07 април 2010, сряда

Начало на дискусия за мястото на философията в живота на човека

На два пъти писах постинги, съдържащи впечатленията ми от една книга, която прочетох: От днес почвам да чета книга със заглавие "Какви ще бъдат философите на утрешния ден?" и също Моите нерадостни впечатления от една твърде развълнувала ме книга за съвременната френска философия. Сега забелязвам на едно място - сайтът "Животът" - че човек с име Валери Рибаров е написал текст под заглавието Запознаване с един философ, в който прави анализ на моите впечатления и размисли около визираната книга, и същевременно ми предлага да направим дискусия за нея.

Разбира се, приех поканата му. Само има един странен момент: създава се впечатлението, че моя непознат опонент е започнал да анализира впечатленията ми от една книга, която самият той не е прочел! Но както и да е де, похвално е, че този човек има отношение към философията и желае да разговаря с мен по въпроси, които са виждат твърде важни.

Има едно неудобство: че днес се приготвям за пътуване до Русе, където утре ще представя списание ИДЕИ пред културната общественост на този град. Проблемът е, че не мога да отделя подобаващо внимание на отзива на г-н Рибаров за моя текст. Което обаче обещавам да сторя веднага щом като се върна от Русе - живот и здраве да е, разбира се.

А сега там написах само тия думи:

Благодаря за поканата да участвам в дискусията, макар не ми е много ясно за какво по-точно ще дискутираме: за книгата, която прочетох, за това доколко са верни моите впечатления, за състоянието на съвременната философия или за…?! Разбира се, за книгата можем да поговорим едва когато някой друг я прочете, защото ония, които разчитат да разберат какво пише в една книга без да са я чели сами, а по разкази "от втора ръка", едва ли много ще напреднат във философията. Аз бих могъл да разкажа още за своето впечатление от книгата, но с оглед на току-що казаното ще се въздържа. Когато друг прочете книгата, с удоволствие ще участвам в един разговор с него, за да съотнесем впечатленията си. И на тази база вече може по-конкретно да се поговори за състоянието, в което се намира съвременната философия.

И една забележка към единия от коментарите, пък и във връзка с другия също. Аз не се представям за философ, аз съм философ. А какво означава един човек да е философ ли? Ами да е учил философия, да има образование по философия, да е работил в областта на философията, да е писал и издавал философски книги, да преподава философия, да има призвание към философските занимания и пр. Отговарям на всички тия условия, следователно съм философ. Ако някой има друго разбиране за това какво е да си философ, с интерес ще го изслушам (изчета).

Поздрави!


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Утре, 8 април, ще представя II кн. на списание ИДЕИ пред културната общественост на гр. Русе

Ето и обявата на събитието, от която може да се научи мястото и часа на провеждане - за ония, които биха желали да присътват.

“Онова, което няма народът ни, то е стройна система от философски възгледи, които да се предават съзнателно и с почит от поколение на поколение и които да са признати като човешка ценност от други народи.”


Найден Шейтанов


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

К.Кеворкян, агент "Димитър", призовава да станем милиционерска республика - и защищава бойния си другар Г.Първанов, агент "Гоце"

Попаднах на едно място на препечатка на статия на Кеворкян, агент "Димитър", отпечатана, разбира се, във вестника на неговия боен другар по ДС, Тошо Тошев, агент "Бор". В нея той, подобно на словохотлив квартален пенсионер, изказва "некои съображения" по всички въпроси на текущата политика, морала, законността, черните дупки във Вселената, глобалното затопляне, адвокатската етика и други такива дивотии. Подбрал съм два момента от пледоарията му, щото агент "Димитър", доколкото ми е известно, по образование е юрист, който обаче никога не е практикувал професията си поради претовареност с други, от съвсем особен и таен род, дела.

Ето първия момент, в който несбъдналият се адвокат адвокатства в полза на провинилия се прокурор "Роман", както благоволява да го нарече, та човек да си помисли, че го защищава само защото са приятели на чашка уиски или сливенска перла. Този "Роман" напоследък се прочу с юнашките си думи, с които набързо осъди още при ареста бившия министър, наричайки го "престъпник", като прати по дяволите там някаква си подробност като западната измишльотина, наречена "презумпция за невиновност". Та ето какво пише Кево ("Димитър") в полза на приятеля си "Роман", обърнете внимание на адвокатската патетика на несбъдналия се адвокат:

Разберете и подкрепете Роман - зам. градския прокурор на София Роман Василев, но всъщност подкрепете закона. Иначе ще си останете поданици на мутрите. Чуйте внимателно още веднъж широко коментираната му реплика към хлебаря.

Щом за бъбривите адвокати онзи е светена вода - и това охотно се тиражира от телевизиите, защо пък за прокурора, който е адвокат на закона и разполага с доказателства, той да не е престъпник, защо?

Прокурорът не е някакъв търчи-лъжи, който се препитава, като употребява закона като надуваема кукла. Репликата е изречена от човек, който е достигнал предела си, понеже законът е стриван на прах пред очите му многократно от равнодушни и страхливи съдии и коварни адвокати.

Туй пише Кево. Замечателно, нали?! Значи прокурорът, нарушаващ фундаментален принцип на правото и закона, е, представете си, "защитник на законността". Това е направо замечателна ченгесарска логика, спор няма и не може да има. Особено тежи онова "Иначе ще си останете поданици на мутрите.", което ще си остане бисер и шедьовър в тоя жанр на ченсегарската оправдателна литература. Искам също да отбележа, че Кеворкян е от кръговете, които изпитват аристократично презрение към "мутрите", щото он, разумеется, се движи в кръговете, които стоят много по-високо от обикновените мутри; принадлежи към ония, които командват парада на мутрите, в който се превърна нашият многострадален 20-годишен преход.

А ето и вторият момент, на който искам да ви обърна внимание; останалото в пледоарията на Кеворкян не си струва да се чете, понеже е на нивото на подиробедните словоизлияния на скучаещ пенсионер, който държи реч в кварталната градинка пред дремещите си събратя-пенсионери. Та тук той пише тия замечателни думи ("замечателни" е руска дума, означаваща "забележителни"):

Словесните пируети на Бойко са забележителни, писал съм за това и друг път. Но сега зачестиха през критично кратки интервали от време. Освен това подозирам, че някои хитреци са влезли под кожата му и започват да го допингират, а той видимо обича да го хвалят. Нали е българският Хелмут Кол, обединителят на България, помните надявам се. Онзи, който изрече това, вече си получи наградата. Съветниците на Б.Б. и на президента са в остър дефицит от идеи. Несръчността им беше очевидна при фантазното отстраняване на Първанов.

Туйто. За несведущите требва да се отбележи, че Кеворкян тоже е боен другар на Негова милост Президента и негов най-близък приятел (за това пише пространно в мемоарите си). Следователно съвсем нормално е ченгетата от ДС да си се подкрепят, затуй няма нищо чудно, че Първанов получава барем "морална подкрепа" с фразата за "фантазното му отстраняване", в която личи тайното задоволство на ченгесариата заради факта, че техния най-високо издигнал се боен другар все пак не беше отстранен.

Пиша тая бележка, понеже вече е гавра, че ченгетата не само ни изнасят морални проповеди, ами вече се представят и за защитници на самата законност. Тия, които направиха законността в България мираж и "дальная дальность", точно те да пледират за нея си е нагличко, нали? Ако тяхната представа за законност - опази ни, Боже! - се сбъдне и наложи у нас, то това ще означава не само республиката ни да стане напълно милиционерска, ами ще означава и това у нас да се възцари "законност" според представите на сталиновия любимец Вишински, според която всеки е виновен до доказване на противното от "съд" ("тричленка", работеща по бързата процедура, безжалостен революционен трибунал), който няма време да се занимава с писъка на някакви си там "врагове на народа", понеже е станал конвейр на смъртта.

Та Роман, приятелят на Кеворкян, пък и самият Кеворкян, нищо чудно и самият Гоце, видно е, особено много харесват правосъдието тип Вишински, щото този Вишински, наред с Берия и Дзержински, основателят на КГБ, е нещо като патрон, символ и вечен извор на вдъхновение за ченгетата от ДС - и за недоучилите правото български прокурори.


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

06 април 2010, вторник

Как изглеждаме отдалеко: заради масовата лумпенизация цяло едно поколение остава в историята като "чалга поколение"

ЧАЛГАТА КАТО НАЦИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА

Негативното представяне на страната ни в чуждата преса през последните няколко години се превърна в повод за отприщването на “родолюбиви” страсти по родните медии и форуми. Пресен пример за тази набираща скорост тенденция е репортажа на Би Би Си за чалга явлението в България, излъчен в рубриката “Поглед отблизо” на световната медия и разпространен по нашите медии само преди няколко седмици.

