременната българска душа, ми се наложи да си дам труда и да приведа във вид, удобен за ползване, тази дискусия; ето какво се получи:

Анонимен: Таке е, децата са най-важни – нещо неразбираемо за скотовете в България които се ядат един друг и най-малкото, мислят за децата си! Нагледал съм се на такава гмеж, алчна, злобна, подла сган от хора с амбиции, ниски колкото тревата, които не биха се посвенили да минат и през амбициите на децата си, ако това значи те да могат с кеф да умрат с усмивка на лице! Майки-курви, които са изгубили майчините си инстинкти или по скоро – никога не са ги имали, защото е нямало кой да ги научи! Бащи-мутрагени и психопати, които знаят едно единствено нещо – бой, закани заплахи, психически и физически тормоз и страх! Единици са тези нормални люде които осъзнават, че потомството им, това са те самите и дават всичко възможно да израснат нормални индивиди разбиращи как стоят нещата в света и мислещи като хора, а не като гнусна гмеж!

Анонимен: Такава нация няма никакви основания да има претенции за каквото и да било, няма и защо да съществува! Всъщност, тя е вече е изчезнала за останалия свят! Така че, българи, какво да ви кажа…сношавайте се с кучета, че те явно са ви по мили от собствените ви деца и ТЯХНОТО бъдеще!!

On: Българският народ не е нищо друго, освен добитък, който няма съвест, не знае отде е и къде отива, не знае за какво е предопределен и какво трябва да прави. Ако се позволи на българите да бъдат независими и се оставят да се управляват сами, те никога нищо няма да извършат; ще си орат земята и ще превиват колене пред всеки, който държи бич в ръката, ще се покоряват на всеки по-силен владетел; българинът е готов да продаде и собственото си дете, само да запази къщата си. Ако някакъв непредвиден случай помогне на българина да стане независим, то, поради своето ниско развитие, в каквото са и неговите едноплеменни и еднокръвни братя, той се възгордява, става непризнателен, граблив, безобразен, мразещ и завистлив.

DUBLIN: Враво, много точно и вярно. Аз от 10 години не живея в тази помия и съм щастлив човек.

Борислав Борисов: Аман от такива умници. Много ни бива в локумите и седенките, а реалния резултат от нашата работа е никакъв.

Трудът на децата ни не е картоф! Копнеш – вадиш! Целия тоя труд си има устройство и инфраструктура ако щете, което за българина не съществува явно. Разбирайте под българин и вашето дете, което утре като стане работодател ще действа също толкова безотговорно към хората на които дава работа както сега Вие се възмущавате от това. Ако го пратите да се развива като индивид Ви го гарантирам. След време, също като сега в България ще се завръщат способни и можещи индивиди с много възможности, които също като сега ще се развиват индивидуално, въпреки всеки и всичко.

Кажете ми за някой работодател, шеф, или управител на който му пука за хората около него и който не прибира всичко! Е, от къде ще остане тогава за децата Ви? Някой виждал ли е такова животно? Не! За 27 години до сега аз знам и имам само един пример. Когато примерите станат повече тогава няма да има за какво да пращате децата си в чужбина.

Рецептата е такава, че който има възможност трябва да помага! Учете децата си на това, а не ги пъдете от България и им казвайте, колко е зле тук за тях!

Poohy: Добре, но как да помага? Как един човек ще промени здравеопазване, образование? Най-новото е децата до 4 клас вкл. да не получават оценки = няма поощрение на успеваемост, на получени знания. Звучи ми много утопично.

Борислав Борисов: Не един човек променя това. За това говоря. За тази цел трябва общество! Образованието и здравеопазването служат на обществото. Когато го няма, съответно няма и контрол над институциите. Проблемите в България идват от самите нас. Не изключвам и себе си от това число. Но поне трябва да опитаме да оправим собствените си дворове, че да има резултати. Отпадъците хвърлени от каруца или AudiQ7 падат на едно и също място. Колкото и утопично да звучи, определено не е същото дали си оставаме заспали или действаме, макар и с малък, но положителен резултат.

Jenifar: Срам ме е и ми е жално за вас, милички. Да, всеки има право да живее където си желае и да изживее живота си както намери за добре. Но помията и злобата, за която говорите си я създавате вие. Аз и моите синове (познавам и други млади хора) живеем и ще продължаваме да живеем в тази прекрасна страна. Чувствуваме се добре и сме щастливи тук. Да щастливи сме, че сме родени и живеем точно тук в България. Това е най-уникалната страна и най-интересен и добронамерен народ. Вярвайте ми, това са думи, излели направо от сърцето ми (не някакъв, фалшив или заучен патриотизъм). Затова ви моля да се поогледате добре и да видите истината. Действителността около вас е като огледало. Отразява собствения ви образ, мисли и действия. Ако искате да живеете в приказка не е нужно да бягате много надалеч, просто се обърнете навътре в себе си и там променете сюжета. Благодаря на всички, които ще прочетат това, бъдете живи, здрави и… по-смели.

Poohy: Ако се вглеждаш само в себе си как ще имаш представа за реалния свят?

Я: Аз пък харесвам секса.

ПотенциЯлен емигрант: Положителния пример трябва да идва от върха на пирамидата, а не от основата, за да може да се разпространи. Този, който седи по-горе никога няма да възприеме ценностната система по-низшестоящите, а ще им наложи, ако трябва силово своята. Този локум за светлия пример много ми прилича на призива на Бай Тошо всяко пионерче да отиде да засади по едно царевично зърно, за да процъфти селското стопанство. То ние вече стягаме куфарите за чужбина, защото не искаме още 20 години да гледаме как се разпродава и разграбва България.

Борислав Борисов: Тука се разминахме. Будно общество не се гради със сила. А това със Бай Тошо сигурно си го учил. Идеята е, че общество и държавна система трябва да се развиват независимо, за да могат да се контролират взаимно. Примера със зрънцето е основен. Когато се прави нещо от много хора заедно се променя света. Било то за добро или лошо и е добре някой да научи това детето ти.

Poohy: Ми ние си нямаме действащо гражданско общество.

До дженифар: Ох, добре че сме ние, за да се почувстваш за нещо повече отколкото си във своя въображаем приказен свят.

Todor: Аз това с децата съм го направил преди 12 години и това което искам да кажа, че съм много, ама много доволен от това си решение, съветвам всички да го направят

Крив Макаронов: „Кажете ми, защо при това положение децата ми трябва да останат тук и да работят в полза на безполезните…“ Не! Те трябва да останат и да се борят против това ограбване на тях самите и на останалите способни хора.

Пораженческото мислене, намерило израз в най-слабата статия, която съм чел в този блог, ми е ужасно втръснало. Къде няма неправда, къде няма преразпределение в полза на наглите и безочливите, само и само да се запази социалния мир? На всякъде го има. Но само тук родители пъдят децата си от родината им, защото са се вгледали в парите, виждат само тях и това, че ги нямат в достатъчност, ги дразни и тревожи непрестанно.
Сгрешени ценности, предавани от поколение на поколение, във вопли от сълзи и сополи…

Здраве: Съгласна съм с Дженифър. Страната ни е прекрасна! Проблема е в хората. Ако един организъм е изграден от здрави клетки и самия организъм е здрав. Следователно трябва да се работи върху всяка клетка – човек още от самото му раждане – за да стане качествена. Не е необходимо да излезеш от страната и да възприемеш чуждия морал, след като може да се обърнем към моралните ценности и традиции на поколенията преди нас (изтрити за съжаление през 45 годишния период на разлагане на великата ни нация от комунистическите боклуци, които следяха и наказваха всеки, който стъпеше в църква или кажеше, че е религиозен, а сега всички лицемерничат, че са религиозни!).

Да, предците ни преди комунистическите поколения издържаха на пет вековното османско робство благодарение на това, че не спираха да възпитават децата си в българските, християнски, морални ценности и така малкия народ оцеля във вековете и се запази и тогава никой не бягаше от страната с оправданието за по-добър живот, а упорито и търпеливо, като мравчици, възпитаваха децата си да не забравят, да пазят и да уважават българско, а не да хленчат като слабаци и хора без самоуважение. Така че ако всеки се обърне към собственото си дете и го възпитава както предците ни преди комунизма, тогава ще видите как учудващо ще се промени живота на цялата ни държава. За съжаление трябва да загубим време за да наваксаме годините на „социализма“ и периода на объркване след тях също, но ще успеем, защото сме велик народ и сме го доказали с историята си още преди гръцката история.

За съжаление предатели винаги е имало!!!

Poohy: Аман от мита за християнските добродетели: почитай бога, бой се от царя; божието богу, кесаревото кесарю; по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в рая… и т.н. … и т.н. Стой си беден, слугувай на богатите и не им завиждай – те са нещастни, ти си щастлив в немотията.

Здраве: Абсолютна тъпотия си изръсил! Чел си повърхностно с цел да се заяждаш. Това да си възпиташ децата с християнските морални ценности не ни прави бедни, нито материално, нито духовно. Това да си чуждопоклонник не носи милиони. Истината е, че уважението и почитанието на родовия корен, на предците ни, на спазването на чувството за чест и самоуважение ще ни предпазят от много настоящи и бъдещи проблеми – като народ, като държава. Цялото ни бъдеще е заложено във възпитанието на бъдещите БЪЛГАРИ. Има една много хубава БЪЛГАРСКА поговорка: “Каквото посееш, това ще пожънеш“. Е, за съжаление виждаме тази поговорка в отрицателно изпълнение тука в България.

Защо преди да напуснат страната си хората не се запитат другите народи, при които отиват и се наместват да живеят как са постигнали този живот?! Как децата им уважават по-възрастните от тях?Как се отнасят с хората около себе си ,така както искат с тях да се отнасят? Как за тях да посегнеш на чуждото е грях? Как за тях егоизма е грях? Как в основата на законодателството им са залегнали принципите на християнството? Как всеки отделен човек чувства за дълг на честта да спазва тези закони, а не да търси вратичка да ги избегне? Как налагат на всички придошли, на готово, да спазват тези закони?

Докато процента на хората, които не разбират това е по-голям от процента на разбиращите хора, ще има много такива статии и изказвания и много хора, като „дървета без корени“!

Bobby: Точно по тази причина напуснах България преди 13 години и не съжалявам нито за миг. Сега те са в САЩ и могат сами да избират бъдещето си.

Анонимен: По-голяма смешка не бях чел скоро… като не ти харесва, какво правиш още тука… точно твоето е псевдопатриотизъм, братле, и вместо да те е грижа за народа и да направиш нещо ти се правиш на голямата жертва! Какво, гладен ли си, гол ли си?! Където и да идеш няма да си щастлив с това мислене!

Ani: Видяла съм, пътувала съм, работила съм, живяла съм зад граница в 5 различни държави в продължение на 6 г. и вече ми писна гурбетския живот, да, изкарват се пари, осъществяваш мечтите си, оценен си, но сърцето иска родната реч да слуша и балканския въздух да диша. Оставам в България, преди 4 г. мислех за емиграция, не е трудно, но там си сам, без обич и истинско разбиране, и така ще е винаги просто защото си на чужда земя и да се мъча с десетилетия няма да я обикна – както обичам България колкото и висок да е стандарта, колкото и добри пари да се печелят, колкото и спокоен и уреден да е живота, не всичко е пари и удобства. Хората дето емигрират си мислят, че там е по-добре, по-спокойно, по-уредено и дори да е така ще минат поне 10 г. докато станеш с 1/3 от мисленето на новите ти сънарадници. Децата да са добре, това е хубава цел, но тя е осъществима и в България нали ти възпитаваш това дете, ти ще го насочиш в живота, то ще е твоето всичко на този свят и то никога няма да усети със сърцето си от коя държава е. Успех на емигрантите, а на родолюбците като мен ще кажа – опознайте България, тя е толкова прекрасна, гордейте се с нея и не спирайте да се обичате.

