Как да се спасим от ужасната алтернатива да измрем и изчезнем, затрупани от боклуците си

На път сме да запълним територията на малката ни, но китна наша родина с всякакви боклуци - имам предвид прекия смисъл на тази дума (за другите, по-особените и по-специални човешки и политически боклуци пиша всеки ден, а сега искам да кажа нещо за тия, обикновените боклуци, отпадъците де). Особено са лоши тия бутилки от "певеце", както ги наричаме, за безалкохолно, за бира и за какво ли не вече. Където и да отправиш поглед се търкалят бутилки от "певеце" (не зная как да го напиша иначе). Ще затънем в един в купища от тези бутилки, които при това се разграждат по естествен път в природата за стотици години!

Гледах тия дни предаване, в което се говореше за инициатива на група еколози, които почистваха от бутилки "певеце" един язовир, мисля, че беше язовир "Въча". До стената подобно на мръсна пяна имаше слоеве, съставени от купища плуващи бутилки, които са дошли тук, тъй като хората от бреговете на реките, които се вливат в язовира, си изхвърлят боклуците, разбира се, тъкмо в реките. И така се образувала в язовира... пяна от купищата бутилки! Тия, дето почистваха бутилките (събираха ги в чували, на ръка, от лодките си), общо взето се бяха захванали с безнадеждна работа: те събират, ала постоянно идват нови и нови бутилки. Изобщо какво да се прави с ужасните бутилки, които, като се вземе предвид пристрастеността на народеца ни към биричката, наистина са станали огромна заплаха за страната: наистина рискуваме да потънем един ден в купища празни бутилки "певеце". Да не говорим за нескончаемите истории с боклуците на София, които, както знаете, вече се чудят къде да ги дяват, а огромни пространства са напълнени с балирани отпадъци.

И знате ли какво ми хрумна в тази връзка? Сетих се какво правят с тия бутилки в Германия примерно. Бях там преди известно време и установих, че те са изобретили много прост начин да се справят с проблема. Нищо не пречи да се въведе и тук. И ужасната алтернатива да умрем и изчезнем като нация, затрупани с боклуците си, ще се намали значително.

Та германците са направили така, че като си купува човек бутилка безалкохолно примерно в супермаркета, към цената на питието му слагат 20 евроцента за бутилката. Изпиваш питието, а ако върнеш празните бутилки в супермаркета (те се приемат даже автоматично, в специални уреди), ще получиш фиш, срещу който ще ти върнат на касата парите, дадени за самите бутилки. По този начин човек има интерес лесно да се отърве от ненужните бутилки, да си получи парите за тях без проблеми, а пък обществото се е справило с ужасния проблем, какъвто се е появил у нас, където вече буквално затъваме в тия проклети бутилки.

За да стане и у нас същото като в Германия, се иска малка поправка в някой закон или наредба, с която се задължават търговците да уредят по този начин приемането на празните "певеце" бутилки. И така да допринесат и самите супермаркети и хипермаркети за решаването на един значим за общността проблем, във възникването на който и те имат участие. Виждате колко просто и рационално е едно такова решение. А у нас всеки се чуди къде да се отърве от бутилките, хвърля ги където дойде (стъкления амбалаж у нас пак изглежда никъде не го приемат; в Германия приемат по указания начин и него).

Това исках да кажа. Казах го, ама каква полза от това? Нищо няма да стане. Не мога, нямам време да се посвещавам на тази кауза. Ако някой откликне и подкрепи, може и да се раздвижат нещата. Ама едва ли. Не вярвам. У нас никой никого за нищо не подкрепя и затова нищо и не става. Или нещата вървят от зле към по-зле. А които вървят към добро - има и такива! - цяло чудо е как, в тази абсурдна ситуация, в която живеем, е възможно да се случват все пак и някои добри неща...

Нежният "гняв" на София срещу арогантната Москва

В публикацията на Медиапул "Неприемливо" изявление на Москва било "развален телефон" се описва подробно как завърши този наистина плах и нежен "гняв" на София срещу поредната изцепка на руския посланик в Брюксел Чижов. Да, същият този, който нарече България - ей-така, като мужик, най-директно и без излишни "дипломатщини"! - РУСКИ ТРОЯНСКИ КОН В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ!!!

Тогава властите у нас, естествено, се направиха на "ни чул, ни видял", снишиха се страхливо доземи и подличко замълчаха в стил "а ла Гоце". И така и досега, мълчат като комунисти на разпит. Сега пък руският богатир Чижов благоволил да каже, че ако ЕС рече да налага на Русия санкции заради Грузия, България ще трябва да им наложи вето! Така че няма страшно, конят си върши работата, пък и не иска много, просто иска да пасе зелена трева.

На тази изцепка беше разпоредено да реагира третостепенно по важност лице на официална София, именно някой си Керемедчиев, който устрои "буря в чаша вода", ето, бил се срещнал с тукашния руски посланик: срещнал се за да му се... извини! Ето, прочетете за какво става дума:

С десетдневно закъснение българското Външно министерство реагира, като зам.-министър Милен Керемедчиев каза, че ще информират руското посолство, че подобна намеса във вътрешните работи е неприемлива и мнението на дипломата е във вреда на двустранните отношения. В понеделник Керемедчиев се срещна с руския посланик у нас Юрий Исаков, след което заяви, че смята случая с изказването на Чижов за "развален телефон".

Разбрахте ли нещо? Проумявате ли как така не Чижов бил казал унизителните за българската суверенност и чест думи, ами тия думи ги бил казал... "разваленият му телефон"?! Абе тия за какви ни мислят: някой ще им поверва ли, че развалените телефони сами си говорят, а пък бедните притежатели на тия телефони, дето явно нямат пари да си купят по-свестен и здрав телефон, били ставали невинни жертви на своите самонадеяни и сами говорещи телефони! Значи не Чижов бил казал ония думи, ами просто самият му телефон, понеже бил развален, ги бил казал, аз това разбрах, вие какво разбрахте? Е, аз разбрах и нещо друго, именно че нашият дипломат ни смята нас, неговите работодатели, за гъски. Разбрах и това, че София се извинява за това, че се била уж опитала, макар и чрез дипломат, явяващ се последната дупка на кавала, малко нещо уж, тъй да се рече, да се "поразгневи" сякаш и малко на московската арогантност. А в туй време Гоцето стоически мълчи: както подобава да мълчи комунист на разпит пред люти врагове!

Знаете ли какво предлагам в тази връзка, ей-сега ми хрумва: дайте да съберем по някоя стотинка и да ги изпратим на руския посланик да вземат да купят на оня Чижов един по-свестен неразвален телефон? Та като говори и дава за в бъдеще, горкият, телефонни интервюта, да не говори телефона му вместо него, ами да чуваме автентичния му глас, искате ли?! Какво ще кажете, струва си, нали? Дано се намери някой да подкрепи тази навременна идея, щото аз лично не виждам как ще се защитим, как ще си запазим достойнството, щом като ето сега официално самите български институции, дето уж трябва да защищават българския суверенитет, за да угодят на Москва, ни пряват нас самите, българските граждани, на пълни идиоти, на гъски и на чукундури с тоя "развален телефон"!

А пък премиерът Дмитрич да реагира и да защити честа ни е пълен непредставим абсурд, щото този наш т.н. премиер, както знаете, е съветски гражданин по рождение: как си представяте той да дръзне да реагира срещу своеволията на любимата "Матушка"? Не, нема такова нещо, он няма никога да реагира срещу арогантността на "Матушката" си, това просто не може и няма да стане.

А пък на вас, мили ми български чучундури, дето търпите тия безобразия, ви желая лек ден и събирайте още сили за униженията, дето ви предстоят тепърва. Това още не е нищо: ако продължавате да търпите, ще ви направят съвсем скоро на хептен луди. Ама и така ви се полага де, малодушни и недостойни треперковци такива!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог "СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ". Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Скандал след скандал, гаф след гаф, провал след провал - така текат последните дни на правителството Гоце-Доган-Дмитрич-Симеон...

Историята показва убедително, че комунист най-много се бои от думата "оставка". Даже може да се направи тест: който се бои прекалено от думата "оставка", е комунист или е поне склонен към комуноидизиране. Толкова страшната и грозна дума "оставка" е толкова страшна и грозна защото вещае раздяла с най-милото за комуниста: властчицата. И затова тия се бият срещу оставките и за власт така, както подобава за комунист: душа, глава, очи, ръце, нозе, дори... гъз дава, власт обаче не дава!

Да, комунистът иска да умре на власт. За да е истински комунист, трябва да умре на власт: като Сталин, който агонизира няколко дни и умря в собствената си урина. Така мре достойния за властта автентичен комунист.

Иво Инджев е написал превъзходно точно и верно описание на последния текущ скандал в правителството и управляващата ни БСП. Премиерът, бидейки чак на далечната, но толкова омразна американско-капиталистическа земя, се провикна, че шефът на любимото му творение - Д(ан)С - бил крайно "честен човек и поради това нямал отношение към ставащото в и около поверената му агенция - като скандалите с подслушването на депутати". А самата Д(ан)С пък - най-любимото творение на премиера Дмитрич, с личицето и с очилцата си приличащ досущ на... младия Берия! - била подложена на жестока атака. И премиерът, както подобава за комунист, се хвърля в бой, за да отбие атаката. Вижте, прочетете какво пише И.Инджев по случая: кой ли пък е атакувал чак толкова Д(ан)С, как ли пък е възможно толкова беззащитната Д(ан)С да пази сигурността на държавата ни? И други такива любопитни въпроси си струва да бъдат поставени. Естествено, и Гоце се намеси в скандала, измивайки си ръцете с думите, че Д(ан)С не му била подчинена. И така прави поредния гаф, именно издавайки се, че тайничко си мечтае лично да оглави възродената Държавна сигурност, в чиито органи мина неговата толкова буйна младост.

Екшънът е достоен тъкмо за страна от Европейския съюз, няма що! Но работата почна да става дебела, щото "правилно уволненият от Д(ан)С Писанчев", както заяви пак премиерчето Станишевич чак от далечния Бостън, не хареса отредената му роля да е жертвено агне. И почна - о, небеса! - да се защищава из медиите, че "кристално честният и достоен" негов шеф на Д(ан)С Сертов много точно бил информиран за подслушванията на депутати, и то от самата управляваща партия! Значи наистина, както казва И.Инджев, обвинява в прав текст, че Станишев лъже в твърденията си, казани отзад океана, че шефът на ДАНС бил "непорочно ангелче" и пр. Виждате, битката става епохална, битката за власт, против оставките и т.н. Бият се ожесточено, както се бие комунист на "парижка барикада". Но, наистина: дали жестокият скандал в ДАНС няма да завлече в геената огнена и самото правителство?

Ще следим новия текущ скандал, който наподобява скандала с Румен Запалкин, изял му главата поне в правителството, не в партията му обаче. Тогава лично Гоце, ако помните, дръзна да заяви, че Р.Петков бил, подобно на Сертов, "много достоен и честен човек", че трябвало той да провежда реформите в МВР и пр. Каза го, а след ден-два Руменчо си отиде, понеже изглежда от Запада, от Европа натиснаха: чакайте бе, не може така, не може приятел на мафиотите да е водач на битката с тях, вие къде се намирате бе?! И Гоцето мълча ден-два за гафа си, пък и той предаде таварищ Запалкин, като заяви, че правилно е бил уволнен! Такива ми ти работи станаха, а сега да видим какво ще да има да става.

Скандал след скандал, гаф след гаф, провал след провал - така текат последните дни на правителството Гоце-Доган-Дмитрич-Симеон. Умира в страшна агония правителството на ченгесарската мафия: казахме, комунист всичко дава, власт обаче не дава. Готови са да завлекат в геената огнена - така им изглежда кошмарната възможност да са в опозиция, да не са на власт! - цялата страна, само и само да не се разделят с любимата си играчка: властчицата. Даже призракът на Иван Костов Страшний се зададе на хоризонта, леле, какъв кошмар! Особено обича да си играе с тази опасна играчка, властчицата, малкият Станишевич: помните ли как се разплака когато първия път царистите му туриха контрата? Тогава го избраха за премиер, а пък после не одобриха правителството му щото формулата 8:5:3 йощ не беше изнамерена? Тогава малкия набързо даже се закле, а се оказа след час, че няма правителство: сълзи му течаха като водопад по детско-хулиганското му личице.

Да, с рев дойде на власт, сега май с рев и ще да се разделя с нея! А, какво мислите, мили ми родни така благодушни избиратели, дето и малкото си пръстче не щете да мръднете, та да си иде от властта тоя резил?! И тая напаст около него, която прави пълни дивотии вече: окраде ни, изложи ни пред целия свят, показа, че живее на друга планета, унижава ни постоянно, сторвайки всякакви поклони пред Матушката, направи така, че Европа да пропищи от нас и да ни наложи най-сурови санкции!

А ний мълчим и се прозяваме, сякаш това не е нашата страна, сякаш това не се случва на нашата България. От нас историята иска нещо крайно просто: да им бием един великолепен шут или ритник, да прогоним тая вредна напаст, дето ни се е качила на главата, и то веднъж-завинаги, "навсегда", както обичат да казват таварищите. Всеки ден ще повтарям това: иска се ритник, иска се като се надигнем, с шут да изкопчим властчицата от вкоченените пръсти на толкова жадната за власт столетница. Няма друг начин, историята друг начин не знае...

Тия от друго не разбират, те срам даже нямат, а пък за морал да не говорим. Разбират само от шутове. Бити им от нас, гражданите, не загубили способността да се гневим заради ужасните безобразия, които творят всеки Божи ден. Не ви ли писна вече, а?! Докога ще ги търпим?! Те сами няма да си идат, ний трябва да ги изритаме оттам. Въпросът е кога ще ни кипне. Колкото по-рано, толкова по-добре: та да се спаси поне каквото може. Иначе всичко ще завлекат в провала си. Способни са на всичко заради властчицата проклетите комунисти!

(Забележка: ухилените на снимките Гоце и Дмитрич се смеят на вас, драги ми родни български търпеливци, страдалци и треперковци!)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог "СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ". Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Писна ми: заминавам да емигрирам в руската блогосфера!

Тази сутрин видях, че Невена Гюрова си е направила свой блог на руски език: ТУК. Аз отдавна имах такава идея - все пак съм завършил образованието си в Русия, руски възпитаник съм - но все отлагах, ето, сега тя ме изпревари! :-) Няма значение де, важното е, че ми даде подтик да се захвана с отдавна отлаганото навлизане в руската блогосфера: ето, и аз си направих свой блог на руски език. Нарекох го Дневник философа. Написах там и своята "уводна статия" на руски, който иска, може да я прочете ТУК.

И аз, подобно на Вени, искам да покажа своето възприятие на Русия, понеже и аз, изглежда, съм обявен за "неспасяем русофоб", сиреч "западник". Ето че заедно с нея започваме един общ щурм на български "русофоби" в руската блогосфера. Може някой, ако иска - и ако му стиска! - да се присъедини към компанията ни. Понеже у нас като ти лепнат етикета, вече мърдане няма, то на мен лично ми се иска не друг да ми приписва априори това или онова, а аз самият да си кажа какво мисля спрямо Русия, руснаците и каквото и да било. Оказа се, че днешна путинова Русия е най-голям проблем за нас, българите, и за нашата опитваща се да се европеизира България. Затова се налага да общуваме с руснаците, та заедно да уточним позицията си по повод на опитите за нова руско-имперска експанзия не само в България, но и в цяла Източна Европа. В този смисъл аз намирам една от целите на своя нов блог. Иска ми се да разбера в жив диалог със съвременните руснаци как те гледат на нашите опити да се еманципираме от студената сянка на руския путинов империализъм. Мисля, че това ще е интересно и полезно както за нас, така и за тях.

Разбира се, още един блог ще засили тежестта на моите ангажименти. Но в тази връзка ми хрумна една кощунствена мисъл. В един момент ми хрумна следното: да емигрирам чрез новия си блог почти изцяло в Русия, в руската блогосфера. Знаете ли защо?

Ами по добре известната библейска причина: "Не можеш да бъдеш пророк в собственото си отечество" е казано там, в Свещената книга. Всичко, за което писах в тия две години - тия дни блогът ми, впрочем, ще отбележи двегодишното си съществуване! - сякаш си мина и замина, а ефект кажи-речи никакъв. Само станах омразен на толкова много хора. Е, имам и приятели, но те се броят на пръсти. Ала намразилите ме са прекалено множко. Дразниш ни, човече, млъкни, замълчи, не се търпиш: това чувам постоянно и всеки ден отвсякъде. Заради блога вече нямам достъп до нито един вестник: изгониха ме отвсякъде. Даже "идейните ми съратници" са преизпълнени с нескривани скрупули спрямо моите изяви и позиции. Казват, че българският гений е завистта: оказа се, че това е точно така. Ето защо си помислих, че ако се изнеса в Русия, тукашните ми неприятели ще си отдъхнат. А аз добре знам как навремето съм бил приеман в Русия: там хората, въпреки всичко, не са толкова плоски и дребнави както у нас. Там непременно ще те оценят ако имаш основание да претендираш за някакво признание. Ето защо едно бягство в Русия, поне, на първо време, в руската блогосфера, ми се вижда все по-желано. Просто ми писна да се блъскам в непробиваеми стени в милото ни отечество. Писна ми прословутата българска неспособност да се води диалог: отвсякъде чукундурите гордо мълчат. Майната ви като мълчите: загивайте в простотията си!

Та ето аз тръгвам да се преселвам в Русия. Малко по малко и това ще стане: с руснаците може да се установи по-пълноценен контакт. Писна ми да се занимавам с нашенски плоски и кухи темерути. В Русия може да са всякакви, но точно такива не са. Затова с тях винаги ми е било по-интересно да общувам.

Е, аз съм поклонник на Запада, ама на запад засега нямам възможност да емигрирам. Ще емигрирам, като не може на Запад, на Изток. Все нанякъде трябва да се емигрира: тук сякаш става все по-нетърпимо да се живее. Това са горчиви, ала верни думи. Не искам да си представя какво ще става тепърва с България, щом като и на мен все по-натрапчиво ми се въртят в съзнанието напоследък такива мисли. Все повече разбирам и оправдавам хората, които се пръснаха по света, бягайки от тукашната ни лудница. Където и да си, но да не си тук. Тук май ще останат един ден само най-пълните нещастници. И ще си ги управляват во веки веков разни Гоцета, Сергейчовци Дмитриевичи, Доганчовци и т.н. А всичко свястно и достойно ще бяга докато тук останат само боклуците.

Е, може и да не съм прав, знаете, склонен съм да се увличам и да довеждам твърденията си до крайност, та да заболи. Като заболи, може някои и да усети: българските кожи, оказа се, са дебели като биволските. Затова се иска остър остен. Да боде до кръв, та да усетят изобщо. Но ми омръзна вече да ръгам с остена. Затова минавам в емиграция. В Русия: където и да е, да не е само тук. Тук вече не се търпи. Тук вече кажи-речи нищо не може да стане. Простотия до шия и за гарнитура - само подлости от всякакъв вид и сорт...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог "СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ". Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Свободното слово в България е в немилост: от какъв вестник имаме нужда?

(Това по-долу е публично или открито писмо до Иво Беров, главен редактор на в-к СЕДЕМ, което написах и което ще му пратя още днес.)

Уважаеми господин Беров,

Разбрах от един приятел, че с вестник СЕДЕМ са станали някакви промени. След това и в интернет се информирах донякъде за тях, а пък в крайна сметка, след дълга обиколка из павилионите за вестници в Пловдив, успях да си набавя и самия вестник. Признавам си, интересно ми беше да видя с очите си новостите в списването на този вестник, на който преди време най-активно съм сътрудничил. Винаги съм смятал, че един модерен, балансиран, но и личностно и ценностно ориентиран десен вестник е крайно необходим на България. Ето, сега държа в ръцете си вестника, на който Вие сте главен редактор, и, признавам си, не мога да повярвам на очите си: това ли е вестникът, който във Вашата представа може да стане така дълго чаканото явление на българския вестникарски пазар?

Знаете ли, разочарован съм, не мога да скрия разочарованието си. Вярно е, че има напредък във външната страна: многоцветни снимки, добра изработка и пр. Но в съдържателната страна лично аз за себе си намерих малко интересни, годни за изчитане докрай или пък със затаен дъх публикации. А ми се струва, че този трябва да е ефекта, който може и трябва да предизвиква един автентичен десен вестник. Доста от материалите са жъртуркащи се, жълтеят най-очебийно, даже заглавието на първа страница е в жълт цвят. Само това остана: дясното у нас да стане жълто, да падне на нивото на жълтата булевардна преса, разчитаща на дразненето на най-нисшите емоции на масовия читател. Впрочем, тия хора, дето биха се възторгнали от жълтите чалгажурналистически откровения и от снимките с цици, едва ли си купуват вестници, а ме съмнява дали изобщо още познават и буквите. Не на такава аудитория трябва да разчита един десен вестник.