Репортажът на световната медия успява да улови успешно същността на попфолк музиката. За да представи чалгата пред аудиторията на рубриката си, екип на Би Би Си начело с журналистката Джанет Бари посещава столичното заведение със сбъркано име от френски произход Версай и обяснява музикалният аспект на чалга музиката на фона на кичозна обстановка, голи пъпове и животински принтове: “Чалгата е интересна смесица от традиционна фолк музика, цигански и ориенталски елементи. В текстовете на песните става въпрос за това как да забогатееш бързо и как да си намериш хубава жена. В много от парчетата се пее и за мафията. Не е задължително текстовете да те вдъхновяват по някакъв начин.”

С обяснението на социалният аспект на чалга явлението се наема една от фолк “дивите”, Елена Паришева. Пред камерата изпълнителката споделя, че “Попфолкът е музиката в България, която се доближава най-много до същността и бита на българина. Тя не ангажира психически българина, не го натоварва, просто това е музика за забавление.”

Вместо да послужи за отправна точка за конструктивно преосмисляне на заобикалящата ни българска реалност и нашето участие в нея, голяма част от българите обвиниха три минутният материал на Би Би Си в тенденциозност и пореден опит на световната медия да подрони международния авторитет на страната ни. За други, документалните кадри представят явление, което не може да бъде адекватно обяснено на чуждия зрител, а трети се чувстват лично обидени от факта, че елемент на донякъде срамната българска действителност е излязъл на показ пред света. Малко обаче са тези, които отчитат обективната предпоставка за репортажа на Би Би Си, а именно, че той показва горчива доза нередактирана реалност.

Във времена на икономическа и ценностна криза, както и липса на политическа стабилност, нуждата на българите от национална идентичност е по-силна от всякога. Вместо обаче да бъде формиран върху основите на изконни духовни ценности и толерантност, фокусът на тази идентичност продължава да бъде изместван върху псевдо ценностни, създавани и налагани от псевдо творци. Липсата на реално работеща българска интелигенция се компенсира от “творчеството” на чалга изпълнители и гологлави шоумени, а нуждата от национални герои бива замествана от политици със съмнителен интелект и още по-съмнителен морал.

Колкото и парадоксално да звучи, попфолк музиката действително е музиката, която се доближава максимално до бита на съвременният българин. Днешното повърхностно отношение на българите към битието сякаш е излязло от попфолк песен. Мизерията, несигурността в утрешния ден и спадналото самочувствие на българина като потребител карат голяма част от сънародниците ни да търсят утеха в чалга музиката. Слушането на чалга е един от най-елементарните начини за намиране на отдушник от натрупаният емоционален заряд на феновете, които – също като идолите си - мечтаят не за книги и образование, например, а за лъскави коли, силиконови жени и лесни пари.

В коментара си за попфолк музиката Елена Паришева неволно се доближава и до друга истина: чалгата “не ангажира психически българина.” Реално погледнато, чалга музиката не ангажира слушателя не само психически, но и емоционално и интелектуално. В много отношения, чалгата всъщност е музика на ниските страсти. Залагащи на евтина визия, пошло поведение и агресивна сексуалност, чалга изпълнителите са емблема на вулгарност и порнография в по-широкият смисъл на думата.

Достъпа до пошлостта на чалгата е практически неограничен. Българина се сблъсква ежедневно с нея по претъпканите автобуси и таксита. Фолк “дивите” са неизменна част от страниците както на жълтите, така и на сериозните медии. Техните лица надничат от билбордове и екрани, приканвайки народа да опита поредната алкохолна напитка или продукт за отслабване. По някаква необяснима причина, те се изявяват и като капацитети в най-различни области на битието, давайки мнения и съвети по въпроси от най-разнороден характер. Така например, най-продаваното българско списание за всички времена представя популярна фолк звезда на корицата си, а рекорда за най-продаван албум в историята на българската музика също се държи от чалга певица.

Най-страшното в тази ситуация обаче е достъпа на децата до кича на чалгата. Вместо с ликове на народни будители и исторически личности, тетрадките на учениците са украсени с оскъдно облечени фолк изпълнителки. В момент, когато българското образование е обхванато от тотална криза, възпитателните функции на училището са заменени от уроците на улицата. Ученическите купони минават рядко без чалга музика, а тийнеджърите са най-честите посетели на попфолк концертите. Голяма част от учениците мечтаят да се превърнат в поредната звезда на Пайнер, а абитуриентските балове са не само визуален, но и музикален празник на чалгата. Ролевите модели на подрастващото поколение са все по-рядко учени и общественици; вместо това, децата намират модел за подражание в лесната слава на чалга певците.

През последните години, чалга явлението успя да излезе от тесните музикални рамки и да се наложи като субкултура в съвременното общество. Понятия като “чалга визия”, “чалга поведение” и “чалга език” се превръщат в често срещани термини при обяснения на чалга явлението. Ако обаче се опитаме да потърсим предпоставките за голямото влияние на чалгата у нас, ще трябва да си отговорим на въпроса кой има интерес от маргинализирането на този вид музика? Всеизвестна истина е, че на беден народ му трябват зрелища. Както и, че беден народ се управлява лесно. Във времена на бедност, висока престъпност и липса на ясна политическа и икономическа перспектива, алтернативният свят на чалгата се превръща в своебразна реалност за немалко българи. Жизнената философия, която попофолка популяризира е колкото утопична, толкова и елементарна: според чалга текстовете, житейските ценности се свеждат до материалните блага, лъскаво лустро и сексуални подвизи. Разпространяването – и съответно абсорбирането – на тази жизнена философия са сред основните причини за духовното оскотяване на нацията ни, което пък води до атрофия на гражданското общество, социална апатия и нравствена деградация.

Това от своя страна улеснява задачата на българските политици, които разчитат на лесен популизъм с помощта на попфолка. Чалга изпълнителите са неизменна част от предизборните кампании на родните партии, а партийните банкети рядко минават без оскъдно облечени представителки на “музиката на народа”. Нещо повече, същите онези политици, които в недалечното минало обвиняваха Би Би Си в организиране на “антибългарски кампании” и липса на “любов към България”, не се свенят да използват чалга музиката като предизборен инструмент. Други техни колеги пък, включително самият премиер на републиката, демонстрират завидна близост с пищни чалга хубавици.

Ръководният принцип при тези изяви е, че когато няма хляб, народа се залъгва със зрелища. Изглежда, че управниците на най-бедната, корумпирана и престъпна държава в Европейския Съюз добре осъзнават силата на чалга феномена, използвайки го за промиване на мозъка на нацията до степен, до която тя да не може да се замисли какво (не) правят същите тези управници за нейното бъдеще. Вместо реални действия, българските политици предлагат фалшивите ценности на чалгата, които да служат за залъгалка на фона на мизерното битие на българина със скритото послание, че в бедни времена разюзданите страсти са най-доброто бягство от реалността. Така масовата пропаганда на държавната чалга машина премазва опитите за игнориране на чалгата чрез налагане на презумпция, според която всеки опит да се отхвърли влиянието на чалгата е предварително обречен на неуспех.

В края на репортажа си чалгата Джанет Бари заявява, че слушането на чалга е “виновно удоволствие” в България. В действителност обаче, явно не всички чалга фенове у нас се чувстват виновни. В резултат на точно тази липса на вина, съпроводена с непукизъм и масова лумпенизация, цяло едно поколение остава в историята като чалга поколение. Закърмено с кича, простащината и имагинерните ценности на чалгата, това поколение е изгубено в опитите си да различи стойностното от повърхностното, истинското от фалшивото. Остава само да си представим какво ще е поколението на техните деца.

АНЕЛИЯ ПЕТРОВА, Детройт, САЩ



Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Раждането и предизвестеното съобщение за смъртта на един мит

В памет на д-р Иван Митев

"Нас червеното знаме роди ни"

Предизвестието е получено. Налице е, но смъртта се отлага. По обясними причини. А в царството на левантинците, където времето тече бавно, типично по ориенталски, краят може да настъпи и след ново преекспониране на предходното предизвестие.

В началото бяха идеите – "революционно" предизвикани, шумно прогласени, шаблонно словесно поднесени: "Шумете дебри и Балкани", "Пред нас са блеснали житата", "ведри небеса", "светли хоризонти". Своевременно идеите от наръчниците по агитация бяха подменени с идеологеми. Довчерашните агитатори бяха израсли в партийната йерархия, превърнали се във водачи, избрали си вожда. Идеите бяха станали ненужни и отстъпиха място на партрозите: "Победил социализъм", "Развит социализъм", "Зрял социализъм", но развитието вместо до избуяване доведе до залиняване. Тогава, ако си послужим с Оруел, по законите на соца, на мястото на идеологемите дойдоха митологемите.

Повечето от тях, едва пръкнали се на тоя свят, други още в младенческа възраст, трети – в незряла юношеска, си отиваха безславно, както бяха и си дошли. Но една от тях, удобна за новия политически елит и великолепно пасваща на балканския не нефелизъм, издигна ръст, избуя като политически великан и се превърна в мит.

