Истината и любовта винаги побеждават

Когато се отчайвам, си спомням, че в цялата история истината и любовта винаги са си пробивали път и са побеждавали. Имало е тирани и убийци и за известно време те могат да изглеждат непобедими, но накрая винаги падат.

Помисли върху това: винаги!

Махатма Ганди

Добави в Svejo

Защо Западът никога няма да прозре истината за комунизма

Блогърът Сандо е напусал интересен текст под заглавие ТОТАЛИТАРИЗМЪТ КАТО ВИСША МОДА, в който между другото се отбелязва следното важно обстоятелство, касаещо ни непосредствено:

Та, чудя им се на французите и си казвам, че ние с нашите 45 години тоталитаризъм сме си много добре, даже очень хорошо! Продължаваме да си хрантутим членовете и членките на Съюзите на писатели, художници и прочие партийни галеничета, да пляскаме в ритъм със соц.естрадата на Лили Иванова, а по-паметливите от нас с удоволствие си спомнят колко стотинки струваше сиренето при бай Тошо, както и цените на хляб „Добруджа” и картата за почивка на море...

И така стигаме до следващото заключение – именно отношението към морала и закона, към обществото и историята направи така, че едни страни от бившия соц.лагер успяха да израстнат и еволюират в европейската посока, а други – разбирай нашата многострадална родина – преджапаха смело Босфора и заложиха на ориенталската романтика и форма на държавност. Сега вече на никой не му пука за морала, закона или раздялата с тежкото тоталитарно минало. Никой не се притеснява от дискриминационни слова по отношение на чужденци, раси, религии, сексуалност, пол, възраст и т.н. И дори бих казал, че онзи, който открито обижда на педераст, възхвалява "Възродителния процес" или разправя как е нанасял побой на непълнолетен, може съвсем спокойно да се озове начело на държавата.

Понеже съм напълно съгласен с твърдението му, написах там коментар, засягащ един друг аспект на проблема; ето моя коментар в неговия блог:

Западът е толкова "толерантен" спрямо кървавите престъпления на комунизма по една единствена причина: понеже и той е прогизнал от левичарство, понеже сред "интелектуалците" на Запад социализмо-комунизмът продължава да минава ако не за друго, поне за една "красива" и "човеколюбива" утопия. Западът продължава да е толкова "толерантен" спрямо мракобесието, наречено комунизъм, също така и защото там, на Запад, не са живели комунизма, т.е. никога няма да усетят в пълнотата й неговата бесовска същина.

Един ден да бяха поживели при автентичен социализмо-комунизъм западните "либерали", щяха да пропищят до небесата; но понеже не са го живели, не знаят що е, а си се задоволяват с една натруфена и съвсем негодна идеализирана представа за него. По тази логика ако се мисли, Западът никога няма да прозре истината за комунизма; ако пък вземем предвид и това, че даже у нас, където сме живели комунизма, има безсрамници, които продължават да лъжат младите за неговата "хуманна същина", как тогава да очакваме, че лъжите за комунизма един ден ще бъдат разобличени и осъзнати като лъжи от толкова наивния, склонен към леви блянове "либерален" Запад?!

Факт е, че на Запад "ляво" и "либерално" се възприемат за едно и също, как тогава да осъзнаят, че най-големите душители на свободата, именно Ленин и Сталин, са в същото време не само леви, но и свръхлеви, сиреч, истински леви?!

Добави в Svejo

Когато любовта огрее, тогава и стремежът за свобода е неудържим...

Българчетата в Чикаго помнят своята история и борци за свобода

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя! Тогава, на Трети март, България възкръсна за нов живот. Трети март е дата свещена, славна, победна. Тази дата поражда в нас благоговение, вдъхновение и преклонение.

С този договор се слага край на Руско-турската освободителна война и край на мъките на поробения български народ. Пълномощници от руска страна са граф. Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.

И защото ние сме българи, макар и далеч от Родината си, ние също празнуваме 133 години свободна България от турско робство.

Учениците от българско училище „Нов Живот” тържествено пред своите родители, приятели и гости отпразнуваха националния празник с рецитал, много песни и представяне на 2 епизода от драмата „Хъшове” по произведението на Иван Вазов „Немили-недраги”.

На фона на музика от “Орисия” на Н. Робева, влиза Анна Добрева, облечена в битова носия, олицетворяваща образа на България. В ръцете си тя държи кошница с плодове, житни класове, цветя и ходейки, бавно изговаря думите:

„ - Ето ме, аз съм България! Вървя по земята от тринадесет века. Сях и жънах тази земя край Балкана. Думите ми са ясни и чисти като Пирински върхове. Песните ми са звънливи като Рилски ручеи. Аз имам житата на Добруджа и дъхавите ливади на Родопите. Дунав и Черно море целуват бреговете ми. Аз съм България – обичайте ме за яркото слънце и уханните рози. За отрудените ми длани и за мирното ми небе. Вярвайте ми, помнете ме и ме носете в песните си!"

След това децата със стихове и песни обрисуваха България от 681 година – създаването на българската държава до ден днешен - нейните възходи и падения, красоти и забележителности.

Дойде ред и на драмата „Хъшове”. Чрез нея децата се опитаха да покажат предосвобожденското минало на българите, да ни припомнят забравени идеали и родолюбиви стойности. Главните герои бяха българските хъшове в Браила – Странджата, Македонски, Михаил Владиков - български учител, Владимир Бръчков, Попчето, Хаджията, Мравката, Дерибеят и мн. други. В Румъния, далеч от България, те търпят тежките удари на съдбата, лишенията, които хъшовският живот им налага и страдат от бездейното си и монотонно съществуване. Студенината и отчуждението на румънските граждани се изразява с влажната и мрачна декемврийска нощ и с пустите улици. Мъглата, която "задушаваше с отровния си дъх", подчертава несклонността на румънците да съжителстват с българските бунтовници. Макар че за тях Румъния е спасителен сал, българите се чувстват нежелани, това изтъкват думите "Бяха сред обществото, но бяха в пустиня." и "Къщята, магазиите, кесиите, сърцата бяха затворени за тях". Тежко е да си далеч от родината, а още по-тежко е да знаеш, че не можеш да се върнеш там. Неслучайно повествователят казва, че "България беше затворена за тях".

Разговорите, чиято тема обикновено е свързана с героичното минало, показват желанието им да се борят за свободата и да умрат на бойното поле. Хъшовете са готови на всичко, стига да е с народна цел. Те живеят на ръба на мизерията оттатък Дунава, давят мъката си в пиене и се опитват да съберат средства за освобожденито на България. С нетърпение очакват момента, в който ще се върнат в Родината и ще сбъднат мечтата си да видят България свободна от турците.

Накрая Елена завърши с думите: "... Имаше едно време такъв народ. Моят народ – народът на хан Исперих. Родът ми бе Дуло, годината ми бе верени алем, година 681, месец първи. Помните ли ни – наричаха ни българи… Нашите диви мечти нямаха край… От дивите степи на Волга до златните кубета на Константинопол, от мрачното Черно море до ласкавото Бяло море… Сега живеем в руините на четири паднали империи. Българската, Ромейската, Турската и Съветската и се срамуваме да се наречем българи. Нашата история е историята на загубените мечти. Какви бяхме, какви станахме и къде сме сега? От Йоан Калоян до Жан Виденов, от Иван Асен Втори до Иван Костов Първи, от Симеон Велики до Симеон Втори…

Дадохме на света Вазов и Левски, Николай Гяуров, но родихме Владимир Атанасов. Родихме Яворов, но дарихме земята и с Абрашев. Бяхме добри воини, радетели за доброто, написахме азбука, но създадохме и добри предатели. Миехме се на три морета, а сега сме сбутани в едно кюше на Европа. Обсаждахме Цариград, но сега превзехме само Капалъ Чарши за търговия. Питам се как я докарахме дотам… И се поучих от римляните, те казват “Вокс Попули, Вокс Деи”, сиреч: “Глас народен – глас Божи”. А у нас гласът народен никога не е бил Глас Божи, защото бяхме езичници, не знаехме и не се молихме правилно. Не гласове народни имаше, а гласове в името на народа! Боговете си толкова често менихме, че гласът им не можем да запомним, камо ли те да чуят нашия! Прекалено малко гласове, които искат благото на народа и прекалено много люде, които искат да стават богове. Къде ли е истината? ... Кажете, какво мислите?"

"Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”, казва Господ Иисус Христос (Йоан 15:13). Такава любов е неизмерима по сила и необхватна по мащабност.

Когато любовта огрее, тогава и стремежът за свобода е неудържим и желанието за справедливост е неопреодолимо, а величавият подвиг - осъществим. Такъв бе подвигът на Ботев и Левски!

Всички, които паднаха за свободата на България, остават безсмъртни.

Всички, които обичат България, оставят трайни следи.

Всички, които поддържат българския дух, макар и далеч от Родината са будителите на новото време.

Чествайки нашия национален празник, нека се издигнем с крилете на любовта, за да изживеем силата му.

Да достигнем чистите и светли простори на разбирателството, за да почувстваме истинската радост на голямата победа.

Да се извисим над всичко недостойно, за да дадем на младото поколение добър пример и вярна насока за достоен живот.

В Плевен, на Шипка и другаде се издигнаха паметници, които свидетелстват за нашата благодарност.

В България днес е спокойно, но чисти и спокойни ли са нашите души?

Там оставиха костите си много герои, но ние пазим ли спомена за тях?

Днес има ли в нас благодарността за всичко сторено?

България и днес ни зове към единство. Бог и днес ни призовава за мир.

Да празнуваме с искреност, доброта и благост, за да пребъде България през вековете. Амин!

Хора, гордейте се, че сте се Българи!

Хриска Перфанова
Българско училище „Нов Живот” - Чикаго, САЩ

Добави в Svejo

Публикации по темата "образование" (дек. 2010-март 2011)

Поразително съзвучие на идеи

Чудото "интернет" продължава да ме удивлява!

Протестът на учениците показва, че младите имат всички шансове да станат по-добри от нас!

Предложение за документ, съдържащ исканията на протестиращите ученици

Мои размисли върху дискусията за образованието и ученическата стачка

Те, младите, поне се опитват да протестират, а ние, по-старите?!

Подписка за подкрепа на ученическия протест от страна на учителите

Комуноидната гледна точка спрямо ученическата стачка

Открито писмо до Премиера и Министъра на образованието във връзка с ученическите протести

Свободата е отрова и смърт за комунистическия бацил

Затъпяването е скритата цел на държавното образование

Ученическите бунтове са най-обнадеждаващия симптом на българския живот от последната година

Представяне на книгата ми за кризата на образованието в една телевизия

Кризата на доверието в училищното образование е глобална

Комуноид: младите трябва да са послушни, а не свободни!

Учители и родители, не проявявайте малодушие: да подкрепим своите ученици, децата си!

Кога младите ще започнат да учат?

Мое участие в предаването "Тази сутрин" по bTV

Начало на дискусия: Вредна ли е свободата?

Протестиращи ученици и моя милост в предаването "Тази сутрин" на bTV, видео

Крайно време е училището да стане по-демократично

На ученика е нужна свобода, а не указания, инструкции и назидания

Образованието е най-скъпо, направо безценно нещо - и струва много пари!

Опит за смазване на "долния подстрекател" Грънчаров

Нови, ефективни методи на обучение: "театър в час"

За съжаление отдавна българското училище е загубило ролята си на храм на знанието (ОЩЕ >>>>>)

Добави в Svejo

Важен документ за ония съдбовни времена, в които се ражда съвременна България

Един приятел ми даде линк към електронното издание на прочутия "Български дневникъ" на Константинъ Иречекъ. Препредавам този линк на читателите на блога, вярвам, че задълбочавайки се в четенето му, ще научим твърде много за самите себе си. А има ли изобщо по-важно нещо на този свят от това?!

За да подразня ищаха ви да се зачетете в тоя текст ето ви един почти (не)произволно избран от мен пасаж:

Съ Стоилова се качихъ горе при княза. Въ адютантската стая бѣха Corvin и германскиятъ дипломатически агентъ, легационниятъ съветникъ Thielau, студенъ севернонѣмски джентлеменъ. Дипломатическото тѣло се състои отъ най-почтени джентлемени - това е единъ отъ резултатитѣ на княжевото пѫтуване (други резултати сѫ: екзархътъ въ Македония, турскиятъ въпросъ и т. н.); единствениятъ англичанинъ Palgrave е по-простъ индивидъ, но ще си замине. Следъ 121/2 часа влѣзохме при княза съ Стоилова.

Хубави, елегантни помѣщения. Князътъ седѣше при писмената маса, въ униформа. Стана и пристѫпи нѣколко крачки къмъ мене. Приветствува ме съ нѣколко сърдечни думи:*)[6] „Азъ съмъ слушалъ вече много за васъ, господине докторе, радвамъ се, че ви виждамъ тукъ". И ме покани да седна. Стоиловъ остана правъ задъ писалищната маса. Азъ: „Дойдохъ, да взема участие съ своитѣ слаби сили въ трудното дѣло за възродяването на тази хубава страна". Князътъ: „Благородна цель", сравняваше моето бѫдеще положение съ своето, — „една трудна задача, вие ще бѫдете често въ затруднително положение". Парламентътъ — моето първо впечатление: огромно губене на време, много приказки за патриотизъмъ и малко дѣла. Една конституция дѣло на „злоба или невежество отъ страна на руситѣ", парламентътъ — „опасна играчка въ рѫцетѣ на млади народи".

Пита ме билъ ли съмъ въ загребския университетъ. Отговорихъ му, че отъ две години съмъ доцентъ по география и история на пражкия университетъ. Запита ме за български езикъ, где съмъ го училъ (още вчера питалъ Горбанова и казалъ, че за славянина е, разбира се, лесно) — азъ казахъ, че и приятельтъ Стоиловъ има заслуга за това, че зная български. Князътъ спомена за липсата на граматика и речникъ[7]. Съ възмущение той ми показа брой отъ „Наковалня" на стария глупчо Богоровъ, гдето коментира тронната речь съ подигравателни бележки. Пита ме, где живѣя. Отговорихъ му — у Горбанова, важно нѣщо тукъ, София е много назадъ. Промѣнихме разговора върху желѣзницитѣ. Князътъ: „Училищата и законитѣ не сѫ толкова важни, както желѣзницитѣ". София биде избрана за столица, защото презъ тукъ минава свѣтовната артерия Бѣлградъ — Цариградъ. Връзката презъ берковския балканъ може да бѫде презъ зимата съвсемъ прекѫсната.

Князътъ спомена за преувеличения тукъ страхъ отъ австрийцитѣ, да не завладѣятъ по тази желѣзница българската търговия. Князътъ: „За насъ е безразлично, кой ще ни строи желѣзницитѣ", само да ги имаме по-скоро. Азъ му припомнихъ Сърбия. Тамошниятъ 20-годишенъ желѣзниченъ въпросъ. Князътъ: „Великитѣ сили въ Берлинския договоръ направиха повече за евреитѣ и езичницитѣ, отколкото за християнитѣ".

Къмъ края той ми каза, че мога винаги да се осланямъ на него и когато срещна нѣкоя мѫчнотия, да се обръщамъ направо къмъ него. Най-ласкаво и възвишено впечатление, както вече по-рано и отъ други чухъ, и вчера отъ Безеншека. Български учи дневно 1 часъ, скоро ще знае добре; руски знае малко. Единъ отъ най-даровититѣ владѣтели въ цѣла Европа. При обѣда (на 12 и пол. ч.) се изказалъ много ласкаво и симпатично за мене.

Дотук е откъса от Дневника на проф. Иречек. Аз лично за себе си решавам да уплътня свободното си време в днешния снежен ден, четейки този важен документ за ония съдбовни времена, в които се ражда съвременна България. Да, страшна сибирска снежна виелица върви в този момент зад прозореца ми, затуй като оставя това писане ще сложа да ври боб на котлона и се хващам за любима работа зимно време: четене!

Убеден съм, че ще науча много неща, които иначе човек никъде не може да научи. Щото Иречек гледа на тогавашните българи и техните дела с европейски очи и по тази причина вижда онова, което никой друг едва ли ще забележи. И тъкмо то е най-важното - за нас, дето няма как да го видим, щото гледаме на себе си с български очи...

Добави в Svejo

Пийте ракия, по малко, но редовно: всеки ден, но не повече от едно-две на обед и две-три вечер!

НАЙ-ПОСЛЕ СИ ИМАМЕ НАЦИОНАЛНА КАУЗА

Автор: Евгений Тодоров

Дано министър Мирослав Найденов да се пребори по-бързо със спекулата, та да се захване с голямата задача, която си постави – гроздовата ни ракия да бъде обявена за традиционен български продукт и така да й бъде свален акциза.

Ракията винаги е била национална кауза на българите. Да си припомним как клекнахме на Европа и си затворихме набързо атомните реактори, но се изправихме като един срещу намеренията на европейците да се облага с акциз и домашната ракия.

Българинът е пресметлив и за някакви си два лева икономия можеше да се откаже от ракията. Това е все едно на мужика да му вземеш водката, на кръстоносеца - пиката, на каубоя – пищова, на скандинавеца – книгата. Не съм чул все още в някое наше село на някого да са посегнали на казана и на кофата пред него, така че засега има мир в държавата.

А ако се преборим за признаването на грозданката и да й бъде намален акциза, това ще означава поне левче на бутилка по-евтино. Представяте ли си какво означава това – всенародна радост и блестяща изборна победа.

Очакваното по-високо потребление обаче поставя някои въпроси.

Първият е свързан с циганите, които много добре бяха описани от Волен Сидеров онзи ден. Циганите, които само пият ракия, получават социални помощи и чакат ние да им платим тока. От една страна това е хубаво за интеграцията - с циганите имаме обща национална кауза.

От друга страна повишената употреба на гроздова може още повече да повиши раждаемостта сред ромското население. Дали гроздовата, която ще бъде с по-ниска цена, да не се продава само на етнически българи, а не на цигани?

Само че тогава българите няма да могат да си защитят родината – когато се наложи. Да си припомним, че в изследването за ролята на гроздовата в нашата история, се споменава и един доклад на Лала Шахин, командващ турската войска, превзела Пловдив и обсадила София през 1382 г., в който се казвало: “Вътре в крепостта има многобройна отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия.”

Ето как се обяснява една от загадките в нашата история – защо за разлика от други народи сме клекнали почти без бой пред поробителите. Каквото и да се пее в песните. Признава го даже Божидар Димитров.

Ами утре Турция като влезе в Европейския съюз и като тръгнат анадолците да ни изкупуват европейската земя и да ни поробват отново, дали под влиянието на ракията няма отново да им се оставим?

Така че каквото и да става – да пием умерено. Както играем на тото – с малко, но редовно. Всеки ден, но не повече от едно-две на обед и две-три вечер.

За да бъдем истински българи!

Добави в Svejo

Там ни е ахилесовата пета: мислим със стомаха си! Тъпо, отвратително е даже!

Ето по-долу още един разговор в Скайпа, който, струва ми се, докосва важни теми, затуй, за да стигнат мислите в него до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Ангел Грънчаров: Здравей, да те попитам нещо, може ли? Как мислиш, как го възприемаш, дали не съм прекалено жесток с човека, на който отговарям ето по този начин.
Симеон Денев: Скъпи и уважаеми Ангеле, аз споделям твоята позиция. Не си жесток към този тип хора. Сега те се опитват да ни учат на демокрация. Демокрацията в България я донесоха комунистическите товарищи от Москва чрез петата колона. Картаген ще бъде в нас поне още две поколеения. Дано такива хора като теб намалят това време. Аз никога не съм се считал за славянин - българин съм. Русия е била и ще бъде с имперски щения, за това и Путин се кръсти и използват славянството за да ни владеят. Демокрацията е свобода и спазване на законите, а ние сме все още в началото. И в западните страни не всичко е демократично, но те се стремят да надграждат демокрацията. А ние имаме фасадна, московска демокрация все още. Ще има истинска демокрация и у нас, но след доста време.
Ангел Грънчаров: Благодаря ти за мнението! Ако искаш, да го сложи в блога, да го пречетат и други хора, важно е.
Симеон Денев: ОК
Ангел Грънчаров: Има много лутащи се, объркани хора, на мен ми се иска точно на такива хора да помагаме да прогледнат, а не да ги ожесточаваме в заблудите им.
Симеон Денев: Има объркни и лутащи се и на тях трябва да се помага - за да не им влияят такива типове.
Ангел Грънчаров: Да, вярно е, на такива може да се помогне, и те имат нужда от помощ. Нали това уж и се мъчим да правим, ама дали има ефект, не се знае.
Симеон Денев: Ще има ефект! Ангеле, ти си още млад, но трябва да се щадиш. Така че не се пали много за да не изгориш. Ти си нужен много в тава мутренско време. Истинските демократи са в ъгъла в момента.
Ангел Грънчаров: Така е, все в ъгъла сме, и гласът ни е като глас в пустиня.
Симеон Денев: Е, няма да е все така. И бавно и полека народът порасна с няколко века. Дано!
Ангел Грънчаров: Дай Боже!
Симеон Денев: Дано, дано... както пее нашата Богдана Карадочева.
Ангел Грънчаров: Тая дума "дано", както казва Иво Инджев, е много изразителна и показва склонността ни да сме пасивни, да чакаме нещо да стане от само себе си, без наше участие; затова казваме "Дано!"...
Симеон Денев: Ами за жалост - такива сме. Активни, дори агресивни ставаме когато няма какво да ядем. Там ни е нас ахилесовата пета - мислим със стомаха си. Тъпо, отвратително дори!
Ангел Грънчаров: Точно така е, за жалост. Едва когато ножа опре о кокала, когато ни вземат дори хляба, едва тогава скачаме като ужилени, а преди това блажено дремем... сякаш сме славяни, излижаващи се зимно време върху руска печка! :)
Симеон Денев: А толкова ми се иска да сме българи.
Ангел Грънчаров: И европейци - бих добавил... Жив и здрав да си!
Симеон Денев: И ти да си жив и здрав!

Добави в Svejo

Защо все още не сме съвсем за окайване...

Иво Инджев е написал хубав текст под заглавие Ако политиката е брак по сметка, аз съм ергенно модифициран за нея, в който духовито и саркастично защо не може да отговори на подканянията на негови фенове да се кандидатира за президент наесен. Ето въведението към този заслужаващ си да се прочете текст:

За по-малко от три години коментарите в блога ми към днешна дата са 37 565. Не знам какво означава това при трафик за същия период от 4 773 669 дали е много или можеше и повече… Нито пък имам представа доколко представителни са зачестилите напоследък мнения, които ме призовават да се кандидатирам за президент. Ако продължавам да не отговарям на тези въпроси има опасност някой да реши, че се правя на примадона, която обожава да й хвърлят цветя и настоява за нови бисове, като се появява отново и отново (макар на част от публиката да й се ходи до тоалетната и би предпочела това свърши, но от любезност пляска още).

След задължителните и искрени благодарности към всички, които изразяват подобно желание, трябва да кажа няколко неща по принцип и по същество.

Какво именно казва по-надолу Инджев, може да научи всеки, който отиде да прочете текста му. Моя милост, за да не стои безучастна, както стоят безучастни мнозина от т.н. "знаменити" блогъри, рече обаче да напише там следния коментарец:

За статистиката и за сравнение: моите 4 блога (текстови, видеоблог, образователен, на дискусионния клуб) за съществуване средно колкото блога на г-н Инджев, общо имат около 1 800 000 посещения, а коментарите, също общо, са около 25 000.

Но за друго нещо, по-скоро, искам да реагирам. За мен, като усърден анализатор на нравите и психологията, горният текст е показателен за един твърде рядкосрещащ се у нас морал - имам предвид сред "публично-известния" елит на нацията ни. Пък и не само сред него. И куцо, и глухо, и крьораво, и сакато и пр. - имам предвид куцо, глухо, кьораво, сакато и пр. най-вече в личностно, в умствено, в нравствено и пр. отношение, не в телесно-физиологично - не само мечтае и въжделее да се навре в политиката, но и яко се натиска да го стори. Като в тая битка всякакви скрупули липсват и са сякаш кастрирани, а пък за морал да не говорим.

И ето тук, моля ви се, забелязваме някакъв странен персонаж, който сякаш не ламти да се навре в политиката - как е възможно това?! Не, това не е възможно, това сякаш не се случва наяве, това, моля ви се, в България ли се случва - или на Луната?!

Реагирам така, щото веднага се сещам за един друг случай, също толкова изразителен - и изумителен, що се касае до нравствения му смисъл. Пак касае един журналист, ала, явно, от съвсем друга нравствена порода.

Имам предвид небеизвестния Явор Дачков, който напоследък се прочу и обезсмърти с такива мерзости, че едва ли някой вече може да му завиди. Но пък за сметка на това Явор Дачков не само че е сигурен кандидат за парламентарните листи на РЗС или на някаква друга одиозна партия на Алексей Петров, но нищо чудно самият Трактор да го земе наесен за свой "вице-", щот, нали знаете, водачът на престъпния октопод заплаши нацията да повтори подвига на самия Бойко Борисов!

Т.е. обяви, че има апетити към властта, и то не каква да е, ами именно президентската, даваща му вечен имунитет за всекакви престъпления, минали и бъдещи. То пък една власт де, ама това е друг разговор. Защо ли Трактора се е засилил така към върха на политиката и държавата? Защо ли иска да повтори титаничния подвиг на нашия сияен премиер? Ами ясно защо: защото у нас тия, дето трябва да идат в затвора и да стоят там доживотно, се обезопасяват от тая злокобна евентуалност като се наместват "у Парламенто", а пък стадото, разбира се, гласува ли гласува...

Та да се върна на Дачкова. Туй момче, ако си спомняте, навремето сякаш имаше нещо като идеали, и дори за малко да обере симпатиите на дясно-мислещите, т.е. на свободолюбивите хора у нас. Да, обаче проклетият Костов не го тури в листите за парламентарните избори, и Дачкова, жестоко обиден, сякаш превъртя! От тоя момент стана най-лют враг на Иван Костов, една ненавист, която закономерно го доведе там, докъдето трябваше да го доведе, именно до обкръжението на първия мафиот на республиката ни, гореупоменатия "Трактор". И след някой месец нищо чудно Дачков да стане негов кандидат-вицепрезидент, помнете ми думата...

Та ето ги два типа морал: оня, олицетворяван от Дачкова, и този, който откривам в текста на Иво Инджев по-горе. Но колцина са инджевците у нас сред тая гмеж, сред това море от кандидат-лапачи, от кандидати за лесна слава и за немедлено, и при това гарантирано лично проспериране?!

И за кипрене по телевизиите всеки ден. Както се кипри, примерно, любимецът на нацията ни Бойко, пръв раздавач на интервюта. Я последни Сидерова до какви висини се издигна и възвиси?! Погледни също Янето! За тартора на нагаждачите у нас Гоце изобщо да не говорим, щото ще станем банални. Ами кой помни ония вече безименни герои от по-раншните години на прехода ни към демокрация, които опошлиха всичко чисто и свято, та днес думата "демократ" е станала вече едва ли не ругателна?!

Та какво още да каже човек в тоя ред на мисли? Положението сякаш е отчайващо. Но да не се плашим: още по-отчайващо може да стане. Ала, за щастие, не става съвсем отчайващо, понеже сред нас има и такива като Иво Инджев. Макар че са на изчезване, ги има. Което е признак, че не сме съвсем за окайване...

Добави в Svejo

Патетична критика на френската позиция по либийските събития

Г-жо Братанова, излиянията ви - виж Другата гледна точка за събитията в Либия - са точно на човек, ял от ръката на Кадафи - и живеещ във Франция! Значи, г-жо, американците воюват срещу ислямистите, но в същото време ги снабдяват с оръжие?! Ха-ха-хха - то това е като подпалването на Партийния дом! Е-е-е-е-е-е, ами осъзнайте се малко!

Франция още не може да прости на Америка, че цял свят говори английски, а не френски, нали така?! Франция през Втората световна война е била германската кучка и французите още не си признават, че благодарение на американци и англичани са свободни. И франкофонията ви, г-жо Братанова, къса логическата връзка на промития ви мозък...

Не е лесно да се говори истината когато истината може да спре кранчето на гурбета... едно време в Либия, а сега във Франция! А вие обвинявате Америка, че имала имперски интереси в Либия! Наистина ли, г-жо Братанова? А вашите интереси, г-жо Братанова, те не са ли тия, които подклаждат така злостната ви позиция за положението в Либия и, по-точно, за ролята на Америка!

Забравихте ли, г-жо Братанова, че Рейгън бомбардира Кадафи без да му мигне окото? Ех, този Рейгън как можа да забрави за американските интереси в Либия и либийския петрол?! Ще кажете: ама то беше отдавна... е, беше, обаче американците не са оставали без петрол!!! Хаххаа!!!

Хайде сега да сравним Обама, един от най-страхливите и безгръбначни президенти в американската история, с Рейгън. Нима считате, г-жо Братанова, че това недоразумение за американски президент би продавал оръжия на ислямисти или, въобще, би имал смелостта да се меси в Либия? Вие, г-жо Братанова, би трябвало да вярвате по-малко на френската пропаганда, защото французите са нация с голяма амбиция, но без никакъв морал!

И е всеизвестно, че най-добрата част от френската армия е чуждестранния легион, в който... няма французи. Така че запитайте се, г-жо Братанова, дали арогантните французи не са повече намесени в Либия с, да речем, военни самолети, с които Кадафи е крачка напред пред демонстрантите?! И недейте така с лека ръка да коментирате и раздавате присъди! И колко французи също работят в Либия, нали така?!

Сещам се за един анекдот. Какво наричат французите военна катастрофа? Изгоряла фабрика за бели знаменца!!! Хахахха!

