Как стигнахме до такъв ужасен провал във функционирането на демокрацията ни?

Преди време излязох с инициатива, която нарекох Проект за реформа на българската демокрация. Апелирах и други загрижени и мислещи хора да подкрепят инициативата и заедно да потърсим спасителните решения. Откликнаха неколцина, един-двама всъщност. В един момент реших сам да напиша своите отговори на повдигнатите от мен съдбовни въпроси, и при това да ги изложа под формата на тези. Ето днес започвам да изпълнявам обещанието си, като ще отговоря на първия въпрос, а именно на въпроса:

1.) Защо младата българска демокрация изпадна в такава ценностна дезориентация и криза, как стигнахме до този провал във функционирането на демокрацията ни?

● Факторите за случилото се през последните години би трябвало да се разделят на два рода: обективни и субективни, т.е. зависещи от “историческите обстоятелства” или пък определящи се от незрялостта на т.н. човешки фактор;

● У нас липсва демократично съзнание и култура у най-широки слоеве на нацията; липсва (или е жестоко прекъсната от комунизма) една демократична традиция, която единствена може да култивира ония демократични ценности, благодарение на които човешките същества съзнателно и убедено приемат не само рисковете, но и огромните предимства на свободния, на личностно определяния и на индивидуално отговорния живот, т.е. на живота в условията на свобода и на демокрация;

● Дефектите на съзнанието, унаследени от близо 50-годишната брутална и жестока експанзия на комунизма, проповядващ напълно отровни и безпочвени илюзии, не могат да бъдат преодолени за толкова кратък срок, напротив, те ще действат още дълго време, като при всеки благоприятен случай ще стават основа и почва за разпространение на апатия, на чувство за обърканост, за граждански безотговорно поведение, за безпочвени надежди държавата да решава проблемите на индивида и пр.;

● По тези причини се очакваше демокрацията в най-кратко време да бъде “осребрена”, и то поголовно, сиреч благоденствието, просперитетът да бъдат милостиво разпределени поравно и на всички; когато благоденствието подмина най-широки слоеве, мнозина се почувстваха излъгани и на това основание обявиха демокрацията за “вредна”, “социално несправедлива”, “порочна”; това даде импулс за възраждане на левите лъжи и спекулации, спрямо които големи слоеве отново се оказаха твърде податливи;

● Огромни слоеве от нацията се оказаха подозрителни спрямо толкова възвишената ценност на свободата, което означава, че в предходния период, този на комунизма и на първоначалната демократична еуфория, материализмът си остана непоклатим сред най-широките народни слоеве; у нас изглежда импулсите на стомаха винаги са били предпочитани пред копнежите на сърцето;

● Смяната на геостратегическата ориентация на страната, откъсването й от орбитата на Русия и присъединяването й към света на западните демокрации, осъществено от правителството на И.Костов, активизира всички реакционни, проруски, славянофилски, ченгесарски и пр. сили, които създадоха една шарена като циганска торба коалиция, в която влязоха не само “бившите” комунисти, но също и комуноидните мутри-“капиталисти”, не само ченгетата от турския етнос, но дори и привърженици на държания под контрола на ченгетата бивш монарх;

● Тази коалиция поде яростна кампания по тоталното дискредитиране и оплюване на демократичните сили и на техните лидери, та да бъде по този начин направено всичко за дискредитирането на идеите за западна демокрация, за човешко достойнство, за свободен живот; силни импулси на тази линия на поведение оказа настаняването в Кремъл на авторитариста от КГБ Путин, което показва, че нашите ретроградни сили са директно зависими и насочвани от путинска Русия;

● Пръв пробив на установилото се демократично статукво (двуполюсна и функционираща въпреки всички недостатъци демократична политическа система) осъществи активизираният от службите бивш монарх, който като таран проби кораба на младата българска демокрация, при което той започна да потъва, заседна в коварни плитчини, откъдето беше щурмуван от цялата пиратско-бандитска напаст, за да бъде подложен на невиждан грабеж и на пълно опоскване;

● Победата на Симеон Карточников, вземането на властта от преоблечени като монархисти мутро-ченгета, създаде благоприятни условия за удържането на историческа победа на комунистическата мафия: на президентския пост със сложна игричка беше сложено лице, беззаветно предано на СССР, на таварищ Путин, антинатовски и проазитски настроено, именно беше сложено лицето Георги Първанов, което, както се оказа по-късно, било не нещо друго, а просто агент Гоце от ДС, директно подчинена на путинското КГБ;

● Като манна небесна за тази ченгесарска напаст беше започналият икономически подем, който се дължеше на оздравяването, на поставянето на икономиката върху пазарни основи чрез най-тежки реформи, осъществени от правителството Костов; икономическият растеж беше използван за постигане на разцвет на корупцията, доведе също до битки за преразпределяне на влияние върху властта сред престъпните групировки (показните убийства на различните босове на мафията), до беззаконие и блокиране на правораздавателната система и пр.;

● Властващият след 2001 г. елит възприе за своя максима, в съответствие с отколешния български обичай, всевъзможнните злоупотреби с власт и с държавни средства, търгуването с постове, корупция, нечестното обогатяване благодарение на връзките с управляващите, отделянето на комисионни за партийните каси, директните връзки и покровителстването на бандитите, държащи наркоканалите, каналите за търговия с оръжие и с плът, разгул и разцвет на мафията, срастването на властта с мафията и пр.;

● Възникна олигархична политическа структура, при която едно малцинство, забогатяло от злоупотреби с държавни средства, завладя всички лостове на икономическия, политически, медиен, обществен, дори “културен” живот; начело на олигархичната структура застанаха вождовете на бандитските кланове, представени във властта, също тайните служби, неуморно работещи в общите далавери с руските олигарси и пр.;

● В тази неблагоприятна обстановка България въпреки всичко беше приета в Европейския съюз, а преди това в НАТО, което може да бъде оценено като жест от страна на Запада за запазване на България в западната сфера на влияние; приеха ни само и само управляващата мафия да не ни хвърли в прегръдките на руската мечка; този ход на Запада крайно обърка сметките на подчинения на Москва продажен елит, на който оттук-нататък Москва спусна задачата да направи всичко, за да провали колкото се може по-скоро членството на страната в ЕС;

● По изпълнението на тази задача от “Големия руски брат” нашите управляващи вече могат да се похвалят със значителни “постижения”, а именно превръщане на България в “троянски кон” на Русия в ЕС и НАТО, финансови и морални санкции от страна на ЕК, разпалване на антиевропейски настроения сред широки слоеве на българското общество, създаването около България на образа на бандитска страна, която няма нищо общо с духа и ценностите на европейската демократична и правова общност, сключването в противоречие с общата европейска политика на газови, атомно-енергийни и нефтопреносни споразумения с Путин и пр.;

● В същото време в средите на субективния фактор, призван да защити постиженията и ценностите на демокрацията, се развиха крайно негативни процеси, дължащи се както на обективни фактори (описаните по-горе недемократични настроения сред мнозинството и поемането му под контрола на манипулативните, подчинени на властта медии), така и на грешки сред ръководството на тогавашното СДС;

● В СДС още преди 2001 г., но особено след връщането и грабването на властта от Симеон Карточников, се образува твърде мощен клиентелистки слой от облагодетелствали се от властта и кариеристично настроени властолюбци, които още в 2000 година успяха да бламират лидера на СДС Иван Костов (на конференцията, когато залата ръкопляскаше на речта на Костов срещу клиентелизма, а пък после същата тази зала чрез манипулация избра лидерите на клиентелистите в ръководството на СДС!), а след 2001 година се опитаха да направят всичко възможно, за да се наврат и да станат съдружници в грабежите на симеоново-комунистическите богатири;

● За да се съхрани и онова малко, което беше останало от предишните мощни демократични сили, и което подкрепяше каузата на демокрацията по съвсем идеални подбуди и за доброто на България, групата около Костов беше принудена да напусне клиентелисткото СДС и да основе партията “Демократи за силна България”; този ход на Костов не беше разбран от една част от привържениците на каузата на автентичната демокрация, поради което те останаха в СДС, а пък демократичният (десният) избирател беше поставен в нелека ситуация;

● Въпреки слабостта на автентичните привърженици на демократичната и дясна кауза, ДСБ направи максимално възможното в крайно неблагоприятните условия за да бъде съхранена проевропейската ориентация на държавата; мафията на власт намери своя безкомпромисен критик и най-принципна опозиция в лицето на ДСБ и на части от СДС; без тия автентични демократи в Парламента България отдавна да беше станала точно умалено копие на путинска Русия;

● Българската демокрация в момента е жестоко наранена, поставена на колене, унижавана от един арогантен пропутински управляващ елит, но въпреки всичко не е победена, а реваншът й е възможен и наложителен; особено като се вземе предвид, че младата българска демокрация има за свои мощни съюзници Европейският съюз, САЩ и НАТО, които на никаква цена не биха допуснали връщането на страната в ретроградната руско-азиатската орбита.

(Следва)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Два нови актуални видеокоментара в първия български видео блог

Тайната истинска мисия на сегашното промосковско правителство на България

Най-активните оплювачи на Костов се оказаха най-мръсни ченгета на ДС: за какво ви говори това, мили ми мислещи българи?

Не е леко, но главната битка за съдбовната българска независимост от Русия вече е спечелена!

Иво Инджев е написал в блога си статията ДИПЛОМАЧКАНЕ, която вярвам ще прочетете отново, както всеки ден. Заслужава си, защото нашият отличен журналист с гражданско съзнание и човешки морал отново казва смело онова, което никой не смее да каже, или пък го казват с половин уста. Аз по своя си обичай искам тук да приведа поантата на статията му, а пък после да си кажа и своето мнение, понеже И. Инджев е повдигнал крайно важен проблем:

Ще припомня, че президентът Елцин бръщолевеше, че България ще поиска да се присъедини към ОНД-подобието на СССР, който иначе така ефектно беше погребан от самия Елцин. Скимнало му беше да каже това и после, когато от София се дочу плахо скимтене като форма на несъгласие (че говори от името на чужда суверенна държава) направо се учуди: какво толкова, нима не се обичаме!

Упорита е тази обич. Като срамна болест, прихваната в момент на национална слабост, последиците от която плащат невинните поколения.

Стъпил на такава здрава (но не особено здравословна за европейска България) традиция, руският посланик в ЕС Чижов нарече България троянски кон на Русия в ЕС. Официална София не реагира. Оказа се съгласна да бъде оседлана (и се престара в препускането в московската орбита, с което отдалечи страната ни от декларираната принадлежност към западните съюзни ангажименти).

Окуражен, Чижов повтори (близо 2 години по-късно): бил се надявал България да направи необходимото ЕС да не осъди Русия заради Грузия. Стигаме до уравнението: Русия мачка Грузия... Москва прави същото с нас, но от името на България по отношение на България. Грузия е вбесена. България не е.

Та именно в този контекст, зададен от г-н Инджев, аз счетох за нужно да напиша ето това:

Да, наистина, нас Русия няма смисъл да ни удря с военна сила, ний сами си се удряме: имаме си толкова много московски блюдолизци и подлизурковци на Кремъл, че руският имперски интерес - по отношение на толкова многострадалната от прекомерна мечешка руска обич България! - е гарантиран. На възловите постове у нас в момента са верни на Русия и директно подчинени на Путин национални предатели като президента Гоце Първанов например.

Ала въпреки всичката продажна ченгесаро-комуноидна проруска сволоч България успя да се изтръгне от смъртоносната прегръдка на руската мечка: България сега е в НАТО и ЕС! Главната битка за съдбовната българска независимост от Русия е спечелена!

Ето по тази причина шпионите на Москва и самата Москва посмъртно ще мразят Иван Йорданов (Костов), който промени геостратегическата ориентация на страната ни 180 градуса и ни обърна на Запад, натика ни в толкова омразните на Гоце НАТО и ЕС. Този е изворът на патологичната ненавист спрямо Костов, която в тия години беше демонстрирана от услужливите и продажни ченгесарски медии у нас, щедро заплатени от Чьорни и от Москва, от самия Путин.

Но от нас, дами и господа, зависи да не допуснем злите промосковски сили, които сега наистина имат надмощие, да вземат по-сериозен реванш, като ни компрометират както пред НАТО, така и пред САЩ, така и пред самия ЕС. Това, което става напоследък - усърдно разпалване на антиевропейски и антиамерикански настроения от старателната дружинка московски мекерета, които ни управляват - има точно тази стратегическа цел.

Целта им, следователно, е: Европа да стане пишман, че ни е приела, да ни налага нови и нови санкции, мнозинството у нас да си рече "Кво искат тия от Европа бе, какъв ни е келепирецът от тази Европа, дето постоянно ни глобява, сиреч ни краде!?" (Забележете нюанса, ще направят така да се окаже: не нашите промосковски мекерета крадат от парите на Европа, ами Европа ни била крала!!!), и в края на краищата промосковските ни управляващи да откликнат на въжделенията на тотално подведения и изманипулиран народец и да ни извадят и от НАТО, и от ЕС! Това е най-съкровената мечта и на Гоце Първанов, и на Дмитрич, и на всички останали от продажната компания, дето сме допуснали да се гаври с всинца ни!

Аз съм убеден, че Путин е поставил точно тази стратегическа цел на нашите Гоцета, Дмитриевичи, Сава Догановичи, Симеон Картничковци и пр. Няма какво да се залъгваме. И АТАКА възникна с тази цел и с газпромски парички. Не е ясно още с каква цел ни натрапват сега бат ви Бойко. То ще се разбере скоро.

Ала най-вече тъкмо от нас зависи какво тепърва ще става. Ние, гражданите, сме решаващия фактор на българските съдбини и на българската бъдещност - въпреки всичко. Защо ние сме България. България - т.е. ние и никой друг! - сама трябва да продължи да решава своята съдба. Напук на "мечтите и идеалите", дето са в сърцата на нашите промосковски управници! А като начало трябва да започнем с това да изритаме в най-скоро време от властта продажната пропутинска измет, дето ни управлява сега.

(Забележка: по същата тема, но от друг ъгъл погледната, може да видите и този текст: Какво е Русия за нас, българите?.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Моята заявка за участие в блогърския поток на Р2Р-конференцията

Бих желал да изнеса лекция по темата Блогът като личностна и етична медия и като "бизнес" с човешки ценности. Ще запиша лекцията си на видео, което да бъде видяно и чуто на мултимедийно устройство. Това ще помогне лекцията ми да бъде по-концентрирана, понеже на живо философите понякога и дори по-често прекаляваме с думите. Прекрасно би било ако по темата се проведе смислена и гореща дискусия.

(Пратих това съобщение на сайта на конференцията. Надявам се да одобрят моята тема. Тук го публикувам за да не стане така сам да забравя темата си.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Покана за третата интернет-конференция: Велико Търново, 17-19 април 2009 г.

Горе-долу преди 1 година се проведе първата среща на блогърите в България, малко след това се проведе и първата ни конференция, която по-скоро беше блогкамп.

Ето, че дойде време и за третата такава, която ще е малко по-сериозна и като организация, и като програма, и като местоположение.

Кога: 17-19 април 2009 година

Къде: В центъра на България - Велико Търново (близо е почти до всеки град, а блогъри има не само в София)

Как да участвате:

1. Ако искате да предложите лекция - с голямо удоволствие ще я приемем - ето как да го направите.

Лекцията може да е демонстрация, работилница, разходка в парка с говорене, видео-занятие или всякаква друга форма, която вашето въображение може да реши. За да стане качествено събитие, имаме нужда от качествени лекции, а и сме се погрижили за лекторите си…

2. Ако искате да станете спонсор - без да давате и една стотинка, можете да видите, какво предлагаме за нашите медийни партньори.

3. Ако искате да участвате, като зрител или като участник от другата страна на лекторската маса, вижте как можете се регистрирате; ако се регистрирате до 30.12.2008 получавате и подарък.

4. Ако искате да бъдете един от спонсорите на този поток, можете да видите какво ще се случи и как точно да ни спонсорирате от тук.

Ще се радвам, да се видим във Велико Търново. Разпространете новината, ако желаете.

Богомил "Бого" Шопов

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Отзивът на съвсем справедливо разгневената гражданка Петрова

Прочетох много внимателно. Принципно съм съгласна и понеже имам претенции да не съм безмозъчно образу/ование, взеха да ми напират разни въпроси.

Например една другарка, беше казала, че власт без кръв не се дава. Ама не беше уточнила за политическа или за икономическа власт става въпрос. А и ние тогава бяхме демократично девствени, та не знаехме, че двете власти са взаимно заменяеми. Е, те дадоха политическата власт без кръв, но устроиха икономически Батак. Та на въпроса.

Хайде ние, девствените, не сме знаели кой дърпа конците, радвахме се на "свободата", рипахме по площадите и инвестирахме надежди (аз лично по-лоша инвестиция никога не съм правила), ама демократичните президенти, министри, партии не знаеха ли, че ги използват като завесата на сцената? Нали имаха достъп до архивите! Значи са знаели. Вместо да се говори под сурдинка, защо никой не се изправи и не каза цялата истина ясно, точно и аргументирано? Започнаха и спряха. После падна мъглата.

Аз искам да знам защо! Единственото обяснение, което ми идва на ум, е че хидрата държи всички за гушата. (Боже, как успява! На някои гушите им са долкова дебели и мазни, че да се чудиш.)

И друг въпрос ме боде и не намирам дори смислено обяснение, камо ли отговор.

Мозъците от ЕС и НАТО не знаеха ли кой управлява България? Ако не са знаели, значи не са мозъци. Тогава язък ни за напъването да се напъхаме в два безмозъчни съюза. Но тезата ме съмнява.

За НАТО не знам, но в ЕС със сигурност има здрав разум. Обаче пак възниква въпросът защо така широко си отвориха гащите и пуснаха вътре таралеж? Пък сега, олеле!

Крадяла българската мафия. Ми ще краде, като я остават да си разиграва коня безнаказано толкова години. Защо да не краде?

Журналистите били ченгета. Ами ще са! Като никой не ги измъкна от архивите, а ги оставяха да промиват мозъци и да си сеят зловонията. А ние слушахме, гледахме, "вярвахме" и накрая го ударихме на вътрешна емиграция. (Аз лично съм прокарала охраняема граница между входната врата на дома си и държавата, която ми прилича на развъдник за идиоти.)

И като се огледаш, тази "държава" става само за напускане. Лошото е, че ни лепнаха петното на всички, та никъде не ни искат...

Поздрави на автора! Харесвам блога ти. Всеки ден удрям по една молитва за здраве на този, който е измислил блоговете. Четейки в Интернет се съхранявам от чалгаджийско-ченгеджийската смрад на телевизия, вестници и радио. И се радвам, че още има хора с мозък в България.

Петрова

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Костов даде алтернатива на разрухата, която ни подготвя негодното правителство

Вижте, прочетете два изключително сериозни текста, които са запис на две интервюта на Иван Костов от последните дни, касаещи сегашната финансова и икономическа ситуация у нас и в близките месеци, а също и приемането на бюджета за догодина. Ето ви линкове към тия наистина твърде интересни материала:

Иван Костов: В бюджет 2009 държавата не споделя бремето от кризата с гражданите си

Иван Костов за плана за управление на опозицията

Аз тепърва ще си направя своите коментари, защото и от нас, гражданите, се иска нещо, за да предотвратим предстоящата - и подготвяна от калпавото правителство! - нова тотална разруха. но засега прочетете и осмислете, защото това са много важни неща. Те говорят много, но трябва да се схванат.

Приятно четене и плодотворни размисли!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Само ако има покаяние има и прошка...

По повод на публикацията на И.Инджев Това го може всяко (пораснало) хлапе! ми се наложи да поразсъждавам в свой кратък коментар по темата за морала. Не бива да избягваме този аспект на проблемите, понеже аз продължавам да твърдя, че кризата на нашата демокрация има и най-същностни морални основания. Ето по тази причина написах ето това:

По принцип всеки, дори и най-пропадналия и подъл мръсник, е човешко същество и все някога може да изживее поврат към доброто. Никой не е обречен да е вечно и завинаги подлец, доброто (съвестта) съществува винаги в някакви тъмни ъгълчета на душата и току-виж, в един момент може да проговори. Никой няма право да съди с безапелационни морализаторски квалификации друга личност - в смисъл че едикой си бил изверг, непоправим злодей и пр. Както именно беше най-грозно обруган от ченгесарите Иван Йорданов Костов.

Водоразделът обаче съществува: едни въпреки всичко са запазили, са съхранили своята човечност, докато други са култивирали в себе си душевна и нравствена мизерия, поради което са станали зли, завистливи, вредни за ближните. Изборът винаги е налице: да бъдем човеци, да насърчаваме човечността у себе си - или пък да погубваме, да убиваме човека в себе си.

Никой обаче, повтарям, не е обречен вечно да е зъл, подъл, лош, вреден; във всеки миг всеки може да изживее поврат към доброто. А като има покаяние, има и прошка. Трябва да бъдем християни, тази е религията на нашия народ…

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Усилията и в България трябва да се насочат към разбиването на сговора между посткомунистите, кадесарите, мафиотите и олигарсите

Чудесен коментар. Поставя пръста точно върху раната. Именно това е основният проблем – продължаващото задкулисно влияние на ДС в политиката.

Разбира се, че изваждането на досиетата на телевизионните журналисти например беше направено тъкмо в този момент, за да се отклони вниманието от скандалите с ЕС-парите. Предполагам, че в следващите дни ще има още опити за баламосване на хората с подобни елементарни, примитивни трикове.

От изключителна, пъвостепенна важност е връзката между ДС и КГБ, за която пишеш. ДС сама по себе би била безпомощна, ако не бяха руските й учители и господари. Тошо Пейков, дето сега е с НДСВ, е иначе прав, когато казва, че историята на България след 1989 г. е историята на тайните служби, подчинени на „реформаторите” в БКП. Освен това той твърди: „Съществува непокътната и до днес (1996, годината на публикуването на книгата, но мисля, че и 2008 не е толкова различна) система за взаимодействие и обмен на информация между ДС и КГБ. Няма никакви технически проблеми пред външното разузнаване... нито пред разузнавателните и контраразузнавателните служби на МНО и МВР да работят и през 1995, както преди 1985, в непрекъсната връзка със съответните управления на реформирания КГБ.”

Но не само тези стари контакти между действащите тайни служби са важни, не по-малко съществени, дори ключови са продължаващите неформални контакти между „бившите” ченгета в България на различни позиции в бизнеса, политиката, медиите и т.н. и руските им господари.

На друго място Пейков казва: „Във всички случаи българските контрагенти (на руснаците, т.е. българските групировки) са послушници и хрантутници на руснаците.”

В Полша братя Качински не случайно решиха да се борят със сивата мрежа от екскомунисти, посткомунисти и олигарси, наречена от тях „układ“, т.е. буквално „договор”, но тук в смисъла на „тайна уговорка”. И в Полша след 1989 г. корупцията и мафията процъфтяваха. И все пак те никога не достигнаха такива размери, както при посткомунистическото правителство на Лешек Милер 2001-2004 г. В резултат на това левите медии в Полша започнаха кампания срещу братята, обявявайки ги за неуравновесени, параноици, палячовци и какво ли не.

Бих добавил само, че не е правилно да се говори за „Главен мозък на безмозъчните”. Главният мозък в една столица в североизточна посока се мисли за мозък и велик, ама май не е. Той не е никакъв мозък, а само един ГАНГЛИОН, и досега не е измислил нищо, което да ни учуди и изненада.

Ганглионът в КГБ има само това предимство: непокътната ДС-КГБ-мрежа в България от преди 1989 и почти неизчерпаем финансов ресурс в Русия. Именно това му помага, а не някакви гениални ходове и сценарии. Ходовете и действията му са абсолютно предвидими, прозрачни и елементарни.

Ако бяха толкова гениални, руснаците въобще нямаше да допуснат членството на България в ЕС и НАТО. Така че Костов е прав, голямата битка е спечелена. Не помагат и никакви опити да се вземе реванш, като се превърне България в троянски кон на Русия в ЕС, още повече че имаха глупостта да се разконспирират и да го кажат публично. За този грандиозен гаф на тов. Чижов КГБ и ГРУ би трябвало да процедират с него, както е описано в „Аквариума” на Суворов.

Така че усилията и в България трябва да са насочени основно към разбиването на българския „договор” между посткомунистите, кадесарите, мафиотите и олигарсите.

Автор: Стоян

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Излезе още един брой на първия и единствен блогърски вестник ГРАЖДАНИНЪ

Кой е "Главният мозък" на безмозъчните ни управници?

Иван Бедров в своя блог в аналитичната си дописка Как се разлайват кучета е поставил някои интересни въпроси. Които ми дадоха повод и аз да задам някои други питания, та картинката да се закръгли. Ето какво рекох да напиша при Иван - разбира се, не Костов, ами Бедров! - но понеже стана дългичко и за да не нервирам хората, които много се възмущават от мен, го пускам този коментар тук, в моя блог. Иван там пише между другото следното:

... Европейската комисия безпрецедентно наказа страна член на ЕС. Няма осъдени, няма оставки, няма реформи. Няма и пари! Вместо да замълчат, управляващите наговориха куп глупости: "несправедливо", "двойни стандарти", "жертва"... Т.е. ние сме си ОК, ама ония европейци нещо не са в час?!?!?!?!

Главният мозък засече това уникално излагане и реши да разлае кучетата. В късния следобед Комисията по досиетата огласи сътрудниците на Държавна сигурност в ръководствата на БНТ от 1989 г. насам. Също в късния следобед премиерът Сергей Станишев отмени предварително обявената пресконференция в българското посолство в Берлин, където трябваше да коментира скандала с фондовете.

От членове на Комисията по досиетата знам, че резултатите от проверката за БНТ са били готови още преди седмица. Но пък бяха обявени точно днес - в късния следобед. Да, това сигурно е теория на конспирацията. Но тези съвпадения се оказват изненадващо услужливи към властта.

А кой тогава е Главният мозък, който може с еднаква сила да посъветва Станишев да отмени пресконференцията си и едновременно с това да посъветва ръководството на Комисията по досиетата да обяви агентите точно в този момент?

Значи, излиза - добавям аз, а не Иван, при това не Костов, ами Бедров! - фундаменталният въпрос, оказва се, е:

Кой е Главният мозък на безмозъчните ни управници?

По този най-първи въпрос ми се иска да поразсъждавам малко ако позволите.

Да, точно така, някой нареди при огласяването на безпрецендентните санкции на ЕК срещу страна-членка на ЕС:

1.) Три ченгета от ДС - Димитър Кеворкянов - Алберт Коритаров - Велизар Енчев да инсценират "ужасен скандал", вулгарно-просташка караница, от която очите на обикновения човечец да се отворят в изумление;

2.) Комисията по досиетата да излезе в най-сюблимния момент на скандала със спрените европейски пари с крайно пиперлийското съобщение за агентите на ДС в БНТ;

3.) И, както научавам сега, премиерът от Берлин лекичко да си замълчи, та да не смущава възхитата на народа от подвизите на смелите и самотвержени ченгета на ДС, които храбро, досущ като Матросов, се хвърлиха на амбразурата, та с телата си да защитят и дори, ако може, да спасят нашия премиер!

4.) И още нещо да добавя пък аз: великият мълчаливец Гоце Първанов най-услужливо да помънка по всички медии, като се опита с нелепици да тушира доколкото може грандиозния скандал със загубените окончателно европейски пари, и също, естествено, по своя си обичай, да си измие ръцете досущ като Пилата Понтийскаго.

Ерго, както Иван - не Костов, ами Бедров - правилно отбелязва, явно някой - или някакъв тайнствен център командва както Президента, така и Премиера, така и шефовете на Комисията по досиетата, така и, разбира се, всички останали така изпълнителни ченгета от ДС (Кеворкян, Коритаров, Енчев и пр., и т.н. знайни и незнайни герои на "мощния юмрук на Патията").

Възниква въпросът: Кой е тоз тайнствен, ала истински център на действителната власт у нас, в нашето "демократично" отечество? Кой център може да командва всички горепосочени институции, сътрудници, овластени лица и също доказани служители на ДС?

Аз мисля, че отговорът на този въпрос е ясен: Държавна сигурност се нарича този център!

И още нещо: щом като този истински център на действителната част у нас даже сега - в епохата, в която страната е член на Европейския съюз! - е толкова мощен, представете си колко по-мощен е бил във всичките предишни години, когато слагаше и сваляше президенти, премиери, "приватизираше", разпределяше власт и ресурси, убиваше и въздигаше, и пр., и т.н., и ала-бала.

Но аз, "конспираторът", дето от години говори за злотворната роля на ДС, и за това даже две книги е написал и издал, с които беше намразен от толкова много "трезвомислещи" хора, искам да задам още един крайно любопитен въпрос:

Щом като истински център на действителната власт у нас са не отговорните и овластени лица и институции, а някакви подмолно действащи структури на злотворната комунистическа ДС, а пък тази наша ДС винаги е била филиал не на някой друг, ами на руско-съветското КГБ, то тогава следователно кой все още командва и определя съдбините на европейска България?

Отговорът го оставям на вас, моите мили и усърдно мислещи и толкова онеправдани български съотечественици и страдалци-европейци, които доведоха нещата дотук. Понеже мнозина от вас са все така умни, та да казват в мнозинството си: "Абе кви са тия ненормалници, дето постоянно говорят за някаква митична ДС, за "дългата ръка на Кремъл" и пр., и пр. нелепи дивотии?! Кой разумен може да се вслушва в приказките им бре? Та това са ненормалници, болни умове, патологични антикомунисти и пр. бе, таварищи, не им вервайте, засрамете се бре!"

Та, мили ми дами и господа, кой тогава следователно е разпалвал такива настроения във всичките тия години, в които неколцина хора бяхме крайно обругани, изографисани като сатани и зли демони, а?!

Това са малка част от въпросите, на които е крайно наложително да си отговаряме. Въпреки че вече те са станали съвсем риторични въпроси. Въпроси, по които и хептен немислещите вече трябва да се прозрели отговорите.

Вечно неувяхващата и животворна съветско-руско-българска дружба ни е жизнено необходима, тя е като въздуха и слънцето за всяко живо същество.

Припомням този лозунг, понеже той именно, по моя преценка, е "идеалът-мечта", дето гори, скрит дълбоко в сърцата и на Дмитрич, и на Гоце Първанович, и на агентина Сава Доганович, и на таварищ Симеон Карточников (абе, я кажете, кой ли пък домъкна влечугото Симеон от Мадрид точно в 2001 година?!). И, разбира се, идеал на цялата онази неуморна комуноидна ченгесарска напаст, която още продължава да трови живота ни...

(Забележка: Изразът "безмозъчна власт", и самата дума "безмозъчен" я употребявам в този постинг за да увековеча кумира на нашите Президент и Премиер, именно безсмъртния техен вожд Владимир Илич Ленин. Понеже - да кажа за тия, дето не знаят - думата "безмозъчен" е любимата, най-често употребявана дума от техния идол, лежащ десетки години в Мавзолея. Който сам, имам предвид Ленинчо, както разбираме сега, през всичките си най-активни години е бил със съвсем изпит от сифириса си мозък...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Поне чувствам как ЕС ме защитава от България...

В блога на Иво Инджев статията му ГЛИГАНСКИ СЛАЛОМ започва така:

Вицът за „изненадания” бракониер, който изобразил на местопрестъплението пред горския учудване от метнатия на рамото му глиган, може да е стар, но все едно че е измислен за актуалната случка със спрените европейски субсидии за България. Настана едно изненадване, едно учудване - чак да се изненада човек на това театро!

Аз пък искам да допълня с това какво по същество казаха таварищите. Нали чухте по телевизията тази вечер и Гоце, и Дмитрич какво казаха? Държаха се като ощипана непорочна мома. Или по-скоро като оня наглец с глигана на рамото пред горския. Казаха де факто ето това:

Бре, какво прави този глиган на рамото ми бе?! Я-я-я-я, откъде пък се взе този проклет глиган на рамото ми?! Как ли пък долетя там? Наистина, не съм разбрал как се е настанил така удобно на рамото ми! Егати глиганите, колко нахални станали?! Айде де, махай се от рамото ми, мързелив и нахален глиган: на рамото ми ще стои той, та да го нося!

(А пък нашият патил и препатил народец има обичай в такъв случай да казва така, имам предвид реакцията на другарите от мафиотското правителство; казва народецът ни това: Брях, кой ми се натакова в гащите?! Това казаха таварищите, те срам нямат изобщо!)

А ето и няколко коментара от блога на Иво:

Ангел Грънчаров каза: Вече можем да стоим и кротко да пресмятаме с колко милиона сме ощетени от това управление. А, “некакви си там” 800 000 000 евро ни резнаха през лятото. Сега - “само” 200 000 000 евро. Утре, предполагам, още някоя и друга стотачка МИЛИОНЧЕТА евро, чудо големо! Е, ний пък си даваме вноски в общия бюджет, нема как, така че загубите се умножават по две. Чисти загуби! Народът тъпее и лапа мухи… и млящи туршийка, поливайки я обилно със шльокавица…

Народе, народеее!!!

Впрочем, дали пък всичко това не се прави народецът да завопие против “несправедливия” ЕС, та да се хвърли в обятията на толкова милата и обичаща ни матушка Русия?! Не мога да се усъмня изобщо в подлостта Гоцева и комунистическа, може точно с тая цел да управляват така калпаво, може би Русия им дава такъв един съвет, та да постигне целите си по начина, по който данайците превземат Троя?!

Коментар от Ади: Чухте ли кой е виновен за спрените пари? Предишните две правителства, не сегашното! Това успя да измъдри от червенокосата си глава червената евродепутатка Илиана Йотова. Чак почервенях от срам когато прочетох това безсрамно изявление. Но тя - едва ли. Защото малките комунистчета ги имунизират против срам, още в ранна детска възраст.

Коментар от pyovev: Поне чувствам как ЕС ме защитава от България. Не мисля, че може да се прекъснат връзките на мафията с държавните управници толкова лесно. Трябва много време. За наше щастие си имаме ЕС, който да ни помага в трудните моменти, спирайки парите към червивото управление. Благодаря на Брюксел и се надявам все пак след 5-10 години да ни върнат обещаните пари. Аз вярвам в ЕС и в България.

Коментар от Маринов: “… решението на ЕК няма да допринесе за продължаване на реформите.” Ти му казваш: ”Куме Иване, то ти вика: ми Иване! Какви реформи ще продължаваме, трябва всичко да се изтрие и да се започне отначало. Реформите щяли да продължават, хората ни казват че трябва да си реформираме реформите, те щяли да ги продължават.

(Коментарите са взети от блога на Иво Инджев. Според мен те отразяват някакъв повей към радикализиране на настроенията. Да видим да не излезе пак всичко ден до пладне. Аз предлагам от утре да излизаме на протести. В София пред Парламента. В Пловдив пред сградата на БСП. Аз утре ще бъда там в 15.00 часа. Заповядайте с мен, пловдивчани! )

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Край! Тръгвайте си! Веднага! Незабавно! В Сибир! Вън от Европа!

(Заглавието на този текст е мое, Ангел Грънчаров. Текстът по-надолу не е мой. Но аз изцяло споделям констатациите, съдържащи се в него. По тази причина го публикувам в блога си.)

Безвъзвратната загуба на стотици милиони със сигурност от европейски фондове за България е причината за тази реакция на Демократи за силна България, която ще чуете да правя от тази трибуна. Вместо да разберат своята дълбочина на вината за проваленото членство в Европейския съюз и пропуснатите ползи, управляващите разпалват антиевропейски настроения и крият зад тях своя провал, започват открита война срещу Европейската комисия, с което допълнително ще навредят на отношенията ни с Брюксел.

