05 август 2011, петък

Този блог вече най-вероятно е превзет или скоро окончателно ще бъде завладян от хакери с комунистически убеждения

От няколко дни установявам, че хакери нападат блога и ми правят доста мизерии.

Вече нямам сили да се боря, предавам се.

Сам не мога да вляза в блога си, понякога неизвестно как се промъквам, ала с цената на много нерви.

Скоро най-вероятно много съвсем няма да мога да управлявам блога си.

Успях да запазя все пак файл на блога, та ако съвсем го хакнат, ще се наложи да го възсъздавам наново.

Пиша това с единствена молба: ако се появят в близко време публикации, не съоветстващи на моя мироглед и на моите ценности, да знате: явно блогът ми е окупиран от хакери със "светли комунистически убеждения", т.е. не аз съм писал евентуалните глупости.

Прощавайте!

Спирам дотук, защото съвсем не зная дали изобщо това, което сега пиша, ще се появи...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Какви ли мераци Бойкови, прочее, е отрязал на времето вездесъщия злодей Костов, та пресветлият ни премиер така го мрази?!

Вчера попаднах на предаване по една телевизия, водещ на което беше Лили Маринкова. А гост й беше Васил Филипов, лице, което се прочу с това, че откакто Костов го уволни от поста шеф на "Булгаргаз", му стана един от първите врагове - до такава степен, че вече повече от 10 години това лице се прехранва, като припечелва от щедро даване на интервюта срещу премиера-реформатор на България. Разбира се, темата и на това предаване беше "Костов", но мен лично ме впечатли един по-особен детейл от разговора им, на който искам да обърна внимание.

Васил Филипов по едно време се разпали и разгорещи от овладялата го емоция, което стана причина да сподели и някои свои по-интимни, така да се каже, мисли. Ето горе-долу какво каза; цитирам по памет, но паметта ми за такива психологически неща, предупреждавам, е твърде силна:

"Аз - рече, застанал в поза на Демостен тоя Филипов - сега можеше да съм един от олигарсите на България. Нищо не ми пречеше да сключа договор с руснаците и те щяха да ме позлатят. Всичко беше в мои ръце. Но не го сторих по една-единствена причина: понеже за мен интересите на държавата са на първо, са на (ОЩЕ >>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

04 август 2011, четвъртък

Другари комунисти, скачайте на смъртоносна битка с тия проклети американски (фа)шисти!

Иво Инджев е написал превъзходен коментар със заглавие (Фа)шистите на всеки километър - предизборният враг на Петата колона, който започва така:

Шистофренията, новата кауза на Петата колона, подхваната най-напред от Волен Сидеров, беше вкарана под руско налягане в подземните пластове на кандидатпрезидентската кампания от избраника на московското енергийно лоби Ивайло Калфин. Приказвайки като в предизборен клуб за пенсионери със зелени чорапи (които отличават някои другари от запаса), Калфин използва екрана на БНТ да нарисува апокалиптична картина на предстояща американска газова инвазия, която ще унищожи износа ни на жито от Добруджа (нищо че ако изобщо се стигне до добив на газ и измеренията на резултатите се сложат на предложения от него икономически кантар, печалбата от газа по-вероятно би била десетки пъти по-голяма от износа на зърно). (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Само истински вярващ човек може да почувства мощния ефект, който вярата има върху душата, сърцето и духа

Молекулярният биолог Светослав Александров, бакалавър по молекулярна биология и магистър по растителна физиология е написал любопитен и показателен текст със заглавие Аз живях християнството. Прочее, ако министър Дянков разбере какви теми и проблеми вълнуват нашите учени от сферата на естествената наука, той би следвало мигом да закрие цялата БАН: интересува ги, както виждаме, темата за Бога и за вярата в Бога! В което няма нищо лошо: и учените, както и да го погледнем, също са човеци и имат потребност от вяра.

Какво точно твърди младият г-н Александров всеки може да прочете в текста му. Признавам, аз лично доста се разочаровах като прочетох този текст, щото на места звучи твърде, да ме прощава, несериозно; когато се прави опит да се разсъждава по толкова възвишена тема, елементаризиращите твърдения никому не помагат и могат да впечатлят единствено също толкова елементарни хора. Примерно как ви звучи това: (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Моят подарък за верните приятели на блога: новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ онлайн



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

03 август 2011, сряда

Скандално: Гоце Първанов излага България заради приятелството си с убиеца на сирийски народ Башар ал Асад

Публикацията е идея на тест със заглавие Гоце подкрепя убийците на сирийския народ!. Текстът на Б.Тодоров ме заведе до друг коментар със заглавие Президентът Георги Първанов отново е в центъра на международен скандал заради Башар ал Асад!, който препубликувам тук с оглед да стигне и до читателите и на в-к ГРАЖДАНИНЪ; най-отдолу има и кратък мой коментар, който публикувах и в двата блога:

Георги Първанов е единственият държавен глава на страна-членка на Европейския съюз, който се среща открито с Башар ал Асад.

На 9 ноември 2010 българският президент не послуша съветниците си и посрещна щедро сирийския диктатор. Асад пристигна с цяла гвардия лични телохранители и придворни журналисти, за да си създаде образа на човек, подкрепян от целия свят. От пресцентъра на Първанов са упрекнали журналисти, задали въпроса как може Асад, който е изцапан до лактите в кръвта на невинни, да получава европейско признание чрез българския президент. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Сватбите и изневерите на злощастния момък на име Българин

ЗЛОЩАСТНИЯТ МОМЪК И НЕГОВИТЕ НЕВЕСТИ

СЪБУДЕТЕ СЕ, БЪЛГАРИ!

ЗАБЕЛЕЖКА: Публикувам по-долу текста на г-жа Паула Лайт, който тя лично ми изпрати, в знак на доброто си отношение към нея, но държа при това да отбележа, че имам известно критично отношение към разказаната от нея история на сватбите на злощастния и лековерен български момък. Прочее, на мен ако ми се наложеше да разказвам такава история аз, първо, щях да пиша не за момък, а за леконравна мома на име "България" или "Българинка", която все си търси кой да я оправя и онодва, но това да го оставим настрана. Второ, ако аз трябваше да разказвам подобна история, тогава щях непременно да изтъкна, че тоя същият момък, първо, три-четири пъти се жени все за дъртата Червена Бабичка, че бракът му със Синята Мома трая съвсем кратко време и беше при това преждевременно прекратен поради интригите на злите свахи, носещи името "Държавна сигурност", понеже тъкмо тия именно свахи довлякоха от Мадрид и му пробутаха развратната Жълта (Царска) мома, а пък после историята на нашия нещастник продължи като той започна, изглежда щото е голям перверзник, да изневерява пак, и то не с коя да е, ами отново, представете си, с дъртата Червена Бабичка, след което пък, като капак, свахите от ДС му пробутаха едрата простолюдна и твърде нахална мома, закичена с гербер на име Бойка, която, по сведения на продажните социолози, дотолкова паснала на нашия наивен нещастник, че (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

02 август 2011, вторник

Животът без интернет

Пети ден живея без интернет. Могло да се живее и така. Нищо че доскоро не си го представях. И понеже и други хора, предполагам, не си представят живота без интернет, ми се иска да разкажа за това как живее човек когато е извън глобалната мрежа. Пиша този текст набързо тази сутрин, понеже ме мързи да се захвана с друга, по-сериозна тема. Като го напиша ще ида за пет минути у комшията да го пусна в интернет, иначе аз почти изцяло съм лишен от тази "благинка" на цивилизацията.

Най-интересното, поне за мен, е че времето започва да тече иначе: денят сега ми се струва огромен – и ми се налага да го запълвам с много други неща. Докато когато си живеех предимно в Мрежата, денят ми беше изключително кратък, а времето летеше неусетно. А това, че човек разполага с по-голям ресурс време е невероятно богатство – стига да си намери нови занимания. Извънинтернетните занимания и заетости правят така, че времето, във възприятието на заетия човек, тече значително по-бавно, което пък означава, че той може да свърши много повече работа. Когато се захвана със занимание, което не ми е привично, неизвестно по какви причини, може би заради усещането за новост, а пък и поради различния ритъм или темп на времето, но тогава времето сякаш се „разтяга”, а пък това означава, че наистина мога да свърша много повече работа. Разбира се, чувствам се чудесно. Разбрах истинския смисъл на тази поизтъркана от употреба дума: чудесно. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Бат ви Боко пак ви будалка, мили наивни гласоподаватели: усещате ли го поне малко?!

Имам предвид сагата със „спирането” на Нефтохима. Боко вече авторитетно заяви, че въпреки че Валентин Златев, шефа на Лукойл, му е приятел, той обаче, откакто стана премиер, вече нямал приятели, та по тази причина всички били вече равни пред закона! Значи хем му е приятел, хем не е! И дебело подчертава, че от него зависи дали някой ще е равен пред закона или няма да е равен!

Абе на тоя самохвалко няма ли някой да му каже, че ни писна от дебелоочието му: „Дадох ви пари за еди какво си!”, „Направих ви метро!”, „Наредих да отпуснат еди-колко си милиона за еди какво си!”, „Строя ви магистрали, неблагодарници!” и т.н. до безкрайност. Аман вече от тая дебелашка наглост! Аман от мутренско самохвалство! Аман от арогантна простащина най-сетне!

На мен лично отдавна ми е писнало от това колосално дебелоочие, ала изглежда на някои хора кожите им са така дебели, че съвсем не го усещат. Щото иначе тоя Боко, дето ни обижда всеки ден, отдавна да беше поставен на мястото му: той трябва да разбере, че ни е слуга, а пък ний сме му господарите! Така е при демокрацията, ала къде ти мутри да разбират такива тънкости?! (ОЩЕ >>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

01 август 2011, понеделник

Какво е да си истински успял човек? (4)

Продължавам опитите си да работя в това предразполагащо към почивка лятно време, продължавам опитите си да пиша книгата си с условно засега заглавие Жизнени стратегии: моят проект за бъдещето. Тази сутрин можах да напиша следния текст, на който моля да се гледа наистина като на най-предварителна чернова; но го публикувам, понеже ми се струва, че някому може да е интересно как протича процеса на писане на една книга; а един ден, дай Боже, когато книгата е готова, тя вече ще има документирана история на писането си, което, чини ми се, е нещо ново или новаторско; защо пък, в края на краищата, да не опитам и така; та ето най-после и самия текст:

"Аз избирам безусловно успеха, в никакъв случай не провала!" – това е принцип, водещо начало в живота на всеки човек. Никой не желае да се провали, всеки се стреми да успее. Всеки се старае във всичко, което прави, да работи за успеха, не за провала си. Крахът, провалът в нашите начинания е съвсем нежелана перспектива, а успехът е най-желаното, онова, към което с цялата си душа се стремим. Или поне така би трябвало да бъде. Защото „принципите са за това да се нарушават”. Изглежда голямата част от човечеството разбира успеха само като абстрактно и общо пожелание, но не като всекидневна жизнена задача. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Благотворителна и добродетелна акция:

По този начин ще направиш едно добро дело, а именно ще подкрепиш единственото списание, което работи за една наистина благородна кауза или мисия: подпомагане на духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж. На теб лично нима вече ти е съвсем безразлично бъдещето на нашата родина България?!

ИДЕИ