Комунистите са много по-лоши от национал-социалистите

Комунистите са по-лоши от нацистите. След тях и трева не никне, именно защото манипулативната им сила за обикновения човек е силно притегателна.

Унищожението на частната собственост и пространство, диктатурата на пролетарията, потискането на свободната мисъл, постоянната цензура и куха пропаганда, псевдо-религиозните картини за отвъдното, обществения терор са само малка част…от голямата пирамида, която води до дълбок душевен и нравствен срив.

За комунизма – човекът не съществува, свободата не съществува, семейството не съществува, държавата не съществува. Съществува само интернационалната империя на гнидите, идеологемите и убийството на личността. Няма по-голяма диктатура, която по мним начин, служейки си с най-висшите идеали на човечеството да манипулира съзнанието, да създава лъжливи химери…

Комунизмът е убиец и враг! Той трябва да се заклейми навеки!

Написа: Konstantin

Добави в Svejo

За липсата на национално достойнство

ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА И ДОСТОЙНСТВОТО

Драги Антоний, твоите две статии във Фейсбук за независимостта и за датата 9.09. не могат да не предизвикат моя отговор.

Както много добре знаеш, невинността, още повече политическата, не е и не може да бъде проблем на политически анализ. Невинността или по-точно невиновността е проблем на юридическия анализ. Съществува както знаеш презумпция за невинност до доказване на противното. Нищо че при социализма съществуваше презумпция за виновност и необходимост да доказваш невинността си пред "най-справедливия и демократичен" строй...

Та какво значи, че не сме били "невинни" на 5.09.1944 г. когато СССР ни обявява война и нахлува на българската територия, а група професионални превратаджии, зад които се крият комунистите – и едните и другите чужди агенти, извършват държавен преврат? Твоят анализ ми звучи като оправдание и за окупаторите, и за превратаджиите, които от гледна точка на вътрешното законодателство са си национални предатели. Не оневинявам и тогавашните ни държавни ръководители от 1941 до 2.09.1944 г., които "доброволно-принудително" сключват съюз с Германия и по-късно безразсъдно обявяват война на САЩ и Великобритания. Но за разлика от националното предателство, извършено на 9.09., те са се ръководели от своята съвест, от това как са разбирали националния интерес, а не от интереса на чужда държава! Не е вярно, че правителството на Муравиев е щяло да бъде свалено и от американци и англичани, ако те биха били по-близо до България от съветската армия. Та това правителство дори обявява война на Германия на 7.09.!

Да се сравним с малка Финландия! Когато през ноември 1939 г. СССР и скалъпва провокация на границата, обвинява в агресия и нахлува на нейна територия с едномилионна армия, малката скандинавска държавица сигурно не е била невинна! Как може под носа на "Големия брат" да доказваш, че може да се живее човешки без социализъм, при това съветски!!! Това е достачен casus belli! Малката финландската армия геройски отблъсва сталинските орди, обгражда и унищожава две съветски армии, по численост горе долу почти колкото цялата финландска армия! Но силите на Финландия не стигат, тя капитулира, но все пак сключва достоен мир, запазвайки своята независимост от Москва, макар да предава на съветските окупатори, пардон "освободители" една трета от най-южните си територии. По-късно в съюз с Германия, Финландската армия през 1941-1944 г. яко пердаши своите неканени "освободители" и си връща загубеното. Но финландците, за разлика от нас не обявяват война на Англия и САЩ, на западните демокрации! И затова, о чудо, запазват независимостта си от СССР и след войната, за разлика дори от Полша и Чехословакия!

Та има над какво да се замислим - не за виновността си, а за липсата на национално достойнство, за нашата вътрешна несвобода, за прекланянето пред по-силния, за разбирането, че правото е винаги на страната на по-силния...

Момчил Баджаков

Добави в Svejo

В младите е надеждата за промени, в тях е и силата

Г-н Грънчаров, днес придвижих за печат статията Ви "Българското образование се нуждае не от реформи, а от същностна духовна революция". Статията ще излезе в бр. 1/2011 г. на списание "Организация и управление на училището и детската градина". Хубавото е, че статията ще бъде прочетена от голям брой директори на училища и детски градини, а и от учители - тиражът на списанието за тази година беше 1670 бр. Надявам се през следващата година да се увеличи.

Приятна вечер Ви желая - Венцислав Крумов

Здравейте, драги г-н Крумов,

Много Ви благодаря за това, което сте направили. Да се надяваме, че публикуването на тази статия ще има все пак някакъв ефект. Което обаче изобщо не е сигурно. Имам страх, че мнозина от директорите по-специално съвсем няма да разберат това, което казвам.

Аз напоследък, след дълги опити да бъда чут от институциите, почнах да се обръщам направо към учениците. Открих, че те много по-добре ме разбират. Смятам, че в тях е надеждата за промени. В тях е и силата.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo

В съзнанието на Б.Борисов се забелязват симптоми на шизофренно раздвояване

Препубликувано от: Приказките на Борисов против комунизма и за Живков граничат с шизофрения

е-vestnik

Удивителни са репликите на премиера Борисов по повод Калина Илиева. Пред радио К2, цитирано и в много други медии, Борисов казва: “…еди-кой си за еврокомисар или за Калина Илиева - и това ми били големите грешки. Сравнете ги с атентата в църква “Света Неделя”, с 36 г. комунистическо управление, сравнете ги с изселването на българските турци.”

Няма и месец по-рано премиерът Борисов каза, че неговото правителство и 1/100 да построи от това, което е построил Живков, ще бъде успех. И говореше за бившия комунистически диктатор като за голям държавник, с което предизвика гнева на десните партии и озадачи всеки здравомислещ човек, който е живял по онова време.

От споменатите от Борисов 36 години комунистическо управление, в продължение на 33 пръв партиен и държавен ръководител (както се казваше тогава) е бил Тодор Живков. Едноличен режим, а не просто комунизъм. А преди това Живков е бил шеф на милицията, шеф на градски комитет на партията в София и др. Тоест – няма как да го отделиш от 36-те години комунизъм (как точно Борисов ги изчисли 36 - отделен въпрос).

А изселването на българските турци е персонална заслуга на Тодор Живков. Той лично се ангажира с това публично, появи се с безпрецедентно изявление по тоталитарната телевизия и призова Турция да отвори своите граници, след което започна “голямата екскурзия”.

Борисов хем оценява големи успехи на Живков, хем говори за комунизма и изселването на турците като за нещо лошо. Това е не просто демагогия, а шизофренно раздвояване на съзнанието.

А оправданието за назначението на Калина Илиева (с това той косвено признава, че тя е негов избор), сравнено с атентата в църквата “Св. Неделя” е политически инфантилизъм и скудоумие. Вместо да се засрами за своето протеже - пожарникарската дъщеря, той отвръща с исторически аргументи отпреди 85 години.

Българският премиер все повече се превръща в атракция. Щеше да бъде забавно, ако неговото правителство не заби страната в много по-дълбока криза, отколкото беше възможно въобще.

Добави в Svejo

Комуноидната гледна точка спрямо ученическата стачка

По повод на моята публикация Предложение за документ, съдържащ исканията на протестиращите ученици един известен и често посещаващ блога ми комуноид, наричащ се "Ловецът на врабчета" е написал твърде симптоматично за "ценностите" на комуноидната душа становище по повод на ученическата стачка; ето го:

Скъпи ми г-н Грънчаров,

Работата на учениците е да учат, не да поставят искания. Мястото им е в училището, а не на улицата. Ако за вас излизането на 100-ина пикльовци и пикли на улицата, поставянето на помпозни искания (като е съмнително каква част от протестиращите въобще разбират какво точно искат) и демонстрациите в стил "Улична демокрация -`90-та" са висша форма на осъзнатост на младото поколение и съответно в това виждате плодовете на своя труд, то аз наистина се замислям върху смисъла както на изхарчените за вашето образование пари, така и в смисъла вие да преподавате, тоест, да учите деца.

Кое точно искане подкрепяте?

Искаме свобода и действена демокрация в училищата - защо, кое му е недемократичното на българското училище в момента? След като учениците са на улицата, а не в класните стаи, и това е ненаказуемо, какво повече искат?

Искаме училището да не потиска, а да насърчава и развива нашите умения за учене - как точно в момента се потискат ученическите знания и умения и как да стане това насърчаване? Въобще, забелязвате ли кое е странното - само искания, без нито едно предложение. Това не ви ли напомня отново 1990-та, когато всяка една политическа партия започваше своята агитация с: "Ние сме за..."?

Искаме учителите да ни възприемат за личности, да не потискат нашето човешко достойнство; - тоест, какво излиза, че българските учители (и ти ли, Бруте?) са едни най-обикновени тирани и сатрапи?

Искаме да признаят нашето право да бъдем пълноценни, физически и духовно развити личности, подготвени за съвременния живот с неговите вдъхновяващи предизвикателства и перспективи; - признаваме ви правото, а сега извадете по един двоен лист и да ви видим как сте ползвали правото си да си научите уроците.

Искаме да започне интензивно развитие на училищната демокрация, на истинско и ефективно самоуправление на училищата; - това май повтаря първото искане.

Искаме българското образование да развива у нас ония жизнено-необходими личностни и нравствени качества, които са ни нужни с оглед пълноценната ни реализация в бъдещия живот; - само да ви обясня, с оглед на бъдещата реализация, обикновено учениците от бившите техникуми нямат нужда от преподаване на философия.

Цялата тая работа е една най-обикновена ураджийска масовка. И по стар комунистически навик, цялата пара е в свирката.

ЗАБЕЛЕЖКА: Вижда се, че другарят Ловуващ врабчета комуноид е прекалено доволен от съществуващото положение в българското образование, което само по себе си е безапелационно потвърждение на крещящата необходимост от коренна промяна в тази сфера на живота. А да се случи тази промяна, неин двигател трябва да са младите - те са носителите на новото. Ето защо младите трябва да продължават да стачкуват докато не приучат обществото - и най-вече комуноидните тикви - да почнат ги уважават и да се вслушват в техния глас.

Това исках само да кажа. Нямам какво друго да добавя. Просто е излишно. Всичко е от ясно по-ясно. Но не за човекоподните комуноидни тикви, а за що-годе нормално разсъждаващите и честни човешки същества.

Добави в Svejo

Подписка за подкрепа на ученическия протест от страна на учителите

Уважаеми дами и господа учители, колеги,

Миналия петък, 3 декември 2010 г. голяма група наши ученици напусна училище и се присъедини към протестно шествие-демонстрация на учениците от училищата в гр. Пловдив. От инспектората постъпиха нареждания протестиращите да бъдат наказани с неизвинени отсъствия за времето, в което са били на демонстрацията. Много директори в пловдивски училища приложиха недопустим натиск, включително и заключване на вратите на училищата, техните ученици да бъдат възпрени от участие в демонстрацията. Поводът за негодуванието на учениците е, че Министерството ги лиши от коледна ваканция, и то по времето на най-вълнуващи празници, явяващи се част от българската народна и религиозна традиция (Ивановден, Йордановден). Провеждането на учебни занятия в дните, като се почне от 3 януари 2011 г., ще бъде проява на насилие и гавра над душевността и на ученици, и на учители. Един учебен процес при липсата на нагласа за учене у учениците ще бъде изцяло неефективен и безсмислен. Ето защо ние, долуподписалите се, се съгласяваме с подписа си своята подкрепа на следното:

1. Административни наказания за участие в ученически протест са форма на репресия спрямо ученици, които са проявили гражданска активност и защита на свои накърнени човешки права, и, следователно, ако искаме да бъдем демократично общество, не бива в никакъв случай да бъдат налагани;
2. Подкрепяме исканията на нашите ученици за връщане на отнетата от Министерството зимна ваканция;
3. Солидарни сме изцяло с исканията на учениците за същностна реформа, за модернизиране и европеизация на българското образование, което се намира в нетърпима вече криза.
4. Декларираме, че ще подкрепим с присъствието си следващи протестни прояви на нашите ученици, понеже нашите интереси за общи и всички сме заинтересовани в българското образование да настъпи такива належащи промени, че неговото качество да стане на длъжното ниво.

ПОДПИСАЛИ:

1.Ангел Иванов Грънчаров
2.Кирил Илиев Савчев
3.Томи Томев
4.Димитър Щерев
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18..
19.

(ЗАБЕЛЕЖКА: Учителите и гражданите, желаещи да подкрепят тази подписка от интернет, моля да добавят имената си в коментарите, което ще се счита за присъединяване към нея. Нека да подкрепим младежта на България, която има право да се ползва от плодовете на демокрацията.)

Добави в Svejo

Те, младите, поне се опитват да протестират, а ние, по-старите?!

На едно място, под моя публикация, посветена на ученическите протести (Те, младите, ще оправят и спасят България, само те, никой друг!) се породи малка дискусия, която според мен заслужава да бъде изведена на преден план; ето какво казват дискутиращите там:

tonino каза: Те, младите, поне се опитват да протестират, а ние старите...

Ангел Грънчаров каза: А ний, ами ний, старите, си... спим :-( и похъркваме блажено... и сънуваме, че всичко ще се оправи от само себе си... ние сме дремльовци, доказани дремлювци и поспаланковци :-(

PorscheBulgaria каза: Така е, господин Грънчаров, така е... спите, но това не е по ваша вина. Спите, защото това е целта на българското управление - да ви потиска по всякакъв възможен начин, да унищожи желанието ви за борба. Като за най-ефективна пионка използват новините, които всеки ден гледаме.

Те са изпълени с негативизъм, който се пренася на зрителите, но предполагам това го знаете... както и знаете, че се опитват да пренесат този негативизъм и на нас, младите. Родителите ни вече са изпълнени с негативизъм, не ни подкрепят напълно, излизайки с аргумента: "Трай и ще си спасиш главата".

Вече не става дума просто за една по-дълга ваканция... нещата вече ескалират до степен на национална образователна реформа (но защо пък само образователна?!). Следващият протест не трябва да бъде просто събрание на определен брой хора пред една порутена сграда с цел издействане на няколко дни свобода - той трябва да бъде направен с цел всеобща промяна във образователната система, но... спящите възрастни ще ни възпират, както винаги, а ние, неопитните малолетни.. ще ги послушаме.

Но колко от нас няма да го направят, а ще се противопоставят на "тиранизма"? Това ще покажат бъдещите протести, вече ориентирани към национална образователна реформа! И бих се радвал, ако ме подкрепите и споделите някоя и друга идея, защото съм твърдо решен (поне аз) да си търся правата било то дори и пред самият министър на образованието (който всъщност е поредният боклук, алчен за пари, неитересуващ се от мнението на хората, засягани в професията му).

пифаро каза: Не забравяйте, PorscheBulgaria, че ние на вас разчитаме да довършите пошлата система и създадете демокрацията. Престанете да приказвате за ваканции, а сложете на площада сериозните си искания - за образование, за реформи, за свобода. Ние ще сме твърдо с вас, и ще се борим за вас. Точно това казва г-н Грънчаров, само вие можете да ни събудите от прислужническото вцепенение.

Томи Томев каза: Прав е Ангел Грънчаров, младите, и само младите хора ще променят България. Комунизмът нанесе непоправими деформации върху няколко поколения българи, затова нашето поколение не е в състояние да промени живота си към по-добро, не е способно да се бори за свободата си. Младите хора не са живели онова време на тотална не-свобода. Поради това тяхната нагласа към живота и проблемите е друга.

Много се радвам на протеста им, дори и да не са прави; важното е, че те проявяват ентусиазъм и показват, че когато човек е недоволен, той трябва да го изяви, независимо от крайният резултат. По този начин се набира смелост, смелост за промяна, смелост за противопоставяне на рецедивите на миналото.

Затова още веднъж ще кажа: радвам се, че това поколение млади хора проявява така нужната (и липсващата у предните поколения) борбеност. Така те се самовъзпитават винаги да се изправят срещу всяко погазване на човешката свобода.

Ангел Грънчаров каза: PorscheBulgaria, напълно споделям написаното от вас; напълно сте прав, борбата на всички, на млади и стари, трябва да бъде за "национална образователна реформа", както сте го написали, и дори не само за такава, а за реформа на всичко онова у нас, което не е реформирано, което заради това пречи и трови живота ни. Аз снощи под формата на видео казах доста неща (виж: Мои размисли върху дискусията за образованието и ученическата стачка), но тук искам да изтъкна по-специално следното: поправянето на катастрофалната ситуация в образованието е от общ интерес на всички, и на учители, и на ученици, и на родители, то е от общ интерес на цялата нация, следователно отговаря и въплъщава един най-значим национален интерес.

Модернизирането и европеизирането на българското образование, поставянето му върху нови, здрави, отговарящи на изискванията на живота основи, би следвало да е национален приоритет на държавата, ала ето че това не се съзнава - и няма никакво намерение да почне да се прави (Бойко Борисов продължава да натиска да се строят магистрали, понеже някой му е казал, че единственото, което е отстанало от Хитлер, са неговите аутобани, а пък нашият герой, горещ почитател на Тодор Живков, нищо чудно и на Хитлер да е такъв почитател!).

Ето защо протестите трябва да продължат, исканията следва да станат все по-сериозни, да засягат все по-значими неща. Като, разбира се, искането за коледна ваканция трябва стои начело, понеже по една ирония на живота - а може би и на историята, нищо не се знае! - то стана искането, което може да обедини цялата учеща младеж, да я настрои за още по-значими искания, засягащи нейния вече коренен интерес: да искат качествено и смислено образование, отговарящо на нуждите на живота.

Г-н Тимев, напълно споделям есенцията (същността) на твоето изказване: младите не са увредени като нас от комунизма, който бяхме принудени да търпим, затова само в тях е надеждата. Само те ще направят онази България, която е достойна за тях, за тяхната младост, за техния устрем към пълноценния живот - ние не можахме да им завещаем онази България, която им е така дълбоко потребна. За да спре бягството на най-ценното и кадърното от българската младеж по други, нормални страни, трябва младежта у нас да направи нужното, с наша подкрепа, с подкрепата на демократичните българи, та България да стане едно добро място за живеене, в което личността ще бъде ценена по достойнство и ще може да се радва на живота, който заслужава.

Пътят към тази наша жадувана България минава през едно единствено нещо: борба за свобода, за човешки условия на живот и за човешко достойнство!

Добави в Svejo

Мои размисли върху дискусията за образованието и ученическата стачка

Добави в Svejo

Двата вида протести: автентично демократичния и режисирания

Учениците протестират, но не за въвеждане на вероучение

Автор: Христо Беров

Десет хиляди души участваха на литийно шествие на 24 септември 2010 г. От цялата страна. С най-много автобуси от Пловдив. Предимно неучащи се, така се вижда от снимките. Много анализатори твърдяха, че това е внушително множество. Други възразиха, че това число е просто нелепо малко в сравнение с процентите от населението, което се самоопределя като православно християнско - 82,6% по последно официално преброяване отпреди десетилетие години.

Няколко месеца по-късно, на 3 декември 2010 г. три хиляди пловдивски ученици (и в други градове също хиляди) спонтанно излизат на протест. Тези три хиляди пловдивски ученици, които очаквали още хиляда да се присъединят по-късно, са се организирали сами - спонтанно. Без предварителни програми, без уговорки за участие, без автобуси. Те имат някаква своя кауза, имат причини, за да излязат на протест, защото искат нещо.

Каузата на ученическите протести не е въвеждане на вероучение като задължителен предмет в училище. Защото тези ученици не се интересуват от синодалната концепция за вероучение. Вероятно изобщо не са чували за нея. И скоро, както изглежда, може би няма да се заинтересуват за нея.

Екскурс 1: В случай, че учащи се интересуваха от вероучение, щяха да се намерят спонтанни ученически групи, които да протестират срещу писането на матури в неделни дни през последните 3 години. Щяха да предпочетат да отидат на Литургия, а не на матура. Не беше така. Няма нито една жалба, нито едно оплакване от нито един от множеството десетки хиляди засегнати изпитвани матуриенти.

Екскурс 2: Ако вероучението наистина занимаваше учащите се, двете семинарии трябваше да имат изобилни кандидати, така че да има необходимост за отваряне на трета, а не трудно набиране на кандидати. (ДОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>>)

Добави в Svejo

В Дискусионния клуб: кои са исканията на ученическата стачка?

Останалите снимки от протестното шествие.

Добави в Svejo

Те, младите, ще оправят и спасят България, само те, никой друг!

Останалите снимки от протестното шествие.

Добави в Svejo

Чудо на вярата - и срам за нас, човеците!

Добави в Svejo

Предложение за документ, съдържащ исканията на протестиращите ученици

Протестиращи ученици ме помолиха да им дам някои идеи за написване на документ с искания на протеста, който да представят на иституциите; горното е текст, който им предложих за обсъждане:

Благодаря за предложението! Ще се постарая да ви помогна.

Ето по-долу как аз виждам нещата; ще се радвам след обсъждане в интернет вие, протестиращите ученици, на основата на предложения текст да подготвите окончателен документ на протестите, на ученическата стачка:

НАШИТЕ ЛОЗУНГИ:

Свобода и действено самоуправление в училищния живот!
Избор на предмети и преподаватели!
Алтернативност на учебните програми!
Зачитане на личността, автономията и достойнството на ученика!
Долу всевластието и управленския монопол на министерската образователна бюрокрация, довела българското образование до катастрофа!

НАШИТЕ ИСКАНИЯ:

1. Искаме свобода и действена демокрация в училищата;
2. Искаме зачитане на индивидуалността и личността на ученика и на младия човек;
3. Искаме училището да развива, а не да притъпява нашите специфични познавателни интереси;
4. Искаме училището да не потиска, а да насърчава и развива нашите умения за учене;
5. Искаме училището да ни създава потребните условия за развиване на любовта към знанието, творчеството и откривателството;
6. Искаме училището и учителите да не потискат, а да развиват толкова необходимите умения за анализиране, размисъл, аргументиране и водене на продуктивен диалог;
7. Искаме училището да не е територия на зубренето никому ненужни общи приказки и скучни "знания", а да стане територия за изява на нашите полемични и диалогични потребности и на нуждата ни от творческа изява на нашите таланти;
8. Искаме учителите да имат доверие към нашите познавателни сили, да не пречат и да не потискат на нашата изначална детска любознателност;
9. Искаме учителите да ни възприемат за личности, да не потискат нашето човешко достойнство;
10. Искаме училището да ни помага да постигнем високо качество и ниво на езикова, литуратурна, идейна и математическа грамотност;
11. Искаме да придобиваме на ония толкова ценни практически и технически умения, необходими за бъдещия ни живот;
12. Искаме да не ни пълнят главите с абстракции и скучни "теории", искаме знанията, които училището ни дава, да бъдат жизнено и инструментално приложими;
13. Искаме да ни зачитат като търсещи личности, а не принудително да ни наливат в главите "знания", за които никой не ни е питал дали преценяваме за важни и необходими;
14. Искаме училището и учителите да признаят безспорната истина, че нашите глави все пак са си наши, а не... ничии;
15. Искаме да бъдем стимулирани да осъзнаем фундаменталната важност на здравословното хранене и на смисления и динамичен начин на живот;
16. Искаме физическата активност и спорта да заемат полагащото им се достойно място в учебните програми;
17. Искаме училището и учителите да развиват нашата естетическа, нравствена, духовна и културна чувствителност и отзивчивост;
18. Искаме това да става чрез най-разнообразни занимания и пълноценно общуване с ценностите на изкуството, на човешката култура и на философията;
19. Искаме да признаят нашето право да бъдем пълноценни, физически и духовно развити личности, подготвени за съвременния живот с неговите вдъхновяващи предизвикателства и перспективи;
20. Искаме българското образование да развива у нас ония жизнено-необходими личностни и нравствени качества, които са ни нужни с оглед пълноценната ни реализация в бъдещия живот;
21. Искаме да не ни пречат и да ни насърчават да развиваме своя човешки потенциал;
22. Искаме да не потискат, а да ни помагат да разгръщаме неоценимото богатство на своята уникална личност;
23. Искаме гарантирано право на инициативи, творчество и иновации;
24. Искаме училището да ни подготвя за интензивна социална, политическа и гражданска активност;
25. Искаме да се реализираме като свободни, предприемчиви и достойни граждани на Европейска България;
26. Искаме държавата да създаде всички потребни условия за задоволяване на индивидуалните ни познавателни, личностно-духовни и културни нужди;
27. Искаме учителите и училището да поощряват свободната изява на нашите личности;
28. Искаме в нашето обучение да бъдат прилагани най-разнообразни и съвременни образователни методи и методики;
29. Искаме да бъде гарантирана съразмерността между разходите за образование и възможностите на нашите родители;
30. Искаме да да участваме във вземането на решения, които ни касаят, които определят нашето бъдеще и реализацията ни в живота;
31. Искаме да започне интензивно развитие на училищната демокрация, на истинско и ефективно самоуправление на училищата;
32. Искаме нашите родители и училищните настоятели да бъдат питани и тяхното мнение да бъде отчетено при съставянето на учебните програми;
33. Искаме на учителите и на училищата да бъде дадено правото да водят обучението на своите ученици по подготвени от самите тях учебни програми;
34. Искаме да бъде осигурявана качествена информация за развитието ни на нашите родители;
35. Искаме да бъде гарантирана пълна прозрачност на училищното управление;
36. Искаме да бъде ликвидирано всевластието на училищната и образователната бюрокрация, което означава незабавна демократизация на българското училище;
37. Искаме да се осъзнае важността от постигане на динамичен баланс между нуждите и интересите в „екосистемата училище”;
38. Искаме да бъде постигната и осигурена потребната гъвкавост на образователните структури, които стриктно да отчитат гледищата на учителите, учениците, родителите, гражданите;
39. Всичките ни искания се резюмират в нашето главно искане: ИСКАМЕ КАЧЕСТВЕНО, ЕФЕКТИВНО, ЖИЗНЕУСТОЙЧИВО, ПРАКТИЧНО, ЛИЧНОСТНО ОРИЕНТИРАНО И МОДЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ!
40. Искаме да се разбере от всички: няма да отстъпим пред манипулациите, заплахите, грубия натиск, издевателствата над нашето достойнство; няма да мирясаме докато нашите искания не бъдат изпълнени!

А това според нас означава: най-сетне да почне истинска реформа и европеизация на българското образование!

Искаме да бъде отхвърлен без жалост досега съществуващия потиснически, унизителен, команден, авторитарен сталинско-комунистически модел на училище!

НАШИТЕ ЦЕЛИ:

1. Цялостна реформа на "системата на образованието";
2. Модернизиране и демократизиране на българското образование;
3. Българското образование да запазва и развива творческия порив на младия човек;
4. Всеки млад човек да бъде зачитан като суверенна личност;
5. Да живеем пълноценно, включително и в училище;
6. Да придобиваме с радост разнообразни знания и умения, потребни ни за живота, а не за училището;
7. Училището да помага за нашето израстване като самостоятелно мислещи и социално отговорни личности;
8. Да не ни пречат да отнасяме към живота с младежка ведрина, с ентусиазъм и с високото съзнание за граждански ангажимент;
9. Нашата бъдеща България да бъде по-успешна от онази България, която създадоха нашите родители, да не говорим за онази България, която са били принудени да създават техните бащи и майки.
10. Искаме България да бъде просперираща страна на достойни и свободни личности и граждани, а за постигането на тази главна цел училището носи огромна, решаваща отговорност;
11. Българското училище трябва да отговори на високите предизвикателства на живота и на съвременния свят!
12. Училището трябва да служи на живота, а не обратното, както беше досега.

(ЗАБЕЛЕЖКА: В подготовката на този текст са използвани текстове, почерпани от сайта НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ и най-вече идеи и тези, съдържащи се в книгата на Ангел Грънчаров ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, а също и в издаваното от него философско списание ИДЕИ.)

Моля ви като дадете гласност на този текст за обсъждане, да ме известите, за да ви подкрепя и да призова за участие в дискусията по него и в своите блогове!

Приятен уикенд! Горд съм, че мои ученици като вас участват в протеста!

Добави в Svejo

Протестът на учениците показва, че младите имат всички шансове да станат по-добри от нас!

Вчера в Пловдив, както е известно, повече от 3000 ученици протестираха. Направиха го съвсем стихийно, което означава, че искането да бъде върната зимната ваканция изигра ролята на детонатор за избухване на дълго потискано напрежение, което от години тлее в нашите училища. Смятам, че ние, по-възрастните, родители, учители, граждани, трябва да подкрепим тия ученически протести и да помогнем те да се разгърнат в една по-ползотворна насока.

Защото ние имаме нужда, както съм писал многократно, не просто от цялостна реформа на българското образование; ние като общество имаме нужда от една цялостна духовна и ценностна революция, която по право трябва да бъде осъществена от младите, бъдещето на България. Защото те имат безусловното право да направят от България такава, каквато ние, българските демократи, искахме, но не успяхме да я направим. Нашият устрем към свобода, просперитет, европейски начин на живот и достойнство от 90-те години на миналия век беше прекършен, ала с наша помощ устремът на младите към същите ценности трябва да успее на всяка цена. Защото залогът в тази борба е прекалено голям: България!

