вторник, 30 юни 2009 г.
През мандата на правителството на Станишев в България е налице регресия на демокрацията във всички области
Интересно интервю на проф.Д.Иванов открих във Фрог.нюз: Проф. Димитър Иванов: Шепа псевдополитици и олигарси станаха акционери на България. Който се интересува от реалната ситуация в страната би следвало да прочете това интервю, ще научи много неизвестни лично на мен до този момент факти. А иначе принципно неговият анализ съвпада с виждането, с позицията, които изразявам в този блог още от времето на създаването му. Много е показателно това, че изводите на един макроикономист по същество съвпадат с изводите, постигнати на основата на един философско-политологичен анализ, какъвто е моя, към който се придържам аз.А ето и справката за проф.Д.Иванов, която може да ви подтикне да прочетете интервюто:
Димитър М. Иванов е макроикономист, д-р на икономическите науки, консултант на международни банки и организации, международен съветник по линия на UNIDO на редица правителства, общественик. Специализирал е международна икономика и стратегическо управление в Института за Политически Науки в Париж, във Вашингтон, в Москва. Преподавал международен бизнес и финанси в школите на университетите в Уоруик и Шефийлд, както и в Института за Директори във Великобритания.
Автор на книги и стотици статии, международни доклади. Работи като висш стратегически консултант на ръководствата на някои от големите световни банки опериращи в Централна и Източна Европа. От януари 2002 г. до март 2007 е икономически съветник на Президента Георги Първанов.
Член е на Академията по международен бизнес в САЩ, на Обществото по стратегическо планиране на Великобритания, на Кралското икономическо дружество и на Европейската икономическа асоциация. “Doctor Honoris Causa” на ВСА “Димитър А. Ценов” в Свищов. Учредител и зам. -председател на БАНИ. Учредител и председател на Гражданско сдружение „Глас”.
Лице в лице с Мартин Димитров и Иван Костов
МАРТИН ДИМИТРОВ И ИВАН КОСТОВ ВИ КАНЯТ НА КУПОН НА МОСТАПриятели,
В разгара на Синьото лято ви каним на Facebook-купон - „Face to face с Мартин Димитров и Иван Костов”. След срещите в интернет, нека сега поговорим „очи в очи” за бъдещето, за решенията и за предизвикателствата пред нас.
Чакаме ви на Синия мост пред НДК в петък 3 юли в 18 часа.
Мартин Димитров и Иван Костов
Благодарим Ви!
Братя и сестри българи, великият ден на освобождаването ни от потисниците иде: 5 юлий 2009 година!
НА 05.07 БЪЛГАРИЯ ИЗБИРА СВОЕТО 41-ВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ!ПРОЯВЕТЕ ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА И ГЛАСУВАЙТЕ!
ВАШИЯТ ГЛАС Е ЦЕНЕН, Е СЪДБОВНО НУЖЕН НА БЪЛГАРИЯ!
БЪЛГАРИЯ!
ЗАБРАВИХТЕ КАКВО Е БЪЛГАРИЯ?
ТОВА Е БЪЛГАРИЯ: Великите песни на свободолюбива България зазвучават автоматично при зареждането на блога, благодарение на плейъра на Свободната гражданска телевизия ●ANGEL-G●TV (вдясно в менюто).
(Забележека: С този пост подкрепям призива на наши сънародници, открит във Фейсбук.)
понеделник, 29 юни 2009 г.
Получих ново писмо от Станишев: параноята на Премиера, подчинен на Доган, от Костов и Борисов ескалира - и горкият съвсем се оля
Подател: Sergei sergei@stanishev.bgДо: angeligdb@abv.bg
Относно: Винаги на страната земеделците и собствениците на българската земя
Дата: Понеделник, 2009, Юни 29 21:09:22 EEST
Винаги на страната на земеделците и собствениците на българската земя
Вчера Борисов обеща много и нападна БСП. Същият ден Иван Костов е казал, че ще наложи нов данък върху земята.
Ето как действат те: Борисов говори и се опитва да заблуди българските гласоподаватели, докато Костов подготвя плана им за приватизация на България. Това видяхме вчера когато се подготвиха за удар върху нашите фермери и дребни земеделци.
Предложението на Костов за данък върху земята ще засегне пряко върху стотици хиляди земеделци, чиято собственост е най-важният им начин за препитание. Бил съм в десетки села, където хората разчитат на земята си, за да отглеждат животни. Някои продават зеленчуци на пазара и използват парите от тях за ежедневното преживяване на семействата си. Не изкарват висока печалба, но се гордеят със земята, която притежават.
Говорих с българи, които понастоящем живеят в града, но са собственици на малки земи, наследени от родителите им. За тях са важни доходите, които получават от земята си. Харчат по-малко за храна и имат повече пари за семействата си.Хората имат нужда да бъдат защитени от правителството в тези трудни икономически времена. Моят ангажимент към тях е да продължа да ги защитавам чрез субсидии и други защитни политики. Инвестирахме в селското стопанство повече от всяко друго правителство до сега и ще продължаваме да го правим. Знам, че положението може да бъде много по-добро. Знам, че има още много неща, които е трябвало да направим, но все още не сме успяли.
Ето защо продължаваме да стоим на страната на фермерите и дребните земеделци.
Икономическата криза не е най-големият враг и заплаха за фермерите и дребните земеделци. Можем да се справим с нея. Съществуват анти-кризисни мерки за защита на хората, които моето правителство вече прилага на практика. Не, най-големите врагове на фермерите и земеделците са Иван Костов и Бойко Борисов и техният план за приватизация.
Те са в услуга на богатите спекуланти. Целта на Иван Костов и Бойко Борисов е да принудят нашите фермери и дребни земеделци да продадат земята си за жълти стотинки. А ако малките земеделци не се съгласят да го направят, ще бъдат принудени чрез налагането на високи поземлени данъци като обявения от Костов.Ще се боря с Костов и Борисов и ще им попреча да навредят на нашите фермери и дребни земеделци. Няма да им позволя да продадат нашето бъдеще. Призовавам ви да ги спрем заедно на 5ти юли.
Стани приятел на Сергей
За ролята и влиянието на блоговете в предизборна обстановка
Za vlianieto na blogovete v predizborna obstanovka from Angel Ivanov on Vimeo.
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. 
[Прочети >>>]
Как да си купя тази книга?
(Препубликация, може да е полезно да ви фокусирам вниманието към проблема предвид настоящия момент.)
Иван Костов: Политиката не е бизнес, ако си бизнесмен, какво търсиш в политиката - гледай си бизнеса?!
800 корумпирани на върха разяждат държавата.Ще подкрепим Бойко и без наши министри.
Доган стана политически говорител на мафията още при Жан, каза Иван Костов
След края на многолюдния син митинг в събота вечер лидерът на ДСБ Иван Костов не може да напусне площада пред столичния храм "Св. Александър Невски" повече от час. Сякаш всички, които пееха в един глас с Богдана Карадочева и Стефан Димитров "Иване, Иване", искат да се снимат с него или да получат автограф. Вероятно за първи път в живота си Костов дава интервю на пейка - за "Стандарт", пред служебния вход на Парламента. Симпатизанти ни прекъсват често. Костов се усмихва, благодари и търпеливо отговаря на въпросите. Съжалява, че съпругата му Елена и дъщеря му Мина си тръгнаха.
- Г-н Костов, водите ли вече и внуците си на сините митинги?
- Не, защото не искаме да са обект на публично внимание. Нека да си имат нормално детство.
- Направи ми впечатление, че на митинга хората викаха "ууу" повече, когато се спомене името на Ахмед Доган, отколкото на БСП.
- Доган възмути всички. Защото по недопустим начин разкри претенциите си за позиции в България и показа истинското лице на ДПС и ръководството му. Знаете ли защо го нарекох "проклятието на България" преди 10 години? За първи път го казвам: Защото беше станал политически говорител на заварената от Жан Виденов българска мафия. Ахмед Доган по никакъв начин не пожела да приеме европейските правила, да изтикаме тази мафия в ъгъла.
- Появиха се обаче доста коментари, че и другите политически лидери са инструменти на властта, но Доган го е произнесъл на глас?
- Това са интерпретации и опити за оневиняване на Доган. Все неща, които трябва да скрият изречената от него грозна истина. Кой друг може да каже: "аз разпределям финансите", например в земеделието чрез ето тази госпожа. Не може да се говори за политици в множествено число. Доган го е казал, това е реалността.
- А каква реалност очаквате за Синята коалиция след 5 юли, какъв резултат на вота?- Двуцифрен.
- 10 или 20%?
- Нека се изненадаме с добър резултат, ще е по-хубаво, отколкото да не бъдем реалисти. Отговорността за съставяне на правителство вдясно от центъра ще бъде само на ГЕРБ. Ще им бъде възложено само веднъж като задължение и този опит не трябва да се пропуска. Когато ГЕРБ избере партньорите си и както казват сега "покани Синята коалиция", ще кажем три неща. Три условия: за определен период от време да възстановим доверието и достъпа до европейските пари, да изтрием тези ужасни доклади от Брюксел, които ни се трупат на главата, да обърнем нещата и да покажем, че сме ликвидирали политическата корупция и имаме механизми да не я допускаме повече в управлението. И ако Бойко Борисов е поканил и други партньори, да кажем, че искаме спорният въпрос за имотите между българската държава и Симеон Сакскобургготски да бъде решен в съда. Държавата да си поиска имотите, така, както е определил съдът впрочем.
- Това ли е единственото ви условие за участие в коалиция?
- Това поставяме като условие за влизането ни в управлението. Не е абсолютно задължително да участваме със свои представители в правителството. Можем да подкрепим кабинета и от дистанция, ако изпълнява най-важното нещо: да ликвидира корупцията и да върне доверието на Европа. България има нужда от това и трябва да се търси широко национално съгласие. Това е позицията на Демократи за силна България, не сме го обсъждали в коалицията. Но от ДСБ не настояваме на всяка цена да участваме в правителството, което подкрепяме. Широко скроени хора сме и можем да подкрепим кабинет, който ще извади страната от тази дупка на недоверие и загубена репутация... И от последните места в класациите: най-лоша демографска ситуация, най-кратък живот, най-бедни, най-корумпирани, държава на мафията... Какво ли не ни наричат! Ако някой тръгне да оправя това, трябва да го подкрепим. Десноцентристки кабинет може да се справи с това. Ако "Атака" е в него, ние няма да участваме. Но нека мине изборният ден, да видим резултатите, тогава ще се обсъждат варианти.
- Възможно ли е да се стигне до римейк на вота наесен заради патова ситуация в парламента?- Този, който говори това, много мрази България. Защото нови избори означават политическа дестабилизация на страната. Националният риск за всеки човек, който прави бизнес, за всеки инвеститор, за всеки гражданин става много висок. Нов вот е най-лошото - означава скок на безработицата, голяма рецесия, много лоши неща. Най-добрият пример в момента дават САЩ - много тежка криза, но силно концентрирано доверие, подем сред хората. Доверието възстановява Америка - през някаква програма, но откровено казано, дори няма толкова голямо значение каква точно е програмата. Американците постъпват с грижа за най-важното. В този смисъл изборите по време на криза са огромен шанс за нашата страна. Те позволяват да се концентрира ново доверие на хората в управлението и то да не се разхищава, и да изведе държавата нагоре. Но политиците трябва да са на нивото на американските.
- А те са ли?
- Ако говорим за кандидатите в надпреварата за 5 юли - някои са доста далеч от тези изисквания. Разните далавераджии, разбойници и мошеници, които се кандидатират, могат да бъдат спрени само по един начин - като се премахне депутатският имунитет. За да не ги привлича към парламента, тази грозна игра е възмутителна. Не мога да разбера, ако си бизнесмен, какво изобщо търсиш в политиката? Защо ти е тя? Ако си производител, защо не си гледаш производството? Или търговията. Прилича ми на онзи бум на строителството, когато дори месари се втурнаха да вдигат сгради. И сега стоят празни, непродадени апартаменти. Опитните хора на пазара на софийските имоти твърдят обаче, че построеното от професионални инвеститори и фирми, се продава, а другите - не. Хората се научиха - като видят наводнените мазета, не купуват. Политиката не е масов спорт.
- Хората са убедени, че политиката е начин за печелене на лесни пари, затова се натискат да влязат в нея.
- За определена категория хора политиката е начин за печелене на лесни пари. Затова определяме като най-важно да се ликвидира политическата корупция. Да няма лесни пари.
- Кажете три неща на хората, заради които има смисъл да гласуват за Синята коалиция?
- Първо - можем да възстановим доверието към България и да върнем парите от ЕС. Второ - можем да я извадим от кризата. И трето - можем да я прочистим от политическата корупция. Най-тежкото заболяване на страната ни е корупцията по високите етажи на властта, сред политическите кабинети. Корупцията на около 800 души е това най-опасно явление, което пуска метастази сред администрацията, в полицията, в органите за сигурност, в специалните служби... Навсякъде.- Ще се появи ли нова синя партия от СДС и ДСБ, сигурна съм, че всички хора от митинга се интересуват от това?
- Намерението ни засега е нашето сътрудничество да продължи и на следващите избори, и на по-следващите... Виждайки волята на хората, да вървим заедно.
- Една партия с две централи и двама лидери?
- Не. Ако с времето наистина закрачим в точно една и съща посока, ако се убедим в почтеността си, постепенно може и да се случи обединение. Но това ще го направят други политици, от младата генерация.
- Ще победите ли в столичния 23-и район, какво показват прогнозите?
- Правя всичко възможно. Друго не знам, но ще остана без крака. И ще си изтъркам всички обувки до края на кампанията.
Юлиана Ончева
(Препубликация от в-к СТАНДАРТ)
Бих се радвал на изборите да гласуват повече мислещи българи, а не слабограмотни индивиди
Статията е написана доста интересно и на пръв прочит е логична. През цялото време се внушава, че само г-н Костов може да се справи с проблемите на България. Наистина той е политик с голям опит и като управляващ и като опозиционер, но не забравяме ли че една птичка пролет не прави?!Да напомням ли кои хора бяха почти до края на неговото управление - Бисеров,Цонев и ред други местни дерибеи, които предадоха Синята идея и скочиха във файтона на Доган? Списъкът на тези седесари е много дълъг. Ето защо идва логичния въпрос - как и с кого Костов ще управлява?
Защо никоя формация не представи предварително своя кабинет с имена, чисти досиета, трудова характеристика, кратка програма като бъдещ министър и т.н.? Може би тогава ще бъде по-лесно на хората да направят своя правилен избор.
Лозунгите са за по-първичните наши съграждани, те не казват нищо, а само развеселяват минаващите покрай тях. Може още по-силно да се крещи колко е лош за България Доган, но това прави ли другите политици автоматично ангели?
Лошият тон, скандалното говорене, безкрайното повтаряне на едни и същи наистина случили се лоши неща на българите, не ни показва, че новите и стари лица ще постигнат добри резултати в бъдещето управление. Вярно е, че никоя от партиите не управлявала втори мандат пълноценно, но това не е случайно.
Хората искат резултати сега и веднага - в техния кратък живот, пълен с проблеми от всякакъв характер. Желая успех на най-достойните българи, а това са тези, които ще изберат хората. Бих се радвал да гласуват повече мислещи българи, а не слабограмотни индивиди.
Автор: dieiem (Коментарът е от блога на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, под публикацията Коя от участващите в изборите партии е “политическа подводница” на догановите обръчи от фирми?)
Време е за промяна: с бюлетина N 19!
ВРЕМЕ Е справедливостта да възтържествува!ВРЕМЕ Е да изхвърлим мафията от политиката!
ВРЕМЕ Е за съдебна реформа и истинско правосъдие!
ВРЕМЕ Е да възстановим доверието в България и достъпа до европейските фондове!
ВРЕМЕ Е за война с организираната престъпност и корупцията!
ВРЕМЕ Е да защитим българската природа!
ВРЕМЕ Е за по-ниски данъци!
ВРЕМЕ Е за модерно образование и качествено здравеопазване!
ВРЕМЕ Е за европейско земеделие!
ВРЕМЕ Е да изградим европейските транспортни магистрали на България!
ВРЕМЕ Е да създадем стабилна и просперираща средна класа!
ВРЕМЕ Е да създадем условия хората да увеличават благосъстоянието си и да просперират по честен и почтен начин в България!
ВРЕМЕ Е за ефективна децентрализация и граждански контрол над управлението!
ВРЕМЕ Е за силна про-европейска политика за българските граждани!
ВРЕМЕ Е за реална свобода на словото, на медиите и на комуникациите, а не за полицейски произвол и безпричинно следене в Интернет.
ВРЕМЕ Е е да утвърдим Върховенството на закона!
ВРЕМЕ Е да спрем засилващата се "путинизация" в българския политически живот!
ВРЕМЕ Е да извадим отново България от кризата! ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЯНА!
ВРЕМЕ Е ДА СИ ВЪРНЕМ ДЕМОКРАЦИЯТА!
ВРЕМЕ Е ДА СИ ВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ!
ДА ГЛАСУВАМЕ ЗА СИНЯТА КОАЛИЦИЯ С НОМЕР 19!
ВРЕМЕ E!
Отговор на въпроса: "Хей, Грънчаров, я кажи сега какво целиш ти с твоя блог?!"
Тази сутрин намирам в блога си разни коментари, а сред тях някакъв човек ми задава следния въпрос: "Ако решиш да ми отговориш, ще ти задам въпрос :) Какво целиш с тоя сайт?". Човекът нарича блога ми "сайт", което не зная как да го тълкувам, като упрек или като похвала; няма значение де, май е като упрек. Наложи се да му отговоря, а отговорът ми стана безобразно дълъг, поради което го пускам като отделен постинг, за да може да се чете по-удобно:Винаги отговарям на смислените въпроси, пък и не на толкова смислените. :-)
Какво целя с този "сайт" ли? (той е блог, величаете ме, като го прoизвеждате в сайт!) Ще Ви кажа.
Всеки човек има потребност да изразява себе си, личността си, разбиранията си. Ако го няма това, тогава спорно е дали изобщо си личност. А как ще изразяваш себе си, по какъв начин, е отделна работа - според възможностите.
И ето, аз имам блог, в който изразявам своите реакции, преценки, разбирания, убеждения. Имам такава потребност, затова го и правя. Всеки човек по някакъв начин реагира на случващото се около него - и със самия него. Аз изразявам своите реакции в блога си. Имам нужда да споделя с други хора това, което мисля - толкова ли е лошо това? Имам какво да кажа, то това си личи в блога ми, ако сте го забелязали - защо тогава да го държа, подобно на скъперник, само за себе си?! И ето, аз го споделям с много хора, огромната част от които изобщо не познавам.
Но явно с тия хора, четателите на блога, се чувстваме по някакъв начин личностно и ценностно близки, щом те идват да четат какво пиша; а пък аз, съзнавайки, че на тия хора съм станал по някакъв начин необходим, се чувствам окрилен - и работя ей-така, по съвсем идеалистични подбуди. За едната истина, дето се казва. А горе, ако си забелязал, на главата на блога пише: "Истината ни прави свободни", което е по думите на Спасителя: "Познайте истината, защото тя ще ви направи свободни". Мисля, че не върша престъпление като според това доколкото ми стигат силите, все търся истината. Дълбоко съм убеден, че без истината не може да се живее - или се живее жалко, без достойнство, унизено.
Наистина интересен въпрос ми зададохте; хем уж много прост и лесен, хем не съвсем. Не се бях запитвал за това защо, на какви основания по-точно, аз всяка сутрин ставам в 5 часа, чета какво пишат другите, подбирам онова, което преценявам за най-важно, и след това пиша поне една статия дневно, понякога и много повече. Като напиша каквото мисля, като кажа каквото съм имал да кажа, си тръгвам на работа, с някакво съзнание, че съм направил нещо ценно, че някак си сякаш съм си изпълнил дълга. Какъвто искате го нарече този дълг: човешки, граждански, политически, личностен, ценностен, това няма значение. За хора като мен думата "дълг" явно все още значи нещо.А ако намеквате за това, че аз пиша блога си по някакви "потайни", при това "мръснишки" причини, поради някакви користни подбуди, примерно, щото някой ми плаща да го правя, ще Ви кажа, че се лъжете, не е така, не съм взел и една стотинка заради блога си. Даже има една реклама за продажба на някаква земя около Пловдив, която я сложих по молба на един приятел, тя си стои месеци наред, земята не е продадена, криза е, и аз не съм взел и една стотинка за нея. Но, признавам си, имам обещанието, че ако продаде земята си, ще ми помогне да си издам една книга. Това е, за момента съм спечелил от блога едно обещание за издаването на следващата ми книга.
Но има нещо друго, по отношение на което страшно много забогатях, и то тъкмо благодарение на блога си: намерих си приятели, като се почне от Канада, та се свърши до Австралия, от цяла Европа, от цяла България, от целия свят. Страшно нещо е това, ето, блогът ми стана една общност от обединени на някакъв ценностен признак хора, които общуват, които ме насърчават в тежки моменти, които в Скайпа ми казват по някоя добра или не толкова добра дума. Аз лично смятам, че да имаш такива приятели (пък макар и с тях едва ли някога и изобщо ще се срещна истински) е нещо велико, е нещо много голямо, безценно бих казал.
Три, всъщност четири книги до момента съм издал с подкрепата на читатели на блога, които ей-така, просто по някакъв вътрешен импулс, решиха да ме подпомогнат, та да видят бял свят моите книги. Тук мога да спомена имената на Стефка и Иван от Барселона, на Петър Каменов от Монтана, на г-н К.Николов (мисля от Холандия), на един господин, който инкогнито ми помогна за една моя книга, живее в Лондон, друг човек от Варна, също без да парадира с името си, ми помогна за друга моя книга, също така един български "реститут" (като мило наричат тия хора господа комунистите!) реши от благодарност за това, че правя блога си, да ми подари един лаптоп, има и още отделни хора, българи от света, които са помогнали, кой с колкото може, за издаване на моя книга, например Гергана от Велинград, Таня от София и пр. И аз на тия хора завинаги ще бъда благодарен, зощото те сториха нещо много благородно и ценно с парите си. Да се издаде книга е нещо голямо, за жалост не всеки го разбира.Някой може да каже: вижте го тоя, какъв използвач?! Но нека да каже каквото си иска, всичко може да бъде изопачено. Аз обаче добре зная, че не съм почнал да пиша блога си заради някакви изгоди, но ето, благодарение на него, излязоха четири мои книги. Предишните девет мои книги съм си ги издал съвсем сам, което нещо говори за тия, които разбират.
Аз откакто се помня пиша, още като ученик, когато пишех най-силните есета по литература и философия, та до ден днешен всеки ден пиша. В Петербург като студент например написах за дипломна работа такъв трактат, че професорът (свободомислещ човек) така се уплаши, че ми забрани да излизам с него, ами се наложи да пиша нова работа, и то за 20 дни, по съвсем друга и не толкова опасна тема. Та писането е мое всекидневно занятие. Ако проклетите американци не бяха измислили и подарили това чудо, наречено интернет, на човечеството, аз щях да си пиша някъде сам, в уединение, и тогава може би щях да напиша и по-хубави книги. Но нямаше да напиша книгите, които сега написах. Човек никога не знае какво печели, когато си мисли, че губи, и какво губи, когато си мисли че печели. Има неща, които не могат да се оценят в пари, да завърша с тази баналност, но които ни дават най-висшето задоволство, което сме способни да изживеем.
И още нещо, вече наистина последно: прословутата моя "спорна слава" или популярност. Знаете ли, смятам, че е нормално всеки да има най-различния възприятия и оценки на каквото и да било. Това, че не всички са единодушни спрямо това, което правя в блога си, е съвсем нормално и естествено: има всякакви хора, на всички не можеш да угодиш. Е, някои блогъри се опитват да бъдат лицемерно-мили с всички, такива печелят огромна популярност, аз пък предпочитам да съм искрен и да казвам каквото мисля. Разбира се, като човек, занимаващ се с философия и психология, често си правя разни експерименти, понеже много ме вълнуват ответните, специфично нашенски, български, реакции. Достагнал съм до много заключения, които описвам в книгите си. Човешките отношения са велика и неизчерпаема тема, ето, аз също работя по нея и я изследвам както и доколкото мога. Струва ми се, че и в това не се съдържа някакво престъпление.Това е, извинявайте, че стана така дълъг отговорът ми. Ако исках да се правя на интересен, щях да ви отговоря с едно изречение и мъдро да замълча. Аз ви отговорих по-подробно. Това нещо означава. Но колцина ли ще го разберат?
Мнозина например ще намерят прекрасни поводи за подигравки, ще открият някаква "грандомания" в думите ми, някаква перверзна "лакомия за слава" и какво ли не още. Българската глава винаги може да удиви околния свят по това, което може да й щукне вътре в нея. Най-лесното е човек, ако не иска да разлайва постоянно кучетата, да си мълчи, да се прави на ударен, на важен, да презре "дребните житейски проблеми" и да се прави на бог-олимпиец, стоящ над всичко. Е, аз пък, подобно на Иво Инджев, смятам, че "Мълчанието е злото", и по тази причина пиша и говоря постоянно. Някои са способни да ме удушат за това, което правя.
Например преди време някакви националисти ми пуснаха в блога едно клипче, в което руски националисти собственоръчно обезглавяват чеченски младеж, и ми казаха: "Ако продължиш така, очаквай да ти се случи същото". Тогава писах до ДАНС за тази заплаха, ала, разбира се, резултат никакъв няма. Разбира се, някоя сутрин можете да прочетете в някой вестник или сайт, че ми се е случила някаква случка, а най-вероятно нищо няма да прочетете, а пък този блог ще замлъкне завинаги. Тогава някои ще танцуват, други, малцина, може и да скърбят, но скоро всичко ще бъде забравено, ще потъне в забвение. И всичко ще си продължи по старому - за щастие и ликувание на мерзавците...А, ето, открих защо пиша своя блог, ще Ви го кажа съвсем кратко и синтетично: пиша блога си, за да вгорчавам живота на мерзавците. В това аз виждам смисъла на това, което правя. И помагам на добрите, та белким България излезе от тресавището, в което мерзавците успяха да я натикат. Та в тази връзка да не пропусна да кажа и това: бюлетина номер 19 е бюлетината, която може да ни гарантира, че огромната кохорта на политическите мерзавци у нас може да бъде озаптена. Ето и заради тази цел аз всекидневно пиша своя блог. Просто искам България да стане нормална европейска държава. И няма да спра да пиша в блога си, докато с очите си не видя това. Ако го доживея де, което е доста съмнително. Но е възможно. Има смисъл да работи човек за тази кауза по всеки възможен начин.
неделя, 28 юни 2009 г.
За инструментите и механизмите на предизборната манипулация
С откровеното си изказване за механизмите и инструментите на властта, г-н Доган, освен като сръчен балкански политик, ни се представи и като вещ медиен манипулатор.От високата трибуна в с.Кочан, той пред очите ни се опита да “прелее” и всъщност, да похаби значителен брой опозиционни гласове, пренасочвайки ги към фалшивата алтернатива на властта, ешелонирана от бившите тайни служби в първосигналния, носталгичен, възродителски вот.
В горещите предизборни дни, малко хора ще се замислят, че не е разумно да “атакуваме” злото, водени от инстинктите си и ще заложат на един антиДоган, т.е. на вожд с припокриващи се качества, недосегаем за критика и презиращ демократичните процедури.
И изборите на 5-ти юли ще протекат по сценария вечната задкулисна коалиция:
● С уморени “всезнайковци”, които ше повтарят, че “всички са маскари”;
● С морално (и материално) “извисени” “граждани”, които да се гмуркат безгрижно в морето;
● С търсачи на “точния човек”, тръгнали рано за гъби…
● Останалите ще гласуват или под строй, или овладени от цветна обсесия, или с аутистична отчужденост, “мислейки”: Да, нещо дълго се проточи този преход… всъщност, някой сигурно дърпа конците на дежурния партиен “Мойсей”… пък и какво толкоз й е лошото на “пустинята”?!P.S. Скъпи “бедуини”:
● Да излезем от сценария на манипулаторите!
● Да гласуваме за Синята коалиция!
(Коментар от: Б.Павлов, коментарът е взет от блога на Иво Инджев)
Днес постигнах предела на мечтите си!
Един приятел ми каза, че днес блогът ми се издигнал на едно от челните места (по посещаемост) в класацията на Top Blog Log. Не повярвах, естествено, помислих, че се бъзика, но се оказа самата истина:1.Dockera
2. Хубава жена
3. HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров
Обикновено блогът ми държеше място между 10 и 20, а ето сега че е излязъл на почетното трето място! И то, забележете, в компанията на най-мощна конкуренция: Dockera (където има снимки на страхотни цици!) и Хубава жена (където също има много снимки на най-страхотни цици).
Разбира се, няма как политически блог да изпревари в наши, родни, български условия блог като Хубава жена, да не говорим пък за Dockera, така че днес аз постигнах предела на мечтите си! За мен лично класацията по посещаемост е най-истинската, най-демократичната, най-меродавната. И ето, днес всички български най-елитни, "звездни", "галактически" и пр. блогъри са далеч зад мен, дишат ми прахта, което, както и да го погледнем, е голямо постижение!
Благодаря на вас, читателите, за това водещо място в класациите. Вие сте причината за това постижение, за което смирено ви признавам ролята. Да си пожелаем да бъдем все така неразделни и в бъдещето.
(Забележка: снимката е от снощния митинг на Синята коалиция, взаимствах я от блога на Борис Станимиров. Да живей свободна, просперираща, демократична, силна и европейска България! Но за да живей нашата България, се налага да гласуваме с бюлетина номер 19! Аз, знайно е, не се двоумя и точно знам какво искам, а вие още ли се двоумите?!)
Колко имена има Божидар Томалевски – председателят на П.П.“Другата България”?
(Съобщение на председателя на общинския съвет в Поморие Стоян Стоянов, в BURGASNEWS: Бургаският портал)… Според Стоянов съмнителни са били и действителните самоличности и индиректни бизнес контакти на Томалети и другият управител на "ЕНДЖИБИ КЪНСАЛТИНГ” - Георги Гюрковски. По съдебните регистри, според Стоянов, Томалети има 3 финландски и една българска самоличности, на всяка от които има регистрирани различни фирми.
Българското име на господина е Божидар Томалев, който управлява, или притежава 3 фирми и още толкова, но различни от тях, като Дарио Томалети. Индиректните бизнес връзки на Томалети и Гюрковски водят до около 40 офшорни фирми регистрирани на едни и същи телефони и адреси у нас, твърди досегашният председател на общинския съвет в Поморие.
Според него до момента в общината нямало никаква официална референция от обявените пред медиите и Агенцията за инвестиции британски големи инвестиционни компании.
Стоян Стоянов заяви, че е смутен и от съмнителна заменка на 203 дка държавна земя граничеща с "голф-селището” чрез подставени лица, свързани пряко, или косвено със самия Дарио Томалети (Божидар Томалев). За последното е необходимо разследване от Комисията по корупция в Народното събрание, Прокуратурата и ГДБОП, за начина по който е придобита и защо за жълти стотинки и държавната земя, съседна на общинските терени, смята Стоянов.
Той уточни, че не е против инвестициите и изграждането на ваканционни, или голф-комплекси, стига те да са истински и реални. Доказателство е възможността за осъществяване на друго голф-игрище, край поморийското с. Лъка до Каблешково, където земята беше обявена и продадена на търг.
(Материалът е изпратен от Паула Лайт)
Синдромът на унаследената ценностна недостатъчност
Ще продължа своя анализ по темата за ценностната идентичност на личността. Иска ми се да успеем да задълбочим повече анализа, понеже всеки за себе си, а особено пък младите хора, трябва да реши: абе в крайна сметка кои са моите ценности, лични ценности, кои са ония неща, на които аз много държа, от които няма да се откажа никога, които по някакъв начин дават смисъл на живота ми?Всяка личност, доколкото е личност, има един ценностен фундамент. Това са непоклатимите духовни устои на личността – и в нравствения смисъл, и изобщо в ценностния смисъл, в един по-широк, бих казал дори мирогледен, смисъл. Защото това всъщност, другояче погледнато, е позицията на тази личност спрямо “нещата от живота”. Оценяването е точно това: търсенето на смисъла, който нещата имат за мен самия. В този свят, в който съм поставен, аз, бидейки човек, бидейки човешка личност, неизбежно трябва да разбирам какво става, какъв е смисъла за мен, как аз оценявам своята жизнена ситуация, как мога да повлияя щото нещата да започнат да се развиват в по-добра за мен посока. На тази основа пък възниква и разбирането за това какъв е моят коренен човешки интерес, какво искам да се случва с мен и около мен, как искам да текат събитията наоколо, в човешката общност, в каква посока и т.н. Разбирате ли ме, схващате ли колко са важни тъкмо тия неща?
Това именно са въпроси за жизнения път на личността, за нейната жизнена стратегия и т.н. Ето, точно по тия проблеми се налага много да се мисли, да се разговаря и да се пише, по тази причина и аз седнах да напиша тази книга за жизнената стратегия на личността, за жизнените стратегии. Понеже има много варианти, алтернативи, пътища, по които можем да вървим, като при това всяка личност може и трябва да избере за себе си именно най-добрия. Тук, впрочем, е и извора на човешката свобода: без избор няма свобода. Разбира се, в този случай възниква и фундаменталният въпрос за критерия, въз основа на който предпочитам едно нещо за сметка на друго и т.н.
Вече споделих, че се мъча да разговарям най-вече по такива сериозни въпроси с младите хора, на които преподавам философия, опитвам се да ги предразположа да се замислят, да привикнат да споделят чувства, мисли, идеи. Обикновено една част от тях казват, че съвсем не са наясно, много им било трудно, “не разбираме за какво става дума”, ми казват; наистина, може би е точно така, те са 17-18-19 годишни.Обаче как е възможно до този момент съвсем да не са се постарали поне малко да осмислят нещата за себе си? Разбира се, заниманията с философия, с психология и пр. имат точно този смисъл: човек да се обърне към самия себе си, да се вгледа в своята личност, да открие ония достойнства, силните си страни, слабите страни, качествата, способностите, с които “разполага”, с които се гордее, или пък от които, евентуално, се срамува, или пък изобщо не съзнава, не си дава сметка каква реакция следва да има.
И знаете ли какво си мисля: общо взето младите не желаят, или по-скоро не са подготвени, липсва им тази нагласа към саморефлексия, не могат да разберат, не им е показано, нямат умения, не знаят как се прави и т.н. С тях явно по такива теми не е било говорено, пък също и не се говори, например, в семейството. Нещо повече, предполагам, в много семейства за “тия неща” изобщо не се говори, и то тъкмо в периода от живота им, в който, може би, младите хора имат най-голяма потребност от такива разговори, ала никой не им обръща внимание. Или пък се говори, но много рядко, а възможно е, често и изобщо не се говори и дори липсва съзнание, че би следвало да се говори, и то не как да е, ами най-настойчиво, с ясно определена цел.
Изглежда дори и да се говори с младите, се говори не в този план, а в някакъв съвсем друг, всекидневен план, в плана на “незангажиращите”, най-повърхностни разговори, примерно, кое е добро, кое е хубаво и пр. Често възрастните отбягват тия разговори и или пък най-авторитетно им казват, без да се интересуват от мнението на детето си, ония “най-точни” рецепти за това какво следва да прави. А пък по-интелигентните родители явно са склонни да махнат с ръка и да кажат: “Не знам, какво си ме заразпитвал, това си е твоя работа, помисли, сам решавай!”.
Разбира се, много е важно родителите, съзнавайки, че младежите, техните пораснали деца, оттук-нататък ще трябва да решават най-съдбовни житейски задачи, да разнищват нелеки проблеми относно бъдещето, избора на път в живота и т.н., би следвало да ги оставят самостоятелно да решават, да се ориентират и, решавайки нещо, избирайки нещо, предпочитайки нещо, да осъзнаят, че то става не неизвестно защо, а на основа на това, че ти имаш някаква база, някакво ценностно основание, върху което стъпваш; някаква идейна база, от която изхождаш, за да откриеш личния си, собствения си, човешкия си интерес и т.н.Та мисля си и за това, че в нашето общество съществува някаква коварна и доста “прилепчива”, личностна недостатъчност – бих си позволил да я нарека тъкмо така. Както има СПИН, синдром на придобитата имунна недостатъчност, аз пък бих си позволил да кажа, че на българското общество, което е болно общество, с основание може да се постави една такава диагноза: синдром на унаследената ценностна недостатъчност.
Тя е наследствена в смисъл, че това наше общество живее в най-ужасен ценностен вакуум, страда и преживява изключително опасните последици от една такава ценностна и идейна “безтегловност”. Ние сме изпаднали в този ценностен вакуум не случайно, а благодарение на комунизма, който сякаш успя да изкорени традиционните ценности, в които хората от векове са вярвали, които са осмисляли живота им и т.н. Но вместо техните прословути “нови ценности”, които комунистите се опитваха да създадат, ние достигнахме същинска ценностна катастрофа. Защо ли?
Ами защото, за щастие, “новите ценности” на “най-хуманния строй”, на комунизма, не намериха почва, не можаха да пуснат корен в човешките души, не успяха да се усвоят от душите, понеже бяха противоестествени, антихуманни, фалшиви, кухи, понеже се оказаха най-безжизнени изобретения на един немощен разсъдък, поради което се изродиха в крайно вулгарни, прагматични, пошли и пр. “ценности” на един най-низък материализъм, на една безнравственост, на една античовечност. Точно такива бяха ценностите на комунизма, поради което ние наследихме и се оказахме в този ужасен и трудно преодолим ценностен вакуум, който, страхувам се, ще продължи десетилетия.
А пък сега това, което се случва, именно тържество, апогей, апотеози на нихилизма, на простащината, на чалгашарството, на простотията и т.н., всичкото това не е предизвикано, представете си, от свободата и от демокрацията, както разни идиоти като Вучков и пр. се опитват да ни внушат, а именно, че демокрацията била донесла всичко лошо и, представете си, била разрушила нашия бляскав рай, този на комунизма. Не е вярно, разбира се, тази подмяна не бива да бъде допускана: всичко, което в момента ни се случва, се дължи на оня ценностен дефицит, които сме усвоили от комунизма, който получихме в наследство от комунизма. Комунизма, който като проказа разяждаше душите цели десетилетия, та да стигнем в края на краищата до този така жалък и плачевен резултат.Аз затова наричам този дефицит “синдром на унаследената (или вродена) ценностна недостатъчност”. Тази е моята диагноза, от това страда нашето общество, този е най-коварният ни проблем. Все говорим, че трябвало да настъпи промяна в съзнанията и т.н., ето, в този смисъл промяната в съзнанията означава да направим така, че да покълнат нови ценности, сиреч, да помогнем, та да се върне човешката същност до нейните първоизвори. До ония вековни традиции, ценности, духовни постижения на религията, на морала, на философията, на автентичното изкуство, от които ние бяхме откъснати в резултат на половинвековната вакханалия на комунистическия волунтаризъм. Катастрофата, която преживяваме, се дължи на ония най-диви ексцесии и насилия, на които беше подложен човекът в условията на автентичния комунизъм, в който бяхме принудени да живеем.
Да заключа накрая: потребно ни е връщане към исконните общочовешки и универсални ценности, работа по насърчаване на съзнанието за ония най-коренни интереси, които ни правят човеци и личности, възпитание в една култура на свободата, развитие на самосъзнанието за свобода и т.н. Тука, според мен, е разковничето, “тук е зарито кучето”.
Мирното провеждане на гей-парада е някакво свидетелство, че сме на път да станем нормална европейска страна
Винаги има полза да се демонстрира и протестира, а да се мълчи в бездействие е позорно и малодушно. Ползата от гей-парада е съвсем ясна: защита на свещеното човешко право на различие, на различност. Различните малцинства (сексуални, етнически, политически, граждански...) трябва да бъдат уважавани, не винаги мнозинството е безусловно право, а пък ако помислим малко, ще се убедим, че дори човек да принадлежи към някакво малцинство, това съвсем не променя обстоятелството, че също е човек и личност като всеки друг, включително и ако трябва да го сравним с богоизбраните от мнозинството, т.е. от пълчищата, съставени все от "най-правилно мислещите", "винаги правите", "непознаващите съмнения" и пр.Аз си позволих да защитя правото на хомосексуалните да демонстрират и да настояват за уважение и зачитане от "голямата общност", понеже аз самият принадлежа на едно малцинство; винаги съм принадлежал към него, към малцинството на автентичните демократи, на демократите, които вярват в свободата и демокрацията единствено по най-дълбоки ценностни подбуди, а не защото тя можела да бъде употребена с изгода от този или от онзи. Позволих си лукса да мисля различно по въпроса за нашето дължимо отношение към "обратните" и написах два материала - Имам един грях: уважавам "обратните"! И ги подкрепям! Ох, горкият аз! и Ненавиждащите "педалите" de facto люто мразят свободата: хомофобите всъщност не толкова гейовете, а по-скоро свободата не могат да търпят, заради които, разбира се, бях порядъчно обруган от "широките народни маси", които съвсем не са склонни да правят компромиси и да търпят някакви си там, които не са като тях или не мислят като тях.
Не зная защо, но все не ми се удава да мисля като "правилно мислещите", все имам различна гледна точка, от която лесно не се отказвам. А пък и органически ненавиждам да се подмазвам на мнозинството, та да печеля дивиденти от неговата благосклонност: за темерути като мен истината, представете си, стои над всичко друго, включително и над приятелството. Впрочем, един мой приятел така се разочарова от мен заради моята позиция спрямо "педалите", че вече даже не ми говори, но той не е първият, нито ще бъде последният, който горчиво ще съжалява, понеже такива няма как да ме убедят, че мнозинството винаги и за всичко е все право, а пък малцинствата са все неправи и трябва да остъпват. Аз съм бил и ще бъда винаги върл противник на всички видове болшевизъм - а тъкмо според болшевизма мнозинството винаги и за всичко е все право, а пък малцинството заслужава да бъде даже избито ако не приема волята на мнозинството! - включително съм и най-несговорчив противник и на сексуалния болшевизъм, както е правилно да се нарича хомофобията.Понеже се отвори дума по лозунга на прайда - Приятелството няма сексуалност! - аз също мисля, че това е една недомислица, щото, доколкото ми е известно, хомосексуалните общуват помежду си не само на една чисто приятелска основа, но и на сексуална, любовна и проч. Разбира се, че приятелството няма сексуалност, но това се подразбира, т.е. няма защо да бъде изтъквано, а пък ако са искали да намекнат, че всички хора, независимо от сексуални предпочитания, би било добре да се разглеждат като приятели, да са приятелски настроени един към друг, това можеше да се каже иначе и доста по-сполучливо. Но както и да е, радвам се, че прайдът е минал без ексцесии, че прочутата по света нашенска простотия се е била временно оттеглила по време на провеждането му, и някъде там, на потайни места, е близала раните си и е събирала и акумулирала своята жажда за мъст, за агресия и за реванш.
Затова смятам, че мирното провеждане на гей-парада е някакво свидетелство, че сме на път да станем нормална европейска страна, в която човешката личност и нейните неотнимаеми права са висша и всеобщо споделяна ценност.Разбира се, на предстоящите избори трябва още веднъж да докажем, че сме европейци. И то може да стане само по един начин: като изтикаме от властта досегашните ни управници, доказали на практика, че са антиевропейски настроени, че играят единствено под свирката на Кремъл и Путин, че са готови по чужди нареждания да опропастят съвсем европейското ни членство, та да ни държат завинаги бедни, послушни и унизени - и като индивиди, и като нация.
Дойде време безжалостно да изритаме от властта тази комуно-ченгесарска крадлива напаст, която цели 8 години се гаври и издевателства с Родината и с всинца нас. Дай Боже да намерим разум, воля и сила да го направим другата неделя!
събота, 27 юни 2009 г.
Гърлата на червените кърлежи са бездънни като черните дупки във Вселената
Здравейте, мисля си че българската наглост край няма - за съжаление. Честно казано мен хич не ме интересува кой и дали е гей (частният живот на подобни хора не ме вълнува), но... Ето точно тук идва голямото НО - всеки е свободен да прави каквото си иска, освен в случаите, когато пречи (да не употребявам по-силна дума) на някого, а да не говорим на цяло едно общество.А тия червените кърлежи нямат насищане, драги читатели. Техните гърла са бездънни като черните дупки извън земната гравитация. Ако трябва да перефразирам известната мисъл на Айнщайн, то ще кажа че не само човешката глупост, но също така и българската алчност са безкрайни константи в нашето съвремие. Няма такъв филм просто, Холивуд само може да мечтае за подобни сценаристи.
Аз искам да запитам как от всички сфери на живота ни нито една не се разви в правилната посока - нито инфраструктура, нито образование, нито здравеопазване, нито нищо... говоря точно за последните четири, че и повече години.
Иначе тръгнали да ми говорят за приватизацията - ами кой я измисли и започна тази мъглява и уродлива приватизация бе, драги червени недоносчета, м? Да не би да е бил Костов, или пък аз може би? Хайде не ми се правете на интересни, още по-малко на спасители на българския народ!!
Тук искам дебело да подчертая, че аз в никой случай НЕ СЪМ фен на Костов и няма да бъда никога!!! Та нека се върна към темата - годините на приватизацията бяха много смутни за държавата ни като цяло - навярно повечето от вас си спомнят това. Нооо 12 години по-късно какви са ви оправданията, "другари"? Навярно сте забравили, че към днешен ден България е член на НАТО и Европейския съюз. Сега сетихте ли се?!И какви са ви извиненията за несвършената от вас тонове работа? И не стига това, ами тормозите, досаждате и продължавате да лъжете нагло цялото общество със скучните клишета, наследени от вашите, лоялни към тоталитаризма, родители и прародители. Не ви ли е поне мъничко срам? Това се чудя аз.
За мен има две причини - или сте абсолютни Лъжци (с главно Л); или наистина си вярвате, че сте прави и сте полезни на мен и моите сънародници - тук обаче очевадно сте слепи. Дори не слепи - мисля, че когато няколко човека виждат реалността, в тотално различни измерения отколкото тя е валидна за няколко милиона души, то според мен причината е някъде около вашите Варолиеви мостове (това не е в близост до Бузлуджа!).
Та какви сте, мили другари - лъжци или умствено недоразвити индивиди? Твърдо вярвам, че в нито един от двата случая мястото ви не е в Парламента, нито където и да е било другаде в управлението на това общество. Странно защо вие се мъчите толкова усилено и настървено да решавате моята съдба, след като аз не мога да ви понасям дори, а камо ли да поверя бъдещето си във вашите ръце?! Кой съм аз ли? Един обикновен български избирател от Европа (не от Анадола)!
Искам последно да спомена, че ми писна от безхаберното червено лицемерие.
Не се притеснявайте - Костов е наказан от мен с пълната ми апатия към неговата личност точно заради нещата, за които носеше отговорност преди 10 години. Няма нужда да ми го припомняте, аз все още НЕ СЕ ГУБЯ НА АКЪЛ, което не мога да кажа за голямата част от вашите избиратели.Но покрай това помня и други нещица... Например датата 10 януари 1997. Аз помня за разлика от поддръжниците ви. Имайте малко срам от децата си поне. Ако аз имах такива аморални родители щях да си тегля куршума още в утробата на майка ми.
Както и да е... Коментирах накратко своята гражданска позиция.
(Автор: Анонимен читател на блога)
Защо журналистите съвсем изкрейзиха, или може ли задник да пее канцонети?
Няколко часа след като се запознах със световно-историческото интервю на Николай Бареков и се постарах да опиша реакцията си (Николай Бареков, исполинът на нравствено-медийния фронт у нас, ни напуща!!!) попаднах на едно крайно визионерско и проческо даже, бих казал, писание, излязло изпод златното перо на Явор Дачков: Отново подкрепа на честността.Ако оставим настрана сюблимният момент в туй теологико-морализаторско-политологично наставление - продалият се за пари щатен оплювач на в-ците "Уикенд" и "Труд" и на телевизия RE:tv Я.Дачков пише тъкмо за честността!!! - можем само да отбележим, че писанието му е равностойно на най-точна диагноза на лудешкото състояние, в което кой знае защо напоследък изпадат нашите най-елитни журналисти (пардон!).
Сега обаче искам, преди да продължа, да направя едно необходимо уточнение. У нас се спори за най-прости неща, а пък много неща, макар и достигнали сияйна звездна висота, често са далеч от собственото си понятие. Ето например като наричам Я.Дачков (Бареков, Валерия Велева, Дърева, Божо Димитров, Вучков и т.н., и тра-ля-ля) "журналисти", требе да се отчете, че това е чиста условност, зад която винаги се налага да следва едно "Пардон!", понеже тия хора или никога не са били журналисти, или пък, ако са били, отдавна вече не са. Журналистът, заслужаващ това име, не е писач, който е готов за пари да си продаде душата на всеки, даващ повечко новички и приятно миришещи банкнотки - у нас в последните години обаче точно това бива наричано "журналист"! - журналистът също така не е "съвест под наем", той също не е онова най-презряно, най-деградирало в нравствено отношение същество, същи урод в морално отношение, за което преди век и половина даже датският философ Сьорен Киркегор се видя принуден с погнуса да пише, а пък да не говорим за отношението на гръмовержеца Фр.Ницше, презиращ "парцалите", наричани "вестници" така, както моралиста-пуританин презира курвите, уличниците де.
Напротив, ако някой заслужава прозвището журналист, то такъв, поне у нас, е нещо като бяла лястовица сред прогиналото от разврат и подлости псевдожурналистическо войнство. Истинският журналист знае само един мотив - истината - и работи само за един интерес, човешкия, гражданския. Истинският журналист по никой начин не може да го купи даже оня, който разполага с планини от злато (като наший Доган примерно). От истинския журналист треперят всички политици, а пък за мръсниците в политиката той е непоносим кошмар на сънищата им. Истинският журналист е мощен глас, изразяващ трепетите на народната душа, смел поборник за справедливостта, непримирим враг на моралната деградация в обществото, суров мъстител на ония, които си позволяват лукса да правят злоупотреби с обществения интерес или с властта. Истинският журналист е духовна институция. Той е величествена свръхморална инстанция, наподобяваща по ореола си истинското правосъдие. Колкото правосъдие имаме у нас, толкова имаме и журналистика. Нищо нямаме всъщност.От което следва, че у нас истински журналисти почти съвсем няма. У нас има само нравствени пигмеи и най-безскрупулни играчи-жонгльори с най-мръсните политически страсти, за които единствен стимул е парицата, пачките с пари, за предпочитане по-едрички. Такива херои нямат никакъв скрупул. За да бъда честен, ще кажа, че ако някой все пак иска да разбере що е то истински журналист, нека да се вгледа в това, което прави, да речем, Иво Инджев; той у нас е най-близо до понятието за журналист, а други почти комай наистина съвсем няма.
Журналисти може и да нямаме, ама за сметка на това пуяци с журналистически претенции дал Бог: тук е и Карбовски, тук, естествено, на челно място е и прословутият Бареков, тук е и хероят на този очерк Явор Дачков, тук е Дърева, гнусната прислужница на Гоце и Дмитрич, тук е и Валерия Велева, същи шемет в морално отношение, тук са и нахалните като рояци мухи или комари изпълнители на мръсни поръчки, които не са толкова именити като изброените по-горе звезди, но за сметка на това са не по-малко подли и лакоми. Та тия пуяци, назоваващи се журналисти, напоследък съвсем изкрейзиха и почнаха да се изживяват за нещо като морални рупори и стожери: правят най-авторитетни преценки, чертаят перспективи пред нацията, дават безапелационни присъди, жонглират, естествено, с най-възвишени морални категории. Истинският мръсник, знайно е, се познава най-вече по това, че е твърде "нравствено-чувствителен" и постоянно парадира тъкмо с моралния аспект!
Ето по този начин тия наши "журналя" - тази дума съвсем им приляга! - почнаха да се изживяват за нещо като морални наставници на нацията, за "духовни водачи", за народни трибуни и почнаха да претендират за истинска политическа рол. Понеже явно осъзнаха, че вече даже самите политици са им в някакъв смисъл подопечни, понеже им плащат, и то твърде щедро, за мръсните услуги, ала се видя, че хипертрофираната медийна власт на продажните журналисти се е разрастнала дотам, че те почнаха да се изживяват за нещо като почетни диригенти на политическия процес. Ето по този начин си обяснявам полудяването на най-прочутите ни журналисти (пардон!), което като феномен може да се забележи вече и с просто око.Тук искам да обособя даже следната зависимост: колкото повече платеният журналист се мисли за всемогъщ тартор на държавния и политическия, на народностния, живот, толкова повече това свидетелства, че медийната корупция е постигнала своите върхове, т.е. се намира в точката на апогея си. Ако журналистите не са толкова корумпирани, те са хрисими, ама като им дадеш пари, се настървяват и не знаят вече мярка. Стават подобни на озверели песове, упити от прекалено много кръв, които вече са способни да захапят даже ръката, която ги храни. Това е симптоматично, че обществото е достигнало до най-ниското ниво на моралната деградация и политическо-медийния упадък. На това му викам "пълна медийна свинщина", и трябва да се отбележи, че ний този връх го постигнахме едва напоследък в лицето на Дачков и Бареков.
А писанието на Дачков, което ми даде повод за тия размисли, е така измъчено, че този път ще разочарова даже и иначе така щедрите си поръчители. Защо ли моралния дачков плам излумтя така буйно тъкмо в предизборен период, запитвали ли сте се поне това?! Ами много просто е: понеже в този период към медиите текат златни реки, някои от които завиват директно към касите на нашите първенстващи журналисти. Това е основанието на неудържимия морален патос на Дачков, хулещ и плюещ неуморно, от ранна утрин до късна вечер, а често и по цели нощи, не само Костов, а и всички ония интелектуалци, които заради бъдещето на европейска България подкрепиха Синята коалиция. И псето Дачков сега се дави от злост: моралните проповеди в неговата уста са като изтънчено-възвишените речи на проститутките в полза на сексуалното въздържание.
Когато някой пише за пари по нравствени теми, такъв е поставен пред неизпълнима задача: то е същото да се опитваш да пееш оперна ария не с уста, ами със... задник (пардон!). Поръчителите, които искат такъв да произведе някаква приятно галеща ухото музика, ще бъдат разочаровани крайно неприятно. Ето защо произведенията-писанията, сиреч, напъните на Дачков (пък и на Бареков) вместо да раждат музикална хармония, все повече понамирисват: задниците, знайно е, ако не умеят да пеят, поне умеят да смърдят и да излъчват в ефира само смрад, гнус и отврат...Ако БСП и Доган са "добрите", аз ще гласувам за "лошия" Костов!
Много ме трогна какво е написал в първата публикация на свой блог един млад човек, който познавам отдавна (задочно, в интернет само), зная го като Мирослав от Монтана. Монтана е градът, в който имам много задочни приятели, които обаче ги възприемам като истински приятели: Петър Каменов, Иван Иванич (автор на книги, части от които съм публикувал и тук), Мирослав. Монтана е градът, в чиято библиотека, благодарение на моите приятели, има от всяка моя книга, подарена за да се четат най-вече от младите. Та ето какво пише там 19-годишния Мирослав; искам преди това само да добавя, че ако имахме повече мислещи младежи като него, България отдавна щеше да е съвсем друга:Наближават парламентарни избори в България, които може би ще променят съдбата на родината ни за десетилетия напред. Осъзнавам мястото на нас, младите в политиката, и виждам сложния избор, пред който сме изправени. Нашето (не)гласуване трябва да се води преди всичко от ценности, възгледи и идеи + ИНФОРМИРАНОСТ, представяне на реални доказателства, след проумяването на които да можем с чиста съвест да пуснем една от многото бюлетини.
Досега неуморно и ежедневно повтарях защо трябва да се гласува, защо неотиването до изборната секция или "брането на гъби" е в угода и полза единствено на управляващите в България. Днес обаче нашият премиер-съветски гражданин директно посочи от какво се страхува най-много срасналата се с организираната престъпност политическа върхушка. Ето от какво:
ПРЕДИЗБОРНО ПИСМО НА СТАНИШЕВ ДО БЪЛГАРСКИ ИЗБИРАТЕЛ
И какво се оказа в крайна сметка? Костов, Борисов, Борисов и Костов, Борисов, Костов, Борисов, Костов, Костов, Костов, Костов, Борисов и Костов, Костов... Не е ли редно вече да се запитаме:
ЗАЩО БСП СЕ СТРАХУВА ОТ КОСТОВ?
Защо въобще една личност, която вече 8 г. не е в управлението на страната, е най-хуленият български политик, на когото са приписвани всички земни грехове? Отговорете с доказателства, другарю Дмитрич!
Ако БСП и Доган са "добрите", аз ще гласувам за "лошия" Костов.Всеки има глава на раменете си. Лошото е, че ние, българите, по-често предпочитаме благата и мила лъжа пред жестоката истина.
Време е за промяна! Моята промяна на 5.07.2009 г. е бюлетина N.19. По-голямата част от първите 19 г. от живота ми преминаха в една унизена, бедна, жалка България.
Искам моята България да е европейска държава!
Искам тук отново да се спазва законът!
Аз се нуждая обаче от много хора, които мислят като мен. Надявам се, че ще ги намеря :)
Мирослав Людмилов Тодоров, Монтана, 27 юни 2009 г.
Въведение в проблема за ценностната идентичност на личността
Тия дни работя най-усилено по новата си книга, която нарекох условно ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: пътят към успеха. Имам твърде много материали по нея, писани в последната година, много идеи също имам и в главата си, които трябва обаче да бъдат изразени в текстове, да бъдат записани. Периодично ще ви уведомявам за това как върви писането на тази книга, завладяла сега основното ми внимание. Смятам, че проблемите, с които съм се захванал в нея, са крайно назрели и съдбовно необходими, особено пък за младите: тя, нашата, се видя, ала те поне да заработят упорито за успеха си. Също така, по моя си обичай, ще пускам откъси от нея, понеже ми е много интересна вашата, на читателите на този блог, реакция. Ако искате ми вярвайте, но вашите реакции за мен са най-верния ориентир в какво посока се движа; защото все пак пиша книгата не за себе си, а за вас, особено пък за по-младите сред вас. Ето и първият откъс, който решавам да предложа на вниманието ви; зная, че сега, в това усилно предизборно време, едва ли някой се интересува от по-сериозни неща, но според мен трябва да мислим не само за мимолетното в настоящето си, ами за истински значимото, т.е. за свързаното с бъдещето ни:Отдавна в своето преподаване на философията, но напоследък още по-настойчиво и целеустремено, се занимавам с изследвания, свързани с тази тема, с проблема за ценностната идентичност на личността. Опитвам се да предразположа младите хора към това да се замислят колко е важно човек сам да определи себе си в ценностно отношение. Т.е. като човек, като личност, имаща все пак и една духовна страна, която се свързва неизбежно тъкмо с ценностите на индивида.
Смятам, че това е твърде важно не само за млади, но и за по-зрели хора, такива като мен или още по-възрастни. Защото ние, по-възрастните, живяхме в едно време, в което ценностите бяха – ако изобщо тогава можеше да се говори за някакви ценности – много фалшиви, изкуствени, кухи, празни, пък на всичкото отгоре и натрапени ни, без никой да ни е питал какво мислим и какво искаме. И по тази причина, в резултат на безчинствата на комунизма, който действаше в толкова интимната личностно-духовна сфера така, както прави слонът в стъкларския магазин, хората съвсем закономерно стигнаха до един абсолютен нравствен нихилизъм. До един ценностен, общо казано, нихилизъм: комай не вярват в нищо, не ценят тъкмо заслужаващото да се цени, шири се най-пошъл и вулгарен материализъм и т.н. Живеем в един кошмарен ценностен вакуум, който не вещае нищо добро ако не намерим сили да го надмогнем.
Нашето общество преживява една ужасна, фатална бих казал, пагубна за бъдещето ни като индивиди и като нация, ценностна катастрофа. И трябва да се прави нещо, за да търсим изход от нея. За сметка на това обаче у нас, по нашенския добре познат обичай, съвсем нищо изобщо не се прави, а пък държавниците ни и мнозинството от нацията продължават пребивават в някакво кошмарно самодоволство от самите себе си: сякаш самият Господ е благоволил да се хванат за шлифера му и да бъдат влачени в прахта от него.Един от най-важните въпроси за нашата страна, за нашата демокрация, е въпросът за ценностния дефицит, както предпочитам да го наричам, за личностния дефицит на демокрацията и нацията ни също. Затова именно смятам, че трябва много да се мисли и да се разговаря по тези въпроси. Хубаво е всеки за себе си да се запита: добре, а какви са моите ценности, най-важните, базисни ценности, в какво вярвам? Също така да се опита, веднъж осъзнал и определил ценностите си, да ги подреди, да въведе някакъв ред в тях, или, както се казва, да установи йерархията между тях, взаимоотношението, дълбоката връзка между тия така значими измерения на човешкото съществуване. Защото не можеш да кажеш че някакви ценности са твои, да претендираш най-искрено, че това наистина са твоите ценности, а пък след това да се окаже, че съвсем не можеш да установиш връзката между тях, кое от кое произлиза и т.н. Защото някоя ценност, предполага се, може да е по-основна, по-фундаментална, а пък като се стъпи на нейна база, едва тогава вече може се върви към друга, произтичаща от нея ценност и т.н.
Та ето, опитвам се да предразположа младите хора, на които преподавам философия, към размисли и към разговори по тази тема. Засега установявам, че младите все пак се интересуват, поставят интересни въпроси понякога. Разбира се, в началото на разговора или дискусията трябва да направя някакво въведение, в което се опитвам да ги настроя и подтикна към осъзнаването на това колко е важно да се самоопределиш в ценностно отношение. А също и колко е трудно, от друга страна, да осъзнаеш в какво вярваш, а пък най-вече да се запиташ и да осъзнаеш в какво си струва да вярва човекът, в какво е длъжен да вярва, според своите представи, в какво си заслужава да вярва особено пък младият човек, намиращ се в нелека ситуация: в зората на автентичния си живот.
Аз тук като начало искам да поставя въпроса така: чужди или близки на съвременния масов българин са европейските ценности? Тази тема е близка, родствена с темата за търсенето на своята лична ценностна идентичност и е твърде подходяща за въведение към нея. Ето, ако поставим, да речем, и този въпрос, пак можем да се приближим до интересуващото ни: а разбира ли свободата си съвременният българин? Наистина, разбираме ли свободата си, ценим ли я, какво е тя за нас – нима това са маловажни въпроси?!Също тук искам да поставя един друг, също така принципен въпрос. Човек, бидейки човек, искайки да бъде човек, стремейки се към това, и то не как да е, ами в истинския смисъл на думата, трябва да си определи позицията в следното отношение: какво за мен е свободата? Смятам, че това е най-базисния, най-висшия, най-високия, дори съвсем съдбовен, бих си позволил да река, въпрос. И дори – нека да внеса и тази малка корекция – може още по-точно да се каже: а коя е най-висшата ценност за мен?
И ако отвърна така: най-висша за мен ценност е индивидуалната личност, неотделима от нейното свещено право на свобода, на самоопределение, на избор на собствения си живот и т.н., т.е. индивидуалната личност за мен стои на най-високо място, и то с цялата свита на тази личност, а именно свобода, частна собственост, права и т.н., това е цяло едно съзвездие от ценности, то тук изразявам съвсем ясно и осъзнато едната алтернатива. Т.е. алтернативата – и то като принципна, възможна, чиста, идейна, ценностна система – започва от току-що казаното.
А другата, противоположна, алтернатива, е следната: не индивидът и не личността, а общността е висша ценност за мен. Общността, социумът, комуната, обществото и т.н. стават оста, около която всичко се върти. Тази алтернатива, впрочем, има много поклонници у нас, поклонници на тази т.н. “социална реалност”, и такива са готови да принесат в жертва дори себе си, своята индивидуалност, само и само да възтържествува социалността, стадността.
За такива индивидът не струва нищо, обществото е всичко и т.н. Това именно е и противоположният, алтернативен принцип в ценностното самоопределяне. Значи или си привърженик на свободата и на индивидуалността, на индивида с произтичащата от него цялостна съвкупност от ценности, свързани органично с този идеен фундамент, или пък ставаш поклонник на абстрактния социум, на обществото, на комуната и т.н.
И, следователно, в този последния случай индивидът е готов да жертва свободата си за да постигне някакъв илюзорен уют, някакво мнимо спокойствие, някаква тъжна сигурност в рамките на социума, които вече ще бъде прекалено загрижен за него, който ще му казва какво да мисли, как да живее, как да строи живота си, в какво да вярва и т.н.Ето, това са двата принципни варианта, двете алтернативи, между които можем да избираме. И всеки от нас трябва да реши за себе си: а кой е моя вариант, коя е моята алтернатива, кой е моят принцип на съществуването, коя е моята най-висша ценност, кой е моя ценностен критерий на живота ми? Смятам, че това са немаловажни въпроси, от които обаче произлиза всичко останало.
Абонамент за:
Публикации (Atom)