С какво и защо "външните" българи превъзхождат тукашните?

Добави в Svejo

Нова и различна медия

Вчера в имейла си намерих следното писмо, което, струва ми се, представлява и известен публичен интерес. Ще разберете защо. Ето и самото писмо:

Здравейте, kазвам се Александър Митов и представлявам новата Интернет медийна група My Media. Ние искаме нашите медии да са обърнати повече към проблемите на човека и начините за разрешаването им. Ние не политизираме новините, а залагаме повече на иновативните решения, постиженията на науката и новите технологии. За нас подобряването на стандарта на живот на хората е по-важен, отколкото политическите спорове.

Ние възприемаме My Media не е просто като проект, а мисия: да бъдем неотменна част от преживяванията на публиката си. Сред най-интересните ни проекти са:

*My news* – сайт със собствен поглед върху най-значимите теми от деня. В него се залага на анализаторската част. Уникалното е, че потребителите сами ще определят темите, които ще анализираме. А нашето мнение ще бъде свободно критикувано.

*My sound* – сайт, който отразява най-добрата селекция от музикални новини, събития, изпълнители, албуми.

*My horoscope* – сайт за развлечения и Lifestyle.

Обръщаме се към Вас, като човек, който отстоява силна гражданска позиция в Интернет пространството, да се присъедините към нас като се регистрирате в новинарския ни портал – My News, и пускате новините, които Ви се струват интересни като подреждате своя дневен ред. Ние изповядваме идеята, че трябва да се търси как дадена новина влияе на живота на хората. Затова са ни необходими историите и дневният ред на хората, чрез които да се обясняват новините.

Ако този проект Ви е интересен, ще се радваме да се свържете с нас. Ако проявявате интерес и към другите наши проекти (в бъдеще те ще стават все повече) ще се радваме още повече. Поздрави: Александър Митов, My Media (mymedia.bg)

Разбира се, веднага му отговорих. Аз съм готов винаги да подкрепя хората, за които съм доловил, че имат идеи. Ето какво написах на този човек:

Здравейте, господин Митов, Благодаря Ви за информацията и за толкова любезната покана. С интерес разгледах сайтовете, които сте създали, и се запознах с Вашата концепция. Смятам, че проявявате оригинален подход, дано Ви стигнат силите да провеждате последователно идеите си, които според мен са ценни и съвременни. Разбира се, ще Ви подкрепя, аз вече се регистрирах в сайта за новини и ще публикувам ония мои анализи, които са подходящи за него. Надявам се, нямате претенции при Вас да публикувам само неща, които още не съм публикувал в блога си. Обикновено според моята практика ще става обратното: онова от блога, което е подходящо за излизане и при Вас, ще го публикувам почти веднага след като е излязло в моя блог. Т.е. ще излизат едновременно. Ако сте съгласен на такава договорка, нямам нищо против да Ви сътруднича. Също ще ви моля при излизането на мой материал при Вас след името ми като автор да има линк и към блога ми. Надявам се, това не е в противоречие с Вашите правила.

Желая Ви успех в начинанията! С поздрав: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo

Ох, г-н Министре, олекна ми на сърцето - ще зина да запея даже!

Тая сутрин се събудих с крайно невесело, направо с противно настроение: изобщо не разбирах на какво се дължеше то. За щастие в блога на самия министър на външните работи (или, както той го е написал по европейскому: The Blog of the Foreign Minister of the Republic of Bulgaria) попаднах на статията Истерията с европейските фондове, която разсея душевните ми терзания. Нещо повече, промени душевния ми тонус и ето сега аз вече съм невероятен оптимист. Затова и вас, разбира се, искам да заразя с оптимизма, който блика примерно от ето тия думи на нашия многоуважаван и напредничав министър:

"... вземат се ефективни мерки за предотвратяване на кражбите от европейските средства... "

Или пък какво ще кажете за това:

"... по това работим много интензивно с европейските партньори, които също искат да използват очевидната политическа воля за справяне с проблемите... "

Балзам, истински целебен мехлем са тия думи по изтерзаното ми от съмнения сърце! Ето че те ми капнаха като медец на сърцето: и да е имало кражби, вече "най-активно се работи по предотвратяването им", ох, отдъхнах си направо! Ето че същите тия, дето крадоха, са доживели страхотен вътрешен поврат и от крадци са станали притежатели на "очевидната политическа воля за справяне с проблемите" - ашколсун, бравос на тия герои! Щото, знайно е, краденето е подобно на наркотик, ала ето те комай имат такава несъкрушима воля, че вече не само че повече няма да подкраднуват, ами и ще работят по "предотвратяване на кражбите"! Забележете как успокоително звучи този израз "предотвратяване на кражбите", направо нямам думи, трогнах се, ще се разплача!

А какво иска тая гадна опозиция бре?! Иска да издърпа властчицата от ръцете на тия наши самоотвержени титани, дето победиха стоически склонността си към крадене и на тая почва се превърнаха в самоотвержени борци против краденето! Как така, да им дадем властта, та други ли да крадат бре?! И с какво са го заслужили ако смея да попитам? И то не какви други да ни крадат, ами да се изложим на риска да ни крадат аматьори! Дето изобщо не стигнали до съвършенството на досегашните ни крадци, пардон управници, които пък, както сега откриваме, преживяха направо ренесансовия по мащабите си поврат от крадци да станат борци против краденето! И то не какви да е крадци и борци, ами с "очевидна политическа воля за предотвратяване на кражбите"! Изводът, който разсея всичките ми терзания и изгони смута от душата ми, е този: самоотвержено борещите се срещу кражбите крадци са велико постижение на нашата политическа система, дори по-велико от онова другото, с което смаяхме света. А именно: като се помъчихме да победим мафията, туряйки самата мафия на власт! Един вид като направихме опит да накараме мафията да се самопобеди, сама да се унищожи! Понеже, знайно е, властта развращава, затова потъналата в разврат и пороци наша мафия и олигархия няма как сама да не докара гибелта си! Не сме ли народ, съставен все от гении, а, кажете ми де?!

Ето като осъзнах тия револуционни и авангардни идеи на нашия най-напредничав и най-европоиден министър в туй правителство, който е по-напредничав в европеизма си даже от Гоце и от Дмитриевич, аз се успокоих тотално и от днес вече съм нов човек: не ща избори, мразя опозицията ни, която даже е и неспособна да краде като хората, вярвам на правителството, което не само че допусна невиждана по света вакханалия на кражбите, ами има и волята само себе си да победи, и ето, сега вече има невижданата никъде по света енергия да победи собствената си титанична склонност към крадене! Ето като осъзнах това, аз се преродих, и сега вече съм нов човек!

Защото как да не се гордее с тия наши постижения човек?! Трябва да е изрод или ненормален за да не се гордее: аз вече не просто се радвам, аз ликувам, че съм българин! Че съм част от нацията, която постоянно смайва целия свят с изобретенията и постиженията си! Ето какво значи да имаме толкова умни и проницателни министри като таварищ-господин Калфин, който с три фрази превзе тази сутрин сърцето ми така стремглаво, че аз вече хептен не съм опозиционер! Аз от днес ставам патриот, и то не какъв да е, ами национално отговорен - понеже извор на моята патриотична гордост са великите постижения на това наше правителство, победило за първи път в историята ни краденето из родните български простори!

И за финал ето още нещо, което ще предизвика мед да потече и по вашите сърца, скъпи ми умни наши сънародници; то е казано пак от нашия толкова смел в изразните си средства министър:

"... Следователно няма отнети пари, има пари с риск от изгубване и то съвсем не в размерите, в които пишат медиите."

Така е, олекна ми вече, а на вас олекна ли ви бре, фармасони неедни, дето сте все недоволни!? Абе оставете глупавите си страхове, повярвайте на министъра си, особено когато пише и това: "... дали българските граждани имат интерес от подобен непочтен политически нагон или приоритетите им са други." Схванахте ли сега, изяснихте ли си приоритетите?! Разбрахте ли сега кое е почтено и кое е непочтено? Разясни ли ви ги човекът тия неща? На мен всичко ми изясни и аз вече му вервам много, на Калфин имам предвид, не на царо. Моят приоритет оттук-нататък е: да чета във всяка ранна утрин блога на г-н Калфин, та да изпълвам с оптимизъм и с национална гордост нараненото си сърце. Това съветвам да правите и вие. Напред към светли бъднини!

Добави в Svejo

Защо да се къпем, след като при това ще да се и измокрим от водата?!

При тазсутрешната ми разходка из блоговете ми направиха впечатление две публикации: на Иван Бедров, наречена Предсрочни избори = правителство на Първанов, и на Ивайло Калфин, наречена Истерията с европейските фондове. И двете заслужават вниманието ни не за друго, а защото предлагат спорни тези, а пък като се спори, може да се напредне в търсенето на изход от сложилата се ситуация. Няма как, включих се в спора, а тук искам също да представя позицията си.

Иван Бедров разсъждава върху конституционния казус, свързан с това какво предписва Конституцията в случай, че това правителство подаде оставка - било под "уличен натиск", какъвто за момента не се забелязва, било по своя воля. И в резултат журналистът стига до следното горчиво заключение:

Затова предсрочни парламентарни избори няма да има. Защото нито Станишев, нито голямата част от опозицията искат да дадат властта на Първанов. Пък било и само за 2 месеца. Най-силни мераци за служебно правителство демонстрира ГЕРБ. А дали не искат да дадат властта на Първанов? Въпросът не е еднозначен. От една страна, добре е да има смяна. От друга страна, тази смяна минава през правителство на Г.П. Аз не знам кое е за предпочитане.

Ето по една такава спорна по моя преценка теза ми се наложи да реагирам. В свой коментар написах следното:

На мен пък ми се струва, че след като това правителство има за свой кръстник Гоце Първанов, то по начало и така или иначе си е правителство на Гоце Първанов: не бива да се вярва на недотам умните му опити да се разграничи от него. Така че едва ли има резон в това да се страхуваме от обстоятелството, че определянето на предсрочни избори означава правителство на Гоце Първанов: то и сега си имаме правителство на Гоце Първанов, те заедно са превъзходен екип, нищо че за баламосване на публиката демонстрират някакви "противоречия". Разликата обаче е, че служебното правителство е правителство, което и формално даже е на президента, а също, че служебното има власт само за два месеца. А не една година, както е със сегашното правителство: настроението за чакане - нека да си изтече мандата му за да не би не дай си Боже да имаме правителство на Гоце Първанов! - е крайно опасно. Защото ситуацията в страната изисква екстрени мерки за недопускане на предстоящия срив!

И още нещо, което е важно: да не се искат предсрочни избори само на основанието, че - както ни внушават продажните олигархични медии - след тях на власт неминуемо щял да дойде на власт бат ви Бойко, е крайно съмнителен аргумент. Първо, демокрацията изисква въпреки всичко народът да се произнесе, и макар и крайно манипулиран, народът има последната дума. Второ, политологично-социологическите врачки, дето вещаят неминуема победа на бат ви Бойка, го правят това, знайно е, срещу щедро заплащане, така че не бива да се вярва безусловно на гаданията им. Нима някой от вас вярва на "прогнозите" на Бареков, дето всяка сутрин ни убеждава, че батко му щял да вземе властта? Хайде да бъдем малко по-сериозни и да мислим по-трезво.

Каквото и да стане на едни предсрочни избори - а ще стане това, което мнозинството от хората реши - то ще бъде движение напред в сравнение със сегашното мъртвило. Ще се пренареди политическия пасианс. Най-вероятно Доган ще бъде елиминиран: това е голям напредък. Защото не вярвам някой да иска да се самоубие политически като БСП и като "царо", които ще платят жестока цена заради съюза си с това проклятие за България; даже и бат ви Бойко не е чак толкова глупав. И т.н., има и много други ползи от едни предсрочни избори. А и самото бутане на правителство на мафията, каквото е сегашното, трябва да имаме достойнството да признаем, ще бъде голямо постижение за демокрацията ни и за нацията.

Така че съмнението необходими ли са ни в този момент предсрочни избори мога да го сравня с колебанията на някой оригинал, който не иска да се къпе само на основанието, че ще се... измокри от водата!

Това написах там, в блога на И.Бедров, публикувам го и тук за улеснение на читателите на блога. А своя анализ на написаното от Ивайло Калфин ще публикувам отделно.

Добави в Svejo

Истината е най-добрата реклама

Преди известно време в Пловдив се проведе представяне и обсъждане на моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Любопитното е, че обсъждането се проведе - по желание на присъстващите - на два пъти, в две части, та да могат да се изкажат повече желаещи; първият път времето не стигна. Изказаха се хора всякакви, литератори, хора на точните науки, историци, философи, психолози. Главен докладчик беше една уважавана личност, учен от областта на точните и технически науки, но също притежаващ и широка хуманитарна подготовка - инж. Жак Асса. Помолих го да ми даде доклада си, за да го публикувам тук. Понеже напоследък се появиха доста куриозни "критики" пак на същата книга - вижте "разгромните писания" на един лявоориентиран мой "фен": част първа, втора и трета - та реших да ви запозная и с друга, по-различна интерпретация:

Представяне на книгата "Страстите и бесовете български" от Ангел Грънчаров

Извинете, че ще поглеждам в бележките си по време на настоящето представяне. Съвременник съм на един латиноамерикански лидер, който можеше да говори 6 часа без да поглежда в записки, но слушателите почваха да се питат има ли изобщо връзка между език и главен мозък. И български първи секретар почна кариерата си с речи по този маниер, но после, след като наговори много глупости, го принудиха да чете когато се появява пред публика.

Започвам представянето по този начин, защото мисля, че най-много съответства на стила на книгата. Защо точно аз, почитателят на точните науки, се заех да представям произведението на хуманитарист-философ, пробващ се в историята? Отговорът се крие в афоризма на великия Айнщайн "върху творческото ми въображение е повлиял повече Достоевски, отколкото Гаус" (Гаус е голям математик, съвременник на Достоевски). От вродена скромност трябва да отбележа, че това ниво е малко височко за нас!

По принцип интелектуалците по целия свят прозират недостатъците на съвременността си! По принцип по целия свят те се делят на два типа: представителите на първия тип се отказват "да оправят" света и започват да оправят собствения си живот (в книгата, която има и автобиографичен елемент, авторът е имал възможност да бъде такъв тип интелектуалец -"любимата" БКП го е искала много, но той не се е дал и е посветил целия си живот на борба с нея и нейните остатъци). За щастие на човечеството има и втори тип желаещи "да оправят" света, независимо от ниската продуктивност на тяхната дейност –Грънчаров може да се причисли към този тип.

Има една мъдра книга - Библията. Според нея трябва да минат 40 години, за да се забрави робството (притчата за Мойсей). Да, но в Библията не пише, че някой трябва "да отвори очите" на новите поколения. Или както срещаме при Вапцаров (знае се, комунистите си присвояват всички мечтатели – на понятието мечта е отделено специално място в книгата), и както е по Вапцаров, някой трябва "да разкаже с думи прости, на тях, на бъдещите хора, които ще поемат поста ни" какъв живот живяхме и живеем по време на така проточилия се ПРЕХОД.

И Грънчаров, в настоящия период от живота си, се посвети да просвещава хората на бъдещето – младите хора. Понеже аудиторията е твърде малка и понеже ИНТЕРНЕТ превърна света в село, той загуби съня си и започна да говори на СВЕТА и със СВЕТА. И това се оказа недостатъчно и той се върна към Гутенберг – започна да пише книги в стила на разговорите му във виртуалното пространство, които от интерес започнах да чета.

Поради колоритността на стила, ще си позволя понякога да го цитирам – според книгата животът при комунизъм е АД. Също от време на време пак според внушението от книгата, ще ви посоча какво оспорвам в случая: че врим заедно в казана, надписан "България", това е очевидно днес на всеки, но в книгата се твърди, че в другите казани водата е по-хладна, макар че авторът има само екскурзионни впечатления.

При четенето на книгата си зададох няколко общи въпроси, на които се опитах да си отговоря:

● Първо, дали историята наистина е наука за миналото? Ако е така, как изучаваме миналото? Дойде ми на ум притчата за СЛОНА. Ако слепци опипват слон, всеки опипва я крак, я опашка, я бивни, я хобот. От разказите на слепците ние трябва да си създадем представата за слон. Още в предговора Грънчаров ни предупреждава, че това е "кратка лична история на България".

● Второ, историята "обективна" наука ли е – има ли "общи" закони в нея или се оформя, както е според автора (цитирам дословно) "от човешки феномени, които в своята съвкупност съставят поредица от естествено разгръщащи се исторически събития" и по-нататък пише, че "не трябва да се изнася пред скоба човешкото от делата на историческите дейци". Според мене той се страхува от подозрението, че е заразен от "комунизъм" – това личи в цялото изложение.

● Трето, историята "наука" ли е изобщо или е повече "изкуство", т.е. директно ли се базира на "рациото" или достига до него по емоционален път. Като философ, Грънчаров в творчеството си непрекъснато се самоанализира и по автобиографичен път се опитва да прави исторически обобщения за времето, в което живее.

Затова книгата представлява съвкупност от последователни автобиографични есета, както признава авторът (отново цитирам): "по моя си обичай преплетох лично-преживяното с исторически-значимото, защото само тия два пласта за мен не просто се преплитат, ами благодарение на тях може да се долови тъкмо субективната, човешката страна на случилото се". А ЕСЕТО е по-скоро литература – то е наситено с емоции, афоризми, духовити и смели разсъждения. Освен това есета се пишат по спорни въпроси, провокират съзнанието и както е според автора – целят "да го оздравят".

Още веднъж посочвам, че според автора книгата е замислена като дискусионна. Тя изразява неговата представа за ИСТИНА, извлечена от вече не малкия му жизнен опит. В това отношение той е искрен, той вярва в тази истина без компромиси в името на "добрия тон" или на желанието да се окичи с "ореол". По този начин, за нас съвременниците, това е "друг поглед" към събитията на които сме участници, дори и когато "нашият поглед" не съвпада. Спомняте си притчата за слона.

Няма да ви разказвам съдържанието на книгата, защото не мога да достигна високото ниво на Грънчаров – прочетете сами!

И ако ИСТИНАТА е най-добрата реклама, надявам се, че успях да ви заинтригувам със "Страстите и бесовете български".

Благодаря ви, че ме изслушахте!

(Изготвил: инж. Жак Асса)

Добави в Svejo

Кога и как ще надмогнем политическото мъртвило

Koga i kak shte nadmognem politicheskoto martvilo
Uploaded by aigdb

Добави в Svejo

Свободата е извор на самото очарование от живота

Все повече се разширява инициативата и кампанията Свобода, а не страх, която ще обхване цяла Европа, а пък нейна кулминация ще е 11 октомври. Аз лично не разбрах защо точно тази дата е избрана; ако някой ми обясни, ще му бъда благодарен. Не се сещам какво е станало на 11 октомври (на 11 септември зная какво е станало), а не вярвам датата да е избрана случайно или произволно.

Въпреки че иначе погледнато изобщо не обичам думата "кампания" - тя беше така опошлена у нас, спомнете си кампанията "Не сте сами: не сме наред..."! - се включвам в нея, понеже тя е в защита на най-важното: СВОБОДАТА. Ето с текста, който е публикуван по-долу, искам да поясня какво е това свобода от една по-друга, принципна гледна точка; понеже имам усещането, че у нас мнозинството изобщо не разбира какво е това свобода.

