Блогът на КАПИТАЛ е поставил интересна тема: "Какво мислите за качеството на българските вестници?" и е получил твърде показателни отговори. Вижте ги, заслужава си. Не че не го знаете това положение де: всички го знаем, ала мнозина все още си купуват вестници. Е, не да ги четат, а просто за да ги разлистят, та да живеят с измамното усещане, че и те четат вестник. Санким, и ний сме "интелегентни", не сме от баш най-простите. То няма и какво да се чете де, ама карай. А пък и вестниците ги правят не за да се четат, а за да покажем, че и ний имаме "свободна преса", да покажем на света, че и ний имаме вестници, санким, не сме от най-простите нации. Всичко у нас е "наужким", всичко е менте, всичко е лъжливо, неистинско, изкривено, изопачено, извратено: та нима само вестниците ни ще са като на хората?! 
Медийният бигбос и... кумирът на медиите
Като се замисли човек няма как да не стигне до главния проблем: вестници у нас издават само за да хабят напразно хартията ли?! Какво е това разточителство на хартия - нима и вестниците, дето всеки ден се пише за "екологичните проблеми на планетата", не са част от този екологичен проблем?! Защото доста гори се секат, за да се превръщат в хартия, която пък след това да става на гадни, смърдящи парцали, наречени вестници?! И какъв е смисъла от това?! Аз лично предпочитам горите пред тия парцали...
Разбира се, не съм против вестниците изобщо, напротив, един хубав, смислен вестник, е нещо като хубавата, смислена книга - нищо че е някак си по-бързотечен и преходен. Страхотно велико изобретение са вестниците, но ето че сега стана така, че както всичко друго и свободното слово биде "приватизирано", в него господстващо положение заеха все същите мутри, те дирижират хора, а пък за "велики писачи" и "журналя" бяха провъзгласени хора отвратителни, продажни, със слугински манталитет, които само търсят как да се подмажат на силните, да привлекат вниманието им, да се настанят и те на софрата, та да се налапат с пасти, а пък после и джобовете си да напълнят с тях, за да ги носят у дома и да нахранят домочадието. Ето защо у нас ситуацията със "свободната ни преса" е крайно окаяна, да не кажа безнадеждна, вестниците наистина са ни - трябва да имаме доблестта да го признаем - най-мръсни и гнусни парцали, а пък журналята ни са от един заслужаващ само презрение човешки тип, който е абсолютно безгръбначен, който се пълзи като влечуго, който е досаден като насекомо, който е противно хлъзгав със слуз като мазен плужек.
Ами как де не е така отвратителна цялата ситуация, като веднага след "промяната" все същите ония писачи с добре оформен слугински манталитет, дето слугуваха и продаваха душите си на онази тогавашна унижаващата всичко достойно и държащо на личността си система, изведнъж се "преустроиха" и почнаха да си търсят нови господари, на които да се продадат и да слугуват все така верноподанически.
Историческата "трансформация" у нас, която ченгетата и техните слуги внимаваха да бъде най-нежна, та да не се окаже, че народът ни да вземе да получи реванш за унижениета си, имаше една задача: всичко да си остане все същото, с все същите хора, ама под друго лустро, под друга форма, предрешено и дегизирано като "модерно", "демократично", даже, простете, като "европейско". Комунистите успяха в тия години да осъществят грандиозна мистификация, при която цялата колосална власт, която имаха преди, я превърнаха и осребриха в пари, в богатства, в един по изцяло разбойнически начин формиран капитал. За тази цел медиите, пресата, "духовната власт" трябваше да играят най-значима и отговорна роля, свеждаща се най-вече до непрестанно лъжене, и тя им беше най-точно предписана, а пък на възловите властови места в печата и медиите "Партията" си тури все доверени хора: и Тошо Тошев-Бор, и Боков, и Гранитски, и Кеворкян, и кой ли не още имаха голямата заслуга по отиквовяване на народонаселението, по притъпяване и убиване на гражданското му демократично съзнание, по оплюването на всичко честно, достойно, чисто, идеалистично. Защото всички трябваше да бъдат представени като "маскари", та на този фон действителните маскари да ликуват с безнаказаността си. Много пари се извъртяха в тая пералня, наречена "свободна преса" или "свободни медии", много интереси тук бяха бетонирани за вечни времена, най-откровени мутри като Чьорни хвърлиха и изпотрошиха много пара, за да пазаруват и купуват "съвести", да си поръчват прочувствените вопли на нашите "интелектуалци" като Слави, Недялко, Вежди, Пантю, Цанев, Нешка, Драго, Дърева и пр., и то все с цел колкото се може по-пълно оглупяване на народонаселението. Което, трябва да признаем, с отворени уста гледаше туй театро, и чат-пат дори ръкопляскаше - ако не от удоволствие, то поне от приличие.
