Статията на Светланда Йорданова Рашкова Емигрантите са безотговорни към собствената си страна (НЯКОИ РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ПОНЯТИЕТО ЕМИГРАНТ), публикувана вчера, гледам тази сутрин, че е предизвикала доста коментари, някой от които и по-разгорещени. Темата и проблемът са важни, добре е да се дискутира по тях. Аз вчера публикувах и друг текст под заглавие Ние, които не емигрирахме, сме безотговорни: защото сме некадърни да променим нещата, да променим нашия, респективно на децата си, живот, който съдържа контратезата на светланината теза; той пък не предизвика никакви коментари, явно хората са съвсем съгласни с туй, що се твърди в него.Да, ама ето че тази сутрин получих писмо от Америка, от един нашенец, дето от доста години живее там; поисках му "ребром", дето се вика, поисках му пари за списание ИДЕИ; той мълча известно време, мисли, мисли, и ето че ми е изпратил отговор, който изцяло потвърждава правотата на светланината теза: че външните българи, емигрантите, са хора безотговорни към страната си, пък явно са и безразлични към случващото се в нея.
Знам, разбира се, че е неправилно да се генерализира, а именно, че всички емигранти са такива, не е вярно, че всички са такива, може да има и други, но че има и такива, това е, оказва се, вярно. Та по повод на това какво ми пише наший человек от Америка аз ще публикувам сега само моя отговор (който съдържа цитати от неговото писмо, но цялото му писмо не мога да публикувам, щого не съм го питал и нямам съгласието му за това); но става ясна същината на въпроса, ето, четете:
Страшна работа сме ний, българите: като му поискаш на някой българин пари, веднага почва да ти дава... акъл. Тази наша поговорка "Акъл не ща, дай ми пари!" трябва да се разбира в този контекст: че не даваме току-така пари, но акъл, пажалайста, даваме, и то съвсем без пари.
Акълът не се цени у Нашенско, ама явно такъв акъл, дето не върви за пари, толкова и струва, т.е. нищо не струва. Щото по цял свят акълът струва много повече от парите: с акъл можеш да направиш много пари, а с пари не можеш да си купиш акъл ако го нямаш. Ний всинца българи явно сме пълни с акъл, щом го раздаваме един друг съвсем безплатно; една стока в пазарното стопанство като е в такъв огромен излишък, цената няма как да не й падне.
Ала ако имахме чак пък толкова акъл, би следвало да сме се оправили отдавна; щом не можем да се оправим повече от век (все нещо, все някой друг ни пречи в новата история!), явно и толкова ни е акъла; народи, дето имат акъл, примерно немския, пък и доста други, са се оправили отдавна и си живеят доволно и щастливо - независимо от безумията, които и те са правили в предишни години.
И така нататък, нямам настоение да продължа темата за акъла, за парите и за българите, а тя е твърде благодатна. Просто съм сащисан: поисках ти пари, и то не за мен, а за "общото благо" на българската народна природопопулация, за нейната култура, духовност и бъдеще, и ти ми отвърна, правейки се на ударен, сякаш изобщо не си забелязал какво ти искам (а аз ти поисках директно пари за списание ИДЕИ); ето какво ми пишеш, виж се колко струваш:
Успех! Много трудна работа вършиш с твоя блог, а не си цъфнал (май) финансово... но така е - щом не пишеш глупости като Dan Brown и не си дори и свободен зидар (масон)... [freemason]
А преди това ми даваш акъл, съвсем безплатно и безвъзмездно. Мерси. Не ща. Акъл си имам. И аз съм българин. Ний, рекох, направо пращим от акъл; отвсекъде, от всеки отвор на тялото ни тече и блика все акъл. А пък тия измежду нас дето имат пари, имат и толкова много акъл, че за нищо не щат да дадат от парите си; даже да видят сънародник на улицата, чиито черва са разпилени на паважа, пак ще отминат сякаш не го познават, а парици да дадат за нещо, никога! Душа дават, пари не дават - убедих се в тая истина напоследък...
А бе, кажи, ти няма начин да не знаеш, верно ли е това, дето съм го чувал: като се срещнат нашенци из пустата чужбина, от емигрантите имам предвид, не от туристите, всеки бега на другия тротоар и всеки се прави, че не го е забелязал, преструвайки се, че не го познава изобщо? Ако е така, то е щото всеки го е страх да не би сънародник да му поиска пари. Рекох, че сме пълни с акъл, пълни сме с акъл както старо куче е пълно с бълхи.
А пък колкото сме пълни с акъл, дваж и триж повече сме пълни с инат; то акъл и инат много-много не се връзват едно с друго - санким, ако имаш акъл, защо ти е инат? - но всеизвестно е, че ний инат имаме много повече отколкото имаме акъл. Правете си сами сметката що означава това...
Та ще завърша с това: понеже не ми отвърна и дума на моя съвсем конкретен въпрос - ще пожертваш ли малко пари за списание ИДЕИ - за да те изнервя още повече, пък и за да те ядосам, те питам пак:
Ей, що се правиш на ударен, че не си разбрал що те попитах: ще дадеш ли малко пари за списание ИДЕИ? Ей, ще пожертваш ли малко от шибаните си пари за едно списание, което се мъчи да работи за духовното въздигане на народа ти бре, нашенецо?! Нашенецо, дето си станал толкова важен като си у Америка, та даже не забелязваш що правим и за какво се борим ний, червеите, дето останахме у татковината щото и ний ако бяхме избягали като вас, нея вече нямаше да я има.
