Крайно агресивната и бясна интернетна война на (не)анонимните злосторниците срещу мен се разследва вече от полицията!

Полицейската инспекторка, при която се явих вчера (виж: Викат ме на разпит в полицията!), поиска от мен да напиша в писмен вид своето обяснение по случая, който тя разследва (случаят е по моя жалба за отвратителна, крайно грозна вербална агресия спрямо мен, на която бях подложен в дните непосредствено преди Рождество Христово и Нова година от някаква безскрупулна анонимница, представяща се като "директорка на училището в едно пловдивско село"). Сядам да пиша тия обяснения, в които няма да кажа нищо, което вече не е известно на читателите на моя блог, а също така и на приятелите ми от Фейсбук:

Това, че въпросната тъй агресивна анонимница се представи като ръководителка в образованието на властническа и ръководна позиция ме накара тогава да уведомя Началничката на РУО-Пловдив (виж: Кратко Отворено писъмце с нравоучителен характер до Началника на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова), да й препратя гнусното писмо, което ми беше изпратила въпросната "деятелка на системата на българското образование и възпитание", там изразих недоумение как е възможно хора с такава очебийна липса на морал да са директори на училища, представяте ли си какъв непостижим абсурд е това?!

Надявах се Началничката на РУО-Пловдив да се ужаси и силно да се заинтересува от истинската самоличност на въпросната "директорка" (възможно е и да не е директорка, но най-вероятно е поне учителка, но това принципно не променя нещата: лица с такова не просто укоримо, но и направо престъпно поведение, не могат да бъдат в еднаква степен не само директори, но също така и учители!). Началничката на РУО-Пловдив ми отговори, че лице с такова име ("Искра Йовчева") не заема длъжност директор на училище в област Пловдив, а каква е истинската самоличност на въпросното лице, написало възмутително агресивните спрямо моята личност излияния бил въпрос, който е извън нейната компетентност. (Ето отговора на г-жа Киркова, той е публикуван под заглавието В системата на пловдивското образование работи анонимен злосторник, чиито морал е несъвместим с каквито и да било Етични кодекси!, там можете да прочетете и моите размисли по така възникналия крайно интересен казус.)

Тогава именно анонимната особа с наклонности към интернетен вербален тероризъм (аз така мога да окачествя такова едно крайно скандално поведение, несъвместимо с обичайния манталитет дори и на многострадалния, понасящ какви ли не гаври типов български учител) отново се обади и каза тъй многозначителни неща не само по мой адрес, а и по адрес на морала на работещите в РУО-Пловдив, което пък ме принуди да реагирам отново; ето как реагирах тогава, това може да се разбере като се прочете публикацията със заглавие Нечуваният скандал около лудешкото поведение на разпищолилата се анонимна директорка на пловдивско училище ескалира и прие съвсем (не)очаквана посока!. Ползвайки се от повода, който тази наистина скандална история с разпищолилата се изцяло "директорка на училището от едно пловдивско село" ми даде, аз си позволих да поставя един наистина твърде деликатен проблем, който може да се прочете в това мое писмо до г-жа Киркова, което също така изпратих и на омбудсмана на Пловдив, предвид голямата обществена значимост на случая. Там си позволих да поискам... заплащане (!!!) от страна на РУО-Пловдив за работата ми като самодеен практически консултант на ръководната образователна администрация, който работи в това си качество, при това съвсем неуморно, вече години наред; нарочно си позволих тази тъй необичайна психологическа и нравствена провокация, тя е нещо като тест, не крия, че ми е много интересна реакцията на ръководителката на РУО (пък и на г-н Министъра, комуто също изпратих копие на писмото си).

Естествено, г-жа Киркова до този момент мълчи и подозирам, че е вече решила да подмине тъй интересния казус без никакво внимание (което пак много показва и говори, дори много повече от това ако тя беше благоволила да ми отговори все пак нещичко!). Изобщо аз като учител по философия и гражданско образование (пък макар сега и уволнен, опраскан, изритан по недопустимо дързък и крайно обиден начин от системата!), иначе казано, и като учител и по морал, си позволявам да твърдя, че моралната страна на отношенията най-вече в образователната сфера изобщо не е за пренебрегване - защото, напротив, тя е направо съдбовно важна, от нея в крайна сметка зависи всичко! И затова аз дръзнах да поставя въпроса за това колко несправедливо е аз да работя съвсем безвъзмездно години наред, давайки кажи-речи всекидневни консултации на самозабравилите се властващи длъжностни лица в образованието (директори, инспектори, висши министерски чиновници от МОН), а тези последните, независимо от това, че са така добре заплатени, в същото време да си позволяват да правят неща, изцяло несъвместими не само със закона, но дори и с човешкия морал (имам предвид не само въпросната анонимна интернетна злосторница, а и съвсем реални персони от управленския корпус на пловдивското образование, които в последните години наистина дръзнаха да направят чудеса от героизъм, те по тази причина и влязоха не само като герои на моите книги, на моите публикации в блога, но и са също така основни действащи персонажи на кажи-речи всекидневните ми писмени изложения до висшестоящите институции, в които именно и анализирам тежкото положение в корумпираната, прогизнала от разврат административна система на (не)образование и (не)възпитание, да, комай всекидневно давам безценни консултации, които, ако бяха последвани, ситуацията в образователната ни система сега би била коренно различна, значително по-благодатна и адекватна, отговаряща на духа на съвременността.

Но това е не най-главният проблем. Ето кой е той.

Съвсем неочаквано за мен г-н омбусманът на Пловдив г-н Стаматов препрати моето писмо до Директора на Областното управление на МВР, отразил съм това в публикацията със заглавие Омбудсманът на Пловдив поиска съдействието на полицията за разкриването на истинската самоличност на анонимната хулиганка. И ето, за моя още по-голяма изненада (не крия, че е съвсем приятна тази изненада!), г-н Директорът на Областната Дирекция е разпоредил проверка, която вече се прави от инсп. Мария Димитрова, с която вчера разговарях след като бях повикан в полицията. Тя следва да установи извършено ли е в случая някакво престъпление, някакво нарушение на закона, щото такава й е работата; а ако се окаже, че в тази история престъпление няма, а има само някакви "тъй незначителни морални щети", тогава, разбира се, разследването ще завърши без някакъв смислен или позитивен резултат. Какво мисля аз по този пункт ли? Ето каква е моята позиция.

В Мрежата има всякакви анонимни безскрупулни хулигани, оплювачи, клеветници и прочие, свободата на интернет е такова нещо, което дава възможност на всеки да си покаже истинската, действителната същина. Има всякакви хора, добри, посредствени и лоши, всеки (по)казва каквото има в душата (и в акъла си), като си мерзавец по душа, разбира се, няма какво друго да покажеш освен мерзавщината си. От друга страна има свобода да бъдем себе си, нали така, никой по принуда не може да бъде заставен да се държи прилично, т.е. няма как да задължим мерзавците да спазват дори и най-елементарния морал. Мерзавци (подобни на въпросната анонимна оплювачка, която мен специално ме оплю така обилно) в Мрежата ще има винаги, те неслучайно са и анонимни, неслучайно крият истинската си самоличност, и това по никой начин не може да бъде предотвратено (въпреки че все пак не е кой знае колко трудно по следите, оставени в Мрежата, даден разпищолил се злосторник да бъде идентифициран и ако се наложи да бъде заловен от полицията - за да отговаря за деянията си!). Има някакви морални граници на най-обикновеното приличие, които обаче няма как да са задължителни. Значи тук престъпление няма, така ли излиза? Аз пък смятам, че престъпление има. Ето моята аргументация.

