Днешното управление на България все по-успешно преминава на релсите на магията и шаманизма

ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ МИНИСТЪР КАТО ШАМАН

Автор: Евгени Тодоров

Земеделският министър твърдо е решил да ни върне българските вкусове. Или поне вкусовете от времето на социализма.

Това, което прави, е познато от практиката на магьосниците от най-древни времена – да се гонят злите духове с т.н. наричания. На враговете или на нежеланите явление са се сменяли имената – така по чисто вербален път са правени опити да се въздейства на природата, на хода на историята и т.н.

По този начин непросветени хора са били обладавани от вярата, че магьосникът с думи може да промени това, което иначе самите те би трябвало да променят с много труд или с оръжие в ръка.

Вече разделихме млеката и сирената на добри и лоши с едно махване на вербалната пръчица – на лошите се сменя името и стават „млечен продукт” или „млечен деликатес”. Министърът предложи лошите скапани кренвирши да се казват „соеви пръчици”.

Предстои каймата, кюфтетата, кебапчетата и няколко колбаса да имат второ име – „Стара планина” – като гаранция, че са направени така, както едно време. По този начин българинът, който при пазаруване досега гледаше единствено цената, сега вероятно ще чете и името на продукта. И тогава ще прави своя избор.

В някои страни се опитват да решат подобни проблеми с точно и пълно изписване на съдържанието на продукта. Виждал съм купувачи в Америка, които дълго ровят рафтовете с колбаси, докато открият устройващият ги процент мазнини.

У нас вместо да си губи човек времето, ще гледа само заглавието.

Опитът на земеделския министър може да се приложи и в други сфери на живота.

Например министър Цветанов би могъл на своите най-добри полицаи да върне старото благородно име „милиционери”.

Добрите депутати могат да си станат пак „народни представители”, а институциите отличници отново да се нарекат „народни”. В крайна сметка един ден може и демокрацията ни отново да стане „народна”.

Но преди да си върнем здравия дух, трябва да си върнем здравото тяло. Не е тайна, че напоследък много жени си слагат силикон в гърдите в резултат на вредни модни влияния.

Как да отличим истинската натурална цица от силиконовото менте? Ами както при млечните продукти – чрез диференциация на наименованията. „Цици” ще наричаме натуралния продукт, а онези със силикона нека да бъдат „силиконови хълмчета” или нещо подобно.

Днешните мъже също се отдалечават от онези истински български мъже – мъже по БДС. Стресът и разни други влияния оказват неблагоприятно въздействие върху потентността.

Мъжкият член или онова, което наричаме с три букви – независимо коя е първата: „х” или „к”, все по-често не е това, което беше. Вече е трудно е да го сравниш със сух шпек салам, примерно, от класа „Стара планина”.

А един член-менте не може да носи гордо трибуквено име. Той би трябвало да се преименува по подобаващ начин.

Защо и него да не наречем „соева пръчица”?

Добави в Svejo

Щом Петър Стоянов постигна това - къща за 2 милиона "евра" в Сан Тропе - то какви ли пък чудесии е постигнал Гоце Първанов?

Тази сутрин попадам на информация с интригуващото заглавие Кой е съсед на Бриджит Бардо в Сен Тропе? Той е! в един сайт и се зачетох. Ето какви интересни факти открих там:

Петър Стоянов здраво е подплатил старините си, докато се подвизаваше на „Дондуков“ 2. Тези дни се разбра, че той е горд собственик на вила във френския курорт Сен Тропе. Тесни се оказаха нашите курорти за апетитите Стоянови, друго си е да живееш на френската Ривиера.

Този и още един слух броди упорито из Пловдив. Според близки до бившият първи това е станало възможно не без участието на мастит френски бизнесмен, който по времето, когато Пешо беше президент е успял да завърти солидна далавера в страната ни.

Защото, какво друго обяснение може да има факта, че имението на Петър Стоянов струва цифром и словом 2 (два) милиона евро…

В Сен Тропе Петър Стоянов е съсед по имот с Бриджит Бардо. Той вероятно ще живее на Френската Ривиера само през лятото, а след това ще отсяда в дома си в Лондон.

Това е. Някои явно доста добре са осребрили привързаността си към свободата и демокрацията. Впрочем, в първата седмица след 10 ноември 1989 г. моя милост заедно с тогавашния пловдивски адвокат Петър Стоянов и още неколцина други основахме "Клуб за демокрация", който скоро стана ядро на пловдивското СДС. Моя милост изобщо не е напреднала в имуществено отношение оттогава досега, напротив, постоянно дегенерира, а други, виждате, излязоха късметлии. Братчето на Петър Стоянов пък в ония знаменателни времена беше най-скромен редактор в университетското вестниче на университета, в който аз бях асистент по философия; днес знаете кой е, предполагам? Ами той сега е просто български евродепутат от управляващата, естествено, партия и още по-скромен собственик на телевизия ЕВРОПА. Хахал да са му тия успехи и да процъфтява още повече в идващите бъднини!

А моя милост в целия си идеалистически идиотизъм е гласувала за такива като Петър и Емил Стоянови, ех, за кой ли още не е гласувала моята наивна милост? Гласувала е все за такива, които използваха демокрацията като асансьор за издигане в звездните висини, а пък после биха шута на такива идиоти като мен, които с гласа си ги туриха там, където изобщо не е трябвало да припарват никога.

Както и да е де, моите разочарования в случая са страничен момент. Важното е че Петър Стоянов е толкова преуспял че да си пече кльощавия задник тъкмо в Сан Тропе, щото иначе няма друго достойно за задника му море, на което той може да си пече кльощавия задник. Само френското море е достойно, види се, за пешовия кльощав задник. Но както и да е де, човекът си е заслужил да си пече задника в Сан Тропе, пък ний, дето от наивност го направихме туй, дето е сега, нека да си продължаваме да лапаме мухи...

Но ето че тази сутрин ми мина през акъла една странна мисъл, дето съм я турил и в заглавието, а именно: щом Петър Стоянов постигна това - къща за 2 милиона "евра" в Сан Тропе - то какви ли пък чудесии е постигнал Гоце Първанов? Сигурно он, пернишкиот оправен момък, е спечелил, съвсем заслужено, впрочем, още по-големи благинки. Щот му се падна да царува в много по-проспериращи времена в сравнение с Пешко. Явно не е само пушката му за 50 000 "евра" единствена негова придобивка от президентстването. И мезонетчето на Манджуков явно не е единствената му облага, нито пък рогата на знаменития козел-архар! Дали пък наш Гоце вече не е собственик на огромно имение в град "Комсомолск на Амур", а, как сметате вие, а, скажите, таваришчи?!

Е, да не го подценяваме наш Гоце, он не е толкова прост да иде в някакъв си там "Комсомолск на Амур"; за неговото ниво най му отиват Бахамските острови или Хаваите; те днес другарите за по-малко едва ли ще се продадат. Хубавото е, че заради гоцевите постижения моя милост няма да се срамува и черви, защото не е гласувала и никога няма да гласува за него. Ама утехата е малка де, щото други, не по-малки идиоти от мен са гласували пък за него; идиоти у нашенско, у Българско, колкото щеш, виж, умните, разумните, свестните са кът...

Добави в Svejo

Разговор за новите технологии за добив на енергия и за бъдещето на българската енергетика

Във връзка с публикацията Не искаме Чернобил в Белене, искаме алтернатива! се отпочна една дискусия, която ми се струва, че има самостоятелно значение; ето този разговор за новите технологии за добив на енергия и за бъдещето на българската енергетика:

K.Georgiev каза: Не се лъжете. Такива солидни инвестиции не идват без облаги. Проблемът със слънчевата енергия е, че е много скъпа и несигурна. България е гласувала закон, с който генерираната електроенергия се изкупува на преференциални цени, доста по скъпи от обикновената. За това е този голям подем на "чистата" енергия.Тази енергия може да е до 5-10 пъти по-скъпа от генерираната в ТЕЦ, а България е задължена като страна от ЕС да увеличи дяла на ВЕИ до 17%, което ще означава постепенно увеличаване на цената на тока, която и сега си е завишена. Всяка нова отворена централа означава скок на цената на тока, защото тези технологии имат много нисък коефициент на полезно действие и не са конкурентно способни в пазарна среда.

Подкрепяйте ако искате подобни проекти, но знайте, че с това увеличавате цената на тока за всяко едно домакинство в България, а ефекта е незначителен. ВЕИ не е панацея, а поредния балон, с който се източва българската икономика. Не случайно всяка втора мутра и съмнителен бизнесмен сега кандидатстват за строежи я на вятърни централи, я на слънчеви.

Ангел Грънчаров каза: Простете, но съвсем неубедително звучи това, което пишете. "Евтина" е само чернобилската енергия, правилно ли Ви разбрах? Само руските АЕЦ са евтини и като капак на всичко дават евтин ток: ех, радвай се, сърце, ех, щракайте пръсти!

Аз обаче знам едно: евтиното излиза много скъпо, прекалено много скъпо! Остана да си организираме нов Чернобил тук, на Балканите, и при това за него да си платим някакви си там 8 (или 15?) милиарда евро! Хак да ни е тогава евтинкото!

Аз знам едно: че истински стабилните и сериозни проекти струват пари, но се отплащат многократно. Да се инвестира в евтинки неща излиза много, прекалено много скъпо. Природата и икономическите закони няма как да можем да ги надхитрим, добрите неща струват пари, само лошите са евтинки. Ний винаги сме се прецаквали здравата понеже искаме да надхитрим било природата, било други човек до нас, било другите, било съдбата си даже, а най-вече самите себе си сме се опитвали да надхитрим - и ето докъде сме я докарали, вървейки по този път...

Недейте да подценявате американците, те не си хвърлят парите току-така. А щом те ще се облагодетелстват, и ний ще се облагодетелстваме.

Аз добре знам и това: ето докъде я докарахме като вървяхме 65 години с руснаците и Съветите, нека сега да тръгнем с американците, непременно ще стигнем до спасителните брегове! Понеже тия, които са тръгнали с американците, все са спечелили. Пример: Южна Корея. Западна Германия. Още примери искате ли?

А ние сме подобни и не по-малко нещастни от севернокорейците, понеже точно като тях вървим все с руснаците...

K.Georgiev каза: Изобщо не сте ме разбрали, г-н Грънчаров. Аз съм против Белене по икономически причини. Също така съм против този проект поради същите икономически причини.

Идеята за чиста енергия е добра,но е само толкова - идея. Реалността е, че тази енергия е МНОГО СКЪПА. До десет пъти над цената на енергията от ТЕЦ. Кажете ми Вие искате ли да плащате толкова скъпа енергия било то чиста? Можете ли да си го позволите? Аз не мога. И така изнемогвам.

България е приела закон за стимулиране на този тип енергия и се задължава да я изкупува на висока цена и да я продава на нас. Това води до увеличаване на цената на тока В ПЪТИ.

НЕ МОЖЕМ ДА СИ ГО ПОЗВОЛИМ!!! Не и в промишлени мащаби.

Ако успеете в начинанието си ще задължите целия български народ да плаща много повече за ток от мизерните си заплати в днешно време. Вместо от замърсяване на възраст 80 години хората ще умират на 60 от липса на лекарства и неправилен начин на живот.

Тази идея за инвестиции в слънчева енергия и възобновими енергийни източници в момента за нас е "На гол гъз чифте пищови", защото технологията е неефективна, страшно скъпа, а ние сме най-бедната страна в Европа с много тежки икономически проблеми в близкото десетилетие.

В най-добрия случай след 10-15 години може и да помислим за тестови съоръжения. Всичко друго е далеч от пазарната действителност.

Горното Ви мнение ще приема като прекалено емоционално и няма да коментирам, защото тезите са грешни и са насочени към някои друг, може би върл комунист защитник на руските интереси и тн., какъвто аз определено не съм.

Много е грешно обаче от омраза към руските проекти да ходим в другата крайност, която е също толкова опасна.

Ако има пазарно ефективен проект в енергетиката бил той слънчеви централи или пък АЕЦ нека дойде чуждия инвеститор и без държавни субсидии на гърба на данъкоплатеца, си построи централата и после да продава енергията си на пазарни цени.

От чисто икономическа точка този проект е чиста загуба. Не знам колко голям природозащитник сте, но ако санирате апартамента си и изпозвате енергоспестяващи уреди можете да намелите потреблението си до 50%. Тази инвестиция от 5-10 000 лв ще намали потреблението, ще открие работни места, ще намали вредните емисии и няма да удари по джоба никой друг освен Вас самия.

Преди да го направите обаче нямате правото да искате от държавата да взима насилствено повече от парите ни за да субсидира този голям балон, който се раздува и е защитаван от определени специални интереси.

Имаме нужда от работеща икономика, основата за това е евтина енергия, високи технологии, суровини и човешки ресурси. Замърсяването не е толкова голямо колкото го изкарват зелените комунисти. При всичкото индустриално развитие в цяла Европа продължителността на живота на пук расте. Средно е около 80 години, а в милата ни родина, където от години нямаме индустрия е към 67г. Въпреки тежката индустрия, АЕЦ, ТЕЦ, ГМО и изтъняването на озоновия слой в Европа хората са по-здрави и живеят по-дълго. Правят го защото стандарта им на живот е по-висок, защото имат развита индустрия, печелят добре и могат да си позволят здравословен начин на живот. Това е лукс, който у нас малцина имат. С 500лв заплата ще ядем най-евтиния боклук, ще липсва качествена медицина, ще приемаме опасната работна среда и липсата на елементарни правила за безопасност. Ще измираме много по-млади от европейците, не от замърсяването, а от беднотия.

Кое предпочитате да обеднеем още повече и да имаме чиста енергия или да имаме същото замърсяване както в Европа и да гоним техния стандарт ? За момента идеята Ви е повече научна фантастика от колкото икономическа перспектива, освен ако не искате да направите някой лев на гърба на данъкоплатеца (в което се съмнявам).

По-добре се запознайте с фактите внимателно, защото идеята Ви е много опасна за икономиката ни. Подобни идеи обикновено идват от средите на зелените комунисти и изненадата ми беше голяма като го прочетох точно тук.

K.Georgiev каза: Като стана дума за зелените комунисти ето какво имам в предвид: вижте ТУК, също ТУК и ТУК.

Другарят Горбачов от доста години пропагандира зелените идеи. От такива идеи вече наистина ме е страх.

Ангел Грънчаров каза: Все пак изобщо не разбрах позицията Ви по АЕЦ "Белене". А за това, че не съм бил разбрал това или онова, ОК, нека да е така, аз, за разлика от други, нямам претенцията да съм безгрешен и най-правилно мислещ. Та ще имате ли добрината да кажете каква Ви е позицията по руските енергийни проекти, провеждани тук от Гоце Първанов, и по-специално към руския АЕЦ на българска територия? Това ще покаже по-добре истинската Ви ценностна същност, а не заклинанията, че не сте такъв или онакъв...

K.Georgiev каза: Твърдо против съм "Големия шлем" на Първанов. Да се строи в България с държавни заеми от чужди банки АЕЦ, който е ненужен, с остаряла технология и ни поставя в силна зависимост от Русия е ПРЕДАТЕЛСТВО.

Не бива да се скача обаче от Белене на слънчеви генератори, защото те са прекалено скъпо и ненужно удоволствие в момента.

Хубаво звучи идеята за чиста енергия, но е истината е, че това е едно много скъпо удоволствие, което не можем да си позволим в момента.

Дано с това позицията ми е станала ясна.

Ето моя въпрос към Вас: Каква цена бихте платили за да ползвате чистата природна енергия? Ще приемете ли (поне) двойно/тройно увеличаване на цената на тока в сегашните икономически условия в интерес на запазването на природата?

Ето една графика за да онагледя какво имам в предвид. Графиката показва цената на енергията за KW/h. Както се вижда цената на слънчевата енергия е в пъти по-висока.

Единственото, което се опитвам да направя тук е да покажа, колко подвеждаща е идеята за евтината чиста енергия. Слънчевата енергия не може да бъде алтернатива на която и да е АЕЦ/ТЕЦ в близките десетилетия.

Поздрави!

Ангел Грънчаров каза: Аз съм профан в тази област, но една досадна мисъл ми се върти в главата, ще я кажа: ако слънчевата енергия е скъпа, както твърдте, и то при положение, че Слънцето ни я доставя съвсем безплатно, то коя ли тогава енергия може да е по-малко скъпа?!

Освен това присъствах на лекция на немски експерт по инсталациите за слънчева енергия, и се оказа, че те съвсем не са толкова скъпи и се изплащат за няколко години; а изобщо не става дума за "акомулиране" на слънчевата енергия, а пренципът е: лятно време тецовете почиват и пестят въглища, а се употребява ток от слънчеви централи, а пък зимно време, като няма слънчева енергия, се пускат тецовете. В България в сравнение с Германия слънчевата енергия е налице в много по-голяма част от годината, което показва, че има перспективи в тия технологии и за нас по-специално, нищо че обикновено сме такива черногледци спрямо всичко ново и нестандартно...

K.Georgiev каза: А вечер, когато няма слънце? Пак ли тецовете пускаме или го караме на батерии от дневното производство? Има много подобни лекции и големи инвеститорски интереси поради политиката в ЕС за насърчаване на производството на чиста енергия. То тази причина се дават преференциални цени за генериране на такава енергия, които са обвързани с договор за 10-15 години и гарантирана печалба. Това пък гарантира поскъпването на тока за обикновения гражданин.

Принципът на слънчевата енергия е следния. Слънчевата енергия се преобразува чрез специални клетки в електричество, което се съхранява в батерии и след това се изпраща по мрежата. Проблема е скъпата технология. Енергия има много, но за улавянето и са необходими страшно много инвестиции, отнема голяма площ, изисква изграждането на огромна инфраструктура и една голяма част от генерираната енергия се губи като топлинни загуби, загуби при пренос в мрежата, недостатъчно развитата технология на батериите и тн... До колкото помня кпд'то на тази технология е около 20-25%.

Има много големи възможности за намаляване на замърсяването и разхода на енергия чрез саниране, използване на енергоспестяващи уреди и малко лична дисциплина. Нека изчерпим тези мерки преди да вдигаме цените на тока на без друго бедния български народ.

Нека Ви дам пример за ефективността на слънчевите инсталации: с инвестиция около 1000-2000 лева и добри метеорологични условия можете да захранвате не повече от един енергоспестяващ хладилник/ осветлението в къщата си/някакво радио/компютър/телефон. За да се избие инвестицията при преференциални цени на тока са необходими около 10 години, а при нормални изобщо няма печалба.

Ако някой иска да налее 400 милиона долара в подобни централи това е, защото държавата ще сключи договор за 15 години при няколко пъти по-висока цена за тока за да може инвеститора да печели и така общата цена на тока за крайния потребител ще нарасне значително. Инвеститора печели, потребителя губи, държавата отчита голяма борба срещу замърсяването пред ЕС, докато хората тънат в мизерия. Не от замърсяване от от немотия умираме в България и това трябва да е основния ни проблем.

Поздрави!

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за разяснението, разговорът за мен беше много полезен. Въпреки това имам известни съмнения, че не бива чак толкова скептически да се отнасяме към новите технологии за добиване на енергия; новото винаги ни изглежда в началото както го представяте, а пък после, с времето, свикваме и почваме да оценяваме предимствата му...

Добави в Svejo

Едно есе за човека и... кучето

ВЕНЕЦЪТ НА ТВОРЕНИЕТО

Още от деца у нас, крачка по крачка, е формиран възгледът, че човекът е най-съвършеното, най-прекрасното и най-умно същество във Вселената. Убедени сме, че сме на самия връх на еволюционната пирамида, а всички други създания живеят единствено за наше удоволствие и удобство. Смятаме, че са тук, на тази земя, за да ползваме, млякото, месото, яйцата и кожите им, за да теглят товарите ни, да ни забавляват в циркове и зоопаркове. Едва ли не още в буквара пише, че сме самият венец на творението.

Наистина ли е така? Ако говорим за технологичната цивилизация, безспорно. За някакви си десетина хилядолетия сме стигнали от кремъчната тояга до атомната бомба, от изобретяването на колелото до ужасните си вонливи возила, които бълват отрова. Множим се с истински хъс. Шест милиарда свръхсъщества и елитни екземпляри задружно разрушаваме планетата. Озонови дупки, гори, превърнати в пепелища, пестициди и нефтени разливи в Световния океан, глобално затопляне. Списъкът е безкраен.

Но дали, все пак, сме венец на творението в умението си да обичаме и състрадаваме, да бъдем благородни и лоялни до смърт? На този въпрос ще трябва да си отговорите сами. Всеки за себе си. Аз просто ще ви разкажа един сладко-горчив епизод от моя живот, който ми помогна да намеря своя собствен отговор. Няма да ви лъжа, историята е сантиментална, но не лигава, прочувствена, но не и сълзлива като сапунен сериал. Затворете очи и тръгнете с мен назад във времето, към едно далеч не розово минало.

КОМУНИСТИЧЕСКО КАДРУВАНЕ

Не знам чували ли сте нещо за селското разпределение на млади специалисти. По-младите от вас, едва ли. Тогава всеки, завършил висше хуманитарно образование с учителска правоспособност беше длъжен да работи три години в онова селско училище, в което го разпределят. Така аз, тогава двадесетгодишна хлапачка попаднах в село Г… за да преподавам български език и литература в местното основно училище. Населението беше истински етнически коктейл, като преобладаваха турците и ромите. Така станах класна ръководителка на осем малки циганчета. Едва ли мога да нарека епизода върхов момент в академичната си кариера. От Шекспир, Достоевски и Екзюпери се прехвърлих към проблеми като обезпаразитяването и как изглеждат въшките и гнидите. Как да науча питомниците си да говорят що-годе правилно български, да четат и пишат поне посредствено и да се къпят по-редовно. Не е за чудене, че изживях истински културен, емоционален и духовен шок и изпаднах в депресия. Поне през първата година.

Всъщност, хората бяха добри и дружелюбни. Изпитваха малко повече любопитство към “градската даскалица”, но няма да забравя тяхната щедрост и отзивчивост. Тъй като селцето беше лозарски център, просто ме обсипваха с червено вино, грозде и други дарове.

ДВА СВЯТА

Проблемът беше в пълното ценностно и интелектуално различие. Тях ги интересуваха едни неща, мен – други. Предпочитах, вместо да съжителствам с хазаи, да наема една съборетина, чиито собственици бяха в София и рядко идваха.

Всяка моя постъпка дълбоко удивляваше хората. Чудеха се защо не си засея поне малко зеленчуци и не пусна в двора няколко кокошки. Цъкаха с език, че ще си повредя очите от толкоз книги, дето нямало къде да наредя и само щели да събират прахоляка. Когато учтиво, но твърдо отказах да ходя по селските вечеринки и танцови забави, с тревожно съчувствие зашушукаха, че ще си остана стара мома. Не разбираха защо отблъснах интереса на тракториста. Нали момчето вземаше цели четиристотин лева заплата и беше “един на мама и на тате”? Най-трудно туземците преглътнаха дългите ми и безцелни разходки, нежеланието да си взема телевизор, усамотението ми. Накратко, лепнах си етикета на непоправима чудачка.(ОЩЕ >>>>)

Добави в Svejo

Открих един сайт с интересни възможности

Добави в Svejo

Жизнени стратегии: моят проект за бъдещето (книга)

Що е "жизнена стратегия"?

Коя е първата и най-висша цел в живота ми?

Кои са моите жизнени приоритети?

Планът на книгата: Как да си изработя свой личен проект за бъдещето?

По-долу публикувам един примерен списък от въпроси по моя практически курс "ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: как да си изработя свой личен проект за бъдещето?". Предстои в близко време и разработка на помагало по него.

1. Какво разбирам когато чуя израза "стратегия за живот", "жизнена стратегия"?
2. Коя е моята "глобална", фундаментална, най-висша цел в живота ми?
3. Какво си заслужава да иска човек от този живот? Кои са моите жизнени приоритети?
4. "Аз избирам безусловно успеха, в никакъв случай не провала!" - добре, но какво за мен е да си успял човек?
5. Мога ли да определя себе си като разбиращ живота човек? Наясно ли съм със своя личностен потенциал?
6. А разбирам ли свободата си, свободен ли съм да живея както аз искам - и както намирам за добре?
7. Какво бъдеще си желая? Дали няма да се случи само онова, което желая не как да е, а съкровено?
8. Обичам ли да мечтая за бъдещия си живот - или пък смятам, че такава склонност е изключително глупава и вредна?
9. Ако трябва да се самоопределя - аз практичен човек ли съм или по-скоро съм непрактичен?
10. Кои са моите най-ценни качества, кои са най-силните ми страни?
(Дочети ДОКРАЙ >>>>)

Добави в Svejo

Продължение на книгата "Жизнени стратегии": Кои са моите жизнени приоритети?

Наистина, какво си заслужава да иска човек преди всичко от този живот? Нека да опитаме да размислим по този нелек въпрос. Нелек е, понеже е свързан с най-коварния въпрос изобщо, а именно с въпроса Защо живея?

Животът може да ти даде всичко, но няма да ти даде всичко, просто няма как да ти даде всичко: и причината за това си ти самият. Ако животът е нещо безкрайно богато по потенциал, ние самите сме твърде ограничени и крайни във всяко едно отношение: затова причината да не можем да получим всичко от живота е в нас, а не в него. При това положение да искаш всичко от живота означава да не искаш нищо: понеже, искайки всичко, човек се разпилява. Ограниченото не може, няма как да да побере в себе си неограниченото, дори и да се разпори по всички шевове. Животът е неограничен по потенциал, по възможности, по ресурси, по всичко онова, което носи в себе си и може да ни го даде. Ала ние просто няма как да вместим в себе си всичко; налага се да избираме. На мен ми се струва, че тъкмо тук е най-дълбокото субстванциално основаниеи извора на човешката свобода.

Казват: "Длъжен си да опиташ в живота от всичко!" - как така да съм длъжен и защо? А само да опитам достатъчно ли е, нали трябва да му се отдам, за да мога да му се насладя напълно? Как тогава да се отдам именно на всичко? Как ще стане тая работа? Няма ли, опитвайки се да се отдам на безкрайно разнообразното "всичко", да рискувам в крайна сметка да получа нищо? Лакомията в живота изглежда до никъде не води. Щом ние самите сме по начало ограничени - ний не сме богове! - то за да получим все пак нещо от безкрайно богатия живот, следва да се ограничаваме. А ограничаването означава да избираме. На някои неща си избрал да се отдадеш изцяло, ала на други няма да се отдаваш изобщо: понеже така си решил, понеже си сметнал, че така трябва. Защо "трябва" е отделна сметка, но тя пак зависи изцяло от теб. Всичко зависи само от теб. От нищо друго не зависи, зависи само от теб.

Тия, които искат и глупаво се опитват да опитат от всичко, което животът може да им даде, сами себе си осъждат да живеят някак си "повърхностно", да се плъзгат по повърхността му, а да не могат да се впуснат в неговите дълбини, където именно той може да им разкрие богатствата си така, че да му се насладят донасита. Те са като насекоми, които щипват по нещичко от външната обвивка на живота, а би следвало да са като червеи, които дълбаят тъкмо в дълбините му - или като къртове, които не обичат повърхността, а са отдадени само на дълбините и на дълбаенето. Плъзгането по повърността на живота, изглежда, ни прави и нас самите твърде повърхностни. А повърхностността в това отношение може да значи само едно: не можеш и няма да се отдадеш на живота в цялата му интензивност, т.е., няма да му се насладиш. Повърхностно съществуваващите спрямо самия живот, т.е. "щипващите" от него няма да се доберат до същината му и никога няма да му се насладят донасита. Повърхностното съществуване спрямо преизобилния на всякакви богатства живот неминуемо води до екзистенциална бедност. Оня, който иска да опита от всичко, казах, нищо няма да получи - и няма да го получи съвсем заслужено. Или ще получи само бедност и мизерия - какво друго да получи? И това е съвсем справедливо. Понеже грешката е изцяло негова: това, че животът може да ти даде всичко не значи, че си длъжен да искаш всичко, особено пък че можеш да понесеш всичко онова, всички ония съкровища, които той таи в недрата си. Като употребих тази дума, думата "съкровища", в съзнанието ми се породи следната асоциация: (Прочети ДОКРАЙ >>>>)

Добави в Svejo

Не искаме Чернобил в Белене, искаме алтернатива!

Има американски инвеститор, с готови 400 млн. долара, готов да инвестира незабавно в централа за алтернативни източници в Северна България, около Дунав. От доста време очаква промяна на законите в България, за да може да започне работа.

Да станем прави и да поискаме това, което е добре за децата ни, за нас самите, за съседите ни, за Европа! Не искаме Чернобил в Белене, а искаме алтернативни източници. Инвеститор има!

Да не го харизваме на Ръмъния или някой друг! Защото това ще стане, ако правителството продължава да се ослушва! Борисов – на предизборната си дума си дръж!

Моля всеки да покани приятелите си да се включат в групата! Да си потърсим правата!

Не искаме да сме вързани повече за руската колесница! Искаме независимост и чисто небе и храна!

В сряда, 28 юли, Председателят на компанията АЕС Слънчева енергия, г-н Робер Хемфил и Посланникът на Съединените щати, представиха пред медиите проекта на АЕС “Слънчева енергия”, която е готова да започне работа в България, след каго получи ПРАВО за това от българското Правителство. Компанията предвижда да построи в България проект на стойност 400 млн. долара, който ще бъде най-големият от рода си в Европа и ще има капацитет да произвежда 800 мегавата (за тази дума не съм сигурна, че е правилна – очаквам поправка, ако се налага).

