ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

сряда, 30 ноември 2011 г.

Заповядайте днес на протеста, ще се видим на площада пред Парламента!

Моя милост днес ще бъде в София на общонационалния протест. Представител съм на синдикалната организация на "Подкрепа" в учреждението, в което работя. Отивам да протестирам най-вече по свои, предимно идеални подбуди; най-важните от тях са:

1.) Решително ще протестирам срещу безочието, срещу политическата арогантност на управляващите!

2.) Твърдо ще протестирам срещу некадърността на управляващите ни чалга-политици, които превърнаха думата "криза" в мантра, с която се опитват да прикриват крещящата си некадърност!

3.) Ще протестирам срещу недемократичния авторитарен манталитет, който си позволява без капчица срам да демонстрира правителството, начело със своя вожд Бойко Борисов!

4.) Ще се противопоставя на една неразумна политика, благодарение на която това правителство проиграва златни шансове на България да се нареди сред достойните и проспериращи народи на Европа!

5.) Ще искам предсрочни избори, за да се прекрати политическата агония, в която ни натика Бойко Борисов! (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

България ще може сама да задоволява енергийните си нужди чрез добива на евтин шистов газ

10 неща, които трябва да се знаят за шистовия газ

Различава ли се от „природния газ” и опасен ли е за здравето?

По начин на образуванe, състав, технологии на търсене, проучване и добив, предпазарна подготовка, транспортиране и реализация шистовият газ е идентичен на природния газ. Той е метан, най-простия въглеводород от реда на алканите. Метанът е неотровен, безвреден газ, без цвят и миризма.

Ако шистовият газ е идентичен на конвенционалния природен газ, защо го наричат иначе?

В петролната индустрия се използва специална терминология за класификация на ресурсите в зависимост от геоложките и технико-икономически свойства на залежите от въглеводороди, а не от свойствата на самите въглеводороди, които са едни и същи навсякъде. Терминът „шистов газ”, отразява особеностите на залежите от газ, а не на самия газ или на технологичните процеси. Прилаганите към шистовия газ технологии, включително хидроразрив, са същите, както към други видове залежи от нефт и газ.

Вярно ли е, че има над 300 милиарда кубически метра шистов газ само край Нови Пазар? (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

вторник, 29 ноември 2011 г.

Тъкмо когато социализмът стана по-толерантен, той стана и по-нежизнеспособен...

Започнах да чета книгата Опитомяване на революцията, изпратена ми от г-н Петър Каменов от Монтана. Книгата е написана от американеца Джералд Крийд, а издателят е изд. Апострофи. Като прочета книгата, ще опиша впечатлението си. А ето сега краткото й представяне в Мрежата:

"... Селяните от всяка махала се редуваха да водят козите на паша и една пролетна сутрин през 1987 г. моят съсед пасеше стадото, когато възрастната му майка почина. Аз отидох да го намеря и му предложих да наглеждам стадото, за да може той да се погрижи за погребението... След невероятно изтощителен ден успях да върна всички кози по домовете им и не казах на никого какъв ужас съм преживял и колко съм се тревожил да не изгубя животните (броих ги сигурно сто пъти). Тази случка убеди селяните, че наистина ме е грижа и че мога да свърша нещо полезно, освен "да си докарвам главоболие с всички тези книги", както един познат определи основното ми занимание.

... След като роднините на младоженеца свършиха с поднасянето, имаше почивка. Реших, че представлението е свършило, но всъщност всички се подготвяха за поднасянето на даровете от майката на булката. Броят на подаръците бе феноменален. Въпреки че бях добре запознат с научни изследвания за зестрата в Южна и Източна Европа, хванах се, че правя сравнение с даряването при канадските индианци квакиутл. Имаше няколко големи килима, множество тежки одеала и кувертюри, и запас от спално бельо, който можеше да им стигне за два живота... (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Непростимо е и този път да проспим историческия си шанс да станем истински свободни!

Някъде, не помня къде, прочетох, че на еди кой си човек му било трудно да прецени каква позиция следва да има по въпроса за т.н. "шистов газ". Той сам се оплакваше и се вайкаше заради това. Същевременно чета и чувам, че други хора не познават такава трудност, те, примерно, априори са ПРОТИВ шистовия газ. Даже и без да се замислят, знаят, че са против. Доста хора са в затруднение по този въпрос, тъй като наистина в него се сблъскват поне две фундаментални ценности, поради което на всеки се налага да се реши коя от тях има приоритет лично за него - пък и за нацията ни. Става дума за ценностите природа и свобода.