Аз съм учител с многогодишна активна дейност в полето на родното образование (32 години съм работил непрекъснато, а от последните 4 години цели 3 съм жертва на репресиите на една самозабравила се властница, става дума за директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", за отбелязване е, че вчера дори и полицейската инспекторка нарече моето училище така, именно "ТЕТ Ленин"; отбелязвам този многозначителен факт тъкмо защото конфликтът ми с въпросната директорка започна от момента, в който аз предложих патрон на нашето училище да стане Стив Джобс (и тогава медиите широко отразиха моята инициатива!) - щото името "ТЕТ Ленин" ми се вижда проява не само на краен анахронизъм, но и на някакъв непостижим за здравия разсъдък идиотизъм). От оня момент (това е в далечната вече 2011 година) въпросната директорка си позволи да проведе срещу мен невиждана кампания по моето личностно и професионално дискредитиране в последните години преди уволнението (опраскването) ми (първото ми уволнение е преди 24 май 2014 г.), в която бяха въвлечени, за жалост, дори и приближените до дирекцията ученици-активисти (тия недопустими ексцесии ги описах най-пунктуално в блога си, това, прочее, е истинската причина за уволненията ми: щото си позволих да дам пълна гласност на страшния административен произвол, на който бях подложен в тия славни години!).

Интересно е да се отбележи, че дори и това, че съм вече на възраст, че страдам от тежко сърдечно заболяване не възпря въпросната самозабравила се администраторка, което аз тълкувам като тотално погазване на принципите на най-елементарния човешки морал от нейна страна (да не говорим пък за потъпкването на принципите на закона!). Наложи ми се да водя тежки съдебни дела, на които усърдни лъжесвидетели пред уважаемия съд ме плюха така грозно, както това никога не е било правено в съдебна зала, понесох и това, нищо че то се отрази на здравето ми (побеля косата ми почти напълно в тия страшни и тежки години!). Е, съдът отмени заповедта за първото ми уволнение, върнах се на работа, да, но неуморната директорка не можа да преглътне този хап и... повтори абсолютно същата история още веднъж, този път в още по-уродливи форми, непостижими за здравия човешки разсъдък! (Пак описах, като усърден изследовател на нравите, тия феноменални ексцесии, тия истории ги възприех като "златна жила", която тъй щедрият живот ми подари, щото аз също така съм и автор на много книги, тъй че нямаше как да не се възторгна от невероятния шанс да пиша книгите си именно по следите на живия живот!)

Ето, сега второто съдебно дело срещу второто ми уволнение (март 20127 г.) е в заключителния си етап - след като го спечелих на ниво Окръжен съд жадната за реванш директорка не изпълни решението на съда, а го обжалва във Върховния Касационен съд, който трябва да се произнесе през следващия месец. Пропуснах да отбележа фрапиращия факт, че директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ме уволни по възможно най-обидния и несправедлив параграф, а именно по чл. 328, ал. 1, т. 5, т.е. "пълна липса на качества", "изцяло негоден, напълно не става да бъде учител", иначе казано, си позволи да ме обяви за "пълен некадърник", един вид за нещо като дебил или за олигофрен (което обаче чудесно характеризира тъкмо нейния морал!)!

Та това, което аз възприемам като криминално престъпление в случая с анонимницата "Искра Йовчева", е пълното съвпадение не само на вулгарните обиди по мой адрес, но и на самия стил на тоталното оплюване на тъй силно ненавижданата личност. Просто вероятно става дума за порочен манталитет, аз не мога да зная коя точно е писал въпросните скандални излияния, но мога да констатирам точното съответствие ако не на друго, то на патоса, който ги вдъхновява, на който те са продукт. И в двата случая става дума обаче за дейци на българското образование и възпитание, за образованието и възпитанието, забележете, на нашите деца и внуци! Щом тия особи се отнасят по този толкова грозен начин към мен, учител, колега, възрастен, възпитан, толерантен и дори, позволете да кажа и това (глупаво е да страдам от лицемерна скромност!) заслужил човек, то давате ли си сметка как същите тия "просветни дейци" се отнасят към учениците си - и към другите си колеги (в случай че въпросната анонимница наистина е директорка на някакво училище)?! Щом такава необуздана вербална агресия те си позволяват да насочват спрямо мен (аз продължавам да твърдя, че това е проява на краен вербален тероризъм, тотално незачитащ достойнството на моята личност!), давате ли си сметка на какво са способни същите тия "образователно-възпитателни" дейци - когато предмет на тяхната ярост са ученици?!

Именно с цел да се предотврати изблик на такава една убийствена по съществото си агресия (мен всеки ден ме убива лека-полека самата мисъл за това, което се стовари върху клетата ми побеляла глава в последните години!) и към други хора и личности, включително и към деца, аз апелирам към разследващите случая да не подценят случилото се, да не го претупат, с оглед да не си стигне до изобличаване на реални личности, които, за жалост, се намират наистина на високи властнически позиции! Ето това не бива да бъде направено, макар че добре знам, че най-вероятно точно това ще бъде направено. Но като жертва на тази агресия и най-вече като гражданин аз си позволявам да заявя: престъпно ще бъде и пренебрежението към такива "несъществени неща" като морала, достойнството на личността, нравствената компонента на образованието и пр.

В българското училище агресията (вербална и всякаква друга!) е страшна - щом избликна дори и спрямо мен, човекът и учителят чиито единствен "грях" е това, че си позволих открито да застана срещу безобразията и беззаконията на разпищолили се властници в образованието - заради което, злоупотребявайки с властта си, те ми отмъстиха така жестоко и толкова несправедливо! И ето, аз в момента, пишейки това, съм в ужасно положение, вече много месеци съществувам в най-унизителни условия, без никакви средства за съществуване, но въпреки това всекидневно правя нужното да помогна на въпросните самозабравили се властници да осъзнаят най-сетне какво си позволяват да правят, пиша всеки ден, давам им своите консултации, показвам им как катастрофата (най-вече морална - освен всякаква друга!) в образованието може да бъде надмогната, а в замяна на моето тъй безкористно благородство те с какво ми отговарят?! Отговарят ми с това, че съм всекидневна жертва на тяхната бесовщина, плюят ме така, както едва ли някой друг е бил плют! И това са все, моля ви се, дейци на образованието и възпитанието на нашите деца и внуци, давате ли си сметка колко непоносимо скандално е пък това?!

Около празниците кампанията по оплюването ми стана безпрецедентно активна, плюха ме какви ли не анонимници, те си измисляха какви ли не имена, особено активен бе някой си "Найден Георгиев, учител по БЕЛ от столицата", който имаше претенцията, че бил "съвсем реално лице", ала след като го подложих на моя си начин на проверка, се държа така, че показа, че зад това име стои съвсем друго лице, не от столицата, а от... Пловдив. Бяха активирани и неколцина ученици от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" като Todor Simeonov, Иван Ненчев и Иван Щерев (това са съвсем реални лица, които също следва според мен да бъдат разпитани!), дори и някакъв безскрупулно лъжлив зевзек, нарекъл се "Тодор Живков", работата е там, че аз също така съм много активен политически блогър и коментатор, което също така вбесява една част от публиката ми; ще бъде много добре да се запознаете с начина, по който протича такава една извратена "дискусия", това може да стане като погледнете публикацията със заглавие Диалогът ми с трима добре "възпитани" в комунистически дух поддръжници на директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин".

И точно в този тъй многозначителен контекст на крайно бясна интернетна война на злосторниците срещу мен славната директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", случайно или не, направи нещо велико, което тепърва ще бъде анализирано от не само от РУО-Пловдив (и евентуално от българската полиция!), но и от бъдещите историци на титаничните борби за промяна на пагубното статукво в образованието, на което тя се изживява като първа защитница: на 4 януари, петък, вероятно в късния следобед, тя обяви вакантно учителско място по философия, а на 7 януари, понеделник, вече сне обявата, ето, описах случая тук: С шекспировски размах започва нов сериал от световноизвестната епична и сюреалистична сага около знаменитата директорка на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" в Пловдив, което пък ме принуди да реагирам ето как: Питане по тъй мистериозната и тайнствена, направо ирационална процедура по назначаването на "нашия човек" за учител по философия в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в Пловдив.

Сами виждате, че всичките тия "съвсем случайни съвпадения" показват нещо, добре е те да бъдат анализирани и обсъдени, ще е много интересно да се разбере какво би казала и другата страна: аз от години се мъча да предизвикам открит и пределно честен дебат по истински важните за училището ни въпроси с г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", но тя упорито го отхвърля, с което демонстрира, че е гореща привърженичка на други, коренно различни, примерно подмолни, задкулисни, тайнствени и прочие методи за въздействие, за управление и дори за собственото си поведение. Между другото, като емпирична личност тя може да си бъде всякаква и да има каквито си иска поведенчески подходи и изяви, но като ръководител на държавно учебно заведение, издържано с нашите, на данъкоплатците, пари, тя, по скромното ми убеждение, е длъжна да излезе в съвсем открит дебат с опонентите си; разбира се, въпреки титаничните ми усилия да предизвикам такъв един пределно честен демократичен дебат, въпросната директорка до този момент удържа положението и продължава да си действа по обичайния, по усвоения от паметните социализмо-комунистически времена управленски метод (включващ паническото бягство от публичност, т.е. от светлината, от прозрачността, от контакта с обществото!), който не само аз оценявам като съвсем анахроничен, ретрограден, демодиран, абсурден и прочие.

Толкова. Тия са моите обяснения в общи линии. Извинявам се, че ми се наложи да употребя доста думи за да опиша донякъде тъй интересната и многозначителна, пълна с огромен или пребогат смисъл (психологически и нравствен най-вече) ситуация. За възникването на която най-вече трябва да благодарим на моята тъй всеотдайна партньорка в тия тъй многолики и така интензивни, колосално богати при това на смисъл отношения, именно директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; без нейното участие аз просто нямаше как да напиша книгите си за промяната в образованието, нямаше как да разгърна своята концепция за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в конкретните образователни (училищни) общности, в общностите, занимаващи се с образование, с възпитание, с личностно формиране; г-жа Стоянка Анастасова (това е името на въпросната директорка) има несъмнен голям принос в разработката на тия идеи и теории и най-вече за практическото им прилагане в реалния живот, за което тук се ползвам от случая най-искрено да й благодаря!

Разбира се, за този свой изследователски и познавателен апотеоз на творческия си живот аз платих и съответната тежка цена със здравето си, ще се радвам да дойде момента и другите участници да заплатят своя дял, все пак справедливостта и моралът изискват това, но това вече са Божии работи, в които ние, смъртните, не бива да се месим. Но като граждани можем да спомогнем този ден да дойде все пак по-скоро, ето, аз продължавам всекидневно да работя за по-скорошното му идване.

За жалост, обществената деморализация е така напреднала, че почти никой (с малки изключения) не ме подкрепя, страхът и безразличието у нас са така напреднали, че разумният човек на моменти се вижда принуден да изпадне в отчаяние. Но от собствен опит горчив опит добре зная, че не мога да си позволявам лукса да се отчайвам, напротив, верният път е този на всекидневната борба - за промяна, за духовност, за освестяване и вразумяване на самозабравилите се, за очовечаване, за надмогване на деморализацията, за демократизация и прочие. И скромно продължавам да вървя по свободно избрания от мен път, според силите си, разбира се.

Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Нещо такова ще изпратя на г-жа инспекторката от полицията. Ще видим, може този текст да използвам за своите обяснения. Щото друг тепърва май не ми се пише. Какво пречи пък да бъда оригинален и в случая? Ще видим де, сега ще си почина малко, пък като събера нови сили, ще реша какво да правя.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo