Пребиваваме в ужасен духовен вакуум, в празнота: кога ли ще се уплашим от бездната, над която така лекомислено сме се надвесили?!

Снощи излязохме с моята съпруга да се разходим из квартала, в който живеем (ЖК "Тракия"). По едно време - понеже почти винаги маршрутът ни минава покрай новия католически храм "Свети Дух" - тя предложи да влезем за да видим как изглежда отвътре - отвън е доста модернистичен като архитектура. До този момент много пъти сме минавали оттам, но храмът винаги е бил затворен, сега също беше затворен, ала прочетохме, че в еди-колко си часа ще има богослужение. Наложи се да се забавим, да изчакаме около 40 минути, но наистина влязохме.

Ние не живеем в близост до храма и затова се учудихме, че малко преди уречения час камбаната на храма призова вярващите да дойдат на богослужението; до този момент изобщо не бяхме чували звъна на камбаните му. Ние бяхме наблизо и влязохме в двора да изчакаме отварянето на вратата на храма (още не беше отворена). За жалост в двора освен една жена на средна възраст и нас двамата още нямаше никой друг.

Ще опиша какво стана и какви мисли ме обзеха вътре в храма, но искам да отбележа едно важно за разказа ми обстоятелство: жилищният комплекс "Тракия", в който живея, е твърде голям, преди години, още преди 1989-та, се твърдеше, че бил имал 50 000 жители, сега е не по-малко от 70-80 000, ако не и 100 000 човека. Не зная точно, но е суперголям, имайте го предвид, и другото, което искам да ви кажа, е следното: в този огромен жилищен комплекс няма друга църква освен този католически храм (той беше направен и пуснат в действие може би преди около 7-8-10 години, не зная, не помня точно). За да ходим на черква ни се налага да пътуваме в центъра, това го правим и по празниците, на Великден примерно.

Та значи в този огромен стохиляден жилищен комплекс, в който няма друга църква (ако изключим едно новопостроено параклисче на другия край на мегаломанския комплекс и строящата се православна църква, в чиито основи стърчат железа, но отдавна там не се работи и строи, понеже владиката Николай няма време да се занимава със строителството му, той е крайно зает да ходи по банкетите на местните олигарси!), та значи в двора на католическата църква имаше само трима чакащи (!), от които двамата, т.е. ние с жена ми, стъпвахме за първи път в него! Малко преди свещеникът да отвори вратата на храма, дойдоха две по-възрастни жени, които, личеше си, бяха редовни посетителки. Едната от тях като ни видя запита жена ми ние католици ли сме, тя каза че не сме, но запита може ли да влезем, онази каза, че може, но ни предупреди, че ако влезем, трябва да изчакаме края на богослужението; разбира се, обещахме да изчакаме.

Ние влязохме от любопитство, и наистина вътре видяхме невероятно красива уредба: всичко беше направено в стил, с мярка, полирано дърво и мрамор, малко статуи и икони, както се полага, и изповедалня; храмът не се отопляваше, но си имаше радиатори за парното. Разбира се, той не може, няма как да се издържа от тия три прихожанки, от тия три жени, които бяха на богослужението; ние двамата бяхме случайни.

И така, свещеникът започна службата си, той пееше и говореше на чист български (аз очаквах да говори и пее на латински), а пък трите жени му пригласяха; а залата беше голяма, с много красиви дървени пейки, ала те бяха празни, съвсем празни. Много тъжно кънтяха в полумрачния храм самотните гласове на тия три жени, единствени от огромното предградие дошли в храма. И както се полага в тази обстановка, мен ме обзеха крайно тъжни и нерадостни мисли. Докато свещеникът си водеше службата, аз размишлявах, разбира се, изпълнявах някои действия (ставах, кръстех се, заставах на колене, подражавайки на ония три жени), но главно бях зает с нерадостните си мисли.

Хайде, ние с жена ми сме от друг "микрорайон", тази църква не е близо до нас, макар че е на 10 минути път, но тия хора, които живееха в огромните жилищни блокове наоколо храма, как е възможно сред тях да няма ни най-малка потребност от духовно общуване с Бога?! Само 1% от живеещите наоколо в поне 30-тина огромни блока да имаха най-малка духовна нуждица, това означаваше храмът да пращаше по шевовете си от хора; но не би, ето, сега в него имаше само три женици, и ние, двамата, случайно минали покрай и влезли с цел да видим вътрешността му. В същото време в близост има три (!) огромни хипермаркета за хранителни стоки (наблизо е и "Метро"!), и трите са винаги пълни с огромни тълпи от купувачи, които, като ги гледаш, имаш чувството, че тия хора сякаш не са били яли поне половин век, сякаш току-що излизат от полугладния комунизъм, така здравата купуваха и харчеха сякаш за последно! Но в църква да отиде някой - не, те нямат време да идат в храма, да се срещат и да общуват в молитва с Бога, не, те са заети да пазаруват, да дремят по заведенията и да... ядат! И какво бъдеще да очакваме за такъв един затънал в най-вулгарен материализъм народ?!

Оня ден в двумилионна София се намериха само 150-тина човека, които да протестират, а тук, в 100 000-ия жилищен комплекс в Пловдив само три женици посещават храма за молитвено общуване с Бога - нима не е същински позор това?! И нима няма връзка между двете неща? Има, разбира се, как да няма: един народ, потънал в най-пошъл материализъм, не може да закопнее масово за политическа свобода, за демокрация, за човешко достойнство - той просто не знае какво означава това, за него тия ценности не значат нищо! И как тогава да чакаме от такъв народ да пълни храмовете, за да благодари за живота си на своя Велик Създател?!

Ще каже някой и нещо друго за оправдание, ние, ако сте забелязали, сме царе на оправданията: да, ама тук става дума за католически храм, не за православен, а ний пък сме православен народ. Никакъв православен народ не сме, ама хайде да премълча по тоя пункт. На мен вече не ми се говори за състоянието на българската православна църква, която не прави нищо за привличане на обзетия от най-див материализъм народ, за насърчаване на общуването на народа с духовното; напротив, владиците и клира на тази църква са се отдали на най-непристоен живот в гонене на богатства, имоти, лъскави коли, отдали са се на плюскане, на разврат. Но нима има значение каква е църквата, или в каква църква човек общува с Бога?! Не че православните храмове са пълни с хора де, няма такова нещо; на неделните служби само по шепа бабички ходят, а пък останалите чат-пат, от дъжд на вятър, минават да запалят свещ, и бързо бягат по работите си...

Привършвам, за да не стане дълго, а много може да се пише и говори. И трябва много да се пише и говори за тази духовна катастрофа, в която пребивава народът ни, и която е много по-страшна от всичко останало. В празният храм свещеникът си проведе литургията, а между стените и сводовете на съвсем новата, красива църква беше съвсем тъжно и самотно: един храм без хора, един храм, кънтящ от празнота, е най-страшното, което може да се случи на един народ.

Как тогава един такъв народ, прекъснал субстанциалната си връзка със своя Създател, може да чака и да се надява на Божията благодат за поправяне на нещата в страна си?! А без подкрепата от всемогъщата Божия десница и без чиста и свята вяра в Бога нищо съществено не може да бъде постигнато; това важи както за индивидите, така и за народите.

Правете си изводите от казаното току-що, то обяснява защо сме така жалки и нещастни, защо "все сме без късмет", защо "толкова не ни върви", защо сме изпаднали в такъв ужасен екзистенциален вакуум, а също и защо сме допуснали такива отвратителни и морално пропаднали дегенерати да са ни управници, да са ни властници, допуснали сме ги да се гаврят с нас, да ни мачкат, да ни лъжат и да ни крадат. Всичко в този свят и живот е свързано, така че имам правото да заявя всичко това...

Върнах се в къщи в крайно мрачно настроение след посещението в празния и студен храм. Синът ми, както обичайно, си стоеше на компютъра, него и с танк да го дърпаш, не можеш да го откъснеш от този компютър; а пък да го заведеш в църква ти трябват най-умели и многодневни дипломатически усилия. Наоколо по терасите хората в приповдигнато петъчно настроение печаха своите си обичайни кебапчета по скарите и весело очакваха сядането на трапезата. Която сякаш е станала единствения олтар на българската нация: каква църква бе, нещастнико, във виното и в плюскането е истината бе?!

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Какво ще кажете, става ли този вариант за корица на новата ми книга?

Иван Костов: Националното съгласие за европейския курс трябва да се възстанови в България

Пак сме свидетели на "бунт на мравките" в разните парламентарни групи, щото идат избори, а пък ония от хранениците ни в Парламента, които са застрашени да изпаднат от листите, упорито си търсят нов господар. То не са патетични вопли, то не са сърдечни излияния из медиите, то не са сополи и ревове, то не са сърцераздирателни стонове: не е шега туй, да си бил до кацата с меда, пък да си застрашен да се разделиш с нея.

И ето, и в групата на ДСБ, на "костовистите", се появиха нови три "тъмносини мравчици", които подадоха заявка да бъдат купени от някой щедър господар, щото те, горкитчките, не крият, че са готови да се продадат на всяка цена. Няма да спомена имената на отцепниците, щото не искам на продажни мижитурки да правя реклама. Но ако някой прекалено се поинтересува кои са, нека да намери из градския кенеф какъвто и да е вестник, щом го отвори, няма как да не открие някое интервю от тия тримата, щото те сега дават денонощно интервюта: жътва е сега, трябва да се подлизурства, та белким някой ги забележи. А пък цялата олигархична преса им предостави щедро страниците си, щото тия имаха "достойнството" да забият ножа не на кой да е, ами на самия Иван Костов: за такива неоценими исторически заслуги Гоце примерно е готов да даде на отцепниците цяла кофа с ордени!

Аз обаче искам да ви насоча да прочетете едно интервю на Иван Костов, за да можете сами да прецените мащаба на личността на големия български политик и държавник Иван Костов. А това, че разни подлеци, които той издигна, го предават точно в този момент, не е новост. То е израз на широко разпространените политически нрави: мекеретата и продажниците в българската политика са толкова много, че други комай и не останаха; а ако останаха такива политици и държавници като Костов, те се броят вече на пръсти.

Ето едно място, където можете да прочетете не само въпросното интервю на И.Костов, но и мненията на "антикостовистите", както и някои читателски коментари, сред които искам да отделя мнението на Таня Колева, строителен инженер от София, непременно го прочетете.

А пък аз тук съм взел от интервюто на Костов онова, което касае ситуацията в българската политика в момента, понеже това е важното, а че трима неблагодарника се мъчат да си намерят щедър господар, лично мен съвсем не ме интересува:

Иван Костов: Курсът за изграждане на силна дясна коалиция е на Петото национално събрание на Демократи за силна България. Не ме персонализирайте, ако обичате, защото не аз съм поканил, а Националното събрание е взело решение да работи за силна дясна коалиция, цялата партия го е решила това. И аз изпълнявам политическата воля на партията, която е единодушно приета. Не знам защо това няма стойност, като го казвам. Нямаше нито един глас въздържал се, нито един глас против.

Как ще работим? Ще работим, за да защитим България от това, което в момента става. В България в момента става следното. Демократи вкараха България в НАТО и ЕС, комунистите бивши и настоящи връщат България в лоното на Русия. Този курс, за този опит да се изтъргуват българските интереси, за този курс, който проваля нашето еврочленство, който спира парите, който въвежда тука неевропейски порядки, в този курс всеки трябва да направи голям компромис. Не ме питайте как аз лично ще направя...

Водещ: А вашият компромис е това, че загърбвате миналото и критиките, които отправяхте към жълтото управление? Обвинения в корупция...

Иван Костов: Чуйте ме, чуйте малко. Да, аз съм готов да загърбя критики, стига да мога да предпазя страната ни от това, което се задава. Това, което се задава, е тука да има мафиотски порядки, да няма европейски ред, да няма европейска солидарност, изобщо да се ревизира изцяло геополитическата ориентация на страната. Хората да живеят все по-зле, заробени от управляващата ги мафия. Да, аз съм готов да забравя много неща, ако намеря хора, готови да се преборят, за да не се случи. Ако това е въпросът, ето това е откровеният ми отговор. Ако ме питате лично. Но не е достатъчно това, че Иван Костов е готов да го направи, важно е, че цялата партия Демократи за силна България са готови да изминат този път. Това е много по-важно, отколкото моят личен отговор.

Една много голяма група хора, представени в София, в големите градове, са готови да изминат този път, защото съзнават тази опасност. Затова са готови да простят, затова са готови да не гледат назад, затова искат да потърсят съгласие. И нещо по-ужасяващо ще ви кажа. Ако вървите по линията на това гражданско възмущение. Националното съгласие трябва да се възстанови в България за европейския курс. Националното съгласие в полза на европейските правила с всички, не само в десницата, в цялата страна трябва да се потърсят хората, с които да има нова декларация за национално съгласие, за да излезе тази страна, толкова нещастно оставена в това тресавище, да излезе от него. Т.е. съгласие, ако трябва, политическият елит трябва да се потърси, да се темата наистина да се тръгне да се решава този въпрос. В противен случай ние сме обречени. Едни ще идват, ще постигат нещо...

Водещ: Да, де, ама сега хората как да ви повярват, г-н Костов, след като преди няколко години със същия критичен тон нападахте жълтото управление? А сега пък тройната коалиция. Хората как да ви повярват?

Иван Костов: Жълтото управление завърши преговорите с ЕС и България стана член на ЕС, завърши преговорите за членство в НАТО. И това никой не може да го отрече. Друг е въпросът, че е допуснало огромни грешки, за които ние сме го критикували. Ние никога не сме казвали, че те не са постигнали нещо за България, жълтото управление в момента е изправено пред огромен проблем. Провала на европейското членство. Те трябва да намерят отговор на този проблем. Ако искат да бъдат част от едно бъдещо национално съгласие, защото в политиката трябва да има хора, които да управляват, и други хора, които да ги критикуват за слабостите в тяхното управление. Но за да бъдеш част от това национално съгласие, трябва да приемеш, че в България ще се въвеждат европейски правила и ние ще отговаряме на европейските критерии за почтеност, законност, ред, справедливост. В противен случай те ще се изкарат сами от това национално съгласие. За всеки политик и за всяка политическа сила трябва да има изход. В случая изходът за НДСВ, ако говорим за тях, като управляващи вече осем години, е да напуснат това управление, защото се проваля европейското членство.

Водещ: Това те ще си го решат, те си имат лидер. Да ви попитам вашите бивши вече съпартийци ви обвиняват и за затоплянето на отношенията с Бойко Борисов. Казват, че са учудени от прегръдката ви с Бойко Борисов, знаем какво беше преди време отношението ви към него. На какво се дължи това затопляне на отношенията с Бойко Борисов?

Иван Костов: Няма затопляне на отношенията с Бойко Борисов.

Водещ: Няма, така ли?

Иван Костов: Аз не знам откъде идва впечатлението за затопляне, след като нашата официална позиция е да изградим силна дясна коалиция, в която не е ГЕРБ, нали така? Това известно ли е? Аз не знам известно ли е, не е ли известно, но ето сега казва още един път.

Водещ: Ето, изяснете го на нашите слушатели.

Иван Костов: Ето, известявам го още един път. Ние правим коалиция, която не включва ГЕРБ. Ако някой е разбрал противното, е разбрал погрешно. Ние правим коалиция, за да бъдем гарант, че ще се следва определен политически курс, а не че ще се правят недопустими компромиси. Казваме, че сме готови...

Водещ: Ами, явно разнопосочни сигнали изпращате и затова хората са объркани.

Иван Костов: Не, не изпращаме, ние изпращаме само едни и същи сигнали. Това е официална наша политическа позиция. Ние сме казвали, че искаме да бъдем гарант и коректив, винаги сме казвали, че ГЕРБ няма капацитет да управлява, сам. И това сме го казвали и аз не виждам къде има затопляне на отношенията.

Водещ: Това са усетили вашите вече бивши колеги и съпартийци. Да ви попитам накрая, очаквате ли в парламента да се появи нова парламентарна група? В която да влязат отцепилите се днес от ДСБ, останалите независими депутати?

Иван Костов: Ами нищо чудно, възможно е, но нямам идея. Аз гледам много внимателно какво правят Демократи за силна България.

Водещ: Тя може и да се окаже и по-голяма от ДСБ.

Иван Костов: Моля?

Водещ: Казвам, че тази нова парламентарна група може да се окаже по-голяма от ДСБ.

Иван Костов: Само че няма да е в никакъв случай с доверието и с авторитета, който Демократи за силна България имат. Заради работата си в парламента, заради политическата си линия, защото освен това, което ние говорим с вас, аз чух и доста добри думи да се казват за политическите действия на парламента във включването, което ми направихте предварително. Не разбрах точно кой го каза, но някой каза доста искрено една оценка, която се споделя от всички парламентарни групи.

Иван Костов, председател на ДСБ, София, 29.01.2009/16:04БНР, „12+3”

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Народопсихологическата концепция на една българка за българите и българщината

Ех, Ачо, Ачо, чета тъжните ти мисли, чувства и констатации и ме връщаш с 20 години назад във времето, когато бяхме стотици пъти в повече, а България 45 години не беше ни видяла, ни изживяла подобен възторг и надежда.

Отдавна разбрахме, че се е случило, защото ни е била дадена възможнст с едно кодово название само "нежна революция", в която повярвахме, че СИ и повярвахме.

По-прозорливите, по-подготвените професионално и обективни реалисти още през 1990 г. си дигнаха дисагите и се изметоха от блатото, което не само че не пресъхва, а се напоява непрекъснато от сълзите на захвърлените сираци, на майките с черни забрадки, с изгубените дъщери, станали жертви на трафик, с убитите синове по пътища и дискотеки, сълзите на вдовиците и сираците на разстреляните като кучета по улици и булеварди - показно, назидателно, безмилостно и безпардонно, и най-вече БЕЗНАКАЗАНО.

Образование, здравеопазване, съдебна система съществуват формално, както формално съществува държваата в лицето на ония, които се овластени да я представляват. И я представят.

Всички българи виждат как, вижда Европа, вижда света... и е тъжно, и е жалко, че само шепа "смешници и циркаджии" се осмеляват да кажат: "Стига резил. Стига безсрамие и безчестие. Стига сте лъгали и крадили".

Непукизмът и нихилизмът на този народ хич не са шега работа и се оказва, че именно тия, които не искаме познават народопсихологията на народа по-добре от самият него себе си.

"Ветераните" и качествените хора отдавна са извън пределите на България или в гробищата, а на прогресивните млади хора е нужно врерме, за да узреят и да натрупат житейски опит.

В личен аспект, всеки българин, който е напуснал България може да се смята за успял човек, защото е решил проблемите си в личен аспект, намерил е работа, реализация, доходи, плаща си данъците на две държави (в тая, в която ЖИВЕЕ и в България, където помага на другите да ОЦЕЛЯВАТ).

Извън България човек си сверява часовника и мисли, и чувства по друг начин, имайки възможност да сравнява, но като български гражданин винаги остава неудовлетворен и неразбран най-вече от свои.

Като психолог отдавна трябва да си разбрал, че ЕДИН БЪЛГАРИН, извън България може да представлява и себе си, и Родината си. Двама българи в България и извън нея сме НИЩО И ПОЛОВИНА.

В Япония, която никога не е била комунистическа държава има бум на четенето на "Капиталът" на Маркс. Световна финансова криза е и хората искат да знаят, търсят път, преосмислят, преоценяват и си правят изводи и ги прилагат.

У нас всичко е "Криворазбрана цивилизация", "Криворазбрана демокрация" и а си рекъл да им посочиш пътя, одма се нахвърлят срещу теб и те изяждат с парцалите най-тъпите и безпросветните, ще те охулат и ако могат даже ще те изгорят жив на кладата, за да докажат нещо, което света отдавна знае, именно че "Никой не е станал пророк в собствената си страна".

От баба си още знам, че "За криво колело път няма". От детството помня "На крива ракета Космосът й пречи". Сега вече знам, че на българите им пречи българщината.

Докато блатото се напоява още повече ще се затъва в него. От никъде няма ни взор, ни надежда, въпреки недвусмилените послания на ЕС, че българското гражданско общество има проблеми, които трябва да реши само. Карт бланш, която малцина разбират и искат да отиграят. Всички предпочитат да струват сеира на пехливаните, а после ще им броят жълтиците.

Като психолог би трябвало да ти е ясно, че Народът е обикнал мъката си, страданието си и не иска да се раздели с тях. Народът ще се оплаква, ще се самосъжалява, ще мърмори и ще се бори пасивно, ей тъй на инат. На инат на себе си, на другите, на цяла Европа, че и на цял свят и се усеща... ВЕЛИК.

ИНАТА на българина НЯМА аналог в света. Смята се за НЕПРЕВОДИМА дума на никой език.

Списание "Timеs" беше принудено да я изпише на български език, защото не можа да намери обяснение нито на думата, нито на състоянието. В скоби определението беше, че това състояние е познато само на българите, които сами не могат да дадат определение, но за сметка на това пък го могат да го правят.

Българина може да говори на инат, да живее на инат, да търпи на инат, че даже и обича на ИНАТ. На инат на другите, на инат на себе си.

Не се коси, българино! Пей "Велик е нашият войник" и няма значение той дали е в Ирак или Афганистан. Той просто е ВЕЛИК.

Ама и той в положението на Жабата, дето не знае къде застане за снимката, че хем хубава, хем умна и какво? Да се разкекечи ли?

Тъжна работа, братко. Всички сме разкекечени. Съдбата или ористта да си българин и да носиш този товар на плещите си... Гледах оня ден - министърът на КУЛТУРАТА орисваше бебетата на 2008 г.; просто нямам ни думи, ни сили, ни дъх...

То си е направо тегоба, проклятие да си българин и комай само ИНАТЪТ ни държи на тоя свят!? Нали за туй осеменяват българските булки с датска сперма, че белким нещо прихванем от викингите. Знам ли?

Знам само, че някой ден народът ще измънка: "Всяко зло за добро", а баба ми ще рече: "Дай Боже!".

(Автор: Ружка Братанова)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Индивидуалната човешка същност според зодиите: кое е най-важното в живота?

Признавам си, нищо не разбирам от зодии и също така съм длъжен да кажа, че съвсем не изпитвам любопитство към бъдещето: защото добре знам, че то ще бъде такова, каквото си го направя сам. Но понеже един приятел ми изпрати долния текст, и понеже той ми се видя любопитен, го публикувам и тук. Не зная откъде го е взел, т.е. не мога да посоча първоизточника. Да ме прощава онзи, който го е изобретил.

10-те най-важни изречения в живота, дадени за всеки зодиакален знак:

Овен

1. He вu съветвам дa спорите с мен!
2. Първо действам, а после може и да помисля!
3. Защо да спирам само, защото и другите cпират?
4. На мен няма да ми се случи това!
5. Не можете да напра вите нищо толкова добре, както го правя аз!
6. Най-приятно ми е да слушам себе си, докато говоря!
7. Инатът е положително качество!
8. Обичам да давам съвети на другите!
9. Овенът е добре, когато наоколо няма други овни!
10. Не си помисляй да ме нападнеш, защото ще пострадаш!

Телец

1. Никога не съжалявам за похарчените пари!
2. Не искам нищо от теб, но не давам и нищо мое!
3. Ще направя всичко, за да няма скандал!
4. Ако си почивам, не ме закачайте!
5. Предпочитам удобния диван, пред красивата гледка от върха
6. Храненето е свещенодействие!
7. Аз съм глезеното дете на съдбата!
8. Ако някой друг може да свърши нещо, нека го направи!
9. Обичам красивите вещи!
10. Мечтая да работя като дегустатор!

Близнаци

1. Днес съм по-добър от вчера
2. Информацията е ключът към победата!
3. За съвети слушам само себе си!
4. Мога да бъда на няколко места едновременно, стига да поискам!
5. Осъществявам всяка своя идея!
6. Трябва да имам телефон и телевизор във всяка стая!
7. Който закъснява, зле се настанява!
8. Никога няма да се предам в борбата ми с живота!
9. Обичам да пазарувам, но някой друг трябва да ми каже какво да купя!
10. Трябва да имам много от всичко!

Рак

1. Моят дом е моята крепост!
2. Отдаден съм на семейството си!
3. Търпението е най-висша добродетел!
4. Победата е на този, който е бил сдържан!
5. Обичам в дома ми да има гости!
6. Най-важното в живота е претрупаната с лакомства маса!
7. Нямам толкова много пари, че да купувам евтини неща!
8. Трябва да имам собствена стая, в която да оставам сам!
9. Не забравям нищо!
10. Не купувам нищо ново, ако старото е още здраво!

Лъв

1.Елате с мен, аз ще ви водя!
2. Трябва аз да съм опора на другите, а не те на мен!
3. Добрата дума, тежки врати отваря!
4. Светът се върти около мен!
5. По-добре спокойна служба, отколкото висока заплата!
6. Харча толкова, колкото печеля - всичко!
7. Толкова съм изискан, че си купих пиано, въпреки че никой не може да свири на него!
8. Аз се усмихвам, но това ми дава възможност да те манипулирам!
9. Не работя по незначителни проекти!
10. Ако имате нужда от топлина и мъдрост, приближете се до мен!

Дева

1. Постигам всичко с труд и постоянство!
2. Скромността е един от плюсовете ми!
3. Служа на другите, но живея за себе си!
4. Около мен всичко трябва да бъде в пълен ред!
5. Сърцето е винаги подчинено на пресметливия ми мозък!
6. Ако има петънце на стената, ще направя основен ремонт!
7. Искам всичко да е под мой контрол!
8. Ако е за семейството ми, мога да почистя костилките от един камион с череши!
9. Жената трябва да е истинска дама!
10. Сам избирам приятелите си и не прощавам обиди!

Везни

1. Не мога да живея без партньор!
2. Никога не споря, защото това ме изнервя!
3. Съгласен съм с теб, само за да не спорим, не защото съм наистина съгласен!
4. Мога да наруша всеки принцип, ако съм убеден в това!
5. Мога да убедя всеки във всичко!
6. Красотата ще спаси света!
7. Винаги съм в добро настроение!
8. Непрекъснато се колебая!
9. Човек не може да е само лош или само добър!
10. До края на мача не мога да реша за кой отбор съм!

Скорпион

1. Ако те ужиля, то ще го направя с удоволствие!
2. Под всеки камък може да е скрита змия и аз се пазя!
3. Дайте ми сериозна причина, за да се усмихна!
4. Обичам да обичам!
5. Убивам те с изискан жест!
6. Ако ми се довериш, може и да Не те ухапя!
7. Не обичам да показвам чувствата си!
8. Бих помогнал на всеки, ако после ми е благодарен!
9. Обичам да съм в центъра на вселената!
10. Аз съм кактус - ще разтворя цвета си само за определени хора!

Стрелец

1. Всички хора са добри!
2. Никога не забравям някого, който ми е помогнал!
3. Обичам да пътувам!
4. Не се заемам с нищо, което е дребно!
5. Никой няма право да ми се сърди!
6. Обичайте ме, защото заслужавам!
7. Не съжалявам за нищо, което съм направил!
8. С работата си се гордеят само тези хора, които нямат с какво друго да се похвалят!
9. Не се тревожа излишно!
10. Всеки трябва да изпълнява задълженията си!

Козирог

1. Мога да издържа на всяко натоварване!
2. И сам воинът е воин.
3. Не участвам в незаконни сделки, защото ще ме хванат!
4. Обичам да имам скъпи вещи, които съм си купил сам!
5. Животът е влак, който спира на най-различни гари!
6. Обичам да мечтая и да фантазирам!
7. Човек трябва да тежи на мястото си!
8. Мечтая да достигна върха, само за да погледна нищожествата, които се катерят отдолу!
9. Никога не остарявам!
10. Пълен съм с търпение, ще почакам!

Водолей

1. Винаги съм различен!
2. Ако искаш да си с мен, стани такъв, какъвто искам аз да бъдеш!
3. Не уважавам предразсъдъците!
4. Сигурен съм, че бъдещето е прекрасно!
5. Трудно е да съм съвършен, но ми се налага!
6. Доброто намерение е по-важно от изпълнението!
7. За да си откривател, трябва да отхвърлиш всичко старо!
8. В живота има много по-важни неща от секса!
9. На първо място са приятелите ми, а за семейството ми ще се погрижа, ако ми остане време!
10. Няма по-добър от мен!

Риби

1. Сърцето ръководи тялото и ума!
2. Алкохолът ми помага!
3. Никой не може да ми каже какво да правя!
4. Не отлагай за утре това, което може да се свърши вдругиден!
5. Обещах, но кога ще го направя - не знам!
6. Работя бавно, защото така Ми харесва!
7. Мога да направя анализ на всеки човек, но не мога да разбера себе си!
8. Човек трябва да е гъвкав, за да се огъне и да не се счупи!
9. Не е важно какво правя, важното е, че изглеждам зает!
10. Ако ме притиснеш, ще се изплъзна

(Забележка: Ако някой го интересува и ако има значение - зодията на моя милост е овен.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

В таз наша държава истината и лъжата са в надпревара

Получих тия дни писмо от една читателка на блога, която в израз на благодарност е написала стихче в моя чест. Нейно хоби било писането на стихове. Не крия, трогнаха ме тия думи; явно съм станал самолюбив, а може да се дължи и на възрастта: с възрастта хората стават по-сантиментални и по-... глупави. Та ето го и самото стихче:

В търсенето ми на философ
попаднах аз в сайта нов
и ето Ангел се задава
живота ни той много улеснява.

Тъй дръзко той се изразява
краката наши често подкосява,
но тва е начина в таз държава
истината и лъжата са в надпревара.

Да бъде здрав със силен дух,
за да помага той и занапред
и да дарява философския си дух
на хиляди студенти той навред.

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Размислите на един млад нихилист, изпаднал в отчаян сарказъм - и готов заради идеите си да иде чак в Сибир!

Не знам какво да кажа. Писна ми от тия глупости в тази наша държава. Млад съм, но отдавна съм отчаян. Не мога да разбера колко му е в името на нашата родина да се съберем и да го съборим това Народно Събрание?! И да изметем всичката смет от него! Една тъпа революция ни трябва, нека имат страх от нас - и никога повече да не си позволяват да се подиграват с обикновения българин.

Крайно е да, но иначе няма как, не се наядоха тия хора.

Бях чул някъде, някои се изказа, че разликата между нашите и чуждите политици, е че чуждите покрай това да крадат, правят и по нещо.

Пак да си крадат, но нека и да помислят за нас поне малко тия наши прасета. Повръща ми се от всички тях, един свестен няма.

Българино къде отиде онзи наш характер проявяван в личности като Левски или Ботев? Няма го вече!

Да, времената са различни, но сигурно и по времето на различните революции хората са мислели че промени са невъзможни. Какво е по-различно сега, че ние да не можем да съборим едно глупаво правителство? Поне българи да ни управляваха, а то какво - една етническа партия.

Който си мисли че ДПС не дърпа коците в тази държава, е адски заблуден. Но ние сме си виновни. Нашите тъпи свине и продажници, вместо да се отърват от тази етническа напаст, й се мазнят. Говоря за самата партия, а не за обикновените турци. Срещу тях нямам нищо против, но постоянно се държат за нея.

Май е много добре да си етническа партия. Аз казвам и ние да си намерим някоя държава където политиците са толкова глупави като нашите и да основем там БГ-DPS, много ще ни е добре! Там ще дърпаме конците, а накрая може направо цяла България да се изсели. :) Ще ги питам тия свине политиците от кого ще крадат, най-вероятно един от друг. Това разбира се е в кръга на отчаяния сарказъм, причинен от неволите в тази държава.

100 човека от всеки град да отидем в София и ще ги съборим тия глупаци. И армия ако иска да се меси, само танкове може да ни спрат. Или да променят системата за приемане на закони - чрез референдуми - или чупката, боклуци!!!

И нека младите да се интересуват повече от политика! За да не ни управляват някакви БСП-ари избрани от баби и дядовци, които вече горките не знаят на кой свят са и гласуват за милата социалистическа партия от миналото. Уважавам възрастните хора, няма лошо, но за съжаление ние оставяме на тях да предопределят нашето бъдеще.

Късмет на всички желая! Дано дойдат и добри времена за тази държава. Но ме съмнява, че това ще стане освен ако ние не си ги извоюваме!!!

Ако след този коментар ме заточат в Сибир, заради подтикване към революция, ще коментирам оттам - ако имам достъп до net :)

(Забележка: Това разсъждение открих в коментарите към статията Брилянтно изпълнена, но много тъпа медийна манипулация "отвличане на автобус от антикомунистически настроен блогър-терорист"! и понеже го оцених като смислено и интересно, го публикувам отделно, та повече хора да го прочетат по-внимателно.)

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Фурията Миролюбка Бенатова винаги е в "окото на торнадото"!

Ачо, защо си турил снимката на Дудука вместо на небезизвестната народна възбудителка Миролюба Бенатова?

Както винаги точно Бенатова се оказа на точното място, в точното време, в точният автобус :)

Тая където се появи - рибите се самоубиват, а терористите се хвърлят в краката й.

Не правя никакъв намек за връзката й с ДС. Тя просто е очевадна.

Дано да си видял кадрите, в които ТОП лъвицата се хвърли с журналистическото си оръжие (микрофона) върху "обезвреденият похитител", който без абсолютно ничия намеса беше оставен да се освободи от театралните реквизити. А впоследствие му трябваше половин час да проумее, че спектакъла не е свършил и трябва да се хвърли на земята, в краката на Бенатова и да продължи да играе до пълно изтощение, но с вече разменени роли. :-)

Той с белезници, тя въоръжена до зъби с микрофон и камера самоотвержено услужлива ТОП възбудителка, за престиж и благозвучие наричана още и "журналистка".

Както ни увери лично шефа на РДВР, Ловеч, актьора-блогър-похитител спал непробудно през цялата нощ.

Как е прекарала нощта Бенатова не се знае. Колегите й мълчат. Мълчат мамицата им, както мълчат и за другият замесен в Шоуто участник, който бил задържан във Свиленград?!

Местоположението му силно внушава опит да напусне сцената на театъра, но доказателства за това няма, по причина, че Бенатова винаги е в "Окото на торнадото".

Аборт на Блажевата булка нямало. Бебето живо и здраво. Този път всички са живи и здрави. И блогърът, и пътниците, и ДС.

VIVA LA KOMEDIA

(Автор: Ружка Братанова)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Заповядайте, посетете едно културно събитие

Скъпи приятели,

Почитатели на Айн Ранд,

Издателска къща МаК и Айн Ранд общество - България

ви канят на

премиера на "Добродетелта на егоизма" и рожден ден на Айн Ранд

на 2.2.09, от 18,30 в книжарница "Хеликон" на бул. "Патриарх Евтимий" 68 (бивше кино "Витоша")

След премиерата на книгата желаещите ще имат възможност да се присъединят към Айн Ранд общество - България, и да изкажат мнение как обществото да функционира оттук-нататък.

Очакваме ви!

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Тъжен репортаж от вчерашния "национален граждански протест" на шепа хора на площада пред Парламента

Вчера успях да зарежа цялата си работа и да отида в София на протеста. Ще си разкажа най-честно впечатленията, които не са кой знае колко възторжени, напротив, върнах се посърнал и потънал в най-мрачни мисли. А и там, на площада, сърцето ми се свиваше като гледах нищожното количество протестиращи, а пък и многото автобуси с полицаи, които обаче стояха по-нататък, в случай на нужда: сиреч властта сама признаваше с тия приготовления, че заслужава огромни пълчища разгневен народ да се излее на площада и да й поиска сметката; ала този народ все не излизаше, а пък по тази причина властта, разбира се, не само продължава да си ликува, ами и започна да си остри зъбите за още един мандатец.

(Аз ще кажа още тука, че такъв народ изцяло си заслужава управниците, че не само те с подлостта си са достойни за малодушието му, ами и той е достоен безкрай да понася арогантността им - понеже вместо да направи така, че огън да загори под краката им, най-презряно, в мълчание, си плюска своите смърдящи кебапчета, поливайки ги щедро със своята гнусна шльокавица...)

И така, към два и половина още аз бях на площада, исках да проследя внимателно всички моменти на събитието. Ръмеше зимен дъждец, не много силен, но достатъчно противен - за да накара нашенский еснаф да си остане до бумтящата печица и да предпочете да си пържи яйца, вместо да излезе, представи си, да протестира и да се прави на някакъв си там "ангажиран гражданин". Малко по малко прииждаха хора, главно младежи и девойки, а пък потокът от забързани за дома си граждани не преставаше, ала рядко някой от тях дръзна да завие към протестиращите. С една дума предусещах, че нещата не вървят на добре, ама се залъгвах, че може пък и да бъда изненадан, щото, знайно е, винаги съм си бил песимест-черногледец.

По едно време мина, завит в кожена пелерина, един комунист - оня, дето се представя за политолог, Божинов ли се казваше, абе един лайнар с брада, няма как да не се сещате?! - и като видя колко малко хора се чешат в неродостен размисъл по главите под Коня, за малко да се препъне от радост; и направо почна да подхвърква, бързайки към Позитано, та да каже на таварищите си толкова радостната и приятна вест. Аз си бях взел омбрела и бях решен да стоя докрай за да видя всичко.

Посъбра се доста скромна групичка от главно млади хора, сред които, както едно време, по митингите от 90-те години, човек можеше да открие изключително благородни лица, с блеснали погледи, с излъчването на свободни человечески същества. Ала, за мой кошмар, оказа се, че са прекалено малко тия хора, и като ги гледах, си мислех, че всички останали подобни на тях отдавна са се спасили и са заминали за чужбина, а пък тук у нас, изглежда, са останали само най-заспалите, отрепките, загубеняците, поради което и сме на това дередже. Може да звучи грозно, но е факт: от двумилионна София и от седеммилионна България в края на краищата дойдоха да протестират към стотина души (!), и то, представете си, на "национален протест"! Как Гоце, Доган и Дмитрич да не рипат от радост казачок като гледат от пиедестала си толкова рехавата групичка свои врагове?!

По едно време дойдоха тежко-тежко неколцина известни блогъри и взеха да се озъртат за камери, та белким дадат по някое интервю. Понеже съм психолог отидох най-встрани на периферията, та да наблюдавам по-цялостно психологическата ситуация; а пък репортерките и камерите в един момент бяха повече от протестиращите: същински резил! Намериха се двама-три особняци, дето се бяха увили в разни лозунги, та те станаха сензацийката на деня и привлякоха прозяващите се репортерки. Забелязах по едно време посърнал като мен от другата страна на митинга да стои Иво Инджев, ама не му се обадих, щото нямах настроение, пък и, личеше си, и той нямаше.

Това е, после повикахме малко, посвиркахме със свирки, обади се някой и друг оратор, казаха си думичките, порепчихме се малко пред Парламента - ама кой ли го е страх от шепа разлютени граждани?! - и народецът почна посърнал да се разотива. В крайно потиснато състояние на духа си тръгнах и аз, и то в момента, в който някой оратор поде възгласа "Смяна на системата!", а пък на мен ми стана гадно, щото, макар и крайно калпава, системата ни е демокрация, а да я сменим означава да си намерим тиранин, сиреч, оказа се, стадото без да съзнава си търсеше пастир! И други нефелни лозунги се издигнаха, а по едно време само аз и един луд старец, за да си успокоим душите, изревахме думите "Червени боклуци!", ала хората около нас се озърнаха и никой не ни подкрепи...

Знам, че е "неправилно" да се пише такъв песимистичен репортаж за "националния граждански протест", но какво да правя, като аз така възприех нещата, т.е. като за мен тази е истината. Не мога да си кривя душата и да не казвам каквото мисля. Посърнах съвсем, крайно нерадостни мисли се нижеха в главата ми по време на връщането ми до Пловдив. Друг път ще пиша за някои изводи, които взех та си направих в тоя влак и си записах в тетрадката. На моменти много ме е срам, че принадлежа към такова робско племе: да, мнозинството от българите са с робски манталитет, драги ми читателю, досущ като руснаците са, тази е горчивата истина!

Но и се възхищавах, признавам си, за нещо, т.е. питах се само за следното: какъв стоицизъм имат тия млади, дето стояха така самотни на площада, под дъжда, и искаха промяна, и ревяха за своето по-нормално и човечно бъдеще, как търпят тия младежи да живеят тука, в тази толкова задушна атмосфера, вместо да си вземат торбите и да се махнат от тази сякаш обречена на комунизъм страна?! Аз, да си призная, стоя тук, щото няма къде да ида и най-вече защото съм стар: тази година навършвам половин век, моя живот мина веке...

Но това, че тия млади все още имат надежда че нещо тук може да се промени, че България може да стане място, в което да може да се живее по-достойно, и макар че при това се броят тия млади на пръсти, но пък са излезли от най-чист идеализъм да протестират под студения зимен дъжд на площада, признавам си, това обстоятелство ме накара в един момент да им се възхитя - и дори ми се прииска да заплача от гордост заради съзнанието, че има и сред нас такива като тях достойни млади хора. А пък след малко се улових, признавам си, че си мисля вече друго: а дали тия младежи не постъпват съвсем глупаво?! Запитах се по този грозен начин и пак потънах в своето си обичайно, кажи-речи пълно, отчаяние...

(Забележка: Снимките съм ги взел от блога на Павел Николов, надявам се, че няма да ми се разсърди. Също надявам се той няма да ми се разсърди и за това че не отидох да се запозная с него; не бях в подходящото настроение, моля да ме извини. С никой не се ръкувах по същата причина, а не че съм мизантроп.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Брилянтно изпълнена, но много тъпа медийна манипулация "отвличане на автобус от антикомунистически настроен блогър-терорист"!

Вчера сутринта нямах интернет и нищичко не можах да напиша, въпреки че направо се задушавах от възмущение: по повод на толкова тъпата манипулация с "медийното отвличане на автобус от терорист-блогър"! "Медийно" е това отвличане, щото то се разигра изцяло пред медиите (обезпечено беше медийно от организатора!), протече като поредица от интервюта на "терориста" с развълнувани сякаш че са в душевен оргазъм репортерки, и завърши с падналата на колене Бенатова (така ли се викаше онази нахалница от БТВ, либийката де?), която в момента на арестуването на "терориста" не само успя да смогне да улови и запечата за историята вълнуващия момент, ами и клекна до него, та да вземе интервю точно в момента, в който полицаите бяха вече опрели главата му в асфалта! Жалък фарс, а още по-жалкото е, че има още доста малоумници у нас, които се хващат на толкова тъпите им ченгесарски номерца!

И вчера, като нямах интернет, ми се наложи - от нямане какво друго да правя, да изгледам и изслушам лигавенето на Бареков и Милен Цветков, които бяха посветили на "терористичния акт" целите предавания, и то до такава степен, че просто не им остана време да кажат и думичка даже за предстоящия протест! Бареков този път надмина и себе си, явно някой щедро му е платил да участва в този спектакъл: няма да се учудя ако са му превели пари директно от бюджетния излишък, щото се лигавеше като никой друг път. Върхът беше, когато разговаряше с "генералния секретар на МВР" и със самата медийна героиня Бенатова, те разказваха за подвизите си, а пък Бареков като кученце скимтеше от кеф: "Лелее, ама наистина ли?! Божичко, каква смелост и себеотрицание!!! Ха сега кажи това, ха сега кажи онова?! Майчице, каквиз подвизи! Ще си примра от кеф! Урррааа!!!!". И прочие простотии изрече гадният мазняр, а пък за другия, за Миленчо, изобщо не ми се говори щото той някак си има свойството да ме дразни само с присъствието си на екрана.

И така, ядосвах се в безсилие нещо да направя с тази толкова прозрачна манипулация - няма да се учудя, ако наистина всичко е било най-банална инсценировка, и то за отвличане на вниманието от протестите, т.е. за обичайното гаменско баламосване на прословутия масов български наивник! - и не ми оставаше нищо друго освен да зарежа всичките си работи и да тръгна за София да протестирам, да участвам в протеста. После отделно ще пиша за видяното там и за тъмните мисли, които ме обзеха на площада, но сега искам да завърша тези бележчици с нещо, което ми се струва важно.

Тази сутрин разглеждам блоговете, пък и аналитичните сайтове и не установих някой (с едно изключенийце) да е писал по случая с инсценираното и подплатено с щедра медийна подкрепа милиционерско мероприятие "отвличане на автобус от терорист-блогър". Който, както се изрази гаднярчето Бареков вчера, не само бил антикомунист, мръсникът, не само пишел някакви глупотевини в свой блог, не само дращил по разни форуми, ами на всичкото отгоре бил и... луд! Барем да бяха измислили някакъв политически мотив за отвличането, сполай му кажи, ама така старателното избягване на политически мотив при "терористичната акция на антикомунистически настроен блогър" показва едно: че цялата история е съчинена и проведена под вещото методическо ръководство на ДАНС, на която правителството е спуснало задачата да избаламоса наивния народец с някаква сензацийка, та да не би този народец, току-виж, да вземе да отиде масово на площада и да иска оставката на скъпото ни и толкова работливо правителство.

Та оказва се никой блогър не се е сетил за тази толкова прозрачна медийна манипулацийка, а пък това, че протестният митинг пред Парламента беше достатъчно рехав, че властта да се успокои изцяло, показва само, че целта на спомената "терористична манипулация" е била, както се казваше едно време, "брилянтно изпълнена", сиреч целта е била бляскаво постигната. Ерго, Бенатова, Бареков и още неколцина натегачи на властта заслужават, освен парични поощрения, и по един орден; Гоце, задвижи въпроса, стига си ял супи, сготвени от защитени от закона костенурки в Япония, ами свърши и някаква полезна работа най-после!

Това исках да ви кажа още вчера сутринта, но нямах тази възможност, интернетът ми беше спрян, поради което, както казах, за малко щях да се пукна от възмущение. Вчера разбрах за какво ми е блогът и какво би станало с мен ако нямах блог, ако нямаше интернет за да изразя каквото мисля, да изразя чувствата си на възмущение, на погнуса, на отвращение от случващото се. Оказва се, че блогът за мен е не просто трибуна на свободната мисъл и слово, ами и е станал някак си значимо екзистенциално условие на свободата ми.

Т.е. условие на моята личност, без което тя не би могла да съществува. Наистина не мога да съществувам без свобода, блогът ми пък е макар и мъничко, но истинско пространство свободата ми, от което никога няма да се откажа.

И така, какво ще ги правим тия гадни наглеци бе, приятели - позволявате ли ми да ви запитам така?! Имам предвид наглеците от властта и техните медийни подлоги като гореспоменатите?! Докога ще ги търпим? Не е ли време да направим нещо по-решително та да изметем тия боклуци от съществуването си? Не ви ли писна вече?! Блазя ви че имате такива биволски сърца...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Резил: станах дисидент в 2009 година! Почнаха излъчвания на моите клипове в Америка, но в България върху името ми има тотална забрана!

Да, живеем в 2009 година, а пък България е в Европейския съюз, а аз се чувствам като дисидент! Ще поясня какво имам предвид, ще се "обоснова"; тия, които в момента почват да ликуват, мислейки си "Най-после, какво щастие: Грънчаров почна да полудява!!!", да не бързат чак толкова с ликуването си...

Аз откакто се помня пиша, първо статии, после почнах да пиша книги и пр. Първата ми отпечатана статия излезе в далечната 1985 година, и то във в-к "Култура", при покойния сега Стефан Продев, главен редактор; това значи много; статията ми се наричаше "Псевдоученият", писах за кризата в тогавашната наука, една тема-табу. Към статията имаше карикатура от Б.Димовски, нарисувал беше едно... магаре с ангелски крилца!

Както и да е, казвам това, защото то показва, че не съм вчерашен, че имам много публикации във вестници и преди, и след 1989 година. Много мои статии, и то "перестроечни", излязоха в младежкия вестник на Пловдив, наричащ се тогава "Комсомолска ИСКРА". Не се срамувам от това, статиите ми не са били подлизурковски и тогава. Аз, ако сте забелязали, подлизурковски не мога нито да пиша, нито да говоря...

След 1989 година са излизали мои статии в какви ли не вестници: ДЕМОКРАЦИЯ, ВЕК 21, Подкрепа, Пловд. Новинар, Стандарт, АНТИ, Гласове, Седем и други, дори в Дума (!) излязоха няколко мои статии, и то преди година и нещо. Имам може би стотина отпечатани статии, не съм ги броил, все полемични и публицистични, но си признавам, че не съм се натискал и не съм се навирал никога по редакциите. Просто съм пращал статиите си по пощата, а откакто има интернет, по имейла. Не съм протрил праговете на нито една редакция, просто защото всички мои статии са излезли без кракът ми да е стъпил в почти нито една редакция. А и хонорари почти не съм получавал, всичко е минавало под графата "за идеята".

Откакто обаче почнах да пиша активно в блога си, когато някои фактори видяха тенденцията на моите позиции, върху името ми сякаш падна пълна забрана. Аз, впрочем, почти никога не съм пращал статии на олигархични вестници като "Труд" и "24 часа", защото добре знам, че те никога няма да пуснат моя статия. Но от година и нещо насам моя статия не е излизала в нито един вестник: даже т.н. "десни вестници" спряха да публикуват мои статии (имам предвид вестниците "Про и анти", "Седем", "Гласове").

Което е необяснимо: нали уж сме "идейни приятели"?! Разбира се, имам си "доброжелатели" сред блогърите особено (да не споменавам имена!), които изглежда протриха праговете на редакциите на тия вестници, но в край на краищата успяха да убедят главните редактори на споменатите вестници, че лицето Ангел Грънчаров е крайно опасно и вредно за "каузата на българската демокрация". Както и да е, майната им, че не ме публикуват, те губят от това...

За конвенционалните електронни медии (радиа и телевизии) няма какво да говорим: забраната върху името ми е поголовна. Разбира се, всички те нямат просто ефирно време да пуснат някой друг освен Божидар Димитров, Бойко Борисов, Георги Лозанов, Андрей Райчев, Петър-Емил Митев и още неколцина медийни херои, които вече просто спят в телевизионните студия, там ядат, там се бръснат и пр. Е, преди ме каниха в "Пирамидата" в ТВ2, Бедров ме кани веднъж в БТВ, ходил съм в още няколко телевизии, но в крайна сметка от година насам върху името ми падна пълна забрана; не съм канен никъде. Вярно, само по едно време ми се обади Светла Петрова и ми каза, че иска да ме кани в "Сеизмограф", уж обеща, но после се усети и изглежда се и уплаши от нещо (съдбата на Иво Инджев виси като дамоклев меч върху главите на всички работещи в БТВ!); не знам, факт е, че не удържа на думата си...

Ще каже някой: "Кой си ти бе, що да те канят?! Ти да не си като някои си там други, които говорят не толкова провокативно като теб, ами говорят и пишат меко, които са като дялани камъни, които се харесват на всички, дори на "класовия враг"?! А ти, нещастнико, си се изпокарал с всички?! и пр." Нека да си каже всичко, аз обаче констатирам факта, и това, че има така старателно заобикаляне на името ми даже в РЕ-ТВ, явно нещата не са случайни. Разбира се, за тази последната медия аз имам своето обяснение защо за блога ми също има чак такова внимателно избягване: защото, както се оказа, към нея работи цялата онази компания от мои "доброжелатели" от "Икономедия", начело с приятеля ми Еленко Еленков; явно тяхна заслуга е това за блога ми да не се говори почти нищо и в Ре-ТВ...

Та това е положението у нас, в татковината. Аз не се учудвам изобщо, защото това, което написах по-горе, в някакъв смисъл е и най-висок комплимент за мен. То е признание че не съм като другите, а пък какви са другите си правете сметката самите вие...

Но ето че днес ми се обадиха от БЪЛГАРСКОТО РАДИО НА АМЕРИКА и ми предложиха да излъчват моите Безпощадни беседи за българската национална идентичност. Излъчването вече започна, поканиха ме да им сътруднича, което все пак е едно признание за мен.

И тогава във връзка с това осъзнах жалкия факт: в далечна Америка, дето живеят свободни хора, ме ценят, а пък тук, в родината ми, не само ме мразят, но и ме забраняват! И дори съм подложен на остракизъм, ерго, съм станал нещо като дисидент! И то в 2009 година! Срам и резил! Но и показателно: уж сме в Европейския съюз, но ситуацията в медиите е толкова окаяна, че вече се появиха и дисиденти като мен, което е крайно показателно!

То показва едно: че медийна свобода у нас няма. Уж го знаем всички, но ето че сега като го изпитвам на гърба си, като съм се оказал в позицията на дисидент, усещам колко грозно е не толкова за мен, ами за съдбата на свободните хора като мен в България. Но какво да се прави, кое у нас е наред, та със свободата таман на мисълта, на словото, на медиите всичко да е ОК?! Всичко у нас трябва да е тъкмо наопаки, така че не се чудя вече на нищо - и ще си дисидентствам по "Българското радио на Америка" и в собствения блог, а пък всичко друго да върви ако иска по дяволите...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Нови "коментари по чехли" във видеоблога

Безпощадни беседи: с какво сме най-склонни да се хвалим (Част 7, 8)

Безпощадни беседи: с какво сме най-склонни да се хвалим (Част 9, 10)

Безпощадни беседи: защо разговорът за нашия “национален манталитет” ни е толкова неприятен? (11, 12, 13)

Ситуационен коментар: Истинският лик и най-подличката роля на Гоце Първанов

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Още един проект за корица: толкова ли е трудно да кажете впечатлението си?

С тази стават вече три публикациите (Обявявам конкурс за изработване на корица на новата ми книга и също Още три идейни проекта за корица), в които предлагам най-различни идейни проекти за корица и моля просто да си кажете впечатлението. В замяна получавам... пълно мълчание!

Не мога да си обясня на какво се дължи това: толкова ли е трудно да кажеш: тази не ми харесва, онази още повече, а пък тази примерно е малко по-добра?! За да се мълчи така масово явно има някакво обяснение: изглежда масово посетителите на този блог хептен не се интересуват от книги, което съвсем не говори добре за тях. Е, може би не се интересуват по-специално от философски книги, както и да е де...

Но все пак е нелюбезно така упорито да се мълчи. Длъжен бях да кажа това и не го спестявам. Нищо де: все пак този блог се посещава от българи, което отчасти обяснява нещата...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Всички на гражданския протест срещу проваленото управление на България: 28 януари 2009 г.

ПРОВАЛ!!!

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Внимавай повече с такива интуитивни и размити категории като народопсихологията!

Народопсихологията, народностният характер и манталитет и подобни често се използват за обяснение на това или онова социално явление, но трябва да сме предпазливи с подобни клишета и стереотипи. По-вероятно е това да са теоретични конструкции без реално покритие.

Човечеството се състои от отделни индивиди и сходните психологически моменти, но и разликите между отделни представители на формално „отдалечени” един от друг народи например може да са по-големи, отколкото между отделни представители на един и същ етнос. Какво общо има например между психиката и „народопсихолохията” на Мирчо Спасов и Ангел Грънчаров? Нали и двамата са българи? Предполагам, че Мирчо Спасов има много повече прилики с Хайнрих Химлер, отколкото с Ангел Грънчаров, нищо че Химлер е германец а Спасов българин. А какво общо има между психиката на Ангела Меркел и Адолф Хитлер? Нали и двамата са германци?

Доскоро поради липса на критерии почти нямаше емпиричини студии по въпроса. Сравнително неотдвана се появи едно изследване сред 49 култури, което не потвърждава националните клишетата. Те не отразяват отделните личности в страната: ТУК.

Така че българите, бразилиците и китайците не са толкова различни един от друг, колкото си мислят или може би им се иска.

Следователно да се редуцират социални и политически явления до народопсихология е или опростенческо, или направо погрешно. Обясненията трябва да се търсят повече в „ситуационната логика”, а не толкова в някакви митични, дълбинни, неизменни „народностни” характеристики. Как например можем да обясним, че българите през 1990 и 1996-97 бяха политически свръхактивни, а след 2001 са по-скоро пасивни? Нима за няколко години така се е изменила „народопсихологията” им?

Или причината е повече в „ситуационната логика”, във външните обстоятелства? А пък евреите например са били известни като пацифистки настроени верноподаници. Учудващо, но факт: съвременните евреи в Израел са милитаристи и страхотни войници. Трябва ли да приемем, че се е изменил манталитетът им? Възможно. Под влиянието на обстоятелствата.

Но тогава излиза, че народностният характер не е толкова константен и лесно подлежи на промяна. Германците също са се славели като милитаристи. Но внимание: това всъщност се отнася най-вече за прусаците, които са само част от германците. Швабите от югозапада например никога не са били известни милитаристи. А какво да кажем за „прусаците на Балканите” – българите? Къде е днес високият боен дух на българите отпреди 1944? Албанците пък са били главният източник на добри войници в Османскста империя, но днес едва ли е останало нещо от бойните им качества.

Така че внимание с такива повече интуитивни и размити категории като народопсихологията.

(Автор: Стоян. По повод на моите "Безпощадни беседи по българската национална идентичност": ЧАСТ 1, 2, 3; ЧАСТ 4, 5, 6; , ЧАСТ 7, 8; ЧАСТ 9, 10. Разбира се, на това възражение на Стоян ще отговоря съвсем скоро, ала във видеоформат.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Писмото на Д.Аврамов до мен: по повод моя реакция на писано от него по случая "Юруков-Бареков"

Здравей Ангеле,

За много години! Казвам "за много" защото съм те виждал за последно преди доста време. Повод за имейл-а ми е твой блог пост, в който пишеш обидни неща за мен по повод на нещо, което съм написал в блога си за обвинения на Пламен Юруков срещу Николай Бареков.

Прости ми, но намирам написаното от теб за неоправдана и непредизвикана простащина, изречена от човек, който уважавам и никога не съм атакувал или обиждал по никакъв начин. Няма да си позволя да коментирам конкретни неща от написаното от теб, нито да ти отвръщам в блога си, защото си е твое право да си пишеш каквото прецениш, а изречените обиди остават на твоята собствена съвест.

Написаното от мен, не е защита на Николай Бареков, а нещо, което бих написал за всеки известен и уважаван журналист, ако съм убеден, че в конкретния случай заслужава подкрепа. Моля да имаш пред вид че нито аз, нито ти преценяваме кои са уважавани журналисти и кои - не. Това е работа на медиите, в които те работят - и на публиката им.

Ако ти Ангел Грънчаров например, като един интелигентен човек с позиция, когото уважавам, можеше да изразяваш вижданията си с аргументи, без да обиждаш хората и да им раздаваш квалификации, вероятно влиянието ти в обществото би било далеч по-сериозно.

Запазвам уважението си към теб като приемам, че всеки човек с позиция има право на грешки! Надявам се, че емоциите ти и агресията, която влагаш в текстовете ти се дължат не на омраза, а на чувство за справедливост. Понеже си десен човек по убеждения, ти припомням, че нямаме право да съдим другите хора и да им лепим етикети. Иначе те ти отвръщат със същото.

Иначе и аз като теб съм свободен човек, който няма шефове, в това число и партийни - и казвам винаги това, което мисля. Нещо, за което уважавам и теб.

Поздрави, Димитър Аврамов

(Забележка: Получих разрешение от Д.Аврамов да публикувам писмото му и го правя веднага. А моят отговор на това писмо вече ви е известен: Моето извинение към Д.Аврамов с един въпрос: а има ли изобщо всеобщо уважаван български журналист?!)

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Моето извинение към Д.Аврамов с един въпрос: а има ли изобщо всеобщо уважаван български журналист?!

Здравей, Митко,

Благодаря ти за писмото, най-внимателно го изчетох и ми стана крайно неудобно за това, че си се почувствал толкова засегнат от оня мой коментар (Николай Бареков, "най-уважаваният български журналист": майка ти жална, българска журналистико!) по повод "уважавания български журналист" Бареков. Разбрах, че съм се увлякъл, че съм прекалил; благодаря ти обаче за това, че със своето писмо ми даваш пример за по-различен тон, оценявам това и ще ти отвърна в този дух.

Прочетох най-внимателно и въпросния мой коментар в блога. Аз - не знам дали се усеща това отстрани, в писанията ми - съм крайно импулсивен човек, лесно се "паля" и увличам, зная добре, че това е недостатък. Но то е недостатък на темперамента, темпераментът пък е "природно свойство" и по тази причина човек темперамента си не може да промени (характера може, но темперамента по никой начин не можеш да промениш, това не е в наша власт). Разбира се, това не ме извинява, аз по тази причина лесно си навличам беди, също така си създавам неприятели.

Но си има и положителна страна тази особеност на темперамента ми: такива хора като мен са искрени, честни, водят се от най-благородни мотиви, т.е. ей-така, само заради правенето на някакви подлости и мръсотии, а и по користни подбуди, по никой начин не могат да реагират. Също така не мога и съзнателно да навредя на някой човек, а моите критики обикновено са с цел да помогна да другия (ако е съгрешил, а всички сме грешни, няма човек без грешки, гафове и пр.) да се промени в положителна насока. Мисля, че като кажеш честно на някой как си възприел стореното от него, без да криеш или спестиш нещо, изцяло открито, без капчица лицемерие, той, ако успее да разбере това, вместо да те намрази, ще ти бъде в някаква степен благодарен. Разбира се, ние, хората, сме различни, няма как да имаме еднакви вкусове, ценности, впечатления, реакции.

Но да не се увличам в общи тълкувания. Искам лично на теб да ти кажа следното.

Ако наистина това, което съм написал по повод на твоите, може би съвсем лекомислено изпуснати, думи "Бареков - уважаван български журналист", ти е прозвучало грубо, обидно, несправедливо, грозно, то в такъв случай бих искал да ти се извиня; не тази е била целта ми, не този ефект съм преследвал. Аз изключително много те уважавам, много често съм се възхищавал и съм споделял заеманите от теб позиции, зная добре, че имаме ценностна и идейна близост. По тази причина по никой начин не съм искал да те обидя, но ако съм те обидил, моля те да ме простиш, да ме извиниш - ако можеш. Защото наистина е грозно ей-така, за едното нищо, за някакви си там (и то толкова естествени!) различия в оценките, да обидиш друг човек, и особено пък уважаван от теб човек. По тази причина наистина те моля да се опиташ да ми простиш.

Аз се опитах в онзи коментар да пиша шеговито, иронично, но явно от иронията (доколко съм успял да постигна такъв ефект) те е заболяло повече. Надявах се да се посмееш, включително и над себе си, да осъзнаеш че все пак си "пресолил манджата" с това твое така лекомислено изпуснато изказване "Бареков, уважаваният български журналист", но те би; този ефект не се е получил, за съжаление, и вината за това е изцяло моя. Наистина често се увличам и вероятно (сега си давам сметка за това) по този причина често и обиждам някои хора. Крайно неловко се чувствам когато без да съм искал съм обидил човек, който уважавам - като в този случай.

Аз обаче не мога и да скрия мнението си за Бареков. Аз не го уважавам и честно съм си казал защо не го уважавам. Той е публична личност и от такива сигнали на неприемане (нали ако само го хвалят, ласкаят и прославят, той ще се самозабрави!) или критики може, ако е умен, не да се обижда, ами да бъде благодарен на оня, който фактически му помага да се промени към добро. Но у нас реакциите явно са доста извратени и изкривени и по тази причина като кажеш някому честно какво мислиш, той ти се обижда и почва даже да те мрази. А пък и може и да те даде под съд (Кеворкян има този обичай). Нашенски нрави са това, не друго. И нашенска простотия - бих си позволил да добавя...

Та, Митко, ако беше казал за Бареков "известния български журналист", аз тогава изобщо нямаше да реагирам на едно такова неутрално в оценъчно отношение изказване. Но ти каза "уважавания български журналист" и по тази причина аз наистина започнах да трия очи дали не сънувам. Прекалил си, по мое виждане, и аз в тази връзка сега се замислям: а има ли изобщо български журналист, за който с чиста съвест и дори с гордост човек да може да каже: той е уважаван, авторитетен български журналист!

И знаеш ли какво, сега с ужас установявам, че няма такъв български журналист, за която справедливо да могат да се кажат такива думи. Ето, примерно, за доайена на българската журналистика Кеворкян това едва ли може да се каже (оказа се мръсен доносник на ДС, пък и сега всеки ден се орезилява!). За Коритаров също не може справедливо да се кажат такива думи. За мен Иво Инджев, премерно, е уважаван, но добре си давам сметка него пък колко много хора не го харесват и следователно не го и уважават. И дали изобщо е възможно да има всеобщо уважаван журналист изобщо, щом като журналистиката всъщност е толкова сложна и оценъчна по същината си дейност, която няма как да не буди субективни реакции и преценки? А пък в тази област - на вкусовете, ценностите, разбиранията, чувствата! - ние, слава Богу, сме различни; и други не можем да бъдем.

Това е моят отговор. Ще му дам публичност в блога си, защото съм ти длъжник след като написах оня злополучен коментар. Твоето писмо до мен засега няма да го публикувам, защото нямам твоето съгласие. Ако пък заявиш че нямаш нищо против, ще се радвам да го публикувам. Все пак трябва да уважаваме читателите си. Аз се старая да го правя, а също и да бъда искрен и честен с тях. В тази връзка си позволявам да те посъветвам да разрешиш коментарите в своя си блог; защото ако имаше възможност да се реагира там, аз изобщо нямаше да напиша своя критичен коментар, а щях да се задоволя с най-лаконична забележка в блога ти!

Поздрави и пожелание за успешна седмица!

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

На 28 януари: да излезем този път масово, та да отхвърлим от снагата на България оловната тежест на едно провалено управление, което ни задушава вече!

Аз очаквах такива провокации от страна на контролирани от правителството (от партиите в него, главно БСП) или пък направо купени студентски "лидери", и даже се чудех защо се бавят. Но ето, че дойде "денят Х" и столетницата си показа грозната мутра, като не се посвени отново да стори мръсотия, т.е. да демонстрира обичайната си склонност към гадости с имперски римски корен - РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ! Вижте, прочетете и вие какво имам предвид, за какво става дума:

Ръководството на Националното представителство на Студентските съвети (НПСС) обяви, че на този етап студентите нямат основания за протести. Няма институция, която да не е обърнала внимание на студентските искания, поставени през декември и част от тях са удовлетворени, а за други скоро предстои решение.

Как ви звучи това?! Казано е прямо, като на събрание на комсомола: на този етап студентите нямат основания за протести! Стилът е изцяло комсомолски и издава източника и вдъхновителя, който е написал тия думи. Този източник може да е само един: ПОЗИТАНО. (Не помня само кой номер беше, но и не ща да го помня!) Та значи "на този етап студентите няма основание за протести"!!! Как са го казали само: студентите до този момент протестираха, горките, без никакво основание за протести, сякаш са малоумни?! И онова убитото момче не е убито в Студентския град, ами то просто се е възнесло в райските селения, поради което основание за протести против ширещия се бандитизъм в Студентския град съвсем няма; напротив, има основание за ликуване, щото този т.н. "студентски град" е станал съвременно подобие на ония, на добре известните, на потъналите в пороци и гадости Содом и Гомора...

Реших да проверя и да поразпитам какво ли пък значи това, дали пък наистина студентите не са свили знамената. Щото вижте какво по-надолу са добавили, подлостта на комсомалците няма предел:

"... организираните протести в центъра на София създават пред обществото погрешна представа за българската студентска общност... "

И кое е погрешното, че студентите ни са станали с чувствително гражданско съзнание ли? А коя в такъв случай е "верната представа" за "нашата студентска общност"?! Че студентите ни са дремлювци ли?! Е, такива иска да ги види столетницата вкупом с верните си комсомолски мекерета, ала май няма да и се сбъдне желанийцето!

Та значи аз се поинтересувах за мнението на двама от лидерите на студентските протести, с които имам контакт. Единият от тях, Борис Димов, пише в блога си:

Най-грешното нещо би било да обръщаш внимание на казионни организации, пълни с бъдещи червени номенклатурчици (т. нар. “wannabes”), като НПСС. Най-напред, въпросната организация НПСС никога не е имала нещо общо, каквото и да е, с протестите. НПСС е „оръжие“, което другарите зареждат и използват в удобни ситуации като тази, за да разединят и замъглят обществените представи. Даже в случая използват това „оръжие“ за втори път в рамките на две седмици. Не ти ли прави впечатление, че току се появяват НПСС и заявяват несъгласието си с протеста? А този път са и още по-нагли - „спирали“ били протеста?! Че кога от НПСС, както вече споменах, са имали нещо общо с него. Нали в деня преди първия протест се разграничиха от него. Студентската организация, свързана с протеста, е СРОКСОС. Другите малоумщини в тая очевидно поръчкова статия даже няма да си направя труда да коментирам.

Става дума за цитирана по-горе от мен статия. А пък след това попитах и М.Джоканов, и той пряко ми отвърна: Ще има протест на 28-ми! По тази причина известявам и други подвели се като мен хора, че студентите не се оттеглят от протестите: няма такова нещо, дезинформацията за това иде от верни на БСП и на правителството комсомолски мекерета, които нищо чудно да са платени за вярната си служба на столетницата с парички от излишъка на бюджета. Комсомолците винаги са били най-вярна смяна на крадльовците в столетната разбойническа партия.

И така, протестите на 28-ми ще се състоят. Моя милост този път ще иде да протестира в София. Приканвам и други да го сторят. Нека да бъдем този път повече. Дано и дясната опозиция твърдо подкрепи този път протеста. Само подавайки си ръце, протестиращите граждани и дясната опозиция имат шанса да надмогнат и отхвърлят от снагата на България оловната тежест на едно управление, което ни задушава вече. Да скачаме, любезни български търпеливци и да ги изритаме, а пък после да въведем ред в нашия общ дом: България.

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Още три идейни проекта за корица

По вчерашната ми публикация Обявавам конкурс за изработване на корица на новата ми книга следва продължение, настоящето. Търсейки изображения, които да мога да използвам за изработване на корицата, попаднах на още три. Седнах и ги оформих като корици на книга, като пак ви моля да не обръщате внимание на лошите надписи (това е отстраним недостатък), а да оцените само идеята. Впрочем, за да не се повтарям, вижте и останалото по "конкурса" в публикацията, за която съм дал линк по-горе.

А ето и трите нови идейни проекта за корица на новата ми книга:





















Интересно ми е как ги възприемате. Всяка реакция ми е интересна. Моля, не се въздържайте; не мога да разбера каква е причината човек да крие мнението си когато го има...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Николай Бареков, "най-уважаваният български журналист": майка ти жална, българска журналистико!

Попаднах на статия на политолога Д.Аврамов с интригуващото заглавие Кой иска да попречи на десницата?. Понеже подобни проблеми силно ме интересуват, се нахвърлих жадно да чета. Ала по едно време, под въздействие на прочетеното, се запитах дали не сънувам, дали да вярвам на очите си. Поразтърках очи, убедих се, че съм буден, ала не би, всичко било верно; ето прочетете със своите очи какво пише младият надежден политолог (който при това сега, дочувам, бил вече шеф на медийния (пиар) център на СДС, турен там от новия лидер М.Димитров):

СДС тъкмо си избра нов лидер, който се държи разумно и се занимава с политика, вместо със скандали и от близкото минало изкочи поредната настроена за реванш физиономия и отново започна да работи против партията си. Споровете с миналото отдавна са единственото занимание на много бивши десни политици. И това пречи на десните партии и на избирателите им да направят крачка напред към бъдещето. Какво произтича от поредната порция публични скандали, които забърка г-н Юруков?

Първо те са опит за дискредитация на уважаван български журналист. Това не се прощава в медиите и съм сигурен, че журналистическата гилдия ще реагира адекватно в защита на колегата си. Журналистите отлично познават неблагодарността и отмъстителността на проваленито политици и се сблъскват с нея често. Затова съм сигурен, че реакцията на сериозните медии по отношение на г-н Юруков ще е еднозначна.

Брях, кой ли е този "уважаван български журналист" бре?! Който при това бил "опетнен" не от кой да е, ами от бившия лидер на СДС Юруков? Що ли е станало, та един седесар като Аврамов да скача да мъмри бившия лидер на СДС, и то не за друго, ами за да защити "доброто име" на някакъв "крайно уважаван български журналист"?! Тюх, да му се не види, кой ли е този журналист бре, че нещо не се сещам?! Пък и самият Аврамов толкова дяволито мълчи, че човек има чувството, че на самия него му е доста неудобно ето така, изведнъж, да изтърси името на този толкоз "уважаван български журналист".

Успокойте се, драги ми читатели, името на този "уважаван български журналист", колкото и невероятно да ви звучи това, е името на... кой си мислите? ... не знаете ли?... не се сещате ли?... ами то и аз не се сещах, ама... та името на този "уважаван български журналист"... дръжте се здраво за стола, за да не паднете... било... Николай Бареков! Бас държа, че не се сети никой баш за него, щото по обясними причини предикатният израз "уважаван български журналист" по никой начин не може да се свърже с лицето (субектът) Николай Бареков; с всеки друг може, дори с Валерия Велева може (е, почти де!), но таман пък с Бареков съвсем не може...

Та "лошият Юруков", представете си, бил оцапал името на този поголовно "уважаван български журналист"! Барековчето, мазното Барековче и пловдивският владика Николай силно го уважава, та затуй на сватбата му нареди камбаните на всички пловдивски храмове весело да бият в момента на венчавката на тоя Бареков! Все едно че лицето Бареков е поне "български княз", щото по канон само на царските сватби може да се звъни от всички камбани! Е, разбирам донякъде защо владиката Николай уважава Николай Б., може би щото са все с едно и също име, ама откъде-накъде политологът Д.Аврамов толкова да уважава същия този Бареков?! За който, именно за тоя Бареков, признавам си, за първи път чувам, че някой го уважава, щото даже и тия, на които се мазни всяка сутрин туй Барековче, именно Гоце, "Царят", "Бойко Титанический" и пр. не могат да го уважават: кой ли пък уважава таман слугите си?!

За Бареков даже думата "журналист", отнесена към него, е крайно неподходяща, щото туй, дето той прави, е всичко друго, но само не журналистика; да го наречеш "лизач" може, да го наречеш "дудук" може, всичко може, но само журналист Бареков не може да е. А ето че Д.Аврамов, представете си, не само че го величае за "журналист", но при това за не какъв да е, ами за "уважаван", и дори за "български"?! Загадката е велика, ала нали съм психолог, обичам такива загадки, и се хвърлих да я разгадавам. Ще ви съобщя вкратце за теориите си, обясняващи ни някак тази "любов необяснима" на политолога Аврамов към водещия ранните утринни новини на БТВ Николай Бареков.

Първото, което хрумва човеку в тази насока е, че понеже и Д.Аврамов е пловдивчанин като Барековчето, то нищо чудно двамата да са, примерно, баджанаци, и по тази основателна причина Д.Аврамов да величае баджанака си Бареков за "уважаван български журналист". Знайно е, че огромната част от мъжката българска популация така е привързана към баджанаците си, че заради баджанака си мнозинството е готово даже в огъня да влезе. Значи тази е първата ми догадка, която тия дни ще я проверя експериментално, т.е. ще поразпитам тук-там; щото, знайно е, и аз съм кажи-речи пловдивчанин, щото хем съм женен за пловдивчанка, хем имам шурей в Пловдив, хем съм и живял вече 23 години в този велик град.

Имам и друга догадка, примерно тази: нищо чудно Барековчето да е канило Д.Аврамов в предаването си, и този последният, трогнат от великата милост, така да се е привързал към него, че само в неговите очи Барековчето, обляно в божествена светлина, да му се е показало че седи на пиедестала на "най-уважаван български журналист". Тази теория е доста силна, щото като го нарича "уважаван български журналист", нищо чудно силно трогнатият и разчувстван Бареков (той такива думи за себе си не е чувал даже от устата на преките си господари, които до един го презират и не крият презрението си!) да почне от този момент редовно да кани в предаването си така разхитително щедрия към моралната стойност на личност му, а също и към "професионализма" му (пардон!) политолог. Доколко е верна тази моя теория може да се провери съвсем скоро, като просто следим колко пъти оттук-нататък ще покани признателният Бареков политолога Аврамов в предаването си; твърде лесен е начинът да се верифицира тази моя догадка.

Имам и още няколко догадки, но да спра дотук, за да не ви тормозя повече; а пък и да дам простор на собствените ви търсения. Аз лично ще завърша със следното.

Не крия, че уважавах този политолог Д.Аврамов. Виждаше ми се умен и на моменти дори честен. Уважавам и началника му, именно лидера на СДС М.Димитров. Много години съм бил седесар, и то дори член на СДС, много пъти съм си давал гласа за тази партия и не съжалявам. Но съм крайно разочарован от тия непремерени приказки на Д.Аврамов, които са вредни както за собствения му имидж, така и за имиджа на новото ръководство на СДС. Това, че Аврамов ненавижда бившия лидер на СДС Юруков, не е основание, за да бъде очернен Юруков (кой ли у нас пък щади падналите?!) да бъде превъзнасян не кой да е, ами тъкмо, представете си, подлогата Бареков, която е станала жива метафора на най-продажната, аморална, слугинска, подкупна (да, смея да го заявя!) и, респективно, презряна българска "журналистика". Разочарован съм безкрайно от Д.Аврамов, ще си върна мнението само ако той примерно утре в блога си напише, че е казал това смехотворно ласкателство спрямо Барековчето просто защото е бил, да речем, мъртво пиян и по тази причина не си спомня какво е писал. Е, и тогава ще имам едно наум - пияните, ако сте забелязали, са най-искрени и честни хора! - но все пак това разкаяние ще е нещо. А иначе, ако го е писал със здрав разсъдък, ми се вижда крайно подло.

Абе, колега Аврамов, ето, погледни моята скромна милост. Аз си пиша само туй, дето мисля. Голяма работа, че никога няма да ме покани Бареков в предаването си, да му пикая на предаването: за мен е голяма чест че не ме кани, схващаш ли защо казвам така бе, Аврамов? Ама пък Бареков от мен няма да чуе такива ласкателства никога, но за сметка на това аз продължавам да си живея с чиста съвест, което за мен е най-важното. Привързан съм само към истината, голяма работа, че заради тази моя "слабост" съм станал ненавистен на толкова много хора. Истината ми е най-добрия приятел, тя ми е най-скъпа - и това ми стига.

Знам добре, че у нас се котират тия, които лицемерят, лъжат, продават се, такива като Бареков и цялата останала потънала в ужасни пороци, но за сметка на това возеща се в луксозни джипове продажна медийна гмеж. Но не ща да ставам като тях, мен никой не може да ме купи. А ето че политологът Аврамов опита да стане като тях, направи погрешна стъпка, и си навлече беда, орезили се най-наивно. Абе, Аврамов, човече, не всички могат да бъдат мръсници, иска се талантец и за тая работа, а ти го нямаш: що ли тогава се мъчиш да бъдеш като тях?! Ами не ти се удава и това си е, майната им, зарежи ги...

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Обявавам конкурс за изработване на корица на новата ми книга

Както обикновено става при предпечатната подготовка на една книга трябва да се реши един особено проблем: каква да бъде корицата. Аз лично като читател не се влияя толкова от подобни неща когато си избирам книга, но това каква е корицата сигурно си има определено маркетингово значение, щом издателите, които са навътре в проблема, държат корицата да бъде изпипана и сполучлива като идея и като изпълнение. А и оригинална, "грабваща окото" трябва да бъде, щото в този океан от книги (голяма част от тях представляващи просто "плява") ако книгата не се отличи с нещо, едва ли тогава общо взето разсеяният масов читател изобщо ще я открие.

Та ето аз тези дни умувам каква да бъде корицата на новата ми книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия. Аз самият не мога да изработя корицата, нямам такива умения и познания, но издателят ми каза ако имам някаква идея да кажа. Общо взето моето мнение винаги е било решаващо, макар че мнозина твърдят, че кориците на досегашните ми книги не са сполучливи. Аз пък се утешавам с това, че моите книги са за съвсем друга категория читатели, които не се влияят толкова от подобни външни неща като вид на корицата, тип на хартията и пр., т.е. убеден съм, че за читателите на моите книги не друго, а само съдържанието, смисълът, идеите в книгите ми са същественото. Но независимо от всичко аз тия дни мисля относно "идейния проект" на корицата на новата ми книга. И по тази причина си позволявам да споделя вълненията си с вас, с евентуалните бъдещи читатели на книгата ми. Нещо повече, вие имате уникалния шанс сами да участвате с предложения за това каква искате да бъде корицата на новата книга, която ще можете след това да държите в ръцете си до месец по-късно.

Някой ми беше казал преди време, че хубавата корица (т.е. корицата, която "продава" книгата!) в съвременното разбиране била... кичозната корица. Разбира се, възможно е корицата да е традиционалистка или конвенционална. Изображението на корицата също така може да е по-абстрактно, по-символическо, но също и по-буквалистично. Изобщо вариантите са много; който е художник и има развито визуално виждане, въображение (пък и естетически вкус) ще предложи много повече варианти, между които да може да се избира. Ето защо аз все повече съм объркан.

Тази сутрин си поиграх и опитах да предложа нещо като "идейни скици" за корица. Ето ги тук сложени всичките, като някои от тях, имайте предвид това, са предложени и от мои приятели:























Разбира се, не бива да обръщате внимание на лошите надписи и пр. (това са подробности, които могат да се поправят), обърнете внимание на идеята. И ако желаете, ми кажете кой вариант лично на вас повече ви харесва. Ако не ви харесва никой вариант, също ми кажете ако искате да допринесете книгата ми да има по-добра корица. А също ми и кажете, ако обичате, кой тип корица по ваша преценка ще направи така книгата ми да бъде забелязана ако е сложена на една сергия или на един рафт в книжарницата. Вземете предвид и това, че съвременните книжари не обичат да излагат книгите ми на по-видно място, а ги забутват на най-невидимото. Причината за това, предполагам, е че не се казвам "Недялко Йорданов", също че не се казвам "Иван Гранитски", т.е. че не съм от тодорживковата "ентелегенция".

И накрая искам да помоля ония сред вас, които могат да работят със съответните програми и могат да изработят хубава корица: моля, опитайте да изработите ако не собствен проект, то поне направете по-стилно някой от моите варианти. Значи обявявам нещо като конкурс за най-подходяща и "грабваща вниманието" на разсеяния посетител на книжарници корица. Оня, който спечели конкурса и книгата ми излезе с неговата корица, ще го наградя с няколко екземпляра от новата книга - и с моята признателност, разбира се.

Хонорари обаче за съжаление не мога да изплащам. На мен самият никой не ми е платил и няма да ми плати за това, че съм я написал. Аз от книгите си не печеля нищичко. Напротив, затънал съм заради тях в заеми. Така е сега у нашенско с авторите на книги, които като мен не са имали щастието да са принадлежали към едновремешния тодорживков "духовно-творчески елит". Майната им обаче на тия нагли навлеци, които и сега така яко държат "културата" ни, че не допускат никой да се намести на трепезата им. Думата "култура" в тяхното съзнание, се асоциира, разбира се, не с друго, ами с обилно наредени трапези, с яко плюскане, с парички, щедро давани от поласканите от вниманието им парвенюта-олигарси...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Началото на една необходима и полезна дискусия за това какви сме ние, съвременните българи

Моите "безпощадни беседи" върху българската национална идентичност във видеоформат (първите три клипа и вторите три клипа) предизвикаха първата реакция: Отговор за българската народопсихология. Благодаря на Рlamena за изключително интересния за мен коментар, който непременно ще ме подбуди към размисъл и задълбочаване на дискусията; тия дни ще й отговоря най-внимателно и по същество.

Ето един момент от наистина смисления и интересен коментар на Пламена:

Разликата между нас и тях се нарича интелигенция и техния стаден инстинкт. Този миноритет, в който навремето е попадал Ботев, Стамболов, лудите глави, образованите, фини хора. Те са тези които с ума си успяват лека-полека да се изкачат на отговорни места и да изкажат мнението си, с други думи да подкарат стадото. Те са примерът, те са “ветропоказателите” на обществото. Във Франция специално, последните няколко години се навъди една псевдоинтелигенция, която окупира медийното пространство и това веднага се отрази на нивото на цялата нация, което ми подшушна още веднъж, че един народ без интелигенция е просто стадо скотове.

Радвам се, че започва една потребна и полезна дискусия, приканвам и други хора да се включат в нея със свои впечатления и мисли.

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Новите "коментари по чехли" на тема: Интересна ли ни е истината за това какви сме ние, съвременните българи?

Безпощадни беседи за българската национална идентичност (част 1, 2, 3)

Безпощадни беседи за българската национална идентичност (част 4, 5, 6)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Моя злобничка реплика в едно препълнено със сладко хортуващи си посетители модерно "Ганкино кафене"

"Ганкиното кафене", за което става дума, е добре известно. Аз често ходя там, хортуваме си, е, верно, по добър български обичай почти никой никого не слуша, а всеки гледа бърже да си издума туй, което му е на сърцето; по-пълноценен, евристичен бих казал, диалог нема. Ама нищо де, няма лошо да се говори и обсъжда всякак, пък и да се мисли, та затуй и аз ходя там, щото мислещите хора в туй "Ганкино кафене" са съставили една хубава, приятна компания. И ето днес, по темата На върха на дъното аз рекох да се обадя, ето какво написах там:

Оказва се, че мислим в една посока, и мен подобни опасения и нерадостни чувства ме вълнуват тази сутрин:

Какво, Европа ли?! Знаем ги ний тез европейци, на културни ще ни се правят! Знаем каква им е културата: да ни скубят само! Долу коварната Европа!

Развоят на нещата у многострадалната ни татковина, господа, взе да приема крайно опасна насока. Иска се противодействие според мен. Иска се да разтурим за малко тия модерни "Ганкини кафенета", в каквито се превърнаха блоговете, и да се срещнем на улицата, да решим някои не търпящи отлагане национални задачи, да турим начело на България по-свестни и работливи политици (има такива политици, не вярвайте на крясъците на платени глашатаи на управляващите че нямало!), пък и тях тогава да държим изкъсо, щото властта е голяма съблазън, и тогава работите ще потръгнат.

И пак можем по своя си обичай тогава, ала изпълнили моралния си дълг към татковината, да се върнем по кафенетата и да подхванем пак сладките си приказчици. Тъй ми се чини на мен, може и да бъркам, ама си казвам що мисля...

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Какво, Европа ли?! Знаем ги ний тез европейци, на културни ще ни се правят! Знаем каква им е културата: да ни скубят само! Долу коварната Европа!

Попадам тази сутрин на следната многозначителна реплика в коментарите на читателите на един най-популярен блог, блога на авторитетния журналист Иво Инджев:

Струва ми се обаче, че България ще бъде изритана от ЕС, което е и целта на пасквила с отварянето на 3/4 блок на Козлодуй. Гоце изпълнява стриктно плана, начертан на Лубянка, за което му е платено, естественно. Дано да съм лош пророк. (Генко Гешев, изказването намерих ТУК)

За жалост и аз самият споделям тия опасения. Знам какво ще ми кажете: не може да постигне тази цел толкова усърдният напоследък козелоизстребител; няма как да стане, това са договори, току-така не се изхвърля страна от Европейския съюз. Но ний сме нация, която е правила много други чудесии: нима има друга страна, в която бивш монарх да е бил "премиер на республиката"?! И нима има друга страна, в която агент на комунистическата Държавна сигурност (сиреч на нашето родно комунистическо Гестапо!) да бъде избран за президент на една демократична и европейска страна?! Ето защо нищо не пречи да смаем света, като станем първата страна, изгонена от ЕС за крещящо антиевропейско поведение и манталитет.

Пък и възпитаните европейци и да не ни изритат от ЕС, какво пречи Гоце и гоцевистите, т.е. ченгетата, намиращи се на пряко подчинение на КГБ, да направят всичко, което е по силите им, та самият народ у нас да завопие против ЕС, сам да почне да моли да излезем от ЕС?! И тогава Гоце, яхнал някаква бяла кранта на победоносец-спасител, да рече: "Ний сме демократични, ний ще отговорим положително на народните въжделения, ний няма да пречупим народната воля и народния хатър, ето, ще направим референдум за излизане от ЕС!"! И тогава мнозинството на доведения до пълен кретенизъм народ, разбира се, като едното нищо ще гласува с почти пълно единодушие за излизането ни: и това е напълно възможно да се случи! Та нима и сега България не е станала най-опозорен троянски кон на путинска Русия в Европейския съюз?! Какво ви говори това, драги ми послушковци, търпеливци, дремлювци и невъзмутимци?!

Ето такива нерадостни мисли ме занимават мен тази сутрин. Нека да ми излезе име на песимист, на "народомразец", на човек, който осмива и сурово съди народа си; не че ни ми е излязло вече такова име де. Аз не ща да ставам политик или депутатин като други, аз никому не се умилквам, не се мазня, не ща да печеля нечии симпатии; аз съм човек, гражданин и философ, за който само истината има някакво значение. По тази причина казвам и пиша това, което мисля. И не ме интересува ще му хареса ли някому онова, което казвам, или пък ще го заболи. Нашият народ си има поговорка, че от истината боляло; аз пък не съм съгласен с тази позорна мъдрост, смятам, че истината винаги е целебна, тя лекува. Та затуй ако повечко хора се засрамят като осъзнаят какви сме и докъде сме я докарали, то това ще изиграе някаква, може би и решаваща рол за освестяването ни като нация.

И ще завърша с този аргумент. Гоце знае добре, че няма да стане тая, дето я намислил заедно с руско-българската атомна мафия: няма да бъдат отворени реакторите. Но той като опитен комунистически провокатор и не иска това, друга е неговата цел. Целта му е Европа да каже "Не!". Тя, горката Европа, друго и не може и да каже, нима нещо друго може да се отвърне на такава селска наглост, каквато демонстрира нашия първенец от Сирищник?! И тогава Гоце ще изкомандва на верните ченгесарски медии да закрещят с пълно гърло:

"Видяхте ли я вий тази Европа колко е подла и долна: не ни дава да си отворим реакторите! Ъх, таз подла Европа колко е гадна бре?! И на всичкото отгоре ни глобяват, наглеците, и ни спират субсидиите, и фондовете блокират, и само ни скубят, а нищичко не ни дават?! И каква ни е ползата, какъв ни е келепирецът от таз пуста Европа бре, таварищи?! Нема смисъл, нема полза: айде тогава да бегаме от нея, да се мащаме от тоя пусти Европейски съюз! Ето, ще идем в Азиатския съюз, ще се възроди братската българо-съв..., руска де, дружба, дето е като въздухът и слънцето; нали знаете, мили таварищи, как беше, и сега тъй да бъде! Урррраааа! Долу Европа, да живей Русия!"

И тъй нататък, и прочие, и ала бала, все в този дух, ще пишат верните ченгесарско-мафиотски медии, щедро платени и вдъхновени от кремълски рублички и златце, разбира се! Помнете ми думите, точно така ще пишат, те друго и не могат да пишат...

Ето този грозен, злокобен и пъклен план подозирам че се крие в подлото съзнанийце на руския шпионин Гоце, дето го държим още на поста държавен глава на несретната ни республика. Аз отдавна предупреждавам, че е опасна игра с огъня да държим точно такъв на най-висшия пост, ала никой не ме слуша. Опасна игра също е да позволяваме да ни управлява не друг, ами съветският малчик Дмитрич, който е все още премиер на несретната ни республика: това нещичко да ви говори, драги ми български празноглавци от заспалото мнозинство, което не само търпи, ами и чат-пат ръкопляска на тия предатели на българския национален интерес, на тия презрени слуги на Матушката им Русия?!

Това исках да кажа. Изписах се вече, изговорих се, ефект никакъв няма. Народецът похърква звучно, лапа туршийка, млящи с опулени очи, смучейки огнена водица, ракийца де, преглъща като си представи приятно църкащи в тигана пържолки, жули кебапчета, маа пържени яйца с мек лебец, щрака с пръсти като слуша звучна чалга, или когато прочувствено стенат Азиса и сестра му Гюргя (тъй ли се викаше?!) и крещи френетично тоз наш многострадален народец:

"Шапка на тояга! Да живеят животецът, чалгата и пърцуцата! Майната им на тия, протестиращите де: истината е у виното! Дай една гроздовица бе, гарсон! Дай да полея лютата шкембе чорбица с една студена бира, че ми завря корема! Какво, Европа ли?! Майната й на Европата: на ентелегентни, на културни ке ми се правят ония от Европата?! Знаем им ний каква им е културата: да ни скубят колкото се може повече! Матушката, матушката Русия да е жива и здрава! Ураааа за таварищ Гоце, наший патрон, най-велик козелоубиец!"

И тъй-нататък, все такива познати гласове цепят българските простори, ама чуваме ли ги изобщо?! Що не вземем да си попрочистим ушите, пък да чуем, пък да уразумеем, пък да се пробудим, пък да се протегнем, пък да излезем повечко хора на улицата: можеш ли да го направиш това, прословути български търпеливецо?!

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Има и чисти, благородни и духовни хора сред нас, сред гмежта от нравствени лилипути и мизерници

Преди време помолих читатели на този блог, ако имат възможност и желание, да подпомогнат финансово издаването на новата ми книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия. Мина доста време и се оказа, че никой не се реши на такава "безумна дързост", напротив, някои подеха кампания да ме съдят морално, понеже, явно, си помислиха, че аз по този начин съм натрупал баснословни богатства и се къпя, както им се чини, в злато, платина и диаманти!

Аз в това време обаче действах книгата ми да бъде подготвена за печат, надявайки се, че все ще се намери някой да я подпомогне: все пак помолих за пари за книга, а не да си купя... кило пача, сланинка или салам?! Книгата ще бъде в 520 страници (тя ще е най-"тежката", най-дебелата ми книга, а и най-солидна, понеже е един систематичен курс по философия). Това предопредели и цената на издаването й, пак в издателство ИЗТОК-ЗАПАД: 2250 лева в мека корица (в твърда корица, както ми се искаше, е много по-скъпо, с 1000 лева отгоре, поради което се отказах от мечтата си да видя тази своя книга в твърда корица). Аз обикновено съм си издавал книгите или изцяло на свои разноски, или пък като съм търсил спонсори, понеже моите книги Иван Гранитски никога няма да ги издаде, както издава книгите на бойните си другари. Както и да е, книгата беше подготвена за издаване, и все още нямах никакви постъпления за нейното издаване (като изключим един приятел, който поиска няколко от предишните мои книги и ми изпрати 100 лева за новата!). Но тези дне сякаш се случи чудо.

Мъж и жена, работещи в Испания (а там работят най-обикновена, дори "непрестижна" и недобре платена работа!) ми съобщиха, че желаят да подпомогнат финансово книгата ми! Не им казвам имената, понеже те така пожелаха. Заявиха, че са читатели на блога, и че искат да ме подкрепят. И ми изпратиха 300 евро! За което най-сърдечно им благодаря! Оказа се, че има човечност, че има благородство и сред българската популация - е, макар и нечесто срещащи се, но има!

Два дни след това един човек от София заяви, че иска да подпомогне книгата ми и ми изпрати 400 лева. И така, аз сега вече имам половината от сумата за издаването на книгата ми и тия дни ще ходя в София да дам поръчката. Невероятно съм радостен и благодаря на Бога, защото лично аз смятам, че без Божията помощ и насърчение такива благородни жестове у нашенско са невъзможни! Може да изглеждам черноглед, но казвам каквото мисля: нямам високо мнение за моралните добродетели на мнозинството от съвременните българи. Имам и доказателства в тази насока, но да замълча засега. Важното е, че има и изключения. Изключения обаче, потвърждаващи, за жалост, правилото...

(Забележка: Корицата, която съм поместил тук, е само примерна, тепърва ще се изработи истинската.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Точно доказателство, че патриархът на Тодор Живков и на Гоце Първанов, Негово безчестие Максим, е яростен безбожник и най-презрян материалист!

Да, дотук сме я докарали: главата на Българската православна църква е безбожник. Сиреч - сатанист. Логично е, щом главата на държавата е ченге от ДС. А пък премиерът ни е съветски гражданин. Защо пиша това за Патриарха на Тодор Живков, след като човечецът, потънал в толкова грехове и безчестие, е на години, при които трябва да не мисли за нищо друго освен за своята крайно неприятна среща с Бога. Но не би: за комунист Бог няма и не може да има...

Съдът в Страсбург е постановил, че изгонването на свещениците от Алтернативния синод на Инокентий, осъществено от царското правителство през 2002 г., е незаконно, е чист полицейски произвол. Царистите, които се преструват на големи радетели на европейския път на България, показаха антиевропейското, сиреч московското си лице: европейски съд осъди правителството им като антиевропейско. Още тогава се знаеше, че Симеон - той тепърва и своите си имоти ще си върне! - с този груб произвол просто прави имуществен жест към своя боен другар от ДС полковник Максим, като му дава еди-колко си църкви и манастири. Абе жалка, нашенска, комунистическа, позорна работа беше тази история, не ето, имало справедливост в... Европейския съюз!

И Максим, в обичайния комунистически дух и маниер се явил по телевизията, за да заяви, че не признава никакъв Международен съд, сиреч, че признава само волята на ДС и на Москва! И на Сатана, разбира се, щото Сатана завежда тия дела: паричките, земите, сградите, тлъстите банкови сметки в евро, които владиците ни имат в банките, яденето на мазно и пр. Тоест Максим, патриархът на Тодор Живков и на ДС, с това свое изявление все едно е подписал декларация със следното съдържание: аз съм антихрист, аз съм безбожник, аз съм най-презрян материалист, аз съм гнида! Да го беше казал така, в този прав текст, бива, да се беше покаял, също, но комунист никога няма да признае греховете си. Понеже комунистите нямат съвест, нямат и срам...

Това е крайно показателно: решението на Европейския съд всъщност означава следното: Българската православна църква се е превърнала в... "православна руско-българска мафия" (Прости ми Господи, но трябваше да го кажа, Ти знаеш защо!). То също означава и това: българската държава се контролира от най-различните крила на разноликата руско-българска и ченгесарска (кагебистка) мафия - енергийна, наркомафия, "религиозна", атомна и каква ли не още! Тоест по съдебен път се доказва онази добре известна истина: по цял свят и във всяка държава, предполага се, има мафия; само в България мафията си има държава! Срам! Виждате ли докъде сме я докарали?!

По повод на това тържество на истината искам да ви предложа да погледнете какво съм писал по тия проблеми преди време, т.е. когато у нашите медии почти никой нищичко не пишеше по случая. Тогава извеждането от полиция, и то едва ли не хванати за брадите, на свещеници от храмовете беше прието от сервилните олигархични медии като "законна полицейско-прокурорска акция". Ето ги тия мои ститии, показващи, че все пак за предпочитане е човек да остава във всякакви, дори и в най-тежки условия, с истината: Църквата ни агонизира в страшни мъки и Идея за възвръщане чистота на нашата Света Православна Църква.

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

България няма да престане да бъде най-комплексирана, най-бедна и най-корумпирана в Европа, ако властта не се смени изцяло

Депресия или репресия - избираме сами

Павел Гоневски, Лондон

Погледнато отстрани България все още се лута и не може да вземе решение към коя цивилизация иска да принадлежи.

А всъщност изборът е прост и се свежда до това кое е по-лошо, депресията или репресията? Първото е крайност, до която понякога се стига в развитите пазарни демокрации, а второто - всекидневие във олигархичните диктатури.

Откак започна да кълца пипалата на корупцията в България, Европейският съюз се превърна в дежурна жертва на глуповати нападки.

Бракониери с македонски псевдоними, олигарси със зловещи прякори и алкохолизирани лумпени яростно залаяха срещу него. Включиха се съветски граждани, бивши министри, правителствени топ-идиоти, както и вездесъщото стадо от журналисти на хранилка.

Всички те, в хор, не спират да втълпяват на доверчивите, че ЕС не си заслужава усилието; че в Брюксел мислят злото на България; че всъщност капиталистите са некомпетентни; че България вече е настигнала някои от по-старите членки в икономическо отношение.

Прекрасен коз в ръцете на тези мошеници се оказа световната финансова криза. Тя им помогна с още по-голяма увереност да лъжат как у нас и животът е по-добър, и престъпността - по-ниска. Как не бива да се доверяваме на англичани, французи и германци, които са част от заговор, копнеещ гибелта на родината. Как трябва да им се опълчим, да защитим достойнството си. Дори да им искаме компенсация за вредите нанесени от Русия (топ-идиотщина!). Естествено, без да споменават, че от всенароден евроскептицизъм печелят само и единствено те.

В брой.

А защитата на достойнството е възможна само, ако честно спазваш уговорките, договорите, правилата и законите на съюза, в който с не особено желание са те допуснали. Уважение може да се предизвика не с байганьовско перчене, а с адекватни действия, лоялност към приятелите и разбиране на проблемите.

За огромно съжаление не са никак малко онези, които им се хванаха на приказките. Когато владееш почти сто процента от медийния пазар, можеш да си позволиш да плещиш каквото пожелаеш и да си сигурен, че то ще звучи като истина в ушите на достатъчен брой електорални единици.

Затова до един момент правителствените и проправителствени мантри успяваха да постигнат целта си и да оправдаят мощното грабене и гушенето в прегръдката на една пропадаща азиатска държава с имперски амбиции.

Но тогава дойде 14 януари.

Докато траеше руската газова атака, в България най-после някак се организира групово недоволство. То не беше достатъчно масово и нямаше достатъчно ясни цели. Много лесно се поддаде на провокация. Много лесно се разпръсна. Но кадрите от крещящата полицейска некадърност, побоищата и издевателствата над деца останаха.

Всички ги видяха. Може би дори някои от поддръжниците на управляващите осъзнаха, че не може така; че някои от работещите в парламентарните и правителствени сгради са чиста проба криминални престъпници.

Вчера научих, че започва нов протест. Зарадвах се, защото ми се струва, че той има повече потенциал от първия, поставяйки конкретно изпълнимо искане - оставката на вътрешния министър. То е ясно и разбираемо за много повече хора, отколкото предишната многопосочна петиция. То е искане, което може да вдъхнови хиляди и да ги извади от зимен сън, защото е пряко следствие от скорошни събития. От държавно издевателство над жени, деца и възрастни хора.

Най-големият плюс на новия протест е, че дава отговор на цивилизационния въпрос. Хората на площада, към които, макар и от разстояние, числя и себе си, с радост биха приели и на най-тежката европейска депресия, ако алтернативата е хвалената от лумпените във властта съветска репресия.

Исканията трябва да ескалират.

Оставката на вътрешния министър е първа стъпка, условие за всичко останало, но далеч не е достатъчна. Няма начин България да престане да бъде най-комплексирана, най-бедна и най-корумпирана в Европа, ако властта не се смени изцяло. Протестът обаче не може да си позволи да поднася исканията си с несигурен глас, нито да ги превръща в молба.

Управляващите нямат капацитета да ги разберат, защото са социалисти.

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Г-н Черни, моля напръскайте клекалото с кръв!

Уважаеми г-н Черни,

Благодарим Ви за точното представяне на българската действителност в инсталацията Ентропа. За съжаление на малкото европеизирани български граждани нещата са именно такива, а даже и по-зле, защото турското клекало е твърде чисто спрямо първообраза си.

Тъй като разбирате от динамично изкуство Ви молим да добавите един малък детайл към декорацията на клекалото.

Работата е там, че на 14 януари българската власт, предвождана от бившата комунистическа партия се изцапа с кръвта на протестиращи срещу корупцията и мафията младежи и студенти.

Тя пусна срещу тях полиция и жандармерия без предупреждение. Има пребити и малтретирани, а един арестуван от протеста почина в полицейското управление закопчан с белезници за радиатора, след като напразно е молил за лекарска помощ.

Преведено на езика на провокативното изкуство, това събитие може да се представи с метафората на пукнат болезнен хемороид.

Затова Ви молим да напръскате демонстративно клекалото с червена боя като призовете на хепънинга световните медии.

Въображението на умните европейци ще допълни само инсталацията с надвисналия кръвоизточник, който представлява истинското лице на бившите комунисти, вкопчени във властта.

Благодарим Ви за вниманието и подкрепата!

(Открих това писмо ТУК. Който желае да се присъедини към подписката, може да го направи ТУК. Аз вече се подписах.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Сегашната ситуация е неприятна, но не отчайваща или безнадеждна

Не се отчайвай и не спирай да пишеш блога. Асен Игнатов в „Психология на комунизма” казва, че комунистите са тъпи, но упорити и затова понякога печелят срещу по-интелигентни, но по-чувствителни и нетърпеливи противници. Те именно на това разчитат – че противнците им ще се уморят, откажат и оттеглят.

Накрая питам: kъде са разочарованите избиратели на БСП, ДПС и НДСВ? Защо не протестират пред парламента? Нали недоволството е всеобщо?

Не знам политическите възгледи на повечето протестиращи тези дни, респ. дали въобще имат такива, но в Източна Европа нещата често са обратни на нормалната политическа логика. Как става така, че в България непрекъснато главно гражданите с десни нагласи провеждат улични протести? Все пак масовите протести са много по-характерни за левите избиратели. Десните избиратели са сериозни, тежки индивидуалисти, привърженици на реда и спокойствието и не са така склонни към улични протестни действия.

Питам къде са българските леви и защо не ги виждаме по улици и площади в първите редици на протеста? (Макар че поне природозащитниците би трябвало да са леви. Или в България има ново невиждано чудо – „десни” еколози?) Хайде, другари левичари, какво чакате? Излизайте и водете шествията и митингите!

Искам съвсем накратко и набързо да нахвърлям и някои оптимистични мисли, вдъхващи кураж без претенции за изчерпателност и стилистична завършеност. Мнозина днес са разочаровани и се питат как можахме да допуснем след събитията от 1996-97 и последвалото успешно управление на ОДС отново да изпаднем в доста сходна ситуация с Виденовата зима. Във връзка с това трябва да се каже, че България въпреки всичко за последните 10 години постигна наистина много.

Разбира се, най-добре щеше да бъде, ако българите си бяха спестили сегашното абсурдно и гротескно правителство. Имаме обаче безценен капитал – членството в НАТО и ЕС. А членството на страната в ЕС и НАТО не е нещо разбиращо се от само себе.

Необходимото условие за европейската интеграция бяха вътрешните реформи на кабинета Костов, но достатъчното условие беше външнополитическото поведение на България по време на косовската криза 1999. Странно, но факт: кризата в Косово беше замислена от Милошевич и Москва, за да дестабилизира Балканите и да предотврати интеграцията им в ЕС, А ПОСТИГНА ТОЧНО ОБРАТНОТО. Без тази криза България сега нямаше да е интегрирана в Европа.

Че членството в ЕС не е нещо естествено и автоматично, се вижда от примера на Албания, Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватия. Някои от тези страни преди 20 години на пръв поглед имаха много по-големи шансове за ЕС от България. Но тя ги изпревари.

Разбира се, България можеше да постигне повече. Но трябва да си даваме сметка най-вече за силното руско влияние на Балканите. Все пак сценариите на Москва в бивша Югославия баха много по-успешни, отколкото в България. Показателно е, че на руснаците през 2001 им се наложи да водят дори Симеон в България, като напълно го дискредитират и направят за посмешище, без при това да може да изпълни основната си задача – да спре страната за НАТО и ЕС.

По същия начин мнозина съжаляват за пропуснатите възможности за създаване на Обединена, Велика България в нейните етнически граници, което щеше да я направи първа сила в европейския югоизток. Но Пламен Цветков правилно изтъква, че има и друга гледна точка: трябва да се радваме, че въобще има българска държава, защото след 1913 и 1918 тя можеше лесно да бъде разпарчетосана от съседите си и изтрита от картата.

А иначе е интересно да се спекулира как щеше да изглежда България, ако например Левски не беше предаден и страната се беше освободила сама от турците. Как щеше да изглежда България, ако Стамболов беше управлявал 20 години? Ами ако България в Първата световна война беше на страната на Антантата? А ако не беше 9 септември 1944? Ако Филип Димитров беше управлявал поне 4 години? Ако Костов и сега още беше на власт? Това се нарича контрафактическа история и всеки е свободен да пофантазира върху темата.

Очевидно можеше по-добре, но същевременно има и много по-мрачни сценарии. Така че сегашната ситуация е неприятна, но не отчайваща или безнадеждна. Напротив. В следващите години България по всяка вероятност ще дръпне напред въпреки яростната съпротива на Москва.

(Автор: Стоян)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Кой прекърши гражданския и опозиционен устрем на протестиращите?! Дали някои от водачите на протестите не ни предадоха?!

Мнозина сигурно вече си поставят най-настойчиво въпросите, които ще задам тук. Искам да ги задам публично, открито, твърдо, и то тъкмо на организаторите и лидерите на гражданските протести от този януари. Граждански протести, които отиват към "спихване" още преди да са се разгърнали, т.е. спират преди още истински да са започнали, преди още истински да са се разгърнали. И имам чувството, че точно този е желания ефект; усеща се, че сякаш никой от тия организатори на протестите не изпитва сериозно безпокойство, че работите и нещата отиват към такъв, общо взето, жалък край.

Ето някои необходими въпроси, които сме длъжни да зададем на тия, които поведоха недоволните, пък в един момент направиха така, че първоначалния ентусиазъм да се разбие в скалите на безброй недомислици, абсурди, явни злоупотреби и подмени:

1.) Защо издигнахте "искания към управляващите", които бяха толкова разводнени, пожелателни, неспособни да мобилизират по-широки обществени кръгове? От неопитност ли го направихте или умишлено?

2.) Защо не насочихте жилото на протестите срещу изцяло вредната политика на управляващите, ами се постарахте да поведете протестиращите срещу ветрени мелници от типа на "всички политици са маскари", "Парламентът е виновен", "Всички са лоши", с което направихте неоценима услега на същите тия управляващи? Кой подмени първоначалния плакат, в който на измитане подлежаха трите партии от управляващата коалиция, с плакат, в който великодушно ни предложихте да изметем всички парламентарни партии, с други думи - цялата демокрация?! Давате ли си сметка какво означава това?

3.) Защото направихте всичко необходимо за да отблъснете от протестите не само най-широките, включително и най-радикално настроените и ангажирани граждански слоеве, но и цялата дясна демократична опозиция?! Нима не разбрахте, че без единодействие с парламентарната опозиция нищо не може да бъде постигнато? Защото сложихте в един кюп реформаторските десни политици, допринесли толкова много за европеизирането на България, с доказано антиреформаторските сили от рода на БСП и ДПС? Давате ли си сметка колко е вредно това за растежа на гражданското и демократично съзнание и култура у нас?!

4.) Ний, гражданите, имаме усещането, че вие, водачите на протестите, в един момент сякаш бяхте подкупени от правителството, и по тази причина му направихте неоценими услуги, влизайки в единодействие и с ръководството на МВР. У нас в България всяко народно надигане е свършвало винаги по един и същ начин: с предателство, с купуване на водачите му от ретроградните сили. Какво ще отвърнете на едно такова наше подозрение че и вие направихте точно това?

5.) Давате ли си сметка как народът наказва предателите?! Вие се постарахте да се подиграете с нашите толкова чисти опозиционни и граждански чувства. За броени дни се почувствахте "богоизбрани", сиреч хора от "големото доброутро", самозабравихте се, превърнахте се в медийни звезди, и от тази позиция се подиграхте, си поиграхте и се побаламосвахте със самите протестиращи - такива неща подлежат на презрение - давате ли си сметка за това?!

И много други въпроси мога да им задам, но спирам дотук. Необходима е широка дискусия за това какво стана и защо така стана. Непростимо е да се отправят толкова беззъби искания, след като и на децата вече е ясно: това правителство доказа, че не е способно да направи нещо позитивно и добро за страната, а всекидневно прави само гафове, вреди, злоупотреби! Нормалното е, близко до ума е, че трябва да се поиска оставката на вредното за нацията правителство и насрочване на извънредни избори. Сега е моментът най-настойчиво да се поиска точно това; този е лозунгът, който може да обедини най-широки обществени и граждански слоеве и да доведе до така желаната промяна. Парламентарната дясна и демократична опозиция трябва да спомогне за налагането на този дневен ред в нашето развитие. Ако студентските и други лидери на протестите дотук помогнат да се изостри жилото на протестите, да се насочи във вярната посока, то те имат шанс да покажат, че горните подозрения към тях са неоснователни. Но ако нищо не направят в тази насока и продължат да работят за разбиването и разпиляването на гражданската енергия за протести само ще потвърдят основателността на изтъкнатите подозрения.

В тази връзка един друг човек, именно Стефан Димов пише следните справедливи думи:

Не мисля че тези протести са чисти. Според мен не са организирани спонтанно, ами с цел туширане на евентуални по-сериозни, по-точно - на евентуални истински и не дирижирани протести. Самият факт, че се правят от студенти преди сесия, не говори за сериозност.

97-ма също бяхме в такава ситуация, но факултетите бяха барикадирани, преподавателите бяха на първа линия на митингите и до студентите стоеше цялата академична общност. Сега не го виждам това.

Има още много други факти, които ме навеждат на мисълта, че има нещо гнило в протестите. Минах в събота през площада – ей така, да видя за какво иде реч. Ми поздравяваха се с „Една българска роза“, весело беше, а на мен ми беше тъжно. Чакам момента да пуснат Васко Кръпката на митинг на комунистите. Та това е за протестите.

Спеделям впечатлението и опасенията му, те са родствени на моите. Сигурно и много други хора имат същото чувство. Трябва честно и открито да кажем какви мислим, без да щадим нечие самолюбие, та белким нещата в един момент потръгнат във верната посока. До този момент това не се случва, което е много жалко. А можеше да бъде съвсем иначе. Можеше да се случи същото както в 1997 година. Някой се погрижи сега да не стане като тогава. Изглежда управляващите платиха някому та да им съдейства да оцелеят. Предателите трябва да бъдат демаскирани и подложени на нашата морална санкция. Да получат заслуженото: презрение...

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Излезте и подайте вота си!

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ

СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,

Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага.

Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате.

Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за смесена или мажоритарна система при изборите.

Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Нека Светлината ви озарява и закриля!

Паула Лайт - Това съм аз (It is me)

(Забележка: Този текст също ми е изпратен от авторката. По него си запазвам правото да напиша своето разбиране и отношение, което ще стане съвсем скоро. А.Грънчаров)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Не пречете на младите да летят! Не им давайте уроци по пълзене!

СЕРГЕЕВАТА ЗИМА

Зимата в нашия политически живот се превърна във време на протести, копнеж за промени, горещ гняв и студена подлост, на управленска наглост и насилие, на народен гняв. Сега сме в ядрото на такава една зима, която не е първата, заредена с чувство на омерзение и отвращение, на непоносимост към властта. Зимата, в която Петър Младенов повика танковете, зимата на 1997, в която стагнирахме под управлението на Жан Виденов и, накрая, сегашната, Сергеева зима.

Едва ли е само климатично съвпадение, че зими на остро политическо и социално недоволство се случват, когато управлява БСП. Сякаш тази политическа група съдържа фермента на толкова арогантност, престъпност и алчност, че винаги съумява да провокира народния гняв. Смея, обаче, да твърдя, че никога, ама никога досега безпардонната наглост, дебелащината, безумието и алчността на управляващите не са били толкова крайни, до такава степен отвъд представата за човешко достойнство, срам и покаяние, както сега, през зимата на 2009 г. По времето на Петър Младенов танковете, все пак, не дойдоха. Управляващите имаха поне дотолкова срам и страх да не проливат народна кръв и, когато ги уволняват, да си отидат.

През 1997 г. също надделя малката капчица почтеност, която се беше съхранила в съзнанието на политиците и те се подчиниха на върховния сюзерен, Народа и си отидоха. Нищо подобно не се очертава днес. През целия си живот не съм виждала толкова наглост, такова дебелашко нахалство, такава безумна жестокост и арогантност, каквато показа парламентарното мнозинство и правителството на Сергей Станишев.
Винаги, когато говорим за управлението на социалистическата партия се стига до копнежа за развод. В българското семейно право причината за развод се определя като “дълбоко и непоправимо разстройство на брака”. Това е състояние, при което бракът е изпразнен от всякакво съдържание, от хармоничното споделяне на хляб и трапеза. Чувствата отдавна са мъртви, отношенията формални. Между партньорите няма уважение. Те не се гледат в очите, нито гледат в една посока. Липсват надежди, усмивки, бъдеще със смисъл. Липсва и любов. Само изключително безумните, нагли и самозабравили се брачни партньори при подобен емоционален климат упорито продължават да се вкопчват в брачния съюз и да настояват, че няма да си отидат. Такова поведение никога не е резултат от любов. То е плод на омраза, пренебрежение, незачитане, безумна самонадеяност и надменност. Такъв брачен партньор се оказа и тройната коалиция, образуваща парламентарното мнозинство, начело със своя правителствен кабинет. Народът им казва “оставка”, а те говорят как се подготвяли за следващия си мандат. Хората искат от тях да напуснат, а те развиват тезата, че имали най-добра програма, най-изгоден икономически план и без тях в страната щял да настъпи хаос. Работодателят им, българският народ заявява “Махнете се! Писна ни!”, а те радостно описват как се е подобрил жизнения стандарт на хората и колко отговорно са управлявали. Тъй като положението се оказва като в театър на абсурда, остана им един-единствен изход: да омаловажат народното недоволство и да го сведат до хулиганските прояви на шепа лумпени, последвани от малолетни наивници и криминално проявени лица. Всеки, който на 14.01.2009 беше на площада пред Народното събрание, може да потвърди, че пред сградата не стоеше шепа пияни или дрогирани гамени, а хиляди граждани, млади и стари, мъже и жени, които бяха мирни, цивилизовани, достойни и знаеха много добре какво искат: РАЗВОД С НЕДОСТОЙНАТА ВЛАСТ.

Кой и защо направи провокацията? Къде е причината сега, в съвременния цивилизован свят да се опетним с проливането на народна кръв? В интервю за “Сеизмограф” премиерът Станишев мъгляво говореше за някаква си неизвестна загадъчна група, която се стремяла да предизвика насилие. Очевидно, още от ранно детство Сергей е учен да смята останалите за безнадеждни глупаци и идиоти. Хайде с общи усилия да му докажем, че не е така и да направим един хладен, безпристрастен анализ на случилото се!

И в най-евтините и сензационни криминални романи се знае за триадата, чрез която се определя извършителят на престъпление. Това е човек, който е имал мотив и възможност и срещу когото има преки или косвени доказателства за вина.

И така, кой имаше интерес протестът да се провали, репресивните органи да имат основание да разтурят митинга, а участниците да бъдат дискредитирани? Само и единствено управляващата коалиция и правителството, защото те биха спечелили от това. Кой разполага със средствата да манипулира престъпните среди и полицията едновременно? Единствено тези, в чиито ръце е властта. А сега нека обсъдим доказателствата.

Към 9.30 на 14.01. на главния комисар на МВР се обажда неизвестно лице, което подава анонимен сигнал за взривно устройство пред Народното събрание. Не знам към колко часа са уведомили кмета от МВР, но едва към обяд органите на реда правят опит да разпръснат митинга. Ами ако устройството беше взривено сутринта? Освен това, забележете, на никого и през ум не минава да евакуира сградата на парламента. Нима органите на реда питаят чувство на загриженост за гражданите, но не и за народните представители?! Обяснението е само едно: управляващите са ЗНАЕЛИ, че няма никаква опасност от експлозия, че загадъчните терористи с взривно устройство са измислени от самите тях.

Нека сега да поговорим за лошите провокатори, които са причината за насилието, кръвопролитията и побоите на площад “Народно събрание”. Всеки, който е наблюдавал станалото като очевидец или по телевизията, е забелязал добрата подготовка на тези лица. Усилията им бяха насочени към една цел: да прикрият лицата си, да се подготвят за бързо отстъпление и да останат в компактна група. Не, приятели мои, това не са нито футболни хулигани, нито случайни лумпени, а още по-малко хора под влияние на дрога или алкохол. Това са професионалисти. А професионални биячи с дисциплината на командоси имат на разположение само управляващите и престъпните групировки. В определени държави силите на властта и престъпния свят се сливат и това се нарича мафия…

Нека ви припомня някои странни моменти от ставащото. С първите си действия провокаторите атакуваха не полицията, а хора от събралите се протестиращи. Едва след това, усетили вероятно, че не са убедителни в ролята си, нападнаха охраняващите огражденията полицаи. Въпреки бруталните им действия, полицаите стояха кротко като нещипани девойки и с нищо не попречиха на тези брутални актове. И дете можеше да ги разпознае по качулките и маските. Тия лица, за които в медиите се спрягаше, че били пияни, дрогирани, анархистично настроени, изглежда, дотолкова уплашиха полицията, че и с пръст не ги докосна. Мисля, по-скоро, че им беше НАРЕДЕНО от някого да не ги закачат. Забележете, никой от провокаторите не беше задържан и разпитан или поне такова нещо не е огласено. Вместо това, арестите се напълниха с цивилизовани студенти, изплашени хлапета-ученици и някой и друг старец. Сега, за пореден път подценявайки здравия разум на българина, управляващите се опитват, чрез изявленията на психиатри, психолози и т.н. да изкарат, че маскираните “герои” били произволно сформирани младежки банди. Подчертавам, че дори да е имало няколко хлапета, увлечени да подражават на непознатите, ударната сила не беше някаква стихийна и произволна група.

Едва след тази описана по-горе пантомима, полицията се сети, че има дълг да се справя с безредиците и атакува… старците и децата. Влачеха по земята мирно протестиращи, събаряха жени и деца, като сякаш се ориентираха към най-слабите физически и най-беззащитните. Целта беше една: да се събуди у протестиращите силен страх, да бъдат демотивирани, да се разпръснат и да не се върнат пак.

Обяснението е само едно. Министърът на вътрешните работи е потърсил съдействието на престъпния свят чрез подходящ посредник. Лично аз се сещам за един, който обича да се облекчава във фонтаните, но е достатъчно коварен и хитър да държи главата на октопода. След определен пазарлък с престъпните босове (наркобосове или други, не знам) се формира ядрото на провокаторите, което става летяща бригада в полза на ръководството на полицията и управляващите.

Ето я истината, гола и неукрасена, без маска и качулка. Загриженото, хуманно и социално правителство не само потърси, но и създаде повод да се пролива народна кръв. Какво, отричате ли, господа? Погледнете се в огледалото! Там ще видите върху челата си белега на Каин.

Впоследствие се използваха и други средства за овладяване на ситуацията. Над общественото съзнание бавно и коварно като мъгла се надвеси страхът. Медиите, поне първоначално, отразиха ставащото някак вяло и несигурно. Не ги обвинявам. Бяха потресени, а, поне доколкото знам, някои от тях също ядоха бой. На 18.01. г-н Бойко Борисов заяви пред програма “Хоризонт”, че е вероятно следователите и прокурорите при делата срещу протестиращи да действат под заплаха. В този случай съм склонна да му повярвам напълно.

Виждате злокобната мутация на другарите социалисти. През Лукановата и Виденовата зима те все още имаха съвест и страх и не посмяха да посегнат на народа си. Сега, след като се ашладисаха с престъпния свят, вече нямат тия нежни скрупули. За да не си изгубят кокала през оставащите месеци, са готови да леят кръв и да травмират деца. Е, ако съвестта им донесе някой и друг кошмар, ще се утешат на Карибите, в знойните прегръдки на някоя латино-американска гърла…

Друг любим подход на управляващите е умалителната хипербола. Всички протестиращи, млади и стари, искаха едно, оставката на правителството, уволнение на нежеланата и ненавиждана власт. От изявленията на премиера по-късно излезе, че се е касаело за някакви малки групи с дребни и козметични проблеми, които лесно ще се уредят. Козметичен проблем е погубената ни природа и отсечените гори! Дреболия са гладуващите майки! А ако в студентското градче убиват деца, е, какво толкоз е станало? Нали кабинетът е отпуснал няколко милиона за ремонт на общежития и ще увеличи броя на полицаите в района. Чух и твърде интересното изявление, че охраната на гражданите от престъпността била работа на кмета. За такива положения баба ми имаше следната поговорка: “Ти заплюваш негодника в лицето, а той ти говори, че това било росица от Бога”.

Нека сега видим кой как издържа гражданския си изпит.

Да започнем от депутатите. За сравнение, ще напомня протеста на таксиметровите шофьори при управлението на Костов, когато водачите на таксита протестираха заради убийството на детето на свой колега. Премиерът и част от управляващото мнозинство излязоха вън, сред хората и застанаха пред тях, за да дадат обяснение, въпреки че протестът не беше разрешен по надлежния ред. На 14.01, обаче, управляващи и опозиция се криеха в сградата като охранени плъхове и гледаха през прозореца как бият народа им. Всъщност, мисля, че трябва да се извиня на плъховете, защото те се свират в дупките си, за да избягат от котки, кучета и капани, но не бягат от своите. Нашите политици излязоха по-лоши от плъховете. Включително и тези от опозицията, които излязоха едва на следващия ден, когато всичко беше спокойно и безопасно. Оценка по гражданско достойнство: слаб (2)!

Нека оценим поведението на редовите полицаи. Мисля, че бяха объркани, подведени от бутафорията и измамата и манипулирани от шепа безсъвестни политици. Вярвам, че, когато размислят добре, ще си извлекат най-важната поука: Когато властта се изправи срещу народа си, единственото, за което трябва да се грижат, е народът, защото той е истинският им работодател и сюзерен. Нека никога не забравят, че студентите, простили побоя, подкрепиха техните искания. Надявам се никога да не забравят този урок по достойно гражданско поведение.

А какво да кажем за гражданите в страната, още по-зле за софиянци, които останаха в купа на зяпачите и дървените философи? Типично по нашенски, оцениха ставащото на чаша ракия, излегнати удобно пред телевизорите и мъдруваха пред булките си къде била грешката на протестиращите и как им липсвала добра организация. А вие защо си останахте по домовете, братя и сестри? Защо оставихте дечицата и шепа достойни старци да воюват сами за демокрацията ни? Не се ли срамувате? Неотдавна четох една прекрасна детска книжка за котарака, който научил малката чайка да лети. Животното било отхранило малката птица, останала сираче, но не можело да й помогне да се научи да си служи с крилете. Но, все пак, успяло - с любовта и подкрепата си, с уважението и силата, която вляло на сиротното пиле. Подобно на котката в тази приказка и ние нямаме криле. Отсякоха ни ги през годините на славната социалистическа диктатура. Не сме виновни, че сме осакатени, че сме безкрили. Но не пречете на младите да летят! Не им давайте уроци по пълзене! Посочете им синьото небе и им кажете: Сине, дъще, разпери криле! Ти можеш да стигнеш слънцето! Можеш!

А сега ще се обърна към вас, наши скъпи деца! Браво! Дълбок поклон пред смелостта и достойнството ви! Вие не се изплашихте от репресиите и не побягнахте с подвити опашки. Не допуснахте и да бъдете провокирани към насилие и зло, а последвахте примера на Махатма Ганди и на Мартин Лутер Кинг. Помнете, че мечът на мирния справедлив гняв, който държите, е меч на светлината и доброто! Бог е с вас, защото каузата ви е достойна и справедлива. Оценка по гражданско поведение: Отличен (6).

Какво повече бих могла да ви кажа? Ще завърша с една малка песен, която някога са пеели шотландските миньори в дните на справедливата си борба за хляб и свобода:

И човекът ще стои изправен, дори и с наболял гръбнак
Просто, защото е ЧОВЕК.
Не допускайте брътвежите на страхливците да ви наранят.
Правото е на ваша страна!

Автор: Паула Лайт. Текстът ми е изпратен лично от авторката, за което сърдечно й благодаря от името на читателите на този блог.

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Протестът днес, 21 януари, ще протече, за жалост, в условията на поголовна и масова мизерия на настроенията и духовете

Понеже всички почти пишат за встъпването в длъжност на Обама, аз няма да пиша тази сутрин за това. Ще кажа само, че американците показаха на целия свят, включително и на нашите политически нихилисти и скептици, какво значи триумфираща, жизнена и функционираща демокрация. И какво означава един народ да е всеотдайно предан на свободата и на демокрацията: ами то е най-висш залог за човечност и за просперитет, за сбъдване на мечтите; впрочем, несвободните нации като нашата нямат и не могат да имат мечти. Да, "мечти" на такива робски народи са, примерно, водката за руснаците, или пърцуцата и кебапчетата за българите, не друго...

Пообиколих някои блогове и тук-там оставих свой белег, т.е. позволих си реплика. Ето примерно в блога на И.Инджев, където той пише по случая с българския нужник в Брюксел и покриването му с траурно покривало (Нищо нечовешко не ни е чуждо), написах:

Наистина ако се изтълкуват тия случки, може да се доближим до най-значими обяснения, касаещи както българската душа, та и - особено - лицемерната нашенска патриотарска официозност. Чудно е как още Гоце не се е изказал против “антиевропейската кампания на чешкото председателство” с тоя нужник, но съм сигурен, че ще се обади, та да придаде, по своя си обичай, завършност и цялостност на абсурда.

Това, че мястото на България е покрито с черно чучело носи много по-страшна символика, която обаче точно съответства на реалната ситуация, в която се намираме. Предпочитаме да крием и отричаме дефектите и кусурите си, т.е. нямаме онова благородно достойнство, присъщо на свободния човек, който открито се надсмива над недостатъците и слабостите си - което е предпоставка да ги надмогне.

Абе излагаме си се така, както даже ако си го бяхме поставили за цел, пак нямаше да успеем: явно някак простотията ни си иде отвътре и съвсем спонтанно… а пък управниците, като същинска еманация на душевността на мнозинството от простодушния народец, са най-ярко въплъщение не само на българската простотия, не само на нашенската наглост, но и на българския инат…

Други пък пишат за днешния протест, който пак излиза с доста аморфни и разтегливи искания, крайно силно стоплящи сърцата на Дмитрич и Гоце. Дори г-н Радан Кънев пише (Интересни времена):

"... а най-късно до средата на лятото да свалим крадливото и некадърно правителство на Тройната коалиция..."

Крайно се удивих на такава мекушавост, и написах следната кратка реплика:

Налага се да възразя. Ако чакаме "средата на лятото", тогава вече няма защо да сваляме крадливото правителство; то само ще си даде оставка поради свършването на мандата му!

Ако има смисъл изобщо да искаме оставката на това доказано вредно за България правителство, то това трябва да стане (подобно на това както стана в 1997 г.) колкото се може по-скоро, в срок най-много до месец, което пък ще доведе и до предсрочни избори. Аз не мога да разбера какви са тия хора, уж протестиращи, които все още имат някаква надеждица, че това калпаво правителство може да реши някакъв проблем; и защо в такъв случай да го търпим чак до юли?!

Ако още днес протестиращите не издигнат искането за оставка на правителството, то това означава, че самите протести категорично ще загубят рационалния си смисъл - и тогава човек трябва да е пълно куко за да иде да протестира за нещо, което е мътно и неясно като гъстата мъгла!

Това е, стига толкова. Нещо тази сутрин не ми се пише, изписах се вече. Нека други да пишат. Замислям се вече да се откажа изобщо да пиша този блог. Писна ми. Аман от всичко. Аз каквото имах да кажа, го казах, никой не го чу. Само завист, подлости, кариеризъм, лицемерие и злоба срещам около себе си и съвсем рядко - известно благородство. Само радостта на враговете ми ме кара да продължавам: не искам да им дам повод за такова ликуване. Но не крия че съм крайно обезсърчен. Дано днешният ден ми даде известно основание за оптимизъм: дано повече хора отидат на протеста. Дано ама се боя да не се случи точно обратното...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Ясна и твърда позиция против антиевропейските атомни игрички на Първанов, Дмитриевич и на руско-българската енергийна мафия

Публикувам изявление на лидера на опозиционната дясна партия ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ, чиято принципна и разумна позиция срещу "атомната инициатива" на Президента Гоце Първанов, на правителството и на руско-българската енергийна мафия изцяло споделям:

Ще направим изявление пред медиите във връзка с кампанията, подета от г-н Първанов и от управляващите за отварянето на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй”.

Първо искаме да напомним пред вас, че споразумението за затварянето на блок III и IV беше постигнато и сключено по време на преговорите по затварянето на глава “Енергетика” от министър-председателя Симеон Сакскобургготски и г-жа Меглена Кунева като главен преговарящ. Те, за да подпишат това споразумение за предсрочно затваряне на блокове III и IV не се съобразиха първо с мандата, даден им от Народното събрание за преговорите и след това нарушиха решение на Върховния административен съд.

Но договорът за присъединяване на България включва и споразумението по глава “Енеретика” като своя неотменна част. Този договор е подписан от г-н президента Първанов.

Затова основният въпрос, който трябва да се постави в момента на Първанов, е: той оттегля ли се от договора, който е подписал. И нека да не обяснява, както се опитва, че нуждата на българина го кара да го прави. Защото това, което се предлага в момента за обсъждане в Народното събрание е, ако кризата продължи. А кризата идва от спрените доставки на газ, а не от недостатъчна електроенергия. Електроенергията е достатъчна в смисъл такъв, че се и изнася – около 600 мегавата електроенергия на час. В този смисъл кризата не е за ток, а е за газ. Такава криза имаше.

Ние виждаме в този опит желание да създадат антиевропейски настроения. Един вид, добрият Първанов и добрите управляващи или поне част от тях се опитват да решат проблемите на българския народ, но Европа не дава. Това е опит да се защити едно провалено управление и да му се създаде алиби за последващи санкции. “Европа е необективна – това казват Първанов и БСП. Европа е необективна към нашето управление и затова ни налагат тези санкции.” Изключително опасна карта се разиграва пред очите на цялата българска общественост! Изключително опасна, защото това е опит да се забрави стореното от Русия, която причини 15-дневна криза в България, спирайки доставките на газ, и негативизмът да се насочи към Европейския съюз. А ЕС в последна сметка помогна да се реши въпросът за газа и да започнат доставките, поставяйки под натиск и руската, и украинската страна. Без европейското съдействие и без европейския натиск нямаше да има това споразумение.

Заради това Демократи за силна България по никакъв начин няма да подкрепят подобна грозна политическа игра, изцяло насочена за вътрешна употреба и целяща да даде алиби на управляващите, да даде обяснения за техните избиратели през февруари, когато бъдат наложени нови санкции върху българското правителство, заради корупция и заради некомпетентност.

Това е нашата позиция. Най-лесното разобличаване на това, което казвам, е да бъдат упълномощени Първанов и Станишев веднага да отидат и да отворят III и IV блок и ще ги видите и двамата в абсолютно нелепа ситуация – няма да могат да обяснят защо не могат да направят каквото и да било. Това е най-лесният начин да се разобличат. Освен това в документа, който предлагат да се обсъди е казано “ако продължи кризата”. А криза в момента няма. Няма причина, след като са тръгнали газовите доставки, няма никаква причина ситуацията да бъде наречена “криза”.

Има криза, но това е криза на лошото управление. Криза, причинена от лошо управление, довела България до “изолатора”, до провал на европейското членство, до липса на средства, за да бъде възстановена страната и да бъде подкрепена да излезе от кризата, в която се намира.

Има и финансова криза. Ние сме предупредили за нея още преди четири-пет месеца. И сме искали да се направи нещо. Такива кризи има. Но те по никакъв начин не са свързани с това, което се прави.

(Цялата ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ след заседанието на НР на ДСБ, дата: 20-01-2009 можеш да прочетеш ТУК)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Нерадостни размисли и тъжни предчувствия в навечерието на националния протест на 21 януари

Известно е, че на 21 януари - само седмица след като полицията и жандармерията биха мирните протестиращи, и то, наред, кой където и когато сварят - е насрочен нов национален граждански протест. Тия дни се разбра, че един от протестиращите е починал в полицията - и нищо, мълчание, медийно и всякакво. Сякаш около нас се крещи, и то така: голяма работа, умрял някакъв си човек там, всеки ден умират хора?! Жалко е че масовият човек не реагира на такива неща, или реагира доста избирателно...

Логично е за тази една седмица да има радикализиране на духовете, пък и на исканията на протестиращите. Аз лично не забелязвам обаче такова нещо, което, признавам си, ме разочарова: протестът върви към "спихване" (ако ми позволите да употребя знаменитата думичка на всичкологът-министър Н.Василев, изречени по повод на учителската стачка).

Вместо ясни и твърди искания организаторите на протеста вече пишат... прошения. Чета тази сутрин Декларация от обединени студентски, природозащитни, майчински и земеделски организации и движения, внесена официално в Народното събрание с входящ номер ПГ 928-00-5/19.01.2009 г. Прочетете я и вие, пък си я и оценете както сметнете за нужно. Аз я оценявам като крайно примиренческа и беззъба. Аз лично за такова нещо не бих излязъл да протестирам. Докато протестиращите на площада крещят "Оставка!" и "Избори!", което значи оставка на цялото доказано вредно за страната правителство (пък и дори оставка и на Президента, създател на това правителство!), техните "водачи" са се осмелили най-коленопреклонно да искат оставката само на... министър Миков! Е, няма да я получат, ако не го знаят, пращам им хабер да го узнаят. Като управляващите видят че така плахо молиш в прошение, и то най-беззъби искания, никой няма да благоволи да ти обърне внимание. Така стават тия неща драги ми "водачи на националния протест"!

Оня ден Пирински благоволи да приеме същите тия "водачи", не знам дали сте гледали репортажа. Аз го гледах и констатирах това. Народът отвън крещеше "Оставка!" и пр., а "водачите", крайно впечатлени от жеста на "великия държавник", само дето не се бяха превили отдве от чинопочитание. Той високомерно разговаряше с тях, а те, крайно поласкани, в такт кимаха с глава и се съгласяваха. Вече се усещаше, че те самите, понеже този прием свидетелстваше, че един вид и те самите вече са се преродили, санким са възвисили до хора от "големото доброутро", бяха станали меки като памучец. Даже една репортерка попита студенския лидер "Абе, чувате ли какво искат хората на площада, какво стана сега тук с вас, що всичко забравихте?!", а пък студентският лидер, развълнуван от приема, даже не можа да схване въпроса й и смутолеви нещо невнятно.

Пирински ги бил почерпил с кафе и те, от благодарност разнежени крайно и прочувствено, съвсем забравиха за какво са дошли; явно са му били много благодарни за благоволението му да говори с тях. Имам чувството, че ако самият Гоце ги покани на кафе, те дружно всинца ще идат да се запишат в несъздадената още (дали?) президентска партия. А пък протестиращите им събратя без замисляне ще ги обявят за "лумпени" и за "рушители на благоденствието на нацията". Туйто, нашенска психология... не случайно го е казал мъдрецът: "Пази Боже сляпо да прогледа!".

Група блогъри пък са излезли с инициатива "България е наша, а не ваша!". И техните искания са доста половинчати, но поне са по-ясни. Наименованието на инициативата звучи крайно двусмислено обаче: не е време сега някои да се опитват да приватизират България. Този призив отблъсква, щото тия, дето станат "по-наши", дето стоят отпред и най-силно крещят "България е неша, а не ваша!", това "не ваша" може да се разбере като отнесено към тия, дето са по-назад, дето още не са се вредили да отидат при "най-нашите". Това "наше" и "ваше", когато се отнесе към политически теми, звучи крайно грозно, понеже отдавна е дискредитирано: ако Гоце и компания, т.е. управляващите досега си правеха с България каквото им скимне, понеже си мислеха, че тя е тяхна, то кризата на доверието няма да се реши със "смяна на собственика". България е на всички български граждани, а не на някаква групичка, претендираща за положението на "най-наши". Аман от самозванци, мъчещи се да приватизират и осребрят недоволството, носещи се като някакви щастливи избраници на случая. Аман и от интелигентско блогърско високомерие, грандоманщина и от толкова пошла парвенющина. Абе какво да пиша повече, неяснотата и бъркотията на нравствените понятия у нас е пълна...

Когато гражданите протестират без да са наясно какво точно искат, или пък когато протестиращите, с оглед да запазят "единството" и "аполитичността", т.е. пределно широкия "народностен спектър на гражданското недоволство", и по тази причина издигат скопени, половинчати, "общоприемливо звучащи", т.е. беззъби искания, властта тогава ликува. Ликува, понеже съвсем не се чувства застрашена: пет месеца ще минат в дандърми ако примерно някой изобщо обърне внимание на искането Миков да подаде оставка. А пък знаем как комунист обикновено си подава оставка, и какви мъчни процедури и дебати ще се развият в Парламента по повод на неговата оставка. И ето ти, шест месеца загубено време, а изборите дошли; Гоце пък услужливо ще ги насрочи тогава за август, нашенецът ще оди тогава за риба и на море вместо да гласува, и ето ти наесен пак със същите управници воглаве! Да ги питам тогава тия водачи на сегашния бунт къде ще ходят да се крият като докарат работите до такъв жалък край?! Или може би точно тази е целта?!

Аз затова сега ги питам тия "водачи на протеста": като искат оставката само на Миков, на какво основание простиха на ония, на другите министри, заради които България понесе такива щети, примерно министъра на околната среда, на земеделието, на транспорта, министъра на образованието и кой ли не още?! Нима не е ясно вече и на гаргите в България, че всички министри вкупом трябва да си идат?! А тук най-страхливо се иска оставката само на един Миков! Е, добре, дори Миков да си я подаде (което, разбира се, няма да стане!), но да речем си я даде съвсем хипотетично: И КАКВО ОТ ТОВА, позволете да попитам, ДРАГИ МИ "ВОДАЧИ НА ПРОТЕСТА"?! Какво ще постигнете с това?! А пък другите им искания са така пожелателни, че и Гоце, и Дмитрич, и Доган най-вече сигурно подскачат от радост като ги четат, а нищо чудно и казачок да играят като гледат какви кротки и скромни водачи на "възмутеното гражданство" си имаме!

Спирам дотука. Аз залагам на едно: че гражданите на площада не са толкова мекушави и сервилни като водачите на протеста и ще продължат да настояват за най-радикални промени: оставка на правителството, нови реформаторски избирателни закони под дружния натиск на улицата и на парламентарната опозиция, нови избори, ново мнозинство от проевропейските десни партии, а пък руските мекерета най-после да отидат за дълго в опозиция. Толкова е просто да се разбере какво сега е нужно на всинца нас. Дано протестиращите от улицата го разберат по-скоро и дано имат мъжеството да го наложат първом на своите "водачи", а пък после и на властта. В това ми е надеждата. На това залагам. В това вярвам. За това и съм готов да работя.

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Вестник "Ченге", пардон, в-к "Труд", предприе поредна (платена) морална акция

Аз разбрах за днешната ченгесарска акция на "Труд" от Бареков, който явно също участва в акцията, който явно също е получил нещичко, щом като с такъв мазен глас обяви за "скандалните разкрития" във в-к "Ченге" днес. Готов съм да се басирам с всеки, че Слави Трифонов тази вечер ще сложи поантата в акцията, щото и той няма да пропусне сгодния случай да намаже некой и друг лев от поредната антикостовистка ченгесарска акция.

А Бареков този път надмина себе си, най-гадничко и мазно прочете поръчаното му, но, за жалост, така преигра, че ефектът явно ще е точно обратен; тия, дето му плащат, нима не разбират, че вече е толкова изхабен и противен, че си хвърлят парите хептен на вятъра?!

Аз обръщам внимание на плоския ченгесарски номер просто защото той е симптоматичен: ченгетата, мутрите, олигархията пак най-много ги е страх от... Костов! И по тази причина нанасят удара си отново срещу него, и то точно в този момент, когато има опасност десницата да оглави протестите. За да се предотврати тази грозна евентуалност, някой щедро е платил на винаги готовите да направят нещо мръсно медийни ченгета. И ето, самата Валерия Велева най-велеречиво почва да се възмущава; но тя, горката, понеже е толкова проста, всичко, що каже и напише, директно показва, че го прави по поръчка и за, разбира се, парици; заглавието на развълнуваната бележка на мадам Велева е "Обединената десница - търговско дружество":

И каква стана тя - очакваното обединение на десницата у нас се превръща в създаване на търговско дружество с явно наддаване. И основите му са положени от самия Костов, който вече заяви, че иска да се върне в изпълнителната власт. Обединението става не на базата на качествата на хората, които ще избираме, а на лептата, която всяка една от десните партии - ДСБ, СДС, БНД, РЗС и Обединените земеделци, трябва да внесат в общата каса на кампанията.

Финикийските знаци определят и мястото в листите, и квотата на партийно представителство. Това е написал Командира! (Виж стр. 4.) Което си е ачик-ачик купуване на мандати. Такъв явен цинизъм нито един български политик не си е позволил. Костов е решил да си напазарува на едро едно ново ОДС.

Да видим сега коя от тези пет партии ще приеме офертата. Наддаването вдясно започва!

Значи така: най-богато платената "журналистка" (по-удачният израз ще е "медийна пачавра", ала понеже съм джентълмен, няма да употребя този въпреки всичко съвсем верен израз!), забележете добре, "искрено" се възмущава от "материализма сред десницата"! То нейното е същото като дърта курва да вземе произнася най-патетични и възвишени морални проповеди и сказки в полза за сексуалното въздържание, в полза на нравствения аскетизъм на юношеството!

Тя, разбира се, няма да се възмути от това, че управляващите в месец декември откраднаха 2 милиарда от излишъка, щото и тя сигур е получила нещичко от тия пари, за да си държи затворена устата по случая. Но сега се възмущава, и то, предполагам, най-вече понеже в тази разбивка за рекламна кампания (това е нещо неизбежно при избори и е съвсем законно!) на в-к "Труд" е отделена доста скромна сума!

Тия хора, впрочем, другояче освен за пари не могат да мислят; а пък това, че си позволяват да ни говорят, представете си, за морал, това, че си позволяват да се представят едва ли не за "морални стожери на нацията и човечеството", а пък особено това, че се надяват, че някой наивник или дремлю ще се върже на приказките им, показва категорично, че у нас наглостта на подлеците и презрението им към наивниците са стигнали до съвсем колосални мащаби. Днешната колективна "морална акция" на безскрупулните ченгета и медийни наглеци, на мизерниците под наем показва точно това...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Антиевропейският, проправителствен и пропрезидентски контрапротест на руско-българската енергийна мафия

Вчера, на 18 януари, се проведе "спонтанно" и "всенародно" шествие-митинг, в което били участвали 10 хиляди човека, главно надеждни мутри, биячи и бодигарди с черни очила, докарани за целта с платени от олигарха Ковачки автобуси и мерцедеси от цялата страна. Явно в София не могат да намерят и десет човека, които да ги подкрепят, та затова организаторите добре са поработили. Туй мероприятие имаше за цел да демонстрира "пълното несъгласие на българската душа с грозната несправедливост", която "лошата Европа" наложи върху печалбите на руско-българската енергийна мафия. Да, подобни думи казал един от претендентите за "щатен примапатриот на республиката", именно вождът на ВМРО, баш ченгето от ДС, добре охраненият таварищ Красю Каракачанов:

"Блоковете на "Козлодуй" трябва да бъдат пуснати не само защото има икономическа криза и проблем с доставките на газ, а и защото върху България бе наложена грозна несправедливост."

Колко вълнуващо само, направо покъртителни думи, плаче ми се даже! Сигурен съм, че Гоце Първанов, гледайки оттам горе, от високото, от прозорците на бастиона си организирано доведения под прозорците му "възмутен народ" до такава степен се е развълнувал при тия толкова силни думи, че си е поплакал горчиво, за да оплаче така несправедливия диктат на лошия Европейски съюз, дискриминиращ така милата на сърцето му Русия. А от другата страна на ларгото пък е подсмърчал и съветският гражданин Дмитрич, който специално е чакал протестиращите, та да приеме водачите им в неделния ден, и да окаже особено внимание на "гневната нация"; преди няколко дни същият този Дмитрич избяга чак в Москва, за да се скрие от един друг протест, съвсем граждански.

Ала за протеста на руско-българската енергийна мафия, разбира се, кротко е стоял в Министерския съвет и ги е чакал: организацията, подготвила митинга, държи под контрола си даже и премиера на България, и президента, и владиците, и кой ли не: поборниците за Задунайская губерния винаги са били много, също така са били и най-щедро платени с московско злато. Сега очаквам довечера и Слави Трифонов да завопие за пускането на реакторите, щото и неговите чувства се дирижират от финансови инжекции главно от същия източник.

А забелязахте ли официозните медии как ни информираха за казионния протест? Той, представете си, бил организиран от някакво "парламентарно представено Движение НАПРЕД" - абе аз защо не си спомням такова движение да е участвало преди три години в изборите, някой спомня ли си?! Не, няма как някой да си спомни, щото туй движение просто си напазарува неколцина "народни избраници", именно от ВМРО, ЛИДЕР, ЗНС и Георгьовден, които, впрочем, са готови да се продадат на всеки, стига да даде повечко. Та искам в тая връзка да кажа на благодушния народец, който след няколко месеца ще участва в изборите: ако някой от бас, балъци неедни, подкрепи това "Движение", то явно кукувица ви е изпила акъла! Виждате ли ги как се учредяват, като си купуват депутати, нима можете да вервате на такива: ако им вервате, значи си заслужавате съдбата. Скоро, сигурен съм, щедро платените медии приветливо от утре ще зажжужат, че "Движение НАПРЕД" се ползва с "всенародна поддръжка", и ще му дадат толкова проценти, колкото, разбира се, парички се изсипят в касите им.

За отбелязване е, че "Атака" не е участвала във "всенародния протест за пускане на блоковете". Явно не се е спазарила нещо. Но тия дни трябва да се очаква, че и тя ще се включи в хора, за да се подчертае "народния характер на дълбокия български копнеж" да се пуснат не само морално, но и тотално остарелите съветски реактори, които обаче са дойна крава за руско-българската енергийна мафия, потънала в пълен аморализъм, в корупция и в несрещана арогантност.

В тази ситуация силите, от които зависи бъдещето на България, общо взето вече се конфигурираха: проевропейски ориентираното демократично гражданско общество и подкрепяните от различните крила на руско-българската олигархична мафия управляващи, които работят против същинския национален интерес. И то като най-грозно спекулират, баламосвайки емоциите на наивниците, именно че уж се били загрижили за "евтиния ток", за "евтината газ" и за съвсем безплатната дружеска прегръдка на зажаднялата да ни стисне в обятията си ухилена руска мечка. В тази съдбовна ситуация всеки българин трябва да се определи на чия страна е. От това кои сили ще надделеят ще зависи пътя на България в 21-ия век. Длъжни сме да надмогнем реакцията на проруските антиевропейски носталгици и да запазим мястото на България сред проспериращите и свободни европейски държави.

Тия от нас, които са за този спасителен път на България нека да имат добрината да дойдат на гражданския митинг пред Парламента на 21 януари - седмица след като арогантната власт у нас показа грозното си комуноидно и кръволюбиво лице сме длъжни да й покажем, че не се страхуваме и че не сме се отказали да се борим за достойно бъдеще. И също да покажем че за нашата България ще направим онова, което трябва, което е наш дълг: нашата България е крайно време да се очисти най-решително от корупцията, от нравственото разложение, наложено на страната от управляващата руско-българска мафия, т.е. нацията ни да застане на здравите основи на автентичната демокрация и на пълноценната гражданска ангажираност с бъдещето ни, та да потръгнем напред, за да излезем от това тресавище, от това мъртвило, в което ни натикаха в последните години.

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Цар Путин Первый Газовый

(Без комментариев: все ясно!)

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Една инициатива на наши сънародници от Германия в защита гражданските права на жертвите на полицейския терор от 14 януари

Наши сънародници от Германия, обединени като ФОРУМНО ОБЩЕСТВО „ДЕ ЗОРАТА” излязоха с много добра и навременна инициатива. Тя е във връзка с потребността да се реагира някак по повод на полицейския терор от 14 януари, когато много мирно протестиращи граждани бяха брутално разпръснати, бити с палки, гонени, арестувани и съдени само заради това, че осъществяват своето конституционно и демократично право на протест. (Впрочем, при тези полицейски насилия спрямо граждани един човек, участник в протеста, дори умря в полицейския участък!)

Ето за какво точно става реч, препечатвам тяхното открито писмо, изпратено до институцията, която е в правомощието си, пък и в задължението си да защити гражданите от своеволието на органи на държавната власт:

ДО ОМБУДСМАНА
НА Р. БЪЛГАРИЯ
Гиньо Гочев Ганев
ул. Джордж Вашингтон № 22
София 1000

Г-н Омбудсман,

През изтеклите няколко дни станахме свидетели на множество репортажи от българските и чуждестранните медии, форумите и блогосферата, както и интернет, чрез които можахме съвсем ясно да наблюдаваме масови правонарушения над мирни граждани, извършени от униформени служители на МВР.

Наличието на институцията, която оглавявате и заеманата от Вас длъжност на