На България в тези условия й е нужно ново правителство. Защо? Защо ви призоваваме веднага след гласуването на бюджета да си ходите – управляващите? Защото без правителство, което има вътрешно и външно доверие, България влиза в криза – икономическа, и влиза в тежка криза във взаимоотношенията си с Европейския съюз. Това е много лошо за страната. Това е нещо, което може да бъде предотвратено с волята на Народното събрание, с волята на мнозинството.

Ние ви призоваваме да прекратите мандата си!

Защото вкарвате страната наистина в изключително тежка икономическа и институционална криза.

Не може министър-председателят да казва, че е разочарован. Защото всички ние сме разочаровани от самия него.

Не може госпожа Плугчиева, която отговаряше точно за тези неща да не се случат, да казва, че се нарушават принципите на солидарност от страна на Европейския съюз.

Какво искате вие? Европейският съюз да е солидарен с вашата корупция ли? Не може да е солидарен с вашата корупция. Не може да е солидарен с вашата некомпетентност. Вие трябва да си ходите, колкото се може по-бързо. България се нуждае от ново управление, което с доверие да й помогне да излезе от тази криза.

Единственият ви аргумент по време на вота на недоверие през м. юли беше, че мерките са временни, че вие ще реагирате и ще отворите европейското финансиране. Оказва се, че вие сте абсолютно неспособни да го направите. Тогава няма какво да правим в тази зала. Тръгвайте си! Благодаря.

(ИЗЯВЛЕНИЕ на Иван Костов от името на ПГ на ДСБ относно безвъзвратната загуба на стотици милиони от европейски фондове, дата: 26-11-2008)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Да се махне Костов - та да се разчисти окончателно терена на мафията!

Както виждаме от горния коментар, товарищите от СВР, ГРУ, ФСБ, както и подвластните им кремълски политтехнолози са неуморими да повтарят все едни и същи заклинания – уж да се махне цялата политическа класа в България, но всъщност разбирай: да се махне Иван Йорданов, та да се разчисти окончателно терена на мафията. Интересно как не им омръзва да повтарят тази формула в коментарите към блога като развален грамофон почти непроменена без съществени вариации, т.е. без капка фантазия.

Но понякога са възхищавам на упоритостта на болшевиките. Демократите нерядко са прекалено интелектуални и прекалено бързо се отегчават, уморяват се и махват с ръка. А комунистите при цялата си ограниченост, тъпотия и примитивизъм често много последователно преследват целите си, в случая дискредитирането на демократичните сили и реформите. Разбира се, безсмислено е да се опитваме да убедим Фрадков, Корабелников и Патрушев в правотата на демократичната кауза. Това не е и необходимо. Важно е мнозинството от българите да бъдат спечелени за делото на истинските демократи.

Между другото политическата класа в България от 1990 г. насам беше обменяна много пъти, последният път почти напълно през 2001 г. Нали това беше основната задача на НДСВ? Всички искаха нови лица. И ги получиха. Разултатите са налице.

Скоро пак ще получат нови лица, защото с ГЕРБ пак ще бъде сменен целият (псевдо)елит. Само че проблемът на България не е външната смяна на старите лица с нови. Важно е да бъдат сменени или по-точно отстранени кукловодите в сянка, които от 1989 г. досега са все едни и същи. Това е фундаменталният проблем.

Няма абсолютно никакво значение кой стои в светлината на прожекторите, съществено е кой дърпа конците отзад. Само в периода 1997-2001 ролята на кукловодите беше намалена. Но те бързо възвърнаха своите позиции след това. Все пак и у тях се усеща известна умора. Монотонните сценарии, които разиграват, показват изхабяване и у тях и липса на нови идеи. Това е обнадеждващо.

Между другото има един мисловен екперимент, с който може да се провери кои са личностите в българската политика. Да си представим, че премиерите на България след 1989 г. всички напишат мемоари. Е, чии мемоари биха били интересни за четене? Ще си купи ли някой мемоарите на Беров, Симеон или Виденов? Много интересно какво би ни съобщил Любен Беров в своите спомени. Вероятно как точно е получавал указанията си от Илия Павлов например. Симеон сигурно би ни уведомил как се взимат смели политически решения. А Виденов ще ни научи как се разграбва и довежда една страна бързо до фалит.

Имам силното подозрение, че единствено Иван Йорданов има какво да каже на света и следователно само неговата книга би се радвала на по-значителен интерес и тираж.

(Автор: Стоян)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Чудовищното лице на комунизма точно отговаря на неговата злотворна същност

Благодаря отново за честта на публикуването на моите непретенциозни писания. За мен продължава да е удоволствие да чета твоя блог.

Е, аз нарочно позасилих краските и поиронизирах другарите, защото те твърдят тъкмо обратното, че идеите им били и оставали супер, ама видите ли, на практика нещата не станали както трябва.

В действителност болшевиките доста се постараха да се приближат към „идеалното общество”, описано в Манифеста. Но, както правилно отбелязваш, времето и силите просто им не стигнаха, за да изпълнят буква по буква заветите на Маркс. Ето защо въпреки непълното покритие на теорията и практиката в нашите страни имаше комунизъм, и още как.

Аз само исках да покажа, че комунистическите „мечти и идеи”, които според бате Серги били останали „все такива” - подразбирай: прекрасни, едва ли са нещо желателно и нещо, което би могло да въодушеви някой мислещ човек. Чудно ми е дали комунистите наистина са чели и осмислили Манифеста и дали действително има някой, който би искал да живее в общество с характеристиките на описаното от Маркс и Енгелс. Комунистите обаче, както казах, интерпретират нещата в съвсем друга светлина и твърдят, че реалният социализъм бил отклонение от идеите на Маркс. Но не е така, напротив, той е несъвършено въплъщение на комунистическите „идеи и мечти”.

Между другото тезата, че обществото, в което имахме неудоволствието да живеем до 1989 г., не било комунизъм, е същевременно много опасна. Това на практика означава, че на някой може да му хрумне пак да опита да установи комунизъм и после пак и пак и пак, като всеки път се извинява за евентуални неуспехи с това, че това още не бил истинският комунизъм, но при следващия опит нещата щели да бъдат различни. Само че тези експерименти ще стават на гърба на народа и вероятно всеки път с цената на милиони жертви по света.

Всъщност целият исторически материализъм е едно тотално сбъркано учение, както показва много убедително например Карл Попър в своите трудове. Има обаче още аргументи срещу марксизма, някои от които съм изложил доста подробно на друго място, но на един сравнително суховато-технически, философски език, поради което надали ще са интересни за широката публика и на които тук не мога да се спра в детайли. Ще скицирам само съвсем накратко един аргумент във връзка именно с любимото и повтаряно безброй пъти твърдение на мнозина комунисти и левичари, че реалният социализъм до 1989 г. не бил „истинският социализъм”, а само (временно) извращение, деформация на „чистото учение на Маркс”, което независимо от всичко си оставало велико и свето писание.

Причината за отклоненията те търсят най-често в „субективния фактор” – личности като Сталин, Мао и т.н. били извратили прекрасното учение на Маркс. Или пък вината била на лошия Запад, капиталистите и пр., които заговорничели срещу социализма. Само че тази аргументация е абсолютно несъстоятелна поради следната причина:

Тези „отклоненийца” и „деформацийки” в действителност бяха ужасни престъпления в гигантски мащаб, стрували живота на милиони хора, без аналог в световната история. Според логиката на марксизма събития от такъв порядък не можа да са плод на случайността, защото според марксизма в историята властват закономерности. Случайност има в някаква степен, но тя засяга само дребни детайли.

Логиката на историческия материализъм следователно изисква да се посочи исторически закон, по силата на който тези „извращения” са задължителен момент при изграждането на социализма. Ако например някой марксист, напр. самият Маркс, е бил прозрял съществуването на този закон през XIX век, той е можел да предскаже „извратения комунизъм” с милионите измъчени и избити, концлагерите, несвободата, държавна сигурност, привилегиите на номенклатурата и пр.

Но досега никой марксист не е демонстрирал съществуването на такъв закон. Следователно марксизмът не е в състояние да обясни как е могло да се стигне до това фатално развитие в името на самия марксизъм. А да се каже, че това са случайни аберации е равнозначно на отказ от марксизма, който постулира детерминизъм на общественото развитие. Ерго: историческият материализъм е несъстоятелен.

Но това само между другото. Поздрави: Стоян

(Забележка: Заглавието на този забележителен с дълбочината си постинг на Стоян е мое, А.Г. На пръв поглед то не отразява коректно изразените от автора мисли. Но по същество им съответства: става дума за съвпадение като тенденция, а не като формално покритие. Комунизмът можеше да направи много повече злини, понеже същината му е безкрайно злотворна. Например можеше - и още може, в лицето на своите мутанти! - да запали света от четирите му краища. България е пример за това как комунистите и сега са способни да тровят живота на цялата нация без да изпитват и капчица съжаление.)

(Ето един мой текст от по-рано, в която разсъждавам по същата тема.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Свадата Коритаров-Кеворкян: журналистиката като... парцалистика

По крайно скандалния случай, показващ твърде много - случващото се е симптом на пълна нравствена деградация на "водещата журналистика" у нас! - направих своя коментар този път във видео-форма, ето двата линка към него:

Свадата Коритаров-Кеворкян: журналистиката като… парцалистика (1)

Свадата Коритаров-Кеворкян: журналистиката като… парцалистика (2)

(Забележка: коментарът ми е в две клипчета както за удобство при слушането - някои от големите блогъри ми подхвърлиха, че нямали време, търпение и... нерви да слушат целите клипчета, та това го вземам предвид! - така и за по-лесно качване в интернет.)

Темата е с продължение, а пък скандалът си заслужава вниманието: предполагам той днес ще е в центъра на българските медии и на българската публичност.

Дали пък нарочно не се разиграват тия скандални игрички, та да отклоняват вниманието ни от нещо значително по-важно: примерно, че България окончателно и безвъзвратно загуби цели 220 милиона евро, за което правителството вече окончателно трябва да си иде! Е, най-първите ни журналисти явно са доста услужливи и ето, правят на правителството Дмитрич-Доган-Симеон страхотна услуга: дали е безвъзмездно?! Един вид от вродена склонност към подлостите?! Или има и някаква далаверка?! Как мислите?

Аз нищо не знам, вие си решавайте, ваша си работа. Аз за себе си отдавна съм решил...

(Снимката е от блога на Капитал)

Други блогъри по същата тема днес: Препоръчвам ви Блога на Велян: Коритаров vs Кеворкян (тук може да се види и видео с визирания скандал!)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Е, все пак, имало ли е или е нямало комунизъм - и защо самите комунисти така упорито лъжат, че е нямало?!

Стоян написа следния коментар, който решавам да публикувам отделно, тъй като заслужава това по-специално внимание:

Хубави мисли в блога, браво, но трябва да признаем, че комунистите са прави, когато твърдят, че комунизъм още не е имало. Ако се придържаме към тезите на Маркс и Енгелс, най-добре резюмирани от самите тях в „Манифеста на Комунистическата партия”, излиза, че - за щастие!!!– комунизмът никъде не е бил реализиран в съответствие с теоретическите постановки. Да се зачетем в Манифеста и да направим сравнението с действителността:

Премахване на семейството! Дори и най-радикалните се изсилват против това позорно намерение на комунистите.

Върху какво почива сегашното, буржоазното семейство? Върху капитала, върху частния доход. Напълно развито то съществува само за буржоазията; но то намира своето допълнение в принудената безсемейственост на пролетариите и в публичната проституция.
Естествено, семейството на буржоата ще отпадне с отпадането на това негово допълнение, а и едното, и другото ще изчезнат с изчезването на капитала.

Но вие, комунистите, искате да въведете общност на жените – крещи ни в хор цялата буржоазия.

Буржоата вижда в своята жена само инструмент за производство. Той чува, че производствените инструменти трябва да се използват общо, и, естествено, не може да се отърве от мисълта, че и участта на жените ще бъде такава.

Той и не подозира, че се касае тъкмо за премахване на положението на жените само като инструменти за производство.

Впрочем, няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа от мнимата официална общност на жените у комунистите. Комунистите няма защо да въвеждат общността на жените, тя почти всякога е съществувала.

1. Експроприация на поземлената собственост и употреба на поземлената рента за покриване на държавните разходи.
2. Висок прогресивен данък.
3. Отмяна на правото на наследство.
4. Конфискация на собствеността на всички емигранти и бунтовници.
5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.
6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.
7. Увеличаване броя на националните фабрики, на средствата за производство, увеличаване и подобрение на обработваемите земи по общ план.
8. Задължителен труд за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.
9. Съединение на земеделието с индустрията, мерки за постепенно отстраняване на противоположността между града и селото.
10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд за децата в сегашната му форма. Свързване на възпитанието с материалното производство и т.н.

Само при някои от тези точки имаше много плахи опити да се следват предписанията на Маркс и Енгелс, но повечето - за наша огромна радост и щастие – въобще не можаха да се осъществят. Така че твърдението, че комунизъм още не имало, си е направо тривиално.

Стоян

(Забележка: Впъреки че имам друго разбиране за това имало ли е или е нямало комунизъм в България (аз, вкратце казано, смятам, че има точно съвпадение между същината на комунистическия "идеал" - дето е в сърцата на Гоце, на майор Деянов и на съветския другар Дмитрич! - и практическата реализация на този "идеал" в реалната история, в т.н. "строителство на социализма-комунизма"), публикувам разсъждението на Стоян, понеже то дава дора храна за размисъл. А по темата може още да се спори. Още един аргумент: когато комунистите "строеха" комунизма, те казваха, че ще го постигнем в "светлото бъдеще", понеже, представете си, той бил много "висш", трансцендентен и "неземен"; сега казват същото, ала и в двата случая лъжеха: в основното, един вид в сърцевината си, комунистическият идеал беше реализиран още от Ленин и Сталин. А пък в детайли не им стигна времето да го дореализират, понеже чудовищното им творение се сгромоляса и издъхна скоропостижно.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Най-новите смехории, родени от вдъхновението на неуморната стара блудница БСП

Иво Инджев отново е написал нещо страхотно! АНТИРЕКЛАМАТА НА ОТМИНАЛОТО БЪДЕЩЕ се казва. Непременно го прочетете, макар че този съвет явно съвсем не е необходим вече: добре зная, че всички читатели на този блог четат и неговия без подканяне.

Аз написах там ето тия думи, за да изразя емоцията си:

Класика! Невероятно точни попадения! Поздравления! Най-много ми харесаха ето тия наистина класически според мен фрази, имащи стойността на най-сполучливи, съвършени афоризми:

При тях времето е пари. У нас парите също са временно явление за повечето българи.

Празнотата обаче никога не пълнила въображението, хладилниците и портмонетата - тя може само "да пълни душите" на вярващите. А с тях, ще кажа отново, не може да се спори.

Да пазаруваш с левове в Америка беше трудно. Тук също.

... но и останалите изречения си ги бива! Цял ден тия умни мисли ще сгряват сърцето ми! За което благодаря!

А пък особено младите, ала и не само те, трябва да осмислят особено ето това:

С вярващи не споря. Те си имат канони. Просто няма смисъл. Така че с твърденията на Дядо (Гого), изречени „от телевизора”, че в България не е имало комунизъм (демек, тепърва ще видите вие истински концлагери, досега това си бяха детски ясли), няма да преговарям. Ще се съгласявам.

Акцентирам върху това, което е самата истина: да се спори е излишно, бетонните глави не възприемат. Но има и нещо друго: в наше време, когато искат да изкарат вилнеещия цели десетилетия комунизъм за едва ли не "невинен младенец", се налага всекидневно да се съпротивляваме на тази толкова брутална експанзия. Експанзията на този по същество пълзящ изроден комунизъм. Който се мъчи да се "героизира" сам, та да гепи душите и сърцата на младите, на наивните и особено на склонни към паразитиране и лумпенизиране млади.

Щото тия от нас, като мен или като Иво Инджев, дето сме живели комунизма, трудно могат да ни съблазнят. Съвсем даже не могат да ни съблазнят. Ние си знаем неговите "прелести", преситили сме им се даже. "Насладили" сме им се до насита.

И затова изпитваме към комунизма, дето го живяхме - нямало го, преставяте ли си, ние го живяхме, той беше ни хванал яко за гушата, ала го нямало: каква наглост!!! - само и единствено погнуса. Който е видял лицето му, никога няма да съжали за него. И весело ще танцува върху трупа му. Но кога ли, приятели, ще имаме тази велика радост?!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Комунистът Чавез търпи тежки загуби на изборите във Венецуела

Ето какво чета за тези избори в един информационен сайт (Bulgarian Post):

Поддръжниците на президента Уго Чавез загубиха губернаторските места в най-гъсто населените провинции. Най-тежката загуба обаче е на столицата Каракас.

И по-долу нещо още по-важно:

Провинциите Миранда и Зулиа, заедно с Каракас избраха за губернатори хора, които се противопоставят на режима на Чавез. Анализатори коментират, че най-сериозното постижение в тези избори е, че демокрацията във Венецуела е все още жива.

Това са радващи новини за привържениците на демокрацията. Венецуелците не се предават, както, примерно, се предадоха руснаците - в Русия демокрацията сякаш отново за дълго е погребана. Във Венецуела обаче не се отказват от нея: след като загуби референдума, комунистът Чавез сега получава втори тежък удар.

Ще каже някой: какво се радваш, какво ни засяга нас това, което става в другото полукълбо, някъде в края на света? Засяга ни, и ще ви кажа защо.

Чавез е пръв приятел с авториталиста Путин, душителят на руската демокрация, и е близък приятел на диктатора Кастро. Друг пръв приятел на авторитариста Путин е нашият пишман демократичен президент Гоце Първанов. Те са даже още по-близки, понеже и двамата са служители на една и съща терористична организация: КГБ с филиал нашата ДС, в която Гоце е най-изпълнителен и примерен боен другар.

Сега чатнахте ли какво ни засягат изборите във Венецуела? Приятелят на приятеля на нашия президент Гоце Първанов губи избори, което е радващо за всички приятели на българската демокрация. Гоце сигурно сега доста страда: приятелят на неговия приятел Путин няма как да не е негов приятел. Той, Гоце де, имаше и други такива скъпи приятели, примерно "скъпият другар Милошевич". Сега му останаха още по-малко от "най-скъпите" му приятели, затова е толкова тъжен нашият европейски президент Гоце Първанов.

Апропо, този Гоце какво търсеше тия дни из Латинска Америка, доста близо покрай Венецуела мина, та да стигне чак до Патагония?! Дали пък не му се е искало да кацне и във Венецуела, та да помогне на тайния си приятел Чавез? Ала не е посмял, щото този проклет Европейски съюз, където ни натикаха българските демократи, крайно много пречи на изявите на тайните любови на нашия толкова влюбчив президент Гоце Първанов.

Ето защо дълбоки бразди и бръчки вече си личат по лицето и челото на Гоце Първанов. Това е от нереализирани, потиснати чувства. Той се представя от години за каквото не е, и е принуден от "терора на демокрацията" да крие най-съкровените си чувства. Тази е моята констатация на психолог.

Ето по тази причина аз предлагам като му изтече мандата като български президент, приятелят му Путин да го тури за главен пазач на Мавзолея на Ленин. Където да е в непосредствено общение с предмета на най-голямата си, на младежката си любов: да бъде до трупа на заседналия завинаги в сърцето му и толкова скъп Владимир Илич...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра

Благодарение на Т.Лефтеров попаднах на един интересен сайт, посветен, както разбрах, на арабския свят и на арабската култура. Факт е, че съзнанието на днешния човек е обрасло с какви ли не предразсъдъци спрямо арабите. Често се забравя, че тяхната култура е високо развита: когато в Европа настъпва "диво Средновековие", арабският свят приживява културен и духовен разцвет. Това е време на безброй постижения в обрастта на философията, поезията, строителството, нравите и пр.

Та по тази причина замисълът на този млад човек, автор на блога - той се казва Руслан Трад и е роден в София - да ни представи културата на арабите, е твърде ползотворен, а пък инициативата му трябва да бъде подкрепена. Отбивайте се отвреме-навреме в блога му, струва си.

А ето сега какво е публикувано там, което ми се стори, че се отнася и за нас, българите, доста ни касае, дори до степен, че сякаш е писано за нас. Препечатвам този постинг, с който искам да ви представя блога, за който става дума:

Роденият в Бшарри, Ливан Джубран Халил Джубран е написал множество велики произведения, повечето познати на българина. Но може би най-важно, поне за мен, е написаното от него в няколко реда от книгата му Градината на Пророка. Нека това бъде повод за размисъл.

Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.

Горко на народ, който се облича с дреха, не изтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, не изцедено от неговата собствена преса.

Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър.

Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве й робува.

Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.

Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.

Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.

Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.

“Градината на Пророка”, стр. 26-27

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Потребна ни е морална революция на духовете и съзнанията, без която демокрацията ни е осъдена на най-жалък край

В своя блог г-н Иво Инджев е написал блестящ материал, наречен ЛИЦАТА НА БЕЗЛИЧНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ, който ви съветвам да прочетете най-внимателно. Понеже в неговите думи открих нещо изключително важно, което е наложително да се осъзнае от колкото се може повече хора. По тази причина ви призовавам да прочетете текста на г-н Инджев с пределна концентрация на разбирането и мисълта.

Той представя някои факти, сравнявайки това, което се е разиграло след неговото уволнение от БТВ, с това, което се случва сега по повод на казуса "Коритаров". Аз обаче силно се впечатлих най-вече от неговите изводи, които, понеже са толкова силни и верни, съм принуден да ги приведа и тук, ей-така, за да са ни пред очите, но особено и понеже съдържат нещо крайно важно и съществено:

... Тези хорица триумфират. Не могат да се нарадват на нещото, което смятат за своя победа (над скромната ми журналистическа персона). Само че са толкова ограничени, че, стъпвайки върху своите „високи стандарти”, не могат да си представят колко са низки в тази роля.

Както и не им идва на ум, че за човек, който цени свободата повече от конюнктурата и угодничеството, напускането на телевизионния екран след натиск от президента и слугинаж от страна на прякото ръководство на медията не само не е трагедия, а е морална победа. Мислят си, че успешно се гаврят с повален противник, а не са в състояние да разберат, че с примитивното си поведение се превръщат в антитеза на онова, което искат да постигнат - легитимират обекта на своята управленска агресия като автентичен застъпник на обществения интерес.

А той е: да няма безгръбначие и подмазвачество в българската журналистика пред силните на деня.

Как да им кажеш на такива хорица, че тази роля е далеч, далеч по-достойна от компромисното мрънкане от екрана, или от „завръщането” там на всяка цена - те, милите, умират от ужас да не си загубят постовете, службиците и „екстрите”, и съдейки по себе си, са убедени, че измекярщината е природна даденост. Вярно, основание да виждат света в тази светлина не липсват - „наше село” е пълно със субекти, готови винаги да разменят пита кашкавал срещу парцел свобода.

Но все пак не всички са такива. Не всички, господа другари!

Аз, по моя си обичай, си позволих там да напиша следния свой коментар:

Покрай конкретния повод г-н Инджев е успял съвсем ясно и лаконично да изрази основния проблем на нашата родна публичност: триумфът на безличията, на безгръбначните измекяри на властта, а също и върховните апотеози на толкова безскрупулния ни "политически елит" - който също измекярства, но на руско-българските олигарси и на кремълските си господари! - е крещящ с безнравствения си потенциал основен и най-съдбовен проблем на младата българска демокрация.

Т.е. у нас в създалата се ситуация възникна ужасен ценностен вакуум и дефицит на човечност у основните играчи, взели надмощие на публичната сцена. А пък публиката, т.е. ние, гражданите, безмълвно се оставихме на гаврите на спомената арогантна и аморална комуноидна напаст.

Ако трябва да се търси изход от този наистина съдбовен проблем на демокрацията ни, то той е един: разпространяване в съзнанията на индивидите и на широките слоеве от нацията на ония морални ценности, през призмата на които човек може не само да усети аморализма на същите тия безскрупулни играчи-"херои", но и да се отврати от тях, да изпита дължимата погнуса. А в крайна сметка не само да ги презре, ами да се изпълни с такава непримиримост, че в един момент всички дружно да съберем сили та да си изпълним отговорността: най-позорно да изритаме тази комуноидна напаст от политическата сцена.

Потребна ни е морална революция на духовете и съзнанията, нравствен поврат, без който демокрацията ни е осъдена на най-жалък край.

Ето защо това, което показва г-н Инджев с примера си, а и със стоицизма си, издържайки на гаврите и нападките, е заразяващ с нравствения си заряд пример. Неговите всекидневни анализи и коментари всекидневно заразяват толкова много хора, а пък те, предполага се, заразяват нови.

Което показва, че въпреки всичко сме обречени в един момент да вземем надмощие и да постигнем идеала си за повече морал в българската публичност, за поврат към доброто и към истината.

Така че истината и доброто, макар и в немилост у нас в този момент, няма как да не вземат надмощие. Само дето всичко зависи от нас, от нашата преданост на истината и доброто. Всичко зависи от нашата овладяност от свободата и от порива ни към достойния живот. Всичко зависи от готовността ни да направим България място, в което да успяват не мизерниците-подлизурковци, а най-достойните и кадърни хора.

(Забележка: Като своеобразен контрапункт на гореказаното, но и като потвърждение, илюстрация на същите констатации прочетете написаното от Иван Бедров за един най-крещящ пример за аморализъм-материализъм: Безплатни кренвирши за Позитано.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Пътят е един: на оружие, братя българи!

В своя блог г-н Евгени Тодоров е написъл нещо твърде уместно и духовито. Нарича се ПЪТЕПИС ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЗРИТЕЛ НА КОРИТАРОВ. Понеже съм естет и ценя умните и особено пък мъдрите речи, та по тази причина рекох да улесня читателите на моя блог като публикувам и аз това наистина стойностно четиво. Впрочем, гордея се, че познавам г-н Тодоров още от преди 1989 г., когато той ме покани в предаване в пловдивското студио на държавната (единствената тогава) телевизия, за да си разговаряме за... свободата. (Краставите магарета се надушват отдалеко...) Та ето сега и самия фейлетон, както аз бих го определил:

Току що се връщам от Одрин. Реших да замина след като в последното предаване на Коритаров стана дума за строителството на нова джамия в София. Водещият се държеше така, сякаш мнението на народа не го интересуваше.

Затова и хич не ми е жал, че го изгониха. Обадиха се двама души от народа и попитаха съвсем ясно: Знае ли Коритаров, че в Турция разрешават да има само по един храм на най-малко 30 000 вярващи? Знае ли Коритаров, че ако в една мюсюлманска страна се издигне християнски храм, онези за една нощ ще га срутят с камъни? Защото страшно ни мразят.

След това се обадих аз и казах, че Коритаров трябва да си ходи в джамията – като толкова харесва рязаните. То горе-долу така и стана. Само че сега се чудя на кого да звъня сутрин. Тя Лорчето май си е наш човек, само дето онзи не й даваше да каже какво мисли момичето.

Тъй като аз подхождам отговорно към фактите – не като Коритаров, реших да тръгна към Турция, за да се уверя, че всичко казано от народа онази сутрин е истина.

Така стигнах до първия турски град – Одрин. Намерих бързо една българска църква - „Свети Георги”. Странно – беше още на мястото си. Оказа се, че имало още една българска църква. Намерих и нея – казва се „Константин и Елена”. Наскоро беше реставрирана, но нямаше камбанария. Нали знаете, че турците не дават да се издигат християнски камбанарии. Пресметнах, че при това положение в Одрин трябва да има поне 60 000 православни българи – църквите наистина бяха пълни.

Казаха ми обаче, че местните православни българи са някъде към 8. Или 12. Не знаели точно. И настръхнах – че те турците сигурно просто не знаят бройката. Сигурно броят и туристите, чиито автобуси спираха пред църквите един след друг. Но като падне сняг и автобусите намалеят, тогава турчилята със сигурност ще забранят църквите ни. А може и наистина да ги разрушат с камъни.

За това, че трагедията наближава, имам няколко факта. Из целия град има указателни табели, които показват накъде трябва да се върви към българските църкви. Има нещо гнило тук – сетих се веднага. Това е все едно ние да сложим табели навсякъде как може да се стигне към една или друга джамия. Абсурд.

Вероятно тези табели са сложени да упътват башибозука, когато тръгне да руши с камъни нашите храмове. Вероятно те ще се съберат в двора на някоя джамия, ходжата ще ги призове на свещена война и като тръгнат ордите – от табела на табела, и ще стигнат, където трябва.

Прави впечатление и това, че улиците около „Констанин и Елена” са наскоро разширени и асфалтирани. Някои се заблуждават, като мислят, че това е направено от градската управа заради официалното откриване на обновената църква.

Аз обаче мисля, че причината е друга. Вероятно по този начин се примамват повече туристи. И когато храмът се изпълни, ще хлопнат вратите и ще започне клането.

А ако башибозукът не се справи, тогава бронирани части на редовната турска армия ще се притекат на помощ – по новите улици ще стигнат за минути. Така че – това ни чака. Трябва да помислим какво да правим.

Пътят е един – на оръжие, братя!

Националните предатели унищожиха българската армия и този път няма да можем да повторим подвига на нашите войски от Одринската епопея. Но трябва да сме готови за реципрочни действия.

Те ще бастисат едната църква – ние веднага две джамии. Те – втората църква. Ние – още 4 джамии. И т.н.

Ех, защо го няма Коритаров, да му звънна в ефир и да му разкажа тези неща. А може би е по-добре, че го няма. А аз ще се обадя в СКАТ. Там ме уважават повече.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Комунистите от БСП обичат Дмитрич толкова, колкото обичаха Т.Живков, Г.Димитров и Й.Сталин: с 97,47% малкият е преизбран!

С такъв процент Дмитрич е преизбран за шеф (Стани-шеф!) на БСП, като с това чупи рекордите по доверие, които в миналото са имали само Т.Живков, Г.Димитров и Йосиф Сталин. Което показва, че БКП-БСП е в ужасна личностна и кадрова криза, щом като няма с кой за замени недоразумението Дмитрич, водещо я към провала. Нали знаете, сред безоките - и сред безочливите в още по-голяма степен! - и едноокият е нещо като звезда, лидер и дори водач.

Те нека да си избират който си искат, ако искат следващият им шеф нека да е Ким Чен Ир от Северна Корея, или поне Уго Чавес или пък таварищ Путин направо! Те са непоправими, те са ненормални, при тях обикновените човешки възприятия и логики не вървят, не действат. Те са от друг свят, от друга планета и от друга галактика даже. Те са населението на галактиката на пълния аморализъм и на тоталното безочие.

Но ние, ние сме за бой че търпим точно такива да насилват, да се гаврят с държавата и нацията ни! Крайно време е да им дръпнем килипчето на властта, та да забият глави в скалите на престъпленията, които пак успяха да натворят - без все да им мигне окото от известно неудобство. Тоя път заслужават да ги изритаме чак в Сибир, вече дори и най-заспалите сред нас разбраха, че тази напаст е безкрайно вредна за България.

Аз имам чувството, че Дмитрич скоро ще ходи в родината си, дори и службата му там вече зная и смея да я заявя: нему се пази хубаво, доходно място в Газпром. Щото той е премиер не на България, а е премиер, работещ главно за интересите на Газпром и на родината си, на СССР (безславно поминал се, ала жив в сърцата им!). Гоце също като му свърши мандата ще иде на работа в Газпром. Може пък да го турят да пази Мавзолея на Ленин, та да си намери най-после заветното място, по-близо до идеала си.

Аман от тия национални предатели! Не ви ли писна вече от тях, мили ми български търпеливци?! На мен ми писна отдавна, много отдавна. А пък вие си ги търпите. Което е позор и срам. Търпете си ги щом ви харесват! Те са способни на всичко. Простотия до шия, денонощни далавери, разбойничества и крайна наглост се техните вечни патенти и приоритети. Обичайте си ги колкото искате.

Аз обаче с чиста съвест - като възмутен и погнусен български гражданин, жертва на тия тероризатори на родината ми! - и с пълно право плюя върху тях, право в лицето им. И ги проклинам. Те друго не заслужават. А и тия от нас, които ги търпят, нека да имат достойнството да поемат върху себе си отговорността за позора че точно тия ни управляват.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

"Делото по спасяването на давещите се е дело на самите давещи се!"

Предлагам да се замислим по една такава тема: дали пък не е потребна реанимация на нашата демокрация? Смея да заявя това: нашата демокрация от известно време е в агония, в предсмъртни гърчове. Поради което би трябвало да се намира в реанимацията, т.е. там, където ако се положат някакви грижи, може и да бъде спасена. Ала ако не се намерят спасителните оздравителни мерки, тя ще издъхне.

Как можем да вдъхнем живот на демокрацията ни, как да я спасим и оживим? - това е кардинален въпрос, от който зависи всичко останало. Защото този път ще се разминем окончателно с просперитета ако допуснем да се провали безвъзвратно нашата млада българска демокрация.

Аз отдавна апелирам да разговаряме, да търсим заедно, в свободни дискусии, ония решения на кризата у нас, без които всичко наистина ще отиде по дяволите. Наскоро предложих заедно да изработим един проект за спасяването на бългаската демокрация. Отправих любезна покана към много мислещи хора да се включат в дискусията, ефектът, както е обичайно, е нищожен. Човек има чувството, че нацията е така приспана, че нещата май вече са безвъзвратни, т.е. че такава кауза - реанимация на демокрацията ни - е обречена. Тук-там има хора, които мислят, упорито търсят някакви решения, ала общо взето търсят някакви свои "рецепти" и магически средства за оживяване на демокрацията ни, а такива може би няма: иска се впрягане на доста по-голям интелектуален ресурс за да се намерят ефективните решения.

В разговор с Калин Манолов той подхвърли следната идея: напиши нещо като тези (тезиси), подобни на ония, които е написал навремето Мартин Лутер. Т.е. да бъде кратко, понеже хората не се вълнуват много от извеждането и алгументацията, която наистина утежнява анализа, а от кратки ясни формулировки, които, подобно на стрела, директно се забиват в сърцевината на проблема. Аз отдавна съм разбрал, че моите анализи за доста хора са трудни за асимилиране и схващане, понеже мнозинството не обича да си дава труда да асимилира и да схваща: искат наготово да им се поднася резултат, а не пътя, по който те сами да достигнат до него. Ефектно звучащите кратки послания наистина като че ли ще имат по-голям ефект върху този специално тип съзнания. По тази причина ето тази сутрин започвам да пиша своите "Тези относно реанимацията на нашата демокрация" (условно така назовавам поредицата си).

"Оня списък" с проблеми, който предложих за допълване и нови предложения, отново го препубликувах, та да го имам пред очи. И почвам въпрос след въпрос да пиша своите тези. Съвсем кратко и понятно, така, че да може да се асимилира и схване от всеки. Да се пише така, именно просто, е най-трудното, ала ще опитам. Това за мен е едно ново предизвикателство. Пък да видим какво ще се получи.

Пак подновявам апела си повече хора да се опитат да размишляват за същото - и да пишат, разбира се. Това - ако си сложите ръка на сърцето - са важни, дори съдбовни проблеми. Това, че аз съм предложил тази инициатива, не бива чак толкова да смущава някои хора: добре познавам българската душа, не можете да ме изненадате, държите се тривиално и банално! Някои дори съвсем млъкнаха, само и само да демонстрират пълно пренебрежение към това, което аз пиша и предлагам. Но това си е техен избор. Аз на такива глупаво-дребнави хора и не разчитам.

Но добре зная, че има доста свестни, мислещи и достойни хора, с които заедно можем да допринесем за излизане от тресавището, в което се намираме. Аз точно към тия хора се и обръщам. Нека да обърнем гръб на собствените си дребнавости, и да заработим за каузата, от която зависи бъдещето ни като нация. Защото казано е: "Делото по спасение на давещите се е дело на самите давещи се!".

И тия думи са съвсем верни: не бива да се оставяме и да чакаме някой друг - примерно политици-месии! - да ни спасява и "оправя". Ние, гражданите, имаме един дълг пред България: да я направим такава, каквато искаме да бъде. Можем да го направим. Важното е да го пожелаем силно, истински!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Комунистите открай време са поклонници само на грубата сила и парите

Понеже тези дни у нас се изостри дебатът за "мечтите и идеите" на нашите родни комунисто-социалисти, дето били в дълбините на сърцата им, та публикувам един текст, който бляскаво показва какво именно има в сърцата им: и което те никога няма да си признаят. Написаното по-долу ще ви обясни по най-ясен и понятен начин защо и у нас, особено от опита на последните години, комунизмът-социализмът стана синоним на най-вулгарен бандитизъм, на най-нагло разбойничество, на най-разюздана мафиотщина, на невиждани кражби и пр. Този материал го публикувам в чест на започващия днес (или утре) 40 и незнам си кой конгрес на БКП-БСП, който те ни рекламираха със своя толкова символично-тъп трамваен клип:

И аз като повечето хора по-скоро на умствения труд (нека не се наричам претенциозно „интелектуалец), т.е. като човек, който се интересува главно от духовното, от идеи, някога смятах, че движещата сила у комунистите поне в началото трябва да е била идеологията. Именно „мечтите и идеите”, за които се говори в клипа на БСП, та били те идеи, с които не мога да се съглася - но все пак идеи.

Постепено ми стана ясно, че съм бил голям наивник. Идеологията за комунистите (и нацистите) от самото начало е била само смокинов лист за изстъпленията им и най-вече за грубото лично материално обогатяване. Комунистите никога не са се интересували от ценности, идеи и мечти, те открай време са поклонници само на грубата сила и парите. И, разбира се, да не забравяме завистта, която според Бухарин е отличителна черта на комунистите (и нацистите).

Затова посткомунистическите общества са толкова уродливи – не може да се очаква от хора без ценности като посткомунистите друго, освен да продължат безогледно грабежа. Жалко само, че рухването на комунизма дойде в момент, когато и „капитализмът” се беше отдалечил от своя първообраз на „капитализма на протестантската етика” на Макс Вебер. Резултатите днес са налице – глобалната криза, породена от неистовото желание за забогатяване. Харчеха се пари, преди, така да се каже, да са заработени, всичко беше на кредит. В това отношение посткомунистите и някои западни мениджъри за съжаление не са толкова различни.

Между другото в никакъв случай не мога да приема, че комунизмът и социализмът по начало са добри идеи, само че несъвършено осъществени на практика. Достатъчно е да се прочете Комунистическия манифест, за да се види, че обществото, нарисувано там от Маркс и Енгелс, е много по-страшно от по-късната му практическа реализация. Можем наистина само да се радваме, че Ленин и Сталин не са следвали точно заветите на Маркс.

Най-накрая: имам много силни нови теоретически аргументи срещу историческия материализъм, с които смятам, че е тотално и окончателно оборен, на които тук обаче не се спирам. Ако има интерес, мога при случай да ги скицирам.

А иначе Игор Бунич е изразил примитивната материална същност на комунизма много добре в Златото на партията:

Владимир Илич Ленин в своите страстни мечти за световна революция е съзнавал, че първа крачка към осъществяването на тази мечта трябва да стане въоръженото превземане на някаква държава с нейните ресурси, икономически потенциал и, естествено, със златните й запаси. Трябва да кажем, че при това той съвсем не е имал предвид Русия с нейния вечен икономически дефицит, огромен държавен дълг и празна хазна. Ленин се заглеждал в Швейцария, считайки тази малка страна идеална за осъществяване на своите планове за световно господство. Разположена в центъра на Европа, многоезична (готов Интернационал!), оплела със своите златни пипала целия свят чрез международна система от банки, именно Швейцария, по замисъла на вожда, е трябвало да стане тази база, откъдето революцията да започне победен марш по цяла Европа, пробивайки си път, като таран, с хилядите тонове швейцарско злато. Специалистите считат, че "цюрихските" мечти на Ленин са били предизвикани от собственото му безпаричие, тъй като след смъртта на майка му паричните преводи от Русия престават да идват, а сам да заработва средства за живот той не умеел - което и придизвикало изостряне на шизофренията му със сладки видения, приемащи вида на бронираните сейфове на швейцарските банки.

Обаче в лапите на вожда на пролетариата попаднала не Швейцария, а, за съжаление, Русия, набързо превърната в плацдарм за световната революция.

Политиката на Ленин била проста, като всичко гениално. В основата й, за което Илич не се изморявал да повтаря в своите безчислени речи, статии, тезиси и записки, била положена провъзгласената в "Комунистическия манифест" от К.Маркс основна идея на социализма, свеждаща се до това, че "работниците нямат отечество", а затова социалистите никога и при никакви обстоятелства не трябва да защищават интересите на държавата. Подобна постановка на въпроса веднага дала блестящи резултати.

Днес ние, отхвърляйки черупката на налудничавите идеологически теории и заклинания, и гледайки на събитията от седемдесет и пет годишно разстояние, може би за първи път ще се постараем на прост и достъпен език да обясним какво се е случило в Русия през октомври 1917 година. И тогава значително по-разбираемо ще стане това, което се случи три четвърти век по-късно - през август 1991 година...

А се случи тогава следното. Възползвайки се от демократическия хаос след свалянето на монархията, властта в страната била завзета от международна терористична организация, финансирана в името на собственото си спасение от Германия. Такова нещо в човешката история никога не се е случвало. И това, че се е удало, било за света напълно неочаквано. Не по-малка неочакваност било то и за самите негови участници - шепа разноплеменни авантюристи, събрали се около своя полубезумен лидер. Най-малко от всички в своя успех вярвали самите те, а затова и се държали по съответния начин. Пазейки си в готовност задграничните паспорти, готови във всяка минута да изчезнат от Русия така неочаквано, както са се били и появили, болшевиките започват грабеж на националното богатство на страната, разпръсвайки го по тъмните ъгли или изпращайки го зад граница. В самото начало това се правело прибързано и неумело.

Никой не знаел дали утре ще продължи разбойничеството, и затова всичко, което може да се вземе, трябвало да се вземе днес. Успоредно на това необходимо било да се избавят от конкуренцията от страна на криминалните елементи, не желаещи да делят откраднатото с новата власт, чийто лозунг "Граби награбеното!" намерил незабавен отклик в многомилионната маса руски бандити. Обаче този лозунг призовавал към грабеж съвсем не всички, в което те скоро се убедили, тъй като започнали безжалостно да ги разстрелват на място, без съд и следствие.

Новата власт, бидейки по-добре организирана и въоръжена банда, съвсем не желаела да си губи драгоценното време за някакво юридическо обосноваване на своите действия. Въпреки това идеологическо обосноваване било необходимо, и то, родено в безумно-гениалната болна глава на вожда, със своята безпределна утопичност ужасило даже най-близките му съратници. Всички ценности, награбени от царизма и от експлоататорите от народа, се отнемат от болшевиките с една единствена цел: да бъдат разпределени впоследствие поравно сред всички трудещи се, освободени оттук-нататък от всеки вид експлоатация.

"Боже мой! - възкликвал страхливо-наивният Бухарин, - Нима в това може да се повярва?!"

(Забележка: Този текст заедно с откъса от книгата на руския изследовател на феномена комунизъм е предложен от анонимния коментатор и доброжелател на блога, нарекъл се Стоян. Аз само преведох откъса на български, а за заглавие сложих израз, взет от анализа на Стоян. Благодаря му отново за толкова уместно написаните думи и за така добре подбраните откъси от книгата.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Дали комунизмът не е най-сериозно мозъчно увреждане?

Историята с предконгресния клип на БСП (трамваят с ватман таварищ Дмитрич и пътници надебелелият и трудно подвижен бивш майор от ДС Деянов, сега временно прехранващ се като министър на културата плюс един пенсионер, носещ комунизма в сърцето си!) продължава: сега разбирам от блога на Иван Бедров (Хумор, сатира и забава), че умният Кирил Добрев, за да парира негативните реакции, бил подарил на Дмитрич торта във формата на трамвай (!), на която пишело "Кучетата си лаят, трамвая си върви". Забележително е, че "трамваяТ" е написан без пълен член, което даде възможност на някои присмехулници-фройдисти отново да се заядат. Ала пък гафа и сам по себе си е достатъчно голям, та да предизвика отново буря от реакции.

В блога на Бедров си позволих да напиша ето това:

Майко мила!!! Тия тотално са изкукуригали! Управляват ни тотално болни мозъци, които явно нямат контакт с живата реалност.

Дами и господа, това е опасно, тия вече са обществено опасни! Надявам се все повече хора го схващат това. Надявам се все по-малко са ония, които се смеят на простоиите им. Налага се да се замислим и да издирим начин как да спрем злото, което в тяхно лице стана крайно арогантно!

На фона на тия даже и Бойко Борисов взе да придобива съвсем приемлив човечен облик!

Прочетете и другите коментари там, показателни са. Разбира се, левите, почитателите на Дмитрич, доколкото има все още такива, гледат да омаловажат поредицата от гафове, като някак си пресилено наблягат върху реакциите на Кмета Борисов по повод на изцепките на съветския ни премиер. Но ето че тази сутрин попаднах на нещо, което наистина ме накара да си задам въпроса, фиксиран в заглавието, а именно: Дали комунизмът не е най-сериозно мозъчно увреждане?

Чета и не вярвам на очите си: в блога си (Брилянтен ход на Станишев) В.Марковски се мъчи да адвокатства в полза на Дмитрич, което си е доста обречена кауза. Той примерно пише така, че явно и сам не си вярва, щото ако си вярва, моята теза за комунизма като мозъчно увреждане се потвърждава бляскаво:

Ако БСП са искали един цял народ да разбере, че им предстои конгрес, са постигнали целта си. А пък нескопосаната и нервна реакция на кмета Борисов само доказва, че и този път са го настъпили по мазола. Помним, че Бойко Борисов е известен с нетолерантните си изказвания срещу хомосексуалистите, така че с появата на Сергей в ролята именно на ватман би могло да се цели и още нещо. Един вид, “Не ни пука какво говориш, “батмане“, ние нямаме предразсъдъци като теб”. Докато Бойко и Цветан Цветанов реагираха като ужилени на думите на Станишев, че предстои мутризация на България, ако ГЕРБ вземе властта и пращаха писма на подръжници, протести и т.н.

Сега този Марковски, казах, се мъчи да изкара естествените реакции на толкова много хора в блогосферата за едва ли не "извратени", щото не съумяват да схванат "брилянтната логика" на съветския специалист по униформите в Червената армия, който ни управлява. Че е гаф този клип е ясно за всеки нормално функциониращ мозък и ум, а ето че сега чуваме от този Вени Марковски, че гафът на Дмитрич според него е "брилянтен", което, по всички правила на логиката не е нищо друго, освен "самонатаковване". А пък това, че липсва най-елементарна оценъчна способност както у таварищите, правили клипа, така и у другите таварищи, които се мъчат да изкарат гафа за "брилянтен ход", което пък говори и за увредена логическа (мислителна) функция на някои мозъци, ми дава основание да заключа, че комунизмът в наше време вече не е нищо друго, освен едно най-банално мозъчно увреждане. Хайде, за някои извинението е, че напредналата възраст води до прогресираща склероза, ала за такива като Дмитрич, Марковски и пр. (те, за щастие, се броят на пръсти!) извинение не може да се намери.

А пък има и нещо, което хич не е смешно: управляват ни ето какви, нали ги видяхте колко им чини ума по това клипче, също така според тази трамваена торта и пр.? Щом като са способни да правят даже такива простотии като клипа, тортата и пр., представете си какви много по-големи простотии и тъпотии правят същите тия в управлението на държавата! И като си го представите, се поуплашете малко, ако още сте способни на едни по-нормални, здрави и естествени човешки реакции. Страшно е да позволяваме да ни управляват точно такива!

Преди време Гоце почерпи гостите си с торта, изоброзяваща връх Шипка, барабар с солдатите, с напиращите по урвата османски войници, с оръдията, пушките, камъните и пр. Той е счел, че гостите му с удоволствие ще си похапват шоколадени войничета, и е считал, че хрумването му не само е оригинално, ами е и проява на добър вкус. Стана тогава нещо като дипломатически скандал: тортата предразполагаше към канибализъм, към човекоядство! Тогава, спомням си, даже "Труд" не можа пожали президента, щото това наистина беше крайно извратено. Ето, оказва се, че не било временно, сега в БСП се черпят с трамваени торти! И сигурно им се иска да си похапват и човечета от шоколад, макар че това да се турят шоколадени човечета в трамваената торта изглежда е трудничко...

Гнус, отврат, погнуса, повръщане предизвиква духовитостта на тия увредени комунистически маниаци, които ни управляват. Ако не усещате тази гнус, толкова по-зле за вас. Ако пък им се радвате, явно тогава и вие оценявате цялата гнусна история като "брилянтна"! Което означава, че не правите разлика между л_ _ _ а и брилянти! Бравос на вас!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

БСП отново развя дрипавото знаме на комунизма и пак грабна чука и сърпа!

Известният журналист и обществен деец г-н Калин Манолов е написал интересен и твърде смислен коментар на проекта за нова програма на БСП, озаглавен Във войната на идеи няма преки пътеки. Съветвам ви, прочетете този чудесен коментар, заслужава си. И на всичкото отгоре е написан с един блестящ стил, така че наистина няма да съжалявате че сте обогатили душата си с някои твърде важни и стойностни идеи.

Аз написах там кратък коментар, копирам го и тук, понеже си заслужава да се мисли и говори повече по голямата тема за културно-нравствените основи на обществения ред, основан върху свободата, също така върху признанието на автономията на личността (достойнството на човека), който заради удобство и поради една не съвсем коректна терминологична традиция наричаме "капитализъм". Тази тема заслужава най-внимателно вглеждане, понеже тъкмо ценностите на свободния пазар и на капитализма у нас крайно недостатъчно са прояснени, поради което си остават чужди на съзнанията на мнозинството от българите. Или ония българи, които продължават да си живеят с отломките на едно комуноидно пренебрежение и отрицание на същите тези ценности, без които свободата не може да ражда просперитет, а пък бедността - и личностна, и материална, и всякаква! - подобно на проказа се разпространява навсякъде, за да трови и съсипва живота ни.

Но ето какво написах в блога на К.Манолов:

Благодаря за информацията, аз лично не бях чел този проект за програма на БСП. Отдавна не съм чел техни документи, понеже няма смисъл, ала сега непременно ще я прочета.

Защото тяхната неадекватност заслужава да бъде изобличена, както това прави г-н Манолов. Непременно ще напиша и аз нещо по темата, макар че той е казал най-главното, и то по чудесен начин.

След като БСП има решаваща роля за създаването на един мутренско-ченгесарски-бандитски "капитализъм", сега БСП започва нова атака срещу автентичния, основан на правила и на морал капитализъм. Т.е. продължава своята атака срещу коренните устои на човешката свобода и на просперитета. Иначе казано, продължава да вреди на живота ни, отново се проявява като главна деструктивна сила в живота на общността.

БСП е партия, която прави всичко възможно да има колкото се може по-бедни, отчаяни и зависими от държавата хора. Тия хора след това тя ги будалка, използвайки ги като жаден за облаги от страна на държавата електорат, податлив на нейните невероятни и грозни лъжи, с които тази партия е прочута. С право е казано: "Лявото не винаги убива, но винаги лъже!". Аз пък бих добавил: винаги убива, понеже и лъжата е вид убийство, нравствено убийство: с лъжите си комунистите убиват човешкия стремеж към свободен и достоен живот. А пък, добре знаем, в същото време елитът на самата БСП се състои от безсрамно забогатели чрез злоупотреби с властта безскрупулни люде, представители на един мутро-ченгесарско-бандитски "капитализъм".

Т.е. лицемерието на тази партия няма предел, а пък аморализма и лъжливостта им тук, в тяхната програма, явно са достигнали нови висоти! Не се и изненадвам, че е така: те продължават да доказват с поведението си тезата, че са непоправими и са неспособни на нормално демократично и културно поведение. Комунизмът-тероризмът е заседнал дълбоко в душите и в сърцата им - както тия дни така мило сами си признаха.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Как разговаряме и защо не се разбираме?

В блога на Радо започна един разговор, който ми се вижда едно добро начало. По тази причина ми се иска да ви направя участници в него, та затова заповядайте, включете се. Мнението на всеки мислещ човек е важно. Вижте там какво е казано, аз искам да ви въведа в проблема, като цитирам част от дискусията, касаеща обозначената по-горе в заглавието тема.

Ангел Грънчаров каза: Аз лично съм на мнение, че ако се установи пълноценен диалог между загрижените и искащите промени в ужасното статукво в страната, то промяната ще дойде значително по-скоро. Липсата на диалогичност е една от причините да няма напредък даже в мижавия обществен дебат, а какво пък остава в съвсем незадоволяващата ни реалност… Понеже тъкмо идеите движат развитието - това е доказано от поне три века. Ала у нас изглежда тепърва ще се разбира…

Rado каза: Аз съм все по-малко склонен да се оплаквам от липса на диалогичност. Много хора четат блоговете като вестник - минават и заминават. Ако искаме диалог, можем да уточним списък от въпроси, да свикаме среща и да ги обсъдим. Не само, че ще има диалог, ами ще се намерят хора, които искат непрекъснато да говорят и не може да се вземе думата от тях. Ето, Ангеле, подарявам ти идеята за блогърска конференция, ако желаеш повече контакт. Аз съм достатъчно ангажиран, но бих се включил, ако я организираш (в София).

Ангел Грънчаров каза: Мерси, но нямам аспирации да се занимавам с подобен род дейност. А че няма диалогичност и нормална комуникация даже е видно чак от Космоса: оказва се, блогърите сме станали нещо като мърморковци, при което всеки си мърмори в своя си октава, а ефектът, чини ми се, е нищожен, е доста съмнителен. Мнозина пък се изживяват като месии. Възвестяват “истината” и гордо мълчат: считат че е под достойнството им да разговарят, да водят нормален човешки разговор с тези, антитези, аргументи. Истината обаче е процес, търсене, опитване, иска диалогичност и пр.. Обикновено най-много да съберат сила и да се изхрачат по някой, който мразят, щото ги превъзхожда в някакво отношение. Дано греша, но впечатленията ми за морала в блогосферата не са бляскави… е, има и изключения, но се броят на пръсти… нашата блогосфера точно отразява нравствения статус на самото общество… казвам каквото мисля, не ми е присъщо да лицемеря…

Ирена каза: Много добре написана статия. Аз споделям същото мнение, че са необходими 2 - 3 поколения за се съберат достатъчно хора, за които гражданското общество представлява ценност. Но какво правим ние, които сме се родили тук и сега?

Калоян Борисов каза: Дам точно “какво правим ние които сме се родили сега”, диалогът е единственият начин, отвореният диалог, така нещата ще се погледнат под различни ъгли, ще се появят нови идеи, най-вероятно и нови хора. Не знам за вас, но аз познавам най-малко още двама човека които биха влезли в диалог. Замислете се :-).

А начините да се направи това са много, даже и като коментари на една статия. Аз лично го правя защото имам съзнание, мисля, виждам нещата, някак си не ми е присъщо да стоя от страни и безучастно да наблюдавам.

“Ако искаме диалог, можем да уточним списък от въпроси” - винаги съм се питал за какво са тези анкети.

Никъде не видях идеи, “ам сега на къде” явно страха си казва думата. Нормално или ще те помислят за наивник, или за някои за луд :), а да идват избори подготвят почвата.

Съсипана интелигенция, крадливи нещастници, образование, това са обширни теми по които има какво да се каже. Но конкретно, с конкретни идеи. В такъв диалог бих влязал. Общите истиви… “ами естествено, че ще те подминават като вестник”.

Какви срещи? Глупости, ходил съм на такива, събрали се разни болни мозаци и си говори оня как бил в USA и “ко” видял без да слуша останалите или да правят връзка с темата (Петък вечер :-)

Докажете тук кой сте, и не си обмисляйте много изреченията, щото звучите дървено.

Ангел Грънчаров каза: Калоян, напълно си прав, но искам да напомня нещо, което постоянно се забравя, а то е тривиално: идеите движат света. А идеите (пък и стоящите зад тях ценности, обуславящи ги), когато се изразят, звучат като "общите истини", които ти, да речем, недолюбваш. Когато се разговаря, разговарящите "бистрят" идеи, сиреч, бистрят съзнанията си, надмогват объркаността си, заедно откриват опорни точки на мисълта, а също и, бих си позволил да кажа, и на вярата си. Да не подценяваме вярата (не в Бога, а иначе), тя има огромна роля във възникването и съществуването на нашите идеи. А че идеите движат света, това се знае от памтивека, само дето у нас, понеже материалистите винаги са били мнозинство, тази толкова проста истина не се признава. Но ако нещо е истина, то това дали го признаваме или не го признаваме съвсем не променя факта, че е истина; който пък не признава някои истини, такъв сам си е виновен: понеже без истината няма как да живееш смислено и разумно.

Това исках да кажа. И още нещичко: ние сме различни, и трябва да приемем това не като превелико нещастие, ами като същинска Божия благодат. Тази проста истина у нас пак не се "признава": като разговаряме, всеки се счита за длъжен да принуди опонента си да почне да мисли като него, иначе почва да се ядосва, да нагрубява, в един момент пък се отказва изобщо от разговора, щото му се вижда неприятно даден човек да стои на гледната си точка. Сдушваме се с тези, които мислят като нас, те са ни приятни, макар че ако се замислим, по-важни и по-интересни за нас са хората, които стоят на друга гледна точка, понеже с тях има смисъл да се разговаря. А пък когато разговаряме, забелязал съм, че разговарящите изобщо не се стараят да вникнат в гледната точка на опонента, да признаят основанията му, да се съгласят, че начинът, по който той вижда нещата, е напълно допустим и по свой си начин помага да се придвижи напред нашето разбиране спрямо предмета на спора. Нещо повече, разговарящите у нас даже нямат търпението да изслушат опонента си, понеже добре знаят, че той, след като не мисли като мен, няма смисъл да го слушам, респективно да го чета.

Ето аз примерно, щото съм нещо като философ, често забелязвам следното: чете някой нещо написано от мен, в един момент обаче почва да не разбира, и вместо да се постарае да вникне, да открие смисъла - не, няма такова нещо, той иска да схване всичко ако може с пет думи! - изстенва недоволно, и почва да вопие: "Баси глупостите, мноого прост е тоя бе?!". Даже някои прочути и уважавани блогъри са ми заявявали така: "Виж какво, може и да казваш смислени неща, ама аз немам търпение да те изчета; всичко обясняваш, и преливаш от пусто в празно, по тази причина не искай някой да те чете!". Значи човекът не разбира, вместо да опита наново да разбере, както правят искащите да разберат хора, нашенецът обявява това нещо за "неразбираемо", а пък в един момент почва да обявява неразбирането си за свръхголяма добродетел. И разговорите у нас в резултат са толкова безсмислени, повърхностни, те са жалки опити за проявяване на известно остроумие, на някаква мизерна оригиналност, ала онова, което е техен основен дефект, е именно неумението и нежеланието да се мисли. И в резултат се появява и нежеланието да се разговаря: за какво да говорят немислещите, какво ли пък може да търсят, та те нали всичко си знаят?! Аз бих нарекъл това наш основен, най-жесток и дори убийствен национален дефект или кусур.

Ето по тия причини аз винаги съм настоявал, че ако се появи известна култура на диалога, то тогава ще се породи и смисъл в разговорите ни. Иска се да се спазват някои прости правила, особено пък при разговорите, касаещи такива сложни теми, каквито са човешките, обществените, политическите. За политика у нас разговорите и дискусиите са крайно елеменвтарни: всеки изявява собствената си ограниченост, изобщо не се опитва да вникне в гледната точка на опонента, просто изявяват своите пристрастия, глупавата си вяра в някакви най-пошли идеологеми и митове, липсва всякакво желание за задълбочаване, липсва и елементарен респект спрямо личността на опонента.

И последното, на което искам да обърна внимание е именно това: да се уважаваме. Без уважение към другата личност нищо не се постига. Просто трябва да разбереш, че не си априори най-умният, а това трябва тепърва да се доказва. Но умният, като открие умен човек, изпитва невероятна радост, защото е празник за смисления човек да разговаря с умен, мислещ и разумен човек. Такива хора са същинска рядкост, може би по тази причина у нас толкова не ги ценят. Ала глупакът, като срещне умен човек, изпада в най-люта ненавист към него, и почва да ръмжи, да плюе, да ръкомаха, ако може би го стъпкал и смазал. Достойнство ли - айде де?! Нема такова нещо, важното е умните да бъдат унижени, и понеже у нас най-ценните хора съвсем не се ценят, точно затова у нас триумфират некадърниците, безнравствените, глупаците.

Ние такива си туряме и за управници ако сте забелязали. А пък като по някаква случайност изберем за управник умен човек, веднага мнозинството най-всеотдайно го намразва. Глупакът няма как да се възхити на умния. Ето по тази причина у нас най-мразен е Костов - понеже е най-умният политик. Факт, колкото и да е неприятен за мнозина. Значи ненавистта към даден човек е точно мерило за неговото интелектуално превъзходство - имам предвид по нашите географски региони. В останалия свят ценят най-много, както подобава, най-умните си хора.

Това е малка част от въпросите, касаещи голямата и съдбовна тема за това как разговаряме и защо не се разбираме. Мисля, че тя има възлово значение. Ако напреднем в нейното проясняване, ще можем да се предпазим от най-честите грешки, което пък е предпоставка да възникне смислена дискусия и пълноценен човешки разговор. Без такива разговори доникъде няма да стигнем. У нас забелязвате ли как "дискутират"? По телевизиите примерно - ами крещят, надвикват се, изобщо не слушат другия, плюят се, фърчат плюнки и пр. Затова страната ни е станала подобна на лудница. Затова объркаността на хората у нас е станала вече нещо като национална добродетел. Затова и нямаме напредък, а всичко гние и се разлага. В това число и демокрацията ни, и политическия ни живот са сполетени от тия недъзи.

И да не забравяме това: идеите движат света. Безидейните нации, нациите, които не изпитват респект към жизнените идеи, не могат да просперират. Мислещите нации, уважаващи духовните неща, ето, примерно немците, преуспяват. В Германия даже, не знам дали ви е известно, уважават философите си. Аз съм философ. По-обруган философ от мен няма в българското интернет-пространство. Е, Костов е само по-обруган, ама ний с него сме от една "пасмина". Грешката ни е, че мислим. И че не се подмазваме никому...

Но да свършвам, щото май пак се олях. Май пак никой няма да прочете казаното от мен. Щом го е казал философ, значи "нема смисъл да се чете", нали тъй, таварищи?

От зората на демокрацията: песента "Развод ми дай"

Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ излезе

Новият, 5-ти брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ за първата половина на ноември излезе от печат. Който желае да си го закупи, да се обади. Той е в 28 страници и струва само 1.40 лв. Връзката с мен може да се осъществи чрез информацията, заложена в КОНТАКТИ.

И по този начин ще подкрепите първият печатан "орган" (вестник), излизащ изцяло на базата на един авторски блог. Както и да се погледне, това е явление на нашия вестникарски пазар...

(Забележка: Снимката на вестника, приложена тук, не е от най-качествените, т.е. реално вестникът е по-различен и доста по-качествен. Най-ценното обаче в него не е полиграфическото изпълнение, а ценностите, идеите и свободния, но въпреки това културен и негаменски език.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Достоен отговор на тъпоумието на комуноидно-социалистическите ни лидери

Ако ви звучи иронично заглавието, вината не е моя, а ефектът не е съзнателно избиран. Факт е обаче, че съм силно впечатлен от опита за духовитост, който кметът Б.Борисов демонстрира с това съобщение. Мисля, че то е напредък в търсенето на по-високо културно ниво на политическия дискурс и дебат. Вярно е, че други хора (виж примерно: Място за паника няма, ватманите от градския транспорт са квалифицирани, а трамваите имат маршрут и посока) не мислят така, но това е съвсем естествено: ние като личности сме различни, затова и имаме различни представи за духовитост, интелект, остроумие и пр.

Аз си позволих там да напиша една реплика, която привеждам и тук:

Аз лично оценявам това съобщение като духовито, остроумно и адекватно на клипа, който върви по всички телевизии: Б.Б. трябваше да реагира по някакъв начин, направили са го учудващо добре. Естествено, ляво ориентирани симпатизанти на Станишев са леко зарадвани, имайки желанието да представят тази реакция за гаф, обаче това не им се удава. Т.е. опитите им да извратят смисъла на посланието на Столична община са доста смехотворни. Самият факт, че твърде много са харесали тъпото "остроумие" на Дмитрич за "циркаджиите" показва, че техните понятия за духовитост крайно много се различават от естетическия и художествен стандарт. :-)

(Тук лекичко редактирах репликата си, но това не е грях, щото тя е моя.)

А ето сега и оригиналното съобщение на Столична община, което наистина ми се вижда учудващо добре написано и съвсем уместно казано, като се има предвид отчайващо тъпия предконгресен клип на БСП, явяващ се невероятен гаф:

Във връзка с получени сигнали от обезпокоени граждани, че неквалифицирани водачи управляват трамваи Столична община апелира софиянци да запазят спокойствие. Гарантираме, че в градския транспорт няма опасност пътниците да попаднат в трамваи, управлявани от неподготвен водач като Сергей Станишев. Ватманите в градския транспорт са квалифицирани, преминали са 3-месечен курс на обучение и всички те имат положен изпит и свидетелство за управление. Още преди курса кандидат-водачите полагат психо-тест и представят медицинско свидетелство за здравословно състояние.

Столична община призовава гражданите при слизане и качване от превозните средства да използват спирките на градския транспорт. Предупреждаваме, че предложеният в клипа на БСП начин е опасен и крие рискове за тяхното здраве. Напомняме на гражданите, че комунистическите идеи не са превозен документ и столичният електротранспорт разполага с модерна работеща тикет-система.

По повод получените сигнали Столична община изпрати запитване до КАТ дали лицето Сергей Димитриевич Станишев разполага с документ за управление на трамвайна мотриса.

Това е съобщението на Общината по повод на куриозния факт, заснет документално, че разни носталгици по комунизма взеха да карат (незаконно) разни архивни трамваи. Съвсем резонна реакция. Приветствам! Ако Бойко Борисов удържи на този растеж към по-високо ниво, аз като едното нищо ще си променя отношението към него. Стига да е малко по-устойчив, да продължава една и съща линия, да се опита да не е такъв явен позьор, и в един момент мога да го подкрепя дори като бъдещ министър-председател.

Знаете ли защо? Защото ний, дето изтърпяхме за премиер херсонския плъх Дмитрич и за президент - героя от Сирищник, трябва с две ръце да гласуваме за всеки друг, щото тази напаст вече не се търпи. Затова съм готов да подкрепя и Бойко Борисов - наистина по-голямо падение от преживяното просто не е възможно. На всичкото отгоре Б.Б. поне е мъж...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Предложение за интервю, отправено към Иво Инджев

Г-н Инджев, Вие сте журналист и сигурно сте вземали безброй интервюта. От Вас пък, предполагам, също са вземали интервюта, но не толкова често. Аз в тази връзка искам да Ви предложа да отговорите публично на някои въпроси (доста са!), които според мен са важни. И по които ми се иска да разбера Вашето разбиране. Ще се радвам да приемете, сигурен съм, че ще са доволни и Вашите редовни читатели.

Ето по-долу списък на въпросите, които по моя преценка са важни. И по които се налага настойчиво да мислим ние, гражданите. Стига да искаме да не загубим демокрацията си. Тези въпроси са от един мой Проект за реформа на българската демокрация, по който и аз работя, ала ми се иска, подобно на анкета, да събера и някои други мнения.

(Въпросите, които Ви се струват по-маловажни, можете да ги отхвърлите. А пък нищо не пречи да отговорите и съвсем лаконично, предвид броя на въпросите.)

1.)Защо младата българска демокрация изпадна в такава ценностна дезориентация и криза, как стигнахме до този провал във функционирането на демокрацията ни?

2.) Кои са причините, довели до блокиране на най-обичайните демократични механизми на държавния живот у нас?

3.) Защо, какво наложи у нас да бъде разбита двуполюсната партийна система, след като всяка развита демокрация, знайно е, винаги, по принцип и дори на практика е двупартийна?

4.) Ако е вярно, че "безпартийна демокрация" няма и не може да има, то каква е ситуацията днес в българските партии; вътре във всяка от тях кои са най-главните проблеми, подлежащи на колкото се може по-спешно решаване?

5.) Загубилият доверие български политически елит има ли шанс да си го възвърне - и как е възможно да стане това? Може ли да се осъществи някаква съдбовна "смяна на елитите"?

6.) Как може да се преодолее задкулисното дирижиране на политическите процеси у нас от мощните олигархични кръгове, свързани с различните крила на комунистическата мафия?

7.) Как да намерим път до съзнанието на масовия българин, как да му помогнем да надмогне апатията, неверието, отчаянието, песимизма и нихилизма си спрямо политиката, демокрацията и свободата изобщо? Какво можем и сме длъжни да направим в тази насока?

8.) Как, по какъв начин следва да се разпространяват в съзнанията автентичните и душеспасителни ценности на свободата, демокрацията, просперитета, хуманността? Как да направим хората у нас отново да повярват в българската демокрация и да допренесат за възкръсването й?

9.) Кой е начина за активизиране на гражданското участие и действие в политиката, включително и по отношение на извънпарламентарния, "уличен" граждански натиск на колкото се може по-широки слоеве?

10.) Как можем да накараме управляващите да имат респект пред справедливия гняв на гражданите, причинен от техните безобразия?

11.) Можем ли да направим така, че масовият избирател повече да не се оставя да бъде лъган и съблазняван от лъжливи политически спекуланти? Как да накараме този масов гражданин да прозре собствените си, и то най-дълготрайните си и същностни интереси?

12.) Ако е истина, че функционираща демокрация може да има само ако има функциониращи демократични механизми вътре в партиите, а така също и демократични процедури в техните междупартийни отношения, то по такъв начин тогава ние, избирателите, можем да спомогнем за вътрешното демократизиране на по-сериозните български политически партии?

13.) Как можем да провокираме условията за възникването на здравословна демократична атмосфера и среда, която да благоприятства изявата на стойностни, алтруистично и идеалистично настроени, способни, твърди, дейни, прагматични, умни, но и съзнаващи висотата на мисията си политици и държавници?

14.) Как да изолираме от политиката крайно компрометираната напаст от безскрупулни политици, доказали в годините само това, че са работили единствено за себе си, за собственото си облагодателестване, и по тази причина не само че не са допринесли нищо добро за България, ами постоянно и най-настойчиво са й вредили през всички години на преход (имам предвид безскрупулни и безсрамни политически играчи като Гоце, Доган, Симеон, малкият Дмитрич, Желю, Беров, Жан Виденов и пр., а също и огромната кохорта от по-незначителни политически въжеиграчи, спекуланти и далавераджии)?

15.) Как да отличим искрено милеещия за страната политик с държавнически потенциал от дребния шмекер, въжеиграч, използвач с престъпни и даже бандитски склонности, който обаче има политически претенции?

16.) Как обикновеният човек може най-основателно да реши кой наистина заслужава неговото доверие - и по тази причина трябва да получи неговия глас на изборите? Наистина ли повечето от хората не са в състояние да решат тази съдбовна за функционирането на демокрацията ни задача? Как да помогнем на такива хора да прозрат истината?

17.) Това, че медиите у нас са под жесток олигархичен похлупак, това, че у нас де факто няма действителна свобода на словото, на медиите и на печата, не е ли всъщност главният фактор за блокирането, за обезсилването, за неработенето на младата българска демокрация?

18.) Как може да се преодолее това крайно неблагоприятно обстоятелство, как гражданите да принудят медиите да не изменят на високата си и отговорна мисия?

19.) Наистина, може ли да се внесе поне известен морал в крайно деморализираното съсловие на българските журналисти?

20.) Как можем да помогнем на журналистите да отхвърлят жестокия натиск, който ги е принудил да станат презрени слуги на контролиращата всичко в страната мафиотско-комунистическо-ченгесарска олигархия?

21.) Как да накараме, можем ли да принудим нашите управници да изпълняват обещанията си, които са дали в предизборния период? И т.н.

(Извинявам се за това, че въпросите са прекалено много. Те обаче могат да бъдат и още повече, понеже нещата у нас са порядъчно заплетени. Но от нас се иска да ги разнищваме, колкото понякога и да ни е неприятно това. За жалост мнозина от съгражданите ни по тази причина са се отказали да мислят, което обаче е опасно: това може би е един от факторите да стигнем до дереджето, в което се намираме сега.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Комунизмът, дето е в сърцата на "европейците" Дмитрич и Серго-Ламбо

(Забележка: За музиката от този клип се полага зрителите, носещи комунизма в сърцата си, да плачат с обилни сълзи. По тази причина им препоръчвам да си осигурят повечко носни кърпички. Очакват се наводнения от сълзи, по тази причина тия, дето не обичат комунизма, нека да си осигурят високи ботуши. Приятно слушане и гледане и на едните, и на другите!)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Невероятни разкрития за бандитския характер на ДПС

Аз нямам думи, прочетох и не вярвам на очите си! Прочетете го и вие: Как се правеха обръчите от фирми около ДПС - разговор с Керим Караали, от 14 Ноември 2008, петък, 2008 година. Невероятни разкрития от един турчин, който с тия разкрития като едното нищо си сложи сам главата в торбата.

Не зная, но ако имаме прокуратура на място, с тия разкрития Доган може да бъде натикан в затвора. Дошло е времето най-после и едно мутро-комуноидно ченге от ДС да влезе в затвора. Фактите са достатъчни: ДПС е сгазило лука и то отдавна, и то много яко...

Г-н Главен Прокурор Велчев, що се правите на разсеян? Или таварищ Гоце Първанов ви е изкомандвал да си мълчите като... Гоце?!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

За всичко е виновна... световната криза!

Не зная дали и вие сте забелязали как изведнъж управляващите се хванаха като удавник за сламка за прословутата "световна криза", направо като мед им се лепят устата като почнаха непрестанно да повтарят: "Да, има известни трудности, но първопричина за това, за жалост, е световната криза!" и пр. Отначало глупаво отричаха, че кризата ще ни засегне, немало такава опасност, ала в един момент загряха, че кризата за тях е нещо като манна небесна и току-виж, ги спасила от всички провали: като едното нищо на нея ще успеят да пришият некадърността си, крадливостта си, злоупотребите и пр., с които ще остане в историята това опозорило ни като нация и пред целия свят бандитско правителство.

Те винаги са търсили начини на някой друг да прехвърлят отговорността за провалите и престъпленията си: досега, ако си спомняте, за всичко беше виновен... Иван Костов, сега обаче, понеже малко хора вече се хващат на тази лъжа, виновна за всичко е... световната криза. Леле, добре че се появи тази световна криза, тя се яви като по поръчка, иначе яката я бяха загазили нашите арогантни и безскрупулни управници, ама на, ето, провървя им им пак! Бравос, късмет имат тия бре, ето, сега, когато дойде време да берем всички плодове от калпавото им управление, се яви прословутата световна криза и ги отърва! И те веднага си измиха ръчичките, и отново, ни лук яли, ни лук мирисали, прочувствено почнаха да крещят: брях, да не се види, откъде се яви таз световна криза бре, така хубаво си живеехме, ала ето, взе че се яви тя, та ни развали рахатлъка! И, разбира се, всичко мигновено си пасна за техния калъп: от Америка се яви тази криза, пак тия проклети империалисти са виновни за всичко, пак те развалят прекрасния ни живот, дето ни уреди да го живеем "любимата партия", виждате ли, таварищи, къде е коварният враг?!

Та в тази връзка забелязахте ли как видимо се качи и подобри самочувствието на премиера Станишевич примерно: тъкмо властта му яката се беше заклатила, скандали, корупции, Европа го беше натиснала, престъпността и бандитите си господаруваха необезпокоявани, он, Станишката де, се беше свил като плъх, и изведнъж, о, небеса, се яви световната криза, и Станишевич си отдъхна, видимо се освежи! И сега вече не само той, не само цялото правителство, ами и верните проправителствени медии радостно завопиха: "Ах, тази пуста световна криза, как ни обърка новия всестранен възход, дето го бяхме подготвили! Брях, тц, тц, тц, лоша работа бре, тая Европа, дето има толкоз претенции към нас, видяхте ли каква криза ни донесе, а? Повече да не се правят на важни, щото ето, те са виновни, не ний! Айде де, претенции ще имат към властта ни, а ето, кризата кой ни я донесе: те!"

И така нататък, гответе се да слушате тази песен на всякакви гласове, на алтови, баритонови, на мецосопранови, скоро очаквам и цели хорове да я запеят, и кантати, и оратории за кризата прочувствено ще се пеят, и даже някоя и друга опера и оперетка ще спретнат набързо послушните партийно-другарски композитори. Та и те, горките, да се освежат с некой и друг лев, щото за тях наистина голема суша беше хванала: без световни кризи, в епохата, в която кризата си беше само нашенска, не можеха да пишат мащабни произведения за величието на партията, а пък за Костов, дето, знайно е, е виновен за всичко, някак си не върви да се пишат оратории. Ала слава, трижди слава, яви се световна криза, и пак ще потече там, където е текло, нема страшно вече!

Брей, тази криза дотам възторгна нашата родна, столетна и всенародна комуно-социалистическо-капиталистическа партия, че тя замечта на глас да ни управлява още един мандат. Понеже, знайно е, световната криза е виновна за провалите в сегашното й управление, вие пък да не си помислихте, че "Партията" е виновна?! Неее, нема такова нещо, знае се добре, че таз специално партия никогаш не греши, тя е права дори тогава, когато греши, щото го прави със смисъл и проницателност: ето, сега всички грешки и провали са били не защото тя е некадърна и безчестна, ами просто защото империалистите, чумата да ги тръшне дано, и европейците на първо място сред тях, тайничко са ни вредили, пречили са ни на възхода, ала ето сега световната криза доведе дотам да излезе наяве и да блесне подривната им и толкова коварна роля! А пък партията си остана чиста-чистеничка, като девственица, и невинно, по детски свежичко ни погледна в очите, и рече: "Ний се борихме за вашето, ама ето, видяхте, световната криза ни развали всички планове и мечти! Дайте ни още един мандатец, и ще ви оправим този път вече непременно!".

И в тази връзка другарите се ошефелиха дотам, че даже и клипчета с другаря Сергей взеха да правят в духа на "доброто старо време", а пък таварищ Дмитрич кара трамвай, сиреч, намекът е ясен: българският народец е трамваят! Вижте го този клип, и се възторгнете на ума, съвестта и честта на нашата епоха, каквато е безсзмъртната ни партия, пълна с герои като Дмитрич и Сергей! Възторгнете се на осанката, вижте как яко са яхнали "трамвая", и колко гордо стои самият Дмитрич на руля, дето го управлява като същински пич с левата ръка! Неам думи, класика! Тия са непоправими и надминаха тук самите себе се! Душа да ни е яка какво ни готвят тепърва тия безсрамни хубавци! Ама добре че дойде световната криза де, она всичко ке оправи, а пък партията пак цела-целеничка ще се спаси и като девственица ще рече: другари, направихме квото можахме, ала кризата, световната криза, другари, всичко развали! Ако искате, пак ще пробваме, дано нещата се оправят, дано тази пуста световна криза поутихне, ний пак ще ви управляваме най-успешно и най-отговорно!

И ето че народецът, свикнал на тия песни, се сепна, всичко му прозвуча някак си мило, родно, наше: ето, вчера гледам една гражданка я пита репортерката от БТВ, и тя, милата, изстена: абе тая световна криза откъде се взе бре, сега ето, требе да затягаме коланите, брей, тюх да не му се не види и кризата бре, лелеее, а как ни беше хубаво без нея доскоро?!". Естествено, никой не помни, че у нас първом, кризата изобщо не е спирала, което значи, че за нас кризата си е станала нещо като естествено състояние. И народът у нас ще се сепне и ще приеме за ужасна криза всяко поправяне на работите: нали видяхте как времето на енергичния премиер Костов, в което нещата потръгнаха, се смята у нас за най-лошата "криза", а пък изгъзиците на Симеонча, Догана и Станишевича се приеха за "възход", за блажени времена едва ли не!

Това е положението у нас, мили ми мислещи дами и господа! Дръжте се, кризата дойде, световната криза имам предвид, онази, нашата, не си е и отивала, ама сега двете кризи се смесиха, и всичко ще го отнесе, разбира се, световната криза. Душа да ни е яка, ама да не се оплакваме де, да не циврим, да не протестираме: в целио свет е така, таварищи, вий кво искате, туй е световна криза, не е шега работа, това да не ви е детска играчка бре?! Я ги гледай ти, ще ми се оплакват, навсекъде, по целио свет, е тежко, таварищи, дръжте се, туй е световна криза, я малко по-стегнато! Аман от лигльовци де!

Пък гледайте пак да гласувате за нас, щото тая световна криза всичко развали. Ама ний сме страшни и световната криза ще победим стига да ни изберете, и не се плашете повече, ще ви оправим този път като едното нищо! Айде, по здраве си вървете, и не роптайте много много. Ами се ориентирайте пак към червенката бюлетинка, вий си знаете де, а пък ний ще ви оправим най-сетне както си знаем, не се съмнявайте, можем го. А пък и идеалите и мечтите ни са все същите, така че нема лабаво!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

На тебе, Партийо "любима"!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Горе главата, български демократи: Утре започва от днес!

Нова беседа на госпожа В.Новодворская

NewTimes.ru

А пък Маджо най-много вярва в българското правосъдие!

Вижте актуалния видеокоментар на тази тема ТУК.

Имаме ли известна нужда и от култура - освен само от чалга?

А пък който се интересува от написаната вчера и спомената в коментара глава от книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, може да я прочете ето тук: Животът и учението на Имануел Кант

Една песен за вашето настроение в студената утрин на понеделник

Лека седмица на всички!

Нима не можем да сме по-човечни?

Този текст по-долу е моя статия, която намерих днес, ровейки се в архива си. Писана е, както разбирам от съдържанието, малко преди някакви избори, изглежда тия в 2001 година. Нарекъл съм я тогава така: НЕКА БЪДЕМ МАЛКО ПО-ЧОВЕЧНИ. Мисля, че е интересно да се сравни как тогава съм възприемал онази ситуация с възприятията ми за ситуацията, в която живеем сега - за която пиша всеки ден в блога си. А ето и самия текст:

Ние, българите, вече доста години живеем в една необичайна и твърде трудна ситуация: пропадат едни ценности, с които бяхме привикнали или поне се бяхме примирили, и се раждат нови, или по-скоро позабравени “норми на живот”, към които бяхме отвикнали, а някои от нас изобщо и не знаят. Възраждането на традиционните и общочовешки ценности, което свързваме с “прехода към демокрация и свобода”, всъщност съвсем не е раждане на нещо изцяло ново и непознато. Имало е време, в което България е била неразделна част от европейската общност, но след това насилствено е била откъсната от нея: именно сталиновата Червена армия ни откъсна от Европа и ни запрати някъде далеч, встрани от пътищата на историята, сякаш в студа на Сибир. Поне това, надявам се, всеки вече го разбира…

В тази коренна трансформация на съзнанията не е рядкост човешки същества неимоверно да страдат, да са объркани, да не съзнават свои коренни човешки интереси, да не виждат перспектива или направо да са отчаяни: и причина за това съвсем не е демокрацията, както искат да ни убедят нейните врагове. Много хора в тази ситуация си представят че едва ли не настъпва “края на света”, много често всяко начало изглежда така за ония, които се плашат от всичко ново или са прекалено инертни, или пък, и това е възможно, са си чисто и просто мошеници.

А всъщност за тези години у нас мъчително се ражда именно естественото, “нормалното”, достойното човешко съществуване, от което бяхме лишени и отвикнали (а някои дори изобщо не го “знаят” и дори подозират, ето това е най-лошото!) и затова сега така мнозина направо ги е страх от него. Също не липсват и такива, които изцяло ненавиждат промяната, те са люти нейни врагове, и то по простата причина, че един човечен свят им е просто лично неизгоден. Какво по-точно всъщност става, защо реагираме така различно и много често съвсем неадекватно на все пак бързо променящата се жизнена ситуация, в която щем не щем пребиваваме?

Съществуват направо злотворни догми и “ценности”, които са се разположили в душите ни, и които продължават да излъчват само отрова: ето например желанието ни да бъдем “равни във всички отношения”, което комунизмът ни бил някога "гарантирал", а пък “капитализмът”, към който сега сме се били връщали, ни го бил отнел даже като една “светла надежда”. При комунизма “нямало” - така ли, нямаше ли!? - бедни и богати, а пък сега отново имало, което било жестоко и непоносимо даже за гледане. “Откъде накъде оня там ще има повече от мене, след като и той е човек като мене и също като мен има само един стомах, моят стомах пък е празен, а неговият, предполага се, препълнен!”, крещят малоумните или по-скоро хитреците, а пък мнозина съчувствено клатят глава на приказките им и думат: “Право е, така беше, вярно е, а какво стана сега!?”.

На пръв поглед в тези човешки страсти има “логика”, но въпреки това всичко е именно наопаки. Възниква въпросът: защо?

Това, че някой някъде е богат, не е лошо само по себе си, та нима има някой, който иска да бъде беден?! Това, че някой е по-богат от мен, също не е, обективно погледнато, крайно лошо, напротив: защото той е по-богат, но и аз, ако не съм се изоставил или не лентяйствам, съвсем може да не съм непременно беден, напротив, може и аз да стана богат. Е, голяма работа, нека да не е чак толкова като него - този там бил милионер, нека да си бъде, със здраве да си харчи парите, а пък аз дори и не му завиждам. Защото голямо богатство означава големи грижи, големи отговорности, а пък аз поне чак не се напрягам толкоз!. Какво излиза тогава?

Ами нещо съвсем простичко: ние не можем да бъдем равни, напротив, много е лошо да сме равни, защото в една такава ситуация способните ще бъдат подценени, а пък калпавите - облагодетелствани, което хич не е справедливо, нали? А също и обществото като цяло ще губи и разхищава толкова много жизнени сили и енергия. Оказва се, че нормалното е именно обратното на онова, на което комунизмът така усърдно ни учеше, “че когато няма да има бедни и богати, то едва тогава ще настъпи всеобщото щастие!”, глупости, тогава именно настъпва най-непоносимата трагедия на съществуването, която историята познава. И това трябва да го знаем прекрасно, защото сме го живели, ала как бързо забравяме, защо ли?

Винаги ще има неравни хора що се отнася до талантите и постиженията, грозно е да се иска да бъдем равни. Защото това означава да погубваме талантите, да облагодетелстваме мързеливите, да погубваме импулсите за развитие, без които животът ще стане именно трагедия. Та нали си спомняте тъпата и гадна апатия, която ни беше обзела всички в края на комунизма, от чийто “прелести” тогава всички се бяхме преситили и дори изпитвахме погнуса? А пък сега мнозина си спомнят за тях с някаква животинска носталгия, защо ли?! Как е възможно това?

И какво се оказа? Ами нещо също така съвсем просто и разбираемо: като видиш човек, който явно те превъзхожда, понеже именно постиженията му (а не голите му претенции!) говорят това, това трябва да те изпълва с възхищение, с радост, а не със злоба и завист. Защо, как така ли?

Ами защото този човек е показал със своя пример, че и ти самият можеш много да постигнеш, стига да не стоиш бездеен, стига да не стоиш със скръстени ръце, стига само да не мърмориш недоволно и завистливо против богатите. Неговият пример ти показва, че и за теб успехът не само е вероятен, ами и е сигурен, стига да направиш изискващото се от теб, стига да не изневериш на себе си. Стига да покажеш своята човечност, истинските достойнства на своята личност - а не само гадните си пороци!

Ето че "лошият факт", че има бедни и богати, непосредствено се превърна в своята противоположност: напротив, много е добре, че има бедни и богати! Като има, само така бедните ще възжелаят да станат богати, ще имат импулс за саморазвитие. Нека всеки да преуспява според заслугите и постиженията си, нима не разбирате, че най-голямото богатство е нашата собствена личност?! А пък богатите, работейки неуморно за своята личностна изява на каквото и да е поприще, по косвен начин облагодетелстват даже ония, които “нямат нищо”: все пак по-добре се живее в държави, дето има богати, но пък и има доста заможна “средна класа”. В такива държави дори и просяците живеят по-добре “от всички нас” и “от всеки един от нас поотделно”, изтерзаните от комунизъм и посткомунизъм източноевропейски народи. (Просякът в Америка все ще успее дневно да изпроси поне 10-15 долара, а пък аз тези десетина долара дневно, нищо че се скъсвам от работа, едва ли скоро ще успея да ги спечеля!).

