Ще продължа да давам пример за това какво е да си личност, т.е. да си рядък българин с развито съзнание за свобода, да си гражданин, да обичаш демокрацията и пр.

Вчера написах (от предпразничната си поредица за духовните неща и най-вече за състоянието в сферата на образованието) ето този текст, текстът с ето това заглавие: Не се подвеждайте от лъскавата, старателно лъскана фасада, а погледнете какво става вътре, в недрата: там е страшно, там всичко е изгнило. Да, знам, че попрекалих там с разните метафори и хипостазирания, които могат да се възприемат (особено от някои хора) като крайно обидни. За да си успокоите поне малко душите си приемете, примерно, че правя някакъв експеримент и преследвам някаква цел, която, предполага се, е различна от тази, която ви се мержелее в съзнанието; приемете също, че пиша научен, философски и на моменти дори художествен текст, т.е. в него са позволени всякакви волности - почна ли поне малко да ви олеква на сърцето? Е, да се надяваме, че ще ви раздобрее, ний сме хора хуманисти и сами страдаме когато някой неоправдано страда. Има една поговорка, че всяко зло било за добро, тъй че ето и това може допълнително да ви успокои. Истината също лекува, даже и най-горчивата; то и лекарствата са горчиви, но помагат (в повечето случаи, да се надяваме). А ние търсим начин да лекуваме нещо много болно. Да, болни са най-вече душите ни. Тях искаме да лекуваме. Това нещо с помади, пудри и парфюми не става. Понякога даже се иска скалпел.

Като казах скалпел, та се сетих. Аз пиша тия неща всеки ден, но при мен работите изобщо не се развиват в добра посока. Писах по това, но да припомня: след операцията ми преди две години с трапанация на черепа (за вадене на хематом, получен след падане, получи се сътресение на мозъка, също така обилен вътрешен кръвоизлив поради това, че пия медикамент-антикоагулант, противосъсирващ) доста време успях да се опазя, но онзи ден, в сряда, се спънах на тротоара и паднах така лошо, че пак си шибнах яката и главата. В тия дни внимателно следя дали не е станала отново същата беля. Втора подобна операция едва ли ще понеса и издържа. Имам чувството, че нищо чудно отново да се е получил вътрешен кръвоизлив в черепа. Вчера ходих при джипито си, разказах му случилото се, той ме насочи на преглед при невролог. Днес преди обед ще ида да ме прегледа. Но моменти усещам главата си необичайно, но дали има нещо сериозно може да се установи със скенер. Ще видим какво ще констатират. Днес, да се надяваме, ще се разбере.

Следобед пък ще ида (ако не ме вземат в болница) на прием при шефката на РИО И.Киркова. Преди седмица й пратих един документ (виж Реших отново да обезпокоя някои отговорни длъжностни лица и да им поставя един интересен, вярвам, казус - за мислене и, евентуално, за действане... и също така Казваме някому "Гледай си работата!" и той ни се обижда, сякаш сме го проклели един вид, а това да си гледаш работата е нещо толкова нормално и естествено!), почаках цяла седмица; реакция, разбира се, никаква нямаше, от нито едно от въпросните длъжностни лица. От нито едно! Та ще ида днес да изнахалствам да чуя поне някаква реакция. Знаете в случая аз действам, воден от някакви съвсем непонятни у нас хуманни, хуманитарни причини; туй нещо, именно човечността у нас, чини ми се, е съвсем непознат продукт - особено пък във въпросните административни висши селения. А пък аз съм преди всичко изследовател на нравите, знайно е, та по тази причина реших да проуча как стои въпроса - и дали все пак не е настъпила някаква поне минимална промяна. Любопитно ми е да се разбере това. Твърде любопитно е, да, без съмнение.

Става дума за това, че в сложилата се ситуация (аз спечелих съдебното дяло на ниво Окръжен съд, той отмени заповедта за моето уволнение и ме възстанови на работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив) си позволих да призова другата страна да надмогне чувството за мъст и да кандиса да приеме съдебното решение, да го изпълни - та спорът да спре на това ниво. Т.е. позволих си да призова директорката на ПГЕЕ-Пловдив да изпълни решението на съда, да се откаже от обжалване пред Върховния касационен съд (!); другояче казано, да се възползва от открилата й се възможност да постъпи позитивно и човечно, но според своя свободен избор, а не по принуда (понеже ако ВКС присъди дялото пак в моя полза, тогава ще трябва да изпълни решението по принуда, а това изобщо не е приятно, пък и се обезсмисля откъм нравствен смисъл една такава постъпка, сиреч, става позоряща за извършилия а). И мотивът, причината да я призова за това е чисто хуманитарна, един вид е свързана с това този администратор да се опита да прояви човечността си, способността си за човечно отношение: ето, днес е 19 май! Точно на същия ден през миналата година директорката на ПГЕЕ-Пловдив ми връчи заповед за моето уволнение, цяла година след това се водиха две съдебни дела (второто пък, за клевета, заведено пак от мен, е в този четвъртък, на 21 май), г-жа директорката си има сериозни проблеми с правосъдието в тази изминала година.