Вчера аз, обикновен български учител, си водех час, когато внезапно двора на ПГЕЕ-Пловдив, където работя, беше огласен от мощни викове на протестиращите ученици от съседни училища, които почнаха да призовават нашите ученици да напуснат училище и да се присъединят към "стачката", както я наричаха. Разбира се, всички наши ученици застанаха на прозорците.

Аз имах час по психология с един 9-ти клас. За мен беше много интересна реакцията на тия, за нашето училище, ученици от "малките класове". Гледаха около една минута, радваха се, и в един момент се появи спонтанен порив да напуснат кабинета и да се присъединят към протеста. Разбира се, попитаха ме "Господине, може ли да слезем при тях?", а моя милост, която е стар бунтар, не можеше да отговори другояче, освен така: "Вие сами решете, ако искате, ходете, всеки сам да реши какво да прави в тази ситуация: да остане тук или да отиде при протестиращите!". Без повече да мислят и с радостни възгласи всички ученици от класа, с който имах час, отидоха долу, при протестиращите. Слязох и аз, понеже забелязах, че дежурен учител, който се опитваше да възпре присъединяването на нашите ученици към протестиращите, предприе необмислени действия, които можеха да предизвикат инцидент.

Той, представете си, беше наредил единият, неофициалният изход, да бъде заключен! Това, разбира се, е принудило ученици, които искат да се присъединят към протеста, да почнат да скачат от... прозорците (на първия етаж). Той почна да гони такива "хуни" и "вандали", по неговите квалификации, да събира баджовете на всички, които тръгнаха да протестират, което пък предизвика отпор от страна на голямото множество от протестиращи ученици от другите училища, пък и от нашето. Ето как можеха да бъдат провокирани нежелателни инциденти, и то тъкмо от оня, който има задължението да се грижи за реда! Просто е: за да не биват принуждавани да скачат от прозорците, пред искащите да протестират ученици не бива да заключвани вратите. Как може да не се разбира толкова просто нещо?! И кой трябва да бъде наказан в случая, кой е виновен за възможните инциденти?!

Огромната маса от крещящи и призоваващи за протест ученици постоя няколко минути в двора. Нашите ученици като видяха, че целият отряд от дежурни 12-то класници беше мобилизиран от същия този учител, за да възпре присъединяването им към протеста, пък и под натиска на учителите от класните стаи не посмяха, с незначителни изключения, да се присъединят към протестиращото множество. Заради което, разбира се, бяха наречени "зубъри" и "страхливци" от протестиращите, които мирно тръгнаха към други училища да призовават и техните ученици за подкрепа. Шествието беше охранявано от неколцина полицаи, които само наблюдаваха (правилно постъпваха!) какво става - за разлика от нашия така героичен дежурен учител, който можеше да предизвика страшни ексцесии ако нашите учиници бяха тръгнали масово да се присъединяват към шествието. Наблюдавах с интерес случващото се с готовност да се намеся, но само в краен случай.

Оставаха 10-тина минути до звънеца за голямо междучасие. Естествено, тогава никой не можеше да спре ония, които биха дръзнали да се присъединят към шествието. В двора обаче стояха вече доста учители и всички дежурни ученици от 12-ти клас, за да предотвратят масово присъединяване към протестиращите. И чистачките бяха призовани да пазят и да съдействат нашите ученици да бъдат опазени от грозната опасност да се почувстват граждани; явно те се мъчеха да задействат един друг, стар, вековен рефлекс, който нашият търпелив народ е обозначил с поговорката "Преклонена главица сабя не я себе!". Аз като изследовател наблюдавах с интерес случващото се, споровете, опитите на дежурните да шантажират и заплашват ония ученици, които искаха да се присъединят към протестиращите.

Звънна звънецът за голямо междучасие. Дворът на училището се изпълни с ученици, които стояха по класове и обсъждаха дали да се присъединят към протестиращите и да ги догонят, или да останат в училище. Разбира се, оня същия дежурен учител с помощниците си сипеше закани към ония от нашите ученици, които, повтарям, дръзнат да се почувстват свободни граждани в една демократична страна. В която всеки не само може, но е и длъжен да протестира срещу нередностите и своеволията на властта - защото иначе никакъв прогрес не е възможен. Почнаха се оживени "дискусии" по нашия обичай, с крясъци, а на мен лично ми кипна когато за сетен път оня същия дежурен учител нарече протестиращите "хуни", "вандали" и не знам си какви още. Тогава моя милост се намеси и рече следните думи:

- Драги г-н Р., присвоявате си правомощия, които нямате! Аз, не вие, преподавам гражданско образование, моля, не ми отнемайте правата и не си присвоявайте моите отговорности! Всеки ученик трябва да бъде оставен в тази ситуация сам да реши дали да подкрепи протеста или не. Всякакъв натиск и шантаж върху тяхното решение, заплахите и манипулациите, са неуместни и неправомерни. Става дума за техни граждански и човешки права!

Тоя същия г-н Р. ме погледна учуден (макар че добре ме познава, и друг път сме се сблъсквали, особено по време на учителската стачка!) и пак промълви нещо за "вандалите", а пък аз тогава рекох:

- Нямаш право да обиждаш по такъв грозен начин ония ученици, които протестират! Защото точно такива като теб преди 20 години, когато тръгнахме да се борим за свобода и за демокрация, ни обиждахте с абсолютно същите думи - "хуни", "вандали", "екстремисти" и прочие. И какво излиза: за тия 20 години не сте се променили ни на йота, пак сте тук и сте си все същите?!

Излишно е да споменавам, че тоя г-н Р., естествено, е привърженик на "лявата идея", т.е. нашия спор почна да придобива политическа окраска. Като осъзнахме това, и двамата млъкнахме, ала учениците не млъкнаха. Имаше един клас там, учениците от който точно вчера бяха наказани с "обществено полезен труд" (то всеки труд е обществено полезен, ама както и да е!), и сега заедно с класната си се чудеха какво ли ще им направят ако отново напуснат училище. А им се искаше, това си личеше. Но ги беше страх. Някои от тях се възмущаваха гласно от шантажа и заплахите за наказания.

При мен идваха представители на много класове и ме питаха може ли да отидат да протестират. Аз пък ги питах защо мен питат, нима не могат да решат сами? Ония пък, които имаха часове при мен, ме питаха дали ще им пиша отсъствия ако отидат да протестират. Аз им казвах на такива: вие сами решавайте, няма да се пазарим, но ако сметнете, че трябва да идете да протестирате, идете, какво толкова?! Ако искате, не идете, ваша си работа. Имате свобода!

Въпреки всичко, по моя преценка, около половината от нашите ученици отидоха на протест. И така измиха срама и отчасти почистиха имиджа си, понеже бяха обругани от протестиращото шествие като "зубъри" и "страхливци". Във всичките часове, в които имах след това с ония ученици, които останаха, аз цял час разговарях за случилото се, беше ми интересно много тяхното възприятие и преценка. Разбира се, понеже съм гадничък, не пропуснах да ги попитам не ги ли е срам, че са се показали като страхливци. Моята работа като философ и психолог е да провокирам младите да се помъчат да схващат нещата по-цялостно, а не едностранчиво. И ги питах, разбира се, дали смятат, че са постъпили достойно, след като техните съученици, които отидоха на протеста, ще бъдат наказани за това.

