Кратко представяне на моите книги:
►Универсумът на свободата ►Еротика и свобода ►Изкуството да се живее ►Изворите на живота ►Тайнството на живота ►Изкуството на мисълта ►Животът на душата ►Лаборатория по философия ►Страстите и бесовете български ►Преследване на времето ►Българската душа и съдба ►Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България
07 септември 2010, вторник
Изглежда министрите на Бойко, начело с премиера, са си обявили оспорван конкурс за най-голяма и най-вредна глупост, която могат да направят
В Блога на нервната акула прочетох хубав коментар, озаглавен Фантастични чудеса!. Много верни констатации открих там, примерно тази:В държавата на безкрайните чудеса и необятната дивотия:
- ще спрат автобусните линии между градове с жители, по-малко от 30000. Няма да има повече директни рейсове от София до Банско, Боровец, Албена, Созопол, Несебър и така нататък. Нова стратегия за развитие на туризма. И още по-нова за корупция на ДАП и Министерството на транспорта, тъй като министърът ще отдаде безбройните нови линийки с конкурс.
И т.н., изброява още няколко други факта, за които можете да прочете там; но ето още нещо, което ми се иска да копирам тук, та да го прочетат и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Това правителство до момента се отличава с проактивната си политика за гонене на чужди инвеститори, противно на всякъв здрав разум и икономическа логика.
- Вежди Рашидов установи, че в тази държава има около 150-200 заслужили човека, и всичките естрадни певци. Освен това направи гениалното прозрение, че приносът към духовното богатство на човечеството се установява емпирично с различни мерки и теглилки по парижкия стандарт. 70 килограма миниатюра, метър и дваесе романи и 16 литра гроздова и ставаш заслужил, по-заслужил и най-народен. Хвала на такива просветители! Останалите да си плащат осигуровките.
- Кметицата (Фандъкова) уволнила и преназначила за една нощ почти целия наличен състав на общината. Целта? Да си получат хората заслужено спестените от отпуска парички. Останалите? Останалите да го духат.
И тъй нататък. Като прочетох тия уместни забележки и критики рекох да подкрепя този блогър, затова написах там следния коментар:Таман се гласях да пиша нещо за глупостта, която иска да направи министърът на транспорта, и ето че тук всичко е вече казано напълно точно. Продължавам да смятам, че министрите на Бойко, начело с премиера, са си обявили конкурс за най-голяма и най-вредна глупост, която могат да направят.
Състезанието е крайно оспорвано, засега води шибаният министър без портфейл, министър-приятеля, министъра на чудесата и на мощите Бого Димитров, след него май е "мултакът на республиката" Вежди, но и самият премиер има шанс да грабне наградата. Министърът на транспорта, вижда се, също иска да се отличи в туй състезание, а знаем какви ги забърка министърът на яденето, на саламите, на сирената, на киселото мляко. Абе съперниците са много, да видим докъде ще я докарат.
А наградата, заслужената награда, за която се борят (без да си дават сметка какво правят) е... превъзходен ритник по дебелите задници от отново излъгания избирател! Халал да са на тия, които ги избраха, те и да си им берат срама!
Ако Русия не ни беше "освобождавала", България сега щеше да е съвсем друга: силна, достойна и богата европейска нация
Някой на едно място, именно в коментарите в Свежо към статията ми Позор: Първанов грозно се погаври с великия подем на българския дух при Съединението! подхвърли едни думи, които не можах да приема с безразличие; отвърнах му, разбира се, и ето началото на една наша дискусия, която предвиждам да е гореща - ако съответно крайно заблуденият ми събеседник не се уплаши и не изчезне тихомълком; та ето какво рече той и какво му отвърнах аз:А ако не беше руско-турската война???? Каквито и да са били причините за Съединението и Руско-турската освободителна война, те имат положителна историческа роля за България!
На тия толкова неверни две изречения и твърдения се наложи да отвърна ето така:
Кои те? Кои имат положителна роля? Турците ли? Или руснаците? Обективно погледнато, турците имат много по-голяма и то положителна роля за България отколкото руснаците. Това е историческата истина, колкото и да е неприятна за ония, които вярват в някакви лъжи и митове за българската история, явяващи се продукт на русофилската, на фалшифицираща истината историография...
Пък да Ви и отговоря на въпроса какво би станало ако не беше се случило "Освобождението"; ако не беше руско-турската война от 1878 г. България щеше да има ред ползи:
1.) Мощното стопанско развитие на страната, почнало от Възраждането, и то в рамките на огромните пазари на Отоманската империя, щеше да продължи; "Освобождението" ни в икономическо отношение се оказа доста вредно и стагнира стопанството ни, защото нашите производители и търговци изгубиха вразките си с огромните пазари на Отоманската империя;
2.) Ний, българите, съвсем скоро щяхме да се освободим сами; българският въпрос щеше да се реши положително от европейската дипломация съвсем скоро, и то при малко по-голяма решимост за свобода от нацията, имаща вече порива към свобода, за който работи и за който даде живота си Васил Левски; знаете, предполагам, че Левски не е залагал на "даруваната свобода", а само на оная, която сме могли да постигнем със собствените сили - и е бил напълно прав;3.) Ако се бяхме освободили сами - това можеше да стане най-късно след края на Първата световна война при разпадането на големите империи - България щеше да запази териториалната си цялост (Мизия, Тракия, Македония); заради намесата на Русия в българския въпрос и противодействието на великите европейски сили и на Турция българския въпрос се заплете така, че в резултат загубихме не само цяла Македония, а и още много други исконно български земи; т.е. ако руснаците не ни бяха "освободили", сега българските земи щяха да се мият не от едно, а от три морета;
4.)Фаталният и изцяло зловреден руски фактор в "следосвобожденската" ни история просто нямаше да съществува; Русия нямаше да иска да ни прави "Задунайская губерния"; нямаше да имаме русофили-продажници, които за шепа руски рубли са продавали отечеството си (четете Захари Стоянов и Стефан Стамболов) и пр., и пр.
5.) България, достигнала сама свободата си, щеше да бъде достойна и с европейско самочувствие нация, нямаше да има този първороден грях на "даруваната свобода", заради който българите и българската държава преживяваха и преживяват толкова унижения; нямаше да я има потребността вечно да сме благодарни на "братушките-освободители", нямаше да я има потребността вечно да им целуваме ръцете, да им лъскаме ботушите, да им миришем партенките, да се самоунижаваме безкрайно като назоваваме всяка втора улица във всеки български град на името на руски генерал и пр.; т.е. нямаше да бъдем тази измекярска във верноподаничеството си спрямо Русия нация и държава, каквито сме сега, каквито сме били през целия период на новата българска история.
И прочие, и т.н., още много други плюсове за България могат да се изредят ако Руската империя не беше се намесила в българските работи за да ги доведе в крайна сметка до жалкото положение, в което са се намирали през цялата най-нова българска история, в което се намират и сега.Ако някой все още не съзнава злотворното въздействие и влияние на руския имперски фактор в нашия народностен живот и в нашата национална съдба, той не е българин, такъв е руско мекере и продажник.
А да кажа ли какво получихме от "второто освобождение", което сталинова Русия ни подари през 1944 г.? Искате ли? Май никой вече не нарича нахлуването на червените сатрапи и убийци "освобождение", що ли така, нали довчера също го наричахте "освобождение? Аз пък ще ви кажа, че и първото, и второто ни "освобождение" са напълно еднакво фатални и зловредни.
Тази е истината. И тя рано или късно ще бъде призната, иска се само известно време за да уврат някое дебели, твърди и празни български кратуни, натъпкани с толкова много русофилски тамян, че димят и кадят като гробищни кандилници; та задушават всичко живо у нас, което иска само едно нещо: чистия въздух на истината и на свободата.
Страдаме от някакви болнави и глупави страсти за надмощие, за превъзходство и пр., все желаем взаимно да се прецакваме - защо така бе, хора?!
Току-що получих този имейл, който отворих с ръка на сърцето, понеже наистина не съм добре и при един друг, при един жесток отговор едва ли бих издържал; слава Богу те отстъпиха и прекратиха договора; ето какво ми пишат:Подател: M-Tel - Complaint Management
Войната на нерви с Мобилтел продължава
За възникналия конфликт между мен като клиент и Мобилтел можете да научите от публикацията Модерни нрави: служител на Мобилтел се гаври с бивш свой учител за това, че му е писал някога двойки по философия!. Днес получих лаконичен отговор от служба "Оплаквания" на Мобилтел със следното съдържание:-------- Оригинално писмо --------
От: "M-Tel - Complaint Management"
Относно: RE: [#2] Dogovorni usloviya
До: Ангел Иванов Грънчаров
Изпратено на: Вторник, 2010, Септември 7 13:49:44 EEST
Здравейте, за прекратяване (смяна на срока надългосрочен договор или тарифен план е необходима молба с подпис от титуляра подоговор (за ю.л. мокър печат на фирмата), която може да бъде подадена в магазин на M-tel или сканирано копие на oplakvne@mobiltel.bg
Екипът на Мтел
Няма как, наложи се след жалбата да пиша "молба", като за да предотвратя възможността (понеже "молбата" трябва да е с днешна дата, не от по-раншна дата, не от датата, когато аз фактически предупредих М-тел за желанието си да прекратя договора) спорът ни да бъде разрешен в тяхна полза на формалното основание това, че не съм спазил едномесечен срок за предупреждение, та наложи се "молбата" ми да е по-обстоятелствена. Ето придружителното писъмце от мен до Мобилтел, което прикрепих към тая "молба":
Здравейте,
Приложено Ви изпращам исканото заявление (думата "молба" за документи от такъв характер е остатък от ерата на социализма, тя некърнява престижа и достойнството на личността, поради което вече не би следвало да се употребява).
С поздрав: Ангел Грънчаров
И сега ще чакаме да видим как ще се развият нещата. Хубавото е, че в училището, в което работя, стана така, че разговарях с една група колеги за отношенията си с Мобилтел; това беше в началото на юли; тогава им заявих, че непременно ще отида в близките дни да разваля договора си, щото съм станал пишман (преди се наложи да пиша нова жалба, понеже Мобилтел най-нагло поиска и аз също да платя за "безплатния интернет на учители", който Министерството вече им беше платило). Та днес говорих по телефона с някои от тия мои колеги, които заявиха, че ще свидетелстват ако трябва и пред съда за тия мои изказвания.
Което е начин да докажа (като прибавим и предишната ми жалба нещата стават съвсем неоспорими), че отдавна съм заявил желанието си да прекратя всякакви отношения с Мобилтел.
Светлата вяра на Президента Първанов в АЕЦ "Белене" - вяра, бронебойни патрони за която няма открити
Из "Бодрата Първанова верица", автор: Едвин СугаревБългария е държава с късмет, българите са щастливи люде (а и самият Господ Бог, както е известно отпреди повече от десетилетие, е българин). Имат си те съхранено стадно чувство, вяра в светлото (европейско) бъдеще, мъдър премиер и достоен президент...
Длъжни сме да признаем: нему най-приляга тази отговорна мисия. Защото – оказа се – нашият президент е вярващ човек. Дълбоко и съкровено вярващ. Вярно – не в споменатия вече Господ Бог, а в по-прагматични неща. В българо-съветската дружба например, поради известни стечения на обстоятелствата прекръстена на българо-путинская. В нея вярва той, както и във всичко, свързано с нея и явяващо се нейно материално изражение.
АЕЦ „Белене” например. Не е гьол тя за Първанов, съвсем не е гьол. Не е и безумен харч, както твърдят някои твърде вредни и про-западно ориентирани икономисти. Тя е дума свята, пътеводна звезда едва ли не. Предначертава светлото ни бъдеще като енергиен център на Балканите, гарантира святата и ненарушима дружба със съвет... с руския народ. Е най-важната карта, чрез която сме направили голям шлем – сиреч направил го е самият Първанов – в сложната бриджорска игра не с кого да е, а със самия товарищ Путин...
И най-важното: вярата се поддържа. Вярата в централата – чиста, свята и ненарушима. Мантрата за нейното ставане се повтаря с едно нечувано упорство – и никакви обстоятелства не могат да я оборят.
Ето го и последния цикъл, в който Пръванов буквално надмина себе си - и в първата си Първанова, и във втората си Гоцева битност. „В момента България е много по-близо до осъществяването на проекта за АЕЦ „Белене”, отколкото бяхме през последната една година.” – заяви тържествено той. И направи съответната победоносна равносметка: „След един дебат с много политически страсти, с много емоции, аз съм удовлетворен, че в крайна сметка надделяха аргументите на привържениците за развитието на атомната ни енергетика, в частност – за строителството на „Белене” И още: „Нямаме никакви основания да се съмняваме в доброто бъдеще на проекта... Оттук нататък можем да стискаме палци само да бъде защитен българският интерес и нещата да продължат така.”
С други думи – с АЕЦ „Белене” всичко ни е наред. (Въпреки че не е зле все пак да внимаваме – както си стискаме палци, да не се окаже в един момент, че сме се хванали за палците)...
Е – вярно е, нямаме си инвеститор. Вярно е и че никой не се натиска да бъде такъв. Вярно е и че централата ще струва не четири, а десет-дванайсет милиарда евро. Вярно е, че не е ясно на кого ще продаваме произведения ток, ако някой ден все пак я построим. Вярно е, че сме я проектирали в най-земетръсната област на България. Вярно е, че досега там хлътнаха към два милиарда и все пак наистина има само гьол. Вярно е, че сега се провежда конкурс за консултант, който най-сетне да реши има ли смисъл да я строим тази централа или няма смисъл. Вярно е, че да строиш ядрена централа по време на криза е като да паркираш „Ламборджини” пред своята бидонвила...Но колко струват всичките тези материална подробности в сравнение с вярата – вярата българска в светлото атомно бъдеще? Тази именно вяра подпира родния президент (и бронебойни патрони за нея няма открити).
Казват, че нощем край строителната площадка на централата се носело скърцане. Старите хора разправяли, че това били костите на избитите наблизо концлагеристи, които се обръщали в гробовете. Разбира се, това са празни приказки – тъй като, както е известно от историята, избитите там концлагеристи изобщо нямат гробове.
Позор: Първанов грозно се погаври с великия подем на българския дух при Съединението!
Аз не слушах речта на негова благородна светлост Президента - тия дни здравето не ми е бляскаво и лекарите ми забраняват негативните емоции - но защо ли не се учудвам, като чета сега какво бил казал? Може ли, впрочем, драги ми дами и господа, да се очаква друго от едно продажно руско мекере?! Нима руското мекере може да има достойнството да каже и думичка против грозната, подла, антибългарска роля на Русия в ония дни на Съединението? Няма да каже, разбира се, а ще увърта, ще лъже - ох, да лъжат и да увъртат как умеят руските имперски мекерета! - ще изопачава, подличко ще мълчи за общоизвестната коварна роля на Русия в тоя най-велик български акт! А този акт, акта на Съединението, е толкова чисто български тъкмо защото в него ний, българите, сме съумели да защитим интереса си независимо от противодействието на "освободителката". Как пророчески се сбъдват тук думите на мъченика Левски, който е обичал да повтаря: "Тоз, който ви освободи, той ще да ви и пороби!". Но България устоя благодарение на саможертвата на велики български държавници като Стефан Стамболов, благодарение на духовното наставничество на личности от мащаба на Захари Стоянов. Що Гоце не цитира поне една автентична мисъл на Захария за така близката на сърцето му - гоцевото, не на Захарий! - Русия?! Мерзост, колосална подлост, отвратително лицемерие, престъпно фалшифициране и изопачаване на историческите факти в угода на великодържавния руски интерес от тия български - "Български" ли рекох? Майчице мила?! - продажници!
Хубавото е обаче това, че Гоце за сетен път е показал на това честване грозното си лице на откровен безсрамен проводник на кремълските интереси, което е скандално предвид качеството му да е "бългаски" президент. Що нямат поне малко акъл в главите, та да мълчат гузно, няма ли поне веднъж да замълчат тия наглеци? Няма да замълчат, и ще ви кажа защо.
Защото мнозинството от природонаселението у нас ги гледа с овчедушие и с презряна страхливост мълчи и търпи. Капчица национално достойнство няма у такива хора, щом могат да търпят подобни издевателства с нашата национална свяст, с нашето човешко чувство за самоуважение и чест. Презряно малодушие владее душите, хората сякаш са претръпнали и вече се стигнали до най-лошото: да не усещат и да не съзнават гаврите именно като гаври, ето това е най-лошото. Ако имаше българи на площада снощи нима щяха да позволят на Гоце да бълва скучните си лъжливи скудоумия?! Щяха да го освиркат така, че щеше да се позамисли дали да продължава да лъже; нямаше да му дадат възможност и и една лъжлива дума да произнесе.
Ала понеже стадото мълчи, наглеците вилнеят и вече стигнаха до перверзии като снощната: руското мекере Първанов да държи "патриотична" лицемерна реч за Съединението, за онова Съединение, извършено против волята на имперска Русия, на която той самият продължава най-самоотвержено да служи! И която тогава нема капчица уважение на българския акт, та подскокороса сърбите да ни нападнат в гръб, да забият ръждясалия славянски нож в гърба на доскорошните роби, пожелали да бъдат истински свободни. Истински свободни обаче означава да сме свободни и от "освободителката" си, щото за какво освобождение може да става дума ако един господар сме заменили с друг?Гоце и такива като него, които са мнозинството от корумпирания и продажен държавен елит на днешна България, вижда се, нямат свян. За пари са способни и България да продадат на своите кремълски господари: защо Гоце е такъв упорит проводник на руските енергийни интереси у нас, от някакъв светъл идеализъм ли, от чиста платонична любов към Путин ли?! Глупости, тук става дума за пари, за гигантски комисионни, за платено слугуване; неслучайно продажниците на България са били наричани във времето на Съединението "рубладжии".
Виновни обаче за това, че наглеци като служителя на КГБ Гоце Първанов, поради глупостта и нехайството българско все още президент на България, са се разгащили така, сме ний, дето ги търпим. Не някой друг, ний сме виновните. Ако сме си на мястото, те щяха да мълчат гузно, свряни в ъгъла. А сега са най-отпред на парадите, обвеяни от власт и слава, произнасят лъжливи речи, в които се гаврят открито с нас, с България, с историческата истина, с подеми на българския дух от рода на оня при Съединението. Гаврят се с всичко свято за българите и България, което, както и да го погледнем, е същински позор!
(Забележка: Горният текст го публикувах като коментар в блога на И.Инджев - по повод на неговата статия Пореден празник под и(нди)гото на президента.)
06 септември 2010, понеделник
Църквата ни е в ужасна криза, в страшна духовна агония, което е голям грях за всички нас - защото продължаваме да търпим
Блогърът Вени Марковски е написал постинг със заглавие Църквата – източник на чалга, алчност, нетолерантност, материализъм?, който прочетох, и от който съм възхитен. Прочетете го и вие, напълно пръв е в твърденията си, а пък е намерил и подходящи свидетелства и аргументи в тяхна подкрепа. Става дума за нови невероятни подвизи на пловдивския владика Николай. Ето един момент от тази статия, който ми се вижда особено силен, понеже става дума за скандален факт, чиста гавра, за който изобщо не съм предполагал, че е възможен:“Негово Високопреосвещенство пловдивският митрополит Николай ще връчи най-високото отличие на митрополията – орден “Свети апостол Ерм”, на прокурор Стефан Янев и на кмета на Пазарджик Тодор Попов за отстояване на християнските ценности. Решението за отличието е във връзка с приетата от Общински съвет - Пазарджик Наредба за обществения ред и конкретно чл. 14 в нея, който забранява публична демонстрация на сексуална и друга ориентация на обществени места.”
А ето и част от коментара на автора за действията и изявите на неудържимия владика Николай Пловдивдски:
Да, наистина е тъжно, че самият владика иска да обединява нацията около материализма, алчността и чалгата, защото как другояче може да се тълкува това, че в нарушение на всички канони, именно по негово разпореждане биха камбаните в Пловдив за сватбата на един най-обикновен тв-водещ? А призивите му за нетолерантност към различните, за това, че те са извратени, показват, че правилно Варненският митрополит отбелязва какви неща говори в Пловдив неговият колега. Чудя се: дали народът заслужава Църквата или Църквата заслужава народа си? Какъвто и да е отговорът, той няма значение, защото двете се допълват “чудесно”.
Като прочетох тия правдиви думи, нямаше начин да не реагирам някак, ето какво написах като коментар в блога на Марковски:
Поздравления за хубавата статия, за верните и смели думи! Напълно споделям написаното, смятам, че точно така трябва да се пише по тия горещи проблеми, а не нещата да се замазват от някакво лицемерно благоприличие!
Николай мина всички граници и убедително показа, че е нещо като наш роден талибан и фанатик, на който ако му дадат власт без замисляне би пращал хора и на кладата. В тоя човек няма нищо християнско, но за сметка на това има нещо много злобно, студено, сатанинско.
Нали знаете, че същия този Николай носи скъпоценен часовник за не знам вече колко си хиляди евро, който му е подарък от неговия (и на президента Гоце Първанов) приятел, именно от олигарха Георги Гергов? Нали знаете, че същият този Николай навремето обяви великия папа Йоан Павел Втори за "еретик" и тури пазванти да не би престарелият папа по време на посещението си в София да рече да влезе в "светая светих", в олтара на храма "Александър Невски", щото ако бил влязъл, храмът щял да бъде осквернен и трябвало на се освещава наново?!?! Това са думи на "праведника" Николай, показващи, че в тоя човек няма нищо християнско, а всичко е поза и антихристиянска наглост и лицемерие.Помните ли тия по-раншни изяви на напористия "духовник", които дотолкова го издигнаха в очите на тодорживковите владици и на тодорживковския патриарх, че за благодарност съвсем млад го туриха митрополит на най-голямата духовна област у нас, Пловдивската?
Николай е носител на толкова много нехристиянска ярост и злоба защото така са го учили неговите московски наставници; аз лично смятам, че тъкмо Николай е кандидатът на Москва за български патриарх, и като знам огромните възможности на КГБ у нас, изобщо няма да се учудя, ако следващият български патриарх е тъкмо той.
Ще си получим тогава заслуженото, ще станем за смях по целия свят, щото тоя неудържим брадат дявол Николай е способен да стори такива щуротии, каквито изобщо не сме в състояние сега да предположим. Той е върл враг на европейската ориентация на страната и е яростен поборник за ново присъединяване на България към руско-азитската имперска ос.
Това исках да кажа, нещата са сериозни, а пък църквата ни е в незавидно състояние, тя се намира в ужасна криза и дори в духовна агония, намира се в крайно окаяно положение, което е голям грях за целия български народ - понеже търпи всичко това...
Безумен експеримент за оценка културното ниво на водещите на сутрешните блокове на националните ни телевизии
Изпратих имейл до сутрешните предавания на някои от главните телевизионни канали; няма що, станал съм нагъл, ама както и да е; писна ми да бъда все културен и възпитан; те сами никога няма да се сетят да представят едно списание за духовните неща, за философия и психология - понеже са заети с най-грандиозни културни теми, а именно въпроса за размера на новите гащи на Азиса и за възвишения естетичен вкус и за хурката на баба ви Гюргя! - и по тази причина най-нагло им написах ето това:Здравейте,
Бихте ли представили във Вашето предаване списание ИДЕИ, което е за ученици, студенти и за всички, които се интересуват от философия, психология, от духовните неща, от култура?
Списанието е съвсем ново, излезли са досега три книжки, до края на септември т.г. трябва да излезе четвъртата книжка.
За списанието можете да научите от неговия сайт, а също и от моя блог.
Ще се радвам да си сътрудничим за в бъдеще!
С поздрав: Ангел Грънчаров, главен редактор на сп. ИДЕИ
(Забележка: Това е експеримент. Интересното е, че списание ИДЕИ съществува от 10 месеца, и нито една от водещите ни телевизии не го е представила, преструват се, че такова списание не съществува; как пък надушиха, че нашето списание е толкова различно и как пък му организираха тоя единодушен бойкот?! Мълчат като... да не казвам като какво. А сега верва ли някой, че някой ще откликне? Аз лично не вярвам. Но ми се иска да проверя все пак. Интересно ми е. А на вас?)
Безчувственият човек в същата степен, съответстваща на безчувствеността му, се е и обезчовечил
Вчера се случи нещо твърде неприятно: както си седях зад компютъра в един момент усетих, че сърцето ми излезе от ритъм и почна да препуска бясно; моето сърце е "игриво", често прави тия неща, а се успокоява много трудно, обикновено в болница, често и с "кардиоверзио", с токов удар; ето какво немирно сърце имам аз; такова ми е заболяването де, нищо особено не се е случило. Няма как, след като се опитах до два часа сам да си вкарам сърцето в ритъм (има едни процедури в такъв случай), и неуспешно, ми се наложи да отида до спешно отделение на Държавна болница.Да завърша със сърцето, защото за съвсем друго искам да пиша в тоя пост; та сърцето ми, след като лекарите се опитаха по своите си начини (медикаментозно, по химически път) да го успокоят, в края на краищата пак не се успокои (поне малко от малко пулсът падна, от 120-130 стигна до 94), и ме пуснаха; днес отново ще ми се наложи да ида в болницата. Та ето сега дойдох до случката, за която искам да ви разкажа, заради която започнах този разказ.
Докато лежах със "система" на легло в спешното вътрешно отделение, в един момент забелязах, че докараха мъж на около 35 години, който се оплакваше от криза ("въртяла" му се главата, губел равновесие, крайна отпадналост и пр.). Сложиха го на легло до мен и почнаха да го разпитват, да му правят кардиограма и пр. Човекът, както се оказа, бил бизнесмен, сам каза това, но за него свидетелстваше и доста дебелия му ланец от масивно злато, който красеше врата му. Той разказа на лекарите следното, което, няма как, чух - и за което ви "донасям" тук, подобно на съвестно ченге :-).
