Министърът-отворко Божо, или агент "Телериг Великолепний", показа крещящото си презрение към "шибания народ", който още го търпи

Когато преди време писах, че популизмът съдържа като свое основно смислово ядро презрението към народа, сиреч, оня, който е яростен популист като нашите днешни управници и най-вече като г-н Премиера, такъв няма начин също толкова яростно да не презира народа, мнозина или не ме разбраха, или промучаха, че това не било така, т.е. рекоха, че моя милост се била занимавала с "шарлатанства" и спекулации.

Но ето че последният случай, имам предвид изявите на отворкото-министър Божо Димитров (агент от ДС с кличка "Телериг"), прекрасно илюстрира верността на мисълта ми, на онази преценка, според която презрението спрямо народа е органична част от същината на наший съвременний популизъм.

Народът бил "шибан", ама това не бил народът, а пък бил "археологическият народ", и прочие, вий всички знаете как отворкото Божо се оплете като герест петел в кълчища. Явно някои така се самозабравиха, че наглостта им мина всички граници; изявата на Божо е точен симптом за истинското, за същностното отношение на днешното популистично управление на България към "народа", който, от друга страна погледнато, в мнозинството си е напълно достоен да бъде наричан "шибан народ" и как ли не още. За което е потвърждение обстоятелството, че по-голямата част от същия този народ си избра за управници тъкмо тия, които сега показват високомерието и презрението си, наричайки го тъкмо "шибан народ".

Ами как няма да е шибан един народ, щом си избира за управници точно такива, които и преди, и сега, редовно го прецакват и шибат, пък народът-мазохист сякаш стене от удоволствие?! Ето че всичко си отива на мястото и всеки си получава заслуженото: а пък шибаният народ ще продължава да търпи и Божо, и ментора му Бойко, с което именно и ще покаже, че е твърде много шибан, т.е. че си заслужава дефиницията, с която "професор" Божо го удостои.

Божо се изпусна, за което ще му дърпат дебелите, охранените от плюскане на много пържоли уши. За миг спря да шикалкави и да се подмазва на народа и показа истинския си лик. Същият този народ има една поговорка, която е уместна в случая: "Пази, Боже, сляпо да прогледа!". Е, народът сам направи такива като Божо и Бойко да прогледат, нека сега да ни се погаврят, та да осъзнаем що сме направили. Всичко, казах, в крайна сметка си отива на мястото, т.е. истината рано или късно тържествува. Е, по-заспалите народи като нашия мъчно разбират това, ала все някога ще го разберат.

И какво друго изръси отворкото-министър Божидар Димитров? Чета на едно място, че бил изрекъл ето този шедьовър, предавам думите му в преразказа на един човек, който също като мен ги е чул по телевизията; аз ги чух, но не можах в първия момент да асимилирам какво точно казва, правейки се на отворко: "Днес устатият министър стигна по-далеч. Изрази недоволство от българките, които отишли да видят мощите "голи, сложили нещо на зърната на циците"... Така не ходели дори и "най-долните курви-рускини", които "слагат забрадка и тогава"." Преди време пък Божо беше заявил нещо такова (не ми се търси сега за да го цитирам точно, но смисълът е верен"): "Вий само си направете църква, аз мощи ще ви осигуря! На всяко село или град, в което хората си построят църква, аз ще им намеря мощи!". Он, Божо де, както изглежда, е почнал да развива доходен бизнес с "мощи", правени от пържолите, които оглозгва всеки ден при обилното си министерско хранене...

А пък злоупотребата и грозната гавра на тия атеисти със светини на вярата, правена с фалшивия патос на "смирени разпространители на православието", т.е. на съвременната руско-ченгесарска идеология, е толкова екстравагантна, че човек трудно може да я квалифицира, да намери точната, подходящата за случая дума. А хора, които си позволяват да се гаврят със светини на вярата, за такива няма нищо свято, такива могат да се погаврят с всичко. И тогава какво остава да се погаврят с народа, който ги търпи, наричайки го "шибан"?! Няма нищо по-естествено и логично от това, какво се чудим тогава на наглостта им - та тя си е в реда на нещата?!

Добави в Svejo

Отново за успешното продаване на идеи

Искам да поразсъждавам по темата „Как се става продавач на идеи?”, която поставих в блога си, ала която, изглежда, остава неразбрана – няма никакви отзиви. Нормално е, на кой му се мисли в тази горещина. И то, представете си, да мисли за друго, а не за море, разголени жени, за студена, изпотена бира, за салатка и за всичко друго, както си му е реда из нашите предели. Ала ето, моя милост иска да поразсъждава за нещо не съвсем обичайно, а именно, за продаването на идеи.

Не зная дали схващате, но в израза „продавач на идеи” – и, респективно, „продаване на идеи” – има една подмолна абсурдност, на която именно се дължи особеното звучене на тия изрази. Която, струва ми се, се долавя или поне усеща даже от тия, които не са склонни да се замислят. Ето на какво се дължи тоя абсурдистки нюанс в упоменатите изрази.

Идеята по същество е нещо безценно – как тогава да бъде продавана?! Безценното пък, както показва самата дума, е онова, което няма цена. Как тогава да може да станеш продавач на идеи – или да се занимаваш с продаване на идеи – след като идеята няма цена, сиреч, е безценна? Как ли ще се продава онова, което няма цена, което е безценно? И за какво ли може да бъде продадено, след като при покупко-продажбата винаги се разменя нещо за нещо; явно не за пари се разменят идеите, а?

Тия неща, имам предвид нещата от рода на безценните, явно няма как да се продават, нищо че, както учат практичните люде, „всичко в този живот се купува и продава”, или „всичко си има цена”, или „всичко е стока”. Да, ама не: явно има неща, които се разпространяват по друг начин, не чрез банална покупко-продажба.

Нека да размислим по-основателно. Ето, да речем, моето съзнание е родило някаква идея, в резултат на което аз мога да кажа, че имам идея, че в съзнанието ми има някаква „моя идея”. Щом претендирам, че идеята е „моя”, явно искам да й наложа статута на моя собственост; аз я владея, разполагам с нея, мога да направя каквото си искам с нея. И какво да правя, какво се прави обикновено, когато съзнанието на този или онзи е овладяно от някаква идея?