Официалните лица от АЕС отговориха на въпроси за цената на ефективността на проекта и грижите на гражданите за околната среда, както и стъпките, които очакват от българското правителство да предприеме, за да се осъществи проекта.

Г-н Уорлик подчерта, че този проект ще представлява разнообразяването на енергийните източници, като тези 400 млн. долара инвестиция, няма да струват нищо на българското правителство!

Подкрепете Фейсбук-групата НЕ ИСКАМЕ ЧЕРНОБИЛ В БЕЛЕНЕ! ИСКАМЕ АЛТЕРНАТИВИ!. ПОДКРЕПЕТЕ и ПЕТИЦИЯТА.

Добави в Svejo

Вече на нищо не мога да се удивя като гледам какво народний кумир Бойко Нерукотворний прави или казва

Наскоро нашият народен кумир Бойко Борисов нарече руския диктатор Путин "голям демократ". Ето едно свидетелство за това какво се прави в страната на "големия демократ Путин", по думите на нашия свърхдемократичен премиер: това на снимката са набучени на кол глави (слава Богу, все още не истинските!) на най-известните политически и идеологически противници на путиновия режим!

Знаете ли, като гледам тази злокобна снимка, кожата ми настръхва, и то не за друго, а заради представата за "демократичност" на нашия премиер. Щом това, което става в Русия (щрих за което е тази показателна снимка), по понятията на нашия демократичен премиер е не просто "демократично", а е "много демократично" - за него Путин е "голям демократ"! - то си представям тогава както ли пък по неговите представи е недемократичното.

Изглежда според тия негови представи "най-недемократичното" нещо на този свят е... самата демокрация, знам ли? Тоя човек не престава да ме удивлява все повече и повече.

Впрочем, излъгах: вече на нищо не мога да се удивя като гледам и слушам това, което той прави или казва...

(Забележка: Някой ще каже, че пресилвам нещата, че съм прекалено придирчив и пр. Но на мен ми се иска Бойко Борисов, който вече не е "пичът от Банкя" - с ясно изразени и видими с просто око побойнически наклонности! - а премиерът на България, да почне да си мери приказките когато говори; щото на простолюдието може и да му харесват неговите тъпотии, а на мен и на такива като мен, представете си, ни е обидно. И дори много се срамуваме, като премиерът на България почне да се отдава на своите словесни изгъзици, пардон за думата, но човек не знае вече какво да каже...)

(Още по темата за "отрязаните глави" на путинските врагове.)

Добави в Svejo

Силно интригуващ нашето природонаселение въпрос: кой е по-голям пич и симпатяга, Путин, Бойко или... Чавес?

Един блог, който харесвах, именно ExtremeCentrePoint е написал кратка бележка под заглавието Симпатичният Путин, която ме озадачи; ето какво е написал този привърженик на "консерватизма", като за "доказателство" за това, че Путин е "симпатичен пич", е дал колекция от снимки, на които Путин, подобно на нашия Серьожка Дмитрич, се прави на какъвто не е; та ето и думите, които, признавам си, ме подразниха:

Путин започва да си изгражда облик на истински консерватор – силова политика, оръжия, рок, мощни мотори, 4х4, постапокалиптични декори, напомнящи за mad max movie. Това ми харесва. Ако бях руснак със сигурност бих гласувал за него.

Дали се шегува, а, как смятате? Дали това, което са написали, не се дължи на слънчасване, на големите жеги това лято, а? Или пък се дължи на дъждовете, които напоследък се изляха така щедро, че нищо чудно на някои консерватори по причина на влагата в мозъците им да са поникнали комунистически гъби, дали пък не е така, какво ще речете, а? Аз не съм много сигурен че е така, поради което нямаше как да не реагирам ето как, с две изречения само:

Що ти е Путин, като си имаш Бойко?! :-) И двамата са “консервативни” толкова, колкото аз съм жител на Юпитер; най-долнопробни комуняги са си… Ако поведението и мисленето на Путин е консервативно, тогава моя милост най-вероятно е... комунист!

И ето че в тази връзка искам да поставя силно интригуващия нашето природонаселение, в това число, както забелязваме, и "консервативната" част от него, а именно: кой е по-голям пич и симпатяга, Путин, Бойко или... Чавес? Вие как смятате, вие по кой от тримата си падате, а? По Бойко, нали, признайте си, он е най-симпатичен от тази компания?!

Моя милост пък по никой от тия тримата не си пада. Аз съм си старомоден консерватор и десничар и, не крия, си падам по... Иван Костов. Треперете от мен, дарагие поклонници на симпатягата Путин - и на пича Бойко!

Добави в Svejo

Трепери, мракобесие: един казус по Новодворская - и във връзка с отношението на Европа към Турция

Госпожа Новодворская е публикувала на Грани.ру своя нова статия под заглавие Зачем вы, девушки, никабы любите?, сиреч, Защо вие, момичета, обичате фереджетата?, ако никаб означава фередже, предполагам че е така, ала не съм сигурен. Извадих за вас два-три по-силни цитата, които ще ви ги и преведа, пък който иска, да иде да прочете там и цялото:

... Но в Европа не затихва спорът: има ли право държавата да се вмесва в частния живот на гражданите и да им диктува какво да носят? Не означава ли това, че държавата ще се увлече и ще им седне на главата? Страхливите леви и също толкова страхливите "зелени" изобщо не гласуваха, за да не излезе, че и техният ислямски електорат е прибягал към някакви други лицемери и интересанти.

На въпроса за правата на държавата няма универсален отговор. Разбира се, ако държавата започне да гони гражданите в калъф в името било на православието, било на самодържавието, на народността или на мнението на аятоласите, които упорито го представят за волята на Пророка, то тогава, разбира се, трябва да се съпротивляваме...

... Ако полицай види как бащата бие с жесток бой своето малко дете или иска да го удави в Сена, то нима той не трябва да се намесва под предлог, че бащата има право да прави със своето чедо всичко, което му е угодно и че това е негов частен живот?

... Всеки фундаментализъм е изуверство и който да би го забранявал е благо. Толерантността към угнетението и към злото е вече съучастие. Така че Европа отдавна трябваше да започне нов кръстоносен поход против мракобесието и шериата, не записан в никакъв Коран, както и създаването на инквизицията не е било предвидено нито от Вехтия, нито от Новия Завет.

И така, внимателно! Внимавай, шариат! Внимавай, Руска православна църкво! Внимавай, Московска патриаршио! Внимавай, мракобесие!

Валерия Новодворская

Забележка: Публикувам тия откъси, понеже е потребно да се замислим - проблемът, който Новодворская поставя, е изключително важен в наше време. Аз специално този казус го разглеждам във връзка с парадокса, които се създаде около членуването на Турция в ЕС. Знаете, че по турската конституция армията е гарант на светския, сиреч, на демократичния характер на държавата; така го е измислил "диктаторът" Мустафа Кемал Ататюрк, който създаде демократична и просперираща модерна Турция.

Да, ама ЕС вижда в тази силна роля на армията и на генералите нарушение на т.н. "демократични принципи", и постави условието на Турция да направи така, че ролята на армията да бъде намалена, сиреч, да се засили влиянието на ислямските фундаменталисти, застрашаващи демокрацията и светските устои на турската държава. Виждате ли какво се получава когато един принцип се възприеме като догма, важаща за всички страни и условия? По този начин ЕС, без да си дава сметка за това, стана съюзник на ислямския фундаментализъм, застрашаващ устоите на светската държава в Турция, т.е., застрашаващ самата демокрация!

Как ви се струва: заради абстрактните "принципи на демокрацията" Европа помага да бъде съсипана турската демокрация! И нещата вървят в недобра посока откакто ЕС се намеси, за да "додемократизира" Турция, в резултат на което тя все повече се ислямизира. Абсурд и парадокс! Значи своеобразният "демократически фундаментализъм" на Европа влезе в хармония с ислямския фундаментализъм в Турция, и двата фундаментализма-догматизма добре си партнират, за да съсипят турската демокрация! И то само защото на Европа й се било приискало турската демокрацията да е пълна, чиста, тотална, стерилна, съвършена. Или, по нашенски казано, Европа иска от Турция заради бълхата да изгори целия юрган...

Заради демокрацията, в името на демокрацията, се жертва... самата демокрация. Този казус ще се запомни и трябва да бъде изтълкуван вярно, понеже по пътя, по който се е устремила старата Европа, нищо чудно в един момент демокрацията в самата Европа да бъде поставена под въпрос. И на фона на всичко това етатизмът на Европа нараства, което по същество е антидемократична тенденция. Нещата не вървят на добре...

Добави в Svejo

Отчаяна акция за спасяването на списание ИДЕИ

Книгата ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ беше отпечатана (в съкратен вид) като брошура от 120 страници, в ограничен тираж само от 50 екземпляра, ще се продава с номерирани и подписани от автора уникални екземпляри на цена 20.00 лева, като събраните по този начин пари ще отидат за издаването на книжка 4 на списание ИДЕИ.

Включете се, направете нещо благородно, помогнете все пак да се съхрани нещо ценно - философското списание ИДЕИ - което, както, уви, става с всяко ценно нещо у нас (и по добър нашенски обичай), сякаш е осъдено на неминуемо загиване...

Добави в Svejo

Демографията: от подема, през застоя до днешния срив - щрихи от историята на едно училище

Демографията: от подема, през застоя до днешния срив - щрих от историята на едно училище

На всички мои учители от ОУ "Васил Левски" в гр. Русе посвещавам

То е едно от най-старите училища в града ни, трето след Крайненското (1841) и Гирдапското (1858) и единственото, преминало през всички етапи на училищно-степенната образователна йерархия - от килийно (1853), взаимно-спомагателно (1863), пълноправно начално (1895), пълноправно основно (дн.7 клас - 1938), прогимназиално (дн. 8 клас - 1960), гимназиално (СОУ - 2003).

Неговата история отразява не само периодите в развитието на българското училище в общност и етапите на училищно развитие в частност, но като естествена и неразривна част от обществения организъм обема в себе си и всички проблеми на обществено -икономическото развитие, включително и вторичните, нeсъществени проблеми на социалния живот. И демографският такъв, естествено. Вглеждайки се проницателно в неговата история, изследователят му би направил точни изводи за развитието на демографския процес във всичките му стадий - от подем, през застой, до явния срив днес.

В началото, когато градът е областен център (Туна вилает) на Османската империя, то, някогашното "Свети Георгиевско училище" (дн. СОУ "Васил Левски") споделя демографската съдба на останалите училища в града ни, въпреки че махалата "Чукур чифлик" (на югоизток от днешните Автогара и ЖП-Гара) е сравнително гъсто населена и за разлика от останалите махали е с по-многобройно българско (християнско) население, което съставлява около 44% (при 36,7% за града като цяло), учениците са толкова, колкото са необходими за функционирането му, а и социалният статус на тогавашния русенец не е бил такъв че да предполага бурното му развитие в по-широки мащаби.

Интересни сведения за броя на населението и етносъстава му по това време ни дава професор, по-късно академик Николай Тодоров в книгата си "Балканският град 15-19 век (социално-икономическо и демографско развитие), Изд. "Наука и изкуство", София, 1972 год.

В таблица ("Население на градовете на Дунавския вилает според преброяване 1866 г.) за Русе е упоменато следното:

Общ брой жители - 10338, от тях:

Българи - 3885, мюсюлмани - 5355, цигани-мюсюлмани - 125, цигани-немюсюлмани - 105, евреи - 487, арменци - 378, католици - ...

Домакинствата обхващат 10338 човека, като на едно домакинство се падат около 4,41 членове (при 4,5 за целия Туна вилает), като диференцирането според вида родство показва, че семейството се състои главно от родственици по пряка линия, като малкото изключения обхващат най-близки роднини, роднини, родители и неженени братя и сестри. Броят на мъжете и жените е почти изравнен. По възрастов състав най-голямата група е тази от 15 до 49 години - най-активното в производството и обществено-политическо отношение население - 46%. Втората по големина възрастова група е тази на подрастващите - около 36,5%, най-малобройна - тази над 50-те години - 15%. За Русе е интересен фактът, че наред със Силистра броят на мъжете и жените е изравнен.

Картината коренно се променя в годините след Освобождението и особено след преместването на училището в сградата на някогашния "Бей пазар". През 1895 год. "Свети Георгиевското училище" е най-многолюдното в града ни и брои 463 ученика, а същевременно Русе е нараснал от 10338 (1866) до 29732 жители, като възрастовата група на подрастващите е вече 42%, като делът на учениците до четвърто отделение е 34 % от нея или близо 10% от общия брой на населението. Този бърз прираст на населението, характерен за България до войните (виж сборника "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В ДОКУМЕНТИ 1878-1944, том първи 1878-1912, част първа, "Просвета", 1994 год.)

Страница 599 - Брой на учениците, подлежащи на задължително обучение през учебната 1909/1910 год., от същата се води и днешната "Летописна книга на училището" ми: начални първоначални училища: момчета - 256896, момичета - 231009, или общо 487905.

Всичкото население в Царството брои 4, 329, 108 души. Подлежащите на задължително учение деца са 11,27% от населението. Раждаемост - 34,8 на хиляда.

В етническо отношение делът на българите е най-голям - 86,7%, следват турците - 10,02%, евреи - 2,8%, други - 0,5%.

С други думи: МЛАДА БЪЛГАРИЯ.

Тази тенденция се запазва, дори се наблюдава леко увеличение на населението на града ни, вследствие на леки миграционни процеси, и независимо от неизбежните катаклизми като временно преустановяване на учебната дейност, характерна за войните, сливане с други училища - периода 1927-1933 (с "Ангел Кънчев" и "Кирил и Методий"), строежа на нова сграда (1935 год. - бул. "Цар Освободител" №1), училището е достатъчно многолюдно за да функционира нормално, а градът своевременно, благодарение на благоприятното географско разположение, предприемчивостта на населението, достига предела на 50 хиляден град в навечерието на Втората световна война.

След временния икономически срив непосредствено след края на войната, който не влияе особено върху броя на населението, следва период на бурно икономическо развитие в началото на 60-те години, който довежда до засилена миграция на компактни групи население от близките и по-отдалечени села от региона, вследствие на което градът още през средата на 60-те години надхвърля 100-те хиляди, като започва изграждането на нови жилищни комплекси като "Родина"-1 и 2, "Здравец", "Дружба" - 1, 2 и 3, "Чародейка", увеличава се броя на учениците, въпреки намалената репродуктивност на населението, изключвайки от този показател кои етнически групи, като циганската и в по-малка степен турската, ориентацията на типично българското семейство е две, а в по-редки случаи - три, и в много редки - над три деца.

В този период (1960 - 1985) и много по-отчетливо в следващия (1985 - до днес) започва тенденция на застаряване на населението, като в процентно отношение броят на учениците във всички възрастови групи се свива до 16-18% от общия брой на населението.

Когато училището (от 1948 год. ОУ "Васил Левски") се премества в сградата на ул. "Гео Милев" №1 в ЖК "Дружба" - 1 през 1985 год., то става не само най-многобройното в града, а и в България, но и на Балканския полуостров като броящо 3148 ученика, като предпоставките за това са сравнителното доброто икономическо развитие на града и големия брой млади семейства, обитаващи квартала. Но тенденцията към застаряване на квартала, както и социално-икономическите промени след 10 ноември 1989 год. и особено след сгрешения икономически модел на прехода, оставил значителна част от младите хора без препитание, карайки ги да мигрират, емигрират и митарстват, населението на квартала започва не сама да застарява, но и да се топи, което довежда до значителни промени в числеността на етногрупите.

Относителният дял на младото население рязко спада, вследствие на което намалява и ученическият състав и от "Милост за "н" паралелка (заглавие на великолепната едноименна статия на тогавашния кореспондент на в. "Учителско дело" Георги КИРОВ), и въпреки че през 2003 година някогашното "Свети Георгиевско" училище става реална гимназия (СОУ) с приоритет към източните езици - китайски и японски (през настоящата година то наброява около 1800 ученика) не е фиксиран точния брой, заради текучеството на самите ученици, което може би е и една положителна тенденция, защото кому са нужни мегаучилища, според много точния израз на сегашния председател на ОбС, доц. Васил Пенчев, като изключвам делегираните бюджети, които при липса на ясни правила в самата ни държава могат да обслужат и не съвсем безкористни интереси.

Демографският срив не срина моето училище, но изличи от образователната карта много такива в града и областта ни, и особено в малките населени места, където с особена сила звучи народната поговорка "Село без школо и църква кучета го яли" и в много скоро време от много селища ще останат само топонимите им.

Както и тревожната тенденция, дай Боже да е само предупреждаваща прогноза - през 2050-а година да намалеем до 4,5 милиона души, от които едва половината автохтонни българи.

А някога чакахме с томителна надежда проплакването на десет милионният българин. Е, стигнахме до 8, 978 млн. души през 1986 год., стопихме се до 7,2 млн. днес, продължаваме да падаме до бездната.

Коментираме, прогнозираме, ще се хванемли най-после в ръце!

02 - 08.06.2010 год.

Автор: Атанас Ганчев - СОУ "Васил Левски" - гр. Русе

(Доклад, изнесен на научно-практически семинар по проблемите на демографията, състоял се в гр. Русе на 12.06.2010 год.)

Добави в Svejo

Спешна продажба на парцел в гр. Варна - за интересуващите се

Продавам парцел - гр. Варна (Звездица)
Автор: valeriev

Мястото е на 8 км от катедралата на гр. Варна, посока юг магистралата Варна – Бургас. Мястото е на 150 м от Бургаската магистрала с лице на първокласен републикански път 115 м. От лявата страна на мястото има черен път с ширина 3.5 м. В продължение републиканския път води и се разделя към кв. Галата и кв. Аспарухово. До тях разстоянието е 5 км. Устройствена зона СОП – смесена обслужващо производствена зона, с плътност и интензивност на застрояване със следните градоустройствени показатели:

Максимална плътност на застрояване – 60%
Максимална интензивност на застрояване – Кинт. – 1,2
Минимална озеленена площ - 40%
Начин на застрояване – свободно, свързано с два съседни урегулирани имота
Промишлен статут

СПЕШНО!

GSM: 0886/61-78-90, Иванов

(Забележка: Тази обява я публикувам по настояване на собственика, просто му правя един жест на човечност, понеже ми каза, че е затруднен. Изобщо не познавам този човек. Но сме хора, трябва да си помагаме с каквото можем. Материална облага от услугата си, длъжен съм да подчертая това, не очаквам изобщо.)

Добави в Svejo

Американският посланик ни сравнява с най-злата милиционерска тирания в света и казва, че не сме баш като тях!

Приятел ми предаде тая сутрин, че посланикът на САЩ бил казал: "В сравнение със Северна Корея България не е полицейска държава!" Проверих, да, наистина американският посланик г-н Уорлик е заявил това; ето точните му думи, за които някои се радват, други, както обикновено става, недоволстват, а пък на трети, и те май са най-много, им е все тая:

Неправилни са обвиненията, че България е полицейска държава. КНДР е полицейска държава, България не е.

Туйто. Това е. Наистина така го е казал: сравнява ни с най-злата милиционеро-комунистическа диктатура и казва, че не сме баш като тях. В светлината на случилото се тия дни - полицията по погрешка преби едно семейство български граждани, а пък после им предлагали пари, за да си мълчат! - думите на американския посланик звучат твърде, твърде многосмислено. Все пак трябва да отчетем, че той е дипломат, а дипломатите говорят, тъй да се рече, "иносказателно", сиреч, едно казват, а то значи не точно тъй, както изглежда на пръв поглед.