Спал си цяла нощ, легнал си бил към 10 часа вечерта и бил станал "някъде пак в толкова", ама на сутринта, т.е. в следващия ден. Като станал сякаш бил някак си отпаднал, ама не обърнал внимание, понеже било нормално да се чувства така като стане сутрин. Лекарката го попита пил ли е, той отрече. Нещо друго правил ли е, нищо особено не бил правил. След доста въпроси от тоя род той най-сетне призна, че е имал скандал с жена си; каза така: "скарахме се, меко казано". Но нищо особено не се случило, после жена му направила чай, той пил една чаша. Често се случвало да се карат. Беше му неудобно на човека да говори тия неща, ала, няма как, любопитната лекарка успя да ги извади сякаш с ченгел от устата му. Забелязах с периферията на погледа си, че като говореше за отношенията си с жена си, човекът сякаш силно се изчерви (така ми се видя, макар той по начало да имаше някак си прекалено червено лице).
Почнаха да правят, казах, разни процедури на този човек за да разберат какво му е, по едно време го закараха на скенер на главата. Докато беше на скенера, лекарките обмениха мнения, даже сестрите се включиха в диспута, и стигнаха до извода, че най-вероятно жена му е сложила нещо в чая, нещо упойващо, а може би и... отрова?! Резултатите от анализа на кръвта щели да покажат истината. Лекарките и сестрите видимо се бяха развълнували от тази интригуваща история и като че ли прекалено навътре я приеха; после долових, че толкова голямото им вълнение се дължеше най-вероятно на това, че младият мъж, на всичкото отгоре, беше красив, което и обяснява вълнението им.
Когато го върнаха, една лекарка го попита може ли да звънне на жена си, за да дойде и тя, искала да разговаря и с нея. Човекът сякаш се уплаши, каза, че не ще да й звъни, нямало смисъл; бяха го докарали група негови приятели, които стояха зад вратата; пропуснах да кажа, че съвсем лошо му станало когато тръгнал с приятелите си да играе футбол, там, на игрището, разбрал, че е болен, а пък приятелите зад врата всъщност били неговите партньори в неделния мъжки футбол в махалата. Та той не пожела да звъни на жена си, което засили съмненията на лекарките около тяхната хипотеза че нищо чудно жена му ако не е искала да го трови, поне да му е дала някакво упойващо вещество в чая.Толкова по цялата случка. После го закараха някъде и не знам какво е станало; а, да, после мина някакъв лекар, който каза, че "мозъкът му бил здрав", и че най-вероятно нищо му няма; забелязъл съм, че лекарите най-много обичат диагнозата "нищо ти няма", пък и ний, болните, също много обичаме тая диагноза. Както и да е, всъщност, защо ви разказах тази история?
Разказвам ви я, понеже много мислих вчера по чутото и видяното. Ето, този човек е млад, богат, красив, а с жена си не се разбира, карат се, вгорчават си взаимно живота; не разбрах има ли деца, това е важен момент, щото ако нямат деца, нещата могат да избият в съвсем лоша посока; ако пък имат, могат да избият в още по-лоша посока; шибан живот, какво друго да каже човек, освен да употреби любимата думичка на нашия шибан министър на чудесата и на мощите?!
Но животът ний си го правим такъв, ний си го вгорчаваме постоянно, от глупост, от презрени човешки страсти, от неопитност в разбирането на другия, от нежелание да разбереш човека до себе си, да откликнеш на чувствата му и пр. За мен всички тия грозни неща, които се случват в живота ни, се дължат на едно фатално качество, което откривам във все повече хора, и това е безчувствеността. Чувствителният човек, човекът с една по изтънчена чувствителност никога няма да си позволи да се отнесе към другия до него грубо, гадно, несправедливо, обидно, и, което е най-лошото, постъпвайки така, сам да не е в състояние да усети какво точно е направил - и да си даде сметка за това как изглежда поведението му отстрани. Обиждащият, който обижда, ала е безчувствен, сам няма как да усети обидата, няма как да я преживее, да я изстрада.
Всъщност тия хора не са изцяло безчувствени, ала тяхната чувствителност е приела невярна посока, един вид се е "извратила". Такъв човек обижда, а си мисли, че това съвсем не е така, лъже, а пък не чувства срам, напротив, гордее се, и прочие, и т.н. Страшно нещо е тази безчувственост, неспособността за естествени, непринудени изяви на нашата човечност, щото чувствителността е точно това: тя е нашата възможност да бъдем човеци в истинския смисъл, да сме човечни. Безчувственият човек в същата степен, съответстваща на безчувствеността му, се е и обезчовечил, прилича на животно. Да ме прощава, но този човек вчера, който лежеше до мен в спешното отделение на Държавна болница в Пловдив, ми се струваше, че е изгубил човешкия си облик: уж е човек, прилича на човек, а се е обезчовечил, и гадното е, че сам няма как да усети това, да си даде сметка за него.
Ето такива хора, уж преуспели, всъщност на упоменатото основание са много нещастни, ала, уви, няма как да усетят това, няма как да го изстрадат, да изпитат срам, да съзрат грозния лик на собствената си безчовечност и да се ужасят, т.е. няма как и да се поправят. Това вече е същинска трагедия. Ето на такива хора много може да помогне опитен психолог, психоаналитик, семеен консултант, специалист по личностно развитие и пр. Тия хора могат да си позволят такива консултации, които ще им помогнат да преживеят значима позитивна промяна в личността и в живота си, ала те никога няма да го направят; по-скоро ще отидат при ясновидец, при врачки, но при психолог съвсем няма да отидат.Което означава, че страданието, което е разпилено в живота ни, но мнозина, бидейки емоционални инвалиди, не могат даже и да си дадат сметка за него, няма как да намалее, щом не търсим път да възродим човечността си, да се върнем при нея, да се радваме на нейните богатства. Истинското богатство не е онова, което може да се демонстрира с дебел ланец от масивно злато на врата, а онова, което е невидимо, което е скрито в гърдите, в душата и сърцето. Блажени ония, които заложат на него - и жалко за ония, които даже не подозират, че такова богатство може изобщо да съществува...
(Забележка: Впрочем, направи ми впечатление, че младият мъж, за който писах горното, в отделни моменти, изглежда от страх за живота си, страдаше, сиреч, придобиваше някои човешки черти; но в другото време си беше какъвто е, безскрупулно и безчувствено животно; ето че мъките, страданията облагородяват; колко ли са нещастни обаче ония, на които животът сервира само или предимно положителни емоции - ако има изобщо такива хора де?!)
"Храна за размисъл" по темата за Бога
Във връзка с заченалата се дискусия за Бога - виж Начало на интересна дискусия за Бога и За Стивън Хокинг и отношението му към Бог и малко собствени размишления… - реших да предоставя малко "храна за размисъл" по темата, като привеждам съответните лекции от моя курс лекции по философия, озаглавен ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (Вечното в класическата и модерната философия). Ето тия линкове и тук, та който се заинтересува от тема, да му е по-лесно да ползва текстовете:Лекция IX: СФЕРИТЕ НА БИТИЕТО
Лекция X: А БИТИЕТО СЪЩЕСТВУВА МНОГОЛИКО
05 септември 2010, неделя
Начало на интересна дискусия за Бога
Светослав Александров (който, струва ми се, е биолог по образование) е написал интересен и провокиращ постинг със заглавие За Стивън Хокинг и отношението му към Бог и малко собствени размишления…. За мен беше много любопитно да прочета написаното там, прочетете го ако желаете и вие. Разбира се, много от твърденията му звучат крайно наивно, което е обяснимо: този човек не е специалист в тази област, ала е похвално желанието му да се ориентира поне малко. В тази връзка моя милост написа там свой кратък коментар, с който предлагам да се проведе една по-сериозна дискусия по тия проблеми, та повече хора да разберат за какво всъщност става дума:Поставяте интересни проблеми, твърде благодатни за сериозна дискусия. Няма да давам оценка на изказаните от Вас мисли и твърдения, ала с удоволствие бих участвал в една дискусия за Бога, която Вашата публикация провокира. В началото искам да отбележа следните моменти, които е добре да се имат предвид, иначе просто няма смисъл да се разговаря:
● Най-напред следва да се уточни какво ще разбираме под Бог; всеки си има някаква представа за Бога, но това не е достатъчно; трябва да си съгласуваме представите и да си изработим работещо понятие (идея) за Бога;
● Това кой е изказал едно твърдение - Айнщайн, Хокинг или бай Киро от 3-тия етаж - няма абсолютно никакво значение; важно е какво именно се твърди, каква е същината на твърдението и какви аргументи се дават в негова подкрепа; много често става така, че знаменити учени в една област са абсюлютно невежи в друга област; понятието Бог не е понятие на физиката или на биологията, следователно мнението на физици и на биолози (независимо колко са велики в своите обаче области) за Бога има стойността на твърденията, които бай Киро от 3-тия етаж има за теорията на относителността (а иначе той е велик търговец тоя бай ви Киро);
● Понятието Бог е понятие на метафизиката и религията; същевременно има много човешки представи за Бога, коя от коя по-непълноценни и неверни; ето защо почвата, на която могат да се обсъждат проблеми от рода на този "Има ли Бог?" е почвата на философията и на религията (теологията);
● Да чакаме, че физиците или биолозите ще решат проблема за Бога е все едно да смятаме, че търговците на домати като бой Киро от 3-тия етаж могат да дадат революционен принос и да решат проблемите в областите на квантовата физика или на съвременната генетика;
● Който иска да мисли сериозно по проблема за Бога трябва да е наясно с досега изказани солидни разбирания, теории, концепции за Бога, които имат предимно философски характер; съобщените по-горе гледища (за атеизма, деизма, теизма и пр.) са крайно схематични, имат дилетантски характер и по тази причина не вършат никаква работа;● Нещо повече, проблемът за Бога даже не е област на науката като цяло, той не е научен въпрос, той е въпрос вярата, на ценностите на човека, на мирогледа; да очакваме, че науката или учените могат да ни кажат нещо смислено за Бога е все едно да чакаме, че търговецът на домати от 3-тия етаж бай Киро може да реши проблемите на молекулярната биология, на модерната физика, на генетиката. Още великият Кант окончателно обоснова, че науката (теоретическият разум) не могат да кажат нищо смислено за Бога, по тази причина е най-благоразумно да си мълчат когато стане дума за тия въпроси;
● Каня ония, които искат да се включат в една пълноценна дискусия за Бога най-напред да се приобщат към постиженията на човечеството в тази прелюбопитна област; като начало могат да прочетат главите за Бога в моята книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, която има следното подзаглавие: "Вечното в класическата и модерната философия". Тази книга е издадена и в книжен вариант, има я и онлайн.
Приятно четене и да си пожелаем интересна дискусия!
Интернет-книжарницата, в която лесно и бързо можете да си купите досега излезлите книжки на списание ИДЕИ
Страницата, на която се намират книжките на ИДЕИ, може да се открие ако се проследи ЕТО ТАЗИ ВРЪЗКА. Който си купи досега излезлите книжки, с това ще подпомогне излизането на следващата книжка, а с това и запазването на списанието. Не е (голям) грях човек да подпомогне поне малко едно списание за духовните неща, още повече в нашата българска ситуация, при която духовното е в страшна немилост...
(Забележка: На същата страница можете да откриете и някои от моите книги. Тях вече да си купите е същински грях, понеже ако го сторите, ще стана прекалено много богат, и, както подобава за богатите хора, ще зарежа и списанието, и писането на книги, и духовните неща изобщо! :-) Затуй изобщо не си купувайте моите книги, щото пък ако си ги купите, има опасност и вий самите да забогатеете - само духовно де, не иначе, а това е много, прекалено много лошо нещо...)
Оказва се, че Димитър Туджаров-Шкумбата има същото широко сърце каквото е сърцето и на шибания министър без портфейл Божо Димитров
Съвсем случайно попаднах на интересна снимка, която показва новия ни консул в Чикаго как се гушка с "най-големи враг" на премиера, който го изпраща в Чикаго, именно, с "най-големия враг" на Бойко Борисов - прегръща се с милия Серьожка Дмитрич Станишев. Оказва се, че Димитър Туджаров-Шкумбата има същото широко сърце каквото е сърцето и на шибания министър без портфейл, сърцето на министър-приятеля, на министъра на чудесата и на мощите Божидар Димитров; та както сърцето на Божо успява да побере в едно и левите социалистически "ценности", и "десните" идеи и ценности (пардон!) на гербовашкото движение, така и Шкумбата бил политико-унисексуален, т.е. всеяден - и за едната властчица, т.е. за едните парици е готов ако требе и с дявола да се съюзи. Ще припомня за тия, дето имат къса памет: Божо Димитров напусна управляващата БСП ден преди да се проведат изборите - и по този начин се присламчи към победилата партия ГЕРБ, т.е. скочи в движение от едната каруца на властта на другата. Голяма повратливост, нема що! Бай Ганя ряпа да яде при вида на тоя наш безскрупулен играч и далавераджия!
Та ето, научавам, че Шкумбата имал в миналото си, съвсем скоро, до по лани, ясно изразени леви влечения, тоест е таман готов за дипломат у Америка, щото и там, както е известно, вече управляват "леви" - Обама и пр. И понеже премиерът ни има гениални способности, той предвидливо изпрати за посланик в САЩ някогашната преводачка на бай Тодор Живков, комунистката Елена Поптодорова, а пък за консул в Чикаго изпрати разказвача на вицове за бай Тодар, именно Шкумбата. Чалга-политиката у нас е във възход, нещо повече, тя триумфира; а чалга-политиците са във вихъра си!
Явно Бойко си мисли, че ще подкупи шибаните американци, щото му се чини, че и Обама, щом е "ляв", нема начин да не обича Тодар Живков, т.е. нема начин да не хареса и преводачката му. Брях, какъв далновиден премиер сме били имали, същинско чудо е наший премиер! Ура за премиера, нашто слънце ненагледно, таваришчи! Слава, вечна слава!
Щом Лили Иванова и прочие са били онеправдани в ерата на комунизма, какво да кажем в такъв случай ний, с гайдите?!
И този път съботният коментар на Евгений Тодоров е пак в епистоларния жанр, но за разлика от преди писмото го пише не човек, а... щурец: Щурецът пише писмо на баба Мравка. Естествено, в него става дума за това, че Щурецът - който, разбира се, е велик музикант, свирджия, един вид е шоумен - моли и нему да бъде отпусната пенсия плюс орден от тия, дето Вежди и Бойко се гласят да дават на най-заслужилите татови - имам предвид певците от ерата на бай Тодор Живков - певци и музиканти.(А на театралните артисти ще дават ли, че не разбрах? Ами на художниците? Ами на... философите? Щот и ний, философите, сме от областта на културата, откъде-накъде да дават само на певците, и ний искаме?!).
Ето малък откъс от чудесния текст, а пък който иска, нека да иде да прочете и цялото:
Пише Ви Щурецът, по-известен с артистичното име Щурчо, с когото се срещнахме преди 30 години – в деня, когато Калинката беше булка. Тогава аз свирих на гъдулка, а Вие под звуците на моята музика събирахте зрънца за зимата.
Вашата целеустременост и прагматичност очевидно са дали резултат.
Разбрах, бабо Мравке, че сте станала депутат и член на Комисията по култура. Много се радвам, че в нашия парламент работят такива трудолюбиви хора. И то надарени с пророческа дарба. Как така познахте още тогава, че ще дойде време, когато сняг ще запръска т.е ще трябва да се пенсионирам?
А ето и какво иска в прошението си наш Щурчо:
Това време дойде. Само че не искам житце. Ако може да ми съдействате пред Веждито – и на негова сватба съм свирил, ама ме е забравил, и във Вашата Комисия да обсъдите въпроса, та да ми дадете орден – от тези, дето щели да ги дават на популярни от времето на бай Тошо певци и шоумени. Такива, които се свирили, пеели и не са си правили сметка, че ще дойде зимъска.
Едно орденче и 1000 лева на месец ще ме оправят.
Очаквам с нетърпение отговор.
Щурчо
На мен ми се чини - да продължа мисълта на Евгений Тодоров - че всеки, дето има известни неоценени (в паричния смисъл) заслуги, е добре да пише на благодетелите наши Веждито и Бойко - и ний също да поискаме пенсия. Щом Лили Иванова и прочие са били експлоатирани в ерата на комунизма, какво да кажем в такъв случай ний, робите?! Или ний, дето бяхме с гайдите - за по-младите, които не знаят, ще река, че тоя израз "ний с гайдите" е от един театрална постановка (с участието, дококото си спомням, на Парцалев, К.Коцев, Бог да ги прости, на Н.Анастасов и пр.) от много отдавна, в която прецаканите все повтаряха това: "А какво да правим ний, с гайдите?!". Та ния, дето за мизерни пари сме работили по полята, по заводите, в мините, в училищата и прочие! Нам нищочко ли не се полага? Нима не е справедливо щом на Лили, на Гаргов, на Борис Годжунов и прочие богоизбрани ще дадат, и нам да дадат нещичко. Не може на едни да се дава, а на други да не се дава нищичко - и ний искаме! И с право искаме!
Ето, искат тия, дето бяха отрупани с дарове, почит, слава, пари, космически хонорари, искат звездите на байтодорова България, а ний си кютим?! Да искаме и ний, таварищи! Сега е моментът да се уредим завинаги! Давайте да пишем прошения и ний да искаме, щото, като гледам, пак се гласят да ни прецакат. Все ний ли ще сме прецаканите?! Тая нема да я бъде тоя път!
04 септември 2010, събота
Модерни нрави: служител на Мобилтел се гаври с бивш свой учител за това, че му е писал някога двойки по философия!
ЖАЛБА ДО МОБИЛТЕЛСтава дума за услугата мобилен интернет, за която сключих миналата година едногодишен договор по програмата "безплатен интернет за учители". Случаят е този:
Сключих договора на 17 септември 2009 г., за 12 месеца. Министерството плаща обаче само 10 месеца. По тази причина преди малко повече от месец отидох в офис на М-тел и заявих, че искам, понеже ми трябва, да ползвам услугата в оставащите още два месеца до изтичането на договора. Изрично заявих, че нямам намерение да продължавам договора, и че желая да платя само за оставащите два месеца до прекратяването му. Момичето си отбеляза нещо и ми каза да платя на касата 15 лева, като останалите пари трябвало да ги платя след месец.
Отивам вчера да си платя сметката, и вашият служител, като ме чу, че искам да си доплатя сметката и да прекратя договора, ме запита дали съм бил дал "уведомление в едномесечен срок преди изтичането на договора". Ако не съм бил дал такова уведомление, договорът се продължавал автоматично за още една година. Казах му че месец преди това съм уведомил М-тел за желанието си да прекратя договора. Вашият служител ми каза, че не може да провери дали желанието ми за прекратяване на договора е било отразено; а договорът изтича на 17 септември.
Един вид оказва се, ако желанието ми за прекратяване не е било отразено, а аз все пак желая да бъде прекратен договора, трябвало било да платя, по думите му, неустойка за 12 месеца по 15 лева! В резултат на тия твърдения на вашия служител стигнахме до спор, в резултат на спора ни сърцето ми излезе от ритъм (имам сърдечно заболяване), цяла нощ не съм мигнал, а ето сега пиша своето оплакване.
Работата е там, че преди около месец пак се наложи да пиша жалба до М-тел, понеже тогава пък бях получил официално известие, че дължа неустойка от 150 ле. за месеците, в които Министерството на образованието ми беше плащало интернета. В резултат на онази моя жалба ми се отговори, че е станало грешка, извинихте ми се, но ето че сега отново има проблем във връзка с евентуално неотразяване на желанието ми от преди месец договорът за тази услуга да бъде прекратен.
Имам подозрението, че в този офис на М-тел, в който работи един мой бивш ученик, се случват с мен тия неприятности най-вероятно затова, че съм му писал някога двойки по философия, а пък той сега се ползва от възможността макар и късно да ми отмъсти. Нещо повече, подозирам, че е наговорил своите приятели, работещи в офиса, също да се погаврят с мен. Аз само така мога да си обясня новата ми неприятност, и то при положение, че в резултат още на предишвната ми жалба (документирано изпратена до вас на 8 август и публикувана в блога ми) се разбра, че повече нямам желание да имам никакви отношения с М-тел, след като ми се случиха толкова неприятности.
Моля да проверите случая и да накажете провинилите се ваши служители, които си позволиха да се гаврят по този грозен начин с един ваш лоялен клиент. Моля вече окончателно да бъде отразено желанието ми да прекратя всякакви договорни отношения с М-тел. Надявам се да ми съобщите за резултатите от проверката по тази моя жалба.
Подпис: Ангел Иванов Грънчаров
(Моето ЕГН за евентуална проверка е 590328----, от Пловдив съм, а офисът, за който става дума, е в кв. Тракия, срещу поликлиниката.)
Нов пример за некоректно отношение на Мобилтел ЕАД към потребители на неговите услуги
Желязната логика на капитализма: най-хуманния и справедлив строй в човешката история!
Поддържайте жива илюзията, наречена "българско образование"
Чета на едно място любопитни факти: Бюджетът за образование у нас намален за 1 г. от 0,35% на 0,16% от БВП. Ще ви приведа фактите без нищо да коментирам. Фактите сами говорят достатъчно. Коментарите са излишни. Всички и всякакви коментари. Просто няма нужда от никакви коментари; ето:Доц. Богданов изтъкна, че основен проблем пред образованието у нас е дългогодишно водената държаван политика и заяви „образованието винаги е било и ще бъде с основен приоритет в ценностната система на българите, но не и на управляващите българи”.
Доц. Богданов цитира и следната статистика за българското образование – средствата за образование в държавните университети са намалени с 37% за последната година, а за наука с 50%; бюджетът за образование в България е намален от 0,35% на 0,16% от БВП през последната година.
Същевременно Барак Обама на 99-я си работен ден заявява, че от този ден бюджетът за образование и наука на САЩ се удвоява до 3% от БВП, като първостепенна антикризисна мярка. Само за една година увеличението е $46 млрд., цитира още доц. Богданов.
Дали разговарянето между оформени вече хора с различни ценности е съвсем безсмислено?
Напоследък забелязвам, че много блогъри започнаха да забраняват коментарите в блоговете си. Сякаш модерно е станало да се прави това; разбира се, тяхна работа си е какво правят, нека да правят каквото си искат. Но едно такова поведение е най-малкото двузначно, а по-скоро е многозначно, т.е. може да се оцени по много начини; не е точно така както те си мислят, забранявайки коментарите, а може да се окаже, че е съвсем иначе.Та във връзка с това писах на един блогър, който е въвел иновацията да няма коментари в блога му, а той ми отговори; след това и аз му писах, и така се завърза една кратка дискусия, която, чини ми се, е важна и интересна; за мен лично ще е много важно да чуя или прочета как и други хора мислят по повдигнатите проблеми; ето защо публикувам преписката ни тук; името на блогъра не мога да съобщя, понеже не съм взел съгласието му да публикувам писмата ни и затова го обозначих като "Х"; та ето какво си писахме:
Привет Ангел,
По повод твоя коментар...
Забраних коментарите, защото силно ме подразниха двама от коментаторите. Привидно начетени хора пишеха пълни глупости... И аз си губех време да им отговарям. А ако не им отговарям много читатели може да останат с впечатлението, че не заставам зад думите си, или че не мога да отговоря на забележките.
Прецених, че нямам достатъчно време да отговарям на двамата дежурни идиота и понеже не искам да ми серат в блога без да зачистя след тях, забраних коментарите. Така че загубих ценна обратна връзка от много хора, но спечелих по-добра хигиена в блога и повече време за други важни за мен неща.
Интуитивно вярвам, че дискусиите имат смисъл, но когато чета какво се пише по форумите започвам да се съмнявам дали съм прав и си спомням за Румен Аврамов, който е убеден, че дебатите са безсмислени, включително в интернет. Спомням си и друго, че в България съм присъствал на стотици дебати, които за задушили гласа на разума и не са родили нищо свестно, а само служат за легитимиране на куп глупости на властта.
Може някой ден пак да пусна коментарите, но може би само с регистрирани потребители, които споделят общи ценности. Говоренето между оформени вече хора с различни ценности е безсмислено. Нямам какво да кажа на робите и не искам да ги чувам, защото ме депресират.
Поздрави, Х.,
Здравей, Х.,
Мисля, че те разбирам, точно така е, много е трудно да се водят у нас смислени продуктивни дискусии, това е несъмнено. Но то просто показва, че не умеем да дискутираме, че не умеем да разговаряме като мислещи и разумни хора, а не го умеем, понеже не сме участвали в такива истински дискусии.Изглежда трябва дълго време най-настойчиво да се опитва, да се мъчим да разговаряме, та да придобием известна опитност в тази толкова важна човешка дейност: съотнасянето и обмяната на мисли, на идеи, на ценности. Така че аз все пак продължавам да смятам, че е полезно да се правят опити за смислено дискутиране, и въпреки неуспехите и провалите да не се отказваме.
По тия причини аз, който също съм бил принуждаван да спирам коментарите, в края на краищата стигнах до убеждението, че все пак базисната човешка ценност - свободата - изисква да разговоряме и въпреки различията си, понякога сякаш непреодолими, все повече да се осъзнаваме като партньори в търсенето на истината.
Дано с тия свои съображения да ти помогна по-цялостно да осмислиш нелеката ситуация, в която се намира един блогър, който все пак не бива да изпада в суетна и горделива самотна монологичност, понеже така сам себе си лишава от толкова прекрасната възможност да обменя мисли и чувства със себеподобните.
С поздрав: Ангел Грънчаров
За пенсиите и ордените на "най-великите от великите"
Срещнах три, при това добри, и на всичкото отгоре алтернативни становища по нашумялата тия дни история за пенсиите и ордените на нашите велики артисти, певци, музиканти, ония същите де, чиито ведомости били изгорели при пожар и пр., и т.н., и ала-бала, и тра-ля-ля. Ето ги едно по едно тия гледни точки и позиции, като от всяка ще цитирам най-силните и убедителни по моето възприятие моменти:Първата: Пенсии, ордени и още по-уродлив социализъм. Авторът на туй страстно есе е неизвестен, не можах да открия никъде името му, което означава, че е пожелал да е анонимен, поради което много губи: писанието му заприличва на донос, нищо че на места, пък дори и по принцип, е много прав. Ето един-два по-силни момента от нея:
Много нагли са тия естрадни и соц-рок певци, дето ревнаха за пенсии! Много нагъл е тоя министър-с-извинение-на-културата, дето им обеща хем тлъсти пенсии, хем да ги закарфичи с орден!
Егати държавата, щом тия безочливи лигльовци са й артистичният елит! Егати държавата, щом орденоносецът на "Мултигруп", дето днес мери литературния принос в сантиметри и метри написани книги, е министър, с извинение, на културата...
Нещата опошляха съвсем, когато майчицата-държава, от своите най-високоуправленски и висококултурни нива, отликна с широко отворени обятия и безочието стана двумерно.
Първо, премиерът като един крал-слънце нареди за два дни двама министри - онзи-с-извинение-на културата и социалният, да напишат законопроект, който да разреши казуса. Това, че не бива да се пише закон за едно под-под-съсловие, че за 2 дни не може да се напише какъвто и да е закон, и че и да може, това ще наруши всякакви законно установени процедури на съгласуване и доказване на финансова обезпеченост, никога не е било проблем за който и да е крал-слънце.
И сега, явно като негов достоен наследник, лично премиерът-слънце ще раздава ордени, пришити към ежмесечна доживотна средна заплата, вместо изработена пенсия (средната заплата сега е колкото максималната изработена пенсия). Това ще са 150 супер-заслужили и супер-ощетени от осигурителната съдба певци, музиканти, поети, лекари-изобретатели и спортисти.
Толкоз. А сега ето втората публикация, на небезизвестния пишурко Мартин Карбовски, който напоследък е станал по-голям подлизурко отколкото всякога друг път е бил. Не знам дали ви е известно, че туй "непослушно" момче (щях за малко да напиша "мече"!) официално е назначено на длъжността "мил мръсен непослушник", който дефилира в туй си качество от медия в медия, за да ръси нецензурните си откровения. Та вижте сега само как е озаглавена публикацията на тоя пишурко, то само това си стига да ви цитирам от него: Смешен рев срещу ордена. Културните ни колоси заслужават жеста от държавата. "Колоси", а? Как ви звучи това? Но то не е всичко, има още по-големи изхвърляния, които нищо чудно един ден да влязат в бъдещата енциклопедия на подлизурството; ето, четете:
Това е типична неугодия - не дай, Боже, някой утре да почине в мизерия, всички ще ревнат, че държавата не се грижи за великите си личности. Кое избирате - да мрънкаме уравниловъчно че не бива да има добавки за величие към пенсиите на великите българи (още живи), или да мрънкате, че държавата ги оставя сами в смъртта и старостта?! Хайде - определете се.Лили Иванова няма да стане по-бедна или по-богата с пенсия от 500 лева. Маричков и Калата също. Но има едно признание, което дължим на тия хора. И тук не става дума за социализма и неговите икони, не става дума дали ги харесваме като творци или не. Това беше културата на втората половина на ХХ век в България, това трябва да се отличи.
Може да не слушате Лили Иванова, но жестът на държавата към нея макар и закъснял няма какво да се обсъжда. Някои неща трябва да се правят, защото така трябва. И всеки опонент на тази идея просто се плаши от едно - заслужилите (да, това е думата, тя не е партийна) да не вземат повече от него.
... Като се създаде критерий кой и откога да получава това признание, ще стане ясно, че това ще е една от малкото държавни гордости в културата ни. И като в Библията трябва да попитаме - кой пръв ще хвърли камък срещу тая идея? Защото трябва да се разбере - вече не става дума за социалистическа култура, а за библейски личности от българското Битие.
Как ви прозвучаха тия заключителни мартинови акорди, а? "Библейски личности от българското Битие", какво ще кажете, а? Колко ли са му платили за да се вдъхнови така страстно?! Или са му поръчали по едно сито ядене в ресторанта, а? Не знам, както и да е, той си знае.
А третата публикация е на доайена Кеворк Кеворкян. И неговото писание е свръхпоказателно и интересно, колкото и да ми е неприятно трябва да съобщя, че на моменти е съвсем прав. А че не се държи като парцал пред сегашната власт е безспорно, не обсъждам сега причините защо така се държи; ето какво пише пък той, анализът му е под заглавие "Ордени за милостиня ли ще раздава властта?!":
Когато след няколко години Митко Пайнера стане министър на културата официално - понеже той поне от едно десетилетие е министър в сянка, - и той може би ще се загрижи за пенсиите на сегашните фолк примадони.Междувременно още немалко време Преслава ще взема по десетина-петнайсет хиляди лева на соаре от провинциални филантропи. Но министърът на културата М. П. ще поиска да се въведе Орден на Зурлата, защото Преслава, примерно, не е имала време да се осигурява. Или документацията била изчезнала, изгоряла и прочие сочни лъжи.
... Сега Бойко ще раздаде една торба Ордени на Милостинята. Тенекиените знаци на състраданието. Апликацията към подхвърлените парички. И вече със сигурност ще трябва да му се направи паметник приживе - на кон, срещу Министерския съвет, и вероятно ще го направят онези, които направиха паметника на Живков.
Цялата тази идиотщина ще има някакъв смисъл, ако започнат да раздават Ордена на Милостинята като начало от Приюта за бездомни ветерани на културата в Горна баня. Ако започнат от най-изпадналите.
Някой да не вземе сега да ми се репчи, че им е носил за Коледа тутманик. Човек трябва да прави дискретно подобни жестове - а у нас те се правят с крясъци. В онзи клет дом няма да получат ордени. Кой тогава ще ги вземе в блъсканицата? Да се споменава Христо Фотев е направо налудно, понеже отдавна вече го няма и е само чудесен инструмент за реклама на този или онзи.
Как ще се въведе ред в навалицата? Като пред паспортните служби ли? Мамалев, понеже е неизчерпаем ентусиаст, отива най-рано и почва да прави списък - от 1 до 101, 1001 или 10 001. Това списък по заслуги ли ще бъде - или преброяване на оцелелите от геноцида на културата.
... И освен това - ако ще правите култура, грижете се за българския Учител - от началното училище до университета, на него му оправете пенсията. Учителите няма да съчиняват и пеят песни за вас, но ще направят, ако им позволите, истински състрадателни децата и внуците ви.
В тях е съдбовното решение. Имахме възможно най-чудесното учителско съсловие - велики хора, четвърт милион души, които хвърлихте на кучетата. Като раздадете един чувал Ордени на Милостинята, с нищо няма да направите по-малко мрачно бъдещето на културата.
... Българската интелигенция поначало е доста мекушава, дума да не става. Обаче сега милостинята ще я довърши.В крайна сметка това ще се окаже специална наказателна операция срещу интелигенцията. Това, че някой иска да й се хареса или да се поглези край нея, е без всякакво значение. Ще сблъскате интелигенцията с обикновените хора. Твърдението, че хората не са равни, разбира се, е вярно. Но относително вярно. Ако аз бях наказан да бъда скулптор, това нямаше да бъде голямо нещастие, понеже и Джакомети е бил скулптор.
И въпреки всичко изобщо не мисля, че подобно раздаване на милостиня е дори относително справедлив жест на държавата.
И така нататък, статията му е дълга и поучителна. А темата остава, да видим докъде ще стигнат тия идеи на "културния-с-извинение" министър за ордени в комплект с пенсии за "най-великите от великите", щото ний, българите, знайно, все сме велики, нема невелик сред нас, от велики по-велики сме всинца до един. А моето мнение по тия въпроси е, че изглежда министрите на Бойко са си обявили конкурс кой по-голема тъпотия ще предложи, на вас не ви ли се струва така, а? Битката е страшна, кандидатите все ги бива, да видим накъде ще избие и докъде ще доведе цялата тая работа...
Чутовните подвизи на наший мужественний министр на яденето, сиреч, на колбасите, сирената и млякото М.Найденов
Замисляли ли сте се за това какво се получава, когато държавата, водена уж от най-възвишени, човечни и благородни подбуди, почне да се меси в неща, които не са й работа, примерно когато почне да контролира, регулира, води, наставлява, мъмри и пр. частните предприемачи и производители в едно уж свободно пазарно стопанство. Нищо чудно и да не сте се замисляли какво реално се получава в такъв случай, затова ще ви кажа аз. Още повече, че действията на нашия толкова енергичен министър на земеделието ни дават чудесен нагледен пример за неизбежните ефекти от намесата на държавата в области като млекопреработването, колбасарството, месарството. Дано на нашия енергичен министър не му хрумне да се меси в други области, щото, както е тръгнало, може още много поразии да направи.
Та се загрижи нашият министър за това какво мляко ядем, ний, българите, какво сирене имаме на трапезите си, и най-вече какви са по качество колбасите, които произвеждат нашите колбасари. Яли сме били фалшификати, сурогати, боклуци, брях, колко хубав министър имаме, който така присърце е турил не друго, а тъкмо най-важното на тоя свят и в тоя живот: храната на народа!
Убаво, ама да поразсъждаваме какво точно се получава когато министър почне да се меси в тия области. Да разгледаме първо какво се получава когато министърът не се меси в стопанството, та да можем после да сравним.
