Комунистическата проказа така яко е заседнала в някои мозъци, че само посмъртно може да бъде сразена

Някой си Иван Гевреков по повод днешното ми есе Един спомен от младостта ми: как се подигравахме с „гениалната мъдрост“ на сифилистика Ленин по най-свойски начин и доста нахалничко, както подобава за интернетен анонимник с леви пристрастия, ме запита ето това:

Ангеле, казваш, че си психолог и затова ще те попитам нещо във връзка с Ленин. Четох някъде че Ленин е бил социопат, можеш ли да обясниш личността му от професионална психологическа гледна точка, но сериозно без идеологически пристрастия, доколкото е възможно разбира се?

Гевреков, да се обясни нещо, то трябва да го има; в случая с „личността“ на Ленин такова нещо като личност липсва, по тази причина и няма какво да се обяснява. Краен и "образцов" комунист-комуноид като него - а комунизъм всъщност е тъкмо варварската ненавист спрямо личността! - личност няма и не може да има. (Щото, има ли я личността, а оттук и съзнанието за свобода, комуната и комунизма отиват по дяволите!) Ленин е жестоко страдащ, болен от сифилис урод, озлобен на цялото човечество и особено на здравите; на това се дължат ексцесиите, насилията, кръвопролитията, които този злодей е предизвиквал. Ленин изцяло и във всяко отношение е патология и болен мозък; това си личи във всяка казана или написана от него дума, във всичко, което е правил, подстрекавал, предизвиквал.

Книгите му са невнятно дърдорене на жестоко болен и злобен, лишен изцяло от здрав смисъл и от най-елементарна логика, при това прекалено претенциозен дилетант, който във всичко налага озлобеността и скудоумието си; в тях повтаря да безкрайност пет-шест изтъркани догми, не привеждайки нито един аргумент за да подкрепи бесовщината си. Той обаче е успял да създаде по този начин една лудешка, човеконенавистническа, жестока доктрина, която успя да съсипе живота не само в многострадалната руска и съветска империя, но и в много други територии по света.

Ей, страшна напаст са тия ленинисти бе, продължават да вярват в "гения", сиреч в болестта на Ленин, и нищо не може да разклати вярата им, че Ленин е "титан на човешката мисъл", че е "най-велик колос на революцията"; и в други такива простотии без смущение продължават да си верват. Явно комунистическата проказа е така яко заседнала в мозъците им, че само посмъртно може да се неутрализира чрез механизма на биологичното разложение на повредените мозъци, друг начин няма. Хубавото е, че сред младите хора ленинисто-сталинисти-комунисти няма или ако има, са са просто шмекери и използвачи, най-обикновени кариеристи. Както и подобава за материалистите де...

Добави в Svejo

Исторически свидетелства по "македонските работи"

Константин отново е дал линковете към интересни видеоклипове, за което му благодаря. За да ги ползват повече хора, си направих труда да ги подредя; клипчетата са 11, ето ги в последователността, която ми се стори по-логична:

Обезбългаряването на Източна Тракия

Прокламацията за присъединяването на Македония към България в 1941 г.

Посрещането на българските войски в Ресен

Посрещането на новия митрополит на Скопие

Насилствената сърбизация на Македония

Македонизмът - свидната рожба на сръбските и на българските комунисти

Македония, "най-романтичната част на българската история"

Някои исторически свидетелства по "македонските работи"

Разкази за Тодор Александров

Интервю с Ванче Михайлов (ч.1)

Интервю с Ванче Михайлов (ч.2)

Добави в Svejo

Един спомен от младостта ми: как се подигравахме с "гениалната мъдрост" на сифилистика Ленин

Иво Инджев е написал в блога си текст (Ленин се крие, но е тук), в който ни съобщава, че в София имало място, където все още можело да се види една "веществена останка" от комунистическата епоха, именно едно огромно пано на Ленин. "Физиономията на Ленин, тази еманация на комунизма, бащински се усмихва под нахлупения си каскет на централен столичен булевард от фасадата на училищна сграда. На око паното е няколко метра, на няколко метра. Но трудно ще го забележите. Става дума за руското училище на булевард „Свети Наум” (бившия „Трайчо Костов” – каква ирония за осведомените…) в квартал „Лозенец” в София." - пише Инджев.

Както обикновено става в блога му, интересни са не само неговите коментари, но и коментарите на коментарите му. Искам днес обаче да се спра на първия коментар, който привеждам дословно; някой си "Кирил Кънев" като е изчел твърдението на Иво Инджев, че от сенчестата страна на училищната сграда "... лукаво наднича Владимир Илич. Това е метафората на днешна България!", е тъжно въздъхнал от обзелата го, предполагам, носталгия и затова е написал тия знаменателни думи:

Да не забравяме, все пак, че Ленин ни е оставил най-универсалната от познатите ни дефиниции на философската категория „материя“. Така или иначе, понякога ни се налага да я „потребяваме“.

Искал е човечецът да рече, че Ленин може да е всякакъв, може да е изверг, кръволок, масов убиец, сифилистично изчадие, Сатана и прочие, но пък за сметка на това е "свръхголям философ", който ни бил оставил "най-универсалната дефиниция" на философската категория "материя". И публиката, като е прочела това, е онемяла и млъкнала в нерадостен размисъл, понеже никой кажи-речи не е компетентен да обясни какво всъщност толкова "голямо" ни е завещал във философията таваришча с каскета Ленин; сиреч, "философският гений" на Ленин е защитен "бляскаво" от тоя Кънев, зад което име нищо чудно да се крие някакъв изкукуригал тотално доцент по комунизъм, каквито с лопата да ги ринеш все още из нашите "вузове и академии" - щото тая напаст явно е безсмъртна и е неунищожима, като самата материя!

Едва доста по-надолу в коментарите един човек, с име Georgi Georgiev се освестява от доцентската така загадъчна хипноза по "лениновия философски гений" и тежко въздъхва:

А иначе никога не започвам работа, без да си припомня че „Материята е обективна реалност, дадена МИ в усещанията“. Ужасявам се каква катастрофа бих предизвикал, ако не го взема предвид!

Като прочетох тия реплики, в съзнанието ми оживяха доста спомени около прословутото "лениново определение на материята", защото все пак моя милост е ставала философ във времена, в които се тръбеше няляво и надясно колко "ненадминато велик е Ленин", какво "гениално откритие" той бил направил по повод на материята; спомних си как като студент по философия разни идиоти-доценти са ме карали да чета "световноисторическата философска книга" на таваришч Ленин, наречена с така загадъчното заглавие "Материализъм и емпириокритицизъм". Заглавие, пред което комунистическите кретени от разните партийни пуцове, рабфази и комунистически "академии" (АОНСУ) изпадаха в някакъв животински екстаз, щото и да се съдерат, не можеха доживотно да разберат що значи тая учена дума "емпириокритицизъм" и прочие, и прочие. Лошото да си живял дълго е че имаш много да разказваш, щото много си преживял. И щото като почнеш да разказваш ставаш твърде скучен особено за по-младите, ала днес ще поема този риск.

Та в тази връзка аз мога много да разкажа. Става дума за епизоди, преживени около това т.н. "лениново определение за материята", мога да разкажа за разни преживелици, случили се както в "Мекката на комунизма", именно "Ленинград", където завърших университетското си образование, така и приключения, които преживях след като се завърнах в България с диплома на философ, и бях настанен в среда, в която разни скудоумни доценти не правеха нищо друго освен публично да въздишат пред студентите по повод "лениновата гениалност" в това прословуто "определение за материята". Въздишаха, тюхкаха се като улични проституиращи лелки по младостта си и по "нравствената чистота и непорочност", тормозеха студентите да учат "ненадминатата ленинова мъдрост", и си прибираха в резултат най-тлъстички заплати за упражняването на този най-перверзен душевен тероризъм върху душите на тогавашната младеж.

Та наистина имам какво да разкажа в тая връзка. Много спомени, случки, събития, преживелици и пр. се оживиха в съзнанието ми (все пак в тия простотии премина моята младост!), някой ден може и да напиша повече, а сега искам да разкажа две неща, касаещи тъкмо оценката на "лениновата свръхгениалност" по повод на туй "определение на материята", както и ще спомена един епизод, свързан с това как моя милост преподаваше темата, свързана с определението на Ленин.