Най-откровено ще си кажа впечатлението, надявам се, че един вестникар се интересува от впечатлението, което "продуктът" му поражда у потребителите. Недейте да ме разбирате в смисъл че искам да Ви давам акъл или да налагам своята представа за вестник. Аз просто ще си кажа мнението, пък Вие, разбира се, си правете каквото смятате за добро. Предполагам този, който е налял пари, за да се модернизира или обнови вестника, си има своите меродавни изисквания, на които главният редактор не може да не отговори. Но вестникът все пак се свързва с името на главния му редактор, който и поема всички рискове от една или друга инициатива. А пък собствениците на вестници обикновено търсят печалбата. Вярно е, че у нас "тежките", авторитетни и солидни вестници от типа на "Капитал" или "Дневник" са с най-малки тиражи, докато жълтите вестници са станали фаворити на вестникарския пазар. Ала това едва ли е аргумент за пожълтяването и на едновремешния "тъмносин" вестник.

Вижте, аз лично разбирам, че да си купува човек редовно един вестник, той трябва трайно да е привлечен и пристрастен към неговата позиция, а това може да стане само чрез стойностни и силни авторски текстове. Така примерно пише Иво Инджев. Така се опитва да пише Р.Кънев. Но с една-две птички пролет не става. Мнозина искат да пишат хубави текстове, но това не им се удава въпреки исполинските усилия. Ако един вестник бъде открит към т.н. "външни автори", ако привлече повече такива автори със силни пера, то това е главна предподставка за трайния му успех. Със жълтурковщина обаче доникъде няма да стигне. У нас жълтевината си има свои майстори и корифеи, чиято "изтънченост" едва ли ще успеете някога да достигнете. Другояче казано, тръгнали сте по неверен път. Признавам си, че не мога да повярвам, че тъкмо Вие сте решили да измените курса на вестника точно в тази посока. То наистина си е невероятно, и най-вече по тази само причина реших да Ви напиша това писмо.

Преди време, преди собственикът на вестника да реши да се кандидатира за районен софийски кмет от партията на Бойко Борисов, вестник СЕДЕМ беше съвсем друг. Той се придържаше към една ценностно ориентирана, ясна и безкомпромисна позиция, имаше силен екип от автори (примерно проф. Калин Янакиев, проф.Ц.Бояджиев, Иван Младенов и мнозина други). След това обаче "новите повеи" доведоха дотам, че вестникът смени позицията си, почна да апелира към "покръстването в дясното" на партия ГЕРБ и дори стана "антикостовистки". Това доведе дотам, че загуби авторите си, и макар че привлече други, това не доведе до нарастване на престижа му: мнозина като мен просто престанаха да си го купуват, понеже вече вестникът не им беше интересен. След като привързаността на в-к СЕДЕМ към автентичното дясно се смени с демонстрациите на преданост към Бойко Борисов, вестникът смени не само авторите си, но, предполагам, и читателите си. Което е доста рискована операция. След един период, в който в него се даваше трибуна главно на антикостовистки материали, сега пък, след сближението на ДСБ, СДС и ГЕРБ (което, впрочем, и аз признавам за оправдано предвид тежката ситуация в страната), се налага отново смяна на курса. Ала такива резки смени в тенденцията и курса не се приятни на читателите: това у нас се асоциира с... фурнаджийската лопата. Като капак на всичко някой сега е решил, че вестникът трябва да се обърне към масовия читател, поради което трябвало да пожълтее, което, струва ми се, ще го доубие. Някои читатели, представете си, изпитват погнуса от жълтите и жълтеещите се вестници.

Пиша тия неща само с оглед на това да си дадете сметка, че има и такава гледна точка. Аз не мога никому нищо да налагам или дори предлагам. Аз зная едно, с което искам да завърша. И което може само да е от полза за вестник като СЕДЕМ, който, въпреки всички превратности, които му се наложи да преживее, все пак има важно място в българския печат от последните години.

Един по-интелектуален, не подценяващ интелектуалното ниво на читателите си вестник е онова, което е нужно на България сега. Не елитарен или елитен, а открит към най-различни слоеве вестник е необходим, който все пак уважава не просто умствените, но и личностните, морални и ценностни особености на десния, сиреч на свободолюбивия човек. Ако един вестник иска да стане трибуна на най-напредничавата и свободолюбива, а също и мислеща част от българското общество - за което сега, впрочем, е характерна ужасна ценностна обърканост! - то такъв вестник ще изиграе невероятно значима позитивна роля за излизане от тежкото положение не просто на десните партии, но и на страната като цяло. "Обективни", "независими" и "безпристрастни" медии, надявам се, добре разбирате, няма и не може да има. Не може да се угоди на абсолютно всички читатели и граждани, няма и не може да бъде изобретен такъв начин. Жълтурковщината също не е панацеята в това отношение. Иска се ценностна яснота и открита привързаност към ония ценности, които са потребни на България в този повратен момент. А това са ценностите на европейския, на евро-американския жизнен свят, към който ние, мнозинството от българите, искаме да принадлежим. Да се работи за тържеството и триумфа на тия ценности не е срамно, напротив, е голяма чест, пък дори и да става дума за един вестник.

Ако се възприеме една такава открита, смела ценностна обвързаност, то подобна позиция ще изиграе роля за консолидацията на дясномислещите български граждани, които сега са разпиляни по различни партии, крила и перца. Вашият вестник има шанса да изиграе една такава историческа, без преувеличение, роля. И за това се иска нещо много просто. Ще го кажа най-откровено, пък Вие както искате ме разбирайте.

Свобода е единственото условие, благодарение на което може да се случи това, за което писах по-горе. Ако един автентичен десен вестник е вестник на хора, силно пристрастени към свободата, то това означава, че той самият трябва да е територия на истински свободното слово. Което пък значи, че трябва да дава възможност за най-свободна изява на повече автори с различни гледни точки, дори и те да не съвпадат изцяло с "редакционната", с лично Вашата. Ако дадени автори не бъдат допускани на страниците на вестника заради съвсем глупави съображения - че били, примерно, от екипа на Силвия Стефанова, предишната главна редакторка! - то това е убийствено. В изминалите месеци, в които беше провеждан този принцип, т.е. имаше своеобразна цензура спрямо тия автори, вестникът загуби много от читателите си, това Вие го знаете най-добре, защото сте наясно със спада на продажбите.

Когато лишиш читателите на един вестник от авторите, заради чиито текстове хората дълго време са си купували този вестник, неминуемо ще загубиш и голяма част от читателите си. Един десен вестник за свободолюбиви хора няма как да съществува, ако в него има несвобода, сиреч цензура, и то спрямо хора, които били "неприятни" на този или онзи в редакторския екип. Давам веднага ясен пример: в-к ГЛАСОВЕ на Я.Дачков агонизира най-вече затова, защото в един момент стана всъщност не друго, а "в-к ГЛАС". Да, в него звучи само гласа на главния редактор и на тия, които му угаждат или пък мислят като него; всичко друго и различно беше прогонено. По тази причина хората престават да си го купуват.

Търсете нови имена на талантливи млади хора, недейте да отхвърляте текстове на "външни автори", не се затваряйте в тесния кръг на "нашите хора", до който никой друг не се допуска, зарежете този презрян български манталитет все на "нашите хора" да имаме доверие, а "ненашите" да подлагаме на остракизъм. Един вестник, ако почне да се опира на ограничен кръг от пишещи, пък дори и те да са най-талантливи, в един момент почва да става безинтересен: даже най-даровитите писачи, щом пишат един вид "по поръчка", неизбежно стават скучни в един момент. Това пък се случи, за жалост, на другия некомунистически вестник, в-к "Про и анти". Недейте да правите така да ви постигне и неговата съдба.

Ето това исках да Ви кажа. Съжалявам, че ми се наложи на места да бъда по-обстоен, но исках да развия аргументите си, доколкото това изобщо е възможно в текст от такъв род. Зачекнах доста важни и принципни проблеми, които тук, разбира се, не мога да развия както трябва. Но съм сигурен, че ме разбрахте.

Смятам, че това, което Ви казах съвсем открито, ще Ви е от полза. Написах го от желание да помогна. Ако не държах на Вас или на в-к СЕДЕМ, изобщо нямаше да си губя времето да Ви пиша. Писах горното, защото съм загрижен и обезпокоен. Имаме нужда в този момент от добър вестник, и то не само от един. Защото свободното слово у нас, уви, е в немилост. Това пък особено не бива да се прави и допуска тъкмо от вестниците, които имат претенцията да са десни, сиреч толерантни, честни и свободолюбиви...

Вижте и чуйте най-новото в моя видеоблог "СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ". Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Маккейн: "Когато погледна в очите на Путин, виждам три букви: К. Г. Б."

Завършилият телевизионен дебат между кандидатите за президент на най-мощната държава в света - САЩ - представлява интерес за целия свят. Толкова верните думи, изведени в заглавието, са на сенатор Маккейн, кандидатът на Републиканската партия, на който лично аз силно симпатизирам. Харесвам го заради неговата твърдост и ценностна яснота: виждам в него един нов Роналд Рейгън. Който ни е особено необходим в един свят, където терористичните доктрини от типа на комунизма и на радикалния ислямизъм все повече се мъчат да надигат глава и да търсят реванш.

Който се интересува от това как е протекъл дебата, нека да види поне ето тази информация: Първият телевизионен дебат между Обама и Маккейн. Разбира се, левите у нас, т.н. нашенски социалисти, симпатизират нескривано на Барак Обама. На мен лично тия симпатии ми изглеждат твърде гротескно: защото същите тия наши леви преди време протестираха и демонстрираха срещу демократа Клинтън, водени от Гоце Първанов под лозунга "НАТО убийци", когато Америка удари Сърбия на Милошевич, и го заклеймяваха - нищо че бил толкова "ляв"! Интересно ми е какво ще правят когато - и ако изобщо! - Обама стане президент: май отново ще им се наложи отново да протестират срещу своя любимец, защото, знайно е, във външната политика двете основни партии в САЩ имат минимални различия. Е, разбира се, отколешни левичарски мечти са Америка някога да олевее, ама ще дочакат реализацията на бляновете си едва на кукуво лято.

От прочетения анализ на първия диспут разбирам, че Маккейн е бил доста по-убедителен, а пък и излъчването му е на солиден лидер на най-велика страна, докато Обама не мога да го възприема за такъв колкото и да се опитвам. Иначе може и да изглежда симпатичен, но това съвсем не е толкова важно, както на някои им се струва. А и аргументът за възрастта изобщо не струва нищо: ние като си избрахме "добре изглеждащия Гоце", като игнорирахме достойния и мъдър кандидат Н.Беронов, какво спечелихме?! Станахме за резил пред целия свят като турихме този поклонник на комунизма и на Путин да е начело на България в момент, в който страната ни е в най-решаващите години на членството си в ЕС. Абе най-лудешката страна сме, и то с народ, който действа крайно ирационално, това, за жалост, ни пречи най-много. За щастие обаче американците не са като нас и знаят какво им е потребно, винаги намират най-доброто за страната си и за света.

В този смисъл лично за мен не е чак толкова важно кой от двамата кандидати ще стане следващ президент на САЩ: нека американците сами да си избират по-добрия вариант, нека да си избират най-доброто според тях. Защото в Америка демокрацията е стигнала ниво, в което избирателите избират между два сравними добри варианта, търсейки по-добрия, докато у нас съвсем не е така. У нас всичко е наопаки, е объркано до крайно степен тъкмо заради хегемонията на левите илюзии, насаждани от десетилетното безразделно господство на комунизма и левичарството. Американското ляво се нарича "либерализъм" и е толкова дясно, че ако нашите леви осъзнаят това, току-виж започнали немедленно да се самоубиват от отчаяние. Употребявам тази руска дума, защото същите тези наши левичари отколе крият в сърцата си непресекваща любов към Русия, особено към днешна путинова Русия, за чийто лидер сенатор Маккейн е казал тия толкова верни думи.

И двамата кандидати за президент на САЩ поставят на най-високо място ценностите на свободата и демокрацията, които се непоклатим фундамент на най-развитата демокрация в света. Свободата е корен на американската мечта, от свободата Америка няма да се откаже никога. И тя винаги ще си остане най-мощната опора на свободата по целия свят. Ето по тази причина аз съм напълно спокоен за бъдещето на Америка.

Затова, по тази именно причина нашите леви, които дълбоко в душите си ненавиждат най-силно тъкмо свободата, са обречени вечно да ненавиждат Америка - и да си стоят влюбени най-вече само в Русия. Когато пък Русия един ден - дай Боже! - се демократизира, тогава и ще залезе окончателно звездата на българския комунизъм, от който толкова сме си патили.

Защо вестниците у нас станаха такива мръсни парцали?

Блогът на КАПИТАЛ е поставил интересна тема: "Какво мислите за качеството на българските вестници?" и е получил твърде показателни отговори. Вижте ги, заслужава си. Не че не го знаете това положение де: всички го знаем, ала мнозина все още си купуват вестници. Е, не да ги четат, а просто за да ги разлистят, та да живеят с измамното усещане, че и те четат вестник. Санким, и ний сме "интелегентни", не сме от баш най-простите. То няма и какво да се чете де, ама карай. А пък и вестниците ги правят не за да се четат, а за да покажем, че и ний имаме "свободна преса", да покажем на света, че и ний имаме вестници, санким, не сме от най-простите нации. Всичко у нас е "наужким", всичко е менте, всичко е лъжливо, неистинско, изкривено, изопачено, извратено: та нима само вестниците ни ще са като на хората?!

Медийният бигбос и... кумирът на медиите

Като се замисли човек няма как да не стигне до главния проблем: вестници у нас издават само за да хабят напразно хартията ли?! Какво е това разточителство на хартия - нима и вестниците, дето всеки ден се пише за "екологичните проблеми на планетата", не са част от този екологичен проблем?! Защото доста гори се секат, за да се превръщат в хартия, която пък след това да става на гадни, смърдящи парцали, наречени вестници?! И какъв е смисъла от това?! Аз лично предпочитам горите пред тия парцали...

Разбира се, не съм против вестниците изобщо, напротив, един хубав, смислен вестник, е нещо като хубавата, смислена книга - нищо че е някак си по-бързотечен и преходен. Страхотно велико изобретение са вестниците, но ето че сега стана така, че както всичко друго и свободното слово биде "приватизирано", в него господстващо положение заеха все същите мутри, те дирижират хора, а пък за "велики писачи" и "журналя" бяха провъзгласени хора отвратителни, продажни, със слугински манталитет, които само търсят как да се подмажат на силните, да привлекат вниманието им, да се настанят и те на софрата, та да се налапат с пасти, а пък после и джобовете си да напълнят с тях, за да ги носят у дома и да нахранят домочадието. Ето защо у нас ситуацията със "свободната ни преса" е крайно окаяна, да не кажа безнадеждна, вестниците наистина са ни - трябва да имаме доблестта да го признаем - най-мръсни и гнусни парцали, а пък журналята ни са от един заслужаващ само презрение човешки тип, който е абсолютно безгръбначен, който се пълзи като влечуго, който е досаден като насекомо, който е противно хлъзгав със слуз като мазен плужек.

Ами как де не е така отвратителна цялата ситуация, като веднага след "промяната" все същите ония писачи с добре оформен слугински манталитет, дето слугуваха и продаваха душите си на онази тогавашна унижаващата всичко достойно и държащо на личността си система, изведнъж се "преустроиха" и почнаха да си търсят нови господари, на които да се продадат и да слугуват все така верноподанически.

Историческата "трансформация" у нас, която ченгетата и техните слуги внимаваха да бъде най-нежна, та да не се окаже, че народът ни да вземе да получи реванш за унижениета си, имаше една задача: всичко да си остане все същото, с все същите хора, ама под друго лустро, под друга форма, предрешено и дегизирано като "модерно", "демократично", даже, простете, като "европейско". Комунистите успяха в тия години да осъществят грандиозна мистификация, при която цялата колосална власт, която имаха преди, я превърнаха и осребриха в пари, в богатства, в един по изцяло разбойнически начин формиран капитал. За тази цел медиите, пресата, "духовната власт" трябваше да играят най-значима и отговорна роля, свеждаща се най-вече до непрестанно лъжене, и тя им беше най-точно предписана, а пък на възловите властови места в печата и медиите "Партията" си тури все доверени хора: и Тошо Тошев-Бор, и Боков, и Гранитски, и Кеворкян, и кой ли не още имаха голямата заслуга по отиквовяване на народонаселението, по притъпяване и убиване на гражданското му демократично съзнание, по оплюването на всичко честно, достойно, чисто, идеалистично. Защото всички трябваше да бъдат представени като "маскари", та на този фон действителните маскари да ликуват с безнаказаността си. Много пари се извъртяха в тая пералня, наречена "свободна преса" или "свободни медии", много интереси тук бяха бетонирани за вечни времена, най-откровени мутри като Чьорни хвърлиха и изпотрошиха много пара, за да пазаруват и купуват "съвести", да си поръчват прочувствените вопли на нашите "интелектуалци" като Слави, Недялко, Вежди, Пантю, Цанев, Нешка, Драго, Дърева и пр., и то все с цел колкото се може по-пълно оглупяване на народонаселението. Което, трябва да признаем, с отворени уста гледаше туй театро, и чат-пат дори ръкопляскаше - ако не от удоволствие, то поне от приличие.

Най-важната задача, която беше изпълнена бляскаво, беше да се притъпи, а ако може, най-добре, да се убие, да се ликвидира тъкмо "жилото" на вестникарството, а именно достойната, смела, непознаваща никакви компромиси със съвестта журналистическа позиция. Де що имаше такива журналисти, те бяха набързо смляни, изгонени най-брутално, унизени, оставени да вегетират, да се мъчат, да немеят в невъзможността да намерят някакъв достъп до медиите: като се почне от Иво Беров, та се стигне до Иво Инджев, и се мине през много хора с талант, който беше погубен. Именно защото беше изправен пред алтернативата: да се продадеш, да се омаскариш, ако искаш да оцелееш. Но истинският талант е неподкупен, той предпочита да мре, вместо да плюе на самия себе си. Ето защо в тази атмосфера, в която като най-достойните получиха ритник, мнозинството, както е обичайно по нашите географски ширини, се сви, разтрепера, почна да пише най-угоднически, съвсем беззъбо, лицемерно, подмазвачески. Ето защо и "най-елитни" наши журналисти (простете!) станаха тъкмо най-безскрупулните мръсници, продажниците без капчица морал и дойстойнство, писачите и писачките с един изцяло курвински и най-презрян манталитет. Те станаха и "образец", "норма за подражание", на тях се възхищаваха младите кариеристчета от журналистическите и филологическите факултети, където пък в огромната част от случаите и преподавателите им бяха все от този вездесъщ тип на хамелеоните, мръсниците, подмазвачите, мекотелите, влечугите. Как в такъв случай и в такава среда да оцелее нещо достойно, с мъжки характер, безкомпромисно?! Та нали хем ще го смажат само ако си помисли да застане на такава позиция, хем ще го направят така коварно, че никой и няма да разбере: докато продажната и некадърна посредственост получи огромно поле за изява из нашите вестници и медии. Какво има да се чудим защо се стигна до положение, че в днешен вестник просто няма как да се появи нещо смислено, личностно, написано с морален патос, смело и достойно: та посредствеността е изцяло и напълно безплодна, тя може само да бълва баналности, тривиалност, отегчителна скука, в нея няма и живот, от нея вее само на гнилост и трупно разложение...

Е, за сметка на това сега във вестниците ни турят снимки с цици, та идиотите да си купуват вестника тъкмо заради циците, понеже в кенефите поне могат да се освежат с някаква лека мастурбация в обедната почивка. Пак за нещо стават де, тия парцали, не е като за нищо да не стават. Да, само за това май стават тези вестници, и какво да говорим в такъв случай за техния език и стил (простете!), за гражданското им поведение и позиция (пардон!), за някаква дръзновеност във възпитаването на достойно човешко отношение (извинявайте пак!)?!

Но искам да попитам накрая има ли изход от това жалко положение на българското вестникарство и журналистика? Разбира се, има вестници и журналисти, нещо че се броят на пръсти, които в тази отчайваща среда проявяват и смелост, и морал, и имат и гражданско чувство, и понятие за чест. Тези вестници обаче няма да ги видите на сергиите, в компанията на арогантната вестникарска сволоч. Те са или забутани някъде накрая, или пък, за да си ги купиш, трябва да обиколиш поне половината град: както аз, примерно, трябваше да направя вчера, та да си купя в-к СЕДЕМ - обиколих половин Пловдив.

Мнозинството обаче даже не подозира за тия вестници, пък и как да си ги купи, като на тях няма... цици?! Интернет е една алтернатива, блоговете най-вече, и ще дойде време, в което те ще станат огромна сила, а пък парцалите по вестникарските сергии ще се веят жълти и самотни, никому непотребни. Е, и в интернета, и в блоговете има отгласи от онази умствена недостатъчност, която се среща и шири по вестниците, ама истинското и стойностното и тук ще си пробие път, докато простащината е обречена на провал по всички линии въпреки временните си триумфи.

В това тъкмо ми е надеждата: истината, духът, стойностното, смисленото винаги в края на краищата си пробиват път, а глупостта, наглостта, простотията, мръсотията са все временни явления. Защото с лъжата все идва момент на пресищане, на погнуса, на прозрение, на отврат, докато истината винаги е целебна, за нея винаги душите изпитват веутолима жажда и огромна потребност. Е, разбира се, възможно е някои души да бъдат извратени и да се възторгват тъкмо от пошлостта, но това е до време. Има обаче и непреходни неща и истини, които все някога ще възтържествуват: свободата поставя всекиго и всичко тъкмо на мястото им.

Защото ако бяхме с нормален демократичен усет, ако бяхме с нормална неизвратена чувствителност, ако бяхме достатъчно силни и смели та от мръсното да изпитваме само погнуса, ако бяхме благородни и доброжелателни дотам, че да не сподавяме възторга и одобрението си от ония редки примери на журналистическа или интелектуална доблест, то нещата щяха да се променят към добро колкото се може по-рано. Но освестяването на съзнанията от ширещата се и триумфираща арогантна простотия и мръсотия в пределите на нашата родна публичност е процес, който неспирно тече. Нищо че Гоце все още ни е президент, а не е (както си заслужава, както е предопределен да бъде) най-много вратар на президенството, нищо че пазвантинът-пъдар Бойко напира да ни става... "цар"-управник, нищо че агент Бор е "законодател на вкусовете в... свободното слово"... простете, но ми се приповръща и затова внезапно спирам тази статия...

Днес Русия е най-голямата заплаха за сигурността на страната ни

В блога ExtremeCentrePoint прочетох за това Отворено писмо до руския посланик в България Юри Исаков, което е написано от Гражданска иницатива "Справедливост". Идеята им е чудесна: след като българските институции не реагират когато арогантни путински чиновници потъпкват нашето национално достойнство, остова да реагираме ние, гражданите. Който иска да изрази позиция, да покрепи Писмото, струва ми се, че може да го направи ето тук. А иначе текстът ми хареса, написани са съвсем верни и точни неща, зад които като български гражданин заставам изцяло.

Всеки може да прочете пълния текст, аз искам да приведа тук един развълнувал ме заради справедливостта и също заради сполучливия си израз момент:

България е суверенна и независима държава.

България е член на Европейския съюз и НАТО. Днес те са нашите най-близки приятели и партньори.

Усилията Ви да вбиете клин между нас и тях ще останат напразни, защото такава е волята на българския народ. Затова България няма да стане „задунайская губерния“, нито „троянски кон“ на Русия в Европа.

Днес Русия е най-голямата заплаха за сигурността на страната ни и това ще бъде така, докато в държавата Ви не се изгради функционираща демокрация.

Рано или късно, с развитието на технологиите и с помощта на нашите партньори, ние ще се освободим от руската енергийна зависимост. Чувствата на неприязън, които сега предизвиквате, ще останат много по-дълго в душата на българина.

Ако не можете да разберете тези прости неща, продължавайте така и занапред. Няма да постигнете нищо друго, освен да заличите и онова дълбоко чувство на признателност, което ние българите изпитваме към руския народ и Царя-Освободител.

Много точно и добре е казано всичко това. Трябваше някой да го каже на тия, които толкова усърдно работят за защита на имперските попълзновения на путинска Русия у нас. А сред тях са и "нашите" управници - защо "наши", чувам ли се какво говоря, та те са си техни, на Путин, на Русия?! - Гоце Седефчович Първанов, Сергей Дмитриевич Станишев, Ахмед Доганович и Симеон Борисович Фердинандов (така последният, предполагам, е записан в архивите на КГБ, на което така усърдно служи!). Позорът обаче е за нас, че търпим точно тия да ни управляват, продавайки до един всички наши национални интереси...

Това управление работи срещу България, срещу образа на България, срещу българските интереси

Лятото показа, че се сринаха правителствените прогнози за спадане на инфлацията. Тя продължава да е над 15%. Нещо по-лошо – през лятото се срина българската фондова борса, обезцениха се капиталите на фирмите, които официално се котират на борсата, и това обезценяване достигна катастрофални размери.

През лятото за първи път се видя значителен отлив на чуждестранни инвестиции от страната. Видяхме нови взривове, нови убийства, видяхме все неща, които говорят за това, че правителствената политика е лоша, че това правителство не отговаря на най-важните предизвикателства, които стоят пред него.

В този смисъл аз изразявам недоумение към обстоятелството, че говорителите на управляващата коалиция, в частност от БСП и ДПС, посветиха три четвърти от времето си да убеждават колко е слаба опозицията и изобщо да посвещават времето си на опозицията.

Всъщност, през това лято стана още нещо. Не може да се говори за опозицията като за безпомощна. Има акция от страна на опозицията, има подписка, има стремеж към уволняване на това правителство, има стремеж към съкращаване мандата на това правителство. И всички хора в България разбират защо е този стремеж – заради очевидното несправяне със задълженията.

За разлика от моите колеги аз не споделям техните надежди, че правителството може тепърва да даде някакви доказателства. За нас мандатът на това правителство свърши. То не може да направи нищо, не може да направи нищо добро за България. Не може да върне финансирането с европейските средства, не може да се справи с организираната престъпност. Нямат му доверие до такава степен, че арестуват български престъпници, като ги чакат да минат българската граница, защото не се обръщат именно към това правителство с желание то да се включи и арестува бандитите. Защо не се обръщат към него? Защото са убедени, защото то самото е свързано и няма как да не са убедени, след като този същият, когото арестуват извън границите на страната, се оказва подкрепян от Българската социалистическа партия кандидат за кмет на един български южен град, близък приятел на Движението за права и свободи по някаква персонална линия и така нататък. Ето защо ги арестуват извън.

Затова ние нямаме никакви надежди към това правителство. Акцията, в която сме се включили, е само първата акция срещу правителството.

Ще бъдем безкомпромисна опозиция и не се притесняваме от това. Ще се включим във всяка акция срещу това правителство със стремежа да съкратим неговия мандат, защото няма нищо по-свещено от правото на хората да премахнат една власт, когато виждат, че тя работи срещу тях. А тази власт, това управление работи срещу България, работи срещу образа на България, срещу българските интереси.

Ние считаме, че вече е късно, но все пак трябва в тази сесия да бъде завършена работата по изборните закони. Трябва да бъде преустановено купуването на гласове. Но как да бъде преустановено купуването на гласове, като правителството отвори бюджетния излишък с желание да купува, ама съвсем директно, гласовете на избирателите? Как да се преборим в изборното законодателство с това мнозинство до себе си?! Въпреки това ние считаме, че трябва да се преустанови купуването на гласове, трябва да се защитят българските републикански институции! Но е нужна повече демокрация, повече институции, повече сериозност, повече отговорност в управлението на страната.

Вторият приоритет е участието ни в дебата по оползотворяването на бюджетния излишък. Българският министър-председател и неговият социален министър се упражняваха онзи ден, противно на българските закони – преди края на месеца не може да се разпределя бюджетния излишък, тъй като така е записано в устройствения закон на държавата. Ние искаме да се дебатира сериозно тази тема. Ние искаме преди това или успоредно с това да се вземат радикални решения по отношение на данъчните закони. Трябва да бъде спряна инфлацията, включително с цената на намаляване на данък добавена стойност. И ние виждаме сега през септември ярко потвърждаване на тезата си, че трябваше да бъде намален данък добавена стойност – те са от есента на миналата година. Имаше възможност тогава – правителството не го направи, надвзе огромни пари от българските данъкоплатци, от които няма абсолютно никаква нужда. Нямаше право да взема тези пари, защото няма поети ангажименти. А от тези ангажименти, които правителството е поело или по закон трябва да изпълнява, като например гарантиране на здравеопазването на българските граждани в размерите, посочени от закона, то е дезертирало напълно. В този смисъл ние свързваме тези три въпроса – данъчните закони, бюджета, дебата по бюджетния излишък. Това са изключително важни теми и те ще покажат кой какво мисли и кой какво прави за българските граждани.

Европейските пари продължават да бъдат отнети. Правителството завърши миналата сесия със заклинанията, че няма спрени европейски пари. Новината от онзи ден е, че има окончателно спрени европейски пари. Така че в това отношение нашият скептицизъм, нашето пълно недоверие, че правителството е способно да промени с нещо обстановката, е напълно оправдано. Ние очакваме, разбира се, с тревога и с притеснение как през месец ноември България ще загуби окончателно и парите по програма ФАР.

Очаквайте от Демократи за силна България активна позиция, безкомпромисно противопоставяне на това управление, стремеж към съкращаване на неговия мандат. Ще направим всичко, което е по силите ни и тези наши усилия с подписката ще бъдат само началото, а ще има и продължение.

(Може би се питате кой ли е написал или изрекъл горните думи? Интересува ли ви това? Предполагам да. Нека обаче това да бъде малка загадка за вас. Е, разбира се, който не се сети сам, може да провери и да се увери кой е авторът, кой е човекът, изрекъл тия думи. Това може да стане като отиде на ето тази връзка.)

Кога българският народ ще покаже своя си кураж и ще се яви на масови протести?

Нашият сънародник от Лондон, Михаил (Майкъл) е написал коментар на едно място в блога, който ме развълнува, преведох го от латиница и сега го пускам като отделна тема. Нека тукашните българи да видят как мисли един английски българин, какъвто е Майкъл (напуснал България като дете и живял досега в Англия). Нека да разберат как мисли един истински български европеец, да усетят даже с кожата си каква е европейската реакция към нашата ужасна актуална ситуация, с която ние, тукашните българи, комай вече свикнахме. И се примирихме, което е съвсем ужасно. Та ето какво пише нашият приятел Михаил от Лондон:

22 септември е на истина голяма дата за съвременна България. Искало се е голям кураж от страна на Фердинанд и на тези, които бяха министри в правителството на Александър Малинов да направят тази историческа декларация. Това го знам не само от книги за историята на България, а от мой роднина, който е бил един от министрите, подписали декларацията за независимост.

Но това е в миналото, а важно е бъдещето на България. Кога българския народ ще покаже своя си кураж да се яви на масови протести с цел свалянето на комунистическата гнус, която сега управлява нашата страна?

Макар че аз живея в Лондон от много години в момента когато започнат масови протести ще си взема отпуска от работа и ще се наредя с останалите си сънародници на протестите пред Народното събрание.

Михаил от Лондон

Бог да ни е на помощ ако си замълчим и този път!

Разбрах тази сутрин от някои места в родния интернет (примерно: Ти къде ще бъдеш? и от коментарите към Свободното слово си вдига чуковете, окървавено от чуковете на цензурата) следната информация:

Колегите на пребития Огнян Стефанов от Frognews.bg организират мълчаливо присъствие на журналисти пред МВР на 25 септември /четвъртък/ в 10:00 часа.

Иван Бедров пък пита съвсем логично: А защо само на журналисти? Ти къде ще бъдеш в четвъртък сутринта? Това наистина е главният въпрос: какво следва да направим в тази нелека ситуация: пребит е жестоко и садистично един пишещ човек, и то тъкмо затова, че е писал?!! В България отново чупят кости за това, че си дръзнал да пишеш истината - такава, каквато си я видял ти. Тия, с чуковете, дето чупят кости, се надяват да настъпи гробно мълчание, след като проляха половината от кръвта на журналиста Стефанов. Преди време със същата цел разстреляха като куче писателя Георги Стоев, ей-така, посред бял ден, на улицата, пред очите на всички! Обнадеждиха се, щото тогава реакция никаква нямаше: "лош човек" бил Стоев, затова си замълчахме. И така обнадеждихме убийците, че може да се прекърши свободното слово: и те взеха в ръце този път чуковете! Разчитайки на добре известния наш, роден, български атавистичен комплекс: мълчанието е злато. Страхът лозе пази. Покорна главица сабя не я сече (чук не я чупи). И така нататък: нашата родна мизерна същност край няма...

Имаме и една друга показателна и изразителна поговорка - Езикът кости няма, но кости чупи - чували ли сте я? Тя касае нашето отношение към свободата на словото и към говоренето изобщо. Кюти си и си мълчи, та си нямаш проблеми, за да ти останат костите здрави. Дали сега, след като прекършиха де що кост имаше по тялото на журналиста Стефанов - и то с чукове!!! сърповете къде забравиха?! - няма да се пробуди нашата исконна подлост към малодушното мълчание? Точно на това разчитат изпотрошвачите на журналиста Стефанов.

Аз съм най-обикновен гражданин. И съм също нещо като "писател". Пиша книги, пиша и блог. Пиша каквото мисля. Тази нощ, признавам си, спах в отвратителна просъница, в гаднички кошмари. Представях си усещането, което жив човек има, когато с чук чупят костите на краката и на ръцете му: можете ли да се вживеете и вие в това усещане? Чух как хрущят костите му под ударите на чука. Опитайте да си представите как бихте се чувствали, ако на вас се случи същото. Впрочем, вие как спахте тази нощ, скъпи ми дами и господа?!

Всеки пишещ трябва да потръпне като си спомни случилото се с журналиста Стефанов онази нощ. Ако е човек, ако все още има чувства, трябва да изживее точно онова, което е преживял журналиста Стефанов в онази кошмарна вечер, в която са го налагали с чуковете. Повтарям, всеки пишещ ако не усети онова, което е усетил журналиста Стефанов в онази кошмарна вечер, когато с чук са чупили костите му, не е човек. Всеки трябва да усети преживяното от пребития човек на словото. Даже и да се нарича Валерия Велева, трябва да усети същото, иначе не е човек. И трябва ако и доколкото е човек, да отиде на протеста, на мълчаливото бдение пред Министерството на полицията.

Но какво говоря, прав е Бедров, защо само журналисти да идат на протест когато избиват и трепят журналисти?! Нима другите, четящите, пък и не четящите, не се чувстват застрашени?! Пребитият журналист Стефанов е на първо място човек, т.е. усещащо болката същество като всеки един от нас. Ето защо всички трябва да отидем на протеста. Аз живея в Пловдив и смятам да отида. Там ми е мястото. Дойде моментът да излезем на улицата; ако и това злодейство не ни изведе на улицата, тогава вече май наистина не ставаме за нищо.

Преди години психично болна майка уби детето си. Вестникът, пардон, "Труд", излезе със заглавие с тлъсти черни букви: БЪЛГАРИЯ УБИ ДЕТЕ! Бащата на убитото детето пък бил таксиметров шофьор. Четящите главно в-к "Труд" таксиметрови шофьори се възмутиха дотам, че блокираха центъра на София, блокираха Парламента, поискаха сметка от властта - по неизвестна никому човешка логика. Обявиха, че искат оставки. Лично министър-председателят Иван Костов трябваше да успокоява разярените шофьори. Иначе за малко щяха да свалят единственото истински реформаторско правителство в най-новата история на България. А сега какво ще направим, мили ми български граждани (и така чувствителни ми таксиметрови шофьори!), след като български журналист е пребит по най-жесток и садистичен начин, и то при власт, която арогантно нехае за ширещата се престъпност, корупция, беззаконие. Европа пропищя от тия вредни за България и крадливи управници, а ние мълчим!!!

Един от тези, които не мълчаха, беше пребит с железни прътове и чукове онази вечер, във вечерта на деня, в който празнувахме 100-годишнината от независимостта на България. Дали сега ще се възцари всеобщо мълчание из независимата от българите българска държава?! Да, аз така тълкувам ситуацията с българската независимост от последните години: вече нищо не зависи от нас, гражданите! Вече у нас всичко зависи само от мафията и от убийците с чукове! Преди убиваха пишещите хора с "български чадъри", пръскащи сачми с отрова, сега убиват примитивно, направо с чукове - какво падение?! Сега пак убиват по същия начин, в който са убивали в концлагера Белене: директно с чуковете. Говори ли ви за нещо почерка на това убийство с чукове?! Сърповете по изключение този път липсват...

Преди около година ме заплашиха с... обезглавяване в блога, щото не съм бил... патриот. Туриха ми клипче да видя как става това. На клипчето руски патриоти режеха натурално главата на "терорист-чеченец". Отрязаха му главата и му я туриха да си я държи с ръце на корема. Ужасно беше. Предупредиха ме. Аз приех това като кошмарно предупреждение. Протестирах, писах до "органите". Никой не ме подкрепи. Просто ме обявиха за "лош човек", за "луд". Мнозина солидни първенци на блогосферата и досега не щат да комуникират с мен по тази причина. Виж, ако наистина ми отрежат главата, може и да ме пожалят. Знам ли? Първо обаче трябва да ми отрежат главата, пък след това ще се разбере как ще реагират.

Изпотрошаването и проливането на половината от кръвта на журналиста Стефанов наистина е злокобно предупреждение срещу всички пишещи в България. То е предупреждение и към четящите, доколкото такива още има. То индиректно предупреждава всички български граждани: който роптае срещу отредената ни мизерна национална участ, го пребиват с чукове. Застрашена е свободата ни във всичките й измерения. Ако не реагираме да я защитим, неминуемо ще я изгубим цяла-целеничка, във всичките й измерения. Нищо няма да остане от свободата ни ако замълчим и сега, ако не си мръднем пръста, ако не реагираме с действия, та да покажем, че не сме се уплашили. Тия, дето са се уплашили, нека да си стоят по домовете. И тия, дето са с по-мизерни души също не ги искаме. Подмазвачите на властта сред журналистите, ако не им проговори съвестта, също не ги искаме. Всички обаче дето не са си загубили още човешкия облик, трябва да сме на протеста. Иначе горко ни. Подличкият срам и собственото малодушие са по-страшни и от изпотрошаването на костите: стига човек да има поне малко съвест...

Впрочем, ти лично, драги читателю, дето дочиташ тия редове, къде ще бъдеш в четвъртък към 10 часа сутринта?!

(Забележка: снимката на черното знаме взех от блога на Радо, ето оттук, където той написал Чуковете да дойдат. Видя ми се подходящо това черно знаме за случая - зер, погребваме тия дни свободното слово в България! - та затова го сложих и аз. Защото Бог да ни е на помощ ако замълчим и този път!)

Пребиха журналист!!! В каква държава изобщо живеем?!

Чета и не вярвам на очите си: Пребиха журналиста Огнян Стефанов. Непознати (четирима) го пресрещнали на излизане от ресторант, били го жестоко с железни пръти по крайниците и главата, потрошили са му костите, със счупени прешлени и череп е, сега е в болница с опасност за живота! Много ще се пише за това варварство срещу преставител на "свободното слово", но аз съм потресен: не е за вярване, че дотук трябваше да стигнем!

Преди време полицията би друг журналист, фоторепортер, посред бял ден. Да, биха го командоси на Румен Петков, тогавашен шеф на МВР. Не знам защо се сетих за този случай, може би защото сега също е пребит журналист. Свързван при това със сайта "Опасните новини", знаете за какво става дума, предполагам. Във вечерта на празника послучай 100-годишнината от независимостта на България някаква престъпна организация, нищо чудно да е свързана и с държавата, е пребила до смърт един журналист. Символиката е страшна!

Не се съмнявам, че убийците няма да бъдат намерени, арестувани, съдени, няма да си получат заслуженото. Помнете ми думата. Впрочем, глупости говоря, вие сами добре си го знаете това, че у нас убийците не ги хващат. Над 150 ли бяха поръчковите убийства, а не е заловен нито един убиец. Точно по тези причини Европейския съюз ни определя като страна на престъпност, корупция, мафия и най-крадлива и безхаберна спрямо отговорностите си администрация. Имаме за сметка на това най-трафаретните Президент, Премиер и Главен прокурор. Изобщо нямаме действащо правосъдие. И така нататък.

Сега вече сме страна, в която убиват и журналисти. Станахме точно като Русия, там също убиват журналисти. Само в това отношение бяхме по-назад от тях, сега ги настигнахме и тук. Станахме вече нещо като средноазиатска деспотия, да ме прощават тия републики, но май и тях вече надминахме по своеволия на властта и обвързаността й с мафията, с престъпниците. Надявам се, вие не смятате, че пребиването на журналиста Огнян Стефанов е "битов скандал"? Свързан е с "Опасните новини", разследвани в момента от ДАНС, това нещо да ви говори? Хайде да не питам повече да не ми строшат и на мен главата. Току-виж и това ме сполетяло. Като се вземе предвид в каква държава вече живеем...

Подписка срещу най-новия скандален гаф на премиера Дмитрич

Ето част от текста на подписката, от който можете да разберете за какво по-точно става дума. Аз за нея научих от блога на Даниела Горчева. Подписката е съставена от група възмутени български граждани, пръснати из различни страни на Европейския съюз, от чието име премиерът Дмитрич се е изказал, без обаче да ги пита какво мислят. Аз също се присъединих към подписката. Не обичам някой да говори от мое име и да ми приписва мнения, които не споделям и не мога да споделям. Вие също, ако ви възмущава подобен подход, можете да направите същото, именно да подкрепите подписката, това може да стане ето ТУК.

От медиите научихме, че в интервю за руския вестник „Время новостей" премиерът Станишев е направил изказване от името на всички български граждани. Той казал, че «българското общество никога не е възприемало Русия като агресор».

Ние сме смаяни и възмутени от това изказване. Преди пътуването си за Сочи премиерът нито е искал, нито е получавал съгласието на цялото българско общество, за да прави такова категорично и ангажиращо нацията изказване. Говоренето от името на всички граждани е нещо, което западен държавник трудно би си позволил. То е свидетелство за неизживяното тоталитарно мислене на премиера.

При това в международен план България вече изрази своята позиция. И тя е, че нашата страна безусловно подкрепя независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Грузия в нейните международно признати граници. По същество, с изказването си в руското списание премиерът противоречи на позицията на българското МВнР.

Като български граждани ние, членове на форумно общество «Де зората» и подкрепящите ни съмишленици, категорично протестираме срещу това самоволно обсебване на нашето мнение и на нашия здрав разум.

Днешна Русия в лицето на управляващите я бивши служители на КГБ/ФСБ, на военно-промишления и газово-нефтения комплекс проявява отдавна агресивност, както към собствения народ, така и към своите съседи. Тя подлага от години на жесток терор гражданското население в Чечения, подкрепя сепаратистки сили в Молдова, окуражава подривни елементи в балтийските републики, дестабилизира Източна Украйна, шантажира Полша и други свои съседи с новия инструмент на енергосуровините...

Текстът продължава в самата подписка, в сайта, където и вие можете да се подпишете. Това може да стане на това място.

Велик, ала и много тъжен ден на българската свобода и независимост

Преди има-няма седмица премиерът Сергий Дмитриевич, в Сочи, с най-верноподанически жестове и поклони пред батюшката си Путин, стори най-грозно и унизително предателство спрямо българската независимост. Заяви, гузно усмихнат, пред руските медии, че стига Русия да кажела, щели сме като едното нищо да изгоним американците от техните бази, а пък ако рекла да поиска, и от НАТО можело да излезем. Позор и срам: този съветски малчик, за наш резил български премиер (!), вече мина всички граници, които очертават националната и държавна измяна!

Руските интереси в пределите на независимата българска държава, знайно е, са гарантирани с подписаните от правителството Първанов-Станишев-Доган-Сакскобурготски договори за прословутите руски газопровод и нефтопровод, а също и със строителството от руснаците на втората Атомна централа. Ей-така, даром, без компенсации и без зачитане на българския национален интерес, беше отстъпен суверенитет върху наши територии само и само да се угоди на путиновата имперска Русия.

А това, че самите руснаци ни наричат с най-унизително определение, именно че не сме друго, ами сме "руски троянски кон" в Европейския съюз, изобщо не впечатлява нашите управници, които дотам са привикнали да са отколешни слуги на руските имперски интереси, т.е. да са вечни предатели на българската кауза, че без капчица срам и най-открито си служат тъкмо на Русия, не на България. По същия начин, по който преди бащите им служеха на СССР, сега те угаждат на новите имперски попълзновения на руската мечка. Например когато "освободителката" Русия наскоро взе да бомбардира независима и суверенна Грузия, нашите управници, прочути московски мекерета, нищо не направиха да осъдят агресията, а се чудиха как да сторват по-ниски поклони на своите кремълски покровители. Също толкова унизително беше и тяхното вайкане около казуса с независимостта на Косово, когато повече от месец слугите на Москва, днешни български управници, се чудиха как да угодят на руските си покровители. И така нататък, чет и брой нямат предателствата им, а пък угодничеството, подлизурковщината им пред "Големия братушка" е толкова колосална, че на нормалния човек просто му се гади като се сети за това унизително курвинско поведение на днешните български управници.

А ето че днес се честваше 100-годишнината от обявяването на българската независимост, която е била опазена в къде-къде по-неблагоприятни исторически обстоятелства от царете Фердинанд и Борис Трети. Ала за сметка на това е била безброй пъти продавана и подарявана от управниците след 9 септември 1944 година. А пък сега се продава даже по инерция, ей-така, сякаш от пиетет към предателствата и подлостите, и от днешните ни управници, които в мнозинството си са синове и внуци на комунистическите сатрапи. Е, вярно, по една историческа ирония с тях е и наследникът на българските царе, именно политикът г-н Сакскобурготски, който пък изневери, продаде и предаде всичко, което можеше да бъде предадено и продадено: както ордените на дядо си, така и короната на баща си, така и честта на българската монархия. По-унизен човек от Симеон едва ли ходи по този свят. Ама никой не му е крив, той сам си тури този вечен резил върху челото...

Та на днешните тържества по случай кръглата годишнина от независимостта на България крайно лицемерни "пламенни" речи произнасяха тъкмо същите тия поругатели на българската независимост в днешните български условия, когато България за първи път трябва да е изцяло горда и свободна, бидейки в семейството на все такива европейски народи, т.е. бидейки именно в състава на Европейския съюз. Знаете ли как се чувствах и какво си мислех като гледах как тия безсрамни и арогантни предатели на изстраданата от всинца нас българска кауза говореха кухите си словца там горе, на обвеяния от непомръкваща българска слава Царевец?

Ами най-напред ми беше гнусно, повръщаше ми се, отвратително ми беше, сякаш хвърляха върху ми, по лицето, разни плюнки, нечистотии и гадости. Не зная вие как сте се чувствали като сте гледали и слушали Станишевчето или Гоце Първанов, аз се чувствах точно така, признавам си, няма какво да крия. Беше ме също и много срам, че търпим подобни издевателства върху нашата национална свяст. Мъчно ми е, че нашият народ в мнозинството си сякаш вече е напълно безчувствен към униженията, държи се именно като падналите жени, на които не им пука, когато се гаврят с тях. Място не мога да си намеря когато ме обсипват отвсякъде с подобна гнус и гадост.

И то на един най-хубав и светъл български празник, който тия московски навлеци успяха да осквернят по същия начин, по който преди две години оскверниха и опошлиха тържествата по случай влизането на многострадалното ни Отечество в състава на Европейския съюз. Да, тогава точно тия, които десетки години наред работеха България да бъде откъсната от исконното си лоно - свободна и свободолюбива Европа! - безкрайно нагло, безсрамно и подличко се тикаха най-отпред на тържествата по повод този изстрадан от всички нас най-български триумф! Срам, гнус, отврат, нямам думи вече...

Днес беше същото. Тия срам нямат, сякаш и няма кой да им каже, че прекаляват, че всичко, което правят, се трупа и неминуемо - и въпреки всичко! - ще се стовари един ден тъкмо върху техния гръб. За предателите прошка няма. До вчера бяха против "капитализъма", сега са най-първи капиталисти! До вчера водеха антинатовски демонстрации с лозунга "НАТО-убийци!!!", сега са най-първи натовци! И то без да са се покаяли поне малко за престъпленията и предателствата си. Само в едно са неизменни: в продажническите си симпатии и в слугуването си на своите кремълски господари. Това е, хак да ни са щом като ги търпим още...

Искам на този велик, ала тъжен ден на българската свобода и независимост, да си спомня с чисто сърце за героите, които дадоха живота си за българската свобода, които се бориха и проляха кръвта си по бойните поля на Тракия, Добруджа и Македония! Нека да сторим поклон пред борци за българската кауза като Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Захари Стоянов и цялата онази безсмъртна в героизма си българска фаланга от юнаци, които положиха костите си за славата на свободна, независима и достойна България. И за чието величие ние днес съвсем не сме достойни - и по тази причина не заслужаваме да се наричаме техни наследници.

Защото те бяха дръзки и смели, а ние сме крайно малодушни, слаби и подли. Те не умуваха като нас, че "нищичко не може да се направи", че "историческата ни орис е прекалено зла", че "и тия, и ония са все маскари, а ний самите сме... нищожества!" и т.н. Те, нашите предци, направиха всичко, за да я има днес нашата България, за която ние не сме достойни - ако продължаваме да затъваме в бездушието, недостойнството и в слабостта си. Защото такива велики неща - независимост, живот, чест, свобода, достойнство, величавост - не са дават по наследство, а се завоюват всекидневно и в непрекъсната борба. Борба най-вече със собствената слабост и малодушие.

А оня, който нехае, не само не се бори за свободата си, ами и не се чувства ангажиран с нея, неизбежно я губи. А ако не се освести навреме я губи завинаги. По същия начин се губи и честта. Ако я е загубил, но не чувства липсата й, нещата вървят към непоправимост - както и се случва сега с нас. Затова е тежко болна българската душа: боледува по загубената чест. Ние сме тези, които сме длъжни да победим болестта и да си върнем честта. Дано Бог ни даде сили да изпълним предназначението си преди да сме се обезличили съвсем и безвъзвратно!

Да живее свободна и независима България!

МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА

ОБЯВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА

БЪЛГАРИЯ

По волята на незабвенния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги — бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България — свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!"

22 септемврий 1908 год.

Фердинанд I

Забележка: Още информация по събитието ТУК.

Новото интервю на г-жа Новодворская пред NewTimes.ru

NewTimes.ru

"Бог да те поживи, д-р Смърт!" и харесвам те... наполовина

Двама мои задочни приятели, блогъри, са написали тази сутрин интересни неща в блоговете си, които ме развълнуваха, та се трогнах дотам, че реших да им опонирам с оглед да потърсим заедно истината. Понеже и двамата ги познавам като правдолюбци, та затова, иначе нямаше да си губя ценното време.

Ето ги двата "материала", единият е на Николай Павлов, "Черната станция", и се нарича Бог да те поживи, доктор Кеворкян, другият е на Балтазар Иванич, пишещ "Наръчника по демокрация", и се нарича "Вижте кой" - хора, които харесвам. Прочетете ги, любопитни са тези сутрешни мисли на нашите задочни приятели, повярвайте ми.

Николай Павлов е написал за някой си д-р Кеворкян, признавам си, подлъгах се да не става дума за нашия Кеворкян (Кеворк), та затова се зачетох, ала то било друг, неизвестен на мен, именно някакъв скандален американски доктор. Скандален, понеже се прочул с това, че помагал на тежко болни хорица да... умират, самоубивал ги де, за което бил осъден и лежал в затвора, щото в Америка правосъдието не прощава като нашето. Този "доктор" помогнал на доста хора да умрат, някъде към 130 ако не се лъжа, хубава работа е свършил, няма що. Н.Павлов не крие уважението си към него, нарича го "хуманист" и даже "разсъждава" набързо относно неговата "хуманна мотивация", прочетете, интересно е. Няма как, наложи се да реагирам, щото професионално като философ съм ангажиран с това да помагам на хората да мислят поне малко по-основателно. Написах там следния коментар:

Казваш "Бог да те поживи, д-р Смърт!", което е сюблимен израз, развълнувах се даже!

Да помислим малко по-логично обаче. Свобода, казваш, даже и над своето тяло и душа, да имаш правото да избереш дали да живееш, или да мреш. Хубаво, и който защищава правото ти да мреш по своя воля и даже помага на такива хора щастливо да умрат, е... "хуманист"!

Добре де, но има една тънкост: ти самият ли си си дал живота, та да имаш правото да си го отнемаш когато ти се прииска, т.е. когато ти скимне?! Знаеш ли, между другото, че самоубийството е голям грях? Ако разрешим на тежко болните да се самоубиват, по същата логика е оправдан всеки друг, който е избрал смъртта пред живота, пък макар физически здрав? Щото доста самоубийци умират не при нетърпими физически болки, а при психически такива. Значи и тях трябва да оправдаем, тогава какво ще остане от великата ценност на живота, който ни се дава само веднъж? Ами като имаш право да убиваш себе си, на какво основание някой ще ти забранява да убиваш... себеподобни? Работата става дебела, нали така?

Та аз затова питам, щото ми се губи аргументацията ти. Сиреч ми се чини, че разсъждаваш крайно повърхностно. Извинявай, но съм длъжен да го кажа...

Не е ли правилното който ти е дал живота - Бог - той и да ти го отнеме, щото животът е именно Негов дар? Сам казваш "Бог да те поживи, д-р Смърт, пардон, Кеворкян!", що докторът сам не вземе да се поживи?! Щом е толкова вещ в тия неща с даването и отнемането на живот, това явно няма да го затрудни, ето този коварен въпрос гложди сърцето ми?! И други такива въпроси не са за подминаване, ама да не задълбаваме прекалено. Не знам де, но ми се губи нещо логиката ти. Както и да е: разни хора, разни ценности. Само че има и някои вечни истини, без спазването на които животът ни ще стане кошмар. Аз затова сега реагирам: комунистите също са помогнали на някакви си там стотина милиона човешки същества да умрат, да се простят набързо с живота, понеже не били достойни за "новия живот"! Такива ми ти работи, драги ми Николай. Тях, комунистите де, вярвам, не оправдаваш, но д-р Смърт оправдаваш, как така?!

Това написах на Николай, дано се позамисли. Интересен ми е и неговия отговор на моя коментар. Напоследък с него спорихме по други въпроси, бива го в споровете, макар че на моменти сякаш се изнервя, което не е много добре. Лепва ми етикета и бяга далеч. Да видим сега какво ще каже.

А пък Балтазар Иванич също е интересна личност. Той описал защо много харесва тоя-оня, примерно Евгени Дайнов и прочие индивиди. И между другото казва, че също и Илия Марков харесва, ала "в по-малка степен". Та понеже също се развълнувах от провокиращия мисълта израз, рекох да му напиша това:

Казваш, че харесваш "в по-малка степен" Илия Марков. Понеже съм психолог искам да те запитам как се харесва "в по-малка степен", какво означава този израз? Харесваш ли го или не го харесваш? Или наполовина го харесваш, а наполовина не го харесваш? Кажи, любопитно е...

Страх ме е да не се разлюти този Иванич, щото напоследък все се нахвърля върху мен: ту ме нарича с модерната дума "спамър", ту твърди, че съм бил "незнамкъфси", и т.н. А ние с него спорим все за най-принципни въпроси, примерно требе ли да помолим Президента, Председателя на НС, Премиера, Кмета на София, понеже не са някакви си там само партийни лица, ами и олицетворяват българските институции, та бива ли да ги понатиснем да подпишат Пражката декларация ЕВРОПЕЙСКАТА СЪВЕСТ И КОМУНИЗМА, щото, така или иначе, сме европейска държава и ние, нали така?! Та моля аз да се намесят повече хора по този важен проблем, а той, както виждате там, в блога на Иван Бедров, ме нарича "спамър" и даже още по-лошо на други места ме нарича понякога.

Но както и да е, да видим сега как ще ме нарече. Аз се мъча да му помогна, същото важи и за Николай, грозно е да ме хулят пак, ама да видим...

Гафменът Дмитрич, нашият нов Димитров, наставлява младите с поглед, зареян в светлото бъдеще

Една историческа снимка намерих приложена към информация, озаглавена Да направим България напреднала държава. Освен че малкият Дмитрич е заел позата на "вожда и учителя на българския народ", именно съветският гражданин Георги Михайлович Димитров, и по същия начин е отправил към младите некои банални сълзливи словца, с които им всява, както сигурно си мисли, известна вера в светлото комунистическо бъдеще (не се съмнявам, че извратеността на такива не знае граници, така са ги възпитали, такива ще си и умрат!). Аз не искам да си цапам блога с излиянията му, затуй ги прочетете там. А ето снимката, която не се нуждае от никакъв коментар, щото казва всичко:

Но ще кажа нещичко де, няма да оставя така. Преди няколко дена същият Дмитрич написа писма до учителите и учениците по случай началото на учебната година, които нареди чрез министъра на просветата да се прочетат публично от директорите под страх от наказание и уволнение. Интересното е, че малкият гафмен (думата, мое изобретение, иде, вижда се, от "гаф" и "мен", всеки сам ще си го преведе) счита за нужно, в качеството си на съветски гражданин, да ни произнася най-поучителни милозливи словца за "независимостта на България"! И то при положение че собственият му баща е бил най-активен борец против българската независимост, която с другарите си по партия е мечтал и работил да я подари на съветските си другари, на великия СССР!

Това именно е гаврата, ако я усещате, скъпи ми български чукундури, дето го търпите още тоя малчик начело на властта! Търпите го да ни резили както може и където може: било като виси с часове пред кабинета на другаря си Путин, белким оня благоволи да го приеме, та да му обещае после, че ако Москва нареди, нищо не пречи да изгоним американците от техните бази у нас, пък и от НАТО сме могли да излезем като едното нищо, стига "братушките" да кажат, било като виси с часове в кабинката на незаконен строшен лифт, било ето като бълва всякакви нелепици пред младите, заел непременно позата на своя комунистически вожд, именно пияндето Георги Димитров, известен също като Гошо Тарабата.

Туйто: това е премиерът на европейска и натовска България! Радвайте му се като ви е толкова акъла...

Да принудим Президента, Председателя на НС, Премиера и Кмета на София да подпишат Пражката антикомунистическа декларация

Нашите бивши комунисти ни проглушиха ушите с крясъци относно това колко много се били модернизирали, европеизирали, как били надмогнали тежкото си минало, как вече били нови-новенички, съвсем свежички, млади и червенобузести. А пък чат-пат, и то доста често, правят и говорят неща, които ни показват, че всички вопли за тяхната "кардинална промяна" са просто лъжа: ето, сега нашата БСП единствена в парламента била гласувала против Пражката декларация за европейската съвест и комунизма. Да се чуди и мае човек колко им е акъла на тия, които напълно си заслужават прозвището "непоправимите", които им дадох още преди много години във в-к "Свобода".

Още преди доста време тук, в блога, излязох с една инициатива, която претенциозно нарекох Кампания за граждански натиск по нравствени и ценностни подбуди. Същността й е следната:

Призовавам с всички възможни средства да се упражни граждански натиск, в резултат на който лицата, олицетворяващи за момента основните институции на страната - Президент, Председател на Народното събрание, Министър-председател, Главен Прокурор, Кмет на столицата - бъдат принудени да се подпишат под Пражката декларация за европейската съвест и комунизма. По този начин те имат шанса да се разделят с комунистическия си генезис и манталитет и да направят първа стъпка към нравственото си освестяване и пречистване. В резултат на това образът на България като модерна европейска страна ще бъде изчистен от съвсем основателните подозрения, че тя не е нищо друго освен жалка олигархична псевдодемокрация, нищо друго освен руски "троянски кон" в Европейския съюз.

Призовах всички, които разбират смисъла на една такава акция, да я подкрепят, призовах блогъри, журналисти, политици, призовах ги както лично, така и публично. Подкрепиха ме няколко човека. Останалите подличко си замълчаха. Сред тези последните са и такива тупкащи се по гърдите че са най-големи антикомунисти като Явор Дачков, Радан Кънев и много други такива. Сред подкрепилите са Калин Манолов, Б.Цеков и още неколцина. По тази причина, именно че блогърската общност си замълча, кампанията не стана медийно и публично известна, което предопредели и липсата на някакъв резултат: никой от лицата, които биват призовани да подпишат Пражката декларация, нито президентът, нито премиерът, нито Кметът са се подписали - и нямат и намерение да я подписват.

Направих каквото можах: молих се, апелирах, увещавах, настоявах, убеждавах - и... нищо. Ето, вижте: Апел към блогърите за граждански натиск по нравствени подбуди, Инициатива за граждански натиск, адресирана към свободолюбивите български медии. Нямаше отклик, с изключение, казах, на неколцина. Обаче сега сякаш дойде по-подходящ момент, да приемем, че тогава съм бил подранило пиле, затова не съм бил чут, ето, сега дойде есента. Ето по тази причина си позволявам отново да апелирам към същите лица да подкрепят инициативата. Призовавам за сетен път следните представители на блогосферата да проявят жест на разбиране и съпричастност и да помогнат за постигане на целите на инициативата: Борислав Цеков, Атанас Щерев, ExtremeCentrePoint, Димитър Аврамов, Даниела Горчева, Иван Бедров, Илия Марков, Йовко Ламбрев, Минчо Спасов, Симион Патеев, Нели Огнянова, Петър Стойков.