● Най-голямото предизвикателство пред мен е винаги откритата възможност сам да решавам какъв ще бъда аз самият. Това се нарича и обозначава с думата свобода. Не съм обречен да изпитвам безразличие към своето бъдеще – ето го началото на моята свобода, която, веднъж усетил я, ме опиянява подобно на опиум, на наркотик.

● Моята зависимост единствено от свободата е най-сладкото, което, предполагам, и другите прекрасно разбират – що се отнася както до моята, така и до тяхната свобода. Лично аз ценя свободата на другия наравно със своята собствена – нима може да бъде другояче? От тях обаче искам само едно: да не ми се месят, да ме оставят да живея както аз искам, т.е. да признаят свободата ми по същия начин, по който аз признавам тяхната свобода, по който аз не им се меся – и не ме интересува какво правят с живота си. Ако теглим границата между свободите си, ако никой не пристъпва в чуждата свобода, то едва тогава ще се разбираме. Когато обаче се опитват да ми пречат, когато уловя, че не зачитат свободата ми, връзките между нас се скъсват, скъсвам ги без съжаления и отново се хвърлям в свободата си: казах, че от нея аз няма да се откажа.

● Съобразно със свободата си аз се разпореждам с всеки миг: избирам какво да правя, как да го употребя, какво искам да се случи с мен самия, каква ще бъде посоката, която следвам с действията си. Кризите на моето всекидневие, в които аз като че ли губя ориентирите, независимо от това съвсем не са приятни, но в някакъв смисъл са и благодатни. Те ме притискат да се вгледам в себе си, да се “отлепя” от едно всекидневие, което за мен е станало рутинно, което е започнало да ме гнети с монотонността си; моята свобода, желанието ми да съм свободен, ме задължава да съм гъвкав, а не неизменен. Откривам, че възможностите пред мен никога не са изчерпани, че има толкова много неизвървени пътища, дори че и аз в някакъв смисъл мога да бъда друг. Да стана различен в сравнение със самия себе си – нима това е зло?

● Абсолютната сигурност е недостижима, безпокойството остава. Вероятно това е така, защото аз все пак съм човек, а не ангел или пък бог. Когато обаче се вразумя, че сам мога изцяло да програмирам бъдещето си, то неизбежните разочарования отново ме пренасят на здравата почва, свалят ме от облаците, показват ми истината, че очарованието от битието се заключава в неговата непонятност, в тайнството, което аз не искам да развалям.

● Смесицата от понятно и непонятно в моето бъдеще (а и в сегашното ми!) ме импулсира още повече да съм активен, да прояснявам възможностите си, да не се оставям на спокойното движение на нещата от себе си, при което аз – действащият! – сам себе си съм елиминирал от действието си. Проявявайки понякога дързост, а всеки път най-вече настойчивост, аз успявам, въпреки стелещата се върху ми неизвестност, да придобивам една частична сигурност. Грижата за това какво ще бъде е преди всичко моя неотменна грижа. Затова аз не искам да се оправдавам, предпочитам да поема вината си изцяло – щом станалото касае единствено мен самия. Оправданията съвсем не помагат, нищо че се оневинявам, аз пак губя; ако разчитам на тях, нищо няма да постигна.

● Разбирам добре, че има неща, които само аз мога да направя, при това най-добре, така, че да постигна значим ефект и дори успех. Откривам, че един вид аз за това съм роден, че нищо друго не ме интересува в същата степен, че без моята намеса и без активното ми участие светът ще се провали или поне ще стане по-лош. Казват, че подобно усещане било мисията на един живот, и може би са прави: ако мен ме няма там, няма да стане това, което ще стане само с мен самия, при дейното ми участие, благодарение на грижите ми. Допринасяйки по този начин за развитието на света и за движението му към по-добро, аз се чувствам на мястото си и на нужното ниво. Когато това изключително усещане изчезне или се изпари, когато разбера, че някъде съм излишен, аз губя почва под краката си и не се успокоявам докато не усетя твърдост под нозете си. Общо взето не обичам да потъвам; стремя се да бъда като тапа, която винаги е отгоре…

● Разбира се, не искам никой да ми се меси, да ми пречи и не чакам ничия помощ като подаяние; от другите искам това, което аз самият не допускам спрямо тях – аз на никой не се меся в живота му. Има безброй условности, които ми се налага да спазвам, защото те са полезни, защото без тях нещата се объркват. Откривам например, че светът в общи линии е добре устроен, че не се нуждае от особена промяна, че дава добри възможности, стига да не си заспал или пък да проспиваш (без да усещаш!) живота си. Условностите и заварените съглашения относно подредеността и правилността на съществуването, ме устройват. Но ако открия, че нещо липсва, аз мога да проявя инициатива и със съгласието на другите да допълним правилата на играта.

● Няма игри без правила, а жизнената игра остро се нуждае от все по-добри правила и от разумни промени, които не отричат миналото, а само го подобряват. Свободата ми от тези правила не е застрашена, защото аз разбирам, че са необходими, че без тях ще се появят излишни рискове и че ще стане по-лошо.

● Не искам и няма да допусна думата свобода да си остане за мен просто дума, високопарно гръмко звукосъчетание. Ако свободата за даден човек е само и просто дума, ако тя за него не е нещо много повече, то такъв човек се е отказал от нея, от всичките й предимства, т.е. е станал несвободен. Аз това не мога да допусна. Ето защо моето отношение към свободата е извор на моята същност, свободата е най-важното, без което не мога. Чрез отношението си към свободата аз мога да разбера кой съм – и дори защо съм.

● Не искам да правя апология на свободата, тя не се нуждае от това. Искам да вникна в своя усет за свобода, да се убедя доколко той е жив. Свободата най-напред ми се явява като онова, от което зависи животът ми. Предчувствието, че свободата е живот, а животът – свобода, ме владее от момента, в който усетих, че аз съм отговорен за живота си. Оттогава изглежда само това правя: съотнасям своя живот със свободата си, постигам своята жизненост като свободна, изпълвам се със свобода – за да овладея живота си, да постигна неговата неизразима тайна. Дали пък тайната на живота за човека не може да се постигне само на почвата на свободата? Що се отнася до мен, аз вярвам, че това е така…

● Сърцето ми най-добре разбира що е свобода. Когато чуе тази дума, то започва да се радва, да трепти с вдъхновение, да ускорява ритъма си. В този момент гърдите ми се вдигат по-високо – заради гордостта, че като човек съм причастен на това велико тайнство, наречено свобода. Ако е вярно, че в сърцето са изворите на живота, то какво значи тази всеотдайна преданост на моето сърце спрямо свободата? Щом сърцето ми е пристрастено към свободата, то тогава за какво ми е и приобщаването на моя разум към нея? Не искам ли прекалено много? И също: нима сърцето ми не изразява – само по себе си – най-висш разум?

● Ако съумявам да подчинявам ситуациите на моя живот на изискванията на свободата – съвсем непринудено и спонтанно – то това изцяло ми стига. Ако моите реакции носят в себе си свобода, то аз съм свободен – какво мога да искам в добавка? Ако цялото ми същество е впило в себе си свобода, ако усещам, че от свободата си няма да се откажа, ако намирам в нея най-могъщото очарование от живота си, ако изпитвам погнуса от онова, което е противно на свободата, то нима това не ми показва, че свободата е в мен, че аз съм свободен, че уверено смятам, че без свобода животът не си струва усилията, че накрая, от свободата ми никой и нищо не може да ме откъсне? Овладян от свобода – не е ли това моя идеал?

● Без свобода чувството ми, че живея и самото очарование от живота, заради което всъщност живея, ще бъдат загубени. Ето защо установявам в себе си една първична влюбеност в свободата, до която се свежда цялото ми разбиране за нея. Щом я обичам, значи я разбирам – и това ми стига…

● Ето че неизбежно стигам до този резултат на моята свобода: моето бъдеще е в моите ръце. Аз вървя към бъдещето си всеки ден, властта над бъдещето, над собственото бъдеще, е мой идеал. Какво повече човек може да си пожелае. Ето защо за бъдещето си не се страхувам, нито пък и от живота. Това съзнание ми дава моята свобода – най-сладкото нещо на този свят (нали, Санчо?!). Има ли хора, които още не са разбрали това?

(Фрагментите, публикувани по-горе, са взети от моето Есе за човека и свободата, което от своя страна е част от моята книга ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ФИЛОСОФИЯ (засега условно я наричам така), която предстои да излезе през септември 2008 г.)

Добави в Svejo

КОНКУРС: кое заглавие ви харесва най-много?

През изминалата година написах нова книга, която условно нарекох КУРС ЛЕКЦИИ ПО ФИЛОСОФИЯ. Още сега ви казвам, че ЧОВЕКЪТ е моята основна тема в тази книга. Част от лекциите записах и като видеолекции (клипчета). Напоследък обаче, в последните два месеца, упорито работих по окончателната редакция на книгата, която за мен стана нещо най-свидно и близко: в нея съм разработил идеите, които са ме вълнували през целия ми съзнателен живот, от юношеството, та досега. Тя вече е подготвена за печат, и както обикновено става най-трудното е да се избере подходящо заглавие. Ето по този важен проблем се обръщам с молба за помощ към вас, читателите на блога.