Мен особено много ме заинтересуваха реакциите на "народа" по повод тия думи на г-н Уорлик, на оня народ, който нашият държавен лидер Бойко Борисов така всеотдайно обича, и в който се кълне постоянно, в смисъл, че иска да му угоди, тъй да се рече, "всестранно"; народът у нас за властта стана алфата и омегата, няма друг начин, нали сме страна на неудържимо вихрещия се популизъм. Ще ви дам най-интересните коментари на представители на народа, ала преди това, като черешката на тортата, ще ви дам нещо, което е казал самия премиер (за да мислите неустанно над него в днешния ден); та той е казал тия многозначителни думи:

На въпрос какво би отговорил на критиците на кабинета, които обвиняват правителството в лъкатушене, премиерът Бойко Борисов отговори:

"Те си говорят измишльотини. Това, което ме интересува е, какво казват хората в Брюксел, Вашингтон и Москва... и, разбира се, хората в Габрово, които преди дни отново гласуваха 58% за ГЕРБ."

Забележете добре, габровци са посочени на четвърто място след гражданите на Америка, Европа и Русия, от чието мнение за особата си се интересува прежде всего наш любимий народний кумир; ако това не е подигравка спрямо така влюбения в особата му народец, сполай му кажи; щото той казва само за това, че го интересува какво мислят габровците за него, а явно вече не му пука много какво мислят за него целокупните българи: важни са преди всичко, както виждате, що мислят американците, европейците и... кой знае защо!?... руснаците! Високо зе да лети наший премиер, на световни висини веке лети, нема да се излага да мисли за това кво ще кажат тия потурковци българите...

А ето сега и обещаните коментари; подбирам най-хубавото, което е сътворила многострадалната народна душа, или, тъй да се рече, неръкотворния народен гений:

val2: Първо не е държава за да бъде полицейска!

ЗА Революция: Прав е посланик Уорлик. България не е полицейска държава! В полицейските държави има ред и законност. Ние сме ченгесарска държава! Ченгето е подобие на полицай и си е по-скоро престъпник. Тука ченгето те бие и ти вика: "Искаш ли демокрация? Ма 'ного демокрация ви дойде!"

smehur_co: Налагането на закона не е полицейщина. Бойко премахва унизителната разпасаност и липса на държавност в България. Но това не е достатъчно. Всеки гражданин трябва да се грижи за спазването на реда и закона, т.е. да не дава рушвети, да изисква и винаги да си взима касовата бележка, дори за кутия цигари (с бандерол разбира се!), да купува по възможност стоки произведени в България, да дава отпор на циганските набези, ако се наложи и с оръжие в ръка, да сигнализира в полицията когато забележи нарушение и т.н. Звучи невероятно, нали? Но това са част от характеристиките за "будния гражданин", който стопи в основата на силното гражданско общество, без което една демокрация е куха и дори Бойко Велики не може да оправи нещата. Бойко не може да изчисти градинките пред блоковете или да оправи стълбищата и общите помещения или асансьорите или всички тези дребни на пръв поглед неща, които дават облик на обществото ни.

georgisim: Е, ама ако ще се сравняваме с КНДР... най-вероятно не сме! Не знам какво точно е искал да каже този посланик, но новини като тази: "Родната полиция преби семейство погрешка", вече не са рядкост!

Цезар: На 120 % е прав американският посланик, НАЗДРАВЕ с едно уиски от мен!

Кирил Кирилов: Проблемът е в това, че в много случаи МВР не налага закона, а просто самото МВР не спазва закона, примери колкото искаш.

stobom: Работи се по поръчка отгоре. "Този го смажете, а Този не го закачайте щот е наш", а полицаите пълни п*тки мълчът и изпълняват...

Alien: Еййй - ама много им бъркат американците в задниците на някои, хахахаха. Това ме радва - щом всичкото комуноид по форуми и пенсионерски клубове реве на умряло, значи държавата върви добре. А посланик Уорлик да се изказва по-често - така ще увеличи процента на инфоркти в червените ескадрони и на следващите избори няма да минат 4%.

AzDebil: Както винаги г-н Уорлик е абсолютно прав! Република България не е КНДР. Факт! Егати, с кого тръгнаха да ни сравняват! Мерси!

Сега по съществения за демокрацията у нас проблем. Кога приятелите ни ще поставят най-значимия от гледна точка на националната сигурност въпрос? Кога ще бъдат отстранени от ключовите политически, икономически, финансови, правоохранителни, културни и образователни сфери, офицерите, резидентите, агентите, доносниците... на Държавна Сигурност?

От средните села до столицата, от дребната търговия до местните корпорации, от средно ниво началник до министри и депутати, всичко е обсебено от бившите милиционери, спортисти - ерго комунисти и Техните Свидни Чеда!

Ама разбира се, че не сме КНДР! Все още!

Господин Уорлик, освен важният въпрос за диверсификацията на енергията не по-малко важено е и съществуването на гражданско общество.

Кирил Кирилов: Адресните регистрации ли са виновни при арест полицаите вместо да ти прочетат правата да казват "Казвай, че иначе много ще боли!" или пак те са виновни за счупената глава на член от въпросното семейство?! Тези "грешки" станаха ежедневие.

bamamamu: Точно грешки. Като онази събитията от вчера дето нахълтали в дома на хората и ги изпопребили.

ПИТАМ: Какво щеше да стане ако домакина БЕ ВЪОРЪЖЕН и лекичко им бе разпилял мозъка в коридора на апартамента? ЩЕШЕ ЛИ да бъде оправдан понеже е сгрешил и е объркал пазителите на реда с организирани престъпници? Щеше ли да се размине с едно "извинявай"?

"Грешки", аре няма място за "грешки"... А?

muncho: Не е полицейска държава? В коя неполицейска държава полицаите застрелват хората в главата, вместо да ги арестуват? В коя неполицейска държава полицаите не се представят? В коя неполицейска държава полицаите пребиват СЕМЕЙСТВОТО на заподозрените? В коя неполицейска държава има презумпция за виновност? В коя неполицейска държава човек може да бъде осъден само въз основа на манипулирани СРС-та и неизвестен на защитата свидетел?

bamamamu: "... защото тези явления са поне толкова опасни за една държава колкото и бандитизма."

Според мен са дори 10 пъти по-страшни от бандитизма. От бандитите имаш право да се защитиш, от полицаите - не. Лошо!

wreck: Очевидно не сте в състояние да направите разлика между демокрация и това нещо, дето живеем в него. Бих искал да Ви помогна, но мисля, че вече Ви е късно.

revival: България не е полицейска държава. Ако беше полицейска то Сгуньо, Мунчо, Иванов и червените лайнари отдавна да чукат камъни в Белене за американски АЕЦ.

STREAM: ... При гледане на такива унижаващи човешкото достонство екшън показни арести по телевизията. Превърнали се в норма на поведение на властимащите. Предизвикващи бурна радост у простолюдишето - и нашето органично отвращение като европейци.

Скоро е имало и инцидент със Французин директор на голяма Банка в България. Арестуван посред нощ от барети заедно с невръстните му деца и жена. Ицидентът е потулен от българските медии! Защо ли!?!

van helsing: "Вие не сте полицейска държава!" - каза посланикът на полицейската държава! При такива изказвания на МВР министъра в подкрепа на... Съжалявам, че сте се превърнали в "една средностатистическа мижитурка".

stoiank: Издухахме КНДР, сега е ред на Америка. За нормални Европейски ценности - следващото поколение. Просто цирк, няма друго определение.

BBC: Предаваш ни Уорлик, предаваш ни! От американофили ще ни превърнеш в американофоби, а България в някоя бананова република, с диктатор!

Това е в общи линии. Впрочем, между другото американският посланик е заявил в също интервю и това:

България е добре работеща демокрация, в която на власт е правителство, уважаващо законите. Докладът на ЕК е една външна валидация на това, което българските граждани също виждат. Вярвам, че правителството се е ангажирало с всички необходими мерки да работи добре съдебната система и да има върховенство на закона в България. Реформата на съдебната система ще отнеме известно време на България и трябва да се внимава това да стане по правилния начин. Специализираните съдилища работят много добре в САЩ и в други страни, така че няма причина да не работят и тук.

Не мога да твърдя в превод от дипломатически език какво значат тия думи. Някой ако може, да ми помогне и да ги преведе...

Добави в Svejo

Трябва да направим максималното за да попречим на поръчителите на готвеното покушение срещу журналиста Иво Инджев

В текст, наречен „Президент на РъБъ“ предизвика първата официална реакция журналистът Иво Инджев съобщава следната обезспокоителна новина:

Главният прокурор Борис Велчев е разпоредил проверка във връзка със сигнал за готвено покушение срещу мен. Сигналът дошъл от една медия. Причината за готвеното покушение била книгата ми “ Президент на РъБъ”.

Това научих днес от следовател в СДВР, който ме осведоми за случая и се поинтересува за мнението ми, както и дали знам нещо повече. Не можах да помогна. Само подписах собственоръчно, че съм уведомен.

Понеже не искам да приличам на загадъчно мълчащ политик, за когото по сведение на друга медия имало готвено убийство, реших да споделя тази случка. Пък да става каквото ще.

Не искам да иронизирам по този повод МВР. Не е много забавно. Освен че беше любезен, следователят беше от новото поколение млади хора, които очевидно нямат нищо общо със стария милиционерски имидж. Но все пак…

Има доста ирония във факта, че вкупом премълчаваната от “когото трябва” (и не трябва) книга “Президент на РъБъ”, в която има данни за доста работа на прокуратурата и следствието, произведе тъкмо този ефект. Вероятно трябва да съм благодарен – веднъж на полицията, че ме пази и втори път на главния прокурор за инициативата да обърне внимание, че има такава книга и такъв автор.

