Музиката на Европа и Америка: частички от духа на Гърция

Хрумна ми, след като съм "философски видеоблог", да представя в една поредица културните и духовни постижения на Европа и Америка, на евроамериканския жизнен и ценностен космос, към който и ние, българите, принадлежим. И особено пък да представя, доколкото това изобщо е възможно, най-доброто от музиката на Европа и Америка. И ето днес ще представя няколко гръцки песни. Защо гръцки ли? Ами защото нашата цивилизация започва оттук, от Гърция, а също и от Тракия, от Македония.

● Zorba the Greek - Zorbas Dance ● Bithikotsis, Theodorakis - Tis dikeosinis ilie (1977) ● Bithikotsis, Theodorakis - Tis agapis emata (1977) ● folegandros & theodorakis ● cybc, to nisi tis afroditis, by mikis theodorakis, 1964 ● Μελίνα Μερκούρη - Melina Mercouri ● Mercouri, Markopoulos - To kafenion i Ellas (1974) ● Melina Mercouri - S Kyriakh ● Les bateaux de Samos - Melina Mercouri ● Melina Mercouri "My love for Greece" ● MELINA MERKOURI JULLES DASSIN ● kyr antonis * melina - hadjidakis ● Melina Mercouri - Ta pedia tou Pirea ● Nana Mouskouri sings: Never on Sunday ● M.Theodorakis M.Mercouri M.Θεοδωράκης Μ.Μερκούρη ● Mikis Theodorakis, Ke doxa to theo (Thanks God) ● Mikis Theodorakis - Tou Mikrou Voria- Athens 2004 ● Mikis Theodorakis - Strose to stroma sou & Zorba (live,2005)

Добави в Svejo

Покана за създаването на повече български видеоблогове

Добави в Svejo

Учредява се нещо като "блогърски Оскар" у нас: а какви ли ще са критериите?!

Богомил Шопов е излязъл с чудесна инициатива: да се учреди кампания за номиниране и определяна на блог на месеца. Той пише така: "След толкова голямото разпространение на блоговете у нас, дойде време и да наградим хората, които всеки ден пишат в блоговете си и създават чудесно съдържание. Това е награда за блог-публикация, а не за блог, която ще се връчва веднъж месечно."

Изглежда дойде време и блог-движението да се институционализира, което, впрочем, е нож с две остриета. Дали пък след време тия награди няма да почнат да се връчват лично от президента Гоце Първанов в резиденция Бояна?! Или лично любимецът на блогърите Румен Петков да стане патрон на блог-движението?! Знам ли? Няма да се учудя на нищо. У нас, за съжаление, вече всичко е възможно: видяхте ли как туриха под официален похлупак конвенционалните български медии не само у нас, но и по света!

Поздравявам Богомил за идеята, наистина е хубава и назряла, тя може доста да стимулира по-смислените изяви на блогърите у нас. Разбира се, имам някои забележки относно процедурата или начина за определяне на победителя, защото в предложения ми се струва, че може да има големи манипулации и субективизъм. Разбира се, всяко нещо, дори и най-рационалното, може да бъде изопачено и изкористено, особено пък по нашите географски ширини, но да се надяваме, че една дискусия по предложената процедура ще изчисти до голяма степен иначе неизбежните проблеми.

Та в тази връзка искам да предложа на автора на инициативата сам да предложи самата процедура за определяне на победителя да се подложи на по-широко и демократично обсъждане. Мисля, че това е добър начин превантивно да се отстранят възможни деформации и злоупотреби, които могат да дискредитират чудесната, повтарям, идея. Защото, примерно, дори и самите критерии за номиниране и оценяване не са много ясни. Как да стане, да речем, така, че критерият за излъчването на победител да не е просто количествен, а качествен? Дали и за това не си ли струва да се замислим?

Добави в Svejo

Да се провежда матура в отреден за почивка ден е най-нагло поругаване на християнско-православния канон

Христо Беров в статията си "Традиционно-православни" неделни изкушения: Министър-Вълчевата срещу Божията Заповед, публикувана в ПРАВОСЛАВИЕ.БГ, обръща внимание на недопустимото за една традиционно-християнска страна решение матурите за зрелостниците да се проведят в неделен ден. Съгласен съм изцяло с неговата аргументация, само че не се възмущавам толкова, защото за мен е неоспорим факт, че ние отдавна не сме православна, нито дори християнска, страна.

Защото нашето православие е казионно-атеистично-ченгесарско-промосковско-лицемерно, както и всичко останало в нашата страна. И при това положение е съвсем нормално тъкмо в неделен ден да се провеждат матурите: показното, най-нагло демонстративно потъпкване на християнския канон ("Шест дни работи, на седмия почивай!") се прави тъкмо за да се покаже на цял свят колко ни струва "православието". Така че нещата се връзват в система, довчерашните атеисти-комунисти, които сега се преструват на "православни", най-безсрамно нарушават християнския канон тъкмо за да покажат, че не им пука за автентичното православие, за автентичното християнство и за религията изобщо. Както един Гоце като се кръсти най-набожно пред телевизионните камери в Храма иска да покаже, че е готов да плюе върху най-святото на християнската вяра, така и сега същите тия лицемери искат да покажат, че за тях не важи християнската нравственост, защото те продължават да са си заклети атеисти-комунисти, които не пропускат повод да се погаврят с исконния си враг - автентичната религия и християнството изобщо.

Защо, драги ми приятелю Христо, в Полша не се опитат управниците да направят такава гавра? Няма да я направят никога, защото там народът веднага ще скокне и ще съжаляват такива управници за дързостта си. У нас народът обаче не само че не скача, ами и не му пука, че в неделя, всъщност вършейки един грях, ще бъдат изпитвани учиниците, и то на най-важния си изпит, матурата. А когато в грях се прави нещо, то и резултатите няма как да не бъдат плачевни. Може би нашите хитри управници, които показаха, че не им пука от тоталната криза в българското образование, искат като се получат най-плачевни резултати от тази матура, да има за какво да се хванат и да се оправдаят. Няма да се учудя ако кажат: "Да, другари, направихме грешка, в неделя проведохме изпита, Бог се е изглежда разлютил, и заради Божият гняв учениците не издържаха масово матурата - а не че не знаят, а не че не са подготвени, а не че образованието ни е в най-плачевно кризисно състояние!". Знаете ли, изобщо няма да се учудя ако чуя точно тия думи съвсем скоро: върху самия Бог да прехвърлят вината за пълния си провал в сферата на образованието.

От атеисти-комунисти всичко може да се очаква. Те не знаят какво е съвест, какво е грях, какво е морал, какво е срам. Затова така правят, драги ми приятелю Христо Беров. Ти какво пък очакваше от такива?! Те друго не могат, освен да тъпчат и да плюят и в най-святото даже. Те затова и съществуват: да осквернят всичко, до което се докопат...

Добави в Svejo

Управниците ни вече действат по принципа "а след нас и потоп"

Публикация в Медиапул с автор Десислава Лещарска привлича вниманието ми тази сутрин: МС опита да даде 560 дка край Балчик на Гриша Ганчев. Ето най-изразителните факти, пък след това ще кажа какво те означават според мен:

"Литекс Комерс" на Гриша Ганчев трябваше да получи над 560 дка гори и земи с решение на правителството да изключи терените от горския фонд, включено в дневния ред на редовното заседание на Министерски съвет. Новината дойде няколко дни след избухването на скандала с ударните замени на над 4 хил. дка гори край морето, от които са облагодетелствали неслучайни бизнесмени - Красимир Гергов, Христо Ковачки, Тодор Батков и фирми, свързани с Васил Божков и Гриша Ганчев. Юридически проблеми със собствеността на земята, част от която вече принадлежи на частни лица, наложиха отлагане на решението. Терените, които Ганчев трябваше да придобие в четвъртък, се намират в землището на с. Топола, община Каварна. Те "са необходими за създаването на нови отделни урегулирани поземлени имоти извън урбанизираните територии", според обосновката на вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин, който внася предложението. Новият собственик ще заплати за промяна на предназначението на земите 3 584 195.49 лева. Така декар от апетитното място излиза 6 400 лева. Около 25 000 евро струва декар земеделска земя в същия район, сочат данни в сайтовете за недвижими имоти.

Знаете ли, като чета за подобни истории, изобилстващи напоследък из медиите, се радвам с някаква странна, почти перверзна радост. Защото те ми показват, че управниците ни, както и обръчите от фирми към тях, вече се държат според принципа: "Дайте да мъкнем и да грабим каквото можем, щото времето ни изтича!". Така се действа в последните мигове на всяка грабителска власт; принципът е: "... а след нас и потоп". Явно правителството на голямата далавера, което беше създадено с едничката апетитна цел за "усвояване" на еврофондовете, като направи всичко, за да пресекне доверието на европейските ни партньори, а това пък доведе до спиране на субсидиите от Европа, та това правителство вече гледа, сякаш продусеща сетният си час, да ограби каквото поне може. Затова са тия всекидневни шеметни заменки и прочие гешефти.

И кое му е радостното в тия неща ли? Ще кажа. Ами радостното за мен е, че такива факти, първо, няма как да не отекнат някак си в свръхапатичните съзнания на мнозинството от нашите търпеливи съграждани и, на второ място, че явно властите, понеже все пак са доста по-добре информирани от нас, с действията си признават, че ЕС вече ги е отписал, т.е. вече не иска да работи с тях. А у нас, знайно е, тъкмо заради апатичността и заспалостта мнозинството от т.н. гражданско общество вече стигнахме дотам да не може да стане никаква промяна под действието на вътрешни фактори, а всичко става само под действието на външни фактори. Управниците ни сега действат панически защото имат доста сигнали, че от Европа ще им отрежат квитанциите съвсем скоро: та затова гледат да доограбят каквото може да се доограби, пък след това ако ще да дойде и потоп.

Ивайло Калфин, смиреният мънкащ европоцентричен и уж социалдемократеещ се гоцев човек в правителството е опитал да прокара през МС тази далаверка, нищо чудно и под натиска на самия Гоце. Щото тоя Калфин се мъчеше да изглежда поне малко по-почтен, ама явно е било маска. Все са си същите и надежда да станат поне малко по-други няма и не може да има. Чувате ли бре, наши дремлювци, дето допускате и търпите точно такива вълци в овчи кожи да пазят стадото ви?! Щото да сложиш някой за управник у нас е точно това, да го туриш да пази стадото. А че сме си още стадо, явно го потвърждаваме за кой ли път вече.