Това е; имам още какво да кажа, ала не ми се пише повече. Може да направя клипче, за да изразя емоцията си по-пълно. Но няма да скрия: радвам се, че толкова много млади хора се вдигнаха да протестират при най-малка нередност, която са забелязали! Те, младите, имат всички шансове да бъдат по-добри и по-смели от нас, а за да станат такива, ние, особено пък учителите, нямаме никакво право да им пречим. Напротив, трябва да им помагаме. Това е наш, на учителите, дълг. Така мисля аз.

Приятен уикенд на всички!

Добави в Svejo

Забравените българи в Гърция

Добави в Svejo

Очаквайте книжното издание на новата ми книга

(Това са два примерни (идейни) варианта за корицата. Кой лично на вас ви се струва по-добър?)

Добави в Svejo

От ученическият протест в Пловдив днес

Добави в Svejo

Защо Б.Борисов клекна в такава унизителна поза пред руснаците?

В последно време се сдържах да коментирам текущите скандали у нас, защото, признавам си, на път съм съвсем да ми писне. Но в това време, докато мълчах, в блога пишеха и коментираха читатели на моя и на други блогове, които често са по-добри коментатори от специализиралите се в тази дейност - понеже са искрени и не шикалкавят. Но тази сутрин искам все пак да кажа нещичко, понеже мълчанието почна да ми дотяга. Мълчанието, знайно е, е противопоказно за морала и душевния мир на човека...

Бойко Борисов разигра, с помощта на руските си "партньори", един жалък и зле скроен сценарий - вече явно някои не се свенят да демонстрират, че смятат широката публика у нас за съвсем малоумна, за изцяло лишена от разсъдък - уж нямало да приема ултиматуми от руската страна, уж не знам какво си, а пък после клекна и подписа съответния меморандум, съдържащ договорености, срещу които мнимо скочиха и най-отявлените руски мекерета у нас, именно комунистите. Пълен фарс, блудкави игрички за малоумници! Баламосват ни, сякаш сме безразсъдни животни! И ето, лъжейки и мажейки, правителството де факто прие коварните руски условия за строеж на руска атомна централа на българска територия, нарушавайки драстично суверенитета на България.

Защото, знайно е, не търговски и не икономически интереси стоят зад руските енергийни проекти у нас, а геостратетически и имперски; Русия иска да стъпи на врата на натовска и на европейска България, та да се знае от всички кой командва парада у нас. И го постига все по-ефикасно. Това е потайния смисъл на цялото предприятие. Разбира се, президентът Гоце Първанов, пръв лобист на руския империализъм у нас, доволно мълчи - и, подобно на Шрьодер, брои пачките, които получи от руснаците за предателството си пред българския национален интерес.

Тази сутрин чета също анализи на италианския скандал, предизвикан от първия мултак на республиката и, разбира се, близък приятел на президента Гоце Първанов, който днес по съвместимост се подвизава като културен министър. Не съм навлязал в детайлите - нямам това време и тоя вкус да се ровя в такива мръсотии - но споделям мнението на наблюдателя, изразено в публикацията Ще сменят ли бушонираният бушон Вежди?. Доста са слабите бушони в това правителство, които вече са на път да гръмнат или гръмнаха, но умният ни премиер не ги маха и не ги заменя (може и да няма с кой да ги замени?!), което го грози в един момент да гръмне самият той; нека да чака, нека да се инати, щом не ще да приеме толкова прости зависимости на управленското поведение на един премиер.

Във връзка с това напоследък забелязвам, че все по-често се питам: дали пък няма повече хора да се запитат кой, кои сили платиха скъпите медийни пиар-кампании на Бойко Борисов, които като асансьор го изтикаха на самия връх на властта у нас? Кой? Кой? Кой? Кой? Кой? Кой? Кой? Нали помните как Костов веднъж в Парламента дълго повтаряше това "кой?", ала никой не му отговори, а пък комунистите мило се усмихваха. Медийни пиар-кампании, които се водиха и продължават да се водят на широк фронт от 2001 година насам. Срамна работа. Аз лично смятам, че същите ония мощни задкулисни сили, които бяха обслужени от Гоце Първанов, Симеон Сакскобурготский, Серьожка Дмитриевич, от кой ли не още, същите тия могъщи сили финансираха мощния като възхода на Слънцето възход на Бойко Борисовый, който, с клякането в угодническа и унизителна поза пред руснаците тия дни сам показа кой и нему е государят. Това е моето мнение и разбиране.

Ако някой у нас все пак се интересува не от пошла чалга-политика, а от нещо по-сериозно и смислено, нека да чуе това Иван Костов: Филчев изпълни най-мръсните политически поръчки, поръчани от Първанов и елита на БСП (+ВИДЕО). А аз мога само да ви пожелая приятен ден и да скачам да бягам за работа, че вече закъснявам. И така: приятен ден на всички!

Добави в Svejo

Комунисто-социалистическата бесовщина не е мъртва

Хубава е тази илюстрация, показваща броя на жертвите на комунистическите и (национал)социалистическите диктатори – поне 130 милиона. Черната книга на комунизма дава консервативната оценка от 100 милиона жертви, някои автори говорят за 160 милиона.

Ако си спомням правилно, Александър Яковлев даваше цифрата от около 65-70 милиона за Сталин, Мао също е някъде там. Всичко това в „цивилизования” 20-ти век, в рамките на около 70 години и спрямо, така да се каже, собствените народи.

И сега да се запитаме: възможно ли е хора, които са толкова оцапани с кръв и замесени във всякакви мислими и немислими престъпления, изведнъж през 1989-1991 да станат добри, демократи и да обикнат свободата?

Комунизмът представлява най-концентрираната форма на зло в човешката история. Нито за миг не можем да допуснем, че той доброволно е изчезнал и е мъртъв.

Ако през 1989 г. комунизмът наистина беше рухнал, комунистическите партии, комсомолът и техните тайни служби трябваше реално да бъдат разпуснати и забранени, комунистите и комсомолците да бъдат отстранени от всички ключови постове в държавата и комунистическите престъпници трябваше да бъдат наказани.

Нищо от това не е направено, нито в Източна Европа, нито в ОНД. Причината: рухването на комунизма беше мнимо, инициирано и дирижирано от самите комунисти.

Но още по-опасното е, че те не са се отказали от опитите си за разрушаване и подчиняване на Запада. Целият маскарад през 1989 служеше основно на тази цел – да заблуди Запада, за да могат комунистите да го превземат.

Автор: Анонимен

Добави в Svejo

Открих още три удобни сайтове за качване на видео

Proba - chas po etika

Добави в Svejo

Финалната битка на свободата срещу комунизма все още предстои

По статията, озаглавена На Русия й се налага да влага огромни усилия и ресурси, за да удържа България в своята орбита възникна кратка, но показателна дискусия, която заслужава да бъде изведена в отделен постинг; ето какво казват участниците в нея:

Лилия каза: Няма по-вярна посока от мъдростта с отворената длан. Аз не държа нищо да се случва с насилие - или негодувание и неприязън.

Анонимен каза: Лилия, отворената длан, толстоевото „непротивление злу насилием” и пацифизмът звучат красиво, но са непригодни за оцеляване в света. Комунистите се респектират само от грубата сила. Те се страхуват от силните и мачкат слабите.

Проблемът обаче не е, че свободният свят иска да приложи насилие, а че именно комунистите искат да унищожат свободния свят чрез насилие. Те наистина станаха капиталисти, олигарси и плутократи, но това не ги задоволява. Никакви материални придобивки не могат да ги утешат и компенсират, докато свободният свят и особено САЩ, които в най-голяма степен са успели да се опазят от комунистическото влияние, съществуват. За тях даже не е чак чак толкова важно западното материално благоденствие, стоките и т.н., те искат едно: те да са господари на света и Америка да я няма.

Както отбелязва един емигрант от комунистическа Чехословакия:

„Ядрената война наближава и доказателствата за това идват от марксистко-ленинската идеология. Америка е единствената преграда пред техния начин на живот, за контрол над масите, за тяхното господство над цялата планета чрез комунизъм, защото Америка има най-свободната управленска система и най-добрата конституция на света, която не може да бъде променена лесно от Федералното правителство. Дори само това прави изключително трудно подчиняването на Америка без военен конфликт. Затова аз заключавам, че използването на военна сила е единствената възможност за Русия окончателно да наложи комунизъм по света, включително в САЩ.”

А американският анализатор Джеф Найквист пише:

„Парчетата от пъзъла са пред очите ни. Но американците не искат да повярват на очите си. Няма значение колко грижливо се привеждат доказателствата, публичните американски политици отхвърлят възможността за продължаваща съветска стратегия за заблуда с цел Америка да бъде поставена на колене...

Усилията на Русия за мирна конвергенция между Изтока и Запада под диктата на Изтока до днес не са прекъсвали за миг. Но първоначалният план на Русия за постигане на световно господство по пътя на конвергенцията е изоставен. В средата до края на 90-те години стана ясно, че конвергенцията няма да е в състояние да доведе плановете на Русия за световно господство докрай. Че това е така, личи от няколко драматични промени в действията на Русия...

В 2000 пияният Борис Елцин беше сменен от трезвия Владимир Путин, а либерализацията на Русия отстъпи на новооткрития руски “национализъм” и авторитаризъм... Научаваме също така, че е имало очевидна координация с Китай за увеличаване на военното производство... Путин обясни в 2000, че “ситуацията на световната арена се развива не според сценариите, предвидени в началото на 90-те години, така че са необходими промени”, включващи разширяването на военно-промишления комплекс на Русия...

Защо това е станало необходимо? Може би Западът не се е придвижил в посока на социализъм според вкуса на Русия? Не е прегърнал политиката, за която мечтаеха Горбачов и Сахаров? Разоръжаването спря и САЩ не приемат да се откажат от останалите си няколко хиляди ядрени заряди... Може би левите лидери не са успели в своята мисия да постигнат пълното разоръжаване на САЩ и конвергенция? Може би тяхната роля от гледна точка на Кремъл е изчерпана?”

Така че нека да не си правим илюзии, че комунистите са се отказали от марксистката идеология и са прегърнали демокрацията и капитализма. Комунистите са направили своя избор още в 1917 година и той не е в полза на свободата и демокрацията, а на комунизма. Възможни са всякакви тактически отстъпления, напр. НЕП в 1920-те години, перестройката на Горбачов и т.н., но крайната цел си остава една – световно комунистическо гоподство, световен октомври.

Анонимен каза: Съгласен съм с Лилия. Всъщност от публикувания текст става ясно, че авторът иска военно общество, което със сила да налага свободата.

Комунистите твърдят, че искат същото. Такива стратегии ще доведат до края на човечеството, а може би и до края на съществуванието на биосферата на земята.

Ангел Грънчаров каза: Приравняването на комунистите към привържениците на свободата и на комунизма със свободния свят, между които, видите ли, нямало принципни различия, а също и приписването на опонента на собствените дълбоки копнежи (и недъзи) е отколешен комунистически маньовър - разбира се, той е в угода тъкмо на самите комунисти...

Тей че, дарагие таваришчи, всуе се морите :-)

Анонимен каза: Никой не иска да налага свобода със сила. Свободните хора искат да живеят свободно и щастливо. Комунистите са тези, които искат да налагат „щастие” със сила. Докато се преструват на демократи и „добри” от 1989 насам, те са натрупали толкова злоба и омраза срещу свободните хора и свободния свят, че не ми се мисли какво биха направили, ако им се отдаде възможност. Това не бива да се допуска, за да перифразираме собствените им призиви: хора, бдете!

Пифаро каза: Ще направя една силна дедукция по темата. Вчера в аптеката ми поискаха рецепта за обикновените хапчета за кръвно. Преди нямаше рецепта, а сега трябвало всеки път да се издава наново от лекаря. Като безработен едва успявам да си купя хапчетата, нямам мед. осигуровки - как да ходя всеки две седмици на платен преглед само за лекарството дето си го знам ?

Защо търпим още геноцида, дебелоочието и явния авторитаризъм като знаем че на следващите избори ще ни предложат пак същите сценарии...

Предпочитам да умра в бой (буквално) за свободата на нацията, отколкото да умирам като куче в къщи. (Ако решите че е много лично, не го пускайте в коментарите.)

Ангел Грънчаров каза: Г-н Пифаро, по нашето разбиране тъкмо личното и личностното е истински ценното, така че не само ще отставя коментара Ви, но и ще Ви призова по-често да навестявате този блог и да коментирате в него!

Добави в Svejo

Управляващите се подиграват с нас по най-нагъл мутренски маниер

„Ти, читателю, който поне малко познаваш българската политическа ситуация и традиция, както и руската такава, вярваш ли в баснята, че при такъв залог за Кремъл неговият господар ще се унизи да дойде тук, без да си е гарантирал предварително успеха по най-важната за него тема?“

Такова ниско ниво на властта не е имало в България след Освобождението от Турско робство! Откровени чалгаджии и нагли лъжци!

До вчера вечерта се стараеха да създадат впечатление, че Белене няма да го допуснат. И тогава изведнъж приеха искането на Москва. Това е било договорено от по-рано – ясно е като бял ден. Затова и глупостите на Трайков и Борисов: нямало секретни клаузи, бил защитен българския интерес и т.н. Откровени лъжи, нагли и безпардонни точно като предшествениците си от Тройната коалиция!

Интересите на българските данъкоплатци – на последно място. Неуважение към гражданите на страната, демонстрирано точно по мутренски маниер. Отговорност, чест, достойнство – това са непреведими термини за тези запартъци. Чалга, кюфтета, хашлаши глупотевини по ТВ-та – това са техните върхове!

Един единствен въпрос, най-главният, е без отговор: след като няма икономическа изгода, защо трябва да се обвързваме със строеж на тази АЕЦ? Да не говорим за екология, опасност и пр. Все неща, които не се обсъждат с руснаците, защото те така са заповядали.

И страх, страх от Големия брат, та чак ушите им пукат. Единственият им кахър – как да създадат хаос в предствите на гражданството, на европейските наблюдатели и медиите. И го правят с размах.

При всичката ни изостаналост, безхаберие, мизерия, продължавам да твърдя, че не сме залужили тези обикновени простаци във властта.

Написа: Sin

Очевидно човекът е ленинист и е извлякъм уроци от четивото „Крачка назад (към Запада), две крачки напред (към Москва)“. Освен това мисля, че е чел брошурата „Да управляваш ли? Че то е съвсем лесно“.

А този път България няма да е на кръстопът при избора за президент – или празната пожарникарска кратуна на Бойко или празната актьорска кратуна на Стьопа Данаилов!

Какво да правим – благодарение на простия народ, който сме, елитните пространства на тази държава вече са завоювани от нищожества без съвест. Стоянова майка плаче, не бежанова! Затова: вън от това проклето място и по възможност завинаги!

Защото глупостта не е вече кратък епизод от живота на тази нация, а се е превърнала в градивен елемент на мирозданието.

Написа: Екатерина Михайлова

Добави в Svejo

Беля-не и Южен Потоп като здрави остени за връщането ни в стадото на азиатските овце

Ама и Вие сте един наивник, г-н Инджев... (виж: Плуват ли балъци в гьола на дружбата?)

Давате му кредит на доверие на Тиквата, че може и да не е участвал в играта на комисионни по Беля-не, в която играят всички управляващи в последните 10 години. Според мен при него е 3 в 1 – измества Гоцэ от длъжността водещ резидент на Россия в БГ, осребрява си тази позиция (даже я позлатява, ако ме питате), и го играе на разпънат на кръст между Изтока (по сърдечни тонове) и Запада (поради очакваното шибване оттам с шибалката на компроматите за неговото мутренско минало).

А целта не е президентстването му (той наистина ще се кандидатира и ще спечели, тук сте прав). Даже целта не е негова – тя е на неговите местни и северно-азиатски господари, на които Тиквата се налага да свърши мръсната, но очевидно любима за него работа: да имат най-добрите и послушни оченца и ушенца в НАТО и ЕС (това което някои наричат и Троянски кон).

А пък ако палачинката се налага да се обърне – и да има кой да се тросне с антиевропейска риторика по правешки пред оскотялото население и бъдем извадени от тези организации, и после пак на тепсия – на Россия, както преди 60-70 години.

А за последното има страхотно и трепетно очакване в масата от туземната измет, която дори не е и народ, а и не е успяла никога в историята си да създаде общество, и няма шансове да бъде нито едно от двете неща. А единствено предишното – роб на измисленото си славно средновековно и мерзкото си социалистическо минало.

А Беля-не и Ю.Потоп са добри и здрави остени, за да ни върнат пак в стадото на азиатските овце, ако някой идиот вземе да прави нещо против московците и техните слуги.

Ами такава измет си заслужава тази съдба, щом с благоговеене я очаква.

Автор: Пейчо

Бавно, но сигурно агресивната Рассия осъществява стратегията си – да превзема най-хлабавото звено на Европейския съюз (Задунайская), след като си е „отгледала“ подходящи мекерета.

Иначе, мисля като „Пейчо“, само че въобще не мисля, че г-н Инджев е наивник.

А „Пейчо“ защо пропусна да добави, че следва още едно „поопразване“ на БГ-бантустана.
Ей, простотията е на път да потурчи (порусчи) Задунайская.

Бойко си играе добре ролята, макар че в очите на мислещите всичко лъщи..

Написа: Nik

Добави в Svejo

На Русия й се налага да влага огромни усилия и ресурси, за да удържа България в своята орбита

Никой не може да пребивава в демократична еуфория непрекъснато в продължение на 20 години, така че известна умора е разбираема. Дали България е постигнала малко или много за тези 20 години е спорен въпрос. Нито за миг не бива да забравяме, че преходът беше планиран и контролиран.

Все пак на моменти, най-вече по време на управлението на СДС 1991-92 и на ОДС 1997-2001 сценарият в някаква степен беше нарушаван. Всъщност нещата стоят така, че на Русия с последните 20 години й се налага да влага огромни усилия и ресурси, за да удържа България що-годе в своята орбита. Само миг невнимание и разсейване от страна на Москва, и България започва да се изплъзва от нейния контрол.

Така че причините за незадоволителния напредък на демокрацията в Б-я не са толкова вътрешни, колкото външни. Оставени сами на себе си, даже без външна помощ българите за броени минути биха отхвърлили комунистите, тайните служби и техните сценарии.

От друга страна, известно отрезвяване не може да не предизвика и фактът, че западният капитализъм в последните 40 години също е едно „упадъчно” общество на потреблението, кредита, прахосничеството, наркоманията, алкохолизма и грубия материализъм. Представите, които мнозина си бяха изградили за Запада опреди 1989, се оказаха до голяма степен фалшиви. Като всички тези неблагоприятни развития в западните страни, разбира се, се подклаждат, стимулират и подпомагат от комунистите и техните агенти на влиянието.

Към всичко това се добавя и превземането на Европа от мюсюлманите, които до няколко години вероятно ще са мнозинство във Франция, Холандия и т.н. Освен това има индикации, че Русия и Китай не са се примирили с положението си и правят всичко възможно, за да вредят на САЩ, вкл. и чрез дирижирания от тях „ислямски тероризъм”. Финалният ВОЕНЕН сблъсък между Русия и Китай, от една страна, и САЩ, от друга, вероятно предстои.

При всички недостатъци и оправдани критики към Запада в тази решителна битка ние трябва да сме на страната на свободата и демокрацията. Ако и когато дойде атаката на комунизма срещу свободния свят, „щом свирне бойната тръба”, ние трябва да сме пак на нашия пост.

Така че забравете умората и разочарованието, няма място за подобни сантименти, историята продължава напред, трябва да сме готови и нащрек.

Написа: Анонимен

ЗАБЕЛЕЖКА: На снимката: безкрайно щастливият, заради това, че е до своя началник Путин, президент Гоце Първанов.

Добави в Svejo

Чудото "интернет" продължава да ме удивлява!

Еврика! Открих най-сетне сайт за безплатни онлайн-семинари! Ето как стана това:

В блога Интернет Бизнес от А до Я, списван така талантливо, интелигентно и професионално от г-н Анастас Мавродиев, тази сутрин отново откривам твърде интересна и полезна за мен публикация под заглавието Безплатен уебинар с участието на Том Шрайтер. Там открих нещо, което отдавна ми трябваше: адреса на сайт, в който се провеждат (безплатно) онлайн-семинари. А.Мавродиев е обяснил подробно и ясно как човек може да се регистрира в този сайт и какво се иска за да можеш да участваш в такива семинари.

Разбира се, сторих това, вече се регистрирах (става за две минути!), съветвам и ония читатели на блога, които биха желали да участват в мои философски и психологически семинари, да го сторят, та да можем заедно да общуваме там. Ще трябва да се изпробва как върви системата - и това ще го опитам в най-близко време. А семинара на Том Шрайтер ще е на 9 декември; нищо чудно да го изпреваря като обявя свой семинар преди тази дата.

Защото за мен лично такива смислени и полезни новости са твърде вълнуващи. Чудото "интернет" продължава да ме удивлява! И така, моят акаунт (профайл) в сайта за семинари WiZiQ е на този адрес. Много съм щастлив, че тази сутрин постигнах една от своите мечти!

На автора на блога Интернет Бизнес от А до Я съвсем искрено написах там следните думи:

Специални благодарности, г-н Мавродиев, за безценната помощ, която ми оказахте, за да се сбъдне едно мое отдавнашно желание!

Лек ден на всички желая!

Добави в Svejo