Искам да кажа нещичко по този казус. И по този начин ми се иска да спомогна за проясняването на въпроса, та белким повече хора по-решително изяснят собствената си позиция по наистина нелекия казус.

Не е доказано дали и доколко тази технология за добиване на шистов газ е опасна за природата; прочее, то всяка човешка дейност, както и да го погледнем, е противоприродна; всичко, направено от човека, е култура, докато природното, при което човекът изобщо не се е докоснал, е натура. Ако искахме и ако можеше да си стоим при природата, отказвайки се от културата, т.е. оставяйки се на бездействие и на съзерцание на собствения си нос, то и култура, и цивилизация, и човечество изобщо нямаше да има. Всяка намеса или инвазия на човека в природата е, предполага се, вредна или поне неприятна за природата, за природното. Прочее, автентично природно е само... дивачеството, варварството. Културата по начало е противоприродна. Това дотук - от една страна. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Има една партия, която се бори България да е силна, достойна и просперираща - и знае как да постигне тази цел!

Можете да видите и чуете видеозапис на 8-мо национално събрание на ДСБ (видео)

Отчетен доклад на Иван Костов (видео)

Резолюция на Осмото национално събрание на ДСБ (видео)

Пресконференция на ДСБ (видео)

Можете да прочетете и това: Иван Костов: България заприлича на Русия – страна на олигарси, милиционерщина и тотална диктатура

и още други материали, които можете да намерите на сайта на ДСБ.

ЗАБЕЛЕЖКА: Прочее, забелязахте ли тази сутрин, в интервюто си, Боко пак показа, че го е страх най-много от Костов? Този страх показва най-красноречиво кой е поръчителят на "мероприятието" в българската чалга-политика, наречено "Боко Борисов"...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

За първи път се организира конкурс "Рушветчия на годината"

Рушветчия на годината

Краят на годината е. Време за конкурси. Спортист на годината, банкер, политик, мъж, жена на годината. За първи път се организира конкурс за рушветчия на годината.

Уникално събитие. Епохален наплив от кандидати за почетното звание. Единствената сграда, която може да събере тълпите от участници, е НДК. Залите се пръскат по шевовете, коридорите са препълнени, дори в тоалетните няма място. Възбудата е огромна, остри очички дебнат отвсякъде. Градинката пред НДК е залята от чакащи. Издигнати са огромни телевизионни екрани.

Излиза водещият, започва шоуто.

Дами и господа, скъпи рушветчии, добре дошли! Най-напред искам да се извиня на всички български граждани за неудобството. Разбирам, че докато трае конкурса, държавата е блокирана и никой нищо не може да свърши. В момента работят само неподкупните. Държавата ще заработи нормално едва след края на нашето радостно събитие. Много моля, ако има тук сред вас корумпиращи, тоест такива, които плащат подкупи, този конкурс не е за вас, той е само за тези, които взимат. Това е конкурс за рушветчия на годината! (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Кога едно общество преуспява и се радва на добри плодове?

Тази сутрин не ми се пише за нищо - и ето, ще пиша за това, че не ми се пише. :-) Всъщност не е истина, че не ми се пише за нищо, а по-право - пише ми се, ала за много неща; и не мога да реша с кое да започна. А това вече е проблем. Всекидневен проблем. Какво да избера, с какво да започна? Да избера от множеството проблеми, които гъмжат в съзнанието ми. Всяка сутрин нещо надделява, а други теми жертвам ли жертвам - ето, сега те си отмъщават, поради което на нищо не мога да се спра. И в това раздвоение - "разтроение", "разчетворение" и пр. - предпочитам да не правя нищо. Е, виждате, че нещо ще направя, ще пиша за това, че не ми се пише. :-)

Моята истинска любов са най-сериозните проблеми на философията, а всъщност това са проблеми на човека, човешки проблеми. Ала всяка сутрин общо взето изневерявам на голямата си любов и по принуда се занимавам общо взето с политически коментари, заради което съм така много критикуван от неколцината ми приятели-философи, които може би с основание считат, че това моето е чиста загуба на време. На моменти и аз мисля като тях, но в други моменти считам, че един философ като мен, ако избере за своя съдба не витаенето на духа в пространствата на чистата мисъл и философия, каквото всъщност е истинското му призвание, а ако се отдаде на една гражданска ангажираност със случващото се, това не е загуба на време, напротив, е нещо, което е рядкост сред това съсловие на философите особено у нас. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

неделя, 27 ноември 2011 г.

Блогът ми има вече повече от милион посещения!

Така показва броячът.

Прочее, този брояч го сложих месеци след като създадох самия блог, тъй че, реално, посещенията са доста повече от милион.

Но все пак юбилейният 1 000 000-нен посетител е факт, достоен за отбелязване. При това не съм правил никакви фокуси за да привличам посетители, както се прави по други блогове...

Тъй че, за ознаменуване на този факт не ми остава нищо друго освен да изкрещя гороломно:

- Да живей свободата, приютила се в днешно време в интернет! Да живеят блоговете, тия най-съвременни средства за обмяна на мисли!


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Още всякакви истории

Вчера почнах да пиша един текст, публикувах го под заглавие Щрихи от родовата ми история. Той е част от Преживяното в ерата на комунизма: поредица от есета. Тази сутрин ми се налага да продължа започнатото; както се казва: "Хванал ли си се за хорото, ще рипаш, няма накъде!". И ето, искам да продължа, щото зная, зарежа ли започнатото, нищо чудно никога вече да не се върна към него.

В последното есе писах за единия си дядо, от страната на баща ми; сега, няма как, се налага да напиша и за другия си дядо, от страна на майка ми. Неговото име е Васил, той почина, Бог да го прости, през 1988 г., една година преди комунизмът, който той толкова е мразил през целия си живот, да започне да си тръгва. Аз за тоя мой дядо, който ми е оказал огромно влияние, съм писал тук-там из книгите си, разсъждавал съм по разни негови мъдрости, щото той беше изключително духовит и мъдър човек. Сега ми се налага да напиша още нещичко, та да закръгля образа на този, без съмнение, велик човек.

Някой ще каже: как така "велик", какво толкова е направил; та нали велики могат да бъдат само големите исторически дейци, такива като Боко Тиквата например, или като Ивайло Бърдоквата?! Откъде-накъде, ах, ти, толкова нагли мизернико, ще твърдиш, че собственият ти дядо да е велик?! Ще отвърна така, понеже темата ми се вижда чудесна. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Емблема, съдържаща гениално хрумване



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

За свободолюбието с българска специфика

Г-н Калин Манолов, издател и журналист, който напоследък е водещ на предаване в една телевизия, е написал на страницата си във Фейсбук следната обява:

Гледайте утре, 27.11, от 18,30 по тв България он ер "Видимо и невидимо". Темата: "Докога да работим?" с Владимир Каролев и проф. Петър Славейков.

По повод на тази обява се завързва любопитен разговор, който заплашва да прерасне в цяла история: някакъв човек, Тома Белев, пита безобидно: "Откога каните агенти на ДС?", визирайки телевизионния любимец Каролев; разбира се, фен на г-на Каролева и на ченгетата от ДС възразява на въпроса му, а пък г-н Белев, в завързалия се спор, подхвърля, че дядо му е бил 5 години концлагерист в Белене; за което е подложен на подигравка не само от другото лице, но и от самия г-н Манолов, който счита за уместно да напише следната бележчица:

И според мен този статус не е място за родовата история на г-н Белев. :-)

Което именно ме провокира, нарушавайки всички правила, да напиша следния провокационен коментар, понеже ми се иска нравственият момент в отечеството ни да не продължава да бъде последната дупка на кавала; ето какво написах там, и понеже е възможно репликата ми там да бъде изтрита, затова я помествам и тук, в блога си: (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

събота, 26 ноември 2011 г.

Щрихи от родовата ми история

Днес е събота и имам малко повече време, та да попиша малко по поредицата за преживяното в ерата на комунизмо-социализма; последното, по-предишното есе от тази поредица беше ето това: Фрагменти от преживяното в ранното ми детство. Ще продължа по-нататък, защото аз съм така: не се ли увлека по нещо, никога няма да го завърша. А, от друга страна, не обичам да оставям работата си несвършена. "Желязото се кове докато е топло!", изстине ли веднъж, иди го кови тогава. Затова да продължавам по подетия път.

В предишното есе разказах за някакви най-древни спомени, касаещи собственото ми детство, които се мержелеят някъде там, в дълбините на съзнанието ми, или, по-вярно, в дълбините на безсъзнателното в душата ми. Ний оттам, от кладенеца на безсъзнателното-несъзнаваното трябва да извадим нещичко, ако искаме да утолим своята жажда по миналото, по вече преживяното. Всичко, което сме преживяли, си стои някъде, вътре и дълбоко в нас самите, отпечатало се е там. Иска се просто известно усилие, та да успеем да го измъкнем - и да го представим пред умствения си взор. Пишещите, прочее, само това правят: бърникат в кладенеца на несъзнаваното, намиращ се в дълбините на душите им, и каквото успеят да извадят, ни го представят като свое откровение. Ала нищо, което вече не е в нас, не може да бъде изобретено и сътворено. (ОЩЕ >>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Правим дивотии, заради които ни се диви целият свят: Премиерът ни е бандит!

Сайтът БИВОЛЪ е публикувал материал под заглавие На помощ, господин Велчев! Премиерът ни е бандит! (с подзаглавие Йоца, Кеца и ЦРУ обвиняват Борисов в престъпна дейност), а вестник СЕГА е публикувал информация под заглавие Подсъдим по "Килърите" разказал пред съда за среща на Борисов с мафиоти. И двата източника пишат следното:

Подсъдимият по делото „Килърите" Васил Костов-Кеца разказва за среща в София между Бойко Борисов, Бай Миле и Сретан Йосич, предава БНР. Кеца разказа за няколко срещи, на които е присъствал, докато е бил охрана на убития Бай Миле. Лично присъствал на среща в София между Бай Миле, Бойко Борисов, Сретан Йосич, Стоил Славов и хора от групировката СИК. Те говорили как да съберат пари, за да направят Бойко Борисов шеф в МВР и да му купят чин. Кеца каза още, че всички разрешителни на охраната на Бай Миле са издадени на фирмата „Ипон" собственост на Бойко Борисов по онова време... „Аз ще ви кажа, че Бойко Борисов отговаряше за канала за наркотици през Турция", допълни той... Имаше проблеми с Косьо Самоковеца. На друга среща Бойко Борисов се застъпи за Мето Илиевски", обясни Кеца.

Прелюбопитни информации; не че тия неща не се знаеха и преди, но ето, че се потвърждават. Прочетете написаното и в двата източника. Заключението, че Премиерът ни е бандит не е новост - и наша милост многократно си е позволявала да пише тази констатация, за която бяхме предупредени от едно американско авторитетно издание далеч преди изборите през 2009 г., когато малоумните у нас туриха във властта една мутра - което, както и да го погледнем, е твърде скандално! (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

петък, 25 ноември 2011 г.

Запис на днешното интервю на Иван Костов по БНТ

Гледайте видеозапис на днешното интервю на Иван Костов по БНТ на ето този адрес. А ето и някои от първите коментари на интервюто, които намирам във Фейсбук и които препечатвам тук, та да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Стоянка Димитрова: Отново пределно ясен и точен анализ на последните политически събития у нас! На българите ежедневно така трябва да се говори, обяснява!

Жоро Стефанов: Както винаги ясно, кратко и точно! Държавник и макроикономист от КЛАСА !

Ginka Petkova: Без много излишни приказки всеки може да разбере какво казва Иван Костов. Неслучайно днес е поканен точно той да комементира сегашната ситуация в България.

Oly Paneva: Кратко, ясно и интелигентно, но българина иска да му се говори помпозно и да го лъжат. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Наръчник за бързо въведение на мутри в света на прекрасното

Взаимствано от следната публикация във Фейсбук: Наръчник за бързо въведение на мутра в света на изобразителното изкуство

Вяра Ганчева

Въведение: Ако виси, е картина. Ако може да се заобиколи, е скулптура...

1. Ако на картината има тъмен тон и измъчени лица - това е Тициан.
2. Ако на картината има обилно количество тлъстини и целулит, дори при мъжете - не се съмнявай - това е Рубенс.
3. Ако на картината мъжете изглеждат като къдрави жени с кравешки поглед или просто на италиански педали - това е Караваджо. Жени е рисувал само няколко пъти.
4. Ако на картината има множество малки човечета - Питер Брьогел Стари.
5. Много малки хора + малки непонятни тайни - Йеронимус Бош.
6. Ако на картината може просто да се добавят няколко дебелички амурчета или агънца (или те вече са там), без да се наруши композицията - това може да са: а) Буше б) Вато
7. Красиво, всички са голи и телата им са като и културисти след баня - Микеланджело
8. Видиш ли балерина - говориш за Дега. Говориш ли за Дега - виждаш балерина. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Щом простотиите у нас биват посрещани с ръкопляскания, разбира се че истинските неща ще ги посрещат с най-злокобно мълчание!

Текстът, който следва, е продължение на един друг текст - виж Творческите мъки на всяко раждане на нещо ново и оригинално - а пък двата текста заедно, които, според, мен, поставят важни въпроси, общо съставляват едно мое писмо до човек, когото много уважавам; разделих двата момента по причини, в което всеки ще се убеди, ако има търпението да ги изчете; ето за какво става дума по-нататък:

... Прочее, новата книжка на списание ИДЕИ ще излезе до края на този месец, имам обещанието на издателя; тогава и ще ти пратя толкова екземпляри, колкото пожелаеш. Защото се оказа, че вече само трима човека, аз, ти и един мой приятел стоим зад списанието, а всички други, които, не мога да отрека, го подкрепиха финансово в тежки моменти, сега се оттеглиха, поради което списанието днес се намира в твърде тежка криза.

Но това изобщо не бива да ни плаши, понеже имаме най-главното: имаме ИДЕИ, е, че нямаме пари, това ще го преживеем и ще го надмогнем някак. По-лошото, фатално лошо е положението обаче на други издания и списания: имат пари, а нямат идеи. Тяхното положение е съвсем непоправимо. Идея с пари не може да се купи. Това, че духът, да, самият дух, окриля пишещите в списание ИДЕИ - а все повече хора и пишат в него, т.е. предлагат стойностни текстове, и също така други хора го търсят и четат, т.е. списанието успя да се превърне в тяхна най-изискана "духовна храна", е радващо, което именно и показва, че списанието ни, с Божията помощ, ще преодолее всички трудности и не само ще оцелее, но и ще остави някаква диря в буренясалата нива на българската духовност и култура. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Творческите мъки на всяко раждане на нещо ново и оригинално

Един приятел от интернет - Томи Томев - ме запита така: "... Имам един въпрос: какво става с книгата ти Жизнени стратегии?" Отговорих му и понеже смятам, че и друг човек, който знае за тази започната, ала недовършена моя книга, може да се интересува от същото, та затова публикувам отговора си до него и тук; ето какво му отвърнах:

Здравей, Томи,

Благодаря ти за въпроса - понеже той ме подтиква да си изясня собственото си отношение към тая книга и към ситуацията, в която се оказа писането й. Аз обикновено пиша книгите си бързо, стига да ме овладее идеята им, но ето, че тази книга от години си стои започната, ала непипната после, ако не броим едно-две връщания към нея, последвани след това от дълги паузи, в които сякаш пресеква интереса ми към нея. Аз самият много често в мислите си се връщам към тази книга, имам намерението да я завърша, но ето че се занимавам с други неща, а нейното писане отлагам и отлагам. Това и за мен е необяснимо; ето че ти с въпроса си ми даваш повод да се опитам да уясня собственото си разбиране защо това е така, защото се получава така.

Да оставим това, че наистина съм много зает с различни други неща, да ги наречем проекти. Списването и издаването на списание ИДЕИ е едно от тях. Поддържам ежедневно блоговете си. Вълнувам се от всякакви проблеми, предимно граждански и политически, и не ми остава време да се съсредоточа към най-важното: заниманията ми с философия. Но не това е същинското обяснение, това обяснение мен лично не ме задоволява. Защото и други свои книги съм писал, намирайки се в ситуация на свръхпретрупаност, и пак съм успявал да ги завърша - доколкото изобщо може да е завършена една философска книга при положение, че нито на един въпрос, който заслужава да се нарече философски, може да бъде някога отговорено окончателно и напълно; философските въпроси винаги си стоят открити за нови и нови изследвания, а и всеки отговор провокира към възражения и така нататък до безкрайност. То това е и хубавото на философията, на това се дължи нейното очарование: вечно търсене, вечна незадоволеност, несвършващ порив към истината. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Защо тъгуват учениците от ПГЕЕ-Пловдив

От известно в училището, в което работя - ПГЕЕ-Пловдив - за първи път има централно парно, т.е. локалното парно на училището беше привързано към "Топлофикация". В училището е топло, уютно; даже моя милост се замисля - тъй като в къщи, заради нуждата да се правят икономии заради издателската дейност на моя милост, изобщо не се отопляваме и студуваме - дали да не пренесе в училището част от заниманията си, предимно писане, в своя кабинет; нищо не пречи следобед да стоя на топло в празното училище и да си върша работа, т.е. да пиша. Но за друго сега ми е думата; ето за какво.

