Ох, олекна ми малко: щот и аз наскоро бях провъзгласен съвсем официално за "пълен некадърник" и за "най-слабия преподавател по философия в губернията"!

В тази връзка виж публикациите по фрапантния случай (показващ красноречиво жалкото нравствено състояние, в което се намира образователната ни система) само от последната седмица: Катастрофата - в това число най-вече нравствена - на изцяло порочната образователна система у нас е страшна!

Постановката за един най-важен нравствен урок, който с цялата си наглост днес ще изнасям на отговорни образователни чиновници от РИО-Пловдив

Отзив за моята книга "Изворите на живота"

Нещо като "полемика" със... съскащи отровни змии

Господстващият подход в образованието у нас е на нивото от преди поне 25-30 години

Есе за умирането, за живота като чудо, за това дали младите трябва да се женят и за още куп разни други все такива философски глупотевини

Кратко съобщение до г-н Министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев

Предлагам гражданска акция, свързана с медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общност

Не допускайте никога да ви унижават, бъдете човеци и личности с достойнство - ето това е истински важното

Документът, с който се откри съдебното дяло, атакуващо заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив

Дали да не взема взема да се помакедонча?

Безценна морална подкрепа от страна на инж. Жак Асса, уважаван доайен на някога знаменитото училище (ПГЕЕ-Пловдив)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo