Брой 24 от 1 декември на в-к ГРАЖДАНИНЪ излезе от печатницата и утре тръгва към абонатите си

Добави в Svejo

Когато лъжата тържествува, истината светулка от... палатките

КОГАТО ЛЪЖАТА ТЪРЖЕСТВУВА, ИСТИНАТА СВЕТУЛКА ОТ ПАЛАТКИТЕ

(Из "ЕДИН ДНЕВНИК", 1993)

Когато разумът спи се раждат чудовища.

(Франсиско Гоя)

В памет на поета Биньо Иванов

Девети юни, сряда. Пламен, Любо и Николай вече обявиха гладна стачка в подкрепа на Едвин Сугарев. Същото се готвя да сторя и аз. Едничкото нещо, което ме спира е, че трябва да ходя на училище, а пред учениците е някак си неудобно... да си в гладна стачка... Все пак малки са, шестокласници, но... Преодолявам скрупулите си и вечерта в Града на Протеста обявявам безсрочна гладна стачка...

Дванадесети юни, събота. Днес е почивен ден. Целият ден е на мое разположение. Областният координатор на СДС Георги Герасимов ме помоли вчера вечерта да не бъда днес в Палатковия лагер. Той, Лагерът, вече брои девет палатки. Научих, че вече над пет хиляди са подписите в подкрепа на гладната стачка на Едвин и на искането за оставка на д-р Желев от президентския пост. От другата страна на площада, току срещу нас, момчета от обединението "Политически център" събират подписи в защита на д-р Желев.

Тринадесети юни, неделя. Сутринта не се чувствам добре, но въпреки всичко, хванах такси и се домъкнах до Града на ИСТИНАТА. Мерят ми кръвното - 75/50. Съветват ме да се прибера в къщи. Венци идва с мен. След обяд чета Шандор Петьофи "Любов и Свобода" във великолепния превод на Петър Алипиев от поредицата на изд. "Георги Бакалов" Варна..

Пия подсладена със захар вода, но не гледам в дъното на чашата, поетическите инвенции някак си бягат от мен.

Утре е предпоследният учебен ден, до обяд все някак си ще устискам....

Четиринадесети юни, понеделник. Едвин Сугарев е помолил гладуващите в негова подкрепа да преустановят гладната си стачка защото след срамното обръщение на д-р Жельо Желев за Истината и Лъжата в нашето общество са нужни живи хора. Вземам решение да преустановя гладната си стачка...

Следобяд предстои митинг на СДС пред Съдебната палата... Подготвям декларация за преустановаване на гладната стачка... В късния следобяд, малко след пет и половина, над пет хиляди души са се събрали на площад "Свобода". Непрекъснато прииждат нови хора.

Митингът започва с гаф. Микрофоните, и двата, отказват да работят, някой домъкна отнякъде един стар мегафон, та се налага ораторите да викат. Хубаво е, че когато дойде моят ред, един от микрофоните проработи: "Унизително и болно е да те предаде този, в който си вярвал" - така започва декларацията... Но финалът й е оптимистичен: "Вярата на хората в доброто и демокрацията не може да умре и не може да бъде убита дори и от един президент". Петьофи бе оказал благотворното си влияние.

Въпреки конфузното начало митингът завърши успешно и много след неговия край не спира потока от хора в Лагера. Нея вечер подписите в подкрепа на Едвин скочиха с над три хиляди и вече броят над десет хиляди...

Осемнадесети юни, петък. Продължавам със щафетна гладна стачка. На Пламен Цонев от "Екогласност" му се налага спешна медицинска помощ. Утре, събота, изпращаме три наши палатки за Палатковия лагер в София... Страх ме е от разнобой в СДС...

Двадесет и първи юни, понеделник. Днес КС на СДС изключи председателя на "Екогласност" и общински съветник от нашата квота Владимир Марков заради злостните нападки сротив Еднин във вчерашната му публикация във в. "Утро"...

Двадесет и трети юни, сряда. На привечерното си заседание КС на СДС взе решение в петък сутринта да тръгне автоколона от няколко рейса за участие в националния митинг в София, насрочен за петък от 17 и половина...

Двадесет и пети юни, петък. Петте рейса не стигат да поберат стотиците симпатизанти та се наложи повече от тридесет коли да ги придружат. Автоколоната тръгна в осем без двадесет. Не я придружавам. Имам друга, неотложна работа в Пресцентъра.

Двадесет и осми юни, понеделник. "Нищо по-величествено не съм виждал и преживявал в живота си!", това са първите думи на областния ни кординатор бати Георги, с които започна разказа в клуба и се впусна в дълъг разговор за морето от хора и знамена на Кръглия площад около Президентството и Министерския съвет... По обяд научаваме, че Едвин прекратява гладната си стачка.

Тридесети юни, сряда. Блага Димитрова подава оставка като вицепрезидент. Ще го бъде ли СДС? От мисли ще ми се пръсне главата...

Оставам да спя на походното си легло в пресцентъра...

Затварям дневника си...

Синята Идея ни водеше. Имахме си своите кривици, но имахме и Вярата... Все още бяхме в романтичен полуунес, който много по-късно щеше да ни възпира в недоверието, защото не искахме да приемем края на една Мечта. В следващите години животът щеше да ни приземи...

Днес сме твърдо на земята, но без почва под краката си. Животът отдавна е престанал да бъде жив, а ние сме миманс от една антиутопия.

Антиутопията "Абсурдистан"... една безкрайна агония, където дъно... просто няма.


Препрочете ги тия записки: Атанас Ганчев, в града Русе, на ден 27-мия ноември, събота, в лето 2010-ое.

Добави в Svejo

Мистичният дух на родната земя

Наложи ми се тия дни отново да пътувам из нашето мило отечество. Пиша това в моя роден дом, в Долна баня. Снощи пристигнах, но бях много изморен и съм заспал. Сега е рано сутрин, тъмно е, печката приветливо бумти до мен в малката кухничка в двора, уютно е, другите, мои най-близки хора, спят, а пък аз започвам да пиша с ето тия думи. За какво ли изобщо да пиша тази сутрин?

Чувствам се превъзходно в моя роден дом, ала за жалост все по рядко мога да остана за малко по-дълго. Обикновено пристигам, стоя няколко часа колкото да се видим (и да свърша някоя работа), а после си тръгвам с колата за Пловдив, та да се прибера по възможност по светло. Много ми е мъчно, че нямам време да се разхождам както едно време из околностите на градчето, където душата ми се чувства някак окрилена и пълна с омаята на чудната природа и мистичния дух на родния край с моите предци.

Тук, в Долна баня, съм живял до 18-тата си година, тук мина детството и юношеството ми, а после я напуснах. Първо бях две години войник. После студент – първо в София, после в Петербург, в Русия. Като завърших, за година и половина бях млад учител в Своге, после половин година учителствах в Костенец, а пък през лятото на 1985 година спечелих конкурс за асистент по философия в университета в Пловдив и от есента на същата година се преселих в Пловдив, та до сега.

Разбира се, навестявал съм родното градче винаги, когато съм могъл, а веднъж, това беше през лятото и есента временно бях и кмет на Долна баня, предложен от СДС. Това беше в далечната 1991 г., аз бях 30 годишен. Как отлетя това време - а сякаш вчера пеехме ония антикомунистически песни, съдържащи нашия така чист младежки порив и жаждата, копнежа ни за свобода, демокрация, човешко достойнство! Но винаги, където и да съм се намирал, в гърдите ми си е било живо чувството за принадлежност към родния край, дълбоката ми привързаност към земята, хората, духа на това малко градче в полите на Рила. В съзнанието ми стоят, сякаш издълбани завинаги, много спомени, добри и лоши, както обикновено става в живота, а най-вече са отпечатани картини на разни кътчета на природата в околностите на Долна баня, където съм бил – и където сякаш е останало нещо от мен самия.

Навремето като деца и ученици се налагаше да ходим по бригади, да работим „за Партията и Родината“, и от тия неща имам разни, не съвсем приятни, спомени. Но най-вече спомените ми се въртят около образите на мои близки, на безкрайно скъпи за мен хора, баби и дядовци, лели, вуйчовци, чичовци, братовчеди и прочие, на мои учители и пр., които бяха личностите, под въздействието на които станах това, което съм. Голяма част от тия скъпи на мен хора вече не са живи, ала образите им са така живи в душата ми, че имам чувството, че сякаш и те са някъде около мен, сякаш духовете им витаят наоколо. Само дето не се виждат и не могат да говорят, ала присъствието им е така осезаемо - понеже техният дух е нещо, което няма как да умре. Ала това, което е останало от тях като спомен в душата ми, би следвало по някакъв начин да бъде съхранено завинаги, а това може да бъде направено само благодарение на магията на писаното слово. Все се заричам да пиша и за това, и все отлагам, а добре знам, че има опасност системно отлаганото да не стане никога. Май трябва винаги, когато съм в Долна баня, и когато мога да отделя време, да пиша за нея и за преживелиците на близки за мен хора, защото чувствам и един такъв дълг пред тяхната памет. Някои неща съм писал в мои книги, но започнатото трябва да бъде продължено.

Както и да е, това е отделна работа. А иначе си имам нещо като мечта, макар че желанието ми едва ли заслужава да се нарече точно "мечта". Някой може да се изсмее и да ми се подиграе като разбере за какво става дума. Та: иска ми се да доживея до пенсия и да изкарам старините си в Долна баня, пък тук и да умра, тук да лежат един ден костите ми.

Вярно е, че за такива като мен такова нещо като „край на трудовата дейност“ няма и не може да има, понеже добре зная, че ще работя – а моя работа са най-вече писането и четенето – докато дишам. Но ми се иска да работя, да пиша тук, в Долна баня; имам чувството, че тук ще мога да напиша нещо истински добро. Понеже пък, от друга страна, всичко, което съм написал досега, съм го написал крайно притесняван от какви ли не жизнени обстоятелства. А именно всекидневна работа за насъщния хляб, издръжка на семейство, грижи за болни близки хора, какви ли не всекидневни ангажименти и проблеми. Никога не съм имал нужното спокойствие и настроение да пиша както аз искам, и ето тази ми е всъщност мечтата: да се случи това един ден, и то тъкмо в Долна баня, тук да намеря най-сетне спокойствие да направя нещо истински стойностно.

Защото страшна е тая орис да имаш някакъв талантец, ала отвсякъде да ти се пречи да го разгърнеш, и винаги да живееш с копнежа да намериш така потребните условия да си извършиш както трябва делото, за което чувстваш, че си роден. Но имам и предчувствието, че никога няма да намеря тия жадувани „идеални условия“, и че с тая мечта един ден и ще си умра. И изглежда не само при мен е така, а така е и изобщо, при всеки що годе деятелен човек; защото при заспалите изглежда е съвсем инак.

Едно исках да кажа, а се получи съвсем друго. Исках да се помъча да разкрия емоцията от моя роден край и град, вдълбана в сърцето ми, а се получи съвсем друго. Най-трудно е да се предават с думи емоции, това го могат малцина избраници: поетите. А ний, дето имаме поетични души, ала нямаме поетичен талант, ще преглъщаме емоциите до края на дните си, без да можем да им дадем потребния израз.

Някой друг ден ще продължа, стига да имам време и настроение. Засега - чао и с Богом!

Добави в Svejo

Администрацията на Министерският съвет реагира на мое писмо във връзка с кризата в образованието

Добави в Svejo

Четете онлайн всички мои книги

Това е моят подарък към читателите на блога, които имат по-особен интерес към философията и психологията. Намерих един сайт, на който лесно и бързо успях да кача всички текстове, които съм написал в годините - за да могат да се ползват от повече хора. Някои от тия мои книги все още могат да се намерят и като книжни издания, други отдавна са изчерпани. Ако някой се заинтересува от книжното издание на дадена книга, може да ми пише на имейла, за да му пратя съответната книга. Това е нещо като предколедна разпрадажба на моите книги. А ето и адресите, където можете да четете онлайн всичките ми книги:

ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО (Изкуството да се живее)

ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта)

ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

ФΙΛΟΣΟΦΙΑ (Курс лекции)

ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (Въведение в практическата философия)

ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика)

ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (Книга за опитващите се да разбират)

ПСИХОЛОГИЯ (Животът на душата)

СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България)

УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (Източниците на достойнството, успеха и богатството)

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (Изкуството на свободата)

Това е. Приятно четене ви желая!

Добави в Svejo

Как следва да изглежда един кабинет по ФИЛОСОФИЯ

От два месеца в училището, в което работя, уреждам кабинет по философия. В него ще се учат само философските предмети. Постарах се да го направя едно приятно място за занимания, за четене, за дискусии, за разговори.

Най-напред масите бяха подредени в квадрат, за да могат младите хора да са лице в лице помежду си и с преподавателя. После сложих на празните стени портрети (във формат А3) на велики философи. Вече в кабинета има и мултимедия, и лаптоп, и интернет. Разбира се, там са всички мои книги и учебни помагала, а също така и досега излезлите броеве на списание ИДЕИ и на в-к ГРАЖДАНИНЪ, които учениците да могат да разглеждат и четат когато поискат.

Оня ден пък ми хрумна по стените да бъдат залепени листове с "крилати мисли" на велики хора; речено-сторено, веднага бяха разлепени 20-тина листа с такива мисли. Вчера подбрах още толкова и днес също ще бъдат сложени, та учениците, седейки на масите си, да могат да четат тия мисли. Разбира се, те нямат нищо общо с ония тъпи лозунги от комунистическо време. Та ето кои мисли могат да се четат от учениците по стените на кабинет ФИЛОСОФИЯ в ПГЕЕ-Пловдив:

Самият човек дава ценност на делото: ала как би могло едно дело да придаде ценност на човека?

(Фридрих Ницше)

Равни права за всички: това е най-крещящата неправда – защото онеправдава най-даровитите хора...

(Фридрих Ницше)

Най-силните телом и духом са и най-добрите – постулат на Заратустра. От тях произлиза по-висшия морал, този на твореца. Да претвори човека по свое подобие: това иска той, това е неговата почтеност.

(Фридрих Ницше)

Човекът винаги прави само това, което иска, и все пак прави това по необходимост. А това се обяснява с факта, че той вече е това, което иска: тъй като от това, което е, необходимо произлиза всичко, което той някога прави. Нашата дейност е чиста проява на собствената ни същина.

(Артур Шопенхауер)

Светът, в който царува егоизмът с цялата му свита, съществува не за добрите, а за злите. Светът е създаден за тираните.

(Артур Шопенхауер)

Хората са устроени по такъв начин, че сред тях има много лоши, понякога подли, лицемери, много наивници, чудаци и глупаци, тук там се среща човек умен, или разумен, честен, добър и, като най-голямо изключение – благороден.

(Артур Шопенхауер)

В старостта няма по-добро утешение от съзнанието, че всички сили на младостта са отдадени на дело, което не старее... Придобивай в младостта това, което с годините ще върне ущърба, причинен от старостта. И, разбрал, че храна на старостта е мъдростта, действай в младостта си така,че да не остане старостта без храна.

(Артур Шопенхауер)

Нищо така не изтощава и не разрушава човека както продължителното физическо бездействие.

(Аристотел)

Не можем да живеем приятно, не живеейки разумно, нравствено и справедливо и, обратно, не можем да живеем разумно, нравствено и справедливо, не живеейки приятно.

(Епикур)

Истината изобщо не страда от това, че някой си не я признава.

(Фридрих Шилер)

Който иска да постигне много, той трябва да умее да ограничава себе си. Който пък, напротив, иска всичко, този в крайна сметка нищо не иска и нищо няма да постигне.

(Георг Хегел)

Никаква цел не е висока дотолкова, че да оправдае недостойни за нейното осъществяване средства.

(Алберт Айнщайн)

Към човека трябва да се отнасяме винаги и само като към цел сама по себе си, никога (ОЩЕ >>>>)

Добави в Svejo

Поразително съзвучие на идеи

В блога на П.Николов можах да изслушам лекция на Кен Робинсън на тема "Училището убива творчеството". Останах поразен от това колко съзвучно е казаното от него с онова, което моя милост написа в книгата ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Аз лично не бях чувал и не бях чел нищо от този човек, той за (и от) мен, предполагам, също, но ето че мислим в една и съща посока. Който счете това за голо самохвалство, нека сам да опита да установи съответствието; а ето и тук клипчето, за което става дума; приятно гледане ви желая:



(ЗАБЕЛЕЖКА: Впрочем, тия дни получих предложения от две списания за образование у нас, които предлагат да публикуват откъси от упоменатата по-горе моя книга - и така да я промотират. Когато това стане факт, т.е. текстовете бъдат отпечатани, ще ви известя по-конкретно за кои списания става дума. Държа да отбележа и това, че всичките ми опити (до този момент) да намеря средства и да издам книгата си до този момент са напълно безуспешни. Явно у нас ситуацията в родното образование и зависещото от него бъдеще на нацията са последната ни грижа, понеже всички сме заети с това да чакаме по-пълни подробности около новите гащи на Азиса.)

Добави в Svejo

За ония, които искат да публикуват в списание ИДЕИ

Някои формални изисквания към авторите и критерии за текстовете, достойни за публикуване в списание ИДЕИ:

• Всеки мислещ и пишещ човек е добре дошъл сред нашите автори;
• материалите да са в обем максимум до 6 стандартни страници А4;
• текстовете да са четивни, ясни, разбираеми, вълнуващи, подбуждащи към размисли;
• езикът, стилът да е човешки;
• авторът да се изразява свободно, да не робува на установили се клишета, да не пише книжно, скучно и тривиално, а живо, въздействащо на душата и духа, ценностно наситено;
• по възможност да се избягва натруфената наукообразна терминология, израз на философско безсилие;
• авторът да има какво да каже;
• авторът да казва нещо ново или пък по нов, нестандартен начин да представя вече известното;
• да показва самостоятелност и оригиналност в осмислянето на проблемите;
• тезите да са представени талантливо, убедително, с дължимото личностно отношение и позиция;
• аргументацията да е на потребното ниво;
• да е налице искрен, безкористен стремеж към истината;
• ценен признак на добрите текстове, достойни за публикуване в нашето списание, е че провокират към дискусия, към несъгласия, към спорове;
• свещената за нас, човеците, свобода е главен вътрешен и духовен импулс, вдъхновяващ нашите автори и читатели.

Може би не са много философите у нас, които умеят да пишат хубаво, интересно, ясно, автентично философски и философично; затова екипът на сп. ИДЕИ ще работи за привличането им като наши автори, а също така и най-вече за появата на нови и млади философски таланти - чрез пълноценната им изява по страниците на ИДЕИ.

(ЗАБЕЛЕЖКА: Горното е съвсем примерен вариант, предложен от мен на редакторския екип на списанието с цел в следващата книжка този текст да бъде публикуван на вътрешната страна на корицата - с оглед да има яснота по тия въпроси, за които имаме много запитвания.)

Добави в Svejo

Клирик, който се присмива на куц, глух, сляп или на сакат, да се отлъчи!

Из: Бог е любов, но служителите му го "цензурират"

От: Анелия Димитрова

Не смятам за редно да се правят лични съобщения в публичен текст, но този път има специална причина да кажа, че пиша от позицията на вярваща, православна християнка, приета с кръщение в лоното на Православната църква.

Вярвам, че Бог е всемилостив, но не и служителите му, макар в Библията и поученията на апостолите да има достатъчно текстове, възпиращи ги от поругаването на вярата. Какво освен поругание на вярата е да прогониш дете инвалид от Божия дом, защото, според епископ Теодосий, инвалидите са „грешници” и прокълнати”, които нямат място в храма.

В Библията е казано: На владиците дваж по-голям грехът, защото те знаят. Знаят, че Иисус Христос е приемал със състрадание и е помагал на грешници, болни и обзети от зли бесове. Знаят, че в правилата на Светите Апостоли пише: Клирик, който се присмива на куц, глух, сляп или на сакат в краката, да се отлъчи. Също така и мирянин.

Какво друго освен поругание на вярата е твърдението на митрополит Николай, че Бог е наказал 15 души с удавяне и чрез тях – българския народ, защото в София едни други хора слушали и гледали „грешницата” Мадона. Какво освен поругание на вярата е един Божи служител (каквито твърдят, че са) да не намери една дума за съчувствие и утешение, да не намери малко милост към близките им. Явно те не са „заслужили” никаква благост и скръбта им е нищожна пред гнева на владиката. (ДОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>>)

ЗАБЕЛЕЖКА: По същата тема прочети и това: Пътят без храма, автор: Петя Славова

Добави в Svejo

За актуалната политическа употреба на църквата и религията у нас

В блога ПРАВО И РЕЛИГИЯ В БЪЛГАРИЯ, правен от г-н Христо Беров (Берлин, Германия) открих две неща, които ме заинтересуваха. Предлагам ви да ги видите и вие; ето първия текст:

ЧЕТИРИ КАЗУСА ОКОЛО РЪКОВОДСТВОТО НА БПЦ-БП ОТ НОЕМВРИ 2010 г.

А ето откъс от текста, за да разберете за какво става дума:

Както можеше да се предполага, за първи път бе осъден висш духовник за дискриминация. Всъщност, в интерес на обективността, трябва да бъде казано, че Комисията за защита от дискриминация de iure et de facto не осъжда никого, а констатира наличие на дискриминация, защото КЗД не е съдебна инстанция, въпреки че решенията и се обжалват пред Върховния административен съд... За да нямаше подобно решение, просто този клирик можеше да се извини. Извини, т.е. просто да се покае, да поиска прошка от други грешници, точно като всички нас. Защото, все пак Евангелията дават достатъчно свидетелства за това, как Христос помага на недъгави. Друг е въпросът, доколко висшият клирик (без висше образование) е разбрал милостта на Христос, за да не търси жертвите на Бога сред хората, които са със затруднения в придвижването. Явно наистина всеки постъпва според ума си (Рим. 13:5), доколкото, разбира се, го употребява като чете Евангелията.

А ето и заглавието на втория текст: ХРАМОСТРОИТЕЛСТВО В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В него пък става дума за още един фрапантен случай от битието на йерарсите на Българската православна църква:

Едвам ли, за последните десетилетия, а защо не и столетие, е имало българско правителство или управляващо мнозинство, което е вложило толкова неистови усилия в своето религиозно декориране и опити за възкачване по скалата на религиозната ритуалност и церемониалност. Раздаване на частици от Христовия кръст, откриване, промотиране, размяна и разнасяне на мощи, в страната и зад граница, вкл. фото-кампания чрез мощи за привличане на руски туристи. Допълнително - религиозно-обвързани рекламни клипове за евроизбори, посещения и финансиране на манастирски комплекси и манастирско строителство също са документирани факти; сходно е положението и в парламента, където от самото си начало, 41-то НС има освен всичко друго и официален синодален представител, макар и без конкретно правно основание.

Единственото, което може би остава като последна перла в короната на правителството по религиозни политики е устрояване на собствен църковно-министерски храм.

Дочетете докрая тази публикация за да разберете за какво по-точно става дума. Аз лично се въздържам от коментар (за момента).

Приятно четене и хубав уикенд ви желая!

Добави в Svejo

Апотеози на мутренско-парвенюшката лигльовщина: интервюто на Слави Трифонов в сутрешното предаване на bTV

Добави в Svejo

Животните са много по-добри от нас, хората...

Тия дни се случи така, че пътувах из страната с лека кола. Искам да разкажа за един инцидент, на който бях свидетел - и който стана на шосето между Пазарджик и Белово.

Както си карах с 70-80 километра в час (образувала се беше колона от 4-5 коли, аз не обичам да изпреварвам често, пък и не бързах толкова) изведнъж колата пред мен рязко намали; явно нещо беше станало по-напред в колоната. Но не спряхме, а леко продължихме. Видях следното:

Някакво куче, голямо, овчарско, беше пресекло шосето и първата кола в колоната го беше ударила. Изглежда кучето беше със счупени кости, но не беше прегазено, а се гърчеше, виеше и ревеше в средата на пътя. Шофьорът, който го беше блъснал, отби встрани на пътя, но без да обръща никакво внимание на кучето, почна старателно да разглежда бронята на колата си да не би да е одраскана!

Стана ми интересно какво друго ще направи затова продължих напред с неголяма скорост. И в огледалото за обратно виждане внимателно гледах действията на тоя така загрижен за бронята на колата си шофьор. Беше млад човек, 20-тина годишен. След като огледа бронята на колата си, видимо доволен, без даже да погледне гърчещото се на средата на пътя куче, той се качи на колата си и тръгна. Скоро профуча покрай мен с бясна скорост.

След три часа пътувах по обратния маршрут. Кучето още си беше там, но вече беше премазано неколкократно от други коли; червата му се бяха пръснали на средата на пътя. Явно оня идиот с бронята наистина не се е върнал поне да премести кучето встрани от пътя. Имах плахата надежда, че в един момент би могла да проговори съвестта в туй човешко същество и той да се върне, та да се погрижи малко за кучето, което блъсна с колата пред очите на толкова хора. Но не би. Съвестта му не е проговорила. Питам се в такъв случай кой по-скоро е животното... крайно объркана работа се получава!

Дали да направя някакъв коментар? Всички думи тук са излишни. И друг път съм писал, че премазаните по нашите пътища кучета и котки са всекидневие, а това е свидетелство за обезчовечаването на хората. Сякаш никой няма да намали скоростта, за да пропусне и да не премаже тия животинки; имам чувството, че някои специално увеличават скоростта, та да ги премажат и да се насладят на кръвта им. Грозна работа.

А животните са нещо като наши най-близки роднини. С тях единствени обитаваме тази наша планета.

Имам чувството, че в нравствено отношение животните безкрайно много ни превъзхождат. Страшно е, но трябва да признаем: животните са много по-добри от нас, хората, а пък ние сме жестоки, самонадеяни и безчувствени. Животните не убиват живи същества без смисъл и заради някакво глупаво перверзно удоволствие.

А човеците убиват. След като улиците и пътищата са осеяни с трупове на премазани от коли животни, какво пречи, ако тая тенденция продължи все така успешно, скоро по улиците и пътищата на страната ни да почнем да виждаме и човешки трупове, премазани от коли на хора, на които никой не обръща внимание. Или да срещаме и да се натъкваме на части от човешки тела.

Кошмарът е наблизо, не само около нас, а и в нас самите...

Добави в Svejo

Дали Ангела Меркел някога би могла да каже какви добрини за Германия са направили Хитлер и Хонекер?

Изтърканата плоча за откраднатите и погубени милиарди в процеса на приватизация е любима и на левите в Германия. В началото на приватизацията някои оценяваха стойността на държавните предприятия в бившата ГДР на 1,2 билиона (!) марки.

Дружеството Тройханд, т.е. Агенцията за приватизация се надяваше на приходи от 600 милиарда (!) марки. Но след завършване на приватизацията се оказа, че тя не само не е донесла печалба, а напротив, Тройханд е задлъжняла с 200 милиарда марки! Така че доходната приватизация е само един мит.

С малки изключения всички тези комунистически предприятия бяха фалирали и е цяло чудо, че в България в крайна сметка даже има някакви приходи от приватизацията за разлика от Германия, където продажбата на прословутата общонародна собственост доведе само до ОГРОМНИ ЗАГУБИ, които германците изплащат до ден днешен.

Един от първите председатели на Тройханд беше дори убит през 1991, вероятно от леви екстремисти, убийството не е разкрито до днес.

Българските ЕНП-политици трябва много внимателно да си мерят думите. Трудно е да си представим, че десният политик и канцлер Ангела Меркел би могла да каже какви добрини според нея е направил за Германия Ерих Хонекер.

Това би било чудовищен скандал.

ЗАБЕЛЕЖКА моя, А.Г.: Да, но ето че нашият премиер-бабаит Бойко Борисов, голям поклонник на своя шеф Тодор Живков, когато охраняваше и на когото, казват, разтривал гърба, изрече тия знаменателни думи за "няколкото Българии", които бил направил нашият простонароден комунистически диктатор. Което и показва, че нашите политици са на космически разстояния от германските най-вече в нравствено, да не говорим пък за умствено отношение.

Добави в Svejo

"Тодор Живков - титанът на изминалата епоха"

Гледайте този руски филм, в който Тодор Живков е наречен тъкмо така, "титан на изминалата епоха"; руснаците жалят така гочиво за него, щото в годините на Г.Живков България не беше независима и суверенна държава, а беше сателит на СССР, или, по-вярно казано - фактически, макар и не номинално, беше 16-та република на СССР. Тодор Живков сбъдна мечтите на Русия за това България да бъде Задунайская губерния на Руската империя, и те си обичат Тодор Живков като верен на Кремъл губернатор на Болгарската губерния. Филмът, който ви предлагам, изобилства от лъжи, лъжи от всякакъв характер, най-различни дебелоопашати комунистически лъжи; прочее, вижте сега филма, преценените сами:

Добави в Svejo

Сидеров атакува Сърбия с три автобуса пияндета за да ни върне западните покрайнини!

Невероятно, но факт: Скандал с автобуси на "Атака" на сръбската граница. Българският фюрер с голи ръце атакува Сърбия за да ни върне западните покрайнини!

Машааала, ашколсун! Бабаит от класа! Долу Сърбия! Да живей Болгария!

Сърбия е отвърнала на атаката на българския фюрер с крути мерки, за да се защити от инвазията. Очаквайте подробности! В тия дни българската история започва отново, и то най-бляскаво. Подвизите на атакуващите срещу сръбския окупантин са исполински!

Да живей Болгария! Долу Сърбия! Да се готви Турция! А пък след нея и Македония! Вперьод с оружием! Да здравствует слава!

Добави в Svejo

КОМУНИЗЪМ: прегръдката на Ада

Добави в Svejo

Страницата на Демократи за силна България във Фейсбук

Демократи за силна България

Един приятел ми изпрати новата страница на ДСБ във Фейсбук. Както разбрах, имало съществена разлика между група и страница, като последната имала редица предимства. Информираха ме за нея във връзка с лекцията на Костов в УНСС, за която стана дума вчера. А иначе ДСБ си има свой сайт, където човек също може да научава информация за позициите на тази партия. Ето какво пише на страницата на дясната партия във Фейсбук:

Целта на тази страница не е организационна и тя не е структура на партията. В нея е добре дошъл всеки, който симпатизира на ДСБ или просто проявява интерес към политиката в България.

Та няма нищо лошо човек да натисне бутона ХАРЕСВА МИ на тази страница, та да бъде информиран по-пълно. Аз лично сторих това преди две минути.

Тук искам да кажа нещо в тази връзка. Наскоро един приятел ми каза следните думи:

- Абе остави го тоя Костов и ще видиш, че ще имаш голяма полза от това. Пак си имай политически симпатии, ала не ги афиширай в блога си бе, наивнико! Като ги афишираш, по тази причина, примерно, нито една медия не ще да те покани да участваш в политическо студио и пр. Ако обаче се престориш на неутрален, веднага ще почнат да те канят. Да не говорим за това каква еуфория ще настъпи ако публично прокълнеш Костов. Тогава ще се изтрепят да те канят. Уж се смяташ за умник, а правиш такава глупост: да афишираш политическата си позиция. Майната му на Костов, себе си гледай, своя интерес недей да тъпчеш заради него.

Това ми каза тоя човек. Аз му отвърнах само, че работата не е в Костов и пр., а става дума за истината. Аз съм философ и на мен най-много ми е скъпа истината. Какво да правя като най-близо до истината в нашата политика е тъкмо Костов? И ето, заради истината си струва човек да жертва някакви временни и суетни лични ползи.

Защото истината е безценна и ползата от нея не може да се сравнява с никоя друга.

Добави в Svejo

Видеозапис на лекцията на Иван Костов пред студентите от УНСС

Може да се види и чуе тук: Смели реформи за излизане от кризата

Великобритания е флагман в икономическите идеи. Това заяви Иван Костов пред студенти от УНСС. След като в световен мащаб бяха опитани недопустими от икономическа гледна точка решения, като печатане на пари, национализация, допускане на големи дефицити и т.н., сега Дейвид Камеран прилага класическото и вярното според мен решение - реформи.

България има нужда от смели реформи, за да излезе от кризата. България е правила такива важни скокове в своето развитие, вярвам, че можем да го направим и сега, завърши Костов.

Добави в Svejo

Милиардите на търчи-лъжльото Бойко Борисов

Из: Общодържавната и общонародна глупост

Автор: Иво Беров

... А какво би станало със същата тази глупост, ако я каже не кой да е премиер на България (защото за България иде реч), а Бойко Борисов? Ами тогава глупостта тутакси ще се превърне в дълбока мъдрост. В неоспорима истина. В необоримо доказателство. В убедителен довод. В прозрение.

В този смисъл премиерът на Република България Бойко Борисов произнесе тази седмица една дълбока мъдрост. Една неоспорима истина. Едно необоримо доказателство. Един убедителен довод. Каза едно прозрение. Ето го:

Държава, която има около 33-34 млрд., когато е започнала приватизацията… Това, че в касата на държавата от приватизацията е влязъл милиард и половина-два или три, а другите са откраднати или погубени – за това не е виновен той (Тодор Живков, б.а.). Единственото, което съм казал, е, че когато приватизираш „Балкан” – ами вижте как е работил „Балкан” при него (при Тодор Живков, б.а.) и как е работил при Костов – трябва да отчиташ и доброто направено (от Тодор Живков, б.а.).

Тъй рече Бойко. Това каза министър-председателят на България господин Бойко Борисов пред една телевизия.

А тия 33–34 милиарда активи за приватизиране пръв ги раздуха тъкмо прокурорът Филчев, който може би вероятно не е съвсем луд, макар че и обратното не е съвсем. Спомена ги тия милиарди Филчев, когато започна да преследва Костов. И доста дълго време говореше Филчев за тия откраднати или погубени милиарди. А преди Филчев същите тия милиарди ги споменаваха комунистите. Ама не бившите комунисти, които станаха социалисти, а бившите комунисти, които си останаха комунисти. Ония на Владимир Спасов. Като довод и доказателство за това, че Тодор Живков е построил еди-колко си Българии.

С едно уточнение. Филчев говореше за 28-30 милиарда. А пък сегашният премиер на България просто донади отнякъде 4-5 милиарда. Че колко му е да ги донади при онова ми ти негово могъщество. И след милиардите на Филчев, който не е съвсем знае се какво, и след милиардите, донадени от премиера, българските медии (ама няма ли барем едно от тия момиченца и момченца, дето говорят с Бойко по телевизора, да отбира малко поне от това, което се е случило и се случва в страната, да поназнайва малко барем – не, не от икономика, а от просто събиране и изваждане), та раздухаха така нашите прокопсали медии въпиющата глупост, измислена от комунистите на Спасов, че стана общодържавна и общонародна истина.

Макар че... Макар че според един протокол, подписан от Световната банка и Жан Виденов, очакваните пари от приватизация са били ни повече, ни по малко от (и тук прокурорите, премиерите, медиите и останалите умници би трябвало да внимават и да записват)… цифром 580 000 000, словом – петстотин и осемдесет милиона долара.

За тези, които не са разбрали за какво иде реч и които не са успели да си запишат, нека повторим. Според протокола, подписан от Световната банка и някогашния социалистически премиер на България Жан Виденов, очакваните пари от приватизация са били: цифром 580 000 000, словом - петстотин и осемдесет милиона долара.

Да се надяваме, че сегашният български премиер ще отдели от скъпоценното си време, посветено на рязане на ленти, за да запише тази цифра. И да извади от 34 милиарда 580 милиона, за да види каква грешка е направил (или по-точно не да види каква грешка е направил, а кои точно цифри са направили грешката да не се не съобразят с изказването му)...