Гледам обаче още от първите дни, откакто ни пуснаха парното, че учениците ни са сякаш тъжни, поне с посърнали физиономии; изобщо не се радват на парното. Питам ги: е, доволни ли сте сега, вече зимно време тук няма да е студено? А един ученик ми отговаря: не, господине, изобщо не се радваме! Защо?! - го гледам недоумяващо аз. А той ми отвръща: Ами ясно защо: сега повече няма да имаме "дървени ваканции"! И няма заради студа да намаляват часовете, както беше предишните години.

Представяте ли си какво е тяхното разсъждение?! Имали си една надежда и радост зимно време: заради падането на температурите под определена граница да не учат - или поне да им намаляват часовете. А сега вече няма да имат тая надежда и радост! И затова са така посърнали и тъжни! (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Източноевропейци, не чакайте: разрушете сами до основи паметниците на съветския окупатор: имате динамит и булдозери!

Паметниците на нашата безпаметност

Валерия Новодворская

Представете си такава картинка: в Ростов на Дон, Смоленск, Вязма, Налчик и във всички окупирани някога от хитлеристите градове на Русия стърчат паметници на Хитлер и на Неизвестния есесовец, а някакви побелели и накуцващи ветерани на вермахта и на Waffen SS на 22 юни се събират и поднасят там цветя. Милицията ги охранява, защото ветераните на съветската армия се опитват да ги бият. Когато някоя кощунствена ръка оскверни тези паметници, зацапа ги с черна боя или откърти свастиките, от Германия, от Министерството на външните работи на ФРГ, всеки път пристига заплашително опровержение и предупреждение: как се осмелявате, ние ви освободихме, а вие не го оценявате?!

“Какъв е този кошмар, как е възможно? – естествено ще кажете вие. – Това е антиутопия, пасквил.” Тогава отговорете ми, скъпи реалисти: как естонците, литовците, латвийците, поляците, унгарците и останалите нещастни народи, с които обитавахме теснотията на общия ни заграден с бодлива тел периметър, трябва да се отнасят към факта, че на тяхна земя стоят паметници на “съветските воини-освободители”? (ОЩЕ >>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

сряда, 23 ноември 2011 г.

Нови видеозаписи на мои семинари по етика и психология

Казус по Достоевски (2 ч.)

Аз... тяло ли съм?

Дали разбирам своята сексуалност?

Аз тяло ли съм? (2)

За сексуалността и половете

Анализ и обобщение на упражнението по Достоевски

Кога Аз-ът страда? (3)

Какво иска моето тяло?

Упражнение по психологическия казус на Достоевски (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Стоейки разкрачени между Запада и Русия, та да не би да се минем, сами ще се прецакаме така, че ум да ни зайде

Начало на един спор с г-н Стоян Стоянов, който има коренно противоположни на моите виждания за мястото на България в съвременния свят; ето какво написа тоя г-н и как моя милост му отвърна:

Стоян Стоянов: Има хора в България, които таят огромна омраза към Русия! За наше добро обаче те никога не са имали добра почва под краката си тук!Членството на България в Евросъюза беше изтъргувано от една побесняла шайка, алчна за власт и пари! Заради личните си интереси, повтарям, заради личните, а не национални! Докато тези паразити усвояваха еврофодовете на бай Ганя му обясняваха, че най-голямото щастие е да маа крачоли из Европата! Но хората разбраха кое е по-добро за тях. Европа не ни иска продуктите, не ни дават да произвеждаме нищо, а пазарите на Азия ще ни поглъщат продукцията! Без производство и износ България няма бъдеще! Затова руския пазар е по-добър за нас - за хората, а не за ония паразити!Всъщност каквото е казал Путин то е станало!

Ангел Грънчаров: Всъщност, каквото е казал Путин то е станало! Нещо си се объркал; не Путин какво е казал е станало, а Азис каквото е казал, е станало :-) А на Азиса подражава Бойко и напоследък каквото Он каже, това става! Да бъдем в обществото на изостанала деспотична Русия, на Узбекистан и пр., разбира се че е дегенерация на страната ни; за тия, дето не им харесва ЕС, трябва да държим сметка, че за тях просто няма как да им харесва ЕС, щото те са поклонници на СССР… нещата винаги са свързани… (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Заминавай си у дома, Иване - и повече не се връщай!