Най-важната задача, която беше изпълнена бляскаво, беше да се притъпи, а ако може, най-добре, да се убие, да се ликвидира тъкмо "жилото" на вестникарството, а именно достойната, смела, непознаваща никакви компромиси със съвестта журналистическа позиция. Де що имаше такива журналисти, те бяха набързо смляни, изгонени най-брутално, унизени, оставени да вегетират, да се мъчат, да немеят в невъзможността да намерят някакъв достъп до медиите: като се почне от Иво Беров, та се стигне до Иво Инджев, и се мине през много хора с талант, който беше погубен. Именно защото беше изправен пред алтернативата: да се продадеш, да се омаскариш, ако искаш да оцелееш. Но истинският талант е неподкупен, той предпочита да мре, вместо да плюе на самия себе си. Ето защо в тази атмосфера, в която като най-достойните получиха ритник, мнозинството, както е обичайно по нашите географски ширини, се сви, разтрепера, почна да пише най-угоднически, съвсем беззъбо, лицемерно, подмазвачески. Ето защо и "най-елитни" наши журналисти (простете!) станаха тъкмо най-безскрупулните мръсници, продажниците без капчица морал и дойстойнство, писачите и писачките с един изцяло курвински и най-презрян манталитет. Те станаха и "образец", "норма за подражание", на тях се възхищаваха младите кариеристчета от журналистическите и филологическите факултети, където пък в огромната част от случаите и преподавателите им бяха все от този вездесъщ тип на хамелеоните, мръсниците, подмазвачите, мекотелите, влечугите. Как в такъв случай и в такава среда да оцелее нещо достойно, с мъжки характер, безкомпромисно?! Та нали хем ще го смажат само ако си помисли да застане на такава позиция, хем ще го направят така коварно, че никой и няма да разбере: докато продажната и некадърна посредственост получи огромно поле за изява из нашите вестници и медии. Какво има да се чудим защо се стигна до положение, че в днешен вестник просто няма как да се появи нещо смислено, личностно, написано с морален патос, смело и достойно: та посредствеността е изцяло и напълно безплодна, тя може само да бълва баналности, тривиалност, отегчителна скука, в нея няма и живот, от нея вее само на гнилост и трупно разложение...
Е, за сметка на това сега във вестниците ни турят снимки с цици, та идиотите да си купуват вестника тъкмо заради циците, понеже в кенефите поне могат да се освежат с някаква лека мастурбация в обедната почивка. Пак за нещо стават де, тия парцали, не е като за нищо да не стават. Да, само за това май стават тези вестници, и какво да говорим в такъв случай за техния език и стил (простете!), за гражданското им поведение и позиция (пардон!), за някаква дръзновеност във възпитаването на достойно човешко отношение (извинявайте пак!)?!
Но искам да попитам накрая има ли изход от това жалко положение на българското вестникарство и журналистика? Разбира се, има вестници и журналисти, нещо че се броят на пръсти, които в тази отчайваща среда проявяват и смелост, и морал, и имат и гражданско чувство, и понятие за чест. Тези вестници обаче няма да ги видите на сергиите, в компанията на арогантната вестникарска сволоч. Те са или забутани някъде накрая, или пък, за да си ги купиш, трябва да обиколиш поне половината град: както аз, примерно, трябваше да направя вчера, та да си купя в-к СЕДЕМ - обиколих половин Пловдив.
Мнозинството обаче даже не подозира за тия вестници, пък и как да си ги купи, като на тях няма... цици?! Интернет е една алтернатива, блоговете най-вече, и ще дойде време, в което те ще станат огромна сила, а пък парцалите по вестникарските сергии ще се веят жълти и самотни, никому непотребни. Е, и в интернета, и в блоговете има отгласи от онази умствена недостатъчност, която се среща и шири по вестниците, ама истинското и стойностното и тук ще си пробие път, докато простащината е обречена на провал по всички линии въпреки временните си триумфи.
В това тъкмо ми е надеждата: истината, духът, стойностното, смисленото винаги в края на краищата си пробиват път, а глупостта, наглостта, простотията, мръсотията са все временни явления. Защото с лъжата все идва момент на пресищане, на погнуса, на прозрение, на отврат, докато истината винаги е целебна, за нея винаги душите изпитват веутолима жажда и огромна потребност. Е, разбира се, възможно е някои души да бъдат извратени и да се възторгват тъкмо от пошлостта, но това е до време. Има обаче и непреходни неща и истини, които все някога ще възтържествуват: свободата поставя всекиго и всичко тъкмо на мястото им.
Защото ако бяхме с нормален демократичен усет, ако бяхме с нормална неизвратена чувствителност, ако бяхме достатъчно силни и смели та от мръсното да изпитваме само погнуса, ако бяхме благородни и доброжелателни дотам, че да не сподавяме възторга и одобрението си от ония редки примери на журналистическа или интелектуална доблест, то нещата щяха да се променят към добро колкото се може по-рано. Но освестяването на съзнанията от ширещата се и триумфираща арогантна простотия и мръсотия в пределите на нашата родна публичност е процес, който неспирно тече. Нищо че Гоце все още ни е президент, а не е (както си заслужава, както е предопределен да бъде) най-много вратар на президенството, нищо че пазвантинът-пъдар Бойко напира да ни става... "цар"-управник, нищо че агент Бор е "законодател на вкусовете в... свободното слово"... простете, но ми се приповръща и затова внезапно спирам тази статия...
На път сме да запълним територията на малката ни, но китна наша родина с всякакви боклуци - имам предвид прекия смисъл на тази дума (за другите, по-особените и по-специални човешки и политически боклуци пиша всеки ден, а сега искам да кажа нещо за тия, обикновените боклуци, отпадъците де). Особено са лоши тия бутилки от "певеце", както ги наричаме, за безалкохолно, за бира и за какво ли не вече. Където и да отправиш поглед се търкалят бутилки от "певеце" (не зная как да го напиша иначе). Ще затънем в един в купища от тези бутилки, които при това се разграждат по естествен път в природата за стотици години!
Та германците са направили така, че като си купува човек бутилка безалкохолно примерно в супермаркета, към цената на питието му слагат 20 евроцента за бутилката. Изпиваш питието, а ако върнеш празните бутилки в супермаркета (те се приемат даже автоматично, в специални уреди), ще получиш фиш, срещу който ще ти върнат на касата парите, дадени за самите бутилки. По този начин човек има интерес лесно да се отърве от ненужните бутилки, да си получи парите за тях без проблеми, а пък обществото се е справило с ужасния проблем, какъвто се е появил у нас, където вече буквално затъваме в тия проклети бутилки.