Както и да е, но сега аз останах вече (заради нейното решение, по нейна воля) без никакви средства за съществуване, спряно ми е вече обезщетението за безработица, спряна ми е също и мизерната инвалидна пенсия, т.е. ако тя в тази ситуация реши да обжалва решението на Окръжен съд пред Върховния касационен съд, това означава аз поне 4-5 месеца или половин година да остана без работа, без средства за съществуване, без нищо. В такава една ситуация е нормално да се задейства, и то непринудено, факторът за хуманността, но, уви, това до този момент няма индикации да се е случило - или да има шансове да се случи. Е, като капак на всичко аз сега пак съм в критична ситуация по отношение на здравето си, ако, примерно, се наложи отново да ми правят тежка животоспасяваща операция, това значи в периода на възстановяване (евентуално, щото такъв период може и изобщо да няма ако не издържа операцията) да бъда без никакви средства за съществуване. Та ми се ще в тия толкова интересни обстоятелства да изследвам реакцията на въпросните административни лица на отговорни длъжности в сферата на образованието и възпитанието на нашите деца и внуци. Ей-така, да проуча как стои този въпрос. Като човек и като гражданин ми е много интересно да проуча този въпрос.

Защото аз имам една теория, която се нуждае от нови потвърждения. И тя е: в нашите съвременни условия хората са станали кой знае защо много безчувствени, сиреч, неспособни да реагират подобаващо по емоционален път, нещо е "запушило" тази емоционална сфера, която именно определя нашата човечност, на нея ний дължим човечността си. Предполагам тази всеобща тенденция е различна при различните типове личности, може би степента на безчувственост има някаква връзка със социалното положение на човека, с онази социална роля, която той се е нагърбил да играе. Е, мен напоследък ме интересува каква е конкретно ситуацията по този показател в сферата на образованието - и особено в средите на отговорните лица на някакви административни позиции. Та по тази причина именно и ще си направя днес експеримента. Ще ида да разговарям с г-жа Киркова, шеф на РИО, пък ще е призова тя евентуално да помоли и директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова - та и тя да си изкаже съображенията по поставения прелюбопитен научен и човешки казус. Разбира се, надлежно ще отразя в дневника си добитите резултати. Това, че дневникът ми е публичен, изобщо не пречи за това, напротив: та нали и длъжностите на въпросните административно-ръководни лица са също така публични?!

Аз особено в последните няколко години съм се заинатил да се държа като автентичен гражданин и демократ непрекъснато, без никакъв компромис. И като личност, разбира се, то те тия неща са дълбоко и неделимо свързани. По тази причина ми се наложи да преживея страшни главоболия, които съсипаха здравето ми даже. Оказа се, че у нас, в нашите специфични български условия е непозволено човек да се държи (не на думи, а на дело) като автентичен, като истински гражданин и демократ особено (то тия две неща са неразделни!), също така и като личност. Който опита да се държи като такъв, който покаже твърдост и безкомпромисност, "му свиват перките" набързо и правят нужното да капитулира. Е, аз съм упорит и още не капитулирам, виждате - въпреки понесеното. Причината да намирам сили да се държа е следната, изворът им е ето това мое съзнание: щом имаме претенцията да сме демократично и европейско по дух общество, то съвсем нормално е всеки гражданин да има всичките права и условия да се държи като свободна личност, т.е. като автентичен гражданин, демократ, европеец. Ако не му позволяват това, ако не позволят даже на един-единствен човек да се ползва от правата си, това вече означава, че страната ни не е нито демократична, нито европейска, нито свободна, нито правова, т.е. тия неща си остават само гола претенция.

Ето, на мен не ми се позволява да се държа като демократично мислещ и действащ гражданин, всички изпадат от ужас заради моите "странности" и "чудатости" да искам да бъда такъв, пречат ми с всички сили, репресират ме, направиха ме даже същински дисидент спрямо образователната система, уволниха ме, лишиха ме от преподавателски права, позволиха си невиждани, неподозирани даже гаври спрямо личността и достойнството ми. Аз пък за сметка на това документирам в блога си всичко, което ми се случва. Давам един екстравагантен пример на останалите българи какво означава днес, в днешните условия да си личност, т.е. да си рядък българин с развито съзнание за свобода, да си гражданин, да обичаш свободата и демокрацията и пр. Нека да знаят какво следва от това. Разбира се, че човек винаги плаща съответната цена. Аз, разбира се, съм "единичен случай", съм "частен случай". Правете си изводите какво означава и това. Излиза, че мнозинството, за да си няма моите проблеми, се държи по друг начин, различен с нормата на човешкото и гражданското достойнство и поведение. Това много значи ако си го изтълкувате. Направете го сами, така е по-добре за вас самите.

Ами толкова за днес. Очертава се денят ми да е интересен. Хубав ден ви желая! Денят на всеки от нас е такъв, какъвто си го направи сам. Ако дните ви не са толкова вълнуващи като моите - виновни сте си самите вие! Направете си дните каквито искате, това си е ваше право. Щом искате да сте спокойни, да сте в мир с началството си на всяка цена, изборът си е ваш. Вие поемате и пълната отговорност за това какво в резултат на такова поведение ще се случи с вашата личност. Нещата не са толкова прости. Или по-скоро тъкмо защото са толкова прости са така объркани у нас.

Чао и до скоро! Бъдете здрави! И не пращайте човечността си в дългосрочен отпуск - или пък направо в пенсия; не бива да се живее така, цената е прекалено голяма!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo