четвъртък, 31 декември 2009 г.
На многая лета!
Чрез гласа на великия Борис Христов искам да поздравя всички вас, читателите на моя скромен блог - по случай настъпването на Новата 2010 година! Да сме живи и здрави всички и нека да си пожелаем нашата България да започне да излиза много по-уверено от тресавището, в което "другарите" я натикаха! Дай Боже, ала всичко все пак зависи най-вече от нас самите - да не забравяме и това!
Напук на всички врази Премиерът Бойко Борисов здраво държи руля на българския кораб и го кара към тихото пристанище на всеобщото народно благоденствие
"Така че ще ви моля: първо да ме похвалвате мен - и тогава да подреждате който и да било!". Тия исторически думи, които трябва да влязат в бъдещите учебници по морал, етикет и скромност, са изречени от г-н Премиера наскоро, на заседание на Министерския съвет. В тесен кръг са произнесени, ала заради пустата му гласност се търкулнаха из медиите. А не требеше, другари! Пак някой се опитва да навреди на благородния и така възвишен имидж на правителството и лично на г-н Премиера! Бива ли таквиз работи?!Айде де: човекът лекичко открехнал вратата на най-съкровеното, което вдъхновява душата му за тия исторически подвизи, които върши всекидневно, и айде сега, да го подиграваме, да се правим на кви ли не и прочие. То бива, бива, ама чак това не бива! Впрочем, ето ги и самите думи, за които иде реч, и които са пример за удивителната скромност и похвалната идеалистична себеотрицателност на нашия пръв герой на нашето време; та значи министър Плевнелиев на туй заседание, изброявайки заслугите на лицата и институциите, които са допринесли за решаването на важен държавен въпрос, прави фаталната грешка, че пропуска името на Премиера сред похвалените; и ето какво последва:
БОЙКО БОРИСОВ: Прави лошо впечатление, че не ме хвалите мен!? Започвам да се замислям по простата причина, че господин Папандреу не беше чул за този пункт. Изобщо не смятаха да го вадят от пакета. На четири поред срещи с него започвах с: “Добър ден! Ще отидем ли да открием пункта?” И той го отлага, отлага и вече накрая нямаше как да ни откажат, заради дружбата и приятелството, което изградихме.
Така че ще ви моля: първо да ме похвалвате мен - и тогава да подреждате който и да било! Иначе към президента - своите уважения, от осем години той е президент, но пункт няма. Така че - благодарим за съдействието, благодарим, че говорим в един тон, но не бих допуснал изобщо да не се коментира огромната ми заслуга.
Туйто. Съвсем справедлив гняв, както и да го погледне човек. В правото си е да се възмущава човекът: подобна грозна несправедливост не се търпи вече! Да хвалят други, е него да пропускат. Даже Гоце да хвалят, а пък за него да се правят на ударени. И то не кой да е, ами тъкмо неговите министри да правят това. В неговия Министерски съвет на неговата държава! Щот се знае, е не друг, а он е държавата у тоя исторически момент! Срам и резил!Тази сутрин срещам и други шедьоври от най-новото му интервю за Канал 3, което дълго ще се цитира, щото всичко в него е казано в най-добрите традиции на г-н Премиера, именно, с патос, с вдъхновение, с пределна честност. Ето няколко възлови момента, за да се потопите в атмосферата на несравнимото бойково медийно излъчване:
"Тъжно е да станеш падар на обран бостан. Но иначе трябваше да си остана кмет на София и да оставя държавата да се срути. Заложих и партията, и мене си, за да пазя обрания бостан."
"Народът не знам дали го оценява, защото народът иска да има на трапезата ядене. Той знае, че държавата е ограбена, но иска да се храни днес. Хем не трябва да пипаме във фиксалния резерв, но и трябва да преведем държавата през кризата."
Доколкото знам, пише се "фискалния", а не "фиксалния". Не вервам Премиеро да се е объркал, он вече ги научи и свикна с тия коварни думички. Явно подлият враг, скрит и предрешен като редактор, иска да ни убеди, че госин Борисов не ги разбира тия работи. Аман от провокации и подлости вече! А ето какво рекъл г-н Борисов по животрептущия въпрос за излизането ни от кризата:
"Докога ли? Пряко зависими сме от външните пазари. Те са ни важни много. Оправи ли се Европа и светът, ще се оправим и ние."
Доколкото ми е известно, "пъдар" се пише, а не "падар", ала не знам, може да съм изостанал в правописа. Но както и да е, човекът устно се е изразявал, за тая грешчица не требе да виним него, а редактора.
А иначе за сичко он носи огромната отговорност и требе да му се признае заслугата, че я носи без да се оплаква, стоически, бих казал, и, най-вече, да подчертая: скромно, без да се самовеличае, да се хвали и/или да се самоизтъква, както искат да намекнат някои негови врагове. Тоест и най-вече врагове и на бъдещото благоденствие, към което се е търкулнала България под неговото мъдро, честно и твърдо ръководство. Напук на всички врази Премиерът здраво държи руля на българския кораб и го кара към тихото пристанище на всеобщото народно и човешко благоденствие! Мрете, завистници! Тъмнейте още, църни сили! Тъй ви се пада!Сиреч, както сам казва, към якото ядене. Щото народът какво друго иска освен да яде. Да, да яде иска народът! Иска хлебец и зрелища. И кебапчета ако може също. И ракийца, естествено! И ето е тия прости неща, така скъпи на изстрадалата народна душа, й се дават в изобилие и в този момент, даже и в условията на криза. А какво ли плюскане ще пада като кризата свърши? Леле-мале! Дръж се Земльо, як бугарин те гази! Увеличи музиката бе, аркадаш! Кьочек, кючек искам, а така! Бравос! Дай още една бутилка червено винце и една тава цвърчащи пържолки! Ех, живот ли е да го опишеш! Благодат направо, не живот! Благодарим ти, госин Премиер, за грижите и просперитето!
сряда, 30 декември 2009 г.
"Капиталистически манифест": време е и със сърцата си да повярваме в цивилизацията на свободата, наречена "капитализъм"
За принципите и възможностите на КапитализмаАндрю Бърнстийн
Капитализмът е единствената система, основана на принципа, че всеки индивид притежава собствения си живот. Капитализмът е единствената социална система, в която индивидите са свободни да преследват своя рационален личен интерес, да притежават собственост и да се възползват напълно от своите действия. Той свързва в едно индивидуалните права, ограничената държавна намеса и политическата, интелектуалната, и икономическата свобода.
Колкото по капиталистически ориентирана е една култура, толкова по-големи са нейните свободи и богатство
Това е оценката на историята. Само за два кратки века капитализмът издигна жизнените стандарти на хората до нива, които бяха немислими преди. Често се забравя днес, приличаше на страна от Третия свят – разкъсвана от глад, чума и неописуема бедност. Но не за дълго.
Кога беше последният път, когато върлуваше глад в някоя капиталистическа нация – независимо дали в Западна Европа, Северна Америка или Азия? Съединените американски щати никога не са страдали от недостиг на храна в своята история. Капитализмът създаде изобилие, непознато дотогава в човешката история, позволяващо на стотици милиони хора да живеят днес по-добре, отколкото царете в миналото.
По-малко капитализъм означава повече бедност
Но некапиталистическите общества – фашисткия, социалистическия, военния или теократичния режими – заробват своите граждани и ги принуждават да живеят в бедност. В много африкански страни жизненият стандарт се измерва с един-два долара на ден. В Северна Корея десетки хиляди умират от глад. В Куба хора загиват в опитите си да доплуват до свободата си в САЩ. Милиони потиснати от режимите хора по целия свят желаят да имигрират в Свободния Свят. Но кой в капиталистическия свят желае да имигрира в Камбоджа? (ОЩЕ >>>>> )
вторник, 29 декември 2009 г.
Чувате ли ме, г-н Министре Вежди Рашидов? Вашето бягство от отговорност и вашето безхаберие води до проявления, родящи се с духовен геноцид
Уважаеми приятели на Грънчаров-блог,Гореказаното от г-н Пламенчо Джубрев, както и днешната статия във в. „Уикенд“ от г-жа Кортенска, в частност, по проблемите на Софийската филхармония, ме мотивираха да напиша следните думи:
Повече от 40 години посещавам (поне по веднъж месечно) спектакъл на Софийската опера, Народния театър „Иван Вазов“ (или друг столичен театър), както и обезателно концерт на Софийската филхармония.
Студентските ми спомени са свързани с незабравимите изяви на колосите-диригенти Добрин Петков и Константин Илиев, на енергичния Йордан Дафов, на харизматичния Емил Табаков – все признати, класни творци, възправили се на диригенския пулт на Софийската филхармония!
В различните години този оркестър многократно беше постигал (и поддържал!) европейско ниво! Казвам – „беше“, защото от 5-6 години „нивото“ му е катастрофално.
Аз си позволявам да говоря така, защото, макар и педиатърка, близо 15 години съм свирила на пиано (Шопен – Балади 1 – 4, Лист – Мефисто Валс, Григ – Концерт за пиано, Шостакович – Прелюдии и фуги), а в момента имам може би най-богатата фонотека в България – от Вивалди, Бах и Хендел до Прокофиев, Барток, Стравински, Пендерецки…
Боготворя музиката!
Ех, искам по някакъв начин думите ми да стигнат до ушите на Министъра на културата Вежди Рашидов, както и по-голям брой български интелектуалци и любители на симфоничното изкуство!Приятели, това, което с случва със Софийската филхармония вече години наред е не просто ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Съществува една добра поговорка: английска аристократична ливада и симфоничен оркестър се отглеждат – точно 100 години! След един век отглеждане можеш да кажеш – имам оркестър!
А се съсипва – за броени часове! И – трябва да започнеш, едва ли не, отначало!
Уважаеми г-н министре, чувате ли ме? Разбирате ли ме? Това – не е, просто – престъпление!
(Навсякъде по света, Министърът поема личната отговорност да назначи на отговорния пост на Национален театър или Национален оркестър един или друг кандидат! Както разбирам, провеждането на конкурс и „скриването“ на министъра зад решението на едно „нагласено“ жури и, най-меко казано – бягство от отговорност!… Или прикриване на „безхаберие“?!?)
Това е престъпление с много висока опастност за обществото! И когато накърнява интересите на голям брой хора (не става дума само за ожалените бедни стотина оркестранти-симфоници, а за хилядите фенове на симфоничната музика, и тези на Бах, Бетховен и Брамс, и тези на Шостакович и Лазар Николов), това престъпление вече граничи с проявления, родящи се с геноцида!Нека да го доформулирам… – Чувате ли ме, г-н Министре? – Нечие бягство от отговорност или нечие безхаберие води до… проявления, родящи се с духовен геноцид.
Чувате ли ме, г-н Министре?
Автор: Д-р Соня Кехлибарева
Кеворк Кеворкян, агент от ДС "Димитър": "Блогърите с техните неконтролируеми страсти са опасно и заразно зло!"
Случайно попаднах на коментар на агент Димитър, отпечатан, разбира се, във вестника на бойния му другар, именно агента от ДС "Бор", Тошо Тошев де. Сиреч, във в-к "Труд". Наречен е с претенциозното заглавие Бездомни попове. Алеята на брътвежа и в него доайен-партиархът на ченгесарската манипулативна "журналистика" Кеворкян се изживява като недооценен жив класик на перото: стилът му е лек, пърхащ, съдържа нещо едва ли не хемингуеевско.Което ме кара да си дам сметка, че господа-другарите от ДС наистина са били талантливи хора; глупаво е да се отрича поне това. За милиционерите същото не може да се каже, но за ченгетата от ДС е справедливо да се признае, че не са били току-така, намерени на улицата и пр.; неслучайно те бяха провъзгласени за "железния юмрук на Партията". И ето че този юмрук отново се размахва, този път Кеворкян изразява недоволството си от състоянието, представете си, на неговата подведомствена... "журналистика". В анализа му откривам ред верни думи и констатации, които обаче в неговите уста звучат като краен цинизъм. А пък напъните му да се представя като морален блюстител и поборник за чистотата на журналистическите нрави ми прилича на това престаряла труженичка на сексуално-проститутския фронт да се захване с произнасянето на патетични речи, проповядващи възвишеността на сексуалното въздържание, аноргазмията и на аскетизма. Та ето какво казва нашият поборник за чисти журналистически нрави:
Това беше една от най-мизерните за телевизионната политическа журналистика години, поне откакто се помня. Един-двама помияри ги разкараха, но пораженията са трайни.
Истина е това, което казва. Вече го няма дискретният чар на умелата ченгесарска манипулация, останала е някаква просташко-дебелашка милиционерщина, подлизурство за пари от типа на Барековото, мутренска свинщина, подобна на Яневата.
Малкото свестни политици бяха унижавани с безподобни ласкателства. Главният потърпевш се оказа Бойко.
Страхотно фино темане е това, личи си високата класа! Неслучайно "свободомислещият" Кеворкян навремето беше търпян даже от правешкия селянин. А за това какво ще кажете:
Дори умни хора се оказаха с малки душици, както се изразяваше навремето Генералът, Дьо Гол.Туй "Генералът, Дьо Гол", убеден съм, ще докара до буен душевен оргазъм нашия славолюбец, нашият Генерал, Б.Б. Алюзията е пряка и направо кърти чувствителните на ласки милиционерски сърца. Идилия! Приятелят на Кеворкян Бойко няма как да не е бил на върха на щастието си като е чел тия думи на "Патриарха" за него, комуто доскоро сам така старателно се подмазваше. (За този факт съм чел не другаде, а в "мемоарите", в дневника на агент Димитър.) Но има нещо още по-впечатляващо: агент Димитър се обявава за защитник на свободата на словото, представете си; ето, четете, дивете се докъде я докарахме:
От алеята на журналистиката лъхаше често на нещо безсмислено вместо на нещо разумно, трезвите гласове бяха заглушавани.
От алеята на журналистиката "често лъхало", представете си, на "нещо безсмислено"! А пък "трезвите гласове" били заглушавани!!! Интересно ми е: а какво ли разбират под "трезви гласове" тъкмо ченгетата от ДС, чиято медийна хегемония е безусловна и така мощна, че нищо не може да я разклати. И кой ли в такъв случай заглушава тия така драгоценни за ченгетата "трезви гласове"?! Господа и дами, Оруел ряпа да яде в тоя свят на криви огледала, който сътворява с няколко мацвания на четката нашия журналистически Рафаело, нашият Кеворкян Димитров!
А ето сега и репликата срещу блогърите, който всъщност ме накара да напиша нещичко по повод на "хемингуеевската" статия на агента:
Екскрибиционистите (блогърите) с техните неконтролируеми страсти са опасно и заразно зло, това вече е очевидно. Тази тъмна страст обаче отдавна е овладяла и телевизиите.
"Екскрибиционистите" са блогърите, значи. Страшно нещо е поетичната ченгесарска душа когато е уязвена от нещо. Нали беше "свободолюбец", що тогава така злобно се нахвърля срещу блогърите? Щото не са ченгета като него ли? Ченгесарското високомерие на истинските господари на България тук достига непостижимо гръмки акорди.
Пръстите ме сърбят да напиша логически анализ на изпусната от Димитър злобна фраза. Но сега бързам, имам друга, по-важна работа. Затуй ще се задоволя само с това, което направо боде очите.Свободата на словото, пък и на мисълта, Димитре, не е друго, а тъкмо това, което ти наричаш "неконтролируеми страсти". Не знам дава ли си сметка ченгесарският ти мозък що е туй "контролируеми страсти" и как подобен ченгесарски идеал се връзва с крокодилските ти сълзи по "заглушаваните трезви гласове". Всичко в мозъка на ченгето е преобърнато, нормалната човешка логика тук не действа. "Тъмната страст", идеща от интернет и символизирана от блогърите, била тръгнала да овладява и... телевизиите! Какъв кошмар: телевизиите да станат свободни и неконтролируеми!!! Ченгето няма как да не поставя на най-висок пиедестал оруеловското "Свободата е робство". Ето защо ако тъмната блогърска страст бъде изпусната от контрол, прекрасният оруеловско-ченгесарски свят, на който се радваме, като едното нищо ще се сгромоляса без остатък.
Благодаря ти, Димитре, за тази твърде висока оценка на блогърстването! По-голям комплимент ний, "тъмните сили", ний, рушителите на светлата ченгесарска вселена, не сме получавали и едва ли някога ще получим! Сполай ти! Нищо че сам силно ще се изненадаш ако някога изобщо разбереш какво си благоволил всъщност да кажеш...
„Нека отидем до Витлеем“ (Лука 2,15) – там ще намерим нашата надежда!
Понеже вярващите в Христа в Отечеството ни в огромната си част сме осиротели - нямаме си духовни пастири, излъчващи благостта и благодатта на автентичната вяра и духовност; в замяна си имаме кухи и злобни позьори с драгоценни часовници на ръката, возещи се надменно в лъскавите си мерцедеси, от рода на руския възпитаник Николай Пловдивски - понеже Българската православна църква е в криза и катастрофа, на която не се вижда краят, то не ни остава друг изход освен да се вслушаме в духовните наставления, идещи от Западната Църква, църквата на наследниците на Свети Петър, именно, Католическата църква. По тази причина публикувам тук тазгодишното:Рождественско послание на папа Бенедикт XVI
Към града и света
Скъпи братя и сестри на Рим и на целия свят, и всички вие, мъже и жени, възлюбени от Господа!
“Lux fulgebit hodie super nos, quia natus est nobis Dominus.
Днес върху нас ще се разстеле светлина, защото се роди за нас Господ“.
(Messale Romano, Natale del Signore, Messa dell’Aurora, Antifona d’ingresso)
Литургията на Месата на Аврора ни припомня, че нощта вече е минала, денят пристъпва, светлината, която извира от Витлеемската пещера, се разстила над всички нас.
Все пак, и Библията, и Литургията не говорят за природната светлина, а за една друга светлина, специална, някак прицелена, ориентирана към „нас“ – онези „нас“, заради които Детето на Витлеем „се роди“. Това „нас“ е Църквата, голямото универсално семейство на вярващите в Христа, които очакваха с надежда новото раждане на Спасителя и днес честват тайнството на ежегодната актуалност на това събитие.
В началото, около яслата на Витлеем, това „нас“ бе почти невидимо за човешките очи. Както ни казва Евангелието на Лука, то се е състояло освен от Мария и Йосиф и от малцина смирени пастири, които дошли пред пещерата, известени от ангелите. Светлината на първото Рождество беше като огън, лумнал в нощта. Наоколо бе всичко мрак, а в пещерата блестеше истинската светлина, която „озарява всеки човек“ (Йоан 1,9)... всичко ставаше просто и скрито, така, както действаше Бог в цялата история на спасението. Бог обича да запалва малки светлини, а после с тях да освети надалече. Истината, както и любовта, които са съдържанието, се запалват там, където светлината бъде уловена, и после се разпръскват в концентрични кръгове към онези, които в сърцата и умовете си свободно се отдават на блясъка й, за да станат на свой ред източници на светлина. Това е историята на Църквата, която започва пътя си в бедната пещера на Витлеем, за да се превърне през вековете в Народ и извор на светлина за човечеството. И днес, посредством онези, които посрещат Детето, Господ тази нощ пали по света огньове, за да призове хората да разпознаят в Иисус „знака“ на спасителното му и освобождаващо присъствие и да разшири „нас“ – от вярващите в Христа до цялото човечество.Тоест има едно „нас”, което събира божествената любов, разпръсква светлината на Христос дори и в най-трудните ситуации. Църквата, както и Дева Мария, предлага Иисус на света – Сина, който тя самата е получила в дар и който е дошъл да освободи човека от робството на греха. Църквата, както и Мария, не се страхува – защото това Дете е нейната сила. Но тя не го пази за себе си – предлага го на всички, които го търсят искрено със сърцето си, на последните на земята и на печалните, на жертвите на насилието и на всички, копнеещи за благото на мира. И днес за човешкото семейство, дълбоко белязано от тежка икономическа, но най-вече морална криза, от болезнени рани от войни и конфликти, в духа на споделянето и вярата в човека Църквата повтаря с пастирите: „Нека отидем до Витлеем“ (Лука 2,15) – там ще намерим нашата надежда.
„Нас“ на Църквата живее там, където Иисус е роден, в Светите земи, за да прикани своите жители да изоставят логиката на насилие и отмъщение и да се ангажират с подновен устрем и великодушие в пътя си към мирното съжителство. „Нас“ на Църквата е представено и в другите земи на Средния изток. Как да не мислим за мъчителната ситуация в Ирак и за съдбата на малкото християнско паство, обитаващо региона? То понякога страда от жестокости и несправедливост, но е винаги готово да даде своя принос към изграждането на цивилизовано съжителство, обратно на логиката на сблъсъка и отхвърлянето на ближния.„Нас“ на Църквата действа в Шри Ланка, на корейския полуостров и на Филипините, както и по други азиатски земи, жадни за помирение и мир. Същото това „нас“ не спира да въздига глас към Бога на африканския континент, за да наложи края на всеки произвол в Демократична република Конго, а гражданите на Нигер и Гвинея приканва към диалог и спазване на човешките права. От тези в Мадагаскар изисква да надмогнат вътрешните си различия и взаимно да се приемат; на всички припомня, че са призовани към надежда въпреки драмите, експериментите и непрестанните трудности.
В Европа и Северна Америка „нас“ на Църквата зове да преодолеем егоистичния и технократския манталитет, да подкрепяме общото благо и да уважаваме най-слабите, започвайки от още неродените. В Хондурас „нас“ помага да се поеме отново институционалния път, в цяла Латинска Америка „нас“ е идентификационният фактор – пълнота на истината и милосърдието, която никоя идеология не може да замени; апел за уважение към неотменните права на всеки човек и неговото пълноценно развитие; обявление за справедливост и братство, извор на единение.
Вярна на мисията на своя Основател, Църквата е солидарна с жертвите на природни бедствия и бедност, включително и в богатите общества. С всички онези, които бягат далече от земята си, прогонени от глад, нетолерантност или екокатастрофи, Църквата е присъствие, което зове към гостоприемство. С една дума, Църквата навсякъде възвестява Христовото Евангелие въпреки преследванията, дискриминацията, атаките и безразличието, често враждебно, заради които тези хора споделят съдбата на Нейния Учител и Господ.
Скъпи братя и сестри, какъв голям дар е да си част от едно всеобщо причастие. Причастието на Светата Троица, от чието сърце е слязъл в света Емануилов Иисус, Бог-с-нас. Ние, като пастирите на Витлеем, съзерцаваме, изпълнени с удивление и благодарност, това тайнство на любовта и светлината!Честито Рождество на всички!
(Превод от италиански език Аве Иванова/glasove.com; текстът препечатах от сайта ДНЕС+)
понеделник, 28 декември 2009 г.
Има начин в едно демократично общество с точност да определи дали даден конкретен политик е лъжец и „маскара” - и също кой не е такъв
В някои среди е много модерно да си аполитичен и/или да намираш политиката и политиците за маскари. Всякакви подобни обобщения, разбира се, са глупост. Интересно защо никой не смята, че например ВСИЧКИ философи, пианисти, оперни певци и стругари са маскари, респ. некадърници. Много просто: защото очевидно не са. Има много НЕСПОСОБНИ философи, пианисти, певци и стругари, както и има много СПОСОБНИ философи, пианисти, певци и стругари. Няма как да е другояче.Въпросът следователно не е в това дали всички са неспособни, или не, а дали конкретен философ, пианист, певец, стругар или политик е кадърен, или не. Тук мненията често се разделят и това също е нормално, защото е много трудно, а понякога невъзможно да се намерят обективни оценъчни критерии. Голям философ ли е Хайдегер? За някои да, за други не. Карл Попър например смята, че Хайдегер (и Хегел) са некадърници. Голям пианист ли е Владимир Хоровиц? За някои най-големият, други не могат да го понасят.
А как стоят нещата с политиците? Нима и там всичко е въпрос на вкус и субективни предпочитания? Дали е въпрос на вкус дали ще харесваш Сталин или Махатма Ганди? Има ли въобще разлика между Сталин и Махатма Ганди, или и двамата, както всички политици, са маскари? Дори само на интуитивно ниво този въпрос изглежда неуместен и направо будещ смях. Тук не са необходими някакви дълбокомислени анализи. За всеки що-годе нормален човек с непритъпено чувство за реалност и морал е ясно, че не може да се постави знак на равенство между Сталин и Махатма Ганди. Нито между Хитлер и Ангела Меркел. Нито между Вълко Червенков и Иван Костов. Маскари очевидно са Сталин, Хитлер и Вълко Червенков, но не Ганди, Меркел и Костов.
Но да конкретизираме: а как в едно демократично общество можем да определим дали един политик е лъжец и „маскара”? Дали БСП и Костов наистина най-много са лъгали в България? По какъв критерии може да стане това? Ами една близка до ума дефиниция на лъжец в политиката би била, че най-голям лъжец е онзи политик, който, когато дойде на власт, спази най-малко от предизборните си обещания.Ако анализираме по тази схема предизборните програми на БСП (от 1990 „Сполука за България”, 1994 („Да спрем разрухата, да обновим България”) и 2005 и ОДС от 1997, без особен труд ще се убедим, че ОДС изпълниха повечето свои обещания, докато БСП не изпълни повечето свои обещания. Нямам време за подобен анализ, който би бил много показателен и интересен и благодатна работа за политолози, но ако някои желае, може да сравни предизборните програми на БСП и ОДС точка по точка с реалността и даже да установи точното им процентно изпълнение.
Това би бил един доста обективен критерии за това кой е най-големият лъжец в политиката в България. И тогава безспорно ще се види, че Костов не е най-големият лъжец. Даже вероятно ще се окаже най-малкият лъжец в българската политика, защото ОДС изпълниха най-много от своите предизборни обещания от всички политически сили в България.
Е, ясно е, че на политическите противници на ОДС и Костов това няма да се хареса. Предвид обстоятелството, че медиите са предимно в ръцете на опонентите на Костов, не е никак чудно, че тезата за „лъжеца” Костов звучи са много по-голяма сила, отколкото тезата за почтения политик Костов. Ако същите тези медии си поставят за задача да дискредитират Махтама Ганди и да възвеличаят Сталин и Хитлер, могат да го правят, колкото си искат.Могат също така денонощно да внушават на хората, че не Земята се върти около Слънцето, а обратно. Даже накрая повечето хора да повярват в това, то обективно не променя нещата. Истината не се постига с пропаганда или с мнението на този или онзи или дори с мнението на мнозинството. В обективен план Земята винаги ще се върти около Слънцето, а не Слънцето около Земята. И Ганди ще си остане велик политик, а Сталин и Хитлер винаги ще бъдат престъпници. Независимо какво твърдят техните апологети.
Автор: Стоян
Бабаитлъците на културния мултак Вежди Рашидов се отпочнаха: дръж се, земльо, мултак те гази!
Чалгаджийницата, шуробаджанащината и други ми ти там срамни мурафетлъци се ширят на културния ни фронт. Последното е: Вежди Рашидов обяви конкурс за директор на Столичната филхармония и без много да му мисли сложи за жури таквиз люде дето да преизберат досегашния директор (как му беше името – а-а, Явор Димитров). Който му е близък по няколко линии (разбирай "сол-ташак") - резбарски, зидарски…Как става тая работа? Глей сега: в журито са – некой си проф. Станков, неизвестен, ама кум на тоя същия калпазанин Димитров при втория му граждански брак. Щото Димитров има и първи граждански брак, и там кум му е бил проф. (пак професор) Димо Димов, цигуларина де, и съвсем естествено и той е член на журито. (Дотук вече можеш да се гепиш за главата. Ама то оттук нататък се почва!!)
Другите двама членове на журито са били и в предходното жури на Я. Димитров преди един мандат (т.е. 4 години) и са гласували тогава за него, естествено!! – щото единия (демек, третия), простете, щото е от женски род, та пианистката Жени Захариева, дето поне от 20 години свири от фалшиво по-фалщиво. Да ама Я. Димитров си я кани по пет пъти в сезона да му свири с филхармонията, а за туй се плащат кинти на пиянистката, значи – тя трябва да е толерантна към плащача, нали разбираш!
Та същата работа е и с другия член на журито (четвъртият, великият компонист Александър Йосифов). Него също Яворчо Д. го свири когато А. Йос. си поиска, че даже и да не иска, а за туй също се полагат кинти, е респ. същата ми ти оная толерантност!!!!
Само дето не е ясно кой – Коооооооооооооой…? е поднесъл в кърпичка тоя ми ти екип на МИНИСТЪРА, щото ако той сам го е измислил – просто немам думи.
(Забравих да ти кажа, че за тия години Яворчо Д. съсипа филхармонията. Ама – съвсем!)
И за да бъде работата съвсем у ред и да нема ядове Яворчо Д., че ще духа супата, още преди да тръгне конкурсчето, екипа на министъра порязва другите кандидати в конкурса, че я немат ценз, че я немат ръководна практика. Щото като ги клъцнат предварително, да нема къде да одат и наш Я. Димитров да бъде пак превъзцарен с гръм и трясък!
Да ама сега сичко отива на къмто съдебна процедурка и Министърът може и да духа супата. Да му мисли Б.Б.… Ха, пак ми запей "Въх, Рамо, Рамо!"
Такива ми ти бакийки в културата.
Автор: Пламенчо Джубрев
В Свободната Академия: "Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден"
ПЕТО БЛАЖЕНСТВО"Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани" (Мат.5:7)
В петото блаженство Бог обещава помилване на ония, които сами проявяват милост към ближните си. Грешникът сам не може да се изкупи, ако Бог не го помилва. Затова толкова често се чува в църковните богослужения вопъла: "Господи помилуй!" Иска ли обаче грешникът да получи Божията милост, той трябва да отговаря на едно неотменимо предварително условие - сам да е милостив към грешките на ближните си!
Всеки може да проявява милост по най-различни начини. Колкото различни са нуждите на хората, толкова различни милости може да им се оказват. Нуждите могат да бъдат телесни и духовни. Оттук и милосърдието към нуждаещите се може да се проявява и в телесната, и в духовната област.
Иисус Христос, поощрявайки ни да вършим тия дела на милосърдие, говори, описвайки страшния съд: "Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте" (Мат.25:34-36)
(ОЩЕ >>>>> )
Когато даваш, лявата да не знае що прави дясната...
Вервам знаете не по-зле тоа стар лаф.Чувам рано по росата се изказваше мнение доколко е редно да тръбиш, че си благотворителствувал.
Понеже се изрекоха думи, че некои използували тайната при даруване като извинение да не даруват, то... Реквам следното: също толко народ па ше използува користно възможността да се изрекламира.
Но не ми е работа. Притворните, неискрените и даруващите със задна мисъл (не от сърце) - Оня ше ги съди.
Искам да река, че требе да се дарува. Особено па на сираци. От най-високо место са подпрени сираците. Да оттеглиш ръка от сирак (а би могъл да помогнеш), те води към погибел. Или Дедо Боже оттегля ръката си от теб, та бизнесо ти занемарева - и пиши го бегал...
Ше свършвам, че много мозък ръся - като за пред празник. Но и нема ги Ю.Вучков или А. Пантев, та се изживевам като помирител, деба...
Автор: TPУПOHAPE3EHинc
(Забележка: Исках нещичко да напиша по повод нравствената извратеност на т.н. "Българска Коледа", но ми се отщя като седнах да го пиша. Затуй слагам само мнението на един неизвестен интернетен българин, който казва горе-долу това, което мисля и аз.)
Искам само да приведа оригиналния текст от Светото Евангелие:
"Когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. А ти когато правиш милостиня, нека лявата ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат.6:2-4)
неделя, 27 декември 2009 г.
А празникът, истинският празник е нещо съвсем друго: той е светло духовно пиршество, пир на душата, не на стомаха
Празник е. Заредиха се празници: ден, два, три, цяла седмица, две и три седмици дори. Щедрата българска душа твърде много обича празниците, направо благоговее пред тях. Защо толкова обичаме празниците ли? Ами ясно защо:Най-напред защото на празник не се работи, естествено! Мързелува се, безделничи се, ех, кеф! Но най-вече понеже на празник много се яде! Плюска се здраво, до изнемога, до пресищане, до погнуса, до припадък. Нищо чудно доста българи да умират от преяждане по празниците. Не знам, статистиката мълчи упорито по тоя твърде интригуващ въпрос.
Така разбираме ний празниците: да се излежаваме, да пием, да плюскаме, и то не как да е, а съвсем перверзно, в някакво тъпо упоение. И всичкото това го наричаме със съвсем неуместната дума "веселие". Да се веселим за нас не е друго освен яко да плюскаме и да пием, да лочим ракия като... не знам като какво. Друго такова животно като нас нема, епа нема! И също твърде много обичаме да дърдорим баналности и простотии около масата. И, разбира се, да щракаме с пръсти. И да рипаме под звуците на размекваща душата, прочувствена, сърцераздирателна направо чалга. Това е, какво друго да е празникът за нашата народна душа?!
Е, разбира се, по празниците обичаме да се отдаваме на пиянски похоти, нищо че, знайно е, преял търбух за секс съвсем не става. А за любов хептен не става. Е, не става, ама поне да говори простотии за секса българинът по празниците може, нали така? И затова той говори в упоение за секса, и то не как да е, а най-цинично, вулгарно, просташки.
... А празникът, автентичният празник е нещо съвсем друго. Той е най-вече светло духовно пиршество, пиршество на душата, не на стомаха. Но кой у нас да ти гледа на празника така ретроградно? Щракащите с пръсти и кълчещите се в шеметен кючек духовни инвалиди съвсем не могат да открият душите си за истински празничното разположение на духа.Ний, българите, сякаш вече сбъднахме мечтата си: вече дни наред, при самотните си разходки, наблюдавам как орди гладници, на буйни талази, въоръжени с колички, щурмуват супер и хипермаркетите. Човек има чувството, като гледа тълпите, бясно и лакомо пазаруващи, че тия хора сякаш векове наред са били все на гладна диета, а сега се е отпушило и могат да ядат колкото си искат. Пазаруват като невидели предимно месища: "да знае душа кога е благо яла"! Огромни колички, пълни с всякакви изкушения за пуряци (чревоугодници) тикат млади и стари бабаити, все с внимателно отглеждани шкембета, съпровождани от тлъсти трътлести дами-домакини, майсторици на готвенето, които облизват дебели устни, предвкусвайки лакомствата и вкуснотиите, които ще сготвят за ордата гладници у дома. Едри, мощни майки по празниците с умиление гледат как породистите им деца без милост унищожават блюдо след блюдо. Туй за нас, българите, е празника: ядене, ядене, ядене и пак ядене. И къркане. И пиянско лиготене. И тъпо и безпросветно алкохолно "веселие". Да живей материализма, новата пошла "религия" на българщината!
Нищо духовно няма в празниците у Нашенско вече. Отлетял в небитието е всеки по-възвишен смисъл, скрит в традицията. И е останала само голата, лишена от субстанциално съдържание форма. Душевна пустота е обзела душите. Иначе китното ни Отечество отдавна е станало духовна пустиня...
Това, което ни е съдбовно потребно в този момент не е повишаване на доходите (както сладкодумно ни увещават лъжливите политици-популисти) - защо ни са повече пари, още повече да плюскаме ли?! - а ни е потребно най-вече духовно възраждане и очистване на душите от материалистичната гнус, което да ни върне при изворите на самия живот. Трябва да направим нужното духовната пустота, пустинята, в която съществуваме толкова десетилетия, малко по малко да бъде превърната в изобилна и плодоносна китна градина.Нужни са ни орачи, копачи, сеячи, скромни работници на запустялата нива на народното духовно възраждане. Иска се много работа от страна на всеотдайни просветители - трябват ни хора-светилници, богати личности, излъчващи духовно превъзходство и заразяващи младите с него! - които да запалят отново оня светилник в изпосталялата от духовна жажда българска душа, без който всичко потъва в мрака на бесовщината, на материализма, на безпросветността.
Пиша този текст в едно заведение, където влязох да пия един чай - а преди това с часове се разхождах за да се разведря поне малко от "празника". Доскоро в заведението нямаше почти никой, ала ето че в последните минути сякаш с магическа пръчка залата се изпълни с недоизтрезнели махмурлясали труженици на празнично-алкохолния фронт, които от всички страни почнаха да крещят простотиите си, обсъждайки вихъра на празника - и хвалейки се за подвизите си. По тази причина спирам да пиша и излизам на чист въздух - понеже взех да се задушавам тука...
петък, 25 декември 2009 г.
Ваня Костова: "Господи, как да те направя щастлив на рождения ти ден? Искаш ли да ти дам за подарък себе си?"
Create a playlist at MixPod.com
Тази прекрасна песен на Ваня Костова е моя поздрав за всички приятели на блога, а сред тях искам специално да отбележа: г-н Петър Каменов от Монтана, г-жа Татяна Колева от София, г-жа Г.Герасимова от Велинград, г-н Христо Беров от Берлин, г-н С.Б. от София, г-жа Елена Дойчинова от Торонто, г-жа Ружка Братанова от Велико Търново, г-н Антон Рачев и г-н Атанас Ганчев от Русе, г-н Алесиян Пацев от София, г-н Стефан Пенов от София, г-н Алек Томанов от Германия, Михаил (Майкъл) от Лондон, Ник от Лондон, Калоян от Русе, Марин Чушков от София, Здравко и Станимир от Пловдив, г-н Парпулов от Пловдив и много други (моля да ме простят ония, които пропускам!). Бъдете живи и здрави и нека никога да не допуснем да загаснат духовните искри в душите ни, отблясъци на Вечното и Абсолютното, които осмислят живота ни! Знайте, че без вашата подкрепа и насърчение едва ли щях да продължавам да пиша този блог вече четвърта година! Благодаря ви за всичко!
Докато имам сили, докато мърдам, ще се боря списание ИДЕИ да продължи съществуването си!
До днес беше срокът за изпращане на текстове, които евентуално можеха да влязат във втория брой на списание ИДЕИ. Който е пропуснал срока, може пак да изпраща текстове, но те ще са вече за брой трети, който ще излезе към края на април 2010 г. А вторият брой ще излезе в края на януари, след около месец. За втора книжка съм подбрал превъзходни текстове, от наши автори и преводни, за първи път появяващи се на български, невероятно силни текстове са! За някои искам да благодаря специално на собственика на издателство ИЗТОК-ЗАПАД, г-н Любен Козарев, който любезно и безвъзмездно ми ги предостави за списанието.Живот и здраве да е де, щото, за жалост, това списание в общи линии се крепи, както и да го погледне човек, най-вече на моя ентусиазъм, сиреч, на моята... лудост. Без мен това списание няма да го има. А ми се иска да стане така, че да го има и след мен; стигне ли се до тоя момент, тогава вече ще се успокоя, и тогава нека кучетата да заповядат да ми ядат главата; но дотогава трябва да устискам; на всяка цена.
Казвам тия неща не за да се правя на интересен, а защото напоследък имам усещането, че сякаш целия тукашен свят, света около мен, сякаш е тръгнал да се сгромолясва, и то само и само да бъде провалено излизането на списанието. Наистина имам чувството, че всички материално-сатанински сили все едно са се обединили само и само да ми изчерпят силите, та да бъде осуетено излизането на втория брой. Щото списанието е духовен факт, който заплашва стихията на безразделното господство на материализма и пошлостта у нас. Ще поясня какво имам предвид, пък нека ако иска някой да ми се смее - или да ме подиграва докато е жив.
Става дума за някакви уж дребни материални проблеми и грижи, които така ме налегнаха напоследък, че с право ми се чини, че това съвсем не може да е случайно. Преди излизането на първия брой стана така, че едва не умрях, всеки ден бях в спешното отделение, сърцето ми сякаш се беше побъркало. Както и да е, излезе списанието, слава Богу! Но ето че от две седмици, тъкмо захванах да правя втората книжка, и върху главата ми се струпаха такива проблеми, че нямам думи направо. Уж дребни, прозаични проблеми, а ми изпиват силите - доколкото още ги имам.
Но да кажа най-сетне какво имам предвид. Най-напред съседът, чиито апартамент е под моя, дойде да ме извести, че имало лек теч в банята му. Проблемът бил в моята баня. Показах му банята, слухтя, изследва, и ми рече, че трябвало да се разбият плочките, щото течът бил от тръба, намираща се под тях. Казах му, че не мога току-така да си разбия плочките, нищо чудно и проблемът да не е у мен, а оня ме заплаши със съд и сега всеки ден ме дебне да ме тероризира. Тръгна да събира подписи от живеещите във входа да ме изселват, щом като не ща да си разбия банята по негов каприз.
После почна серия от уж дребни проблеми с електро-инсталацията (контакти и ключове взеха да се чупят, почнаха да изхвърчат искри, изгоря ми стационарния компютър и пр.), с водата (неизвестно защо почнаха да капят всички кранчета и тоалетни казанчета), с колата (тя почна да се разваля кажи-речи всеки ден; тъкмо отстраня някоя повреда, на другия ден се откриват още три проблема: спирачки, гражданската застраховка свършила, счупен амортисьор, не работи водната помпа, скъса се едно жило, което, по думите на майстора се било случвало веднъж на 100 години, поради което въпросното жило не можеше никъде да се намери, та се наложи два дена да обикалям автоморги, да хвърля луди пари, докато го намеря), с жената (уволниха я от работа, регистрира се на борсата, а пък оттам възникнаха хиляди проблеми около обезщетението и пр.).
Не ми се говори пък за всякакви проблеми около службата ми, понеже са твърде сложни и също така ненадейно появили се. Поради което наистина имам чувството, че сякаш всички сили на злото са се обединили само и само да ми изчерпят всички сили и така да провалят излизането на сп. ИДЕИ. Но аз не се давам, боря се, и понеже бях заделил едни мои пари за списанието, а те хвръкнаха около гореупоменатите битови проблеми, сега след празниците тръгвам да моля където се сетя за да намеря пари за втората книжка. Щото пък и като капак на всичко човекът, който подпомогна излизането на първата книжка, и беше обещял да помогне и за втората, изчезна; но нищо де, да е жив и здрав че се притече на помощ за първата книжка, а пък аз оттук-нататък ако трябва по корем ще почна да лазя и да се влача, но ще продължа да издавам списанието. Излишно е да споменавам, че от първа книжка до момента не съм получил никакви приходи, нито от борса, нито от книжарници, а пък общо взето се наложи по-голямата част от тиража да подаря на разни хора, на училища, библиотеки, читалища, така че не е неочаквано, че поне даже и малка част от разходите по него не се върнаха. (Светъл лъч в мъглата на възможно най-студеното посрещане на списание ИДЕИ на белия свят бе моралната подкрепа, която получих от приятелите от Националния клуб за демокрация "Св.Лучников" - както и на приятелите на списанието от Русе!)
Това е в общи линии положението. Наистина има нещо съмнително в цялата тази работа. Жена ми казва: някой изглежда ти е направил магия; ядосал си някой, той е решил да ти отмъсти и ти е направил магия, това току-така, без нищо, не може да е. (Не че никой не съм ядосал де! Има ли изобщо някой, когото да не съм ядосал?! Неприятели бол, не се оплаквам; на някой ако му трябват неприятели, бих му дал на заем от моите?!) Аз не вярвам в такива женски приказки, смея се на нейните думи, ала на моменти взех да се замислям дали пък не е права. Не зная. Едно обаче зная със сигурност: няма да мирясам, ще се боря до последен дъх - докато имам сили ще се боря списанието да продължи съществуването си.
Няма да се предам, ако ще всички вселенски сили на злото да въстанат срещу него. От времето на д-р Кръстев в България не е имало сериозно списание за духовните неща, а трябва да има. И ще има. ИДЕИ се роди и няма да позволя да умре веднага след раждането си. А много добре зная, че доста хора искат и мечтаят да се случи точно това. Е, тогава нека пък да знаят те: няма да ме пречупите! Инатът ми е голям. Ако трябва срещу целия бездуховен и инертен свят ще изляза, но докато имам сили, докато мърдам, ще се боря. Зодия овен съм, не забравяйте поне това...
Честито Рождество Христово: слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!
Евангелие от Лука 2 глава1 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.
2 Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.
3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
4 И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.
6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.
7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите. 17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.
20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,
23 (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),
24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.
26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.
27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;
30 Защото видяха очите ми спасението,
31 Което си приготвил пред всички люде; 32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;
35 да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,
37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.
42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. 47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.
49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
50 А те не разбраха думата, която им рече.
51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
четвъртък, 24 декември 2009 г.
И при блогърите, както и при хората по принцип, моралът не бива да е "глупава отживелица" - иначе горко ни!
Известният луд доктор (д-р Филипов), който пише в блога си твърде талантливо, чат-пат обаче се поддава и изпада в порочната наклонност да плюе във всички посоки, изхождайки от "мъдрата философия", че всички политици били маскари, а пък ний, народът, сме от хубави по-хубави, ама сме техни нещастни жертви. Аз това го наричам подлизурство спрямо "широките народни маси", които, видите ли, били винаги прави, а пък техни мъчители били, представете си, всички до един политици, без никаква разлика. Подобна байганювска философия не прави чест на човек, който претендира да е свободомислещ интелектуалец - щото тя сее грозен ценностен нихилизъм. И понеже удря върху ценностите на свободата и демокрацията и затова е угодна само на нейните душители.Ето в последната си статия (фейлетон?) докторът, уж между другото, подхвърля, че "българите смятат, че БСП като партия и Иван Костов като политик лъжат най-много". Туй го било доказало изследване на една лъжлива социологическа агенция, но нема начин, щом го твърди, значи требе да е истина. Моя милост, възмутена от наглата лъжа спрямо Костов, там веднага написа следното:
Докторе, колко плащат за да плюне човек връз Костов, а? Кажи де, гледам обаче, че плюнката ти беше върната от вятъра пак обратно в устата ти: Костов бил лъжел почти колкото БСП, това пък откъде ти хрумна?! Не можа ли нещо по-святстно да измислиш?! Заслужаваш БСП да те даде на съд за уронване на престижа й като най-голема лъжкиня! Мисли малко преди да излъжеш де, щото да не мислиш, че некой ти верва на плитко скроените лъжи...
Самият д-р явно се е сепнал от тази нечакана атака - щото е свикнал все да го хвалят - и ето какво ми отвърна:
Драги Ангеле! Ако ме четеш редовно, ще знаеш, че нямам политически пристрастия. Еднакво не са ми симпатични всички политици. И никога не ми се е налагало да измислям нещо за тях, или "да лъжа" както се изразяваш ти. Данните, които съм посочил са от телефонно допитване на „Алфа Рисърч” от 2007 г., цитирано от вестници и агенциите на 17.12. Ето ти един сайт за справка. Затова, ако си пич, ми дължиш едно извинение. Пък ако не си - да си жив и здрав.Да, ама и други хора са протестирали срещу злобното подхвърляне на доктора, уж облечено в "непоклатимафа форма" на нещо като "социологическо изследване". Не вярвам, че докторът така лесно се връзва на лъжите на агенциите, но нищо де. А ето как реагират още неколцина негови читатели:
Anamary: Г-н Филипов (или както е истинската Ви фамилия). Чета Ви с голям интерес, имате невероятни хрумвания и чувство за хумор, свалям Ви шапка. Но и аз като г-н Грънчаров намирам за преднамерени подмятанията Ви за Иван Костов. Не казвам, че е безгрешен, но това, което му приписвате, си е чиста проба тенденциозност. Хайде вместо изследванията на Алфа Рисърч да погледнем статистиката в началото на управлението на ОДС и на края, когато довтаса Мадридският, доведен от знайни ченгета и подкрепен от огромен брой заблудени избиратели. Количеството още не означава качество. За протокола - нито съм член на Костовата партия, нито съм фанатична костовистка. Но ми е неприятно и Вие като Учиндолското и като агент Бор да припявате една и съща лъжа безброй пъти. Съжалявам... такъв талант сте...
А пък Петър Каменов от Монтана пише: В посоченият сайт от доктора за изследването на "Алфа Рисърч" (между другото, въпросната агенция е известна в гугъла с това, че най-много лъже, както в броенето, така и в тълкуването на резултатите), Бойко Борисов и Георги Първанов са определени за най-честни политици, а Иван Костов, като допринесъл за увеличаване на лъжата в политиката. Това може да не значи, че самия той най-много лъже. Успехите му като министър-председател докараха побеснели социалисти повече от десет години да сътворяват какви ли не лъжи по негов адрес. Всичко е манипулация и зависи от начина на поставяне на въпросите и тълкуване на резултатите. В сайта е написано също: "Половината от потърсените за анкетата не са пожелали да отговарят на въпросите".Наложи се и аз да кажа пак мнението си, щото докторът ме предизвиква да му се извинявам; ето какво написах в крайна сметка:
Докторе, моя милост, да си призная, не ще да е "пич", предпочитам да съм просто човек. Аман от пичове в тая държава бе, пич до пич, кой от кой по-големи и пичозни! Дотук сме я докарали, щото целия народ е от пич нагоре. Та по тия причини, пък и понеже не мога да се вредя, понеже напливът е голям, аз не ща да съм пич, предпочитам да съм човек.
Докторе, и аз ти признавам таланта, хубаво пишеш, имаш и ум, и духовитост, и остроумие, което хич не се среща сред неизброимата гилдия на пичовете у нас. И точно по тази причина си позволих да вметна онази реплика: понеж когато си кривиш сърцето, когато казваш явно преувеличени, съгрешаващи спрямо истината, твърдения, те изглеждат като разноцветна кръпка връз луксозен костюм. Затуй, за твое добро, ти препоръчах да не съгрешаваш спрямо истината, щото все пак читателите ти са интелигентни; и не бива да си мислиш, че може да им сервираш всякаква, дори и прегоряла или вкиснала манджа.Аз предпочитам да съм остър, подобно на хирурзите да бъркам в раната, понеже надеждата ми е с нещо да помогна. Така че няма да ти се извиня за нищо, а пък ти си прави изводите.
И още едно искам да ти кажа: сбъркана ти е философията, драги ми докторе. Не е вярно това, че всички политици са маскари, не ни я пробутвай тая гнусна байганювска манджа. Сред политиците ни, както и изобщо сред хората, има всякакви, а пък да се насажда сред хората пълно недоверие и отвращение срещу политиците е начин те да се манипулират в угода на откровените мошеници сред тях. Които радостно потриват ръце, когато ти попържаш всички наред, даже съгрешавайки спрямо истината.
Ако искаме да имаме демокрация начинът за това не е да слагаме всички политици в един кюп, а да открием ония сред тях, които заслужават доверие, и то не заради сладките им приказки, а заради това, което са направили. Сложи си ръка на сърцето и, вярвам, ще признаеш, че Костов е от ония политици, които направиха много за България. Той е от малцината наши политици, които заслужават да бъдат считани за държавници. Грях ще е да не го признаеш това.
Затуй, моля, не го слагай при ония политици, които за всички тия години бяха безкрайно вредни, и крадливи и прочие. Не слушай Слави и агент Бор що думат за Костов, щото и Слави, и Борът получиха хубави парички от Чьорни за приказките си, а пък ето че ти, неизвестно защо, си им се вързал на лъжите...Весели празници, докторе, и не забравяй, че Христос, чието раждане сега честваме, е Бог на Истината - и на Свободата! (И на любовта, но без истина, без свобода няма и любов!) Следователно ония, дето си позволяват да съгрешават спрямо истината, какво в такъв случай ще празнуват?! А пък това е непростимо спрямо пишещите, чиито дълг е никога да не съгрешават спрямо истината. Бъди здрав и весели празници!
Веруюто на милиционера: "Недей да си мислиш че ако не си все още арестуван е някаква твоя заслуга или постижение. То е наш пропуск."
В блога на М.Джоканов намерих обстоен и прецизен анализ на новия закон за следене на гражданите под заглавието ЗЕСбуук - новата социална мрежа. Съветвам ви да прочетете този анализ, доста е поучителен и предразполага към размисъл. Да се надяваме, че подобни анализи ще предразположат повече хора и към действия за защита на свобода ни, на която по крайно безцеремонен начин посяга законът, наречен ЗЕС. А моя милост там, в блога на Джоканов, написа следния коментар:Потресаващ е този анализ! А добре знаем, че ако си затворим очите и заради някаква миражна "държавна сигурност" пожертваме свободата си, в крайна сметка ще се окаже, че сме загубили и сигурността, и свободата си.
Аз вчера в коментара си (С приемането на закона за постоянен милиционерски надзор над интернет управляващите показаха истинската си същност) подхвърлих, че в този закон намирам потвърждение на предположенията за милиционерския характер на тази власт, за милиционерския манталитет и за милиционерския начин на мислене, който вдъхновява авторите, създателите на този закон. Искам само да допълня казаното там с едно описание относно това каква е същината на този т.н. "милиционерски начин на мислене", който намирам като "идейна основа" на ЗЕС.
За образцовия милиционер всеки гражданин е потенциален престъпник, който с положителност крои заговори срещу държавата даже и в случаите, в които сам не съзнава това. По тази причина милицията трябва да има безконтролното право да надниква даже в мислите на криминално настроените граждани - а такива са всички до един, без никакво изключение. (Може би единствено самите милиционери не следва да са криминално предразположени, но и това съвсем не е сигурно.)
Така вместо презумпцията за невиновност - всеки е невинен до доказване на противното от законно съдилище - идва противоположното: всеки е виновен априори и предварително, няма човек, който да не е потенциален престъпник, всички са заподозрени в престъпни помисли и действия, а пък дали някой ще бъде осъден или не зависи единствено от благоволението на "органите", на милицията, на ДС и прочие. Така например вдъхновителят на милиционерщината Феликс Дзержински пише: "Недей да си мислиш че ако не си все още арестуван е някаква твоя заслуга или постижение. То е наш пропуск."Според това милиционерско мислене няма невинни, добри, честни и благоразумни граждани, а всички индивиди в държавата са потенциално-актуални вредители, престъпници, кроящи заговори срещу "народното благоденствие", шпиони, предатели, родоотстъпници (да използвам терминологията на фюрерчето Сидеров), бандити, космополити и прочие. Ето че новоприетият закон, оказва се, съвсем не е безобиден, напротив, съдържа в себе си явно милиционерско пренебрежение към правата на човека и потъпкване на свободата. В него също се нарушават базисни принципи на демокрацията, в основата на която стои суверенната, самодейна и автономна личност, която има цял спектър от възможности: позволено е всичко, което не е изрично забранено със специален закон.
Със ЗЕС, с който властта ни ощастливи предновогодишно, се възприема друг, изцяло противоправен принцип: нищо не е позволено, във всичко, което се занимава тоя или оня индивид, предварително следва да се подозира престъпен замисъл, а пък властта следва да бди, да решава и благоволява какво може и какво не може да се прави. По този начин се елиминира възможността за свободна самоинициатива и самодейност на гражданите, които вече и нямат тайни от властта, понеже тя е упълномощена да бди и да решава какво може и какво не може да се прави.Съзнанието за постоянен контрол на властта не само върху действията, но и върху мислите и дори чувствата на гражданите ще блокира всяка свободна изява на волята, което пък е пагубно за бъдещето на самата държава. Авторитарната държава няма бъдеще, понеже сама стъпква и ликвидира извора, от който блика човешката енергия и инициатива. Този извор на всичко човешко, на всички човешки дела и постижения, се нарича свобода. Трябва да го пазим като зеницата на окото си!
Абонамент за:
Публикации (Atom)