Надявам се, че сега повече хора ще откликнат, надявам се, ама не съм много сигурен в това. А ми се струва, че е безкрайно интересно как ще реагират призованите официални лица да подкрепят декларацията, осъждаща комунизма, Пражката декларация: нима още не се съзнава това?!

Не станахме ли народ без чест, не сме ли вече народ-курва?!

Много хора (примерно тук, тук, тук също и т.н.) коментират случващите се напоследък знаменателни гафове с най-възловото лице сред управляващите, с премиера, пардон, на България. Та първо Станишевчето висяло не знам колко си време в кабинката на незаконен лифт, който отишъл да открива, а пък лифтът се строшил. Малко след това същият този Дмитриевич, за да е унижението му по-пълно, трябвало също да виси няколко часа пред кабинета на Путин в Сочи! Бравос, а така, нека му, ала то и нам се пише, щото този куриоз не е друго, а е български премиер-министър!

И в резиденцията си в Сочи самодържецът на цяла Русия - след дългото висене пред вратата му на наш Дмитрич! - най-после благоволил да го приеме, та да чуе доклада му за това доколко настойчиво и последователно българските власти работят за провеждането и пълното тържество на руския интерес в пределите на независимата уж българска държава! Която при това формално е член на Европейския съюз и на НАТО, но фактически сякаш е доминион на Руската империя! И като капак на всичко след два дни пък ще честваме 100 години на Независимостта на България! Ако това не е същинска лудница, тогава вие ми кажете какво е!

Това, че на съветския гражданин Серьожа Дмитриевич, който по някакво ужасно недоразумение е премиер на европейска България, се случват такива неща напоследък, е знак за нещо, бих си позволил дори да кажа че е пръст на съдбата, който ни сочи нанякъде, та белким все някога се усетим какво всъщност става. Дмитриевич до такава степен е унизен, че му оставаха само тия унижения: да виси с часове в развален лифт и да дреме с часове пред вратата на кабинета на своя кремълски господар! Същото това лице, както вече многократно изтъквах, наскоро де факто беше уволнено от Европейската комисия с последния й доклад, и сега никой не може да каже защо още е премиер на България, явно е единствено заради недосетливостта и заспалостта на масовия български гражданин и данъкоплатец. Който просто трябваше да довърши неотвратимото и да бутне калпавото и вредното за страната правителство. Ала това не стана и ето сега даже самата природа на нещата, съдбата, случаят или както искате го наречете ни дават знаци какво се иска от нас, ала ние все не схващаме и не уразумяваме.

Защото една нация ако търпи най-унизено лице да я представлява и ръководи, то такава нация явно не знае що е това национално достойнство. Ще си позволя да направя пълна аналогия, та да станат по-понятни внушенията ми. Ще дам следния пример: нали знаете как се нарича падналата жена, жената, с която мнозина са си играли и са се гаврили, използвали са я, а пък после са я захвърлили като ненужен парцал? Ами как иначе да се казва такава жена, наричат я курва или проститутка. Психологията на такива жени е следната: те вече са претръпнали и с тях всеки може да си прави каквото иска. Те срам нямат, за чувство за достойнство пък изобщо да не говорим. Европа шибна ужасно силен шамар на Дмитрич, ала той се направи, че нищо не е станало, дори се държи така, сякаш го е щипнала по бузките ако не някоя по-хубавка жена, то поне някой по-красив мъж, знам ли? Не усеща унижението, ами се държи така, сякаш го хвалят; те му дърпат ушите, то си мисли, че му се радват - ето на това аз викам курвинско поведение или курвинска психология.

Защото ако не беше премиерът ни с такъв именно манталитет, отдавна да си беше подал оставката. Да не говорим що гафове станаха тук, вътре, в страната, които все се пишат на неговата сметка: та с Румен Овчаров ли не бяха гафове и скандали, та с Румен Петков ли не бяха, та с посланика Филчев ли не бяха страшни скандали, та с Масларова ли всеки ден не стават гафове, та с 5000-те пенсионери на море ли, та... Да не ви губя повече времето да изброявам: чет и брой нямат гафовете на туй лице, за което, впрочем, с просто око се вижда, че не го бива за тая сложна и важна работа. Както също, изглежда, и за никаква друга работа изобщо не го бива де (той друго и не е работил, премиер му е първата длъжност в трудовата книжка!).

Но да го оставим премиера настрана, да погледнем кой ни е държавен глава. Гоце Първанов, антинатовецът, е държавен глава на натовска България: ете ако тоя човек имаше поне капчица достойнство отдавна да си беше сам подал оставката! Щото той, знайно е, си мрази НАТО, какво тогава търси да е президент на натовска България?! Той като лидер на БСП и Европейския съюз недолюбваше, ами все към таварищ Милошевич и даже към Саддам Хюсеин гледаше с влажен като на крава поглед, също все към батюшката Путин гледаше и гледа със същия поглед и така нататък, пак да не изброявам, щото и тук списъкът е дългичък. Та значи едно такова дълбоко и всестранно унижено лице, което е принудено от иронията на историята да прави и да говори точно обратното на онова, което сърцето му най-съкровено желае, няма как да не е с оня същия курвински манталитет, за който споменах по-горе в случая със Станишевич. И каква излезе в такъв случай работата: докарали сме я там че сме се оставили да ни представляват и да символизират нацията и държавата ни лица с доказано курвински манталитет и психология, лица без капчица достойнство! Т.е. лица, които многократно в кариерата си на политици са проституирали, сиреч правили са неща, които изобщо не им харесват, държали са се като фурнаджийски лопати, употребявани са били от кой ли не, тикани са били в мръсотии, бърсали са си с тях ръцете, пък и други още по-непрестижни места, предполагам, и т.н., и т.н. И в такъв случай какъв извод се налага от по-горните разсъждения?

Наистина, що за народ сме, след като допускаме да ни представляват и управляват лица с толкова ясно изразен курвински манталитет?! Държавата ни заприлича на лудница, управляват ни най-безскрупулни и морално паднали хора с курвински манталитет, разбирате ли сега докъде я докарахме?! Схващате ли какво означава всичко това?!

Ще ви кажа, пък с риск властите да ми закрият блога, а пък мен самия да ме напердашат здравата и дори да... абе да направят така, че да ми се случат крайно неприятни работи, както и да е де. Надявам се, следите ми мисълта. Допуснали сме да ни управляват курви, значи като народ в мнозинството си сме с все същия курвински манталитет! Щото ако не бяхме такива, как тогава щяхме да търпим точно такива да ни представляват и да ни управляват, нали така де, не е нормално ако мнозинството от нас не бяха курви. И се оказва, че ние самите, щом не усещаме униженията, гаврите и издевателствата, щом не ни е гнус, не сме друго, ами сме си народ-курва, народ с най-презряна курвинска психология, народ, в който тържествува най-долното, гадното и отвратителното в човешката същност. Ето такива сме, а пък ако поне малко ни стане срамотно, и се усетим докъде сме е докарали, ако почнем малко от малко да се гнусим, тогава още има надежда да се очистим. А до този повратен момент към доброто ще си стоим затънали в мръсотията, във вонята, в калта, в тинята, в клоаката, и ще си мислим, че сме чисти като ангелчета и че ухаем на парфюми. Щото курвите именно да задушат нравствената си смрад се поливат с евтини парфюми, нали знаете поне това?

Сигурен съм, че и Гоце, и Дмитрич, и останалите по върха на управляващия елит (Масларова и пр.) все ухаят на най-прекрасни френски парфюми. Няма как да е иначе, от нашите пари им купуват парфюмите. Надявам се разбрахте на какво е знак това. По същата логика трябва да разберете на какво е знак преживяното от Дмитрич унижение когато три часа е висял в кабинката на лифта. Или пред вратата на Путин. И така нататък. Иска се малко след като изтълкуваме тия знаци, след това са си направим и длъжните изводи. Всичко това е знаменателна символика: даже сякаш самата природа на нещата ни подтиква да се пробудим! Помислете и над това. Пък съм сигурен, че все ще имате някаква полза.

Наистина, защо каквато и тема в българската политика да се зачене, всичко опира все до Костов?

Към две от темите в блога открих нещо рядко срещащо се, именно интересни, смислени и разумни коментари, които считам, че заслужават да им се обърне по-специално внимание. По тази причина ги слагам в отделна тема. (Взех ги от коментарите към постингите Иван Костов пред в-к КЛАСА: задава се нова гигантска криза и Смрад се носи из Българско, воним ужасно: политическите ни боклуци също копнеят за своя чистач!)

Интересното е, че и трите реплики чудесно се свързват в нещо цялостно, което пък ни казва нещо значимо. А иначе радващо е, че има такива ценни, сиреч мислещи и разбиращи хора и у нас. Надявам се че тия хора, под натиска на реалността и живота, ще стават все повече и повече. Та ето ги репликите, които ме впечатлиха толкова с правдивостта си:

Доживяхме раболепните до безкрайност към Москва български комунисти-нищожества да обвиняват Костов в... сервилност към Москва!!! Такова чудо и логическо противоречие по света още не е имало. Та ако това наистина беше така, те би трябвало да боготворят Костов за слугинажа му към Русия!

Истината е обаче, че те не го мразят неистово заради (мнимата му) сервилност към Москва, а именно поради факта, че е първият български политик от много десетилетия, да не кажа от Стамболов насам, който дръзна да се противопостави на Русия. (Между другото Костов не се съгласяваше за всичко и със САЩ.) Не случайно Москва хвърли такива ресурси за свалянето му от власт, каквито е трудно да си представим. И сега прави всичко възможно да не дойде отново на власт.

Аман вече от некомпетентни антикостовисти. „Благодарение” на управлението на „великия” Виденов Нефтохим беше натрупал гигантски загуби, фактически беше фалирал и Костов заслужава похвала за това, че успя да го приватизира. Слава Богу че въобще се намери купувач.

Нефтохимът и без това е проектиран да преработва руски нефт. Освен това нефтът не е толкова стратегическа суровина както газта, отвсякъде можеш да си го купиш и доставиш. Ето защо ако Нефтохим Бургас спре, бензинът в България няма да свърши. Поради това Русия не може да изнудва България с Нефтохима.

Друго нещо обаче са доставките на газ. Там геополитиката играе с пълна сила. Освен това Лукойл не е олигархическа фирма в строгия смисъл на думата, в съвета на директорите влизат и представители на КонокоФиллипс, Chevron Corporation и т.н.

Ей, ще се побъркат комунягите от тоя Костов! Каквато и тема да се зачекне, в крайна сметка все до Костов опира. Също както разговорите в казармата накрая все се насочваха към тема жени и секс :-) Какви са тези глупости? Не Костов отвори война на царя, а точно обратното - царя на Костов. Всъщност не Кобургготски на Костов, защото Кобурга НЕ Е ЛИЧНОСТ и няма собствена воля, а е само едно нищожество и послушна маша и проводник на волята на Москва.

А в настоящата ситуация, когато БСП и деривати отново скапаха страната, няма нищо противоестествено да се търсят всякакви съюзници за сваляне на този антинароден режим. Чърчил е бил супер-антикомунист, но се е съюзил със Сталин срещу Хитлер, защото сам не е можел да победи. Гари Каспаров в Русия прави фронт включително с националболшевиките на Лимонов, макар че те са всичко друго, но не и демократи.

Политиката за съжаление понякога изисква и такива ходове. Костов през 1997 направи ОДС също с компромиси. ОДС не беше само СДС, там имаше всевъзможни кретени, както и в самото СДС. Ами ако не искате Костов и ДСБ да правят компромиси с ГЕРБ, Атака, РЗС и подобни, дайте рецепта. Или направете така, че ДСБ да има собствено мнозинство в следващия парламент, та да не зависи от никого! Но не чувам такива рецепти...

Това са репликите, които рекох да отделя в отделна тема под горното заглавие (Защо каквато и тема в българската политика да се зачене, всичко опира все до Костов?). А моят отговор на същия въпрос е: защото Костов в българската политика е от малцината личности, а пък огромната политическа гмеж се състои само от крещящи безличия. За жалост личностите в българската политика се броят на пръсти.

Аз по тия въпроси съвсем скоро ще пиша, понеже личностният фактор в българската политика според мен е решаващ за излизането от кризата на нашата крайно деморализирана демокрация. Вопиющи безличности като Симеон и Гоце внесоха безличността в политическия живот, което обезличи дотам демокрацията ни, изпи и живителните сили, че тя едва крета сега горкичката. А ще започне нов живот нашата така непрокопсала демокрация само ако личностният фактор отново заеме достойното си място. Костов е така силно мразен тъкмо защото е личност. У нас, за жалост, личностите са мразени. А безличията, както виждаме, триумфират...

(Забележка: Ако някой иска да прочете добре познатите ни и изтъркани антикостовистки тъпотии, за които става дума в горните коментари, нека да използва връзките, дадени в началото на този материал. В моя блог, впрочем, има един "коментатор", който като латерна или като развален грамофон, или пък като мелница си мели и повтаря все едно и също все срещу Костов. Изглежда горкичкият човечец вече има доста тежка параноя по повод на Костов - щото олигархичните медии крайно са го наплашили: вече 10 години повтарят, че Костов е злодеят, злият демон на българската демокрация.)

Смрад се носи из Българско, воним ужасно: политическите ни боклуци също копнеят за своя чистач!

Президентът нещо се е размърдал прекалено: хвърчи по домове за сирачета, гали, гушка, целува, щипе по бузичките болните дечица, а в останалото време води буйна словесна канонада с кмета Борисов. За боклуците, естествено, за какво друго. За боклучените боклуци де, не за политическите, да не си помислите такова скандално нещо: Гоце да почне да мисли и да говори за същински национални проблеми!

Щото проблемът за политическите боклуци е наистина голям, съдбовен български проблем, по който обаче най-упорито се мълчи. Най-истински и комай фатален национален въпрос е: кой ще се захване с изчистването на политическите боклуци, кой ще изпълни спасителната мисия на боклукочистач?! Щото вече сякаш до шия сме затънали в такива нечистотии и отпадъци, че се задушаваме вече от тази смрад и от тези зловония.

Изглежда понеже темата е рейтингова, преценена е за преизпълнена с PR-ресурс, затова и Гоце, и бат ви Бойко, и Дмитрич все за боклуци говорят напоследък, демонстрирайки невиждана активност: ако вместо всяка хвърлена на вятъра дума, изречена за софийските боклуци, тия политически херои и исполини бяха преместили някъде поне по една бала, то проблемът с вонящите боклуци на София вече щеше да решен. Въпросът за това какво ще правим с такива боклуци вече става национален и съдбовен - става дума за политическите боклуци, не толкова за софийските; впрочем, и политическите боклуци в мнозинството си са пак софийски, локализирани са в София. Интересното е, че си прехвърлят най-първите лица в държавата отговорността за боклуците все едно че ритат футболна топка. А знаем, че и Гоце, и Бойко са прославени играчи на футболното поле, има много снимки, които са увековечили тяхната отдаденост на тази игра, на ритането на топки, на ритнитопковщината. Сега се вижда, че са също така и много умели политически ритнитопковци.

Дълбокомислените анализатори са озадачени как да изтълкуват и разгадаят тия словесни престрелки. Гоце бил решил да се подмаже на Станишевич, неизвестно за какво обаче. За бъдеща политическа рол хероят от Сирищник едва ли може да претендира, изхабен е предостатъчно, така че единственото, което ще може да прави след като напусне президентския пост е да отиде вече директно на служба в Газпром; поне хубава заплата да получава за слугуването си на руснаците по време на президентстването. А понеже очилатото смотаняче е толкова властолюбиво Гоце вероятно е преценил да погъделичка малко тази негова страст с оглед да вдигне рейтинга на партията-кърмилница, на която Дмитрич се води лидер, макар че истинският нейн лидер си е, знайно е, не друг, а великият Румен Запалкин. По мое убеждение Гоце почна да напада кмета-пожарникар-генерал щото изглежда е получил такова нареждане от службите, на които той отколе е боен служител, именно на ДС. Замисълът е ясен: да помогне за легитимирането на генерала като алтернатива на сегашната мафиотизирана власт. Аз друго логично обяснение не виждам, щото иначе, по принцип, си се знае, че двамата, Гоце и Бойко, винаги са били в прекрасни дружески отношения. Но начинът, по който Гоце играе игричката си - вяло, без патос, измъчено, фалшиво - по-скоро дискредитира генерала, отколкото да му вдига акциите. На това народът му вика "мечешка услуга".

За дон Бойко обаче ситуацията е пренеприятна, щото неговите партньори в политическия футбол все пак му подават гаднярски пасове: генералът трябва да ги отбива все по обичайния си начин, именно "я се мъчим да решим проблемо с боклуко, они ми пречат". Туй поведение е неприятно щото се оказва, че нему все някой му пречи. Не споря, че проблемът със софийските боклуци е тежък, имам предвид по-скоро този за политическите боклуци, не толкова за другите. Но и за другите проблемът е крайно заплетен. Но като слушам и гледам тия словесни престрелки между Президент, Кмет и Премиер все около темата за боклуците, се питам дали пък на избирателя няма да му прищрака в главата следната връзка: що така постоянно тия пък говорят все за боклуци, между боклук и управник дали пък няма необходима връзка?! Именно, да си направи извода, към който тия умници го тикат: управниците ни са ужасни боклуци, много сме го загазили с тях! Смятам, че макар и пословично бавномислещ, масовият българин все пак е стигнал вече до този нетруден извод.

От Бойко Борисов една част от нацията свързва някакви надежди именно той да е боклукочистачът - не само на столицата, но и в българската политика. Очакват той да измете тая напаст, даже си мислят, че ако столичните отпадъци едва ли скоро ще може да изчисти, то поне политическите боклуци да изрине пак е нещо. Аз лично обаче доста се съмнявам дали генерал-кметът е този митичен герой, който ще изчисти с един замах боклуците от политическата сцена на България.

Съмнявам се, щото истинският боклукочистач в българската политика трябва да сме ние, гражданите, народът. А ние се държим като пословични смръдльовци, които все в боклуци се рият, все на боклуци вярват, все боклуците насърчават, хранят ги и ги развъждат. Държавата ни е застрашена да се напълни с боклуци - и в прекия, и в преносния, политическия смисъл на тази дума. Някои предлагат да се транспортират софийските боклуци чак във Виена, дето имало завод за рециклиране на обичайните боклуци. А къде ли има такъв приказен завод за унищожаване на политически боклуци аз обаче не знам. Има нещо, което го наричат "сметище на историята". Там изглежда трябва да изпратим нашите политически боклуци. И то става лесно: с гласуване. Като си изпълним дълга като избиратели.

Лошото е това, че сред българите има доста смръдльовци, които до такава степен са развратени, че без боклуци сякаш не могат, обичат си изглежда своите политически кумири-боклуци, радват им се, подкрепят ги. Затуй държавата ни се е осмърдяла така. А се иска, крайно време е, иска се повече хигиена в българската политика. Иска се чистота. Екология в политиката ни е нужна, господа и дами българи и българки! Осмърдяхме се предостатъчно, цяла Европа се държи за носовете заради нас. Срамота е! Воним ужасно! Давайте да запретваме ръкави да чистим, че не се търпи вече. И ние сме на път да се задушим най-после от смрадта. Да почваме голямото есенно почистване, какво чакаме още? Или зимата ще ги чистим? Колкото по-рано, толкова по-добре. Това ще кажа аз...

Иван Костов пред в-к КЛАСА: задава се нова гигантска криза

Ако някой още не е чел във в. "Класа" от 12 септ. интервюто с Иван Костов може да го прочете ето ТУК. Като прочете човек това интервю, трябва да е крайно необективен и пристрастен за да не признае, че ако има български политик и държавник, който е наясно с това какво трябва да бъде направено, та България отново да стъпи на здрава почва, то този политик и държавник се нарича Иван Костов.

Впрочем, Костов също е доказал, че не само знае какво трябва да се направи, но и умее да го проведе практически. Което е особено важно: него го умеят само най-добрите, автентичните политици, който допринасят много за държавите си...

Без нов и спешен растеж на гражданското съзнание сме за окайване

Един блогър, нарекъл се Балтазар Иванович, гледам е написал коментар в блога си, и то под пищното заглавие Евала, Батбойко. В който кажи-речи изпада във фалцет, проповядвайки някаква крайно уязвима "безпристрастна", но за сметка на това всички и всичко оплюваща позиция. Вижте, прочете написаното, любопитно е. Ето примерно един пример за такъв род реакции, който, чини ми се, са доста разпространени, въпреки че издават единствено загубата на ориентири и ценностната обърканост (нихилизма) на носителите си:

След седмица ще приключи цирка с "уволняването" на тройната коалиция. Съмнителни типове с неутолима жажда за власт, си позволиха да се възползват от два национални празника, за да се опитат да си оплетат кошницата. В деня на Съединението те стартираха фарса, а на 22 септември, когато честваме 100 години независимост, ще приключат. Другият отбор негодяи в това време ще се пъчат гордо и ще дават напътствия и вероятно ще изтъкват успехите си.

И така нататък все в този стил: всички политици са гадняри, всички са маскари, всичко е от гнусно по-гнусно, няма надежда, остава само варианта да мреме, понеже лично ние сме чистички като ангелчета, ама в тая мръсотия около нас, дето ни е до шията, се задушаваме вече. И прочие, и ала-бала, все в този стил, аз не искам да иронизирам повече този човек, щото понякога чета от него и умни неща. Та въпреки всичко ми се наложи да реагирам срещу писанийцето му, написах като коментар там ето това:

Знаеш ли, мъча се да възприема съвсем безпристрастно думите ти, пък и цялостната ти позиция, но ми се струва, че изпадаш в крайност. В политиката е много важен ефектът на различните действия, но не трябва да се подценява вътрешният, психичен ефект, именно значението на тази подписка за разпространението на едно гражданско съзнание в среда, в която то е потъпкано и захиряло. Да уволниш правителството, да подпишеш заповед за уволнението му, да се почувстваш работодател на премиера и на министрите, да осъзнаеш, че от теб зависи много, е важно действие, изпълнено с дълбок символичен смисъл.

Ето, половин милион граждани са се подписали, което съвсем не е малко. И още ще се подпишат в оставащите дни. Но не е важна бройката, а действието, пък дори и то на повърхността да ни изглежда сякаш е съвсем ритуално. Тази кампания по уволняването на некадърното и крадливо правителството на Дмитрич Станишев всъщност беше един тест за това каква част от българите искат промяна, и каква част от тях са само мърморковци, които не щат и пръста си да мръднат та белким се промени нещо.

Да, мърморят недоволни, но ги мързи в същото време за нещо толкова малко, именно да идат да се подпишат под една символична заповед за уволнение на правителството. Как да оценим такива хора? Ами те са именно социалната основа, на която се крепят режими като този в момента у нас: безразличието, нихилизма, апатията на широките разочаровани от всичко и от всички политици слоеве, към които ти самият принадлежиш, крепи и поддържа своеволията на една власт, която отдавна е доказала, че е вредна както за страната, така и за нацията

Знаеш ли какво искам да възкликна по този повод? Ще си позволя да кажа ето това: аман от умници, които уж от всичко и от всички са недоволни, пък нищичко не щат да направят та да се промени поне нещичко! Не зависело от теб, а от кой зависи?! Дреми тогава, мърмори, а докато умните се наумуват, лудите са налудуваха! Ето, крадливите ни управниците ни направиха за резил пред цяла Европа, ощетиха ни с стотици милиони евро спрени европейски субсидии!

Какво още трябва да се случи, та да се усети тая каста от съвсем инертни умници, че и от тях нещо зависи, че се иска поне минимално гражданско участие от много хора, та да има някакъв ефект?! И също че се тръгва от малкото, че се иска всекидневна упорита работа от много и то най-различни хора, та да се стигне до пълната промяна. Това исках да ти кажа. Възприеми го както искаш. Аз бях длъжен да ти кажа мнението и оценката си...

В путинова Русия властта се плаши от мъртвия Солженицин

На 40-ден от смъртта на Александър Солженицин Московската организация на Съюза на десните сили организира безплатно раздаване на книга на писателя на Тверската улица - на преминаващите подарявали "Един ден на Иван Денисович". Обаче милиционери възприели тези дейстия за несанкционирана акция и се опитват да изземат всички книги и да разгонят участниците. На журналистите властта заявява, че да се снима не е разрешено. След минути идва старши по звание и заповядал да не се пречи на акцията. След това милиционерите обясняват, че "че се изплашили, че ще дойде много народ, а народът се оказа малко, та затова може". А ето редовното интервю на г-жа Новодворская, което е изключително интересно и богато:

NewTimes.ru

Скандално: политическа акция на Сергей Станишевич в деполитизираното българско училище!

Нямам думи вече, ето, четете сами:





Гафът най-вече е в това, че същият този, който през миналата година по време на учителската стачка се гавреше най-безсрамно с учители, ученици и граждани сега е дръзнал пак да се погаври, пращайки подобни тъпи обръщения! В които казва какво трябвало да правят и учениците, и учителите: на какво ли пък се дължи неговата компетентност в тая област?! Та тия негови писма трябвало да бъдат прочетени от директорите на училища, навръх откриването на новата учебна година, сякаш не сме страна от Европейския съюз, а сме все едно... Северна Корея! Ей, тия наистина са непоправими, и май нямат акъл за пет стотинки даже!

Защото по този начин подражава на "вожда и учителя на българския народ", един друг съветски гражданин, именно Георгий Михайлович Димитров! Непоправими са тия, за стотен път ще го река това! Но нека да се гаврят с нас щом още ги търпим!

По повод на "некои мисли" на г-н Сакскобурготский във връзка с годишнината от независимостта на Третото Българско Царство

Чета информация, че във Велико Търново се била състояла научна сесия, посветена на 100-годишнината от обявяването на независимостта на Третото Българско царство. Освен историците Пантев и Марков в нея била участвала още една забележителност: г-н Симеон Сакскобурготский, потомъкът на царете Фердинанд Първи Български и Борис Трети Обединител. И тази особа произнесла, както се очаква, прочувствена реч, която едвам не разплакала меланхоличната аудитория. Публиката се утешила, като най-лицемерно и верноподанически ръкопляскала на мърморещото и бълващото тривиалности от трибуната историческо изкопаемо.

Нарочно акцентирам на някои детайли, та да се разбере докъде я докара г-н Сакскобурготский, след като сега вече е най-просто политическо лице, омацано до лактите с мръсотия, а съвсем не е възвишеният наследник на последните български царе и законен носител на българската корона. За което си е виновен само той самият. Е, виновни са и тия, дето му дърпаха конците де, щото такова глупаво поведение като неговото през последните години едва ли е било резултат на съвсем свободен избор.

Та на научната конференция г-н Сакскобурготский бил произнесъл слово, в което повторил до една ония баналности на своята безпринципна политика, довела го по най-закономерен начин до позорището на пълната деморализация. Аз няма да ги повтарям, понеже наистина са много изтъркани тия негови мисли, пък и всеки може да ги прочете сам. Ще изтъкна само следното, което по-пряко ще ме изведе до онова, на което искам да обърна внимание. И което, струва ми се, е по-важно. Ето, обърнете внимание на това:

... Днес на обществения хоризонт се задават отново онези опасности, които могат да върнат страната в годините на безплодната конфронтация - безогледен популизъм, площаден национализъм, опорочаване на изборите, стремеж за навлизане на нечисти интереси в политиката... да не допускаме България да затъне в нов цикъл на противопоставяне и омраза, да не се руши това, което е постигнато с толкова усилия и трудности... ролята на предстоящите парламентарни избори - първите, след присъединяването на България към Европейския съюз... те ще зададат посоката за развитие на страната в условията на европейското членство - дали ще продължим още по-уверено и последователно по пътя на модернизацията или ще затънем в тресавището на нови обществени експерименти...

Позволих си да извадя тия моменти, понеже те са с възлово значение, а останалото в речта му е голословна и съвсем неуместна патетика, сиреч е крещящо празнословие. Да отбележим и контекста, в които е произнесъл тия думи: на честване на събитие с национална значимост, което той не се свени да използва за най-безочлива политическа пропаганда, в интерес на собствената си хилава партийка. Но върховното е друго: че тоя опитен мошеник си позволява да лъже, да изопачава и да извърта нещата дотам, че всъщност представя всичко тъкмо наопаки. Защото ако има някой, който да носи най-голямата отговорност за пълното опорочаване и за деморализацията на младата българска демокрация, това е тъкмо той: тъкмо по негово време политиката стана аморален сговор на прагматични и практични мошеници без никаква ценностна основа. По негово време беше направено именно така, че гражданското общество, което е най-здравата основа на всяка демокрация, беше обезсилено и обезкървено до крайна степен. Накрая, по негово време мафията получи такава огромна политическа роля, че почна да дирижира нещата единствено в своя угода.

Затова тъкмо по негово време се постигна пълния консенсус на политическите шарлатани от царското движение, на изневерилите на комунизма си комунисти и на безскрупулната гвардия ченгетата от ДС, който консенсус им позволи да крадат така, както никога в българската история не се е крало и пр. Крадоха до степен че пропищя цяла Европа и страната ни беше наказана с най-строги финансови санкции. Но мошениците, в чиито ръководен триумвират е самото изхабено и омърсено "величество", изобщо не се смутиха и заявиха най-нагло: "Щом Европа не ни позволява да крадем от европейските финансови фондове, то ние ще продължим да си крадем от българските пари, няма да спрем изобщо да крадем я?!". И същото време тоя безсрамник си позволява да изнася морални проповеди и да се прави на света вода ненапита?!

Та ето това смачкано отвсякъде в морално отношение нищожество си позволява да дава рецепти за това какво не трябвало да става тепърва в политиката, и то при положение, че общественото му доверие вече е точно 0.2%! Не трябвало да има "противопоставяне и омраза", не трябвало вече да се допуска "безплодна конфронтация", трябвало било да се пазим от някакъв "площаден национализъм", трябвало също да се пазим, забележете, от "стремеж за навлизане на нечисти интереси в политиката"! Искало се да не допускаме "да не се руши това, което е постигнато с толкова усилия и трудности"! Тук вероятно мадридският мошеник има предвид постигнатото от него самия (върнатите и надвърнати имоти и дворци!), а също и от неговите толкова самоотвержени крадльовци, знам ли, май точно това има предвид?! И накрая като капак човекът, който носи пълна отговорност за провала на европейското ни членство, за огромните финансови и още повече пък за морални щети, които това управление нанесе на страната, си позволява да твърди, че предстоящите избори трябвало да "зададат посоката за развитие на страната в условията на европейското членство - дали ще продължим още по-уверено и последователно по пътя на модернизацията или ще затънем в тресавището на нови обществени експерименти"! Това наистина е сюблимно: изглежда за този лъжльо "модернизация" е тъкмо пълната деморализация, която той донесе и насади в политиката на сегашната олигархична България! А пък "опасните обществени експерименти" в съзнанието на агента на КГБ с ник "Карточник" изглежда се асоциират с връщането към изворите на автентичната демокрация и с пробуждането на гражданската енергия, за която ратува сега десницата. Точно така е, така мисли, не може иначе да мисли този проскубан бивш монарх, който е същински резил за предците си, щото той именно има огромен дял за олигархичния триумф в един толкова грозен пропутиновски стил, който благодарение на неговата намеса в политиката се установи в многострадалното ни Отечество.

Това всичкото с горчивина го пиша аз, един исторически романтик, който винаги се е възхищавал на възвишеността и достойнството на монархията. Която винаги е била най-здрава основа на народния суверенитет: монархът е символ и олицетворение на народното единство, на моралното и духовно състояние на нацията. Да, бил съм и си оставам убеден принципен привърженик на монархията, която обаче беше изкоренена за вечни времена от българската душа от този пошъл хазартен играч, който пропиля без да се замисли историческата мисия на българската монархия. И то по същия именно начин, по който преди време продаде на аукцион ордените на дядо си Фердинанд Първи Български, провъзгласил в най-трудна ситуация независимостта на Третото Българско Царство! А днес неговият жалък потомък Симеон, унизен слуга на чужди (руско-кагебейски) интереси, е съвсем недостоен да представлява българската монархия, която навремето, в сътрудничество с велики държавници от ранга на Стефан Стамболов и в най-люта битка с имперска Русия защити суверенитета на България и извоюва независимостта й. Предотвратявайки в дълга двайсетгодишна битка грозната алтернатива да бъдем просто Задунайская губерния на Руската експанзионистична империя.

Ето защо тия, които са организирали честването на 100-годишнината на Царство България не са проявили някакъв особен вкус като са поканили за тържествата този, който направи всичко, за да закопае и короната, и царството, и достойнството на българите. Да бяха изнамерили наследниците на Стефча Стамболова по-достойно щеше да бъде и нямаше да е така срамотно. А тия дни Гоце Първанов, друг продажник на националната ни кауза и презрян слуга на Кремъл, ще се перчи на тържествата редом със Симеона, та двамцата по-нагледно да представят унизеността на днешна Европейска България, която те без замисляне превърнаха в руски троянски кон в ЕС и в НАТО.

Знаете ли с какво искам да завърша? Ще завърша с нещо, което може пък и да накара повече хора поне да се замислят. Което хич не е малко, впрочем. Та монархът по принцип и по някакъв неразгадан мистичен начин въпреки всичко символизира духовното и морално състояние на своя народ. Какъвто и да е Симеон, той въпреки всичко олицетворява нас! Да, сега ние сме също толкова жалки като нация колкото е жалък този Симеон, от който вече толкова силно се отвращаваме. И който толкова силно обичахме и посрещахме възторжено по площадите в оня паметна 1996 година. Какво ли стана с нас самите, защо всичко така коварно се обърна? Какво ли пък толкова се случи?

Жалки сме колкото него, защото допуснахме да стигнем дотук, допуснахме да ни се качат на главите тия ченгета, които ни срамят пред цяла Европа! И не само ги допуснахме, ами и ги търпим вече вижте колко стана време. А ще си върнем достойнството само когато изринем тази напаст на боклука на историята, та да започнем начисто.

А дали, впрочем, тая роля няма да изпълни сегашния "боклукочистач" на София, именно кметът Борисов?! Бившият бодигард на Симеона, когото този последният издигна в политиката дотам, че сега генералът е негов наследник в народната душа! Историята си знае работата, макар много често да облива с хладна и ужасно унизителна ирония ония народи, които допускат да се оставят на произвола на мошениците. Сиреч народите и нациите, които нямат длъжното съзнание за свобода и чест. Ние май сме от точно тия народи...

(За да не се приеме, че горният текст е проява на крайно лош вкус, след като на г-н Сакскобурготски се случи толкова страшно семейно нещастие - катастрофата с първородния му син - искам да отбележа, че той самият беше по-уместно да се въздържа в тия тежки дни от подобни публични изяви. Разбира се, съчувствам на болката му, но това не го оправдава за злините, които нанесе на страната и на българската демокрация.)

Агонията на българското образование е най-ужасното престъпление на калпавите ни управници

Ето че лятото се изтърколи, ваканцията мина и нашите деца отново тръгват на училище. На първия учебен ден пак ще се държат речи за "духовната мисия на учителя", за "възвишения смисъл на знанието и образованието", ще се изприказват още много такива патетични думи и фрази, ще се размекнат нечии меланхолични сърца, току-виж някой и сълза проронил между звъна на чашите, а пък след това всички веднага ще забравим и за училището, и за учителите, и за учениците. Защото всичко в тази сфера е станало само видимост, гола форма, ритуал, изпразнен от значимо съдържание: българското образование е в страшна криза, за която сякаш никой даже и не мисли.

Изобщо не мислят за кризата в образованието тъкмо образователните институции, заети главно със самите себе си, със своята величавост, с властта, с почестите и с далаверките си. Най-много от всички не мисли за ставащото в образованието образователният министър, който отдавна, ако схващаше поне една десета част от трагичността на ситуацията, не само би си подал оставката, ами и би се лишил сам от живот. Ала той изглежда изобщо не съзнава какво става и продължава да си стои там просто като абсурден паметник върху руините на фалиралата отвсякъде образователна система.

Правителството като цяло пък изобщо не е в час и не само че няма животворна стратегия за преодоляване на краха в тази най-важна сфера на живота, но и изобщо не му пука за нищо: то се е вперило маниакално в довършването на мандата, само за това мисли, пък ако ще всичко да иде на поразия. У нас властта сега се интересува единствено от възможните облаги от нея за своите лакоми партизани. Мнозинството от народа твърдо поставя кебапчетата по-високо от всички тия лиготии, именно духовните и интелектуални излишества, понеже за него единствена форма на духовен живот си остават чалгата на Азиса и остроумието на Митю Пищова-Питона. Ние сме първата нация в света, в която десетки години образованието си остава последната дупка на кавала, и то тъкмо в най-модерната епоха на всестранен разцвет на науката, образованието, технологията. Поради което се обричаме на всестранна мизерия едва ли не за столетия напред.

Ако в друга страна се случат такива безобразия - ето, сега властта се чуди как да пръсне бюджетния излишък, как да го прелее в своите обръчи от фирми, ала за нуждите на образованието никой думичка не обелва! - то там цялата нация мигом би въстанала и би натикала вредните си управници в миша дупка. У нас миналата година учителството показа, че положението е нетърпимо, че са нужни спешни и най-дълбоки реформи, показа също решимост да поеме бремето на промените, ала властта се направи на глуха. А пък това, че нацията люпеше в туй време семки и боцкаше кюфтета с вилиците, правейки обичайните гримаси и мълвейки, звучно мляскайки: "Абе кво искат тия бе, и туй дето им се дава е много, те нещо да не работят, те комай все си седят във ваканции?!", спаси правителството и удължи неизвестно докога агонията. Устремът на учителите беше прекършен по най-подъл начин, чрез подкуп на синдикалните лидери, чрез тяхното предателство и благодарение на пълното бездушие на гражданството. Всички си отдъхнаха, а агонията на "образователната система" продължи. Когато група обезпокоени граждани написа своя призив Гражданска акция: да спрем агонията на българското образование! даже и така показно отзивчивата блогърска общност се направи на ударена и никой, разбира се, не подкрепи призива. Както, естествено, е по най-добрия български обичай.

Много пъти съм писал по тия въпроси и сега просто не ми се пише, вече няма смисъл, всичко е казано отдавна, знае се, но тия, от които всичко зависи, не щат да си мръднат и пръста: Крайъгълният камък на образованието, Не наливайте ново вино във вехти мехове…, Академичният дух, идеята за университет и тяхната фалшификация у нас. Също така доста съм и направил нещо да се промени поне в моята област, ала всичко е било напразно: дебели стени от каменни блокове нима се разбиват с глава?! (“Освобождаването” на… свободата у нас самите) Ако средното ни образование е в най-ужасна катастрофа, то висшето пък изобщо се е разложило като отдавна гниещ мъртвешки труп: останал е само някакъв оглозган скелет, червеите са свършили работата си. Най-голямото престъпление на калпавите ни управници спрямо българската нация, за което никога няма да им бъде простено, е това, че допуснаха образователната система да ощетява всекидневно хиляди млади хора, с което лишиха нацията ни от що-годе по-достойно и човечно бъдеще.

Но в шумотевицата по откриването на новата учебна година никой няма да каже нещо за кризата, банкрута и катастрофата на образованието; напротив, ще слушаме умилителни песни и слова, ще поръкопляскаме със светнали от празнота очи и след това ще си отидем при своята си вилица, при биричката и при своите си приятно миришещи кебапчета. Майната му на образованието: защо ни е образование бе, я вижте че най-богати у нас станаха тъкмо най-необразованите, най-простите, именно мутрагените?! Глупаво е да се учи, важното е да си нахален и път в живота си все ще си пробиеш. Нека да учат само смотаняците, ний сме оправни, ний ще щракаме неуморно с пръсти, а пък животът ще ни даде останалото. Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет, нали тъй беше, а, баджанак?!

Президентстването на Гоце Първанов е поредица от гафове

Президентът пак се размърда в най-неподходящ момент и го направи, разбира се, по съвсем неадекватен начин. Аз не мога да разбера толкова ли е трудно в апарата на президента да се назначи поне един човек с нормална разсъдъчна способност, който да може да схваща, че не е редно да се правят гаф след гаф. Ето сега какво е благоволил да каже наш Гоце, обръщам ви вниманието най-напред на същински сюблимната част:

Относно идеята на БСП за "безплатните" пенсионерски почивки, президентът коментира, че това предложение е било разумно отложено във времето след дискусията по темата. "Нашите родители, по-възрастните ни сънародници, заслужават едно обгрижване във всяко отношение, в т.ч. и със създаване на подобни възможности, може би по-скоро с възможност за лечение. Но в тази ситуация, в контекста на очертаващата се предизборна година, това нямаше да бъде разумно решение и аз съм доволен, че правителството своевременно го сне на този етап."

Да оставим думата "обгрижвам", тъпите съветски думи са неизкореними от речника на кадровици от ДС и партийни кадри от преди 1989 година. Но има нещо, което направо шокира хората, които имат поне малко по-дълга памет от дву-тридневната. Защото в деня, в който се появи съобщението за прочутите почивки на 5 000 пенсионера на море и на планина, се разбра, че е имало "работно съвещание" на президента, премиера и председателя на НС, на което било решено как да се разпределя бюджетния излишък тази година. И между останалите "инициативи" на самия Гоце е била и тази по-активните в пенсионерските организации на БСП да бъдат изпратени на почивка на море за сметка на бюджета! Т.е. самият Гоце стои в основата на този невероятен гаф, за който аз писах още на другия ден: В уникално щура държава живеем: управляват ни, оказва се, чукундури!. Но ето че сега научаваме от безсрамните уста на самия президент, че "това предложение е било разумно отложено във времето след дискусията по темата". Сиреч сам признава, че оня, който го е предложил, не е нищо друго освен един формен идиот. Т.е. сам себе си нарича идиот. Защото идиоти са тъкмо ония, които правят предложения, чието отменяне след като се е е осъзнало, че са гаф, е "разумна стъпка". А пък като се прави на ни лук ял, ни на лук мирисал, президентът Гоце Първанов всъщност нас самите, гражданите, ни прави на идиоти.

Ама как няма да ни счита за идиоти след като го търпим толкова време тоя селски нахалник, безсрамник и тапигьоз. Не само го търпим, но и го избрахме, вярно, за наша чест, не с мнозинство: само 25% от общия брой на избирателите го избраха това чудо. Но той отдавна трябваше да бъде изритан след като се разбра, че години наред ни е лъгал, че няма нищо общо с ДС, а пък след това сам призна, че е бил ченге. Ама бил от "добрите", не от "лошите" и пр.

Срам и позор за нацията, която търпи вътриопашки като антинатовеца Гоце, президент сега - по волята на историческата ирония! - на една натовска държава. Ето само за това, ако имаше поне малко чувство за срам, би си подал оставката. Ама как да си я попаде, като той е там, на най-високото място само за да ходи на лов за вълци и за лисици, а не за някоя смислена работа. А иначе президентстването му е поредица от гафове, гаф след гаф, ден след ден, и винаги ни лук ял, ни лук мирисал.

Ненавистта на враговете на свободата ще бъде пречупена ако трябва и със сила

Преди седем години, на този ден, в Ню Йорк тия, които невероятно силно мразят западната цивилизация на свободата, демокрацията и човечността, нанесоха своя така жесток терористичен удар. Срещу Америка, най-мощната опора на свободата, демокрацията и хуманността: да, без Америка и нейната мощ този свят може да стане кошмарно място.

Слушал съм извратеняци и у нас, които без свян са ми казвали, че се били радвали на това, че Америка е ударена така жестоко - и че й било най-после отмъстено право в сърцето. Тия също са ми казвали, че им било най-приятно да гледат как “гаднярите-американци” скачали от 100-ия етаж, та да не изгорят живи. Явно им е било много приятно да си представят как тия хора летят стотици метри в бездната и след това се размазват на асфалта…

Аз пък изпитвах тогава съвсем други чувства. Има хора на този свят, за които човешкият живот е нещо свято, и затова отнемането му по каквито и да е подбуди, дори и "най-величави", е винаги престъпление. И няма значение каква е националността, каква е расата, богат ли е или беден, или пък къде живее: всички ние сме Божии чада и имаме еднакво право на живот. Така ме е възпитала да мисля западната цивилизация, която уважава индивидуалността на човешката личност и нейното свещено право на живот и свобода.

Има и други хора, които обаче са на път да загубят човешкото у себе си. Това са поклонници за злобата, на завистта, на ненавистта. Те са способни на всякакво зверство в угода на своите утопии и предразсъдъци. Такива бяха и са все още комунистите. Такива са терористите-ислямисти сега. Такива са и много болни глави у нас, които получават нервни тикове като чуят думата свобода. Или примерно думата демокрация. Които не понасят ценностите, върху които е устроена западната цивилизация на свободата и на човечността. Объркани глави и у нас има много, прекалено много. Свестните само дето недостигат...

Та да си спомним в този ден за тия, които умряха на днешния ден преди седем години само защото са имали една "вина": че са били свободни и че обичат свободата. Че са били граждани на Америка, страната, която поставя най-високо от всичко друго свободата. Америка, чийто народ благодарение на свободата си постигна всякакви чудеса, много величие, също и богатство. И затова така го мразят всички ония, които просто не намират сили да поемат и те по благословените от самия Бог пътища на свободата.

Тяхната ненавист обаче ще бъде пречупена ако трябва и със сила: никой няма право да използва други човешки същества като средство за постигане на някакви цели. Каквито и да са тези цели: човекът сам по себе си е най-висша цел за човека...

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ТЕМАТА: Кои са терористи и кои - борци за свобода?

Почнат ли службите да решават кое е "правилното", от свободата ни не е останал и помен

Теодор Дечев е написал в блога си изложение със заглавие "Философът Ангел Грънчаров смята, че съм против свободата на словото. Аз пък мисля, че го защитавам не от вчера", което може да се прочете ТУК. То всъщност е реакция на моя публикация по повод на негова предишна позиция, която е наречена "Над всички други съображения стои безусловната по важност за човека свобода", може да се види ТУК. Благодаря за реакцията на г-н Дечев спрямо моята позиция, понеже и двете служат за установяването на истината по един съвсем немаловажен обществен въпрос.

Най-внимателно прочетох вече нюансираната позиция на г-н Дечев и искам да му се извиня за всички ония внушения в моя текст, които засягат личността и политическото му минало, доколкото такива наистина могат да се открият в написаното от мен. Защото всичко това съвсем няма отношение към спора; признавам грешката си че изобщо засегнах този аспект.

Г-н Дечев е аргументирал обстойно позицията си, така че ония недоразумения, които подведоха и мен, сега, струва ми се, са отстранени. Въпреки всичко искам да обърна внимание на един момент от изложението му, който според мен е възлов. Ето какво пише в края на обръщението си към мен:

Няма да отнемам повече място в блога Ви, само ще повторя, че сайтове като „Опасните новини” нямат никакво отношение към въпроса за свободата на словото и свободата на изразяване. При „Опасните новини” няма личност, която да се е „изразила” и чиято свобода да е застрашена. Има една виртуална клюкарница, в която са поместени известен брой текстове, които можем за отнесем към жанра „вулгарен роман” на покойния Христо Калчев. Разликата е, че покойният Христо Калчев се подписваше под текстовете си. Всъщност, „Опасните новини” не се различават от разпространените драсканици по стените, където разни девойки биват обвинявани в леко поведение.

Не знам чии права на изразяване ще бъдат нарушени, ако някой вароса стена, на която пише, че „еди коя си е к---а”. Извинявам се за цитата, но такава е и „естетиката” на „Опасните новини”.

Никой не е длъжен да харесва „героите” на „Опасните новини”, но има достатъчно основания те да бъдат критикувани, нападани и дори безкомпромисно атакувани публично, без да се слиза на нивото на „Опасните новини”. Това е моята позиция, която до сега съм формулирал многократно.

Аз искам по повод на тия думи да кажа нещо, което според мен е важно. Г-н Дечев, ние, хората, имаме една крайно субективна способност, наричана най-често "оценъчна", благодарение на която схващаме смисъла на нещата, тяхната значимост за нас самите, отношението ни към нашите собствени интереси, в това число и най-коренните. Но тази човешка способност наистина е крайно субективна и няма как да е друга: ние не можем да имаме еднакви оценки за нещата, и слава Богу, че това е така, в противен случай щяхме да сме загубили голяма част от своята човечност. Да имаме еднакви оценки означава да сме се обезличили в крайна степен. Смятам, че ще се съгласите с тези базисни твърдения.

Ето сега по отношение на конкретния казус. Т.н. сайт "Опасните новини" вие го оценявате по определен, ваш си начин. Аз лично, признавам си, не бях посещавал този сайт преди да се вдигне шум около него, но изхождайки от презумпцията и от конституционното право за свободно изразяване не съм могъл да имам нищо против едно такова място в интеренет, пък каквото и ниво да има то, също така и независимо от позициите му, моралните му преценки и пр. Нека да има разнообразие, нека читателят да има възможността да избира между най-различни гледни точки спрямо случващото се у нас, та да може сам да си изработи собствена позиция. И ето че сега държавата е преценила, че някакъв сайт бил нарушил незнам какви си принципи, поради което било допустимо да бъде подложен на репресия, и то чрез използване на служби, които ние, данъкоплатците, издържаме с данъците си. Този сайт е набеден за "лош", за "неправилен", за "пошъл" и пр., и то от институции, които едва ли имат прерогативите да дават такива меродавни оценки. Вие с вашата позиция фактически се солидаризирате, понеже Вашата лична оценка за сайта "Опасните новини" съвпада с официалната, тази на институциите. Но това съвсем не е основание някой да бъде репресиран, пък дори и огромното мнозинство от хората да е против него, да не споделя позицията му. Ще кажете как така или защо, ето защо.

Защото, представете си, утре някой ще вземе да тръби, че аз, или Вие, или някой друг, който и да е, има "неправилна", "вредна", "противодържавна", "опасна" и незнам каква си още позиция. И започне този бдителен гражданин да апелира за необходимостта от прилагане на репресии. И ако тогава, както и сега ние, хората, които имаме публично заявени позиции по острите проблеми на нашия обществен живот, си замълчим най-подло, казвайки си "Тоя пък наистина може и да е лош, нека му, щом се мисли за оригинален, нека да го репресират", то тогава вече става опасно: застрашена е свободата на всички! А това всъщност е най-важното за нас, хората, които искаме да живеем в свободно общество. По тази причина смятам, че когато някой някъде призовава към прилагане на репресии спрямо "неправилно мислещите", които при това били, представете си, "анонимни", на мен това ми се струва осъдително. Нека гражданите, читателите и пр. могат свободно да решават кой е прав и кой е крив, всеки за себе си. Почне ли държавата да решава вместо нас кое е "правилното", "обществено целесъобразното", тогава от свободата ни вече не е останал и помен.

Ето затова възразих срещу Вашата позиция. Разбира се, има още моменти, по които се налага да обменим мисли. Въпросът не е прост и лесен. Трябва най-внимателно да се преценява. Аз в момента нямам възможността да се разпростирам повече, но при желание можем да поговорим и друг път. Мисля обаче, че тук успях да кажа основното в позицията си.

Иван Костов за алтернативата на сегашното гибелно управление

Лека полемика около злокобната и кървава дата 9-ти септември

Блогърът с лява ориентация И.Марков е написал статийка, представляваща нескриван опит за реабилитация на "славния" 9-ти септември 1944 г. Което е гнусно, показва непоправимостта, нелечимостта на тази ляво-комунистическа зараза и проказа по-специално по нашите земи. Написах там един своя коментар, а също така направих видеоклип, в който също коментирам "великата дата" 9-ти септември. Ето какво счетох за нужно да напиша там:

Излишно е да се прави някакъв коментар. Ако в съвременна Германия някой почне да пише колко значима дата е вземането на властта от националсоциалистите (при това взета легално, с избори, а не с преврат и чужда окупация, както е у нас!) как ли ще възприемат думите му?! Като диагноза за необходимостта от спешна психиатрична помощ.

Жалкото е обаче, че подобни писания у нас явно не получават нужния отпор щом наново и наново, и то хора с претенция да са модерни, ни сервират жалки опити за реабилитация на комунистическата символика и фактография.

Ще кажа обаче само това: всички тия, които се шибат по гърдите, че били вече "социалдемократи", "модерни", "европоцентрични" и не знам какви си, и в същото време нямат смелостта решително да осъдят зверствата на комунистите, започнали тъкмо от 9 септември, са си все същите непоправимо увредени от комунистическата проказа, които само временно се представят за незнам какви си, а всъщност трепетно чакат сгодния час да покажат истинската си природа.

Моят баща, Бог да го прости, ми разказваше едно време следната случка, станала навръх 9-ти септември 1944 година, в моето родно село (тогава), а сега малко градче Долна баня. Ще я разкажа и аз сега.

В тогавашна Долна баня имало една дъскорезна фабрика, която давала поминък на много хора, горски работници, дърводелци и пр. Нейните собственици били двама братя, уважавани хора, които често помагали на бедните, откликвали на нуждите им най-човечно и пр. Също така имало един свещеник, добродетелен човек, също много уважаван от местните хора. И ето какво станало на "великия Девети", както го пишеха доскоро.

Баща ми тогава е бил дете, на 8-9 години, но видяното никога не можа да се изтрие от паметта му, до самата му смърт. Като дошъл 9 септември местните комунисти арестували двамата братя-фабриканти и свещеника, докарали ги с камион, вързани като добитък на площада, в прахта, и след това пред очите на децата и на хората ги разстреляли публично, за сплашване на населението, за пример, че новата власт ще бъде оттук-нататък безпощадна. Да, ей-така, с автоматите, застреляли тримата видни долнобанци, единият дори духовно лице, след това ги качили на камиона обратно и ги закарали някъде, където ги заровили като добитък - никой не е знаел гроба на тия хора. Стана така, че наследниците на свещеника живееха в същата махала, в която живееше и моето семейство. Като деца сме обсъждали тази история, питали сме, но по-големите не отговаряха на въпросите ни, особено близките на свещеника - мълчаха, понеже това, че са произхождали от рода на "народен враг", за какъвто е бил обявен селският свещеник, им е донесло безчет притеснения по-късно, в годините на "народната власт".

Това е, съвсем истинска история, нека някой, ако иска да се увери в достоверността й, да иде в Долна баня, и да пита по-възрастни хора. Аз я знам тази история от моя баща, Бог да го прости! Аз лично не мога да уважавам една такава дата, на която са се случили толкова злокобни и жестоки събития. Аз изтръпвам като си представя как пред очите на малки деца са избити най-уважавани местни хора - подобна травма не може да се прости никога. Затова от моя род, моите чичовци, братовчеди и пр. нямаме нито един комунист...

Абе, Марков, ако на теб ти се беше случило същото, да си бил ти на мястото на моя баща и като дете ти да беше видял с очите си как комунистите убиват възрастни и уважавани хора на площада, какво сега щеше да мислиш за Девети септември?! Много ми е интересно какво ще отговориш... благодаря!

Душевние терзания праведних рабов Дачко, Нено, Харалана, Радана и Николая

Свидетели сме на това как мре в ужасна агония един вестник, вестника на Явор Дачков "Гласове". Последният му брой е свидетелство за този жалък край, за което вече се писа на едно място. Аз участвах в дискусии (ТУК) и също писах достатъчно (ТУК) по тия проблеми. Сега искам само да обърна внимание на заключителните акорди на титаничните усилия на тази групичка дето е изтипосана в заглавието - Явор Дачков, Нено Димов, Харалан Александров, Радан Кънев и Николай Михайлов. Която, както е известно, развя байраците на най-лютата битка против всякакво предизборно и следизборно сътрудничество на "праведниците-демократи" с ГЕРБ и с който и да било друг. Става дума за последния брой на в-к "Гласове", който наистина ми дава право да поставя такава диагноза за неминуемост на скоропостижната му смърт.

Освен че на 3-та страница е изтипосана порнографски остроумната статия на блогъра Н.Павлов, която погнуси много хора, заявили вече, че едва ли повече ще си купят този вестник, на стр. 7 имаме фундаменталното творение на друг един блогър, именно ZEMARIA. А пък на следващите две страници, 8 и 9, е прострян капиталният труд на самия Явор Дачков пак по същата тема: за това колко е лош вече Иван Костов, и тра-ла-ла, и ала-бала, и прочие, и тъй нататък. Съветвам ви все пак да прочетете тия няколко материала, свидетелстващи за моралната агония на групичката праведници, които приеха на нож всеки опит за търсене на изход от тежката ситуация около сегашното мафиотско управление. Вещае се непременната гибел на "дясното", на ДСБ, плюе се Костов така неистово, че Т.Тошев сигурно ще прати журналята и репортерките си на стаж и на кратък курс по плюене, понеже дачковите хора комай се престараха, та биха всички рекорди в тази насока. Отвратителна е тази толкова скоропостижна дегенерация на упоменатите праведници, дотолкова, че човек неволно се пита дали пък правителството, за да доизкара мандата си, не взе че плати на тия правдолюбци някой лев от бюджетния излишък, щото иначе аз не мога да си обясня туй рвение, тази страст и тия емоции.

Искаше ми се да ви предам тук най-сюблимните места, които до такава степен са "самооливане", че на критично и скептично настроения човек просто му не му се налага нищо да казва. Но като се зачитам сега, ме обхваща гнус, направо почва да ми се повръща, та затова ви препращам, ако искате, сами да попрочетете нещо: вестникът още е по сергиите, никой не го купува, той ще умре не само заради аскетизма на главния си редактор и на авторите си, ами и затуй, че останалото човечество явно хич не се вълнува от техния толкова показен моралистичен плам. Та на дългото абстракно и изсмукано от пръстите писание на този ZEMARIA вие можете да му хвърлите един поглед, аз вече посочих къде, на мен ми остава честта да ви покоментирам съвсем малко дългия капитален труд на самия Дачков, лейбгвардейски подофицер от този ангелски "батальон", състоящ се все от несрещани никъде другаде по земята и небето праведници. Казах "батальон", но това е заради красотата на слога, иначе всъщност праведниците са само една шепа хора.

Дачков прави най-пространни обосновки и анализи, в които смирено повтаря това, дето е научил от словоохотливия Харалан, друг един морален колос на съвремието ни, за който вече писах, а също и тезите на преподобния д-р Николай Михайлов и дори на най-страстния ренегат Нено Димов, за който пък изобщо не си заслужава и да се пише. Тоест статията на Дачков е нещо като компедиум на тази толкова по ангелски чиста и правдолюбива мъдрост, която нашите морални колоси наистина усърдно демонстрират по медиите напоследък. Понеже не ми се преписват от вестника най-сюблимните моменти в адвокатската пледоария на Дачков, ще се задоволя с привеждането един наистина върховен момент, от който вероятно ще настръхнете от вълнение като си представите, че живеете в едно и също време с толкова чист човек и най-висш "ентелектуалец" като самия Дачков:

Тезата им е следната: вие, идеалистите, я докарахте дотук с вашето морализаторстване. Вдъхновени са от Костов, който е избрал да тушира всеки вътрешен разговор за гражданското състояние на собствената си партия с израза "интелектуално хленчене". Така се нареди в лявата традиция на Хрушчов и Живков, които смятаха интелектуалците за пречка и от време на време убиваха по някой. Името на Георги Марков припомняме днес. С това не искам да кажа, че Костов е злодей, а само че споделя същия примитивен възглед за по-дълбокия поглед върху политиката, присъщ на диктаторите от времето на комунизма. Той избра да ни раздели на интелектуалци - съзерцатели, и политици - хора на действието...

И така натататък, за да не накарам читателите си да заспят, спирам дотук. Дачков се самообявява за интелектуалната морална съвест на нацията, поне на дясната нация, нищо че позицията му е толкова удобна тъкмо за лявата й част. Като чете човек такива сълзливи словоизлияния неволно му идва в ума и натрапчиво почва да се върти там изразът "морални талибани", който най-добре пасва на тия радетели на "светата истина" и на върховенството на чистия морален закон, който само те спазват, а пък всички останали са прогизнали от пороци, разврат и мръсотия.

Да, ни повече, ни по-малко, тия хора с фундаментални разбирания за морала се самообявяват за нещо като пърхащи с крилца ангелчета, които са влезли в люта битка с политическата и нравствена поквара, от която искат да ни предпазят и нас. Ала усилията им, подчертавам, пораждат само скука и неудържими пориви към прозяване у читателите, които са свободни от спазмите на подобен външен, показен и фалшив моралистичен фанатизъм.

С това завършвам и повече няма да отделям внимание на тази групичка праведници, понеже тупането по космясалите гърди и крещенето от сорта "Моралът е само у нас, никъде другаде, всички освен нас, са мръсници, елате тука, тука е най-възвишената и нравствена чистота, ний сме светците, ний сме праведниците, тук, при нас, таварищи, е самата истина!!!" може да предизвиква само лека гримаса на съжаление у нормално реагиращия човек и гражданин. Мир на праха и на така скоропостижно починалия вестник "Гласове"!

Това е политиката: борба на хората за свобода!

Чух тази мисъл току-що, и то, представете си, по телевизията, в един американски филм. Сигурно много хора са го гледали, но едва ли някому са направили особено впечатление тия думи. Аз обаче считам, че думите "Това е политиката: борба на хората за свобода!" са възможно най-лаконичния израз, благодарение на който може да се схване точния и най-дълбок смисъл на "нещото", което наричаме политика.

И, между другото, за себе си изясних каква е тази моя отдаденост напоследък на политиката: уж съм философ, а пък политиката крайно много ме занимава. А то било заради свободата, която, не зная дали си давате сметка за това, е главна тема на философията. Ето че, бидейки философ, размишляващ над темата за човешката свобода, аз по най-необходим начин се интересувам от политика, ангажиран съм силно с нея. Ето защо се радвам на този толкова синтетичен израз, помогнал ми да разбера нещо значимо за мен самия.

Надявам се и на вас да помогне както помогна на мен. А филмът, в който се казаха тия думи, го хванах съвсем случайно, след като отдавна е бил започнал, гледах пет минути, и за мое учудване чух упоменатите думи. Ето на това му се вика случайност! Или изобщо не е случайност, ами е съдба. Знам ли?!

А че филмът е американски е предпоставка да бъдат казани такива думи: за американците свободата е най-важното. Тя е ядрото и на тяхната мечта, на американската мечта. Тяхната мечта произлиза от свободата, те най-много нея ценят, а ние, българите, какво ли ценим? Имаме ли си изобщо мечта? Аз по тази причина харесвам и даже боготворя американската нация. Свободолюбиви са до маниакалност, за свободата са способни на всичко: фанатици на свободата са те, американците. Същите са като мен...

Тия последните неща ги казах (написах) специално за да подразня антиамериканистите. Лекичко да се погавря с нервозността им. Шегичка... майтап де!

Бре, таралеж ли е туй в гащите ми - или е нещо още по-лошо и миризливо?!

Един от малцината леви блогъри, известен с несъзнаваната си пристрастрастеност към паралогизмите и абсурдизмите, именно Илия Марков, пак е написал несмислена статийка, в която показва извънредната си загриженост за ситуацията в партията ДСБ. Прочетете текста, любопитен е, особено за ония, които си падат като мен по удоволствието, пораждано от изпъстрената с противоречия куриозно-претенциозна, но празна "мисъл". Като капак на всичко е нарекъл писанийцето си "Не му завиждам на Костя" (има предвид Иван Костов), вкарвайки си с този русизъм такъв превъзходен таралеж в гащите, че изобщо няма да се учудя ако промени заглавието веднага след като му показах какво точно е направил.

Е, няма как, не можах да си позволя да изпусна хубавата възможност да покажа на този ляв ентусиаст какво всъщност е казал. По тази причина написах в блога му следния коментар, който, за да го запазя за историята, го публикувам и тук - в случай че Илия Марков, ядосан ми отново, току-виж го изтрил:

Твърдението "ДСБ е заплашена от маргинализация и постепенно загиване, поради това, че партията вече не е способна да активизира мащабен електорат и дори не е сигурно дали ще участва в следващото Народно събрание" съвсем не се съгласува с особеното ти внимание към една "маргинализирана партия"; т.е. визираното противоречие обезсилва тезата ти; така че по-добре нищо да не беше казал. :-)

Гледам, че съвсем немотивирано си се загрижил за Иван Костов, докато в значително по-тежко положение е собственият ти лидер, съветският гражданин Серьога Дмитрич; не е зле нему да дадеш някой и друг съвет; Костов при това е доказал, че умее сам да взема най-тежки решения, докато вашият лидер пък доказа, че изобщо не го бива за тази работа. :-)

И гледам също, че напоследък засилено си взел да даваш квалификации кой е "автентичен десен" и кой не е. Замисляш ли се обаче, че критерий за това кой какъв десен е не може да бъде крайно ограниченото от лява обремененост схващане на един левичар като теб самия?! :-)

Просто правиш "мечешки услуги" на някои десни като г-н Радан, щото твоят атестат че е "автентичен десен" се възприема крайно скептично в нелява аудитория. Същото стана с твоите суперлативи спрямо избирателя на ДСБ Николай Павлов, когото успя да вкараш в небрано лозе, провъзгласявайки го за "автентичен ляв блогър". Мисля, че пришиването на етикети на този и онзи не е благодарно и смислено занимание... освен ако "партията" не те е натоварила специално с тази мисия в блогосферата.

А относно съветско-руското име "Костя", с което този умен блогър е нарекъл Иван Костов, бивш премиер на България, и то при положение, че неговият собвствен, управляващ ни в момента лидер по документи е със съветско-руско презиме "Дмитрич" е тъкмо оня таралеж, за който споменах в началото. То да беше таралеж както и да е, ами изглежда е нещо още по-лошо и миризливо! Ето защо на мен не ми остана друг избор да констатирам следното, обръщайки се към читателите на оня блог: "А за това, че в заглавието има руското име "Костя" няма какво да се чудите: таварищите са си с автентична и съвсем ненакърнена руско-съветска закваска :-)

Пък дори и да се се дегизирали в най-луксозни костюми като своя идол Дмитрич, та да мязат на "модерни" и "европейски", то нищо чудно под костюмите им още да има по краката им непрани и твърде миризливи руски партенки. Това го добавям ето сега - като една подходяща метафора, не иначе, да не си помислите нещо лошо, няма такова нещо?!

Над всички други съображения стои безусловната по важност за човека свобода

Попадам тази сутрин на написаното от Т.Дечев, който не одобрявал стореното от Невена и dzver-ът "възкресяване светите мощи" на сайта „Опасните новини”, именно ТУК и ТУК. Социалдемократът Т.Дечев обаче е недоволен от това, като съображението му е любопитно: "подобни сайтове са покушение срещу свободата на словото и злоупотреба със съвременните средства за комуникация". Да, ни повече, ни по малко така смята.

Левите много често подкрепят всякакви екстравагантни, разминаващи се нормите на обичайния човешки морал щения и инициативи на държавната власт: защото за тях по презумпция държавата винаги е по-горе от индивидите. Докато всъщност истината е точно наопаки: индивидите се първото, а държавата е производна и трябва да служи на всички нас. Не ние трябва да й служим, а тя на нас трябва да служи: дали някога и левите ще разберат толкова просто нещо?!

Разбира се, неговата позиция ме накара да реагирам. Оня ден Иван Бедров реагира по случая с репресията срещу сайта "опасните" от ДАНС, написвайки коментара Антибългарският интернет. При него написах тия думи:

Ами всичко е логично: страната ни се путинизира усилено, нормалното е да се тури ръка и на интернет. Само той остана извън държавния контрол! Не може да има свободни територии в страна, в която вече свободата и демокрацията са само думи. Не може да има и свободата на словото в страна, в която мнозинството от хората вече са приучени най-упорито да мълчат.

Също съвсем друга в сравнение с тази на Т.Дечев е позицията на големия български журналист Иво Инджев, който при това е с най-будно гражданско съзнание - съвсем рядко изключение у нас! - написал Давим се кротко в собствен SOS. Аз при Иво Инджев си позволих да напиша следното:

Тия управляващи и този президент правят всичко, та страната ни да стане умалено копие на путинизирана Русия. И напредват: обезкървиха медиите, пречупиха журналистиката, дадоха простор на подлизурковци от типа на В.Велева. Почва се най-напред от завладяването на медиите, та да настъпи накрая блажено мълчание, в което всеки произвол и всяка злоупотреба ще си остане непроницаема тайна. След това ще ударят още по-решително нетехния бизнес, ако такъв все още има. Ето, и политическия живот кажи-речи стана мимикрия, демокрацията ни е поругана. А сме, представете си, в Европейския съюз: каква ирония?! Властта е такава, каквато й позволяват да бъде гражданите, народът. Тази мисъл е на великата В.Новодворская. За ситуацията у нас сме виновни и ние, гражданите…

А ето сега като прочетох неубедителните аргументи на Т.Дечев, си позволих да коментирам следното и при Невена, и при Дзвер-а:

Свободата по принцип, а особено пък свободата на изразяване, е свята. Никакви съображения от държавна или политическа важност не могат да бъдат основание за ограничаването на човешката свобода, за ограничаването на нечия свобода. Опасно е да се смята, че понеже "дадени личности били незнамкакви си", та по тази причина нека да цензурираме мненията им.

Принципът е: над всички други съображения стои безусловната по важност за човека свобода! Допусне ли се тук-там да се наруши този принцип в именно на държавни или политически съображения от "особена важност", а също дори и в името на някакви измислени абстрактни "морални принципи", "принципи за доброто на всички" и пр., тогава свободата именно на всички вече е застрашена, поради което всички сме в правото си да окажем отпор. Имаме също така свещеното право да се борим за свободата си, да я защищаваме, да жертваме всичко друго заради нея.

Защото ако някъде някому отнемат или ограничават свободата, а пък останалите по наш народен и български маниер си казват: "Нека му, той беше много лош човек и сигурно е сгазил лука!", то това е предпоставка скоро от свободата именно на всички да не остане и помен.

Ето защо аз протестирам срещу репресиите над дадени сайтове от страна на тайните служби на олигархичната държава! Защото те застрашават и моята свобода, даже в още по-голяма степен застрашават моята, на отделния човек свобода. Ако искаме съвсем да станем държава, подобна на Корея, Китай, Русия или Куба, нека да си стоим и да гледаме как репресират този или онзи, и смирено да чакаме своя ред - като най-малодушни и подли жертви.

Поздравления за блогърите, които реагират в защита на свещената за всички нас свобода. Която именно е наше конституционно, а най-вече човешко и морално право. За свободата си трябва да се борим всеки ден. Защото тя по начало е на първо място по важност за всички човешки същества! Включително и за онези, които още не са разбрали това и по тази причина не им пука, че някой някъде се опитал да резне свободата на друг човек, обявявайки го за "лош", "ненадежден" или "вреден" за държавата. Оттук тръгва всяка диктатура, това е началото на пътя към робството: ако се мълчи овчедушно...

(Забележка: първата снимка е от блога на И.Бедров; другите не помня откъде са.)

В гражданска TV *Свободна България*: "Смачкайте гадината с... писалка!"

Видеоклипът с моя коментар на посочената тема може да се види и чуе ТУК.

Уволнението на Станишев: граждански акт с огромен символичен смисъл

Започна подписката за уволняване на некадърното, арогантно, крадливо, лъжливо и поради всичко това срамно и унизително за европейска България правителство "Доган-Станишев-Симеончо". Тя е предложена на нас, работодателите на правителството, от опозиционните партии ДСБ, СДС, ГЕРБ, инициатори на този съвсем цивилизован акт, който може да активира гражданското общество за по-решителни действия. Това е своеобразен референдум, в който ще се установи каква част от българите са автентични европейци и каква част е все още с азиатско-гоцево-путински манталитет.

Лично за мен тази акция е добро начало, въпреки воя на някои уж радикални среди, които обаче дори несъзнателно правят всичко за бетониране на жалкото и унизително статукво. Защото ако не започнем действия за бутане на позорящото ни правителство ще обречем страната си на нови и нови щети: управлението на ченгесариата, обединен около Гоце и Доган, е изцяло вредно за европейска България. То е и най-решителен опит за връщането на България в прокрустовото руско ложе, където безжалостно се издевателстват с нас. Ето защо и аз вече подписах своята заповед за уволнение на антибългарското правителство - въпреки че съм го уволнил публично много отдавна.

Та който желае да подпише своята заповед за уволнение на Станишево-Догановото правителство може да го направи за една минута ето оттук. Такова едно символическо действие има огромен смисъл за активиране на гражданското демократично съзнание: ние, обикновените граждани, сме работодателите на всички институции. И когато не сме доволни, когато оценяваме, че властта вреди, вместо да допринася, сме в правото си да им отнемем мандата, сиреч да ги уволним.

В други страни самите управници не чакат избирателите да ги уволняват или да протестират, ами когато направят гаф, сами си подават оставката. Да, но това става в цивилизовани европейски страни с демократична култура, а у нас арогантните властници не са способни на такъв нравствен акт. Ето по тази причина се налага да ги уволним. Ако не подадат оставка и продължат да нахалстват да управляват, тогава ще се наложи да им покажем по други начини че няма да е тяхната, а ще е нашата. Ала все отнякъде трябва да се започне.

Днес стартира успешно това общо дело на опозицията из цялата страна. Да е на хаирлия! Докъм края на месеца трябва Станишев да си е отишъл. И да почваме да избираме нови управници, че тия доказаха, че са негодни. Годни са само да крадат. Ако не само не ги уволним, ами не ги и накараме да върнат откраднатото, това ще означава, че българската демокрация не работи. От нас се иска да я задействаме да проработи. Само ние можем да направим това: от нас се иска все по-ескалиращ граждански натиск до падането на арогантната власт. Няма друг начин. Хубавото е, че всичко зависи само от нас, не от тях: ние сме суверенът, а те са наши слуги. Трябва да им дадем да разберат най-сетне това решаващо обстоятелство. Особено на арогантния малчик Дмитрич и на неговите наставници Гоце и Сава Доганов трябва да покажем, че господарите сме ние, а не те.

Единственият автентичен и достоен национален празник на суверенна България

Днес е 6-ти септември, единственият автентичен и достоен национален празник на суверенна България; другата България, русофилската, празнува 3-ти март. Това е положението, имаме два национални празника за да се самоунижаваме пред "освободителката" Русия. Какво да кажа тук още? Ще кажа най-важното: когато ние, българите, решаваме да обединим българските земи, "освободителката" Русия скоква и жестоко ни наказва. И даже подскокоросва Сърбия да ни нападне и да ни забие нож в гърба: да не мислите, че сърбите просто ей-така, за едното нищо са ни нападнали - както пише в учебниците по история на нашите деца?!

Историята трябва да се знае и да се тълкува вярно. Тоест трябва да се осмисля. Защото в нея има пребогат смисъл. Ето, в тия дни "освободителката" Русия жестоко наказа един друг народ, който също е освобождавала: грузинците. Пред очите ни ги наказа, ала мнозинството от нас, българите, не се усетихме за какво е знак и символ това агресивно действие на Русия. Нас пък Русия ни наказва по друг начин: унижава ни, под нейн диктат продажните български управници подписват изгодни само за Русия договори, само и само да и угодят и да задоволят тщеславието й, нарича ни свой "троянски кон" в Европейския съюз и в НАТО и какво ли не още. Европа ни санкционира като спря парите, а пък руските мекерета, които ни управляват, веднага ратифицираха споменатите договори с Русия, за да покажат на Европа кой е истинският господар на България. И веднага удариха третата "първа копка" на АЕЦ "Белене", удари я Дмитрич, съветският премиер на България! Ала нека да се гаврят с нас щом ги търпим още!

Иван Бедров днес е написал статия "Антибългарският интернет", в която казва доста фрапиращи истини за сегашното поведение на властта, именно най-вече битката й срещу свободата в интернет. Да, точно такава битка води днешната проруска българска власт, като определя свободата като "анонимност" - вижте колко са хитри тия таварищи бе?! Страшни са, неслучайно са верни ученици на таваращите от КГБ, които безконтролно се разпореждат в Русия. Това се иска и на нашите таварищи тук, искат да превърнат нашата България в умалено копие на олигархична путинска Русия. Това мечтае ден и нощ наш Гоце. А пък Дмитрич го носи в сърцето си от рождение.

Ето затова си позволих да напиша като своя коментар в блога на Иван ето тия думи:

Ами всичко е логично: страната ни се путинизира усилено, нормалното е да се тури ръка и на интернет; само той остана извън държавния контрол! Не може да има свободни територии в страна, в която свободата и демокрацията вече са само думи. Не може да има и свободата на словото в страна, в която мнозинството от хората вече са приучени най-упорито да мълчат.

Давам нишка на другарите от ДанС да се заловят за мен и затова ще кажа:

Нека тия свободни български граждани, които не сме съгласни с всичко, което става напоследък в държавата ни, да дойдем довечера на паметника на Съединението в Пловдив, където ще бъдат президентът и премиерът. И нека дружно да освиркаме тия две руски мекерета, които е гавра да присъстват на честването на най-българското дело! Срещу което тяхната "освободителка" така твърдо и коварно се противопоставя, и за което най-сурово ни наказва. Знам, че "Атака" ще бъдат там и няма да пропуснат случая да ги освиркат. Аз, Ангел Грънчаров, който много съм писал против "Атака", тази вечер ще бъда също от "Атака"!

А тук ще добавя ето това: Нека, приятели, дългочаканото българско пробуждане започне тази вечер от площад "Съединение" в Пловдив! Нека българският дух започне своя възход тази вечер, защото прекалено дълго допуснахме да ни унижават. Нека докажем, че разбираме свободата си и никому няма да я подарим, даже и на коварната "освободителка". Да живей свободна, демократична и европейска България! Да кажем твърдо НЕ! на азиатщината в българската политика тази вечер - ето затова ви призовавам да протестираме! Дай Боже да е отрезвял най-сетне този наш народ-търпеливец, защото иначе добро не ни чака!

Властта прави това, което й позволяваме ние, гражданите

Вчера излезе брой 2, година първа на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Името му показва, че това е вестник на гражданите, на свободните и на политически активните хора. Защото да си гражданин означава да не си индиферентен спрямо проблемите на страната, в която живееш.

Да си гражданин условието е да си по-напред личност. Правете си сметка в каква ситуация се намира личностното начало у нас след като фактите говорят, че гражданско общество у нас нямаме, т.е. налице е остър дефицит на личности.

Вестникът, наречен ГРАЖДАНИНЪ, ще работи упорито та да стане така, че все повече и повече хора у нас да започнат да се самоосъзнават като загрижени за страната си и действащи за променянето й към по-добро граждани. Това е неразорана нива в българската душевност и затова усилията на всеки орач са добре дошли.

Вестникът, наречен ГРАЖДАНИНЪ, не се подкрепя от никой, негов единствен капитал са читателите на моя блог, за които се надявам, че ще го подкрепят като поне се абонират за него, та да могат да го дават тук-там на някой свой скептично и неразбиращо гледащ на случващото се у нас свой приятел. Та белким и у него се запали гражданско съзнание. Та белким по този начин, малко по малко, един ден България стане друга.

И какво сега, ще се абонирате ли за в-к ГРАЖДАНИНЪ? Един негов брой, състоящ се от 20 страници, има производствена цена 1 лев. (Отпечатва се засега най-примитивно, на ксерокс, не мой ксерокс, аз нямам такива неща, ами на един ксерокс до университета, дето ми вземат за един лист А3 20 стотинки.) Ако вие, бъдещите читатели на вестника, го подкрепите сега, при раждането му, вестникът ще започне съвсем скоро да се печата в печатница и ще стане три пъти по-евтин. От вас зависи това да стане колкото се може по-скоро. Авторът и издателят на този вестник, именно моя милост, ще ви го изпрати на свои разноски по пощата. Това е.

Ако някой иска да получи файл с вестника, за да го разгледа, нека да каже, ще му го пратя. Ако някой иска, може да използва файла и да го размножи и разпространи в своя град, нямам нищо против. И така нататък. Ако някой по-състоятелен, заможен гражданин реши да подкрепи финансово излизането на един свободен и търсещ истината вестник, нека да каже, помощта му ще бъде приета с благодарност. България има нужда от инициативни хора. Има нужда от свободни хора. От граждани има нужда нашата България...

Ще завърша с това, което днес чух от г-жа Новодворская. Тя заяви две неща, които силно ме впечатлиха, първото е по Хемингуей: "Не питай за кой бие камбаната: тя бие за теб!". И също така каза нещо много вярно: "Властта прави това, което й позволяваме ние, гражданите". Една от тия две толкова верни мисли ще бъде мото на следващия, на третия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Един вестник, какъвто до вчера нямаше в България. Но ето че днес вече има. И това вече я прави съвсем друга...

"Морална революция" в... клозетната чиния: кой ще пусне водата?

Разговорите около възможното единодействие на десницата за сваляне на крайно корумпираното правителство продължават. Групичката около д-р Михайлов и Явор Дачков, която е против такова единодействие уж в името на някакви най-абстрактни морални принципи - не трябвало да сме се били "цапали" като си партнираме с ГЕРБ, трябвало да си останем най-чисти и свежи в морално отношение, досущ като девствениците! - е особено активна по медиите тия дни: те набързо станаха медийни любимци. Любопитното при това е, че сами не се усещат че някой ги използва най-умело, нищо че претенцията им включва освен "моралното превъзходство" и умствено такова.

Не крия, че аз лично доста уважавах д-р Н.Михайлов, оценявах го като умен и достоен човек, макар и с "едно наум": малко ми изглеждаше позьор, фукльо някакъв, сякаш този човек ми изглеждаше неискрен, безскрупулен играч, който жонглира с думите единствено с оглед да се хареса някому. Като психолог долавях това, но се опитвах да го надмогна, понеже все пак излъчваше някаква ценностност - стига да беше искрена де, за което не бях достатъчно сигурен. Та този човек беше най-виден "костовист", и е написал такива прочувствени тиради за Костов, каквито човек не може да си представи: ето, прочетете сами, дивете се.

За зла участ Костов го свали от националното ръководство; не зная причината, но ето че докторът, въпреки възвишената си душа, не прощава такива работи. Сега му падна сгоден пово