ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

четвъртък, 31 март 2011 г.

Колко ли рубли получават медийните мекерета, така усърдно убеждаващи ни в "несъмнените ползи" от АЕЦ-Белене?

Аз лично, нищо че обикновено не гледам телевизия, попаднах на доста предавания, в които пътуващи – от медия в медия – проповедници на „ползите“ от руска АЕЦ на територията на България така вдъхновено пропагандираха агитационната си теза, че човек неволно почваше да размишлява за количеството приятно сдиплени пачки рубли (може и „евра“), които бяха породили това невероятно силно вдъхновение.

Наистина по медиите ни тече щедро платена от братушките кампания по убеждаване на природонаселението в „несъмнените ползи“ на руската АЕЦ, като при това не само се лъже на поразия, но и бие на очи това, че изобщо не дава думата на хора с различни гледни точки или разбирания.

Пример: по БиТиВи на Иван Костов бяха дадени 30 секунди да каже какво мисли за строежа на АЕЦ в Белене, а после цяла батарея от четирима „експерти“ доста време стреля по него, т.е. „оборваха“ позицията на Костов, като при това, разбира се, не му беше дадена думата да се защити.

По тоя тертип тече невероятно интензива медийна кампания по промиване на мозъците, в която се е включила цялата медийна „пета колона“ на Русия у нас, т.е. целия оня легион от продажници-рубладжии, които за пари са способни на всяка мерзост. Битката на демократите, защищаващи българския интерес, ще бъде невероятно тежка, защото противната страна хвърля, както забелязваме, огромен финансов ресурс за подсигуряване на акцията. Това показва, че лесно няма да се откажат от апетитите си.

Та наистина какво означава да пръснат някакви си там кирливи 10-15 милиона рубли за медийните мекерета у нас, след като става дума за сделка, която се оценява на повече от 10 милиарда, и то не рубли, ами „евра“ – ако ми бъде позволено да използвам любимата думичка на г-н Премиера Борисов, на който още не се намери някой по-сведущ да му каже, че думата се произнася „евро“ дори и когато е в множествено число.

Но щом като за някакви си там презрени медийни мекерета и подлеци се пръскат милиони рубли за пропагандно осигуряване на акцията, правете си сметката в такъв случай какви са „законните комисионни“ на ония, които имат особено важна роля за пробутването на Отечеството ни на проекта за руска АЕЦ на наша територия? Имам предвид комисионни, които са отишли в банковите сметки, да речем, на най-усърдния защитник на руските интереси у нас, таваришч Гоце Первановский, а също и на такива заслужили таваришчи като Румен Овчарович, Ахмед Доганич, Серьожка Дмитрич, Воленча Сидеровича, и прочие, и так далее.

А каква е „законната комисионна“, която ще да се даде на днешния „силен мъж“ на България Бойко Борисов предстои да се разбере, като симптоматични в това отношение ще бъдат по-нататъшните му действия. У нас винаги по този начин, а именно, с рублички, е била обезпечавана „вечната и неръкотворната дружба“ между двата „братски народа“, от тази дружба доста нашенски патриоти хубаво са печелили и добри пари са правили, което и обяснява настойчивостта и усърдието, с която тази дружба ни я пробутват постоянно, от векове и за векове.

Не знам дали е „течна“ тази вечна дружба, ала че е банкнотена и дори златна е без никакво съмнение…

(ЗАБЕЛЕЖКА: Горният текст написах като коментар под публикацията Яяяя, имало далавери в медиите! в блога на Иво Инджев.)

Освободителите на България (филм за Дж.А. Макгахан)

Попаднах на много хубав документален филм, който не съм гледал. Струва ми се, че би трябвало да се гледа от колкото се може повече хора, поради което слагам линкове към неговите части:

Освободителите на България (епизод 1, част 1)

Освободителите на България (епизод 1, част 2)

Освободителите на България (епизод 2, част 1)

Освободителите на България (епизод 2, част 2)

Как се става "машина за успех" по рецептите на Тръмп

Прочетох току-що интересна статия под заглавие Топ 10 списък за успех на Тръмп, публикувана в сайта NovaVizia.com. Позволявам си да открадна тия съвети, за да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, а също и до моите ученици, а който иска да прочете цялата публикация, да заповяда в сайта на Т.Христов. Та ето откъсът, който съдържа самите правила на Тръмп:

Ако сте чували как говоря, вероятно сте забелязали, че непрекъснато акцентирам върху няколко неща – едното е никога не се отказвайте, другото е да влагате страст, следва да бъдете фокусирани и да катализирате вътрешната си енергия. Научил съм ги от опит.

Ето пълния топ 10 списък със съвети, които предлагам на студентите:

► Никога не се отказвайте! Не се задържайте в зоната на собствения си комфорт. Самодоволството не води до никъде.

► Влагайте страст! Ако обичате работата си, тя няма да бъде работа.

► Бъдете фокусирани! Задайте си следния въпрос: За какво би трябвало да си мисля в този момент? Не се разконцентрирайте. В нашето време на изпълнение на няколко задачи едновременно, тази техника е много ценна.

► Катализирайте вътрешната си енергия! Слушайте, прилагайте и продължавайте напред. Не отлагайте.

► Възприемайте се като победител! Това ще ви насочи в правилната посока.

► Бъдете силни и неотстъпчиви! Упоритостта може да сътвори чудеса.

► Чувствайте се късметлии! Старата поговорка “Колкото повече работя, толкова по-голям късмет имам” е абсолютно вярна.

► Вярвайте в себе си! Ако вие не го правите, нима ще накарате другите да ви повярват? Мислете за себе си като за армия от един боец.

► Запитайте се: За какво затварям очите си? Вероятно около вас има страхотни възможности, дори и положението да не изглежда толкова чудесно. Голяма беда може да се превърне в голяма победа.

► Съсредоточете се върху решението, а не върху проблема. И никога не се отказвайте! Абсолютно никога. Тази мисъл заслужава да се повтаря (помни и прилага) многократно. Изключително важна е. Успех!

(ЗАБЕЛЕЖКА: Дано за тоя моя кражба не вземе да ме съди самият Тръмп, понеже ми се струва, че г-н Христов ще ми прости, той все пак е българин и ний, българите, сме по-толерантни към краденето; но с Тръмп не знам как ще се разбера, щото, ако забелязвате, човек, спазващ правилата му, непременно става нещо като "машина за успех", и как тогава такава машина да не ме налапа и сдъвче?!)

Символът на яйцето

ЯЙЦЕТО, КАТО СИМВОЛ НА ОБЩОТО НАЧАЛО В РЕЛИГИИТЕ

Яйцето символизира четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворява земята, ципата - въздуха, белтъка - водата, жълтъка - огъня.

Космичното Яйце (може да се изобразява също и във вид на сфера) символизира жизненото начало; недиференцираната цялостност, потенциалност; зародиша на всички творения; първоначалния майчин свят на хаоса; Великият Кръг, съдържащ Вселената; скрития източник и тайната на съществуването; космическото време и пространството; началото; майчината утроба; прародителите; съвършеното състояние на единство на противоположностите; органичната материя в нейното инертно състояние; възкресението; надеждата.

Иносказателният смисъл на яйцето се предопределя от неговите многобройни свойства. Най-често то е бяло, крехко, от него се появява новият живот, по форма напомня тестиси. Възникването на света от праяйцето е известно не само от орфическия мит за творението (чернокрилата нощ, съблазнена от вятъра, снесла яйцето, от което се излюпил Ерос (Фанес), но и от полинезийски, японски, перуански, индийски, финикийски, китайски, фински и славянски митове за първоначалото. Съответно много герои не са били родени, а се излюпили от яйца, както например някакъв працар (Южна Корея) и Диоскурите Кастор и Полукс (от яйцето, снесено от Леда, която Зевс оплодотворил под вид на лебед). (ОЩЕ >>>>)

Американците и Априлското въстание (статия на Дж. Кларк)

АМЕРИКАНЦИТЕ И АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Джеймс Ф. Кларк (James F. Clarke), Университета в Питсбърг (Pittsburg)

Публикува се за първи път на български език!. С благодарност към г-жа П.Ангелова, която ми изпрати статията!

БЕЛЕЖКА: Авторът на тази статия Джеймс Кларк (1906 - 1982) е дългогодишен професор в Питсбъгския университет (1956 - 1976), основател на Асоциацията на американските българисти и наричан “баща на американската българистика”. Автор е на повече от 40 научни изследвания, свързани главно с епохата на българското възраждане. Той принадлежи към фамилията Кларк, отдала три поколения през повече от 120 години, в работа за България и в България. Този текст е писан през 1976 г. и отпечатан през следващата в американско научно списание. На български език се печата за първи път е и част от подготвяна за печат книга, която ще представи документалното наследство на тази забележителна фамилия.

В тази стогодишнина от Априлското въстание и двестагодишнина от основаването на Съединените щати е подходящо да си дадем сметка за приноса на американците за българската революция и независимост. Следващите страници ще се занимават главно с американците на мястото на събитието, включително мисионерите на методисткия мисионерски съвет и на Американския съвет на представителите на мисиите за чужбина (Американския съвет), главно конгрешани, бивши мисионери, особено Уошбърн (Washburn) и Лонг (Long); местни американски дипломати; американски журналисти, главно Макгахан (MacGahan); и накрая нещо за реакциите в Бостон и Вашингтон.

Първо, няколко думи за обстановката: българското Априлско въстание (априлско, защото се е състояло по времето на юлиянския календар), е било героичен, но кървав неуспех лошо организирано и проведено; зле планирано във времето и с недостатъчно въоръжение; замислено за 1 май, стар стил, то е избухнало предварително, но 10 дни едва ли биха довели до голяма разлика в подготовката. Но поради две неща, то вероятно ще остане мрачен провал. Първо, турските зверства, извършени за потушаването на бунта – „Престъплението на века”, както са били наречени; второ, публичността, дадена на тези зверства от американците, което е позволило на Гладстон (Gladstone) да стане, въпреки него самия, героят на „българските ужаси” и да осуети замислите на туркофила Дизраели (Disraeli), което на свой ред е позволило на цар Александър да вдигне на крака армията си. Последва Руско –Турската война и независимостта на поне една трета от България на Берлинския конгрес с Дизраели, сега Лорд Биконсфийлд (Lord Beaconsfield), налагайки разделянето на голямата „неистинска” България до същинска България. (ОЩЕ >>>>)

Как гьолът в Белене обсеби нежната душа на г-н Премиера

Откъс от: Сделка или да

Невежеството е по-категорично от осведомеността. Каза ми го един приятел. Да стигне до този извод му помогнал и… английският.

...

Точно толкова убедително звучи твърдението, че ядреният флирт няма да ни струва нищо, защото друг ще го плати. Ние само ще щракаме с пръсти, докато раздаваме ток наляво и надясно. Ако изобщо някой ни го поиска.

Безплатен обяд няма, само че. Би могъл да е такъв, в случай че играеш тенис на кортовете примерно в Банкя и спечелиш играта. Тогава, да – може да те черпят. Но мащабите за поддържане на едно благоутробие и развитието на една държава не са съвсем право пропорционални. Или алтруистичният строител няма да си поиска лихвите? Че то се чува потриването на ръце. Лешояди кръжат над България, защото надушват мърша. Надушват Лесен Голям Гювеч.

Светът с потрес наблюдава трагедията в Япония и лека-полека се ориентира към сбогуване с ядрените централи. Стъпка по стъпка. Но не и тук, в България. И странно – вече ги няма погнусата и презрението към някогашния гьол. Сякаш сме изкачили „Стълбата” на Смирненски. Гьолът не е вече гьол, а примамлива перспектива като - енергиен център, на всичкото отгоре и ядрен. Ботуши джвакат в оборната перспектива, а стъпилият в тях сече уверено въздуха и чертае поредното „светло бъдеще”.

А то милото гарантира само предстоящо и закономерно настъпване на мотиката след „Кремиковци” и други мегаломански проекти. Но този път вредите ще са несъизмерими - гарантирани и съвсем вероятни. Първите - гарантираните ще усетим по джоба си, вторите - да не дава бог, могат да се реализират и без земетресение. Както това се случи в държавата на алтруистичния днешен нетърпелив строител – без цунами и без земетресение.

Известен е вицът за червейчето, подало се от екскрементния дом, което пита баща си защо живеят тук, а не навън – в примамливия шарен свят. На което бащата отговорил убедено и с патриотизъм – „Родина, синко, родина.”

Сделката ни се натрапва и отказ не се допуска.

Но не може патриотизмът да се измерва с готовността да бъдем обсебени от една мракобесна дружба. Има да се изрива много от обора, за да се превърне той в приветливо и чисто място. Да престане да бъде обор. Може не всеки от нас да е Херкулес.

Достатъчно е да сме единни и да защитим страната си точно по този повод. Защото залогът е прекалено голям, за да продължат да надделяват старите вражди. Необходима е координация срещу „шлемовейците”. Граждани, партии или коалиции. Да се преброим.

По Svobodata.com, Силвия Белева - С. М.

Не на атомната бомба Белене!

Прочетох нещо разумно и добре написано, което много ми хареса. Текстът е написан от млад човек, Иво Божков, и понеже ми се иска повече хора да го прочетат, го препубликувам и тук, за читателите на блога, а и за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ (който напоследък, впрочем, почна да увеличава абонатите си!). Призовавайки за участие в протеста против изграждането на АЕЦ в Белене, И.Божков пише следното:

Днес, сряда от 18,30 синьо-зелен протест пред Мин. съвет срещу проекта АЕЦ Белене!

Аз не съм против ядрената енергетика, но ще съм там. Вие?

Аз съм за:

Енергийна ефективност: когато не ти достига вода, защото маркуча за поливане ти е продупчен, първо запушваш дупките, вместо да копаеш нов кладенец.

Устойчиво развитие: практически несъществуваща тема в България. Касае бъдещето, възобновяемите източници на енергия и икономическото развитие.

Що е то устойчивото развитие?

Устойчиво развитие е начин на използване на природните ресурси, който цели да задоволи човешките нужди като същевременно запазва естествения баланс в околната среда, така че тези потребности да могат да бъдат задоволявани както в текущия момент, така и в далечното бъдеще. Устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото:

► постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт;
► опазване и подобряване на околната среда и за в бъдеще.

Разбиване на енергийния монопол:

В момента 100% от външните енергийни доставки на България са руски. Просто казано, когато имаш само един магазин в града, той може да диктува цените. Когато имаш два или три магазина, ако един покачи цената отиваш при другите - просто конкуренция. А когато я има - три пъти ще си замисли магазина преди да се опита да те дере.

Софийските организации на ДСБ, СДС и ПП Зелените подкрепят гражданския протест „Не на атомната бомба Белене” и приканват своите членове и симпатизанти да се включат в инициативата на 30 март, сряда, от 18,30 между сградите на президентството и Министерски съвет.

Нима може да функционира една демокрация, ако тъкмо демосът не е на мястото си?!

Гледам снимките от вчерашния протест против изграждането на АЕЦ в Белене, за който пише Комитата. Разпознавам дори лицата на много от протестиращите. Май все едни и същи хора ходим на тия протести. Наистина протестиращите са твърде малко, както е обичайно за последните години, но е добре, че тях поне ги има. Там, където са протестирали вчера, в Ларгото, навремето, преди години, не много отдавна, се събираше цяло море от протестиращи. Колко ли се е радвал Гоце като е гледал отгоре, от прозорците си, че протестиращите срещу любимото отроче на кремълския му работодател са кажи-речи шепа хора?!

Какво ли стана, та днес протестиращи едва се събират, и то за такива жизнено важни за нацията проблеми? Нима безразличието към всичко е обхванало цялата нация, и само тук-там се срещат "луди глави", недоволни от всичко? Или пък другото обяснение е вярно: че всичко свястно, мислещо и способно на гражданско отношение, отчаяно, че тук нещата ще се оправят, се изнесе в чужбина?

Питам се: какво трябва да се случи, та похъркващото мнозинство да се сепне и събуди? И хората да излязат на улицата, почувствали се граждани, от които зависи съдбата на тази страна? Не знам какво трябва да се случи, та дезангажираността на хората от собствената им участ да бъде превъзмогната, но докато не се случи тази така желана промяна, работите у нас просто няма как да потръгнат. Няма друг начин да проработи демокрацията ни ако ние, и то не броящи се на пръсти индивиди, а цялата общност или поне мнозинството й, не се включим в нея, не я направим такава, каквато трябва да бъде. Защото едва тогава демосът ще си влезе в ролята: нима може да функционира една демокрация, ако тъкмо демосът не е на мястото си?!

Аз лично, по разбираеми причини - пълен финансов провал заради "издателските ми активности", сп. ИДЕИ и пр. - не можах да ида до София да се включа в протеста. За протеста в събота, 2 април, ще се постарая да отида: група приятели се уговаряме заедно да пътуваме с една кола (5 човека като си поделим разходите, ще е по-поносимо, понеже сме все твърде обеднели "ентелектуалци").

Интересното е, че за момента успях да уговоря за участие едва двама освен мен самия; на всички останали, като им предлагагах, ми отвръщаха все по един и същ начин: "Абе ти си луд човек бе, къде ще ходиш бе, няма смисъл бе, нищо вече не може да се промени: тая страна е обречена на бедност, унижения и на мутро-милиционеро-ченгесарски комунизъм!". Бил съм "докихотовец" и не знам си що още. Пълно е - ако не знаете, да ви го кажа аз - с дървени философи в България, приятели, за жалост е точно така...

Аз обаче продължавам да вярвам в максимата, че нещата могат да се променят само ако ние, гражданите, си влезем в ролята.

Ако не стане това, и то съвсем скоро, едва тогава нещата ще станат съвсем безнадеждни. Но не трябва да се примиряваме и да се възприемаме като вечни жертви, щото точно такива ще станем, ако не се сепнем, ако не се променим, ако не станем други...

сряда, 30 март 2011 г.

Танцуващ комунист

Три песни на "Сребрени крила"





За златната есен на живота, когато трябва да се берат плодове

Сред многото писма и честитки, които получих по случай рождения ми ден, имаше от хубави по-хубави пожелания. Ето едно от тях:

Здравей и прощавай, че забравих точния ден на раждането ти. Помня, че беше някъде в ранната пролет.

Да си честит по случай рождения ден!

Пишеш в блога:

Станах на 52 години! Навлизам стремглаво във втората половина на живота си :-) Какъв кошмар?!

Не е обаче кошмар да си на 52, кошмар е човек да не ги доживее. Така че радвай се, това още е младост, особено за човек като теб с дух, енергия и потенциал.

Трудно се остарява, когато си сред млади и пулсът ти тупти в синхрон с техния. (Особено ако не се оглеждаш, както правя аз и си живея с мисълта и спомена отпреди 30-тина години. А аз, ако е рекъл Господ, наесен ще направя 57.)

Бъди жив и здрав! Господ да те дари с благодат и късмет!

Е.Д.

Ето какво написах в отговор на тия пожелания; мисля, че думите и в честитката, и в моя отговор си заслужават да се съхранят в този блог - за поука на по-младите най-вече:

Благодаря ти за мъдрите думи и за хубавите пожелания! Дай Боже да поживеем още, та да довършим онова, което сме започнали.

Защото сега навлизаме в златната есен на живота си и трябва да се берат плодове. Хубаво е когато човек много е работил, та да има какво да бере когато дойде есента.

Прочее, изглежда за това ни е даден и животът!

Всичко добро ти желая и благодаря още веднъж!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Предизборните манипулации в полза на мутро-чалга-политиците се отпочнаха

Някакъв анонимник е създал Фейсбук-група под името Аз ще гласувам с "Предсмъртното писмо" на Левски за Президентски избори '11. Естествено, групата анонимници, стояща зад блога Истината такава, каквато можеше да бъде!? веднага е подкрепила инициативата: Към желаещите да подкрепят инициативата „Аз ще гласувам с „Предсмъртното писмо“ на Левски“. Там човек може да прочете доста смехотворни твърдения, примерно от рода на ето това:

Какво представлява тази инициатива? – Основната идея на подетата инициатива е на президентските избори през настоящата година, всички които чувстват, че няма за кого да гласуват да гласуват като пуснат в урната въпросното „Предсмъртно писмо на Васил Левски“. Това ще покаже, че те искат да упражнят своето право на глас, но не смятат никой от предложените кандидати за личност, отговаряща или поне доближаваща се до идеала на политик и общественник, който е имал Апостола. По този начин вие ще дадете ясен знак, че не сте безразличен към ставащото в България и че е крайно време политиците да разберат, че всяко търпение си има своите граници. Ако участвате по този начин в изборите, никой няма да може да ви обвини в незаинтересованост спрямо положението в нашата държава.

Като прочетох тоя текст, бях длъжен да реагирам; ето какво си позволих да напиша там, в блога на гореупоменатите анонимници:

Инициативата, разбира се, е за балъци; като пуснеш в урната предсмъртното писмо на Левски, по този начин ще спомогнеш за категоричната победа на мутро-чалга-политиците у нас. Естествено, тази „инициатива“ се инспирира и финансира от същите тия мутро-чалга-политици, на които е така удобна. Демокрацията у нас може да заработи само като се използват за това демократични средства, именно гласуване, и то за партии. Отказът от демокрация работи в полза на враговете, осквернителите и изопачителите на демокрацията…

Прочее, а във Фейсбук-страницата на "инициативата" същото, но с други думи, го е казал Dimitar Angelov, под написаното от него мога да се подпиша с чиста съвест - и се радвам, че и у нас има граждани с демократично мислене като него:

Тази държава продължава да е пълна с малоумници... Да, да - точно вие, създателите на тази групичка. Не знам на кого му хрумват подобни бистри идеи, но първо това е подигравка с името на Левски, второ "... всички, които чувстват, че няма за кого да гласуват..." могат първо да видят кои ще бъдат кандидатите, да чуят предизборната им програма, и тогава да решат дали и за кого ще гласуват.

Подобна инициатива също така създава предпоставка за манипулация на вота. Събудете се в настоящето, сърдечно ви моля!

Църквата в гр. Долна баня

Прочее, в тази черква съм кръстен и затова ми е драго да я гледам, особено сега, когато свещеникът Пламен така хубаво я е реставрирал, обновил, пременил...

Обикаляла света кризата, стигнала до България и казала: „В къщи си е най-добре!”

Из Управлението на Борисов е провал, заявление на ръководството на ДСБ:

Края на зимата и началото на пролетта, които се случват в края на месец март е време да направим оценка на политиката на правителството на ГЕРБ, на премиера Бойко Борисов. За съжаление отчета е провал на политиката на реформи за справяне с кризата. Няма друг начин да наречем това, което се случва.

Ние сме се погрижили да направим кратки международни сравнения по ключовите показатели, по които се отчита дали една страна или общност от страни са в криза или излизат от нея. Сравнението на България с Европейския съюз и особено със САЩ, да не говорим за Китай, Индия, Бразилия и Турция е печално. Навсякъде в тези страни има бърз растеж на заетостта, има растеж на доходите, растеж на вътрешното потребление, има растеж на брутния вътрешен продукт. Резултатите на България са печални, наистина печални. Почти нулев растеж на вътрешния брутен продукт, спад четвъртото тримесечие на потреблението с 3,7%, увеличение на безработицата с 0,8%, спад на заетостта с 12%, с 1/8 и 0,6, спад на инвестициите.

Ще ми позволите една шега, която казах пред ръководството миналия път. „Кризата тръгнала да обикаля света. Стигнала до България и казала „В къщи си е най-добре.” Така изглежда в момента картината като не е в състояние да отговори на интересите на българските граждани и вместо да води политика в интерес на българските граждани г-н Бойко Борисов им обещава „светло бъдеще с магистрали и евтин ток и присъствие в пакта на еврото”, което не означава, че в България ще има евро. Не трябва да се бъркате с това.

Има един ключов водораздел, който се случи преди 2 месеца и това беше върха на атаката свързана със специалните разузнавателни средства. Искаме да ви върнем към този момент. Тогава ГЕРБ и Борисов можеха да избират, дали да продължават и изобщо дали да служат на националния интерес, или да се договорят със всички като се започне от обвинения Алексей Петров и се стигне до Първанов и Русия. Това като че ли с нож отсече обвиненията и се спряха всички тези разговори около СРС-тата трябва да ви подсказва, че г-н Борисов започна да се договаря с всички с оглед да изкара мандата си. Вече атаките от преди два месеца ги няма. Всичко е забравено. Борисов пък е забравил своята предизборна програма и е поел на пътя на сближаване на ГЕРБ с позициите на БСП и така се готви за вариант, по който мина Симеон Сакскобурготски.

Ние се радваме, че млади хора, включително млади хора от Демократи за силна България неповярваха на Борисов, неповярваха и на мораториума за изграждането на АЕЦ „Белене” и ще протестират пред Министерски съвет и пред Президентството. (Прочети ДО КРАЯ >>>>>)

Запис на предаването "На инат" с участието на Иво Инджев



Можете да го гледате и като отидете на ето този адрес. Заслужава си да се изгледа този дебат. Няма да съжалявате!

вторник, 29 март 2011 г.

Проблемът на милиционерска България

"Най-големият проблем на хората, които някога са работили в МВР и службите и след това са се захванали с бизнес или политика, е тяхната прекомерна самонадеяност. Тези хора се мислят за всезнаещи, всеможещи и непогрешими.

Мислят си, че могат да изведат до успешен край всяко едно начинание, с което се захванат. А те чисто и просто имат ограничен кръгозор, начин на мислене и умствен капацитет, защото са били обучавани по такъв начин.

В крайна сметка един милиционер или ДС-кука може да мисли само за интриги, кражби и далавери. За друго - не.

Това е проблемът на милиционерска България!"

Благодарение на FREE ME

Моят музикален "автопоздрав" по случай рождения ми ден



(Станах на 52 години! Навлизам стремглаво във втората половина на живота си :-) Какъв кошмар?!)

Много ме е яд, че народът ми чак сега увира за нещото БОЙКО(т)

Доктрината "Картоф" е единствената икономическа програма на Бойко Борисов. В нормална държава подобно изказване от страна на премиера със сигурност би съборило правителството само за няколко дни.

Разбира се, в нормална държава подобно изказване изобщо нямаше да бъде направено, защото там никой не би избрал за министър-председател откровено неграмотен човек.

Доктрината „Картоф“ на премиера Борисов не е просто изпусната фраза, а начин на мислене. Това е автентичен израз на икономическата политика на настоящото правителство, което не само не пребори кризата, но и я задълбочи до такава степен, че едва ли има икономически експерт, който да посочи конкретен изход от нея.

Истината е, че днес България се управлява от човек, който може да прави две неща – да рита топка и да сади картофи. Той не знае, че от няколко хилядолетия съществува разделение на труда и не е задължително да си засадил картофи, за да можеш да ги ядеш.

Написа: Ъ

... много ме е яд, че народът ми чак сега увира за нещото БОЙКО(т)?!?!?

Автор: НАД-Референдум

Бъркотията с цените - това ли е отмъщението на Русия за предстоящата загуба на няколко милиарда от АЕЦ Белене?

Първанов се е усмирил и не критикува вече... БСП и Станишев правят "тренировъчни" манифестации и уж критикуват, ама май доста вяло... Янето се успокои и в последните седмици съвсем замлъкна...

Ред е на "Баш Управителя", Валентин Златев. Ако той не може да разклати лодката на правителството тогава кой ще може?

Бойко Борисов трябва да се сети, че В. Златев е по-приятел на Гоце и "Тройната Ламя" отколкото негов. Ама какво да направи завалията като му е казано, че Лукойл ако спре четири месеца за планов ремонт държавата ще се спихне...

Така Генералният директор на държавата държи Генерала за юздичките. Генералът сигурно вече се сеща, че дизелът повлича всички цени по рафтовете ама какво да направи горкия човек, ограничен е. Капацитетът му стига да се прави че не го интересува ("Дори и 2000 лв. да стане килото картофи това мен не ме касае.!", бел. ред.).

Това, което прави напоследък, а и май откакто е публична личност, е да се оплаква, че другите му били виновни, и то за всичко. Добре, подсещай, ама недей да "ревеш" непрекъснато. Не за друго ама прави лошо впечатление...

След скока на основни продукти и горива народът би трябвало да изпадне в захлас и да се скъса да "реве", но засега търпи по-стар български обичай, разбира се.

Генерале, един съвет. Дръж войската нахранена, отпочинала и в добра форма, че заради няколко стотин руски подлоги седем милиона ще се обърнат срещу тебе и ще останеш съвсем без войска!

Инфлационният индекс и бъркотията с цените - това ли наистина ще бъде отмъщението на Русия за предстоящата загуба на няколко милиарда от АЕЦ Белене?

Ах, тази Русия, тези служби, тази Лукойл, този неин управителен съвет, и този неин Генерален директор - как са ни хванали за топките!

Предатели ли? Не. Те са по филмите и книгите. В случая става въпрос за българи.

Написа: NikolKidman

Да възкресим прекършения устрем на българите към свободата!

Страдалчески носталгичен вопъл на многострадалната народна душа

Едни са доволни от комунизма, други като вас само плюят! Какво да се прави, г-н Грънчаров.

