Училище, превърнато в змийско гнездо

PRO DOMO SUA

НЯМА ТЪН-ПЪН, НЯМА ЖЕШ-БЕШ - ТУК СЕ СЛУША МОЙТА (НАШТА) ВОЛЯ!

"Преходът просто не се състоя, те пак са си тук, но още по-нагли" (Д-р Л.Канов)

"Няма скрито-покрито" (традиционна българска пословица)

"Куче влачи, диря няма - синджир марка" (съвременен фолклор)

Преди две седмици ми се обажда Златан, мой състудент, приятел и колега, също като мен бастисан, т.е. принуден да се пенсионира по чл.5, ал.4 от КСО, сиреч по-рано - за да освободи работното място. Като ми честитеше имения ден, между другото, ме пита:

- Знаеш ли кой е назначен на моето място?

- Не зная Злати, пък и кракът ми не е стъпвал горе от септември, а и нямам никакво желание да ходя до училище.

- А бе, Младен Бъчваров, секретарят на Инспектората... Нали знаеш, пенсионираха го наскоро.

Разбирам го, нали заради тоя сив кардинал, както го зовеше русенската учителска гилдия, изстина заместник-директорското му място. Та този Младен Бъчваров препоръча съкратената от РИО експертка Стефка Мънгова, понапреднала в годините, но засукана все още необвързана жена за заместник-директор, ресор "среден курс" в училището ни, а Злати го готвеха за същата позиция, защото другия заместник Костадин Тодориев си бе уредил работа в едрия градски бизнес, но нещо не му се отвори парашута, макар че бил раздавал пари с куфарчета, както обича да се хвали в най-тесен кръг от "елита" на училището, когато си подпийне. Все пак е бил член на ОбС на БСП в близкия до Русе гр. Две могили, важен човек, свой човек, влиятелна клечка...

И Златан се оказа съкратен, но не си остави магарето в калта, та го преназначиха за педагогически съветник като му оставиха основната заплата от 900 лева, която му бяха опредили преди това. (А каква е заплатата на БАШ ШЕФА, господин Галин Ганчев, сал един Бог знае, делегиран бюджет е туй, не е шега работа!?)

Но пустата му българска злоба, останалите три педагогически съветнички, доста назад с материала, взеха да го гледат накриво, та животът му в училище заприлича на ад. И се принуди да си тръгне човекът.

След час ми се обажда друг приятел от училището, набор, но работещ, има медицинска епикриза, и между другото споделя:

- Знаеш ли кой е на твоето място, онзи зунзек, дето и децата от първи клас не може да надвика, но нали знаеш, че е градски на Галинча (тъй го каза човекът - б.моя), па и нали пази вилата на наш Жоро.

- Знам, знам, батка, през септември идвах горе да оправям някои документи, пък и да прибера няко мои лични книги и дрешки, но не ти се обадих.

Минаха се десетина дена и бях позабравил за тези разговори. Вчера, понеже чаках дълго за да вляза в блога ти (да знаеш все NOT RESPONDING ми светва на браузъра), взех че влязох в Интернет страницата на училището. И що? Гледам, че въпросният мой заместник е отбелязан, записан ли, регистриран ли като старши възпитател, а като библиотекар фигурира името на... Но тъй като не знам госпожа ли, госпожица, няма да спомена името й. А викам си, когато аз бях библиотекар по принуда, ме водеха като административен персонал, а въпреки І ПКС пред името ми не се мъдреше поне старши учител, защото от 2008-а, де факто ми бе отнета. А името на пенсионера Младен Бъчваров въобще не фигураше никъде, та думам си, или е чакано да мине приемането на образец №1, или да се пенсионира другата педагогическа съветничка Минка Григорова, която като синдикален лидер бе пенсионирана след навършване на възрастта. Та значи - хопа-лянка.

Е такива и така стават работите с назначенията, а ти си седнал законност да търсиш справедливост да чакаш, а покрай тебе и аз да пледираме за хуманност в образователната система. Не сме в час по съвременно българско общество, драги ми Ангеле! Затова има да бием камбаната, а то ще е разлайване на кучетата.

Това е положението, драги ми съратнико за ново българско училище: танто за танто. По-миналата година, когато бе подаден сигнал в РИО-Русе за неправомерно събиране на пари от ученици за охраната (виж "Родители против такса за охрана на училище", вестник "Утро", 17.ХІ, 2009, стр.2) Началникът на същата тая РИО г-н Димитър Райнов (колко трудово-правни дела е загубил завалията, но кой да му търси отговорност за това, нали държавата плаща?!) заяви, че ще бъде извършена проверка и резултатите от нея надлежно оповестени, но колко ти знаеш за нещо огласено, толкова и аз. Само дето смениха вече охранителната фирма, този път с конкурс, обявен и на уеб страницата на училището -Ех, да знаеш, какви пари се окрадоха от туй училище (само реплика бе... ха, ха, ха!) Та, драги ми Ангеле, припомни си нашия домашен спор, наченат на 2.ХІ. м.г., нещо да се е променило, не просто няма как.

Министър Игнатов ли да направи нещо по въпроса, просто забрави, нали слуша изказването му по време на дебата за вот на правителството? Колко велики работи сме свършили: въведохме целодневно обучение за учениците от първи клас, а в близка переспектива и до четвърти, кариерното развитие на учителя, дето само че в моето училище главни учителки по родноезиково обучение и литература станаха, просто ме е срам да кажа, но нали си чел "Синове и любовници" на Лоурънс. Тук сме, за да дофедем образователната реформа докрай!

Смях, смях, голям смях събрате мой! Само дето един виден наш интелектуалец ми пише по този повод: "Остави го тоя министър, остави и Началника му, те стават да водят предаването "КУ-КУ", те са просто "интелектуални насекоми!"

Така е, но колко тъжно ми прозвучаха думите на единия от двамата ми колеги!

- Истинско змийско гнездо е при нас, хубаво е че се отърва. Както вървят нещата скоро ще осъмнем като филиал за резервни части на Инспектората. Та ето го и продължението на онова скрито питане към господина Министър: "Сакън, господин професоре, да не закриете РИО-тата, както се гласите с новия закон, като ги оставите само четири, защото и учителите са хора, семейства имат, хляб трябва да ядат.

П.П. Прочетох вълнуващите редове от писмото на г-н Попов, да е жив и здрав още дълги години, което публикуваш в блога, та ето: "Свети Георгиевското училище" през 2013 година ще изпълни век и половина. По този повод приключих с написването на историята му, но ще я оставя в архива си, а едно копие ще предам и на теб. Дано Бог ми отпусне някоя и друга година живот за да напиша и "Смешната история на СОУ "Васил Левски" -гр. Русе (1989-....)

(Край на първа част.)

Автор: Атанас Ганчев

Добави в Svejo

Нека 1 февруари стане ден за покаяние и за преклонение пред жертвите на комунистическите убийци

Препечатано от: „Оправдать никого не следует!”

66 години от зловещия фарс, наречен „народен съд”

Автор: Даниела Горчева

„Оправдать никого не следует!” нарежда на руски¹ гневно от Москва Георги Димитров на съратника си Трайчо Костов в София. Радиограмата е от декември 1944 година и се отнася до присъдите, които т.нар. „народен съд” трябва да издаде по заповед на Москва. Никой не трябва да бъде оправдан, присъдите трябва да са максимални, народните представители и министрите трябва да бъдат пометени „с желязна метла” крещи от Москва вождът на българския народ Георги Димитров – включително и в речите си, публикувани още в първите дни на октомври 1944 в „Работническо дело”.

Москва иска смъртни присъди, никаква милост. По ирония на съдбата Трайчо Костов², който е помилван от „фашисткия режим’ и не получава смъртна присъда, въпреки терористичната си дейност, сега изпраща на смърт стотици хора с един престъпен административен акт, каквато е наредбата – закон за т.нар. „народен съд”.

В телеграма на Вълко Червенков до Георги Димитров, разбира се, отново на руски език, се съобщава:

„Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък 1 февруари. В по-рано взетото решение внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните присъди... От кабинета на Багрянов към броя на осъдените на смърт добавихме Колчев. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!”

Неотдавна по предложение на бившите български президенти Жельо Желев и Петър Стоянов Министерски съвет обяви 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим.

Всяка година, близките на избитите от зловещия комунистически трибунал се събират на тъжен помен в старата църква „Света София” за упокой на душата на непрежалимите покойници. Тази година на 1 февруари от 11.30 ч в църквата „Света Неделя” ще бъде отслужена панихида в памет на всички жертви на комунистическия режим в България.

Дари им, Господи, вечен покой!

По молба на Дими Паница, отправям призив към всички български свещеници, където и да са по света, ако имат чиста съвест и не са служили на репресивния апарат на БКП, да отслужат панихида.

Нека 1 февруари стане ден за покаяние и ден за почит пред жертвите на съветската окупация.

*

На 22 декември 1944 година, в два часа посред нощ милиционери с шмайзери нахлуват в дома на Павел Груев¹, събуждат дъщеря му Радка с груби викове: ”Ставай и се обличай” и нареждат на нея, на майка й и на баба й да си вземат малко дрехи и храна. Уплашени и все още неразсънени, жените грабват, каквото успеят, след което ги качват на камион, който обикаля софийските улици в студената нощ и започва да се пълни с майките, жените и децата на министри и народни представители. Никой не им обяснява нищо и отначало всички мислят, че ги водят на разстрел. Когато камионът с претъпкана до задушаване каросерия, спира на гарата, навън е все още тъмно. Духа леден вятър, а перонът постепенно се изпълва с млади и стари, от съвсем малки деца до 90-годишни старици – все близки на подсъдимите на т.нар. „Народен съд”. Съпругата на един депутат е с бебето си, което плаче сърцераздирателно. След едночасово чакане на студа, на перона спира влак с товарни вагони и милиционерите нареждат на всички да се качват. В претъпканите вагони е студено, после става задушно. Няма място за сядане и всички стоят прави. Няма вода за пиене. Няма и тоалетни...

Така описва Стефан Груев в „Моята одисея” изселването на семействата на регентите, царските съветници, министрите и народните представители в навечерието на Бъдни вечер 1944 година, два дни след като са започнали заседанията на зловещия Народен съд.

Стефан Груев разказва как преди да ги изселят, майка му и сестра му Радка отчаяно търсели адвокат за баща му:

„От страх повечето не искат и да чуят за дело пред 'Народния съд”. Накрая успяват да убедят един виден адвокат, стар познат на семейството, да поеме защитата. Няколко дни преди първото заседание обаче синът му пристига в апартамента със съобщението, че на баща му е „невъзможно” да се заеме с делото на татко. Момчето, мой приятел от детинство, не казва нищо повече, само повтаря: Баща ми много съжалява, но наистина не може, не може... - То е бледо и цялото трепери.”

*

Т.нар. „Народен съд” е престъпен и е създаден въпреки действащата българска Конституция, която изрично забранява създаване на извънредни съдилища или следствени комисии в България под никакъв предлог и наименование (съгласно чл.73, ал.2).

Телеграма на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва, 25 септември 1944

Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. То може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.

ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.49

Наредбата-закон, с която „народният съд” е утвърден на 6 октомври 1944 с Указ 22, е подписана от нелегитимно регентство, което нито е утвърдено според чл. 27 от Конституцията на България, нито пък регентите отговарят на изискванията на чл. 29.

„Народните обвинители" се назначават от Министерския съвет, а „народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или
квалификация.

Присъдите се определят от централното и от местните ръководства на компартията, но под диктовката на Москва, която иска определен брой смъртни присъди. Подсъдимите са лишени от правна защита и от свидетели, само обвинението има право на свидетели. Обвиняемите нямат право на обжалване, смъртните присъди се изпълняват още същия ден.

Всъщност, този зловещ фарс, наречен с гръмкото име ‘народен съд’ е създаден с една-единствена цел – да „узакони” извършваните от 9 септември натам убийства без съд и присъда.

Телеграма на ЦК на БРП(к) до Георги Димитров в Москва, 1 октомври 1944 г.

Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме:

... Чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища.

ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.60

До създаването на „народните съдилища”, в които чистката тръгва по „законни пътища” в България са убити 40 хиляди души.

От тях – 17 хиляди с висше образование и 8 хиляди със средно. За една не многобройна земеделска страна със селско население, това означава само едно: целенасочено е избит цветът на нацията, интелигенцията и образованите хора.

Телеграма на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва, 13 септември 1944 г.

В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни трибунали.

... От въоръжени партийци и комсомолци ще бъдат негласно създавани ударни групи за особено отговорни задачи.

ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.12-13

Преди няколко месеца, благодарение на народния представител от СДС Лъчезар Тошев, Народното събрание най-после – с 20 годишно закъснение, прие важни поправки в Закона за политическа и гражданска реабилитация, с които се признават жертвите и в първите три дни след навлизането на Червената армия в България – тоест на 9, 10 и 11 септември, които предишното Народно събрание обяви за законни, въпреки че ставаше дума за убийства без съд и присъда.

Да припомним отново позора на тогавашния Консултативен съвет по законодателство към Народното събрание с председател проф. д-р Красимира Средкова:

Всъщност, първоначалната реакция на министър Дянков (нямало пари за обезщетения, които са смехотворно символични) и на сегашния министър на правосъдието Маргарита Попова, относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за реабилитация на репресираните и за извършените през първите три дни убийства, беше не по-малко позорна и шокираща с правното си невежество и се наложи да прочета становището й на Медийната среща в края на май 2010 във Виена. Слава Богу, не се наложи тогава пак да занимаваме българското общество с този пореден скандал, защото министър Попова – очевидно посъветвана от разумни гласове, промени становището си и поправката бе внесена за обсъждане и почти светкавично приета от Народното събрание на 7 юли 2010.

*

‘Народният съд” е предшестван от арести и масови убийства на български офицери.

В своите спомени Петър Семерджиев, пише:

„Когато се припомнят събитията, свързани с тъй наречения Народен съд, не може да не се посочат убийствата, извършени по нареждане на Политбюро на Централния комитет на компартията. Много е казаното и написаното за Народния съд, но старателно са избягвани тези нареждания за отвличане и избиване на офицери в гарнизонните градове на страната... В разговора му насаме с мен, той ми предаде, че по решение на Политбюро във всеки гарнизон трябва да бъдат набелязани 2-3-4 души офицери, независимо дали са действащи или запасни. Те трябвало да бъдат отвлечени или убити, без да се подлагат на следствие предварително. Изпълнението на това решение за Сливенския гарнизон трябваше да се организира лично от мен като първи секретар на партийния комитет. Възложената ми задача можех да споделя само с ограничен кръг отговорни партийни членове, които ще привлека, за да ме подпомогнат. Заедно с тях трябваше да набележим жертвите, а също така и лицата, на които ще бъде възложено отвличането и убийството им.”

През ноември 1944 Антон Югов докладва, че вече са арестувани 28 630 души.

От 20 декември 1944 до 29 април 1945 г. са проведени 135 масови процеса от 68 състава на противоконституционния „народен съд” в цялата страна.

Произнесени са 2 740 смъртни присъди и около 1 305 присъди доживотен затвор. Изпълнени са обаче едва половината от произнесените присъди и причината за това е не по-малко зловеща – съдени са били убити вече хора.

Над 1400 от осъдените на смърт са вече убити в чистките след 9 септември. Осъдени са на смърт дори хора, убити от комунистически терористични групи през 1943. Издадената смъртна присъда на вече убит човек освен политически акт е и репресия върху близките, защото Наредбата-закон предвижда конфискация на имуществото на осъдения, въпреки че конфискацията е абсолютно забранена с чл. 75, ал.2 на действащата все още Конституция.

Заедно с поправката за първите три дни от 9 септември 1944, в които са извършени масови убийства, пак преди няколко месеца и отново благодарение на инициативата на Лъчезар Тошев, бяха отменени присъдите на осъдените от т.нар. „народен съд” български експерти в комисиите за Катин и Виница и на осъдените в процесите срещу Обединената евангелска църква през 1949 и срещу католиците през 1952.

Всичко това е важно, но личните усилия на Лъчезар Тошев и на други народни представители като Минчо Спасов(НДСВ), Иван Иванов (ДСБ) и т.н. не могат да променят позорния факт, че вече 21 години след началото на демократичните промени, българският парламент все още не е отменил като незаконни всички решения на всичките 68 състава на противоконституционния „народен съд”.

Гавра с жертвите на комунизма и с близките им е да се иска от тях да обжалват поотделно всяко едно решение на един престъпен комунистически трибунал, имал за цел да унищожи политическия и военен елит на страната.

Крайно време е Народното събрание да сложи законен край на този зловещ фарс с трагични последствия за стотици хиляди семейства в България и за последвалото след 1944 „правораздаване” у нас. А дори и за днешното – с отново демонстрирани комунистическо - милиционерски мераци (вече 20 години след демократичните промени в страната!) за извънредни съдилища и конфискации на имущество без никакво законно основание – само по „сигнал” на „добросъвестни” граждани.

Нещо да ви напомня това?

За съжаление това е „правната” култура и на днешния министър на правосъдието Маргарита Попова – автор на проекта за конфискация на имущество (дълбоко засекретен, впрочем – въпреки закона за Достъп до обществена информация).

______________

¹Българските комунисти си кореспондират с Георги Димитров, който ръководи убийствата от Москва, на руски език.

²Но ако „фашистите” помилваха Трайчо Костов, комунистите не знаеха що е милост и само пет години по-късно го екзекутираха. Що се отнася до Георги Димитров стигна го най-страшната народна клетва: „земята да не те приеме”.

³Павел Груев е юрист, съветник и сътрудник на цар Фердинанд и на сина му Борис, началник на канцеларията на цар Борис Трети.

Добави в Svejo

Виц, касаещ това що разбира под "Лувър" бат ви Бойко

Бат Бойко и Веждито (културният ни министър) отишли в Париж, на командировка.

Два дни натук-натам сноват, фрашкана програма, от сутрин до полунощ – нема лабаво!

Среща след среща. От важна, по-важна.

На Веждито в един момент му писнало и рекъл:

„Бе, Бойко, тука сме в Париж, от два дена… не съм ходил още… в Лувъра!“

Бойко схванал твърде специфично изказването му и отвърнал:

„Аа-ааа, Веждьо! Внимавай! Глей, може да е и… от храната! С тия неща шега не бива!“

Добави в Svejo

Духовният глад и храната за душата

Нещо тия дни съвсем не ми се пише, нямам нужната за това настройка. Особено проблемите около издаването на сп. ИДЕИ сякаш изсмукаха остатъка от жизнените ми сили и затова на моменти се чувствам ужасно изчерпан, пребит, отчаян. Бягам от напрежението като се товаря с работа. Така например тия дни подготвих нови адаптирани издания на мои книги, издания, които да се ползват като учебни помагала по философия на правото и по логика. Ще ги издам като брошури (за целта доста ги съкратих, но то може да е за добро, защото днешните ученици много-много не обичат да четат).

Не зная защо пиша това, не вярвам моите прозаични и емпирични проблеми да са интересни за някой. Но нали все пак блогът ми е мой "дневник", ето, пиша като в дневник онова, което ме терзае или вълнува. Човек може да избяга от нахлуващото отвсякъде безмислие само като работи, като се отдаде на работата. А моята работа е все една и съща: четене и писане.

Жалкото е обаче, че нямам изискващото се спокойствие да си върша работата с удоволствие, а ето, все съм притиснат от обстоятелства, все бързам нанякъде, все нещата при мен са сякаш в екстремна форма, все са пред "сгромолясване", и затова със стиснати зъби отчаяно се боря, за да се предпазвам от дебнещия ме провал, за да спася поне каквото мога.

Впрочем, наскоро, общувайки с учениците си, за да им обясня нещо важно, свързано с философията - понеже малцина от тях все пак са открили някакъв смисъл за себе си в изучаването на философия - попаднах на една метафора, която, чини ми се, е твърде подходяща за целта в наши условия. Искам да я запиша и тук, та да не я забравя. Та казах на учениците си следното:

Ето, вие всеки ден поне по три пъти се храните, гледам ви, че сякаш постоянно преживяте. В което няма нищо лошо, полагате грижи за тялото си. Храната за тялото при вас, пък и при българите изобщо, струва ми се, има приоритет, но запитвали ли сте се: а нима душата ми няма нужда от храна? С какво храня душата си? - нима не следва отвреме-навреме да си поставяме и този въпрос, след като, както изглежда, сме така загрижени за това с какво да храним телата си? Нека да поразсъждаваме малко за т.н. "духовна храна", с която се хранат душите ни.

Душата на човека се храни, разбира се, най-напред с впечатления, със съзерцания, с непосредствено любуване на съществуващото около нас, на природата и пр. Аз тук нищо не искам да твърдя, но се запитайте: случвало ли ви се е напоследък да оставите душата си, ей-така, съвсем свободно и непринудено, на потока от впечатления, който нахлува в нея стига тя да не се е "запушила" и да е станала невъзприемчива за такъв род сетивни преживявания? Едва ли: ние постоянно сме заети с какви ли не грижи и пропускаме непрекъснато всички възможности да се любуваме на природата, т.е. да храним душата си с такъв род впечатления. Или ако ни се случват такива моменти на непринудено оставяне на потока на сетивни впечатления, то такива моменти, уви, са твърде редки.

Добре, а каква изобщо може да бъде останалата "духовна храна", от която има потребност, за която е жадна и гладна душата ни? Душата ни има много потребности, има например потребности от емоции, има нужда да мисли, имаме също така потребност от преживявания, които активират въображението, интуицията, творческия порив, разума, вярата и пр. Душата ни има много потребности и затова се нуждае от най-разнообразна "храна". И се нуждае, предполагам, от качествена храна. Но, прочее, дали общо взето не става така, че непрекъснато да храним душата си с... боклуци, с отпадъци, с вмирисани продукти, които ни натрапва т.н. "масова култура"?

Ето, душата ни има нужда от емоции и народът у нас задоволява тази своя потребност от такава специфична храна като ден и нощ слуша Азис, Кондю, Гюргя и други такива титани и титанки на "музиката за душата", която е така популярна у нас. Тази т.е. "емоционална храна" е лесно съедобна, поглъща се без усилие, а пък народът общо взето няма потребност от по-изтънчена (или "изчанчена", зависи от гледната точка!) духовна храна за душата, каквато представляват, да речем, пиесите на Шекспир, музиката на Бах, на Моцарт, на Вивалди и прочие. Не се ли оказва в такъв случай, че както не сме много-много придирчиви и към храната за тялото и затова поглъщаме толкова много боклуци като салами, вмирисани кебапчета, наденици и пр. отврат, така по абсолютно същия начин съвсем не сме придирчиви и към онази храна, с която храним душите си?

Та мисълта ми е, че всеки от нас трябва да се запита за естеството и качеството на храната, с която храни душата си. Тя трябва да е разнообразна и "питателна" по същия начин, по който такава би следвало да е храната и за тялото. Не можем да поглъщаме все една и съща храна за душата, подобна на хамбургерите или сандвичите, а трябва да развиваме вкуса си и към по-изтънчени храни, да речем, фини меса или знам ли какво там; не знам, защото аз лично съвсем не се грижа за храната, с която храня тялото си и затова не знам какви могат да бъдат тия по-фини храни или продукти за тялото. Трябва също така и душите си да не храним с "полуфабрикати", с изкуствени, непълноценни храни, а храната и за душата ни трябва да е естествена, "хранителна", задоволяваща нуждите на душата ни. И то нуждите на цялата душа, защото обикновено храним само една или друга душевна сила, а не всички душевни сили, та душата ни да заживее един пълноценен душевен и духовен живот.

Храната за душата ни трябва да е здравословна в не по-малка степен от оная храна, с която поддържаме тялото си. Казано е "Здрав дух в здраво тяло", но онова, което внася здравето в тялото е духът, а не обратното; здравият дух си създава едно съответстващо му здраво тяло, а пък болния дух прави и тялото болно. Водещото винаги е духът, ето затова първостепенната наша грижа трябва да е за духа и душата; ако те са здрави, и ние сме здрави, иначе - не.

Примерно някои са оставили душата си, тъй да се рече, на "умствена диета", или, другояче казано, на "мисловна диета". Душата им в тази своя част, която наричаме "ум", има потребност от мисли, мислите са храната на нашия ум. Умът произвежда мисли, но за да го прави, се иска "суровина", приход на "енергия", това пак са мисли, но мисли, които можем да открием в книгите. Ала мнозина са оставили душата си на най-строг хранителен режим, оставали са душата си гладна или жадна за мисли. Такава душа, лишена от храна за ума, твърде много страда, такъв човек рискува умът му да атрофира и той сам себе си да направи умствен инвалид. Та какво ще стане, ако, да речем, в храната за тялото, която поглъщаме с наслада всеки ден, няма, примерно, въглехидрати, или витамини, или пък мазнини?! А може би тъкмо мислите са нещо като "умствените витамини", така потребни за живота на душата, знам ли как да ги определя?! Или мислите са "душевните въглехидрати", доставящи енергия на душевния живот, знам ли какво по-точно са мислите?! Ами емоциите каква съставка на духовната храна за душата ни са, знае ли някой това?!

Но едно поне е важно: трябва да храним душите си, да не ги оставяме гладни и жадни. Както се грижим за телата си и изобщо не ги оставяме гладни и жадни - щото телесният глад и телесната жажда са нетърпими и веднага им се подчиняваме! - така трябва да е и за душата, ала на мнозина душевният и духовният им живот е нещо като безводна пустиня, в която не расте никакъв плод. Много хора ходят във фитнес-зали, грижейки се още по-усърдно за тялото си, но колцина са тези, които са редовни посетители на някакви "зали за умствен или за душевен фитнес"? А нима училището не е нещо като такава "зала" за т.н. "умствен фитнес"?! В която обаче младите "тренират" без всякакъв ентусиазъм, без желание, най-вяло, понеже са се отпуснали, пък и не чувстват, станали са безчувствени към глада и жаждата, която мъчи душите им. А в тази връзка какво са книгите за душата, нима те не са най-качествена "духовна храна", не просто душевна, а духовна, не просто храна за душата, а за духа - разликата е огромна. Но сега не е времето и място да я разнищваме.

Ами каква храна за душата и духа предлагат такива духовни "гостилници" или "ресторанти", каквито са музеите, концертните зали, библиотеките, изложбените зали за произведенията на изобразителното изкуство, театрите, кинозалите? Откога не сте ходили на театър? Или не сте стъпвали в библиотека? Стъпвали ли сте изобщо някога в библиотека? Или в концертна зала? (Тук залите, в които пеят Азис, Гюргя и Кондю, не влизат в сметката.)

Ще каже някой: криза е, за каква храна на душата и на духа говориш, след като ние едвам-едвам осигуряваме храна за телата си? Няма пари за всичко, затова задоволяваме едва "най-първичните" си потребности? Как да ходя на театър, като стомахът ми постоянно курка?!

Ето, за това става дума: за приоритетите. Работата е в това, че мнозинството съвсем е подценило и недооценява духовните неща, те са за такива хора на съвсем заден план. Материалното за такива хора е "единствено съществуващото". За тях "духовни неща", да не говорим пък за "храна за духа" не съществуват. Такива, разбира се, за тялото си дават мило за драго, а душата си са обрекли на глад и на жажда. Душите им са станали такива, че вече нямат и капчица от ония духовни импулси, които могат да накарат човека да предпочете, примерно, да си купи книга или да отиде на театър - вместо да купи две кила свинско или говеждо месо.

Ей-такива неща говорих оня ден на учениците си. Сякаш се позамислиха. Не е обаче много сигурно това. Нищо чудно и да не са ме разбрали за какво намеквам. А аз намеквам ето за това:

Щом като свинското или говеждо месо стои по-високо в ценностната скала на съвременния българин от книгата или театъра, значи положението е съвсем отчайващо. Аз мисля така, не зная вие как мислите.

Просто казах каквото мисля, та да ми подтикна към размисъл и дискусия. Разбира се, темата не е "интересна", не е и "важна". И написаното по-горе ще си отзвучи в нищото както отзвучава гласът в пустиня. Както и да е, аз бях длъжен да го напиша, пък да го възприема всеки както ще...

Лек ден и приятна седмица на всички!

Добави в Svejo

Гледайте ZEITGEIST: MOVING FORWARD

Добави в Svejo

Четете онлайн и съвсем безплатно новия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ

Брой 2 от 2011 година на в-к ГРАЖДАНИНЪ (онлайн)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да започнете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Представяне на в-к ГРАЖДАНИНЪ в предаването на Е.Тодоров АКЦЕНТИ (ПО-тв)

Добави в Svejo

Пред алтернативата да загуби свободата си е по-добре списание ИДЕИ незабавно да умре

Миналия петък, 21 януари т.г. получих следното писмо от проф. Богдан Богданов, председател на Настоятелството на Нов български университет:

Уважаеми г-н Грънчаров,

Вие бяхте поискал чрез Христо Тодоров да насочим средства към Издателство ИЗТОК-ЗАПАД за текст, подготвен изцяло от Вас без участието на нашите хора от НБУ. Когато подготвите брой и с наше участие, ние ще отбележим, че списанието е основано от Вашия екип, но че в издаването му участва и НБУ. Е, участието ни ще бъде и с това - че издателските разноски ще са за сметка на НБУ. За всичко това ще сключим договор, в който ще бъдат указани подробностите. Ще говоря още веднъж с Христо Тодоров и той на свой ред ще говори с Вас, за да подготвим договора и да избегнем недоразуменията.

С пожелание за хубави дни:

Богдан Богданов

На горното писмо на любезния професор Богданов днес отговорих по следния начин:

Уважаеми проф. Богданов,

Благодаря Ви за отговора, който хвърля известна светлина върху актуалната позиция на НБУ около евентуалното наше сътрудничество по издаването на списание ИДЕИ. След размисъл считам се за длъжен да Ви уведомя за следното:

Списание ИДЕИ е отворено за стойностни текстове, независимо кои и какви са техните автори. Смятам за неприемливо да се поставя условието някакъв дял от страниците на списанието да бъдат заделени за автори, работещи в НБУ, след като по начало всеки добър текст, независимо къде или какво работи авторът му, може да излезе отпечатан в нашето списание. След като това правило важи за абсолютно всички автори, разбира се, че то важи и за авторите, свързани с НБУ. От друга страна погледнато изискването една група автори да се ползват със специални предимства при излизането на текстовете им в списание, финансирано от НБУ, е предпоставка списанието да загуби характера си на свободна трибуна, отворена за всички мислещи и пишещи личности у нас. (Прочети ДОКРАЯ >>>>)

Добави в Svejo

Празнуване на 3-ти март в Чикаго

Добави в Svejo

Една тъжна песен - любима песен на Апостола на българската свобода

Добави в Svejo

Предюбилейна инициатива за хора, причастни към историята на едно знаменито училище

На едно място в моите блогове получих кратък коментар, написан от човек с име Кирил Попов, бивш учител, по неговите думи, в училището, в което имам честта да работя сега и аз, именно ПГЕЕ-Пловдив. Написал е своята реплика най-вероятно във връзка с моя публикация, наречена Животът, личностите и чувствата в едно осиротяло училище. Ето какво ми пише той, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:

Г-н Грънчаров, не жалете Паунов, Ассата и тем подобни, защото през моето 35 годишно учителствуване в ТЕТ-а имаше един такъв виц:

Учители написали писмо на министърката Дража Вълчева: "Другарко Дража, молим ви, намали стажа, че докато преподаваме се напикаваме. А пък тя отвърнала: "Хубаво е, че докато преподавате само се напикавате. Ще се пенсионирате когато започните да се насирате!".

Отговор очаквам на 07 02 2011 - понеделник на сбирката на учителите пенсионери от ТЕТ-а в кафенето на училището.

Г-н Грънчаров, вечерното време е наистина за размисли, но лошото е в това, че малко съм учил и не мога да пиша хубави есета като вас. Все пак когато става въпрос за мой приятели като В.Паунов и Жак Асса съм длъжен да ви напиша горният виц. Народът казва: "Бог бави, но не забравя!". От 1962 до 1997 са 35 години работа на едно и също място. 2002 год. и 2007 бяха юбилейни за нашето училище. Нито един поканен пенсионер. Та само Ассата ли е велик? Всяко време си има неговите великани.

Питайте го да ви каже кой е Дженка Атанасов. Кой създаде това великолепно училище. Знаете ли вие младите кой е Калчев, Ичевски, Кирова, Рашков. Ами учителите легенди: Дончо Недев, Мишо Димитров, Търновска, Ранделова, Радка Тодорова, да не спомена Джегалов, Червенаков, Златков, Тодор Крачанов, Качоров, Енчев и много други ще е престъпление. Всички ние го създадохме, но ни забрави г-н Паунов.

Сега имате нова директорка. Дано догодина здраве и живот за 50 годишният юбилей се сетите, че и вие един ден ще се пенсионирате.

Кирил Попов

Здравейте, г-н Попов,

Не се познаваме лично, но много се развълнувах от думите Ви: защото това, което сте го преживели, предстои да го преживея и аз. Това е животът, такъв е животът. Много Ви благодаря за написаните думи.

Поставяте важен проблем. Позволих си да изпратя текста Ви на новата директорка и на заместничката й, та да стигнат до факторите, от които зависи в случая най-много. Но ми се струва, че новото ръководство е чувствително към тия неща и ще откликне. Длъжно е да направи нещо и в тази насока. Ще му напомняме ако трябва.

А Вас лично, пък и другите бивши преподаватели в нашето училище Ви моля – понеже все пак, предполагам, поддържате някакви връзки помежду си – да пишете спомени, да разказвате интересни неща от историята на училището. Смятам, че ако се разпространи една такава идея, и ако повече хора откликнат, за юбилея на училището може да се издаде книга със разкази за него на бивши учители, пък и, защо не, на негови ученици.

Така че Ви моля да съдействате в тази насока. Аз чрез блога си ще правя каквото мога да се привлекат към подобна инициатива и други хора, причастни на нашето знаменито училище. Това е за момента, което се сещам.

Бъдете жив и здрав!

С уважение: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo

Интервю на Бойко Борисов: "Ами след политиката ще си умра..."

Препечатано от: По-прогнозируемо правителство от нас няма

Бойко Борисов, министър-председател на Република България

Интервюто взе Йордан Матеев

22 окт. 2010 г.

Как решихте да започнете бизнес навремето?

Ох, беше толкова отдавна, че... Но тогава бях треньор, състезател, имах свой отбор по карате, станахме фирмен отбор тогава на частно компания. В последствие си направихме наш клуб. И така.

А откъде дойде предприемаческия дух? Социализмът уби до голяма степен предприемачеството в БГ и това е малко трудно в началото на прехода...

Все пак не забравяйте, че комунистите са убили дядо ми 1944 г. и на мен ми беше дадена възможност да работя само в пожарната. Това крайно не ме задоволяваше. И затова вече когато дойде демокрацията и можеше да има и частна инициатива въобще не съм се колебах. И знаех, че ще успея.

Защо се отказахте от бизнеса и се захванахте с политика?

Той бизнесът ми беше и в сферата на охранителната дейност и знаете, че по това време компанията, която ръководех се грижеше за сигурността на много чуждестранни банки, компании, физически лица включително и бившият премиер цар Симеон. И тия 4-5 години които той работи с мене просто ме оцени като качества и той не веднъж е казвал, че не като бодигард ми е предложил да стана главен секретар, а хиляди работни места имах, хиляди работници в компанията, и той ме наблюдаваше как работя, как организирам, как действам, как се грижа за тях и вие помните че юни той спечели изборите, аз станах главен секретар септември. Дълго отказвах и накрая той просто ми го постави много лично въпроса, че без мене трудно ще се справи в сферата на сигурността. И аз мисля, че в пълен обем и тогава, и до ден днешен в тази сфера съм оправдал очакванията, за да се стигне дотук тази година за първи път в мониторинговия доклад на ЕС да има изреченията, които толкова много очаквахме всички българи, че има силна политическа воля за борба с корупцията и организираната престъпност. Същото изречение го има и в доклада на Департамента на Съединените щати. Мисля, че е достатъчно ясно.
Смятате ли някой ден да се върнете в бизнеса?
Няма да се върна никога в бизнеса.

След политиката какво следва?

Ами след политиката ще си умра. То не остават много години живот така че човек да прави такива планове. Вижте, особено в последната година и половина, преди това и пет години кмет на София, докато тръгнат южната дъга, метрото, заводите, инфраструктурата, това ми струва огромно усилие. Сега година и половина пак. За радост отпреди си имам къща където да си се върна да си живея и нищо повече не ми трябва.

По-лесно ли е човек в България да се занимава с политика отколко с бизнес?

Не. Политиката е все още доста неорганизирана. Всеки може и се опитва и прави политика, много пари като ресурс се разпределят срещу политическите опоненти, много тежка компроматна война години наред, 20 години се води в България, всеки срещу всеки. Но ние сме поели ангажимент и мисля, че си го изпълняваме към момента.

Вие познавате бизнес средата и от двете страни – и като предприемач и от страната на държавата. Според вас лесно ли се прави бизнес в България?

Години наред много лесно е правен бизнес. Разбира се, никога не трябва бизнеса да се слага под една шапка. Има много бизнесмени, много компании, които честно и почтено си плащат данъците, конкурират се, работят, доказват се и има такива, които, обикновено те са най-вресливите, те най-много врякат, които са свикнали на държавни обществени поръчки, или общински, със завишени цени, ниско качество, акумулират огромни печалби. Те също се имат за бизнесмени. За мене те са всъщност крадци с бели якички.

Какво правите вие за да подобрите условията за бизнес и да дадете възможност на тези, които искат да правят бизнес без подкрепата на държавата, да го правят без особени проблеми от страна на държавата?

Ами като се зачне от електронно правителство до, най-емблематичен е, конкурсът за магистрала „Тракия”. Ние със 100 млн. евро по-ниска цена постигнахме, отколкото беще обявен търга. Като кмет на София с 50 млн. евро, знаете за метрото анулирах конкурс и на новия с 50 млн. евро получих по-ниска цена за една и съща работа. Спортната зала със идването си а предоговорих с 19 млн. по евтина. Днес пускав ВЕЦ „Цанков камък” с 26 млн. по-евтин се съгласи фирмата да направи отстъпка и днеска това го обявяваме. Ами там са били в подобни разлики са комисионите. И аз дадох вижте колко много примери. Това е разликата между нас и другите. И не случайно днес най-голямата IT компания в света Хюлет Пакърд прави своя логистичин център за цял свят иизбра България от над 30 и подписахме меморандума преди половин час.

Вие като предприемач с какви проблеми се сблъсквахте когато се занимавахте с бизнес?

Е, има голяма разлика между 12-13 години назад и сега. Все пак България е в ЕС, в НАТО, много европейски правила вече се спазват стриктно. Така че разликата е огромна, не можеме дори да го сравниме.

Помага ли ви това което научихте като предприемач в политиката?

Разбира се. Ако вие вземете стенограмите на Министерския съвет аз всеки път им казвам на министрите, че трябва да ръководят така държавните фирми както се ръководят частните компании. С минимум работници максимум печалба да изкарат. Минимум разходи, съкращаване на всеки персонал, който е повече или не носи продукт. Аз не случайно казах. Като частник на края на месеца месеца на 31-во число като сложиш чертата трябва да имаш поне 1 лв. печалба. Като платиш заплатите, амортизационните отчисления, разходите, инвестиците в техника. Когато знаеш, че ако това не е така, не успееш някой ще те дотира, както са свикнали държавните чиновници, или цели министерства живеят така години наред, никой не се напъва да работи.(Прочети ДОКРАЯ >>>>>)

Добави в Svejo

За призванието да си човек

В днешно време много хора незаслужено се обявяват за херувими; дори е грозно, когато сами се провъзгласяват за такива. Какъв трябва да е днешният човек, за да бъде признат и припознат като жител на днешния социум?

Определено - преди време качеството "скромност" е било високо, високо ценено. И тук става въпрос за периода преди около Възраждането. А... сега, с какво можем да се похвалим сега? С ценене на скромността и истинска оценка на постигнатото от индивида? Не, определено. Това е от една страна.

Днес се цени, когато някой се самоопредели като част от определено общество, извика на на висок глас "ние", а останалите му се радват. Колективното съзнание може да е идеална част от план, с който биха могли да бъдат манипулирани масите. Тези, които се наричат "ние", без дори да се замислят към каква кауза и с каква цел се присъединяват. За сведение - не съм "просветен" в световния заговор и не харесвам конспирацията.

Ако си сам, струва ми се, обречен си. Обречен си на незачитане и неглижиране от обществото, от онези с колективното съзнание за херувими, които ще те принудят да си техен роб, роб на идеите им.

А ако си решил, че ще се бориш сам за някаква кауза, ще изглеждаш луд. Дано не е така, както аз си мисля. Защо да си част от някакво общество, което няма да те зачете като идеолог, а като "поддръжник". Като някой самопровъзгласил се "лидер" благодари на своите поддръжници, знайте - това е злоупотреба. Злоупотреба с индивидуалността, с личността на всеки от вас, всеки от вас, който си е обещал, че ще направи каузата жива.

Но защо да се борим за някаква кауза сами? Има ли смисъл? О, да, смисълът се крие в индивидуалността и това, че си направил една идея работеща. Идея, която могат да последват и други. Идея, която си постигнал единствено благодарение на собствените си усилия, усилията на човека, взел нещата в свои ръце, идеологът, а не поддръжника.

Масите от хора, които смятат, че човекът, който са последвали, мисли вместо тях, се лъжат. Лъжат себе си, а в някои случаи - знаят, че се лъжат, но така им харесва; така те смятат, че не носят отговорност. Този, който са последвали, се провалил, но те - те не са виновни. И така - изменят на убежденията си и на следващия ден - просто си избират друг "водач". Това е пагубно. А изборът - изборът днес е свободен. Това е свобода - убежденията, според които се ръководиш, можеш да изразяваш свободно. И това е ценното.

Но какво от това, че ти е позволено да избираш, след като не знаеш как и какво да избереш. Тук трябва да повикаш своя смисъл, смисълът на живота ти. Тук идва неговият момент. А ако нямаш отговор на въпроса за смисъла, то тогава трябва да го откриеш.

"Аз съм аз" - това е формулата. И когато я следваш, няма да си повлечен от възхода или падението на "водача", който си избрал да те напъства. Следваш своя смисъл, понасяш отговорност, бориш се за каузи - ако не си повлиян от колективното съзнание на някакъв еднодневен социум, ще бъдеш сам себе си.

Затова да си човек е призвание - не трябва да си подвластен на нечии идеи, освен ако не си струват и ако не си сигурен в това.

Автор: Борис, ученик, 10 клас

Добави в Svejo

Нещо като водевил ли, виц ли, пасквил ли, все едно...

Преглеждам тази сутрин наред с Гугъл-а, откъдето попаднах на последната ти статия за нашия любим премиер, поглеждам към информациония бюлетин на АБВ Пощата, а ушите ми като пеленгатори слушат сутрешния блок на една от националните ни телевизии. Та ето каква трепетна и вълнуваща и жизненоспасяваща информация достига до мен:

Премиерът, който за известно време е решил да спре появата си в националните телевизионни канала, но явно не можещ без телевизонни появи дава поредното си интервю пред Канал 7 и напълно в негов стил, колко много магистрали строим, колко много средства отевропейските фондове по тая програма сме усвоили, само дето коментарите под тази информация съвсем не са хвалебствени, а напълно обезкуражителни, издържани все в тоя стил:

"То, магистрали, хубаво, нови работни места, ама за турски работници, защото знайно е кой е изпълнителят на тия "епохални" градежи, но магистрали инфраструктура правят, но родна икономика не развиват, и не е ли най-добре "Титан" да премести контейнерите си покрай тях, та влизащите и излизащи европейци, а и други жители на земното кълбо да видят раждането на новата българска работническа класа, тази на контейнерджиите, да снимат, да ахкат и да пляскат с ръце:

"Ей, колко мили и изобретателни са българските управници, за това България не я постигна икономическата съдба на Гърция, а е толкова стабилна в икономическо отношение. Но нейсе, асимилирайки информацията, на мен ми хрумва нещо като водевил ли, виц ли, пасквил ли, все едно, разбирай го както си искаш, а ето го и него:

"... Събрал новият комисар на Централната Пожарна младите кадри, строил ги в няколко редици, а и те направили строя по всички уставни правила, защото предварително били информирани, че височайш гост ще им бъде по-предишния шеф на подразделението, който се бил издигнал до Баш Шеф на властта. Дошъл и дългоочакваният час, огледъл ги големия човек, зарадвал се и ги поздравил:

"Здравейте, верни чада на нашата родна и мила партия! А, я ти, млада госпожо Илиева, дай тон за песен? Но коя песен, господин премиер? Абе ти дай тон за песен, пък... И младата госпожа Калинка с лек фалцет запяла: "Ний идем бодри партизани,... Точно така, Калинке, а сега върви при министър Намереников да ти даде най-отговорния отдел в министерството, кажи му, че аз тъй съм казал. А на вас, скъпи партийни чада, сполука и до нови срещи...

А пропуснах да изрека, че и тая информация успях да асимилирам някак си: в Япония била постигната договорката за производството на кисело мляко: от нас бацилите, от тях -технологиите. Абе то същата като оня виц за компютрите, правешко производство... А щях да пропусна: Тая работа с подслушванията не била на господин Петрова, а на г-н Първанова...

Та такива ми ти работи! Благодаря на АБВ-Поща за редовно предоставения ми информационен бюлетин, защото много, ама много отдавна се отказах да чета розовите, не бе, родните ни вестници, пък както вървят нещата в медиен план, ще бастисам и родните ни телевизионни канали. Довиждане и приятен уикенд, на теб, читателите на блога, а и на вестник "Гражданинъ".

А, бях пропуснал послеслова - думата "партизанин" да не се схваща в прякото й значение, а именно - член на въоръжена група, а тоя, на Алека, Михалаки Георгиева, Чудомира, сиреч партиен другар, кадър, абе... наш човек си. А иначе всички сме за конкурсно начало, не само ген.Танов, но и... министър Игнатов, дето сам, че неговите директори, а и доста от подопечните му в Районните Образователни Инспекторати са от Татово време. Но какво да се прави: партизани, сиреч наши хора, наши кадри. Те това е мандатност, напълно в духа на НОВИЯ ПРОСВЕТЕН ЗАКОН.

Написа: Атанас Ганчев

Добави в Svejo

Брой 2 от 2011 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ е подготвен за печат, ще бъде в ръцете на абонатите си в понеделник

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

Разговор за "бомбите със закъснител" на Бойко Борисов

Във Фейсбук един приятел, Атанас Гончев от Русе, написа важен според мен коментар по повод на публикация в блога под заглавие Прогизнали сме от безразличие и безчувственост, обезчовечили сме се. Предимно за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ публикувам както неговото изказване, така и моя отговор:

... Но назряват процеси, настъпват събития, които Те няма да могат да контролират, нито да управляват. А що се отнася до последни статии в блога ти, ще се задоволя с един кратък коментар: кажи ми кои са приятелите ти, сиреч ортаците ти, за да ти кажа кой си!

На целия български народ, освен на блюдолюзците около хранилките на двете управляващи ни партийни централи, му светна и остана единствения спасителен път за многострадалното ни Отечество: пълно обединение на всички сили и Ново Начало, но не дирижирано, като това от 1989-а, въз основата на изстраданото ни великотърпеничество, чрез всички възможни легални форми на Съпротива. Ти го каза и предрече, ражда се гражданското общество и съпровождащия го Бунт на читавите, за да се роди нашата годност да живеем като хора на 21 век, а не в зората на дивия полукапитализъм-полуфеодализъм, какъвто сега е в структурно отношения целия ни обществено-икономически живот...

Над Българското небе скро ще започнат да изгряват лъчите на новото ни Слънце... Ти нееднократно, и в прав текст, и контекстово си го заявявал, че най-страшно е робството не под чужди, а налаганото от свои чрез чужди, защото истинският поробител остава скрит, а изпълнителят на неговата воля, нашенското мекере, благ, разговорлив, сговорчив, всеотдайно отдаден на каузата в полза роду, но освирепял в собствената си житейска каторга, защото е лишен от възможността да отстоява себе си като Човек. И мачка ли мачка...

Здравей!

... Иначе си прав напълно по оценката си за смисъла на случващото се у нас. Даже ще публикувам коментара ти, пък макар и кратък, в блога, за да се прочете от повече хора. Понеже трябва да правим всичко, за да се породи смислена дискусия около тия горещи проблеми, защото този е пътят за "избистряне" на мътилката, каквато представлява в днешно време т.н. "обществено съзнание" на гражданското ни общество. Трябва да се работи за проясняването на това съзнание и за освобождаването му от коварните илюзии и появяващите се на тяхна почва заблуди. В тази връзка искам да ти кажа един случай от всекидневието, който показва нещо основно по мое виждане.

Стоя си на опашка пред лекарския кабинет тия дни и си чакам реда. По едно време идват двама приятели, млади хора, единият явно има работа при лекаря, а другия е тръгнал с него да му прави компания. Почнаха да си говорят, единият сподели, че бил все пак радостен, че си бил намерил работа, пък макар и нископлатена, защото иначе било невъзможно да се живее. Оказа се, че заплатата му щяла да бъде мизерна, именно 300 лева; другият се усмихна и каза: "Е, поне за банички и за боза ще имаш, аз и за това нямам!". И в този дух си говореха, съвсем вяло, оплакваха се един другиму по добрия нашенски обичай.

По едно време разговорът им мина на тема политика; единият каза, че според него Бойко се дъни по всички линии, ето, страшна безработица, фръкнали нагоре цени, мизерни заплати и пенсии и пр. А другият изрече ония думи, заради които и всъщност се захванах да разказвам за тази случка; каза досущ следното:

"Абе проблемът не е в Бойко, другаде е. Бойко се мъчи да поправи каквото може, ама има заложени много "бомби със закъснител", които гърмят една по една. Предишните управници са заложили тия бомби, за да провалят Бойко. А той, горкият, се мъчи да оправя държавата, ала не той, а други са виновни за днешното положение! Заради именно "бомби със закъснител" Бойко е принуден да действа като пожарникар и да гаси пожар след пожар!"

Моя милост като чу това, се наежи и рече да се обади. Понеже момчето явно доста добре беше запомнило типичното оправдание на самия Бойко за тия "бомби със закъснител". На него, знайно е, все някой друг му е виновен; та аз благоволих да река следното пред възголемичката компания пред кабинета на нашето джи-пи по времето на грипната епидемия:

"Момче, ей заради тая наивност сме на това дережде. Все някой друг му бил виновен на наш Бойко. А той вече втора година управлява. Други управници за няколко месеца направиха така, че народът усети подобрение, имам предвид управлението след 1997 година, ала вие не го помните явно. Но проблемът е в това, че целокупната ни природопопулация е склонна да прехвърля вината все на някой друг, и затова по тази причина Бойко й се вижда така симпатичен. Да чакаме Бойко да има доблестта и да поеме отговорност е все едно да чакаме от умрял писмо. Ще увърта и ще шикалкави до последно. Нашият народ си пада по шмекери на дребно и затуй си и патим. И ето, вече втора година народът изкупва вината за овчедушието си. Дъвчете си баничките с боза, преглъщайте, ама продължавайте да вервате на кумира си. Всяка наивност се заплаща твърде скъпо, даже с лихвите."

Ей горе-долу такива мисли развих там. Уплашените и психясали заради зимните си сметки граждани ме гледаха тъпо, само тук-там забелязах в очите на неколцина, че сякаш вдянаха що им рекох. Никой обаче не тръгна да оспорва думите ми. В тоя момент на мен ми дойде реда и влязох при доктора, та и да са коментирали нещо, не знам какво са казали, не чух.

Но мисълта ми е, че трябва много да се разговаря с обърканите хорица, щото ако се мълчи, излизане от душевното блато, в което сме затънали като народ, не се очертава в обозимо бъдеще.

Добави в Svejo

Комунистите не са хора...

По онзиденшната ми публикация Случка от заревото на неудържимия възход на наший народний любимец Бойко Борисов имаше доста коментари във Фейсбук, един от тях обаче се откроява; написан е от млад човек на име Ilhan Idriz; ето какво пише той:

Здравейте бих искал да изкажа мнение по въпроса; надявам се, че нямате нищо напротив.

Първо искам да кажа, че съм от едно родопско село, в което по времето на комунизма е имало много жертви. Хората са били бити зверски и дискриминацията е била на 100%.

Комунистите не са хора, това същества, жадни за власт над народа и ако не получат това, което искат, отстраняват проблема.

Поне сега хората са свободни, макар че е тежко за живеене в момента. Положението ни е тежко поради тази причина, която споменава господина по горе:

"А на всички ни стана ясно къде са: в Народното събрание."

За да насърча този млад човек, му написах следната реплика:

Ilhan, благодаря ти за коментара! Много вярно разсъждаваш, поздравления! Ще се радвам редовно да коментираш в мой блог, а също и да опиташ да напишеш свои текстове за списание ИДЕИ. Имам чувството, че имаш какво да кажеш на хората, затова пиши!

Добави в Svejo

Вървим към установяване на лидерска партийна диктатура от полицейско-популистичен и мафиотско-мутренски тип

ОБИКНОВЕН ФАШИЗЪМ

Мечта на мутра от ГЕРБ: „Цялата нация да ми прави фелацио!!!”

Сега вече и заслепените от блясъка и безрезервната подкрепа, изразена от благородните функционери на Европейската Народна Партия, за мисията на ГЕРБ виждат с ума и сърцето си, че политическият режим в страната ни, преминал плавно и незабележимо от републиканско-демократичен в олигархично-деспотичен, върви твърдо към установяване на „лидерска” фашистка (партийна) диктатура от „полицейско-пролетарски” тип.

Вината за това изцяло лежи върху Президента на Републиката, който бездейства с предоставената му от Конституцията власт да се изяви като олицетворение единството на нацията и досега не е сезирал Конституционния съд с искане за тълкуване на чл.1(3) и чл. 11 от Конституцията на Република България, чл. 2 и чл.20(3) от Закона за политическите партии, чието грубо и системно потъпкване изправя държавата пред гибел.

Еднопартийният (фашистки) режим има своята дълбока целесъобразност. Той се налага с подкрепата на широките народни маси, водени от една незначителна част „нетърпелива” партийна интелигенцията, които не са в състояние да понасят повече дългия ред злоупотреби и издевателства над тях и тяхното национално съзнание и традиции. Историята на обществения политически опит показва, че подобни режими, дошли в името на възстановяване грубо потъпкани общочовешки ценности, нарушени граждански права или издевателства над националното самосъзнание, във всички случаи се израждат в най-вулгарни диктатури от „тоталитарен” тип, ако издигнатата на власт политическа партия се опита, с едноличен диктат, да установи правото на една корпоративна сила, вместо със всички сили да защитава общочовешкото право на народните маси. Политическата задача става лесна, особено когато народът е „запленен” от идеите за свобода, почтеност и честност в политическия живот, гарантирани от партийния Лидер, и наивно вярва, че демокрацията ще победи от само себе си, без постоянни и целенасочени граждански усилия, водени от масовото и просветено гражданско съзнание, издигнато до активно действие в резултат на системно политико-правно (само)образование и (само)възпитание.

Началото на подобни режими обикновено проличава по дребните процесуални нарушения на Конституцията и Законите на страната, тяхното превратно тълкуване под „доброжелателния” или „слисан” поглед на Държавния глава и Опозицията. Прилагането на подобна технология по-късно продължава с бясно оплюване на „политическия противник” от новите властници, имащи се за „добри, православни християни”, но бързичко забравили, че „трябва да се осъжда греха, а не грешника”.

Непрекъснатото и самоцелно законотворчество; създаването на закони, по чиито противоречиви предписания никой не живее в резултат и на занижен контрол; самото разбиране за закон в смисъл „изразяване волята на партийното мнозинство, защитаващо корпоративен интерес”, а не в смисъл „разумни правила за общо справедливо поведение”, твърде бързо довежда до отвращаване на гражданите от политиката, рязкото намаляване изборната активност, което прави още по-лесно удържане и разширяване политическата власт на Лидера. В края на краищата всички тези политически упражнения довеждат до установяване на твърд контрол над трите власти, подчинени на една единствена „партийна” воля, зад която обикновено стоят нелегитимни корпоративни сили. Подобни престъпни противоконституционни действия ние наблюдаваме вече „колко” години, а и днес сме свидетели на подобни опити, безрезервно и безогледно подкрепяни от партийни ръководства, съставени от агресивни гастрольори и номади, „спечелили” доверието на неграмотни партийни маси и купен „пролетаризиран” електорат.

Правителството на ГЕРБ беше съставено с нарушаване на конституционно установена процедура, което „никой” не забеляза. Остана без последствие и нашето възражение.

Образцово проведената кампания по успешно осъществяване връчения от Президента проучвателен мандат по-късно беше последвана от една парламентарна самодейност. Председателят на ПП ГЕРБ и председател на парламентарната им група, г-н Цветан Цветанов, прочете предложение до Народното събрание за избиране на г-н Бойко Борисов за
министър-председател на Република България. Малко по-късно кандидатът за министър-председател предложи структурни промени в Министерския съвет. На сайта на Народното събрание тази самодейност беше озаглавена така: „Народното събрание избра Бойко Борисов за министър-председател на Република България и одобри предложените от него структура и състав на Министерски съвет.” Това, меко казано, не отговаря на истината, която пък от своя страна се разминава с конституционните предписания.

Конституцията на Република България е пределно категорична:

«Чл. 84. Народното събрание: ... 6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;

7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;
...
Чл.99(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.»

За прозорливия наблюдател това «разминаване» можеше да послужи за сигнал, че се готви партиен поход за овладяване на всички власти, за което не се подбират средства...

И се започна тя, за да се стигне до... клоунадата «искане вот на доверие». Преди това Лидерът, той и министър-председател, плашейки народа с връщането на Тройната коалиция на власт, тръбеше наляво и надясно, че видите ли, ако Той си подаде оставката идва служебно правителство на Първанов. Това негово манипулативно внушение, напомнящо стила и методите на работа на силовите застрахователни групировки от най-добрите години на рекета, нямаше никакво конституционно основание, но «хвана дикиш» както сред ръководството на собствената му партия, така и в обществото на маститите «прависти-конституционалисти» в Народното събрание. И не се намери кой да поучи Министър-председателя, че при подаване на оставка от негова страна се повтаря конституционната процедура по чл.99 от Конституцията, която може да се провали само в случай, че той изкомандва робски покорните му «народни представители», които по Конституция са независими, «представляват не само своите избиратели, а и целия народ» и «обвързването със задължителен мандат е недействително» и им заповяда да напуснат Народното събрание.

Президентът автоматично не назначава служебно правителство, а провежда консултации с парламентарните групи и ще възложи на най-голямата от тях, тази на ГЕРБ, пак да посочи кандидат за министър-председател, комуто да връчи нов проучвателен мандат... и т.н. Прозира и желанието за установяване на «конституционен произвол» зад разбирането на Министър-председателя, че получаването «вот на доверие» Го оставя на спокойствие следващите шест месеца. Нищо подобно! Опозицията може да му иска вот на недоверие всяка седмица, ако намери за това достатъчно основание, стига да не се повтаря!

Министър-председателят очакваше с «вота на доверие» да подчини по-голяма част «чужди» народни представители, за да демонстрира партийни мускули, каквото направи пред лекари, учители, научни работници от БАН, университетски преподаватели, пенсионери... Тъкмо към това се ориентират стилът и методите на работа на неговите партийни структури, чиито ръководства системно нарушават чл. 20 (3) от Закона за политическите партии и наред с оказвания натиск върху независими бизнесмени, открито кадруват в държавната и общинска администрация, оправдавайки се с исканията на безпросветния си електорат и предизборните си обещания.

А самата симбиоза между финансовата олигархия и полицейската сила в областните ръководства на ПП ГЕРБ, повечето оглавявани от бивши директори на областни полицейски управления, познаващи както престъпния контингент, така и бизнес активността в района, и поддържането на масовата покупателна сила на нивото на санитарния минимум, говори за намерението на Лидера да овладее и удържи «до смърт» цялата власт в държавата «чрез пролетариата», тайната политическа цел на верните марксисти-ленинци.

Въпросът е: «Ще Му позволим ли??»

Автор: Никола Ников, инж., о.з. к.II р., 23.01.2011г., гр. Русе

Добави в Svejo

Пълният текст на днешните сърдечни словоизлияния на Дон Бойко Борисов пред министрите му

Попаднах на едно най-официално място на пълния текст на днешните словоизлияния на БОЙКО БОРИСОВ по повод на новите компрометиращи го телефонни разговори. Сметнах, че текстът заслужава да бъде прочетен от колкото се може повече хора, и по тази причина го публикувам; ето, почетете, порадвайте се, заслужава си; ако на места ви се струва, че не е възможно да е казал точно това или онова, длъжен съм да ви уведомя, че текстът не е пипнат, не е манипулиран, т.е. е съвсем автентичен:

Не случайно за две години виждате, че не могат да намерят за какво да се захванат като нарушение и вече стигат до такъв битовизъм – да правят компромати, компилации, да подбират средства, чрез технически средства да правят компрометиращи записи от по няколко разговора. Забележете, всички до този момент ме обвиняваха, че аз еднолично назначавам министри, депутати, областни, кметове, зам.-министри, всичко. Сега се оказва, че едно момче, което при предишното правителство е било на пътнически терминал, обикновен – най-ниската длъжност в митниците, работело там, е преместено на друг терминал. Значи, при предишното правителство той може да е митничар, а когато ние идваме на власт, аз в случая, някой решава, че трябва точно него да го махнат!? И точно този разговор от стотиците разговори, които съм водил с всеки един, точно това излиза в публичното пространство.

Аз съм убеден, че това не е случайно, че това е една много добре подготвена операция. Аз съм убеден, че когато излязат и решенията и проверките от тези експертизи, защото има един елементарен начин да се засече достоверността на един разговор, като се види от разпечатката съответно на мобилния оператор, колко е продължителността на разговора. Там машините са капсуловани, отбелязва започването и завършването на разговора, защото от там си взимат парите, а ние съответно ДДС от разговори. И аз съм убеден, и вие ще се убедите, и всеки ще може да си го провери това, когато излезе официално информацията, че разговорът, който водя по дадена тема, след това се удължава със 120-130-150 секунди. И в него се появяват думички или изрази, които просто ни омаскаряват.

Питам аз, имам ли право, след като назначавам вицепремиера, министъра на финансите, шефа на „Митници”, заместниците на „Митници”, шефа на митницата на Аерогарата, аз ако съм искал, този да съм го направил такъв. Да съм го направил депутат от ГЕРБ, министър, ако искам, ще го направя. Но някой точно това момче решава да го мести, чакайки аз да се обадя. Повтарям, аз не се обаждам да го назнача на работа, той е бил при предишното правителство. По-дълбока е играта.

Това е разговор, който вас не ви интересува, ще си го проведем и със службите, и внимателно ще проследим всички участници и през годината, и през предишните години във всичките тези скандали. Аз просто искам да ви обясня и да ви кажа на вас самите, защото това ми е важно вие да го знаете.

Повтарям, ако аз съм искал на този човек да му правя кариера или да го направя някакъв, ще го сложа на ключова позиция. Ще извикам Дянков и ще му кажа „този ще го назначиш там”. Няма да казвам „проверете този случай”. На най-ниската длъжност в митницата, на един човек!? Защо тогава тази обективна медийна общност не поиска тези, които пускат тази информация да пуснат за шест или за три месеца всичко, което сме говорили?! Защото тогава вече всички ще видят колко принципни и безкомпромисни сме. А подбират един или два и манипулират разговора, защото им е изгодно.

Защо го казвам тук на тази точка? Защото ние ще направим след една година метрото – нещо, за което 2-милионен град е мечтал. И то с европейски средства, и то изключително съоръжение.

Вчера като се прибирах гледах Спортната зала, вечер свети – прекрасна е, след няколко месеца ще я открием! Сутринта минах по Южната дъга – от „Младост” до „Камбаните” – вече е подравнено отстрани. Като минеш и виждаш новата магистрала как се строи. След един месец ще отрием „Люлин”, за която Карстен Расмусен, и примерно министър Дончев беше убеден, че даже не трябва да го поканим там, защото той до сега хубава дума за България не е казал. Нещо повече – този човек там такива похвали отправи за правителството, екипа, министрите и всички, които са правили, че каза „вие сте спестили сто милиона лева на българския данъкоплатец”.

Разбирате ли, само сто милиона сме спестили, според шефа на тази комисия, която в Брюксел наблюдава тази магистрала, а те ме питат дали за най-ниския пост на една от митниците съм се обадил, просто да го възстановят на мястото, защото предишното правителство го е харесало, а моите служители, които съм назначил там, го махат!? Той и преди е играл футбол с мен, но не е махнат. А когато идвам на власт, точно него го махат. И това се води петно за мен, сега според всички тези, които говорят, че виждате ли аз съм лобирал в митниците. А кой отговаря за митниците, да ги питам, когато беше с два милиарда приходът по-малък на митниците?! Питаха ли Танов, или Дянков, или Странджев, или Манченко, или питането в парламента беше към мен?! Хайде де, значи аз не мога да кажа за един човек да го възстановят в митниците на работа, а ще нося отговорност по всички теми? Така ли излиза? Някой друг ще ми назначава кадрите, аз нямам право да се обаждам на никой от вас поради тази теория, която се опитват да кажат!? Защо тогава ходихме на избори, защо тогава ми побеля косата, защо тогава за всяко едно нещо, виждате, се борим и го правим добре?!

Пак искам да ви кажа, 500 милиона спестихме на българския данъкоплатец от безобразните лъжи на предишните правителства по магистрала „Тракия”, защото това са европейски пари. Петстотин милиона спестихме на данъкоплатеца и то се слага някъде там в края, а се говори как съм се обадил да питам защо Вучката са го махнали!?

Представяте ли си какъв битовизъм. За тези, които заменяха хиляди декари по морето, и ние със Закона за заменките ги ликвидирахме тези заменки. Питам и искам вие да сте убедени, да знаете какво стои срещу нас. Някой излиза и казва „пратиха ми по пощата един материал”, който почти не се разбира какво пише, но всички изведнъж го тиражират. Нима някой, който познава Алексей Петров, си мисли, че ще дойде някакъв гражданин, ще му донесе доклад – свръхсекретен на ДАНС за контрабанда и той няма да го хване за шлифера и да го пита „ти кой си, откъде го взе”, ще го пусне да си отиде, и ще ми го донесе на мен? Аз какво да го правя този доклад, освен да го обявя и да го пратя в прокуратурата. За да ми кажат, че аз започвам със СРС-атата да спекулирам… Не, спекулата дойде от Първанов, той извади на Дянков стенограмата пръв.

Същите тези хора ми донесоха доклад горещ, който аз какво да го правя?! Станишев къде го е разпоредил, къде го е пратил, защо го нямаше, в кои ръце е попаднал? И същите тези хора сега продължават да казват „дойде и нов доклад или нова флашка, или нов диск”. Защо не се замислят за всичко това, защо не им е угодно това, което правим? Фискална стабилност, политическа стабилност, и най-вече – хората виждат огромното строителство, което прави нашето правителство.

След НДК в България такова строителство не е имало. А НДК пък като строеж е сигурно една трета или една четвърт от метрото, само като размер. И когато преди време си говорехме, че атакували Дянков, атакували Цветанов… Атаката е срещу мен, просто те я водеха постъпателно, за да дестабилизират, да разбият, да вкарат клин между различни министри в самото правителство и да станем лесна плячка. Само че когато аз съм ги знаел тези работи, те са били още мънички.

Искам да бъдете спокойни, това да ни е кусурът – че от хилядите, хилядите служители на митницата, които са назначени от бившите правителства, аз за един съм се обадил да му кажа, че не е хубаво да го уволнят, защото предишното правителство го е назначило – значи е бил добър. А точно моите хора, да ги наречем, точно този, който е един единствен, и точно този разговор за този излиза в публичното пространство. А за хилядите, които съм казал да уволнят, да махнат, разпоредил операции по тях, това не излиза. Не излизат и лобизмът от други политически партии в митниците, там не излизат.

Но, искам да сте убедени, че това изобщо няма да ме разколебае. И това, което снощи със Дянков и с митниците говорихме - пълна концентрация, събиране на приходите до стотинка, борба не само в петрола и бензините и нафтата, това, което се прави, връзването на всичките тези фискални апарати. В аптеките също трябва да се направи и се прави. В цигарите, включително, ако трябва, да се направят само пунктове, откъдето може да се купуват цигари. И където да сложат митничар, граничар, полицай и камера заедно. И само оттам ще може да се купуват официално цигари. Докрай ще отидем с тези хора. Това, което е било, няма да им се върне. Те просто искат да ме изкарат и мен, и вас, маскари като предишните. На терминала на пътниците каква далавера може да направи един граничар?! Ако искам да направя далавера, ще сменя Манченко, или ще сложа на Манченко, или самия Манченко, за него ще се обадя.

Ще направим и магистрала „Струма”. Южна България ще ни е благодарна години, десетки години напред. Ще направим и „Хемус” с европейски пари в следващите години. Ще направим и магистралата Бургас-Варна. Ще направим юни месец „Марица” - двата лота, и това следващите поколения ще го оценят, защото това ще бъде пари. Ето сега и в Япония министрите, които бяха с мен, чуха – щом имате магистрали, имаме интереси към пристанищата, защото транспортът може да върви, товарите могат да вървят. Сега правим и жп линиите. България ще печели от своето геостратегическо място, а то е кръстопътят. Щом е кръстопът, трябва да направим така, че през него да вървят най-много стоки и товари и това да са такси, това да е инфраструктура, това да е печалба на хората, които живеят в тези региони.

Искат да ни направят плахи. Искат по този начин, нали виждате – смешно било, жалко било. Кое е смешно, кое е жалко?

Мобилизирате се максимално, с работа ние ще им докажем, че правотата е на наша страна. Това да ни е кусурът.

Добави в Svejo

Няма как да се спасим от грубостта, злобата и завистта

Преди време публикувах текст под заглавие Англия и англичаните в очите на един мразещ Запада нашенец. Той беше писан от някой си Апостол, който съчинил цяла една книга срещу Англия и англичаните. По късно той беше препубликуван в сайта Пътепис.ком, където беше широко коментиран. Сред коментарите има някои, които особено ми харесаха. Ето един от тях:

Живея в Западна Европа от 20 години и съм сменила 3 страни, а доста от останалите съм посещавала многократно по работа и за удоволствие, така че претендирам да имам някаква достатъчно обективна представа за живота тук.

Разказът на Апостол е много далеч от реалната картина. Да, има бедни навсякъде, включително в Лондон. Това са хората без образование, без талант, мързеливите или алколоците. И те живеят както е описано по-горе, но техният процент е пренебрежимо малък.

Средната класа, която представлява огромното мнозинство от населението има стандарт, който в България могат да си позволят само преуспели бизнесмени, и качество на живота, което в Родината никой не може да си позволи. Каквито и пари да имаш в България не можеш да се спасиш от грозотата на градовете, мърсотията, липсата на човешки и безопасни пътища, неграмотността, ниското ниво на образованието, липсата на квалифицирано медицинско обслужване и ниската средна продължителност на живот, но най-вече грубостта, злобата и завистта.

Завистта е това, което кара много българи в чужбина да търсят и виждат само факти, които потвърждават техните предразсъдъци и им затварят очите за истината. Познавам страшно много българи, които живеят в чужбина. Първите години срещат трудности и си мечтаят да се върнат. След 2-3 години се научават да работят както трябва, повишават си стандарта и забравят завинаги за България. Гарантирам, че тези, които се връщат са единици. Аз лично познавам само студенти, които не са в състояние да си взимат изпитите на Запад и отпадат от университетите.

Това за англичаните, които си трошат краката, за да живеят в България е мит. Преди време имаше статистически данни и се оказа, че броят на къщите купени от британски граждани е 6000. Мои роднини продадоха къща с голям имот, на 80 км от София, на англичани за 12000 евро. Купуват заради ниските цени, като инвестиция, а не за да живеят там. Доскоро са купували в Испания, и то милиони къщи, не няколко хиляди. Купуват много в Индия, но това не значи, че е най-прекрасното място на света.

Апостол просто е от тези носталгични комунисти, които не могат да се примирят с факта, че капитализмът процъфтява, а социализмът доказа, че е една корумпирана анти-хуманна система, която произвежда само мизерия и трагедии.

Написа: Iordanka

Добави в Svejo

Български гласове отдалеко: Моята България

Моята страна България

България! Колко величествено и гордо звучи това име! Макар и страна на длан, България е изключително красива и по нищо не отстъпва на другите страни. Това е моята родна страна, тук са моите приятели и близки, моят роден дом. България е една за всички българи, но в сърцето на всеки е различна. Тя е обичана от всички, но от всеки по различен начин. Едва ли има българин, чието сърце да не трепва, чувайки за своята родна страна. Всеки българин е привързан към България, към родното си място. За всеки един от нас първите спомени са свързани с нея. Всеки я обича и за всеки тя е неговата родина.

Колко синьо е българското небе, колко зелени и необятни са българските поля, колко са бистри българските планински извори! Моята страна започва от красивия изгрев на Дунав и писъка на чайките над Черно море. Веднъж разходил се из пределите на България, човек не може да забрави хладните планински дебри, величествените вековни гори, красотата на бистрите планински потоци, огрявани и нежно галени от слънчевите лъчи. Всяко едно кътче притежава своя чар и обаятелност - като започнем на север от дълбоките води на Дунав и обширната Дунавска равнина, та стигнем на изток до пенливите черноморски вълни.

На запад се простират величествените Беласица и Осогово, с китното Софийско поле и заснежена Витоша, а на юг протяга юнашка снага Родопа планина - вярна закрилница на храбрия български народ. Простирайки необятния си поглед по пределите на България, виждаме покритото с чуден розов килим Казанлъшко поле, заснежените върхове на Рила, над които се вият орли и соколи-юнашки птици, символ на силата и могъществото на България! Ако има рай, той със сигурност е тук, в България.

За мен България е най-красивата страна, защото Господ я е надарил с много природни богатства - алпийски красоти, вековни борови гори, красиво Черноморие с пенливи гребенести вълни и кръжащи гларуси. На тази малка територия са съчетани хладната гордост на Балкана, спокойното плискане на морските вълни и нежния аромат на прочутата българска роза.

България е страна с над 1300-годишна история. Тя е родина на едни от най-великите, не само в българската, но и в световната история, личности. Всяка частица от българската земя е пропита с кръвта на народните борци, дали живота си за своята родина. Едва ли Аспарух, поставяйки основите на страната ни през далечната 681г., е имал представа в колко велика страна ще се превърне майка България. А нашата страна е велика от момента на създаването си! Много велики синове на родината ни са оставили своите славни имена върху пожълтелите исторически страници.

От самото си създаване, нашата страна се е борила за своето оцеляване и съществуване. Непрестанните вражески нападения за миг не са сломили българския национален дух, а напротив - българите непрекъснато са доказвали колко са смели и храбри и как са готови да умрат за своята родина. Българската история е изпълнена с величие и героизъм.

Нима можем да подминем Златния век на Симеон и неговите славни битки - един от най-великите моменти в нашата история, момент на истински възход? Нима можем да отминем с пренебрежение делото на Кирил и Методий, дързостта и смелостта на Левски, Ботев, Бенковски? Безграничните подвизи на опълченците на славна Шипка и на българските войници при геройските битки при Сливница и Гредетин? Нима можем да забравим кървавата Априлска епопея, написала едни от най-великите исторически страници? Категорично не! Великите подвизи и саможертвата на юначните българи в името на страната и народа, будят респект и възхищение не само във всеки български патриот, но и във всеки чужденец.

Както всяка страна, така и България има своите периоди не само на величие, но и на падение. Но дори в тези трудни и тежки моменти, българският дух не е сломен, а напротив - бил е по-жив от всякога. Петвековното османско иго, жестоките зверства и своеволия на турците биха сломили и най-силния дух, но България оцелява въпреки несгодите и униженията. Тя не се пречупва и не застава на колене дори и в най-трудните мигове.

Много български поети са се прекланяли пред величието и красотата на България. Ненапразно народният поет Иван Вазов възхитен възкликва: „Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милва и слави!” Колко истина има в тези думи! Много чужденци остават удивлени от красотата на българските полета. Гледат захласнати необятния син простор и безкрайните плодородни земи. И отново да ги видиш, то сякаш е за първи път! Опознавайки родината, осъзнаваш колко велика и красива е всъщност България, осъзнаваш, че живееш в най-прекрасната страна и сърцето ти трепери от гордост и умиление.

България през годините е постигнала много, с което могат да я помнят всички за цял живот. Макар и възможностите за реализация тук да не са големи и много хора да напускат родината принудително, с мъка на сърцето и с надежда за един по-добър живот, всеки един българин, колкото и далеч да се намира от родната ни страна, се стреми да се завърне. Понякога, когато си далеч от родния дом, осъзнаваш колко е ценен той за теб. Далеч от прохладния хайдушки Балкан, от зелените и китни равнини, от българските вековни традиции, българинът е половин човек.

Никоя страна не може да се сравни с нашата България! Българският народ е сплотен, трудолюбив и издръжлив, защото въпреки многобройните трудности, българският дух остава жив и несломим в сърцата и душите на народа и в крайна сметка оцелява във времето. Нашият народ е сърдечен и гостоприемен и съм сигурна, че България се гордее с него. Аз съм една малка частица от многобройния български народ. Гордея се, че съм родена в тази страна, защото тук хората се обичат и си помагат взаимно.

България е древна и дивна страна. Ще бъде славна и вечна! Тя е постигнала много и ще продължи да върви все нагоре и нагоре, към висините, а гордите Рила и Пирин ще продължават да нашепват: българският дух е непобедим! Бог да пази България!

Написа: Хриска Перфанова, Чикаго, САЩ

(ЗАБЕЛЕЖКА: От същата поредица виж също и Български гласове отдалеко: "За благодарността")

Добави в Svejo

Няколко "крилати мисли" за по-мъдрото ви настроение през деня

Твоите мисли стават твой живот.

Марк Аврелий

Наистина този, който не цени живота, не го заслужава.

Леонардо Да Винчи

Силата на жените е в слабостите на мъжете.

Волтер

Колкото повече навици има човекът, толкова по-малко той е свободен и независим.

Имануел Кант

Образованието е онова, което остава след като бъде забравено всичко онова, на което са ни учили.

Алберт Айнщайн

Съвършеният човек търси всичко в себе си, нищожният - в другите.

Конфуций

Когато някой казва, че парите решават всичко, знайте, че такъв няма пари и никога не ги е имал.

Е.Хоу

Най-голямата грешка, която можеш да направиш в своя живот, е постоянния страх да не сгрешиш.

Е.Хобарт

Ще умреш - и всичко ще разбереш; или ще престанеш да питаш.

Лев Толстой

Не съществува друга реалност освен тази, която е в нас самите.

Х.Хесе

Добави в Svejo