Моят кабинет, кабинетът по философия

Добави в Svejo

Накратко за личността

Добави в Svejo

Накратко за човешката воля

Добави в Svejo

Танталовие муки многострадалнаго Гоце Перванавага

Иван Бедров е написал хубава статия под заглавие Г-н президент, вие сте на ход!, в която между другото се казва:

Действащият посланик на България в Афганистан е бивш сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (стр. 6). Става дума за военното разузнаване на армията на онази държава. Която беше член на Варшавския договор - основния враг на НАТО.

Посланикът е бил вербуван към военното разузнаване през 1987 г. По времето, когато той е изпълнявал първите си задачи и е отчитал първите си разходни документи, войските на съюзниците от Съветския съюз все още са в Афганистан. Пак по това време основният противник - Съединените щати, подпомагат муджахидините в съпротивата им срещу съветските войски.

20 години по-късно бившият военен разузнавач заминава в Афганистан като посланик на държава, която има войници там. Този път той отново е партньор на съюзниците. Е, съюзниците този път са… бившите врагове - американците и останалите страни от НАТО. Преди 20 години те бяха враговете на онзи военен разузнавач. Посланикът и разузнавачът обаче са един и същи човек...

Главнокомандващият Георги Първанов трябва да реагира и да го отзове. Президентът вече подсказа, че защитата на посланиците агенти ще е основен инструмент в предизборната кампания тази година. Този случай обаче е колкото подобен на останалите, толкова и различен. Господин президент, вие сте на ход!

Идете при Бедров, прочетете цялата статия, струва си. Моя милост като я прочете, не се сдържа да напише кратък коментар; ето какво написах там:

На мен обаче ми се струва, че ако "господин" Президентът - г-н Бедров, не обиждайте другаря Президент с това "господин"; моля, наричайте го поне таваришч! - на основата на изтъкнатото основание отзове посланика ни в Афганистан, то следващата му крачка трябва да е сам да си подаде оставката! Щото щом като един посланик по причина на това, че е бил сътрудник на враждебна на сегашните ни съюзници сила не може да бъде посланик, то нима агент на ДС (и на КГБ) Гоце Първанов може да продължава да е държавен глава на съюзническа на НАТО държава?! След като, първо, до оня ден, преди някоя и друга годинка, другарят Гоце водеше антинатовски демонстрации на комунистически бастуни в София под лозунга "НАТО-УБИЙЦИ!" и, на второ място, самият другар президент, разбира се, също е бил сътрудник на агентурна мрежа, враждебна на днешните ни съюзници.

Ако някой си не може повече да е посланик на основание, че е бил агент на ДС, шпионска организация, враждебна на днешните ни съюзници, то нима агент на ДС, шпионска комунистическа организация, филиал на КГБ и враждебна на днешните ни съюзници, може да бъде български Президент?!

Ето на това основание г-н Президентът ни по-скоро ще позволи да дерат кожата му с кремък, отколкото да подпише указ за отзоваване на български посланик, агент на ДС, от посланическия му пост. На мен лично много ми е твърде интересна тази история и с с непрекъснато растяща възхита следя развитието й.

Първанов няма печеливш ход. И в двата случая, и ако почне да подписва укази за отзоваване на посланиците-агенти, и ако откаже да ги подписва, поведението му ще влезе в остро противоречие с неговия собствен статут на действащ държавен глава, обаче агент на ДС, т.е. на шпионска централа, подчинена на тайните служби на чужда държава, именно на КГБ - и, респективно, крайно враждебни на днешните ни съюзници.

И да застане над посланиците-агенти и разпери над главите им крила да ги пази както квачка пази пиленцата си, и да ги отдаде на "заколение", таваришч Президентът става абсурдно-смешен и печален образ, който може да се спаси само по един начин: като си даде оставката! Като си даде оставката и след това веднага отиде да оплаква съдбата си, горчиво плачейки на коляното на своя кремълски началник таваришч Путин!

Ех, Гоце, Гоце, що ти трябваше да ставаш президент, що ти трябваше да се навираш между шамарите?!

Впрочем, на някой прави ли му впечатление, че Гоце е нежелан и не е канен от президентите на нито една натовска държава? Защо ли е така? Какво ли искат да му кажат, след като от доста време най-дипломатично го определиха като "президент персона нон грата"?!

Добави в Svejo

Моят камък в едно излъчващо комунистически зловония блато

Намерих във Фейсбук група, наречена Подхвърляне на яйца към Иво Инджев и Сие. Става дума за "контрапротест" срещу митинга на ония, които искат демонтиране на паметника на Съветската армия-поробителка в София; ето какво пише в обявата на тия "нежни души", които очевидно не могат да си представят София без стърчащия автомат Шпагин над главите на софиянци:

Дата: 09 януари 2011 г. · 11:00 - 14:00

Място: Паметникът на Съветската армия - София

Създадено от ЧЕ ГЕВАРА - БЪЛГАРИЯ, Petya Palikrousheva-Ivanova

Допълнителна информация На 9 януари от 11 ч. Иво Инджев и Сие ще организират шествие и жива верига около Паметника на Съветската армия в София с искане за демонтирането му.

Нека БГ гражданите, без разлика от политическата си принадлежност, подхвърлят и подарят по няколко вмирисани яйца на организаторите на това шествие с цел изразяване на отношението си към тази вмирисана идея!

С вмирисани яйца срещу вмирисана идея!

Туйто. Моля ви, идете там, прочетете какво са написали на стената си тия комунистически кратуни! Невероятно е, но ето, имало все още и такива идиоти! Ето ви един пример; някаква комуноидка с име Мария Томова пише следното:

Незабавно направете и подайте жалба до Евопейския съд и петиция! Без народен референдум не може всеки да си бута, напикава и насира каквото му падне! Само Сините Талибани ли ще са с предимства в тая държава? До кога?

И все от този сорт за воплите и крясъците на тоя комунистическа измет. Ето ви още един пример все от същата другарка Мария Томова, която е най-активна в този форум:

Все едно Китайците да бутат Китайската стена, само защото са против част от историята. Не това, е обикновена скрападжийска метална история!

Ние казваме НЕ на 21 ГОДИНИ БЕЗПРАВИЕ в България! Не на Синята Талибанщина! Не на беззаконието! Не на Талибанското рушене, напикаване, насиране, детонации! Не на рушенето на обществения ред и спокойствие! Излезте и си кажете думата, след като правителството напук на законите в ЕС ви е оставило да живеете в такава КРИМИНОГЕННА СРЕДА И Е БИЛО ГРЪБ НА ГЛАСА ВИ В НАРОДЕН РЕФЕРЕНДУМ!

Не на инквизициите и Тероризъма на Иво Инджов! Да на правовата дъжава! Да на все народните широки дискусии! Да на референдумите! Да на историческите паметници които се пазят от властите навсякъде из Европа днес! Да на цивилизоваността по европейски модел респектираща историческите паметници! Не на Синята Талибанщина! 21 години Синя Талибанщина и Тероризъм стигат!

След като тия тикви, както забелязвате, в озлоблението си вече минават във фалцет, моя милост не можа да се сдържи да не налее още малко масълце в огъня на техния гняв; ето какво написах там, понеже някаква си другарка неизвестно как се беше промъкнала в списъка на моите фейсбуковски приятели:

"Разприятелих" се с лицето Assia Stanislavova Hristova, понеже моя милост не може да има за приятели комунисти и продажници на СССР-Русия, за които българската свобода и независимост нищо не означават, т.е. за които паметникът на Съветската армия-поробителка не е символ на националното унижение на България и българите. Заради такива продажници сме на дереджето, в което сме, понеже за тия 20 години комунистическата кагебистко-ченгесарска мафия граби и унижава народа ни така, както никога в историята си не сме били грабени и унижавани.

Долу паметника на Съветската армия-окупаторка и поробителка на България! Да живей европейска и демократична България! Да възкресим българската свобода, да я измъкнем от подметките на съветско-руския смърдящ ботуш!

Това написах там, сиреч, хвърлих един камък в това излъчващо комунистически зловония блато. Ако искате, заповядайте, и вие ходете хвърлете някое и друго камъче там.

Хвърлянето на камъни в такива блата е единствения начин за вдъхване на някакъв що-годе смислен живот в тях, понеже ще разбуди комуноидните чудовища, спящи там. В резултат на което те, загубили комфорта и топлината на тинята, нищо чудно и да вземат да настинат и да пукнат от зимния студ. Време им е да измрат, щото с тия комунистически динозаври станахме за смях пред целия цивилизован свят - та вече сме в XXI-ия, не в XIX-ия век!

Добави в Svejo

Колко ли са вярващите в България?

... За кого е важно да се знае колко са вярващите в България и колко от тях принадлежат към дадена религиозна общност?

Всъщност за много тесен кръг от хора, най-вече специалисти - статистици и научни работници, които така или иначе имат своята представа. Защото резултатите от тези преброявания досега е нямала почти никакво практическо приложение, нито за предоставянето на определен статут на дадена религиозна общност - в Закона за вероизповеданията няма изискване за членска маса за регистрация на вероизповедания в централния регистър в СГС, нито за разпределението на субсидиите за вероизповеданията в Закона за държавния бюджет - напр. Католическата църква в България не получава субсидия, но на твърде по-малката иудейска общност се осигуряват държавни средства.

В резултат на всичко това, всеки вярващ би следвало да може свободно и отговорно, пред собствената си съвест да прецени, дали и какви данни да даде за своята вяра и религиозна принадлежност към своето вероизповедание.

Манипулации и неточности не са изключени. Но е възможно да се сигнализират органите на преброяването по чл. 14-ти от Закона за преброяването:

1. Националният статистически институт;
2. Централната комисия по преброяването;
3. териториалните статистически бюра;
4. областните преброителни комисии;
5. общинските преброителни комисии;
6. контрольорите и преброителите. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ >>>>)

Добави в Svejo

Ние, гражданите, трябва да си отвоюваме от мафията и държавата, и демокрацията си!

Изнесеното в две публикации от тази сутрин (виж: Как Студентски град стана Градът на греха и също така Държавата на греха) не се нуждае от особен коментар. Или от задаване на въпроси от рода на този: а защо властта, защо "народний херой" Бойко не се намеси, та да изтика мутрите на Маджо (приближен на самия президент Гоце Първанов, негов сътрапезник!) от Студентския град примерно?

Аз лично смятам, че ненамесата на управляващите - тия, пък и предишните, също така и още по-предишните, от царското управление - е още по-красноречива от евентуална намеса: властта, държавата, от една страна, и мафията, от друга, у нас са едно и също нещо. Допуснахме да ни управляват мутри и мафиоти, ето това направихме. Трябва да си неспасяем идиот да вярваш, че някога гарван гарвану око може да започне да вади! Но изглежда у нас неспасяемите наивници (да не употребявам по-тежка дума) се преобладаващо мнозинство. Мутренската държава и мутренската култура воглаве с медиите у нас правят нужното за да произвеждат идиоти, простаци и наивници в изобилие.

Нашата днешна така окаяна, поставена на колене и унизена демокрация е вече мутренска демокрация, пък трябва да вземем предвид и това, че властващите мутри - вече и на държавни постове, а пък и като феодални владетели на отделните територии, като този Маджо - са просто слуги, маши, патерици и и пр. на истинския господар на тази страна: комунистическата - руско-българска и ченгесаро-кагебистка - мафиотска олигархия. Това е положението. Това е истинският октопод, от който отърване няма.

Довели сме нещата дотам, че единствената ни надежда вече даже не е и Европейският съюз - нашите мутри май се сработиха и с него; единствената ни надежда в момента е... американският посланик в София! Доста крехка надежда, щото ний за Америка едва ли можем да сме важни при положение, че тя има на главата си проблемите на целия свят, при това в момента я ръководи един, за жалост, твърде слаб и безхарактерен президент.

Докато не осъзнаем, че само ние самите, българите, гражданите, автентичните демократи - не някой друг, само ний самите! - сме и трябва да бъдем единствената надежда за поправяне на положението в нашата страна; само ние сме и трябва да бъдем силата, която, ако възроптаем както подобава, но не само това, но също и ако сме твърди в предстоящите борби, може да променим, с много тежести и усилия, тежката обстановка. За която всички ние, така или иначе, плащаме - с бедността си, с униженията си, с безперспективността си.

В най-новата българска история след 1989 година само един път държавата, в лицето на правителството на СДС, на правителството на Иван Костов, има смелостта да се опълчи срещу мафията и да поведе война срещу нея. Мафиотите и техните политически приятели и представители от БСП, ДПС и вся осталная сволоч надоха вой и писъци до небесата и се разкрещяха така, сякаш някой ги коли. Медийни слуги на мутро-мафията ни като Кеворкян, Слави Трифонов и останалата гмеж, срещу щедро заплащане, естестествено, не алтруистично, почнаха най-мръсната кампания по оплюване и окалване на Костов и на СДС, която още не е престанала.

И мафията успя, усилията й не отидоха напразно: доведе си за целта послушен управник чак от Мадрид, който осигури простор за нов възход на мафията ни. Времето на Симеон (със "силна ръка" в лицето на новопроизведений генерал Бойко Борисов!) стана такова златно време за разцвета на мафията ни, което може да се сравни само с времето на разцвета на бандитизма по времето на печално известния Беров (1993-94 година).

Такива ми ти работи. Нещата, за които пиша, съвсем не са безобидни. Трябва да се стреснем, да осъзнаем какво става, да възроптаем, да се надигнем, пълни с решимост за борба, да направим нужното и максималното, и даже още повече от това, за да умием образа на поруганата българска демокрация.

Разбра се поне едно: ако ний, гражданите, не сме си на мястото, наглеците се разпищолват и тържествуват. Но ако ний си застанем на мястото, те ще се разбягат като плъхове.

Защото в нас е силата. Но преди това ние, гражданите, трябва да си отвоюваме от мафията и държавата, и демокрацията си. Ако не го сторим, горко ни...

Добави в Svejo

Държавата на греха - и на престъпниците, държавата на мафията

Добави в Svejo

Как Студентски град стана Градът на греха

Из: Наемател на кафене в Студентски град: Тук е феодално владение на Маджо

... Студентски град беше превзет от мутрите още през 1992 година. Тогава започна тяхната инвазия. Завзеха всичко толкова бързо, че нямаше време дори да се смаем. Аз тогава бях студент в НСА и бях жив свидетел на ставащото. Само за една година всички заведения бяха хванати в мрежата. През 1993 година вече всички плащаха. Тогава в Студентски град навлезе охранителната фирма Ви Ти Ай. Те по-късно бяха погълнати от СИК. Но те бяха първите, които превзеха града. Един от съдружниците в тази фирма и неин основател тогава беше и Антон Агонцев. Помните го от предаването „Сървайвър”. Другите бяха Васко и Тони. В интерес на истината за няколко месеца работих и в техния офис. Той се намираше в блок 60 в Студентски град. Забогатяха за седмици.

Пред очите ми са идвали с чували с пари, събрани от заведенията в квартала. Тогава всички плащаха. Който се опъваше, беше наказван жестоко. Хванаха и дрогата, и проституцията. Парите се сипеха като дъжд. После дойде Маджо и той пое контрола.

Как стана това?

През 1995 година СИК вече набираше скорост. Точно в този период техните бригади подчиниха Ви Ти Ай. Всъщност фирмата направо се вля към структурата на СИК. Централата се премести в хотел „Аякс” и нещата се контролираха оттам. Аз отдавна не работех за тях, но всичко се развиваше пред очите ми. По това време опитах да наема будка за вестници и бях прекъснал за две години.

Предложиха ли ти да се застраховаш?

Това беше ясно от само себе си. Нямах избор. Спомням си, че мизата тогава за една будка беше 50 марки на месец. Средната заплата по онова време беше около 100 марки. Плащах, какво да правя.

Да преминем към по-съвременните събития. Как стоят нещата сега?

Тук винаги е било феодално владение на Маджо. Негови структури владеят и контролират всичко в Студентски град. По време на строителния бум именно фирми на Маджо и СИК застроиха всички що-годе читави парцели в градчето. Наляха хиляди тонове бетон и спечелиха страшно много пари. Играеха далавери с местната община и вземаха земята за без пари. След това продаваха по 1000 евро на квадрат. Така бяха продадени хиляди апартаменти. Маджо и хората му се наядоха като акули. Беше страшна работа. От строителството спечелиха десетки милиони евро чисто.

Откъде знаеш, че става въпрос за хора и фирми на Маджо?

Казах ви, че винаги е било така. Това го знае всеки сержант от полицейските патрулки там. Под Маджо разбирам и структурата на СИК. Неговите съдружници. Но той е главният. Мога да ви кажа и че в схемата беше включен футболният отбор на „Славия”, чрез който се препираха пари със сделки с недвижими имоти. Маджо купи навремето „Славия” именно за да си пере парите. След 2000 година обаче през клуба се въртяха пари, спечелени именно чрез скрити сделки в строителството и недвижимите имоти. В играта беше включено и дружеството „Софийски имоти”. Чрез него ставаха най-големите далавери. В далаверата участваха всички – от най-дребните чиновници до най-важните клечки в общината, включително и хората най-отгоре. Не искам да казвам конкретни имена в този случай по обясними причини.

СИК построи огромни кооперации, нови ресторанти, офиси, търговски площи в Студентски град. Земята беше деактувана като частна, плащаше се на когото трябва и след това изникваше сграда. В периода 2005-2008 година за Маджо работеха над 1000 души в строителството само в тази район. Те бяха разпределени в четири фирми. Всичко в района контролираха двама души. Те обаче нямаха нищо общо с мутрите. Идваха с луксозни костюми и скъпи коли и наблюдаваха как върви строителството. След това докладваха. Понякога имаше издънки. Единият от строителните ръководители беше се опитал да измами с десетина хиляди евро. Обесиха го с главата надолу и го оставиха така цяла нощ. После го пуснаха да падне долу. Вестниците писаха, че е самоубийство от любовна мъка. Всъщност повечето вестници пишат каквото им кажат или платят. Във вашия в интерес на истината мога да прочета неща, където другаде никъде го няма.

Само Маджо ли е големият?

Други почти няма. Тук не помня да са командвали висаджии. Като че ли се бяха разбрали. Понякога се опитват разни дребни банди да пробиват, но ги смазват за дни. Преди две години едни момченца от Самоков бяха дошли да правят бизнес. Пробваха да развъртят малко дрога. Пребиха двама дилъри на групировката. В две дискотеки започнаха да продават тяхна стока. Направиха бригада от 15-20 души. Една нощ от градчето изчезнаха всички патрулки. Около полунощ дискотеките бяха завардени от поне 30 джипа. Вътре влязоха сигурно общо 80 човека. Новите дилъри бяха изведени и повече не чухме за тях. Аз самият разбрах, че повечето били понатупани и пуснати, но двамата тартори ги хвърлили в язовир Искър със завързани 50-килограмови щанги за краката. Полицията дойде два часа след акцията. Арестуваха няколко души. На другия ден вестниците пак писаха за голям тараш и акция по дискотеките.

Искаш да кажеш, че в Студентски град полицаите работят с мутрите?

Това е повече от сигурно. Работят от дълги години и дори получават пари. Всичко е по определена схема. Най-долните чинове се задоволяват с още една заплата отгоре месечно, а шефовете стигат до хонорари от по 10-12 хиляди лева на месец.

Наркотици?

Излишен въпрос. Това е един печеливш бизнес. По барове, дискотеки, по общежития. Навсякъде. Има над 50 дилъри, които работят в района. Всичките са към сикаджийската структура. Веднъж някой ми каза, че годишно тук се въртят 10 милиона лева от дрога. Хубава сума. Всичко това е съгласувано с полицията. От време на време се прави нещо показно за пред публиката и изгаря някоя дребна риба. Схемата обаче е желязна и остава непробиваема. Парите са хубави. Най-долните дилъри печелят по 3-4 хиляди лева на месец. Бригадирите стигат до 8 -10 хиляди. Лъвският пай остава за най-големите. Добри печалби на добър терен. Няма как тази машина за пари да бъде разбита.

Как върви дрогата и коя най-много се котира?

Според вкусовете. Една цигара марихуана е от 5 до 20 лева в зависимост от качеството. Една доза кокаин е 50-60 лева, хероинът е малко повече. Има и други, които няма смисъл да изброявам. Тук преди една година бяха дошли футболисти в известна дискотека. Играчи от “Левски”, ЦСКА и “Локо” СФ заедно. Цяла вечер смъркаха кокаин и пиха уиски. Накрая така се очаткаха, че не знаеха къде се намират. Дойдоха техни хора от клубовете и ги прибраха. Всъщност тук често идват футболни и спортни компании. Преди около месец бях видял дори Лотар Матеус заедно с Боби Михайлов. Двамата се веселиха доста активно и сигурно изпиха общо 2 литра уиски. Тръгнаха си към 5 часа сутринта с дами, които не познавам.

Известни политици идвали ли са в този район?

Честно да ти кажа – рядко. Според мен се пазят. Идват само за предизборни кампании. Вечер почти не. Бях чул само преди години за един прочут лидер на синдикат, че искал да си поръча момчета за компания, но не знам как са се развили нещата. Всъщност преди около месец забелязах Емил Кошлуков, но през деня, да пие кафе с красива млада дама. Идват обаче доста ваши колеги.

А актьори?

Рядко. Те си имат по-особени предпочитания. Разбира се, мяркал съм някои от по-младите, но не се набиват на очи, нито правят глупости и простотии.

Как минава студентския празник осми декември?

Честно да ти кажа, на този ден тук остават по-малко студенти. Повечето предпочитат да се организират по къщи и вили извън града. Много обичат да ходят в Банско и Добринище. В Студентски град остават само мутрите и техните „дами”. Отскоро има някаква мода да се организират купони за 8 декември по стаите в общежитията. Те свършват обикновено с групов секс и пиянска оргия. В дискотеките кувертите са по 200 лева на вечер и там партитата са с по-малко студенти и с повече мутри и парвенюта.

Защо се стига до побоища и до убийства на студенти? Случаят Стоян Балтов например?

Това е особено място. Тук има много агресия. Специално за случая с Балтов нещата са повече на битова основа. За съжаление дългите години мутризация дават отражение и върху поведението на самите студенти. Повечето момичета гледат да си хванат богат батко с пачки и хубава кола. В Студентски град това са обикновено момчетата на Маджо. Просто други не се допускат. За него на различни нива и места работят над 200 души. Момичетата харесват нощния живот, многото пари, хубавите коли. Някои от тях бързо започват да се продават. Аз веднага мога да ви кажа, че с днешна дата в градчето има поне десет бардака, където се предлага платен секс. Има и поне толкова квартири, където момичетата заработват. Цената варира от 50 до 200 лв. на час. Всичко зависи от екстрите, които се предлагат, и от самото момиче. Важно е и дали работи само или е част от схемата. Всъщност да работят сами е невъзможно. Дори и да изкарат два-три месеца, винаги биват принуждавани да се включат в общата схема. Някои са наказвани, ако се опъват. Най-често с групово изнасилване и след това ги пращат на магистралата. В момента над 500 студентки правят секс за пари в Студентски град. Цифрата може и да е по-голяма. Другите може и да го правят по по-прост начин. Просто си търсят някой да им плаща сметките. Такива са над 80 процента. Така те си плащат със секс за почерпките и дискотеките, а този, който дава парите, е доволен. Сделки.

Какво остава за младите мъже – студентите, в тази ситуация?

Те или трябва да станат част от схемата, или да разполагат с пари. Тези, които имат отнякъде – семейство, бизнес или нещо друго – са добре. Останалите обаче живеят като мизерници и аутсайдери. Поне за такива минават. Женските компании дори не ги удостояват и с грам внимание. Това поражда огромна социална диспропорция, а оттам и напрежение. Свадите и сбиванията са много. Голяма част от тях са чисто криминални. Има обаче и по чисто социални причини. Бедни срещу богати. Плебеите срещу патрициите. Битка – стара, колкото света. В Студентски град последните двайсет години доведоха именно до това – класова борба. Може да ви изглежда странно и невероятно, но е истина. Сигурен съм, че инцидентите ще продължат. Държавата изостави интелигенцията, изостави и студентите. Заради това Студентски град стана Градът на греха...

Добави в Svejo

Чухте ли записа на телефонния разговор между министър Дянков и генерал Танов? Чуйте го ако не сте!

Добави в Svejo

Апотеози на народната душа: песните на Хисарския поп

Една цигара

Дай си сърцето

В тая стара кръчма

Обичам те

Най-красива

Девет планини

Тежко ми е

Разсъмва се

Добави в Svejo

Поклон пред таланта и духа на бележитата българка Надка Караджова

ОТЛЕТЯ ЕДИН БЪЛГАРСКИ СЛАВЕЙ

Позволявам си да публикувам това, защото с присъщата незаинтересованост на българските медии събитието не бе отразено подобаващо.

Българският славей Надка Караджова Умира внезапно на 3 януари 2011 година в София, като причина се посочва силна сърдечна криза.

Надка Караджова е българска народна певица, сопран, изпълнителка на песенен фолклор от Пазарджишкия край.

Едва 16-годишна Надка Караджова става част от Държавния ансамбъл, с диригент Филип Кутев, в който пее в продължение на 40 години.

Следват участия в хоровете "Космически гласове" и "Големите гласове на България". През 1991 г. заедно с дъщеря си Светла и певиците Лиляна Галевска и Стоянка Лалов (всички те солистки на Държавния ансамбъл ) основава квартет „Славей“, с който има множество концерти в България и по света.След смъртта на Стоянка Лалова, алтовата партия в квартета пее Марияна Павлова.

През 1978 година нейната песен "Заблеяло ми агънце" печели наградата на радиоконкурса "Би Би Си-2". В Англия е издадена плоча озаглавена "Блеещите балкански агънца". В Япония е издаден диск с песни на Надка Караджова, квартет "Славей" и сестри Бисерови от поредицата "Българската полифония". През 1994 година името й е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.

Успоредно с хоровия репертоар, певицата записва над 300 солови народни песни. Прави стотици студийни записи за фонда на Българското национално радио, издава 27 албума и участва в много филми, заснети от Българската национална телевизия.

Надка Караджова е носителка на отличията "заслужил" и "народен" артист. Удостоена е с множество престижни награди и отличия като: Орден "Кирил и Методий", орден "Народна Република България", орден "Стара планина", призовете "Братислава", "Златно перо" и приз „Нестинарка“ от Международния фолклорен фестивал в Бургас.

Поклон пред паметта й! Поклон пред таланта й!

Светланда Йорданова Рашкова

05.01.2011 г., Русе

Добави в Svejo

За обичащите поезията души

Снощи получих писмо от нашата поетеса Настя Байрактарова, което с удоволоствие споделям с читателите на моя блог, понеже смятам, че и те ще се зарадват така, както аз като прочетат писмото. И ще се насладят също като мен на поезията й. Ето за какво става дума:

Имам добра новина - моята поезия вече е качена в youtube. Филмирана е. Декламацията е моя. Във вид на филм, внушението е много по-силно. Освен това са съчетани всички видове изкуства. Надявам се, че ще ви хареса.

Ще ми е приятно, ако ми пишете, след като сте натрупали впечатления.

Поезията е на следния адрес:.

Поезия за любовта.

и

Поезия за природата-хайку.

Ако се затрудните, поставете в търсачката на youtube думите: NASTYA BAYRAKTAROVA, LOVE, FREEDOM, ETERNITY, POSITIVISM, NATURE, HAIKU

С уважение: Анастасия

Отговорих й така:

Здравейте, Анастасия,

Благодаря Ви за чудесната новина, за стиховете и за удоволствието, което получих, слушайки Вашата поезия на музикален фон! Позволих си да споделя душевните си вълнения с посетителите на моя блог, понеже съм свикнал така: всичко, което ме впечатли и развълнува, да го споделя с тях. Вярвам, че ще простите своеволието ми.

Когато натрупам впечатления, наистина ще Ви пиша за своето възприятие. Нищо че не съм кой знае какъв познавач или ценител на поезията, а пък да съм специалист в тази област изобщо не претендирам.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo

Удоволствието, получавано от истината, е несравнимо с нищо друго

Тази сутрин виждам, че г-н И.Инджев е написал статия под сполучливото заглавие Бразилиадата (Браз-Илиадата, великолепно е!). Ето нейното начало, пък остатъка можете да си дочетете там, при него:

Бразилия, освен родина на Пеле, се оказа и приемна родина на българската ни роднина Дилма – с риск да предизвикам “гнева Пелеев” (не е от Пеле, а е от “Илиадата”) с нарастващ самоанализаторски интерес следя Бразилиадата.

В България безспорни авторитети, както знаем, няма: но Бразилиадата показа, че “външни българи” може и да успеят да се превърнат в така дълго издирваните и вечно липсващи “наши” герои. В такъв вече се превърна бразилката от български произход Дилма Русеф. Колко дълго ще ни държи топло от взетата назаем от Бразилия роднинска гордост, това е друг въпрос.

Как обаче става така, че един българин трябва първо да бъде изнесен в чужбина, да претърпи съответната обработка (около едно поколение) и едва след това да получи всенароден сертификат за качество в родината си?

И друг въпрос ме мъчи: когато става дума за политици с български корени, обикновено те са левичари. Войнствено лявата в миналото Дилма не е изключение. В съседната й Венецуела доста по-отдавна е прочут Теодоро Петков, също бивш ултраляв партизанин, който постепенно “уляга” и днес е комай най-сериозният опозиционен противник на левия до крайна ексцентричност (дори и за Латинска Америка) демократично избран диктатор Уго Чавес.

И така нататък, прочетете и останалото, заслужава си, пък и предразполага към размисли. Аз обаче понеже бързам за работа нямам време да пиша какво по-точно мисля по подхвърлената тема, затова се задоволих със следния кратичък коментар в блога на И.Инджев:

Чудесна статия, поздравления! Прочетох я с удоволствие; удоволствието, получавано от истината, е несравнимо с нищо друго. Е, сравнимо е, изглежда, само с удоволствието, което получават пристрастените към лъжата (като Негова Светлост наш радной Президент Гоце Перванавий), но както и да е…

Радостен съм да констатирам, че г-н Инджев е от същата зодия като мен: овен. Изобщо не съм вярвал на астрологията и зодиите, ала сега ми се струва, че има нещо вярно в тия неща: и аз все съм си съм бил дебелоглав овен, който изобщо не се плаши да налита с рогата си предимно в… стени!

Добави в Svejo

Чалгата превърна простащината на мутрите в... култура

Препечатано от: Чалгата - опасен вирус

Автор: Стоян Михалев

Вероятно забързани във всекидневието на битовистично оцеляване, хората подценяват смисъла на формирането на музикален вкус у децата като съществена част от общото им личностно развитие. Голяма рядкост е някое дете, попаднало в попфолк среда, да прояви потребности, свързани с класическа музика или джаз например. Семейните и училищните среди се оказват мощни инструменти за тотално чалгализиране.

Някак си ми е тъжно да знам, че Бах е бързал за отреденото му житие да напише над хиляда гениални творби, които човечеството за хилядолетия напред няма да може да осмисли в дълбочината им, а тук при нас най-много младите да приемат името му като втория съдружник в компанията “Майбах”.

Попфолк моделът въплъщава съпротивата на определени групи в българското общество срещу налагането на европейските норми. Тези хора разбират ползите от европейското ни членство единствено като възможност за усвояване на европейските фондове чрез “балкански мурафети” и обикновено шмекерство, но не приемат европейските правила. Затова се присъединих към виртуалния засега протест през “Фейсбук”.

Попфолк културата много отдавна излезе от рамките на музиката и се превърна в опасен обществен вирус. Налагането на този културен модел през чалга инструментариума превръща децата ни в сериозно дезинтегрирани и неконкурентоспособни персони в условията на свободния европейски и световен пазар на труда. Това неминуемо води до тяхната екзистенциална зависимост от шепа локални разбойници, рекетиращи обществото ни вече 2 десетилетия.

Наскоро една популярна и скандална радиоводеща с ирония ме попита дали не смятам, че "ДС е създала попфолк културата, за да промиват мозъците на хората". От мен се очакваше да споделям тази конспиративна теория.

Истината е, че поп-фолк културата е създадена от родната ни организирана престъпност. Първите две компании, които издаваха в началото на 90-те години предвестниците на съвременната мутренска култура, бяха собственост на групировки.

Всичко тръгна като един бизнес модел с цел печалба - поне на пръв поглед. Постепенно обществото бе "разработвано" от различни "социални инженери", било то популярни тв шоумени или обикновени социалистически инженери отпреди 10 ноември. Те държаха да ни разясняват, че българското население има естествени потребности към ориенталските ритми. Но избягваха цитирането на изследвания като това на германската славистка Катерина Гел, публикувано в "Франкфуртер алгемайне цайтунг":

"Фактът, че 85% от българското население са "привърженици" на този стил, е резултат от систематичното му разпространение от местните медии. Зад това стоят властовите елити, компрометирани в голяма степен заради корупционни скандали. По този начин тези елити преследват не само икономически интереси, но и една ясна политическа цел: стимулирането на инициирана "отдолу" култура, която да ги легитимира сред широките маси."

Все по-видна става основната цел на усилието тази "ориенталска" култура да бъде превърната в национална културна ценност. Аз лично бих я формулирал така - чалга културата легитимира мутренския модел на икономика и намалява силно обществената нетърпимост към него. По този начин организираната престъпност получава своето алиби в съзнанието на хората и борбата с нея особено на местно ниво е силно затруднена.

От позицията на времето вече все по-отчетливо може да се види системата на скачените съдове между възхода на организираната престъпност и масовото разпространение на попфолк културата. В началото на 90-те години имахме само спорадични симптоми на зараждаща се "нова вълна" в ценностните възприятия на отделни групички сред населението. Тогава все още се зараждаше самата организирана престъпност и нямаше достатъчно натрупан капитал, който да е необходимо да бъде легализиран. По-късно, в годините между 1997 г. и 2001 г., тази вече понабрала инерция организирана престъпност беше силно ограничена в действията си от тогавашното реформаторско управление. По това време така се бяха изпокрили, че дори не смееха да се самоизбиват, за да преразпределят "пазарното" си влияние. Затова пък след идването на "царското" управление започна големият възход на организираната престъпност у нас.

Гангстерските убийства надминаха числото 150 само за първите 3 г., паралелно с това се появи още по-модерен и ефективен престъпен модел в лицето на все по-набиращата мощ олигархия. Този исторически момент се оказа перфектната хранителна среда за всепоглъщащата масовия вкус попфолк култура. Това беше моментът, в който настъпи пълната симбиоза.

Културата на вулгарността успя да превърне вулгарността в култура. Това, което обаче остана скрито за широката публика, постепенно започва да прозира в наши дни. Попфолк индустрията се беше превърнала (Прочети ДОКРАЯ >>>>)

Добави в Svejo

Практическо занятие по психология на пола, секса и любовта

Добави в Svejo

За философията

Добави в Svejo

За ситуацията в училище

Добави в Svejo

За чувствата, ума, волята и за някои други неща

Добави в Svejo

За жалост има много общи черти в психологията на масовия руснак и на масовия българин

Ето мой отговор на въпрос, зададен ми във Formspring:

Съгласен ли сте с мен, че ние, българите, харесваме Русия като дух, но не и скапания начин на живот, който живеят там?

Много е спорно какъв именно е това, което наричате "дух на Русия". Ако духът на Русия е достоен за възхищение, и то именно от достойни и свободни хора, тогава няма как точно такъв дух да поражда един скапан или унизителен за човешки същества начин на живот, който обикновено свързваме с Русия.

Духът (съзнанието, душата, ценностите) на един народ обикновено поражда начина му на живот. Ако обаче духът на народа това е духът на мнозинството от народа, то едва ли духът на мнозинството от руснаците е достоен за възхищение.

На мен лично ми се струва, че автентичният дух на народа се носи и изразява от едно духовно малцинство, от духовния елит на съответния народ, чиито разбирания севсем не отговарят на представите на мнозинството от съответния народ.

Народи като руския и българския - аз наистина смятам, че, за жалост, има много общи черти в психологията на масовия руснак и на масовия българин - които не са привързани към свободата, напротив, сред тях е силно разпространен един робски манталитет, в днешно време са длъжни да преосмислят ценностите си, и то под напора на самия живот. Иначе са осъдени на нескончаема бедност и на личностен регрес.

Масово разпространената психология в средите на един народ, по мое мнение, не изразява неговия дух; онова, което изразява духа - субстанцията, същината, истината - на народа и на народния живот, се изразява от избрани представители на т.н. духовен елит на нацията.

И ако за руснаците е добре известно, че имат един солиден елит на световно ниво, който даже комунистите не можаха да избият до крак и да унищожат, то за нас, българите, е доста съмнително имаме ли изобщо духовен елит - и духовна аристокрация. Или у нас всичко е менте, а най-вече менте ни е "елитът"? Я ми кажете някоя нашенска "елитарна личност", която по общото признание да е изразителка на народния дух? Кой? Вучков ли? Или Азис? Или???

Добави в Svejo

Онлайн-образованието е бъдещето на образованието

Някой, не помня вече кой, човек ми даде линк към публикацията Салман Кан: Интернет видеото ще промени образованието завинаги, която силно ме впечатли и дори развълнува. В нея се казва, че този човек, Салман Кан:

През 2004 г. решава да изпробва нещо иновативно: чрез видеоуроци по интернет той помага на своята братовчедка Надя, която е в седми клас, да изучи мерните единици. Резултатът е успешен и Надя влиза в групата на по-напредналите деца по математика. Скоро роднини и приятели затрупват Кан с молби да ги обучава и той решава да качи още видеоуроци в YouTube. В края на миналата година харвардският възпитаник напуска работата си като инвестиционен анализатор и се фокусира изцяло върху Khan Academy.

Това е сайт с над 2000 видеоурока на разнообразни теми - като се започне от математика, физика, химия, история, финанси и много други и се стигне до причините за икономическата криза от 2008 г. Всеки клип е дълъг между 10 и 20 мин., в които Салман Кан, без да показва лицето си, обяснява материала на човешки език. Сайтът е безплатен, няма реклама и се издържа от дарения. През тази година търсачка номер едно в света Google финансира начинанието на Кан с $2 млн., за да може видеоклиповете да бъдат преведени на най-разпространените езици в света.

"Хората все още не осъзнават, че онлайн видеото по заявка е поне толкова важно, колкото изобретяването на печатарската преса или дори писането. Това наистина ще промени начина, по който хората общуват и учат", разказва Салман Кан пред "Капитал". В момента той и екип от програмисти са се захванали с нелеката задача да превърнат Khan Academy в безплатно виртуално училище.

Който желае, може да прочете останалото в самата публикация, която се оказа толкова важна за мен. Защото и аз от няколко години правя същото: използвам видеото в образованието. Направил съм доста записи по най-различни теми, които могат да се открият в моя образователен блог, наречен СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ. И постоянно в главата ми се въртят идеи за това как да продължа в избраната посока. Примерно записал съм, както е известно на посетитителите на моите блогове, цели уроци, провеждани в училище, различни дискусии, упражнения, образователни игри и т.н., които наистина представляват иновации все в същата посока. Това, че и други хора по света правят същото и като мен са оценили възможностите на интернет и на видеото за образованието, ми дава увереността, че вървя по верния път. И аз също като този Кан смятам, че в онлайн-обучението, че в онлайн-образованието е бъдещето на образованието. Шансовете и перспективите на интернет-обучението са невероятни. Ето един пример в тази насока, т.е. клипче от цяла една поредица, която съм направил преди време (и която е още незавършена):



(Впрочем, ето още три клипчета по една интересна тема: Личността у нас е поставена в ситуация на тотална ценностна катастрофа)

Вчера и днес гледах някои клипчета с негови уроци - и научих някои работи за подхода му. Това, което открих там, ми помогна за себе си да направя някои важни изводи за това как би следвало да се преподава - така, че преподаването да е максимално ефективно и полезно, като влияние върху съзнанието на обучаваните. Разбира се, "преподаването" на философия е от съвършено друг род в сравнение с преподаването на "точни науки", то си има своите особени тънкости и изисквания, но въпреки това има голямо поле за работа в избраната посока и при изучаването на философия (и психология).

Реших в близките дни да систематизирам всички материали (видео и текстови) от своите курсове и програми, не само от СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ, но и от други мои блогове, примерно този на моя ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS. На тази основа ще продължа да попълвам курсовете с нови и нови видеоматериали, та да направя своя лична колекция от видеокурсове във областите, в които работя: философия и психология.

Аз лично не зная някой друг у нас по този начин да работи в тази област, ако някой знае, моля да ме информира. Ще ми е интересно да обменя идеи в тази насока с такива хора.

Добави в Svejo

Кога наистина ще изчезне комунизмът от България?

Ето една обмяна на мнения във Фейсбук по принципно важен въпрос, възникнал във връзка с мой отговор на отправен ми въпрос, а именно на следния въпрос и отговор:

Кога наистина ще изчезне комунизмът от България? Той не се ли е превърнал вече в нещо като болестно състояние?

В днешно време привързаността към комунизма наистина е диагноза. В България скоро комунизмът няма да изчезне. При това забележително лошо психиатрично обслужване не виждам как комунизмът у нас скоро ще изчезне :-)

И ето как на тия мои думи е реагирал млад човек, чието име и фамилия е с инициали К.Я:

Мисля, г-н Грънчаров, че проблемът може да се реши единствено с насилие. Масово да се изтрепят, избият, обезглавят, разстрелят всичките управляващи, да се унищожат всички партии, мафиотски къщи и собствениците им и т.н.. просто трябва да се... намери един такъв "Левски", че да го направи с малко помощ от арабите и руснаците (самоубийци и оръжие). Може да звучи като детско и неосмислено изказване, но замислете се: има ли друг начин? (с преговори никога не ще постигнем успех). За жалост... нищо след подобен акт не би било сигурно, защото както се казва: "Кралят умря, да живее кралят!"...

Ангел Грънчаров: Изказването Ви ми звучи не само неосмислено и детинско, но и провокационно. Ако спрямо комунистите постъпим точно така, както те навремето постъпиха спрямо своите политически противници, именно, както казвате, с трепане, убиване, обезглавяване, то тогава възниква логичния въпрос: с какво сме по-различни или по-добри от тях?!

К.Я.: Ами не сме по-различни, просто си мислим, че сме г-н Грънчаров. Мислим си, че можем да решим всичко с тях по демократичен начин, а те ни се смеят в лицето. Та то всичко това си е един административен филм на ужасите, който се излъчва в петък преди обед под заглавието "Парламентарен контрол" - безкомпромисно клане на пенсионери, болни, ученици и т.н. Защо пък да не им отвърнем със същото, но не в административна форма, а с кръвопролития. Не отричайте, че не заслужават това, и че не бихте се радвали ако някой го направи. Всеки би се радвал ако всички от тях гушнат букета!

Ангел Грънчаров: Със зло (кръвопролития) никога нищо добро не може да бъде постигнато; проливането на кръв предизвиква ново проливане на кръв; злото със зло не може да бъде победено; не е християнско, т.е. не е човечно. Вярно е, че силите на злото (комунистите) не могат да оценят великодушието и моралното превъзходство на постъпващите човечно, но пък в крайна сметка не от тях трябва да очакваме това, а трябва поне съвестта да ни е чиста; Бог в крайна сметка ще съди всички, не ние, а тия, дето проливат кръв, едва ли ще бъдат пощадени.

Самите комунисти стават сатанисти тъкмо затова: защото почнали да смятат, че по пътя на злото могли да ощастливят огромно количество от хора; но щастие, основано на сълзи и кръв, не може да има. Убеден съм в това, което казвам. Най-важното, което отличава морално издигнатия човек от злодея, е правотата му, опираща се на това, че не е като него. Ако демократите, когато взеха властта за първи път през 1991 година, бяха постъпили като комунистите през 1944-1989 г., т.е. ако бяха избили самите комунисти и производните им злодеи, не вярвам, че България по тази причина би процъфтяла.

Макар че, ако погледнем какво стана с Чили по време управлението на Пиночет, поизбил комунистите (или поне хубаво ги поизплашил, че ще ги избие до крак), изложената по-горе теза почва да изглежда спорна. Въпросът, който обсъждаме, изобщо не е лесен...

Защото комунизмът е пълна нравствена и човешка дегенерация. Нима са човешки същества убийците, които, примерно, са избили хиляди полски офицери при Катин - с куршум отзад в главата?

Ето защо щом е твърде спорно дали комунистите изобщо заслужават да бъдат смятани за човешки същества, то възниква въпроса заслужават ли те едно хуманно отношение в днешно време? И също: как следва да им се въздаде да страшните злодеяния, които са извършили? И за които нямат съвест, за да осъзнаят що са сторили - и да се покаят, както подобава за човешките същества?!

Ако комунистите са зверове, и то такива зверове, каквито в природата няма - природните, животинските хищници убиват за да ядат, а комунистите убиват ей-така, заради самото убиване! - то наистина възниква въпроса дали към тях не трябва да постъпим както се постъпва с бесните псета?!

Тях, известно е, ги убиват с камъни, та да спрат заразата...

Добави в Svejo

Обмяна на мисли за реалната ситуация в българското училище

Добави в Svejo

Ученици, бойкотирайте образователната система, която ви прави вечна своя жертва!

Вчера моята приятелка Ружка Братанова, живееща във Франция, ми изпрати следното съобщение в Скайпа:

Здравей, Ачо!

Пращам ти по дати ваканциите на френските ученици:

27 февруари до 13 март..............15 дена
24 април до 08 май..............15 дена
03 юли до 04 септември..............64 дни
23 октомври - 02 ноември..............11 дена
18 декември до 02 януари..............16 дена

Общо ваканциите са 121 дена на година.

Тъй като Франция е голяма и социална държава, е разделена на 3 училищни региона, като във всеки регион ваканциите започват в различни дати, но броят на почивните и учебните дни е еднакъв за цялата страна. Разликата между 3-те района е 2 седмици и е с цел да могат учениците да ползват всички социални бази, за спорт, отдих, курорт, които могат да посещават и с родителите си...

Този график на ваканциите е за района на южна Франция. Ако искаш мога да ти пратя и за другите два региона, но няма смисъл... обясних ти защо има разлика две седмици между първият и третият регион... ОК.

Тъй че ще се окаже, че децата у нас са по-информирани от даскалите си...

За много години!!!


А ето сега и моя коментар:

Тъй значи, и във Франция учениците имат доста ваканции; така е в страни, в които имат нужда от образовани, възпитани, културни граждани, в страни, в които държавата работи за това учениците да имат подходящи условия за ефективно учене, за напредък, за просперитет. А у нас, разбира се, съвсем не е така.

У нас понеже, изглежда, Министерството мисли младите, децата, учениците за бабаитчета - зер, в държавата на бабаита Боко няма начин децата до едно да не са бабаитчета! - та мисли ги за бабаитчета, които могат да вършат всякакви подвизи в училище, без да си почиват. Подвизи, в смисъл да учат, което обаче е все по-рядък случай. Разбира се, че не учат. Че се преструват, че учат, мъчат се да се надхитряват с учителите си, мъчат се да ги убедят, че учат, при положение, че всички знаят, че изобщо не учат.

И сега знаете ли какво всъщност се оказва с това, че Министерството де факто премахна януарската ваканция? Де факто се оказва, че Министерството, постъпвайки така, все едно ни казва следното:

"Ученици, родители, граждани!

Всички добре знаем, че учениците у нас не учат. Щом е така, щом не учат, няма и да почиват. Т.е. няма да имат ваканции. Ний, умните глави от Министерството на образованието искаме учениците да продължават да не учат, та да излизат от училищата полуграмотни; по тази причина и махнахме ваканцията. Да почива има право тоя, който се е изморил.

У нас обаче, в Българията, все сме тарикати, ето, учениците хем не учат, хем искат ваканция, за да били почивали - откъде-накъде?! Затова, махайки ваканцията, българското министерство на образованието просто узаконява съществуващото положение: учениците вече са в пълното си право да не учат, щото им взехме ваканцията, в която поначало почиват само ония, които имат право да почиват, щото са работили и учили. На нас в Българията добре образовани, учени, работливи, възпитани и пр. млади хора не са ни нужни. Ний искаме да сме страна на триумфиращата простотия, на чалгата, на калпазаните. Защото тогава учиниците да учат, та да станат културни ли?! Нам културни хора не ни трябват. Нам ни трябват простаци!

С уважение: Министър уж на образованието, младежта, тъй да се рече и, представете си, на... науката"

Аз пък, предвид горното, и предвид това, че съм български гражданин, който не иска младите само да се преструват, че уж нещо правят, че уж учат, и понеже искам младите българи да имат качествено образование, предлагам нещата в авгиевите обори на българското училище да се изчистят по следния кардинален начин:

Ученици, бойкотирайте тази образователна система, която иска да ви прави вечна своя жертва - и да ви ощетява по недопустим за 21 век начин! Бойкот до дупка: длъжни сте да го направите, ако искате да защитите личността, достойнството и свободата си! Не бъдете малодушни, не се оставяйте да ви обиждат безнаказано!

А, отнемайки ви ваканцията, Министерството твърде много ви обиди. То ви задължава вече да не учите - щом не ви отрежда време да почивате. Ето че вие сте длъжни да накажете едно Министерство на образованието, което показва, че неграмотността, фалшивата образованост и безкултурието са негова цел.

Затуй: в правото си да се възмущавате - и да бойкотирате една образователна система, която така безцеремонно ви обижда! Защото ако не покажете, че чувствате обидата, ако се окаже, че сте станали безчувствени спрямо обидите - горко ви. Горко тогава и на бедната България, че има такива - слаби, страхливи, малодушни, бездушни, недостойни и пр.! - млади хора...

Добави в Svejo

Изказване на Сидеров, показващо, че за пари туй същество е способно на всякакви мерзости!

Клипчето по-горепоказва, че Сидеров просто е мръсник, способен на всякакви мерзости, стига този, който ги възлага, добре да плати. Дрънкането му, подобно на Вучковото, е изгодно тъкмо за тия, които той уж "критикува", именно, изгодно е за комунистите, за Първанов, за ченгесариата от ДПС, за Боко, който напоследък явно хубаво плаща на Сидерчо, за да има пълната му подкрепа. Сидеров за сетен път показва, че за пари и способен на всякакви мерзости...

И понеже по-горе Сидеров като бясно куче лае най-вече срещу Костов, искам да дам отговора, който дадох за него на въпрос, зазаден ми в formspring

За Костов мнението ми е твърде положително: той е комай единственият български политик от европейска класа, той е премиерът-реформатор, направил най-много за измъкването на България от тресавището на комунизма.

Затуй и така страшно го мразят комунисто-комуноидите. Това, че те го мразят така силно показва, че нормалният, незаразен от комунизъм човек би следвало да го одобрява...

Добави в Svejo

Обръщение към моите ученици (II част)

Добави в Svejo

Обръщение към моите ученици (I част)

Добави в Svejo

Аджеба: кулите-близнаци в Ню Йорк Бен Ладен ли ги събори - или американските тайни служби?

В моята регистрация във Formspring отвреме-навреме разни хора ми задават въпроси, на които аз отговарям. Има опция въпросите и отговорите да излязат и във Facebook, където да се поведе дискусия по тях. Поставят ми се всякакви въпроси, смислени и несмислени, а много често въпроси ми задават разни комуноиди; ето примерно един такъв въпрос:

Гранчаров защо светът беше окупирал РУСИЯ през 11918 година? За да помогне на царя или да и изсмуче кръвта до последно? И не ми казвайте че са се борели срещу болшевиките. Русия е много апетитна хапка Грънчаров.

Явно не става дума за 11918 г., а за 1918. Както и да е. На такава чистосърдечна форма на изява на комунистически идиотизъм, характерен за комуноидите от наше време, не можах да отговоря иначе, освен така:

Ти си болен, виж наблизо няма ли психиатър. Болестта ти е нелечима: тежка форма на комуноидност. Нелечима е, но хапчетата поне малко могат да облегчат страданията ти, причинени от това, че комунизмът ви отиде по дяволите!

Днес пък гледам, че Kd Nikolov, мой фейсбуковски приятел, е допълнил отговора ми със следната съвсем уместна и духовита при това реплика:

Наистина, страданието му е нелечимо. Все пак има малка надежда с една съвсем нова програма, която се състои в следното: три дни разглеждане на мавзолея на Ленин, три дни разглеждане на Чернобилската централа, една седмица посещение на малки селища зад полярния кръг, три дни престой на блокирано руско летище. Казват, че шансът за излекуване е 90%. Ако и това не помогне - прилага се строга изолация, в краен случай - кастрация...

Сори, не исках да бъда груб, ама това е действителността...

Това казва този човек, с когото се съгласявам напълно. Оня обаче, комуноидът де, не мирясва:

Фалшив си грънчаров фалшив...

Тоя препинателни знаци не знае да туря, аз му ги турям тука за да не се излагаме съвсем. Отвърнах му ето така:

Таваришч комуноид, радвам се, че казваш това за мен; ако комуноид ме похвали, ще умра от срам!

Така му отвърнах, но ето че сега намирам още един въпрос, най-вероятно поставен пак от същия... "другар":

Господин Грънчаров, мислите ли че в България трябва да има пълна национализация. Спомням си думите на Бисмарк казани към руския цар: "Аз няма да дам нито един немски гренадир за тия конекрадци от долни Дунав". Тези думи не важат ли в пълна сила и днес?

Онвърнах му ето така:

Пълна национализация у нас вече имаше, забравил си паметната ера на социализмо-комунизма. И какво помогна тя? Сега сме най-бедни. Национализацията ако е лечение, тогава лечение ще е и отровата в големи дози за болните от настинка, да речем.

Ще завърша с още един въпрос, който, разбира се, не можеше да е друг, а трябваше непременно да е ето този:

Според вас кулите-близнаци Бен Ладен ли ги събори - или американските тайни служби?

Отвърнах му така:

Не страдам от конспиративистки мании. Пълни глупости са приказките, че американците сами си били съборили кулите...

Така ето такива разговори текат там, което свидетелства все пак в какво лудешко общо взето време живеем. Лудешко е, щото има много, твърде много болни хора. Объркани и нещастни хора. Които не се справят със задачата да осмислят реалностите, сред които живеем, реалностите на съвременния свят. Това съвсем не е лека задача, и ето, доста хора съвсем не се справят. И продължават да си живеят в някакъв илюзорен свят, нямащ нищо общо с реалния. Примерно, в света, моделиран според баналните комунистически клишета. Светът на Първанов и на първановци.

Не мога да разбера обаче защо точно нас, българите, са ни налазили толкова много комуноидни червеи? Явно съвсем не сме добри в мисленето, не може да е заради друго...

(ЗАБЕЛЕЖКА: Извинявам се, ако въпросите са задени от различни, а не от един и същ таваришч, но то всъщност при таваришчите личността (персоната) няма никакво значение, та, вярвам, те няма да ми се обидят. Те говорят и пишат не от свое име, а от името на някакъв "колективен ум на духа на самото време", което е несъмнен симптом на напреднала форма на комуноидност.)

Добави в Svejo

Да си спомним за Боби Фарел от BONEY M, чиято душа се пресели в света на вечното

(Споменът за песните, съдържащи неизразими с думи вълнения от моята младост, е нещо като невидим паметник на Боби Фарел, изграден директно в сърцето ми.)

Добави в Svejo

Истинският, но старателно скриван смисъл на новогодишното обръщение на президента Гоце Първанов

Снощното новогодишно обръщение на Президента Гоце Първанов сякаш бе по-скучно от всички досега, а иначе прекрасно знаем, че негова милост е много добър в бълването на баналности, на тривиалности и на изтъркани претенциозни, ала кухи общи приказки и лафове. Явно напредва неудържимо все в тази същата насока. Добър ни е той в нищонеказването, горкичкият, да ни е жив и здрав! И да продължава все така успешно да стои там, в цитаделата на Дондуков, все по-непотребен и абсурден от всякога...

Защо пиша тия неща ли? Ами защото все някой трябва да ги напише. Не трябва да се мълчи за нищо. Длъжни сме да сме честни и когато изпитваме дадени горещи чувства, да ги изразяваме, щото иначе рискуваме да се разболеем. От болестта, наречена безгръбначност. От болестта мекотелост. От мекотелостта на душата. По-лоша от тая болест май няма. Но какво да говоря, ето, четете сами:

Драги сънародници... Когато си пожелаваме късмет и успехи, нека да помним, че те не идват като новогодишен подарък, че благополучието на България е постижимо, ако имаме разбирателство и единение като народ, като общност. Успехът ни е възможен, ако се осъзнаем като нация, която не е заложник на миналото; ако мислим за държавата си не с хоризонта на мандатите, от избори до избори, а вдигнем погледа и си поставим по-амбициозни цели. Успехът ни е постижим, ако в духа на националната традиция и на европейската политика подкрепим хората на духовността; тези, които могат да бъдат двигатели за постигането на голямата цел за „икономика и общество на знанието”. Късметът може да ни споходи, ако подкрепим и предприемчивите и им дадем шанс да излязат по-силни от кризата. И най-сетне, но особено важно по значение - успяваща България означава справедливо и солидарно общество; означава повече мисъл и грижи за бедните, безработните; за всички онези, които не могат да правят планове за годината, защото живеят за днешния и в неизвестност за утрешния ден. Когато си пожелаваме крепко здраве, нека не забравяме, че то не може да е просто късмет от ритуалната пита, а трябва да е първа грижа, приоритет за онези, които сме призвани по волята на народа да ръководим държавните дела. В празничната вечер по традиция сме със семействата си, с приятелите, с любимите си хора. В тези мигове нека си пожелаем повече уважение и грижи за нашите възрастни родители; признание за техния труд. Показахме, че солидарността е дълбоко присъща на българската общност, като дарихме отново надежда на деца в беда чрез кампанията „Българската Коледа” и много други благородни инициативи. Но и като общество, и като държава ние дължим още много на децата - и на тези в неравностойно положение, и на способните, на даровитите ни млади хора, които заслужават повече подкрепа и възможности за образование и реализация. Новогодишната нощ ни изпълва с радостни очаквания и добри чувства. Иска ми се да вярвам, че ще запазим и пренесем напред тази добросърдечност, която като дебелите преспи на януарския сняг ще покрие грубостта, озлоблението, враждебността. И тогава може би няма да гледат на нас като на най-тъжното място на света. Нашето общество е разнолико - в социален, религиозен и етнически смисъл. Нека си пожелаем да има все повече взаимно уважение и единство в разнообразието на обичаи и традиции. Изпращаме нашия новогодишен поздрав за всички, които са далеч от Отечеството, но живеят с мисълта за утвърждаване на българското, за изграждане позитивния образ на България.

Драги сънародници,

Да си пожелаем мир, стабилност и сигурност на държавата ни; на институциите - разум и отговорност, идеи и действеност за доброто бъдеще на България!
Да укрепваме националното си самочувствие и достойнство, да разширяваме доверието между нас и нашите съюзници, партньори, приятели, съседи!
Нека през новата 2011 година да се сбъднат желанията и мечтите ни!
Нека новата година да е мирна и благодатна за България!
Да ни е честита 2011 година!

И така нататък, и прочие, и так далее, и ала-бала - все от този дух. Непостижим обаче е в бълването на баналности - трябва да му признаем това качество. А знаете ли кой, или какви хора са ненадминати в бълването на баналности, в безсмисленото повтаряне все на едни и същи общи приказки? Ще ви кажа ако не се сещате в момента:

В бълването на убийствени по скучността си общи приказки най-добри са фалшивите, лицемерните хора; точно затова такива няма какво да кажат или не могат да кажат нещо истинско и вълнуващо, нещо, трогващо душата. Само неискреният, а също и безчувственият човек може да си позволи лукса да се гаври така със словото, с думите: щото думите ни са дадени да изразяваме с тях чувства и мисли, а какви мисли и чувства може да има фалшивият, недостоен, лицемерният човек, чиято единствена грижа е да крие истинските си мисли и чувства?! Ето защо не се чудете защо Гоце ни е така банален: той съвсем не смее да каже онова, което мисли, щото ако го каже, ще настъпи скандал, вещаещ края на света. Мислите и чувствата на наш Гоце не са за казване. Ето поради това изпеченият лъжльо като него няма друг избор освен да бъде неискрен, т.е. да лъже, да говори обратното на това, което всъщност и в действителност мисли. Той мисли обратното на това, което казва. Така правят лъжльовците, опорочените, фалшивите хора. Искате ли да проверим какво по-точно мисли наш Гоце в най-дълбоките гънки на опорочената си от толкова много фалш и лъжи душа? Ето, заповядайте, просто трябва да обърнем наопаки смисъла на изречените от него думи - ако тук изобщо думата "смисъл" изобщо може да се употреби; та ето какво се получава от казаното от наший любимий президент снощи:

Недраги ми сънародници - усещате ли как ви презирам и мразя?! От всяка моя дума вее моето пълно презрение към вас. Прочее, не сте ми никакви сънародници, щото аз съм гражданин на СССР, на империята на злото, наречено комунизъм, аз съм жител на планетата на ченгесариата, на кагебизма, на чекизма, на лъжльовците, разбойниците, крадците и прочие. Започнах с това, защото то е водещото, което като червена нишка пронизва това, което по-надолу искам да изрека, ала, понеже съм непоправим лъжец, ще кажа точно обратното на това, което всъщност изпитвам; но който разбира ще схване, че аз мисля ето това:

Когато си пожелаваме късмет и успехи, нека да помним, че те идват тъкмо като новогодишен подарък, но само за "наште", а не за всички, както си мислите вий, непоправимите наивници. Благополучието на България изобщо не е постижимо, щом продължавате да търпите комунистическата напаст, която аз символизирам вече толкова години. Ние нямаме и никога не можем да имаме разбирателство и единение като народ, като общност.

Успехът ни - на нас, комунистите, не, разбира се на вас, баламите, на вас, вечно прецаканите! - е възможен, ако се осъзнаем като нация, която не е заложник на миналото, в което ние ви колехме и бесихме като овце, а вий мълчахте подло и тъпо. Ние, комунистите, мислим за държавата си не иначе, а само с хоризонта на властническите ни мандати, от от избори до избори - проклета да е шибаната демокрация, която ни принуди да си играем на мандати и избори, но всъщност все ний, комунистите, ви управляваме де, не си мислете, ще ще ви изпуснем от пръстите си, впити в гърлото ви. Затуй ние искаме вдигнем погледа и си поставим по-амбициозни цели: да унищожим демокрацията напълно, да изкореним свободата, да продължим да правим нашата България най-жалката и най-бедната страна не само в Европейския съюз, щото, за щастие, имаме най-простия и търпелив народ на света.

Успехът ни е постижим, но само ако в духа на националната традиция и на антиевропейската политика не само не подкрепим хората на духовността, но и, както винаги сме правили, никога не сме ги и подкрепяли, напротив, тикали сме ги там, на кучето в... знаете добре къде. Разбира се, за "хора на духа" сме ви пробутвали жалки отрепки като моите приятели Левчев, Дончев, Пантев, Гранитски и прочие, вий ги знаете де, да не изброявам сега тая лакома моя свита, щото чуят ли си имената, ушите им веднага ще щръкнат, ще си помислят, че ги каня на нови и нови приеми и банкети. Щото ако може, тая напаст от хрантутници ще се пръсне от ядене на моите банкети - тия наши "хора на духа"!

Те били тези, които могли да бъдат двигатели за постигането, представяте ли си, на голямата цел за „икономика и общество на знанието”! Глупости на търкалета: те вече не могат да са двигатели на собствените си шкембета, та на нещо друго ли да са двигатели?! Двигатели са само не лакомите си ченета, които могат да разкъсат и оплюскат цели глигани и печени прасета, които аз, с ей-тия две ръце, им убивам из резерватите на България, та да плюскат колкото могат - и още повече от това даже.

А вий, драги наивници, продължавайте да си мислите, че късметът можел да ви споходи само ако подкрепите предприемчивите и им дадете шанс да излязат по-силни от кризата. Няма такова нещо: само ний, комунисто-ченгетата, ще имаме винаги успех, а пък вий, балъците, идете по дяволите, майната ви най-после! Къде ще се сравнявате с нас бе, идиоти, вий чувате ли се какво говорите?!

И най-сетне, но особено важно по значение - успяваща България изобщо не означава справедливо и солидарно общество. Да ви пикая на "солидарността", не разбрахте ли най-после, че всички тия приказки са само за да ви хвърлям прах в очите?! Ний, таваришчите, като всяка мафия, сме солидарни само за да ви грабим колкото се може повече. Плюя на тия приказки, а именно да живеем "с повече мисъл и грижи за бедните, безработните"; да мрат бедните и безработните, майната им, я вижте аз самият как просперирам, цъфтя, печеля и раста във всичките тия години на кризи, а пък те нека да мрат! Да мрат всички онези, които не могат да правят планове за идващата година, защото живеят за днешния и в неизвестност за утрешния ден: ами така им се полага, като са балъци, като не са избраници на късмета и случая, каквито сме ний, щастливците, избраниците на БКП-БСП-ДС-КГБ!

Когато си пожелаваме крепко здраве, нека не забравяме, че то не може да е просто късмет от ритуалната пита, а е последна грижа, приоритет за онези, които сме призвани по волята на народа да ръководим държавните дела - но само когато искаме да ви се мазним, сиреч, да ви залъгваме, мили ми тъпаци непоправими! В празничната вечер по традиция сме със семействата си, с приятелите, с любимите си хора: ето, при мен са Зорка, синът със снахата, на които им подарих мезонетче в Париж, приятелите ми Манджуков и Гергов, които на мен самия какво подариха не мога да ви кажа, щото ще ви стане лошо. В тези мигове нека си пожелаем повече уважение и грижи за нашите възрастни родители; "нашите", чухте ли, не вашите, драги ми балъци!

Показахме, че идиотизмът е дълбок присъщ на българската общност, щом още никой не ме е освиркал за моята лицемерна кампания „Българската Коледа” и много други "благородни" инициативи, целящи да ви направят пълни кретени. Аз, примерно, що не дарих пушката си за 50 000 евра на бедните дечица, ала призовавам вас, балъците, да си дадете и последното левче, гледайте мен бе, идиоти?! А последното ви левче, разбира се, изобщо няма да отиде при сирачетата, а ще бъде оплюскано от организаторите на моите кампании, посветени на пълното довидиотяване на балъци като вас, мои скъпи ми "сънародници".

Но и като общество, и като държава ние дължим още много на децата - и на тези, тъй да се рече, в неравностойно положение, и на способните, на даровитите ни млади хора, които заслужават повече подкрепа и възможности за образование и реализация. Та как иначе: нали на мястото на старите, съвсем изкукали балъци трябва да додат нови, свежи балъшки сили! Нека да си пожелаем да се множат идиотите в тази страна, обречена на комунизъм - завинаги, за вечни времена!

Новогодишната нощ ни изпълва нас, управляващите от ДС и от народната милиция, с които сега си поделяме властта, с най-радостни очаквания и добри чувства. Най-вероятно ще ви прецакваме още много пъти, ще си играем игричките, а вий даже няма и да се усещате що става! Иска ми се да вярвам, че ще запазим и пренесем напред тази "добросърдечност", с която ще ви правим на пълни идиоти. Нека дебелите преспи на януарския сняг покрият така, че да не се виждат изобщо грубостта, озлоблението, враждебността, презрението, което изпитваме към вас, стадото, наречено "български народ", което ний го стригахме десетилетия наред, а пък то още не се е усетило. И когато ви направим тотално впростачени зомбита, тогава може би ще престанат да гледат на България като на най-тъжното място на света.

Нашето общество изобщо не е разнолико - в социален, религиозен и етнически смисъл. Вий, откровено казано, все сте си овце - независимо какви сте иначе. Затова нека си пожелаем да се заблуждаваме още по-ефикасно за това, че ний, избраниците на късмета, дето ви управляваме, и вий, стадото от балаци, уж взаимно сме се били уважавали. Нека да има единство в разнообразието на обичаи и плодотворните традиции, благодарение на които сме ви прецаквали толкова много години - и явно ще ви прецакваме още много лета занапред.

Изпращаме също нашия новогодишен поздрав за всички, които са далеч от Отечеството: благодарим ви, че напуснахте България, че се отървахме от вас! Щото като я напуснахте, у нас остана само покорното стадо от немислещи и претръпнали на униженията малоумници. Живейте си колкото искате навън, не се връщайте никога. Майната ви на мисълта за утвърждаване на българското, за изграждане позитивния образ на България. Е, лошо нема, но помнете, че това са само приказки за балъци, ония, непоправимите, дето останаха и няма да напуснат страната, щото са едни страхливци.

Драги сънародници,

Да си пожелаем мир, стабилност и сигурност на държавата ни - та да ви крадем още колкото имаме сили! На институциите - разум и отговорност, идеи и действеност за доброто бандитско бъдеще на България!

Да укрепваме националното си малочувствие и недостойнство, да стесняваме колкото се може повече доверието между нас и между нашите "съюзници", "партньори", "приятели", съседи!

Нека през новата 2011 година да се сбъднат желанията и мечтите ни, а именно, вий да сте балъците, дето не се усещат, а пък ний, хитреците, да ви доим колкото се може повече, и то още много години занапред!

Нека новата година да е мирна и благодатна само за нас, а пък вий, идиоти, продължавайте да си мислите, че сте свободни хора и - пфу! - граждани, живеещи в демократична страна!

Да ни е честита 2011 година! Нали разбрахте, казвам "ни", на нас, не на вас! Майната ви най-после, що се занимавам с вас, ами не отида на трапезата да му ударя още една руска водчица?!

Точно това всъщност каза Гоце снощи, ама го каза наопаки на това, което всъщност мисли. Ала аз, бидейки психолог, се опитах да разнищя душичката му, подлата му душица, която едно мисли, а говори точно обратното. И затуй пренаписах речта му съобразно истината, която все пак и за нас, българите, нещичко трябва да означава. Защото ако продължаваме да се оставяме все така безропотно на лъжата и на наглите лъжльовци, добро няма да видим никога!

А ето сега и моето истинско пожелание към вас, дето прочетохте тоя мой словесен опус: да правим в 2011 година всичко, което е по силите ни, та колкото се може повече наши сънародници да прогледнат, да се отърсят и погнусят от лъжата, дето се шири около нас, да почнат да се вълнуват само от истината, да се почувстват горди и свободни хора, способни да се борят за правата и достойнството си, произтичащо от това, че сме человечески същества! Това да се сбъдне за колкото се може повече българи и съвременници, друго не ни трябва. Защото другото ще дойде по неизбежност, стига ний да сме си на мястото!

Добави в Svejo