Ей, хора, няма ли надежда да престанем да бъдем повече стадо, а? И кога ли ще дойде този наистина радостен ден? Кажете де, що мълчите така гузно?!

Добави в Svejo

Някои тревоги около ситуацията в настоящия момент

Добави в Svejo

Иван Гарелов, или науката да бъдеш приятен на всички

Прочутият и многозаслужил журналист-пенсионер Иван Гарелов е публикувал във в-к “Новинар” една статийка, наречена Особености на националния манталитет, която аз намерих ето тук. Иска ми се да подложа на малък коментар неговите иначе любопитни твърдения. Става дума за това как лично на мен ми звучи т.н. "благонадеждна журналистика", защото Гарелов, безспорно, е образец на такава журналистика, докато аз пък, между другото, съм образец за "най-неблагонадеждната" публицистика.

Вижте как започва статийката си нашият мастит журналист, а, какво ще кажете, нрави като... крави, нали: "Чел съм и препрочитал Иван Хаджийски, работил съм с Марко Семов, приятел съм с повечето съвременни социолози, народопсихолози и културолози и имам известна представа как се е формирал националният ни манталитет." Леле, а пък ний, дето не сме работили с Марко Семов, и дето не сме приятели с "повечето съвременни социолози, народопсихолози и културолози" какво ли ще правим в такъв случай?! Само дето Гарелов не е личен приятел със самия Иван Хаджийски, но да не връзваме кусур, понеже, както забелязвате, и двамата се наричат Иван, което е повече от показателно. Та ние, дето не сме от такова потекло, явно нямаме и морално право да говорим за българската психология, но пък що да не опитаме, и без това сме тъй противни на нашите маститити мислители.

Но ето и същината на неговите твърдения и наблюдения. Той започва доста помпозно: "Но във всекидневието се сблъсквам с такива изумителни прояви на този манталитет, за които не мога да намеря никакво историческо, политическо и социално обяснение." Туй явно е признание за интелектуална немощ, щом като падна до такова "всекидневно ниво", въпреки че ни обеща някакви по-стойностни заключения, след като е приятел на не знам си кои от нашите най-учени глави.

Ето и първото фундаментално наблюдение на великият Гарелов: "В София вече не може да се диша. Вятърът носи облаци от прах, наслагва ги върху дрехите ни и върху колите. С една риза не може да изкараш и един ден. Ако си измил колата си, след един час по нея можеш да пишеш с пръст. И ето че някой си решава да ни глобява за мръсни коли. Не стига че ние не ги наказваме за мръсотията около нас, която са допуснали със своите действия и бездействия, ами ще ни и глобяват. Кажете ми какво е това? Безочие и наглост на управляващите? Много ми е политическо това обяснение, приятели."

Аз тук искам да отбележа нещо, което се набива на очи. Не за думите, че с една риза в София не можеш да изкараш и един ден: сякаш по начало човек не трябва всеки ден да си сменя ризата! Набива се на очи нещо друго: неизкоренимият рефлекс на журналя-тузари като Гарелов по никой начин да не се набиват в очите на управниците, пък каквито и да са те. Видяхте ли с какъв майсторски финт извъртя нещата: "прекалено политическо" му било онуй обяснение, санким.

После Гарелов дава пример с друга "съдбовно важна тема", за произволите на инкасаторите спрямо гражданите. То тази тема вълнува най-гаче пенсионерите, та затуй явно. Но вижте как пък сега се извъртя, та да не обиди и нас, неговите читатели. Извъртането му е в думите: "... Не сме държава, която спестява от държавни служби. Решили са го и толкоз. Но защо ние го търпим? Робската психика ли е обяснението? Твърде историческо, приятели..." А така, "твърде историческото" обяснение пак не го задоволява, "приятели". Оставаше да промълви само онуй "мили хора", ама да не връзваме кусур. Любопитството на читателя, занимаван с туй невероятно дребнотемие, расте, как ли ще свърши таз статийка, обещала в началото да ни отвори очите за нашия "национален манталитет". Щото човекът, както си рече, си познава не кой да е, ами най-маститите социолози, културолози и народопсихолози, приятел е с тях, няма как да не знае самата истина...

После Гарелов си изплаква мъката за инсулина на болните от диабет, да пази Господ, пак един пенсионерски проблем. Ето, проблемът си е важен иначе: "Решила здравната каса да спира скъпия инсулин на онези болни от диабет, на които по една или друга причина отново се е повишило нивото на кръвната захар. Наказват го по този начин, че не е спазвана диетата. И хич не се интересуват, че захарта може да се повиши и по други причини. Пък дори да не е спазил диетата – нима за слабост на характера трябва да обречеш някого на смърт. Защото за това става дума – мрете, като не се подчинявате, няма да харчим заради вас." Но ето и сега заключението гарелово: "И ние си мълчим, свикнали, че държавата може да ни санкционира, когато си поиска. На какво ви прилича това? На фашизъм, на комунизъм? Но това е толкова страшно, приятели, нали сме вече 21-ви век, в Европа сме, да не сме някоя африканска диктатура." Сюблимно е това, нали? Видяхте ли как маже с перце тоз дърт подмазвач, няма грешка, нали? Ние сме кажи-речи и по-зле от африканските диктатури, щото и нашата олигархия си я бива, ама да е споменал някъде тази противна дума нашият Гарелов, който умее да угоди на всички, и на всеки умее да се подмаже?! Ашколсун бре, бачо Иване!

И ето поантата, заради която всъщност почнах да пиша своя коментар: "Ако някой направи извода, че това може би са остатъчни последици от командно-административната система на комунизма, то какво да кажем за капиталистическите ни превъплъщения." "Командно-административна система" на комунизма е термин на горбачевата перестройка, та Гарелов още на онова ниво ли е бре? То Горби искаше да оздравява комунизма и затова пипаше с кадифени ръкавички, с памук душа искаше да вади, а Гарелов чак сега, в началото на 21-я век, нима иска същото? Явно обаче комунизмът му е присърце, щом така деликатно се изказва за него. А за капитализмът ли какво пък мисли нашият памучен виртуоз Иван Гарелов?

За капитализма май е безпощаден обаче. Дава няколко примера, разгорещява се иначе умереният Гарелов. Искали някои наши дребни капиталистчета да го метнат него, старият вълк, ала не успели: който иска, нека да прочете за тия историйки в статийката му. Няма обаче да каже, опази Боже, нещо лошо за Васил Божков, за Георги Гергов, сакън! И за Гоце нищичко лошо нема да каже. Не, за някакви си там кокошкари пише, от тях се възмущава. Но за силните - никогаш! И да видим заключението му най-сетне.

Ето, пак с памучец бара Гарелов, няма да хвърли гръмотевица, няма да се разгневи, не, сакън да не обиди никой: "Българският бизнесмен, дребен или едър, има високо чувство за чест. Способен е да загуби два месеца да спори, да ти скъса нервите, да те нагруби, да се изпокара с всички, вместо да си признае, че е сгрешил, да си свърши работата и да си прибере печалбата. Примери колкото искаш. Случва се, когато седнем на по чашка ракия, да стане дума за тези особености на националния ни манталитет. Обикновено се стига до две главни обяснения – турското робство и комунизма. Но на мен тези обяснения не ми стигат, приятели. Иначе как да си обясним, че сме избрали да ни управляват бившите комунисти и партията на българските турци. Мазохизъм ли е това?"

Това е, нема друго. Беззъба, безгръбначна журналистика е тази. Ала хонорарна требе да е, знам ли? Угодническа журналистика е тази, ала пък за сметка на това явно е популярна и печеливша. Нито един сериозен проблем няма да зачекне, не, напротив, пази се да не се докосне до някакъв главоболен проблем, защо да си руши имиджът човечецът?! Заради идеали ли? Айде де! Нема такива, има само психология, нема и дух, има само... ракиена "философия" със салатчица и тук-там по некое кебапче. "Философия", съчинявана специално за опростачване и упойване на наивната малоумна публика. Туйто...

А ти, драги ми Грънчаров, тикво наивна, сега разбра ли как требе да се пише? Разбра ли где ти е грешката? Бъркаш в раните, и то най-жестоко, вместо да мажеш с мехлем, вместо да пипаш с памучец! Вместо да всяваш радостни и трепетни чувства в душите на силните на деня, си тръгнал точно тям да късаш нервите. Ето затова ще си седиш завинаги в трета глуха! Майната ти тогава, щом си такъв идиот. А виж Гарелов как пише. И как цъфти. Ще цъфти ами. Ама знае как да пише и какво да говори. Щото у нас от това как пишеш си зависи дали ще цъфтиш.

Впрочем, помните ли Нерезанов от един наш филм? Дето говореше колко връзки на обуща бил вързал преди да се възвеличи. А така. Същият е и наш Гарелов. От оназ епоха е герой той, ама пък и в тази се нагоди прекрасно, почти като самия Божидар Димитров. Затова и по приеми ще го канят нашият Гарелов, а го канят не кои да е, ами самите Божков, Гущеров, Манджуков и дори Гергов, президентският аркадаш. Барабар със самия Гоце го канят. То и Гоце е същият нагаждач като бате си Гарелов. Пък и са бойни другари по служба де, по линия на ДС, ама да не придиряме толкоз. С фрак ходи по приемите наш Гарелов и с папионка. Прегъва се отдве, и целува ръце. Подхвърлят му туй-онуй, все нещичко пада. А и народецът го обича. И бат Бойко го обича. Всички обичат наш Рейм..., Гарелов де! Ех, палачи сърце...

Добави в Svejo

Въведение във философията (1)

Filosofia 1

Добави в Svejo

Нерадостни сутрешни размисли

Тия дни, ако сте забелязали, писах статия по повод на жестокото убийство, при което млад човек убил приятеля си, пък после разчленил трупа, опаковал частите на тялото, държал ги в хладилника два дена, а пък накрая ги хвърлил в контейнера на кучетата. Статията-анализ се оказа дългичка, около 5 страници, и имам чувството, че никой даже и не я прочете: мъчно е, разбира се, да се издържи и човек стоически да изчете толкова дълъг текст, предполагащ и усилие да се осмисля и схваща.

Аз в същия ден се бях толкова развълнувал, че реших - понеже смятах, че съм изказал важни мисли - да изпратя статията си на всички възможни български издания, вестници, сайтове, телевизии и пр., включително и регионални. Поиграх си няколко часа да търся адреси и да пращам файла със статията. Искаше ми се да накарам обществото да се позамисли върху крайно показателния кървав епизод.

Минаха няколко дена, откликнаха и публикуваха статията ми, доколкото ми е известно, само три медии: Несебър.нюз, Общество.нет и BG WATCH. Искам да им благодаря за това, че помогнаха да се разпространят сред хората някакви идеи, които на мен ми се струват важни. А повечето издания се възмущават, когато разберат, че не си изпратил статията само на тях, че бил си ги подвел и пр.; ако пък я пратиш само тях, те, разбира се, пак няма да я публикуват, ама като не е само на тях, са в правото си да се повъзмутят малко!

Разбира се, нито един вестник не публикува статията. Нещо повече, което е твърде показателно, именно в повечето случаи получих съобщение на имейла си: "Писмото ви е унищожено без да е прочетено!". Излишно е да се казва, разбира се от само себе си, че нито един блогър не реагира по никакъв начин на писаното в блога ми по темата. Имам чувството, че колкото по-важен и обезспокоителен е някакъв човешки или обществен проблем, толкова по-масово на хората у нас не им се иска да мислят или поне да се вълнуват от него. За дреболии и за глупости ще си изпотрошат пръстите да пишат, ама за важните неща се мълчи масово и тотално. Както и да е, но за друго, по-важно и обезспокоително нещо искам тук да кажа.

Преди време писах и настоявах по всевъзможни начини да се получи някаква реакция по повод на два случая: агресията на ученици срещу своята учителка по английски в една пловдивска гимназия и също и по "крайно незначителната човешка и екзистенциална драма", а именно че управителят на хотел "Евро" в Пловдив след Нова година уволнил една безработна учителка, работеща там като камериерка, без да й плати нищичко, а тя му е работила две седмици, и то по време на коледните празници. Общо взето и тогава реакция нямаше, или ако е имало, беше от типа: всяко чудо за ден-два, не дори и за три дена. Което потвърди моята обезпокоителна диагноза: тъй като се сблъсквам все повече със случаи на неестествена безразличност, понеже липсва способност за емпатия или съпричастност, понеже все повече хора си остават безчувствени каквото и да се случи или пък реагират вяло, фалшиво, неискрено, показно-лицемерно, то аз все повече и по-твърдо смятам, че обществото ни застрашително и ускорено се обезчовечава. Безразличността, безчувствеността, неспособността за емоционална реакция, притъпеността на чувствата според мен са симптоми на това, което си позволявам да нарека обезчовечаване. Смятам, че този дефект на т.н. "масово съзнание" е коренът на всичките ни беди: когато сме притъпили или дори загубили способността си по най-импулсивен, непреднамерен, спонтанен начин да изразяваме своята човечност, това е страшно. Понеже от него произтичат ония ужасни неща като това момиченце да убие съученичката си, понеже била по-красива (оня случай от Пловдив преди време, ако си го спомняте изобщо), или пък да убиеш приятеля си и да му разчлениш тялото, както пък сега показва този пресен случай или други такива, от същия род, които обаче не са така фрапиращи, но също така ги срещаме на всяка крачка в своето ежеднение. И не успяваме да ги изтълкуваме колко са застрашителни за душевното и нравствено здраве на нацията.

Около нас стават ужасни безобразия от всякакво естество - обществеността тъпее и нищо, никаква реакция, душевна и нравствена пустош е, все едно сме станали пустиня в това отношение! Това е страшно: такъв един апатичен спрямо всичко човек не можеш да го впечатлиш, че е грозно, примерно, президентът на България да лъже или пък да ходи да се развлича на лов за лисици, и то тъкмо по време на национален траур заради изгорелите във влака наши сънародници. Такъв безчувствен и обезчовечаващ се човек не може да схване или преживее страшния смисъл на всякакви други обезспокоителни неща, които се случват постоянно, които са на всяка крачка. Обезчувственият, обезчовечаващ се човек с притъпени емоционални реакции хем не реагира, когато става нещо недопустимо и възмутително около него, хем самият той е потенциално способен да прави най-ужасни, подлички и грозни неща, понеже просто няма как да схване, че са такива, пък и да се ужаси от тях, което може и да го възпре. Цяла България гледа клипчето, в които училищни хулиганчета унижават своята млада учителка по английски, и нищо, мнозина даже обявиха, че и учителката явно си е виновна, щом е довела нещата дотам! А пък бащата на най-главния обидчик на учителката гордо обяви, че ще я съди (!) за нанесени травми (!!) на душевното здраве (!!!) на сина му, а никой не взе да се възмути от такава свръхнагла арогантност.

По времето на учителската стачка пък общо взето общността не показа никаква съпричастност към проблемите на учителите или обезспокоеност от критичната ситуация в образованието. Не, няма такова нещо, мнозинството е заето влюбено да гледа бабаита бат Бойко, да се хили на простотиите му или тези на Слави Учиндолски или пък на Азиса и дори на бая им Вучкова! Какво тогава да искаме от такъв народ? И нима той заслужава някаква по-добра участ?!

Ето за тия неща си мисля тази сутрин, но моят случай, когато съм крайно обезспокоен, изглежда е някакво изключение: дали пък аз самият нещо не съм повреден та мисля така? Нищо чудно: там, където простотията и безчувствеността са образец, там чувствителността, усетът, обезспокоеността и самата склонност към нерадостни, горчиви размисли съвсем логично е да са проява на безумие, патология и ненормалност...

Добави в Svejo

Излезе от печат новата ми книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ

Тя вече е отпечатана, след ден-два книгата ще тръгне по своя път към читателя. Ето откъс от предговора:

... За мен историята на духа, на човешкото съзнание, на психологическите и човешки феномени е сърцевина на това, което наричат "действителна история". Защото самата история не е някакъв свръхличен, тя е именно човешки феномен. Само ако разберем историята на нашите толкова човечни преживявания през годините след 1989 г. ще разберем и истинските причини за всичко онова, което ни сполетя.

А то, разбира се, не ни сполетя като "Божие проклятие свише": защото не Бог, а самите ние, заради своята боязън пред свободата, заради нерешителността си, осъдихме самите себе си на това безславно и унизително вегетиране, на тъпченето на едно място, на срамните ни връщания назад, в уюта на добре познатото, но така унизително иначе съществуване. И именно затова понесохме толкова издевателства спрямо честта ни като индивиди и като нация – вместо да заживеем най-накрая по-човешки и достойно живота си...

И ето най-после моята книга е в твоите ръце, драги читателю. Ти ще бъдеш съдник на казаното в нея, защото това е една крайно полемична книга, предразполагаща към размисъл и най-страстни, дори и ожесточени дискусии. Тия дискусии обаче са целебни за раните, които заради страх, нерешителност и малодушие сами нанесохме по тялото на младата ни българска демокрация, а също така и за раните в собствените ни души. Ако нещо не е както ние искаме, то причината за това е в нас самите. А не в “обстоятелствата” или в злата ни и така несправедлива към нас участ, историческа и човешка – както обикновено си го представят. Воден от това високо съзнание – да провокирам такъв необходим за нацията ни разговор – аз написах своята книга съвсем съзнателно в най-дързък, изцяло провокативен маниер. Целта ми беше да отправя най-яростни понякога провокации към съзнанията на българите, и то не за друго, а за пробуждането на спасителния и животворен дух на самата нация, за освестяването й, за което е крайно време. Писал съм по този начин с болка, а не от извратеност или заради склонност към някакъв исторически или политически мазохизъм – както някои неизбежно ще го изтълкуват. И защото съм дълбоко убеден, че такъв един подход е не само допустим, той е и в най-голяма степен належащ.

По тази именно причина не спестих нищо от ония наши народно-психологически слабости, дефекти и кусури, които толкова пречат не само на живота ни, но и на битието ни като държава и като нация. Бях пределно честен, прям и открит – колкото и да е дразнещо това за мнозина. Казах и написах всичко напълно открито, без никакви скрупули относно това как аз виждам нещата. Не спестих нищо, нито пък някъде съм се старал по добре познатия ни отвратителен популистки маниер подличко да дразня едно наше съвсем фалшиво национално самочувствие.

Продължавам да вярвам въпреки всичко в така простата констатация, в чиято правота съм се убедил за некраткия си живот: без истината сме за наникъде! Без истината много сме страдали и ще продължим да страдаме. Ако не отхвърлим и изкореним безжалостно гадничките ни склонности да се прекланяме пред лъжата и пред лъжците било от прекалена наивност, било от глупост или просто от скука, да не чакаме добро: всяко нещо на този свят не остава безследно и всяка слабост се наказва. Ето по тази причина аз нищо не спестих и всичко казах както аз съм го осъзнал: пък дори и да звучи съвсем жестоко. Направих това, защото и за нашата национална психика сякаш ни е необходим хирург, който без жалост ще отстрани всички ония тумори и вредни разсейки на болестта, която свързваме с половинвековното тотално господство на комунизма. Ако не победим тази болест на обществения организъм много още ще страдаме. Нужно ни е пречистване, та да се върнем не само като индивиди, но и като нация при изворите на автентичния живот. Защото само така ще заживеем най-после нормално и човешки, ще поставим здравите основите на бъдещия ни просперитет.

Тия от нас, които обичат да осмислят историята на нашите лутания към свободата и достойнството, които не се отказват от истината за нея, ще бъдат особено импулсирани от моята книга. Постарах се да бъда изключително правдив. Правдив според правдата на самия живот, а не според тази или нечия друга субективна или пък политическа "истина". Крайно време е да разберем, че само с истината може да се живее. И че в нея не трябва да търсим никаква външна целесъобразност или превратна полезност: истинното е полезно за всички. Особено пък за ония, които изобщо не съзнават своите коренни интереси. И по тази причина предпочитат да бъдат сладко залъгвани или направо баламосвани от умели користни играчи-популисти или пък социално загрижени леви лицемери.

С пожелание за плодотворни размисли и търсения на истината за нас самите, която ни е така безкрайно необходима, те оставям, любезни читателю, с една необходима книга, която говори за съдбата на нашата България. На нашата единствена България, която наистина заслужава да осигури на народа си бъдещето на просперираща и доволна от себе си нация. Което засега все още не сме й осигурили – за жалост и за наш срам, понеже все пак живеем в 21-ия век! Крайно време е да разберем, че от това какви сме ние – като характери, като личности, като преданост и отдаденост на свободата! – пряко зависи и съдбата ни като нация.

А също и трябва да положим известно старание да станем по-добри, по-смели и по-истински – и като индивиди, и като граждани, и като българи. И особено пък като европейци – защото едва тогава нашата България ще постигне бъдещето, което заслужава! Имайки съзнанието, или бидейки с една изцяло европейска – а не с ориенталска или пък руско-славянска общинническа или комуноидна! – психология страна и нация. Не бяха леки, напротив, много трудни и обиколни бяха пътищата, по които вървяхме към нашата си оригинална българска идея за свобода, но това се дължеше именно на нашата нерешителност. Само ако победим своето малодушие и слабост ще постигнем бъдещето, което достойният и смел човек непременно постига.

А това, което важи за индивидите, в пълна мяра важи и за нациите. Да, от нас зависи всичко, от никой друг. Няма да спра да повтарям тази съдбовна особено за нас истина. Това именно съзнание на гордия и свободен човек и гражданин ни е съдбовно необходимо. И моята книга работи най-усърдно и всеотдайно за раждането едно такова автентично съзнание. Дано книгата ми помогне с нещо в тази насока. И дано стане една полезна българска книга. Дай Боже!

Авторът

Добави в Svejo

Интересен казус около предизборните настроения на така простодушния нашенски електоратец

Не е тайна за никого в нашата страна, че "мандатоносителят" на това правителство, ДПС и специално неговият лидер Ахмед Доган, е затънал в корупция, мафиотски практики, злоупотреби, закононарушения от всякакъв характер. Които обаче се прикриват от оторизираните институции с политическа цел: запазване на правителството и изкарване на мандата от тристранната коалиция. Най-активната опозиционна сила - ДСБ - в последно време предприе две инициативи, които целят да се провокират съответните институции да изпълнят задълженията си спрямо нарушителите на закона от ДПС.

Първата инициатива е: ДСБ поиска парламентарна комисия да разследва институциите, които е трябвало да проверят появилата се информация, че председателят на ДПС чрез подставени лица ползва 5 имота като свои. А втората инициатива е относно това, че в Парламентарната група на ДСБ постъпила информация, че в периода 2006-2007 г. в направление “К на ГДБОП” – МВР е водено оперативно дело за корупция с наименование “СОВИ”. В хода на делото са били събрани множество данни за корупция, организирана и контролирана от ръководството на ДПС. Събраната обаче информация по делото е отклонена от бившия министър Румен Петков, който е направил услуга на Доган, като не е предоставил данните по делото в прокуратурата. Сега ДСБ настоява по случая в нарочна комисия да бъде изслушан министърът на вътрешните работи и шефа на ДАНС.

Вижда се, че ДСБ, макар и само опозиция, използва всички законни възможности за да води своята си битка с мафията. Т.е. прави това, което правеше най-решително правителството, оглавявано от нейния лидер Иван Костов само преди 8-9 години. Тогава гръбнакът на мафията у нас беше прекършен, или поне мутрите за известно време бяха станали по-ниски от тревата. Сега отново имаме буен мутроренесанс, което не може да означава друго, освен доказателство на общоизвестния факт, че БСП, пък и коалиционните й партньори, не са нищо друго освен политически представители на българската мафия. Да се чака, че точно те ще поведат решителна битка с организираната престъпност е все едно да се чака от умрял писмо - или пък да се надяваш най-наивно, че вълците са най-добрите пазители на овчите стада.

Но искам в тази връзка да обърна внимание на нещо друго: социолозите ни увещават, че точно тази най-активна опозиционна сила ДСБ се ползва с най-минимално влияние сред електората, което води до опасението, че тя най-вероятно няма да влезе в следващия парламент - по тяхна преценка. Аз се питам дават ли сметка поръчковите социолози и политолози какво означава една такава тенденция, даже и да беше реална, истинска? Имам чувството, че не си дават труда да схванат какво наистина означават техните прогнози. А пък у нас, общоизвестно е, прогнозите се сбъдват, но не за друго, ами защото медийният монопол на олигархията е толкова мощен, че всичко, което тя пожелае, благодарение на медийно натрапване, наистина се сбъдва. Та ето в тази връзка искам да изразя смисъла, който се крие зад твърденията на нашите най-мастити социолози и политолози от ранга на услужливата въртиопашка Андрей Райчев примерно.

Ами щом като електоратът уж хептен не харесвал най-активната и разумно мислеща опозиционна сила, именно ДСБ, то това не може да значи друго освен че:

● социолозите приписват на този електорат едно прогресиращо безумие или поне тотално оглупяване, защото излиза, че този електорат не може да си направи простичката сметка, че е в негов собствен интерес да се води най-решителна борба със собствените му изедници, именно мафиотите и техните политически дружки от управляващата коалиция;

● ерго същите тия социолози имат, безспорно, твърде ниско мнение за умствените способности на тоталната българска популация, и то до степен, че изобщо не се смущават, че най-нагло обиждат всички нас;

● на всичкото отгоре добре платените от олигархията поръчкови социолози и политолози със нескриван слугински манталитет даже не се опитват да се скрият кому служат, т.е. кой им е работодателят;

● и по тази причина искат да ни внушат, че всички ние, природонаселението на европеизираща се България, до такава степен сме изкукуригали, че си обичаме нашата родна комунистическа мафия, милеем за нея, искаме само тя да ни дои, готови сме мило и драго да й дадем, и то ей-така, само от любовни чувства към мафиото-мутро-милиционеро-чалга-ченгетата, които не помня вече колко пъти ограбиха толкова наивната българска популация;

● тия социолози явно не си дават сметка, че прекалено слугинското им рвение и угодничество обаче най-вероятно ще предизвика резултат, съвсем обратен на очаквания, щото, макар че са толкова учени, явно не схаващат, че има и ефект на бумеранга, който нашият уж толкова наивен народец така хубаво е описал с поговорката: "С техните камъни - по техните глави!";

● от което пък следва, че нашата олигархия хич не се отличава с особено високи умствени способности, щом си пилее парите, та платените от нея социолози, ядосвайки и обиждайки електората, да го подбуждат като протест да подкрепи тъкмо тия, за които социолозите им внушават, че са хептен безнадеждни;

● и затова може да се очаква, че мислещата част от избирателното тяло все повече ще осъзнава факта, че единствена смислена опозиция на сегашното блато, на сегашното мъртво политическо статукво пак и отново е политическата сила, обединена около бившия премиер-реформатор Иван Костов, който си остава единственият български политик с най-високо и автентично държавническо съзнание и разбиране;

● и значи нищо чудно ДСБ, въпреки рвението на поръчковите социолози, не само да влезе в бъдещия парламент, ами и да придобие такова възлово значение, че тъкмо от нея да зависи бъдещото управление на страната;

● на което аз, един обикновен и твърде много препатил от най-нагли политически маскари български избирател не мога да възкликна другояче, освен едно най-искрено "Дай Боже!", защото, признавам си, друга надежда не виждам, понеже органически се отвращавам от политичски ментета и чалга-герои като Сидеров и бат ви Бойко, да не говорим за Догана, Гоце-Моцетата, Дмитриевичите, Симеончовците и останалата такава сволоч;

● е, разбира се, ако се наложи ДСБ да управлява с бат Бойко, със СДС и с който и друг да е в една пъстра и шарена коалиция - щото тотално объркания и така зверски манипулиран електоратец няма как да даде друг резултат на едни скорошни избори - то моята надежда е, че разумните и мислещи политици около Костов ще бъдат една силна противотежест и на прекалено плоските и тъпи популистки изпълнения на чалга-герои като бат ви Бойко, т.е. ще могат поне малко да ги вразумяват, а пък като този ефект се обедини с натиска на Брюксел, то може би малко по малко и да почнем да ставаме по-нормална в политическо, икономическо и демократично-културно отношение страна.

И така нататък, може още доста да се мисли по това, което ни чака. И трябва да се мисли, и то най-упорито. Всеки шанс трябва да се използва. От ДСБ точно това правят, та нещичко да прищрака в главите на все повече граждани, и белким на тази основа почнат да осъзнават по-ясно собствения си коренен интерес. А той е: да изритаме шмекерите и разбойниците от политичесдкото поприще, да станем по-бързо нормална европейска страна, да не изтървем по най-глупав начин огромните шансове, които имаме с членството си в ЕС. Или, другояче казано, както се казва, да не вземем да се издавим най-накрая и дори след като краят вече е дошъл, и то по най-баламски начин. Да се издавим този път дори не като на власите, щото, по всичко изглежда, власите ще изплуват, а пък ние ще се издавим вместо тях...

Добави в Svejo

Съдбовната битка за окончателния геостратегически избор на България всъщност още не е започнала

В една от темите се проведе кратка обмяна на мнения, която според мен се отнася за нещо изключително важно, на което ми се иска да обърнем особено внимание. По тази именно причина счетох за задължително да изведа изказаните там от събеседниците тези в специална тема:

Каменов каза: Мисля си, че комунистите имат разработен план и ако поискат могат да извадят България от ЕС. Той е и много лесен. Масова пропаганда с всички средства, че членството ни в ЕС непрекъснато влошава положението ни и че всички злини идват оттам. Ще ошашават бедния и отчаян народец. Ще направят референдум и резултата ще е 80% против ЕС, 4% за и 16% негласували.

Ангел Грънчаров каза: Напълно споделям опасението Ви, г-н Каменов. Аз също смятам, че такъв един вариант съвсем не бива да се изключва, защото правилата, които ЕС иска да наложи, съвсем не са по вкуса на нашите комунисти-мутро-мафиото-ченгета. На тях особено много им приляга азиатско-руското олигархично беззаконие и деспотията. Точно то лежи в най-съкровените ъгълчета на сърцето им.

Аз лично смятам, че проевропейската линия в българската политика съвсем не е окончателно възтържествувала у нас, и че тепърва ще се води битката за окончателното оставане на България в сферата на западната ценностна и жизнена култура - или пък за връщането й към руско-азиатската ос на олигархично-мутренския произвол. Тези две тенденции в момента се намират в жестока борба, която все още не се съзнава, води се сякаш подмолно, но в един момент натрупването ще доведе до изблик навън и ще се разбере от всички. Сценарият за връщането на България към руската сфера е отдавна написан и се прилага упорито: игричките на Русия с внасяните от нея суровини, с цените на газта и петрола са все в тази насока за предизвикването у нас на широки насторения против Европейския съюз, на когото искат да пришият всички негативи от водената от сегашните управляващи съвсем нерационална политика.

А когато сблъсъкът на проруската и западната линия в българската политика стане съвсем явен, тогава трябва да се действа решително от всички привърженици на свободата и на демокрацията - за оставането на България в западната сфера. Защото това е път на просперитета и добруването ни. Докато връщането към руска-азиатската сфера е връщане към несвободата и към всичко, до което тя води, особено пък към мизерията, от която, впрочем, още съвсем не сме и се отървали.

Задунайский каза: Бих искал да не се съглася с вас, колкото и да уважавам вашето мнение.

Защото Русия беше тая, която даде указания на българо-кагебистката ченгесария да се влиза в НАТО - за да проникне в плановете и тайните на блока, използвайки богатата си българска егентура. Друг е въпросът, че за сега НАТО умело парира (може би не на сто процента) напора на "нашите момчета".

Защото Русия нареди на българските си васали да влизат в Европейския Съюз - за да бъде нейния троянски кон и да служи единствено на интересите на Москва да проникне икономически дълбоко в Европа.

"Българското" изпълнение на възложените от Русия задачи нашата управляваща върхушка изпълнява за сега безупречно.

Западът се прави че ни вярва и ни търпи, защото геостратегически сме му безкрайно нужни, не иска да допусне втора Беларус на Балканите, а и Американските военни бази у нас имат стратегическо бъдеще в сблъсъка с ислямския фундаментализъм и тероризъм.

Бъдещето ни???????? Зависи изключително от "сивия" багаж на чичо Пешо и кака Мара от Долно нанагорнище, образно казано. За съжаление, простотията е безпределна...

Добави в Svejo

Фарсовият герой Сидеров и упадъкът на демократичното съзнание и поведение у нас

Добави в Svejo

Аман от тоя Брюксел бе, какво още искат от нас, айсиктир бе?!

Тия от Брюксел вече станаха досадни: все недоволни, все претенции към нас, аман от тяхната придирчивост! Какво толкова искат от нас, та така притискат толкова съвестното ни и работливо правителство? Ето, погледнете какво чета, пък се възмутете и вие, щото така повече не може да продължава:

Всяко действие на България се очаква от страна на Европейската комисия с напрежение, внимание, настойчивост и с голяма надежда. И най-малкото преместване напред ще бъде посрещнато и отчетено от Брюксел с облекчение. Това заяви българският еврокомисар за защита на потребителите Меглена Кунева пред БНР в неделя по повод проблемите на страната си със спрените плащания от част от еврофондовете и сигналите от Брюксел за допълнителни санкции срещу страната ни, включително пълно замразяване на средствата от ЕС.

Наистина прекаляват: с голяма надежда чакали нещо да се промени! Щели с облекчение да посрещнат и най-малкото преместване в положителна насока - айсиктир бе, писна ни вече! Те какво искат, правителството ни, и обръчите с фирми към коалиционните партньори да престанат да крадат ли?! Ами ако не крадат, какъв тогава е келепира от властта? Абе тия от Брюксел чуват ли се изобщо какво приказват? Щели да спрат еврофондовете, та да няма откъде да се краде: не е вярно това, има откъде да се краде. Като са спрени фондовете от Европа, ще си крадат от нашите, от тукашните ни фондове. винаги има откъде да се краде, важното е желанието да го има. А такова желание за крадене у нашите управляващи коалиционни партньори го има, и то в превъзходна степен. Няма да се излагаме я?!

Щели европейците тук за седмица-две да скъсат управниците ни от проверки, та да видят дали да пуснат някои фондове, или да ги замразят съвсем. Всичко ще се разбере в доклада, който се чака към средата на юни. Станишев обяви стахановско движение за спешно заблуждаване на Брюксел по всички линии, където и както може требва да се имитира активност, старание, демонстриране на съвестност и пр. Е, ние цял народ лъжем, и то десетки години вече, та някакви си префърцунени наивни европейци ли няма да излъжем? Ще ги излъжем и още как, ще видят те, паднали са си на майстора!

И нашата комисарка удари едно рамо на другарите си от правителството, е, и тя българска душа носи, и тя ще помага с каквото може за да се баламосва не само народецът тука, ами и ония хиени от Брюксел:

Поскъпването на храните тревожи цяла Европа, но като призовава страните към предприемане на мерки Европейската комисия няма предвид административно им регулиране, допълни Кунева. Тя цитира анализ на цените на 500 стоки в страните-членки на ЕС, но без присъединилите си през 2007 г. България и Румъния, според който има драстична разлика в цените на стоките в различните държави. Тя достига до 30 на сто. Повишението на хранителните продукти в някои държави пък е достигнало 40 на сто.

Явно вина за скока на цените у нас и за стопяването на доходите на хората не носи правителството, ами вина носят... обстоятелствата из цяла Европа, затоплянето на глобалния климат и шибаното място, където нашата галактика си е избрала във Вселената! А иначе правителството ни си е най-социалното, каквото изобщо имаме, и требе да се гордеем с него. Каквото може, дава на хората, я по 5, я по 10 % подхвърля на огладнелите пак пенсионери, оти избори идат, не е шега тая работа! Требе да се прави нещо, та да сме пак у властчицата, щото иначе не може: фондовете като потекат, да не допуснем опозицията да ги дои?! тая нема да стане никогаш!

А пък ако много знаят тия от Брюксел то и ние можем лесно да им скроим шапката. Ще направим така, че целиот народ да поверва, че вина за скока на цените има не друг, ами самият този Брюксел. Тогава хората, разбира се, ще възроптаят, и ще пожелаят да ни се махне от главата тоя гаден Брюксел. Пишман ще стане Брюксел от нас, ама и ние ако станем пишман че сме улезли у него, ке бегаме, нема страшно! Народецот като възроптае срещу Брюксел, тогава пак ще се улезим (ухилим) най-приятелски на Русия и на Китай, и що пък да не направим съюз със тях?! Айде де, ще ни плашат те със санкции, ние пък ще ги плашим, че ще излизаме от тоя ЕС, от който далаверата нещо хептен не върви. виж, с таварищите от Русия и от Китай ще си се разбираме перфектно, оти сме все си от една мая направени.

Така че тия от Брюксел да мълчат и да пускат фондовете, ний пък знаем какво да правим с тях, нема страшно. Те нас да не ни мислят за балами, нема такова нещо, оправни сме и тях ще ги оправим като едното нищо...

Добави в Svejo

Феноменът власт: действителната роля на съвременната държава (10)

Тази роля произтича от същността на държавата, която е постигната в резултат на едно постъпателно историческо развитие и усъвършенстване на държавните форми.

Действителността, наричана държава, се дължи на действията, които държавата "има право" да предприема спрямо свободния живот на самодейните индивиди; това право (същност на т.н. "държавно право") е изкристализирало в съответната народностна традиция. В съвременния свят съществуват различни държавни форми, но съвременни са тези от тях, които дават възможността за естествено и свободно формиране на държавната воля чрез непринудено "снемане" на особените воли на групите, а също и на индивидите. Какво означава това?

Съвременната държава е правова, т.е. тя се основава на силата на закона като рамка на политическия и държавния живот. Същност на правовия ред в съвременната държава е договорността. По същия начин както в общуването на свободните индивиди смислено и значимо е само онова, което свободно е договорено (чрез "примиряването" на волите, чрез непринудено снемане на различията), така и основа на правовата държава е същият този принцип на договарянето, чрез който се конституира държавната воля на почвата на свободно изявяваните групови и индивидуални воли и интереси. Държавната воля е "обща воля", но не априорно, а само постигната чрез примиряването на различните групови и индивидуални воли, т.е. чрез налагане на волята на мнозинството – при запазване на значимостта на малцинствените виждания, въвлечени в "общата" държавна воля чрез правото им да бъдат опозиция на тази последната. Така всяка особена воля заема подобаващо място в една органична система от интереси, която е "огледало" на обществените настроения, воли и разбирания в цялата им групово представена пъстрота.

Следователно т.н. "обща" воля в съвременната нормална (демократична) държава не е волята на едно узурпирало властта малцинство (както е например ситуацията в комунистическата държава), а е воля, притежаваща даже момент на всеобщност, тъй като съдържа в себе си волята на мнозинството и опониращата й воля на малцинствата (опозицията) – съотнасящи се и хармонизиращи се в пределите на всички държавни институции. Най-удачният механизъм за определяне на държавната воля чрез сключване на обществен договор по повод на властта са демократичните и свободни избори. Но относно процеса на определяне на конституиращата държавността воля на мнозинството (поемащо отговорностите на управлението и властта) ще поговорим отделно на съответното място.

Веднъж формирана (като квинтесенция на доминиращите интереси) държавната воля заема спрямо общността на индивидите – гражданското общество – активна позиция: държавата, сама израз на договарянето на същите тези индивиди и групи, вече става посредник и "регламентатор" на отношенията между тях, тя започва да определя и задава новите правила, законите. Това, че държавата поема "общите дела" (управлението, грижите за сигурността, обществения ред и пр.) е безспорно, това е главната й отговорност, тя един вид най-вече за това съществува. Държавата осигурява "законовите рамки" и обществените условия на съществуване на индивидите – условия, които са равни за всички, т.е. са граници на тяхната свобода; равенството в този смисъл е тъкмо равенство на възможността за свобода, на "обществената даденост" на свободата като възможност. Но ето тук възниква един коренен въпрос, по който липсва единодушие: доколко държавата може да се меси във всички други отношения, докъде свършва сферата на индивидуалното и частното и откъде започва областта на "общото", "социалното", държавното? Този въпрос е небезспорен, това е главният въпрос на философията на политиката и на политическата наука (доколкото съществува такава): има ли предел в домогванията на държавата да "организира", "контролира", "ръководи", "направлява" живота на индивидите, доколко и "докъде" намесата на държавата е оправдана и благотворна и кога тя вече влияе крайно отрицателно и води до "израждане" на живота в обществото, до поставянето му на нездрава основа?

Било е време, в което държавата е могла да се разпорежда с всичко, в това число и с живота (да отнема и пък да "благоволява" живот!), свободата, имуществото на индивидите. Волята на държавата (на "господаря", на държавния глава, владетеля) е била закон на цялостното съществуване на поданиците. Разбира се, този абсолютизъм също не е бил безпределен, държавната воля сама е ограничавала себе си, изхождайки от изискванията на необходимостта и целесъобразността, от нуждата да се защищава общественото благо, от повелите на разума и на традицията. Немногочислените изключения от това правило (Нерон и Калигула, опитали се да подместят границите на произвола, да го направят безпределен) само потвърждават факта, че не такава трябва да бъде ролята на държавата, че такава крайност трябва да бъде отречена: защото тя е по-неприемлива от другата крайност, а именно индивидите изцяло да бъдат оставени на самите себе си. (Впрочем, това, което Нерон и пр. само опитаха, успешно беше постигнато от дейците на марксистко-комунистическия волунтаризъм; за тези последните невъзможно не съществуваше, те посегнаха даже и на душите на "поданиците", изкривявайки чрез мощна пропаганда съзнанията и даже чувствителността на огромни мнозинства от хора; затова произволът на комунизма си остава ненадминат в цялата човешка история.) Следователно работата опира до изнамирането на мярата на "допустимата намеса" на държавата в съществуването и дейността на индивидите.

Ако индивидите са признати за свободни, ако свободата стане условие на съществуването на човешките същества, то значи държавата трябва да се предпазва от намеса в определянето на целите и подходите на тяхната жизнена дейност. В такъв случай за държавата остава ролята да бди за спазването на правила, осигуряващи всички възможности за "ползването" от свободата – в степента, в която всеки индивид е достоен за нея. Ако пък държавата остави на индивидите и възможността сами да определят – според "случая" – и самите правила без задължението да се съобразяват с някакви "общи предписания" на закона, то тогава се стига до "пълна свобода", която може да се обърне срещу всеки индивид в частност – тъй като тогава всичко става възможно, в това число и неблагоприятното за някои или за повечето. По-точно казано, държавата не бива да предписва "какво точно трябва да се прави" и "как да се прави" – това е сфера на индивидуалната предприемчивост – т.е. тя се отказва от задачата да определя конкретните правила на "играта" и я предоставя на индивидите, а в същото време запазва за себе си ролята да задава само "общите правила", "рамките" и "нормите", във формата на които индивидите могат да "вместват" каквито си искат съдържания. Такова разграничаване на сферите на индивида и на държавата може да бъде открито в т. н. принцип "laisser-faire", лежащ в основата на класическите либерални теории за ролята на държавата и за границите на независимостта на индивидите в гражданското общество. Известно е, че произходът на тази фраза иде от казаното от министъра на финансите на Луи ХІV Батист Колбер; той произнася прочутата фраза "Laissez faire, laissez passer", която може да се преведе като "позволи", "допусни", "не пречи", "махни с ръка", "не оказвай съпротива", "остани пасивен", "остави събитията на техния естествен ход", "остави ги на самотек" – в първата си част – и "остави да минат", "пропусни", "отстъпи пътя", "остави без внимание", "не препятствай" – във втората си част, а двете заедно означават "нека да бъде така", "да става каквото ще става", "не е ли едно и също". (Забележително е, че съветът е даден във времето на "абсолютната монархия", и то на краля, изрекъл думите "Държавата – това съм аз"!)

Този така наречен "лесеферизъм" днес се разбира като "политика на държавата, позволяваща на хората да действат без намеса или указания; ненамеса" и като "политика, позволяваща на собствениците в промишлеността и търговията да определят правилата на конкуренцията, условията за труд и т.н., както им е изгодно, без държавно регулиране и контрол" (по Webster,s New World Dictionary, 3 rd. College Edition, Prentice Hall, 1991). Ясно е, че в конкретното общество сферите на разграничение са предмет на договаряне и на традицията, но съществен е принципът: държавата оставя на индивидите "пространство на свободата" и на тяхната суверенност (автономия, независимост, възможности за инициатива), не го "иззема" или "стеснява", а, изпълнена с доверие в техните способности да се справят сами, го разширява, запазвайки за себе си само задаването на общи правила и "рамки" – които гарантират ползването от свободата, равните възможности за "съобразяване" с нея. Държавата има собствени задължения, и затова не трябва да се нагърбва с неща, които "не са й работа", които са област на индивидуалната и гражданска инициатива. (Например комунистическата държава, освен че се разпореждаше безразделно с производството, търговията, услугите и пр., си беше присвоила и монопола сама да определя… "каква трябва да бъде" науката, културата, философията, изкуството и пр., какви организации трябва да има, дори как трябва да се мисли!) Ако държавата се меси там, където само индивиди могат да се справят – разчитайки на спонтанността, гъвкавостта, инициативата и свободата си – то тя само обърква и разваля, а в резултат всички губят и са потърпевши. Нещо повече, индивидът има правото да се меси в "работите на държавата", защото държавата по идея трябва да му служи, а и той я е "упълномощил" да се занимава по определен начин с "общите дела", докато държавата обаче не трябва да пристъпва, водена от идеята за "всевластие", границите на индивидуалната свобода, които позволяват на индивидите да бъдат самодейни, активни, самоопределящи се, инициативни, предприемчиви, грижещи се за своя успех и съпротивляващи се на възможностите за провал.

"Обществото" и държавата са производни на живата реалност на индивидите и не бива да се опитват да я заменят, противното – "сбъднало" се в лицето на комунизма, който винаги е "тоталитарен"! – е равносилно на игнориране и елиминиране на свободата, то поражда несигурност, произвол, диктат, непредвидими злини както за индивидите, така и за "обществото", включително и за самозабравилите се управници. Ето една поука от историята и един принцип на разбирането, който никога не трябва да се забравя.

(Следва)

Добави в Svejo

Титаничният ни успех: извоювахме правото да пишем думата евро както си искаме!

Добави в Svejo

Световният форум на българските медии в Мадрид: исторически оригиналната и най-помпозна реч на Президента Г.Първанов

Добави в Svejo

Страшно е, защото кошмарът по-скоро е вътре в нас, в душите ни...

Нали чухте по новините за оня страшен случай, в който ученик в самотния дом на починалата си баба убива приятеля си, а след това разчленява с хирургически инструменти трупа му, пък после слага частите на тялото в хладилник, накрая ги хвърля в контейнера за боклук?! Хващат го, признава си за убийството, разказва подробно за направеното, а пък майка му вчера дала кратко изявление пред медиите с думите: "Много съжалявам!". Да, точно тия думи казала, а пък синът й нищо не казал, а през цялото време си криел лицето. Убитият и убиецът трябвало да бъдат абитуриенти, но няма да отидат вече на бала. На мен ми е интересно обаче схващаме ли ние, съвременниците, за какво говори този страшен случай, какво той ни казва?!

Имам чувството, че не се схваща, пък и никой не прави и най-малък опит да изтълкува случилото се, та да се добере до неговия смисъл. Разбира се, обществеността, "общественото мнение" посреща поредната информация за необичайното зверство с пълно безразличие, понеже то си има успокоителна версия: "Ами убил го е, понеже е превъртял, това е патология, извратеност, това не е нормално!". Такова едно разбиране наистина успокоява, нищо че то всъщност и де факто нищо не казва, а издава само една най-коварна примиреност и нежелание поне да се доближиш до същността на проблема, който прави възможни такива ексцесии. А те съвсем не са изолирани: ето, оня ден пък съобщиха за някакъв развратен поп-пияница (!), който отишъл на гости при някакво момче-алкохолик на 17 години (!), какво са правили в апартамента не се знае, но в крайна сметка момчето заклало попа, а пък после мъкнало трупа и го хвърлило наблизо в тревата. И него го хванали, защото кървавата диря водела право в апартамента на момчето. Нима като се случват такива неща, и като те са вече кажи-речи ежедневие, никой няма поне малко да се уплаши, пък и току-виж да се позамисли?!

Разбира се, сигурно много от хората са уплашени, но пък, знайно е, всяко чудо за два-три дни, и после пак всичко се забравя. Преди време някакъв закла таксиметров шофьор, и то защото нямал 8 лева да му плати возенето, после се върнал у дома си, майка му, без да го пита за нищо, му изпрала кървавите дрехи, а на сутринта той неизвестно защо отишъл, та се предал в полицията. Спомняте ли си за този случай, заради който таксиметраджиите, бакшишите де, щяха за малко да свалят правителството, като блокираха с колите си Парламента на заранта след убийството? Ето, голям шум беше, а се забрави и за него. А се забравя, защото не се прави и най-малък опит да се вникне в нравствената ситуация, в която са възможни такива прояви на безчовечност и жестокост, а също и на най-крещящ релативизъм и нихилизъм спрямо самата човечност.

Казвам тия думи, защото, първо, за да убиеш за едното нищо, и то най-жестоко, говори поне това, че спрямо човешкия живот у нас битува една представа, според която той, животът, съвсем не е най-свещена ценност, напротив, може да се убие именно за едното нищо, за 8 лева, или само защото, представете си, убиецът е бил ядосан за нещо на убития! А отношението към живота е най-базисна ценност, върху която се крепи всичко останало. Щом като към живота не се таи едно преклонение, щом масовото съзнание съвсем не опитва да схване какво нещо е животът за човека, щом в общността няма усет за светостта на живота, то на тази основа вече всичко е възможно. Нещата са много свързани и преплетени, но не чак толкова сложно, както обикновено се твърди. Аз ще се опитам да изтълкувам тия зависимости, които пък, когато връзките между разните базисни ценности са прекъснати, водят наистина до най-страшни ексцесии около нас. А пък ние немеем, потънали в коварно неразбиране, изобщо не опитвайки се обаче да вникнем в проблема, в нравствената ситуация, която благоприятства такива прояви.

Това е така, защото човекът, дори и да е крайно деградирал в нравствено отношение, е все пак човек, и защото той не прави нещо, без да влага някакъв, поне минимален смисъл. Ето, да речем, убиецът на онзи поп, с деянието си нещо иска да ни каже, деянието му в някакъв смисъл е протест, вопъл към изпадналото в пълно безразличие и безчувственост общество. Същото може да се каже и за случая, в който младеж, който искал да учи за медик и хирург - сиреч за професия, в която се спасява животът! - решил внезапно да използва купените предварително, за следването си, хирургически инструменти, за да нареже на парчета собствения си приятел. И това действие не е току-така, извършителят с направеното, което наистина е ужасно, и то ужасно е най-вече за извършителя, сякаш иска нещо да ни каже, сякаш крещи нещо на нас, на хората около него, които с престъпното си безразличие сме довели нещата дотам да стават такива неща, а ние пак нищо не схващаме, понеже все едно сме си запушили ушите и затворили очите. Да, убиецът винаги даже и по най-безсъзнателен начин иска нещо да каже на общността когато върши страшното си дело. А най-страшно за обществото е когато убиецът е съвсем млад човек, ето, виждате, напоследък взеха да убива кажи-речи и деца (спомняте ли си случая в Пловдив преди време, когато момиченце уби приятелката си, понеже тя била... по-красива от нея?!).

Ако възрастен и достатъчно опорочен от живота човек убие, това в някакъв смисъл е по-разбираемо: за него животът кажи-речи си е отминал, а този човек може да е крайно озлобен на живота, и по тази причина някому и за нещо да иска да си отмъсти. Но когато убиват съвсем млади хора, младежи и дори деца, които се намират пред заревото на живота си, тогава нещата са съвсем непонятни, и са безкрайно по-симптоматични в кошмарността си. Ето за такива случаи обществото трябва да се замисли най-старателно и да се опита да схване и разбере какво тези жестокости всъщност ни казват, за какво те говорят. Нищо не е лишено от смисъл в човешкия свят, работата е да постигнем този смисъл.

Ето, убиха преди време Георги Стоев, писателят-мутра, изобличителят на нашата родна мафия. Този случай е съвсем ясен и не се нуждае от особено тълкуване, смисълът в него е съвсем прост, нищо че и за него някой едва ли ще се запита и замисли особено. Например да се запита и да поиска да ни каже защо Г.Стоев е искал така настойчиво да дърпа дявола за опашката? Вместо да си мълчи, както всички ние благоразумно си мълчим: и си мълчим не само ние, обикновените граждани, ами си мълчат най-старателно и избраните от нас лица и институции, мълчи си президентът, мълчи си предложеният от него Главен прокурор, дори министърът на полицията си мълчи!!! И дори се стигна дотам по много от кошмарните случаи дори властта да не направи нищо смислено, та да намери и улови поне убийците (случаят със убитите сестри Белнейски от Пазарджик). Ето затова казвам, че е особено страшно в тия кошмарни убийства не друго, ами нашето собствено безразличие, мълчание, страшна е нашата безчувственост. Поради която ние така свикнахме и претръпнахме, че вече нищо не може дори да ни учуди, камо ли пък развълнува...

Някакъв пишман-психолог и дори "психоаналитик" (!) беше поканен от репортерките да изтълкува последния случай, и той каза няколко претенциозни нелепости, които имаха за цел да ни удивят колко този психолог е учен, но не че и нещо изобщо разбира. То и нашите психолози в мнозинството си са такива празнословци, че няма и смисъл нещо да ги питаме. И така, след като и психолозите не ни помагат, трябва ние самите да направим нещо, та да разберем и поне малко от малко да се ужасим на тия ужасни неща. Най-ужасното е че вече изобщо не се ужасяваме когато стават такива ужасни неща около нас...

Аз самият си имам свое обяснение и диагноза дори за такива случаи, и искам да кажа какво мисля, как аз разбирам такива кошмарни случаи, които все по-често стават в нашето ежедневие. И които ще стават още по-често ако не почнем малко от малко да схващаме и да се вразумяваме. Защото щом такива неща стават в едно общество, то това значи, че самото общество не може съвсем да е индиферентно и да не носи никаква отговорност за случващото се. Напротив, носи огромна отговорност, особено пък когато убийците са млади хора или почти деца.

За да поясня каква е моята интерпретация ще започна оттук. Представете си, че това момче, което е замислило да убие приятеля си, и за целта дори си е подготвило сатър и хирургически инструменти (!), защото така ни казаха в информацията по случая, казаха, че "имало елементи на замисъл", макар че сатърът и по начало може да си е стоял в апартамента на бабата, наличността му там не значи, че момчето е замисляло да убие приятеля си, та представете си, дали то щеше да убие, ако, да речем, приятелят му, на който му е предстояло да бъде убит, малко преди това, дори да речем от съвсем неясно предчувствие за участта си, беше започнал да разговаря най-човечно и най-приятелски с него? Аз смятам, че нямаше да убие, че нямаше това момче да бъде убито, ако с него било отреденият за убиване младеж, било някой друг, било безчувствената му майка, която счете за нужно да каже след убийството, че "много съжалявала", било някоя учителка на тия двамата младежи, било дори случаен човек на улицата даже по някакъв съвсем невинен повод им беше казал някакви сърдечни, вълнуващи, най-човечни, най-доброжелателни думички! Разбира се, че едно такова жестоко убийство е взрив, избликване на агресия, но тази агресия се е натрупвала преди това дълго време, до момента, в който избива по такъв ирационален начин. И е могло поне част от нейната енергия да беше неутрализирана някак си преди това, което означава, че убийството нямаше да стане, защото понякога в такива случаи е нужна и една капчица, за да не прелее чашата. Но тази капка е капнала и чашата е преляла.

Не искам да кажа, че убиецът по този начин трябва да бъде оправдан или поне разбран на основата на един такъв вопъл за повече човечност в нашето общество. Ние, хората, се влияем страшно много от това, което става около нас, във всеки от нас се пречупват страшно много въздействия, идещи от социума около нас. Понякога се иска съвсем малка промяна на направлението на някое въздействие и резултантната ще бъде съвсем друга. Но щом като няма никакъв шанс за такава промяна, щом като всички фактори действат все в една и съща посока, то резултатът няма как да е друг. И затова фактът, че се случват толкова често и натрапчиво такива ужасни неща около нас, а е възможно и с нас самите, е достатъчно основание да се запитаме какво толкова не е наред, та такива ексцесии са изобщо възможни.

И за да бъда по-кратък ще спра дотук с търсенето на основания за моята обяснителна версия или концепция. Ще кажа директно как аз тълкувам ситуацията, която прави възможни такива кошмарни случаи.

Обществото ни се е обезчовечило до крайна степен, дотам, че повече от това не може да бъде. Десетки години по времето на комунизма-нихилизма обществото ни е било систематично и всекидневно обезчовечавано - и ето, сега дойде времето да берем страшните плодове. Около нас щъкат обзети от апатия към всичко обезчовечени, безразлични и безчувствени хора - масовият човек е точно такъв. Той е разсеян, той е потънал в най-дребнави проблеми, той не може да се вживее в болката на човека до себе си, понеже е твърде себичен, и то в най-пошлия вариант на една такава дребнава себичност, криеща ужасна дезиндивидуализираност на този наш масов безчувствен човек. Сигурен съм, че когато убият някой, то дори и съседите му си викат: "Слава Богу, че поне на нас не се случи това! Добре че се случи на съседа!" и облекчено въздъхват, а после се обръщат на другата страна и скоро захъркват в блажен сън като новородените. Ето това е истински страшното. Винаги ще има агресия, убийства, жестокост, патология около нас, но са важни нашите реакции спрямо случващото се, а също и превантивните ни реакции, които у нас изобщо липсват. Поради ширещата се така масово безчувственост, при която всеки е потънал в собствената си себична дребнавост и няма вече дори и порив към усет за смисъла на ставащото, не само че са възможни най-патологични убийства, но сякаш и самото общество насърчава убийците. Защото щом не сме направили нищичко за да ги предпазим от вълната на оформящите се в душите им грозни емоции, щом никой от хората около тях, от познатите им, не е поговорил никога с бъдещите убийци и не им е казал нито една човечна, сърдечна, топла дума, то убиецът сякаш е подтикнат да убива тъкмо от това наше безчувствено и жестоко общество. Обществото ни е пропито освен от безразличие и безчувственост също така и от една ужасна жестокост, защото наистина е жестоко да си така безразличен към това, че около теб има страдащи, мъчещи се хора, а на всички около тях съвсем не им пука, че е така. Или щом като никой не се опитва да облекчи поне малко болката от тяхната лична трагедия. И идва моментът, в който така дълго трупаната енергия от негативни емоции избликва по такъв ужасен начин, че младеж удря много пъти със сатъра по главата най-близкия си приятел, после с хирургически инструменти разчленява трупа, увива и опакова най-старателно и поотделно краката, ръцете, главата, торса (торсът, понеже е най-голям, сигурно го е разфасовал поне на три части, заедно с червата, дробовете, сърцето!), слага всичките пакети в хладилника, държи ги там два дни, а пък после преспокойно решава да ги хвърли на кучетата в контейнера.

Голяма работа, ще речете, че е станало така, та той е луд, този нещастник трябва да изгние в затвора. Да, ама представете си как една сутрин излизате на работа и виждате улично куче, което мъкне човешка ръка или крак! И дори оглозгана човешка глава може да мъкне кучето! Може малко детенце да види това куче с главата или ръката. И след като такива неща стават около нас, това, че още не сме ги видели, е въпрос на време. Аз често като ходя по паркове и сред природата имам усещане, че току-виж някъде съм намерил някоя човешка глава, оглозгана от кучетата. Това е: кошмарът е около нас, защото той преди това е бил вътре в нас, защото той си е най-вече там, в душите ни...

И когато едно обезчовечено, потънало в най-глупава пошла себичност общество с фалшиви идоли и кумири (Гоце, Боце, бат Бойко, таварищите Сидеров и Вучков, Слави Учиндолски, Азис, Глория и... Петрана и пр. и т.н.), когато едно деградиращо най-усилено в нравствено отношение общество, в което човешкият живот даже не се цени изобщо, а какво пък остава за човешката чест, когато дори сме стигнали дотам, че не умеем най-човешки да разговаряме, когато около нас е пълно с намръщени, злобни, завистливи, високомерни и отчуждени хора, как тогава в такова общество да не убиват, да не разчленяват приятелите си, да не колят попове, да не изнасилват и убиват две родни сестри и т.н, и пр.?! Разбира се, че ще убиват, защото тези убийства са просто продължение на нравствената ситуация, която ги прави възможни: винаги ще се намерят слаби индивиди, при които потенциалната злоба и жестокост, пропила отвсякъде това обезчовечено и безчувствено общество, неумолимо ще избликне и ще доведе до ексцесиите, които се случват напоследък особено често около нас.

И дори толкова често се случват, че вече не им обръщаме почти никакво внимание. Ето например, изгоряха девет наши сънародници в навечерието на "националния ни празник", ала властта не се трогна и не обяви траур по загиналите. Никой от гражданството не се възмути когато президентът обясни, че девет изгорели са нищо, щото пък за свободата ни били умрели хиляди!!! Обясни това, перчи се сияещ на тържествата, приемите и парадите, а пък когато все пак след няколко дни се обяви траура, взе че отиде да се разведри на лов, отиде да убива вълци и лисици из планината! И когато и това се разбра къде е ходил да разведрява тъгата си по изгорелите, президентът не се извини, глупости, не, напротив, обвини тия, дето са ни информирали за страстта му към лова в "дезинформация"! Какво очаквате от един доказан лъжльо: но някой от българите да се разчувства от тази колосална наглост на държавния глава?! Някой да е тръгнал от възмущение да протестира?! Някой да се е засрамил че такъв кух човек ни е президент? Не, няма такова нещо: само аз и още неколцина други само се разгневихме, а мнозинството си се прозяваше в най-сладостни душераздирателни прозявки...

Друг идиот от нашия елит, от публичните ни личности пък отишъл да убие бяла мечка в Канада и за да се похвали за това свое геройство взе че се снима с окървавената й кожа! И това беше прието като проява на добър вкус и пичовщина, на които мнозина завидяха: има си човекът парици, що да не ги харчи и пилее както си иска! Да не продължавам още, понеже ми става гадно. Всеки ден се случват отвратителни неща, а публиката изобщо не схваща тяхната отвратителност, прозява се безчувствена и сякаш съвсем обезчовечено мълчи. Ето затова е така страшно да се живее у нас, ето затова и стават такива страшни и жестоки "битови историйки", както ще кажат утре нашите умни и проницателни управници по тия "криминални случаи". У нас, нали чухте, нямало друга престъпност освен битовата и... "леко организираната", някакви групички само имало, а пък мафия хептен няма: единствената страна без мафия в света сме ние: това поне нещо да ви говори?!

И народът като чуе това ще въздъхне с въздишка на облекчение и ще отиде с вяла походка към леглото да си поспи. И да сънува сладки сънища. Ще спи, понеже много е зает със своята дребнавост и дори няма време да поговори поне пет минути най-човешки със сина или с дъщерята. Няма такъв един масов нашенец половин час да иде да пита учителката как е детето му - и затова, заради тази родителска незаинтересованост, по училищата ни вече има толкова много вандали. Никой у нас също не протестира когато се сблъска с някаква крещяща несправедливост, която обаче пряко не го касаела. Никой и не подкрепя протестиращите, които пък са се сблъскали с несправедливост, която пряко ги касае. Когато забележим на улицата, че някой страда или му е мъчно, се обръщаме на другата страна, щото смятаме, че е унизително да подадеш ръка на изпаднал в беда човек, стоящ "по-долу" от теб. Ще го направиш само ако има камери наблизо, както например прави Гоце или Слави, та цяла България да научи за сълзливата им фалшива милозливост.

И така нататък до безкрайност, стига толкова, станали сме страната с най-пошла народна психология, поради което и ужасът у нас все повече ще се засилва. Докато не се сепнем и не почнем да правим нещо за да го спрем. А трябва всеки да почне от себе си - като победи собствената си безчувственост и склонностите си към обезчовечаване. Просто е, оттук се тръгва, друг начин няма, тук е спасението ни...

Добави в Svejo

Върви, народе възродени

Добави в Svejo

АНАЛИЗИ, ПОЗИЦИИ, СЪМНЕНИЯ, ТЪРСЕНИЯ…

Здравейте! Реших да променя малко структурата на сайта, като целта ми е възможно най-голямо удобство за вас, неговите читатели, слушатели и… зрители: както е известно, този блог комай е единственият в българската блогосфера с такава полифункционалност. Както забелязвате, публикациите вече ще излизат на първата - статична - страница само със заглавията си, което ще даде на ползвателите по-цялостен поглед върху публикуваното от мен в последно време. Този подход си има своите предимства и недостатъци, ала за този момент ми се струва, че предимствата сякаш са повече. И затова проведох тази доста трудоемка - за мен, профана в компютърните технологии, който прави всичко на ръка - реформа.

Разбира се, аз не мога да изнеса тук, на тази страница, цялото съдържание на моя доста богат блог: статиите в него вече наближават 1400 (за момента)! Всеки, които търси и иска да чете по определени проблеми, може да ползва и опциите “КАТЕГОРИИ” и “ТЪРСЕНЕ”, а също и да разлиства блога по хронологията на публикациите - по месеци и години. Надявам се, тази нова концепция ще улесни ползването на блога от вас, моите знайни и незнайни приятели от цял свят.

Разбира се, много ще ми е интересно вашето мнение по предложените напоследък нововъведения в блога. Разбира се, готов съм да приема и всякакви разумни предложения, които са по посока развиване гъвкавостта на тази специфична медия, каквато все повече стават блоговете не само у нас, ами и по целия свят. Която, току-виж, скоро ще измести затъналите в глупави скрупули конвенционални медии. Разбира се, бъдещето е на интернет и на индивидуализираните и персонализирани медийни въздействия върху съзнанията, на които е способен само интернет…

Със сърдечен поздрав: авторът

●
●
●
●
ВАЖНИ ГРАЖДАНСКИ ИНИЦИАТИВИ:

● Гражданска акция: да спрем агонията на българското образование! ● Съборът в Рилския манастир: тържеството на гробокопачите на Българската православна църква ● Протест: грозни, безнравствени попълзнования на президента Гоце Първанов ● Нови свидетелства за крадливостта на управляващата коалиция ● Управляващите нямат политическа воля за борба с мафията ● Коя е алтернативата на безалтернативността?

●
●
●
●
●
●

АКТУАЛНИ АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ: ● По повод на 24 май: причините за това да нямаме култура ● Съдбовният проблем на днешната ситуация у нас, изворът на нашите беди ● Идея за разпространяването на новата книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ ● Най-новите невероятни изцепки на простодушния народен любимец бат Бойко Борисов ● Мнозинството от нацията ни изглежда обича да стене под хомота на простотията си ● Друг изход освен протести и борба нямаме ● Страна без интелектуалци е като тяло без глава ● Инициативите от "Катарино": предсмъртни гърчове на една арогантна аморална власт ● Апел към учителите: крайно време е за възобновяване на протеста! ● Кога и как ще си отиде това правителство? ● Основният проблем на политическата система на България се казва РУСИЯ ● Мафията рече и отсече: "У нас мафия няма... " ● За бая ви Вучкова и за съвременното чалга-политическо съзнание ● За 1 май и за сърдечната носталгия на непоправимите

●
●
●
●
●
●

СКАНДАЛНО И ЗЛОБОДНЕВНО: ● Днес е голям личен и семеен празник за мен ● Ахмед Доган, агент Сава, кошмарът на съвременна България ● Съвършената съпруга ● Смешен рев, ропот и вой срещу ролята на Америка в съвременния свят ● Правителството започва репресии срещу непослушните ● Грозна провокация към етническия мир на кагебистката телевизия СКАТ ● Скандален професорски панегирик за мислителя с нежна усмивка Бойко Борисов: ЧАСТ ПЪРВА и ЧАСТ ВТОРА ● Бат Бойко сгази в (бок)лука, хлъзна се, ама не падна... щот е пич! ● България се превърна в нарицателен пример за проваляща се страна ● Ахмед Доган си купил яхтата на мечтите си - за 2,6 млн. евро ● "Ядреният меч на Русия е по-дълъг от американския!" ● Нагледен пример за това как един народен представител лъже по най-плосък адвокатски начин ● За старта на Re:tv и за контакта със зрителите от различните културни нива ● За сърдечната любов на президента Георги (Първанов) към гергьовденските паради на войската ● Президентът Гоце Първанов и поговорката "Пази Боже сляпо да прогледа" ● Подозрителната сърдечна близост между Сидеров и Доган ● Социално отговорен бандитизъм ● Простащината на Стоичков си върви в комплект с него... ● Една "антибългарска кампания" в Европейския съюз ● Гоце щурмува властта: приближени на президента ще заемат министерски постове

●
●
●
●
●
●

ЕМОЦИИ, СЕНЗАЦИИ, ИЗКУСТВО: ● Благодаря ти, Азис! ● Поздрав към всички българи с химна на антикомунистическа Полша ● Задължаващо признание от чужбина за Mr Grancharov ● От простаци или от идиоти се състои мнозинството от нацията ни? ● Състезание за титлата най-голям идиот на планетата ● Един личен спомен за история около леля Ванга ● Симеон Втори, или Негово Превъзходителство Лъжльо Първи ● Морализаторски напъни на най-усърден царедворец-блогър ● Гаф с обявяването на моя блог за "блог на деня" в Svejo.net

●
●
●
●
●
●

СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ: ● ЛЕКЦИОНЕН КУРС ПО ФΙΛΟΣΟΦΙΑ ● ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ ● Феноменът власт: поставяне на проблема (1) ● Феноменът власт: как се заражда властта? (2) ● Феноменът власт: конституирането на властта (3) ● Феноменът власт: "аристократичното чувство за свобода" (4) ● Феноменът власт: надиндивидуалната воля (5) ● Феноменът власт: балансиране на интересите (6) ● Феноменът власт: коренът на демокрацията (7) ● Феноменът власт: човешко-екзистенциалната цялост, стояща зад него (8) ● Феноменът власт: дали държавата е… "грижовна майка"? (9) ● Почвам да пиша книга със заглавие "Елементарна политология за простаци" ● Начало на дискусия относно икономическата ситуация у нас ● Интересно и провокиращо разсъждение за българската мечта

●
●
●
●
●
●

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА: ● ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: САМОПОЗНАНИЕ ● Психологическа история на съвременна България ● Не забравяме ли така често тъкмо най-важното?! ● Някои проблеми, идеи, инициативи и съмнения ● За пороците, здравето и по-умния начин на живот ● Песимизмът и нихилизмът в тяхната голота

Добави в Svejo