"Българският етнически модел" – кодифицира се, персонализира се, универсализира се и се превъплъти в политическа партия. Бабуваното някога “Турско национално освободително движение в България” излезе от нелегалност и от 04.01.1990г.стана “Движение за права и свободи” (ДПС), а довчерашните му баярки станаха акушерки и на Кръглата маса същата година в вследствие на договореностите на перестроечният елит на БКП за структурирането на политическото пространство в "Нова" България, на ДПС бе отредено място на политически позиционер в районите със смесено население, не само защото национализмът бе изхвърлен от политическата карта, а защото бе необходима имитационна промяна за пред народа и света. И ДПС заякваше - от безобидна партийка в началото, през коректива и балансьора, до неизменният мандатоносител. До незаобиколимият политически фактор, а своевременно политическите реалности го превърнаха в "необходим политически субект".

Подложен на варварски геноцид от собствения си политически елит, дамгосан с петното "Възродителен процес", с вменена вина за него, на народа не му оставаше нищо друго освен "привикнал хомот да влачи" с мястото на ДПС в живота на Отечеството си. Но и политическите партии, като всеки жив организъм си имат своите стадии на развитие: рождение, детство, младост... и естествен край, независимо, че при естествените организми стадиите са програмирани, а при обществените – временно регулируеми и контролируеми, но в крайна сметка: всяко нещо на този свят по реда си.

Идеите и идеологемите идват и си отиват, митовете също, макар че имат повече живот и следователно съпротивителни сили. Митическите герои имат своя ахилесова пета. Боговете, също като хората, могат да наказват, анатемосват, да отлъчват непокорните. Нали си спомняте за Хефест и Прометей?

А аз си спомням за Симона Вейл и една нейна интерпретациа за "Илиада": "Олияненият от собствената си сила, рано или късно загива под напора на същата тая сила ако не успее да я обуздае навреме". Днес всички сме се вторачили в лидера на ДПС Ахмед Доган и напълно в унисон с нашенския си манталитет се опитваме да го изкараме по-черен и от дявола, за да има изкупителна жертва. Да, философът Ахмед Доган, макар че не познавам човек, които би могъл да ми цитира и ред негова философска мъдрост, освен тая за летящата чиния от едно небеизвестно негово интервю във вестник "Труд" и аз му препоръчвам да се съсредоточи в бъдещите си философски изследвания след всеобещаваното политическо оттегляне върху философската проблема българския дионисиев комплекс.

Та Доган с наглостта си и най-вече с ориенталската си дембелщина отдавна е станал омразен на българския народ. Но едва ли с неговото отстраняване или оттегляне от лидерството на ДПС, някогашната умишлена грешка с признаването й като политически субект, би ги превърнала в политико-обществен мартиролог, защото може да се окаже, че реформираното ДПС (без агент Сава, Сергей или Сокола) е надежден коалиционен партньор. А не се знае, дали няма да се пръкне някой друг политически субект – негов аналог. Зависи какъв облак ще долети долети, я от Атлантика, я от Брюксел, пък и защо ли не от по-близка до нас географска ширина.

Ето защо не бързаме да отбележим смъртта на ДПС, а предвещаваме за дебнеща ни погибел.

То и преди осем години мистър Уилям Монтгомъри ни бе приканил да прочетем неговите "Съвременни митове и легенди из Българско", но вместо тях осъмнахме с Наръчник "Обръчи от фирми". Мистър Монтгомъри отдавна не е в България, а обръчите от фирми отдавна се превърнаха в концерн.

Е, митът рухна, но митологемата остава!

Автор Атанас Ганчев, Русе, 05-06.ХІ.2008 год.


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Чудесна инициатива: Институтът за радикален капитализъм "Атлас" организира Летен лагер на свободата на английски

ИНСТИТУТ ЗА РАДИКАЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ „АТЛАС”

Свободен ум – свободна личност – свободен пазар

1.Какво представлява Института за радикален капитализъм „Атлас”?

Институтът за радикален капитализъм „Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели.

Членовете на Института за радикален капитализъм „Атлас” са хора, постигнали успех в своята област чрез труда и инициативността си, а не чрез използване на държавни властови ресурси, корупционни практики и връзки със „сенчести” групировки. Те не съществуват, за да „служат” на другите – цел на техния живот е техният собствен и на семействата им просперитет. Единствено по този начин постепенно ще се издигне благосъстоянието на цялото общество.

2.Каква е мисията на Института за радикален капитализъм „Атлас”?

Да формира обществено прокапиталистическо съзнание. Превръщайки се във все по-мощен фактор в обществения живот, такова обществено съзнание по естествен път ще образова хората и ще им помага да правят смислен политически избор.

3. Каква е идейно-философската основа на Института за радикален капитализъм „Атлас”? В какво вярват неговите членове?

Институтът за радикален капитализъм „Атлас” ще работи за създаването на общество, в което интелектуалният елит на нацията е здраво стъпил върху реалността и е в състояние да генерира полезни, практически изпълними идеи, а хората на бизнеса имат морално аргументирана обосновка на дейността си и на принципите, от които се ръководят в деловото си ежедневие.

Повече от 20 години капитализмът в България се представя изопачено, за да се дискредитира. А капитализмът е единствената социална система, признаваща индивидуалните права. Членовете на Института за радикален капитализъм „Атлас” ще поемат неговата морална защита - капитализмът има право на нея, защото по природа е морален. А тъй като се основава и на доброволни договаряния между хората – и благороден.

4.Какви са целите на Института за радикален капитализъм „Атлас”?

1.подпомагане разбирането и утвърждаването на принципите на разума, рационалния личен интерес, индивидуалните права и капитализма laissez-faire
2.подпомагане утвърждаването на свободното предприемачество и частната инициатива като основно средство за личния и обществен напредък.
3.осъществяване на независим граждански мониторинг над държавни, областни и общински органи и институции, с цел гарантиране

5.Как ще осъществява Институтът за радикален капитализъм „Атлас” своите цели?

Чрез:

1.Разработване на образователни програми, чрез които институтът ще намира, обучава и подпомага желаещите задълбочено да разберат идеите на капитализма laissez-faire и разработените от ИРКА проекти .
2.Издаване на печатни материали за популяризиране на идеите, дейностите и научно – изследователската дейност.
3.Обучителни и издателски програми, чрез които идеите на капитализма laissez-faire ще се разпространяват и приложат в обществото .
4.Провеждане, възлагане и подпомагане на проучвания и научни изследвания върху философията на Айн Ранд - обективизма.
5.Публикации в български и чуждестранни периодични издания, както и издаването на собствен ежемесечен бюлетин.
6.Изготвяне и поддръжка на интернет сайт, цялостно интернет и медийно присъствие на ИРКА, позволяващо на всеки достъп до информацията за дейността му.
7.Организиране и провеждане на симпозиуми, семинари, конференции, лекции, работни практики и други национални, и международни срещи, насочени към реализиране и подпомагане на целите на ИРКА
8.Разработване - самостоятелно и съвместно с други български и международни организации, имащи сходни цели - на нови концепции и стратегии за развитието на свободния пазар в страната
9.Създаване и поддържане на ЦЕНТЪР ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРАКТИКИ – за изследвания, обучение и практики в страната и чужбина .

Първа инициатива – организиране и провеждане на първия в България Летен лагер на свободата на английски съвместно с Language of Liberty Institute – USA

Лагерът ще се проведе от 10 до 16 май вкл. в хотел „Виталис”- Пчелински минерални бани

ОЩЕ Информация зa Летния лагер на свободата



Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Как се правят работите у нас, или защо у Българско просперират най-вече нравствените лилипути и "моралните" чудовища?!

Два материала тази сутрин, на които попаднах - на И.Инджев, Журналист(и)ка на повикване и на И.Бакалов, Как се купува журналист: към коментара за Валерия Велева - ме насочват към темата за "нашата журналистика"; забележете, по цял свят имат журналистика, но само това, което е у нас, бива наричано "нашата" ("нашенската") журналистика; ще рече някой "А как да го наричат като става дума тъкмо за нашата журналистика?!". Ще отвърна така:

Пошегувах се просто; нали знаете тая приказка: "Журналистика, журналистика, ама наша, нашенска де! Наша, наша, ала все пак наподобява журналистика!". Опитах се да се пошегувам, но пък и в шегите все има някаква истина; че не смеем да наричаме журналистите и журналистиката у нас иначе, освен "нашите", май намеква за това, че даже безсъзнателно смятаме, че у нас нямаме журналистика - щом на преден план излиза по-напред това, че са "наши", а не че са журналисти. Аз пък не ща да са мои тия, които задават тон в това, което минава за журналистика у нас; и това ме принуждава тази сутрин отново да пиша за това как аз виждам нещата в сферата на... "нашата родна журналистика".