JAROMIR VOMACKA: BEZ DOMU, IVANE

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Трагикомедията в Сидеровото семейство е прелюдия към трагедията в Бойковия държавен дом

Късна есен е. Вятърът вие в студа. Забързано падат последните листа, сякаш уплашени, че снегът може да ги завари по клоните. Тук-там приветливо се веят окъсани останки от предизборни плакати. На един чета, че Волен Сидеров знаел как да въведе ред в държавата ни! На тоя плакат смешникът Сидерчо е приел позата на Наполеон пред Ватерлоо - гледа в бъдното. Разбира се, трябва да си абсолютно ненормален, за да повярваш точно на такъв.

Мина не мина месец, и след като Сидерчо ни обещаваше, че щял да оправи цялата държава, се разбра от всички, че той не може да оправи и да въведе ред в собственото си семейство: всички от семейството му вдигнаха бунт срещу самия фюрер, а пък той, както твърди мълвата, бил легнал с булката на доведения си син. Дворцовите саги в късната Римска империя помръкнаха от срам като се разбра за толкова величавата крамола в сидеровия дом. Сидеров беше предаден от най-близките си, тия, които уреди с депутатски и евродепутатски заплати и други благинки. Колко неблагодарни могат да са някои екземпляри от човешкият род когато са движени предимно от стимули от материално естество.

Предполагам, Сидеров със сълзи на очи сега ближе раните си. Нравствените си рани. Великите хора са способни да забъркват велики трагедии. Или велики трагикомедии. Слава Богу, че в случая имаме просто семейна драма и трагедия, а не държавна. Ако повечко малоумници му се бяха вързали на приказките на Сидеров, сега трагедията вече можеше да е държавна и национална. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

вторник, 22 ноември 2011 г.

Самодържецът със своите беззаветно предани подопечни



Взаимствано от ТУК.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Чуйте интервюто на Иван Костов по БНР от днес

Това може да стане като посетите ето този линк: Иван Костов: За силни мерки ни трябва широк политически консенсус . Там може да се прослуша цялото интервю, което е около 15 минути. Ето тук няколко откъса:

Няма реформа, има катастрофа. Реформи не се правят със синдикати, в парламента трябва да се отиде, там трябва да се потърси съгласие. Вижте къде Италия и Гърция потърсиха решение на своите проблеми.

И още:

Смели реформи бихме подкрепили, реформи, които са насочени към трайно решаване на проблемите, които балансират системите, които възстановяват принципите, върху които те функционират. Когато се прeдприемат определени действия, не трябва да има колебание. Самото колебание създава обществено недоверие и страх. Това издевателство върху нервите на хората, с което ги лашкат насам-натам, е най-лошият управленски ход. Това само по себе си може да породи и да засили зимата на недоволството. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Отворено писмо на български гражданин до Председателя на Европейския Парламент г-н Йежи Бузек

ДО НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО Г-Н ЙЕЖИ БУЗЕК,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Копие: Български медии

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

Нашата общност е съдружие от равноправни и суверенни държави с демократичен политически режим. Парижка Харта за Нова Европа, един от основните документи, върху които следва да се изгражда европейската политическа стратегия, като провъзгласи правата на човека и основните свободи, присъщи по рождение за всички хора, за неотменими и гарантирани от закона, определи като първостепенно значение на Правителството да ги защитава и да съдейства за осъществяването им. Тяхното зачитане е съществена гаранция срещу една прекомерна власт на държавата, на частната партийна воля над общата воля на народа, на гражданите. Спазването на правата на човека и основните свободи, тяхното пълно осъществяване са основата на свободата, справедливостта и гражданския мир.

Демократичното управление се основава на волята на народа, изразявана редовно в свободни и честни избори. Основата на демокрацията са зачитането правата на човека и върховенството на закона. Демокрацията е най-добрата гаранция за свободното изразяване на мнението, за търпимост към всички групи в обществото и за равни възможности на всеки. Демокрацията, която има представителен и плуралистичен характер, предполага отчетност пред избирателите, задължение на държавната власт да спазва закона и безпристрастно правосъдие. (ОЩЕ >>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)