Вие имате възможност да видите плана (съдържанието) на тия лекции, които публикувах най-напред именно тук, в блога. Възможно е някои дори и да са ги чели. Разбира се, при окончателната редакция много неща бяха изменени, текстът стана много по-чист, стегнат, шлифован. Но въпреки всичко от публикуваното тук можете да добиете представа за какво става дума в тази нова моя книга. А ето и молбата ми: предлагам ви да ми помогнете при избора на заглавие, понеже съм изпаднал в раздвоение, в крайна нерешителност и сам вече нищо не мога да реша. Възникнаха доста варианти за заглавие и аз самият вече съвсем не зная кой от тях е за предпочитане. Иска ми се заглавието да е интригуващо, да провокира читателския интерес, да не звучи много клиширано или конвенционално, да е някак си по-свежо, нетрадиционно, модерно. Ето по тази причина се обръщам към вас с молба за съдействие.

Аз за момента се колебая между следните възможности (разбира се, и много други могат да се предложат, затова предлагайте и вие):

● ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ФИЛОСОФИЯ
● ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВЕЧНОСТТА
● ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА
● ТЕАТЪР НА ИДЕИТЕ
● ОТВЪД БЕЗСМИСЛИЕТО
● ВЛЮБЕНОСТ В МЪДРОСТТА
● ЖИВОТ В ИСТИНА
● АРЕНА НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ
● ОТВЪД АБСУРДА
● ПРОЯСНЯВАНЕ НА НЕПОНЯТНОТО
● ПОРИВЪТ КЪМ САМОРАЗБИРАНЕ

За момента тия варианти ми се въртят из ума до изнемога. Не ми е леко, затова апелирам за вашата помощ. Разбира се, и вие можете да предложите свои варианти. Готов съм да приема всяко предложение.

Книгата ще има на всичкото отгоре и подзаглавие, което трябва да допълва и изяснява заглавието. Тук вариантите са още повече, но за момента се колебая между тези:

● Идеи за най-необходимото, за онова, без което не може
● Размисли за онова, без което не може
● Пътуване към самия себе си
● Основи на саморазбирането
● Какви роли ми трябват за да бъда себе си?
● Човекознание
● Идеята за човек
● Ясно като белия ден изложение на най-точния смисъл на съвременната философия като основа на саморазбирането

Кое от тия заглавия и подзаглавия най-много ви харесва? Кажете, моля ви, своето първоначално впечатление, кое ви звучи някак си по-интригуващо, за мен точно това, първата ви реакция е най-ценна. Ще се радвам да откликнете на молбата ми. Много съм ви благодарен - предварително ви го казвам! Които ми помогнат най-много ще получат и награда: екземпляр от книгата когато тя излезе. Смятам това да стане в началото на септември.

Добави в Svejo

ЕС съюз шибна на правителството шамар за стотици милиони

В най-новото интервю на Иван Костов са казани доста важни неща, на мен ми направи особено впечатление ето този фрагмент:

Въпрос: Г-н Костов, а как оценявате казаното от премиера, че държавата има готовност и възможност за компенсиране на спрените пари по програмите на ЕК със средства от бюджета. Сигналите от Европа са, че те не са склонни да приемат държавата да компенсира със свои средства спрените пари по европейските програми...

Иван Костов: Разбира се, защото парите са спрени не защото ЕС няма пари, предназначени за България, а защото има тежки нарушения и измами, има злоупотреби с тези пари. Това пише в доклада на ЕК, това казват европейските експерти. И да кажете: “Добре, вие не ни давате вашите пари, ние ще злоупотребим нашите”, т.е. парите на българския данъкоплатец, е ужасно. Как може да се каже, че ще се финансират смислени проекти? Те всички са смислени. Как може да се каже, че ще се финансират, без да са отстранени причините, поради които ЕС спира парите? Как е възможно? Това означава отговорът - не давате вашите, ще злоупотребяваме с нашите. Това казва Станишев и не му прави чест. И не само не му прави чест, а го прави истински министър-председател на клептокрацията, която ни управлява.

Въпрос: Как бихте отговорили на обвиненията за системна работа на опозицията срещу България и злепоставяне на страната?

Иван Костов: Единствената надежда в България нещо да се промени, да се свали от власт тази клептокрация, която ни управлява, е натискът от страна на ЕС и идващите избори. Нямаме други средства срещу тези, които ни управляват по този арогантен и нагъл начин и се опитват така да лъжат и да мамят, да отклоняват общественото внимание. Срещу тези хора, срещу тези измамници, както ги наричат, трябва да бъдат приложени драстични средства, срещу тези свързани с организираната престъпност лица трябва да бъдат се приложат многократно по-силни средства. Между ЕС и българските управляващи тези дни зейна пропаст. Те останаха от другата страна заедно със свързаната с тях организирана престъпност. Това им каза ЕС, удряйки им шамар за стотици милиони”.

Това е, вижда се, че оценките на Костов са най-рационални, адекватни и реалистични спрямо ситуацията, в която се намираме. Искам в тази връзка да заявя нещо, което всеки разбира, но никой не смее да произнесе гласно. Искам на висок глас да заявя това:

Страната ни е в тежка криза, която може в развитието си да донесе ужасни беди за всички. За да се предоврати назряващата катастрофа трябва да се вземат екстрени мерки, началото на които са предсрочните избори. Но кой да изберем, кой може да извърши онова, което е потребно, та страната отново да излезе от тресавището, в което я натикаха сега управляващите? И ето сега стигнах до момента, който е особено важен и който трябва да се разбере от всички - колкото и да е неприятен за мнозина, чието съзнание е промито от тошотошевата олигархична пропаганда.

Бойко Борисов не може да извърши тази задача по много причини, нищо че олигархията ни го тика в очите като "единствена алтернатива". На бат ви Бойко му липсва капацитет и морал за изпълнението на такава историческа роля. За "Атака" мисля че не си заслужава да се говори: просто не стават. И ето че, оказва се, България отново е пред момент, в който трябва да осъзнае, че единствено Иван Костов е в състояние отново да я извади от катастрофата и да я постави върху здрав и сигурен път към бъдещето. Това той го направи веднъж, в тежките години от 1997-2001, показал е, че го може, оказва се, че няма кой друг и сега да свърши тази работа, а само Костов може.

Разбирам, че на мнозина им става много мъчно като четат тази констатация, но това е, друг изход нямаме: ако милеем за страната си, трябва пак да подкрепим Иван Костов. И не бива като глупави комарджии (хазартни играчи) да залагаме на несигурни и куриозни фигури от типа на бат ви Бойко; вярно, пробутват ни ги, тикат ни ги в носа, ама очебиен факт е, че тия - Бойко и овълчилата се за властчица негова компания - просто не стават. Не стават за нищо, а не само за тази работа: да изправят България на крака защото тя сега е в унизено положение, сега е на колене, а също се влачи и по корем. Така че слаба ракия е бат ви Бойко, това се вижда с просто око, издиша много, горкият, и то по всички линии. Не слушайте, че го хвалят толкова много подлизурковци като Бареков: погледнете какви са тия дето го хвалят, па се запитайте колко струва тогава той самият...

Това е, това исках да ви кажа, пък вие размишлявайте върху моите думи. До предсрочните избори имате още време да решавате. Разбира се, възможни са варианти, възможна е коалиция между ДСБ и ГЕРБ, обаче ние, разумните избиратели, трябва да направим така, че в тази коалиция Костов да има по-голяма тежест и той да поема отговорността. Бат ви Бойко може и да може да изпълнява, но не го бива да взима стратегически решения. А Костов може. Това е моето мнение. Приятни размисли ви желая...

Добави в Svejo

Проектът "Пражка пролет, Софийско лято - 1968 година"

За читателите на блога си позволявам да представя накратко този проект, който можете да разгледате ето тук. Има важни и интересни документи, видео с кинохрониката от онова време и др. Ето как създателите на този сайт сами представят своя замисъл:

През 1968 две държави, членували "рамо до рамо" в социалистическия лагер, се оказаха от двете страни на барикадата.

Защо и как стана това?

Проектът "Пражка пролет, Софийско лято" се опитва да даде отговор на тези въпроси чрез десетките документи, които публикува на тази страница.

Тук ще намерите фотокопия на оригинални документи от Държавния архив, от архивите на БКП, Министерството на отбраната, както и на официозната преса от онова време. Има много снимки от архивите на БТА, Министерството на отбраната, както и от лични архиви, документиращи възлови събития или атмосферата от онова време. Ще чуете и прочетете спомени на очевидци на събитията от 1968, ще се потопите в тогавашната атмосфера на популярната музика. Ще видите архивни кадри, показващи позицията на българската пропаганда, както и неизлъчвани видео материали от 1968.

Проектът "Пражка пролет, Софийско лято" се осъществява с помощта на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, Институт "Отворено общество" – София и Институт "Разум" и се продуцира от продуцентска съща Spotlight Ltd.

А ето и малък откъс от спомените на Руслан Кенаров, наречени Израснахме с Бийтълс, въпреки "Пред нас са блеснали житата":

За възможността "Бийтълс" да дойдат в България наистина бях забравил. Авторите на сайта ми напомниха за онази надежда, която се зароди с едно съобщение, кратко, сбутано някъде из колоните на в. "Работническо дело". Беше в един от априлските броеве, ако не се лъжа. В него се съобщаваше, че групата, която ни докарваше до истерия, щяла да посети страната ни за фестивала. Сега разбирам кой, как и защо ни е лишил от този невероятен момент - да видим и чуем на живо легендата на 20-ти век The Beatles на живо.

Лишили са ни тогава, разбирам, бащите на тези, които днес крадат от Еврофондовете, след като окрадоха пенсиите на родителите ни и натириха част от децата ни да се скитат "немили-недраги" по света!

Все пак, ние израснахме с песните на Бийтълс, въпреки, че ни караха да пеем до припадък "Пред нас са блеснали житата....."

А от мен: приятно четене, гледане и ползотворни размисли.

Добави в Svejo

Дискусия за националния ни характер в един европейски и балкански контекст

Получих като коментар на едно място следния текст, заслужаващ да бъде публикуван като отделна статия; което и правя с благодарност към автора му:

Исках да направя кратък коментар на новата Ви книга. Прочетох я с удоволствие и интерес и не мога да не се съглася с фактите и изводите в нея. Поздравления за сполучливия труд, написан живо, увлекателно и с чудесен тънък хумор!

Само няколко кратки бележки за прословутия национален характер и „народопсихология” на българите, която е призвана да обясни поне отчасти историческото развитие на България. Никой не оспорва, че у различните нации съществуват или преобладават известни психологически черти и нагласи, които оказват влияние върху тяхната историческата съдба.

Процесът е, разбира се, двупосочен - историческата съдба на народите от своя страна се отразява върху психиката на населението в дадена географска област. При все това трябва да сме много предпазливи, когато използваме подобни психологически модели като обяснение и най-вече да се пазим от опростенчество. Иначе клишетата са известни: англосаксонците са прагматични, французите са коварни, италианците са комедианти, испанците са горди, германците са сантиментални и дисциплинирани, руснаците са пияници и т.н. Във всичко това има известна доза истина, но трябва да се има предвид, че поради глобализацията тези различия между отделните народи, доколкото съществуват, все повече се нивелират. Освен това разликите в психологията между отделните представители на дадена нация често са по-големи, отколкото между тях и представители на друга нация. Какво (нетривиално) общо например има между психиката на двамата немци Хитлер и Хелмут Кол? Едва ли ще се намерят много общи черти освен например тривиалния факт, че и двамата като немци обичат сладкиши и кафе.

Всеки народ е склонен да си мисли, че е единствен и неповторим, както в положително, така и в отрицателно отношение. Нищо чудно, че българите са готови да оплакват историческата си съдба, приписвайки част от несполуките си на своя „националния характер”. Без да съм в състояние тук да представя една завършена и осмислена „философия на българската история”, искам да обърна внимание на това, че много други европейски народи са имали не по-малко, а често и по-превратна историческа съдба, като неудачите им са се дължали в немалка степен и на тяхната „народопсихология”. За онагледяване ще се спра бегло само на няколко по-фрапантни примера от по-новата история.

Така например унгарците са известни с предателствата в своята история и с понякога не дотам героичното поведение на някои свои „национални герои” след неуспешни въстания. Унгарският елит въвлича страната във Втората световна война и страната дава стотици хиляди жертви убити и умрели в плен на източния фронт. Освен това в резултат на „далновидната” политика на (австро-)унгарската политическа класа днес половината унгарци живеят извън Унгария. Прословутото унгарско въстание 1956 е плод на едно недоразумение, инициирано е не от „народа”, а „отгоре”; Имре Наги (Над) е предател и агент на КГБ. Той въобще не е искал да прави съществени промени. Същото впрочем се отнася и за Пражката пролет 1968 г. Ако внимателно проучим тези събития, ще установим, че историческата истина е доста по-различна от битуващите представи. Сигурно поради своя силен „антикомунизъм” унгарците (и поляците) след 1989 упорито гласуват за посткомунистите! А каква декомунизация беше извършена в Унгария?!

Да не говорим за малодушието на чехите, когато Хитлер 1938 навлиза в Судетите и ги окупира. Защо чешката армия, която е била много добре въоръжена и екипирана, не оказва никаква съпротива? Впрочем в интерес на истината трябва да признаем, че чешката армия исторически никога не се е отличавала с особена храброст.

Защо румънската политическа класа допусна също като унгарците румънци да се сражават на източния фронт през Втората световна война също със стотици хиляди жертви?

Сърбите са, разбира се, традиционни врагове на българите, но в интерес на истината трябва да признаем, че са един от най-изстрадалите народи на Балканите (не без намесата на българите). Така например в Първата световна война Сърбия според някои оценки губи около 1/3 от населението си. Във Втората световна война жертвите също са гигантски. А сатрапът Тито е отговорен за смъртта на 1.5 милиона свои сънародници югославяни, с което се нарежда на почетното 10-то място сред масовите убийци на ХХ век. В първите месеци на установяването на комунистическата власт в миниатюрна Словения например са зверски избити около 20 000 души. Знаем освен това какво направиха сърбите след 1991 г., показател за „високата” им култура и „европейско възпитание”.

А какво да кажем за гражданската война в Гърция, в която гърци ожесточено воюват срещу гърци и жертвите вероятно са над 100 000. Браво на гърците! Същото се отнася и за гражданската война в Испания. Браво на испанците!

Германия днес е демократична страна, но цената, която плати за това, минавайки през ада на диктатурата на Хитлер и войната, е много висока - прекалено висока. А Хитлер беше доведен на власт чрез избори!

Непрекъснато се повтаря, че България нямала своята 1956 и 1968 г. Това е вярно, макар че тези събития, както казах, не са това, което обикновено се смята. Но България е имала други неща, които тези страни не са имали , например горянското движение. В никоя друга източноевропейска страна (с изключение на Прибалтика) не е имало организирана въоръжена съпротива срещу комунизма в продължение на поне 10 години - от 1945 до 1955 (виж напр. Диню Шарланов: България и комунизмът, София 2007 г.). Този героичен период заслужава специално проучване и не по-малко внимание от страна на историците от инспирираното и направлявано от Москва комунистическо „партизанското движение” преди 1944. Между другото Пламен Цветков обръща внимание на обстоятелството, че в държавите от бившия Източен блок, граничещи с НАТО – ГДР, Чехия, България – диктатурата по понятни причини беше особено твърда. А „либерализацията” при Янош Кадар в неграничещата с НАТО Унгария става, разбира се, с благословията на Кремъл.

Във Франция по време не германската окупация, продължила само от 1940-44 г., се явяват безброй колаборационисти с нацистите. Не ми се мисли какво щеше да стане във Франция, ако там беше установен комунизъм за 50 години - колко верни последователи щеше да намери режимът!

От проучванията на журналиста Христо Христов днес знаем, че желанието на Тодор Живков да направи България република на СССР не е било продиктувано от идеологическа вярност, а от икономически съображения. България просто е била фалирала и Живков трескаво е търсел изход от неплатежоспособността. Не че той иначе не беше верен слуга на Москва. В случая обаче мотивите му са били други.

Така че България и българите не са някакво изключение или бяла врана сред другите страни. От това, разбира се, не следва, че трябва да сме безкритични. Напротив, българската история и българската „народописхология” трябва, разбира се, да се изучават и анализират и да се търсят пътища и начини за преодоляването на грешките и недостатъците.

Най-накрая нека отново да обърна внимание на една аксиома: процесите в Източна Европа след 1989 не могат да се разберат в дълбочина, ако не се държи сметка за продължаващото и неотслабващо руско влияние в тези страни. На въпрос към чешкия антикомунист и дисидент Петър Цибулка "Москва все още ли контролира бившите комунистически страни?" той отговаря:

Позициите на Москва са също толкова силни, както и преди 1990 г. Москва все още контролира всички посткомунистически страни.

(Забележка: този отзив най-напред беше публикуван като анонимен коментар към публикацията Една полезна българска книга. Приканих автора му да излезе от анонимност, и когато това стане, ще прибавя името му тук. Надявам се да стане, все пак живеем в други времена. А иначе му благодаря за коментара, сам по себе си представляващ интересна статия, която публикувам с удоволствие.)

Добави в Svejo

Гневно обръщение към нашите мили родни чукундури

Коалицията на безсрамието вече се гаври с търпението ни. Гледахте ли, чухте ли отговорите на коалиционното "политбюро" вчера на пресконференцията от Банско? Какво ще кажете, а: ненадминати са по наглостта си и тримцата, никой не може да ги бие по безочие?! Чухте ли ги: почнаха да раздават подаръци, извадиха голямата торба с обещания и с лъжи, ето, на пенсионерите, на животновъдите, на тоя, на оня, на всекиго по нещичко ще дадат?! Ще ви наградят с това, което са взели от самите нас: с прословутия излишък в бюджета! Дето се казва - с чужда пита помен правят. Ама нека, радвайте им се като ви се гаврят, това сте си заслужили след като в мнозинството си не само дремете, ами и похърквате даже!!!

Симеон продължава да е тотално неадекватен, те с Гоце се борят кой да спечели състезанието по лунатизъм: и двамата не знаят на кой свят живеят вече. Сава-Доган паша пък с осанката на патил и препатил алкохолик и с настойчивостта на стара блудница раздаваше нравствени поучения на народа и на медиите: те, алкохолиците, си падат винаги малко нещо моралисти. Е, и мафиотите, и разбойниците обикновено също са изпълнени с нравствен плам, няма как иначе. Серьожка Дмитриевич пък, мило стиснал заешки устенца, словохотливо развиваше теории за туй, че нищо особено не било станало. И по добра семейна традиция умело плуваше в цял океан от общи приказки: "ще координираме...", "ще контролираме...", "ще структурираме...", "ще подобрим комуникацията...", "ще взаимодействаме...", "ще осъществим...", "ще разгърнем...", "ще реализираме...", "ще интегрираме..." и т.н., и прочие, и ала-бала.

Гледах тази пресконференция и се питах: нима безочието и безсрамието на тия наистина няма граници?! Как е възможно така нагло да се гаврят с нас?! Нима до такава степен е притъпен нашия усет, че тия вече направо ни подиграват с всяка своя дума, ала ние не го усещаме даже?! Щото ако го усещахме, ако бяхме граждани на място, отдавна да ги бяхме изритали от властта. А ето, тази напаст продължава да стои там горе, на пиедестала, продължава да раздава, представете си, морални оценки и поучения, обещания, да увърта кански, да спекулира до невъзможност с нашето прословуто търпение, сякаш иска да провери дали то има все пак някакъв някакъв предел. Леле, докъде я докарахме, срамота! Тази гадост, тази гнус, тази отврат да плюе в лицата ни, а пък ние да се бършем все едно нищо не е станало, все едно сякаш ни е поръсил летен дъждец!!!