Айде... както би казал българският премиер-слънце!

Написа: Анонимен

Добави в Svejo

"Системата на образованието" у нас работи на празен ход и е осъдена на неминуем крах

Философът Райчо Радев е написал и публикувал в блога си интересен текст, озаглавен Как гражданското общество може да участва в обсъждането и приемането на ЗАКОНА ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. С огромната част от тезите, изложени от него, съм напълно съгласен; ето един пример, ето един откъс от въпросния текст, който изцяло подкрепям:

Абстрактната критика на частите, откъсната от цялото в образованието, е критика заради самата критика, задоволяваща личната ни амбиция за волна критичност, оставайки в лоното на собствения си илюзорен свят и самодостатъчност. Смисълът на тази критичност е, че извежда проблемите от реалностите и ги откроява, но само толкова. Критиката на отделни свойства на критикуваното, която е откъсната от цялата съвкупност от свойства на критикуваното, е лишена от възможността да предложи необходимата за човека промяна на критикуваното.

За да се промени образованието в България, е необходимо да се създаде нова философия на българското образование, която да осмисли образованието в неговата цялост, съобразена с настоящето и бъдещето на страната, а не да се изграждат абстрактни конструкции на частите или отделните елементи, без връзка с цялото или пък да се ползват благопожелателни формулировки от близкото минало, които се прокрадват в целите, определени от колегите в „новото образование”. Когато се предлага нова философия на образованието, тя трябва да съдържа своята прагматична ориентация, да носи в себе си не само тенденциите в развитието на социалните процесии в българското общество, но и възможност за вписването и в закон за образованието (според мен – в кодекс на образованието). В този закон се включват конкретни правила за действия и дейности на определени субекти, институции и звена, чрез които тази философия има своето битие.

Изграждането на мислещи личности, адекватни на съвременните предизвикателства, е невъзможно в условията на сегашната философия на образованието и законите, защото са обременени от реминисценциите на тоталитарното мислене. Това мислене предизвика и краха на предложения на обсъждане проектозакон и затова той бе свален от публичното пространство.

И така нататък, ония, които се интересуват от търсенето на изход от тежката ситуация в българското образование, биха могли да прочетат текста на г-н Радев. Моя милост пък счете за необходимо там, в неговия блог, да публикува следния коментар:

Поздравления за смисления и навременен текст! Напълно споделям тезата, че движещото начала в предстоящите и така належащи промени в българското образование може да бъде само една добре разработена нова философия на образованието, която пък ще предопредели възникването на потребната за нейната реализация в живота стратегия. Може да прозвучи нескромно, но възловите моменти на една такава нова философия и стратегия на образованието у нас са разработени в моята книга, която носи заглавието: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Разбира се, с това не отричам потребността от една задълбочена, пълноценна дискусия по всички ония проблеми, които предстои да бъдат решавани в един предстоящ процес на цялостно реформиране на началата, на устоите, на които се крепи това, което наричаме "българско образование".

Искам тук да подхвърля, че в последните години все повече се убеждавам, че чакането реформата да се случи "отгоре", по благоволението на нашата образователна бюрокрация, е едно напразно чакане. Защото една такава реформа просто не е изгодна на самата тази бюрокрация, която едва ли ще отстъпи от монополното си властническо положение, което именно е причината нашето образование да се намира в такова плачевно състояние.

Моето разбиране е, че съществуващата система трябва да бъде подкопавана от дейците, от участниците в нея, а също и от други заинтересовани, именно учители, ученици, родители, гражданско общество, които да започнат да проявяват отношение и поведение, несъвместимо с принципите на командно-административното държавно образование, каквото имаме в момента. Ключовата дума тук е "саботаж" (както предлага съвременният анализатор на кризата в образованието Джон Гатоу). Пример за такова едно поведение ни дават самите ученици, които не само че всекидневно саботират вредната за тяхното бъдеще система, но и са успели, чрез една пасивна съпротива, да блокират тотално нейния безжалостен механизъм. Системата вече не работи, иска се съвсем малко, за да бъде съборена.

А законът просто трябва да регламентира, регулира и санкционира един нов дух и едно ново разбиране за смисъла и задачата на образованието, което би следвало да се е зародило предварително там, където се осъществява образование, именно в класните стаи, в нашите училища. Иначе реформа, както се убедихме в последните 20 години, просто не може да има. И е безполезно да се чака. Защото даже и една добре премислена реформа, която се налага "отгоре", ако не намери благодатната почва в душите и съзнанията на участниците в самото образование, е осъдена на неминуема гибел, на крах...

Добави в Svejo

Някои текстове на Николай Бердяев

Писмо четвърто: За нацията

Писмо десето: За анархизма

Писмо единадесето: За войната

Писмо тринадесето: За културата

Ето откъс от един от предложените текстове: ... Животът в този свят е борба. Борбата е рожба на греховния раздор, тя идва от чувството за непълнота. Но чрез борбата се преодолява раздорът и се извършва попълване на живота. Войната е една от благородните, макар и ужасни форми на борбата. Тя е антиномична по своята природа, тя е осъществено противоречие. В името на живота се води войната и служи за пълнотата на живота. И войната сее смърт.

Целта на войната е мир и обединяване. Войните са най-могъщото средство за обединяване на човечеството. Народите се побратимяваха в кървави разпри и стълкновения. От най-древни времена чрез войните човешките общества се обединяваха в големи исторически тела, в огромни империи, чрез войните народите се разливаха по повърхността на земята и по този начин се формираха единно човечество и единна световна история.

Добави в Svejo

Другата гледна точка за събитията в Либия

Ангел Грънчаров: Здравей, да те попитам нещо, може ли? Как мислиш, как го възприемаш, дали не съм прекалено жесток с човека, на който отговарям ето по този начин?
Ружка Братанова: Добро утро, Ачо! Сега ще видя. знаеш, че казвам нещата в прав текст и ще ти кажа моето си мнение, и няма да ми се сърдиш, ако е различно от твоето, нали?
Ангел Грънчаров: Разбира се, напротив, ще съм ти благодарен!
Ружка Братанова: Е, чак пък жесток не си, напротив, казал си му своята позиция… Не ми се занимава да коментирам, по простата причина, че трябва да влизам в спор и с двама ви :) Вярата в Бог не е задължително условие или елемент от демокрацията.
Ангел Грънчаров: Що, напиши си мнението, ще е интересно; в блога го напиши ако искаш, а не само на мен, хубаво е да има дискусии.
Ружка Братанова: Чакам да излезе статистиката от преброяването с интерес, интересува ме броят на атеистите в България. Защото това унизително показно-демонстративно поведение на комунистите, които до вчера забраняваха религиите - и правилно! - е гнусно! Аз съм против религиите, защото съм убедена, че ако има Трета световна война тя ще е на религиозна основа. И всичко, което се случва и около България с разширяването на мюсюлманските територии и прегрупиране на населението, за сметка на една православна държава като Сърбия е достатъчно показателно. Същото се случва в момента в Либия: нахлуване на ислямския фундаментализъм на една огромна територия. Призивите за Кадафи "Долу! - Горе!" са само повод. Истината е, че се руши едно народовластие, чийто представител - Кадафи - колкото и да е лош, удържаше здраво фундаменталисткия ислям. Който нахлува със страшна сила по света!!! Религиите разделят обществото, човечеството.
Ангел Грънчаров: Много интересно... Виж това, където показва годините на триумфите на Кадафи (в снимки).
Ружка Братанова: И ако мирните религии го обединяват с вярата му в доброто, независимо как се казват различните богове, то ислямът е войнствен, агресивен.
Ангел Грънчаров: "Народовластие" казваш?!
Ружка Братанова: Да, Джамахирия означава "народовластие". Те имат нещо като горна камара на парламент.
Ангел Грънчаров: То всяка диктатура обикновено бива наричана така "народовластие". Сама себе си нарича така...
Ружка Братанова: Който се казва "Революционен комитет". Което обаче не означава, че всичко решава Кадафи еднолично. Това са неща, които ако не си живял там, няма как да знае човек, освен ако не е арабист. Защото у нас медийното затъмнение и манипулативност имаме в изобилие.
Ангел Грънчаров: Разкажи по-подробно, аз наистина не знам, а ми е интересно!
Ружка Братанова: Либия беше една прекрасна държава, която никога повече няма да бъде същата. Първо те си имаха свободни, демократични местни избори. Сами си избираха на регионално ниво.
Ангел Грънчаров: Същата не, но може би по-добра държава защо да не е?! Или ще бъде непременно по-лоша?!(ОЩЕ >>>>>)

Добави в Svejo

Мразещите живота и свободата човеци не могат да бъдат...

Тази сутрин под есето ми със заглавие И все пак, нашият Картаген трябва да бъде разрушен съзрях интересен и заслужаващ отговор коментар; ето ги по-долу, последователно публикувани, и двете, и коментара, и моя отговор:

Добър и достоверен разказ. Харесвам стилът Ви, г-н Грънчаров, и напълно Ви разбирам що се касае до човешката низост, облечена в дрипите на смърдящ обществен строй. Съгласен съм с Вас, и че смрадта на комунизма съвсем не се е изветрила и може да бъде лесно усетена навсякъде във българското днес.

Нещото, с което не съм съгласен, е че Картаген трябва да бъде съборен, просто защото него вече го няма. Единственото, което не е направено, е това че победителите не са поръсили със сол.

Но нека да видим и нашите победители! Те са друго едно общество на пошлост и порок, но което облича, обича и парфюмира себе си добре. Впрочем част от цената на техните парфюми, безпощадно се изисква и иззема от нас, победените.

Наистина широка тема, но лично аз дълбоко не вярвам в демокрацията, а думата плурализъм силно възневидях. Нужно е ново и по-добро, но то бива задушавано именно от тях, западните победители. Това добро може да се роди само на Изток ,срещу който яростно воюват световните демократи. Географски, именно Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Сърбия, Гърция и нашата (ОЩЕ >>>>>)

Добави в Svejo

Саботаж на абсурдната "образователна система"

Т.н. "реформа" в българското образование, за която се говори от десетилетия, все не започва и не започва. Или ту започне, ту замре. Ние непрекъснато все се подготвяме за нея, чакаме я с интерес, както се чака желан гост, ала тя, кой знае защо, все не идва и, неизвестно защо, подминава нашия дом. Работата с образователната реформа се е превърнала, изглежда, в преследване на призраци: таман да го хванеш, призракът се стопява в ръката ти, и ти пак хукваш в празното.

Аз много съм мислил и писал как за това как е реалистично да започне реформата. Тия дни откривам, че за същото много е мислил и "колегата" Джон Гатоу от САЩ, написал книгите ЗАТЪПЯВАНЕ - скритита цел на държавното образование и ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ. И съвсем не е за учудване, че сме стигнали до едни и същи изводи; ето как представя нещата той:

Училищната реформа трябва да води до депрофесионализация на школуването и постепенното му сливане с живота на общността.

Ето защо няма голяма вероятност да се осъществи позитивна промяна, ако тя е ръководена отгоре. Подобна промяна изисква политическа смелост именно от хората, които се облагодетелстват от масовото школуване, работните места и договорите, които то гарантира. Това е дилема, достойна за Соломон. На практика тя изисква реформата да тръгне от дъното, не от върха, под формата на милиони родители и ученици и (да!) учители като мен, които саботират системата. Тябва да се държим като благородни термити, които упорито изгризват сегашната структура докато тя не се срине под собствената си тежест. Трябва да поощряваме хората, чийто живот е свързан с училището, да саботират системата, като същевременно се преструват/ме, че не го правим.

Това пише Гатоу. А който се интересува какво аз мисля по същия въпрос, може да се осведоми, като разлисти книгата ми Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България.

Добави в Svejo

Да смачкаме гадината, наречена "държавно образование"!

Най-внимателно изчетох книгата на Джон Гатоу ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ, издадена от изд. ИЗТОК-ЗАПАД съвсем наскоро. В нея се прави прецизен анализ на истинската цел на държавното образование и се описват детайлно пороците му, водещи до страшно обезличаване на огромни маси от хора. Той има пред себе си държавното образование в САЩ - една свободна, демократична, просперираща, богата страна и държава.

Ние обаче имаме пред себе си България - една все още неизлязла докрай от игото на комунизма, псевдодемократична, бедна и унизена страна. Щом американското държавно образование е така дефектно, както го описва Гатоу, то какво ли трябва да е нашето образование след като води в крайна сметка до такива плачевни ефекти? Или на нашето образование "нищо му няма", а страховете около него, както и призивите да бъде най-после реформирано, са преждевременни и излишни?!

Преди време написах книгата ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, която още не съм издал в хартиен вид поради липсата на средства. Написах я без да бях чувал или чел нещичко за и от Гатоу. Поразително е, че неговият и моят анализ напълно съвпадат в смислово и идейно отношение. И прекрасно се допълват. Книгата му е превъзходна и ако бъде популяризирана, та да се прочете от колкото се може повече учители - а пък, и защо не, от родители, дори и от ученици най-вече! - може да изиграе ролята на детонатор за събарянето отдавна прогнилата и анахронична образователна система у нас.

Ето затова, за да спомогна за провокирането на един такъв жизнено необходим ни разговор, днес решавам да почна публикуването на откъси, на избрани най-силни места и "цитати" от книгата на американския анализатор. Та белким медиите научат за тази книга, та белким се вдигне шум за страшните проблеми, та белким поне малко се разтревожи самодоволно заспалото и обзето от най-коварни илюзии за себе си българско общество. Една от тези илюзии е, че друго може и да нямаме, ала образованието ни било на "световни висоти"! И било по-хубаво и качествено даже от европейското и американското! По-хубаво ли?! По-качествено ли?! Дръжки! Глупости на търкалета!

Тия дни написах ето тези думи, които привеждам, за да се имат предвид, тъй като са тъкмо по интересуващия ни проблем:

Щом държавата почне да се меси и да регулира това или онова, то неминуемо се скапва. Скапаното ни образование е скапано толкова, щото е изцяло под диктата на държавата. Ако хидрата-държава се махне от тази сфера, животът в нея ще почне да се въззема и възражда, но докато тя се разпорежда, мъртвилото е пълно и повсеместно. Същото е и с другите сфери: ролята на държавата е изцяло злотворна...

В Америка държавата няма такава злотворна роля в по-голямата част от сферите на живот, докато у нас държавата дебне, вреди, пречи на живота във всички до една сфери, включително и най-вече бизнес, търговия и прочие. За училището, намиращо се под пълен държавен монопол, да не говорим. Това може би ще ви загатне за корена на всички ония проблеми, в които като общество сме се оплели. И да ни подскаже къде се крие разковничето за решаването им, за разсичането на възела, за разсичането на "дамоклевия" възел, в който сме стиснати и в който се задушаваме, от един така потребен ни остър "гордиев" меч - да използваме и ний откритието на умното и образовано момче Н.Бареков, жив пример за това докъде може да доведе непълноценното ни образование.

И така, тази сутрин започвам да публикувам избрани места от книгата, която може да подбуди много хора да се позамислят, сиреч, да започнат да се пробуждат. Тия откъси, които преписвам на ръка, разбира се, съвсем не може да заменят цялостното й прочитане, към което апелирам. Ония, които имат предчувствието, че работите из нашите училища и академии съвсем не вървят, задължително трябва да прочетат тази книга. Ония, които работят в тази сфера, имам предвид учителите и професорите, поне склонните към мислене сред тях, най-вече трябва да прочетат тази необходима ни книга. Би следвало да я прочетат и ония, които са по някакъв начин минала, сегашна или бъдеща жертва на образователната ни система, имам предвид родители, деца, младежи, би следвало да са особено силно заинтересувани от доближаването до истината за това, което им се е случило, случва им се или ги грози да им се случи, ако попаднат в месомелачката, наречена "българско училище". И те би следвало да намерят начин да осъзнаят какво става, за което революционната по идеите си книга на Гатоу може много да им помогне.

Ето защо считам, че провокирането на една публична дискусия около идеите в нея е задължително да бъде направено. Затова и почвам да публикувам ония избрани места от книгата на Гатоу, които по моя преценка са особено важни. Ще помоля издателя на книгата да ми разреши да сторя това, но тъй като той е и издател на списание ИДЕИ, което аз правя, мисля, че няма проблем да го убедя, че трябва да бъде провокирана една толкова потребна ни дискусия.

Впрочем, той прекрасно разбира това. Иначе, ако не беше така, нямаше да издаде толкова ценна и потребна ни книга като книгата на Гатоу ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ (той издаде наскоро и другата книга на Гатоу, а именно ЗАТЪПЯВАНЕТО - скритата цел на държавното образование), а вместо нея щеше да издаде, примерно, един порнографски роман, както правят повечето от останалите издатели...

Добави в Svejo

Президентът Първанов изневери на сърдечната си любима и господарка, носеща името "Москва"

Шефът на АБВ срича европейската азбука

От Иво Инджев

“3 март олицетворява по най-ярък начин международното сътрудничество. Това е денят на българската признателност към стотиците хиляди герои – руснаци, украинци, беларуси, финландци, румънци и др, дали живота си за българската свобода, заяви българският президент Георги Първанов в приветственото си слово по случай Националния празник на страната”, предаде репортер на БГНЕС.

“Международно сътрудничество”? Вместо обичайната за собствената му реторика сервилност към “руската саможертва”? Не, това не е послание към българите, повечето от които, с извинение, няма да схванат толкова бързо тази смяна на акцента в публичното послание на политик с проруски профил, като Първанов. Това е сигнал към посолствата и към всички т.н. чужди наблюдатели: “Аз искам да съм европеец, а не да завися изцяло от волята на Кремъл, където може и да ме уволнят утре при евентуална рокада на началниците, които са ме покровителствали”.

Трябва да е доста притеснен този човек. Да не би руснаците да са му отказали да го назначат след края на мандата на хубава служба в своите енергийни концерни (както направиха с полезния за тях като канцлер на Германия Шрьодер)? Или пък може да са го разстроили арабските бунтове срещу дългогодишните господари и е решил превантивно да се застрахова срещу народния гняв в случай, че изобщо изригне и му бъде потърсена сметка за дългогодишното слугуване на начело на руската Пета колона в България? (ОЩЕ >>>>>)

Добави в Svejo

Писмо до Любимата

Писмо до Любимата

Никога не съм бягал от теб и никога не съм те предавал.

Здравей, скъпа! Здравей и честито!

Не съм много по нежностите и може би затова не съм ти писал отдавна. Все нямам време. Пълня страниците с многословни разкази за други, по-маловажни неща – празни приказки за някакви си баскетболисти, милионери и разглезени звезди. Но днес е третият ден от третия месец – твоят ден, твоят празник. Ако и сега не седна да ти драсна някой ред, сигурно с право ще ми се разсърдиш и повече няма да ме погледнеш в очите.

Знаеш ли, мила, наскоро пак си мислех за теб и докато се чудех как си, се запитах как е възможно нашата връзка да продължи толкова дълго. Да бъде все така силна след толкова години? Да устои на времето и да пренебрегне разстоянието? По принцип взаимоотношенията са сложно нещо. Хората казват, че искрата угасва, когато влюбените живеят разделени, че трябва непрекъсната комуникация и постоянен контакт. Не им вярвай – аз все още съм по-влюбен от осмокласник в стажантката по физкултура.

Онзи ден се натъкнах на стар албум и докато прелиствах страниците, попаднах на пожълтяла снимка. На нея в цялото си черно-бяло величие бяхме само аз и ти. Просто ние двамата – снимани преди толкова много години от незнаен фотограф някъде в прекрасните Родопи. Не знам защо, но дълго и мълчаливо останах на тази страница от албума, мислите ми отплуваха към теб. Явно годините са се търкаляли, без да ги усетя – ако не знаех, че голобрадото момче на снимката съм аз, нямаше никога да се позная. Сякаш виждах напълно различен човек, недокоснат от грижи и отговорности. Човек, с когото някой трябва да ме запознае отново. Но ти!!! Ти, от друга страна, както винаги изглеждаше прелестно. (ОЩЕ >>>>>)

Добави в Svejo

Поздравявам ви с тази мъдра и поучителна песен

Добави в Svejo

“Тръгнал казак към Дунава", или русофилска повръщня за националния ни "праздник"

Санстефанска България остава част от националния ни идеал; списувателят на долното е някой си Иван Петрински, явно най-изтъкнат почитател на лесно спечелените рублички; ето какво пише уважаемият таваришч:

Никога Цариград не е изглеждал толкова близо и така достъпен за християнска войска, както в началото на 1878 г. (Апропо, даже вътре в Цариград векове наред е имало християнски войски; за сведение на таваришча-списувател го казвам; нему явно се чини, че само що е руско, то е християнско! Бел. моя, А.Г.) На 29 януари предните руски отряди превземат Чорлу. До бреговете на Босфора остават по-малко от 100 километра. Още същия ден султанският двор започва подготовка за евакуация. Тук свършват руските военни победи в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. и започват изтощителни дипломатически битки. България не само трябва да бъде освободена, но и да получи възможност за достойно бъдеще в етническите си граници. (Мале-мале! Достойното бъдеще на България е най-малкото, което вълнува руските империалисти, ала да не връзваме кусур на момчето, то требе да си заслужи рубличките! Бел. моя, А.Г.) Всъщност в средата на февруари голям руски отряд напредва още и се настанява на 12 километра от Цариград, в Сан Стефано, но това е повече дипломатическа победа.

Основният текст на предварителния мирен договор, подписан в Сан Стефано, има напълно известен ни автор – граф Николай Павлович Игнатиев. Именно той, бележитият дипломат и бивш руски посланик в Цариград, е големият герой в дипломатическите битки за отстояване на българските интереси (Баси изфърлянето! Дайте му още 1000 рублички барем! Бел. моя, А.Г.).

Първият вариант на договора, наречен “Основания на мира”, е връчен на представителите на турското правителство в средата на януари, т.е. още преди края на военните действия, в Казанлък. Този вариант е категорично отхвърлен, понеже предвижда създаването на княжество България в граници, близки до тези, признати на Цариградската посланическа конференция, завършила впрочем точно година по-рано. И там главен защитник на българските интереси е граф Н. П. Игнатиев, а границите на предвижданата българска държава са много близки до границите на българската етническа територия.

Руските победи в Тракия – превземането на Одрин и бързият марш в посока Цариград правят значително по-приемливи за Високата порта “Основанията на мира” и на 31 януари (по нов стил) те все пак са приети под името “Предварителни основания на мира”. За нас най-важна е т.1: “България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки [sic!] от границите, приети на Цариградската конференция. Тя [България] ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира” (Сиреч, "народно-християнско правителство" знаем що означава, означава "руско", а не "българско" правителство. Абе, мама му стара, що правителството ни требе да е "народно-християнско", а не българско, аз ето това не разбирам, вий ако го разбирате, блазе ви! Бел. моя, А.Г.).

И тъй нататък, все в тоя дух пише пишуркото, вдъхновен от приятно миришещи руски рубли. А ето и патетичния апотеоз на писанието му; нищо чудно довечера на тържеството Гоце Първанов да открадне и сам да произнесе тия замечателни патетични думи:

... Величието на Трети март няма да помръкне никога. Две страшни и славни години предшестват тая дата, хиляди българи, хиляди руски войници и български опълченци плащат тежката цена на нашето освобождение. Нито едно от събитията в тия две години не може да бъде отделено или разгледано самостоятелно. Априлското въстание и Руско-турската освободителна война са двете страници на един и същи лист, върху който с кръвта си българи и руснаци подписаха свободата на България.

Абе как - туй вече са мои думи, на А.Г. са думи - така пък точно руснаците, най-несвободният и робски народ на земното кълбо, ще подписват българската свобода? Те да се бяха погрижили за своята свобода, а пък нашата да оставят на нас! Не щем точно те да се грижат за нашата свобода, писна ни от техните грижи! Така грижовната спрямо нас руско-русофилска представа за "свобода" е равносилна на нещо по-унизително от самото робство. Щото е доброволна, щото е част от душевността на несъзнаващия себе си роб!

Така. Немам сили вече. Който иска, да дочете сам русофилската повръщня, на която ви обърнах внимание. (ОЩЕ >>>>>)

Добави в Svejo

3-ти март не е мой национален празник!

Тази сутрин забелязвам, че някаква още по-ранобудна от мен гражданка (щото аз ставам в 5 часа), именно Anna Konstantinova, вече е успяла да ме поздрави с "националния ни празник": Anna Konstantinova ти изпрати виртуален подарък Честит 3-ти март!!. Няма как, трябваше нещо да отвърна на милия поздрав; отвърнах на чувствителната дама ето така:

Благодаря за поздравлението, но не беше нужно: 3-ти март не е мой национален празник! Поздравете някой друг, аз не почитам тоя ден. Аз почитам 6-те септември, Деня на Съединението! Веднага след този ден "освободителката" Русия подскокоросала братята-сърби да ни забият нож в гърба. Нали помните този исторически факт? Айде не се правете че не го знаете?! Аз такива подли "освободители" и техните "празници" не почитам...

Както не почитам и 9-ти септември, предишния ни "национален празник". Апропо, долавяте ли някаква закономерност в редуването на нашите "национални празници"? Все някой някога ни е "освобождавал", нали така? И все "освободителят" ни е един и същ, нали така? Това нещо да Ви говори?

То по тая същата логика наш по-предишен "освободител" е и султан Баязид Илдъръм, който е посекъл българската държава още по-преди от по-новите ни "освободители". Нещо да кажете по тоя повод?!

Дайте да честваме и деня на султан Баязид, що пък не?! Щом сме толкоз умни, това требе да направим, немаме друг начин!

Добави в Svejo

Призът "пръв министър-идиот на республиката" засега справедливо се печели от министъра на яденето Найденов!

Бойковите министри, независимо че са изцяло в сянката на своя патрон, все пак почнаха да се открояват с нещичко в съзнанието на широкия гласоподавател. Едни са по-активни и медийно изявени, други са малко или повече "загрижени за народа", сиреч, степента на популистичност е една или друга, трети пък упорито се борят за почетната титла "министър-идиот", нищо че, както казах, във всяко отношение, както и да го погледне човек, те изобщо не могат да се сравняват със своя сияйно-бляскав патрон, именно г-н министър-председателя.

Що се отнася до битката за титлата "министър-идиот", тук, изглежда, водещото място справедливо е отредено на г-н министъра на земеделието и храните. Мирослав Найденов май се казваше. Той сякаш е безусловен победител в конкурса за най-вреден за отрасъла си министър, но ето че сега се включи и в лютата битка за спечелването на конкурса "министър-идиот", в която обаче, чини ми се, заслужено доминира г-н министър-председателя; трябва да отчитаме заслугите му, понеже той най-много и се старае в туй отношение; за какво ви говори двучасовото стоене при г-н Вучкова, примерно?!

Защо смятам така за министъра на яденето ли? Ето защо, моля, заповядайте и вие, убедете се сами:

Министърът изрази учудване от цена на кашкавал 16 лв. за килограм при изкупна цена на млякото 0,70 за литър. По думите му този кашкавал вероятно излиза от мандрата с цена 10 лв. за килограм.

Значи драгият г-н министър, моля ви се, се чуди! Имал добрината, тъй да се рече, да се чуди и недоумява как така кашкавалът струвал толкова, че средностатистически гражданин като моя милост (да не говорим за средностастическите баба-дедо-пенсионер) кашкавал вече вкусва само в най-съкровените си мечти и сънища. Ний и сирене вече не вкусваме заради чудещия се сега министър Найденов, та какво пък остава за кашкавала. Той и саламите направи такива, че сега свестният салам струва толкова, че даже не влиза и в мечтите ни; най-добре се чувстваме такива като мен, които отдавна вече салами не ядем.

Та значи министърът, позволете да изразя възмущението си, се бил чудел! Бил благоволил да се чуди! Що ли се чуди толкова, като всичко е ясно. За да са цените такива, причината е той самият, щото почна да се меси в неща, които не са му работа. А именно, да плямпа постоянно за цените, за да го забележат медиите, зер, грехота е само премиерът да е ярка медийна звезда, друго си е около него да почнат да сияят още и то от ярки по-ярки шоу-звезди.

Та ако си спомняш, драги ми наивни, безмозъчни и безгрижни гласоподавателю, сиренцето, кашкавала и саламите си имаха някакви прилични цени даже и след дмитричстанишевото поскъпване от 2008 година; но се яви министърът-бабаит Найденов, взе да плямпа приказки, дето не са за плямпане в устата на министър в една пазарна икономика, взе да върши разни простотии, дето не са му работа, примерно бил се загрижил за това какво било качеството на храните, дето ядем, представете си. Та това негова работа ли е, та нима средностатистическия масов идиот у нас не може сам да прецени, че не си струва да яде боклуци, а като идиотите спрат да ги ядат, даже услужливи министри не могат да предотвратят неминуемата гибел на саламите-боклуци.

Знаете, за да направи впечатление на репортерките, министърът-космат-пич Найденов изрече и стори доста глупости и бабаитщини, по почина на своя патрон, в резултат на което цените хвръкнаха, а пък боклуците, зовящи се "храни", станаха хем още по-боклукчиви, хем още по-скъпи. Даже и салам и кашкавал "Стара планина" измисли умният ни министър, пък ето сега се бил чудел що кашкавалът гонел двайсетачката за кило; ами измисли салам и кашкавал "Рила" или салам "Алпи" или "Хималаи", примерно, пък да видим каква ще бъде тяхната цена, любопитно ни е, драги ми вредни и плиткоумни господин министре!

И от децата се знае, че щом вземе държавата да се меси и да "ригулира" това или онова, то неминуемо се скапва. Скапаното ни образование е скапано толкова, щото е изцяло под диктата на държавата. Ако хидрата-държава се махне от тази сфера, животът в нея ще почне да се въззема и заражда, но докато тя се разпорежда, мъртвилото е пълно и повсеместно. Същото е и с другите сфери: ролята на държавата е изцяло злотворна; щото не е, разбира се, работа министърът да решава колко да било струвало това или онова; туй го решава само пазарът. Така стоят нещата, а пък министри, прочути с косматата си бабаитщина като тоя Найденов, са така вредни, че непременно трябва да си идат, щото като се разпашат, нещата почват да стават неудържими.

И сега знаете ли що бил измислил така стараещия се за пред репортерките министър? Ето, четете, дивете се, ако си нямате друга работа, значи вече:

"... специален орган към Министерския съвет ще следи за спекула с цените на основните хранителни стоки..."

Туй чудо бил измислил умничкият ни министър на яденето (и пиенето)! Цените вече ще са под личното опекунство на оправния ни премиер; он, милият, като оправи другите сфери, сега сколаса да се заеме и с цените, само те му останаха да оправи, та всичко да стане у ред, та всичко да цъфне и върже! И вижте, моля ви се, каква думички използва нашият пазарен министър на яденето Найденов: "спекула"! Думичка от речника на най-вилнеещия комунизъм е в речника на нашия "десен" министър на яденето в нашето уж "дясно" правителство! Ами, оказва се, според представите на тия тикви, самият пазар не е нищо друго, освен "спекула", ерго, требе да се забрани!

Що ни е, моля ви се, пазар, след като може цените да ги решава и определя "специален орган", подчинен директно на мъдрия ни министър-председател! Дайте да отменим пазара, дайте да поведем битка със спекулата, та да цъфнем и да вържем най-сетне! Както цъфнахме и вързахме в ерата на социализмо-комунизма, когато, знайно е, борбата със спекулата беше довела дотам, че всички цени се определяха от държавата, а пък пазарът беше отменен. И дори си имахме най-прекрасни празни магазини, ето сега нашият бабаит-министър май се уцелил в това, че проклетите магазини в условията на пазар са все още пълни и препълнени. Като почне он, заедно с премиера, на чашка ракия, да решават колко ще струва това или онова, бъдете спокойни, и магазините ще станат пак празни. И опашки ще се появят, нема страшно! Тия ке ни оправят така, както никой не ни е оправял, само време повечко им дайте!

Ех, блажени социалистически времена! Ех, палачи, мое немирно сърце! Ех, душо моя! Ех, запей, Ивано, та сърце да ми се отпусне и мощен глас да се провикне! Ех, народе, народе, майната ти най-сетне, щом избираш такива идиоти на власт, та да вгорчават колкото могат повече шибания ти живот! А сега и лебецо, чувам, щял да ни оправя тоя Найденов, чухте ли? Ручайте лебец докато го има, таваришчи, ручайте лебец!

Добави в Svejo

Прочетете и вие бр. 4, година 3-та на в-к ГРАЖДАНИНЪ от 1 март

Добави в Svejo

Отклик на зова за идеализъм, красота и духовност

Една българка, живееща в Канада - в Mississauga, Ontario - Елена Д., си поръча всичките книжки на сп. ИДЕИ. Попаднала на публикация за тежкото състояние на списанието, тя ми изпрати 100 лева - за да го подпомогне. Ето по-долу моята реакция по повод на благородния й жест, а след това ще можете да прочетете откъс от ответното й писмо до мен и моя отговор на така силно развълнувалите ме нейни думи:

Здравей, Елена, скъпа приятелко,

Благодаря ти много за подкрепата за списание ИДЕИ! Наистина много ще съм ти задължен, защото ми е крайно неудобно че се наложи да те занимавам с проблемите на списанието, но съпричастността ти ми даде нови сили; бях на път да се отчая, понеже помощ почти отникъде не срещнах. Но вече това не е така, за което най-сърдечно ти благодаря!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

А ето сега и отговора на Елена:

Скъпи Ангеле,

Честита Баба Марта!

Прочетох писмото ти, много се натъжих, но и се зарадвах едновременно. Натъжих -защото не може България да загърбва стойностните си умове и творци... Твоите книги и блогове са докоснали много сърца (чета коментари непрекъснато по блоговете и знам, че приятелите и почитателите на твоето слово са повече от безразличните). Забележи: казвам не неприятелите, защото при дискусиите хората не бива да имат неприятели, а само опоненти, та нали в дисцусията ще се роди Истината?! Важното е, че това, което пишеш, кара умовете да мислят, сърцата да чувствуват; сиреч, помага на хората да усещат и разбират миналото, настоящето и бъдещето си, помага им да познаят себе си, а от това, по-важно няма - за да има напредък.

Другото е - пълни трапези и празни души, безпросветност и стагнация. Мисля си също с възхищение как ти чрез Humanus майсторски успя да направиш философията и себепознанието толкова привлекателни, занимателни и общодостъпни. Затова: убедена съм, че ще успее и това твое начинание! И се радавам, че макар и по скромен, символичен начин съм подмогнала това прекрасно голямо дело. Успех и дерзай!

Не държа да споменаваш името ми, било с самото списание, било в блоговете си - като човек, подпомогнал списание ИДЕИ, защото в такива начинания по-важен от имената е всеобщият анонимен отклик на зова за идеализъм, красота и духовност. От тях България винаги ще има нужда.

Да си жив и здрав, Ангеле: здраве, късмет и любов ти желая от сърце!

Елена

Няма как, признавам: развълнувах се при тия добри думи и пожелания; написах на Елена следния кратък отговор:

Здравей, Елена, скъпа приятелко,

Много ти благодаря за добрите думи и за пожеланията! Твоят благороден жест и даде сила и ме окрили да продължа скромната си борба на нивата на просвещението и духовното освестяване на съвременниците, преди всичко на младите хора. Много ми е трудно с думи да изразя какво чувствам в този момент, и понеже, ако опитам да изразя емоцията си, ще ми се наложи да напиша твърде голям текст, по тази причина млъквам тук. Някой ден, ако имам време и настроение, ще се опитам да опиша каква сила вдъхнаха на сърцето ми твоите думи.

Бъди жива и здрава, желая ти най-радост, щастие и успехи в бъдещия живот!

С поздрав от сърце: Ангел

Добави в Svejo

Защо носенето на мартеница съвсем не е нещо безобидно?

Koя е "Баба Марта” и безобидни ли са мартениците???

„Ето, че баба Марта и мартениците пристигнаха. Тъй като това е голям празник в държавата ни, реших да се поразровя и да науча повече за него. Открих интересни неща, а още по-интересното е как ние реагираме. Ето накратко това, което открих:

Според легендата „Баба Марта” се ядосала на млада невеста-овчарка, на нейното непокорство и неверие, че Баба Марта няма да й стори нищо лошо, тъй като и двете са жени. За да я опровергае и покаже силите си, баба Марта предизвикала мразовита виелица със силни бури и хали. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината...

Когато прочетох легендата бях шокирана. Що за лудост празнуваме??? Въпреки, че това е само легенда, ние празнуваме някаква старица, която под давление на малоценността си и манията си да се докаже, отнема живота на младо и невинно момиче. Не може да бъде!!! Та ние празнуваме престъпление?!

Защо слагаме мартеници? Открих няколко причини:

1. За да умилостивим Баба Марта! Отново съм шокирана!!!

Това е все едно да плащаш на престъпниците (насилници) да не те закачат. Интересно, как това поведение, което виждаме на хора от миналото, се пренася и в съвременния свят. И всички връзват мартеници без да се замислят дори!

2. За здраве! Две неща ме учудват. Първо, как едно модерно и съвременно общество, може да се надява, че няколко конеца биха му донесли здраве. Второ, България претендира, че е християнска държава. Не би ли трябвало един християнин да се доверява на Бог за здравето си? Все едно казваме, „нямам му много доверие на този Бог... повече разчитам на мартеницата.”

Какво още открих за мартениците?

Ето няколко цитата от статии:

„Мартеницата е символ на пробуждането и култа към слънцето”

„Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.”

Специално последния цитат го открих като съдържание в много статии за мартеницата.

Какво ме притеснява в това ли? Отново говоря като човек от християнска държава и мисля, че щом всички се идентифицираме като християни, трябва да имаме предвид християнската гледна точка. За целта реших да видя какво казва Библията по въпросите с „култа към слънцето” и всякакви магьоснически и окултни практики.

„Да нямаш други Богове освен мен!” (Изход 20:3)

„Да не се намира сред тебе никой чародеец, астролог, гадател или магьосник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа.” (Второзаконие, глава 18, стихове 10-12)

Години наред съм мислила, че Баба Марта е положителна фигура. Така са ни учили от деца... Дори и да пренебрегнем християнския аспект на въпроса, това, с което не мога да се примиря е, че цялата държава празнува личност (дори и митична), която е проявила насилствени действия. Притеснява ме „слепотата” и неосъзнатостта, с която народа ни върши всичко това. Може би ще кажете, че преигравам и се вманиачавам? Но тук става въпрос за неадекватна реакция спрямо крайно неприемливо и престъпно поведение не една личност.

Аз избирам да реагирам адекватно, като мислещ човек и като християнин. Отказвам да участвам в празнуването на баба Марта! Отказвам да участвам в „магическия ритуал” на мартениците. Ако ще вярвам на свръхестественото за моето здраве, като българин-християнин ще вярвам в Бог Исус Христос!”

„Християнската вяра, базирайки се на Библейските учения, изрично забранява магьосничеството и суеверието.

„Да не се намира сред тебе никой чародеец, астролог, гадател или магьосник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа." (Второзаконие, глава 18, стихове 10-12)

Според стихотворението „Баба Марта бързала", което е поместено в Читанката за II клас, мартениците, които Баба Марта вързала, помагат „на гората – да листят листата. И да дойдат всичките: щъркелите, птичките, първия певец... а пък на дечицата върза на ръчицата мартеници чудни със ресни червени, да са ранобудни, да растат засмени."

А коя е Баба Марта и какво наистина представляват мартениците?

Първо, Баба Марта е мит, не историческа личност, въпреки, че на децата се представя като такава.

Второ, тя е представена (поне от приказката така става ясно) като жена със свръхестествени способности, които обаче в един момент използва за отнемане на човешки живот – и това тя прави (абсолютно неоснователно). А дали мартениците наистина играят ролята на умилостивение пред Баба Марта или имат друго предназначение? Следващите наколко цитата ме карат да се замисля още повече:

„Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия." (сп. „Маргарита" брой 3(10), 2002)

„Според предание, дошло от древността, мартениците носят здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.

Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.

„Старинният обичай изисквал бялата вълна за мартениците да се събере от пасищата на стадата, където кичури овча вълна са останали по храсталаците. Така вълната е "поела" магическа сила от природата и от звездите. После част от вълната се оцветява в червено. И накрая бабата изприда и пресуква заедно бяла и червена нишка. Докато ги преде и усуква, тя изрича обредни заклинания. Вярвало се е, че преди да се залови с направата на мартеници, жената не бива да е пипала огъня в домашното огнище, за да има мартеницата магическа сила. Първоначално мартениците служели за амулет, който предпазва от злосторни духове, болести или урочасване от "лоши очи"." (Из статия „Баба Марта се посреща с мартеници" - БНР)

„Народът още смята, че в началото на пролетта се събуждат зли сили, а мартеничките са своеобразен амулет за предпазване от тях." (Из статия „Мартениците - история и мода")

„На мартениците, хората приписвали и силата да пропъждат бурите и да откриват път на слънцето, за да събуди всичко живо." (Из статия „Мартичке, Бяла и Червена")

„Мартеницата се изработва от пресукана бяла, червена и синя прежда (или мънисто). Бялата прежда е наричане за плодородие, червената за здраве, а синята за предпазване от уроки." (Интернет)

Мартеницата не е никак безобидна, както изглежда на пръв поглед. Тя всъщност представлява т.нар. "бяла магия", т.е. магия за добро или за разваляне на "черна магия". Обричането, наричането, заклинанията, които се ползват при изработването й са недопустими практики от гледна точка на християнската вяра.”

Кажете, какво мислите? В какво вярвате? На кого вярвате? Какво пожелавате на хората и на какво ги обричате с тези пожелания?

Подготви: Хриска Перфанова

Специално зa ”Humanus” със събрани материали от Интернет (Д.Танев, Ники и Мишел)

Добави в Svejo

Лекция в Гражданския дискусионен клуб по случай 3-ти март, заповядайте!

Добави в Svejo

Тъжни размисли в навечерието на нашия толкова унизителен "национален празник"

На едно място и преди време възникна любопитен въпрос: какво би станало ако не беше се случило "Освобождението", има се предвид "подарената свобода", която една тиранична империя, Руската, ни била сервирала един вид от обич, от "най-чисти братски чувства"?! Аз там отговорих на този въпрос, написах какво мисля, и ето, сега, в навечерието на нашия така унизителен "национален празник", имам предвид датата "3-ти март", ми се струва, че съм длъжен да припомня отговора си; ето:

Ако не беше руско-турската война от 1878 г. България щеше да има ред ползи:

1.) Мощното стопанско развитие на страната, почнало от Възраждането, и то в рамките на огромните пазари на Отоманската империя, щеше да продължи; "Освобождението" ни в икономическо отношение се оказа доста вредно и стагнира стопанството ни, защото нашите производители и търговци изгубиха вразките си с огромните пазари на Отоманската империя;

2.) Ний, българите, съвсем скоро щяхме да се освободим сами; българският въпрос щеше да се реши положително от европейската дипломация съвсем скоро, и то при малко по-голяма решимост за свобода от нацията, имаща вече порива към свобода, за който работи и за който даде живота си Васил Левски; знаете, предполагам, че Левски не е залагал на "даруваната свобода", а само на оная, която сме могли да постигнем със собствените сили - и е бил напълно прав;

3.) Ако се бяхме освободили сами - това можеше да стане най-късно след края на Първата световна война при разпадането на големите империи - България щеше да запази териториалната си цялост (Мизия, Тракия, Македония); заради намесата на Русия в българския въпрос и противодействието на великите европейски сили и на Турция българския въпрос се заплете така, че в резултат загубихме не само цяла Македония, а и още много други исконно български земи; т.е. ако руснаците не ни бяха "освободили", сега българските земи щяха да се мият не от едно, а от три морета;

4.)Фаталният и изцяло зловреден руски фактор в "следосвобожденската" ни история просто нямаше да съществува; Русия нямаше да иска да ни прави "Задунайская губерния"; нямаше да имаме русофили-продажници, които за шепа руски рубли са продавали отечеството си (четете Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Симеон Радев и т.н.) и пр., и пр.;

5.) България, достигнала сама свободата си, щеше да бъде достойна и с европейско самочувствие нация, нямаше да има този първороден грях на "даруваната свобода", заради който българите и българската държава преживяваха и преживяват толкова унижения; нямаше да я има потребността вечно да сме благодарни на "братушките-освободители", нямаше да я има потребността вечно да им целуваме ръцете, да им лъскаме ботушите, да им миришем партенките, да се самоунижаваме безкрайно като назоваваме всяка втора улица във всеки български град на името на руски генерал и пр.; т.е. нямаше да бъдем тази измекярска във верноподаничеството си спрямо Русия нация и държава, каквито сме сега, каквито сме били през целия период на новата българска история.

И прочие, и т.н., още много други плюсове за България могат да се изредят ако Руската империя не беше се намесила в българските работи за да ги доведе в крайна сметка до жалкото положение, в което са се намирали през цялата най-нова българска история, в което се намират, уви, и сега.

Ако някой все още не съзнава злотворното въздействие и влияние на руския имперски фактор в нашия народностен живот и в нашата национална съдба, той не е българин, такъв е руско мекере и продажник.

А да кажа ли какво получихме от "второто освобождение", което сталинова Русия ни подари през 1944 г.? Искате ли? Май никой вече не нарича нахлуването на червените сатрапи и убийци "освобождение", що ли така, нали довчера също го наричахте "освобождение? Аз пък ще ви кажа, че и първото, и второто ни "освобождение" са напълно еднакво фатални и зловредни.

Тази е истината. И тя рано или късно ще бъде призната. Иска се само известно време за да уврат някое дебели и твърди български кратуни, натъпкани с толкова много русофилски тамян, че димят и кадят като гробищни кандилници; димят и задушават всичко живо у нас, което иска само едно нещо: чистия въздух на истината и на свободата.

(ЗАБЕЛЕЖКА: По същата тема прочетете поне и това: Таз свобода нам не ни е дар!. ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО СРОДНИ ТЕМИ:

Велик, ала и много тъжен ден на българската свобода и независимост

Защо "най-свестните у нас ги смятат за луди"? И защо масово почитат безчестните?

Днес Русия е най-голямата заплаха за сигурността на страната ни

Да живее свободна и независима България!

Да живее свободна, демократична и европейска България! и още много други, които можете да намерите в моите блогове, лекции и книги.)

Какво загуби България на 3 март 1878 година. Две политнекоректни мнения

Добави в Svejo

Свободолюбие с... калпак - наш, роден, български

Преди време (може би мина вече една година оттогава, ако не и повече) предложих на една общност от свободолюбиви хора у нас (позволете ми за момента да не издавам коя именно) текста на своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), та ако желаят, да сложат линк към нея в сайта си. Обещаха, а след това се умълчаха и не спазиха, разбира се, обещанието си. Не мога да си обясня защо; впрочем, мога, но не ща да кажа как си обяснявам този техен ирационален жест.

Тази сутрин попадам на сайта на друга една общност на свободолюбиви десни хора у нас, наречена именно Общност на свободните хора. Авторите в нея, както сами указват на едно място, са: Евгений Дайнов, Едвин Сугарев, Иво Инджев, Калин Манолов, Любомир Канов, Огнян Минчев, Петко Ковачев, Славимир Генчев. И понеже на друго място в този сайт прочетох следната покана Ще се радваме всички вие да ни изпращате текстове на desnite AT gmail DOT com, които да подредим в тази секция, рекох да се възползвам; за тази цел изпратих следното писмо на указания имейл:

Драги господа и дами български свободолюбци,

Поздравявам Ви за идеята да създадете сайта "Общност на свободните хора", на десните хора в България! Проблемът ни се свежда именно до това, че десните хора у нас не са консолидирани, не са способни на единодействие, поради което пространството на свободата е твърде тясно, е в ограничената сфера предимно на личния живот на едно свободолюбиво малцинство. А автентичната свобода в нейната пълнота не се свежда само до това, тя трябва да разпростре влиянието си върху цялостния живот на общността, и то до степен, че да почне да го детерминира и направлява. В тази насока именно оценявам идеята ви за един такъв сайт за ценна и полезна.

Позволявам си да ви изпратя линк към текста на моя книга със заглавие Универсумът на свободата (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), която е писана в периода 1977-1998 г., която излезе от печат в първото си издание през 2000 година, а сега, съвсем скоро, ще излезе от печат второто й издание (издателство ИЗТОК-ЗАПАД).

Та ще се радвам да сложите линк към него в раздела, наречен "Мисли за свободата", за да се разбере, че и на българска почва е възможно да се роди една философия на свободата, каквато по естеството си се явява моята книга.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

(ЗАБЕЛЕЖКА: Ще известя непременно вас, читателите на моя блог, за реакцията на този кръжец от десни и свободолюбиви хора-българи. Макар че още отсега подозирам, че реакцията им ще бъде една: никаква. Ще си замълчат, естествено. Защо мисля така ли? Ами защото ако реакциите на тия, които се наричат "десни хора", да не говорим пък за техния елит, бяха други, различни в сравнение с каквито са, ние отдавна щяхме да сме на съвсем друго дередже в сравнение с дереджето, в което сме. Българският масово-психологически манталитет тегне като воденичен камък на шията и на т.н. десни и свободолюбиви хора у нас. Казвал съм го и съм го писал и друг път, но ще го повторя: най-големият проблем пред нас, българите, сме си ние самите. Презреният ни манталитет е нашият най-голям проблем. Неспособността ни да се освободим от него ни е най-големия проблем...)

Добави в Svejo