По времето на оня строй или режим, както искате го наричайте, е имало убийства, имало е грабежи, но в първите години - докато се наложи самият строй. След това, каквото и да ми разправяте, хората строяха, събориха кирпичените къщи и на тяхно място изникнаха тухлени постройки, за каквито бедните селяни не са си и мечтали.

Народът имаше спестявания, заделяше за децата си. И най важното - бяха на работа. Здравеопазване, образование за всички, развиване на спорта и какво ли не още!

Това вашите кратуни няма да го видят никога. И няма да го признаят никога. Хората не бяха егоисти, бяха по-задружни и сплотени!

Каквото и да си приказваме, след Девети септември деветдесе процента от народа беше доволен, само останалите десет, които са подобие на вас, разглезена някаква интелигенция, мрънкаха постоянно за какво ли не. Интелигенция, която няма да си признае никога селския произход...

Сега двайсет години наблюдаваме само кражби и убийства. Едните се изявяват като червени, другите като сини, а всъщност котилото е едно.

Вие ми говорите за свобода, за самоизява, а къде да се изявим бе, г-н Грънчаров?! В чалга дискотеките, на магистралата, или да ставаме мутри?

Бившите партийни величия са окупирали властта и не дават да им се гъкне. Не виждам изход...

Автор: Анонимен

Истинска демокрация ни е нужна нам! Това се усеща, знам!

Партии разни - избори всякакви

(Политическите нрави и потайности на българските партии в наше време)

"Времето е наше!" - се викаше преди време. "Ние сме във времето и времето е в нас." - казва Васил Левски.

А то, времето, се оказа тяхно. Пита се, "На кого?" - ами на тези, които 22 години все ни оправят. И успяха - чалгосаха ни, опростачиха ни. Опростяхме.

Айнщайн вика: „Само две неща са безкрайни на този свят: Вселената и човешката глупост. Но за първото не съм сигурен.”. И да добавим: българската глупост е безкрайна, безбрежна дори, щом сме си избрали такива да ни управляват и да решават съдбините ни и живота ни дори.

Много се отплеснах. А идват избори: президентски, местни и парламентарни. Та разни
лемури зоват: "Не гласувайте!". Как така да не гласуваме, бре?! Това е наше право. Това е нашата отговорност и задължение!

Отправяме призив:

Граждани и гражданки, госпожици, госпожи, господа, другарки и другари! (А? Има ли още другарки и другари, бре? Има, има и то бол, колкото щеш, че и артисват даже.) Гласувайте! За да изберем честни, читави, знаещи, можещи и отговорни човеци, които да застанат на върха и да управляват нашата държава в полза роду!

Прочетете само призива и го приложете! По-горното и това, което ще последва, не го четете. Аз го пиша за един или двама индивиди, от които единия съм аз, а другия е съседа Спас. Другите ги разбирате тия работи. Само напомням да не би да забравите и в дните на изборите да отидете я за гъби, я да ловите риба в мътна вода, или пък да садите картофи. То бат Бойко ще ги сади вместо вас, каза, че я може тая работа. Това по време на соца му викаха "самозадоволяване". Пък като гласувате, помогнете му -извадете ги тия пусти картофи от главата му даже.

Сега да му светна на съседа Спас защо да отиде и той да гласува. Защото:

1. Тия от БСП-то (А? Те не бяха ли от БКП-то?! Не са, не са! Той, др. Лилов, гениален стратег е той, да знайте, ей, в една късна доба ги направи сичките социалисти. Сталинистите му съ озъбиха, ама разбраха я тая далавера и още как. Някои от тях станаха даже социалисти-капиталисти върли. Той един от тези велможи викал даже: "Абе вие не разбрахти ли, ний ще сме богати, а вий-бедни!". Прав е този субект, ей!) Та тия от БСП-то са с желязна дисциплина. Отиват и гласуват. В този ден всички са ОК. Няма болни, няма недоволни.

2. ДПС-то. ДС-то (А? Що от ДС? Ами Касим Дал, сега разбрал, че онбашията им бил служил на ДС, че и обкръжението му и те служили предано на ДС. Дори съдействали на властта да им гудят зорлем имена български.) Те, горките, обикновените турци, слушат Онбашията. Той казва, той заповядва за кого да се гласува. Точка. Край. Абе край, край, ама не се трай! Това ДПС требе да стане, чини ми се, ДПСЗ. Не става така - само да имаш права и свободи, а да нямаш Задължения!

Щото правата и свободите са комай само за тези на върха, а задълженията са задължителни за тия в низините. Ша съ оправят те, българските турци! Яваш, яваш.

3. Повече от герберите многоцветни са, много интересна сплав некаква, непознат сорт са, ей! Десни ли са, свестни ли са, бесни ли са! Те си знаят, ама си траят. Тайни са, демек. Закалени са. Ама се догадяме ний - бившите номенклатурчици от преди 1989 година и след тава са даже. Бяха червени, станаха сини, после жълти, зелени и так далее. Няма да се дадат лесно - ще си гласуват за ГЕРБ - там е далаверата. Я Цецко, за отрицателно време веки има 4 ли, 5 ли, 6 ли апартамента, че и гараж и виличка маленка. Там да отпуска. Зор работа е това властта. Един пич вика за герберите: "Не знаят да управляват, ама им харесва!".

За Батман Бойко много се знае. Той нон стоп е на телевизора непрекъснато, ката ден, че и нощя дори, та чак до зори, налий! Виждами го, чуваме го, сънуваме го даже как ги майтори тия магистрали. Ясен ни е. Пределно. Безкрайно. Ама не съвсем. Ще ни я натресе тая АЕЦ ”Белене”. Упорит, неустоим е. Ами те се сбраха - Г.Първанов, Сергей Станишев и Бойко Борисов. Сеизмолози и енергетици от световна величина. Туй геополитиката за тех е фасулска работа. Ще споменават роднините им май, безкрай днешните и идните поколения.

4.РЗС. Ша има ред, ша има законност, че и справедливост ша има. Той нали, Янето де, са си дружки с този строг, но законен, редовен и справедлив индивид Алексей Петров. Ал.Петров - президент! - това е. Нема лабаво. Хватката е яка. С Монката Дянков бяха тия дни визави.

Пък се мълви, че сегашният ни президент бил резидент на една славянска държава, дето се ни освобождава безкрайно, трайно и най-вече тайно. Абе какви славяни славни сме ние бре? "Българин да се наричам, първа радост е за мене!" - ни пише дедо Вазов. Писна ни от тази свобода дето се на тепсия ни я донасят! Доде ни в повечко! А Васил Левски написал май в онова тефтерче: "Който ни освободи, той ще ни зароби!". Ама кой да го чуе! Написал е и едно "Народе!!!!" с няколко удивителни. А сега де - какво е искал да каже, аджеба?! Ний не можем да го разберем, да го схванем този знак? Беден ни е ума. Малко книги сме чели. Виктор Юго вика: "Без знание в света е тъмно и човешкият ум е беден.". Ама кой да чете?! Главоломна работа е тя.

5.Ауу! Ами Атака. Национална партия е тя. Турците - ДПС - гони тя. Гони ги, ама не може да ги стигне по брой на депутатите, де! Иначе са баш гюрултуджии. Туй патриотизмът е нежна, тънка струна е тя. С нея шега не бива. С тия облекла, с тия факли и с тоя си вожд опасна атака е тя. В Германия един с мустачета много се кефеше кат видеше момчета в сиво облечени и с факли. Ше ни докара някоя непоправима беля, а и беда може да ни сполети с тази Атака. Же ги видим. Фактор са сега обаче. Не може да ги заобиколи и бат ви Бойко дори.

6. Земеделците. Те са безбройни техните БЗНС-та - организациите им, де. А земеделци на хоризонта се не видят. Где сте бре?

7. Сините. И при тях нюанси всекакви. В различни ъгли са се натикали или са ги натикали. Все тая. Гласът им трудно се чуе. А има там знаещи и можещи. Доказвали са го. Ако СДС и ДСБ не се разберете, ряпа да ядете! Че за кого ще гласуваме, бре? Че за кого ще гласуват части от тоз народ, бе?!

Ама тоз народ от добро разбира ли? Пий си ракийата и бира и се Костов му е виновен!

Разгеле, като стана дума за политици и държавници, та се сещам за онез величия от 1944 година, та до наши дни даже. Ако отърва некое - добавете го. А те са: Гошо тарабата - Георги Димитров. Депутатин бил в матушка Рус. Приехал у нас да ни оправи. След него Вълко Червенков. Хем вълк, хем червен. Тато незабравимий - милиционерче. Две Българии сътвори дори. Тъй рече и отсече бат ви Бойко - той ги отбира тия ти ми работи. Шменти-капели - врели-некипели, ама нейсе. Не се знае Тато, обаче, понеже, защото, коя от двете щеше да харижи на СеСеРеТо или и двете? Луканов - то фамилията му говори ясно що за птица е - лукав. Филип Димитров - наивник безподобен. Беров се римува с Далаверов. Димитър Попов пък: "За бога, братя, не купувайте!". Жан Виденов бе против чорбаджийте изедници-риститути. Абе ще ги запомни народът мой с Лукановата зима, Виденовата зима. Мярна са за малко и една желязна дама. Дойде и ухиленият Софиянски - каквото можа - направи.

И ето го вече и Костов. Ще ни тика той в НАТО, в ЕС! Няма как да му прости народът мой. Нали най-зле беше при него, народе мой?! При горе и долу изредените беше очен харашо на народа мой, а? Доди този демон и развали ни рахатлъка - как добре си бяхме при тия и с тия, а? Я си спомни, бе, народе мой!

Да, ама не! Правителството на ОДС начело с Костов не пусна косоварите на земята българска. Не даде небото нашо на братушките да спасяват другаря Милошевич. Нали така му писмо пишеше и другаря Първанов. Тоз, последният де, и против НАТО беше, биля. Та ОДС правителството за 7-8 месеца спаси народа мой от "Сполука за България" на БСП-то, щото бяхме на боклука веки, даже. Тия ти ми работи требе да се напомнят, да се запаметят дори от природонасеслението, щото то заборавя, а слушка трубадури некакви да го лъготят и манипулират.

След това доди онова мадритско царско величие, което за има няма 800 денонощие ни оправи, налии! Държавата де не можела да стопансва и управлява имотите си и той ги взе, за да отърве народа мой от тази работи. Жертва се, значи, за да е на народа готено!

И ето дойде още един товарищ - Сергей. Стаж работен нема, ама има оправни край него. Доган ефенди и царот Симеон втори. Бат Бойко така му вика. На Доган пък вика, че е голям политик. А какво си мисли за него не се знае. Но скоро ще се узнае. Ще стане белли, че и бели непоправими могат да настанат.

Лейди Маргарет Тачър казва: "Има два пътя – единия е десен, другия е грешен!". Бая време ще му требе на народът български да го разбере тоя път и за сетен път да тръгне по този път десен.

Ей, демократи, помогнете на народа си! Излезте и гласувайте! Защото като се държите като ощипани госпожици, като никого не харесвате и все мърморите ще ни управляват горните, но без Костов. Като не отидете да гласувате, фактически гласувате за тия, горните. Това е положението, Минке.

8. Още малко за Костов.

В последните 22 години той се очерта като един прозорлив икономист, политик и държавник. Ама се усеща, мислим, че кукловодите наши и чужди му сготвиха завера. Викат на телевизора, радиото и вестника да го канят ката ден. И той отива и казва какво ни е дереджето народно и как требе и какво требе да са стори, та на народа мой да е добре. И народът, не всичкия де, зе да го слуша, щот джоба му празен, душата му съкълдисана, а хляба и бензина скъп стана. Стана тя каквато стана! Зор стана за 63 процента от природонаселението. Тъй нашепват социолозите. Не са прави - повече са процентите, май. Та заверата на кукловодите ще се окаже добро нещо май, за техен ужас и за добро на народа мой. Абе всяко зло за добро!

9. За другите партии не ми се чини да кажа нещо свестно. Нямам нерви. Казват, че били над 300 и отгоре. Богат асортимент, няма що. Секи си има по една партия. Да си я чува.

10. Равносметката

От тия 22 години сините бяха на власт 5 години. 17 години на власт са тия, които домъкнаха фасадната демокрация в България чрез другарите Петър Младенов, Георги Атанасов и Андрей Луканов и останалите другари верни. Цъфна корупцията и организираната престъпност и плодове отровни се родиха. Народът мой е с най-ниския жизнен стандарт в ЕС.

Истинска демокрация ни е нужна нам! Това се усеща, знам!

Гласувайте и мислете за кого да гласувате - за да се тюхкате следващите 4 години!

28 март 2011 г.

Написа: Симеон Новаков, Русе

понеделник, 28 март 2011 г.

Заповядайте, прочетете и вие новия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ

Брой 6 от 2011 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ заминава за печатницата и скоро ще е в ръцете на абонатите си

Откъслеци от книгата на И.Иванич "Из записките на един, който..."

Одисей: "Аз виждам, ние хората сме призраци. И само празни сенки - нищо повече" (Софокъл, "Аякс")

Смъртта е стаена съвсем близко.
И съкровено.
Тя е до сърцето. В тъканта на дробовете.
Тя не е чувство. Тя не е страх.
Тя е логика. Студена и далечна.
Тя е невероятност.
Непонятна невероятност.
Неопределена. Несъществуваща.
Все още не е скръб, а възмутителна насмешка.
И няма друг изход освен да живееш
все едно, че е невъзможно тя да съществува.
Въпреки че вие, вие, вие
разрушително над всичко.
Не обезсмисля. Но придава
изкривена форма на реалното,
на тоя свят, когото тъй жадуваш.
И който си пътува, не ти остава нищо като смисъл
освен и до последната си глътка въздух
да мяташ в него своето присъствие.
Абсурдно е. Но е така.

***

Аз съм като оркестъра на потъващия "Титаник". Оркестърът свири. И аз - жизнено, забавно, провокативно - отсвирвам своето потъване.

Цирк.

Смъртта е абсурд, който не може да се оформи като понятие. Особено докато ракът не е навлязъл в сезона на болката. Бог знае как тогава ще ошашавя целокупната околна човешка общественост със своя вой. Засега добре се справям с избраната роля. Пасва ми.

***

Отдавам се на истеричната си страст да чета. Четенето ми е вече една страст към играта на думите. Поразяващата игра на словото, без която няма нито приключението, нито знанието, нито мъдростта. Без играта всичко е изсъхналост и пустош.

За добро или за зло книгите подмениха живота ми.

***

Моят живот е оцветен от Божествени възвишености и със сатанински съгрешения.

***

В химиотерапията след система изпадам в криза. Около мен се скупчват три медицински самодиви в бяла премяна. Нито ме пръскат с вода студена. Нито ме в уста целуват бърже. И никакви чудни, прекрасни песни не подемат.

В тоя момент на джиесема ми звъни Нели.

- Нелче - простенвам - да не говорим сега. Въз мен са три докторки. В дясната ми е включена система. Ако в лявата държа джиесема, то как да ги препипам?!

Женският екип се втрещява. Па кипва в смях.

- Човеко! Ние се чудим как да те оставим жив, ти се чудиш как да ни препипаш! - възкликва едната.

- Всеки да си гледа своята работа - разяснявам аз.

***

Малък съм. Изтъпанчен на входа на краварника. Дядо Вако дои в котле мляко от кравите. Ц-р-ррк. Ц-р-р-рк. Котлето се пълни. Над млякото се накачулва бяла млечна пяна. Със сдържана, сияйна усмивка, старият ми поднася пълната съдинка. Аз набутвам цялата си муцунка в нея и блажено пия прясното мляко. Когато повдигна глава, очите ми святкат със щастлив пламък над млечната пяна, разцъфтяла по цялото ми лице.

Какво повече!

Това блаженство никога вече не ме сполетя.

***

... Сега съм стар и болен. И повечето самотен.

Няма го дядо. Съборен е древният му дом. Чужд е и бащиният ми дом. Сумер пустее.

Няма го детето с млечната пяна по носа. Няма го...

Господи!

***

Ще се окаже, че любовта е лудост на глупците.

***

На Нели

И никога
аз няма да идвам в съня ти.
И никога
и никъде
тук няма аз да идвам.
Ще бъда
в бъдното
студено - мрачен знак
- зловещо безразличен -
на вечното отсъствие.
Но ти, понякога сънувай ме.
Пред гаснещия плам,
на спомена в златното огнище
съзри на обичта ми
безплодното, трагичното усилие,
докосвайки с челото си
да се стопя
и да изчезна
в твоята
попиваща ме близост.
О, Господи!
Как силно те обичах!
Припомняй си ме рядко.
Понякога.
Все по-рядко.
По-рядко.
С това се утешавам.

***

Околните ме гледат с любопитство, като странен екземпляр, на жив мъртвец.

То май и аз гледам така на себе си...

Иван Иванич: жизнелюбивият поет със син пламък в душата

Вече писах за излизането на новата книга на г-н Иван Иванич от град Монтана със заглавието Из записките на един, който... (втора част). Обещах да представя книгата му в блога, което и правя сега.

Иван Иванич е твърде колоритна личност, която зная само по гласа му по телефона - не сме се срещали, а само един общ приятел ни свърза. Е, зная го и по книгите му, той пък мен знае по моите - и по списание ИДЕИ, на което е абонат. По гласа и по думите му съдя, че този човек е безкрайно богата в духовно отношение личност, която, за жалост, не познавам лично и на живо. Говори твърде пищно, отривисто, празни приказки не казва, и всичко, що произнася, иде от сърцето му. Много прилича по начина си на говорене на моя дядо Васил, Бог да го прости! И затуй когато говоря с него по телефона имам чувството, че сякаш не говоря с някой си Иван Иванич от град Монтана и от село Сумер, а все едно говоря с дядо си, който от Отвъдното наставлява внука си със своите мъдри и откровени думи. Абсолютно същия глас! Абсолютно същите мисли! Абсолютно същите идеи! Почти абсолютно същата жизнена съдба! Има ли смисъл да споменавам, че и той, и дядо ми, са страстни книголюбци, прочели де що книга им е попаднала в ръцете. Моят дядо пък беше изчел всички до една книги в читалищната библиотека, та се налагаше на стари години да му нося книги откъде ли не, чак от Русия!

Както и да е. Та кой Иван Иванич? Ето какво пише той за себе си в своите "Биографични драски":

"Не съм роден в бедно селско семейство. Ето защо никога не съм бил с най-прогресивното комунистическо мислене...

През 1956 година за изнесен доклад "За свободата в литературата" ме изключиха от ВИИ "Карл Маркс" с формулата "За контрареволюционна дейност и опит за образуване на група". Бачках под земята на "Баташки водносилов път" и в каменовъглената мина "Зелени град" край Белоградчик. След това - три години трудовак. И накрая с моя си бригада от бивши трудоваци - на двойната ж.п. линия София-Мездра. Изпотрошихме всички норми. Станахме прославена бригада на ударен труд. Дадоха ми право да си положа държавните изпити в института."

И после описва перипетиите си, та до пропадането на комунизма през 1989 г. Разбира се, след това е демократ и седесар - от най-твърдите, от най-свободолюбивите, от истинските седесари. Ето какво сам пише за това време:

"Луд живот! Луди години за мене настанаха! Аз бях частица от една колективна святост. Макар че в ръководството на СДС в Монтана се оказаха бивши комсомолски ръководители и деца на ръководни комунистически кадри. И някакви далавераджии. Краднеха като за последно. Мошеничества. Най-гадни апаратни номера. Опротивя ми.