Кирил: Дженифър – много добре си го казала, съгласен съм напълно с теб. През 1990 година напуснах България, завърших университет и се ожених в чужбина, имам 2 деца и с жена ми вече мислим как по-бързо и по-рано да се върнем в БГ… Тук където съм имат поговорка: “ Пролетта в чужбина е по-лоша от пушекът в родина“. Съжалявам, че напуснах страната си, изтеклото време в което живях без родители, приятели и близки никои няма да може да ми го компенсира. България е чудесна!

Destrudo: Тъй като спадам към поколението на децата, които в тая публикация биват съветвани да напуснат, ще си позволя да кажа две думи.

Та, драги обрулени от живота недоволни хора на средна възраст в България, много внимавайте какво ни говорите, защото чуваме всичко, което ни казвате, но настроеният ни на романтични вълни мозък го тълкува трижди по-преувеличено. Така, например, като ни кажете, че в чужбина чистачка печели повече от специалист в България, няма да се учудя, ако много от нас си зарежат образованието и хукнат да правят милиони с парцал в ръка!

После, като ни рисувате розовото бъдеще в китна чужбина, където собственият ни бизнес само ни чака да го започнем, е хубаво и мимоходом да споменете колко много ще има да ни жулят задниците от бачкане и колко зор ще видим ( поне в началото ) докато се издигнем до някой лелеян високоплатен пост.

Накратко: като ни съветвате, ни съветвайте максимално коректтно, за да не се окажем поредните берачи на портокали в Гърция, бленуващи за хубаво бъдеще. Но най-доброто, което можете да направите, е да не ни вменявате собственото си разочарование, а да ни оставете сами да натрупаме опит и да разберем за себе си дали сте прави или не, за да не отгледате поколение на преждевременно разочаровани от живота петнадесетгодишни пикли и пикльовци. Защото, това че някой от вас не е доволен от жизнения си стандарт на инженер у нас, например, не означава, че синът му няма шанс да преуспее като журналист в България, пак например. Да, звучи прекалено романтично, но не забравяйте, че младите сме млади, за да мечтаем и вярваме, та, ако може, не ни отнемайте това право (:

Poohy: Мила, каквото и да ги съветват родителите им, младите си правят каквото си знаят. Не им вменявай отговорността за нечие тинейджърско решение!

Destrudo: Тоест да разбирам, че е все тая в какво възпитаваш децата си, защото те тъй или инак ще правят какво си знаят ли? Искрено се надявам да съм те разбрала погрешно, защото с подобна нагласа е престъпление дори да си помислиш да създадеш поколение.

За тийнейджърските решения по закон отговорност носят ТОЧНО родителите, for fuck’s sake! (изключение правят 18- и 19-годишните ). Примерът, който ти дават родителите, е може би най-определящият фактор при сформирането на индивидуалността ти, независимо какви точно изводи ще си извлечеш от този пример. Всеки нормален родител се чувства малко или много отговорен за действията на чедата си, въобще не е нужно това чувство да му го “вменява” пръдла в блог :D :D

Действителността никога не е абсолютно черна или бяла.В действителност има много сиви оттенъци.

Преминаващ: Има неща в статията, които са верни. Например замислих се какъв морал и чест би имал политик, който разчита на гласовете на роми и малограмотни българи, като за целта ходи да им дава 20-30 лева или кебапчета. След това като влезе в парламента какви ще ги натвори, какви закони ще направи за благото на обществото. Факт е, че вече 20 години все чакаме нещо да се случи, да дойде спасителят, ама не идва. То първо Ивам Костов ли не беше, после царя ли не беше, сега бат Бойко.
От друга страна аз като Българин не искам да приема че няма начин нещата в иначе нашата прекрасна родина да се оправят и искрено се надявам това да стане.

Optimisti4na Tragedia: Единствено по време на турското робство целокупният български народ е осъществил националния си идеал – просто всички са били в чужбина.

Poohy: Прав си. Само в Италия са имигрирали 3 000 000 българи. Там има аристократични родове още от средновековието с българско родословие. Ами милионите имигрирали в други страни. Отнесените в торби на рамо богослужебни книги стигат до Древна Рус и българската азбука заедно с тях. Знаем какво е станало с останалите по време на турското РОБСТВО, а не ПРИСЪСТВИЕ както го учат сега децата.

Optimisti4na Tragedia: Мисля, че не ми разбра вица. И народът, останал в България, също е бил в чужбина по време на турското робство.

Йо: Скъпи читателю, ето този текст горе е толкова опасен, колкото и застъпената тема в него. Как по дяволите работят западните държави? Нямат данъци? Колкото изкараш си е за тебе? Как тогава си плащат всички разходи??? Там няма корупция и лъжливи политици? Хехехе е моят весел коментар! Оставяш си благата на цигани? Защо не добавиш и инвалидите, и децата, и хронично болните? Някой замислили ли се е че ако беше се родил зад бетонната стена в Казанлъшката махала, ще има шанс в живота. Ще имате ли смелост да се застреляте, само и само да не товарите тези които работят и им се свидят данъците, но с удоволствие карат по асфалт, макар и не толкова добър? Или ако сте от другата страна, бихте ли наели на работа циганин, завършил само 3 клас, защото баща му не го е пуснал да продължи? Лицемери! Това, против което пишете, се нарича капитализъм! Нали това искахме? Имаме го! Ха със здраве!

Анонимен: Гордея се че няма да оставя деца на този позорен свят. Вкл. и в Бг.

Poohy: Недей, моля те! Светът си е позорен от патриархата насам.

Elza: Браво!!! Но всеки народ заслужава управниците си. Вие си ги избирате, живейте си с тях. Спасете децата си ако все още можете. Е?

Една майка: От всичко написано до тук разбрах, че ви е много хубаво да се заливате с кал и помия. Защо сте тръгнали да се оплаквате? Политиците ви били виновни! Нали вие ги избирате. Хайде вземете по една пръчка и натирете образованите си деца по чужбина да чистят клозетите на западняците или да им работят по нивите! Добре ли се чувствате когато ги изпращате на летището и не знаете кога пак ще ги видите и чуете?

Doctorvlad: България отдавна вече не на българите. Това е страна, в която държавата мрази и тероризира собствения си народ и той нея. След 20 години в нея ще има само цигани, мутри и политици. Всичко кадърно ще изчезне от нея. И децата ни ще продължат да бягат от нея. Искаме ли го или не!

Poohy: Мисля като DOCTORVLAD…

Една българка: Българите са силни хора. Историята и времето го е доказало. Стига с това хленчене. Според мен дереджето ни е такова, защото ни управляваха до преди няколко години алчни, и ограничени хора. Наистина много народ излезе зад граница – излязоха слаби и безхарактерни хора, които нямаха смелостта да си кажат открито мнението и да застанат открито за борба срещу бързото ограбване на държавата. Сега навсякъде малцинства и простотия. Ние сме си виновни. Какво се пишете на много оправни – ами идете в чужбина, било по-хубаво – верно е, но там хората си знаят цената и пазят всичко, което имат като очите си. А тук ние си затваряме очите за всичко лошо, все едно че не се е случило или се правим че не сме го видели – сакън да не пострадаме. Жалки сме. Сами си ковем живота и сами сме си виновни. На такъв народ – такива управляващи. А вие помислихте ли си в какво сте възпитавали децата си и каква ви е ценностната система, и това ми било баща – постигнали ли сте нещо в този живот сам, или чакате всичко наготово, някой да ви го извоюва. Докато сме готованковци и света да обиколим ще си останем кухи и нещастни.

Кирил: Не съм съгласен че са излезли слаби и безхарактерни хора. Аз заминах през 1990 год. за да уча в далечна страна на Югоизточна Азия. (тогава в Бг все още нямаше чалга и мутри). Налагаше се 4 години да работя през нощта за да уча през деня, завърших с отличие и чуждото министерство на висшето образование ме покани да уча аспирантура, тогава пък нещо не разреши… а исках само да уча… Тогава игнорирах Бг-то министерство, преборих се и с бюрократите в посолството и завърших аспирантура за мое удовлетворение и радост на моите родители. Винаги съм бил упорит за знания и работа!

Crassiva: Не сте прави да казвате, че скотовете в БГ не мислят за децата, те мислят, но за своите. За кого иначе крада?! „Бедните роднини“ в повечето случай са децата на същите тези скотове, които се самоизбират, самоназначават и самовъзпроизвеждат. За съжаление точно тези деца не носят промяна, а утвърждават статуквото, в което са се пръкнали.
А нашите деца заминават в чужбина. И там им е мястото. Кадърният в България не успява, а успява този, който стане подлога на политическа еднодневка, а след това отиде при друга такава…

Пипи: И аз искам моят син,който е пълен отличник в езикова гимназия да напусне Бг, искам да бъде щастлив и да знае, че ценят труда му.

Jenifar: Здравейте, радвам се, че има хора, които споделят мнението ми за нещата от живота и по-конкретно за живота в България. А на тези, които не искат да влязат в приказката и света, в който живеем ние щастливците, ще кажа: имат право да си останат там, където са и да се вайкат, плюят и злословят до когато си искат. Но… както писа един млад човек по-горе, поне да не заливат децата ни с помия, ДА НЕ ИМ ПОДРЯЗВАТ КРИЛЦАТА ОТ МЛАДИЧКИ, НЕ СМЕЙТЕ ДА УБИВАТЕ МЕЧТИТЕ ИМ. Това наистина е престъпление и си има име-геноцид.

И още нещо, скъпи: БЪЛГАРИЯ И БИЛА, Е И ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА НАС БЪЛГАРИТЕ. Говоря за нас българите, не за тези, които се изживяват за всичко друго но не и за българи. Да ходят където пожелаят да живеят и да знаят, че ние ще сме тук и ще ги чакаме, ще им простим и ще ги приемем тук в техния ЕДИНСТВЕН ДОМ на тази земя, в нашата мила България. На добър път,драги и умната! Внимавайте какво си пожелавате, че може да ви се сбъдне.

Митко: Това са само думи на страхливци и родоотстъпници. Това са хора, които не вярват в нищо освен в себе си, те са егоисти и това е истинската им природа. Плюейки по собствената си държава и народ, те заплюват себе си, своите семейства, корените си и наследството на родителите си. Те дори отричат собствените си деца. Те са като пораснали деца, които са били дадени за кръвен данък в детството си, само че сами са продали същността си. А сега искат да продадат и бъдещето на децата си на безценица, наречена професионална реализация. Реализация в сфера, която изисква да отдаваш цялата си човешка енергия за дейност, която сама по себе си е безсмислена за личното развитие на човека.

Но най-тъжното е че тези хора, коментирайки ужасните и примитивни характер и природа на българите всъщност говорят за самите себе си. Защото на територията на България живеят всякакви националности, които за съжаление останалите държави наричат българи. Но така както никой циганин никога няма да е българин, независимо, че е раждан на нашата територия, така и всички тези хора никога няма да могат да се нарекат българи. И по-лошо, отказвайки се от своя народ и държава, те и техните деца цял живот ще бъдат никои.

Hush: Въпреки че за толкова години свикнах, още се изумявам от амбицирани родители, които на всяка цена искат да изгонят децата си от България… Разбира се, че е вярно и това за заплащането и това за работодателите и това за мизерията… но има още личен живот, емоции, нагласи и на подсъзнателно ниво- патриотизъм(колкото и да не ви се иска) За сведение около 74% от всички наши емигранти или временно пребиваващи работят най-ниско квалифициран труд независимо от образованието, останалите- дори и много голяма част от успелите не са особено удовлетворени, а за уважавани, обичани и щастливи, въобще не говорим. Убедена съм, че не сте живял в чужбина, нито преди, нито сега… само такъв човек може да бъде толкова категоричен. От личен опит Ви заявявам, че нищо не е така както изглежда и че вие отново сте в дълбока заблуда.. Имате ли обаче право да я натрапвате на децата си? Хубаво си помислете- най-добре ги оставете да преценят сами….

345: Цялата комедия се състои в това, че ние сме бедни защото изкарваме заплащането на богатите западняци. Не само ние над 3/4 от света работи за благосъстоянието на Запада. Способностите тук нямат нищо общо. Системата е такава. Както той способният се възмущава, че тук му плащали малко, така и неспособните се възмущават и естествено не работят. За какво претендира автора и за какво обижда хората не мога да разбера.Освен това колко е „достатъчно“ според претенциите на автора на тази статийка?

Анонимен: Думите ПАТРИОТИЗЪМ и РОДОЛЮБИЕ могат да ги разберат само емигрантите… Живея с 3 си деца в EU, защото преди да се махна от БГ не можех да им купя 3 чифта маратонки, като и 2 с мъжа ми работехме… Вие сами преценете, не всичко е пари, но всяко нещо си има цена…

Владислав Тодоров: Отдавна не бях чел толкова жалка и същевременно грамотно написана статия. Обикновено хората, които хленчат по този начин, не са особено ерудирани и грамотни личности. Жалко наистина!

Иначе това, което дразни в статийката, не е самото хленчене, а нотката на презрение към собствения народ на фона на прозиращото огромно самочувствие на автора. Това изложение може да го напише само индивид, който не само никога не е живял извън България, а не познава света и човешката природа.

Затова, приятелю, стига си хленчил в блоговете, ами си вдигни чуковете и заминавай. Извън България светът е рай, а в него живеят не хора, а ангели небесни. Остави ни нас, простото българско общество от завистници и роби. И без това ти пречим, нали? Извинявай, че сме ти опропастили живота; далеч от нас ще преуспееш и ще си щастлив.

За себе си мога да кажа, че дъщерите ми ще живеят в България, ще обичат България, ще работят за България, ще са достойни българки и най-вече – достойни личности. Никога няма да плюят по род и родина, а ще носят с гордост името българско. Такива хора градят общество, народ и държава, а не чуждопоклонници или хленчещи неудачници.

Teodor: Ако някой си мисли, че там за където се е запътил, няма простотия, дълбоко се заблуждава. Въпросът според мен се свежда до парите на чистачката. Те да не са повече от нашите? Но от този въпрос няма спасение дори и на Марс. А че обществото е болно се вижда и от там (Марс). Светът е болен, не само България.

Deyana: Мнoгo мъчно ми стана като прочетох тази статия и всички коментари, защото изглежда че нищо не се е променило след 10 години откакто живея в чужбина. Омъжена сам за чужденец с едно дете, дойдох тук да уча и останах, за да имат по-добро бъдеще децата ми. И смятам че наистина ще е така, но не мога да си обясня защо, след като в държавата, в която живея също има корупция, също има крадливи политици, които си купуват коли за по 250 000 евро, и тук има бюрокрация, а нямат никакво производство, никакви природни богатства – само туризъм и банки. Не мога да си обясня защо след като България има и природни богатства и възможност за производства и износ както и селско стопанство е по-зле от държавата в която живея. И аз бих искала детето ми да израсне в Бг , но не искам да му липсва нищо, което ми е липсвало на мен и това е много трудно да стане в Бг. Опитвам се да го възпитавам да обича България, уча го на български песнички и когато дойде време ще го заведа и на българско училище, дори да учи в български университет ще го пратя, но от това не ми става по-малко мъчно за богатата ни бедна държава, в която не се намира един човек да оправи нещата. Не искам никого да обвинявам – всички имат по малко право и тези които бягат и тези които остават да се борят, но как и срещу кого? Ако някои знаеше как да се справи щеше да го направи. Май това че всеки един поотделно знае и разбира, не е достатъчно за да се оправят нещата, а задружно, нещо което за нас българите е много трудно да сме обединени за една крайна цел.

