Форум Икономика представя: Защо капитализмът е морален? from votx on Vimeo.
Последователи
07 февруари 2011, понеделник
Някои от най-крилатите мисли на Фридрих Ницше
"Да говорят истината - това могат малцина."На тържището се излагат дреболии. Дори и за много пари да са. Та тълпата е права. И тя е равна там, където няма Нещо, а всичко е Нищо. Същественото се подарява или се взима.
"Всички НЕЩА са свързани, са брънка от една верига, преплетени, влюбени по между си."
Из "Тъй рече Заратустра"
"Това, което е, няма да бъде, което ще бъде, то не е..."
Из "Залезът на боговете", стр. 26
"На много умни личности преставаш да им вярваш, когато ги видиш смутени."
Из "Отвъд доброто и злото"
"Нито Ману, нито Платон, нито Конфуций, нито юдейските и християнските учители са се съмнявали в своето право да лъжат. Те са се съмнявали в съвсем други права... Казано накратко - всички средства, с които досега са се опитвали да направят човечеството морално, са били в основата си неморални."
Из "Залезът на боговете", стр. 66
"Да се изкачва иска живота, и изкачвайки да се превъзмогва."
Из "Тъй рече Заратустра"
"Обичта е опасност за най-самотния, обичта към всичко, стига само да е живо! За смях наистина е моята лудост и моята скромност в обичта"
Из "Странникът", "Тъй рече Заратустра"
"Чуйте, вие, съдии! Има още друго безумие: и то е преди деянието."
"Но друго е мисълта, друго делото, друго образът на делото. Колелото на причинността не се върти между тях".
Из "За бледният престъпник", "Тъй рече Заратустра"
"Можем да дадем обещания, когато става дума за деяния, но не и за чувства, тъй като те не зависят от волята. Който обещава на някого да го бича завинаги, неизменно да го мрази или вечно да му бъде верен, обещава нещо, което е извън властта му..."
Из "Човешко, твърде човешко" (ОЩЕ >>>>>)
Възможен ли е изобщо идеализъм у нас?
Ако желаете да подпомогнете излизането на следващата книжка на философското списание ИДЕИ, бихте могли да го направите като си купите една или няколко от изобразените на снимката книги. Себестойността на отделната книга ("брошура") като "книжно тяло" е 3.00 лева. Цената пък, на която можете да си купите съответната книга, определете лично вие, като към тези 3.00 лева добавите толкова, колкото можете да отделите за да помогнете излизането на списание ИДЕИ. Ако желаете да се включите в тази благотворителна инициатива, моля, пишете на следния имейл: angeligdb[at]abv[.]bg. Вашата покупка ще Ви бъде изпратена на пощенския адрес, който посочите.Наистина, защо пък да не опитаме да дадем по-точен отговор на въпроса "Възможен ли е изобщо идеализъм у нас?"? Срокът, в който лично вие можете да покажете, и то на дело, своя отговор на току-що сформулирания въпрос, не е безкраен; ще можете да се включите в това проучване до 17 февруари. Тогава и ще обобщим резултатите...
Американското училище
Какво може да се каже за частните и държавни системи на образование в САЩ? Ще разгледаме всичко за гимназиите (средното образование).На първо място трябва да се отбележи, че за "образование на Запад" не може да се говори, просто защото няма такъв събирателен образ. Всяка страна си има своя система с различна специфика. Всъщност, дори и за образование в САЩ е трудно да се говори обобщително, заради огромното разнообразие от подходи, структури и правила.
Да, има държавни и частни училища, но всички те са толкова различни и съвсем не може да се каже, че "частните са по-добри от държавните", а само "зависи".
Частните училища
Добрите стари частни училища с пансиони
Има една стара, престижна група от частни училища, така наречените "prep schools", които датират от основаването на САЩ и съответно носят славата на възпитаниците си, гордо изброени на училищния уеб сайт. Това са училищата от лигата на Андоувър и Екзетър, Мидълсекс и Милтън. Те са основани като училища с пансион, в които са учили редица фигури от американската история, а днес учат младежи от цялата страна и от чужбина. Тези училища имат невероятно добра материална база, често сравнима с тази на доста колежи: библиотеки, картинни галерии, лаборатории, концертни зали, спортни съоръжения за чудо и приказ. В тях се влиза с прием подобен на кандидатстването за колеж, дори и когато става въпрос за шестокласници. Приетите са често 10% до 20% от кандидатите. Съотношението учители-ученици в класната стая достига до 12:1 и особено се цени възможността за дискусия и личен контакт между тях. Ученикът се смята за уважавана личност със свое виждане, което се култивира чрез образование на собствена инициатива, като се избягват строго определените рамки в учебната програма и се обръща внимание на личните склонности на всеки. Да не говорим, че самите учители са високо образовани и продължаващи да се образоват. Таксата за тези училища е висока и стига до $35 000 на година, но и доста ученици получават стипендии. Обаче тези училища не разчитат много на таксата за бюджета си; той се формира също от лихви от инвестирани капитали и от дарения на бивши възпитаници. Така те могат да си позволят да се рекламират като места за просвещение, където се влиза независимо от финансовите възможности, а заради умствените способности на учениците. Съответно и нивото на образование е високо. (ОЩЕ >>>>>)
06 февруари 2011, неделя
На списание, носещо името ИДЕИ, тъкмо в света на идеите му е мястото!