От "Атака" разтвориха палатка или шатра на мястото, където едно време беше "Градът на истината". Да, там беше градът на истината, но във време, в което ние, българите, бяхме други: заради едната истина бяхме готови да стоим в пек и в студ, понеже не бяхме загубили още способността си да се възмущаваме, да се гневим. А сега какво ще стане с тази тяхна акция, сещате ли се? Нищо няма да стане: ще постоят в горещините неколцината дежурни по протест, ще си постоят на сянка там през лятото, а пък наесен, когато почнат дъждовете, ще се приберат по домовете си. Тогава Гоце радостно ще ги гледа от високото, стойки горе, в каменния си бастион, а пък Дмитриевич отсреща ще ръкопляска, весело потривайки нежните си ръчички! Дотук я докарахме: да ни се подиграват тия, дето по начало трябва да треперят от нас. Ами ние сме си виновни за това, че я докарахме дотук, никой друг не ни е виновен...

Те, управляващите, били единни, коалиционното единство било непоклатимо! Ами как ще се разклати единството им, та нали бандитите винаги са единни, без единство доникъде не може да стигне такъв колосален бандитизъм като техния?! Ако допуснем обаче - след като сега ЕК има милостта даже документално да изчисли щетите, до последното евро, които ни нанася тази крадлива власт! - та ако допуснем и сега тази напаст, снишавайки се, и бълвайки най-нелепи и нагли обещания, да я отмине бурята, то тогава ние наистина не заслужаваме по-добра участ! И нека тогава кучетата да ни ядат главите: арогантността на управниците се намира в право пропорционална зависимост с търпеливостта и малодушието на съответното гражданство. Народът, склонен да търпи всичко, народът, нямащ понятие за чест, народът, загубил нюх към истината и не изпитващ и минимална погнуса към лъжците, такъв народ си заслужава да го тъпчат, да го плюят, да му кълцат даже сол по главата: всяко недостойнство се заплаща на твърде висока цена и с лихвите даже.

Те, тия най-арогантни наши управници в историята ни, ще бъдат такива докато ние сме такива, разбрахте ли го това най-сетне?! А щом се променим, щом се яви някаква поне минимална доблест и ние вече имаме дързостта да им нанесем един великолепен ритник, тогава и участта си ще променим. Но кога ли ще стане това? Няма ли да е прекалено късно идването на оня знаменателен момент когато дремещото сега мнозинство ще благоволи да се събуди?

Аз обаче знам едно: ако пробуждането ни не стане сега, в този назрял и презрял исторически момент, никога повече после няма да се случи. Или ще се случи когато вече е прекалено късно. Не бива да изпускаме и този път влака. Защото ако го допуснем ни чакат тепърва такива беди, че сегашното ще ни се види един ден същинска прелест. Така че, правете си сметката, мили ми български чукундури: от вас зависи всичко! Докато сте такива чукундури, докато не станете человечески същества, хора и граждани, така ще е: ще ви се подиграват щото си го заслужавате...

Добави в Svejo

Чий президент е Гоце Първанов?

Напоследък взе да ми върви в диалога с политици: след като депутатът Камов ми отговори на няколко пъти (тук и тук), сега гледам че ми е отговорил и бившият депутат и президентски съветник Н.Слатински. Което е симптом за това, че вече кажи-речи навлизаме в предизборна обстановка: знайно е, че политиците стават особено любезни с избирателния корпус непосредствено преди избори.

Но както и да е, ето че Слатински е поставил интересна тема Да върнем президента на обществото и гражданите (Макар мнозина да твърдят, че вече е много късно) , тема, към която отколе съм си крайно пристрастен: Гоце е мой "любимец". А пък и заради пустата си диалогичност не можех да не реагирам веднага. Понеже много съм писал за наший Президент, счетох за нужно да цитирам кратък откъс от най-силните думи, които съм написал за него, т.е. пуснах в блога на Слатински откъс от статията си Мона Лиза от Сирищник и… Мастурбаторът (опит за психоаналитичен портрет), писана още през 2006 година. Ето го този знаменит откъс, който по едно време стана нещо като "фолклор" из форумите та се стигна дотам в-к "Гласове" да го публикува от името на... "анонимен народен мислител":

А за Първанов нещата са ясни. Неговата странна усмивка издава вътрешната му трагедия на човек и историк, принуден от същите тези капризи на съдбата и историята най-кардинално да се откаже от всички свои предишни (и младежки) убеждения и ценности. Това наистина е страшна трагедия. Антинатовецът Първанов беше принуден да подпише договора за присъединяването на България към НАТО. Приятелят и ембарговият партньор на С.Хюсеин беше принуден да изпрати български войници в Ирак в помощ на коалицията против Саддам. Идейният другар на Милошевич, който му пишеше писма, израз на най-сърдечна подкрепа, доживя да види приятеля си пред трибунала в Хага. Той и на погребението му не можа да отиде, въпреки че толкова го обичаше. Някогашният националист Първанов днес е принуден да слугува на Ахмед Доган и да бъде унизяван непрекъснато от лакомията за власт на този коалиционен партньор. Някогашният “убеден републиканец” днес е пръв съюзник и приятел с бившия монарх. Той беше агент Гоце, кри години наред това, лъга и отрича, но накрая беше принуден да си признае. Това е страхотно унижение. Няма го СССР, а на Първанов му се налага да парафира договори за влизането на България в Европейския съюз. Забелязвате ли колко внимателно Първанов изрича думите “Европейски съюз”? Съветвам ви: вслушайте се, интересно е. Той внимателно изрича тези думи, защото го е страх да не би вместо “европейския” безсъзнателно да каже “съветския”. Само при Путин в Москва нашият Първанов може свободно да излее мъката и да разкрие сърцето си. Явно затова толкова често ходи при него. А иначе постоянно е принуден да говори и прави точно обратното на това, което му се иска.

Това е истинска трагедия. Нашият Първанов се чувства така, че все едно е сключил сделка с Дявола. Все едно Дяволът му е казал: “Ще ти дам всички земни благини, пари, власт, слава, но в замяна искам да се отказваш постоянно от убежденията си и да правиш обратното на това, което ти се иска!”. Как при това положение нашият любим Първанов да може да се усмихва?! Та това е пълно душевно и личностно раздвоение, това е подобно на шизофренията. Ако има някой у нас който да страда най-жестоко, това е нашия президент. Мъките му са невероятни. Затова той не може да се усмихва, затова той се усмихва така измъчено, затова усмивката му е като на… терминатор. Или поне като на… Мона Лиза (да ме прощава достойната дама!).

И ето че Слатински ми отвърнал, и то с доста пространни разсъждения, които ми прозвучаха любопитно още на пръв поглед. Ето и неговия отговор:

Прочетох внимателно тези Ваши разсъждения. И си припомних отново колко пъти в свои анализи съм писал до президента, че честата промяна, честото завъртане на позициите - но не на 5 или 10, а на 180 градуса в един момент ще се възприеме като липса на позиция, или като липса на принципи. Всеки човек извървява своите еволюции - под натиска на годините, на информацията или на обстоятелствата, но винаги трябва да има няколко стожера, опори, които формират гръбнака на даден политик. Иначе, както някъде беше казано, възниква подозрението, че политикът, който така извърта своите позиции има само един принцип - да няма принципи. Може, сигурно имате право, точно това да е разликата между това да си политик и да си държавник - политикът сключва договор с Дявола, а държавникът - със своя народ. И всеки един от тях служи на този, с когото е сключил договор. Всъщност, с подобни разсъждения непрекъснато съм се борил със и за Първанов, за да му помогна от политик да стане държавник. Пак някъде бе казано нещо в следния дух - държавниците водят страната ни на Запад - към Западна Европа, а политиците водят страната ни на Запад - към Западните Балкани. Аз исках Първанов да води страната ни на Запад, към Западна Европа, т.е. към Европейския съюз, но не като членство, което ни носи само критики, обиди, унищожителни оценки, а като възприемане на европейските норми, стандарти, ценности и практики на политическо и обществено поведение. И като личен морал на политиците ни.

Впрочем, да вметна нещо: това е пръв случай, в който политик признава правотата на философ, пък макар и 2 години по-късно. Аз сега не искам да анализирам отговора на Слатински, щото човекът си има право да мисли както желае. Искам само да отбележа, че неговите самоотвержени опити от Първанов да направи държавник явно завършиха с пълен крах: Първанов си остана слуга на руско-българската олигархия, нищо друго не е той. Да, Първанов, уви, е примерен изпълнител на волята на мафията. Което наистина е ужасно и той трябва да си иде. Сам няма да си иде, но ние, гражданите, трябва да му помогнем това да стане колкото се може по-скоро. И не заради друго, ами заради България. За изчистването на нейното име.

Както и да е, аз като пуснах откъса от статията си, веднага рекох да напиша и сегашното си разбиране, та затова там, в блога на Слатински, се появи и тази моя реплика, озаглавена "Гоце не е моят президент":

Г-н Слатински, Гоце си е президент на ДС, на олигархията и на руските тайни служби. По тази причина той не може да бъде мой президент. Отношението към него е пробен камък за това кой какъв е и с кого е: за жалост сегашният български президент не е обединител, той е по-скоро разединител на нацията. Просто тази роля не е по силите на един анахроничен човек като Гоце; той е човек на миналото, не на бъдещето. Той е антинатовец, той е неевропейски, той е проруски и азиатски. Срам ме е, че това лице днес е символ на окаяната и унизена наша родина...

На което Слатински ми отвръща:

Ваше право е да мислите така. А как мисля аз - това се вижда от моите текстове. Когато казвам, че това е моят президент, аз говоря за президента на моята държава, на моят родина, на България, която действително днес - тук съм съгласен с Вас - е окаяна и унизена.

Та това е един показателен кратък диалог между политик и философ, който по начало наистина е рядък случай: политиците у нас съвсем не са склонни да слушат, камо ли пък да чуят какво казват философите. А изглежда трябва: виждате как със Слатински, независимо от различията в позициите, в крайна сметка стигаме до сходни изводи. Но той стига до тях с известно закъснение. Аз лично към лицето Слатински имам някои морални скрупули: не биваше да се подвежда и да става съветник на Гоце. Каквито и да са били мотивите му, компромисът със съвестта е неоправдан: не бива политик да е чак толкова наивен. А най-вероятно Слатински се е поблазнил: Гоце го е купил със синекурната длъжност в Президентството. Самият Слатински в крайна сметка сам се убеди, че са напразни усилията с нещо да повлияе на безнравствен политик, какъвто беше и продължава да си е наш Гоце.

А той, Президентът Гоце, ще си остане един доказан, но неразкаял се лъжец, който при това обича често да пали църковни свещи, внимавайки наблизо да има повечко телевизионни камери. Нищо повече от това не може да е наш Гоце: той си беше и си остана един фалшив безнравствен човек. Един трагичен образ, символизиращ по някакъв начин нашата България, която се намира в такова окаяно положение днес благодарение и на неговите заслуги. Ето тук си личи правотата на моята теза, че в основата на кризата на българската демокрация стоят най-вече дълбоки личностни, ценностни, морални причини. Но това вече е друга тема, по която много пъти съм писал...

Добави в Svejo

Православно-руска психиатрия: Сталин - светец!

Информацията, която ще последва, не е шега, а е самата истина. Чета я в сайта Православие.бг, наречена е точно така: Сталин - светец?!. В нея се говори нещо, което може да хрумне само в една обикновена психиатрия - но и това не е много сигурно, и там никому няма да хрумне. Та значи предлагат да канонизират, да обявят Сталин за... "светец"! И го предлагат това... познайте кои... ами предлагат го, разбира се... комунистите, сиреч атеистите, загрижени твърде много напоследък за обновяването на православния пантеон.

Значи тия, дето навремето са взривявали храмове, разстрелвали са вярващи само заради вярата им, които са пребивали свещениците, които са газели с ботушите си икони, днес, представете си, са "най-религиозни"! От тях не можеш да се вредиш свещичка да запалиш. И, няма как, за тяхната религиозност подобава само едно: техният сатанински бог Йосиф Сталин да бъде провъзгласен за "светец"! Извинявайте, да попитам все пак понеже не зная: а масовият убиец Ленин дали пък вече не е светец? Знам ли, щото всичко е възможно да стане лудницата Русия?!

Ето, нека да прочетат информацията тия, които още си мислят, че се майтапя:

Комунистическата партия в Санкт Петербург ще поиска от православната църква да канонизира Йосиф Сталин за светец, ако той спечели допитването за най-велика личност в историята на Русия, съобщава британският Telegraph. Съветският диктатор, който е обвинен в избиването на 15 милиона свои сънародници по време на 31-годишното си управление, заема второ място в интернет вота на кампанията. “Сталин е най-голямата личност в историята на Русия”, обяви комунистическия лидер Сергей Малинкович, който е и инициатор за канонизирането на диктатора. “В края на XXI век икона със свети Йосиф Сталин ще има във всяка православна църква", убедено заключи Малинкович.

Това е, Русия вече е страна- психиатрия, сиреч лудница. Тя винаги си е била лудница и касапница също, ама сега това особено изпъква. Най-интересното е, както забелязвате, че нашият православен сайт, който уж трябва да се прави от що-годе нормални хора, по никой начин не дава знак, че това, за което пише, е най-грозно светотатство. Което значи, че и тия "православни" са горещи почитатели на "бащицата". Който не вярва, че у нас православните началници, владиците, са все ченгета на ДС и на КГБ, сега може, чини ми се, и да повярва...

Добави в Svejo

България: страна на неподражаемите лъжльовци - и на ненадминатите наивници

То тия две неща си вървят ръка за ръка - имам предвид лъгането и наивността; те, ясно е, не могат едно без друго. Ето вчера, 25 юни, например гледам че е излязло интервю на Стефан Гамизов в сайта "Всеки ден". Искам да подложа на анализ същото интервю, и то в светлината на медийната активност на това лице, на което се осигури толкова голямо място на медийния тепих у нас. Интересува ме доколко има логика, вътрешна връзка в подхвърляните от него тези, та по този начин да разбера що за птица е туй скандално прочуло се лице. Ето моментите от интервюто, които съм извадил по реда на изговарянето им:

● има заговор срещу Станишев;
● Първанов изпълнява дългосрочен план на администрацията на Кремъл за суспендиране на националния суверенитет на България;
● Кремъл припознава България за най-слабото звено в ЕС; чрез създаване на огромни проблеми в България те имат възможност да забавят интеграцията на Западните Балкани в ЕС;
● с Първанов са близки олигархичните кръгове в България;
● в момента Русия е на първо място в света по това да използва пари за политически цели; те нямат никакви ограничения за това да корумпират което и да е политическо лице или възлов мениджър на голяма компания, за да постигнат целите си; целите им винаги са политически;
● столичният кмет Бойко Борисов и Георги Първанов всъщност са едно и също нещо;
● на Б.Б. е отредена ролята да унищожи автентичното дясно пространство и да го замени с някакъв фалшификат;
● очаквам голям натиск върху медиите, за да се потиснат всякакви автентични граждански гласове подобни на моя; защото аз съм от дясната част на политическото пространство от гледна точка на предпочитания;
● очаквам в момента най-активният и най-агресивният кандидат-купувач на БТВ да бъде руска група;
● медиите са изключителен проблем в момента на Георги Първанов и Бойко Борисов; ако медиите не бъдат потиснати, планът им няма да се осъществи;
● БТВ в момента е свободна медия;
● Станишев няма избор да не противодейства на всичко това по една много проста причина – в момента е заплашена неговата партия;
● Първанов не атакува просто него – далечната му цел е да унищожи БСП по модела, по който бяха маргинализирани комунистите в Русия.

Такааа, няма как човек да се отърве от първоначалното впечатление, че казаното от Гамизов е един буламач от лъжи, полуистини и чат-пат от верни неща, в който е крайно трудно да се открие смислова и идейна последователност. Защото, примерно, бие твърде много на очи, че "десният" по предпочитанията си Гамизов крайно странно е загрижен за тъкмо положението на Станишев - ще си рече човек, че и самият Станишев е... десен! Добре, да допуснем, че Гоце наистина е руско оръдие, е руско мекере - то това добре си се знае, тук няма нищо ново. Ала нима пък точно Станишев е негов "антагонист": "Айде де, тука кораб минава ли?!" - бих си позволил да добавя, сочейки към едното си око?! Ще се окаже по тази логика, че съветският гражданин Станишев е нещо като "прозападен", което като теза може да бъде възприето единствено от най-плиткоумните привърженици на Атака, но никой сериозен анализатор не би й обърнал никакво внимание. Освен това на Гамизов му се привижда някаква илюзорна "голяма медийна свобода" у нас, което едва ли е само учтив комплимент на туй лице спрямо медиите, така гостоприемно предоставили му почти неограничено време и пространство за дефилиране. Ако пък Гамизов е нещо като "борец срещу Първанов", както самият Първанов собственоръчно го канонизира неотдавна, то ще се окаже, че у нас медиите дълбоко в себе си таели неподозирани антипатии спрямо самия Първанов и неговите работодатели от ДС, което ми се вижда пълен алогизъм, по-скоро обратното е вярно. Гамизов е съвсем прав като говори за съществуването на тайна зависимост между Гоце и дон Бойко и ако по тази линия излезе, че и донът е руско мекере като Гоце, а пък в същото време само руснакът Дмитриевич е "антируски настроен", то тогава майка ни жална като народ и страна: то не значи друго, освен че сме под пълния контрол на Москва, което, впрочем, съвсем не е далеч от истината. Пита се обаче по каква логика кукловодите на самия дон Бойко са го обвързали с такава бита карта като Гоце - не че Дмитриевич не е бита карта де. Абе какво да ви разправям: наистина голям буламач и миш-маш са твърденията на тоя Гамизов. А иначе го бива момчето в лъгането: откровените опашати лъжи ги е поподправило, за да станат по-съедобни, поръсило с малко пиперец и солчица, т.е. казало е и неща, които няма как да не са верни, та покрай тях наивниците да се вържат и на най-невероятните лъжи. От рода на тази, че Гоце и Бойко нямали медиен комфорт у нас! Туй, смесването на правдоподобност с откровени опашати лъжи, впрочем, е първо правило на изпечените лъжльовци, което Гамизов на такава ранна възраст е усвоил: казвам ви, има голямо бъдеще туй момче, помнете ми думата!

Но да го оставим него, майната му, той е само инструмент, който срещу заплащане всичко ще каже. Нищо чудно да говори тия неща, т.е. да меси, готви и предлага тия буламачи тъкмо по руска заповед и бидейки мощно стимулиран от руски пари. Та хората да си кажат: щом като такива като Гамизов говорят празни приказки за "матушката", то да се мисли нещо лошо за нея изобщо не бива. За разпространението на такива масови настроения у нас Москва би платила охотно, и то баснословни суми. Ето защо по моя преценка в голяма част от твърденията на Гамизов трябва да търсим истина тъкмо в противоположните твърдения, т.е. да разбираме всяко негово твърдение съвсем наопаки. Ала от друга страна част от твърденията му трябва да ги разбираме съвсем буквално. Което означава, че и той, подобно на самия дон Бойко, пък и на Гоце, а, няма как, и на Станишевчето, си е едно най-обикновено търчи-лъжи, което съществува единствено с тази важна цел: да баламосва нас, прочутите с наивността си български балъци.

Даа, играят си вече с нас, щото съвсем подценяват - и не съвсем безоснователно! - нашите умствени и мислителни способности, братя българи! Що тогава не вземем да почнем поне малко повечко да мислим, та да им объркаме най-после плановете, а, какво ще кажете?! Или пак ще продължите да си мълчите в тоталното немислене, седнали зад прословутата си доматена салатка с лучец, зелени чушчици и стъргано сиренце от едната страна, и с водна чаша ракия, приятно изпотена от студенината на хладилника - от другата? Кажете де, що мълчите?

Добави в Svejo

Кой ли ще скрои тия дни шапката на премиера Дмитриевич?

Днес тук-там взеха да се чуват гласове, че дните на този кабинет и на този премиер вече са преброени. Явно започна ожесточена битка на разнопосочни сили, като ония от тях, които искат по-скоро да се отърват от кабинета, станал по-опасен от воденичен камък на шията, са все по-активни и нападателни. Ето примерно бившият симеонов вицепремиер Паскалев заяви едно към едно, че Гоце искал да скрои шапката на Станишев, което аз пък го тълкувам като заявка и демонстрация на готовност от сегашния горноджумайски кмет да поеме, ако се наложи, функцията премиер на един шарен преходен кабинет.

Аз лично не се съмнявам, че Гоце е достатъчно подъл, та като смъкне сам, със собствени ръце, и после задуши чудовищното си творение, изведнъж се окичи с ореола и на спасител на нацията: той е историк и такива мисли за мисия сигурно постоянно витаят и кръжат из крайно разстроеното от толкова неадекватности и нелепости президентско съзнание.

Явно току-виж нещо може и да стане, щото периодът е решаващ: навлизаме вече в предизборни трепети. Даже и Камов изпита срам и взе да се кае най-усърдно, понеже почва периодът на гласене и на коалиции и листи. В Европа пък вече нямат думи да кажат колко сме зле и как изобщо не вярват на това правителство. Управниците пък, начело с триглавото коалиционно политбюро, трябва да изиграят някакво по-сложно салтомортале, едно за да не се самоубият хептен, а друго - това също е важно - с надеждата, че белким късопаметният народ позабрави епохалните кражби на този кабинет, които накараха Европа неистово да зароптае. Така че ако сега почнат някакви игрички за махане на момчето Станишев, което вече е непотребно никому, и за съставяне на "нов кабинет с нови лица и с нови надежди", то току-виж публиката забравила не само за стотиците милиони чиста загуба, но и за рекордната инфлация, която доведе до обедняване най-широки слоеве. Така че една смяна по върховете, едно разместване на фигурите по шахматната политическа дъска няма как да не изиграе добра оздравителна роля дори до степен да успеем да заблудим и Европа относно това, че у нас като едното нищо, изведнъж, току-виж управниците ни взели, че придобили не само воля за промени, а и, преставяте ли си, антикорупционен хъс.

Досега три години беше разиграван абсурдисткия план да победим мафията като турим самата мафия на възловите постове, като й дадем цялата власт; оказа се, че Европа не хвана дикиш на тази иначе доста умело и вдъхновено играна пиеса. След като главният изпълнител на този план се издъни - Румен Петков, разбира се, изигра тази роля, а пък стратегът на цялата хитроумна пиеска беше, разбира се, не друг, а самия Ахмед Доган, сиреч неговите кукловоди - се появи осезателната нужда за смяна на целия екип. Ето защо сега Станишев току-виж изпуснал любимата си играчка - властчицата - щото все пак трябва да има някаква изкупителна жертва. А той, горкичкият, така и не разбра, че е в политиката само за да изиграе ролята на жертвено агънце.

Разбира се, на първо време, докато опозицията натиска, политбюрото на управляващата коалиция ще държи да се създава впечатление за непоклатимост на настоящата власт. Пък после веднага щом като натискът спре, именно през ваканцията на Парламента, висшата тройка по команда от нейните езотерични кукловоди и при активната роля на Гоце Първанов ще почне да реди новия кабинет. Ще има и доста вътрешни битки в коалицията, ала предвид грозната алтернатива за предсрочни избори всички сръдни и караници ще се надмогнат, та да ни ощастливят през ранната есен с един нов, пременен и добре дегизиран кабинет. Който ще съществува само с една единствена мисия: да се довлече коалицията, ако трябва и по корем, до края на мандата, и също, което е още по-важното, Европа да бъде баламосана така, че да пусне някой и друг фонд в широко зиналата за европейски пари коалиционна паст.

Така аз виждам нещата в този момент. Не се правя на гадател, а изхождам само от психологически достоверното. Вчера например ощетени от спирането на субсидиите от ЕС животновъди скочиха да протестират, някои от тях, както забелязах, са от собствения електорат на Доган (от Кърджалийско). Ако на тази основа - активни хора, които са спечелили проекти, ала заради крадливото правителство сега ще загубят много пари и неминуемо ще се разорят - тоест ако такива отчаяни хора излязат по улиците, това може да изиграе ролята на детонатор на тлеещото напрежение и тогава е възможно да се отпуши и друг вариант на развитие на събитията.

Който е за предпочитане, понеже при него има надежда нещата да започнат начисто: предсрочни избори и нови хора на власт. На мен лично ми се чини, че по-лоши и по-дискредитирани управници от тия не можем да си изберем, дори и да се понапънем. Така че този вариант, казвам, е по за предпочитане; ама да видим, времето ще покаже.

(Снимката на забързания за някъде премиер Станишев е на Люлин Христов Стаменов)

Добави в Svejo

Отново по темата: "Вината поемаме само с мезета..."

В блога на Николай Камов под лаконичното заглавие СРАМ са написани следните знаменателни думички, които ме накараха да скокна така от стола си, че за малко да си изкълча гръбнака:

Срам ме е от това, което Европейската комисия каза днес за България. И се чувствам виновен.

Само това е написал, нищо повече! Възторгнах се, понеже малко нещо си падам по психологията - и по психоанализата. А после се уплаших. Ще ви кажа защо. Имайте малко търпение.

Разбира се, наложи се да реагирам светкавично. Впрочем, и други хора са се шашардисали от наистина невероятната постъпка на Н.Камов. Ето какво написах аз в блога на прочутия наш ляв евро-социо-демократ:

Наистина, аз също съм фрапиран: чувство на срам у ляв политик - и дори у политик изобщо! Това е феноменално, това е чудо невиждано: да не искате да кажете, че е проговорила съвестта Ви?!! Ако е истина, това е равносилно на същинска духовна и личностна революция, на коренен поврат в развитието и на "лявата идея"!

Иска ми се да повярвам, че е искрено това Ваше чувство, ала за жалост много се съмнявам.

А иначе е крайно грозно човек лицемерно да говори такива думи: срам ме е, чувствам се виновен! Това е връх на наглостта. Дано наистина и искрено Ви е срам. Дано не казвате тия думи само за да се размекнат някои души на наивници, с оглед пак да влезете поне още веднъж в Парламента. Дано не ги казвате само за да направите добро впечатление и поне малко от малко да понамалите дискредитираността си. Която си осигурихте с това, че благодарение и на Вашия глас тази разбойническа коалиция грабна властта.

Едно подаване на оставка от Парламента, впрочем, ще ме накара да повярвам, че нелицемерно, т.е. искрено пишете горните думи. Когато човек го е наистина срам, е способен и на такъв героичен жест. Що не опитате, г-н Камов?

Написах това, длъжен бях да го напиша. после пък се разстроих: дали пък не постъпих прекалено жестоко с тоя човек: той се кае, страдайки горчиво, а пък аз го бъзикам?! Дали пък моят коментар няма да изиграе ролята на "последна капка", с която на депутата Камов да му призлее дотам, че - пази Боже! - да посегне и на живота си?!

Не се смейте, моля ви се, стават такива кризи, човешката психика е жестоко нещо. Ето защо, понеже ме е страх да не си лепна на душата такъв грях, се моля Камов да не е бил чак толкова искрен в написаните в блога си думи. Дано да си остане какъвто си го знаем, какъвто си е бил винаги...

Преди години - пиша това за по-младите - един "модерен ляв" като Камов каза знаменателните думи, които могат да се турят като мото на прословутия български преход: "Вина поемаме само с мезета...". Авторът на тия злокобни думи се казва Филип Боков, който сега е... познайте какво?... ами той сега е шеф на канцеларията на Дмитриевич-Станишев, или дори е Главен секретар на Министерския съвет! Или поне е пръв съветник на премиера. Пак не се шегувам.

Та на фона на така спонтанните и искрени исторически думи на близкия на Камов Филип Боков - "Вина поемаме само с мезета..." - с пълно основание си мисля, че е опасно да се бъзикаме с казаното от Камов. Защото известно време след казването на прочутите думи от баща й се обеси дъщерята на Боков, Бог да го прости момичето! Ала баща й все си е по върховете, той и съветник на Гоце Първанов беше. Та си мисля, че е крайно опасна психопатологията на този тип хора. По тази причина ме е страх да не почнат в близките дни... масови удавяния с вино - от срам, от отчаяние, от чувство за вина! - сред привържениците на "модерната лява" партия. Знам ли какви чудесии може да ни поднесе животът из Българско?

Добави в Svejo