Но имаше и една пламенна и всеотдайна седесарска маса. Бяхме саможертвени. От тия хора съм запазил в душицата си синият пламък, който ми грее и сега, пред озъбената мутра на раковата смърт. Остана цялата святост на идеите ни за свобода и за демокрация. И за приобщаване към европейската цивилизация. Личното ми синьо знаме помни протестите, шествията и барикадите от 1996-97 г. То е в антрето ни."

Разбира се, да се опише една личност с думи е невъзможно. А за книгата на пламенния седесарин с поетична и музикална душа И.Иванич какво да кажа?

Като получих книгата му по пощата, пратена от него самия, я сложих на видно място, та да я прочета в най-скоро време. Добре познавам стила му от предишните му книги, в които открих мощно духовно въздействие. И затова ми се искаше на спокойствие да се насладя на омаята на думите на тоя сладкодумец. Ето, вчера изчетох на един дъх книгата му, и после не се сдържах и му звъннах по телефона; рекох му само това:

- Иване, ти ми счупи главата! Боже, каква книга са написал?! Разтърсваща, така съм развълнуван, че не мога нищо повече да кажа! Разрешаваш ли да публикувам откъси от нея в блога си, за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, а също и за читателите на списание ИДЕИ?

А той, милият, се развълнува, защото наистина е вложил цялата си душа в тази своя книга. Както и в предишната. Той сякаш пише направо с кръв от сърцето си. Цялата болка и цялата страст на толкова жизнелюбивата му душа откривам в това, което е написал. Разреши ми да публикувам откъси от книгата му, па затвори телефона, за да се върне в своята болка и самота.

Този човек стоически, с невероятна сила на духа понася страданието. Болен е от рак. Чувства диханието на смъртта. Но е по-жизнен и от младите! Каква сила на духа?! Страшна работа!

То, обаче, хубавото на смъртта е, че никой не знае кога ще дойде; а пък ние, глупаците, постоянно забравяме за нея. На всички обаче ни се живее. Ония пък, които имат някакъв усет към духа, те прекрасно знаят, че има нещо в този бързопреходен живот, което нито старее, нито може да умре. Това е духът на вечно живата духовна младост, който аз откривам от всеки ред на стареца Иван Иванич. За срам на младите той е по-жизнен и влюбен в живота от тях. Защото, за жалост, мнозина от младите сякаш съвсем не знаят за какво им е даден живота. И най-безразсъдно го пропиляват. Но нима и ние не сме били такива?! Това е животът...

От книгата на И.Иванич лъха такова, повтарям, жизнелюбие, че ме зареди и мен: благодаря ти за това, мой духовни приятелю! Ти си разбрал, че страшната смърт може да бъде озаптена само с любов към живота - и към живота на духа най-вече. Щото духът не мре. Защото той е живецът на живота. На вечния живот. На истинския живот, на който земният живот е само далечно подобие. Ние мрем, а духът остава. Всички ще умрем, но ако сме имали усет и любов към истинското - живот, дух, свобода - ненапразно сме живели...

Духът на поета Иван Иванич е изкристализирал в словото му, в неговите книги, особено в последната му книга. Тази книга трябва да се прочете дори и от ония, които заради някакви празни капризи си позволяват лукса да недооценяват великото тайнство на живота - и затова мърморят вечно недоволни от всичко. Но дали такива ще я разберат? Как да разбереш онова, което не носиш в душата си - или си го затрупал с тежките пясъци на дребнавостта?!

Тия дни в блога ще публикувам подбрани откъси от книгата на г-н Иван Иванич, та повече хора да могат да се докоснат до смисъла, който тя ни подарява. Един рядък смисъл, роден в душата на един рядко надарен и свестен човек. От един истински човек...

(ЗАБЕЛЕЖКА: Прочетете и Откъслеци от книгата на И.Иванич "Из записките на един, който..." и Ненормално е това, което става у нас!. Тия дни ще публикувам още откъси от толкова вълнуващата книга на поета със син пламък в душата Иван Иванич от град (не от щата) Монтана.)

Истински светилник на духа, сияещ вече в три века

Получих вчера имейл, в който ми предложиха да напиша текст, посветен на 160-годишнината от създаването на училището в град Долна баня, градът, в който съм роден и отрасъл. По повод на юбилея било решено да се издаде вестник, в който ще влязат такива текстове от негови възпитаници - и от учители, работили в него. Разбира се, веднага откликнах с готовност и вълнение; ето какво можах да напиша тази сутрин, което след малко ще им го пратя непременно:

Училището, в което съм учил, училището в моя роден град Долна баня, именно училище "Неофит Рилски", празнува 160-годишнина от създаването си! Искам да изразя чувството си към моето училище, чувство, скрито дълбоко в сърцето ми.

Рояк спомени ме връхлитат когато в съзнанието ми се оживи неговия образ. Все още там си стои, притаен някъде вътре, в душата, оня неизразим трепет, с който като първолаче прекрачих прага на внушителната, стара, излъчваща някакво свещено тайнство сграда. Такива вълнуващи мигове не се забравят, а са минали толкова десетилетия оттогава! Учителят, който ме посрещна и приюти в класната стая - Боже, спомням си още точно коя именно е тя, намира се отляво на първия етаж! - се наричаше Рангел Първанов. Дали пък тъкмо той не ме е заразил с любовта ми към словото, която не отслабва, напротив, сякаш все повече се засилва?!

Едно училище - това, разбира се, са преди всичко учителите. Образите на моите учители ще си стоят завинаги скътани дълбоко вътре в мен. Защото добре съзнавам, че именно тия невероятни личности, заедно с родителите ми, са ми дали подтика да съм човек, на който внимавам да не изневеря никога. Помня имената им с огромна благодарност за тази роля, която изиграха в живота ми: Ангел Илиев, Кирил Петров, Звезделин Янев, Владимир Анчин, Маркова, Митрева, Джамбазова, Войнова, Сестримска, Янкулова, Янкова... - Бог да прости ония сред тях, които вече са покойници! Аз съм това, което съм, благодарение и на тяхното мощно личностно, интелектуално и духовно влияние. Не съм забравил, няма, никога не мога да забравя трепета, с който в душата ми се възприемаше онова велико свещенодействие на образованието, към което бях причастен в класните стаи и в кабинетите на училище "Неофит Рилски", моето училище.

След това, като мисля за годините, прекарани в долнобанското училище, в спомена ми оживяват преживелици, свързани с ония атрибути на времето, в което бяхме принудени да живеем: "пионерски сборове", "прегледи на маршовата песен", "комсомолски събрания", "часове по политпросвета", "манифестации", "селскостопански средношколски бригади" по огромните блокове с ягоди, на които превивахме гръб съвсем млади. И това го имаше, а пък горчивия, сякаш отровен вкус при спомена за това грубо насилие все още го имам в устата си. Както и да е, важното е, че устояхме - и въпреки всичко запазихме човечността си...

Толкова е трудно да опиша и анализирам преживяното с малко думи! За да изразя всичко, бих могъл да напиша цяла една книга. Но пък и думите не са най-важното, истинското е скритото в душата, което не може да се изрази с думи. Този спомен за моето училище ме топли вече толкова години - и това ми стига! Ето защо за краткост ще завърша със следната констатация:

Училището в град Долна баня, носещо името на Неофит Рилски, моето училище, беше и си остава наш храм на знанието, просветата, културата, личностния просперитет. То е истински светилник на духа, сияещ вече в три века. Да направим всичко, зависещо от нас, за да запазим светлината му за бъдните поколения - и за идващите векове!

неделя, 27 март 2011 г.

Дискусия за пътя на България

Публикацията от 23 март 2011 г. под заглавие Покана за дискусия: Къде е мястото на България - с чуждия ни по манталитет Запад или с толкова близката ни "братска" Русия? предизвика интересни коментари, които публикувам отделно, понеже са една добра основа за още по-дълбоко вникване в темата, имаща съдбовен за нас, българите, характер; моля ако някой от участниците в дискусията забележи, че нещо съществено е от неговия коментар е изпуснато, да каже, ще го поправим; та ето коментарите, които едва сега смогнах да подредя и да подготвя за публикуване:

Анонимен каза: Добро утро! Допада ми статията. Аз също живея в чужбина и виждам, че имаме сериозни разлики по отношение на ценности, морал и поведение. Най-удивителното е, че ние можем да селекционираме тези качества и да ги модерираме по свой начин, който определено ни тласка напред. За мен тези разлики са причина местните хора да ни се възхищават тайно, а открито да се дистанцират от нас. Естествено има и много, които не крият симпатията си и респекта към нашата образователна система и традиции. Попаднеш ли на такъв човек и работодател стремително изкачване по стълбата на успеха ти е гарантирано. Аз също мисля, че нашето място е при народи с нашия манталитет и природен интелект. Забелязвам, че тези, които много бързо се дистанцират от всичко положително в българина, много бързо се превръщат в консуматори и немислещи хора. Те нямат собствено мнение, собствена гражданска позиция и естествено се превръщат в част от безлична маса, чийто бог са единствено парите. В тези среди не се коментират книги, не се ходи на концерти, отсъства топлината във взаимоотношенията. Отдавна не бях срещала подобна статия в българските страници и сега се радвам, че отново се повдига темата за духовността на българина. Приятен ден на всички читатели на този блог!

Томи Томев каза: "Русия, въпреки че е богата страна, никога не е имало възможност за печалба на пари както на Запад и в Америка."

Тези думи ще коментирам така: Русия никога не е била управлявана в полза на хората, в полза на обществото, а в полза на вечните си имперски амбиции да владее на всяка цена колкото си може по-голяма част от света, пък и, защо не и целия свят. Обикновените руски хора винаги са живеели зле. Дори по време на комунизма бяха много по ограничени и от нас българите. Ние все пак сме по близо до цивилизована Европа.

Българинът, независимо какъв искат да го изкарат разните анонимни застъпници на близостта ни с руснаците, е по-интелигентен, и по европеец отколкото азиатец. Затова аз мисля, че нашето място е в Демократична Европа, а не в обятията на Русия.

Анонимен каза: Имам чувството, че на някои хора им харесва да бъдат съпричастни с народи, които са изгубили (или никога не са притежавали) християнски морал и поведение. Според мен там е основната беда – 50 години комунизъм и див атеизъм са "затрили" всичко човешко и почтено в народа ни – виждаме едни овълчени, подли и крадливи хора, възпитаващи в същия дух децата си и оправдаващи се с демокрацията от западен тип. Ами щом им харесва, наистина да отидат в нещастната Русия. Казвам "нещастна", защото народът й не е виновен, че от крепостничеството направо е преминал в комунистически модел държава, внесен отвън комунизъм по теориите на двама или трима луди, които са си правили експерименти.

Руснаците нямат чувството за собственост, защото никога не са притежавали такава. Да живееш безотговорно и да чакаш от държавата подаяния, това е и желанието на голяма част от българите, тук Величеството беше право – чипът ни наистина се е сбъркал. Аз също имам приятели в Канада, там са от 80-те години, устроили са се чудесно и нямат никакво желание да се завърнат в България. Идват си само за малко да видят близките си и пак си заминават в една чудесно уредена страна. А тези, които без образование отиват и не могат да се реализират, те и тук са същите неудачници, но такива ще са и в Русия. Dobrata (ОЩЕ >>>>>)

За лудостта на величията: защо Бойко Борисов почна да се самообожествява, сиреч, да превърта

Из Диагнозата, която живее на покрива

Любослава РУСЕВА

dnevnik.bg

... Синдрома на хюбриса

Казано просто: кои са причините едно будещо симпатия и доверие същество, бидейки вече овластено, да започне да се държи самонадеяно, високомерно и дори арогантно. Кое е онова, което "разболява". Дали човекът, за когото сме гласували, е бил същото говедо и преди това, но ловко се е прикривал(о), или във властта все пак има някакъв тайнствен микроб.

Но да разпознаем "синдрома на хюбриса" не е чак толкова трудно.

Пример №1

В студиото седи един министър-председател. Видът му е самодоволен. Журналистка задава въпрос защо управляваните от него стават все по-бедни, цените - все по-високи, а държавата се е захванала със скъпоструващи проекти. Министър-председателят първо се усмихва пренебрежително, после отговаря с циничен съвет:

"Моето семейство, откакто аз се помня - от дете до ден днешен, картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в плод и зеленчук, за да си купим - нито майка ми, нито баща ми, нито баба ми, нито аз. И мога да ви кажа как се садят, ако не знаете? Трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копаят, слагат се. При толкова пустеещи земи всеки може да си насади."

Пример №2

В студиото седи един министър-председател и приказва - буквално каквото му хрумне, за военната операция в Либия. Видът му отново е самодоволен. Първо казва, че подкрепяме операцията, но няма да участваме в нея. След пет минути даже я нарича "закъсняла".

На следващия ден в студиото седи същият министър-председател и продължава да говори. Тази сутрин обаче той не харесва операцията, смята я за "авантюра". Приказва за петродолари, критикува ангро Франция, Великобритания и САЩ и въобще се "зъби на тирана", като се озовава с двата крака в лагера на Русия и Китай.

Същата вечер, т.е. само след няколко часа, през които световните агенции са разпространявали думите на този министър-председател, позицията му е вече коренно различна: операцията е "легитимна, нужна и правилна", както се разбира от съобщение на неговия пресцентър.

Пример №3

В поредица от публични изяви един министър-председател прави нещо още по-безпрецедентно: в словесната схватка между икономическия си министър и управител на чужда компания той, първо, защитава управителя на чуждата компания; второ, съобщава, че бюджетът на страната е абсолютно зависим от чуждата компания; и трето - прави го в момент, когато държавата му е на път да се набута в чужд проект за близо два милиарда евро, чийто консултант е... управителят на чуждата компания.

Тук е важно уточнението, че под "чужда" не се разбира единствено чуждестранна. Да бъдеш чужд в случая означава интерес, не просто различен от твоя, а до голяма степен противоположен на него. Чуждост, ако щете, и цивилизационна...

А сега си представете, че и в трите примера, които дадох, става дума за един и същ човек. Че този човек управлява повече от година и половина по един и същ начин. Сутрин казва "не", по пладне казва "да", следобед - "може би", а вечер - "надали". Точно както Карлсон, който живее на покрива, викаше на Дребосъчето: "Ще дойда към 5, но не по-рано от 6, най-вероятно след 7, така че в никакъв случай не ме чакай преди 8", и той кръжи с перката без коефициент полезно действие. Дори обратното - става все по-нетърпим. Все "по-хюбрисен", а оттам и опасен.

Терминът "хюбрис" пък означава преди всичко дързост, после надценяване, накрая и самообожествяване.

Нещо като да загубиш реална представа кой си, откъде идваш, какво можеш и за какво си призван. Да нямаш или постепенно да подцениш взискателността към себе си...

Самонадеяността, казва Дейвид Оуен, е липса на качество, а не качество. Затова тя неведнъж е слагала в хладилника си трофеи от глави на самозабравили се политически лидери. Самонадеяността притъпява бдителността, прави те още по-слаб и няма начин да не си изпатиш - след "хюбрис" в древногръцките трагедии идва ред на възмездието...

Две хубави песни



Zeljko Joksimovic: Zavrsna Pjesma



Zeljko Joksimovic - Lane moje

Найджъл Марш: Как да балансираме професионалния и личния си живот



Найджъл Марш: Как да балансираме професионалния и личния си живот

Балансът между работа и личен живот, казва Найджъл Марш, е много важен да се остави в ръцете на работодателя ви. В TEДxСидни, Марш излага идеалния ден балансиран между семейно време, лично време и производителност - и предлага оживено насърчение за да го постигнем.

събота, 26 март 2011 г.

Да участваме в пролетния празник на свободолюбивите хора в България

ДА ПРАЗНУВАМЕ ГРАДСКО ПРОСТРАНСТВО, СВОБОДНО ОТ ЛЪЖИ!

КОГА: На 2 април 2011 г. от 16 до 19 ч.

КЪДЕ: Пред паметника на съветската армия в София

Ще се опитаме да направим един запомнящ се празник на пролетта, младостта и веселието.

С участието на:

● Ансамбъл за електроакустична музика и Стоян Михалев;
● Специален гост на събитието е Олег Панфилов – руски журналист и дисидент, последователен и ревностен защитник на човешките права и свободата на словото;
● Иво Инджев – журналист;
● проф. Пламен Цветков – историк;
● Милен Радев – публицист;
● Димитър Велинов – председател на организация „Горяни“.

На събитието ще бъде прочетено обръщение на Хубертус Кнабе, германски историк, директор на Берлинския музей в памет на жертвите на комунизма в затвора на ЩАЗИ, написано специално до организаторите на събитието.

Събитието ще бъде отразено от екипа на грузинския телевизионен канал ПИК, предаването „Територия на демокрацията“.

Ненормално е това, което става у нас!

На централно място в градската библиотека показно е изложено луксозно издание с речи и други писания на "любимия вожд" - Вълко Червенков. Тръпки ме побиха! Та той е масов убиец на политически дейци. Свиреп сталинист. Окончателен ликвидатор на демокрацията в отечеството ни. Бяха избити и хора просто набедени и оклеветени - и по класов принцип. Стотици млади хора, а може би и хиляди, бяха с прекършени съдби - без право на каквато и да било човешка перспектива. По червенково време концлагерите и политическите затвори процъфтяваха. Изтезанията в тях, и в концлагерите, и в затворите бяха в стихията си.

До тая кощунствена книга цъфтеше не по-малко претенциозно издание - писанията на Васил Коларов. Пратеникът на Коминтерна, който повдигна септемврийския метеж. Една слудничава авантюра. Хвърлени са в бунт невъоръжени селяни. България е посята с трупове на безплодни жертви.

След краха на това безумие Васил Коларов и Георги Димитров се качват на файтон и през Чипровци хайде в сърбия. После Европа. И - Москва. Връщат се след 1944 г. за да наложат в България кървавия терор на комунистическата диктатура.

До книжновните бисери на Червенков и Коларов е представено творчеството на Георги Кирков - пропагандатора на яростната класова омраза.

Главен редактор на цялата тая творческа епопея е всеизвестният Димитър Иванов. Шеф на ДС - комунистическата политическа полиция. Аналог на ГЕСТАПО.

Мъча се да си представя как би могло в Германия един оцелял Химлер в 1968 година да издаде сборници с речите на Хитлер и Гьобелс?!

Ненормално е това, което става у нас!

Автор: Иван Иванич
гр. Монтана

(ЗАБЕЛЕЖКА: Горният текст е взет от новата книга на моя приятел от Монтана г-н Иван Иванич, която излезе наскоро. И която той любезно ми изпрати, за което много му благодаря. Тази книга е продължение (втора част) на предишна негова книга, а общото им заглавие е Из записките на един, който.... Тия дни ще представя в блога си - и за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ - чудесната книга на г-н Иванич, която прочетох с вълнение; скоро не бях чел такъв разтърсващ текст, писан от сърце! Бог да му дава здраве да продължи да пише и да ни радва със своето толкова искрено слово!

Излезе от печат второто издание на моята книга със заглавие ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА

Книгата излезе тия дни, издадена е от издателство ИЗТОК-ЗАПАД. Ето сега малка част от предговора на тази книга, която е сложена на задната част на корицата:

Обикновените "школски" учебници по логика винаги са се отличавали с порядъчни дози скука и отегчение, на места съвсем непоносими. Авторите им са се надявали, вероятно, че с това внасят някаква своеобразна внушителност в логическите си построения; не са разбрали обаче, че така убиват всичко човешко – а това значи философско! – в тях.

