Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
ВАЖНО!
Най-важното, моля, обърни внимание!
▼ Моята страница във фейсбук ▼ Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼ ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...
петък, 30 септември 2011 г.
Песен за Бойко Борисов и неговата неземна убавост
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Заповядайте, четете онлайн брой 18 от 1 окт. 2011 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ
Дискусия в Клуба на тема: Как да преодолеем отчуждеността, недоверието и неразбирането между цигани и българи?
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Московският емисар Сидерович вдига скандал в една телевизия
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата и в събота ще бъде в ръцете на абонатите си
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Зад "спонтанната революция" срещу циганите съвсем определено си личи руско-кагебистки сочещ и указващ "правилната посока" пръст
Изобщо Отечеството ни постепенно заприличва на образцова лудница, а пък интересно е, че Премиерът Боко сякаш или съвсем не разбира опасността на случващото се, или пък е добре посветен в сценария на тия събития, който, по мое мнение, е правен не другаде, а в руското посолство. Сидеров, прочее, е най-желан гост там, тъй като много често се налага директно да му връчват инструкциите. След като руското посолство у нас създаде с парите си АТАКА, сега е дошъл момента наште "патриоти" да изпълнят точно задачата си, пък ако ще цяла България да пламне и изгори. Зер, както вече е известно от думите на европоидния ни кандидат-президент на комунистите Калфин, българските патриоти са известни с това, че обичат Русия много повече от България.(ОЩЕ >>>)
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Предизборен плакат: "И приятелите ми знаят, че хич не съм наред!"

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
В наше време умственият прогрес е стигнал дотам, че етническата принадлежност на човека се смята за нещо съвсем несъществено
На Фейсбук-стената на журналиста Kalin Manolov се проведе интересна дискусия по поставена от него претенция към... "циганите"; забележете, претенцията не е към определена категория от тази общност, а към всички до един, явно е обидна за ония хора, за които тя не може да се отнася; а ето и тази така интересна претенция:Какво искам от циганите? Да ходят на училище често, да работят понякога и да спазват закона винаги!
Претенцията е харесана от 54 човека. А ето сега и самата дискусия, която ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Assen Kanev: Защо само от циганите?
Kalin Manolov: Защото сега са на мода. :-) Тези неща повечето българи ги правят и без охрана от жандармерия.
Assen Kanev: Едни лузъри мразят други лузъри за да не мразят себе си.
Kalin Manolov: Така е, и не само в България. Но все пак циганските лузъри са доста повече.
Assen Kanev: Това е видимото, а невидимото - че както циганите често стават лузъри, така и лузърите вътрешно често стават цигани.
Ангел Грънчаров: Вярно говори г-н Манолов и отправя разумни претенции. Но аз като човек, занимаващ се вече цял живот с училище, бих желал да повдигна въпроса: а защо циганите не са убедени, че изобщо има смисъл да се ходи на училище? Не ходят на училище, значи си мислят, че извън училище самият живот ще ги научи на нещо повече от училището. Циганинът поставя живота (и неговите уроци) по-високо от училището и ако вземем предвид в каква ситуация е днешното българско училище, нищо чудно да се окаже съвсем прав. (ОЩЕ >>>)
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Пристрастените към истината никога не са били мнозинство; мнозинството, за жалост, обича лъжата
Усещанията, чувствата, интуицията според мен играят основна роля в правенето на политически избор - и в раждането и подхранването на политическите симпатии-антипатии. Ние, хората, не сме сметачни машини, та да си мислим, че винаги и всичко решаваме, опирайки се или изхождайки само от ума. Има, предполагам, и такива хора - сметкаджии - които избират въз основа само на разсъдъчни аргументи, но нормалният човешки избор, а такъв именно трябва да е автентично гражданският избор, е когато в твоя избор участва и сърцето, изобщо цялата душа. И какво усетих на този митинг? (ОЩЕ >>>)
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
сряда, 28 септември 2011 г.
Въпрос от млад учен: "Как ще издържа на цялото това напрежение, безразличие, лицемерие и грандоманщина?!"
Чета статията и… плача! Мен ме чака защита, но съм от тези, които нямат протекция! Какво да правя като съм се хванала на хорото, а около мен само „вълци“ с големи титли – разделени на лагери и всеки се чуди каква гнусотия да направи на другия?! Нямам никаква представа как ще се подготвя – вече година и половина ме мотаят ръководителите ми (само ме лъжат и подбутват – „ела днес… ела утре…), даже не помня кога за последно сме се срещали – за да проверят развитието на труда ми, от който и те имат облаги.
Вече съм се отчаяла и наистина не мисля, че ще се справя, а дори и да успея – дали ще издържа на цялото това напрежение, безразличие, лицемерие и грандоманщина!!! Отчаянието ми става все по-голямо!
Оцеляването ми в такава „мъжка“ среда е почти = на „0″, а да не говорим и за подхвърлените намеци и страха ми от безцеремонни учени, които и с поглед ти казват „ако не ми пуснеш – гориш“!
Кажете ми, моля, какво да направя, как да се справя?! (ОЩЕ >>>)
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Защо русофобите са предимно комунистофоби, а русофилите - комунистофили?
Изключително злополучно е освен това, че поради една историческа случайност комунизмът побеждава тъкмо в Русия и още една нещастна случайност е, че тъкмо Русия-СССР успява да окупира България през 1944 г. и да наложи комунизъм в страната. Така че българите имат всички основания да бъдат както русофоби заради ролята на Русия преди 1917 г. на Балканите, така и русофоби заради ролята на Русия-СССР след 1917 г. и особено след 1944 г. в България.
След 1944 г. всъщност е по-правилно да се говори за комунистофобия, а не за русофобия, защото ако Бразилия или Индонезия беше голямата комунистическа страна за всички демократи щеше да е правилно да са бразилофоби или индонезиофоби. А комунистите са русофили не защото „обичат” Русия, а защото отъждествяват Русия с комунизма.
Всъщност те са „комунистофили”, а не русофили, още повече че Русия е мултиетническа държава, в която наистина доминира руският етнос, но където живеят още много други народности (вкл. волжски и кавказки българи), голяма част от които нямат нищо общо с руснаците нито етнически, нито езиково, нито културно, нито религиозно. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.Чудото на Първия учебен ден
Нямате си представа какво чудо стана при откриването на Новата учебна година в нашето българско училище „Нов Живот” в Чикаго! Може и да не вярвата в чудеса, но сега, като чуете истината, няма как да не повярвате.Представяте ли си следната картина...
Удря, бие или звъни, приемете го според вашия вкус, Негово Величество Първият Звънец! При нас Първият звънец е Четвърти. Не, това не е чудото... Четвърти е защото училището ни е на 4 години, но винаги Първият звънец си е първи, и звънът му е тъй мощен и красив, че учениците ни с летящ старт политат към учебните стаи...
Но не-е-е! Този път всички бяха предупредени да задържат малко на старта!
Имаше и втори главен герой в Първата картина на Първото действие от нашата Нова учебна година. Беше едно свежо и красиво, изваяно и изписано медно менче, окичено по стар български народен обичай със здравец и босилек... И това безстрашно Менче, заради тази наша Нова учебна година, току-що бе прелетяло през планини и океански простори 8 352 (осем хиляди триста петдесет и два!) километра – от България до Чикаго, само и само за да лиснат от него свежата кристална водица от Мичиган пред нозете на стариращите наши юначни момчета и момичета в своята Нова учебна година! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Изцепка на Бойко Бирисов при разглеждането на Музея на социалистическото изкуство
Бойко Борисов коментира: Тази статуя на Ленин е 32 тона, тази звезда я свалихме от Партийния дом, това е портрет на Тато. А това тук е картина от социалистическия реализъм: мутра и брадат клошар.
Уредничката на музея: Това е едно огледало, г-н Борисов.
Забележка: Горното е взето от оперативно донесение на агент P. K. от ФБР. Поради което може да се счита, че разказаната история е напълно достоверна и дори действителна.
Моят репортаж за това какво видях и какво си помислих на митинга на БСП в Пловдив
Въпреки че добре организираната 120 годишна партия беше домъкнала с автобуси де що има комунист в околностите на Пловдив, та чак до Смолян, беше домъкнала, дето се казва, и куцо, и сакато, митингът, за мое щастие, беше твърде рехав. Ала другарите, добре инструктирани, се бяха разположили на групички горе долу на разстояние 2-3 метра от всяка, та да запълнят по-голяма територия - и да доставят радост на сърцата на гаулайтерите си, които стояха на трибуната. Фанал нос с ръка та да не се заразя от излъчвания в пространството трупен дъх на комунизъм се разходих из червената маса от хора на преклонна възраст, за да видя по-отблизо какво представлява този осъден на изчезване от самата история и от самия живот човешки вид. Ето какво констатирах. (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
вторник, 27 септември 2011 г.
"Циганският проблем" ни се натрапва с една-единствена цел: да забравим че сме страна, управлявана от мафията, от бандитите
Философски погледнато как ще коментирате етническото настроение в България, на коя партия е изгодно да яхне вълната?
Моят отговор там беше:
Аз своята позиция съм я представил в блога си, но накратко мога да Ви отговоря така: на нашата мафиотско-бандитска олигархия е изгодно случващото се. Тя има интерес от насочването на гнева към циганите изобщо, а не към бандитите, независимо дали тия бандити са цигани или българи.
А пък нашата бандитско-мафиотска олигархия има много свои представители в политиката, като се почне от БСП, ДПС, АТАКА, ГЕРБ - всичките тия политически крила на мощната българска мафия очакват дивиденти ако се сблъскат българи и цигани.
И ако, по този начин, абсолютно всички забравим за главния ни проблем, а именно, че сме станали страна, управлявана от мафията, от бандитите...
На нашата мафиотско-бандитска олигархия е изгодно случващото се, тя именно насъсква едни срещу други българите и циганите. (ОЩЕ >>>)
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Спонтанна дискусия за циганите и "мегапартиотите", гарнирана със сръбска циганска песен
понеделник, 26 септември 2011 г.
Главният ни проблем са не циганите, а мутрите, мафиотите, бандитите, олигарсите без оглед на етническа принадлежност!
Чета тази сутрин обезспокоителни информации за изстъпления на гневни "патриоти" из българските градове, а снощи сам в центъра на Пловдив с очите си видях отвратителния лик на манипулираната тълпа, жадна за погроми. Събитията наистина вече ескалират в крайно опасна посока и е нужна вече само една искра, примерно още една жертва, независимо дали ще бъде циганин или българин, за да пламне страшно пожарище, а нищо чудно да стигнем и до кървава баня, до кошмарна касапница. Така не може да се играе с бъдещето на една държава, но явно някой е заинтересован да се отприщи недоволството и напрежението на хората в съвсем невярна, а не в истинската, същинската посока.Аз няма да отстъпя от позицията си, а именно, че не циганите са ни главния проблем и "враг", защото добре зная, че главният ни проблем е съвсем друг. Да, главният ни проблем са не циганите, а мутрите, мафиотите, обирниците, бандитите, олигарсите без оглед на етническа принадлежност; т.н. "цар Киро" се чувства безнаказан не защото е циганин, а защото е мафиот и бандит; ами нашите, родните, българските бандити и мутри да не са по-добри от него?! Но ето че, уплашени от възможността цялата страна в един момент да въстане срещу истинския враг на България, а именно срещу арогантната власт на мафията и бандитите, кукловодите направиха нужното (ОЩЕ >>>)
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Какво е да си истински мъжкар?
Г-н Радан Кънев е написал поучителен и много реалистичен текст, носещ заглавието Мъжкари, който ви съветвам да прочетете непременно; понеже в блога му няма бутони "Харесвам!" или "Препоръчвам!", ми се налага да напиша ето това кратко представяне. Прочее, ето поне началото на коментара на Р.Кънев:От известно време сме ощастливени от новината, че в България имало мъжкари - Ицето Стоичков и неговите приятели от МВР, пардон, ГЕРБ.
По-късно разбрахме какво е да си мъжкар.
Мъжкарско е да слушаш концерти на Веско Маринов, докато държавата ти гори.
Мъжкарско е да си пиеш кафето и да подкрепяш Йордан Лечков - с присъда, още осем висящи дела, спрени еврофондове заради корупционен модел на обществени поръчки. Вече два пъти компрометирал изборите в Сливен с масово купуване на гласове...
Мъжкарско е да подкрепяш Кирил Йорданов във Варна и да го обявяваш за пръв приятел. С надеждата, че ще си припишеш победа, спечелена с купени гласове...
И така нататък, ако някой се интересува по-подробно какво е в нашенски условия да си мъжкар, може да прочете на пособеното място. Моя милост пък написа там ето този текст:
Мъжкарят явно е нещо много повече от пич, т.е. е пич на квадрат, предполагам. Пичът, знайно е, е нещо много повече от тарикат, а тарикатът е кандидат-пич. Мъжкар на мъжкарите, знае се, е само Бойко Борисов, он, следователно, е мъжки мъжкар, докато другите мъжкари не е сигурно дали са такива. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.Задействан бе режисиран процес на взривяване на живота в България чрез етническа война
Причините за ставащото са наистина в последните 20-30 години, но поводи като онзиденшния вече имаше многократно (Красна поляна, Ямбол, Бургас…), но до това, на което (ще) ставаме все по-неспасяеми жертви, не се стигна. Защо?
Продължавам да твърдя, че нещата са част от режисиран процес на взривяване на живота в България чрез етническа война (това не е пресилен израз). Знаете ли как се организират 2-3000 души за няколко часа, при това от различни градове, в почивен ден, да се транспортират мълниеносно в Катуница? Единствено чрез тарторите/фюрерите на футболните агитки, които разполагат със списъците на щурмоваците си, и чрез много пари. Всякакви приказки за организиране по мейл или Фейсбук са нелепи. Става дума за организирани погроми. Ако някой си прави илюзии за щурмовите отряди на мутро-олигархията (футболните агитки), то много скоро реалността ще изкорми тези наивни интелигентски заблуди. Но ще бъде късно. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Здравите сили най-накрая решиха да използват пазения 22 години в ръкава жокер на междуетническата война
А на тези, които ще кажат, че това е нелепа криминална история, или че е случайност – въпрос за размисъл: кой е този циганин, който ще търси преднамерено много жертви-българи, размазани от летящ микробус? Луд? Не, нали става ясно, че е специално повикан с шайката си от Столипиново, от Киро Ментето. Киро е част от мафията през последните поне 30 (тридесет) години и е ясно кой го държи и с какво, както и кой може да го активира… Когато се наложи. Е, наложи се. Да му мислим ние.
А ето сега и целия коментар, наистина пораждащ много въпроси и провокиращ към изключително много, и то все нерадостни размисли: (ОЩЕ >>>)
неделя, 25 септември 2011 г.
Излиянието на подстрекател-ксенофоб с комунистически манталитет, сеещ ненавист срещу циганите
Ето тук изобщо не съм съгласен с автора. Винаги етническата принадлежност на убиеца и убития е била от значение. И винаги един етнос е бил със специални права пред друг.
В последните години поне по 20 пъти на година слушам за голямата трагедия на 6 млн. евреи, убити от Хитлер. Далеч не чувам чак толкова да се говори за около 25 млн. убити руснаци или за около 10 млн. поляци, убити от същия по същото време. Нищо не чувам и за над общо 100 млн. европейци като цяло, убити в Първата и после във Втората световна война. Което значи какво? Че единият етнос струва и е много по-важен от другите.
А през 2001 г., 11 септември какво се случи? Според официалната версия на правителството на САЩ арабски похитители предизвикват смъртта на около 4000 американци. Това послужи като повод за войните на САЩ в Афганистани и Ирак. Почти по същото време глупака С. Трифонов, когото нито слушам, нито гледам, каза нещо забележително: „4000 американци не са по-важни от 4000 балканци!“. (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Псувни, злоба, фашизъм, "има човек - има проблем", същност комунистическа – сволач!
Вижте и чуйте тоя налудничав комуно-фашисто-ясновидско-социалистически призив за създаване на нов СССР с България барабар в него(!), заедно с малък коментар на читател за това що е "ултрас":
Ограбили комунистите дядо и баба, майка и баща. От ограбеното заделили за промиване мозъка на детето. Напълнили му промития мозък с чалга и фашизъм. Подхвърлили му наркотик да се надруса и ето ти (ОЩЕ >>>)
Ограбили комунистите дядо и баба, майка и баща. От ограбеното заделили за промиване мозъка на детето. Напълнили му промития мозък с чалга и фашизъм. Подхвърлили му наркотик да се надруса и ето ти (ОЩЕ >>>)
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Седим върху етническа бомба, не по-малка от косовската и босненската, тъй че палежите могат да предизвикат страшен взрив!
Даже самата Бенатова, която иначе много е видяла, сякаш сериозно се беше уплашила, понеже, като капак на всичко, "разгневените патриоти" й били счупили микрофона - та й се наложи да говори по телефона. Но, предполагам, от "патриотични чувства" и тя самата сякаш не беше много ядосана заради това, че са й счупили микрофона: за "народната кауза", както се казва, всяка жертва е оправдана, защо да правим въпрос за някакъв си там нещастен микрофон?!
Смятам, че за да се държат така безучастно въоръжените полицаи и жандармеристи пред шепа вилнеещи хулигани явно са имали височайша заповед да не се месят; а височайшата заповед може да дойде от едно място: Боко Борисов. Главният мотив за една такава безотговорна и опасна за етническия мир у нас заповед може да е един-единствен: политическа, сиреч, предизборна целесъобразност. (ОЩЕ >>>)
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
събота, 24 септември 2011 г.
Оня, който е убил, е убиец, а етническата му принадлежност няма никакво значение
Славимир Генчев: Обръщение от върховния цигански съвет:
"Мили наши цигани! Не избивайте българите до крак! Не сечете клона, на които седим! Ако ги изтребим днес, утре какво ще ядем, какво ще крадем? Бъдете по-отговорни пред бъдещите поколения!"
Чета по-долу, че във връзка с това иначе сякаш много духовито изказване една дама, Krasi Konova, реагира със следната уместна забележка:
Когато българите убиват в коментарите не се упоменава етническата им принадлежност.
По повод на нейното изказване моя милост счете за нужно да направи следния коментар:
Подкрепям становището на г-жа Конова: оня, който е убил, е убиец, а етническата му принадлежност няма никакво особено значение. Не вярвам убиецът-българин да е по-симпатичен някому от убиеца-циганин, щото ако това е верно, този някой явно е извратен или ненормален. (ОЩЕ >>>)
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Който още не е чел бр. 17 на в-к ГРАЖДАНИНЪ в хартиен вид, може да го прочете тук онлайн и то съвсем безплатно
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.Ако П.Прошков стане кмет на София, то столицата ни ще има невероятен подем
Ангеле, добро утро! Следя с уважение коментарите ти, но за прекрасния кмет на р-н Лозенец г-н ПРОШКО ПРОШКОВ, оставил следа в разработването на управление на транспорта на мегаполиса БЕРЛИН, си в погрешна посока и меко казано съвсем не си прав!
Като си взел да отбелязваш епизодичните му прояви, коментирай проявите на учителката по руски език - кметицата Йорданка Фандъкова, незнайно как станала министър на просвещението и оттам и "сламен" кмет на два и половин милионна София! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Урок по руски за българи и по български за руснаци с елементи на философия по В.Новодворская
Който разбира руски език - сред младите у нас, за жалост или пък за щастие (щото в ерата на комунизма всички до един задължително знаехме руски!), изглежда почти няма такива - би могъл да прочете интересната и поучителната според мен статия. А за тия, които не знаят руски, искам да напиша нещичко, което ще им помогне да схванат основния смисъл на статията; ето началото на упоменатата статия, давам първо оригинала, а след това текстът и на български в мой превод:
Великий пророк, мощный философ, глубокий и оригинальный социолог, которого все считали и до сих пор считают фантастом, родился в Англии 145 лет назад, 21 сентября 1866 года. Герберт Уэллс, кажется, предвидел все: большевиков, марсиан, морлоков, причем, надо сказать, эти три явления у него почти совпадают.
Ето и превода, вижте колко лесен за разбиране от българите е руският език: (ОЩЕ >>>)
ЗАБЕЛЕЖКА: Виж също и публикацията на този постинг в моя рускоезичен блог: Урок по русскому для болгар и по болгарскому для русских с элементами философии по В.Новодворской
Мой PR-съвет, отправен към кандидата за софийски кмет Прошко Прошков
"Кой елемент на нашето здраве и сигурност е напълно наред, като започнем от вездесъщите дупки, за които аз съм се заклел и го пиша с големи букви, и трябва хората да погледнат и устните ми и да го чуят внимателно, аз ще ликвидирам тези дупки! Едно нещо, но ще го направя! Тези дупки ще приключат!"
Днес по тия негови думи, предполагам, ще се появят доста коментари; моя милост реши да участва в тях малко необичайно; реших да отправя публично една забележка-препоръка към синия кандидат, която, убеден съм, ще му бъде от полза; ето какво написах там:
Г-н Прошков има безспорни качества и, предполагам, ще бъде бляскав софийски кмет, какъвто столицата ни, безспорно, заслужава - след унижението, което изживя с последните два свои кмета: Борисов и Фандъкова. Все пак и падението, израждането, моралната деградация трябва да имат някакъв предел, ето, налага се хора като Прошков да направят нещичко, та да бъде прекратено чалга-кметуването в нашата столица; пък и, защо не, в страната като цяло; все от някъде трябва да се започне. Но моя милост има една забележка към г-н Прошков, който (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Абонамент за:
Публикации (Atom)