Но нека да обърна внимание и на още нещо друго, много съществено според мен. Рядкост е това в нечия глава да се роди автентична идея. Мнозина даже съвсем не разбират що е идеята. Те смятат, че идеята е просто мисъл, но това съвсем не е така. Идеята, автентичната идея е нещо велико, което трудно може да се опише с думи. Идеята се чувства с цялата душа, не само с мисълта, съзнанието, ума. Идеята има силата така да овладее душата, че този човек, под мощното й въздействие, един вид да се прероди, да стане съвсем друг. Ето на това обстоятелство се и дължи безмерната ценност на идеите. Следователно е същинска рядкост нечия душа да роди оригинална, изцяло своя идея, щото това раждане е равносилно на чудо, на духовен поврат и прочие.

Но да не се задълбочавам прекалено. Имам идея, тя ме е завладяла, как тогава да тръгна да търся начин да я „продам”? И за какви пари бих могъл да я продам ако ми хрумне екстравагантната идея да стана „продавач на идеи”?

Идеята е нещо такова, което напира да бъде споделено. Човекът, завладян от идея, търси друг човек, на който да я предаде. И я предава съвсем безвъзмездно, един вид, като я сподели, душата му поне малко се облекчава, понеже иначе е прекомерно натоварена в огромната, казахме, мощ на идеята. Значи при „размяната” на идеи, първо, не участват пари, т.е. е глупаво да се говори за „продажба” и пр., а идеята, оказва се, се подарява, при което и подаряващият, и получаващият идеята, се чувстват еднакво окрилени и облекчени, т.е. облагодетелствани. Щото несподелената идея мъчи душата на оня, който е бил овладян от нея.

Значи идеите ги подаряваме. И оня, която подарява идея, не обеднява, напротив, си остава също толкова богат, а дори, може би, се чувства още по-богат. Ако имаш някаква стока, като я продадеш, получаваш в замяна пари; или си успял да направиш успешна сделка, т.е. стойността на получените пари е по-висока, или пък, както казваме, си се „минал”, т.е. си се ощетил, сиреч, сделката за теб е неизгодна. При подаряването на идеи няма как да се „минеш”, а интересното е, че и подаряващият, и получаващият идеята еднакво се обогатяват.

Понеже душата на подаряващият се чувства още по-богата като разпространява идеи, по-богата е от съзнанието, че е подарила нещо безценно, и то ей-така, за нищо, и при това не е обедняла – прекрасно е това чувство, не знам дали сте го усещали. Може би нещо подобно чувства безкрайно щедрият и истински богат човек, който подарява на някой пари – ако изобщо примерът е уместен, щото подаряването на пари не подсилва, а отслабва оня, които ги получава; щото наготово дадените пари служат за опорочаването, за отпускането на този човек; получаването даром на пари е предпоставка този човек за в бъдеще да става все по-беден, докато подаряването на идеи съдържа в себе си парадоксалността, че никой не обеднява, напротив, всички се обогатяват – и даващите, и получаващите.

Ето защо продавач на идеи всъщност няма как да бъдеш, стига „продаването” тук да не се смята за нещо съвсем алегорично. Излиза, според законите на света, в който живеем, подаряващият такива безценни неща, каквито са идеите, е пълен глупак, непоправим идиот, наивник, а пък и прахосник; ала според законите на един прекрасен духовен свят, за който не всички имат сетиво, подаряването на идеи е нещо прекрасно и възвишено, защото, както казахме, по този начин нараства духовното богатство на всички, на човешките същества изобщо.

Е, разбира се, някой, особено в наши условия, може да крие, да държи само за себе си някаква идея. У нас се боят да не би някой да им открадне идеята. Да, у нас, представете си, дори идеите могат да се крадат. А как да откраднеш идея, след като оня, който ти я съобщи, е истински овладян от нея, но оня, който я „краде”, без подобно овладяване, просто краде кухата форма на идеята, краде нещо безжизнено, което не може да му свърши работа?!

Примерно някой „капиталист” да разкаже на друг човек как точно е забогатял. И какво, това значи ли, че тоя, който чуе неговия разказ, ще му окраде идеята и на тази основа и той ще стане баснословно богат? Разбира се, че няма да стане: при някои хора дадени идеи работят, при други не работят.

Примерно сега аз да почна да се страхувам, че някой може да ми окраде идеята за новата книга, която пиша сега, именно, книгата „Жизнени стратегии”. Той може да окраде кухата форма, някой и друг израз, но никой на този свят не може да напише тази книга така, както аз мога. И затова е съвсем глупаво да се страхуваш в тази област от „крадене на идеи” – некадърникът не може да направи онова, което може талантът, способният човек, в чиято душа се е родила съответната идея.

А въпросът за това как става така, че някои идеи при дадени хора работят, а при други – не, е любопитна тема, за която може би ще запиша разсъжденията си скоро, а може би и никога няма да ги запиша. Ще ги запиша ако се сетя да го сторя, което обаче не е сигурно, понеже имам и други планове, та съвсем не зная кое ще надделее.

Добави в Svejo

Що е "турбо-селянтия"?

Този израз го чух вчера на площада в село Еленово, Новозагорско, където в момента се намирам - и, така да се каже, си почивам (е, и работя, ала това е отделна тема). Минахме по площада, по който кротко си пасяха кокошки, пилета, пуйки. Жега, задушно, пълна тишина, абе идилия, какво да говорим повече.

Та там, на нагорещения от слънцето площад, моят приятел, брат на жена ми, се срещна със свой познат, младеж на 22-23 години. Ръкуваха се, и той, както е обичайно в такъв случай, го попита:

- Как е, малък?

А оня млад човек направи една гримаса и отговори:

- Остави, не питай. Тук, както виждаш, е пълна турбоселянтия! Не просто селянтия, а турбо такава!

Младежът, дето каза това, изглеждаше интелигентен и напълно съвременен, от т.н. интернет-поколение (след това се оказа, че двамата познати поддържали контакт и по интернет). Учел в Пловдив. Явно по тия причини оценява атмосферата в селото като такава. А на мен, кой знае защо, ми харесва, чувствам се чудесно.

Дали пък не съм станал "турбоселяндур" щом толкова ми хареса тия дни да живея на село? И то не какъв да е турбоселяндур, а душевен такъв - което, изглежда, е най-лошото...

Добави в Svejo

Относно идейната, концептуалната страна на проекта „Свобода – личност – идеи”

Нека като работен вариант (или условно) да наречем така нашия проект: „Свобода – личност – идеи”. Искам тук да съобщя някои възлови тези или моменти, които да очертаят същността на предложението.