Когато не се меси, разбира се, свободията е голяма, всеки млекопреработвател, месопреработвател и пр. може да си прави каквото си иска, да лъже, да мами, да прави боклуци и пр.; то така си и беше де, щото нашите производители общо взето са все с манталитет на разбойници, които виждат в потребителя някаква беззащитна жертва, която може и трябва да бъде тровена, тъпкана с боклуци, обирана, мамена и пр. Положението, дето се казва, е нетърпимо, но... има едно но, което трябва да се вземе непременно предвид, понеже иначе нищо няма да разберем.
На пазара има изобилие от всякакви стоки: предимно некачествени, но фирмите се конкурират, което е хубаво. И всяка от тях сама решава на какво ще заложи: дали да излъже потребителя веднъж-дваж-триж, или пък да заложи на по-трайни неща, примерно, на честността в отношенията си с потребителя, който няма начин да не оцени това. Разбира се, има бизнесмени с хулигански и разбойнически, бих казал даже с бандитски манталитет, но нашенецът-потребител, като бъде ужилен веднъж-дваж-триж, повече няма да посяга към фалшивите смръдливи колбаси, ще разбере, че е тъпо да си хвърляш парите на вятъра, за да купуваш евтинки боклуци, които за нищо не стават, които и кучетата не ги ядат и пр.Значи тук има един решаващ всичко регулатор: преценката на потребителя. И този регулатор, ако бъде оставен да се прояви, за което се иска време, неизбежно би сложил всяко нещо на неговото място. Щото, предполагаме, сред производителите на салами, на сирене и кашкавал, на кисело мляко и пр. все пак има и все пак що-годе умни хора, които ще разберат, че вечно не можеш да лъжеш нашенския иначе не достатъчно умен потребител, който може да е всякакъв, но вечен балък едва ли би се оставил да стане. Та може да се очаква, че с течение на времето на пазара ще останат ония стоки, които не са получили присъдата на потребителя, които са що-годе съедаеми и съедобни, т.е. стават за ядене, не смърдят на конско месо, не са пълни с овча лой, със соя, с кожи, копита, рога и пр. деликатеси на бандитско-разбойническото колбасопроизводство.
Да, ама ето че ний си имаме един енергичен министър, който решава да оправи пазара един вид по сталински, с наказания, с регламентации, с държавен стандарт, който да ни върне "прекрасните" наденички тип "кучешка радост" от незабравимата ера на милиционеро-социализмо-комунизма. Яви се наший родний бабаит М.Найденов (така ли се казваше тоя напет министър с тъй мъжествена буйна растителност, която си личи зад незакопчаната риза?), който въведе и стандарта, и саламите тип "Стара планина", даже се закани, че има у нас и още по-високи планини от Стара планина, а пък разтрепераните производители на салами, кво да правят, изкозируваха, и се уединиха да мислят как да излязат от конфузното положение, в което се оказаха в резултат на толкова героичните мероприятия на наший мужественний министър.
Разбира се, да не забравяме това, червените бабички буйно изръкопляскаха на г-н министъра, едно заради споменатата буйна растителност, що си личеше зад по пичовски незакопчаната министерска риза, а друго и най-вече заради носталгичните спомени от буйната им младост, когато бибичките, тогава млади моми за женене, така жулеха до пресищане и до повръщане наденички тип "кучешкое наслаждение", че ушите им чак пукаха. Ето затова изръкопляскаха червените бабички (да не обиждаме цялото бабешко съсловие все пак!), а сега да видим до какви резултати се стигна в резултат на толкова мачовските и популистични министерски мероприятия.
Аз ще кажа като потребител какво констатирам. Първо, за ден-два изчезнаха всички колбаси (примерно, кренвиршите), зер, явно, производителите изпаднаха в размисъл що да правят тепърва. После, разбира се, се съвзеха и почнаха да измислят нова система от тарикатлъци как да прецакат нещастния и многострадален български потребител и купувач. Според предписанията на умния ни министър те имат право пак да си произвеждат квито си искат боклуци, само дето веке немат право да слагат етикети, че това, дето е пред теб, е сирене, млеко, "наденица от месо" и пр.Производителите, разбира се, наеха пишурковци с по-поетични души, които сътвориха такива етикети и имена, че свят да ти се завие: "хранителен продукт за носталгици", "деликатес Тато", "млечен продукт сит тумбак", "фини кренвирши за душата", "кашкавал пей сърце", "пръчици за вашата наслада", "еротично мъжко мляко за жени" и прочие, и прочие, тепърва ще видим с какви умотворения ще ни залеят нашите производители, притиснати така жестоко от клещите на министерската изобретателност.
Разбира се, веке си имаме колбаси тип "Стара планина", а скоро, нищо чудно, и колбаси тип "Пирин" и, разбира се, и колбаси тип "Рила" да се появят, а, като познавам нашенския манталитет, нищо чудно да се появят и колбаси тип "Алпи" и тип "Хималаи", няма как да е иначе. Тия колбаси били уж от истинско месо, чиновниците на министъра щели да бдят да не бъдем лъгани, като, разбира се, те с готовност, за съответния подкуп, ще заверят сертификат за качество за каквото си искате, даже и да е правено с месо, взето от... моргата!
Безспорно е, че цените на колбасите, сиренето, млекото при това положение фръкнаха нагоре, без значение дали споменатите продукти са правени от месо, от кожи, от черва, от козина, от негасена вар (имам предвид "млечните продукти" и "сирената"), от повръщано, от какво ли не още - българский гений е така изобретателен, че главите скоро ще ни се завият като се сблъскаме с продуктите на нашенската непресекваща изобретателност. Нищо не пречи, срещу съответния подкуп, проверяващите да заверят сертификат за качество и на най-големите боклуци, които обаче сега ще имат друго име, и ще са, разбира се, на значително по-висока цена. Такива ми ти работи, има ли смисъл да продължавам още?
Производителите на други хранителни продукти, уплашени от развихрилия се министерски гений за социалистически иновации в нашето капиталистическо пазарно стопанство, взеха предпазни мерки и почнаха да въртят разни номерца, в резултат на което почнаха да фърчат нагоре цените и на олиото, и на захарта, и на брашното, и на хляба, и на какво ли не още.
Многоумний и препатилий българский народец пък, поучен от минали стопански катастрофи, които му се наложи да преживее, се юрна да се презапасява, постара се да си купи нещо и то повечко барем когато е още по-евтинко, като тази психоза, разбира се, няма начин да не доведе - и, разбира се, доведе! - до допълнително подхвъркване нагоре на цените на всичко, що става за ядене. Щото, знаем, ний, българите, ценим най-много съедобните продукти и неща, няма да земем да се излагаме да ценим такива изгъзици като книгите или списанията без цици я?!И така нататък, не ми се пише вече, пък ми и писна от простотии, затуй се оттеглям; блазе ви за министъра, дето си турихте, погледнете него, пък се сещайте що правят колегите му, те, сметам, нема да се излагат, и те правят чутовни подвизи като него, ама ефектите от техните подвизи ще ги усетим тепърва! А сега честито ви правителство, балъци, и приятен уикенд ви желая: купихте ли си кюфтета "Стара планина" вече? Чудни са. Съдържали и алкохол. Хем ядеш, хем пълниш търбуха, хем все по-весел ставаш! А наздраве! Чао и до нови срещи!
Не секват чудатите метаморфози в царска милиционеро-капиталисто-социалистическа България
Комунистите не са много добри в управлението на държавата, но са големи майстори в мимикрията. Например, гледам го комунист отвсякъде, не мога да го сбъркам, на челото му е написано. Викам си: този не ми трябва, да върви на бунището на историята.Той провесва нос и се скрива зад ъгъла, но след секунда от там изкача цар. Съвсем като истински. Затичвам се да му отдам царски почести, но като го наближавам и се взирам по-внимателно, ми то същия комунист. Пфу, не те ща! Царят ломоти нещо неразбираемо, скрива се зад параван. Оттам излиза разсеян някакъв, ама хич не си прави труда да се преструва.
- Аз ще бъда премиер. Народът ме избра, българинът гласува за мен – хили ми се комсомолецът с издърпани уши.
– Кой българин те избра, я му кажи името?! Българинът от години не гласува!
Обаче нахалникът провря крак и се намести. Нямаше как, трябваше и него да изтърпя - четири годинки + още четири.
Разгеле отиде си, българинът се размърда и го изгони.
И ми докара Генерал. Изпъвам се в стойка мирно, отдавам чест. Генералът е хубавец, патетично сериозен, здраво ругае комунистите, но… миризмата го издава. Много силно мирише на комунист!
Не мога да ви опиша как точно мирише един комунист, но вие се сещате.
Сега си седя пред компютъра, беля си ябълка, леко съм притеснен.
Уж е ябълка като ябълка, но какво ли ще излезе отвътре?
Posted by Кристиян Спиридонов
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Благотворителна и добродетелна акция:
По този начин ще направиш едно добро дело, а именно ще подкрепиш единственото списание, което работи за една наистина благородна кауза или мисия: подпомагане на духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж. На теб лично нима вече ти е съвсем безразлично бъдещето на нашата родина България?!
ИДЕИ