Под публикацията Пред алтернативата да загуби свободата си е по-добре списание ИДЕИ незабавно да умре в блога на списанието (виж и публикацията Ще се пренесе ли списание ИДЕИ в света на идеите?, коментаторът Tsvetan е написал нов коментар на моя отговор на предишния му коментар; ето неговия коментар и новия ми отговор:Професор Грънчаров, тук въобще не става дума за Вашия морален образ... по-важното в случая е каузата, зад която списание «ИДЕИ» застава - и на която аз съм привърженик, а именно - ПРОСВЕТА. Когато прочетох първия брой, веднага направих асоциация със списание «Мисъл» и се зарадвах, че са останали хора, на които не им е безразлично какво ще стане с образованието в България, хора, притежаващи интелекта и способността да направят промяна към по-добро.
Твърде за кратко се радвах защото се натъкнах на отговора Ви... и бях леко шокиран и раздразнен с каква лекота бихте пожертвали списанието. Толкова бързо и лесно забравихте за какво се борите? Борба за просвета - нима това не е нещо, заради което да си струва да преглътнете егото?
Отказвате по груб начин сътрудничество с екипа на НБУ без дори да се опитате да намерите компромисно решение - това ли не ми е в капацитета да разбера? А сега да се запитаме пак кой страда от това? Аз или Вие, или може би ОБЩАТА НИ ЦЕЛ???
Към екипа на НБУ изпитвам дълбоко уважение - не просто защото ми преподават, а защото това са доказани имена, изключително добре подготвени кадри, от чиято помощ списанието само може да спечели. Вашият отговор по-горе е обида към тях. Те Ви подадоха ръка, а вие ги заплюхте.
Какво достойнство? Каква истина? Какви са тези празни думи, професор Грънчаров, виждаме постъпката ви?!
Аз няма да спра да си купувам списание «ИДЕИ», но няма и да забравя постъпката Ви. От нея мога само да си извлека поука.
А колкото до това, че списанието принадлежи на този по-висш свят на идеите... Е, радвам се, че това ви утешава, но кой има нужда от ИДЕИ в света на идеите?
Драги г-н Tsvetan,
Благодаря Ви за коментара, който ми дава повод да внеса някои пояснения! Защото, както личи, без тия пояснения не само Вие, но и всеки друг може да се подведе и да си състави съвсем неверни заключения.
Най-напред не съм "професор", нямам академични титли, просто съм философ. На второ място искам да Ви информирам, че вече 27 години съм скромен труженик на полето на просветата и образованието, т.е. създаването на списание ИДЕИ не ми е първата инициатива в тази насока. Автор съм на много учебници и помагала по философия, логика, етика, психология и т.н., също така и на много оригинални философски изследвания. Казвам това не за друго, а за да подчертая, че нямам различия с Вас относно оценката за това колко потребна за нас, българите, е дейността, наречена ПРОСВЕТА, нещо повече, през целия си съзнателен живот съм работил най-упорито все на тази същата нива. (ОЩЕ >>>>>)
Писмото на един философски просяк до един български гражданин със скъпи слънчеви очила
Понеже отдавна мина времето, в което трябваше да съм дал заявката за отпечатването на новата книжка на списание ИДЕИ, ала заради преговорите с Нов български университет (за които вече писах, но те, за жалост, стигнаха до задънена улица) закъснях да сторя това - списанието трябваше да излезе в края на януари, после до края на февруари, а сега, както е тръгнало, ще е цяло щастие ако излезе в началото на март! - то тия дни вече съм в пълно отчаяние, понеже пак изникна проблемът за парите, нужни за излизането на тази книжка.И ето в тази връзка едно странно, по-скоро просешко писмо, което днес написах, търсейки изход от неприятната ситуация; знайно е, удавникът се хваща и за сламката, само и само да не го погълне водната бездна; та написах това писмо като коментар в блога на Иван Стамболов, но то там, кой знае защо, не излезе, затова за всеки случай го турям и тук:
Драги г-н Стамболов,
Прочетох с интерес статията ти Знаят ли в София как се гледа тютюн? още когато се появи, а днес случайно отново попаднах на нея и във връзка с един абзац искам да те попитам нещо; ето го този заинтригувал ме абзац:
"... Един от оглавилите протеста беше с тъмни очила марка Silhouette и макар да не знам колко струва едно кафе на софийското летище, знам колко струват тези очила, защото имам същите. Струват между 380 и 400 лв., тоест малко повече от 130 кг тютюн, произведен от милите избиратели в смесените райони."
Признавам си, мина през съзнанието ми една непристойна мисъл когато за втори път прочетох тия думи. Понеже по темперамент принадлежа към разреда на "честните и искрените наивници", тоест на глупаците, ще си позволя да споделя какво си помислих, при това ще предам мисълта си в нейния "гол вид", без украшения и усукване.
Понеже, както твърдиш, си си позволил да си купиш тъмни очила за 380-400 лева, т.е. горе-долу толкова, колкото ми е месечната заплата на редови преподавател по философия, явно си състоятелен човек, което е чудесно; аз, за разлика от масовия тип у нас се радвам на преуспелите хора, но в никакъв случай не им завиждам. Та като констатирах току-що казаното, се появи в съзнанието ми онази зловредна мисъл, която именно искам да споделя с теб, пък, не крия, ми е и много интересна твоята реакция по този повод. Ето за какво става дума: (ОЩЕ >>>>)
Отвращението и умората от политиката и политиците не е само български, а световен феномен
Коментар по повод на публикацията Недоверието и неприязънта към политиците и политиката е недоверие и неприязън към демокрацията, демократите и свободата:Отвращението и умората от политиката и политиците не са само български, а световен феномен, който се наблюдава във всички демократични режими и има най-различни проявления – намаляващ брой на партийни членове, растяща възраст на партийните членове, нямаляващо участие в изборите, все по-малко твърди избиратели, все по-бърза и честа смяна на партийните предпочитания и т.н.
Като причини се изтъкват неспазени предизборни обещания, грешки на самите политици, все по-слаби и невзрачни политически личности, липса на политическо лидерство, лобизъм, корупция, ниска политическа култура на избирателите, които имат прекалено завишени очаквания от политиците, понеже не са разбрали демокрацията и политически процес, прекалено слабо профилиране на партиите и липса на разпознаваеми разлики между тях и отрицателната роля на медиите, представящи политиката и политиците в незаслужено мрачни краски.
Влиянието на съвременните медии навсякъде по света наистина е пагубно. Те решително не са в състояние да предадат истинската картина на събитията и да помогнат на хората да разберат политиката в дълбочина. Даже можем да сметнем, че тяхната роля не е да информират, а да дезинформират. В посткомунистическите страни освен това наистина има съзнателен стремеж у определени кръгове да се подклажда умората от политиката и в най-чиста форма това можеше да се наблюдава в Русия, където задачата на веселия, алкохолизиран шут Елцин беше да дискредитира демокрацията в очите на населението и да подготви почвата за авторитарния Путин. Както виждаме, това беше направено много успешно.
Всъщност демокрацията е най-сложната политическа система и тя наистина изисква граждани с висока политическа култура, за да функционира успешно. Неслучайно тя не е правило, а изключение в човешката история. Повечето време от своята история човечеството и живяло под недемократични режими. Никой не е питал хората кой и как искат да ги управлява.
В този смисъл гражданите в демократичните страни днес са привилегировани спрямо предходните епохи и при всичките недостатъци на демокрацията би трябвало да се радват и наслаждават на това положение. Има обаче и един друг момент.
Всъщност свободата и демокрацията са продукт на англосаксонската култура. Всички други страни по света само се опитва да имитират тази система, при това често доста повърхностно и несполучливо. Често външните прояви на демокрацията – избори, парламенти, правителства – се смятат за нейна основа. В случая се бъркат причина и следствие. В действителност тези процедури и институции са резултат от специфичното развитите на англосаксонския свят, не негова причина. Затова е много съмнително дали други европейски страни или дори Япония, да не говорим за Русия и Китай, някога могат да станат истински демокрации.Валерия Новодворская казва: „Русия няма да бъде демократична държава в близко бъдеще. Може би тя никога няма да стане такава. Всъщност вероятно тя няма да стане такава.” и също: „Кога ще се събуди руският народ, никой не знае. Може би той въобще няма да се събуди. Важното е самите ние да не заспим. Имате ваш личен живот, той е единствен и вие трябва да го изполвате в името на свободата.”
Автор: АНОНИМЕН
Съветско-руската стратегия за господство над света не се е променила от Горбачов през Елцин до Путин
По повод на публикацията Кога ли и ние ще се отървем окончателно от окупаторите си?:Хаха, точно тогава бях в Унгария и този плакат наистина беше навсякъде. Само че впоследствие се оказа, че за никакъв „конец” за товарищите в Унгария не може да става дума. Унгарците продължиха упорито да гласуват за посткомунистите и разни руски агенти. А руската Пета колона невинаги е така лесно разпознаваема.
Ето мнението на двама компетентни автори. Първо, бившият шеф на полското военно контраразузнаване Антони Мациеревич:
„На практика процесът, чрез който Русия контролира независимостта на окупираните по-рано страни е сложна тема. Но същността на системата се крепи на огромен и влиятелен елит, който е създаден и контролиран от Съветската система. Проблемът може да бъде идентифициран в продължаващите съветски навици, невъзможността за лустрация и декомунизация, проблемите с истинската национална независимост на лидерите от бившия елит. Красноречив е примерът на полските специални сили и особено военното контраразузнаване, които до 2006 се управляваха от хора, формирани от съветското ГРУ.”
Второ, беглецът от КГБ Анатоли Голицин:
„Тъй като дори професионални анализатори на Запад невинаги осъзнават какво представлява разузнавателният потенциал на комунистическия блок в действие по отношение упражняването на влияние в полза на блока, е желателно да се дадат поне няколко теоретически примера. Да допуснем например, че определена некомунистическа страна стане цел на разузнавателния потенциал на блока. Това означава, че целият разузнавателен и контраразузнавателен персонал на всички комунистически страни ще разгледа своите разузнавателни ресурси и ще направи предложение какво може да се направи, за да се повлияе на правителството и политиката му, на дипломацията, на политическите партии, отделните лидери, печата и т.н. Това ще означава, че... няколкостотин високо обучени професионалисти и няколкостотин тайни агенти сред населението на страната ще бъдат насочени да работят в различни посоки в името на една цел според съответен единен план. Агентите ще бъдат насочени не само да придобиват информация, но и да извършват определени действия и да упражняват влияние, когато и където се изисква от плана. Техният обединен потенциал да влияят на правителството, печата и общественото мнение би бил значителен.”
При това Голицин описва една хипотетична некомунистическа страна. Какво обаче да кажем за бившите комунистически страни, които са били интегрална съставна част на съветската система? Там има не стотици, а хиляди, ако не и десетки хиляди съветско-руски агенти, които денонощно са заети с „активни мероприятия” за прокарване и налагане на руските интереси.
Не е така лесно отърваването от руските агенти, защото:
Анонимен чешки анализaтор: ... Ако тези „антикомунистически революции” (през 1989) бяха истински, нито една нямашe да е успешна и много хора щяха да загинат по време на въстанията. Никой на Запад нямаше да узнае имената на истинските дисиденти и никой нямаше да научи за истинските революции.(ОЩЕ >>>>)
Електронното преброяване разруши мита за изчезващата българска нация: 50 милиона се определиха за българи!
Препечатано от: 50 милиона българи се преброиха по интернет до момента от блога Истината такава, каквато можеше да бъде!?Електронното преброяване е на път да разруши мита за изчезващата българска нация. По последни данни на електронният адрес на преброяването до момента са се преброили 50 милиона българи. Интересна подробност е, че 49 милиона и 250 хиляди са участвали в преброяването от чужбина, тоест се явяват емигранти, но въпреки това са решили да се включат в броенето на нацията.
Обнадеждаващо е, че като българи са се преброили даже второ и трето поколение емигранти. Сензационна подробност е, че в преброяването е участвала и Дилма Русев по известна като президент на Бразилия, която също се е преброила за българка. От външно министерство поднесоха своите извинения за временните проблеми с достъпа до сайта на преброяването, който е бил временно недостъпен поради огромния интерес на българите в чужбина.
Според социолози, числото на българите би могло да достигне чудовищната стойност от 100 милиона и с това да станем водеща по многобройност нация в Европа. Успокоително за националистите близо 95% от преброилите се до момента са се самоопределили като етнически българи.
Други любопитни подробности са че професионално преброените са разделени както следва: 5 милиона лекари и медицински работници; 7 милиона инженери; 6 милиона преподаватели и научни работници; 15 милиона строителни работници и технически кадри за строителството; 10 милиона селскостопански работници; 6 милиона предприемачи.
Според специалисти, броят на българите би могъл да достигне и доста по-внушителни размери ако Китай не беше блокирал достъпа до интернет страницата на електронното преброяване уплашен, че голяма част от гражданите му биха се писали българи.
Добре дошли в България – страната на чудесата, където нищо не е каквото си го мислите!
За съжаление, така ще бъде в нашата страна - докато продължаваме да се кланяме на фалшиви идоли и лъжливи кумири, обърнали тотално гръб на истината и истинските морални ценности. Много избиратели налапаха въдицата на онзи, който обещаваше да ни „оправи“ за по-малко от 800 дена, но всъщност оправи собственото си благополучие за сметка на бедна и ошушкана България, гласува два мандата на президент, защото му бил буен перчема и пр., продължава и до днес, по стиховете на Ботев, „тежка желязна ръка да целува, лъжливи уста да слуша с вяра“.Доказателства? Ето само едно: когато на журналиста от „Нова телевизия“ Васил Иванов бяха заложени 400 гр. тротил пред апартамента му, за да бъдат убити той и цялото му семейство, на протестния митинг се събрахме едва около 30-40 души. А какво става в отговор на някой терористичен акт в Италия или Испания например, всеки може да види в телевизионните новини. Хиляди излизат спонтанно на протест, неорганизирани от никого, непревозвани с автобуси и т.н. и т.н. Казано по нашему:
„Не е луд,оня който яде зелника, луд е този, който му го дава!“
Докато българският избирател дава зелника на властта, без да разсъждава върху икономически, социални или политически платформи и програми и да иска тяхното изпълнение, докато робува на успешно подклажданата от политическите въжеиграчи и лицемери максима „Всички са маскари!“, за да оправдае собствената си пасивност, докато най-накрая не осъзнае смисъла и значението на понятието „граждански контрол върху властта“, ще продължаваме да сме в плен на собствените си заблуди, доброволно заели позата „в очакване на Годо“ (по Самюел Бекет).
Горните редове не са проникнати от мизантропия или желание за охулване на народа, към който принадлежа, а са опит за разкриване същността на едно печално явление на сегашната общественополитическа действителност в страната ни. Нали и самият Петко Р. Славейков преди повече от 100 години написа: „Лошавото управление произтича от лошави народи“. Надявам се, че няма да му се сърдим за това, че е бил прав. Поне засега.
Отдавам и дължимото уважение на хората в България, които и днес не се страхуват да изразяват гражданската си позиция. Въпросът е, че трябва да сме много повече.
Posted by Борислав
(ЗАБЕЛЕЖКА: Изразът, използван за заглавие, принадлежи на СПАС, а и двата коментара са от коментарите под статията на Иво Инджев от днес, наречена Честито (не)щастие!.)
05 февруари 2011, събота
Обнадеждаващ симптом: "Костов се е взел насериозно и ще погуби България!"
Публикацията ми от тази нощ, а именно Много поучително интервю на Иван Костов: Трябва мъжество за да станеш и да кажеш: "Аз съм политик!" предизвика тази сутрин съвсем неочакван и с комичен привкус ефект. Тази сутрин пък, развивайки в текст тезата си Недоверието и неприязънта към политиците и политиката е недоверие и неприязън към демокрацията, демократите и свободата, откривам, че описанието на този феномен мога да прибавя и два "емпирически" факта за потвърждение; първият е абзац от интервю на Костов, ето го заедно с отправения му въпрос:Колко политици има в това Народно събрание? Питам ви, защото вие сте единственият от всички 240, посочил в графата „професия” – политик.
Много малко. Може би една извинителна причина за депутатите да не посочват „политик” като професия е, че у нас политик е мръсна дума. Трябва мъжество, за да станеш и кажеш: ”Да, аз съм политик! Хвърляйте кал срещу мене, хвърляйте обвинения, говорете лъжи, не пестете обидите си – аз съм отсреща. Аз продължавам да служа на хората, на тези които са ме избрали.”. За това се изисква сила, изисква се усещане за отдаденост. Аз съм се отдал, няма за кога да сменям попрището си. Мога, разбира се, да се занимавам и с друго. Но вече съм избрал политиката. Нямам причини да се отказвам от нея, след като толкова много съм направил. За съжаление в България политик означава крадец... Няма журналист, няма артист, няма художник, няма интелектуалец, който да не говори обидни неща за политиците.
Това казва Костов. А вторият факт кратка обмяна на реплики по повод на неговото изказване, ето я:
Марчела Апостолова каза: "... единственият от всички 240, посочил в графата „професия” – политик." И то политик от класа - какъвто не сме имали!
Dimo Nikolov каза: Абсолютно вярно!
Димитър Тонев каза: За критиците на Костов има една добра и една лоша новина. Добрата новина е, че могат да издрусат по негов адрес каквато си искат ругатня, а лошата е, че не могат да посочат нито един по-качествен политик от него.
Ангел Грънчаров каза: Споделям изцяло! Напълно вярно! Просто такава е истината... това говорят фактите, ако щете!
Недko каза: Г-н Грънчаров, повече не мога да търпя да хвалите Иван Костов. Той не направи нищо за антикомунизма докато беше на власт(1997-2001 г.). Наистина много съжалявам, че ще трябва да се разделим.
Рече това този човек и напусна "списъка с приятелите" ми, интернетните де; на което, нямаше начин, се принудих да отвърна ето това:Г-н Недко, аз имам право на оценка и на позиция. Че не съвпадат оценките и позициите ни не е трагедия: не можем да бъдем пълни "единомишленици" по всички въпроси. Или можем? :-) Тъй че, за жалост, изобщо не виждам смисъл в постъпката Ви. Имам чувството, че не Вие лично, а, да речем, тъщата Ви, която, да предположим, е пълна комунистка, е забелязала, че не сте на компютъра си, погледнала е какво току-що сте чели, и вместо Вас е написала този по-горе уж Ваш коментар. Аз друго обяснение за това странно Ваше поведение не виждам...
Това му написах. А ето какъв великолепен писмен куриоз, свидетелство за непоправимо увредено съзнание, открих няколко минути по-късно пак в коментарите след тази публикация; не пипнах и една дума, само оправих правописа, щото в моя блог не обичам да има неграмотно писане:
Анонимен каза: "Аз се опитах да управлявам като градски интелигент, но този народ е с аграрно мислене." Това са думи на Иван Костов. Какво повече да кажа? Този народ не можал да го разбере! Ами като не може да те разбере, занимавай се с нещо друго, а не с политика!
Психологията на един народ не може да се промени никога, политиците са тези, които трябва да се нагаждат към народа си, а не обратното. Такива като г-н Грънчаров, мисля, са чугунени тикви, а не тия, дето не могат да разберат интелигента Костов.
Фалшивият циганин се е взел насериозно и ще погуби България. Те трябва да са наясно, че не са решението на проблема, а точно те са проблема. И трябва час по-скоро да си ходят.
Връщане на търговските отношения с Русия, Народен съд за цялата пасмина, която 20-йсет години ни управлява, национализация на енергетиката, железници, мините... Останалото са празни приказки. За такива неофашисти като вас трябва да се иска смъртна присъда заради пълното разрушаване на държавата през тия 20-сет години!
Недоверието и неприязънта към политиците и политиката е недоверие и неприязън към демокрацията, демократите и свободата
Напоследък, четейки разни коментари из интернет, предимно по политически теми, забелязвам, че из главата ми взеха да се въртят няколко мисли, които ето сега искам да изразя "на хартия". Те касаят най-вече отношението на мнозинството от хората у нас към политиците и към политиката, отношение, което старателно беше натрапвано и поддържано от олигархичните медии, и то съвсем не с оглед на някакви безобидни цели. За краткост и прегледност ще обособя анализа си в няколко пункта:> Недоверието и неприязънта към политиците и към политиката е недоверие и неприязън към демокрацията и демократите
У нас наистина думата "политик" е станала нещо като мръсна и ругателна дума. В съответствие с това ако някой си позволи да каже някаква добра дума било за даден политик, било за политиката изобщо, това се смята за "демоде" и такъв непременно ще бъде обруган. Респективно за проява на добър тон и, предполагам, на добър вкус, се смята безразборното ругаене на "политиците", а също и определянето на политиката като синоним на нещо най-мръсно, гнусно, отвратително. Едновремешното байганювско "Всички са маскари, и едните и другите!" в днешните модерни времена, заради отпадането на "двуполюсния модел", е преобразувано ето така: "Всички са маскари, и едните, и другите, и третите, и всички до един!". Не знам защо из нашите предели проявите на най-разюздана байганювщина подължават да бъдат възприемани като пример за добро възпитание и за добри нрави.
Ето че този байганювски постулат днес е натрапен като норма на масовото съзнание или, по-вярно казано, като норма на съзнанието на т.н. "масов човек". Тоест на немислещия и затова неразбиращия интересите си човек. Защото ако малко се замисли за същината и смисъла на политиката този т.н. "масов човек" с изненада ще открие, че политиката съвсем не е това, което други така любезно са му обяснили и втълпили. И дори може да се усети, че по този начин същите тия искат безброй пъти да го прецакват същия този наш немислещ "масов човек", т.е. винаги занапред да го прецакват, както са успявали да го прецакват досега. Е, който иска да бъде от прецакваните, нека да продължава да вярва на тия натрапени, но така "добре звучащи" постулати на масовото немислещо съзнание на обикновения масов гласоподавател.
По абсолютно същия начин стоят нещата и с разпространеното отношение на масовия немислещ човек към демокрацията и към демократите. Политика и демокрация биват отъждествявани, което е небезоснователно, понеже демокрацията е концентриран израз на определен тип политика, т.е. на политиката в нейната същност, в нейния същностен смисъл. Автентичната политика не може да се осъществява иначе, освен в условията на демокрация, която пък е политическата форма на свободата. Ако почнем да изпитваме все по-засилващо недоверие към политиците и политиката, то тогава неминуемо в един момент ще почнем да мразим не само политиците и политиката, ами и демокрацията и демократите. Точно това биде допуснато да се случи у нас: днес "демокрация" и "демократ" вече са едва ли не ругателни думи, досущ по същия начин, по който политиката и политиците биват възприемани като синоним на нещо най-долно, отвратително, гнусно, гадно и прочие.
Но нещата стават съвсем небезобидни когато вземем предвид и втория възлов момент, на който искам да обърна вниманието ви:
> Недоверието и неприязънта към демокрацията и демократите е недоверие и неприязън към свободата и към неотделимото от нея човешко достойнствоАз вече казах по-горе, че както демокрация и автентична политика в техния най-същностен смисъл са неотделими, така неотделими една от друга са също демокрацията и свободата. Ако няма демокрация - а друг тип демокрация освен политическа няма и не може да има, защото без политика няма и не може да има демокрация - няма и не може да има не само автентична политика, ами най-вече не може да има и свобода, защото, както написах по-горе, демокрацията е политическия израз на свободата. Тия, дето сеят недоверие и неприязън както към политиците и политиката, така и към демокрацията и демократите, всъщност имат потайния замисъл да сеят ненавист не към друго, а тъкмо към свободата. Свободата е тази, която е така ненавистна за противниците на демокрацията и на политиката. Свободата тях така ги измъчва даже и в нощните им кошмари, свободата е тази, която не им дава покой; враговете на политиката и на демокрацията са врагове най-вече на свободата, те също така, няма как, са най-големи приятели на несвободата, на антидемокрацията, на тиранията.
Така стоят тия толкова прости зависимости, които обаче трябва да се съзнават от всеки. У нас вече повече от 20 години тече тежка битка за автентична българска демокрация като противниците на тази последната съвсем не са поразени и обезсилени, напротив, те не само в момента, а и през всички изминали години бяха твърде силни, мощни, нападателни и нагли. Противниците на демокрацията са противници и на смислената, същностно определяна автентична политика; на тях им е изгодна политиката-менте, извратената, неистинска форма на политика, политиката именно на маскарите, като целта им е съвсем прозрачна: да отвратят хората от тази наистина толкова отвратителна форма на "политика", да им втълпят на тази основа, че всъщност друг вид политика, "обективно погледнато", няма и не е възможна, а пък на тази основа да направят нужното, за да покълне и за да се разпространи в съзнанията недоверие и неприязън, както казах, не само към демокрацията и демократите, но и към свободата и свободолюбивите.
Разбира се, че смисъл и съдържание на световната история е осъзнаването на идеята за свобода (Хегел), т.е. историята, особено след раждането на Христос, е работила неуморно за това влюбените в свободата, т.е. истински свободните хора в един момент да започнат да вземат надмощие над противниците и на политиката, и на демокрацията, и на свободата, и на човечността изобщо. Щото свободата е същност и смисъл на самата човечност, да си човек означава да си свободен, отнемеш ли свободата на човека, накараш ли го да копнее за несвободата, ти всъщност си посегнал на неговата човечност и неимоверно си я ощетил. Точно това правеха в отминалия тъжен ХХ век най-големите противници на човечността, на демокрацията и на свободата, каквито човешката история изобщо помни: националсоциалистите и комунистите. Страшният пример особено на комунизма, тираничното царство на абсолютната несвобода и безличност би следвало да убеди и последният от ония, които са го преживели или поне са чели за него, че античовешкото и античовечността започват да триумфират още от момента, в който е свободата е надмогната и съсипана, а пък в условия на комунизъм и на неговия кръвен близнак - националсоциализма - няма и не може да има никаква автентична политика, да не говорим пък за демокрация.
