Нали помните за оня страшен случай, в който ученик в самотния дом на починалата си баба убива приятеля си, а след това разчленява с хирургически инструменти трупа му, пък после слага частите на тялото в хладилник, накрая ги хвърля в контейнера за боклук?! Хващат го, признава си за убийството, разказва подробно за направеното, а пък майка му даде кратко изявление пред медиите с думите: "Много съжалявам!"Да, точно тия думи казала, а пък синът й нищо не казал, а през цялото време си криел лицето. Убитият и убиецът трябвало да бъдат абитуриенти, но не отидоха на бала. На мен ми е интересно обаче схващаме ли ние, съвременниците, за какво говори този страшен случай, какво той ни казва?!
Имам чувството, че не се схваща, пък и никой не прави и най-малък опит да изтълкува случилото се, та да се добере до неговия смисъл. Разбира се, обществеността, "общественото мнение" посреща поредната информация за необичайното зверство с пълно безразличие, понеже си има успокоителна версия: "Ами убил го е, понеже е превъртял, това е патология, извратеност, това не е нормално!". Такова едно разбиране наистина успокоява, нищо че то всъщност и де факто нищо не казва, а издава само една най-коварна примиреност и нежелание поне да се доближиш до същността на проблема, който прави възможни такива ексцесии. А те съвсем не са изолирани: ето, оня ден пък съобщиха за някакъв развратен поп-пияница (!), който отишъл на гости при някакво момче-алкохолик на 17 години (!), какво са правили в апартамента не се знае, но в крайна сметка момчето заклало попа, а пък после мъкнало трупа и го хвърлило наблизо в тревата. И него го хванали, защото кървавата диря водела право в апартамента на момчето. Нима като се случват такива неща, и като те са вече кажи-речи ежедневие, никой няма поне малко да се уплаши, пък и току-виж да се позамисли?!
Разбира се, сигурно много от хората са уплашени, но пък, знайно е, всяко чудо за два-три дни, и после пак всичко се забравя. Преди време някакъв закла таксиметров шофьор, и то защото нямал 8 лева да му плати возенето, после се върнал у дома си, майка му, без да го пита за нищо, му изпрала кървавите дрехи, а на сутринта той неизвестно защо отишъл, та се предал в полицията. Спомняте ли си за този случай, заради който таксиметраджиите, бакшишите де, щяха за малко да свалят правителството, като блокираха с колите си Парламента на заранта след убийството? Ето, голям шум беше, а се забрави и за него. А се забравя, защото не се прави и най-малък опит да се вникне в нравствената ситуация, в която са възможни такива прояви на безчовечност и жестокост, а също и на най-крещящ релативизъм и нихилизъм спрямо самата човечност.
Казвам тия думи, защото, първо, за да убиеш за едното нищо, и то най-жестоко, говори поне това, че спрямо човешкия живот у нас битува една представа, според която той, животът, съвсем не е най-свята ценност, напротив, може да се убие именно за едното нищо, за 8 лева, или само защото, представете си, убиецът е бил ядосан за нещо на убития! А отношението към живота е най-базисна ценност, върху която се крепи всичко останало. Щом като към живота не се таи едно преклонение, щом масовото съзнание съвсем не опитва да схване какво нещо е животът за човека, щом в общността няма усет за светостта на живота, то на тази основа вече всичко е възможно. Нещата са много свързани и преплетени, но не чак толкова сложно, както обикновено се твърди. Аз ще се опитам да изтълкувам тия зависимости, които пък, когато връзките между разните базисни ценности са прекъснати, водят наистина до най-страшни ексцесии около нас. А пък ние немеем, потънали в коварно неразбиране, изобщо не опитвайки се обаче да вникнем в проблема, в нравствената ситуация, която благоприятства такива прояви.
Това е така, защото човекът, дори и да е крайно деградирал в нравствено отношение, е все пак човек, и защото той не прави нещо, без да влага някакъв, поне минимален смисъл. Ето, да речем, убиецът на онзи поп, с деянието си нещо иска да ни каже, деянието му в някакъв смисъл е протест, вопъл към изпадналото в пълно безразличие и безчувственост общество. Същото може да се каже и за случая, в който младеж, който искал да учи за медик и хирург - сиреч за професия, в която се спасява животът! - решил внезапно да използва купените предварително, за следването си, хирургически инструменти, за да нареже на парчета собствения си приятел. И това действие не е току-така, извършителят с направеното, което наистина е ужасно, и то ужасно е най-вече за извършителя, сякаш иска нещо да ни каже, сякаш крещи нещо на нас, на хората около него, които с престъпното си безразличие сме довели нещата дотам да стават такива неща, а ние пак нищо не схващаме, понеже все едно сме си запушили ушите и затворили очите. Да, убиецът винаги даже и по най-безсъзнателен начин иска нещо да каже на общността когато върши страшното си дело. А най-страшно за обществото е когато убиецът е съвсем млад човек, ето, виждате, напоследък взеха да убива кажи-речи и деца (спомняте ли си случая в Пловдив преди време, когато момиченце уби приятелката си, понеже тя била... по-красива от нея?!).
Ако възрастен и достатъчно опорочен от живота човек убие, това в някакъв смисъл е по-разбираемо: за него животът кажи-речи си е отминал, а този човек може да е крайно озлобен на живота, и по тази причина някому и за нещо да иска да си отмъсти. Но когато убиват съвсем млади хора, младежи и дори деца, които се намират в заревото на живота си, тогава нещата са съвсем непонятни, и са безкрайно по-симптоматични в кошмарността си. Ето за такива случаи обществото трябва да се замисли най-старателно и да се опита да схване и разбере какво тези жестокости всъщност ни казват, за какво те говорят. Нищо не е лишено от смисъл в човешкия свят, работата е да постигнем този смисъл.
Ето, убиха преди време Георги Стоев, писателят-мутра, изобличителят на нашата родна мафия. Този случай е съвсем ясен и не се нуждае от особено тълкуване, смисълът в него е съвсем прост, нищо че и за него някой едва ли ще се запита и замисли особено. Например да се запита и да поиска да ни каже защо Г.Стоев е искал така настойчиво да дърпа дявола за опашката? Вместо да си мълчи, както всички ние благоразумно си мълчим: и си мълчим не само ние, обикновените граждани, ами си мълчат най-старателно и избраните от нас лица и институции, мълчи си президентът, мълчи си предложеният от него Главен прокурор, дори министърът на полицията си мълчи!!! И дори се стигна дотам по много от кошмарните случаи дори властта да не направи нищо смислено, та да намери и улови поне убийците (случаят със убитите сестри Белнейски от Пазарджик). Ето затова казвам, че е особено страшно в тия кошмарни убийства не друго, ами нашето собствено безразличие, мълчание, страшна е нашата безчувственост. Поради която ние така свикнахме и претръпнахме, че вече нищо не може дори да ни учуди, камо ли пък развълнува...
Някакъв пишман-психолог и дори "психоаналитик" (!) беше поканен от репортерките да изтълкува последния случай, и той каза няколко претенциозни нелепости, които имаха за цел да ни удивят колко този психолог е учен, но не че и нещо изобщо разбира. То и нашите психолози в мнозинството си са такива празнословци, че няма и смисъл нещо да ги питаме. И така, след като и психолозите не ни помагат, трябва ние самите да направим нещо, та да разберем и поне малко от малко да се ужасим на тия ужасни неща. Най-ужасното е че вече изобщо не се ужасяваме когато стават такива ужасни неща около нас...
Аз самият си имам свое обяснение и диагноза дори за такива случаи, и искам да кажа какво мисля, как аз разбирам такива кошмарни случаи, които все по-често стават в нашето ежедневие. И които ще стават още по-често ако не почнем малко от малко да схващаме и да се вразумяваме. Защото щом такива неща стават в едно общество, то това значи, че самото общество не може съвсем да е индиферентно и да не носи никаква отговорност за случващото се. Напротив, носи огромна отговорност, особено пък когато убийците са млади хора или почти деца.
За да поясня каква е моята интерпретация ще започна оттук. Представете си, че това момче, което е замислило да убие приятеля си, и за целта дори си е подготвило сатър и хирургически инструменти (!), защото така ни казаха в информацията по случая, казаха, че "имало елементи на замисъл", макар че сатърът и по начало може да си е стоял в апартамента на бабата, наличността му там не значи, че момчето е замисляло да убие приятеля си, та представете си, дали то щеше да убие, ако, да речем, приятелят му, на който му е предстояло да бъде убит, малко преди това, дори да речем от съвсем неясно предчувствие за участта си, беше започнал да разговаря най-човечно и най-приятелски с него? Аз смятам, че нямаше да убие, че нямаше това момче да бъде убито, ако с него било отреденият за убиване младеж, било някой друг, било безчувствената му майка, която счете за нужно да каже след убийството, че "много съжалявала", било някоя учителка на тия двамата младежи, било дори случаен човек на улицата даже по някакъв съвсем невинен повод им беше казал някакви сърдечни, вълнуващи, най-човечни, най-доброжелателни думички! Разбира се, че едно такова жестоко убийство е взрив, избликване на агресия, но тази агресия се е натрупвала преди това дълго време, до момента, в който избива по такъв ирационален начин. И е могло поне част от нейната енергия да беше неутрализирана някак си преди това, което означава, че убийството нямаше да стане, защото понякога в такива случаи е нужна и една капчица, за да не прелее чашата. Но тази капка е капнала и чашата е преляла.
Не искам да кажа, че убиецът по този начин трябва да бъде оправдан или поне разбран на основата на един такъв вопъл за повече човечност в нашето общество. Ние, хората, се влияем страшно много от това, което става около нас, във всеки от нас се пречупват страшно много въздействия, идещи от социума около нас. Понякога се иска съвсем малка промяна на направлението на някое въздействие и резултантната ще бъде съвсем друга. Но щом като няма никакъв шанс за такава промяна, щом като всички фактори действат все в една и съща посока, то резултатът няма как да е друг. И затова фактът, че се случват толкова често и натрапчиво такива ужасни неща около нас, а е възможно и с нас самите, е достатъчно основание да се запитаме какво толкова не е наред, та такива ексцесии са изобщо възможни.
И за да бъда по-кратък ще спра дотук с търсенето на основания за моята обяснителна версия или концепция. Ще кажа директно как аз тълкувам ситуацията, която прави възможни такива кошмарни случаи.
Обществото ни се е обезчовечило до крайна степен, дотам, че повече от това не може да бъде. Десетки години по времето на комунизма-нихилизма обществото ни е било систематично и всекидневно обезчовечавано - и ето, сега дойде времето да берем страшните плодове. Около нас щъкат обзети от апатия към всичко обезчовечени, безразлични и безчувствени хора - масовият човек е точно такъв. Той е разсеян, той е потънал в най-дребнави проблеми, той не може да се вживее в болката на човека до себе си, понеже е твърде себичен, и то в най-пошлия вариант на една такава дребнава себичност, криеща ужасна дезиндивидуализираност на този наш масов безчувствен човек. Сигурен съм, че когато убият някой, то дори и съседите му си викат: "Слава Богу, че поне на нас не се случи това! Добре че се случи на съседа!" и облекчено въздъхват, а после се обръщат на другата страна и скоро захъркват в блажен сън като новородените. Ето това е истински страшното. Винаги ще има агресия, убийства, жестокост, патология около нас, но са важни нашите реакции спрямо случващото се, а също и превантивните ни реакции, които у нас изобщо липсват. Поради ширещата се така масово безчувственост, при която всеки е потънал в собствената си себична дребнавост и няма вече дори и порив към усет за смисъла на ставащото, не само че са възможни най-патологични убийства, но сякаш и самото общество насърчава убийците. Защото щом не сме направили нищичко за да ги предпазим от вълната на оформящите се в душите им грозни емоции, щом никой от хората около тях, от познатите им, не е поговорил никога с бъдещите убийци и не им е казал нито една човечна, сърдечна, топла дума, то убиецът сякаш е подтикнат да убива тъкмо от това наше безчувствено и жестоко общество. Обществото ни е пропито освен от безразличие и безчувственост също така и от една ужасна жестокост, защото наистина е жестоко да си така безразличен към това, че около теб има страдащи, мъчещи се хора, а на всички около тях съвсем не им пука, че е така. Или щом като никой не се опитва да облекчи поне малко болката от тяхната лична трагедия. И идва моментът, в който така дълго трупаната енергия от негативни емоции избликва по такъв ужасен начин, че младеж удря много пъти със сатъра по главата най-близкия си приятел, после с хирургически инструменти разчленява трупа, увива и опакова най-старателно и поотделно краката, ръцете, главата, торса (торсът, понеже е най-голям, сигурно го е разфасовал поне на три части, заедно с червата, дробовете, сърцето!), слага всичките пакети в хладилника, държи ги там два дни, а пък после преспокойно решава да ги хвърли на кучетата в контейнера.
Голяма работа, ще речете, че е станало така, та той е луд, този нещастник трябва да изгние в затвора. Да, ама представете си как една сутрин излизате на работа и виждате улично куче, което мъкне човешка ръка или крак! И дори оглозгана човешка глава може да мъкне кучето! Може малко детенце да види това куче с главата или ръката. И след като такива неща стават около нас, това, че още не сме ги видели, е въпрос на време. Аз често като ходя по паркове и сред природата имам усещане, че току-виж някъде съм намерил някоя човешка глава, оглозгана от кучетата. Това е: кошмарът е около нас, защото той преди това е бил вътре в нас, защото той си е най-вече там, в душите ни...
И когато едно обезчовечено, потънало в най-глупава пошла себичност общество с фалшиви идоли и кумири (Гоце, Боце, бат Бойко, таварищите Сидеров и Вучков, Слави Учиндолски, Азис, Глория и... Петрана и пр. и т.н.), когато едно деградиращо най-усилено в нравствено отношение общество, в което човешкият живот даже не се цени изобщо, а какво пък остава за човешката чест, когато дори сме стигнали дотам, че не умеем най-човешки да разговаряме, когато около нас е пълно с намръщени, злобни, завистливи, високомерни и отчуждени хора, как тогава в такова общество да не убиват, да не разчленяват приятелите си, да не колят попове, да не изнасилват и убиват две родни сестри и т.н, и пр.?! Разбира се, че ще убиват, защото тези убийства са просто продължение на нравствената ситуация, която ги прави възможни: винаги ще се намерят слаби индивиди, при които потенциалната злоба и жестокост, пропила отвсякъде това обезчовечено и безчувствено общество, неумолимо ще избликне и ще доведе до ексцесиите, които се случват напоследък особено често около нас.
И дори толкова често се случват, че вече не им обръщаме почти никакво внимание. Ето например, изгоряха девет наши сънародници в навечерието на "националния ни празник", ала властта не се трогна и не обяви траур по загиналите. Никой от гражданството не се възмути когато президентът обясни, че девет изгорели са нищо, щото пък за свободата ни били умрели хиляди!!! Обясни това, перчи се сияещ на тържествата, приемите и парадите, а пък когато все пак след няколко дни се обяви траура, взе че отиде да се разведри на лов, отиде да убива вълци и лисици из планината! И когато и това се разбра къде е ходил да разведрява тъгата си по изгорелите, президентът не се извини, глупости, не, напротив, обвини тия, дето са ни информирали за страстта му към лова в "дезинформация"! Какво очаквате от един доказан лъжльо: но някой от българите да се разчувства от тази колосална наглост на държавния глава?! Някой да е тръгнал от възмущение да протестира?! Някой да се е засрамил че такъв кух човек ни е президент? Не, няма такова нещо: само аз и още неколцина други само се разгневихме, а мнозинството си се прозяваше в най-сладостни душераздирателни прозявки...
Друг идиот от нашия елит, от публичните ни личности пък отишъл да убие бяла мечка в Канада и за да се похвали за това свое геройство взе че се снима с окървавената й кожа! И това беше прието като проява на добър вкус и пичовщина, на които мнозина завидяха: има си човекът парици, що да не ги харчи и пилее както си иска! Да не продължавам още, понеже ми става гадно. Всеки ден се случват отвратителни неща, а публиката изобщо не схваща тяхната отвратителност, прозява се безчувствена и сякаш съвсем обезчовечено мълчи. Ето затова е така страшно да се живее у нас, ето затова и стават такива страшни и жестоки "битови историйки", както ще кажат утре нашите умни и проницателни управници по тия "криминални случаи". У нас, нали чухте, нямало друга престъпност освен битовата и... "леко организираната", някакви групички само имало, а пък мафия хептен няма: единствената страна без мафия в света сме ние: това поне нещо да ви говори?!
И народът като чуе това ще въздъхне с въздишка на облекчение и ще отиде с вяла походка към леглото да си поспи. И да сънува сладки сънища. Ще спи, понеже много е зает със своята дребнавост и дори няма време да поговори поне пет минути най-човешки със сина или с дъщерята. Няма такъв един масов нашенец половин час да иде да пита учителката как е детето му - и затова, заради тази родителска незаинтересованост, по училищата ни вече има толкова много вандали. Никой у нас също не протестира когато се сблъска с някаква крещяща несправедливост, която обаче пряко не го касаела. Никой и не подкрепя протестиращите, които пък са се сблъскали с несправедливост, която пряко ги касае. Когато забележим на улицата, че някой страда или му е мъчно, се обръщаме на другата страна, щото смятаме, че е унизително да подадеш ръка на изпаднал в беда човек, стоящ "по-долу" от теб. Ще го направиш само ако има камери наблизо, както например прави Гоце или Слави, та цяла България да научи за сълзливата им фалшива милозливост.
И така нататък до безкрайност, стига толкова, станали сме страната с най-пошла народна психология, поради което и ужасът у нас все повече ще се засилва. Докато не се сепнем и не почнем да правим нещо за да го спрем. А трябва всеки да почне от себе си - като победи собствената си безчувственост и склонността си към обезчовечаване. Просто е, оттук се тръгва. Друг начин няма. Тук е спасението ни...
(Моя публикация от BG WATCH, на която случайно попаднах и понеже иначе съм й загубил дирите, я публикувам отново.)
Темата за единодействието на десните за катурване от власт на корумпираната до крайна степен сегашна власт, а след това и за спечелване на едни предсрочни избори и също за съвместно ефективно управление на България, та именно тази най-актуална и важна тема неизбежно все повече ще става централна за анализаторите и коментаторите. Обособиха се вече различните гледни точки и тенденции, между които се водят престрелки с променлив по интензивност огън, подклаждани най-вече от все по-настойчиви опити за демонстриране на проницателност, принципност, морал, остроумие и дори държавническо визионерство. Защото пак дойдохме до смутни времена, в които мнозина видяха шанс да се покатерят на политическия Олимп, като за целта, естествено, нямат никакви морални задръжки или скрупули. Пък и само да уловят някоя и друга риба в мътната вода стига на ония, които нямат някакъв особен потенциал.
Най-активен, разбира се, е "апостолът на идеологическата девственост" Явор Дачков, който във всеки брой на вестника си ("Гласове") дава думата на всякакви, дори на най-презрени противници-предатели на Костов, най-усърдно и на воля плюещи оня, благодарение на който изобщо знаем за тях, на който до вчера се кланяха доземи, но който сега са готови да предадат без замисляне: понеже битката за местенца в листата е пределно жестока. Това е единият лагер на "твърди" и "принципни" противници на линията на сближение между ГЕРБ и ДСБ, наченки на която наблюдаваме напоследък.
Имам чувството, че и един блогър с политически претенции (или по-скоро млад надежден политик с блогърски амбиции), именно Радан Кънев, взе да се оформя като олицетворение на тази тенденция. От него всеки ден почти можем да прочетем по една поне фундаментална статия все по тия въпроси я в блога му, я в някой вестник, дори и при Явор Дачков. Което именно и показва моралното родство на тия два лагера, приличащи си като две капки вода най-вече заради съвсем безпочвените си морални претенции. Което прави недотам добро впечатление на усещащата и мислещата част от публиката - понеже очебийно си личи, че примерно този Р.Кънев няма какво особено или ново да ни каже. Ала явно главното за него е крайно много да се шуми около особата му с оглед да стане нещо като "лидер" - та белким го забележат за листите: "Плющенето на бързите езици", Но... чия алтернатива? и пр. Впрочем, това "чия алтернатива", наблягането на този иначе маловажен момент лично на мен ми показва най-дълбинния импулсец, който ръководи такива хора: важното за тях е да определят "най-правилното място", на което да удрят своите теманета и поклони...
Аз много съм писал точно за тия вътрешни, психологически, нравствени и личностни фактори в политиката, на които комай никой от анализаторите не обръща внимание; макар че с половин уста всички сякаш признават, че тук именно е "закопано кучето" относно тоталната криза на младата българска демокрация. И две книги издадох все по тази основна моя тема, имам предвид последните ми книги БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Като наблягам, понякога и доста жестоко, върху тия неща, върху личностния и нравствен компонент, и като се старая да изобличавам тази подличка балканско-посткомунистическа психология, зад която се крие най-ужасна девалвация на самата ценностност, аз се мъча по някакъв начин да повлияя за изчистването и освобождаването от заблуди барем на съзнанията на "публиката", на нас, на обикновените граждани. Т.е. на тия, които нямаме политически амбиции, но от които зависи всичко: понеже сме и избиратели. И понеже сме електоратец, по тази причина на всички играчи на политическата арена им се налага да ни се мазнят и да ни се подмазват, особено в предизборни периоди като сегашния. Разбира се, по тази причина, понеже не прощавам никому, съм станал и ненавистен на всички. Ала се утешавам с това, че поне не изневерявам на истината и на доброто; макар че, съзнавам и това, съм взел да приличам на оня прочут рицар на печалния образ; щото, знайно е, у нас си действа пословицата "Кучетата си лаят, ала керванът си върви".
