За всичко, което е направил досега, Гоце заслужава да бъде изхвърлен с ритници от Президентството и да бъде овъргалян в катран и перушина!

Прочетох един бляскав по правдивостта и стила си текст, написан с чувство и от душа, който много ми хареса; препубликувам го тук, за да се прочете от колкото се може повече хора; негов автор е Димитър Петров; ето, четете:

Нарочно пиша тези редове с един ден закъснение. Не бих искал афекта от прочитането на публикуваната стенограма на разговора между президента и финансовия министър да бъде причината вие, читателите на моя блог, да сте принудени да четете псувни, клетви и други елементи на каруцарската изящна словесност.

Отдавна не е тайна какъв боклук си имаме начело на държавата.

Мухльо, който първо отричаше за агентурното си минало, а после тръгна да се гордее с него, понеже "работел за родината".

Мерзавец, който отиде да ловува край Симитли, докато България беше в национален траур заради запалването на влака София-Кардам.

Подлец, който на срещата си с президента на Аржентина се опита да торпилира единната позиция на ЕС относно Фолклъндските острови, само и само за да получи аржентинската подкрепа в ЮНЕСКО за кандидатурата на Ирина Бокова.

Изверг, който поднася венец на паметника на сатрапа Туркменбаши (известен с това, че със закон е намалил пенсиите на част от гражданите на Туркменистан).

Мръсник, който по време на лов прихваща трипер от малолетна.

Чудовище, което застрелва застрашено от изчезване животно в защитена територия.

Престъпник, който злоупотребява с програмата "Петрол срещу храни" в пряко нарушение на резолюцията на ООН за ембарго срещу Ирак.

Лъжец, който дрънка врели-некипели за "героичната си роля на спасител на гражданския мир" по време на януарските протеси 1997 година, макар че по това време цял месец сякаш бе потънал вдън земя.

Национален предател, който е готов да се бори "до последна капка кръв" в защита на руските енергийни интереси в България, а нашите интереси кучета ги яли.

Страхливец, който нито веднъж досега не е отговарял на неудобни журналистически въпроси.

Вчера обаче лицето, което де юре е президент на републиката, а де факто - главен търговски представител на руската енергийна мафия в България, се прояви и като комплексар. Жалък, долен, мизерен комплексар. Едва ли е нужно да напомням, че много други политици преди него са били къде-къде по-грубо осмивани (в сравнение с невинната реплика за "младия милиардер"), но никой не е падал толкова ниско в опитите си да се разправи с този, който го е осмял. А да имаш подобно нищожество за държавен глава си е направо обида, която никой нормален гражданин не може повече да търпи.

Затова време е да поставим Гоце на мястото му. Стига сме отминавали безобразията му с гнусливо презрение. Време е за активни, дори агресивни граждански и политически действия, които да му дадат да разбере, че не може повече да ни се разхожда по главите.

Не съм юрист и няма да коментирам дали президента е нарушил Конституцията, като публикува стенограмата без знанието на министър Симеон Дянков. Само ще кажа, че Първанов отдавна е нарушил обществения договор между гражданите и президентската институция. А вчера той направо се изплю върху останките от този договор.

Малко ще му е на Гоце да му бъде проведен импийчмънт. Той заслужава направо да бъде изхвърлен с ритници от Президентството и да бъде овъргалян в катран и перушина...

И нека никой от правителството да не се притеснява от война между институциите. Така или иначе вчера Първанов я започна. Е, като иска война, ще я получи...

П.П. Само на мен ли ми се струва, или има връзка между унижаването на министър Дянков и твърдата позиция на последния да не отпусне държавно финансиране за АЕЦ "Белене"?

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

Към новопокръстения "крал" от Сирищник: "Айде бегай у село Сирищник - немат козари!"

Генерал Ангел Марин, вицето на Гоце от Сирищник, се появи в студиото на "Сеизмограф" по бТВ и, показвайки до дъно фелдфебелския си манталитет, изрече две бляскави до главозамайване простотии, които нищо чудно един ден да бъдат записани със златни букви в бъдещий неръкотворний пантеон на комуноидното скудоумие; ето какво е благоволила да рече милостиня му:

Първата знамените фраза: "Слава Богу, Първанов издържа докрай. С кралете са могли да се шегуват само тези, които са изпълнявали задълженията на шутове, и при тях невинаги това е ставало безнаказано.”

И вторият фелдфебелски маринов бисер: „Знаете ли какво ще стане, ако бъде отстранен президентът? Няма да има избори, аз ще стана президент. Мен повече ли ме харесват? Съмнявам се.“

Дето се казва, коментарът е излишен. Да, ама не: народът явно няма да устане безучастен към тия две велики фрази; ето какви коментари намерих на едно място по повод на първата фраза, касаеща "достойното за възхита" - само от страна на един фелдфебел, станал кой знае защо генерал! - поведение на "краля от Сирищник":

Leleeeeeee рече: Амa тоя голяма реплика казал?! За какви крале говори? Тия май верно са се взели на сериозно? Я бегай у с. Сирищник - немат козари!

bocheff рече: Кралят на Сирищник пуснал шута си да се показва по телевизията.

Умник каза: Не разбрах какво е крал др. Първанов и кога????? Др. Марин помагал ли е???

Баба ви рече: Този пък говори като на партийно събрание, ни в клин ни в ръкав??? Дали въобще е чул и видял за какво иде реч?! До сега дремеше и изведнъж се намеси в политиката. Стой си в шкафа оловно войниче, не плачи на чужд гроб.

Перкинз каза: Марин оприличава Дянков на шут, а той самият е един мишок, сврял се на топло до Гоце. Не сме чули нещо да е направил, само дето освобождава от затвора осъдени бандити. Смешник! Не стига че хората дойдоха да и оправят бакиите, ами отгоре на това е ще се подиграват с тях! Баси изродите!

Бареков рече: Тоз пък Марин откъде се появи??? Той не трябваше ли да стои в ъгъла на тъмно с лице към стената???

Дънкан каза: Крал Гоце-какъв резил! Кралете са имали шутове, защото са искали да бъдат в интелигентна компания. Крал Гоце не харесва шутовете, защото е тъпа шутка. Династията му произхожда от дружинка бракониери, опустошаващи редките животни около Перник, та чак до Бинбинистан. Харесвали са много рогата и когато не намирали такива на породисти кочове - викали са бабаити да им ги слагат. Народе, слагай рога на крал Гоце! Насам! Насам!

Щш рече: Кой е този правоъгълния?

И така нататък; чета тия кратки мисли, поразяващи като торпеда своята цел, и все повече се убеждавам, че коментарите на обикновените хора по блогове и форуми са най-интересното в интернет. Неслучайно е речено: Vox populi, vox Dei, което ще рече: "Глас народен, глас Божи!". Точно така е: когато почне да мисли и особено да действа, обикновеният човек от улицата става силата, която единствена може да промени бъдещето на страната и нацията. Дано по-скоро дойде времето, в което на хората ще им писне и ще се надигнат за да вземат съдбата си в своите ръце.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

Още един гаф на Президента-ловджия Гоце Първанов - пръв майстор на телефонното "правосъдие"

В сайта Електронен вестник попаднах на следния многозначителен текс, който, струва ми се, е полезно да се прочете от повече хора, особено в контекста на днешната ситуация около Негово Превъзходителство Президента на Республиката: Николай Марков: Службите са задръстени с вифаджии и хора от Перник. Бойко не ги пипа. Ето откъс от текста, а продължението всеки може да дочете в първоизточника. Там текстът е публикуван неотдавна, на 24 Февруари 2010.

НАПИСА: Светослава Банчева

Николай Марков е бивш служител и подполковник от Национална служба охрана (НСО). Работи там от 1993 г. до лятото на 2007, когато е уволнен, след като написва доклад до президента за безобразията в службата. Нелицеприятните разкрития на Марков са оформени като 28 въпроса към президента Първанов (виж повече в “НСО е банка кадри на организираната престъпност”). И до днес той не е получил отговор защо президентът е произвел в чин „генерал“ хора без ценз и образование.

След като беше уволнен, срещу Марков тръгнаха наказателни съдебни производства – предполага се, че за да се потули случая с доклада до президента. Официалното обвинение на Военна прокуратура срещу Марков беше, че не се е подчинил на заповедта на шефа си – ген. Стоян Томчев, да прави лицеви опори. За това „престъпление“ Николай Марков първо е осъден на 1.5 години затвор условно с тригодишен изпитателен срок. Обжалва на по-горна инстанция. Апелативният съд постановява, че ген. Томчев е извършил гавра с военнослужещ и е злоупотребил с власт, след което връща делото на първа инстанция. Там условната присъда на Николай Марков изведнъж се трансформира в ефективна – той получава 3 години затвор за отказа си да прави лицеви опори.

По време на едно от съдебните заседания военният прокурор се „изказва неподготвен“. Той заявява пред съда, че „президентът е бесен“. Николай Марков пита: „Какво общо има президентът с моите лицеви опори?“, а съдийският състав избухва в смях как прокуратурата се изявява като говорител на президента в едно абсурдно дело. Когато всичко стига до Върховна касационна прокуратура, още в началото на делото съдията обявява “невинен”. Според Николай Марков всичко е било постановка и цирк за отвличане на вниманието от въпросите към президента, а накрая са го оневинили, за да не продължи делото в Европа, където ще лъсне истината за българската правосъдна система. След като съдът е доказал на най-горна инстанция, че не е престъпник, Николай Марков продължава да настоява президентът да му отговори на въпросите отпреди две години.

E-vestnik се свърза с него, за да проследи как се развиват събитията в момента.

Николай Марков. Снимка: авторката

„Освен наказателното производство, имаше и административното дело, което аз заведох за отмяна на заповедта ми за дисциплинарно уволнение. В наказателното производство се проведоха 6 заседания, през които цинизмът на цялата съдебна система лесна. Събрах достатъчно доказателства как се раздава телефонно правосъдие в България. Още в началото, след като президентът ми каза: „Г-н Марков, давате ли си сметка за правните последици от това, което говорите и пишете в доклада си до мен?“, аз отговорих: „Да, давам си сметка“. Вероятно той е имал предвид въпросното телефонно правосъдие, което се проведе последните две години. Имам писмен отказ да се образува дело, защото „свиня“, употребено от български генерал към мен, според Военна прокуратура не е обида. При условие, че лично генерал Томчев си е признал, че ме е нарекъл така. Същевременно мен ме осъдиха, че съм обидил ген. Томчев, като съм го нарекъл “национален срам” и сега му дължа 10 000 лева обезщетение. Сега тези неща се обжалват, докато се стигне до главния прокурор. Не съм сигурен той как ще се произнесе, защото също идва от президентските кръгове и среди.

Решил съм да продължа докрай. За да стигна до европейско правосъдие, трябва да извървя целия административно-процесуален ред в България. Категоричен съм, че трябва да се разобличи този порочен кръг около президента и решенията му за назначаване на учители по физическо възпитание за генерали.

Стигнах до извода, че в днешно време телефонното правосъдие е по-зле от това по комунистическо време – тогава пак са се издавали несправедливи присъди, но поне е имало кой да ги мотивира според действащото законодателство. Примерно – враг на народа по член еди кой си. Сега е по-зле – ти си враг на народа (тоест – враг на президента), без член от закона и без мотиви. На всичкото отгоре си враг и на държавата, и на националната сигурност - разбирайте на президента и ловджия Гоце, и на двама учители по физическо възпитание – Димитър Димитров, шеф на НСО и Стоян Томчев, за когото от трибуната на Народното събрание беше казано, че е бил охрана на Маргините. Всички знаят кой е Стоян Томчев и къде е работил, но никой не смее да го каже, защото виждате, че в България се убиват хора. Бях обещал някои неща да излязат наяве. Не съм забравил, но може би начинът, по който това ще се случи, трябва да е друг, за да не се превърна в кръвна жертва на шепа случайни хора, попаднали във властта, сред които - и президентът.

Знаете, че същината на нещата е докладът ми от 28 точки до президента. Цялата съдебна месомелачка, на която бях подложен, целеше да се измести вниманието от тези въпроси. Е, след като преживях всичко това в последните две години и съдът се произнесе, че не съм престъпник, а само административен нарушител, президентът ще бъде ли така добър най-накрая да ми отговори на въпросите? Мисля, че съм го заслужил.

Друг въпрос, който си заслужава вниманието, е какво стана със закона за НСО? Знаете, че когато бях поканен в президентството, Първанов каза, че е събрал спешно всички онези 40 души, които присъстваха, за належащ закон за НСО. Две години след този момент такъв закон не само не съществува, но дори липсва проектозакон за него. Вероятно има споразумение и с новата власт, защото вече 6 месеца от управлението й, пак няма закон – нито за НСО, нито за Националната разузнавателна служба (НРС). В това време президентът излиза публично и казва: „Не искам повече да ми се коментират хобитата“.

Съжалявам г-н президент, но щом аз като данъкоплатец трябва да давам пари от джоба си за транспортни разходи, автомобили, джипове, хора от НСО, и още 300 души от полиция и служби, които ходят на лов заедно с Вас (без да знаете), заради Вашата сигурност, не може да имате такова хоби. Хобито е, когато си изваждаш от джоба и си плащаш сам за него.

Как са назначени хората в НСО? Защо близо две трети от тях са от Перник и от района? В разузнавателната служба нямам много данни, но мисля, че и там е същото. Където командва президентът, всички са от Перник, Радомир и околността. И в ДАНС е същото. Част от широкото ръководство на ДАНС също е от радомирските и пернишките села. Средният ешелон от администрацията на министерствата също е оттам. Представете си колко е блокирана и затлачена системата от кадри на определени хора, назначени да обслужват интересите на една грабителска клика около партийната централа на Позитано…

(Следва ТУК)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

"Свещ за Гоце" - 7 март, 17:30 ч. пред Президентството

Флаш-моб акция "Свещ за Гоце"

Заради неуважението към институциите, гражданското общество и Конституцията, заради абсолютната липса на морал и достойнство и уронването на престижа на президентската институция.

За мъртвите - или добро или нищо.

За политическия труп Гоце Първанов - нищо.

Място на акцията - шадравана пред президентството
Дата - неделя, 7-ми март
Начален час - 17.30 ч.

Връзка с организаторите.

Нека всеки да дойде със свещи (от тези малките), запалка или кибрит, и чашки, които да пазят пламъка на свещите.

Ако не сте в София, запалете свещ в уречения час и качете снимки на стената на събитието.

Всеки идва, пали си свещите, поставя ги на ръба на шадравана и си отива. Срамът за Гоце остава.

Валентина Иванова

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

Сега девизът ни трябва да бъде „Сырыщныка - ДОЛУ!“

Само с емоции обаче това не става. Не става и да се посъберем 2-3 хиляди пред фонтаните, да повикаме „ВЪН! ДОЛУ!“ - и да се приберем по живо и здраво, и да си бъбрим по форумите. Вече трябва лидерство. А то включва:

1. Обща декларация на всички парламентарни и извънпарламентарни фактори за низостта и вредността на Гоцэ като президент с прецизна и аргументирана правно-конституционна обосновка на необходимостта да бъде незабавно ИЗРИТАН.

2. Всички масмедии, които искат да бъдат нещо различно от ибрикчии и бърсалки на Гоцэ, да поотделят място и за миналото му на доносник, и за петролния му бизнес, и за спонсорите му-престъпници, и за опита му като пациент на венерологията, и за узбекския козел, и за други животни, и за чалгарките и за карантината му сред нормалните европейски държавници и т.н.

3. Бойко, Костов, Мартин, Волен да бойкотират всички формални форуми (безсмислени съвети по нац. сигурност), чествания и т.н., където участвува Сырыщныка.

4. Точна политическа позиция пред евро- и евроатлантическите дипломати в София и пред авторитетните западни медии.

5. Рационално организирани акции за обществен натиск.

Вече се усеща, че под краката на този мерзавец започва да пари - да усилваме огъня докрай!

Posted by Стамбо

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

"Възмутително: четете коментариите в блоговете – цунами от помия срещу "социалния Президент" таваришч Гоце Първанов!!!"

Попаднах на това мнение на едно място и понеже много се интересувам от колизиите, на които е способна човешката душа, особено пък българската, да не говорим за комуноидната такава, та по тази причина, крайно удивен, че такова увъртане и усукване изобщо е възможно, публикувам и тук споменатото мнение, за да се прочете от повече хора; щото то според мен е единственото мнение в българския интернет, което съчувства на подлеца Гоце Първанов:

Уважаеми г-н Инджев,

Внимателно прочетох всичко написано от Вас по „Казуса Дянков-Първанов“, гледах Ви и в „Станция Нова“ и установих, че ако бяхте поне малко по-обективен, щяхте да си спомните някои предишни изказвания и действия на министър Дянков по отношение на президента.

Първанов от своя страна беше достатъчно търпелив досега да ги подминава без да се скандализира излишно обществото. Като се има предвид обаче, че в това правителство нищо не става без санкцията на премиера, естествено е да си зададем въпроса: дали пък интервюто на Дянков в „Шоуто на Иван и Андрей“ не е провокация, санкционирана от Борисов? Дали просто не е разузнаване с бой, което има за цел да дискредитира по гьобелсовски Президента и същевременно да провери неговата реакция?

Как по друг начин може да се определи абсолютно непрофесионалното поведение на един финансов министър, който освен че трябва по-рядко да си отваря устата, ръководи и НАП и други структури на МФ, и който би трябвало да има абсолютно точни данни за финансовото и имотно състояние на президента - и чието задължение е ако има подобни данни, да информира съответните органи на изпълнителната власт и прокуратурата и тогава… ипийчмънт???!!!

Вместо това се провежда една типично махленско-пропагандна акция, с доста съмнителен привкус, която няма начин да няма отзвук и навън, в чужбина, защото е удар върху президентската институция на страна-членка на Европейския съюз! В една Европа, която трябва да решава проблема Гърция, най-малкото би се толерирал конфликт между институциите и нестабилност в още една държава-членка.

От друга страна, управляващите би трябвало да знаят, че контактите на Първанов в Социалистическия интернационал и в лобито на социалистите в Европейския парламент хич не са за пренебрегване, независимо, че социалистите в момента нямат мнозинство. От тази гледна точка провокираният конфликт е нелогичен, но от друга, дали пък това не е и нескопосан отговор на някои среди на искането на Първанов да се огласят и т.н. икономически досиета на прехода???

Сам знаете, че има доста хора, които са заинтересовани това да не стане или най-малкото да бъде неглижирано - като президентът се окаля в същата воня, в която бяха окаляни и редица други политици на прехода. Тези, които разбират проблема, са наясно, че Първанов няма как да е милиардер, но обикновените хора и лумпените не си задават въпроси, те приемат нещата за чиста монета, особено когато ги облъчват от екрана и когато лъжата се повтаря като рекламен клип стотици пъти.

Четете коментариите в блоговете – цунами от помия!!! В тази ситуация Първанов постъпи по бойковски и мисля, че това изненада доста хора от правителството. Не съм и убеден, че това е пирова победа, както казахте, точно обратното: по-вярно е, че политиката на Дянков неминуемо ще му носи негатив след негатив и Георги Първанов в един момент ще се озове на страната на недоволните. Нали е социалният президент!!!

Освен това е в края на мандата си и не мисли да зачерква политическото си бъдеще, а хората винаги помнят само последните действия! Дали няма да се окаже и най-сериозната опозиция на сегашното управление - ако то, разбира се, устиска до тогава!

Написа: Генков

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

Европейски и демократично мислещите българи сме длъжни да подкрепим свалянето на средноазиатско мислещия ни Президент

Снощното участие в "Панорама" по БНТ на вицепремиера Цветанов (Президентът да се оттегли от поста) предизвиква големи отзиви сред гражданското общество, представено най-вече в интернет. Проследете коментарите след тази публикация и ще видите какво става дума. Смятам, че европейски ориентираните и демократично мислещите българи сме длъжни да подкрепим една инициатива на управляващата партия за сваляне на средноазиатско мислещия ни президент. Ето едно показателно мнение в тази връзка, което взех оттам:

От 20 години президентската институция в България се меси непозволено извън нейните пълномощия в държавните дела - и предизвиква правителствени кризи когато това й е изгодно.

Припомнете си намесата на Желю Желев и свалянето правителството на Филип Димитров, след това празните приказки на Петър Стоянов и бламирането правителството на Иван Костов. Най-накрая Г.Първанов прави-струва за да докара тройната коалиция - и ако не бе народната воля през юли 2009 година сега още щяхме да се гърчим в разни "обръчи".

Сега този президент ще се опита да свали и ГЕРБ - ако Б.Борисов остане безучастен към подмолните действия на държавния глава. Освен ако той, Бойко Борисов, не му играе скрито по червената свирка.

Трябва да се запомни, че по Конституция президентът у нас има само представителни функции - да открива тържества, да произнася речи, да се пъчи по международни конференции.

А той се опитва, и то небезуспешно, да подменя народния вот. Пак ли ще ни докарат БСП на власт чрез някой спасител като Симеон, продал чест и достойнство за няколко декара гора?

Вътрешният министър Цветан Цветанов има пълно право в своите изявления и ние ако искаме по-добро бъдеще трябва да го подкрепим.

Написа: fred.aster София, България

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

Що предизвика тъй яростния гняв ахилов на венценосеца Гоце Първанов - и от що се определя тъй нежната душевна ранимост на г-н Президента?

Накратко казано - защото явно вицепремиерът Дянков, без да си дава точно сметка какво прави, т.е. един вид даже без да иска, успя да напипа и да рани "ахилесовата пета", сиреч най-слабото място на венценосеца от Сирищник. Има два момента, нуждаещи се от внимателно психоаналитично вникване и тълкуване, които се явяват предполагаем извор на свещения първанов гняв: че не е млад - и че не е милиардер. Ще изложа своето разбиране, изводите, до които стигнах - понеже, знайно е, Гоце Първанов е мой отдавнашен, най-интересен и дори любим обект за психологически изследвания: виж поне Мона Лиза от Сирищник и… Мастурбаторът (опит за психоаналитичен портрет).

За жалост тук не мога да отделя подобаващо внимание на всички значими моменти в толкова богатия за психоаналиците текст, имам предвид стенограмата на разговора между Първанов и Дянков. Да се диви и пита човек защо Гоце Първанов е наредил така спешно да бъде публикувана тази стенограма - може би го е овладял ненадеен импулс към осигуряване на по-голяма прозрачност на управлението ли? Да имате много здраве от мен, но не е така: майсторът на политическите сделки, комплоти, съглашателства и заговори Гоце Първанов се бои от истинската публичност и гласност както даволът се бои от тамяна. Явно някой го е подвел да сметне, че по тоя начин си осигурява някакъв мним "нравствен реванш", ако думата "нравствен" изобщо нещо означава за изпечен стар лъжльо като Гоце Първанов. За такива като него повечето от думите имат коренно различен смисъл в сравнение с обичайния, при такива всичко е извратено, изопачено и превратно. Така например когато някой върши подлости, гадости, мърсотийки, когато някой най-безочливо лъже и маже, такъв в очите на Първановци изглежда, че е най-достоен и заслужил човек. Че е така се запитайте защо Гоце даде орден "Стара планина" на Ахмед Доган, на Манджуков, на Тодор Батков, на Иван Славков, на Тошо Тошев (агент Бор) и прочие, и тъй нататък.

Явно за Гоце думи като "морал" и "нравственост" вече нищо не значат. Интересно е в такъв случай какво иска да покаже като публикува стенограмата - и защо изобщо се е съгласил на тази среща, след като вече достатъчно се изложи, когато реагира като ощипана непорочна девица (мома) на една незлоблива шега от страна на нашия вицепремиер. Аз си имам своя хипотеза по тия въпроси, позволете ми да я споделя.

Интересно е, че тоя Дянков без да иска постоянно вбесява такива рудиментарни останки от комунизма у нас като "феодалните старци" от БАН, като "експертите" от "мозъчния тръст" около Президента, които Дянков съвсем спонтанно нарече малоумници, като, накрая, самия Президент Гоце, който, както може да се открие в стенограмата на вчерашния им разговор, изпитва неприкрита яростна озлобеност спрямо г-на Дянкова, щото, очевидно, този последния, като носител на един американски манталитет и стил на общуване, лази по най-дълбоките нерви на венценосеца от Сирищник. Защо ли е така, каква е тази несъвместимост между двамата, явяваща се извор на гоцевата злоба и дянковата фриволност спрямо венценосеца? - ето този въпрос, чини ми се, е възлов в предприетото изследване.

Аз за Гоце достатъчно съм писал и той за мен отдавна е нещо като прочетен вацов вестник - ако някой изобщо може да е толкова ненормален, че изобщо да чете такива вестници. Гоце е типично порождение, израз и символ на най-презряния подлизурковски комсомолско-комунистически манталитет, на онази крещяща комуноидна безличност, която него специално можа да го изстреля до такива сияйни върхове, за които Гоце не е сънувал даже и в най-мокрите си младежки сънища: Гоцето, младежът със сталинистки перчем от Сирищник, седна на креслото на бая си Тодара Живкова, което е и причина за тоталното сгромолясване на бедната му до невъзможност душевност! В резултат единственото, до което можа да стигне тази крещяща безличност и душевна нищета на нашия обект на изследването, е това, че он можа да си купи луксозна ловна карабина като байтодоровата, на второ място, че можа да заслужи положението си да е руски троянски кон не само в нова, некомунистическа България, ами и да стане такъв дори в такива опасни от интимно-съкровената му гледна точка "империалистически съюзи" като Европейския съюз и НАТО. Спомнете си, че същият този Гоце, по нареждане от Москва, преди има-няма десетина годински маршируваше начело на процесии от хептен изкукуригали червени бабички и старчета, които носеха лозунги като "НАТО убийци" и прочие. Тази душевна патология на нашия герой, водеща до пълната му неадекватност спрямо съвременните реалности, е нещо, което непременно трябва да се отчита, ако искаме да проумеем що-годе основателно поведението и държането на наш Гоце в една действителност, която е напреднала дотам в развитието си, че он отдавна изглежда като изпосран от кокошките в Сирищник лозунг върху шпертплат (тъй ли се пишеше тая дума?), на който пише, че "Комунизмът е ум, съвест и... какво друго беше?!... на нашата епоха".

Че Гоце е крещяща по екзистенциалната си непълноценност безличност и душевна нищета се забелязва с обикновено око и дори с ухо - имам предвид когато се вслушаме в абракадабрите, в нелепиците, в невъобазимите по скудоумието си баналности, с които изобилства неговото иначе претенциозно, ала съвсем кухо и нищонеказващо слово. Та в тази светлина е напълно нормален израз на спомената безличност това, че Гоце неизбежно и необходимо изпада в неудържим бяс, когато забележи американско-европейската по духа си освободеност и фриволност в държането на западен човек като Дянков. Забележете как прекрасно наш Гоце се разбира с кремълския авторитарист Путин, със севернокорейския вожд Ким Чен Ир (тъй ли се наричаше тая останка от тъй милия на сърцето гоцево автентичен севернокорейски комунизъм?!), с разните му там средноазиатско-узбекски тирани и с... - с кой друг, то комай други не останаха?! - което обуславя ужасната самота на героя на този очерк. Който тъкмо по тази причина се е оградил с невероятни по скудоумието си останки от нашенския комунизъм като генералите Марин и Колев, скудоумни също като него самия - и дори малко повече, ако това изобщо е възможно. В системата на несвободата и безличността, наречена комунизъм, се полага вождове да са ония, които въплощават в най-пълна степен крещящата екзистенциална непълноценност, без която комунизмът изобщо е невъзможен.

И на фона на тия душевни ужасии, чудовища, най-перфидни патологии и странности, които имаме в раздираната от неразрешими колизии душа на многострадалния ни президент като пълен контраст изпъква толкова човечния, освободен, импулсивно говорещ, спонтанен, симпатичен наш вицепремиер. Който стигна дотам да каже, че бил приличал на Брад Пит (ако не бъркам?), а пък бившия премиер Дмитрич, представете си, тъй бляскаво определи като "съсел"; което доведе Позитано до тих, но буен бяс и до неудържима лудост, които се засилваха от това, че сред техния предимно рускоговорящ експертен състав комай никой не знаеше какво е това "съсел". Дянков е просто свободна и успяла личност, която на фона на комуноидните рудименти в българската публичност, които я окръжават, изглежда като бяла врана. Което именно и вбесява особено такива като Гоце, наистина изпитващи неудържим бяс, когато пред тях с искрена усмивка свободният човек казва какво мисли: понеже те никога, представете си, изобщо не са имали в главите си мисли, а винаги са говорели със заучени клишета, с баналности, с убийствени по скучността си тривиалности. Мисля, че конфликтът Дянков-Гоце всъщност е израз на дълбокия екзистенциален конфликт и на несъвместимостта между свободната индивидуалност и личностност, въплъщавана от вицепремиера, и яростната, враждебната, злобна, тъпа и жестоко ощетена - спрямо всяка, даже и най-елементарната проява на личностност - непълноценна комуноидност, на която най-завършен израз е толкова печалния образ на наший многострадалний президент.

Дотук се постарах да ви представя най-базисните основания на конфликта Дянков-Гоце, както го виждам аз. Може още много да се пише в тази насока, но спирам дотук, защото това не е научно-психологически опус, а публицистична статия. Сега минавам към отговора на въпросите, които поставих в началото. Наистина, какво подклажда толкова яростния първанов гняв: че не е млад - или че не е милиардер?

Подмятането, че не е млад, чини ми се, по-жестоко нарани тъй чувствителното президентско сърце, щото жизнената непълноценост, която е негов модус вивенди, получи своя безкомпромисно ясен израз в дянковите думи: "Определено не е млад...". За материалист като Гоце, за който нищо друго няма значение, освен материалното, именно такива неща като тела, най-вече човешки, женски и прочие, като вещи, като пари, коли, пушки-карабини, роги на узбегски козли, и прочие, и тъй нататък. Тук искам да припомня още един случай, който доведе до невъобразим бяс тъй ранимото президентско сърце: когато преди време сайтът "Опасните" писа, че таваришч Първанов се бил заразил с някаква срамна болест, щото, представете си, си бил падал по малки момичета, а пък някоя от тях му била подарила спомената срамна и гъделичкаща болест в слабините. Сещате ли се какво стана тогава?

Ще ви припомня логическата връзка на събитията, които тогава се развиха тъй скорострелно, че публиката, както обикновено става у нас, ги проспа: първо отмъстителният Президент натисна протежетата си в тайните служби да разберат кой е написал грозната статия и чий е сайта "Опасните"; службите не се засуетиха, ами действаха мълниеносно, и даже се престараха: набеденият за собственик на сайта "Опасните" Огнян Стефанов, журналист, набързо беше пребит и изпотрошен с чукове. Като, за жалост, тогава Президентът не можа да получи пълно удовлетворение, и то главно заради проклетите демократични времена, в които живеем, т.е., за жалост, не можа да получи отрязаната и положена в тепсия глава на Огнян. Та се питам в тази връзка какво ли удовлетворение си е пожелал чувствителния ни Президент, след като подмятането "определено не е млад" бърка таман в раната му, щото, знайно е, с немладостта идат и такива ужасяющи неща като импотентност, невъзможност да задоволява щенията на плътта си и прочие?!

Всъщност Дянков наистина никъде не е споменал, че Първанов е милиардер, напротив, отрече това; сърцето първаново е получило ужасните си конвулсии тъкмо заради подмятането "определено не е млад", което, колкото и цинично да ви изглежда, посочва тъкмо болното място на любимия ни президент. Поради което моя милост, единствено заради изискванията на психоаналитическата професия, а не заради друго, е длъжна да направи необходимия, но толкова неудобен за негово превъзходителство извод, а именно: явно нещата в интимната сфера на наший любимий Президент съвсем не са бляскави, което напълно обяснява и тъй неудържимия му бяс по повод на едно толкова безобидно подмятане, а именно подмятането, че "определено не е млад". Чини ми се, че точно тук се и намира търсената ахилесова пета, слабото място на нашия любим Президент, което и обяснява изцяло вътрешния психологически смисъл на конфликта Дянков-Първанов.

Има и едно допълнително основание за горния извод: забележете как Гоце през цялото време на вчерашния си диспут с Дянков все говори за другия момент, именно за "милиардеството" си, което, по неговите думи, било жестока обида не само за него, ами и за целия му род, за цялата му фамилия, т.е., доколкото разбирам, за цялото тъй китно село Сирищник, в което предимно е локализиран географски неговия род. Прави ли впечатление това нещо: как съзнателно Първанов отмества същностния за съзнанието му момент, именно, че не е млад, за който единствено може да бъде държан отговорен Дянков, като ни насочва към второстепенния, именно, че бил милиардер, пък макар и немлад? Който е запознат с най-елементарните изисквания на психоаналитическото изкуство сам ще си направи потребния извод: рефлексът към лъжене, който така добре, доказано добре е развит у нашия уважаван Президент, го подтиква да отмества същината на въпроса, да го пренасочва към "социално приемливата" му страна - докато сексуалния мотив, който всъщност е водещия, умишлено бива изместван на съвсем заден план. Което и потвърждава тезата ми, че всъщност Президентът е обиден най-вече на подмятането дянково, което логически води до предположението за крещяща сексуална немощ на венценосния представител на народа на Сирищник. Предполагам, че и в Сирищник, както и в останалата чяст на България, сексуалната мощ на мъжа се счита за субстанциално основание и оправдание на съществуването му, т.е., според президентско-народната представа, само ако е нерез, единствено тогава мъжът е истински мъж. Което и обуславя и предопределя жестоката нараненост, която изпитва президентско-народното сърце при всяко съмнение в това, че този или онзи мъж, особено пък г-н Президентът, не е образцов нерез.

Това можах да споделя тук като най-първо приближение към същината на въпроса. Ще спра дотук, понеже очеркът стана доста дълъг. Искам да завърша с нещо, което, струва ми се, не бива да бъде подминавано с невнимание.

На едно място единият от президенските хора подхвърля, че канцеларията на Президента по друг случай била преровила целия интернет, за до открие всички възможни интересуващи я информации и реакции. Признавам си, на това място изтръпнах: то е признание, че канцеларията на Президента на Республиката непременно е чела, между другото, и моя блог. За статията "Мона Лиза от Сирищник... " моя милост е заслужила пребиване ако не с чукове, то поне със съпове, т.е. да бъда разразяна на тънки филийки. А за тази статия каква ли участ ли ще заслужа?!

Подхвърлям това, защото ако тия дни или малко по-нататък ми се случи някаква случка, да знаете защо ми се е случила. Щом Данков, вицепремиер на законното правителство на България, вчера едва не беше набит собственоръчно от разярения Президент, то каква ли участ е приготвена за един свободномислещ философ, който обаче, тъй или иначе, бърка в най-интимните рани на многострадалната президентска душа? Длъжен съм да отбележа, че ме е страх само от бавната, мъчителната смърт; а иначе от смъртта по начало не ме е страх, понеже философстването, по твърдението на Сократ, не е нищо друго освен приготовление за смъртта, което аз всъщност постоянно правя - откакто се помня. Та някак ще я преживеем смъртта, само да не е бавна и мъчителна, само за туй ще си позволя да помоля президентските джелати тоя път. Да действат смело със сърпа през гръкляна и толкоз - туй ми е предсмъртното желание.

Хайде лек ден на всички и простете за злокобния край на този очерк. Той е израз на инстинкта ми за самосъхранение, който едва ли обаче ще ме спаси...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

Запис на разговора, проведен между сталиниста Гоце Първанов и американеца Симеон Дянков: сблъсъкът на две несъвместими ценностно-морални парадигми

Стенограма от срещата на президента на Република България Георги Първанов и Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Да, слушам Ви.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Добър ден, благодаря за срещата, за оказаното време. Аз след известен размисъл реших, че ще е полезно и благодаря, че откликнахте на молбата ми да се срещнем и да изчистим това, според мен, недоразумение, което се получи след появата ми в “Шоуто на Иван и Андрей”. Понеже, според мен, наистина това е недоразумение. Донесъл съм и стенограма от цялото шоу. Предполагам, че Вие вече сте я виждал, за да покаже, че не е имало някаква зла умисъл, въобще не е имало нещо от моя страна, което да предполага лош обрат на нещата.
Исках да кажа две неща:
Първо, че цитатът, който ми беше подаден, определено не е мой цитат. Дотогава никога не бях чувал този цитат. Не съм казвал нищо от този род, когато и да било.
И второ, че, според мен поне, е имало някаква, може би непълна информация, от Вашия екип точно какво съм казал по време на шоуто. Именно аз се опитвах да кажа, че това не е мой цитат. Два пъти съм го казал това. Не е точно това, което се казва, не си спомням да съм го казвал, и просто да изляза от темата.
Понеже шоуто беше забавно шоу, може би не съм успял да изляза по най-добрия начин, поне може би според коментарите на Вашия екип, но това ми беше идеята. Идеята ми беше да е явно, че това не е мой цитат, не съм казвал нищо от този род и да искам да изляза от него. Така че се надявам, че това е наистина вече като сте видели, може би, пълния текст, може би и от Ваша страна се надявам да има разбиране, че това е недоразумение.
И в интерес, понеже сме и в криза, то във всяко време не е хубаво да има недоразумения между институциите, но особено в криза, където имаме такива големи теми като приходи, като ERM- 2, за което Ви благодаря, между другото, че миналата седмица помогнахте много в разговорите Ви в Европа. За мен това са главните теми и този тип недоразумения просто ме отделят от и моята цел, и целта на правителството, и, разбира се, Вашите цели.
Това исках да кажа.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря.
Първо, предлагам да изясним един по-стар въпрос, тъй като не сме се виждали.
Вие, г-н министър, излъгахте по отношение на изтеглените пари на президентската администрация и там също влязохме в един 10-дневен спор в медиите и бяхме предмет на доста сериозни инсинуации и коментари. Имахме един спор, връщам нещата назад, за който историята ще покаже кой е бил прав, но определено Вие и тогава си позволихте доста груби оценки и думи по отношение на моя екип.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Извинете, става въпрос за бюджета?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: За доклада първо. (б.р. – икономическия доклад за Президента)
А сега въпросът ми е, защо излъгахте за изтеглените пари от президентската сметка.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не, аз не съм излъгал за това. Тогава пътувах, както знаете. Въпросите излязоха като бях в страната, в Пловдив. Аз питах екипа си. Екипът това отговори. Аз не смятам, че съм излъгал, нито пък че екипът...

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие казахте, записано е в медиите, че не са изтеглени парите, просто не са постъпили. Имаме електронната разпечатка, която ясно показва кога какво е постъпило и какво е изтеглено.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз разчитам на екипите си. Екипите ми това казват.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Само че, Вие тогава казахте, че президентът е подведен, а не че Вие сте подведен. Аз, първо, помня много добре, и второ, преди тази среща отново съм направил справка с публикациите.
Тоест, наслагват се, г-н министър, серия от факти, които показват, че Вие имате определено отношение към институцията.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Което не е така.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие и в този последен случай провокирате конфликт между институциите.
Аз съм гледал внимателно този материал. Не приемам категорично постановката, че някой от екипа ме е подвел. Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването и съм наясно с този род предаване. Аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака. Тъкмо заради това аз категорично държа, настоявам, Вие, като лице, ангажирано като министър, да изясните този случай пред българското общество. Защото, г-н министър, аз, тук говоря само в лично качество, после ще говоря институционално - може да е малко емоционално, но аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено. С тези инсинуации се хвърля много неприятна, тежка сянка върху името на фамилията ми.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Това го разбирам.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Ами като го разбирате, защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че Вие сте част от него, защо влизате по такъв начин и вкарвате институциите в този проблем?

СИМЕОН ДЯНКОВ: А Вие защо смятате, че аз съм част от този сценарий? Той по никакъв начин не ми помага.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Защото става ясно от онова, което съм видял, г-н министър. Защо Вие коментирате президента в контекста на проверката на сметки, милиардери и т.н.? Коментирате единствено името на президента.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Опитвам се, виждате, в целия разговор там да се измъкна.
Казахте, че сте виждали самия разговор. Там се надявам, че става ясно, че това е изненада за мен. Аз казвам: не, това не е нещо, което съм казал, не е точно, за други неща сме си [говорили].
Аз пък не приемам, че Вие смятате, че това е някаква атака срещу Вас, където и аз участвам. Аз нямам никакъв интерес да участвам в такива атаки, защото Вие сте много по-силна фигура от мен, много по-уважавана фигура от мен. Покрай кризата аз така или иначе на толкова теми, на които трябва да се спрем, по никакъв начин това не може да се приеме, че аз съм част от това.
Вие виждате, че на мен ми пречи в момента много това, вместо да се занимавам с работата си, аз прекарвам дълго време, подронвам авторитета на Министерство на финансите... Не, просто моля, разберете, че това не е нещо, където аз съм участвал. Бях изненадан явно от този цитат. Не е мой цитат, никога не съм казвал нещо от този род. Той по никакъв начин не ми помага. Много ми вреди, вреди ми много повече, отколкото на Вас. И аз съм тук за името си. Както знаете, аз съм бил извън България дълго време, семейството ми е извън България. Аз дойдох, за да помогна на България и понеже във финансови кризи аз съм работил по много държави в света и тази тема я разбирам много. Всяка друга тема на мен ми е от минус.
Така че моля...

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Сериозно ли говорите, че на Вас Ви вреди това повече, отколкото на мен?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз признавам, че не мога... (б.р. – прекъсва мисълта си) в момента ми вреди. Да, смятам, че в момента ми вреди много повече, защото аз, вместо да се фокусирам върху това, за което съм дошъл и което мога - именно финансите, това е голяма изненада за мен. И както виждате, вече от няколко дни, вместо да се занимавам с финанси, просто моля, разберете, това не е нещо, което на мен нито ми трябва, нито аз се опитвам..., не съм част от това.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Какво показа Вашата проверка за сметките на милионерите и милиардерите в България?

СИМЕОН ДЯНКОВ: В смисъл?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Това беше темата на Вашия разговор там.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Тя, проверката, не е на милионерите и милиардерите в България, тя е на хората, които имат над 50 хил. лв. за 2009 г., не са се документирали, не са се регистрирали по ДДС. Тази проверка върви, някъде около 1000 души вече са се регистрирали, които не бяха, но това е проверката. Няма проверка за милионери и милиардери, има проверка за регистрация по ДДС, но тя е за около 5 хил. души - 4 950 хил. души. Това ще ни отнеме поне още 2 месеца да минем през нея.
Но Вие имате много по-голям опит от мен в този тип и въобще във всички видове медии. Аз до влизането си в България съм бил, макар че съм работил за голяма институция, и разбира се, съм участвал в медии и съм бил в ролята си на експерт, тук съм в смисъл финансов експерт. Тук съм в ролята си и на финансов експерт, и на част от правителството, така че нямам опита, който Вие имате и други хора имат в България. И моето честно отношение от гледна точка на това е, аз бях много изненадан, не беше мой цитат, никога не може да е било мой цитат. Аз се опитвах по най-бързия начин да се измъкна от това. Те ме връщаха към темата. Както виждате тук, три пъти ме връщаха в темата, а аз се опитвах да се измъкна. Може би не беше по най-елегантния начин, но аз се опитвах да се измъкна.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Защо трябва да се измъквате, г-н Дянков?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Защото те ме питаха: какво мислите по този цитат? Аз казах: Този цитат не е мой.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Въпросът не е в цитата, въпросът е в истината по същество.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Но аз истината няма начин да я знам, понеже просто не е моя тема. Нали, какво мога да кажа, тъй като ми четат някакъв цитат? Истината аз я казвам веднага. Това не е нещо, което аз съм казал. Това е истината.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: И в същото време какво отговаряте на въпроса за “младия милионер”?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Че не е млад, просто е шоу и аз се опитвам да се измъкна по някакъв начин, защото те на три пъти ме връщат към него.
Пак казвам, може би това не е, но това не е злонамереност и аз се надявам, че поне на това ще ми повярвате. Това е начин да се измъкна от неочакван и тежък за мен въпрос, защото аз явно съзнавам, че това е тежък въпрос за мен. И аз казвам истината: не е мой цитат. Два пъти го казвам: Не е точно това, не е мой цитат, не си спомням, не сме говорили за такова нещо. Това поне се надявам, че ще ми повярвате. Просто нямам никакъв интерес...

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Не Ви вярвам.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Добре.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Не Ви вярвам, първо, защото знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай, но по-важното е друго - Вие сте министър на финансите.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Така е.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Когато има зададен такъв въпрос за институции, независимо дали става дума за президент, премиер или някой друг, Вие имате много по-верен от професионална гледна точка отговор - да или не, и би трябвало да имате тази позиция. Отговорът, който сте дали, практически хвърля съмнения.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз трябва да съм честен.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Нещо повече, този отговор хвърля петно върху моето име.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз не смятам така.
Вие казвате, че трябва да съм честен. Те ми дават цитат, аз казвам: Това не е мой цитат. Това е истината. Вие може би се съмнявате, че това е бил мой цитат. Аз не разбирам точно къде е съмнението?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Да Ви вадя ли сега стенограмата?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Ето я стенограмата.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие продължавате да бягате от коментар по финала на този отговор.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз финалът го разбирам, но Вие пък не ми казвате дали смятате, че това е мой цитат, защото от там почна. Те питаха, ето го тук коментара: „Вашият цитат, Вие продължавате ли да...” Аз казвам: това не е мой цитат, нямам никакво отношение към този цитат, което е така.
В смисъл, Вие ми казахте, че трябва да има честен отговор.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие защо дойдохте тук, г-н Дянков?

СИМЕОН ДЯНКОВ: За да се помъча и да Ви помоля да изчистим това недоразумение, защото то удря...

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Как, като ме убедите, че цитатът не е Ваш?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Като намерим истината. Цитатът определено не е мой.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: За това ли дойдохте?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не. Ако тръгнем от..., понеже Вие казахте, че не ми вярвате и аз се опитвам да разбера за какво не ми вярвате, защото, ако ми повярвате, че цитатът не е мой, ако успеем, макар че, това явно ще е трудно да ми повярвате, че аз не съм бил част от някаква схема, аз бях изненадан напълно от този коментар.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: И сега какво следва от това? Сега вече не сте изненадани, има едноседмичен дебат. Какво следва?

СИМЕОН ДЯНКОВ: В смисъл за мен какво следва?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: За изчистването на този проблем.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Това е, че аз се надявам от този разговор, за мен лично аз какво си научавам от това, че по този тип шоута аз не трябва да се появявам. Това е от личностна гледна точка, макар че това не помага за конкретната тема. Но виждам, че нямам достатъчно опит да участвам в такива...

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Аз Ви прекъсвам с извинение, но това е последното нещо, което аз мога да претендирам към Вас. Вие участвайте в каквото си искате шоу. Тук става дума за нещо друго.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не, това е просто за мен..., да, разбирам, че става въпрос за нещо друго и благодаря пак за отделеното време.

НИКОЛА КОЛЕВ: Тук става въпрос за две различни неща.
Ако приемем, че цитатът не е Ваш, защото ние се постарахме да поровим в интернет веднага след всичко това и в няколко сайта има приписано Ваше изявление, което не очакваме да открием кога точно е казано по този въпрос, така че приемаме, че цитатът не е Ваш.
Втората част остава впечатлението, че независимо, че цитатът не е Ваш, Вие имате съмнение и може би и да не е Ваш цитатът, президентът е милиардер, стар или млад, няма значение. Така че това са две различни неща. Вие на място не се разграничихте.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Ето това трябва да бъде опровергано.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, да, разбира се. Това го разбирам.

НИКОЛА КОЛЕВ: Това са две различни неща.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Според мен има три различни неща, ако си говорим. Второто от които е цитатът. Просто цитатът не е мой, аз не мога да кажа такова нещо.
Първото нещо, което сега излезе от Вас, е, че по някакъв начин това е било с мое участие, в смисъл, че това е било премислена тактика.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не, Вие ако казвате, че аз още от началото един вид съм отишъл в това шоу с идеята, че ще кажа такива неща и не ми вярвате за това, вече за третото - то според мен няма смисъл да се коментира, защото Вие вече сте предубеден, че аз там съм отишъл с идеята да кажа нещо от този род.
Така че, ако има поне някакво съмнение във Вас, че това не е така и това за мен е пълна изненада този въпрос, което е, и че цитатът не е мой, вече третият коментар - да, съзнавам, че може би това не беше най-добрият начин да изляза от положението, макар че аз се стараех да изляза от положението, и предполагам, тук можем да говорим какъв е допълнителния начин това да стане ясно. Понеже аз нямам...

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие сигурно имате идея, щом сте дошъл при мен, как ще опровергаем това внушение?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз имам желанието да опровергаем това внушение и въобще това недоразумение да го изчистим, просто понеже ми пречи и на мен, и то много. И се надявам, че Вие ще ми дадете някои предложения и съвети, по-скоро, не предложения. Но аз искам да изчистим и темата, която Вие загатнахте, че Вие смятате или поне имате някакво съмнение, че това е станало нарочно с мое участие. Ако това е така...

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Отговорете ми, как ще опровергаете информацията и внушението преди всичко, което направихте в предаването? Оттам-нататък започва разговорът. Всичко друго са подробности. Дали сте го направили съзнателно или не, аз тук няма да гадая. За мен е ясно, че трябва да се направи изявление, трябва да се даде някакъв публичен знак, че Вие съжалявате за това, което се е получило.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз се опитвам да разбера Вашето мнение за какво точно се е получило. Вие казвате, доколкото разбирам, че това се е получило нарочно. Аз не мога да се извиня за нещо и да съжалявам, което не е така. Тогава пък няма да бъда честен.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Само си губим времето, г-н Дянков.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не, аз дойдох тук с открити намерения и честно.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Открити намерения за какво, да ми четете стенограмата?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не, Вие имате стенограмата. Просто да кажа, че това наистина е недоразумение и че аз бях поставен в ситуация, от която по стенограмата е явно, че аз се опитвам да се измъкна. Да, може би не се измъкнах по най-добрия начин. Готов съм това да го...

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Как се извинихте на един журналист, когото по същия начин така характеризирахте в движение?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, помня, но тогава имаше..., тогава казах нещо, за което наистина съжалявах. Тук не смятам, че съм казал нещо, за което да съжалявам, просто понеже нито цитатът, нито самото ми участие в шоуто беше от мен. И аз съм готов след разговор, защото разбирам, че това е тежко и за Вашата институция, това го съзнавам, да намерим с Ваша помощ, аз да намеря начин това да го кажа на обществото, но виждам, че Вие се съмнявате въобще за...

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вижте, каква помощ от мен искате? Вие не сте искали помощ от мен, когато отивахте в шоуто. Това е Ваш проблем, проблем на Вашата морална позиция.

СИМЕОН ДЯНКОВ: И тя е честна, открита и аз я поддържам.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Г-н Президент, докато министър Дянков мисли върху това как ще излезе от ситуацията, аз да Ви подсетя за още един случай, който се случи в края на миналата година след превода, за който Вие посочихте.
Знаете, че в Народното събрание се постави едно допълнително искане за допълнително намаляване бюджета на Администрацията на президента с 1 млн. лв., като бяха използвани аргументи, които бяха много тежки за нас - за ефективността на институцията, за това какво прави президентът, за това какво правят неговите съветници и неговата администрация. Мисля, че това също беше един много некоректен акт спрямо нашата администрация и не трябва да го пропускаме и него. Става въпрос за гласуването на бюджета за 2010 г. на Администрацията на президента, където, ако бяха намалени тези 1 млн. лв., тогава той щеше да стане някъде около 50% от бюджета за 2009 г. - прецедент, който го няма никъде. Разбирам кризата, но това не беше свързано с кризата, а пак с някакво отношение, според мен.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Което дойде от парламентарна група, не от Министерство на финансите.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Вие го подкрепихте от трибуната на НС.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Като част от парламентарна група и като финансов министър. И то не беше 50%, а допълнителният милион, който не стана, и видяхте, че в крайна сметка правителството не подкрепи.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Не стана въпреки Вас, г-н Дянков, а не защото Вие имахте такава позиция.
Добре, слушайте ме внимателно, г-н министър. Вие поискахте тази среща.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, и съм Ви много благодарен.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Нещо повече, аз бях против да се провежда. И, ако не се беше обадил с молба да стане контактът, министър-председателят, аз нямаше да Ви приема. И нито за миг аз не съм мислил, че Вие ще имате по-различна позиция от сегашната.
Аз от Вас извинение не искам. Аз искам истината. Искам я не само за себе си. Оттук-нататък аз искам всичко да бъде на скенер за президент и премиер, за министри, за бивши президенти и премиери. И аз ще направя всичко, което е по силите на институцията, за да потърся такава пълна прозрачност за годините на преход. Кой какви сметки има в България и чужбина, кой какви имоти има, не само кой какви сметки има в банките, но и кой какви банки има, кой какви предприятия има. Всичко това аз ще се опитам да го направя достояние на обществото. Това беше всъщност и част от моята идея за икономическите досиета. Всички знаем, че няма досиета. За съжаление, никой не е събирал тази информация, не я е систематизирал. Но, макар и с голямо закъснение, ние ще трябва да направим публична цялата тази информация.
И понеже аз няма от какво да се притеснявам, нямам и един лев повече от онова, което е обявено в тази декларация в Сметната палата, аз тази битка ще си я водя с всички правила и по всички изисквания на закона. Нещо повече, аз съм предложил, но този път ще го направя още по-настойчиво - предложение да се увеличат правомощията на Сметната палата. Защото Сметната палата в момента само може да констатира и да направи сравнение между една или друга декларация. Правомощията на Сметната палата трябва да бъдат увеличени с възможност да направи проверка, пълен контрол, партийните финанси и имуществено състояние, свързано с лидери - институционални и партийни.
Вие трябва да се извините на много хора и на много социални общности, не на мен. Да се извините на бизнеса, защото Вие го докарахте до такова положение.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не, това не е така.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Да се извините на тези безработни, които вече са десетки и стотици хиляди само в рамките на тези 7-8 месеца. Да се извините на науката, която разбъркахте и предизвикахте невероятен хаос, от който не знам как ще излязат. Да се извините на хората с увреждания, които държахте в напрежение месеци наред. Да се извините на хората от армията и хората от МВР, защото и тези системи са на ръба на оцеляването с Вашата политика, която..., между другото да се извините, ако щете, и на Вашите колеги министри, защото и на тях сте им вързали ръцете.
Сега, разбира се, няма да водим този дебат, ние ще го водим публично оттук-нататък, имахте достатъчно време, не 100 дни, много повече, и този дебат ние ще си го проведем при цялата публичност. Няма да занимаваме хората с лични отношения.
Разбира се, аз няма да оставя нито една Ваша персонална реплика без отговор, отново ще кажа, защото такива неща са недопустими. Не може един вицепремиер в държавата да се шегува по такъв начин за сметка на държавния глава, който и да е той. Утре ще се сменим и няма да ни има и нас, и вас, но нямаме право да оставяме такива правила в отношенията между институциите.
Това е, което имах да Ви кажа.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Довиждане.

(Забележка: Препубликувам тази стенограма, понеже имам чувството, че тя скоро ще бъде свалена от сайта на Президентството: понеже съдържанието й, особено пък думите и поведението на самия Първанов, уронват неговия имидж така, както нищо друго не може да го накърни. Неслучайно употребявам неутралната дума "имидж", понеже думи като "авторитет", "чест", "достойнство", "престиж" и пр. са съвсем неподходящи за поведението на настоящия държавен глава на България.)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

Къде отиде свободата на словото в България - и то не кога да е, а в XXI-вия век, и то не къде да е, а в една европейска държава?!

Авторката на статията Кой набеди Спаска Митрова за национална героиня?, г-жа Анелия Петрова (Детройт, САЩ) ми написа следния имейл, който си позволявам да публикувам и тук, понеже поставя твърде значим, един вид от първостепенна обществена важност, въпрос:

Здравейте, г-н Грънчаров!

Благодаря Ви за всичко, което направихте за моята статия и нейното популяризиране в българското блог пространство! Снимките, които сте приложили са просто чудесни, благодаря Ви за грижата!

За съжаление, българските ежедневници, на които изпратих материала, не проявиха интерес към него - повечето от тях дори не си направиха труда да ми отговорят. Докато други откровено ми заявиха, че не могат да вземат самостоятелно решение за неговото публикуване. Честно казано, този отговор ме стъписа - къде отиде свободата на словото в 21 век в една Европейска държава?!

Междувременно, искам да Ви поздравя за интересният блог и материалите в него: глътка свеж въздух в родното интернет пространство.

Сърдечни поздрави,

Анелия

Здравейте, Анелия,

Радвам се, че можах да направя нещо за популяризирането на Вашата толкова интересна и правдива статия, която разбулва една грозна манипулация ("баламосване на благодушния електоратец"), родствена на онази, която преди време ни устроиха с медицинските сестри-либийки. Разбира се, че "честните медии" у нас няма да публикуват статията Ви: у нас отдавна статии, имащи дързостта да казват истината, не се ползват с благоразположението на уж "свободните" ни медии. Такова, за жалост, е положението у нас. Което е страшно.

Единствен остров на свободната мисъл и на свободното слово у нас си остана интернет. И то не целия, понеже и тук напредват платените писачи и манипулатори, чиято задача е да занимават хората с простотии и увъртания, та белким никой не започне да се пита за истински съществените, за най-горещите български въпроси. Даже и в интернет се толерират най-вече ония, чиято задача е да изкривяват истината, да я замъгляват, да сеят илюзии, да спомагат за объркаността и ценностната дезориентация на съзнанията. Срещу тази тотална експанзия на лъжата в медийното пространство на България останахме да се борим неколцина "последни мохикани", като бройката ни вече е не повече от пръстите на едната ръка. Това е положението: България не е Америка. И Европа не е. Както се вижда, заприличали сме в това отношение на средноазиатските деспотии.