Сметнах, че тази информация за готвено покушение срещу видния наш демократично мислещ журналист е твърде обезспокоителна, поради което незабавно реагирах на първо време със следния коментар:

При предишното правителство просто пребиваха с чукове (без сърпове) журналисти, които са подразнили по някакъв начин "свещената особа", стояща на върха на държавата. Сега, при това правителство, в това същото отношение, да се надяваме, има промяна в позитивна посока - за което говори разказаният от автора случай. Дано е така, дай Боже, защото същата тази толкова любезна полиция оня ден преби "по погрешка" съвсем невинни хора. Единственото, което може да възпре ония, които има за какво да Ви отмъстят, драги г-н Инджев, и което имате на разположение, е публичността, гласността. Тя в такива случаи може да бъде мощно "оръжие" за защита и за предовратяване на евентуални злодеяния на побойниците с чуковете.

Не ми се мисли обаче какво правят с журналисти, подразнили властимеющите, в една братска държава, намираща се на североизток. Впрочем, с публичните си позиции по повод двустранните ни отношения с тази огромна североизточна държава Вие, г-н Инджев, предполагам, сте предизвикали немалко количество ярост не само у "приятелите" на североизточните ни "братя", но и у самите тези "братя". И това би трябвало също да го имате предвид. Да Ви отмъщава има основание не само главният герой на книгата "Президентът на РъБъ", но и неговите североизточни покровители...

Това, което пиша, Вие сам го знаете не по-зле от мен, но и аз да го напиша, та да се има предвид от гражданската общност, която се формира около Вашия блог...

Позволявам си да призова т.н. блогърска общност и демократично мислещите ангажирани представители на гражданското общество, които гравитират около блоговете и форумите в българския интернет, да упражнят потребния натиск над властите, настоявайки щото резултатите от правената сега проверка на сигнала за готвено покушение срещу нашия виден журналист да бъдат в най-скоро време огласени по медиите, а не напъхани "под миндера". Една такава стъпка може да има възпиращо ефект спрямо евентуалните поръчители на едно такова твърде вероятно покушение.

Длъжни сме - като демократична и граждански активна общност - да реагираме най-остро тъкмо сега, а не постфактум, след като покушението вече е извършено.

Както, за жалост, обикновено се случва у нас.

Сега е моментът да бъде защитен от българските граждани журналистът, който има смелостта да каже ония истини, за които официозната "журналистика" упорито мълча вече толкова години - и продължава още да мълчи.

Макар вече даже самите факти да крещят толкова силно, че са необходими много, прекалено много пари, с които явно се купува така услужливото мълчание на слугинско-олигархичните медии...

Добави в Svejo

Писмо със зов за помощ, адресирано до Центъра за развитие на човешките ресурси

Случайно попаднах на сайта на организация, която носи следното интригуващо философ като мен име: Център за развитие на човешките ресурси. Порових се в техния сайт, научих интересни неща, което ме подтикна в един момент да напиша следното писмо на ръководителката на Центъра г-жа Теодора Гюрова:

Уважаема госпожо Гюрова,

Случайно попаднах на сайта на ръководената от Вас организация, разгледах го внимателно и по тази причина реших да Ви пиша, тъй като смятам, че бихме могли да си сътрудничим в най-различни направления.

От 1994 година група философи, психолози, социолози и историци създадохме Центъра за развитие на личността HUMANUS, в който вече години наред провеждаме теоретични и практически ориентирани изследвания, свързани с човека. Сега не ми влиза в целите да Ви представям целите и постиженията на нашия Център, но ако възникне интерес от Ваша страна, съм готов да го сторя.

Пиша Ви по повод на една наша инициатива, която е от есента на миналата година: нашият Център започна да издава ново (философско) списание със заглавие ИДЕИ; вече издадохме 3 книжки, списанието ще излиза 4 пъти в годината. Списанието ни излиза в скромен тираж (500 екз.) и информация за него можете да получите в блога на списанието. Разбира се, както си му е редът в нашите български условия, нашата инициатива не срещна никаква подкрепа нито от държавните институции, занимаващи се с образование и култура, нито от други сродни на нашата организации. Което доведе дотам, че нашето издание е в тежко състояние; започваме битка за спасяването, за оцеляването му, тъй като такива инициативи при съществуващите у нас условия сякаш неотвратимо са обречени на неуспех. Като капак на всичко разпространителите на периодичния печат не желаят да разпространяват такова "шантаво" и "непечелившо" издание като нашето, на чиято корица дори няма... цици (извинете за израза, но в случая цитирам думите на един управител на голяма разпространителска фирма!). Наистина нашето издание е "бяла врана" на пазара на печатните периодични издания у нас, но това съвсем не означава, че то няма бъдеще или че пък е излишно; напротив, смятаме, че е изключително потребно, необходимо.

Та в тази връзка Ви пиша и отправям към Вас една молба: бихте ли могли да ме информирате (тъй като, уверен съм, Вашите служители са компетентни в тази област) има ли български и европейски програми, по които нашето издание би могло да кандидатства с проект за получаване на финансиране?

Ще съм Ви безкрайно задължен за информацията, която, надявам се, ще ми изпратите в отговор на това мое писмо. Разбира се, нашето издание и нашият Център са открити за всякакви други възможни форми на сътрудничество между нашите толкова сродни организации, които ние или вие бихме могли да инициираме, при взаимен интерес, разбира се.

С поздрав: Ангел Грънчаров, главен редактор на философското списание ИДЕИ и ръководител на Центъра за развитие на личността HUMANUS

(P.S. Позволявам си да пратя копие от това писмо на имейлите на Ваши сътрудници, тъй като периодът, в който изпращам писмото си, е отпускарски и се боя то да не остане дълго време непрочетено.)

Добави в Svejo

Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата с оглед на това на 1 август да е в ръцете на своите абонати

Добави в Svejo

Надеждна основа за въздигане на България, за благосъстояние на повече хора и за духовен прелом

Във Фейсбук попаднах на текст, с който съм съгласен изцяло, който подкрепям до последната дума; заглавието му е Социалното пазарно стопанство и свободният човек. Аз подкрепям тази кауза, ако искате, подкрепете я и вие. А ето и самия текст:

Социалното пазарно стопанство, чийто главен създател е Лудвиг Ерхард, има за идеал свободният човек, отговорен за себе си и за общността.

Социалното пазарно стопанство е интелектуално достижение на личности, свързани с каузата за съчетаване на свободата със справедливостта, то не е концепция, създадена от леви или социалдемократически мислители. Не е случайно, че прилагането на принципите на този модел са срещнали яростна съпротива и враждебност от страна на лявото мислене и социалдемокрацията.

Социалното пазарно стопанство осигурява постигане на благосъстояние чрез всеобхватна конкуренция и гарантира благоденствие на широки слоеве от населението.

Социалното пазарно стопанство има за цел да преодолее тази социална структура, чийто белези са тънък горен слой от заможни хора, който може да си позволи всякакъв размер на потребление и количествено много широк долен слой с недостатъчна покупателна сила.

Социалното пазарно стопанство има за идеал свободният човек, отговорен за себе си и за общността. Този модел на обществено устройство е най-човешкият ред, в който за индивида е създадена висока степен на свобода, но и на отговорност. Задача на държавата е да създаде правната и устройствена рамка на такъв ред, който да възпира своеволието и злоупотребата с власт, да отстранява неоснователните привилегии и да допринася за социална уравновесеност и справедливост.

Социалното пазарно стопанство е концепция, която може да преодолее скритата вражда между богатство и бедност, както и стаеното противоречие между работници и предприемачи. Силен потенциал за разрушителното състояние на сподавена омраза и желание за отмъщение се съдържа в общество като българското, в което формално признатите демократични правила и равенство пред закона съжителстват с огромни различия в истинското положение на гражданите и в състоянието им на свободни хора.

Социалното пазарно стопанство не се основава на материалистически убеждения, то е начин за преодоляване на нищетата. Увеличаването на благосъстоянието на всички създава основата, човек да се откъсне от примитивния начин на мислене, ориентиран към материалното. Когато хората са пленници на грижите на ежедневието, в бедността си, която по европейските стандарти е реалност за много граждани, те не могат да се издигнат над униженията на битието. Не би имало политическо, стопанско и социално бъдеще за хората, ако не се премахне непоносимата материална зависимост и с растящите доходи не се даде нов смисъл на труда.

Съществуват много неща, които са по-важни от икономиката – семейството, общината, държавата, всички социални форми на интеграция, изобщо човешкото, културното. Но всички тези области не могат да съществуват без икономиката, която трябва да подготви почвата за тях. Същинската цел на икономиката е да служи на тези цели.

Социалното пазарно стопанство е модел, който съчетава пазар с човечност, който съединява икономика, етика и политика. То не е само инструмент за постигане на благосъстояние, то е ценност само по себе си.

Социалното пазарно стопанство се гради върху представата за свободния и етичен човек в демократичната и правова държава. Без утвърдени норми и ценностни представи, без чувство за солидарност, без съзнанието за принадлежност към общността и принципите на правовата държава, дори и най-ефективната политика не е в състояние да формира свободно, щастливо, справедливо и добре уредено общество.

Принципите на този модел могат да бъдат надеждна основа за въздигане на България, за благосъстояние на повече хора и за духовен прелом.

Positions:

● Прилагането на принципите на този модел са срещнали яростна съпротива и враждебност от страна на лявото мислене и социалдемокрацията.
● Социалното пазарно стопанство осигурява благосъстояние чрез всеобхватна конкуренция и преодолява враждата между богатство и бедност.
● Държавата създава правната и устройствена рамка на такъв ред, който да възпира своеволието и злоупотребата с власт.
● Моделът преодолява социални структури с тънък горен слой от заможни хора и много широк долен слой от хора с ниска покупателна сила.

● Принципите на този модел могат да бъдат надеждна основа за въздигане на България, за благосъстояние на повече хора и за духовен прелом.

Добави в Svejo

Незабравимият Федерико Фелини

Федерико Фелини, Federico Fellini, дата на раждане - 20.01.1920 г., място на раждане - Римини, Италия.

Незабравимият Федерико Фелини
(20.01.1920 - 31.10.1993)

Федерико Фелини е италиански режисьор, оказал огромно влияние върху съвременното киноизкуство. Неговите филми съчетават мечтателното и фантазното с елементи на сатирата и епизоди от личния му живот.

Заглавия като “Нощите на Кабирия” (Lenotti di Cabiriа, 1956), “Сладък живот” (1960), “Осем и половина” (Otto e mezzo, 1963), “Сатирикон” (Satyricon, 1969), “Рим” (Roma, 1972), “Амаркорд” (Amarcord, 1974), “Казанова на Фелини” (Casanova di Federico Fellini, 1976), “Джинджър и Фред” (Ginger e Fred, 1986) ще останат като едни от най-хубавите филми на всички времена.

През 1993 г. Фелини бе отличен със специална награда “Оскар” за цялостния си принос в изкуството. Неговото творчество носи онази своеобразна “фелиниевска” марка, която е гаранция за наистина оригинално възприятие на света.

Фелини твърде рано се превръща в един от най-знаменитите съзидатели на италианското кино. В родината си още приживе той се ползва с почти легендарен статут.

Два от най-известните му филми “Сладък живот” (La dolce vita) и “Осем и половина” (Otto e mezzo), които са изключително смели и по форма и по содържание, са почитани и до днес като класика.

Фелини е роден в Римини, курортно градче на адриатическото крайбрежие, известно със своите панаири и циркове, в семейството на дребен търговец. По-късно точно спомените за неговото родно място заемат важно място в бъдещите творби на великия кинорежисьор.
Твърде отрано се увлича по рисуването. Предлага на туристите свои наброски и дори заедно с приятеля си Демос Бонини открива павилион "Фебо", в който изработват портрети и карикатури.

Едва 17-годишен неочаквано заминава за Рим уж да следва право. Но всъщност се прехранва с писане на пиески, скечове за радиото и театъра, рекламни текстове и пр. Започва да сътрудничи в много популярното в ония години хумористично издание "Марк Аврелий". Тогава почва да се занимава и с киносценарии. След освобождението на Рим от американците, открива магазинче "The Funny Face Shop", в който с приятели припечелва, рисувайки шаржове.

Своята кариера в киното Фелини започва като асистент и сценарист на един от великаните на италианския неореализъм Роберто Роселини ("Пайза"). Сътрудничи също на Алберто Латуада. Първият му самостоятелен филм (без да се смята направения съвместно с Латуада "Светлините на вариетето") е "Белият шейх" (1951). С режисурата на този филм трябвало да се заеме Микеланджело Антониони, който отказва да снима по сценария, написан от Фелини и Пинели. Тогава Фелини го заснема сам, но филмът няма успех.

Следващият "Мамини синчета" (1953) е приет много по-добре и от публиката, и от критиката. Но истински фурор предизвиква "Пътят" (1954), който е признат и до днес безусловно за истински кинематографичен шедьовър. Отличават го със “Сребърен лъв” във Венеция, с “Оскар” за най-добър чуждестранен филм и с редица други награди. Федерико Фелини и неговата съпруга още от 1948-а Джулиета Мазина (изпълняваща главната роля във филма) стават световно известни. В “Нощите на Кабирия” (1956) Джулиета Мазина изпълнява една от най-силните си роли.

След "Сладък живот", в който играе Марчело Мастрояни, започва дружбата между двамата влюбени в живота и киното ентусиасти, прекратена едва със смъртта на Маестрото. Мастрояни идеално пасва на автобиографичния режисьорски подход на Фелини. Блестящ пример е ролята му в неговия шедьовър "Осем и половина".

След “Джулиета и духовете” (1964) Фелини снима за американската телевизия т.нар. “Бебежник на режисьора” (1969), а след това автобиографичната си трилогия, включваща “Клоуните” (тв филм, 1970), “Рим” (1972) и “Амаркорд” (1973), с които доразвива елементите на уникалния си визуален стил. Последното десетилетие от творчеството му, въпреки разнообразието на филми, като саркастичния антифеминистски памфлет “Градът на жените” (1980), носталгичните вариации в “И корабът плава” (1983), антителевизионния шарж “Джинджър и Фред” (1985), почти документалното автобиографично изследване “Интервю” (1987) и поетичната алегория “Гласът на луната” (1990) преминава под знака на фелиниевския академизъм, общопризнат в целия свят.

Федерико Фелини съумява да обедини в себе си редки качества – да бъде режисьор от висша класа, творец на "авторско" кино, което е далеч от нагаждането към масовия вкус и комерсиализма и в същото време винаги да събужда любов и възхищение сред чувствителните зрители.

(Източник)

Добави в Svejo

Филмите на Фелини: изкуство, което успява да се конкуририра с живия живот по правдивост и въздействие

Тия дни се отдадох на безделничество: по цял ден било с книга в ръка, било се шляя по улици и паркове, а пък вчера, понеже валя, цял ден гледах филми на Федерико Фелини. Признавам си този грях, май и аз съм на път да стана пират: свалих си от нета всички до един филми на моя любим още от младежките ми години режисьор, и един по един си ги гледам.

Възхитително, страхотно, вълнуващо, омагьосващо, очарователно нещо са филмите на великия Фелини: гледайте ги ако обичате едновременно и по-сериозни, дълбоки, богати на идеи, но също така и твърде развлекателни, остроумни, иронични и прочие филми. Не може да се опише какъв е светът, каква е Вселената на Фелини, но във всеки случай тя е не по-малко вълнуваща от живия живот.

Преди години филмите на Фелини съм успявал да ги гледам с огромни трудности в т.н. "филмотечни" кина - и в София като студент, и в Санкт Петербург. В тия кина се предлагаха "по-сложни" филми, които са неподходящи за т.н. "масов зрител", на който бутаха предимно най-пошли съветски и индийски филми. А за по-отбрана публика пускаха филми, които, изглежда, са ги купили само в едно копие, знам ли защо се наричаха "филмотечни" кината, в които ги прожектираха? Много трудно беше човек да се сдобие с билет за такъв филм, беше истинско щастие да успееш да си намериш билет, примерно, за филм на Фелини. Или на Бертолучи. Или на Бергман.

С огромни трудности съм успявал да гледам някои от филмите на Фелини тогава, когато са излезли: "Джинджър и Фред", "И корабът плава", "Армаркорд", "Рим", "Сатирикон", "Сладък живот". А днес си ги имам на лаптопа и мога да си ги гледам когато си искам: тия проклети американци, дето измислиха интернета, дават ли си сметка как демократизираха дори най-високата култура и най-високото изкуство?! Благословени да са обаче - щастлив съм, че си имам поне филмите на моя любимец Фелини, нещо съкровено, останало от младостта ми, донесло ми толкова вълнения и оказало огромно влияние върху формирането ми като личност, върху формирането на моите ценности.

Мен лично филмите на Фелини ме разтърсят из основи, преобръщат душата ми. Фелини е голям последовател на теориите на Зигмунд Фройд и успява със средствата на кинематографията да представи почти по "психоаналитичен начин" ония най-дълбоки внушения, които иначе по никой път не могат да бъдат достигнати. Неподготвеният зрител на филмите на Фелини е възможно в началото съвсем да не си дава сметка какво толкова има в тия филми, но ако ги гледа без предубеждение, ако остави душата си спонтанно да се увлече от потока емоции, който се лее от екрана, ще усети неща, които по друг начин не могат да бъдат усетени - или които ги има само в живия живот. Изкуството, което успява да се конкуририра с живия живот по правдивост и въздействие, е истинско изкуство. Тъкмо такива са филмите на Фелини, които при това имат и дълбока, неизразима с думи идея.

Аз казвам на сина си, че гледам "философските филми" на Фелини, а той ми се подсмива дяволито: един вид, виж го тоя, гледа някакви стари филми от преди новата ера, егати старческото кино! Но вчера го извиках заедно с мен да гледа един филм: "Джинджър и Фред". Изнесох му малка лекция на какви детайли да обръща внимание. Изгледа го, а за това, че филмът му е въздействал си личеше от това, че в края му въздъхна и замълча, замисли се; аз пък, признавам си, се разплаках от края на този филм вчера. Поразителното беше това, че преди много години, когато го гледах за първи път, тогава, когато бях млад колкото собствения ми син сега, аз също след края на филма, спомням си това добре, дълго време упорито мълчах. Мълчах докато се съвзема...

Филмите на Фелини действат като наркотик. Всеки може да се зарази и пристрасти към тях. Що се отнася до това аз съм явно непоправим наркоман по неговите филми. Или съм безнадеждно пропаднал пияница. Щото филмите му могат да се сравнят с гъсто, упояващо вино, което гълтам без насищане, като алкохолик.

Впрочем, в неговите филми има много еротика. Най-първокласна и одухотворена еротика, както се полага за един примерен ученик на Фройд, какъвто Фелини е. Така че няма да съжалявате ако гледате тия филми. Всъщност, не знам, ако не разбирате що е еротика, ако очаквате нещо като порно, сигурно ще бъдете разочаровани...

Спирам да пиша. Стига толкова. Отивам в личната си "филмотека", където на най-видния, на най-предния, на най-почетния рафт стоят филмите на великия Федерико Фелини. Аз съм отпускар и цял ден ще си доставям най-голямото наслаждение за филмов наркоман и естетически пияница като мен: ще гледам филмите на "маестро Фелини". Той е нещо като Данте и Шекпир в киното. Или като Леонардо. Или като Бах или Моцарт. Той е първият и най-големият...

Не знам. Голямо нещо, голяма работа, голяма личност е Фелини. Ако гледате неговите филми, ще се обогатите неимоверно. С богатство, което не старее, понеже ще ви пренесе във вечността, там, където нищо не старее. И където старостта не е страшна.

Добави в Svejo