Първото ми впечатление като студент от "философските произведения" на Ленин беше, че туй не е никаква философия, че тоя човек няма никакво отношение към същинската философия, че се изказва и пише за неща, от които изобщо не разбира, и то на едно най-дилетантско и профанно ниво, че е ужасно надменен, но и прекалено зъл, че натрапва на всички в очите мита за своята "непоклатима правота", че издиша по всички линии особено що се отнася до аргументацията и логиката, че е безкрайно скучен, некадърен и прочие. (Не знам дали знаете, но като студент Ленин многократно е бил късан все на един и същ изпит по логика и, доколкото ми е известно, заради този изпит не е могъл и да се дипломира, да вземе диплома по право!) Тези мои тогавашни и ранни, при това съвсем спонтанни впечатления и открития обаче ме хвърлиха в страшен уплах: Ленин в ония времена беше нещо като комунистическа икона, какво говоря, той беше комунистическият "бог"; да си помислиш нещо лошо за него беше същинско "светотатство". И оттук-нататък моята най-голяма грижа беше да внимавам някога и някъде да не се изпусна и да кажа какво мисля, щото лошо ти се пише ако си позволиш да оцапаш "светлия ленинов образ". Та затова тоя Кънев, дето пише и то като нещо "от себе си разбиращо се" за "лениновото универсално определение на философската категория материя", признавам си, ме ядоса толкова много, щото явно и той е от ония комунистически чутури, които не увират никога, и които и даже в наше време не спират да сеят отровата на шибания им "ленинизъм".

Да, обаче в 1985 година аз станах асистент и почнах да водя занятия със студентите от ПУ; "определението на Ленин" беше в центъра на тия занятия по тогавашните програми; аз съм писал в моята книга "Страстите и бесовете български" за някои свои преживелици в тази връзка, сега ще допълня нещичко; пък и някогашните мои студенти, на които съм преподавал, са живи и здрави и винаги могат да кажат какво съм правил в часовете си тогава, да кажат прав ли съм, дали не се правя със задна дата на не знам какъв си, за "дисидент" и прочие. Трябва да се отчете, че вече беше почнала горбачовата "перестройка", духовете почнаха да се поосвобождават, а когато руските вестници и списания (щото Горбачов първо махна цензурата и оттук тръгна разклащането и разсипването по всички линии на комунистическата митология, която за няколко години се срина!) почнаха да пишат открито за злодействата на Сталин, и "лениновият ореол" почна да пуши и да мирише на изгорено човешко месо. Та тия обстоятелства, свързани с тогавашната ситуация, трябва да се вземат непременно предвид, иначе няма да се разбере как е било възможно да стане това, за което искам да ви разкажа.

Аз съм от типа непоправими идиоти, които не могат да си кривят душата; проблемът ми е, че не мога да съм мръсник и не мога да лъжа хората, гледайки ги право в очите. По тази причина ми стана от първия миг невъзможно да говоря за "епохалните и революционни ленинови философски открития"; на първо време се отплеснах по други, близки ми до сърцето теми (вместо за Ленин говорех със студентите за Платон!), обаче моят доцент (Бог да го прости!), разбира се, за друго освен за лениновото определение за материята, горкият, не можеше да говори, той само това е повтарял пред студентите, също е настоявал да учат за Ленин в моите семинари. И ето че студентите почнаха да ме подпитват да им помагам, щото ги беше страх да не ги скъса на изпита. И така аз се озовах в небрано лозе, и то в есенно време, когато има и пазачи, абе изобщо животът ми се стъжни. Знаех добре, че а се разбере, че "онова там асистентче" не обича Ленин, с един шут другарите щяха да ме изритат от университета.

Уста не ми се отваряха да кажа нещо за "лениновата гениалност"; а да кажа какво мисля си беше цяло престъпление; от сблъсъка на тия противоположни мотиви в един момент почнах да се поболявам. С една дума, изпаднах в ужасна "екзистенциално-душевна" криза, която за кратко изпи силите ми. Почнах да ходя като лунатик из коридорите, с часове и дни се мъчех да запиша някакви "тези" върху "лениновите открития", които да дам на студентите, да им ги продиктувам, та да си вземат изпита, ала това не ми се удаваше, щото а се замислех, веднага в душата ми се надигаше жестока, неудържима погнуса от празнословието на тоя надменен сифилистик; наистина, в един момент душевните ми сили се изчерпаха, като защитна реакция съзнанието ми блокира, и аз вече нищичко не можех пред студентите да кажа за "Ленин"; в резултат взех сериозно да се замислям дали да не си взема шапката и да се махна от университета; този период беше един от най-тежките ми, това е било през 1986 година.

След известно време се съвзех и открито "нагазих в просото", т.е. "разкрих си картите", малко по малко почнах най-иронично да говоря за "лениновите открития", после основах Философски дискусионен клуб, и т.н. Много от студентите ме разбраха що за човек съм, появиха се много мои приятели сред тях (та аз станах асистент 26 годишен!), открито почнах да говоря с тях за това какъв нещастник е тоя Ленин като "философ", че бъкел не разбира от това що е философия, а пък прословутото "лениново определение за материята" е на най-дилетантско и тафтологично ниво, все едно казва "желязото е желязо, щото е желязно" и прочие. Да, говорихме си ний в клуба тия приказки, бяхме млади, усещането, че вършим "светотатство", палеше кръвта ни, но проблемът си оставаше: на студентите им предстоеше изпит при доцента, в който трябваше знаят нещо, да се опитват схоластически да го заблудят, че "Ленин е велик", он, човечецът, чакаше само това да чуе, като чуеше, че Ленин е велик, благо се усмихваше, и пишеше най-щедри оценки. Но представи си че долови иронията, тогава лошо ти се пише! Ето затова ний в клуба, след дълги размисли, измислихме следната система за безпогрешно, приятно и без инциденти вземане на изпита по философия:

Доцентът в началото на всеки изпит ме поставяше до себе си и почвахме да изпитваме двамата; в началото, както се полага, минаваха неколцина зубрачи, доцентът се разкапваше от милозливост като слушаше как хубавичко пееха за "лениновото величие" и за "гениалното лениново определение за материята". А пък после почваше да го мързи, и ми разрешаваше аз да изпитвам, а той или излизаше, или пък също изпитваше, но аз гледах при него да отиват разните "комсомолски активисти", щото на тях, като примерни партийни кариеристи, им се полагаше хубавичко да са се накълвали от лениновите догми.

При моя милост обаче идваха по-нормалните студенти, аз се бях разположил в другата страна на кабинета или залата; с тях лесно се разбирахме, намигвайки си, разговаряхме за съвсем други, истински и най-интересни философски неща, за които доцентът (специалист по "лениноведение"!), и бъкел не разбираше; шоуто беше превъзходно, понеже и на мен, пък и на студента се налагаше чат-пат да произнасяме на малко по-висок глас думичката "Ленин" или думичката "материя" (без никаква връзка, разбира се, с предмета на разговора ни и по-скоро на изпита!), доцентът, за когото тая думичка беше равностойна на най-приятна музика, наостряше уши, усмихваше се мило, ний го поглеждахме също ухилени до уши (ний обаче за съвсем друго се смеехме, ала той, горкият, не подозираше!). А след това пишех шестицата на студента, който с облекчение си тръгваше, сторвайки поклони на щастливия доцент, чието душевно настроение зависеше най-вече от това колко пъти на ден ще произнесе или ще чуе магическата, подобна на мантра, думичка "Ленин". Впрочем, думата "материя" за такива като него играеше същата роля и имаше същия ефект.

Този спомен от ония години най-вече оживя в съзнанието ми като прочетох какво пише тоя Кънев за "лениновото универсално определение на философската категория материя". Не ща да споря с него, щото добре знам, че такива глави не поумняват. И по тази причина спирам дотук, понеже имам и много други епизоди да разказвам, ала за да не стана досаден, засега спирам съвсем ненадейно точно тук.

Приятен ден на всички, които имаха търпението да дочетат тоя текст! И на нямащите това търпение също желая приятен ден! Разбирам ги напълно защо не могат да имат такова голямо търпение да четат спомени, въртящи се около "лениновото определение за материята"... човек може да умре прав от мъка и от скука, като чуе само само за "лениновите епохални открития", а какво остава да изтърпи нещо повече от това...

(Впрочем, ето един съвременен пример за това как трябва да се постъпва с останките от култа към Ленин.)

Добави в Svejo

Във видеоблога: Едно "леко гафче" на Бойко Борисов по отношение на Македония

Виж ТУК интересното, твърде интригуващо клипче.

Добави в Svejo

Потребно ли ни е да се обучаваме в мислене?

Тази сутрин публикувам още една глава от подготвяното тия дни ново, четвърто по ред издание на моята ПСИХОЛОГИЯ. Понеже ми се стори, че в страна, в която непрекъснато и в най-масови мащаби се демонстрира крещящо отсъствие и пълна неразвитост на мислителната способност, е твърде наложително да се обсъди темата за това как и кога човек мисли. Вярно е, по този начин рискувам да пропъдя от блога си последните посетители, но риска си струва - понеже целта е твърде благородна.

Казвам това, понеже забелязвам, че колкото по-важна и сериозна тема поставя, толкова по-рязко спада посещаемостта на блога; когато обаче човек напише нещо за Бойко Борисов, за Радка Пиратка, за Слави Трифонов, и тогава несметни множества и пълчища от техни фенове се отправят към блога, за да видят дали не съм обидил прекалено много кумира им - и да го защитят, естествено. Както и да е де, ето изложение на темата за съзнанието и мисленето, която помествам под горното заглавие, съдържащо един твърде важен за българското образование проблем. Убеден съм, че написаното по-долу ще е еднакво полезна и за мислещите, и за... "не толкова мислещите", но поне искащите да разберат тайните на човешката мисъл:

14. Удава ли ми се мисленето? (Кога ли в училището ще изпитваме наслаждение, истинско блаженство от познанието – а не мъка и трудно поносима сложност?)

Приятно четене и лек ден на всички!

Добави в Svejo

Трябва ли в училищата да се разговаря с учениците за секса?

Третото издание на моята ПСИХОЛОГИЯ е изчерпано, и понеже от няколко места (книжни борси, учители по психология) получих настойчиви сигнали за потребността от преиздаване, тия дни спешно ми се наложи да подготвя ново, четвърто по ред издание. По тази причина два дни прекарах на компютъра за да внеса корекции в текста, тъй като реших да го съкратя още, та да го направя още по-удобен за използване от младите, ученици и студенти. Ето сега публикувам една глава от новото издание; интересно ми е как ще се възприеме; още повече, че е по един толкова "щекотлив" въпрос: за сексуалността. Всички забележки ще са ми от полза.

12. Как тинейджърът изявява своята сексуалност?

Юношеството, възрастта на тинейджърите, е време на интензивно развитие, “кипеж” и окончателно конституиране на сексуалността на младия човек. Това е периода на т.н. “пубертет”, на половото съзряване на индивида, който обаче се съпровожда от търсенето на психична зрялост, от необичаен растеж на самосъзнанието и на чувството за свобода и самостоятелност, от мъчителни опити за постигане на своята идентичност, на собствената личност. ОЩЕ >>>>>>

Добави в Svejo

Тая Желева, министърката на външните работи и бъдеща българска еврокомисарка, не чувства ли, че обижда огромна част от българската нация?!

Иво Инджев е написал един твърде уместен коментар на тема „Нашата гордост“ - агиттаблото ни на входа на ЮНЕСКО, в който между другото се казва:

Да се чудим ли, че при тази обработка на общественото мнение дойде денят, когато цялата държава с новата й власт (чак на сесията на Общото събрание на ООН външният министър Румяна Желева занесе и сподели тази общодържавна солидарност), обяви за гордост избирането на Ирина Бокова начело на ЮНЕСКО, лансирана от Г.Първанов?

Щеше да бъде чудно да предложат „чуждо тяло”, роднина на Георги Марков, Никола Петков или Илия Минев. Но такива чудеса тук не стават. Ирина Бокова е напълно представителна за целта.

На моя милост се наложи там да напише горе-долу следния коментар, щото ми стана много криво като разбрах що е сторила новата министърка на външните работи:

Значи Желева се била похвалила пред цял свят, че ний, българите, при това "всички до един", се гордеем заради избирането на комунистката Бокова за шеф на ЮНЕСКО?!

Тая Желева не чувства ли, че обижда огромна част от българската нация – чак пък такива малоумници, за да се гордеем заради Бокова, не сме! Има доста малоумници сред нас, но всички ние до един малоумници не сме...

Оказва се, че и Желева (дето се гордеела, нека да си се гордее, но да не пришива към своята гордост и мен, при това без да ме е питала – щото това е добре известен и стар комунистически манталитет!) явно е от същото котило, от което е и Бокова – щом толкоз се гордее.

То Гоце също се гордее, ама тая що се е разгордяла толкоз, нали требе да се преструва, че е некомунистка и „дясна демократка“ – ала, изглежда, е най-банална патка! Която съвсем скоро ще става не какво да е, не дори евродепутатка, а направо еврокомисарка! Сполай да ни е, горката: но резилищата й из Европата и по света да ги бере тоя, дето я тури там! Ако ги усеща де, щото го има и тоя момент: некои не усещат кога човек требе да се черви...

А Бойко дали се гордее заради Бокова, някой нещо дали е чул за това?! Щото и он, горкият, е бил от същата тази партия, та нема хич да се учудя, че и он се гордее...

Добави в Svejo

Ново вълнуващо кич-кючек-чалга парче, посветено на "огнебореца Бойко Борисов" - леле, мале, баси патетичната простотия?!!

Добави в Svejo

На корицата на първия брой на списание ИДЕИ най-заслужено дали не трябва да е изображението на Атина Палада (Минерва)?

Идеята на редколегията на списанието е на корицата на всяка книжка да има портрет на някой от знаменитите и велики философи от древността та до наши дни. Портретите няма да бъдат подбирани по някакъв критерий (например историческа последователност във времето, нито пък "степен на значимост" на съответния философ), а целта ще бъде да бъдат представяни философи от най-различни епохи и направления, като в крайна сметка колекцията от портрети да става все по-пълна (което си има своето символическо значение).

Но ето че възниква в тази връзка проблемът за това кой философ да стои на корицата на първата книжка. Която все пак е особена, понеже обозначава началото. Както е известно, довчера смятах, че с тази чест трябва да бъде удостоен Сократ, ала днес ми хрумва, че сякаш по право най-напред трябва да се сложи изображение на Атина Палада (Минерва), богинята на мъдростта. Има все още малко време до изработването на корицата в издателството, аз ще присъствам там, и ще трябва да дам предложението и да одобря изпълнението, та ако някой го интересува този проблем, моля да заяви своята позиция. На мен ми се струва, че Атина заслужава да бъде на корицата на първия брой, но и Сократ заслужава, та затова, както е обичайно за мен, изпаднах в състояние на пълна нерешителност и раздвоение.

Ще съм твърде благодарен на ония, които ми помогнат да взема окончателно и твърдо обосновано решение. Още сега предварително смятам да им благодаря! Благодаря!

Добави в Svejo

Списание ИДЕИ вече си има приятели и в Русе!

Чета на едно място в интернет следната публикация, която препечатвам тук, понеже се отнася за списание ИДЕИ: НОВО ФИЛОСОФСКО СПИСАНИЕ

От октомври месец тази година търсете по книжарниците новото философско списание ИДЕИ!

То се редактира от пловдивския философ Ангел Грънчаров (да не се бърка с цигановеда Ангел Грънчаров от Ботевград, бел. на авт.), който през 2008 година публикува книгата “Страстите и бесовете български”, изд. "Изток-Запад”, С., 2008. С този свой труд А. Грънчаров под формата на сбирка от есета прави едно резюме на нашия народностен живот от годините на Горбачовата перестройка до ден днешен. Той представя една лична и човечна история на изминалите години, категорично противопоставяйки се на марксисткия подход към историята, където личността няма никакво особено значение. За него историята на духа, на душевните и на човешките феномени е сърцевината на действителната история.

Ангел Грънчаров от Пловдив в едно несигурно и неспокойно време се заема да издава списание, което има за цел да приучи българите да мислят, да обмислят и да премислят.

В тази връзка ми се ще да спомена тук нашият легендарен български културфилософ Найден Шейтанов (1890-1970), който пише нещо твърде актуално за днешно време в есето си “Национално-Българска Философия” от 1936 година:

“Онова, което няма народът ни, то е стройна система от философски възгледи, които да се предават съзнателно и с почит от поколение на поколение и които да са признати като човешка ценност от други народи.”

Пожелаваме успех на списанието ИДЕИ и на неговия създател – Ангел Грънчаров от Пловдив!

Антон Рачев, Русе (Публикувано ТУК)

Аз пък отвърнах на любезния г-н Рачев (с който се знаем виртуално от съвсем скоро) със следното писмо:

Здравейте, драги г-н Рачев,

Благодаря Ви за разбирането и за подкрепата. Малцина са тия, които подкрепиха списание ИДЕИ. А на мен ми се иска то наистина да бъде богато на всякакви идеи, т.е. да оправдае името си.

Аз лично, бидейки философ, не смятам, че е голяма драма или трагедия това, че не мислим еднакво или че имам различни ценности. Но каквито и да сме, ние сме българи и бихме могли да намерим допирни точки и да си сътрудничим дза доброто на нашата единствена България. А не да я делим и всеки да се тупка в гърдите, че е най-голям патриот, а пък всички останали, които не били като него, да ги обявява за врагове и родоотстъпници.

Разбира се, има и групировки с несъвместими разбирания и диаметрално противоположни интереси, между тях може и да няма сътрудничество и единодействие, но не бива пък да има безсмислени битки, в които само си изтощаваме взаимно силите.

Аз съм готов в списанието да публикувам всякакви идеи, които да влизат в диалог помежду си, а пък самото списание ми се иска да стане територия на истински свободното слово и поле на най-свободна конкуренция на идеите. Та да може всеки негов читател сам да прецени кои са неговите идеи, т.е. да се самоопредели в ценностно отношение.

Моето единствено изискване е текстовете да са написани от душа и сърце, в тях да се долавя талант и чистота на помислите, т.е. идейна принципност.

Ще съм Ви много благодарен ако ми помогнете за списанието да се чуе в Русе, пък и да се появи в някои книжарници. Аз изобретих една такава стратегия: ще призова в блога които искат да помогнат за разпространението на списанието просто като минат покрай някаква книжарница да попитат има ли от новото списание ИДЕИ. Да рекат: "Понеже чух за него и искам да го видя, а ако го харесам да си го купя!".

Единствено такъв един, пък макар и "леко организиран", но затова пък все пак твърде благороден читателски интерес може да принуди някои книжари да поръчат и доставят списанието в книжарниците си. Щото те гледат единствено пазарната, комерсиалната страна.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo

Разтърсващ съвестта - ако я има! - филм, показващ истинското лице на комунизма

Добави в Svejo

Българската общественост, и в частност медийната, изживява медения месец на любовта си със своя нов жених Бойко Борисов, който най-активно я опложда

Прочетох интeресно интервю във пловдивския в-к МАРИЦА с Х.Александров, от което искам да ви поднеса малък откъс, а иначе ви съветвам да го прочетете цялото; то се нарича Секси е да се харесва Борисов:

- Господин Александров, защо Бойко Борисов е толкова харесван?

- По ред причини. Той има талант да се харесва. Има излъчване едновременно прелъстително и вдъхващо доверие. Освен това в България има мода да бъдат харесвани определени фигури и очевидно сега той е лидер на тази мода. Така да се каже, секси е да се харесва Бойко Борисов. Той е много lovable, английската дума, на български може да се преведе като „сладък" - как да не го харесаш, толкова е миличък, постоянно прави прекрасни работи, от време навреме говори глупости, което го прави симпатичен, прави го достъпен. Хем е юнак, хем е лидер, хем е като нас. Носи обещания за лесни решения - че ще се справим по български, има шанс да се оправят нещата и той знае как да го направи. Тоест има всички основания той да бъде харесван от широките народни маси, чийто скрит дневен ред продължава да бъде да преуспеем, без да се променим.

В този смисъл той е обещание, че нещата могат да се случат лесно и добре, без да се налага да правим каквото и да е усилие. В такава ситуация на групата хората с лекота абдикират от критичната си позиция, отказват се своята автономна гледна точка и делегират всичко на лидера, който е застанал начело и се е ударил в гърдите, и е обещал да реши проблемите. И се появява точно тази ситуация на щастлив меден месец.

Българската общественост, и в частност медийната, е в месеца на любов с новия си жених, който така активно я опложда, той не спира - всеки ден ощастливява медиите и широките маси със своите изяви. Големият риск от този тип поведение, от тази любов от пръв, а вече втори и трети поглед, е, че тя може да прикрива трудностите и неуспехите на ниво управление. Тогава започва да изглежда като сериал, в който хората искат да си получат дозата, гледайки сериала, обитавайки иначе немного радостния свят на реалното.

- Само с актуалната мода ли можем да обясним успеха на Бойко Борисов?

- Много по-стари корени има. Това е черта на зависимата група, при която успешната стратегия е да разпознаеш правилния главатар и да му делегираш отговорността за живота си, след което да се оттеглиш в позиция на пасивност. Това е сложно явление, но няма съмнение, че в дълбочина харизмата на Борисов е изключително свързана с българския натюрел и той е устойчиво патриархален.

И така нататък. Струва си да се прочете това интервю с Х.Александров. Човек може да бъде провокиран да се замисли повечко. Особено си струва да се случи това с "болните" от бойковата харизма, т.е. на влюбените в новия български герой и исполин.

Добави в Svejo

Двете лица на българския комунизъм: фалшификатът, предназначен за наивници, и истинското, зловещото, кърваво-червеното...

Представям тия филмчета на вниманието на толкова милата и невинна нова шефка на ЮНЕСКО, ръководителката на световната организация за култура и образование другарката Бокова, за да види какви "културни подвизи" са вършили, какви злодеяния са правили партийните другари на баща й (пък и нейните собствени партийни другари!) с оцапаните си с кръв ръце, та белким поне малко се покае, а ако иска, може и да прокълне комунизма - за да има някакво, макар и нищожно, морално право да заема поста си:

Добави в Svejo

Основният порок на всички досегашни "епични реформи" в образованието е идейната и ценностна слепота, липсата на ясен стратегически поглед

По повод на публикацията от вчера - Получих официален отговор от пресцентъра на МОМН на своето "Отворено писмо" до Министър Фандъкова - един човек, г- Беров, ме запита дали съм доволен от отговора, запита ме за моя коментар. Ето какво му отговорих, слагам го и в отделна тема, за да подчертая някои акценти, съдържащи се в отговора ми:

Не съм доволен от отговора, разбира се. Той е формален, типов, за отбиване на номера; друг и не може да бъде, защото моето "Отворено писмо" по същество е насочено срещу образователната бюрокрация, която е подготвила и изпратила този отговор. И която е главна пречка пред провеждането на по-решителни реформаторски действия за промяна на плачевното статукво. Да приеме това, да признае, че самата тя е антиреформаторската сила, която от десетилетия пречи за осъвременяването, за модернизирането на българското образование е равносилно на самоубийство. Не съм наивник да вярвам, че тази антиреформаторска бюрокрация е способна на такъв нравствен подвиг.

Иначе, формално погледнато, с половин уста признават, че констатациите ми от Писмото са верни, което е известен напредък. Преди отговаряха единствено с мълчание и най-тъпо високомерие. Но и сега не проявяват готовност за диалог, а гледат да се отърват с едно формално "потупване по рамото", санким: "Прав си, ама туй, дето ни го казваш, ний го знаем, и даже сме го записали в един коя си програма". Даже и най-подло намекват, че аз в Писмото си нищо чудно да съм изплагиатствал техните "велики идеи", т.е. че нищо ново не казвам. Излиза обаче, че щом им пиша настоятелно писмо за нещо, което те били уж вече реализирали в един "най-стратегически програмен документ", явно аз самият съм твърде неинформиран, т.е. не съм го даже чел. Което, впрочем, не е лъжа: чистосърдечо признавам, че от годините, в които ни задължаваха да изучаваме едва ли не наизуст поредната "концепция на Партията за всестранен непредък", аз имам ясно изразена алергия към такива документи на нашенската бюрокрация, просто ме втриса и не мога да ги чета. Щото са написани все по един и същ калъп: общи приказки, помпозно нищонеказване, безкрайна кухота.

А понеже някои коментатори ме обвиниха, че нищо конкретно не съм бил предлагал в "Писмото" си, и то именно с оглед за коренна промяна на ситуацията в "образователната система", т.е. че само съм бил писал на едно абстрактно идейно ниво, ще отвърна, че практическите административни мерки, които произтичат от идеите, изложени в "Писмото", съвсем не е трудно да се напишат от един екип от юристи, които да подготвят законодателна промяна. Важното е да се осмисли на едно стратегическо ниво това, което сме длъжни да направим, щото основният порок на всички досегашни "епични реформи" в образованието беше точно този: идейна слепота, липса на ясен стратегически поглед, на принципна стратегическа визия.

А за това какво конкретно предлагам, искам да добавя това: аз отдавна не само съм го осъзнал и предложил, аз от години го правя и практически, в работата си като преподавател по философия. Много неща съм направил там, на други места съм писал и настоявал, примерно

Повратът към свободната мисъл

Смел радетел на истината и на свободата – и предвестник на ново, по-вдъхновяващо време

Гражданска акция: да спрем агонията на българското образование!

Отчаян апел към българските учители: приятели, нямаме право да бягаме от дълга си! (и много други)

та затова сега е излишно да се повтарям.

Добави в Svejo

Като родител чувствам безнадежност и съжаление заради това, че моите деца ще трябва да минат през мелачката, наречена "образование"

Здравейте! Аз съм родител на гимназист и второкласник. Миналата година големия ми син се сблъска челно в "елитната" гимназия, в която бе приет с тази система за унищожаване на индивидуалността. Малкият тепърва е подложен на това да стои послушен и да мисли "правилно". Така че напълно съм съгласна с всички изводи, до които сте стигнали.

Чувствата, които предизвика тази статия у мен, като родител бяха безнадежност и съжаление заради това, че моите деца ще трябва да минат през мелачката, наречена "образование" точно сега и в този й вид. Някога може и да се оправят нещата, но ще бъде късно за тях. Опитвам се да обясня на синовете си, че живота налага да се балансира между оцеляването в училище, така че да не се превърнат в мишена на дребнави отмъщения и заяждания от страна на учители, защото са изказали мнение и това да останат личности и да знаят кои са. Който умее да запази този баланс ще оцелее.

Макар и това да прилича на лицемерие спрямо самите нас. Защото тези години не се връщат и пораженията са огромни. Един отчаян тийнейджър може да провали живота си завинаги. Един младеж без самочувствието, че е личност едва ли ще има амбиции за нещо стойностно. А в нашето училище никой не казва на децата, че са личности. Никой не оценява това, че имат мнение различно от това на другите. Никой не стимулира опитите им да постигнат нещо. Цялата система е впрагната в това да направят децата послушни, така както навремето направиха с нас. Шшшт, тихо! За да ни е по-лесно на всички.

Две думи за учителите. Ако един учител наистина иска да научи децата на науката "Живот" той ще намери начин да го направи въпреки бюрокрацията и задължителния материал в програмата. Но мойте уважения към професията на автора, но повечето му колеги просто ходят работа от 7,30 до 14 часа. Най-жалкото е, че те самите не осъзнават в какъв омагьосан кръг са попаднали. Те си отмъщават на децата (все се намира за какво), децата си отмъщават на тях. Една вечна битка, в която победител няма и всички губим. И никой не се опитва да разбере къде е проблема и да се помисли за решаването му.

Моите подозрения са, че скоро генерална реформа няма да има. Ще бъдат изгубени още много поколения. Причината е чисто политическа. Правят се козметични промени с популистки цели, защото ако се обърне системата с "хастара навън" това ще натрупа недоволство, а недоволството после ще се отрази на изборните резултати. А и защо да се напрягат чак толкова много - като след 4 години мандат ще бъдат сменени.

Една такава козметична промяна е тази недомислица с униформите. Дайте да ги натикаме тия пикльовци в униформи, та да им дойде ъкъла в главата и съвсем да ги уеднаквим и на външен вид. Освен това ще спечелим одобрението на възрастните и ще имитираме дейност по стягане на дисциплината. Не че одобрявам голите пъпове, ама някой замисля ли се в резултат на какво е екстравагантния начин на обличане. Всеки намира начин да покаже, че е индивидуалност и да протестира срещу системата.

Г-н Грънчаров, подкрепям всичко което сте написали, но... някак очаквах към края няколко конкретни предложения; все пак вие сте вътре в системата, кажете откъде да се започне, защото само "свобода" звучи някак голо.

Подрави! Митова

Добави в Svejo

Получих официален отговор от пресцентъра на МОМН на своето "Отворено писмо" до Министър Фандъкова

Днес получих следния имейл от пресцентъра на Министерството на образованието, младежта и науката по повод на моето Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката - отправено чрез всички медии от 3 септември 2009-та година:

Подател: press_mon press_mon@mon.bg добави в адреси
До: angeligdb@abv.bgangeligdb@abv.bg
Относно: Na vnimanieto na mr. Angel Grancharov
Дата: Четвъртък, 2009, Септември 24 13:25:27 EEST
Файлове: (1) Прикрепен файл

Уважаеми господин Грънчаров,

Благодарим Ви за изразената позиция, в която личи голям професионален опит и искрена загриженост за бъдещето на образованието в нашата страна.

Доколкото анализът на актуалното състояние на училищното образование е един от етапите в планирането на ефективна политика, МОМН използва целия си ресурс за получаване на цялостна картина на проблемите в системата. Основните от тях са дефинирани в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.) и до голяма степен съвпадат с посочените във Вашето писмо.

Програмата задава принципите на промените, поставя цели и задачи и разписва конкретни мерки за превръщане на училището в желана територия за ученика и учителя и връщане на доверието в качеството на образованието. Съзнателното желание за промени, което е факт, както за обществото, така и за професионалистите, налага те да бъдат принципно осмислени и публично дискутирани.

Приемаме писмото Ви като част от тази дискусия.

Поздрави от Пресцентъра

Добави в Svejo

Историческата истина за посрещането на германските войски в България през 1940 г.

Добави в Svejo

А така става ли?

Добави в Svejo

От комунистическите наглеци Бокови няма спасение: сега ще тормозят вече и ЮНЕСКО, сиреч, целия свят!

Аз съм казал основната си мисъл в заглавието. Просто изпитвам погнуса от тия наглеци. Не само от Бокови, но от Бокови особено. И от Пирински. И от Станишеви. И от Живкови. И от Такови. И от Велчеви. И от кои ли не. И от сите. Синчетата, щерките и внуците на цялото им Политбюро са на най-възлови места в цялата ни държава, а сега, виждаме, напират вече и към Европа и към целио свет! Аман от тая напаст! Хей, хора, що спите: как ли ще се отървем от тая напаст, кажете ми де?!

По тази причина не мога и не ща да пиша. Гадно ми е. Аман от наглостта им на тия Бокови. Сега чак до ЮНЕСКО се довлякоха: да тормозят с наглостта и с лъжливостта си целия свят вече.

Младите не знаят, но братът на "новата шефка на ЮНЕСКО" (!) (която сама, впрочем, беше заместник-министърка на външните работи на Жан Виденов!) се прочу с най-голямата наглост, която комунистически мозък изобщо някога е могъл да измисли; именно, когато го запитаха репортери какво ще каже, ще поемат ли комунистите вина за стореното, он, остроумецът, отвърна:

"Какви вина?! Ний поемаме вина само с мезета!"

А ето какви сладникави думи, от които струи колосално лицемерие и комунистическа наглост, е благоволила да произнесе новата шефка на ЮНЕСКО:

„Объркана съм. И съм много щастлива. Много съм щастлива, че успяхме. Успяхме всички заедно. Изключително благодарна съм на медиите, защото в известен смисъл те вярваха в мен повече, отколкото някои други. Изпитвам изключително голямо удовлетворение, защото мисля, че на България й трябва успех. Сега го постигнахме и това ме кара да се чувствам горда и доволна. Подарявам този успех на България. Ние заслужаваме по-добра съдба, ние сме хора много стойностни, много качествени, в никакъв случай не сме по-лоши от другите. Знам, че можем."

Гнусотия пълна! Отврат! Нека Западът да им бере срама като се опитат сега тия наглеци да окрадат и ЮНЕСКО. А вероятността, че ще се постараят да си покажат рогата, т.е. лъжливата и крадлива същност и там, е стопроцентова. Те, знайно е, срам от нищо нямат. Е, нека сега сестрата да вземе брат си в ЮНЕСКО. Щото той май е безработен. Е, труди се, предполагам, под крилото на Гоце, ама нека и он да излезе на световната арена. И да се маха оттука - завинаги! Аман вече от тия: не наядоха ли се, не накрадоха ли се, не налъгаха ли се, не налицемериха ли се?!

Младите не знаят, но бащата на брат и сестра Бокови беше един от най-приближените на комунистическия диктатор на България. Не ми вярвате, нали?! То си не е за вярване, ала е точно така. Запомнете от мен: за комунист невъзможни неща нема! Туйто! Нагли са до колосалност, до абсолютност, до безкрайност, до абсурд! Думите на езика не стигат да се каже колко са нагли. Те са самата наглост! Майната им най-после!

Добави в Svejo

Нов грандиозен проблем: а какъв да бъде шрифта, с който да бъде отпечатано списание ИДЕИ?

Ще каже някой: "Аман от тебе! Толкова ли не можеш сам да решаваш? Спри се най-сетне де, заради твоите питания списанието ни омръзна още преди да се е появило!". И ще си бъде съвсем прав човекът да каже така. Работата е обаче в това, че аз наистина много трудно вземам решения. Ето, тази сутрин, час преди да тръгна да нося файла в печатницата, почнах да избирам шрифт и изпаднах в ужас: съвсем не мога да избера сам кой шрифт е по-подходящ. Ето няколко варианта, между които се колебая:

Ще съм ви благодарен ако ми помогнете! И искам да помоля по-скоро да си кажете мнението, щото след час трябва да бягам за печатницата...

Добави в Svejo

За един мой кошмарен, но символически сън, отново за корицата на списание ИДЕИ и поздравление по случай истинския национален празник на България

Моля ви, отговорете ми: как възприемате този идеен проект за корица? Настина, страшно съм затруднен! Утре давам текста в печатницата и трябва да дам идеен проект на корицата. А съм раздвоен не, ами разтроен и разчетворен. Кошмар! Просто не зная какво да правя. Много ми е трудно. Знам, че корицата има огромно значение в днешно време. При този потоп от периодика на книжния пазар е безнадеждна работа да издаваш списание с безлична, още по-зле пък, с тъпа и безизразна корица. По тази причина аз вече си загубих съня и постоянно мисля за корицата. Нищо не мога да измисля, щото нямам талант в тази област. Ще се пръсна от напражение вече...

Впрочем, искам да споделя, че тази нощ сънувах кошмарен сън. Ужасен направо, събудих се след кратко заспиване, понеже ми се наложи да скоча от преживяния на сън ужас. Значи, сънувам, че в ръката си под кожата усещам някакъв тумор, който почва да расте и да пулсира. Туморът, нараствайки, и същевременно мърдайки, почна да се движи към главата ми и изведнъж усетих, че главата ми сякаш е станала огромна. По едно време туморът, който беше станал огромен на главата ми, взе, че се пръсна, и от отвора излезе някакво същество, което почна да мърда на пода пред мен. Сякаш от главата си родих нещо живо, което почна да мърда и да се движи. Слузесто едно такова и неоформено, ама живо. Това е. Събудих се от кошмара. После какво е станало не помня.

Размишлявам цял ден върху този сън. От години не бях сънувал: обикновено спя през нощта на няколко пъти, преуморен, по няколко часа, и като мъртъв, не сънувам нищо. Тази нощ обаче по изключение сънувах това. Смятам, след като мислих цял ден, че сънят ми не е лош. И че е свързан, разбира се, със списанието. Ще го родя въпреки всичко, дава ми се знак, че това, което искам да стане, ще стане. И ще е живо, ще мърда. Много добре се чувствам, общо взето, в този днешен и празничен ден.

Впрочем, да не забравя: честит ви национален празник на България, Денят на независимостта! За мен това е истинският, най-достоен, заслужен, същински национален празник. Увенчава се с тоя ден цяла една забележителна епоха от борби за свобода и независимост.

Много пъти сме губили независимостта си, едва сега я спечелихме пак. Въпреки опитите на една империя от североизток, която не може да се примири, че се изплъзнахме от нейната задушаваща прегръдка. Няма да й се усмихне щастието отнова да ни направи своя губерния. Въпреки че предатели в отечеството ни, нейни покорни слуги, колкото щеш...

Затуй, прочее: Да живей свободна и независима европейска България!

Добави в Svejo

Сполай на късмета: най-после забогатях!

Не се шегувам, точно си отварям тая сутрин имейла, и гледам радостната вест!!! 500 000 британски лири ("големи" при това) ще ми дойдат добре в тая криза и бедност!!! Да живей късмета!!! След като българите по цял свят не пожелаха да подкрепят финансово едно българско списание, ето, Фортуна даже ме ожали, и реши да компенсира труда ми! С тия пари ще издавам списанието барем 300 години! Страхотно нещо е това!!! Ето, споделете радостта ми, вижте сами щастливото писмо:

Australian International Lottery Program,
Level 1351 William Street,
West Melbourne, Victoria,
Australia 3003.

Dear Sir/Madam

!ЧЕСТИТО!

Ние сме щастливи да ви съобщим, че мейл адреса си спечели £ 500,000.00 (петстотин хиляди Големите британски лири) за месец август, което е организирано от австралийската лотария за насърчаване 2009!

Нашите победители са избрани чрез електронен Balloting система, без победител applying.We са ви поздрави за това, че един от хората, избрани за това второ произволни за 2009 година.

Това са твоите Печеливши идентификационен номер ......

Етикетен номер........ 4610183618266490202
Тото броя ........... 5-14-35-36-43
Сериен номер 8852144102...........
Бонус номер............. 17

Как да получат своята награда, просто се свържете с нашия агент доверие,

Г-н Джонсън Дюк.
E-Mail: johnsonduke76@live.com
Телефон: +447045703158

Се свърже с него от понеделник до петък чрез попълване на формуляра по-долу и да го изпратите на него да подаде за вашия иск.

Пълно име ...............
Националност ..............
Страна на произход ............
Дата на раждане ...............
Секс ................
Занимание .............
Важни номера ............
Етикетен номер ...........
Тото брой ..........
Сериен номер .........
Бонус брой ..........

Забележка: Вие сте силно препоръчва да запази всичките си печелившите числа поверителна, докато спечели награда е била да ви изпрати за да се избегне двойното претендира от всяко нежелано лице.

Вашият адрес печели.

Честито още веднъж!!

С уважение,
Г-жа Карол Сладки,
Финансов директор.

Забележка: Моля никой да не опитва да ми отнеме богатството като пише преди мен на г-н Сладки! Благодаря!

Добави в Svejo

Три идеи за корица на списание ИДЕИ: коя ви харесва повече?

Добави в Svejo

Как се е пяло: Салваторе Адамо

Добави в Svejo

Хората навсякъде все по-малко четат и това е напълно обяснимо

Подкрепям гореспоменатото мнение, ще ми се да добавя и факта, че всички книжни издателства по цял свят живеят в страх от срив. В Западна Европа публикациите с философска тематика са много повече, но определено нивото на интерес, дори бих казал на интерес към самата книга като книга, от година на година главоломно намалява.

Говоря предимно за английския, френския и немски пазар. Сами може да си извадите изводите за по-малките пазари, в които влиза и българският. Те са поставени първоначално в позиция на догонване. Хората навсякъде все по-малко четат и това е напълно обяснимо. Ние живеем благодарение на съвременните технически достижения в един все по-бързо свиващ се свят, човек е претоварен от информация и няма желение да я претрасформира в знание, а гъделите, предлагащи визуални удоволствия и разнообразия, са навсякъде.

Някой бе споменал, че философията в 21 век е отдавна мъртва. На Запад вече се водят открито дискусии относно адекватността на училището въобще, при положение, че навлизането на мултимедията практически го измества. Преди 5 месеца Германия официално обяви, че училището не е център за получаване на знания, а за социализация на обществото.

Нещо повече – хуманитарните теми заинтригуват все по малко публика, освен ако те не са умишлено политизирани и представени по-остро. Теми, свързани с философия, история, а нежели религия, са негласно забранени или се избягват в обикновения разговор, защото хората имат страх от загуба на работно място, положение и т.н.

Да не забравяме и факта, че всяка страна има доктрина по тези теми. В България теми като философия и религия са просто табу. На тях се гледа или с пренебрежение, или с подигравка, или пък до такава степен са объркани езотерика и суеверие, че човек не знае как да захване...

Автор: Konstantin

Добави в Svejo

Какво ще можете да прочетете в първия брой на списание ИДЕИ

Публикувам съдържанието на първия брой на списание ИДЕИ с уговорката, че са възможни малки промени (примерно, включването на някой друг автор или отпадането на някоя от обявените статии). Понеже списанието още не е минало предпечатна обработка, та затова са възможни и някои промени. Също не мога да кажа още как ще изглежда корицата на броя: проекти много, но всичко зависи от художника на корицата. Но в общи линии броят ще включва следните рубрики и публикации:

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Издателската идея на списание ИДЕИ
Защо списание от рода на сп. ИДЕИ ни е съдбовно необходимо?
Анкета с първите читатели

ОТ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА СВЕТОВНАТА ФИЛОСОФИЯ
Мераб Мамардашвили: Афоризми
Мераб Мамардашвили: Самотата е моята професия
(Интервюто взе Улдис Тиронс, Рига, пролетта на 1990 г.)
Емил Ив. Димитров: Мераб Мамардашвили бе мислител: от Бога и в Бога

ДЕБЮТИ
Светослав Борисов: Защо обичам Платон? ОЩЕ >>>>>

Добави в Svejo

На руски език излезе книга на Н.Шейтанов, мислителят, представящ Великобългарската Идея

СЛЕД Д-Р ЯНКО ЯНЕВ И НАЙДЕН ШЕЙТАНОВ НА РУСКИ ЕЗИК

Есетата “Български светоглед”, “Българска Вяра” и “Съдбата на Славянството” в отделно издание под общо заглавие

• Събитието.

Във връзка с годината на България в Русия и по повод международната конференция по славянското наследство, състояла се в Замъка Струга, Словения, 08-09 август 2009 г., за което Литернет.бг вече съобщи, московското издателство АТЕНЕЙ публикува в отделно издание (80 стр., формат А5) три есета на българския културфилософ д-р Найден Шейтанов (1890-1970) – “Български светоглед”(сп. ”Просвета”, год.8, кн.4, 1942), “Българска Вяра” (сборник “Балканобългарският титанизъм”, Изд.”Захарий Стоянов”, С., 2006) и “Съдбата на Славянството” (пак там) под общо заглавие “Болгарское мировозрение и судьба славянства” (на бълг. “Българският мироглед и съдбата на славянството”).

• Същностното.

Критиката на руския съставител и преводач – видният московски философ и дисидент от годините на СССР - Анатоли Иванов.

Единадесет години след като бе изваден от забвението (виж есетата на Найден Шейтанов в сборника “Защо сме такива. В търсене на българската културна идентичност., С.1994) д-р Ерика Лазарова публикува в отделна книга великолепната си монография “Ученият срещу политика. Д-р Найден Шейтанов.”, която бе своеобразна прелюдия към обемистия сборник “Балканобългарският титанизъм” с най-значимото от Шейтановото творчество (и двете книги са издания на изд. ”Захари Стоянов, съответно 2005 и 2006 г.)

В предисловието на руското издание Анатоли Иванов споделя схващането, опирайки се и на видния испански историк Карлос Кабалиеро “Неизвестните фашизми” (Мадрид, 1982), че фашизъм в страна като тогавашна България, където е съществувала и е функционирала многопартийна система, свобода на словото и печата и т.н., не е съществувал, а по-скоро налице е бил един “административен режим”. И ако все пак Найден Шейтанов е осъществявал “фашистка дейност”, то той обезателно би емигрирал от страната в началото на септември 1944 година (иначе би загубил главата си).

След 9 септември 1944 година Найден Шейтанов не е бил подлаган на драстични репресии. (Има данни, че е бил въдворен в трудов лагер…). Достатъчна репресия е това, че в годините на социализма той повече нищо не е успял да публикува, та чак до смъртта си на 20 февруари 1970 година.

Анатоли Иванов допълва българската си колежка – д-р Ерика Лазарова: след 1944 година Найден Шейтанов действително не е публикувал повече нищо, но той не престава да мисли за Отечеството си, да страда ведно с народа си под комунистическия гнет, но и да остане като духовен стожер за българската нация.

Есетата, както и цялостното творчество на този удивителен български гений, трябва да бъдат прочетени наново, защото Времето – този безпощаден съдник на всички и всичко оставя своята благородна патина и върху неговата личност – един от титаните на Великобългарската Идея и Мисъл.

Септември 2009 година

Автор: Атанас Ганчев

(Забележка: Първоизточниците на Шейтановите есета са следните:

"Български светоглед" - първоизточник: сп."Философски преглед", 1942, №4, стр. 193-204. В днешно време е публикувано в "Балкано-Българският титанизъм", София, 2006, стр. 374-388;

"Българска вяра" - първоизточник: Великобългарски светоглед, София, 1940. В днешно време е публикувано в "Балкано-Българският титанизъм", София, 2006, стр. 185-240;

"Съдбата на славянството" - първоизточник: сп."Златорог", 1930, брой 2. В днешно време е публикувано в "Балкано-Българският титанизъм", София, 2006, стр.504-520.

Справката изготви: Антон Рачев, Русе)

Добави в Svejo

Тъкмо това, че списание ИДЕИ няма да бъде прието с ръкопляскане от публиката, показва, че е съдбовно необходимо

Първият брой на списание ИДЕИ вече получи своя облик; подготвих материалите, още малко ми остава да ги доредактирам, и в сряда текстът заминава за печатницата. В началото на октомври списание ИДЕИ трябва да е излязло и да е започнало своя нелек път до читателите си. И до спечелване на сърцата на читателите си, понеже това е единственото, на което разчитаме - нямаме средства за реклама, няма да проведем рекламна кампания, толкова сме различни, че ще бъдем същинска бяла врана на пазара на периодичните издания.

А у нас, по моя преценка, различните съвсем не се толерират. Ако си част от сивия мръсен поток на "масовата култура", на "културата за масите и за народа", ще прос(т)перираш - и ще те носят на ръце. Но ако покажеш свое лице, ако покажеш характер и физиономия, ако заложиш на нечувани за нашите условия неща - на идеи, на ценности, на чисто личностното, на автентичната духовност! - масите, овладяни и зомбирани от чалга и от проституция (във всякакъв един вид), даже няма да престанат да дъвчат ако изобщо те забележат. Списание ИДЕИ тръгва на люта, пък макар и тиха битка с пошлия манталитет, с простащината, с обезличаването на огромни социални слоеве, с ширещата се и триумфираща навсякъде бездуховност. Ще търсим начин да противодействаме според силите си на ценностния вакуум, в който пребивава масовият българин, ще правим отчаяни опити да помагаме най-вече на младите да търсят свой път за излизане от ценностната катастрофа, в която се намира България сега. Ще направим онова, което трябва, пък да става каквото ще.

Списание ИДЕИ ще работи съзнателно за това да се появят истинските духовни водачи на нацията, защото, както се полага, нацията ни, намираща се в ужасна ценностна безпътица и катастрофа, не само няма такива, но и не ще да има: у нас самата духовност е в немилост, за какви духовни водачи да става изобщо дума?! Не ми се разсъждава за това докъде може да стигне една нация, в същината на която е ампутирано и убито тъкмо най-важното: духът, самосъзнанието, чувството за достойнство, влечението към автентичната свобода. Нация, в която се цени само материалното, именно парите, плюскането, щракането с пръсти и кълченето в шеметни кючеци, неумолимо се превръща в нация от дегенерати, от нравствени инвалиди, става нация, обединяваща тъкмо най-непълноценно съществуващи и нямащи съзнание за високото си човешко предназначение индивиди.

България наистина днес, като зловещ знак на преживяваната от нацията ценностна катастрофа, няма своите духовни водачи, лидери, пастири. Едно стадо, нямащо водачи и пазачи, а гонено само от стръвни вълци, доникъде няма да стигне. Че сме стадо, се знае, че само да подсвирне пастира, и стадото мигом свръща, го забелязваме всеки ден: днес огромни слоеве са зомбирани от "харизмата" на народния любимец бат ви Бойко, която успя да даде простор за разгръщане на позабравени атавизми още от времето на Тодор Живков, пък и от още по-рано. Пътят, по който е тръгнала България, не е верният, отново ще пропилеем шансовете си за просперитет в Европейския съюз, щото в Европа няма да ни държат и търпят дълго след като постоянно демонстрираме неевропейски, а руско-средноазиатски кланов и деспотичен манталитет и стил на ръководство и поведение. Трябва да се намерят и да се задействат всички спирачки за да бъде предотвратено плъзгането на страната по опасна плоскост: на авторитаризма, на овчедушието, на пълното личностно обезличаване на нацията, на несвободата, на тиранията.

До последно много и всякакви приятели и "доброжелатели" ме съветват да се откажа: книжните издания нямали никакво бъдеще, трябвало, ако все пак искам да създавам списание, да го направя онлайн-издание - и тогава можело нещо и да стане. Така повелявали модерните времена, в които живеем. Аз съм бил анахроничен човек, щом като съм смятал, че с начини, валидни за предишни епохи, можело да се оживи дремещия дух на нацията и пр. Аз обаче упорствам, понеже добре зная, че книжното издание си има ред неоспорими предимства. Писаното и печатано слово съдържа в себе си неизразима мистерия, която малцина са усетили. А под властта й се намират немалко души. Е, не очаквам, разбира се, комерсиален успех, и по тази причина не се плаша от неуспех от такъв род.

Защото за мен просто появата, съществуването на списание ИДЕИ, фактът, че го има и стои някъде, е вече грандиозен успех и е най-обнадеждаващо начало на нещо значимо. На нещо истинско и субстанциално - и затова велико. Самата субстанция е идея. Идеята е дух. Духът е живот. Бог е с нас. Ето извора на моя така странен оптимизъм.

Аз добре знам, че списанието ще си намери своите приятели, стига да не бъде задушено от цицоресто-чалгашарската "култура", която вилнее на пазара. По тази причина, казах ви вече, разпространителите, като видят, че в списанието ни няма цици, просто ще откажат да го разпространяват. Точно този е начина да противодействат, което обаче показва безсъзнателен страх. Подобно на животинския страх. Тъкмо това, че нашето списание няма да бъде прието с ръкопляскане от публиката, показва, че е съдбовно необходимо.

Даже тоталното мълчание, с което се чака появата му, е най-красноречив сигнал, че всички в блогосферата неволно признават значимостта на това, с което екипът на списание ИДЕИ се е захванал. Как пък нито един не се осмели и не се престраши да напише: хей, хора, ражда се ново списание, дайте да помогнем, дайте поне да го поздравим. Не, единодушно се мълчи от всички. Което е, казах, най-красноречив жест на признание за стойност и значимост. У нас единственото възможно насърчение е мълчанието. Ако почнат да кряскат или да ръкопляскат като те забележат, значи нещо не е наред в това, с което си се захванал. Млъкнат ли, в тишина ли те посрещнат, значи си налучкал вярната посока. Българският гений, казват, е тъкмо завистта...

Списание ИДЕИ скромно и мълчаливо ще върви по избрания път. Не щем фоейрверки, не щем аплаузи, философията и мисълта не са за пазарищата и площадите. Тя върши своето дело тихо и незабележимо, но точно затова още по-мощно: понеже въздейства пряко в сърцата. "Добре работиш, славен кърт!" - нали си спомняте тези христоматийно-известни думи на философа Хегел, който именно така представя неумолимото шествие на духа. Разбирайки това, екипът на списание ИДЕИ не чака нищо друго освен тишина и безмълвие в сферата на публичността, за да върши още по-ефективно и по най-същностен начин делото си. Ще работим за тихото запленяване на човешки души от идеите на истината, доброто, красотата, светостта - нима има по-благородно дело на този свят?!

(ЗАБЕЛЕЖКА: Снимката е на философа Мераб Мамардашвили, чиито текст е сред публикуваните в първия брой на списание ИДЕИ.)

Добави в Svejo

Как се е пяло някога: една песен на Лили Иванова от епохата на комунизма и СССР

(По идея на ExtremeCentrePoint)

Добави в Svejo

Обнадеждаващ свеж повей и смела заявка за същностна промяна в задушната пустиня на българската политика

Да, аз така оценявам събитието, за което получих информация тази нощ, именно съвсем новаторското, модерното, толкова различно издигане на кандидатурата на г-н Т.Дечев за кмет на София. Което е хубав знак за същностна промяна на установилото се у нас аморално политическо статукво (за което се наложи да реагирам и вчера, и то тъкмо по повод на това как управляващата партия издигна своя кандидат за частичните кметски избори в столицата). А ето че съобщението, което препубликувам по-долу, е знак за нещо съвсем друго и различно:

Какво?

Пресконференция на Инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Теодор Дечев – независим кандидат за кмет на София.

Теодор Дечев се издига за кандидат за кмет от мрежа представители на дискусионното интернет пространство – блогъри и форумисти, които смятат, че тази политическа технология е бъдещето на излъчването на кандидати за изборни длъжности в условията на представителната демокрация.

На пресконференцията ще участват членове на Инициативния комитет:

Йосиф Йосифов, Тодор Райков, Мариан Гяурски, Славимир Генчев, www.de-zorata.de, Емил Рогов, Михаил Новак – Astronomy, Петър Дяков – Rhino, Румяна Райкова, Александър Менгов -

Теодор Дечев (също), t_dechev@abv.bg - независим кандидат за кмет на София.

Кога?

На 22 септември 2009 г., от 11.00 часа

Къде?

В Пресклуба на БТА в София на бул. Цариградско шосе № 49

Добави в Svejo

Как възприемате, как ви звучи едно такова име на списанието за личности, ценности и идеи?

Философията е начин за приобщаване на вечното към настоящето, тя е мястото, където ние сме съвременни с всички хора – минали, сега живеещи и в бъдеще живеещи, и това е очертано от абсолютно едни и същи неща. Та в човешкия живот всички хора са искали да съществуват, да пребивават – това е основната страст на човека. И тя е вечна задача. Да събереш своя живот, разсеян, като тетрадка, да пребиваваш в своята пълнота в някаква точка…

Философията – това е парченце от огледалото на хармонията.

(Кратък откъс от текста на Мераб К. Мамардашвили, който ще излезе в първия брой на списанието.)

Добави в Svejo

Нов мръсен номер на Бойко Борисов спрямо десницата в България

Става дума за издигането на самостоятелна кандидатура на ГЕРБ за кмет на София без никакви консултации с десните партии (СДС и ДСБ) и наглото държане на ръководството му: "ами ако искат, да ни подкрепят". Това е наистина абсолютно непартньорско, неджентълменско поведение, особено ако се вземе предвид, че става дума за София, където десницата има много силно влияние. Аз го наричам с точните думи: мръсно поведение, мръсен номер. Впрочем, Г.Коритаров е казал съвсем точно докъде ще доведе това мръсно поведение на ГЕРБ спрямо десницата:

По същия начин, както отклониха предложението на Синята коалиция за общи мажоритарни кандидатури на парламентарните избори, сега правят това и при поредния опит на старата десница да се пришие към аромата на успех в столицата. Борисов ще има собствен кандидат, а СДС и ДСБ са добре дошли да го подкрепят, ако желаят. Не знам доколко опитните иначе лидери на малките и слаби като самостоятелно влияние десни формации на прехода си дават сметка колко са близо до пълното си обезличаване и претопяване.

Ако наистина се стигне до неизбежна ситуация те да подкрепят човека от ГЕРБ, но не като обща кандидатура, а именно като подкрепа на излъчен от партията на Бойко Борисов негов наследник, това действие ще има същата стойност, каквато е имала преди десетилетия подкрепата на некомунистическите партии от Отечествения фронт за ключови решения на БКП, с които – стъпка по стъпка е проправян пътя на еднопартийното управление. Сравнението не е преднамерено и не търси пряка историческа аналогия, защото тя няма как да бъде пряка.

В случая става въпрос за един процес на подмяна на старите лица и носители на десните идеи с нови лица и носители, който – за да финализира с превръщането на ГЕРБ в единствен изразител на волята на ЕНП в България, трябва преди това СДС и ДСБ да бъдат претопени.

Дотук свършва цитата от блога на Коритаров. Почти нямам какво да добавя, но и да имам, не ми се пише по тоя тема. Толкова мръснишки се държи ГЕРБ, че ми се отщява да пиша по този въпрос. Някой може да рече: а до какво по-точно се свежда мръснишкото в поведението на ГЕРБ? У нас имат безчувствени хора, които не го усещат. Ами порвия път, когато ГЕРБ отказа на десните да издигнат общи кандидатури за мажоритарните депутати, тогава той успя да открадне по най-мутренски начин всички гласове за мажоритарни депутати, които бяха дадени за десните; десните тогава получиха доста гласове, които изгоряха. А ГЕРБ набъбна в Парламента с присвоените гласове, т.е. открадна ония депутати, които десницата би взела ако бат ви Бойко беше постъпил с нея поне малко по-джентълменски.

Едно такова недемократично, непартньорско отношение, една такава линия на най-подло елеминиране на десницата и заграбване на нейното място вещае ужасни беди по отношение на цялата страна най-вече: историята с Отечествения фронт от 1944-45 година като едното нищо ще се повтори. Дано този път се повтори, както се и полага, като фарс, щото тогава беше истинска трагедия. Но ние пък сме страна на изключенията, и като едното нищо фарсът тук отново може да стане трагедия...

Добави в Svejo