Иво Инджев взема повод за статията си от изреченото от Премиера Борисов; ето за какво по-точно става дума:

Борисов призова медиите да не забелязват провокативното поведение на братя Юзеирови, които се опитват да учредят някаква турска партийка и все не успяват. Напълно основателно Борисов вметна, че Юзеирови са нищо без медиите. Всеки, които се стреми към публичност, е нищо без катализиращата функция на масовата информация и нейните разпространители. Борисов го знае от личен опит. В този смисъл призива му към медиите да игнорират темата „Юзеирови” е равно на самопризнание за нещо, което всички знаем.

Иван Бакалов пък пише за някакви "журналистически" чичеронета, който обикаляли редакциите и давали на своите си хора там информации, които да излязат (или да не излязат) в утрешния брой вестника, а пък на другия ден раздавали пари за добре свършената работа. Ив. Бакалов се бил отвратил от парите, които му подхвърляли, и ги бил връщал, ала, доколкото ми е позната българската душа, мога да си позволя да кажа, че хората у нас, които заради морални скрупули биха върнали приятно ухаещи банкнотки са... птици от вид, осъден на изчезване. Та имам чувството, че щрихите, които Инджев и Бакалов поставят все към една и съща тема, взаимно се допълват, за да очертаят картината на моралното пропадане на това, което се нарича "журналистика" у нас.

Аз през годините много съм писал по тази тема, особено във връзка с подвизите на титани в тази сфера, каквито са Бареков, Тошо Тошев, К.Кеворкян, П.Блъсков, В.Велева, В.Гочева, В.Дърева; писал съм толкова много, че повече едва ли нещо повече бих могъл да кажа - позицията ми е дотолкова ясна и така пълно изложена, че, както се казва, "изписах" се на тази тема. И в книги съм писал по нея, и статии, и в блогове, затуй, признавам си, повече не ми се пише изобщо. Мога вече само да говоря или пиша с метафори; примерно: "кочина", "гнус", "повръща ми се като си ги представя", "нужник", "смрад", "плювни" и прочие. Впрочем, метафорите и символите говорят много повече от всяко аналитично разнищване - и са много по-уместни.

Но все пак да вметна няколко... "размисли" по зачекнатата тема. Бойко Борисов наистина добре знае как медиите могат да бъдат използвани с оглед постигането на някаква цел, примерно, внушаването на определен род илюзии, полезни нему самия, сред многолюдната наивна природопопулация у нас. Някои представят този феномен - имам предвид феномена на медийното въздигане и триумфа на Самия Настоящ Премиер - като резултат от неговата сръчност и невероятни умения в използването на огромните възможности на съвременните медии за постигане на политически и народно-психологически цели; като чете човек такива обяснения, може да си помисли, че нашия Премиер сякаш е завършил Харвард, а не школата в Симеоново. Знайно е, и това се знае вече и от децата - а пък нищо чудно и кучетата по селата веке да го знаят! - че Б.Борисов е медиен продукт, опакован в целофан, и продаден на споменатата гледаща с отворени уста природопопулация. Пита се: кой плати за да бъде произведен тоя продукт и продаден на целокупното природонаселение, огромната част от което не се отличава с кой знае колко развити аналитични способности или духовни потребности?

Ще каже някой: нема нищо платено, Бойко е продукт на... "историческата необходимост", сиреч, на някакво щастливо планетарно-космическо разположение, което е повлияло на кармата на нацията ни. Аз пък на такъв ще му отвърна, показвайки му изцъкленото, облещеното си с помощта на пръстите око: "А тука кораб пътува ли?!".

Платеният пиар за някакви там политически мушмороци от типа на Яне и Сидеров изобщо не ме вълнува толкоз; интересува ме генезисът на народностно-медийния феномен "Бойко Борисов", който, както виждаме сега, е напреднал толкова по темата за използването на медиите и на тяхната сила да творят чудеса, че ни говори най-компетентно: таваришчи журналисти, нема нужда да говорите или пишете за братята Юзеирови, а млъкнете, и они са загинали! Та нека пак да припомня основния си въпрос: кой плати на медиите да сътворят политическо-медийното чудовище Бойко Борисов, какви пари бяха фърлени за тая цел и, най-вече: кому е изгодно всичко това, щото, знайно е, пари не се фърлят за тоя, дето клати дървесата, ами се дават с ясна цел, изгодна на давача на парите?! Ето тия прости въпроси отправям, та белким някой се позамисли повечко. Аз примерно много съм мислил върху този въпрос и си имам свой отговор, чиято истинност или неистинност ще бъде потвърдена единствено на дело, практически, според това какво ще прави наш Бойко и кому содеяното от него ще е най-изгодно. Смятам, че в него са заложени много пари, доста добре си надуха гушките медийните чичеронета, но да спра засега дотук.

И има още една загадка, която обаче е значително по-лесна: кой плаща за невероятния медиен комфорт на Президента Гоце Първанов? Това също е интересен въпрос, макар че вече отдавна се знае кому е най-изгодно стоенето на Гоцето на президентския пост: ами изгодно е на една северна империя, на която Гоцето е служило откакто се помни, на кой друг да е изгодно?! Той Гоце затуй, по поръка на Москва, прегърна и НАТО, и ЕС, и какво ли не, отказа се даже от СССР, но за сметка на това работи самоотвержено само и само да прави нашата България руски троянски кон. И ни направи де, спор нема, тристранната разбойническа коалиция, неговото любимо творение, ни направи такъв кон. Значи знае се кой щедро плаща гоцевия пиар в медиите, кому он е задължен за медийното си спокойствие, като тук има само едно нещо, което е сякаш неизвестно: колко пари лично Гоцко е получил за тия услуги на господарите си? Не ме карайте да вервам, че он прави сичко това по някакви "дълбоки повели на самото сърце", на комунистическото си, на аленото си сърце: не, не е толкоз прост наш Гоце, не е прост колкото изглежда, а се преструва повидимому. Та он има пътеводната звезда в туй отношение на бившия канцлер Шрьодер, който получи хубави пари за услугите, които стори на руснаците; даже и служба у Газпром получи! А каква ли служба и каква ли заплата ке получи наш Гоце, това не ви ли е интересно, любезни ми дами и господа?!

И ще завърша със следното, което според мен е важно. Оказва се, че у нас ако човек, пък било то и журналист, още има някакви морални скрупули, има някакви, тъй да го кажем, нравствени задръжки, то такъв е осъден на неизбежен крах, такъв няма да цъфти и няма да пожъне успехи в средата, в който всички ние се намираме. У нас просперират най-вече мръсниците, които нямат никакви морални скрупули, а ето такива изключения от правилото, като Иво Инджев примерно, не само че не просперират, ами са поставени в изолация, натикани са сякаш в миша дупка: ех, Иво, Иво, кой те би през устата да питаш в ефир президенския съветник дали Гоце Първанов е получил в дар за дадения на Манджуков орден един толкова прекрасен мезонет?! Така у нас не се прави тая работа бе, човече!!!

Просто тогава требеше да намекнеш на оня гоцев човек, и то не в ефир, че знаеш нещичко за мезонета на Негово Превъзходителство, ала ке си мълчиш само при едно условие: ако си платят. А ако не платят, требеше да ги стреснеш, че ке огласиш опасната информация; щяха да си платят като попове, а пък ти сега щеше да си цъфтиш в "най-гледаната телевизия". И не само щеше да си цъфтиш, ами щеше, подобно на Валерия Велева, за разнообразие всяка неделя да ни изнасяш прочувствени проповеди за възвишеността на човешката нравственост, щеше да ни учиш колко е хубаво да сме честни, искрени, добри и дори, представи си, добродетелни. Ала щеше успешно да си въртиш тайния и доходен бизнес подобно на Бареков, и щеше да натрупаш хубав капиталец, та и себе си, и децата си да осигуриш за бляскаво бъдеще, както правят другите. Ала ти не та не: истината била важна, моралът бил важен, "не мога да мълча", и прочие дивотии стори - сърбай си сега попарата! И стана за резил: с едната правда живее ли се на тоя свят бе, човече?! Погледни какво правят хората?! Кога ще порастеш бе, стига детинщини бе, на кой свят живееш бе, човече?!

Пиша тия неща, вживявайки се в ролята на бай Ганя, щото, за жалост, трябва да признаем, че в наше време оня бай Ганю, сравнен със сегашното, изглежда като жалък аматьор и като "начинаещ в занаята". Сега всичко е много по-мащабно, възвишено сякаш е даже, работи се с огромни суми, с куфарчета, натъпкани със зелени пачки и банкнотки, тук играят мерцедеси и биемвета като подаръчета (писа се в едно време, че Бареков бил получил "за добре свършена работа" един джип Чероки лично от будущий премиер Бойко, що ли се забрави тая история; що ли сега никой не се сеща за нея: няма да е случайно това, ще го знаете от мен?!), а оня бай Ганю какво, някакви си там тъпи пасти в джобовете от приема в двореца си сложил, леле, каква мизерия, каква простотия?!

А пък да останеш човек в тия наши времена хич не е леко, а се възприема от широкото съзнание като странност, като екстравагантност, като безумие, като лудост даже, като непростим лукс дори. Да пишеш правдиви ("непазарни") книги също означава да бъдеш аутсайдер, както и да бъдеш журналист, пристрастен към истината и доброто, към някакви си там човешки ценности. Знам го всичкото това по себе си: ето, стоя си аутсайдер, а пък жена ми, горката, секи ден ме гризе: погледни що направиха хората бе, наивнико, ти кога ще порастеш бе, леле, какъв идиот?! Голяма работа, че съвестта ти била чиста: ей, непоправим идиот си беше, непоправим идиот ще си останеш - туй кънти в ушите на ония, които в цялата тази мерзост държат да си останат поне малко по-различни...

Нищо че тия, другите, нищичко не получават, а сами плащат огромна цена - в здраве, в сили, в разпилени таланти! - докато ония прибират и трупат пачките. Но тъй е било от векове и тъй ще си остане за векове: различни са человеческите същества, хубаво е да има тук-там и луди, щото те, лудите, те да са живи и здрави - иначе без тях ще потънем всички в скверност и в зловония. Иначе сички ще станем нравствени уроди и чудовища, всички ще станем морални влечуги; затуй са потребни тия, другите: за да има мащаб и мяра за измерване на моралното падение на бляскавите щастливци на съдбата, дето ги гледате всеки ден по телевизора - или четете за тях в парцалите, наричани, кой знае защо, "вестници".

Ще завърша с това. Оня ден разговарях в един парк се един човек, художник, всякакви теми засегнахме с него, разговорите с тоя човек са ми особено приятни. И научавам много неща от него. Та той благоволи да се изрази така: "В ония времена, в които вестниците още не бяха парцали..."; рече това този човек, пък се позамисли, и добави: "Е, пак си бяха парцали, ама не бяха чак такива парцали каквито са сега...". На тия негови думи аз лекичко се усмихнах, ала не го прекъснах, та той да продължи разказа си. За какво сме си говорили няма да ви кажа сега, но някой друг път може и да кажа...


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

05 април 2010, понеделник

Книгата, която винаги съм мечтал да прочета

Като философ винаги съм знаел, че икономическият живот на обществото се направлява от някои твърде ясни и прости, но затова пък толкова по-богати на смисъл истини, до които обаче е твърде трудно да се доберем - и то най-често поради това, че самата икономическа наука е правила всичко, което е по силите й, за да ги затъмни, усложни, обърка и пр. Винаги съм имал интерес към тази сфера на живот и още от студентските си години съм си мечтал да прочета книга, която в достъпна, разбираема, бих казал дори в една най-човечна форма да представи тия субстанциални спрямо икономическата активност на човека истини.

Ето че тези празнични дни мечтата ми се сбъдна, понеже имах удоволствието да прочета книгата на Дж. Гуортни и Р.Строуп със заглавие "Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета". Тя е издадена наскоро и е съвместно дело на издателствата МаК и ИЗТОК-ЗАПАД.

Няма как да скрия и имам удоволствието да споделя с вас, читателите на този блог, че книгата на Дж. Гуортни и Р.Строуп изцяло отговаря на моя идеал за икономическо четиво, което обаче да заинтригува всеки човек - понеже носи в себе си тъкмо ония истини, за които стана дума. Всички ние по някакъв сме въвлечени в тази сфера на пазарни отношения, за която би следвало да имаме не само усет и работещи интуиции, а и нещо много повече от това: знания, детайлно разработени представи, сиреч, истини, които властват над практическия и икономически живот на индивидите. Ето че най-сетне успях да попадна на текст, който в сбит, синтетичен, същевременно наистина кристално ясен стил излага ония истини, без познаването на които просто няма как съзнателно да работим за успеха и просперитета си.

В западната икономическа наука винаги е имало една такава традиция да се излагат в по-достъпна, интересна за всеки читател форма ония така съдържателни и смислени идеи, които движат икономическия живот и просперитета на общността. В тази традиция разглежданата книга може да бъде поставена до най-добрите образци, примерно до книгите на Адам Смит, Дж.С. Мил, Хайек и пр.

Преди години, според тогавашните си виждания за потребността да се напише български текст за ония базисни ценности и истини, които управляват живота ни в общността, сам написах една книга, която имаше в замисъла си същата идея. Имам предвид своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, която има следното подзаглавие: "Източниците на достойнството, успеха и богатството". От позицията си на философ разгледах ония феномени на човешкото, които правят съ-съществуването ни в човешката общност ефикасно и плодоносно. Тогава бях под силното влияние на Хайек, който и ме вдъхнови за написването на книгата си; тя излезе от печат в 2000 година. Сега като чета книгата на Дж. Гуортни и Р.Строуп откривам, че тя е чудесно икономическо и финансово допълнение на ония фундаментални идеи на западната цивилизация, които аз тогава се опитах да изложа в най-разбираема и човечна форма.

Книгата прочетох на един дъх, сякаш четях някакво отдавна жадувано откровение. Препоръчвам я на всички млади хора, които са небезразлични към своята пълноценна реализация като личности в едно общество, в което свободната изява на човека по пътищата на успеха и просперитета е непрекъснато наличен, даден ни шанс, от който обаче истински се възползват тъкмо повярвалите в себе си. Или ония, които в своите действия не се водят от инстинкт или влечение, а действат разумно, с разбиране, с ясна цел. Те са така ефективни понеже са успели да се приобщят към великите ценности, съдържащи в себе си загадката на просперитета, задоволството и щастието на истински свободните хора.

А след това се иска воля и решимост за да постигнеш онова, за което всъщност си роден. Повярвалите в успеха си просто няма как да не го сграбчат, особено когато добре знаят какво искат - и как да го постигнат. А тази книга много ще им помогне тъкмо в това решаващо всичко останало отношение.



Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

04 април 2010, неделя

Христос е измил с кръвта си черното зло, бликащо от човешките души - и ни е подарил смисъл, надежда и спасение

(Препечатано оттук: ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!)

Синът Божи понесе страданието на мъченическата смърт, на разпятието и мрака, за да измие с кръвта си нашите грехове и да освети пътя към нашето спасение.

Преди неделята е бил петъкът. Денят, когато на оня мрачен хълм, на Голгота, Той е умрял сред безумните крясъци на озлобената тълпа: „Разпни го!”

Може би, мислите, че тия викове са надавали някакви чудовищни варвари, някакви зверове, неразбираеми за съвременната ни епоха? Грешите! В ония страшни дни, пътят към Разпятието е бил трасиран от хора като нас.

Не ви ли напомня първосвещеникът Кайафа за съдия, манипулиран от безскрупулни търговци, живели тогава? Нима демагогският жест, с който Пилат Понтийски си измива ръцете и въпросът му „Какво е истина?” не ви приличат на продажните слугуващи журналисти днес? С какво лукавите фарисеи се различават от лукавите днешни политици? Не прилича ли римският войник, забил копието си в изтерзаното тяло на кръста, на оня изрод, отрязал крачетата на кучето Мими?

Да, в оня злокобен ден Иисус е умрял сред безразличието, интересчийството и злобата на хора като нас. Но и е имал величието и силата да им прости и да каже: „Господи, прости им! Те не знаят какво вършат.”

Христос е измил с кръвта си черното зло, бликащо от човешките души и ни е обещал смисъл, надежда и спасение.

Без пазарлъци и условия, без гняв и презрение. Само с един завет: да се обичаме.

Защото само единението и любовта са способни да се възправят срещу мрака на злото.

Ако в душите ни има обич, толерантност и прошка, ще бликне светлината на Възкресението. Ще възкръснат надеждата, вярата в доброто, Отечеството ни, човещината ни.

Нека вярваме в себе си и в Доброто, приятели!

Паула Лайт


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Христос възкресе! Той, Богът на свободата, победи смъртта! Животът тържествува!





(По идея на Комитата.)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Катехизисът на безбожниците - стълпотворение от лъжи

На едно място се отпочна нещо като спор (е, в български маниер, разбира се, но все пак наподобява спор), касаещ вярата, религията, духовните неща. Съвременните неверници, както обикновено става, почнаха да носят от десе дерета вода, за да проскърца изобщо мелницата им, а в един момен някакъв си Philipotel до такава степен се потруди, че ни приведе откъс от някаква книга, пълен с лъжи: лъжа до лъжа, и то до степен, че даже Комунистическият манифест сякаш е с по-малко лъжи! Привеждам откъса от дискусията заедно с тия текстчета, на които тия дни ще направя видеокоментар дума по дума, за да проблесне лъжливостта им в цялата й прелест:

Philipotel каза: Из "Отговор на една вярваща" от Себастиан Фор. Малко по френски превзето, но при все това напълно вярно:

"Бог - това е религията. А религията е окованата във вериги мисъл. Вярващият има очи и не трябва да вижда; той има уши и не трябва да чува; той има ръце и не трябва да пипа; той има мозък и не трябва да разсъждава. Той не трябва да си служи със своите ръце, със своите уши, със своите очи, със своя интелект. За всички неща е длъжен да пита откровението, да се прекланя пред текстовете, да съгласува мисълта си с наставленията на православието. Очевидността той третира като богохулно безсрамие, когато тя е противна на неговата вяра. Фикцията и лъжата той обявява за истина и реалност, когато те служат на интересите на неговия Бог. Не смейте да докоснете с пръст хилавостта на неговите суеверия, той ще Ви отговори, затваряйки Ви устата, ако има за това силата, или хулейки Ви подло зад гърба, ако е слаб.

Религията се добира до току-що пробудения ум на детето, възпитава го по нерационални начини, приспособява го към погрешни методи и го оставя обезоръжено срещу разума, възбудено против точността. Атентата, който Догмата се стреми да извърши против детето днес, тя е извършвала в течение на много векове против детето - човечеството. Използвайки и злоупотребявайки с лековерната доверчивост, невежеството, боязливия дух на нашите бащи, религиите - всичките религии - са потопявали в мрака мисълта и сковавали във вериги мозъка на изчезналите генерации.

Религията, това е още закъснелият прогрес.

За този, който е оглупял от очакването на една вечна радост или страдание, животът е нищо.

Той трае едно малко мигновение - двадесет, петдесет, сто години, които са нищо пред безкрайната редица от векове, съставляващи вечността. Индивидът, превит под ярема на религиите, ще отдаде ли значение на това кратко преминаване, на това мигновено пътуване? Не!

В неговите очи животът е само предговор към вечността, която той очаква; земята е само преддверие, което води натам.

Тогава защо да се води борба, да се търси, да се разбира, да се знае?

Защо толкова да се заемаме да подобрим условията на едно тъй кратко пътуване? Защо да напрягаме ума си да направим по-проветриво, по-приветливо, по-светло това преддверие, този коридор, където човек прекарва само една минута?

Само едно нещо е от значение: да се спаси душата, да се подчиним на Бога.

Понеже всеки прогрес се придобива само чрез упорито усилие, то той се осъществява само от този, който чувства нужда от него. А понеже да се живее по-добре, да се задоволяват нуждите, да се намалява мъката и да се увеличава благосъстоянието е нещо малоценно в очите на вярващия, малко значение има за него прогресът.

Че религиите водят към оковаване на мисълта и спъване на всякакъв прогрес, това са истини, които историята доказва - безбройни факти идват да потвърдят данните на разсъждението.

Може ли човек да си представи по-ужасни престъпления?...

Philipotel каза: ... А кървавите войни, които в името и за сметка на различните култове са погълнали стотици хиляди поколения, милиони борци! Кой ще изброи конфликтите, източник на които са били религиите? Кой ще пресметне убийствата, кланетата, разстрелванията, преследванията, престъпленията, с които религиозната сектанщина и нетолерантният мистицизъм са окървавили земята, върху която човечеството се влачи, смазано от кръвожадния тиранин, който духовните касти са си присвоили чудовищната мисия да ни накарат да боготворим?

Кой несравним артист ще съумее някога да обрисува с достатъчно богатство на колорит и с точността на необходимите подробности трагичните перипетии на тази драма, чийто ужас е вледенявал цели шест века нещастните цивилизации, които са пъшкали под игото на Католическата църква? Драма, която историята е заклеймила Със страшното име "инквизиция"!

Религията, това е омразата, която се сее между хората, това е мекушавото и примирително раболепие на милиони подчинени; това е надменната свирепост на папите, на първосвещениците, на поповете.

Това е още триумфът на потисническия морал, който довежда до обезличаване на човека: морала на омачкване на тялото и духа, морала на умъртвяването, на самоотрицанието, на жертвоприношението. Този морал задължава индивида да потисне в себе си най-висшите си възторзи, да задушава своите инстиктивни изблици, да изтощи чувствата си, да унищожи своите стремежи. Това е морал, който изпълва духа с плесенясали предразсъдъци, натъпква съвестта със самоугризения и боязън, води след себе си примирение със съдбата, удушва освободителното усилие на бунта и увековечава деспотизма на господарите, експлоатацията на богатите и съмнителната сила на поповете.

Невежеството на мозъка, омразата на сърцето, несмелостта на волята, ето престъпленията, които аз отдавам на идеята за Бога и на нейното неизбежно следствие - религията.

Всички тези престъпления, за които аз обвинявам публично измамниците, които говорят и действат от името на Бога, който не съществува, ето това е, което аз наричам "Престъпленията на Бога", защото тъкмо в негово име те са били извършени и се извършват още, защото те са произлезли и произлизат още от идеята за Бога."

(Ако на някого му се чете цялото.)

Ангел Грънчаров каза: Ще отговоря на тъй витиеватите думи пак в един френски маниер, но този път в духа на Волтер; струва ми се, горните мисли най-вероятно ги е написала една дама (ако съдя по заглавието на книгата, от която е взет откъса), затуй ще кажа това:

Госпожата в този страстен автирелигиозен етюд е си е позволила да напише много верни и нови мисли; лошото е само това, че верните мисли не са нови, новите не са верни!

Написах го така, понеже така го е казал Волтер; ще добавя това, че дамата хептен се е престарала: много патетично пустословие са думите й, понене да не беше тъй претенциозно-патечино, ала как няма да е потетично, след като е толкова празнословно?! И още нещо: скептично настроената дама не може да си присвоява правото да говори от името на вярващите, просто това е прекалено нахално. Как си представя нещата вярващият може вярно и смислено да каже пак само вярващ; невярващ да говори от името на вярващ не само не е коректно, то просто е нагло. Но всичко това е така естествено: невярващият човек не може да бъде толерантен, щото към толерантност и уважение към личността на другия (на различния) човек възпитава тъкмо вярата - и философията...

Philipotel каза: То в първото изречение съм написал от кого е цитата, но явно вие сте на принципа "чукча не читател, чукча писател" О_о Написал го е един мосю, а не мадам, преди има-няма един век. Нито той, нито думите му са нови и неизвестни, поне за хората, които наистина притежават общата култура, за която претендирате вие. И верността на думите му е лесно доказуема дори с елементарен, но обективен поглед върху реалностите. За разлика например от това интересно твърдение:

"Толерантност и уважение към личността на другия (на различния) човек възпитава тъкмо вярата". За всеки изсмукан от пръстите пример в защита на това, независимо дали е от някое "свето писание", историята или съвремието, ще се намерят 1000 примера, доказващи противното, и то от същите източници. Вероятно от всички противни черти на религиозните най-дразнеща е претенцията за монопол над моралността, недостижима за нестрадащите от натрапчиви суеверни заблуди и незрав фетишизъм.

Ангел Грънчаров каза: Ще допълня нещо относно толкова изтъркания "довод" срещу религията, основаващ се на нейните "престъпления", който, разбира се, непременно ще ни бъде приведен:

Престъпленията са вършени и правени не в името на религията, още по-малко пък на вярата, дори не в името на църквата като институция (нейното автентично предназначение е съвсем друго), а в името на разни властващи лица и сили, нямащи никакво отношение към същината на вярата и религията, ала спекулиращи с нея в името на своите изцяло светски и користни цели. Другояче казано, престъпленията са вършени не от верски или религиозни подбуди, а в името на социални, политически, светски, "човешки" и прочие материални цели.

Оня, който пренебрегва това основно разграничение и иска да пришие престъпленията, вършени на тази основа, на вярата и църквата, прави това също така не по някакви ценностни или идеални подбуди, а пак по користни светски, спекулативни, политически и пр. цели.

Просто атеизмът, който по начало демонстрира пълна неспособност за разбиране и мислене, а също така и никакъв морал, се мъчи да срази някак своя исконен враг - вярата, религията, църквата - прибягвайки до такива нечестни, изсмукани от пръстите, спекулативни и лъжливи аргументи и прийоми.

Ангел Грънчаров каза: Philipotel, да ти кажа нещо, което няма как да знаеш със своята "обща култура": недей да се хвалиш никога с общата си култура, понеже една култура, доколкото е обща, за нищо не става; културата, ако я има, се проявява конкретно: или си културен, или си некултурен, а "общо-културният" просто поназнайва по нещичко от всичко, сиреч, нищо конкретно не знае както трябва; тъкмо дилетантите са тия, които се хвалят с "общата" си култура, но дилетантизмът за нищо не става когато един разговор се води от сериозни хора...

Надявам се ме разбра, но това съвсем не е сигурно: общата ти култура няма да го позволи :-)

Ангел Грънчаров каза: Сравнени със злодеянията на атеизма-комунизма в толкова печалния ХХ век ония неща, което е правила инквизицията изглеждат като най-невинни детски игрички. Реки от кръв проляха болшевишките безбожници и мракобеси - и само по тази причина, потръпвайки от злодеянията на безбожниците, човекът с що-годе чувствителна душа завинаги ще се отврати от сатанинското безбожие! Понеже ако си безбожник директно отиваш в компанията на видни безбожници като Ленин, Сталин, Мао, Берия, Пол Пот и още безброй знайни и незнайни ненаситни кръволоци...

Христо Блажев каза: Съжалявам, че съм си у дома и имам епизодичен достъп до нет, та не мога да взема участие в дискусията. Ще се изкажа само по горния коментар - не е до меренето на пишки, но религията със сигурност е най-големият убиец в световната история и това не виждам как може да се отрече. Да помислим само за "покръстването" на местното население в Южна Америка в името на кръста. Какво значи тука някаква си милост?

(На това място на дискусията собственикът на блога Хр.Блажев въведе предварителен преглед на коментарите. Поради което моят коментар най-вероятно няма да се появи там, но пък ето че се появява тук; любопитно ми е все пак дали ще го допусне и там, щото атеистите тръбят наляво и надясно, че били много толерантни хора, което обаче съвсем не личи по делата им!)

Dani каза: Аз бих обвинила г-н Грънчаров, че приписва на атеизма и атеистите твърде тежки престъпления - не говоря изобщо за комунизма, който по същество си е един друг вид религия. Имам предвид обвинението, че атеистите не мислят, не разсъждават и не се опитват да достигнат до истини. Само че с взаимни обвинения доникъде не се стига, затова и въобще тръгнах да пиша коментар тук. Нормално е когато основни принципи в твоя живот биват накърнени, да се почувстваш засегнат и да не ги оставиш без отговор. Разбира се, когато това е религията, ситуацията се нажежава до крайност, защото опира до най-важни и съкровени неща.

Христо, с този пост не си можел да очакваш друго - темата е от безкрайните :) Аз самата съм атеистка - според някои "изповядвам" игностицизъм - думата си остава просто дума и трябва да се тревожим, ако може да ни опише напълно. Въпреки това съм на мнение, че има и много мирни и добри начини човек да бъде вярващ. Ако не си навираме недъзите в очите и не се мразим (важи и за двете страни...), а вместо това се опитаме да открием общото, можем да живеем много по-добре. А въпроса има ли, няма ли Бог и дали ще вярваме в него - наистина ли е толкова важен?

Има една част на South Park, Go God Go (10 сезон, 12&13 епизод) - препоръчвам я на всички участници в дискусията :)

Ангел Грънчаров каза: Изказването "религията е най-големият убиец в световната история" е логически и фактически некоректно и неверно: убивала е не религията (ако се вникне в думата религия ще се разбере, че религията просто няма как да убива!), а са убивали някакви злодеи и фанатици, които по същество не са имали никакво отношение към истините на самата религия - нищо че може да са се представяли за свързани с религията.

Религиозният човек не може да убива, а какво остава за това самата религия да убива - нека да си даваме все пак сметка какво казваме, нали?! Тия, които са убивали уж в "името на религията" (или пък дори на... Бога!), са най-обикновени сатанисти; да убиваш е сатанинска работа, сиреч, убиващите уж "в името на религията" пък са били най-обикновени злодеи и безбожници.

А за това кой е най-големият убиец в световната история след като се убедихме, че това не може да е... религията, излиза, че най-големият убиец в световната религия е сатанинския, изцяло безбожнически комунизъм.

Просто е жалко как млади хора, без да си дават сметка какво пишат или казват, дума по дума повтарят изтърканите и абсолютно неверни догми на комунистическото и атеистично злословие и мракобесие по адрес на вярата, религията и Бога.

Philipotel каза: Религията, драги Христо, има хилядолетен стаж в отричане на очевидното, така че недей се учудва. Впрочем, предишния папа съвсем официално пое отговорност и се извини за инквизицията. Както сегашният пък се извинява за повсеместната педофилия... Но те вероятно са поредните дилетанти с много обща култура и не разбират същността на нещата като г-н Грънчаров.

Много правилно, впрочем, в разговора бяха вкарани болшевиките и техните заслуги за антихуманизма. Защото всякакви обяснения, че религията не носи отговорност за всички ужаси, извършени в нейно име не са по-различни от бръщолевенията на някой марксист, че гореизброените герои на революцията са покварили иначе прекрасните идеи на брадатият му идол. Власт и религия във всичките им форми са се съешавали винаги и навсякъде - от най-примитивните вождове и шамани, през императори, папи и патриарси, та до ден днешен. Тази симбиоза на религията със светската поквара и функцията й да оправдава, и дори обожествява статуквото и неговите социални, политически и т.н. несправедливости, е заложена в самата идея за бог. (за това пише и "г-жа" Себастиан Фор)

Точно както ужасите на тоталитарната държава са заложени в концепцията за диктатура на пролетариата, или както расизма и шовинизма са следствие от идеята за нация. Това се отнася за всички подобни идеологически болести, сполетявали човечеството и водещи до фанатизъм, нерационални разделения и кръвопролития. Нетолерантността е същината на религията, защото е единственото възможно последствие от представата, че има истински, висш и монополен морал, познаваем и достижим единствено чрез преклонение пред правилния демиург, висша сила и прочее. Заради тази представа, нагледно демонстрирана ни от г-н Грънчаров, религиозните не могат да бъдат толерантни нито помежду си, нито спрямо хората с нормално интелектуално развитие, наричани за удобство атеисти. Като се има предвид и колко нова в исторически план, и все още твърде ограничена е възможността да говориш открито от атеистични позиции, мисля всеки плямпащ за "возкресение" заслужава точно толкова търпимост и уважение, колко и някой ревящ с опъната ръчица "Хаил Хитлер"

Ангел Грънчаров каза: Все пак стигнахме някак до "логичния край" на дискусията: атеистичното мракобесие на комунистите беше обявено за "вид религия" :-) Оттук съвсем близка до мързеливо мислещия ум е мисълта, че религията, в каквато и форма да е, е главният враг на човечеството :-) По същата "логика" тия, които рушаха църкви и се издевателстваха над религията и вярата, за да създадат своя "прекрасен" свят на безбожие и ценностен нихилизъм - избивайки за тази цел "само някакви си там" 100 000 000 (сто милиона) човешки същества! - са носители на прогреса и на нравственото съвършенство на човешката цивилизация.

Мисля, че след като Philipotel фактически написа тъкмо това (ако схванем какво стои зад многословните излияния, целящи истината да бъде скрита и съвсем изопачена), всеки спор трябва да затихне, понеже човешкият разум онемява от това поругателство над здравия смисъл и морала...

Ангел Грънчаров каза: Г-ца (или г-жа) Dani постави страхотно формулиран въпрос:

А въпроса има ли, няма ли Бог и дали ще вярваме в него - наистина ли е толкова важен?

Доста фриволно звучи този въпрос в една такава формулировка. Ще отговоря в същия стил, доколкото ми е по силите. Понеже много трудно ми се удава да попадна в стилистиката на немисленето.

Изглежда въпросът е доста важен, след като няма човешко същество на тази земя, което да не си го е задавало, и то най-настойчиво: прочетете примерно който и да е роман на Достоевски (примерно "Бесове"), където така убедително е представена потребността от вяра за душата на човека. Единият вариант обаче е този, който Вие самата така бляскаво представяте и демонстрирате: да се самоуспокояваме, че въпросът съвсем не е "толкова важен", което всъщност е израз на несъзнавано бягството от неговата съдбовност. Спирам дотук, опитът ми да пиша във Вашия неподражаем стил се провали напълно :-)

Впрочем, ето един текст - Религията - който отчасти може да задоволи толкова похвалното Ви любопитство спрямо този наистина, повярвайте ми, най-съдбовен въпрос, стоящ пред всяко човешко същество. А да си човешко същество в истинския смисъл между другото означава и да мислиш. Смятам, че текстът ще даде шанс и на моя толкова любезен опонент Philipotel поне малко да се доближи до същината на това, за което всъщност спорим.

Philipotel каза: Най-много храмове, г-н Грънчаров, са унищожени не от беснеещи безбожници, а от религиозни фанатици, разчистващи конкуренцията. Пак те унищожават Александрийската библиотека и хиляди други хранилища на човешкото знание, пак те затварят философските школи в Елада и пак те хилядолетия наред издевателстват над всяка свободна мисъл, позволила си да е различна от абсурдните им догми. Защо ли при цялата тази толерантност, бликаща от религията, трябваше да дойде "безбожната" модерна ера, за да отрече робството, расовото и полово неравенство, съсловното и кастово разделение? До логичен край на дискусията не се е стигнало, защото реално дискусия нямаше - религиозният ви унес явно ви попречи да отговаряте адекватно, и сведе аргументите ви до безпомощни окачествявания - лъжа, комунизъм, и разбира се... сатанизъм. Всеки, който не се е загубил безвъзвратно в делюзиите на собственото си его и верския си фанатизъм вижда колко е бутафорно това, така че не виждам смисъл да задълбавам... Опасявам се, че вашата несравнима християнска толерантност вече сведе разговора до повтаряне на едно и също, така че мисля да завърша участието си с едно последно повторение, което мисля добре обобщава нещата:

"Не смейте да докоснете с пръст хилавостта на неговите суеверия, той ще Ви отговори, затваряйки Ви устата, ако има за това силата, или хулейки Ви подло зад гърба, ако е слаб."

П.П. Виждам, че сте копирали разговора в своя блог - вероятно за да не отидат напразно резултатите от мисловната ви дейност... Оу,има и картинки! Ще взема и аз да се обявя за философ, явно се иска само свободно време и самочувствие...


Ангел Грънчаров каза: Наистина няма смисъл да се разговаря повече, понеже за пореден път повторихте "веруюто си", което лично на мен, пък и, предполагам, на читателите на блога, стана извор на досада. Аз обаче тия дни, за разнообразие, ще направя анализ, показващ несъстоятелността на "аргументите", с които оперира масовото атеистично съзнание.

Много лесно, забелязвам, причислихте цялостния човешки прогрес на атеизма, докато съвременността с всичките си постижения е всъщност резултат на духовните натрупвания на великите религии на човечеството: нищо не възниква на празно място, а атеизмът (сатанизмът) винаги си е бил просто пустоцвет. Между другото ето Ви храна за размисъл, белким някога се и позамислите: не бързайте да обявявате епохата ни за "атеистична"; много повече хора и в нашата, както и във всяка друга епоха, вярват в Бога или са на път към вярата в Бога; безбожниците, особено пък фанатични безбожници като Вас, са на изчезване, особено след като рухна атеистичното мракобесие на комунизма

Но какво да говорим за качествата на толкова повърхностната "силогистика", на която основавате твърденията си. Дали сте блестящ пример, който достатъчно говори за себе си:

"Ще взема и аз да се обявя за философ, явно се иска само свободно време и самочувствие..."

Смях в залата!!! Все от този тип са всичките Ви "умозаключения"; значи философ се става като се самообяви човек за такъв; ами самообявете се де, какво чакате?! Вие така и за "учен", видно, сте се самообявили - и затова папагалски повтаряте две-три догми, ала даже учен не се става така лесно. Ала мечтайте си де, няма лошо: обаче такива като Вас никога няма как да се приближат до чертозите на философията, понеже не могат да надскочат скучната догматика, в която така жестоко е окован мозъка им...

Преслав Ганев казА: Ревнивата Грънчарка пак се изказА. Грънчаров, ако не се става философ като се самообявиш, значи ти не си никакъв щом само в блога ти се подчертава Сократовото ти поприще.

Ето сега е време за: Смях в залата!!!

Dani каза: Само като последно уточнение: не смятам, че въпросът дали има Бог или не, е маловажен. То е близко до ума, че за да участвам изобщо в тази дискусия, ме интересува и му отдавам някакво значение. Но аз не желая да категоризирам хората според това дали са вярващи или не, дали изповядват тази или онази религия. Умният и мислещ човек навсякъде ще е такъв, както и състрадателният и "добрият" (съжалявам, че за тази дума има различни интерпретации).

Така че единственото, което предлагам, е да не изпадаме в крайности заради философии и въпроси, които не засягат пряко битието ни. Не си заслужава, и никога досега не си е заслужавало..

Ангел Грънчаров каза: Dani, за жалост - или пък за щастие, зависи от ценностите на човека - битието ни зависи пряко от "разни философии и въпроси". Това е така, понеже сме човешки същества; ако не бяхме, нямаше да е така. Ето защо много си заслужава да се мисли, търси, изследва и пр. тъкмо по тия "философии и въпроси". Това, че един човек не съзнава зависимостта на битието си от такива "философии и въпроси", изобщо не може да му помогне; напротив, пречи му твърде много...

lammoth каза: Г-н Грънч, виждам че, най-нагло асоциирате думите "млад" и "атеист" с "комунист", "фанатик", "прост", "убийци".

Като заговорихме за комплекси, г-н Грънч, мога ли да ви задам един въпрос? ОТКОГА НЕ СТЕ ПРАВИЛИ СЕКС?

Всъщност, не ми отговаряйте, че ще ми стане още по-тъжно за вас. Трябва наистина да си намерите някоя палава бабка и да й скъсате хурката от секс... Очевадно преживявате болезнено старостта си и половата немощ, която избива в омраза към безбожните и активни млади атеисти-убийци. Прикрито от някакви плоски философски филийки, намазани с тонове глупост и ограниченост.

Леле, да знаете, идиотите дето са клали всеки, който не приема тяхната вяра са... атеисти.

Г-н Грънч, трябва най-накрая да разберете, че разумните хора много мразят някой, обявил се за духовен първенец, да им обяснява как и защо да мислят. Всеки си създава свои възгледи и възприема света както иска.

А на вас оставям да ревете, защо разумните хора имат право сами да изберат как да възприемат света.

Ангел Грънчаров каза: Радостен съм да прочета изказване, което напълно потвърждава и илюстрира тезата ми: ценностната недостатъчност поражда нихилизъм, проява на нихилизма е безбожието (атеизмът), най-последователен атеизъм е болшевизмът-комунизмът, показал най-варварското мракобесие, което изобщо е възможно: сега със задоволство откривам, че уважаваният ми опонент стигна до превъзходната нелепица да твърди, че безбожническата бесовщина на комунистите се била дължала на... излишък от сексуална енергия, свързван, представете си, с младостта. И, респективно, вярващите хора обикновено били стари и сексуално немощни! Бих желал да го попитам как става така, че у нас е пълно с носталгици по комунизма, които са на преклонна възраст и, естествено, са най-заклети атеисти?

Винаги ми е било изключително весело и забавно да разговарям с така усърдно "мислещи" интернетни анонимници (на които, впрочем, мисленето съвсем не се удава!) чиято най-силна аргументация в крайна сметка се свежда до охулването и оплюването на личността на опонента. Което по всички изисквания на полемическото изкуство е равностойно на собственоръчно подписано признание за поражение, за крах на всички тези. Апропо, нормалната човешка реакция в такива случаи, когато си сразен от опонента, е просто да му стиснеш ръката и да изкажеш възхищението си от неговото интелектуално и морално превъзходства :-)

Philipotel каза: Този "аргумент" с нобелистите винаги ми е бил безкрайно странен. Ами ако някой направи сборник с атеистични мисли на нобелисти, тогава какво? А ако някой нобелист ви каже да скочите от висок мост? Трябва ли например г-н Грънчаров да стане социалист, само за да е на едно мнение с г-н Айнщайн.

Като споменахме приветливият ни събеседник - прочетох пак целият разговор и както и да го гледам, той е този, чиито аргументи се свеждат до слабосилни, но упорити опити за "охулването и оплюването на личността на опонента" :)) Едва ли някой иска да му стискате ръката, г-н Грънчаров, както и да изказвате "възхищението си от неговото интелектуално и морално превъзходства". Мисля всички ще са доволни, ако просто спрете да се излагате, защото вече ни става неудобно като гледаме тези интелектуални гърчове... Пък и очевидно изобщо не става въпрос за религията, а за твърде ранимото ви самочувствие. Щом имате такава болезнена нужда някой безропотно да приема интелектуалното ви превъзходство като неоспорима даденост - станете свещеник. Или си основете своя религия, вижте сциентолозите как добре се справят.

П.П. Спомних си една много хубава мисъл на Джордж Карлин, който мисля е по-проникновен философ от всички тук - по-малко вярвания трябва на света, и повече идеи. Защото идеите се променят ;)

Ангел Грънчаров каза: "Хубава мисъл на Джордж Карлин" всъщност нищо не казва: идеята и вярването са просто различни форми (начини) за изразяване на един и същ смисъл; те са различни "езици", които по различен път и и различни средства обосновават едно и също съдържание. Нещо повече: в основата на знанията стоят интуитивно постигани уверености (вярвания) - аксиомите и постулатите. Разумът (идеите) и вярата, пък дори и знанията, изобщо не се противоречат, те се намират в прекрасна хармония и взаимно се допълват. Разбира се, за да се доближи една душа до тази хармония се изисква съответното ниво на развитост, на развитие на духовните качества на тази душа.

Впрочем, моята личност изобщо не е предмет на дискусията, а всеки опит дискусията да се пренасе към такъв един несъществен момент издава крещящо интелектуално безсилие...


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Понеже Ме видя, Тома, ти повярва, ала блажени ония, които, без да видят, са повярвали

1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2 Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
3 И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;
4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.
5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
9 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,
12 и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
13 И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
14 Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
15 Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
16 Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
17 Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
18 Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.
19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
20 И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.
21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
24 А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!
27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
29 Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.
31 А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Благотворителна и добродетелна акция:

По този начин ще направиш едно добро дело, а именно ще подкрепиш единственото списание, което работи за една наистина благородна кауза или мисия: подпомагане на духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж. На теб лично нима вече ти е съвсем безразлично бъдещето на нашата родина България?!

ИДЕИ