Сметнах този каприз за абсолютно неоснователен и затова се опитах да напиша една коренно различна логика, която да е точно това, което другата не е, а именно: жива, пробуждаща философската нагласа и дори страстта за философстване и мислене, човечна, вдъхновяваща. Продължавам да смятам и едва ли някога ще се разколебая в убеждението си, че мисълта, която не е оживотворена от чувството, скоро омръзва и на самата себе си, а и по начало е чужда на човека.

Затова бях овладян от идеята да превъзмогна обикновената представа за един учебник по логика, предлагайки нещо съвършено различно, но също така пронизано от духа на чистата мисъл. Дали поне отчасти тази идея е довела до появата на нещо наистина заслужаващо труда си, ще отсъдиш ти, млади читателю.

Всеки учебник обаче говори най-добре за самия себе си – чрез това, което представлява не само като намерение, но и като постижение, като осъществяване. Единственото, което може да се даде като съвет на току-що разлистилия го млад човек, пристъпващ към изучаването на логика, е първо доверието към самия себе си – и към своята способност да схваща, свободно употребявайки ума и мисълта си.

На второ място се иска и съвсем умерено доверие и към учебника, поставил си голямата цел да бъде наставник на младежта във великото изкуство на мисълта. Има ли ги тези две условия, то успехът няма как да не дойде с времето.

Авторът, Пловдив, септември 1998 г.

Благороден жест на издател в подкрепа на образованието на българската младеж

В живота, сред многото неприятности - за да има все пак някакъв баланс - понякога на човека се случва и нещо добро, което го прави щастлив; по същия начин, в облачен ден, изведнъж слънчевите лъчи си пробиват път, огрейват ни, стоплят ни за кратко, пък после облаците пак закриват слънцето. Така на мен тия дни ми се случи нещо твърде приятно, за което искам да споделя с вас, един вид "да се похваля".

В разговор с г-н Любен Козарев, собственика и управителя на издателство ИЗТОК-ЗАПАД, с който подготвяме новата книжка на сп. ИДЕИ, му подхвърлих, ей-така, между другото, че имам две книги, издадени преди десетина години, които вече са се изчерпали, които никъде не могат да се намерят. Става дума за моите книги УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството") и ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика), които използвам също и като учебни помагала в преподаването по два учебни предмета: Философия на правото, политиката и държавата и, на второ място, Логика. Показах на г-н Козарев как в тази ситуация се справям, понеже помагалата все пак ми трябват, на мен и на учениците ми: издавах ги като брошурка, на ксерокс, с най-обикновена корица, което, между другото, е доста скъпичко. Той разгледа помагалата и ми каза: а искаш ли да ти ги издам? Може, каза той, това да стане бързо и лесно, щом си ги подготвил за печат, и то доста сполучливо. Разбира се, съгласих се, той обеща издаването им да стане бързо и удържа на думата си: книгите вече са факт! Тук искам да благодаря на г-н Козарев за толкова щедрия и благороден жест да издаде тия книги в подкрепа на образованието на нашата младеж!

Учениците ми, които пожелаха да си купят книжката, разбира се, я получават на половин цена, т.е. като дадат символичните 3 лева. Тоест наполовина им я подаряваме, като причината за това е, че техният учител е авторът, а пък зложелателите, разбира се, няма да пропуснат случая да почнат да крещят за "конфликт на интереси", за "печалбарство" и пр. По този начин, пишейки това, искам да изпреваря такива обвинения: печалба от учениците никой не гони, напротив ние, автор и издател, подпомагаме дори и финансово тяхното образование. Инвестираме един вид в него. Разбира се, благодарност за това от никой не чакаме, напротив, като едното нищо най-вероятно ще получим грозни обвинения. Както и да е, аз специално съм свикнал да ме ругаят за всичко, което правя.

И ето, книгите са вече в ръцете на ония мои ученици, които пожелаха да учат по тях (другите пък могат да си свалят файла от интернет и да си го разпечатат сами). Забелязвам, че и двете книги, и тази за свободата, и другата, за мисленето, им харесват, кориците се цветни, гланцирани, книжките са удобни за ползване - понеже всъщност направих максималното така да редактирам и съкратя текста, че да е приятен за четене и от младите хора, и от всички ония, които се интересуват. Ако някой пожелае да си купи някоя от книжките, да заповяда, да пише на имейла ми. Неговите пари, разбира се, ще отидат не за нечие обогатяване, а за издаването на следващата книжка на сп. ИДЕИ, която сега подготвям.

А ето сега и откъс от предговора на едната от тях, именно книгата УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, откъс, който е отпечатан и на задната й корица:

От нас, хората, изправени пред бездънната непонятност – и възхитителната простота! – на живота, се иска малко: да постигнем яснота относно себе си, относно съществуването, което ни прави човешки същества. Но нашето съществуване е всеобхватност, която лесно не се постига. Търсейки нейното "ядро" – сърцевина и на живота ни! – ние не без удивление разбираме, че то се свежда до една дума: свобода.

За преживелите комунизма автентичната свобода е нещо непознато – или пък е нещо, което си "представяме" съвсем непълноценно. Съществуването без свобода, в което се задушавахме десетилетия, ни откъсна от величествения универсум на свободата и ни запрати в задънени улици и тресавища, от които скоро няма да се измъкнем. Затова за повечето от нас свободата е дума, зад която нищо не стои, която е изпразнена от съдържание; мнозина затова даже ненавиждат свободата, виждат в нея корена на бедите ни. ("Видяхте ли докъде ви доведе вашата свобода?!", "Искахте свобода, искахте свобода – нà ви сега свобода!" – това познато ли ви е?).

Но свободата по начало е живот, чиято загадка тепърва ще разгадаваме, към чието тайнство все още ни предстои да се приобщим. И тъй като наука за свободата няма, а "технология за правенето й" не може да бъде създадена, то от всеки от нас се иска сам да стъпи на почвата й, самостоятелно да проправи свой път към нея.

"Българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия!" – е казал човекът, който наричаме апостол на българската свобода. Дали думи му важат с пълна сила все още, сега, в началото на третото хилядолетие?!

АВТОРЪТ, юли 1998 г.

Писмо до главния редактор на сп. Forbes - България

До г-н Йордан Матеев
Главен редактор на сп. Forbes - България

Здравейте, г-н Матеев,

Разгледах корицата и съдържанието на първия месечен брой на списанието. Ще се постарая да си го набавя и да го прочета, засега, за жалост, не смогнах да сторя това. Но искам, водейки се само от списъка на публикуваните статии, да изкажа едно съображение, което, струва ми се, може да Ви е от полза; впрочем, наскоро написах един коментар в блога на Forbes България, да започна с него:

Като гледам корицата и заглавията на статиите се питам: схващат ли, дават ли си изобщо сметка тия, дето правят Forbes България, и тия, дето пишат в него, че думата "богатство" е дума многосмислена? Разбират ли, че да си богат не означава непременно да имаш много пари, да си "капиталист" и пр.? Ако това не се съзнава и не се взема предвид, то тогава цялата апология на богатството, пък и на успеха, в името която явно съществува Forbes, се обезсмисля напълно - или е съвсем непълноценна, неистинска, фалшива...

Това написах там, а сега искам да допълня още нещо. Наистина, имам чувството - съдейки само по заглавията - че философията на Forbes България не е издържана в един по-дълбок смислов план. Да бъде представян живота и пътя на богатите хора, разбира се, е твърде любопитно, но има и нещо още по-съществено: ония ценностни, човешки и духовни моменти, които съвсем не бива да се пренебрегват - в опитите да бъде постигнат по-богатия смисъл на феномена на богатството. И на успеха също. Мисленето, което се стреми да постигне и представи феномена на богатството, също трябва да е по-богато, та да бъде адекватно на своя предмет; щото, разбира се, е твърде разочароващо (за разбиращия читател) чрез бедни по дух, идея и смисъл представи и мисли да се говори тъкмо за богатството. Тази е моята основна забележка, с която просто се опитвам да Ви напомня нещо твърде важно: за постигане на точния и същностен екзистенциално-човешки смисъл на богатството се иска всичко да се опре на една наистина богата в ценностния и идейния смисъл философия, която се опитва да постигне всички фактори, пораждащи в крайна сметка богатството, личностния разцвет и успеха. Надявам се съм успял да Ви разясня основното, което исках да Ви кажа.

Моя милост издава едно философско списание, носещо името ИДЕИ, от което излязоха вече пет книжки (броя). Ние там акцентираме върху ония ценностни аспекти на личностното развитие, които понякога убягват на чисто икономическите анализи на феномените, свързани с живота, личността, успеха и богатството. В този смисъл гледните точки на ИДЕИ и на Forbes България се допълват и подкрепят. Ако гледната точка на икономиста бъде допълнена с гледната точка на философа, то това ще позволи по-пълно и цялостно да се осмисли оная тоталност на човешкото, която, всъщност, е най-интригуващото за мислещия и търсещия истината читател.

В това отношение, струва ми се, сп. ИДЕИ и сп. Forbes България могат да си сътрудничат твърде ефективно, като параметрите на това сътрудничество, разбира се, могат да бъдат осмислени в една обмяна на мнения, която с това писмо предлагам. Добре разбирам, че в наши условия е твърде рядка възможност две издания да се подкрепят, но защо пък да не опитаме дали това изобщо е възможно?

Екипът на сп. ИДЕИ, в който се включват някои от най-добрите български философи в момента, е открит за едно сътрудничество в Вашия екип. Да се надяваме, че на нашата протегната ръка няма да обърнете гръб.

И още едно нещо: тия дни излезе второто издание на моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"); тя беше издадена от издателство ИЗТОК-ЗАПАД. Преди време, ако си спомняте, в една наша кореспонденция стана дума за възможността тази книга да бъде представена пред читателите на сп. Forbes България. Сега ми се иска да Ви подаря екземпляр от новото издание на книгата на Вас лично, за което Ви моля да ми дадете пощенски адрес.

С пожелание за успех на всичките Ви начинания:

Ангел Грънчаров, главен редактор на списание ИДЕИ