Така че в тази задушна обстановка Вашата статия беше нещо като глътка свеж въздух, за което аз Ви благодаря че я написахте; за наш срам я написахте Вие, дето се намирате толкова далеч, Вие забелязахте първа и имахте достойнството гласно да изречете нещо, което ние, тукашните българи, както обикновено, успяхме да проспим.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

Тайнственото разгадаване на загадката за това откъде Президентът Гоце Първанов има толкова много пари, че да може да си купи пушка за 50 000 евро

В блога на г-н И.Инджев току-що прочетох твърде интересен коментар, от който не мога да се въздържа да приведа и тук поне есенцията, та да може да се прочете както от читателите на блога, така и от читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето какво пише известният наш журналист там, в блога си:

След дълги 8 години на съзерцание от президентския връх на какви ли не безобразия в управлението на страната, Георги Първанов намери за нужно да поиска министерска оставка заради… ”неуместна шега” (по собствените му думи).

По този повод ще бъде добре държавният глава да разпространи списък с уместните шеги по негов адрес. Ето една, която прозвуча тази сутрин по Нова телевизия:

В желанието си да защити президента от шегаджиите, които си позволяват да се шегуват с Президента, политологът Андрей Райчев най-сериозно конструира тезата, че Първанов не можел да бъде сразен политически и затова някакви (кутрета, както се подразбира), се опитвали да го уязвят с други средства.

Ама бил ловец! Безобразие, възкликна Райчев театрално по повод упреците срещу Първанов, които обаче съвсем не са заради ловните му страсти, а поради сведения за бракониерство, притежаване на ловни атрибути на стойност няколко президентски годишни заплати и разхищаване на държавни средства за организиране и охрана на прищевките му.

Това беше класически случай на изместване на темата – повтарям, никой не упреква Първанов че е ловец, а именно че е бракониер, разхитител на бюджетни пари и политик, който няма как да докаже произходът на средствата, нужни за легитимно притежаване, примерно, на пушка на стойност 50 000 евро.

За стрелбата му срещу защитен от международните закони рядък вид козел в Узбекистан на 7 ноември 2008 г. съобщи руски електронен сайт. За пушката с най-големи подробности писа пък българският “168 часа”. А за разхищаването на държавни пари във връзка с ловните подвизи на Президента се ангажира с мнение бившият офицер от службата за охрана Николай Марков, според когото около 300 души пазят и обслужват Президента, когато му се прище да си постреля из горите. Нито един от тези упреци не е отправян от политик.

Внушението, че някой търси политическо дивиденти, като търси сметка на държавния глава, защото не можел да бъде уязвен с друго, е толкова смехотворно, че буквално подменя самата същност на политическото в подобен разговор. Точно Райчев ли не знае, че въпросите, свързани с имотното състояние на един управник и разхищаването на средства от него са възможно най-парливата тема в политиката навсякъде по света, където има нещо като демокрация!

Това пише И.Инджев; позволих си да добавя там, при него, следния кратък коментар:

Всичко написано по-горе е напълно вярно и трябва да бъде повтаряно всеки ден, подобно на ония знаменателни думи на Катон Старши, който повтарял своето Carthaginem esse delendam (“Картаген трябва да бъде разрушен”) докато не постигнал своето. Поздрави за г-н Инджев, който комай единствено от журналистите има смелостта и доблестта да казва и пише толкова неприятните за най-висшия властелин в държавицата ни думи.

Аз тук искам да допълня нещичко, касаещо русофилството на Първанов, което нищо чудно да разгадава по най-тайнствен начин загадката за това откъде той има толкова пари за да си купи карабина за 50 000 евро: явно не е открил торби турско злато у нужника си в Сирищник?!

Ще си позволя да напиша нещо, което всъщност касае най-вече основния корен за появата на русофилството у нас. И този основен корен е: шепите московско злато, така силно подгряващи горещите души на нашите русофили. Погледнете колко силно обича Русия таваришч Румен Петков. Защо ли? Ясно защо. Ами Румен Овчаров? Ами Серьожка Дмитрич? Ами Гоце Първанов? Нима обичат Русия заради тоя, който духа?!

Едва ли. Много се съмнявам, че е така. Не бива да подценяваме тия наши храбреци. Когато Гоце стане отново най-прост сирищничанин, тогава ще се убедите в правотата на думите ми: понеже тогава за отплата директно ще го настанят на служба в ГАЗПРОМ… за който работи вече толкова години и като Президент на Республиката ни.

Пък вий, лапнишараните, се чудете откъде Гоце има милиончетата си: ето откъде ги има! Има и за яхти, и за луксозни карабини, и за златни часовници като оня на руския агентин в БПЦ, владиката Николай Пловдивский.

Гоце и Доган скоро и летящи чинии ще си купят - ако продължаваме така овчедушно да търпим тия разгащили се до крайна степен наглеци!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

Русофилството е най-голямото проклятие на България...

Цитат от Захарий Стоянов:

“Моля ви се, где на друго място под ясното небе има такова блаженство, каквото съществува в България – особено по селата? Когато нашите сиромаси освободители (простите солдати) преминаха в България, още на Свищов те прехапаха език.

Като видяха, че братушките, за които те имаха понятие от по-напред, че са някакви си същества без облекло, без къщи и покъщнини, ходят по улиците да подават ръка на проходящите, като ги видяха, казвам, че на всякого в къщата могат да се поберат по 20 техни семейства; че яхърите им са сто пъти по-добри от техните в Русия хашеви и изби, неволно почнаха да псуват.

„Проклети братушки! От какво се вие оплаквахте? От какво искахте да ви освободим?“ – питаха те, нещастниците, нашите селяни, а тия последните им отговаряха: „От турки и черкези, братушко.“

Posted by Стамбо

Един цитат от писмо на Васил Иванов Кунчев-Левски до Каравелов:

“Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгарско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ В. Лъвский

Ето ви и друг „русофоб“ какво е писал, казва се Захарий Стоянов:

„По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава.

Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.

Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села.

Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!“

Ако и това не ви стига, четете Вазов, комуто дължим популяризирането на термини като „братушки“, “ турско иго“ и т.н., но му е стигнал патриотизмът да се възмути от руската агресия срещу България през 1916 г. със следното стихотворение:

ИВАН ВАЗОВ

На руските воини

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?

Дошле сте да браните,клети,
на хищник грабежа хайдушки,
та вместо любов и привети
вий срещате нашите пушки.

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.

За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

Posted by Иво Инджев

Русофилството е проклятието на България...

Posted by Kostadin

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

Иван Костов: Българският президент има склонност да твори митове, да твори фетиши и с тях да накичва българския преход

Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов, Агенция „Фокус”:


"Крайно неуместно, според нас е, президентът да превръща конфликта със собствената си съвест в искане на оставки.

Това има прецедент. Прецедентът беше, когато под политически натиск Иво Инджев беше принуден да подаде оставка само заради това, че е задал въпрос. Сега се разиграва същата история. Пак се иска оставка – този път политическа от президент, който не е поискал оставката на нито един министър, който не се е справил със задълженията си вече 8 години”, коментира Костов.

По думите му това е „безкрайно издребняване” на политическия диалог и поведение. „Такава дребнавост, толкова нисък стил на политическо поведение, е просто изумително. Президентът да си се оправя сам със собствената си съвест. Това е негова работа”, каза депутатът.

Той добави, че преди 11 години в Народното събрание Георги Първанов е „използвал неистини, измами и клевети” по негов адрес. „Осем години минаха като президент. Той не доказа нито едно от нещата, които твърдеше тогава. В този смисъл – президентът има склонност да твори митове, да твори фетиши и с тях да накичва българския преход.

Той е човекът, който се опитва да прочете българския преход през призмата на БСП, която няма никаква заслуга за това, че България стигна до демократични промени и влезе в ЕС и НАТО. От тази гледна точка искам да го призова за следното – първо, да надрасне собствената си претенция, да се оправя със съвестта си и след това да направи всичко възможно да подкрепи усилията на правителството да събере данъците, да балансира бюджета, защото от това зависим всички ние.

Всъщност ролята на президента във време на тежка криза е да споделя тази отговорност, да бъде гръб на едно правителство, което се опитва да прокара страната през кризата. Не критики срещу правителството и финансовия министър, а помощ трябва да оказва един отговорен президент”, заяви Костов. По думите на депутата министър Дянков не е нарушил добрия тон между институциите.

Според Костов президентът много пъти си е служил с лъжи и квалификации и затова е последния човек, който може да говори за добър тон.

Забележка: Публикувано благодарение на Стамбо, а оригиналното място на текста в самата Агенция "Фокус" не можах да го намеря, тъй като там се иска регистрация за информации, което не са днешни.

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo