Честит 7 ноември – ден на Великата Октомврийска Социалистическа Революция!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Автор: Светланда Рашкова

“Августовска жега, задух, никаква хладинка, пот от всякъде се лее, а ние сме на нивата. Жътва е, "ден година храни", работим до изнемога. Селото е опустяло, всички са на полето, мало и голямо работи.

Тук-там се чува жътварска песен, но скоро стихва, силите не стигат, жътварите са превили гръб: душата се радва когато след теб лягат сноп след сноп. Само неколцина нехранимайковци от селото, най-големите калпазани, които никой не считаше за хора, са на хладина в кръчмата; те самите се наричаха "комунисти" понеже щели да "преобръщат" света (дрънкаха там някакви глупости, на които никой здрав човек не обръщаше внимание; с една дума – болни хора, ако мързелът е болест!). Отвреме-навреме започват да пеят "революционни песни", и премалелите от труд жътвари чуват бодрата им песен, която те крещят от кръчмата.

Запомнил съм само припева, а именно: "Да-а-а живей, живей труда!". Като че ли днес го чувам: всичко живо работи и се трепе, а комунистите от кръчмата пеят за труда, майко мила!

След време същите тези "герои" се оттеглиха на хлад из горите, станаха партизани, а когато се връщаха, пак пееха (те се извъдиха големи певци!): "Ний идем бодри партизани (сиреч, както веднага хората го промениха на… калпазани!)… с нож и вилица в ръка!" – така съм я запомнил, истинските думи не помня.

Тия същите станаха управници, тогава запяха друга "песен" (пребиваха хората за каквото им скимне, злобата си изливаха!), успяха за няколко години да разсипят китното ни село, всичко опустя, стана невъзможно да се живее, тръгнахме на гурбет да си вадим залъка. Така стана – какво ли друго можеше да се очаква от тия хаймани и разбойници?! Ех, Българийо, какво направиха от тебе!"

Ето философията, която съм запомнил от дядо ми Васил, Бог да го прости!

Това е цитат от статията на Ангел Грънчаров "Символът на нашата България - толкова пъти разпъвана от нейните люти врагове, сред които комунистите вземат най-видното място..."

Подобен коментар правеше и дядо ми Панайот (бащата на баща ми) - защото наистина точно тези хора са взели властта на 9.9.1944 година и с и с присъщия си умствен багаж управляваха, че и днес управляват България.

Истината обаче е още по-зловеща, поради което другият ми дядо Стойчо (бащата на майка ми) никога не правеше пред мен коментарии.

Сега от висотата на годините си разбирам защо е мълчал. Всички ние знаем, че новите идеи, които са прогресивни за дадено време, обикновено се възприемат първо от най-умните, начетените и родени в интелигетни и културни семейства. Ще дам като пример само русенската комунистка Ана Вентура, чийто баща е бил сред елита на града. Тя, както и всички други, които са успели да разберат идеите на Маркс и Енгелс (в нормалните държави трудът на Маркс – "Капиталът" – и днес е в основата на икономиката им) са тръгнали да ги внедряват и в нашата Родина, но в повечето случаи, тези с истинските разбирания не са останали живи до идването на великата дата 9 септември 1944 година.

Такъв е случаят с брата на дядо ми Стойчо – Иван Кръстев. Той е бил един от основателите на комунистическата партия в с. Павел Великотърновско. Има една книга „С вяра в хората" от Сава Дълбоков в която подробно са описан т.н. "Павелски събития". Всичко случило се там прилича на Баташкото клане по време на турското робство. Няма да се спирам на подробности сега. Ще разкажа накратко:

Лятото на 1944 година предатели издават Павелската група, като ятаци на Горнооряховския партизански отряд. Може да се каже, че арестуват цялата Бежанска махала (хората са преселници Търново Узункюприйско). Училището се превръща в полицейски участък (и днес като разчоплите мазилката, ще откриете кръвта от разпитите). Дядо ми и други задържани биват пуснати след 3-4 дневен арест. Остава т.н. ядро на организацията. В него влиза и брата на дядо ми Иван Кръстев. Жените и деца също са били освободени, но съпругата на дядо Иван, баба Иванка, казала ”Където мъжът ми, там съм и аз!" и остава с него.

В една дъждовна вечер ги натоварват на камион, като им казват, че ще ги карат в Полски тръмбеж в затвора. Валяло дъжд, като из ведро, камионът спира извън селото и всички биват разстреляни без съд и присъда. Дядо ми Стойчо престава да си плаща членския внос и се самоизключва от партията.

След Девети не стана Активен борец. Работеше като санитар в болницата с 60 лева заплата, а баба ми имаше 30 лв. пенсия. Никога не съм ги чула да се оплакват и никога не говореха за това, което ви разказвам. Получих тази информация едва когато работех като учител и учениците ми трябваше да получат име на пионерският си отряд. Тогава проведох пионерски сбор за даване име на отряд „Героите от село Павел” и на место тогавашният директор на училището и бивш участник в събитията Стоян Николов ни разказа подробно и ни разведе по местата на събитията.

Разказвам ви всичко това защото след години установих, че живея над предателя на тези хора и че ТОЙ – ПРЕДАТЕЛЯТ е Активен борец и беше такъв до дните на смъртта си. Никога не бях разговаряла с този си съсед, но веднъж (вече беше болен) се засякохме в асансьора и той ми каза: „Ти си била Наше момиче!" Стреснах се! Успях само да попитам: Защо? А той отговори: "Ами ти си от Павел!" Да, отговорих аз, там съм родена, но какво общо имам с вас?

"Аз, каза той, съм ходил у вашите. У кои наши, казвам аз, си ходил!? А той отговаря: "У Кръстеви". И започна да ми разказва накратко за това, което знам. Разказът му обаче описа точно сцената с предателя - така като я разказа чичо Стоян. Човекът не е бил от селото и е изчезнал в момента на залавянето на всички, избягал е през „комшулука” (врата между дворовете) и никой не е тръгнал да го гони.

Е, сега вече сигурно разбрахте кои хора след 9.9.1944 година са били на власт. Защото другите, като брата на дядо ми, които са оцелели, са влезли под сатъра на Народния съд и са били убити заедно със всички неугодни с присъда „В името на Народа!”

Днес е 7 ноември – Денят на Великата Октомврийска Социалистическа Революция! Мисля, че разказът ми е подходящ за този празник.

Добави в Svejo

Адът около нас: деца-убийци!

ДЕЦА УБИЙЦИ!

Веселин СТАМЕНОВ

14-годишните Антония Матева и Мария Дръндарова признаха пред съдия, че са убили съученичката си Маргарита Гергененова. Двете осмокласнички заявили невъзмутимо, че са планирали убийството преди повече от месец, а идеята за него била още от септември 2003 г. И Антония, и Мария не са показали ни най-малки признаци на вина. Това разказаха потресени криминалисти, присъствали на разпита. Те не дадоха подробности за мотивите на двете момичета.

Жестоката история започва така: на 5 март, 2004 г. 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия "Братя Миладинови" е обявена за общодържавно издирване. Момичето не се прибира цяла нощ вкъщи и родителите й алармират полицията. 4 дни по-късно, на 9-ти март, трупът й е открит на жилищна площадка в блок на улица "Кукуш".

Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева. Зле са обаче с оценките - Антония е завършила първия срок с осем двойки, а Мария - с пет.

Според източници от града баща й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка. (ДОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>>>)

Добави в Svejo

Рецензия на новата книга на М.Дойчев със заглавие "Политическата коректност срещу либералната толерантност"

Току-що дочетох ръкописа на книгата ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ СРЕЩУ ЛИБЕРАЛНАТА ТОЛЕРАНТНОСТ, който авторът д-р Момчил Дойчев (доцент от Нов български университет) ми изпрати преди известно време. Сега искам да споделя своето впечатление - докато още възприятието ми е съвсем свежо.

Ще започна с това, че е твърде радващо, че такива книги вече се пишат и у нас, в България. Имам предвид това, че книгата е написана, така да се каже, по "западен образец", а именно: текстът е ясен, четивен, приятен за четене; езикът е обработен, богат, изразителен, гъвкав и най-вече няма нищо с оная "псевдонаучна научност", която се беше утвърдила в сферата на т.н. "обществознание" преди години. И която успя да отблъсне толкова много хора и да погаси интереса им към научните трактовки на тия проблеми, понеже със своята сухота, абстрактност, с изтърканите си клишета не можеше да предизвиква друга реакция у нормалния човек освен отвращение и погнуса. Аз лично имам предразсъдък към такъв род четиво, но ето че текстът на М.Дойчев ме изненада приятно в това отношение; впрочем, истината е, че с него се познаваме от преди много време и винаги в негово лице съм виждал един сериозен изследовател, проявяващ оригиналност, склонност към задълбоченост на интерпретациите, умение да пише на един по-човечен език, но явно с годините е успял да развие тия свои качества, и ето, в новата му книга те намират своето бляскаво потвърждение. Това е моето впечатление, що се отнася до формалната страна, която никак не е маловажна; а сега да премина към съдържателната.

Анализът на идеята за толерантност, който открих в тази книга, поразява с богатството, всеобхватността, прецизността и детайлността на описанието и тълкуването. Това, че авторът се придържа към едно чисто философско ниво на изследване, т.е. ниво, търсещо същностните измерения на проблема, довежда до това, че неговият анализ се приближава до онази истинска научност, която не витае в сферата на празните абстракции, а притежава достойнството на премислената и затова така изразителна конкретност. Аз нямам тук намерението да се мъча да преповтарям цялата оная пълнота от съдържателни моменти, които М.Дойчев е успял да постигне в анализа си, понеже скоро всеки заинтересован ще може сам да прочете книгата, която, доколкото ми е известно, предстои да излезе всеки момент (а нищо чудно вече и да е излязла). Лично на мен особено много ми допадна тая почти афористична изчистеност на изказа, която оценявам като знак за истинска научност. И в тази връзка не мога да се сдържа да не приведа тук няколко момента, които особено силно ме впечатлиха (макар че подборът в това отношение да се оказа труден, тъй като прецизните и сполучливи формулировки са на всяка страница. Ето един пример:

... Дали съответните необичайни лица или социални групи с тяхното поведение вредят по един или друг начин на останалите – само след отговора на този въпрос следва да се отправят морални забрани. В този смисъл модерната толерантност към определени лица и към определено поведение се проявява само в степента, в която те не пречат или не вредят на другите. Това всъщност е класическият модерен, просветителски, либерален принцип. Той разделя частната от публичната сфера на човешкия живот. Той може да се съчетае с един допълнителен принцип, а именно, че вредата се разбира сравнително широко – и като пример, и като образец, и като фактор, стимулиращ негативни действия за обществото или за част от него – най-вече за подрастващите.

А ето и един пример за синтетично-съдържателен анализ на случилото се у нас след 1989 г., който представя същината на получилата се трансформация; ще отбележите и вие, вярвам, пределната теоретична яснота, честност и принципност на констатациите, в което аз виждам едно от основните достойнства на текста на М.Дойчев:

... Следващият много важен момент е свързан с предишния - криминализацията на "бившата" господстваща класа. Ако господстващ политически субект в социалистическото общество е номенклатурата (комунистическата олигархия), в процесите на своята трансформация тя се превърна днес в нова „псевдокапиталистическа” олигархия. При това във всички основни обществени сфери - икономическа, политическа и идеологическа (медийна). Вече я няма предишната номенклатура, но тя съвсем не е заменена с почтени капиталисти, а с дейци на криминалната икономика, вече не се разпореждат старите партийни секретари и кадесари, а създадените от тях нови политическо-икономически олигарси с охраняващите ги "борчески" групировки, вече ги няма идеолозите на "светлото бъдеще", но има журналисти, политолози и социолози които промиват по капиталистически професионално мозъците на населението в интерес на новите неокомунистически олигархии.

И ето още един пасаж, който особено ми хареса:

... Демокрацията не е „невъзможна ценност”, не е идеологема, не е само илюзия, тя е и може да бъде реална политическа практика. Демокрацията е реална ценност, която изисква обществeна зрялост и гражданска смелост, всекидневна борба за отстояването на свободата, равенството пред закона, справедливостта. В нашето общество е нужна повече толерантност, повече идейна мъдрост, а не идеологически подход, прикрит зад критиката на либерално-демократичния разум.

И така нататък, вярвам, че с тия извадки от книгата ви заинтригувах достатъчно, за да се появи у склонните към мислене читатели желание да си набавят тази наистина полезна книга и да я прочетат. И да изпитат онова удоволствие от едно истински смислено четиво, което аз изпитах в последните две дни, в които най-внимателно прочетох книгата на М.Дойчев.

Искам да завърша с това, че за нас, българите, които живеем в една толкова нетолерантна атмосфера, една книга за толератността наистина е твърде необходима и полезна. Разбира се, не вярвам тъкмо най-отчайващо нетолерантните хора у нас, чието съзнание е увредено от онази мрачна епоха на войнстващата нетолерантност, която свързваме с комунизма, ще посегнат към книгата на М.Дойчев, ще се възхитят от нейната правота, убедителност и основателност. Но тъй като у нас на дело същностно и автентично толерантните хора у нас се срещат твърде рядко, то разговорът за това как може да възникне една действена, и при това преди всичко индивидуална култура на толерантността - щото тъкмо индивидуалното е предпоставка на общностното, а не обратното - убеден съм, може да повлияе поне на представите на т.н. "интелигенция", на склонните към мислене хора, от които и, както винаги е ставало, е тръгвала промяната в едно общество.

Защото, за жалост, у нас до този момент е налице преди всичко едно нерефлексирано отношение-(не)разбиране за толерантността, което признава важността й, ала не си дава труда да осмисли огромния й вътрешен и духовно-личностен смисъл. Това, че сме нетолератни показва, всъщност, оная степен, в която сме несвободни - понеже автентично свободният човек е в същата степен и толерантен, т.е. приема различията между индивидите и личностите като нещо съвсем естествено. Несвободният не може да бъде толерантен, понеже несвободността поражда и непримиримостта към всеки повей на различие и на раз-личност.

Комунизмът изискваше и задължаваше хората да бъдат еднакви, сиреч несвободни, примирени, немислещи, обезверени и обезличени, нетърпящи различията помежду си, а пък свободата, напротив, прави хората личности и раз-личности, които не се боят от различията си, напротив, насърчават ги. Понеже само благодарение на тях ние можем взаимно да се обогатяваме - и личностно, и емоционално, и духовно, и всякак. И едва на тази основа може да се осъзнае, че признаването на суверенността на личността и на нейната свобода носи в себе си оная съдбовно потребна ни търпимост към личностните и човешки различия, без която не можем. Жизнено ни е потребно - и като индивиди, и като общност, като нация - онова безценно качество, което наричаме толератност. Без която обществото губи качеството си да е човешко - а пък какво остава да е европейско или пък съвременно!

Добави в Svejo

Бойко Борисов се осра и пак фърли екскремента право у медийния вентилатор Нова ТВ, та мърсотията да опръска колкото се може повече нещастници

Чета тази сутрин дописка в блога на И. Инджев под заглавие Коминтерн без коментар и не вярвам на очите си, че такова нещо е възможно да се случи; да, ама не, случило се е, факт е; става дума за следното:

В телефонно интервю за Нова телевизия премиерът на България коментира колажа в интернет, на който физиономията на Тодор Живков, кадър след кадър, постепенно се превръща в лицето на бившия му охранител Бойко Борисов. Запитан за тази прилика, Борисов не само не се разграничи, но и стори дълбок поклон на диктатора, като изрази дълбокото си уважение към него.

“Сравняват Ви с един предишен управник. Това е картинка от Фейсбук. Дали ви ядосва или ви радва? В тази картинка има малко носталгия, има малко шега. Може би има и малко опозиционни намеци. Виждате ли я?

- Виждам я, но тя е некоректна към Тодор Живков, защото една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.

Харесва ли Ви, че ви сравняват с Тодор Живков?

- Не, не ми харесва, защото сме несъизмерими.

Мислите, че той е по-голям от вас?

- Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено до тогава.”

Това бил рекъл другарят Борисов; моя милост при тоя факт не се сдържа да не напише следния експресивен коментар в блога на И.Инджев:

Мале, мале, пак е забравил да се преструва че е "десен" другарят Борисов!!! Голем гаф, нема спор! Пак се е осрал другарят Борисов и е фърлил екскремента право у тоя мощен медиен вентилатор, какъвто е Нова ТВ, та да мърсотията да се пръсне и да опръска колкото се може повече нещастници. Требе да бъдат дърпани ушите на съветниците му, че тая сутрин пак са забравиле да му припомнят, че требе да се преструва през целио ден че не е комунист. И чат-пат да казва, че комунизмът е нещо лошо, много лошо, щото убил дедо му. Та явно не си е научил урока наший народний кумир тоя път.

Дами и господа, обаче това съвсем не е безобидно, он все пак е премиер на натовска (!) и европейска (!) България! Представяте ли си как щяха да бъдат възприети думи на Аденауер за Хитлер и то в същия тоя смисъл:

"Фактът, че години след падането му от власт никой не го е забравил показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че години наред ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено дотогава.”

Ако Аденауер му беше щукнало да рече нещо такова за техния си диктатор, той в същия миг щеше да си загуби властта! Да, ама у нас сичко може да се рече. Нищо чудно Гоце и Боко да се скарат и за това, именно кой повече обича комунизма и неговия символ "другаря Живков". Ще спечели спора обаче Дмитрич, щото той пък е бил дондуркан като дете на коляното на самия комунистически диктатор! Виждате ли сега докъде сме я докарали, драги ми дами и господа?!

За мен тоя случай за сетен път показва, че комунизмът е нещо като бацил и като влезе в некое тяло, не го напуща докато е живо. Да не забравяме, че другарят Борисов е бил член на БКП и че е напуснал пожарникарската си професия само и само да запази членството си в БКП. Дали пък комунистическия бацил не е поразил така безвъзвратно и тялото на цялата ни нация обаче? Та колцина ли ще се възмутят като разберат за новата медийна изцепка на другаря Борисов?! (Прочее, моя милост веке ке го нарича само така: "другаря Борисов".) Виждате ли как тренира да се подмазва наш Боко преди идването на Путин, щото и руският тиквеник си обича най-много Сталин и Ленин!

Тук остава само да припомня поговорката за "бившите" негри и "бившите" таваришчи-комунисти, но няма да го направя от уважение към негрите :-)

И още едно нещо показва тоя уж безобидно изглеждащ случай, а именно, че бодигардът е запазил толкова мил спомен за охранявания от него диктатор. Показва ето това, за което мнозина предупреждавахме от самото начало:

Бойко е менте! Бойко е най-скъпо творение и най-голямо постижение на "социално-генната" политическо-медийна лаборатория на ДС, която нищо чудно скоро да натрапи на малоумния народец бандита Трактора за пореден спасител и "оправител"! А пък братя Галеви нищо чудно да бъдат назначени за Патриарх и за помощник-Патриарх когато се спомине светиня му! (Дано ми прости Господ за тия грозни думи, но Бог всичко разбира!)

Но хубавото все пак е, че подобни случки, събития и симптоматични факти показват едно: че медийния мит за "десния Бойко" рухва пред очите ни всеки ден. А това е предпоставка все повече съзнания да се очистят от него и да прогледнат за истината.

Добави в Svejo

Когато собственоръчно съборим паметниците на съветския окупатор, едва тогава ще дойде ден първи на истинската, на същинската българска свобода

Иво Инджев е написал чудесна статия по повод на честването на падането на Берлинската стена, което ще се проведе на 9 ноември под ботуша на паметника на съветската армия-поробителка. Там между другото стоят и ето тия правдиви и силни думи:

Преди 21 години падна Берлинската стена. „Падна ли“? Не точно – сринаха я хората, които по логиката на българските защитници на съветското наследство светът би трябвало да нарече „вандали“, но ги нарича всъщност „борци за свобода“. Няма по-ярка символична раздяла с комунизма от премахването на разделителната преграда, издигната от комунизма, за да спира обитателите на неговия „рай“ в порива им към свободата.

У нас това все още не е станало. Берлинската ни стена стърчи над всички нас все така самоуверено. И което е по-лошо - ние така сме свикнали с нея, че дори не се впечатляваме, но иначе вкупом се гневим на факта, че властта у нас с лъжа се взима и с лъжа се упражнява върху нас. Този феномен, уж загадъчен и необясним, си има свой символичен топоним, който трябва да бъде „разгадан“ и развенчан.

Моя милост пък реши и написа там следния коментар:

Приемам изцяло и безрезервно идеята и ценностите на организаторите и участниците в проявата на 9 ноември, но с една съществена и важна уговорка; моля чрез г-н Инджев и коментаторите в неговия блог, голяма част от които, убеден съм, ще присъстват на тържеството в подножието на паметника със съветския ботуш, тази уговорка да бъде произнесена там, на самата проява, защото наистина е съществена; и тя е:

Нека повече да не се говори за "паметника на съветския окупатор", именно в единствено число, а нека да се говори на тази проява за "паметниците на съветския окупатор", сиреч, в множествено число, щото в цяла България са пръснати много такива паметници, които тровят усещането за национално достойнство на нацията.

Предлагам това, защото, ето, да речем, тук, при нас, в Пловдив, над главите на всички ни стои т.н. Альоша, с тежките си каменни ботуши, с гранитния си Шмайзер (Шпагин); и ако бъде бутнат паметника на съветската армия в София, дай Боже това да се случи по-скоро, но в Пловдив Альошка си остане, проблемът няма да бъде решен. Ето по тази причина трябва да се действа принципно: всички паметници на съветската армия-поробителка и окупаторка трябва да бъдат бутнати, взривени, разрушени, премахнати.

Аз също така съм срещу т.н. "демонтиране" на съветските паметници, щото преместването им, макар че е крачка във вярната посока, не решава проблема кардинално; защото проблемът не е в самите паметници, а в злотворния символ, който те носят в себе си; а те символизират общобългарската склонност да не се усеща унижението, загубата на чувството ни за национално достойнство, щом като толкова години продължаваме да търпим тия знаци на нашата унизеност и примиреност, на нашата пословична робска психика и душа.

Ето защо само разрушаването им, и то така, както беше разрушена Берлинската стена, ще изиграе оздравителна роля спрямо народната ни душа и ще спомогне за пробуждането на нашето чувство за национално достойнство; та да победим най-сетне и завинаги податливостта ни към робуване, та да разберем завинаги, че е непростимо да не роптаем толкова години срещу знаците на робството, да ги търпим, да не съзнаваме, че свободният човек няма да се помири никога с унизеността, която тия паметници носят в себе си и я символизират така натрапчиво.

Ето, да речем, още в 1990-та година, когато се проведе огромния митинг с трибуна на Орлов мост, на две крачки от паметника на съветския окупатор; тогава е бил момента някой от ораторите да беше призовал стотиците хиляди опиянени от чувството за свобода граждани на България да съборят паметника ако трябва с голи ръце; това обаче не стана; никой не посмя да изрече онова, което е трябвало да бъде изречено; берлинчани и германците разрушиха своята Берлинска стена, а ний нашата оставихме; поради това, че не зачитаме огромната мистична сила на злотворните символи на комунизма, ний всичко правим половинчато, неистински, непълно, частично, мижаво; ето по тая причина сме я докарали дотам, докъдето сме я докарали.

Но ще скъсаме завинаги със зависимостта си от тежкия товар на комунистическото си минало, ще скъсаме решително с прокобата на злотворното ни комунистическо минало само когато съборим собственоръчно паметниците, строени в знак на ликвидирането на българската свобода, в знак на варварското потъпкване на нашето национално достойнството от сталиновия, от съветския окупатор.

Докато не го сторим и продължаваме да се молим тия паметници да бъдат половинчато "демонтирани", с това само окуражаваме нашите потисници да се хилят злорадо и подигравателно, защото това е знак, че могат безнаказано още дълго да ни тъпчат. Ако обаче атакуваме паметниците на окупатора и ги разрушим собственоръчно, тогава и неговите български протежета във властта ще бъдат изметени заедно със символиката, на която винаги се е крепяла тяхната власт.

И едва тогава ще дойде ден първи на истинската, на същинската българска свобода.

Добави в Svejo

Да честваме края на комунизма и връщането на свободата - и да настояваме да бъдат махнати паметниците на окупатора

Препубликувано от блога на Даниела Горчева: "ЗА" демонтиране паметника на съветската армия в София

На 9 ноември 2010 година пред паметника на съветската армия в София ще има концерт с участието на Васко Кръпката послучай 21 години от разрушаването на Берлинската стена, разделила един град и много хора за години наред.

Паметникът на съветската армия в София е построен в чест на Червената армия, окупирала България през септември 1944 година. Монументът е издигнат след разбиването на горянското движение - като заплаха и предупреждение срещу все още съпротивляващия се до този момент български народ. Пред този паметник години наред дейците на българската комунистическа партия, дошла на власт с помощта на чужда окупационна армия, изразяваха своята признателност към Москва.

ПЕТИЦИЯ "ЗА" демонтиране паметника на съветската армия в София

Подписалите тази петиция смятат, че с демонтирането на „паметника”, изграден с цел заплаха и напомняне кои са истинските господари на България, се прави една малка крачка към декомунизация на страната ни и следователно към връщането на демократичните устои на България и идеите на хуманизма.

Подписалите тази петиция смятат за недопустимо образът на заплашително размахващия шпагин окупатор да стърчи срещу и над Софийския Университет и да символизира (включително и пред бъдещите поколения на демократична България), че силата на оръжието стои над образованието, знанието и толерантността.

Подписалите тази петиция настояват да се осъди насилието над хората (било заради убежденията им или заради тяхната класова, религиозна, етническа и политическа принадлежност) като недопустимо в едно демократично общество.

Подписалите тази петиция отказват да участват в една историческа лъжа и в забравата на жертвите на комунизма, в превръщането им на невидими за обществото.

Искането "ЗА" демонтиране паметника на Съветската армия в София е изцяло гражданска инициатива. Зад него не стоят политически партии или фигури.

Всеки гражданин, политическа формация или друга организация, която приема и припознава нашата инициатива като ценна и важна за себе си, може да подкрепи нашата петиция, както и да се свърже с нас.

Петицията е създадена на 20 Септември 2010 година от Валентина Маринова и инициативен комитет в състав: - Петър Величков - литературен историк; - Стоян Дерменджиев – общественик; - Алдин Алдинов – финансист и икономист; - Радостина - Смарагда Георгиева – филолог и рекламист; - Валери Велев - асистент в МУ, София; Други организации и личности, които подкрепят досега ПЕТИЦИЯТА: - Психотерапевтичен институт по социална екология на личността; - Европейската мултикултурна фондация - сила в разнообразието (European Multicultural Foundation); - ДСБ - район Средец, София; - ДСБ - Добрич; - ДСБ - район Възраждане, София; - Иво Инджев - журналист; - Стоян Михалев - музикант и продуцент; - Милен Радев - публицист; - Атанас Чобанов - журналист; - Вили Лилков - общински съветник; - Мартин Заимов - общински съветник; - Стефан Краев - икономист; - Мариaн Гяурски - историк; - Даниела Горчева - издател, редактор и публицист; - Славимир Генчев - поет, журналист и редактор; - Тася Тасова – икономист; - Ангел Грънчаров – философ и други

Добави в Svejo

П Р О Т Е С Т: Путин - вън от България!

П Р О Т Е С Т: Путин - вън от България!

Час: 13 ноември 2010 г. · 09:30 - 19:00

Място: София, „Орлов мост” – откъм бившата трамвайна линия, между парапета под орлите и парапета на тротоара от изток (над р. Перловска)

Създадено от Петър Пенчев

Допълнителна информация:

НЕ! на „Путинска България – енергиен център на Балканите”

НЕ! на „България – "троянски кон" на Путинска Русия в Европа”

ДА! на „За да остане чиста природа за хората в България”


От Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Група ГЕО

За контакти: Петър Пенчев, GSM 0887525032

Добави в Svejo

Моят музикален поздрав за вас в петъчната утрин

Добави в Svejo

Неблагополучията на сп. ИДЕИ са малък лакмус за истинското, за съвсем отчайващото положение в "духовната област" у нас

Трета книжка за 2010 година (четвърта от създаването) на списание ИДЕИ вече е отпечатана и от няколко дни може да се намери на книжната борса в София. Би следвало да тръгне и по големите вериги от книжарници. Екземплярите на абонатите са разпратени, което за мен означава, че мога за малко да си отдъхна. Камък ми падна от сърцето след като излезе и тази най-трудно издадена книжка; слава на Бога, че издържах и се справих. Защото на моменти се бях отчаял. Но с Божията помощ всичко става и може да стане, иска се човек обаче да не се отказва, сиреч, да побеждава мекушавостта си.

Както и да е, важното е, че победих неблагоприятните обстоятелства, щото в един момент си мислех, че сякаш целия свят е възроптал и противодейства срещу моята химера: да съществува едно човечно философско списание, едно списание за духовните неща и в материалистическа България.

Обстановката обаче е ужасна - знаете ли колко броя от списание ИДЕИ са продадени от борсата в София за близо шест месеца? Ще ви кажа: продадени са числом и словом 5 (пет) екземпляра! Всички други стоят неразпродадени, в пакетите си, непипнати от ръка на разпространител, на книжар, камо ли пък на читател! Как пък инстинктивно надушиха, че това списание изобщо не е като другите, та му обявиха такъв пълен бойкот?!

Обяснението на моя агент на книжната борса е, че книжарите не го искали (става дума за списанието) понеже цената му не била примамлива за тях: то струва само 3 (три) лева! Ето как в непазарната среда у нас ниската цена подобно на бумеранг се върна срещу интереса на издателя, т.е. на моя милост, понеже аз си позволих лукса наполовина да подарявам (с "промоционална цел") списанието на бъдещите му читатели.

Искаше ми се младите, за които най-вече е предназначено това списание, да могат без проблем да си го набавят. Не пожелах никакви печалби от списанието. Ала ето, че книжарите загубиха интерес поради неатрактивната за тях негова цена. За отстъпка от 1-1.50 лева те не щат и пръста си да мръднат. Никой, естествено, не мисли за интереса на читателите, заради които всъщност съществуват книгите и списанията. У нас се мисли само за печалбата, т.е. голия материален интерес. За образованието и личностното израстване на младежта пък никой изобщо не мисли, мислят само такива непоправими идиоти като мен.

За да изляза от ужасната ситуация с разпространението на списанието в главата ми идват най-екстравагантни идеи. Примерно да застана с непродадените топчета от списание ИДЕИ до вратата на Софийския университет примерно и да почна да го подарявам, съвсем без пари, на всеки минаващ студент. Не го правя по една-единствена причина: убеден съм, че, ако го направя, в тоя ден кошчетата за боклук в СУ ще бъдат препълнени с непогледнати книжки от списанието, хвърлени там от нашата "академична" младеж. И не съм убеден дали изобщо ще попадне на читател. Май съм станал мизантроп от тия безнадеждни битки, които съм водил цял живот, знам ли? Но ми се струва, че нещата са страшни. Така виждам аз положението и за тази горчива оценка ми дават основание моите впечатления от една дейност на духовното поприще, продължила вече цели 25 години - четвърт век.

Питам се какво ли щеше да стане ако бях започнал да издавам списание ИДЕИ преди 25 години, в самото начало. Тогава хората бяха гладни за стойностна книжнина. Сигурен съм, че списанието тогава щеше да стане сензация. Щеше да се разпродаде "като топъл хляб" - както се казваше в онова време (днес никой не обръща внимание дори на топлия хляб, та на някакво си там списание за духовните неща ли ще обърнат внимание?!). А в днешно време скучаещите журналисти (и книжарите също) гледат към него с "бодрия" поглед на умиращо говедо...

"Парица е царица у нас!" е писал Алеко преди толкова години, сега е съвсем същото, даже, изглежда, е още по-зле. Пълна вакханалия на материализма, на пошлостта, на безвкусицата, на аморализма и нихилизма. Съдбата и неблагополучията на сп. ИДЕИ са малък лакмус за истинското, за съвсем отчайващото положение в "духовната област" у нас. Но... битката продължава, трябва да се работи за промяна на ситуацията, има и обнадеждаващи симптоми, винаги има смисъл да се прави нещо, а не да се седи със скръстени ръце.

Може би още времето му не е дошло на нашето списание ИДЕИ, знам ли? Може би и тук ний - моя милост, неколцината приятели, които ме подкрепят, 20-тината верни читатели-фенове на списание ИДЕИ - сме станали нещо като прекалено подранило пиле, знам ли? Нищо чудно да е така. От опита си от годините знам, че има нещо такова, именно, че все съм се захващал с неща, на които едва след десетки години ще им дойде времето. Но кога ли все пак ще дойде времето за духовно пробуждане на нацията и обръщането й към действителните нужди на живота, след като ето, вече 20 години уж имаме свобода, имаме, имаме, ала какво правим с нея?! Използваме я само за да мърморим недоволно и да се оплакваме.

Както и аз направих тая сутрин. Което и показва, че още съвсем не му е времето за пробуждането на едно отговарящо на нуждите на времето съзнание из нашите предели. Ний май сме доста по-инертни, пък и комунизмът и несвободата обезвериха хората за много десетилетия напред. Иска се време, ала все пак за да дойде това подходящо време, трябва да правим нещо още сега, за да го докараме при нас. Ето, и правим това, което се иска, а пък че на моменти сме отчаяни сякаш си е в реда на нещата. Така става винаги с "ранните пилета". Пеят, пеят, пък никой не ги слуша. И дори затварят прозорците, за да не се чува пеенето им...

Добави в Svejo

"Особеното мнение" на Валерия Новодворская

Добави в Svejo

Загубихме ли вече способността си да се възмущаваме от произволите на властниците и на прислугващите им медии?!

Щом като така са се държали водещите на сутрешното предаване аз пък предлагам ний от блогосферата, или ний, гражданите, които още не сме загубили способността си да се възмущаваме от произволите на властниците и на прислугващите им медии, да окажем натиск до ръководството на медията (Би Ти Ви) да даде възможност (ефирно време) на лицето Иво Инджев, по чийто адрес се говорят такива уронващи достойнството му нелепости, да се защити и да разкаже за своята гледна точка по историята, в която е замесен и президентът Гоце Първанов.

Щото сега излиза, че Иво Инджев все едно си измисля или фантазира за някакъв несъществуващ натиск върху ръководството на Би Ти Ви за уволнението му, каквато е версията на уличения в такъв натиск президент. Щом пък Първанов се чувствал "оклеветен" със задаването на само на един въпрос (във въпроса при това не се съдържаше твърдение), и при това сам го е заявявал публично, то в такъв случай би следвало на Иво Инджев да се даде възможност да защити доброто си име.

Президентът Първанов имаше възможността в тия години по съдебен ред да защити "оцапаното" си име (по повод на мезонетните слухове), ала той не посмя да се възползва от този цивилизован начин да си върне "доброто име", което пък по косвен път представлява самопризнание, че слуховете за президентските мезонети съвсем не са само слухове.

За мен лично този казус е прекрасен пример за това как едно овластено, но безскрупулно в поведението си лице е способно да се самоопозори по един най-тъп начин - и затова съм включил същия този казус в своя АЛМАНАХ ПО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ (издаден преди 3 години), по който доста преподаватели у нас преподават на учениците си от 12-ти клас. Понеже казуса с Първанов е и най-красноречив пример за това как лицето, представляващо временно някаква институция, е в състояние да оцапа и престижа на самата институция - тъй като по начало на лица с аморално поведение (доказани лъжци и прочие) не бива да се позволява да припарват до такива институции.

А как може да се окаже натиск върху ръководството на Би Ти Ви та да даде право на И.Инджев да защити името си ли? Ами има много неща, които могат да се направят в тази насока. Иска се само добра воля и просто трябва да се надмогне разлагащата ни апатия за всичко онова, което не ни засяга лично. Ала трябва да се разбере, че такива нравствени въпроси като този ни засягат най-пряко, макар и по парадоксален начин: когато някъде се гаврят с някоя личност, сякаш и с нас са се погаврили. А ако пък не реагираме, значи сме приели гаврите за нещо като "естествено състояние на живота".

Прочее, самата журналистическа колегия, ако такава у нас изобщо съществува (понеже при съществуващото нравствено разложение сред тази гилдия вече достойните журналисти сякаш са по-малко от пръстите на ръцете) би следвало също да реагира, а не така позорно да мълчи. Щото след като властта и нейните слуги от медийните ръководства си позволяват днес да се гаврят с един, и такива недопустими прояви се посрещат с мълчание, утре без свян ще се погаврят с втори, трети и т.н.

Така че нещата съвсем не са безобидни и цялата тази история съвсем не е някакъв "личен конфликт" на И.Инджев с Би Ти Ви или пък с негова сияйна светлост президента на республиката ни - както обикновено се представя тази история от т.н. широко "обществено мнение", така вандалски манипулирано от прислугващите на властта медии.

(ЗАБЕЛЕЖКА: Горното е мой коментар в блога на Иво Инджев, именно на публикацията му Колегиии!!! Колеги ли??? , където той описва случилото се по следния начин:

... Анна Цолова и Виктор Николаев в повереното им тази сутрин предаване “Тази сутрин”... се хвърлят на амбразурата да защищават лъжливата версия на ръководството си, че върху техния колега Инджев не бил оказван натиск да напусне Би Ти Ви. Те откъде знаят – да не би да са присъствали на заплахите, които ми бяха отправени по телефона или да са отсъствали от този свят, когато ги отправяше лично президентът Първанов под формата на декларация с персоналното ми обвиняване в несъществуващо оклеветяване? Жалко…)

Добави в Svejo

Да живей Русия, долу България, мамицата й!

Липсата на духовни ценности - това е обърканото на българина, а те са най-важното.

България е една и съща държава, в която живеят две различни нации. Две паралелни общества, и двете говорят на български, но не се разбират. Едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а другите се мъчим да бъдем българи. Това състояние е резултат не само от последните 60 - 70 години. То е породено от момента, когато България става някаква допълнителна, досадна пречка пред домогванията на Русия да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите.

Всеки завоевател, като си изработи своя план, търси в териториите, които смята да обсеби и прегази, някаква петта колония. И от тук започва едно масирано финасиране на среди, които да виждат в московския самодържец някакъв освободител. Почват да го канят, да го търсят, а на него целта му е да ги зароби.

Това всъщност е цялата история на България. Тя не е борба между революционери и някакви привърженици на османското владичество, не е борба между либерали и консерватори, не е борба между левица и десница. Тя винаги е борба между някакви български сили и платената агентура на Русия. Това е нашата история.

Страшното е, че българинът не може да разбере това положение, защото от крехка детска възраст, включително и на моя милост, ни се втълпяваше един русофилски, което означава - противобългарски, прочит на собствената ни история. Ние сме разделени на две нации, защото не можем да бъдем едно.

Питат ме избиратели - не трябва ли в Европейския парламент да защитаваме националните интереси на България заедно, всички български евродепутати? Отговарям им – как да защитавам национален интерес с Ивайло Калфин от БСП и с Димитър Стоянов от „Атака”, когато за тях националният интерес е България да бъде троянски кон на Русия?!

Аз не мога да бъда с тях, в друга посока е моят национален интерес. Затова казвам, че сме две нации в една държава.

Из интервю на проф. Пламен Цветков

(ЗАБЕЛЕЖКА: Публикацията по-горе се посвещава на предстоящото историческо посещение на руския государь Путин в нашта республика, до което остава точно една седмица. Моя милост, като най-ярък русофил и предвид случващото се у нас напоследък не може да не възкликне барем следующото: Да живей Русия, долу България, мамицата й!)

Добави в Svejo

Поръчковият глашатай Андрей Райчев почна най-усърдно да рекламира "проекта Гоце Първанов" - колко ли са му платили?

Чета на едно място следната трогателна до сълзливост информация:

Проектът на Георги Първанов ще бъде ориентирана към президентските и кметските избори; той няма да се разполага по оста ляво-дясно, а ще разчита на отделни личности.

Това, разбира се, го е казал не друг, а главният умник на республиката, именно Андрей Райчев, да, същия, оня, дето спи по телевизиите, та да е по-бодър на ранните им сутрешни предавания. Негова милост е на всяка манджа мерудията, като услугите му, естествено, не са безплатни, а човекът си развива успешен бизнес с изпълняването на всякакви, по възможност по-мръсни, политически поръчки - понеже колкото е по-мръсна една политическа поръчка, толкова тя е по-щедро платена. А пък такива като Райчева не се свенят да направят всякаква мерзост, стига поръчалият я добре да си плати. Това го доказаха в годините на целия епохален български преход, от който упоменатите таваришчи - политолози, социолози, социални антрополози и пр., сиреч Иван Кръстев, същия тоя Андрей Райчев, оня, как се казваше, да, именно, Евгений Дайнов и още неколцина - успяха да осребрят всички ония тежести и мъки, които пък ний, мишлетата в техните социално-експериментални лаборатории, платихме даже и с лихвите, а мнозина даже и с живота си.

Впрочем, прочетете нашумялата книга ЕКСПЕРТИТЕ НА ПРЕХОДА (изд. ИЗТОК-ЗАПАД) на изследователката на тайнствата на българската политика Достена Лаверн, в която херойствата на същите тия исполини на платените анализи са описани пределно ясно и убедително. Моя милост чете тая книга в момента и не престава да се удивлява на изтънчеността, с която тия наглеци са ни будалкали вече толкова години.

Но да се върнем на днешния "анализ" на другаря Райчев, платен социолог на поръчка. Който охотно адвокатства толкова години, и то на всички лидери на прехода, а най-много адвокатства на ония, който най-щедро са му плащали (примерно Симеончо или, да речем, Доган). Ето още един по-сюблимен момент в иначе въздългичкия коментар на Райчева, по дължината на който с пълна достоверност може да се съди за дебелината на пачката, която е получил за тия свои прозрения:

Уточнявайки, че сериозният коментар за проекта на президента Георги Първанов може да бъде само след 11 ноември, Андрей Райчев смята, че това е сериозен проект, зад който стои един човек с "огромен опит и сила и изключва просто да е нещо несъществено".

Ете за тия думи Гоце нищо чудно тия дни и орден "Стара планина" може да окачи на шията на Райчева тия дни; моля не бъркайте ордена с едноименните наденици и салами, щото у нас, оказа се, е ордена, и саламите са вече толкова девалвирали откъм качество и стойност, че Гоце примерно раздава ордените по-щедро отколкото ако да бяха броеница от наденички "кучешкое наслаждение".

Такива ми ти работи. Пак сценаристите почнаха да надават клаксоните на поредната манипулация. Която обаче е толкова некадърна, че повече и не може да бъде. Някой ги излъга, че наш Гоцко може да повтори геройствата на неговия наставник Путин, а пък момчето от Сирищник е взело, че му е повервало. А от него нищо не става, речено е: "Не сипвайте ново вино в стари мехове!", а Гоце е изтърбушен отвсякъде стар мех, който не вино, ами и тиня или кал не може да задържи. Да не говорим пък за другата наша изразителна поговорка за това, че със стари курви едва ли може да стане някакъв що-годе нов бардак...

Безличникът Гоце щял да разчита на личностите - майчице мила, каква гавра с самото понятие личност?! Комай само то остана неомаскарено, ето, сега и него требе да осквернят тия гадни наглеци. Ама нищо де, както и да е, поне хубави сеирища ни чакат през идващата година. Ако с друго не можем да се похвалим, поне откъм сеирищата сме на най-високо ниво, сеирища, зрелища, щоута, маскаради, панаири и прочие у нас колкото щеш, и лебец имаме, що друго ни требе?! Нищо, ами да щракаме с пръсти тогава и... ей, я пусни Азиса бе, а пък вий, девачки, се закръшете в шеметен кючек, ало, не се чеши, ами рипай, маането се почна, ашколсун, бравос, а така, урррраааа!

Добави в Svejo

Кошмарът се завърна!

Днес публикувам изложението, написано от моя приятел от Русе, уважаемият г-н Атанас Ганчев, човек с възрожденско и духовно излъчване - и интелектуалец от най-висока проба. В нея той разказва детайли от своята лична история от последните години, като ми е изпратил и копия от всички документи, за които споменава в текста; при нужда, пък и от интерес - за да се убедим на какви чудесии е способен днешният български бюрократичен гений - ще публикувам в скоро време и самите документи, които трябва да прегледам, за да махна лични данни като ЕГН-та и пр., с които може да бъде злоупотребено.

Та прочетете изложението на г-н Ганчев, който иначе е постоянен сътрудник на блога HUMANUS, на в-к ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ, написал цяла поредица от прочувствени статии за ситуацията в днешното българско училище, но също и касаещи културната и духовната история на гр. Русе и на България. Тъжно е че личности като него, именно личности, които цял живот самоотвержено са работили на нивата на българската духовност, просвета и култура, както обикновено става у нас, биват за благодарност тормозени цял живот от някакви местни дерибеи, от пожизнени директори, от началници "в сферата на културата", които обаче са с мандалитет на касапи, също така от инспектори-чиновници, които изобщо не вдяват, които понятие си нямат от високата духовна мисия на българския учител и пр., т.е. от цяла една поредица от нравствени лилипути и от лакоми за постове и служби подлизурковци на всяка една поредна власт. Тия последните, впрочем, са способни на всякакви мерзости; ако не знаете, ще ви го кажа: заради такива нашето образование, нашата култура, дори нацията ни като цяло, е на това дередже; тая напаст е толкова вредна, че ако успеем някак си да се освободим от нея, нещата незабавно ще потръгнат, ще се мръднат от мъртвата точка, в която се намират сега. А ето сега и самия текст на г-н Ганчев когото сега споменатата бюрократична напаст го върти сякаш е набучен на ръжен:

PRO DOMO SUA

O, tempora, o mores!

КОШМАРЪТ СЕ ЗАВЪРНА!

(Едно уведомително писмо и констатираните административни нередности или голата истина за нравите в днешното българско училище)

"Вилнеят диви, феодални нрави в днешните български училища... Произволът на директорите е надхвърлил всякакви общоприети граници" (Ангел Грънчаров - из "Месомелачката...")

На 15.ІХ. т.г, когато получих заповед №1 за уволнение, поради полагащото ми се право за ранно пенсиониране, съгл.пар.5,ал5 от ПЗР на КСО, дълбоко в себе си изпитах радостното чувство, че най-сетне Кошмарът, продължил цели пет години и изсмукал значителна част от физическите ми сили и подложил психиката ми на свръхизпитание, бе приключил. КОШМАРЪТ - да спечелиш трудово-правно дело и да проявиш безразсъдството като се върнеш след него отново на работното си място. Прословутата българска злоба, превъплътила се в оста на административното зло, влезе със страшна сила и задейства всички невидими механизми на вътрешните си съпротивителни сили за да елиминира, а по възможност и да унищожи човека, дръзнал да й се противопостави, дръзнал да наруши непогрешимостта, уюта и спокойствието й. И се започна... Но всичко по реда си. (ОЩЕ >>>>)

Добави в Svejo

Не виждам как България би могла да е независима от Русия

Публикувам отделно едно мнение на опонент, което получих тази сутрин на имейла си:

Същият този inaccessibility, когото толкова охотно оплюхте в блога си, все пак ще има доблестта да ви отговори. Ако разбира се държите да прочетете други мнения и не сте твърде ограничен в собствените си схващания. Понеже не се наблюдават индикации, че можете дори само да допуснете в съзнанието си съществуването на различни мнения, които не се изчерпват и не изразяват така преекспонираната и много любима за мнозина тема за русофилите и русофобите. Но най-вече защото конструктивните дискусии имат някакво значение.

Можем да интерпретираме по всякакъв начин историческите събития - това е доказано в практиката на историографията. Би трябвало да ви е известно изработването на националните истории - те се влияят от идеологическите, езиковите и националните предпоставки. Така национално ориентираните историографи са склонни да разглеждат историческите събития от гледна точка на дадена култура, много често ограничено и пристрастно.

Когато заговорихме за т.н. "Освобождение на България", вие всъщност сведохте дискусията до позоваването на исторически събития, в които участници са Русия и САЩ, направихте доста повърхностно сравнение, свеждайки позицията си до "ползите и вредите". За много хора това е по-удобно и по-разбираемо, но не мисля, че е правилно и ще се опитам да обясня защо.

1. Историческите събития не протичат единствено на базата на идеологически предпоставки, не само и единствено водени от икономически и политически интереси. Те се влияят и от културните. Това е само бележка срещу опростяването при историческите изследвания.

2. Когато Русия "решава да ни освобождава", това е било предимно "имперска амбиция", но не само. Левски е бил прав, твърдейки, че "онзи, който освобождава - поробва". И това се случва, да – в политическо, икономическо и културно отношение. Но същевременно именно руските интереси на Балканите оказват най-съществената предпоставка за "освобождението". Това е безпорен исторически факт, който трудно бихме могли да отхвърлим. Факт е също, че революционните движения в България са търсели руска подкрепа, били са, както казвате "русофили".

3. Признаването на тези факти не ни прави русофили.

4. Днес. Ще си позволя малка интерпретация, държавите, които нямат икономическите и политическите ресурси, се ориентират в пазарната икономика - такава каквато е изработена на запад, към консумативната култура - каквато е позната от десетилетия в САЩ, към всичко онова, което ни е известно от "запад". Ако идеологически трябва да търсим индикатори - да, днес възприемаме идеи, които носят със себе си "окови". Ако трябва да сравним тоталитаризма и демократизма като идеологии и като политическо управление, факт е - индивидуалните и колективните свободи са по-защитени сега. Но нека не се заблуждаваме, че съществува "свобода", такава каквато идеологически се предполага да съществува. За икономически и политическите зависими държави това е още по-съществено. Затова считам, че ЕС е една добра форма за дистанциране от руската зависимост, но не би могла да я елиминира.

Следователно, когато България решава националните си интереси, се ръководи от не малко външни фактори. И един от тях е икономическата и политическата зависимост от Русия. Голяма част от Западна Европа е зависима от нея. Не виждам как България би могла да си "спечели" нещо повече.

Би трябвало да ни е ясно колко трудно се изработват политики, когато е налице икономическа зависимост. Огромен пример за това е Украйна, която след толкова години не само не може да закрепи суверенното си национално управление, тъй като е зависима икономически, но и не може да изгради собствената си културна идентичност, без да има отражение руското влияние.

С други думи, когато днес признаваме едни такива факти, факти признати от множество западни изследователи - историци, социолози, културолози, и пр., не ни прави идеологически пристрастни спрямо Русия.

Накрая бих ви препоръчал две заглавия, така както вие препоръчвате.

„Преплетените времена на настоящето. България 20 години след 89 – та”, Надеж Рагару.

„Възможна ли е демокрацията тук?”, Роналд Дуоркин.

Ако толкова честно прокламирате „ползите” на демокрацията и ролята на САЩ, то може би няма да е лошо да почетете малко западни прегледи върху историята и културата.

Поздрави и с очакване за конструктивен диалог.

Юрiй Кропотко

Добави в Svejo

Открито писмо до блогъра Ангел Грънчаров и скрито питане към министър Сергей Игнатов

PRO DOMO SUA

"О, tempora, o mores!"

"Месомелачката" на човешки души, наричана "българско образование", се е дехуманизирала така, че вече има античовешки облик и характер" (Ангел Грънчаров - заглавие на едноименна статия, публикувана в блога "HUMANUS" НА 5.Х.т.г.)

Драги ми Ангеле, ти много добре знаеш, че твоето отворено писмо до министър Сергей Игнатов е все едно едно да те включат в Програмата за Големия взрив или да те приемат в Горската резиденция "Земнонебесна прелест" и да чакаш Лъва да вземе отношение по въпроса, защо въпреки че братовчед му Белия леопард е удушил пет антилопи, не е получил заслуженото наказание, а дори не е задържан за 24 часа...

Ще ти разкажа един действителен случай, а ти прецени сам. Беше в началото на настоящата учебна година. Бивш преподавател от Колежа в Силистра, доскорошен филиал на РУ "Ангел Кънчев" (сега не знам, признавам си честно, пък и не искам да се ровя, какъв е статута му), ст.н.с. д-р б.н. кандидатства за учител по обявено свободно място в моето училище. Горкият, носеше си курса лекции, които бил чел в Колежа, откъдето бил съкратен, а след това му се наложило да работи като общ работник в различни строителни фирми, два пъти припадал на строежите, ако бе видял колко мъка имаше в погледа му, а думите му, изречени почти плачешком "Глад, голям глад, брат!" можеха да трогнат и каменно сърце. Как мислиш, беше ли назначен, а?

Нали си гледал онзи емблематичен български филм "Опасен чар" (ах, този палавник Тошко Колев!) и си спомняш онази знаменита фраза на един от героите, майката на кандидат булката: "Роднина, милиционер, роднина, милиционер"? Та кадровата ситуация в моето доскорошно училище СОУ "Васил Левски" - гр. Русе е същински аналог на горната фраза, разбира се с друг смислов нюанс. В резултат на демократично спазваните процедури по назначанане на учители, пък и останал персонал, днешния колектив на училището придобил следния категориален облик: шуробаджанашки кръг (директор, съпруга, снаха, братовчеди и роднини по всички линии), градски и семейни приятели, протежирани от местни големци и... заварено положение, сиреч ветерани и ненужни вече учители, които искат не искат, назландисват се или не, щът се пенсионират по правото си на по-рано излизане в "заслужен" отдих, иначе, нали знаеш, що е "ос на административното зло" (най-страшната зъбчатка от "Месомелачката").

Та да се върнем на горния случай!? Преди това въпросният колега бил отрязан и от училището в близкото до Русе основно училище в село Николово. Какво стана по-нататък с него не зная, защото като учител от категорията на завареното положение бях навършил годините за по-ранно пенсиониране, тактично припомнено ми чрез заповед за предупреждение за уволнение, та независимо от научните и квалифакациони степени, трябваше да "стягам багажа". Е, ти си адски прав, като в прав тексте заявяваш, че искаш да бягаш от страната, а не да живееш като скот с собствената си държава. И каква е държава, която не държи на човешкия си потенциал?

А моя случай Ангеле, какво насилие, какви унижения изживях заради дързостта да осъдя един самозабравил се и смяташ се за здраво окопал се местен "първенец" (но за това на друго място и по друг повод и всичко подкрепено само с документи, защото когато документите говорят и... магистратите решават по същество.

А знаеш ли, че в твоя град, град в предверието на планината, дала на света дъщерята Европа, град много преди Брюксел - Меката на днешната европейска демокрация, но и бюрокрация, в училището, носещо името на поета, когото нашенските нрави прогониха далеко извън България и ни лишиха от единствения действително номиниран нобелист по литература (Елиас Канети е роден в България, и то в моя роден град, но е австрийски писател), синът на дядо Славейкова, Пенчо Славейков, една развилняла се директорка уволнява учителка, която е била нейна конкурентка за шефското място, въпреки че въпросната учителка е била наградена през изтеклата учебна година като най-добра в професията си, а мотивите за отстраняването й са: системно нарушение на трудовата дисциплина, конфиктност и пр.пр. простотии от този характер.

И каква е реакцията на местния РИО на МОМН и неговата шефка доц. Павлинка Кацарова? Аз не знам, ако ти имаш някаква икформация по този случай, кажи ми, стига да не си стовариш куп неприятности на главата. (Бел. моя, А.Г.: Въпросната директорка, както вчера беше съобщено, била уволнена дисциплинарно.) Аз имам друга информация, почерпена от столичен вестник от пети септември тази година, ако не ме лъже паметта че въпросната госпожа съчетава три в едно - шеф на Инспектората, действащ доцент и общински съветник. Как ти се струва, такъв скъпоценен и скъпоструващ държавен човек да обърне внимание на писмото на един обикновен простосмъртен?

Ангеле, като заместник-председател на Постоянната комисия по образованието при ОбС - гр. Русе, мандат 1991-1995 год. на три пъти се сблъсквах с масови уволнения на учители от побеснели директорки - в ОУ "Ангел Кънчев" (1994), ТРКК (дн. ПГКК-1993), Земеделския техникум в Образцов чифлик (1992) и въпреки моята намеса, заради която давах показания и в полицията, стана "битият-бит, другият-такованка", а моя милост, когато кандидатства за директор на Дома за юноши "Св. Димитър Басарбовски", макар и да бях осигурил солидни средства от благотворителни организации на български емигранти, бях отрязан след прегласуване от Комисията по избор воглаве с кадровика на тогавашното МОН г-жа Пенка Найденова, съпруга на действащия по това време депутат от ДПС Осман Октай, независимо че преди това бях спечелил конкурс за инспектор (далечната вече 1990, днес експерт) по квалификацията и преквалификацията на учителите, единствената "началническа" длъжност, за която, признавам си честно, съм имал мерак, но нали съм пусти му Марко Тотев, взеха че я закриха, малко след конкурса.

Та тогава "достойният конкурент" (така ме "утеши" въпросната госпожа) написа гневната статия "Фарс или никога повече конкурс" (малко в стил Кърт Вонегът, и ако продължа в този стил вместо "Месомелачката" неминуемо бих прибягнал до по-силната метафора "Кланица номер пет"), публикувана в местния вестник "Утро", която все пак стигна до тогавашния просветен министър доц. Марко Тодоров, който в личен разговор ме утеши, че не съм бил одобрен за да бъда съхранен като творец. Алабалистика! Но това е положението, как Сийке?

Ангеле, Ангеле, пълен идиотизъм вършее в днешните ни училища, а корупцията, макар и не така опустошителна както в другите сфери на обществено-икономическия ни живот, е на непознати висоти в цялостната история на българското образование. И ако уважаемият министър Цветанов реши да проведе операция "КОКЪЛЧЕ" (все пак един събрат на Големанова съвсем искрено споделяше, че Министерството на просвещението, макар и постничко, е все пак кокълче), резултатите от нея ще добавят още един щрих от родната мила картинка. Но да не се поддаваме на утопии, да не фантазираме излишно... едва ли?

Та такива ми ти работи по нашите географски ширини. "Такива работи не стават в моето Отечество?" - казваше някога достолепният държавник Петко Каравелов, озанданен в Черната джамия. Но такива маскърлъци са ежедневие в държавата Абсурдистан!

Атанас Ганчев, Русе

Добави в Svejo

България напоследък заприлича на същинска лудница, да ме прощават лудниците за несправедливото сравнение

Човек вече не знае с коя ръка по-напред да почне да се кръсти като се захване да чете най-свежите информации за актуалната политическа ситуация в България; ето, почете, подивете се и вие като мене:

Алексей Петров стоял зад новия политически проект ЕКИПА, който бе представен на конференция в УНСС. Европейска концепция за икономическа и патриотична алтернатива (ЕКИПА) е учредена от зам.-председателя на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) Теодор Дечев и рекетираната журналистка Илиана Беновска. Двамата не отрекоха Трактора да стои зад новия проект, но потвърдиха, че имат пълната подкрепа на Алексей Петров и неговите искрени симпатии. Според официалната информация това е научен проект, който обаче прерасна в гражданско движение. Целите му са изваждане на България от социалната и икономическа криза, в която се намира в момента, и защитаване на обществените интереси.

Майко мила! Какво ще кажете, а: "научен проект, който прерасна в гражданско движение"! Страшни са тия мутри обаче, грешка немат! Наште мутри, оказва се, вече са дораснали до нивото на същинската научност в гешефтите, в далаверите и в престъпленията си. Да оставим туй, че, оказва се, самият Алексей Петров е... уважаван учен, доцент в ПУ "П.Хилендарски"! Той, ако не знаете, ето, имате късмет, провървя ви да го узнаете днес, имал големи научни приноси!

Какви научни приноси ли? Ами нищо чудно Алексей Петров-Трактора да преподава някаква съвсем нова научна дисциплина, примерно тази: "Пребиване и изпотрошаване костите на човешко тяло с чук"! Или "Научно рязане на уши на конкурентите в бизнеса" и прочие. Не се чудете защо казах, че човек наистина не знае с коя ръка да започне да се кръсти като чете такива неща.

Та значи тъй, а, мутрите щели да ни вадят от "социалната и икономическа криза", в която се намираме в момента, и, като капак на всичко, щели да защитават, представете си, "обществените интереси"??!!! Дупе да ни е яко щом тъкмо тия оттук-нататък ще защищават нашите интереси!!!

Ето д-р Теодор Дечев, доверено лице на Трактора и пръв активист на новоучреденото движение, какво казва в тази връзка:

Алексей Петров е един от инициаторите на проекта. Той самият е проникнат от идеята за екип и екипност. Така, че може да се каже, че това е някаква благоприятна професионална деформация. И той действително беше от хората, които предложиха да работим в тази насока. Също така аз съм уверен, че той горещо приветства създаването на тази нова гражданска организация.

Божичко, каква ли пък е "професионалната деформация" на Трактора? Майко мила, човек тръпки могат да го побият като зачете такива откровения и се помъчи да си представи какво ли пък означават реално, практически, на дело?! "Благоприятна" била професионалната му деформация - същински кошмар е това, ако човек се опита да си го представи или да го осмисли?! Е, за да го стори, трябва да има известна представа за това с какво се занимаваха нашите мутри в най-романтичния период на българската народна мутризация, сиреч, в най-новата ни история!

Медиите, разбира се, откликнаха на радостната новина, че и Трактора ни ощастливил с ново движение; ето, почетете пълния списък на най-новите публикации по тази тема. Радващо е също така, че и Трактора, и агент Гоце се размърдаха по един и същи начин и в един и същ момент, учредявайки новите си "гражданско-патриотични, икономически и социално-справедливи" движения.

Затуй и в тая връзка, драги ми господа и дами, съм длъжен да ви съобщя следната си констатация:

България напоследък заприлича на същинска лудница; макар че, като се замисля, на фона на случващото се в българската публичност психиатриите са някакви съвсем мили, човечни и богоугодни заведения. Наистина аналогията ми с лудниците е твърде обидна и несправедлива за тия последните: в лудниците хората не са загубили човечността си, там човечността може да е тежко страдаща, но тя все пак е налице, докато в този театър на абсурда, който се вихри пред очите ни, са нарушени всички норми на благоприличие, минати са вече всички граници на цинизма, безочието е така колосално, че вече сякаш доби космически измерения!

Впрочем, защо ли учените не измислят начин да се произвежда енергия от толкова колосалното безочие и от арогантността на нашите първенци, на нашите публични и политически личности? Убеден съм, че получената енергия ще е по-мощна от тази на поне пет атомни централи като козлодуйската. А нищо чудно да е сравнима по потенциал и с енергията на Слънцето!

Но оттук-нататък, впрочем, разговорът доби чисто научен смисъл, поради което аз млъквам; нека учени от ранга на Алексей Петров-Трактора да почнат да изчисляват и определят енергията и ефектите, които може да произтекат от тяхното колосално безочие; моята задача като философ беше само да им дам идеята.

Добави в Svejo