... При 30 милиарда активи печалбата на България би трябвало да е три милиарда. Каква е печалбата на българската икономика през 89–а година при падането на Живков? А-а-а, грешите! Грешите, уважаеми премиери и журналисти! Печалбата не е нулева. Тя е минус. Няма печалба. И няма печалба не от 1989 година, а от 1983 година, когато България започва да задлъжнява. Няма печалба, има загуба. И България дължи най-малко десет милиарда долара. …

Добре де, всички тия активи, пасиви, милиарди и милиони са нещо непосилно, или да го кажем иначе - недостойно за величието и размаха на българските премиери (или за най-могъщите от тях) и за българските журналисти (или за най-изявените от тях). Ама аланкоолу, както викат турците, или пийпъл, както викат американците, или „абре, хора”, както викаме по нашенски, толкова ли не можете да се договедите, че ако бай ви Тошо имаше 30 милиарда активи, никога нямаше да падне от власт. И досега щеше да си царува като Фидел Кастро и да се хили от екраните като Слави Тр.

А за „Балкан”, предприятието, чиито загуби си проличаха още през 1993 година, който беше включен в списъка за ликвидация на Жан Виденов? Хора, пийпъл, не допущайте личната глупост да се превърне в общодържавна и общонародна.

Послепис: тъкмо свърших това писание, когато бойко изтърси локума за двата милиарди и половина доход от Южен поток!

Добави в Svejo

Новодворская протестира срещу това, че българския премиер подари на руския диктатор куче

Добави в Svejo

Белене не следва да се изгражда при никакви обстоятелства

В случая водещи трябва да се политическите и геостратегическите моменти: дори проектът да беше икономически суперизгоден, България по никакъв начин на бива да увеличава своята зависимост от Русия и затова Белене не следва да се изгражда при никакви обстоятелства.

Между другото „аварията” в Чернобил беше инсценирана от КГБ, защото цената на нефта беше паднала значително. Целта беше Западът да се откаже от развитието на атомната енергия, за да стане по-зависим от руски нефт и газ.

На същата цел служат и екологичните движения и Зелените партии, които са пета колона на Москва, както и създаденият и поддържан от КГБ мит за „глобалното затопляне”. Задачата им е да спъват и ограничават равитието на пазарната икономика.

Имам също така големи съмнения, че аварията на нефтената платформа в Мексиканския залив и последващият разлив не бяха случайни. Спецназ на ГРУ има хора и миниподводници, подготвени за подобни саботажи, но и нарочно обучени делфини.

Целта беше да се вдигне цената на нефта, което пак е от полза за Русия.

Автор: Анонимен

Добави в Svejo

Тодор Живков и комунистическата олигархия

По повод на публикацията Образци на политическата психопатология: „За мен другарят Т.Живков бе човек, който обичаше България!“ получих следния изразителен коментар, есенцията на който е че Тодор Живков цели 30 години бил спирал раждането на комунистическата олигархия; ето, прочетете сами целия коментар:

Ангеле, приятелю, на тази страница може много да философстваме за личността на "ТАТО", но проблемът през това половин столетие от нашата 13 вековна история не беше той. Безкрайно те уважавам, но ти имаш едно десетилетие по-малък житейски път в обществото, а това хич не е малко.

Моята съдба е интересна и за мен самия. Роден и израснал под „антените“ на Радио София (Вакарелската радио станция) с кръщелница самата Цола Драгойчева с прекрасното „патриотично“ име Димитър Благоев (дядото) имах честа да съм зад кадъра, зад микрофона през целите тези четири десетилетия. “Национални“ обекти като Партийния им дом, Народния театър, Софийската народна опера, НДК, НДК-Варна, Скаптопарата в Бургас, до „кабинета“ на Първия ми донесоха колкото уважение, толкова и унижение, както и купища болести. Гениалното им беше че ме възнаградиха с „40 Години Социалистическа България“. Само че и аз като теб се питах къде го този социализъм?

А пък ТЕ се питаха защо този не влиза в БКП-то? Ами просто е обяснението: на фона на тези похвали им наричах партията „кофа за боклук“. Вярно, приятелчетата он ДС-то „дишаха в гърба ми", но бяха дотук. Не беше маловажно „секретарката“ на Първия да ти е правила кафенцето и тези момчета от научното „разузнаване“ да те молят да им сътвориш нещичко, я за виличката, я за апартамента им.

На фона на това мое „филосостване“ от житейския ми опит съм го казвал хиляди пъти Живков (мир над праха му) послуша съвета на своя кумир ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (лично съм го чул при реставрацията на аудиозаписа в Радио София), даден на VІІ-мия им конгрес (БКП) и опази своето управление от зараждащата се „червена буржоазия“ по света. Днес, след като вече изчерпа своите сили за борба с тази пасмина от крадци и мошенници, наследницата на БКП, като партия въобще ако може да се каже, че е такава също превърна своята върхушка в „червена олигархия“.

Поради това, Ангеле, този пролетариат, натъпкан в панелките от „социализъма“, наричан днес гласоподавател жалее и тъгува по „живковизма“. Аз лично не съм се срещал със самия Живков, защото бях и съм обикновен човек, но съм имал по техническо същество допир и работа с неговата политическа олигархия. За късмет те разбираха от философстване в лоното на „комунизма“ и дребните изгоди от това политическо ратайство, но не и от техника. Не ги разбирах, но ги оправдавах че само така можеха да изучат, нахранят и облекат своето семейно обкръжение, без много труд и напрежение.

Докато при нас, Ангеле, нещата бяха или ще съществува този „национален“ обект или нас няма да ни има от глад и мизерия. Така че оспорвана личност е не самия Живков, а системата, наричана дълго време „социалистическа“. Но къде беше тя всъщност?

Днес отново и отново се лутаме две десетилетия в заблуждение, че правим нов обществен ред наречен "Демокрация". Хубаво казваше покойния д-р Дертлиев: трябваше ново ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ с нова Конституция и ред. Но с кого да го правим това Събрание? Със стари политически гноми това няма да има ефект. Е, изпитахме го на гърба си и отново и отново Живков ни е отговорен!

Понеже философствуваме днес тук ще кажа за последно: енергийните и суровинните ни ресурси са на изчерпване, независимо как са постигани високите им показатели до сега, а това срива общественото ни единомислие до личния егоизъм за оцеляване. Това е което Живков успяваше три десетилетия да потулва и да озаптява разпасаните си другари във властта!

Написа: Банския зет

Добави в Svejo

Сиамските близнаци Гоце и Бойко

Радан Кънев, политик от ДСБ и блогър, е написал и публикувал във в-к СЕДЕМ статия под заглавие Без Живков в ЕНП, а днес в блога си е написал нов коментар по същата тема под заглавие Изборът, който не направихме: Социализъм или... Сигурност?. Два момента ми се виждат особено добри в двете статии, препубликувам ги тук, за да могат с тях да се запознаят и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

... И ако кризата се задълбочава с всички рискове да се превърне в десетилетна депресия (на прост език - влачене по корем по стопанското дъно), то не е просто защото Борисов не проведе реформи. Нека бъдем честни - ние знаехме, че той няма компетентността за реформи. Разбрахме бързо, че няма и смелостта. А без смелост и компетентност няма и реформи.

Но Борисов не можа да осигури най-важното, за което беше избран - сигурност и справедливост за гражданите, отговорност в управлението. Не можа да го направи и няма да успее. Няма да успее и Първанов. Защото те жалят по Живковите времена. Техните представи за ред, сигурност и справедливост не са модерни, не са европейски. Те са наследени от Живков. В това отношение ГЕРБ с БСП и с Първанов не са конкуренти - съмишленици са. Политическата мисъл на ГЕРБ е формирана в Симеоново, а "алтернативата" на Гоце - в АОНСУ.

Те не могат да изведат страната от кризата, защото не могат да дадат свобода и правна рамка за самостоятелност и инициатива на предприемачите, условия за честна конкуренция и развитие на творчеството и таланта на отделните хора. Те оплаквачките на Живков - не разсъждават така. Те бленуват комини и газопроводи, милиарди заеми, държавно дирижирани "приоритети", в които да загробват парите ни, милиарди кражби от управлението на тези проекти.

И тук е предизвикателството пред десницата. Да даде нов, модерен смисъл на тези понятия - сигурност, справедливост, отговорност. Да убедим активните хора, работещите, рискуващите, че е възможно в България да има честен пазар и ясни правила, свободна конкуренция, в която си струва да рискуваш, да започнеш втора работа, да откриеш трета фирма, да наемеш нов работник. Че няма вечно над главите има да се плете мрежата от братовчедски кадесарски връзки, наследени още от времето (да, непрежалимото време на Живков...), когато областният партиен секретар беше главатар на всички "стопански ръководители", кметове, прокурори, съдии, милиционери.

Това дотук е взето от първата статия, а ето най-интересният момент в днешния коментар на политика, блогъра и адвоката Радан Кънев:

След провеждане на тези (примерно) 9-10 стъпки по изземване на имота, инвентара и спестяванията на гражданите, комунистите окрадоха парите от банките, предизвикаха две вълни на хиперинфлация и зарязаха българите:

- Без собственост
- Без земя и традиции в земеделието
- Без добитък
- Без магазини и работилници
- Без спестявания
- Без пенсионен фонд
- С рухнали индустриални предприятия
- С милиарди долари дълг
- С... лихвоточки вместо пари.

Това днес наричаме... сигурност.

Моя милост като прочете двата текста счете за нужно да поздрави автора за верните мисли и констатации, които е имал смелостта, проницателността и достойнството да изрече и напише; сторих това ето с тия думи:

Поздравления за така точния анализ, към който не може да се прибави почти нищо! Похвално е, че се е осъзнало дълбокото родство между милиционеро-популистичния и ченгесаро-олигархичен носталгизъм към "непрежалимите времена на комунизма", които в лицето на Бойко Борисов и Гоце Първанов намериха своята най-изразителна персонификация и въплъщение.

Преди десетина години големи слоеве на българското общество сякаш се вцепениха от страх и трепет пред необозримите хоризонти на свободата, които се разкриха в резултат на смелите реформи на правителството на СДС и на Иван Костов - и изтръпнаха от предчувствието за нейните тежести, предизвикателства, коварства и отговорности.

Тогава тия настроения бяха използвани от стратезите на ДС-КГБ, които домъкнаха мадридския измамник Симеон, в чието лице овладяната от носталгия по блажените тодорживкови времена природопопулация намери своя нов кумир и вдъхновител. Тоя екстаз на най-пошло умиление по ленивото време на безотговорност, свързвано с епохата на бай Тодор Живков, неизбежно доведе до това, че на вълната на социалисто-комунистическия популизъм-носталгизъм се качи друго едно ченге от ДС, именно хероя от Сирищник.

Симбиозата на толкова популистичния патернализъм със социалисто-комунистическия носталгизъм успя да надмогне разочарованията от краха на всички надежди на наивните "народни маси" при провала на Симеон - и в резултат през 2005 година се роди уродливото чудовище, наречено тристранна коалиция, която справедливо заслужи прозвището "разбойническа".

Но тия мнозинствено-народни чувства и копнежи по времето, белязано от макар несвободната, ала за сметка на това така измамна сигурност на пълната безотговорност на социалисто-комунистическия "рай" създаде предпоставки да се роди съвсем уродливата и хипертрофирана надежда, че исполин като Бойко Борисов ще може да впрегне мощта на държавата, та комуноидната общност да изживее още един "триумф", подобен на байтодорживковия.

Ала действителността и животът бързо попариха надеждите и съкрушиха идилични видения - понеже наистина животът не се подчинява на ефимерните копнежи на носталгиците, а си има своя желязна логика, нарушаването на която пък си има огромна цена, плащаща се даже с лихвите.

В тия условия "алтернативата" на абсурдно-парадоксалния и съвсем неадекватен на времето ни комунистическо-ченгесарски носталгик Гоце Първанов може да бъде една-единствена: путински тип авторитаризъм, съчетан с популистично бойкоборисовско перчене и лъготене.

В тази ситуация ми се струва, че в близките месеци ще се разиграе медиен циркаджийско-фокуснически фарс за насаждане в съзнанията на усещането за някаква уж "принципна несъвместимост" между умилителната гоцевска носталгия по путинския тип авторитаризъм и бойкоборисовската популистична бабаитщина, та наивният електорат да се разцепи в чувствата и симпатиите си, но за сметка на това пък да бъде за пореден път излъган, а също и не бъде допуснато да се разбуди от вцепенението си. А пък в есента на следващата година, т.е. след президентските избори - убеден съм на 100% в това! - Бойко Борисов и Гоце Първанов, сито охранени от "народната любов" като гергьовденските кърлежи с овча кръв, ще плеснат с ръце и ще се прегърнат - с оглед на това да царуват ако не вечно (както става в Русия с тържествуващия авторитарен путинизъм), то поне два-три мандатеца.

Разбира се, битката на автентичната десница за разбиване на тия угочавеско-путински кроежи на Гоце и Бойко ще бъде много тежка, понеже тия двамата другари (те наистина са свързани кръвно и генетично като сиамски близнаци - и това скоро ще се разбере от всички!) притежават пълния медиен ресурс и монопол за осигуряване на игричките си.

Но най-големият съюзник на десницата в това отношение, както и друг път съм отбелязвал, е самият живот, сиреч, желязната логика на икономическите и пазарните закони - и законите на развитието на самата действителност. Този фактор пък е фатален за ония, които като Гоце и Бойко (и цялата ченгесарско-кагебистка измет, стояща зад тях) си позволяват лукса така волунтаристично да нарушават логиката и законите на самия живот.

Цялата работа значи е да се открие как да стане така, че мнозинството от нацията да отрезвее по-скоро и с по-малко загуби и разпиляване на сили, а също така и по-безболезнено да се освободи от илюзиите си, та да се примири най-сетне с предизвикателствата на човешката свобода, разкриваща всички хоризонти. И явяваща се главен фактор за просперитета на индивидите, общностите и нациите.

Разпространението на съзнанието за предимствата на свободния и инициативен живот у все по-широки слоеве е онази психологическа, мирогледна, ценностна и нравствена предпоставка, която ще се превърне в един момент в главен социален фактор за окончателно погребване на популистично-социалистическите илюзии, които като като воденичен камък на шията дърпат цялата нация към провала и бедността.

Добави в Svejo

Нещо се случи, или в прегръдката на "Параграф 22"

"НЕЩО СЕ СЛУЧИ" ИЛИ В ПРЕГРЪДКАТА НА "ПАРАГРАФ 22" - ПОСЛЕДЕН ЩРИХ ОТ "ПРЕЛЕСТНАТА", МИЛА, РОДНА ШКОЛСКА КАРТИНКА

"Който загуби смисъла на думите, той загубва и свободата си." (Конфуций - V в.пр.Хр.)

Навън е прекрасен ноемврийски ден, от много години насам истинска есен. Ден, който Бог е подарил на философите - за размисъл и равносметка. Падат последните листи от дърветата, земята е изцяло оцветена в жълто. Всеки падащ лист напомня отминъл ден от личния ти календар: "Ей, ти, последният жълтурко, не беше ли петнадесети юни, вторник, на тази година?". "Да, аз съм, отивам си сега, за да се върна напролет, светло зелен!"...

Петнадесети юни тази година също беше чудесен ден, седмица преди истинското лято да встъпи в астрономическите си права. Но беше изпреварил законния си родител, та се оказа по-горещ и от августовска жега. В късния следобяд на предния ден, понеделник, предпоследният учебен ден за средния курс бях предал поредните си обяснителни бележки, шести за последните пет години и очаквах с тягостно настроение поредната интервенция на директора. Седмица преди това един от охранителите, който впоследствие бе съкратен, защото охраната на училището бе поета от друга фирма, ме бе предупредил: "Следят, слухтят, ще резнат главата на някого!". Е, при този раздут щат, в който ръководният екип (директор и четирима помощника, администрация, седем служителки, плюс четирима педагогически съветници, обслужващ персонал двадесет и нагори човека), все някой трябваше да си ходи - я "законно", я доброволно, я доброзорно. На мен ми бяха вдигнали мерника от преди пет години (да не мислите, че тук ви гледат някакви си скапани членове от Кодекса на труда, като този, кой беше, май 328, с някакви си алинеи там), този път отърване нямаше, начинът и методите бяха отиграни. ОСТАВАШЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО! И ТО НЕ ЗАКЪСНЯ!

В свойнствените, шлифовани в комсомолската кадрова лаборатория методи: интриги, клевети,доноси, облечени в административно - делови стил. Първо - обяснителни бележки, които никой не взема под внимание (нали си спомняте онзи герой от "Параграф22": "Ще влизате в кабинета ми когато ме няма!") и после еднолично решение на директора, поредното дисциплинарно наказание. Но стига публицистични отклонения! Тягостно ми беше на душата, защото очакването, макар и да знаех предварително какво предстоеше да се случи, бе мъчително. Два пъти излизах от библиотеката за да видя дали Шефът е дошъл на работа. Нямаше го, обикновено идва малко преди обяд. Разбираемо, все пак е натоварен човек, много ангажименти, пък и виден, посинял от демократизъм общественик, то само училището му е на главата.

Към единадесет и половина в билиотеката влезе А..... от шести клас, редовен читател, заедно с две приятелчета, не от редовните посетители, и ме помолиха да ги оставя за половин-един час в библиотеката, да се почерпят със сладки и кола за края на учебната година, защото не искали да бъдат със съучениците си, заради класната си. Оставих ги в библиотеката, пуснах им патриотична музика от CD "Де е България", а аз си останах изцяло потопен в несветлото корито на мислите си...

Времето неусетно се изнизваше. Когато погледнах стенния часовник, стрелките сочеха тринадесет часа без петнадесет минути. Помолих А.... и приятелите му да си тръгнат защото исках да изляза навън, да поема глътка юнски въздух, да се освободя от училищната задуха. Тръгнаха си като ми оставиха една едва начената кутия шоколадови бисквити, за да се почерпя и аз. Просто нямаше как да им откажа. Пази детето в себе си, за да си жизнен в този гаден, днешен наш живот! Взех кутията със себе си за да почерпя приятелите си от отсрещното кафе-бар, което е всекидневната ми обедно-делнична спирка, където на чаша кафе и сок бягам от училищния маразъм.

Почерпих приятелите си с останалите бисквити, викнах им по едно..., поръчах традиционните си кафе и сок и седнах на ъгловия диван в дъното на заведението, защото не се чувствах добре. "Ей, даскале, черпиш за последния учебен ден, а бягаш от нас!" Бях извадил цигара, дотогава пушех по пет цигари на ден, такава мярка си бях наложил и от този момент ми се губят няколко часа от деня. Помня че се надигнах от някакво подвижно легло, бърках в десния джоб на панталона си, а пред очите ми се мержелеше лицето на единствения ми приятел от ръководството на училището, моят състудент и доскорошен помощник-директор, но изпратен в девета глуха, преназначен за педагогически съветник за да освободи мястото за поредния нечий избраник, за поредния свой...

После чувах как подскачат и ръмжат някакви колела, после някой се надвеси над мен, виждах легла и някакви хора по тях и... се събудих в Спешното отделение на Многопрофилната болница, после Четвърто Мъжко отделение на Нервнохирургическия блок, системите, вечерта отново дойде Здравко, който също щеше да се пенсионира след края на лятната ваканция... После: седмица с хапчета, изследвания, лечение в домашни условия, поредната ехикриза и неизбежните контролни прегледи...

И напълно очакваната заповед за дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", "изготвена" на 15.VІ. (по кое време?), връчена ми на 27.VІІ. т.г. (от 20.същия месец се върнах на работа, а г-н Директорът бе в платен отпуск.)

Ангеле, прости ми, че не искам да я цитирам цялата, ти я имаш при теб, но ще се задоволя да упомена мотивите: виновно нарушение на трудовата дисциплина - системни закъснения за работа, с което се възпрепятства работата на ученици и учители, неприличен външен вид и... Само едно уточнение, в уведомителното писмо за обяснителни бележки са визирани датите (3 и 4 VІ.) и времето на закъсненията, но ако г-н Директора си беше направил труда да види работното време, пък и графика на заетост в билиотеката, но хайде да приемем, че наказанието е просто "ПАРАГРАФ22", още повече, че адресатът на заповедта е г-жа Атанас Маринов Атанасов, а е и без мокър печат. ЕЙ, ГОСПОДА АДМИНИСТРАТОРИ, ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪМ СИ СМЕНИЛ ПОЛА, НИТО ПЪК ИМАМ ПОДОБЕН МЕРАК, НЕ МИ ВМЕНЯВАЙТЕ ТАКИВА ГЛАМАВЩИНИ!

Това е положението, Ангеле. С този материал (жанрово неопределен защото е откъс от художествена творба) приключвам нашия домашен спор. А с "Училището - начин на употреба или "горящи въгленчета" от портрета на един Не(достоен) българин" и художествено-документалната повест "Решетката", към която проявяват интерес издатели извън България.

Но живот и здраве да е! На такива като на с с тебе не ни са потребни уютни кабинети, не ни ходят някак си лъскави служебни и лични возила, не ни са нужжни просторни апартаменти на пъпа на града. Я, подобно на капитан Йосарян да се опитваме да върнем значението на думите, поизгубили смисъла си в безсмислието на войната (ПРЕХОДА), та белким най-после се пръкне... гражданското общество.

14-20.ХІ.2010 год.

Атанас Ганчев

П.П. От публикувания ми научен доклад "Демографията - от подема през застоя до днешния срив - щрих от историята на едно училище", виж и в. "ГРАЖДАНИНЪ", бр.15/1.VІІ.т.г, в линия под него е отбелязано и времето, през което е изготвен 02-08.VІ.2010 год., времето което е визирано в уведомителното писмо за обяснителни бележки. Може би за това, че съм молен от лелите да си ходя, много след приключване на работното ми време, ме наказвате, г-н Д иректор! Всичко бих Ви простил, г-н Ганчев, но това че ме изтъргувахте, никога!

Добави в Svejo

Злочестините на антинатовеца Гоце Първанов

Имам предвид злочестините на антинатовеца Гоце Първанов на срещите на върха на НАТО, където по жестоката ирония на историята тъкмо нему се налага да представя натовска България! По-зла участ едва ли може да се намери за него: комунист даже в червата си, твърд антинатовец, убеден противник на "американския империализъм", пръв приятел на другаря Путин, именно нему гадната история отреди тази непоносима гавра - да седи в обкръжението на империалистите и да се преструва, че не му иска до един да ги разстреля със своята позлатена империалистическа карабина, струваща цели 50 000 евро!

Питам се: как ли издържа гоцевото кървавоалено сърце на тия кошмарни мъчения?! Питам се, и ето какво открих.

Единственото, което спасява гоцевото сърце от разрив е това, че той там, на срещите на върха на президентите на класовия враг стои с убеждението, че е таен боен другар и шпионин на КГБ, изпратен там с тайна мисия в стана на самия враг! Ето това шпионско съзнание, по думите на философа Мамардашвили, спасява другаря Гоце - иначе той отдавна да се беше самоубил, понеже не би могъл да понесе издевателството на империалистите над светлата му комунистическа същина.

Това е моето обяснение. Агент Гоце там шпионира, прави туй, дето цял живот го е правил: пише доноси, адресирани до неговия сърдечен приятел и пръв боен другар, именно таваришч Путин. Този смисъл спасява наш Гоце от танталовите и сизифовите мъки, които така справедливата история му отреди. И Гоце пие тази горчива чаша така стоически, че направо заслужава да бъде награден с орден "Ленин" от ръката на самия таваришч Путин.

Дерзай, Гоце, отмъщавай си на гадната история, що се погаври така с тебе! Вперед с КГБ - к окончателную победу над миравога империализма!

Добави в Svejo

Не искаме Чернобил в Белене!

Много добра статия е излезнала на Института Югоизточна Европа - Проектът "Белене" - Анализ и оценка. Те казват много простичко: "От гледна точка на сигурността Белене е мъчно защитим проект, понеже крие опасност за здравето и живота на народа... Проектът в този му вид изглежда финансово неизгоден за българската държава... Проектът е неизгоден от икономическа гледна точка...".

Прочетете цялата статия.

След като прочетете тази статия, който милее за България, за децата си и тяхното бъдеще и който желае, присъединете се към групата НЕ ИСКАМЕ ЧЕРНОБИЛ в БЕЛЕНЕ! ИСКАМЕ АЛТЕРНАТИВИ!


Автор: Лила Кара

Добави в Svejo

Путин трябва да си иде!

Добави в Svejo

Къртиците на прехода: Филчев, Трактора и...

Едвин Сугарев е написал твърде интересна поредица от статии под заглавието Уродливите къртици на българския преход – статия първа, статия втора и статия трета. Човек, който се интересува от истината за случващото се в България трябва непременно и най-внимателно да прочете тия статии. В тях има факти, от които човек може да изтръпне. За да пробудя интереса ви към тях публикувам тук избрани от мен откъси на най-значими по моя преценка моменти и от трите статии:

Един призрак броди из българските медии, една сянка от миналото – бившият главен прокурор Никола Филчев. Влачи се от телевизия в телевизия, пъпли по вестникарските колони: обяснява, проклина, лъже и маже, сочи Всевишния. Причината: вътрешният министър Цветанов обяви (през устата на Юрген Рот), че Филчев е отговорен за две убийства – на прокурора Николай Колев и на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Това предизвика неговото хождения по медиите, в които бившия главен прокурор все по-напоително и все по-параноично обговаря собствената си невинност...

А иначе за бившия главен прокурор – или добро, или нищо, както и се полага на политическите покойници. Премиерът Бойко Борисов например си спомни колко добре са си работели двамата и как Филчев има основна заслуга за успеха на неговите акции като главен секретар на МВР. Споменава и как бившия главен прокурор му наредил за три дни да арестува всички престъпници в България – и как той за тези три дни наводнил арестите с три хиляди арестанти. Това, което забравя да спомене е, че тази заповед беше всъщност наказателна акция и гавра с неговото достойнство, че въпросните арестанти не останаха в арестите, а бяха пуснати да си вървят по живо и по здраво – и че в един от случаите се стигна до истиско сражение с един единствен човек, когото героичните барети убиха с минометен обстрел.

... Но българският премиер си спомня и още нещо – че са били засечени разговори между три клетъчни телефони в момента и на мястото на убийството. Да, вярно е – и това са разговорите между бившата барета Гълъбин Георгиев – физическият убиец на Николай Колев, и две други бивши барети, които са му осигурявали логистична подкрепа – сиреч, наблюдавайки дни наред дома на прокурора, са дебнели благоприятният момент за убийството му. Остава само премиерът да отговори на простичкия въпрос – като са засечени такива разговори, защо нищо не е направено по тях? Защо разследването автоматично е изключило най-вероятната версия – че поръчител на това убийство е този, който има най-голям интерес от това Николай Колев да онемее завинаги? Защо делото – по времето, в което той е главен секретар на МВР, е било поставено “на трупчета” – и по него практически не се е работело? Или и това се е дължало на добрата му работа с г-н Филчев?...