Аз до този момент съм работил в няколко посоки, които обаче са обединени от следното концептуално ядро, съдържащо поне следните компоненти:

● Да помагам на съвременния човек (днешните българи, младежта особено) с оглед на това да се овладее от едно ново съзнание, пропито от ценностите на истината, доброто, свободата, личността, красотата;

● Да подпомогна разрушаването на стереотипа, на манталитета на несвободното съществуване под диктата на държавата, който имаме в наследство от комунизма;

● Да способствам за растежа на личностните сили на индивидите – душевни, духовни, мирогледни, ценностни;

Или, накратко казано, водещото в моите инициативи досега е било да помагам за насърчаването на растежа на свободната личност, т.е. на едно съвременно, необремено от антиценностите и дефектите на комунизма, европейско по дух съзнание, понеже съм се водил от разбирането, че съзнанието, душевно-ценностният и нравствен компонент, е водещото и решаващото за промяната в сферата на съществуването, на живота или битието.

За реализацията на идеята си съм работил в следните направления:

● Създаване на Центъра за развитие на личността HUMANUS с всичките негови дейности и инициативи, представа за които може да се добие от блога на самия Център;

● Непосредствена работа с младите в преподаването на философия, психология, етика, философия на правото, като по всичките тия предмети съм разработил и издал учебни помагала, в които съм провел своя принцип за практическо и личностно насочвано самообразование – с оглед развитието на способността за самостоятелно осмисляне на проблемите;

● Написване и издаване на поредица от книги, насочени към една по-широка аудитория, в които съм провел същите онези принципи, съответстващи на водещата за моята дейност цел или идея;

● Вече пета година редовно водя няколко тематично различни блога, насочени към провокиране на общественото мнение с оглед по-цялостното осмисляне на реалностите, в които съществуваме, а също така и на нашите противоречиви и многолики реакции спрямо тях; разбира се, последователно провеждам една строга и стройна система от възгледи, които отговарят на политическата и практическа философия, която, по мое убеждение, е жизнено потребна за съвременните българи – с оглед постигането на адекватност спрямо изискванията на съвременността и промяна на нашите реакции;

● Създаване на философското списание ИДЕИ (в книжен формат, 120-140 страници, излизащо 4 пъти в годината), което е еще една трибуна за разпространение на ония възгледи, които по моя преценка имат съдбовно значение за растежа на съзнанието на съвременните българи;

● Създаване на книжния информационно-аналитичен вестник ГРАЖДАНИНЪ, който има за цел разпространяването на същите идеи сред българите, които не ползват интернет;

● Създаване на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, който води просветителска дейност за разпространяването на същите тия ценности.

Аз лично виждам възможността за по-нататъшно развитие и продължаване на вече започнатото като се използват още по-добре възможностите на интернет с оглед концентриране в ясно определена точка на всички тия активности, като акцента падне върху търсенето на по-ефикасни начини за въздействие върху съзнанията и разпространението на идеите сред по-широки кръгове – особено в средите на съвременната българска младеж.

Това е в основни линии. Разбира се, нещата са изкристализирали достатъчно в тия близо 25 годишни усилия; работата сега е просто да се постигне по-голяма близост и адекватност спрямо изискванията на съвременността – и потребностите на днешните българи.

Добави в Svejo

За излъчването на позитивни настроения от блоговете и медиите

Един читател на блога от няколки дни ми пише много интересни писма; за жалост не пожела да дам публичност на кореспонденцията ни. По тази причина ще представя един от основните проблеми, които обсъждаме в писмата си. Ще прибегна, както е коректно, до цитирането на неговата позиция, а пък след това ще ви предложа своите разсъждения по проблема. Та той ми пише между другото ето това:

В българските медии масово се налагат идеите, че, виждате ли, това е България (Абсурдистан) и тук нищо не може да се развива, а всичко става по трудния начин. Всички са маскари, всички крадат, всички са корумпирани, няма никаква надежда за нас, бягайте от тази страна. Във всяка емисия новини се улавя тази нотка на обреченост. Пораженчеството струи. Наслагва се едно тежко чувство от десетилетия и сякаш нищо не може да се направи от нас, а трябва някаква външна сила да ни спаси.

От Вашия блог струят подобни чувства. Оптимизъм няма, има нещо друго, което повече прилича на непримиримост, отколкото на оптимизъм за мен. И двамата знаем, че нещата няма да се променят сами и че няма нищо оптимистично в прогнозата за следващите няколко години. Политическа импотентност, тежка икономическа криза, засилваща се морална деградация, страшни демографски проблеми и какво ли още не. На фона на това почти няма какво да ни зарадва и да ни даде кураж да се борим и да очакваме нещо по-добро. Дори някак си комунизмо-социализмът с всичките си почитатели да изчезне пак смачкания български народ няма да се надигне и да поеме по правия път. Никога не го е правил самостоятелно, дори през освобождението.

Хората имат нужда да им се покаже, че можем съвсем реално да настигнем другите страни, че имаме качествата да бъдем на страната на успяващите, да получаваме добро възнаграждение, да избираме по-добри управляващи и да вземем съдбата си в собствени ръце. Самото отричане на комунистите или на мутрите на Бойко или на седесарите на Костов е до болка познато на хората. Всички знаят, че Гоце е предател и че Бойко е мутра, но не им пука. Повечето казват, че синята идея умряла. Не е умряла идеята, просто хората, които я подкрепяха, се отказаха. Замениха я със старата идея, че някой друг трябва да се погрижи за тях.

За да се постигне промяна трябва медиите да образоват населението и да им показват, че целите им наистина могат да бъдат изпълнени: други страни с лекота ги постигат и не е нещо невъзможно. Само когато спре да се натяква мисълта, че всичко е обречено и в България нищо не може да стане както трябва, ще се появи надежда за просперитет. Хората трябва да надигнат глава и да станат двигател на промените. Един Костов не може да промени съдбата на народ, който сам не иска промяна и не вярва в нея.

Това между другото пише този човек, да го наречем г-н Г. Смятам, че е напълно прав и че поставя много важен, бих казал дори базисен проблем. Той ме съветва да променя, тъй да се рече, „идейната линия” на блога и да започна да пиша от позицията на една позитивна нагласа. Та в тази връзка ми се иска да кажа следното.

Неговото – пък и, възможно е, на много други хора – впечатление, че аз в блога си сея негативни емоции, в някакъв смисъл е, предполагам, основателно, но в друг смисъл нещата не стоят точно така. Аз безброй пъти съм писал, че за мен водещото е истината, че тя е критерият; следователно, щом самата действителност не дава основания за особен оптимизъм, то аз не мога да си кривя душата за да стана някакъв откъснат от реалностите сеяч на добри и позитивни чувства. От друга страна има един нюанс, на който искам да обърна внимание; за целта пък ще публикувам откъс от моя отговор на неговото писмо:

В блога си аз най-вероятно ще продължа да бъда себе си, понеже той ми дава така потребната свобода да бъда напълно искрен, без да се преструвам, без да се правя на позитивен, на интересен и пр. Човек трудно може да промени личността си на моите години; възможно е хората да искат, да имат потребност от текстове и анализи с предимно позитивно излъчване, сигурно е така. На никой не му е приятно съзнанието му да бъде превръщано в "кошче за душевните отпадъци", за негациите и лошото настроение на този или онзи.

Аз ще помисля по проблема за позитивното излъчване на текстовете и ще експериментирам в тази насока. Но искам да посоча, че във всички, дори и в най-отчаяните ми анализи има скрита, поставена на заден план позитивна страна; ала явно нещата опират до това тя да не е просто имплицитна, а да се изведе на преден план, да се експлицира. Работата значи опира до смяна на акцентите. Смятам, че много може да се направи в това отношение.

Това между другото писах на този човек. Проблемът, струва ми се, е очертан. Той се докосва да други, още по-значими въпроси от рода, примерно, на този: как философията може да влезе в пълноценен контакт със съзнанията на т.н. „масови хора”, да им повлияе с нещо, да ги подкрепи в опитите им да се ориентират в реалностите и в проблемите на живота. И много други такива съществени моменти могат да се открият.

Трябва да се прецизират важни моменти като гъвкавост на подходите, динамика и гъвкавост на стила, на излъчването, „плътност” на емоционалната наситеност и пр. Аз за себе си съм разбрал, че като пише човек трябва да бъде пределно откровен, естествен, честен; това може да прави неприятно впечатление на мнозина, но пък аз не бих пожертвал тия съществени и водещи неща и да почна да се преструвам и да се правя на какъвто не съм само и само за да почна да бъда харесван от "интернетния народ"; впрочем, пълно е в интернет с „позитивни хора”, чиято единствена мисъл е как да се харесат на възможно повече индивиди.

Мен пък точно това изобщо не ме блазни, казах, че за мен има много по-важни неща от външния успех или от признанието от страна на „широките народни маси”. Има си хора за всичко, аз пък съм длъжен да не изневерявам на себе си. Дори и с цената на риска никога да не стана „любимец на народните маси”. Такива, впрочем, любимци, си имаме предостатъчно, имаме си ги в изобилие. Бойко пък, разбира се, е безспорен кумир на цялата нация.

Ако трябва, за да се харесам на народа, да заприличам на него, нека по-добре да умра...

Добави в Svejo

Оферта до управителя на ИЗТОК-ЗАПАД за издаването на книгата за философията и стратегията на образованието в България

Здравей, г-н Козарев,

Искам да те попитам нещо, което е много важно за мен: възможно ли е до 15 септември тази година да издадем една брошура под заглавие ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, която да е в обем от около 140 страници и в тираж 500 екземпляра – и колко пари ще ми струва тази брошурка? Представям си тази книжка като едно съвсем икономично, направо бих казал бедно издание, на най-евтина хартия и прочие, досущ както най-беден е нейният предмет, именно, българското образование - пък както са бедни и неговите труженици. Много те моля да изчислиш цената на това издание, та да видя как да осигуря средствата за излизането на брошурката до края на август.

Тази малка книжка всъщност е съкратен вариант на моя книга под същото заглавие, която вече съм публикувал в интернет. Но прецених, че в момента издаването на цялата книга в книжен вариант не е уместно, ала брошурката може да свърши много по-добра работа – най-вече заради краткостта си. Ако успеем да я издадем до 15 септември ще бъде чудесно, за да можем да я връчим на „г-н Министъра”, който, както изглежда, няма никаква идея за това какво точно следва да се промени в българското образование. А пък за воля да го направи да не говорим. Е, ние ще му дадем безвъзмездно така потребните идеи, пък да видим дали това ще го извади от летаргията му – и от любуването на самия себе си, на което се е отдал с такава сладострастност.

Аз ще помоля чрез блога си хора, причастни на българското образование, да подпомогнат излизането на тази брошурка. Ако не се намерят такива, ще направя всичко възможно да ти се издължа за издаването й във възможно най-кратък срок. Това е в основни линии. Като резервен вариант брошурката би могла да излезе като 4-та книжка на списание ИДЕИ, което трябва да излезе до края на септември, живот и здраве да е, но това не е желателно.

Изпращам ти и файла с проверения и редактиран окончателно текст, за да можеш да определиш по-точно колко страници ще бъде самата брошура (книжка).

С поздрав и пожелание за хубави дни: Ангел Грънчаров

(Днес изпратих това писмо до управителя на авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД, г-н Любен Козарев, и рекох да го публикувам и в блога, понеже има една част от него, която може - евентуално - да заинтересува някои от неговите читатели.)

Добави в Svejo

Покана за дискусия на тема "Как се става успешен продавач на идеи?"

Днес поличих интересно писмо, касаещо ситуацията около моите инициативи: блогът, списание ИДЕИ, ЦЕНТЪРЪТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА, книгите, които към написал и издал, ГРАЖДАНСКИЯТ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, в-к ГРАЖДАНИНЪ. Не мога без съгласието на автора да публикувам неговото писмо, но пък моя отговор мога да го публикувам сега, а пък ако той разреши, утре ще публикувам неговото твърде интересно писмо. Ето какво му отвърнах тази сутрин:

Здравейте, г-н Г.,

Много Ви благодаря за интересното становище, което наистина много ме подпомага за да си дам сметка за реалната ситуация в сферата на това, което правя. Аз много съм се питал къде ми е грешката, та нещата не вървят както би следвало, но все не откривах причината, Вие ме насочвате да мисля във вярната посока по този проблем. Ще се постарая да осмисля нещата по-цялостно и най-вече да си направя нужните изводи за промяна на стратегията и на тактиката си.

Напълно сте прав, че би следвало да публикувам седмично много по-малко текстове, за да могат да бъдат осмислени и коментирани на спокойствие. И за да привлекат известен интерес. Не зная защо Ви се струва, че пиша на "висок стил", аз се опитвам да пиша съвсем популярно, но вероятно впечатлението Ви е напълно вярно. Трябва да се науча да стана успешен продавач на идеи, за момента идеите ("продукта") са налице, ала купувачи съвсем няма. Тоя продукт, именно идеите, у нас по начало не върви, но трябва нещо да се измисли, за да може да почне да се пласира. Щото публиката (купувачите) са привикнали да оценяват идеите като нещо съвсем ненужно, а това съвсем не е така.

Разбира се, моя блог е насочен предимно към младите, би следвало да поставям и специфични за тази аудитория проблеми, правил съм го, и ще продължа да го правя. Ако обаче ми се наложи да избирам между популярност и стойностност, никога не бих избрал първото, жертвайки второто. По начало във всички епохи философските идеи не са се ползвали с особена популярност, това важи най-много за по-близките епохи, а пък за бездуховни нации като нашата това обстоятелство, а именно, че ценностите и идеите съвсем не се пласират сред широката публика, е характерно в максимална степен. Едва ли може да се обърне ситуацията в полза на идеите и ценностите, т.е. едва ли философ като мен ще може да стане успешен конкурент на Азиса и пр. в съблазняването на публиката; пък и аз сам не ща мои фенове да ми станат почитатели на Азиса, щото жертвата, която трябва да направя за да се случи това, е прекомерна и не ми е по силите.

Философията винаги е била нещо елитарно, моята идея, за която работя от десетилетия, е философията да проговори на обикновен човешки език, да казва разбираеми за мнозинството неща, но ето, че за Вас, оказва се, това мое намерение си е останало неразбрано и нереализирано. Вероятно има предел в осъществимостта на някои неща, но ще опитаме да го преместим поне малко в посока на по-широката възприемаемост на философските идеи и ценности. В тази връзка много ще ми е интересно как ще възприемете книгата ми ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, която по мое намерение би следвало да може да се чете от всеки, и за мен е много важно да разбера степента, в която съм постигнал това.

А пък за това, че текстовете ми са пропити и прогизнали от песимизъм, вероятно сте напълно прав, и тук е възела на проблема изглежда, макар че аз лично не се възприемам като краен песимист; но на Вас така Ви е прозвучало, така сте го възприели и почувствали, което е нормално. В много отношения съм оптимист и други хора пък са ми казвали, че съм безнадежден оптимист, подхвърляли са ми забележки от рода "Ей, ти кога ще порастеш най-сетне?!" и пр. Струва ми се, че човек трябва да е позитивно настроен, но да не е непременно вятърничав оптимист, щото все пак следва да сме на първо място реалисти. И като самата реалност не дава големи основания за оптимизъм, тогава как да сме оптимисти при това положение?

В историята песимизмът винаги е бил по-задълбочената, по-философската нагласа, щото философията винаги има по-големи изисквания към съществуващото, а пък нефилософски мислещите хора сякаш са били склонни повече към някакъв безпочвен оптимизъм. Както и да е де, ние, хората, слава Богу, сме различни и така трябва да си остане, а пък да се месим в интимните душевни нагласи на този или онзи изглежда не е позволено.

Та това е в общи линии на пръв поглед моята реакция. Благодаря Ви за откровения коментар, за мен той е много полезен и ме провокира да търся промяна в стратегията и тактиката на поведението си. Ще се постарая да внеса корекции в тематиката на блога, да видим как ще се възприеме промяната.

Разбира се, не очаквам, пък и не се старая да бъда харесван от всички или пък не ме блазни някаква външна популярност, не това е главното при заниманията и намеренията на философите. На мен ми се струва, че нищо не пречи да дам публичност на нашата обмяна на мнения в блога, ако сте съгласен, бихме могли да публикуваме тия писма там, за да се види как ще реагират хората, макар че сега периодът не е благоприятстващ за подобни сериозни дискусии. Като начало ще публикувам моя отговор, а ако сте съгласен, пишете ми, ще публикувам после и Вашето толкова важно за мен писмо.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете хартиения вариант на най-новото списание навсякъде, в книжарници, по репове, в книжни борси и пр., където се сетите, за да принудим някак книжарите и търговците на едро да си свършат работата - и да го доставят на неговите читатели.

ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО на списание ИДЕИ

Още информация: Развитие на идеята за списание ИДЕИ

Представяне на новото философско списание ИДЕИ по ПО-тв

Абонамент за 2010 година

Добави в Svejo

"Първанов е защитник на социално-онеправданите и на здравия разум в политиката" - майко мила, наглостта на някои дали изобщо има предел?!

Препечатано от Как импотентността създаде нова ниша за Георги Първанов, автор Йордан Матеев

Кольо Колев е социолог, когото асоцирам с професионална, интелектуална и морална импотентност. Президентът Георги Първанов е най-вредният човек за икономиката и просперитета на България, който за разлика от шимпанзето (което в 50% от случаите би уцелило правилното решение на въпрос с две алтернативи), винаги е на грешната страна.

Вижте какво казва Кольо Колев за Георги Първанов:

Засега нямаме такъв субект, но определено бих казал, че има много сериозна политическа ниша и бих казал социална ниша, това е нишата на здравият разум определено. Много хора усещат дефицит на здрав разум в политиката, отново се връщаме на някакви такива гръмки противостояния, някакви шаблони.

Случи се нещо много важно, нещо много болезнено за хората и Първанов се яви говорител на това нещо, говорим за промените в трудовоправното законодателство, отмяната на отпуските, историята с отпуските, историята с покачването на пенсионната възраст, всичко това естествено се отразява и Първанов се явява защитник в крайна сметка на много хора, които се чувстват ощетени от всички тези неща.

Той се явява пряк изразител на опозиционното, така че съвсем естествено той заема тази ниша и се опитва малко или много, от една страна дистанцирайки се от БСП, от друга страна незаявявайки своята по-скоро центричност, отколкото противопоставяне в ляво-дясно, да заеме позицията именно за това, което тази ниша, за което има дефицит, а това е усещането на здрав разум в политиката.

Гади ми се и от Кольо Колев, и от Георги Първанов. Ако Първанов е здравият разум и алтернативата на провалящия се вече Бойко Борисов, нищо добро не ни чака.

Добави в Svejo

Трагедия: селата у нас обезлюдяват, в повече от 300 села или няма нито един живеещ човек, или живеят само 1, 2 или 3 човека!

Според данните от изследванията на Националния статистически институт „в 148 български села няма постоянно живеещи хора”, а „само през миналата година обезлюдените села са се увеличили с 4”;

Съгласно изследванията на Националния статистически институт „според данните от регистъра към края на миналата година у нас е имало 43 села, в които живее само по един човек. Други 54 населени места са с двама души, а 33 – с трима. С 4 и 5 жители са съответно 42 и 39 селища. Общо в 509 населени места у нас жителите са 10 или по-малко”;

Според данните от изследванията на Националния статистически институт „села без нито един жител в България” са: Баблон, общ. Смолян; Балабанчево, общ. Сунгурларе; Балалея, общ. Дряново; Банчовци, общ. Ихтиман; Бедрово, общ. Черноочене; Бижовци, общ. Велико Търново; Билкини, общ. Дряново; Богдановци, общ. Ихтиман; Богданско, общ. Елена; Бойник, общ. Крумовград; Бойчовци, общ. Велико Търново; Бостаните, общ. Чупрене; Бочковци, общ. Велико Търново; Будилци, общ. Кресна; Бънзарето, общ. Мъглиж; Бързея, общ. Кирково; Валето, общ. Елена; Велювци, общ. Елена; Ветрушка, общ. Ивайловград; Владовци, общ. Трявна; Власатили, общ. Трявна; Влаховци, общ. Габрово; Вълковци, общ. Трявна; Габрака, общ. Елена; Гайдари, общ. Трявна; Ганев дол, общ. Елена; Гледачево, общ. Раднево; Горна Драгойча, общ. Дряново; Горни Маренци, общ. Трявна; Горни Цоневци, общ. Трявна; Горска, общ. Елена; Горско Писарево, общ. Златарица; Горско, общ. Ивайловград; Горяни, общ. Трявна; Градинка, общ. Антоново; Гюргево, общ. Петрич; Делова махала, общ. Златарица; Джуровци, общ. Дряново; Дойновци, общ. Велико Търново; Долен Еневец, общ. Велико Търново; Долна Маргатина, общ. Троян; Долни Маренци, общ. Трявна; Долни Радковци, общ. Трявна; Долни Томчевци, общ. Трявна; Донкино, общ. Трявна; Дряновец, общ. Чепеларе; Дрянът, общ. Севлиево; Дуровци, общ. Златарица; Дървари, общ. Трявна; Дърлевци, общ. Елена; Дъскарите, общ. Трявна; Дюля, общ. Руен; Еленците, общ. Дряново; Железари, общ. Омуртаг; Жерговец, общ. Гурково; Жидов дол, общ. Троян; Занога, общ. Петрич; Звезда, общ. Руен; Звъника, общ. Кърджали; Зорница, общ. Кърджали; Иван Димов, общ. Трявна; Иванивановци, общ. Елена; Иринеци, общ. Трявна; Калчовци, общ. Габрово; Каменско, общ. Сунгурларе; Караиванци, общ. Елена; Карандили, общ. Елена; Киселковци, общ. Трявна; Китка, общ. Руен; Коевци, общ. Трявна; Кокорци, общ. Рудозем; Колишовци, общ. Габрово; Колю Ганев, общ. Трявна; Конарското, общ. Трявна; Косилка, общ. Дряново; Крайполе, общ. Антоново; Кръстеняците, общ. Трявна; Кукля, общ. Дряново; Къртипъня, общ. Дряново; Къшле, общ. Трън; Лесиче, общ. Елена; Лешко пресои, общ. Троян; Лисец, общ. Самоков; Малиново, общ. Севлиево; Малки Българени, общ. Дряново.

(Из публикацията на Я.Янков под заглавие БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНОЦИД -2010 г.)

Добави в Svejo

Дали пък "мъдреците" от Тотализатора, смятащи, че целокупната българска нация се състои все от идиоти, малоумници и балъци, не са напълно прави?!

Много се уплаших да не би непотърсените пари от големия джакпот да са били мои; участвах с фиш тогава, и понеже маркототевщината ми е развита в извънредна степен, си помислих, че нищо чудно печелившият фиш да е бил мой, а пък при проверката му да съм направил, разбира се, фаталната грешка. Вчера изминаха 45-те дена, в които трябва да се потърсят парите, а никой не си ги е потърсил - що ли така?

Тази сутрин обаче на едно място чета, че истинският маркототевец, дето не си взе милиончетата, бил от Ловеч, там бил подаден печелившият фиш. Олекна ми, успокоих се, а иначе бях започнал сериозно да се тревожа, смятайки, че чак такъв балък мога да бъда само аз; оказа се, че имало по-големи балъци и от мен самия, което действа успокоително. Но в тази връзка се питам: що за човек е оня ловчанлия, който е пуснал фиш, спечелил е 6 милиончета и нещо, обаче не си е проверил фиша, не е разбрал, разбира се, че джакпотът е негов, и ето, проигра, загуби шанса на живота си?! Как е възможно да има чак пък толкова заспали хора у Нашенско, нима изобщо е възможно по тази земя да крачат чак пък такива балъци?

Има нещо доста подозрително в цялата тази история. Психологически погледнато не е достоверно да подадеш фиш в тираж, където има огромен джакпот пари, а пък после да забравиш да си провериш фиша - възможно ли е да има чак такова пословично малоумие по тази земя? Или пък щастливецът-олигофрен си е загубил, представете си, фиша - възможно ли е и това? На мен ми се струва че е напълно невъзможно, и явно тия, които ни пробутват такава версия, ни мислят за пълни малоумници; а ни мислят за пълни малоумници, понеже не просто се надяват, че ще им повярваме, нещо повече, сигурни са, че ще им повярваме.

Смятам, че това е симптом, че Спортният тотализатор наистина преценява, че целокупната българска нация се състои все от непоправими идиоти, малоумници, балъци и олигофрени - щом ни пробутват тази версия, че някой от нас е спечелил 6 милиона и половина и не е отишъл да си вземе парите! Питам се обаче: дали пък мъдреците от Спортния тотализатор не са напълно прави в тази своя преценка?!

Моя милост участва в тотото - не съвсем редовно, а само чат-пат, когато има по-голям джакпот - просто поради отчаяние, понеже имам напоследък една единствена идея, и тя не е идеята на всички българи, а именно, да забогатея, да стана милионер; моята идея е да намеря пари, за да продължа спокойно да издавам списание ИДЕИ. Щом като гений като великият Достоевски цял живот си е мечтал по някакъв начин да му падне поне един милион, за да има свободата да пише каквото му е присърце, то какво остава в такъв случай за нещастник като мен?! Разбира се, имам правото и моралното оправдание да търся всякакви начини да спася най-доброто, което съм създал в този живот, а именно, философското списание ИДЕИ.

Ех, мечти, мечти! От няколко месеца търся всякакви начини да намеря тия 600-700 лева, които са необходими за издаването на следващата, на септемврийската книжка. Молих в блога, апелирах, правих акции, промоции, подарявах от книгите си, какво ли не, даже от Доган поисках малка трохичка от двете му милиончета, взети за "консултации", ала не, оказа се, че по никой начин не може да се трогне сърцето на нашенеца и той, обезумял, да вземе да стигне до дързостта да се откъснат от сърцето му некое и друго левче за една такава вятърничава кауза, а именно, издаването на едно списание за "духовните неща". Не, твърд е нашенецът като скала, няма никаква грешка: абсолютно никой не се трогна от моите апели!