Това ти пиша, пиша ти май за последен път. Няма повече да те безпокоя. Зная че тоя път няма да отговориш на писмото ми. Нищо. Живей си и си харчи парите. Блазе ти за това, че имаш такова сърце...
С поздрав: Ангел Грънчаров
(Забележка: Известните блогъри, политици и журналисти, на които изпратих преди време писмо с молба да подкрепят както могат за оцеляването на списание ИДЕИ, мълчат единодушно до този момент, мълчат както мълчи детенце, което е направило така, щото в гащите му да има нещо меко и топло; може пък да не мълчат, може пък да са заети с почиване, още е отпускарски период, може пък да са още по морета в близки и далечни страни, знае ли човек?! Аз ще ви известявам какво ще стане по случая, щото се интересувам от пустата му българска психология.)
3 коментара:
Г-н Грънчаров,
Вече ви писах,че аз бих ви пратил пари за списание "Идеи".Но се налага да помагам на двама души,които са напълно отритнати от системата.На единия не му достигат 6 точки да се пенсионира,на 59 години е,и е бездомен.Работеше при един чорбаджия,но с кризата го освободиха и няма никакви доходи(ех,каква славна държава България си имаме!).С мой приятел сме го настанили да живее на едно място и отделяме от оскъдния си залък като му даваме домашно сготвена храна и хляб.А другият е безработен поради кризата,няма никакви доходи и днес му дадох 50 лева.И това не се случва за първи път.
Ако другите блогъри не са ангажирани като мен - лично да помагат на други хора да не умрат от глад и студ през зимата,спокойно биха могли да ви изпратят по 50 лева.
P.S. Напълно съм съгласен с Вас,че само даването на акъл,не може да стопли ничие сърце.
Разбирам Ви; Вашата готовност да помогнете е налице, но обстоятелствата Ви пречат; аз зная добре, че много хора биха искали да помогнат, но просто нямат тази възможност. И от мен да поиска някой за някаква колкото и да е възвишена кауза в този момент, не бих могъл да помогна, понеже самият аз съм крайно затруднен: жена ми от една година е безработна (тя е начална учителка), синът ми е студент и би желал да работи, но не може да си намери работа, а пък тия три книжки на списанието, които издадох почти изцяло от скромните си приходи, така ме извадиха от равновесие, че с години няма да се съвзема. И списанието сякаш е обречено; всички, от които помоля, ми казват, че НЯМА НУЖДА ОТ ТАКОВА СПИСАНИЕ (КНИЖНО), понеже интернет давал много по-големи възможности. Но списанието го има и в интернет, а книжното издание е за ония, които или не ползват интернет, или пък предпочитат (примерно, с образователна цел) и заради удобството при ползване, да притежават книжното издание. Наистина вижте колко е просто: списанието излиза в 500 екземпляра. То може да се самоиздържа, понеже ние, които пишем в него и го редактираме, не щем пари за труда си. Издаването на тия 500 книжки струва 700 лева, които трябва да се платят на печатницата. Ако 10-15 човека помогнат по 50 лева - което е по силите на всеки, стига да го има съзнанието, че е потребно; тук не говоря за нашите сънародници, които живеят в странство и имат много по-големи нвъзможности - то ето че парите за издаването на една книжка са налице; но един-двама човека, както е в момента, да издаваме списанието, просто не ни е по силите. Аз затова се обърнах към блогърите, надявам се, биха могли да се намерят в страната 10-15 човека, които да дадат своята лепта от по 50-тина лева, та списанието да излезе и сега, през септември. Да видим дали някой ще откликне. Най-лесното е списанието да загине. Имам знаете ли колко абоната в момента? От цяла България знаете ли колко са абонатите на списание ИДЕИ? Срам ме е да кажа, но ще го кажа, абонатите досега са числом и словом 5 (пет)! Не вярвам някои да се се абонирали вече по каталога, понеже ИДЕИ е вече в каталога на периодичните издания. Това е положението. А на мен ми се струва, че само учителите по филисофия в страната да се абонират (то, всъщност, списанието може да си е тяхно, защото ще им е полезно в обучението), и списание ИДЕИ ще оцелее. Но как да стигна пък до тях? Не знам, на моменти се отчайвам, но съм длъжен да издържа; хубавите неща стават трудно, най-трудните пък - най-трудно. Списание ИДЕИ е безкрайно полезно и необходимо и ще оцелее. Ей-така, дори и само заради българския инат. Аз също съм българин, не са българи само тия, дето искат да изпитат кеф като видят как списанието ще умре. Моят инат пък е колосален и ще го съхраня с цената на всичко...
Коментари
1.
vladoan
около 5 часа
Има всякакви хора: едни, които ги боли за България, други - дето хич не им пука за нищо и никого. Има такива, живеещи в България, с продънени джобове, но ще намерят пари и ще помогнат. Има и такива, дето се търкалят в пари, но няма да дадат и стотинка на никого и за никаква кауза. Така че дали са емигранти или не - никакво значение. Въпрос на манталитет, на усещане, на разбиране, въпрос на чувство. Хубаво е някой да ти даде акъл, но да е с искрено чувство, да е стойностен. Иначе е просто правене на вятър.
Публикуване на коментар