... Според мен проблемът е много по-дълбок, и е далеч отвъд някаква персонална власт. Казусът Алексей Петров и казусът Никола Филчев маркират свързващото звено между държавата и мафията. Те маркират и самия статус на фасадната демокрация, при която държавните институции са с маскировъчна функция – зад която се крие тайната власт, реализирана от кукловодите на прехода и техните изпълнители – бивши кадри на ДС, еволюирали ту като ключови фигури от подземния свят, ту като политически или административен елит, ту като произведена от школата в Симеоново магистратура.



Именно за тази тайна власт става дума – за нейното оцеляване при всяко управление, за нейните методи и манипулации. Става дума за политиката на обезсърчаване и обезмозъчаване на българското общество, за недопускането на възможността българинът да еволюира от поданик в гражданин, за съзнателното прогонване на всичко младо и читаво по тези земи – за да останат само тези, които могат да бъдат манипулирани и които се поддават на обяздване. Става дума за проекта Луканов, за неговия финален етап през банковата криза, за рестврацията на неговите изходни позиции чрез управлението на Симеон Секскобруггатски, за неговото повторно укрепване по времето тройната коалиция и за неговата обновена и софистицирана версия, току-що анонсирана под името АБВ. За това става дума.

Става дума за това как функционира една държава, впримчена в мрежата на мафиотски и полу-мафиотски структури – и раздвоила своето битие между бутафорната демокрация и реалната плутокрация. Това е глобална матрица от мащаб, който не може да се обхване само с един поглед. Трябва да се тръгне от малкото –от един само сегмент, който обаче е способен да покаже връзките и принципите на взаимодействие. От един пример – но достатъчно емблематичен такъв.

Продължавам да смятам, че казусът с Филчев и Алексей Петров е такъв пример. Те са уродливите къртици на българския преход – онези скрити под повърхността обитатели на мрака, които се хранят с корените на нашето общо бъдеще. И затова ще го извадя на повърхността – колкото и на някой да не му се иска да “претоплям манджата”. Защото не за манджа става дума тук – а за проснати на тротоара трупове, за гадни изнудвания, за прекършени човешки съдби, за реална работа срещу националните ни интереси – и в полза на чужди такива. А това е нещо, което човек просто не може да отмине ей така – защото му било минало времето...

Когато се коментира гибелта на прокурора от ВКП Николай Колев, трябва да се има предвид предисторията на неговите отношения с бившия главен прокурор Никола Филчев. Убийството е крайната мярка – предприета, когато всички други възможности да бъде отстранен и дискредитиран Колев са изчерпани.

Първоначално двамата са в близки отношения – което много ясно личи по начина, по който Филчев го защитава при поисканато от Нели Куцкова дисциплинарно наказание – за недопустимия натиск, упражнен върху Варненския апелативен прокурор Васил Миков. Именно този случай – при решение на ВСС за дисциплинарно отстраняване на Николай Колев от всякакви контролни функции, става повод Никола Филчев да активизира цялото си парламентарно лоби, за да бъде гласуван прословутият закон “Анти-Куцкова”. Дребната подробност е, че в този случай Колев действа не по своя воля, а по заповед на главния прокурор.

Играта обаче загрубява – когато Филчев се опитва да му наложи не да “притиска”, а направо да убие Васил Миков. На възражението как така да го убиват човека, който има жена и деца, леденият отговор на Филчев е – и какво от това. Колев не изпълнява поръчението и с това идиличните отношения помежду им започват да се разпадат.

Междувременно – в следствие на драматичен и перманентен начин от страна на Филчев и близките до него Спартак Дочев и Цеко Йорданов, на 24 април 2000 г. се самоубива прокурорът от ВКП Николай Джамбов. Оставената от него предсмъртна записка гласи: “Ако главният прокурор има съвест, трябва да подаде оставка.” Джамбов е сред малцината, които в този ранен период се осмеляват публично да протестират срещу произвола в прокуратурата – и е първият, но не и последният, който заплаща за това с живота си.

Другият момент, който вероятно е тласнал Николай Колев към решението да се противопостави на Филчев, е убийството на Надежда Георгиева. На 7 март 2000 г. Димитрина Тодорова Калайджиева, която известно време е била секретарка на Николай Колев, и нейният съпруг Пламен Димитров Калайджиев са извикани на разпит като свидетели по делото за убийството на Надежда Георгиева.

Обстоятелствата по разпита са описани в жалба на Димитрина Калайджиева до тогавашния шеф на отдел “Следствен” към Върховна касационна прокуратура Павел Павлов. Посочва се, че тя и съпругът й са разпитвани повече от 18 часа без адвокат, като върху нея е упражнен драстичен натиск да признае, че тя е убила Надежда Георгиева. Натискът е предизвикан от добросъвестно дадените показания за факти от живота на убитата, за участието й в незаконното прехвърляне на наследството на Андрей Янев (син на Роза Георгиева) на трето лице, за близките й връзки с главния прокурор Никола Филчев и други висши магистрати, за правените от нея тайни записи на разговори с тях, свързани с даване на пари при очевидно корупционни цели, за конкретни случаи, при които Никола Филчев е получавал крупни суми от убитата...

... Странните обстоятелства, свързани с това убийство – и начинът, по който стартира разследването по него, със сигурност са смутили Николай Колев, за когото не са били тайна нито интимните отношения на покойната с главния прокурор, нито пък нейните функции като посредник между прокуратурата и организираната престъпност – които тя е изпълнявала в качеството си на служител на Алексей Петров. Но последният фактор за изострянето на конфликта помежду им стимулира не него, а Филчев да предприеме конкретни действия по отстраняването на Колев. Това е случаят с Ангел Филчев, брат на главния прокурор и организатор на контрабанден канал за износ на антични ценности, за чиито дела се появява информация първо в “Новинар”, а след това и в “Дневник”...

... За разлика от “Новинар”, “Дневник” не се отказва и паралелно с “Капитал” провежда цялостно разследване по този казус и доказва както контрабандната дейност на брата на главния прокурор, така и очевидната намеса на Никола Филчев за освобождаването му и снемането на обвиненията срещу него. В хода на тези публикации се стига и до силови акции – например колата на Момчил Милев, репортера, който тогава пряко се занимава с деянията Филчеви, е запалена.

При формирането на този прокурорски “щаб” обаче Николай Колев отказва да участва. Само ден след този му отказ следва и първата акция за отстраняването му – на 10 януари 2001 г. е пенсиониран, въпреки че е само на 51 години и никога не е изявявал такова желания. За целта главният прокурор лансира пред ВСС брадатата лъжа, че Колев бил уморен и сам бил поискал да бъде пенсиониран. Решението е обжалвано от Николай Колев пред ВАС и отменено.

С този акт започва войната между двамата, която ще продължи до смъртта на Николай Колев. На 5 март той дава скандално интервю в електронното издание “Медиапул”, в което за пръв път се посочва, че главният прокурор има сериозни психически отклонения – и директно се посочва натискът, упражняван върху магистрати, издатели и политици. Два дни по-късно е подведен под отговорност под отговорност за незаконно притежаване на оръжие. Обвинението е за намерените в служебната му каса два пистолета и една граната. Според неговата версия единият пистолет е служебен, а другите две оръжия са иззети по дела, по които се издирват обвиняемите...

... Активното мероприятие с ДОР “Комбинатор” стартира след интервюто на Николай Колев в “Медиапул” – и вероятно във връзка с писмото да тогавашния президент Петър Стоянов от 3 април 2001 г., в което се посочва, че “психическото заболяване на главния прокурор представлява сериозна обществена опасност”. Тъй или иначе – по искане на Филчев майор Николай Начев спретва необходимия компромат, като привиква на разговор свое доверено лице (което в записите от този разговор фигурира под името “Сестрата” – от което може да се предположи, че става дума за агент на НСС със съответното кодово наименование, тъй като при разговор с неангажиран със службите доброволен заявител в такива записи се посочва неговото реално име)...

... Тези показания са открай докрай лъжи. Но лъжи с много характерна окраска: в тях се преплитат интересите на двама човека: на Никола Филчев и на Алексей Петров. При това твърденията са стратегически прицелени към това да засегнат и фигури, свързани с второто активно мероприятие, подготвяно срещу Николай Колев – опитът да го обвинят в помагачество при убийството на Надежда Георгиева.

В този донос например се твърди, че прокурорът Николай Колев “участва в международни контрабандни канали за внос, износ и разпространение на оръжие, наркотични и психотропни вещества”. Доказателства за това няма. Но пък се посочва кои са неговите съучастници...

Дотук с привеждането на откъсите. Разбира се, следва да се прочете всичко в първоизточника, за да бъде разбрано докрай. По-нататък следват много факти около аферите на Филчев и Трактора, които илюстрират тезата, че Филчев поръчва убийството на прокурора Колев, а сам собственоръчно убива ямболската адвокатка Надежда Георгиева. По всичко личи, че тази поредица на Сугарев ще продължи, следете я в неговия сайт СВОБОДАТА.

Добави в Svejo