Нещо повече, всички до един "приятели на блога" се скриха като плъхове в миши дупки, и дори се погнусиха от моята наглост да искам от най-святото, което българинът има, а именно, от неговите левчета, които, впрочем, са предназначени, естествено, за жизнено и екзистенциално много по-важни неща, именно, за кебапчета, за ракийца, доматки и пр.

И цялата тази ситуация ме принуждава да плюя на всичко и от всичко да се откажа, щото наистина ми писна да се мъча нещо да направя, и то без никаква подкрепа отникъде! Нима е толкова трудно да се намерят неколцина човека, които дори като "съсобственици" да издават едно философско списанийце, за което на три месеца се искат някакви си 700 лева; неколцина могат по-лесно да отделят от залъка си тия пари, аз сам обаче не мога, щото живея от най-мижава учителска заплата. Не, няма никой обаче, който да дръзне да помогне, май само аз съм идиотът, а всички са благоразумни прагматици. И наистина взе да ми писва само аз да съм идиотът; но поне хубавото е на цялата работа е, че съм упорит идиот, няма да доставя това щастие на природопопулацията да се откажа съвсем и от всичко, ще продължавам да бутам скалата си по нанагорнището, пък да видим докъде ще стигна.

Но както и да е, сам не зная защо пиша тия неща, явно съм взел да превъртам; нищо чудно да съм станал пълен фантазьор, затуй по-добре да млъкна; и то завинаги, та да миряса светът от такъв проклет дразнител като мен; но казах вече, тия думи ги подхвърлям ей-така, само за да внеса малко радост в нечии сърца. А иначе добре знам, че няма да се откажа никога, е, поне докато съм жив де, щото в това отношение думата "никога" е съвсем неуместна...

Добави в Svejo

"Притури се планината" - за Бог да прости на певицата Стефка Съботинова

Добави в Svejo

Он, нашият (п)Резидент Гоце Първанов, е самоходна двукрака реклама не само на АЕЦ "Белене", но и на другите руски енергийни проекти

Попадам тази сутрин на кратък коментар под заглавие "Путинизмът е в нас - тук всички пътища водят към Белене" с автор Иво Инджев, който е толкова верен, че ме принуди да реагирам и да наруша намерението си поне за малко да спра да се отдавам на политически анализи; ето ивоинджевия коментар, който е кратък, но затова пък, казах, напълно верен, и също така под него можете да прочетете и моя коментар; правя всичко това, за да помогна колкото мога, или поне малко, за разпространението на истината из нашите родни предели; в които, впрочем, истината изобщо не се цени, напротив, из нашите родни предели се цени предимно и само лъжата:

“Галъп интернешънъл - България” измерила, че 55 на сто от българите искат АЕЦ “Белене” да бъде завършена. Само 11 процента били против. Изследването е поръчано от в. “Класа”, където днес, 1 август 2010 г., в централните новини на Би Ти Ви, препоръчаха да го прочетем.

Каква верига от “случайности”!

Андрей Райчев, един от собствениците на агенцията, “случайно” е съдружник на олигарха Красимир Гергов в осъществяването на проекти за голф игрища. Гергов “случайно” е съсобственик на Би Ти Ви и “случайно” притежава в. “Класа”. Двамата “случайно” са близки на президента Първанов. А той “случайно” се натиска да услужи на Путин и е нещо като самоходна реклама на АЕЦ “Белене.”

Не е случайно, че тук няма конфликт на интереси. Защото те се преплитат и допълват. Може да е противозаконно, но е закономерно. Такава е волята на безволевите хора, които населяват тази територия, която случайно все още се нарича България.

На което моя милост нямаше начин да не реагира; ето какво написах там, в блога на Иво Инджев:

Този израз, а именно "Първанов е нещо като самоходна реклама на АЕЦ “Белене”" е чудесен и напълно верен; той, или по-скоро он, нашият (п)Резидент, е самоходна двукрака реклама не само на АЕЦ "Белене", но и на другите руски енергийни проекти, той е също така ходеща двукрака реклама на руските интереси в България изобщо.

Той е ходещ двукрак пълномощник на Русия по управлението на Задунайская, и то тъкмо в периода, в който страната ни уж е член на ЕС, което е истински скандал: Русия благодарение на продажници на същинския български интерес като него превърна България в унило пасящ, невчесан, беден и презрян руски троянски кон в Европейския съюз и в НАТО!

Ала какво друго да очакваме, та друго изобщо не можеше да се случи, щом като допуснахме агент на ДС, филиал на КГБ, да стане държавен глава на България; ченгето-президент направи това, което е правило винаги: предаде българския държавен интерес на господарите си в Кремъл. Той това може, за това е обучен, друго той съвсем не може, а пък нещо добро и изгодно за самата България да направи не само че не може, напротив, то е пълен абсурд, то е непредставимо за човешкия разсъдък.

А пък че путиновите креатури, като се почне от Гоце, лъжат постоянно и друго освен да лъжат не могат, то това си се знае, то си е в реда на нещата и изобщо не е чудно; и че лъжат също си е напълно в реда на нещата; лошото обаче е, че има идиоти из Нашенско, които се поддават на нескопосаните им ченгесарски номерца, че се връзват на лъжите им - ето това е най-лошото...

Добави в Svejo

Вярно ли е, че съвременните момичета се интересуват най-вече от марката на колата на партньора си и от дебелината на портфейла му?

Впрочем, снощи, на масата под лозницата, въодушевени от хубавата домашна ракия със салата от свежи краставици и домати, откъснати от градината, проведохме дискусия със сина ми (на 21 години) и неговия батко, вуйчо му (32 годишен, ергенче) на крайно важна тема: за съвременните момичета, девойки и жени, за това какво по-точно искат те от живота и как изобщо го разбират. Младите поддържаха тезата, че сред съвременните момичета почти не можело да се намери вече свястно, скромно, добро, възпитано момиче, което цени не друго, а тъкмо личността, качествата на партньора до себе си, а преобладавали тъкмо някакви плиткоумни, но хитри същества, които ламтели само за пари, коли, разкош и, разбира се, за разврат.

Такова било тяхното впечатление, такава била водещата тенденция в по-младия женски свят. Ужасен материализъм и прагматизъм владеел душите на тия иначе външно прелестни създания, чиято душа обаче била, общо взето, страшна пустиня. Впрочем, аз съм чувал подобни думи и преценки и от други младежи, знаете, че професията ми е такава, че постоянно общувам с млади хора. Та ето в тази връзка поспорихме, а пък с моите ученици, по тяхно предложение, всяка година обсъждаме тема, формулирана от тях самите, която звучи така:

Вярно ли е, че съвременните момичета се интересуват най-вече от марката на колата на партньора си и от дебелината на портфейла му?

Моята теза беше... хайде засега да не казвам тезата си, за да не предрешавам нещата, понеже сега ми хрумва да обявя началото на една дискусия в блога ми по тия, така да се рече, нравствени проблеми на съвременната младеж, на съвременните млади хора. Вие лично как смятате, какво мислите по поставената по-горе тема, споделяте ли теорията на много млади хора, че съвременните момичета се впечатляват предимно от материалните, от видимите с просто око неща, че са обърнали гръб на другите, невидимите за очите, но затова пък много по-значимите, на духовните неща, сред които на най-почетно място стои тъкмо любовта.

Защото ако са прави тия младежи, дето така възприемат душевните импулси на днешните девойки (на тяхното мнозинство), то ще се окаже, че като цяло сред днешната младеж, и сред момчетата, и сред девойките, се ценят предимно такива неща като сексът, и то именно чистия, физиологичен секс, без чувства и влюбване, без трепет на душите, а само по подтика на хормоните; също така, изглежда, ценят най-вече парите, колите, развлеченията, безделничеството. Има ли обаче донкихотовци сред сегашните млади, които все пак усещат, че материалното и плътското не е всичко, че ако човек заложи предимно на него, едва ли ще постигне някога бленуваното щастие и така потребната ни пълноценност на съществуването?

Та ако искате, може в това лятно време да се откъснем само от баналностите на българската политика, да си дадем известен отпуск по тия теми, и да разгледаме ето такива човешки и нравствени въпроси, които за мен лично са много по-интересни и важни от всички други. Аз лично смятам, че женската душа е вечна загадка за мъжете, че тя за мнозина мъже дори е пълна тайна, а пък също така голяма част от мъжете са склонни да подценяват жизнената потребност за мъжа да вникне в тайните, алогизмите и парадоксите на женската душа. Трудно може да се разгадае от мъжете какво точно тласка движенията в женската душа, какви са нейните най-съкровени стимули и мотиви. Та в тази връзка ще ми е много интересно какво мислят тъкмо дамите, щото те би трябвало да имат по-цялостен контакт с интимното на това, което нарекохме "женска душа".

Ако пък млади момичета минат и се зачетат в този блог, ще ми е също много интересно те да кажат как възприемат този толкова сериозен упрек срещу тяхната генерация, а именно, че мнозинството от тях са потънали в най-вулгарен материализъм, прагматизъм и са стигнали до най-обикновеното и грубо използвачество. Мисля, че тия въпроси са интересни и важни и са добра тема за осмисляне тъкмо през лятото, когато, под влиянието и на климата, на времето, на самата природа, особено пък на морето ние, хората, сякаш се настройваме именно на тази вълна: да се наслаждаваме на живота, да се любим, да се радваме, да сме щастливи и прочие.

Но как да го правим истински, ако не разбираме първо самите себе си, особено пък и това, което искаме и желаем, и то не само с душите си, ами и с телата си, а най-вече пък онова, което ни е най-потребно и най-значимо?

Добави в Svejo

Съвременният живот е станал такъв, че няма как човек да избяга в природата и то за дълго; ала ако можеше, би било прекрасно!

Напуснах Пловдив: намирам се в родната къща на майката на моята съпруга, в село Еленово, Сливенски окръг (на 20 км. от Нова Загора). От вчера съм тук, ще постоя около седмица. Ще помагам за правенето на ремонт на къща, която е строена през 1927 година, която е солидна и здрава, но се налага известно модернизиране. Разполагам с мобилен интернет, което все пак е нещо.

Но най-интересното е, че, потопен в омайващия рай на природата - градината около къщата е поне два декара, с всякакви дървета, а пък селото тихо и почти безлюдно - за мен времето почна да тече иначе, а и съвсем не ми се пише; явно се иска пренастройване.

А иначе има страхотни условия за уединение и за писане особено не по текущи, "злободневни" теми, а по сериозни, по-дълбоки, философски проблеми. От друга страна има и нещо друго, което не ми помага много-много да се съсредоточа: морето е на някакви си 120 километра само! А тук съм с млади хора - синът ми и братът на моята съпруга, студенти - които постоянно ми говорят, че е престъпление да не се отиде до морето. Добре че финансовият проблем и при тях, и при мен е крайно тежък - те не можаха да си намерят работа поне за лятото - та явно ще си стоим тука, на село.

Впрочем, десетина холандски семейства са си купили къщи в това село, т.е. селото нищо чудно в един момент да придобие характер на холандска колония. В което няма нищо лошо. Природата тук е великолепна, възхитителна, чудесна. Престъпление е да не й се радват човешки същества, а пък дали са холандци или каквито и да било, това няма абсолютно никакво значение.

Някаква италианска фирма - говорят из селото - била купила училището, в което има и спортна зала, пък и се състои от две големи самостоятелни масивни сгради, с намерение да го направи модерна туристическа база. Разбира се, понеже не е стопанисвано от години, дворът му се е превърнал в същинска джунгла. В този двор през прословутите деветдесет години на миналия век съм прекарал много време с малкия ми тогава син, а как времето се отърколи, малкото сияйно детенце вече е млад мъж за женене, а пък моя милост става все по-солиден и напредващ в пребиваването си на този свят философ.

Добре че ние, философите, общо взето живеем не в този свят, а пребиваваме в един много по-красив духовен свят, в който и за който времето нищо не значи, та ходът му затова съвсем не ме вълнува.

Та значи вече съм на село, ала имам намерение да продължа за водя блога си. Той е станал сякаш част от мен - а пък и аз съм част от него, може би най-значимата част. Вярно, че интернетът ми е слабичък, ала все пак става; много е по-добре от нищо. Впрочем, дали е по-добре съвсем не е сигурно.

Понеже така ми се искаше да се откъсна изцяло от Мрежата, и то поне за месец, за да събера сили, да освежа съзнанието си с нови впечатления; явно обаче съвременният живот е станал такъв, че няма как човек да избяга в природата и то за дълго. А ако можеше, би било прекрасно!

Но пък нищо не пречи да се съчетават тия два свята: природния и виртуалния. Ето, аз имам намерението да опитам да ги съчетавам, както, впрочем, винаги съм го правил. Е, оказва се, че вече доста съм затънал във виртуалния свят - впрочем, той ми дава възможности, които реалния свят не ми дава - но пък никога не съм се откъсвал от природата, от истинския все пак свят.

А пък да си мобилен, да умееш да се пренастройваш, да си гъвкав е нещо твърде важно за света, в който сме поставени. За да го постигнем, просто трябва да го практикуваме всеки ден.

Добави в Svejo