Аз не дойдох тук да стана бизнесменка или голямата работа, исках само да си намеря нормална работа, с която да мога да си издържам семейството и да живея нормално. На 34 години сам , а съпругът ми на 36, имаме си коли, а вече и къща. Не казвам че ни е лесно и ние се лишаваме от някои неща, но имахме възможността да си построим къща. Не мисля че в Бг много хора имат тази възможност на тази възраст. Затова, колкото и да ми е мъчно за Бг и колкото и да ми липсва и родината и роднините и приятелите, не съжалявам, че дойдох тук. Деяна

Ludmil: Здравейте, хареса ми статията, но знаете ли кое е тъжното, че целия свят така е устроен. Аз живея извън страната и имам поглед на нещата в Канада и Америка. Е, разбира се, там получаваш по голямо възнаграждение, но данъците също отиват за подобна тълпа и подобни политици.

Bylharia: Далече от тука! Спасявайте се докато имате време!

Данчо: Пич, ти може би си рожба на едно такова сношение? С баница и сол никъде не те посрещат. Навсякъде се иска бачкане…

Коста: Една статия, която най-вероятно няма нищо общо с това къде да отидат децата ни. Изобщо не я подкрепям. По-скоро ми звучи „бягайте да бягаме“. Затова сме на това положение, защото всеки иска децата му да бягат за да са по-добре. Ами защо не ги научите да се борят за правата си, така както са се борили в държавите в които ги пращате. Още един пример да ги учим да търсят наготово. Може би статията има за цел да оплюе патриотизма ? И какво ще стане като отидат в чужбина ? Бели роби, безродници. Моите деца бяха в чужбина и решиха, че ще си останат в България и аз се радвам на решението им. Ако трябва ще се борят за правата си тук, а не да се превръщат в изгнаници.

Deiko: Гледам, чета и не вярвам на очите си! Толкова ПРАХОСАНА ЕНЕРГИЯ. За това време, през което всички изчетоха чужди и написаха свои коментари тук, можехте да свършите толкова полезни неща. Неща, които да подобрят живота и на вас и на децата ни. Ама не, по-лесно е да седиш удобно пред монитора и да плюеш, да показваш колко логична е мисълта ти или колко непробиваема е теорията ти.

Не забравяйте, че хората се оценяват по свършеното, а не по наговореното. И когато спрете монитора погледнете отражението на вашето лице, дали не е украсено със собствените ви флуиди или е останало само самодоволно отражение на собственото ни его.

Лъчезар П. Томов: Ти си болен, щом смяташ, че съществува общество, което да не се гради на солидарност. Навсякъде силните подкрепят слабите, проблемът е, че тук слабите подкрепят силните.

Месершмит: Авторът на статията се е побъркал.

Chergar: Отдавна не се бях смял толкова на коментар! Благодаря ти!

Анонимен: Мдаа, виждам, за много скотове, истината боли! Да сте живи и здрави, и все така да пускате слюнки! Не забравяйте междувременно да отпиете глътка от чашката с пърцуцката и да замезите с домат и краставица от салатката! След това продължете с цикъла на вашия мизерен живот! Че не сте способни да си гледате децата е ясно – все пак „Ангелинка“ явно е проблем за тях, но все пак да се ходи на дискотека, където здружно да се разбиват под съпровода на Андреа, е много по-важно занимание! "Какво, 15 годишната ти дъщеря била забременяла… е ко’ толкоз ся?!". Няма лошо, като стане абитуриентка и подарете силиконови цици – ключът към успеха в България! Да сте живи и здрави!!


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