Блогърът, адвокатът и вече политикът (член на Националното ръководство на ДСБ) Радан Кънев е написал кратък текст под заглавие
Три лаически аргумента "ЗА" предмет "Религия" в училище. В него излага твърде любопитни аргументи, на които си струва да се отдели внимание; ето ги, ще ги сложа тук с кратък коментар от мен:
1.Просветата и познанието по въпросите на религията не са проповед.ОК, приемам този аргумент, той е, както се казва, близко до ума - и до разсъдъка. Но веднага възниква следния въпрос: щом като се настоява за "познание на религията", т.е. за елементарно информиране на младите за нея, то защо това познание трябва да се осъществява на религиозна почва и основа? От друга страна всяка духовна форма - а те са три: философия, изкуство и религия - съдържа в себе си три компонента, именно
познавателен,
ценностен и
практически. Който се интересува повече по въпроса може да прочете моето изследване
УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА (дисертация), където най-основателно съм се аргументирал и разяснил спецификата на всяка духовна форма. Да се игнорират другите два и да се изведе на преден план само единия, познавателния момент и аспект в религията, ще доведе до непълноценно, едностранчиво представяне на толкова дълбокия смисъл, скрит, в случая, в такава духовна форма, каквато е религията. Вие всъщност искате религията да се представя просветителски и научно, сиреч, разсъдъчно, теоретично и пр., а това означава тя да се преподава като наука, което пък неизбежно ще убие спецификата на религията като форма за изяваване на човешкия дух. Бих ви запитал: а защо, водени от тази логика, не предложите точната наука да се преподава... религиозно, та да отиде всяко нещо на мястото, което произволно му отреждате, сиреч, всичко да бъде изопачено и не на мястото си?! Но да премина към втория аргумент на Р.Кънев, а именно:
2. Концепцията, която ни се предлага, не предвижда конфесионално вероучение, допуска алтернативи и залага на светски преподаватели със светско образование. Накратко - Църквата не "влиза в училище" - училището запазва светския си характер, а Църквата - духовния си характер.Много ми е интересно как хора, занимаващи се с други дейности, несвързани с образованието, се изказват така "компетентно" тъкмо за образованието. Но това е характерно за политиците: да се изказват нахакано за проблеми, от които само си мислят, че разбират.
ОК, като вероучение религията няма да се изучава, т.е. няма да се изучава религията в собственото й съдържание и смисъл, а ще бъде изучавана превратно, едностранчиво, изопачено (теоретически, познавателно, исторически, "културологично" и както искате още все в този смисъл). Това означава на учениците да се представя една изопачена представа за религията, която при това много зависи от собствените убеждения на преподавателя. Представяте ли си какво ще се получи от всичкото това?
Ами ще се получи пълен хаос, а също и ще се роди едно непълноценно, грубо, убиващо интимния характер на религията образование. Т.е. на учениците ще се поднася една крайно бедна представа за религията, с която, всъщност, ще се постигне точно бумерангов ефект: да се засили скептицизма на младите спрямо религията, да се даде стимул на ширещото се неверие в Бога, на ширещия се атеизъм, на разлагащия душите нихилизъм и материализъм. Ето защо аз смятам, че ония, които ей-така, изневиделица, изведнъж се сетиха за въвеждането на предмет религия, включително и старците от Синода, преследват с това някакви скрити, подмолни, но затова пък действителни цели: а именно да подпомогнат "възпитанието" на младежта в представите на атеизма, безбожничеството, неверието, нихилизма, материализма. Да не забравяме, че доста от тия владици са "бивши" агенти на комунистическата и атеистична ДС - нима може да се допусне, че имат някакви други, а не предимно атеистични и материалистични цели?!
Аз обаче бих поставил въпроса иначе: религията като духовна форма може да се преподава адекватно и подобаващо само на почвата на философията, именно, като
философия на религията. Защо не се апелира тъкмо за това, което няма да оскверни и изопачи вътрешния значим смисъл на религията, а се иска някакво позитивно, скучно, абстрактно "познание" на религията, след като, както казах, такова едно образование и познание неминуемо ще има обратен ефект? Ние и в момента имаме философско образование на младите, учещи в горния курс, ако просто се увеличат часовете по философия, етика, психология (а "познанието" на религията има и такива аспекти, именно философски, етически, психологически!), проблемът се по-пълното осмисляне и вникване на младите в религията би се решил, и то на адекватна основа!
При това имаме и подготвени за тази цел преподаватели, преподавателите по философия, които са (или поне трябва да бъдат - а също и могат да бъдат!) най-компетентни по тия въпроси, като към тях могат да бъдат привлечени и богословите. Ето защо според мен ако искаме нашите деца да получат някакво все пак по-духовно, на духовна основа поставено и по-пълноценно отношение и разбиране на религията (а не чисто и просто, пък и само "познание!), то това може да стане ако обучението по религия бъде включено в програмите по философия (етика, психология, също и по часовете по личностно израстване в 12-ти клас, т.е. предмет "Свят и личност", който още няма избистрена концепция и замисъл), а пък за целта бъдат увеличени часовете по тия предмети.
А що се отнася до религиозното възпитание и образование на по-младите, то за това е напълно достатъчно, по моя преценка, по добре подготвена от богослови програма, да се четат, било в часа на класа, било в часовете по литература, текстове от Светото Писание, да се обсъждат, а пък класовете, както сега биват водени на театър, да бъдат също така водени, поне няколко пъти в годината, от учителите си на църква. Иска се по-гъвкаво отношение и разбиране на тия проблеми, тук не бива да се мисли толкова банално и опростено: ще въвеждаме предмет религия, и то, представете си, само на познавателна основа! Което, както се постарах да покажа, е съвсем недостатъчно, щото религиозните представи съдържат и други, твърде значими измерения, имащи ценностен и практически характер. Което, ако се игнорират, религията ще бъде представяна превратно и изопачено, т.е. обиждана, даже освернявана. Това ли искате?!
А ето и третия момент в тезата на Кънев:
3. На въпроса "Светското образование трябва ли да е ценностно неутрално?", моят отговор е "НЕ!"Аз снощи реагирах по тази теза, ето какво написах тогава като коментар в блога на Радан Кънев:
Такова нещо като "ценностно неутрално образование", приложено по-специално към изучаването на предмети от хуманитарната област (и духовните неща, да речем, философията) е безсмислица, е нещо като... скопено, а значи и неплодоносно образование. То е същото да забраниш на точните науки да съдържат в себе си... знания, понеже тъкмо ценностите са водещото при хуманитарните предмети и тези от духовната област. Мисля, че когато политици се занимават с по-специална проблематика трябва да са особено внимателни, за да не се излагат, както се получава в случая. Ще напиша още по повода, но ще изчакам да разбера становището на проф. Калин Янакиев, чието мнение в случая трябва да е меродавно за ДСБ, защото той именно е специалистът по тия проблеми...
Сега искам само нещо да допълня. Хубаво е, че Р.Кънев е разбрал, че такова чудо като "ценностно неутрално образование" просто не може да има, тъй като даже знанието е ценност. "Ценностно неутрално образовани" са, струва ми се, пълните простаци и идиоти, т.е. съвсем несмислените хора, ако такива изобщо можем да си представим, че съществуват.
Религията пък се опира на една велика за човека ценност, вярата, която по достойнството си не само съперничи на знанието, но така подпомага това последното, че без нея изобщо не може да бъде постигната истината, най-висшата за човека ценност (наред със свободата). Вяра и знание се взаимно допълват и само заедно постигат една цялост, хармоничност, многоизмерност на човешкото отношение и разбиране на съществуващото и мястото на човека в него. Ето защо е непростително тъкмо вярата и религията да се "преподават" познавателно, както по-горе, кой знае защо, апелира не само Радан Кънев, но и, предполагам, и други политици от ДСБ, които не са така навътре в проблема, както, да речем, е проф. Калин Янакиев. Интересна ми е позицията на Костов, щото той е показал, че е човек, небезразличен към духовното.
Но по тия въпроси трябва да бъдат питани, оказва се, специалистите, хората, които с това се занимават, а именно, с духовното възпитание на младежта - философите. Умният политик се познава по това, че не счита за унизително да пита по по-специалните въпроси експертите; само глупавият и самонадеят политик си мисли, че от всичко разбира и по всички въпроси се изказва "компетентно" и нахакано, с една претенция за безапелационна правота. Ние точно от такива политици много сме си патили.
Нека не допуснем сега подобни да нахлуят в толкова възвишената, деликатна и интимна сфера на личностно-духовното и да окажат по този начин на образованието и училището една, както се казва, "мечешка услуга", т.е. да развалят всичко. Както са свикнали да правят във всички други области.
Състезание по казуса по Достоевски - 2 част