А какво става у нас ли, ето какво: “Ах колко е непоносимо това че има бедни и богати!!!”, мърморят живите дяволи, дето предпочитат нищо да не правят, но пък искат обществото, другите, да ги носят на гърба си. А в това време наивниците, които никога не са били малко у нас, съчувствено и одобрително клатят глава, не съзнавайки, че те именно са ги носили и продължават да ги носят на гърба си! И нима тази извратеност е нещо “естествено” и “нормално”?! Ясно ли е сега откъде идат бедите ни: идат от нашите души, идат от повредените мозъци на ония, които предпочитат да не си дават труда да мислят - или пък си дават труда само да ни лъжат и подвеждат, идат бедите ни от малодушието на ония, които на всичкото отгоре им вярват, ето откъде…

И какво исках да внуша с тези свои разсъждения? Все пак, надявам се, никой не си мисли, че с тях “увъртам” и искам да подведа читателя, да го превърна в нечия “жертва”, може би на “класовия ни враг”?!

Ами нещо съвсем просто искам да внуша: дайте да внесем ред и чистота в душите си! Дайте да прочистим съзнанията си, дайте да изхвърлим “отпадъците” и “боклуците” от тях! Време е за “пролетно почистване”, то е твърде навременно, още повече че идат избори! Нека да изхвърлим без съжаления ония отрови, които зимата на комунизма с целия си ужасен студ и глад успя да насади в душите ни, иначе така жадни за пълноценен човешки живот!

За достоен живот, подобаващ за това, че ние не сме друго, а именно човеци! Ако не направим това, то тия отрови вътре в нас ще продължават да тровят съществуването ни, а злото и злобата никога няма да пресекнат…

Човечността е противоотровата на заразите, които комунизмът заложи в немощните ни, така жадни за великолепието на пролетта души. А пролетта за нас, човеците, не е нищо друго, освен възраждащ се живот. Нека тогава да приветстваме идването на нашата българска пролет! Включително и на изборите, именно тогава ще се разбере “на кого служим” и “какво точно искаме”.

Да, на тях ще избираме между зимата, символизирана от скърцащите от студ и глад наши зъби, и пролетта и лятото на живота, който за човека не е нищо друго освен свобода. А именно свободата е ключ към достойнството, успеха и богатството! От нея зависи нашата човечност. (Зимите на Луканов и на Виденов нещо да ви говорят?!)

Ние трябва да се окажем достойни за своята човечност. Трябва да я освободим в себе си, трябва да й даваме израз всеки ден: всъщност това ще избираме на предстоящите избори, не друго. Но, уви, колцина ли го разбират?!

Епопеята с невероятните гафове на Г.Първанов набира бесни обороти

В последно време вярвам сте забелязали, че често правя коментар по публикациите в блога на Иво Инджев, и същевременно в своя си блог поставям теми, които Иво Инджев настойчиво поставя, ала и неговият глас, както и моят, общо взето си е нещо като глас в пустиня. Аз от доста време призовавам когато някой блогър постави значим проблем или тема, да го подкрепим, та неговата находка да не отзвучи именно като глас в пустиня (без особен ефект). Смятам, че е много по-добре безпокойствата на някоя личност да се подемат от блогосферата, да се подкрепят, което ще акумулира невероятно по-мощен ефект. А също и, предполага се, това може да помогне за някакви промени към добро.

Естествено, както обикновено, не бях разбран и подкрепен, но аз в случая, като подкрепям и давам израз на своя гражданско-личностен резонанс по повод на всекидневните тревоги на големия наш журналист и публицист, давам пример, че не е толкова страшно и невъзможно да се подкрепяме, след като фактически работим за една и съща кауза: България. Същото правя понякога и с по-смислени тези, изложени в някои други сериозни блогове.

Вчера например, в статията СЕНЗАЦИЯ, МУТАЦИЯ ИЛИ ИЗЛАГАЦИЯ? пише по повод на съобщението на сайта Dir.bg, според което президентът Първанов щял да се оттегли от политиката след края на мандата си. Както обикновено, това съобщение не било съвсем вярно, но пък изглежда има зрънце истина: щял да се оттегли, ама след мандата си! Не от президентския пост щял да се оттегля, ами от политиката, понеже... забележете сюблимния момент!... за това настоявала съпругата му Зорка! Та в тази връзка Иво Инджев съвсем резонно пише така:

Честно казано, не ми прозвуча невъзможно-изобличаването на един президент в явни лъжи е напълно легитимен повод за него да се оттегли - преди да бъде сринат много по-болезнено от фактите за „истинския му облик”. Ако въпросният президент е поне малко адекватен…

Аз като прочетох анализа на И.Инджев, счетох за нужно да допълня нещичко и от себе си, именно написах в блога на И.Инджев ето този кратък коментар:

Аз пък си помислих че Гоце, под действието на някакви индиански опиати изведнъж е влязъл в съзнание, появила се е у него (временно, естествено!) известна съвест, покаял се е за гнусотиите, които е правил в живота си, за предателствата, лъжите, за подлостите и пр., и в прилив не неподозирано у него съзнание за чест, е изненадал световното обществено мнение с изявлението, че веднага, мигновено подава оставка от заемания пост поради туй че е разбрал най-после, че е позор за България и българския народ!!!

И тъкмо да помоля жената да ме ощипе та ако сънувам да се събудя, оказа се, че съвсем не било така, т.е. че наш Гоце си остава какъвто си е, все същият, без капчица морал и пр.

Ох, успокоих се, щото ако точно той вземе да се промени и тъкмо у него се появи морал, тази аномалия нищо чудно да предизвика някакъв вселенски катаклизъм, Вселената с рев да се разцепи и цялото мироздание за миг да отиде по дяволите, в небитието…

Това написах там, но епопеята от невероятни гафове по време на епохалното посещение на президента Първанов в некои страни на Латинска Америка - той по време на това посещение стигна даже "края на света", именно посети знаменитата Патагония! - продължава. Той, представете си, направил в своя си обичай сделка (що сделки, що чудесии извърши той с Ахмед Доган например!), Аржентина да подкрепи кандидатурата на приятелката му Ирина Бокова за шеф на Юнеско, а пък в замяна на това наш Гоце без да се замисли подкрепил Аржентина по въпроса за Фолклендските острови, и то в пълно противоречие с позицията на Европейския съюз, на който сме член! Явно Гоце, който няма такива пълномощия самолично да определя външната политика на България вече се е вживял в лудостта си дотам, че вече се мисли за нещо като Тодор Живков, щом прави чак толкова тъпи гафове. Ето за това пише И.Инджев, дава своя коментар, прочетете статията му по този повод, струва си. Тя е наречена така: Фолк, но не точно поп.

Та в тази връзка ми се наложи да дам своето тълкуване по проблема за най-новите гафове на нашия (не)уважаван държавен глава, и по тази причина написах там следното, което нека да го има и тук:

Изнесените факти потвърждават тезата, че Гоце Първанов съществува в една друга, нямаща нищо общо с действителността, паралелна и съвсем абсурдистка реалност, в представите на която НАТО са "агресорите", а таварищ Путин е нещо като "генерален секретар на ЦК на целия свят", т.е. на "добрите (ченгета)". Този човек живее в съвсем друг век, така че бъдете състрадателни спрямо безпомощността му да се ориентира и да бъде в крак с автентичните реалности на света. За Гоце няма разлика между желано и действително и по тази причина прави ужасни гафове, издаващи именно пълната му неадекватност.

Такива като него обаче са най-опасни, ако примерно съществуващият световен ред по някакви причини се разклати до определена степен, очаквам Гоце да даде израз на истинската си същност на комунист-динозавър, примерно едностранно да прекрати членството ни в НАТО и ЕС и сам да ни присъедини към "вечния съюз на татаро-казашко-руско-средноазитските демокрации". Тогава ще се наложи да го вържат и да го закарат на лечение в некоя психиатрия; изглежда екипа от неговите съветници едва-едва го удържа от подобни буйства, симптом за което са именно проявите му в братска Аржентина и братско Мексико. Дали пък в болното съзнание на Гоце Първанов не е по-добре за България да се присъедини към... "венецуело-руската ос"?

Надявам се, всички вече разбират колко опасен за националната сигурност може да е този тарикат от Сирищник, след като още го държим на поста Президент на европейска България, което само по себе си е резил, пък и е вредно за имиджа на страната. За което е свидетелство това, че го канят на посещения вече само в Средна Азия и в Патагония, но не и в нормалните държави...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Апотеози на безчестието и нравствената нечистоплътност

За мен Мартин Димитров е най-добрият избор за лидер на СДС

Известно е, че един от кандидатите за лидер на СДС е депутатът Мартин Димитров, добре познат на всички и уважаван от много хора като добър икономист, парламентарист, даже блогър и също съвременен млад човек. Аз на два пъти имах случая да кажа в неговия блог, че считам кандидатурата му за силна и за предпочитана от мен. Ето днес чета едно интервю от него, което ви съветвам да прочетете и вие, читателите на моя блог. Там счетох за нужно да развия по-пълно позицията си и написах ето това:

Мартин Димитров е много добър, даже отличен парламентарист, разбран човек, умен е, което е предпоставка да не върши глупости, запази естественост, не се главозамая от това, че е депутат, което е атестат, че може да бъде добър политически лидер.

Притежава едно рядко срещано качество: откритост, искреност, честност, което го прави една малкото “бели врани” в българската политика. Аз на политик като М.Димитров бих дал шанс да е лидер на СДС за да видя дали ще се подвърдят очакванията ми. Все пак животът е непроста работа. Иска се сила, лидерски качества, умение да потиска конфликти и съперничества.

За жалост идеалисти у нас до този момент сякаш не виреят в политиката, с едно-две-три изключения. М.Димитров имам чувството, че е един от тях. Налице са всички личностни качества да поеме тази тежка отговорност и ако покаже и сила на волята и на характера, ще остави диря в българската политика.

Също така не съм го чул да говори плоски идеологеми, което е прекрасно. Това показва че е по-дълбоко мислещ и разбиращ човек. По тази причина смятам, че той е най-добрият избор за лидер на СДС. Ще се радвам да успее! А пък като лидер на СДС с говоренето и с младостта си ще привлече много млади избиратели за СДС, което е възможност да възвърне доверието в СДС по принцип. Защото много бивши избиратели на СДС пак биха се завърнали щом като на техните пораснали деца, вече избиратели, импонира поведението на един млад и даровит лидер като М.Димитров.

Дано повече хора в СДС разберат, че политиката не е аморално въжеиграчество, а е най-тежка отворност и много работа. Т.е. дано повече хора узреят за мисълта да подкрепят и изберат енергичния млад политик М.Димитров за свой лидер. Аз самият поне номинално още съм член на СДС (не съм го напускал!) и в това си качество гласувам за него още сега. И най-искрено му пожелавам успех на предстоящия избор!

(Забележка: Не знам защо, но много хора ме считат за "най-заклет костовист", което е истинска изненада за мен: аз много съм критикувал Иван Костов даже когато беше на власт, в статии в тогавашни вестници, в доклади като член на СДС тогава, за което и бях... изключен от СДС-Пловдив, а пък когато Костов загуби изборите и подаде оставка, от СДС ме потърсиха, извиниха ми се, че изключването ми било грешка, казаха ми, че съм се бил оказал прав, и ме възстановиха като член на СДС. Аз тия митарства съм описал в последната си книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), пък и в по-предишната, която се нарича БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), и двете издадени от изд. ИЗТОК-ЗАПАД (2007-2008 г.). Вярно е, че в последните години, във времето на провал на българската демокрация за мен Костов се оказа един от малкото смислени политици, и по тази причина аз съм му давал своята подкрепа. От думите си не се отказвам. В ДСБ не съм влизал, но съм твърд техен симпатизант и сега. И въпреки това много съм ги критикувал. А М.Димитров сега подкрепям като гражданин и бивш заклет "седесар". Съвсем не виждам противоречие в позициите си, напротив, тия неща най-органично се съчетават. Който разбира, ще разбере, а на останалите не мога да помогна...)

(Забележка: Ето и първата, доста подличка, впрочем, но също и крайно смехотворна реакция (АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ- революция в поведението) по повод написаното, и то от човек, поклонник на Путин, в знак на което си е избрал съветско-руска фамилия - което само по себе си е многозначително и твърде показателно за нравствената същност на такива индивидууми.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Масажите на медийните теляци в сауната на властта

Иво Инджев в статията си МАТОВА ПРИВАТИЗАЦИЯ отново поставя много сериозни и важни въпроси и дава смислено тълкуване на случващото се. Съветвам ви, прочетете неговата статия. Аз тук искам да ви подтикна към това като цитирам само един малък показателен откъс:

Цялата тази мътилка е не само възможна, но и задължителна вече в България, защото животът в блатото постепенно се превърна в норма. В една демокрация, лишена от основен инструмент за регулиране на отношенията между властта и обществото, какъвто би трябвало да са т.н. водещи медии, ще продължаваме да гледаме на събитията през матово стъкло. Каквато и да е жегата в сауната на властта отвъд него, тя произвежда само удобна мъгла, запотява екрана на вашия телевизор. За нас остава само да се взираме в контурите на голия цар, когото медийните теляци усърдно масажират. Това е приватизация на нашето право да ЗНАЕМ - матова приватизация!

Аз там, в коментар към статията му написах следното:

Наистина съвсем матовата приватизация на публичността (медиите) от една немногочислена олигархична клика доведе до пълна непрозрачност за масовия човек на случващото се у нас изобщо, което е обвито в парата, обхванато е от зловонните изпарения на една тотална манипулация в най-добрите традиции на комунистическото промиване на мозъци. По този начин едно нищожно олигархично малцинство получи възможността да спекулира с най-пошлите чувства на масата, поради което си осигури безнаказаност, а пък демокрацията ни беше съвсем обезкръвена и блокирана. Тя, както отбелязва г-н Инджев, просто стана фасадна, а пък аз добавям, че опозицията е безсилна да промени нещо. Понеже е поставена в ситуацията да разбива бетонни стени с глава: поради което комфортът на бандитските кръгове, намиращи се в симбиоза с управляващите, е така голям, че постигнаха пълна безнаказаност.

Ето че сега отвън, от чужбина, ситуацията у нас се оценява като отклоняваща се от всякакви норми даже на елементарното приличие, а пък у нас е пълно мъртвило, понеже липсва обществено мнение: на хората се подхвърлят трохи и те най-безобразно биват баламосвани.

Матовата приватизация на медиите от олигархичния октопод доведе до абсурдна патова ситуация в българския политически живот. Но не се плашете: губещите сме ние, ала само до момента, в който на масовия българин не му писне съвсем и обезумялата тълпа не тръгне да щурмува парламента. До такъв край ще доведат безобразията на безотговорните и безсрамно-арогантни наши управници. Очаквам ексцесии ако не бъдат отпуснати клапаните и не се почне някакво движение, разсейващо мъртвилото…

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Защо повечето от политиците ни са всъщност най-некадърни чалга-изпълнители?

Комунистите и дериватите им искат всичко в политиката да минава някак незабелязано, мирно и тихо, да няма дебат, просто да цари едно мъртвило както преди 1989. Така са свикнали, така най-лесно се правят задкулисни машинации и далавери. Те най-много ненавиждат същността на демокрацията: публичния открит сблъсък на аргументи и становища, защото всъщност нямат такива.

Но има още нещо: тези хора са не само корумпирани, но в действителност нямат никакъв истински, сериозен интерес към политиката като такава. За тях политиката е само средство за целта – личното, при това грубо материално облагодетелстване. А с политиката е до голяма степен като с науката, философията и изкуството, които в някаква степен трябва да са самодостатъчни. Още Аристотел е казал, че най-висшата форма на духовни занимания е тази, която не търси смисъл извън себе си.

Мотивацията за занимание с политика може да е различна, но едно е сигурно: не може и не бива да се занимаваш с политика, ако по принцип не те интересува, не ти е интересна. Точно това е един от големите проблеми на българския обществен живот – че „политици” стават хора, които не врат и кипят в тази работа, които никак не желаят да се занимават с политика заради самата политика, а са там със съвсем други, користни цели.

Заниманието с политика за тях всъщност е досадна, странична задача, с която трябва бързо да се привърши, за да може да се отиде на яхтата например, където да се консумират уиски с фъстъци. По-далеч тяхното разбиране за „хубав живот” не отива. Това е все едно да си например уж оперен певец или пианист, но да не излизаш на сцената или съвсем набързо и за малко, между другото, защото ти е противно. Или „писател”, който обаче нищо не пише или само по някой ред между другото. Е, ясно е, така голям изпълнител и писател никога няма да станеш. Затова тези „политици” в действителност не са никакви политици, респ. са толкова политици, колкото фолк-„звездите” са „звезди” и „певци” и „певици”, т.е. те са в най-добрия случай чалга-политици.

Колкото до Костов и ДСБ, то винаги ми се е струвало забавно известното разделение на публичните изяви на политиците и поведението им, разговорите и намеците в тесен кръг и на четири очи. Независимо какво се говори публично, в действителност антикостовистите много добре знаят за какво става дума и че Костов и ДСБ са единствената стойностна алтернатива в България. Те го знаят и с действията и думите си в тесен кръг го изразяват. Това им е добре известно, дори само на интуитивно ниво, независимо от публичното им лицемерие.

Ясно им е, затова са и всичките атаки срещу Костов и ДСБ, знаят го и на моменти, така да се каже, го признават, колкото и иначе да се преструват. Всички знаем за какво става дума и за какво е цялата борба, около какво се центрира цялата българска политика – около Костов и ДСБ. Не около нещо друго. За това са в крайна сметка всички сценарии, всичко, всичко в България, каквото и да се говори и твърди иначе.

(Забележка: Авторът на този великолепен текст е анонимен читател и коментатор в моя блог. Готов съм да публикувам по този начин, именно в отделни постове всички коментари, които заслужават според съдържанието (смисъла) си да бъдат представени на вниманието на читателите на блога. Този блог наистина, на дело е територия на свободното мислене и слово.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!