Точно на това основание най-големите врагове на демокрацията и свободата, каквито са комунистите, в тия 20 години, разбира се, трябваше да мимикрират по какви ли не начини, стараейки се да сеят в най-широките слоеве онова недоверие и неприязън както към политиката и политиците, така и към демокрацията и демократите, а най-вече към свободата и към нейните приятели, които, уви, у нас са все още твърде малко. Говоря за истински свободните хора, за ония, за които свободата е не само обичаен начин на мислене и отношение, но е и начин на живот, т.е. е модус виденди на съществуването им. Ако един най-зъл враг на демокрацията и свободата, какъвто е автентичният комунист, почне да ви убеждава, че политиката, демокрацията и свободата са нещо лошо и трябва да бъдат отхвърлени и погубени, в днешно време едва ли някой, различен от него, ще се върже на приказките му. Затова, нямайки друг избор, най-злият враг на свободата и на демокрацията си наметва овча кожа и почва мило да съблазнява неповярвалите в демокрацията и свободата хора от контингента най-вече на немислещите наивници, каквито у нас дал Бог, т.е. каквито се намират в изобилие, т.е. толкова, че може даже с лопата да ги ринеш.И тогава почват да се явяват народни кумири като оня, който навремето се прочу със знаменателните думи, че политиката била не нещо друго а... лайно в целофан, което той бил нямал намерение да фърля срещу вентилатори. Чул неговите така впечатляващи думи, народът мигом възненавидя политиката и политиците, плю на демокрацията, и тръгна като стадо след новия си и така мъжествен съблазнител. А преди него други подобни развращаваха всеотдайно народа, имам предвид съблазнители като Симеон, Воленча, купища всякакви Янета, Гоцета, Жоржовци, Доганчовци, ченгета, медийни и "политически", и какви ли не още. За да бъде приучен народът в злостна омраза както към политиците и към политиката, но така също и към демокрацията и демократите, а най-вече към свободата, нашата ченгесаро-комунистическа олигархия не жалеше и потроши огромни пари, бутайки ги в ръцете на медийните си мекерета и слуги, на разните поръчкови мърморковци-"ентелектуалци", които в хор пееха химни против политиката, политиците, демокрацията, демократите, свободата. А също и особено много срещу достойнството на свободния човек, което именно е резултатът, крайната цел на една автентична демократична и свободолюбива политика, каквато е политиката на автентичните демократи у нас, имам предвид автентичните десни политици като Иван Костов и неколцината други около него, а, възможно е, и някои в остатъчното СДС.
Тонове помия от лъжи, клевети, всякакви други гадости бяха излети върху неколцината български политици и държавници, които не се продадоха, които не си позволиха лукса да изопачат смисъла на политиката, която в нашенски условия бива възприемана като най-ефективен начин за злоупотреби, за крадене, за лично устройване. Лъжците и крадците у нас крещяха и продължават да крещят с пяна на уста когато някой дръзнеше да спомене думи като "политика", "демокрация", "демократ", "Костов", "свобода", достоен човешки живот и просперитет. Те крещяха по същия начин и срещу Европа, Европейския съюз, Америка, НАТО, ала в един момент бяха поразени и загубиха битката от автентичните демократи, в резултат на което сега с половин уста са принудени да се представят за "европейци", "демократи", за "натовци" и за какви ли не: вижте нечовешката трагедия на наш Гоце, които едно мисли, друго говори, понеже в същината и душата си е комунисти, т.е. най-заклет враг и на демокрацията, и на свободата, и на Европа, да не говорим пък за Америка.
Но въпреки всичко, въпреки временните си поражения, противниците на българската демокрация и свобода, на които най-големи приятели и вдъхновители отново са кремълските тирани, съвсем не са се отказали от попълзновенията си; напротив, ето, в последните десетина години успяха, тайно и полека, да възпитат масовия човек от този народ в нескривано недоверие, неприязън и омраза както срещу политиката и политиците, така и срещу демокрацията и демократите, зад които, като симптоми, стои едно тотално недоверие и неприязън към свободата и човешкото достойнство. Защото достойният човек няма да допусне предрешени най-зли врагове на свободата и на демокрацията да го убеждават в абсолютните предимства на антидемократичността, несвободата, недостойнството, тиранията и прочие.
Значи ония, които, представяйки се за "политици", крадоха и лъгаха така, че да отвратят от политиката и от политиците едва ли не целия народ, днес възпитават, чрез своите щедро платени медийни слуги, същия този народ в ненавист спрямо демокрацията, демократите и свободата, и то, представете си, на основание на това, че политиката била "мръсна работа", а пък политиците, всички до един, но особено някои, били все "маскари". Значи маскарите сред политиците, които у нас наистина съвсем не са малко, убеждават наивният немислещ народец, че политиката била най-мръсна работа, а пък политиците, всички до един, естествено, били мръсници и мекерета! Разбира се, за истинските мекерета сред политиците е твърде изгодно всички до един политици са мекерета. Защото за мекеретата в политиката идва техният звезден час точно когато овчедушният народец повярва на лъжите, че политика и политик са ругателни думи, че демокрацията е нещо отвратително, т.е. когато обезвереният и объркан народец почне да не вижда друг изход освен оня, които можела да ни даде "силната ръка", можеща да ни даде такова "оправяне", за каквото не сме могли даже и да мечтаем и прочие простотии, така добре познати ви из Нашенско. Познати ви са тъкмо защото са така разпространени, а са така разпространени, защото са така усърдно разпространявани.А са така усърдно разпространявани, защото са изгодни някому. Пита се: на кой са изгодни? Надявам се, въз основа на казаното вече всеки сам може да си отговори, и то най-убедително, на такива толкова прости, но затова пък важни въпроси.
Много поучително интервю на Иван Костов: Трябва мъжество за да станеш и да кажеш: "Аз съм политик!"
Препечатано от в-к КЛАСА: Иван Костов, лидер на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция: Има гражданско общество и то ще реагира на следващите избориТрябва мъжество, за да станеш и да кажеш: Аз съм политик!
Снимка: Мишел Герон
Г-н Костов, ДСБ все по-често говори за полицейски произвол. Това не задълбочава ли несъвместимостта с понятието „европейска демокрация”?
Да. Полицейският произвол е абсолютно недопустим за европейска държава. Той не само не се толерира от демокрацията, но и потъпква демократичните институции и изкарва хората на улицата.
Защо механизмите на демокрацията позволяват да се случва това?
Защото нямаме добре изградена демокрация. Ние нямаме независима съдебна власт, нямаме върховенство на закона. Демокрацията функционира като цялостна система, когато има върховенство на закона и то се признава от всички институции. При нас няма такова нещо. Ето ви пример: министърът на вътрешните работи обяви за невинен кмета на Сливен, който е обвинен от прокуратурата. Това е абсурд! Същият министър чете в парламента разговори, записани със СРС, и обяви лекари за убийци. Явно има проблем, щом член на правителството действа по този начин. Видимо не е завършена работата по изграждане на демокрацията. Подобни действия не са възможни в нито една европейска страна с изградени демократични механизми.
В такива случаи е задължително да се попита: ”Кой има полза от това?”
До края на миналата година казвах, че натискът на полицията над престъпния свят става все по-отчаян поради липсата на стройно изградени обвинение и съд. Сега този натиск премина оттатък отчаянието и се превърна в насилие. Това е признак на слабост! На голяма слабост и невъзможност да бъдат решени задачите за противодействие на престъпността със средствата на демократичните институции, включително и съда. Това означава неспособност, некомпетентност, липса на воля, отсъствие на политическа решителност.
Кой има изгода от всичко това? Безспорно – престъпният свят! Корумпираните висши служители, корумпираните сред политиците... Защото в тези условия престъпници се кандидатират за президенти. (ОЩЕ >>>>>)
04 февруари 2011, петък
Да си спомним 4-ти февруари 1997 г., апотеоза на народната революция срещу комунистите
Как народът изрита от властта старата блудница БСП(Текстът по-долу е глава от моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България", излязла от печат през 2008 година, издадена от изд- ИЗТОК-ЗАПАД.)
Ето че стигнахме до дните на нов подем на българския дух, които дойдоха някак си внезапно, неочаквано, и то едва към края на 1996-та година. Жан Виденов, след като доведе страната и държавата до пълен разгром, си даде оставката, а пък БСП почна да крои варианти дори и в тази ситуация да остане на власт. Щото тази партия, знайно е, никога не е страдала от някакви морални скрупули...
Това на народа се видя крайно нагло: да съсипят всичко и да излязат с претенцията, че те пак ще го оправят! Гоце Първанов вече беше станал неин лидер и с крещящата си безличност увенча залеза на тази партия тогава. Изведнъж хората излязоха на улицата, понеже, както вече казах, ножът вече беше опрял о кокала: за няколко дни отчаяните хорица станаха граждани, а пък обезверената тълпа се превърна в народ. Това бяха вече дните на хиперинфлацията, когато хората бяха останали даже без хляб, когато всичко се сгромолясваше, когато за броени дни изгоряха спестяванията на всички, а пък бизнесмените масово фалираха. Единственият изход остана хората да си поискат правата и да пожелаят възмездие за крадливите си управници. И ето, колони от намръщени хора скоро се появиха във всеки български град, а пък София закипя, и то в най-студените дни. (ОЩЕ >>>>>)
Ще се пренесе ли списание ИДЕИ в света на идеите?
Под публикацията Пред алтернативата да загуби свободата си е по-добре списание ИДЕИ незабавно да умре днес намирам следния красноречив отзив, който публикувам без никакви корекции (ако не броим няколкото правописни поправки) и без никакъв коментар; написан е от някой си "Tsvetan", т.е. от анонимен "възмутен гражданин":С това отношение списание ИДЕИ ще се пренесе в света на идеите...
Нищо достойно не виждам във вашия отговор, прозира обаче нараненото ви его, заради което искате да пожертвате една хубава инициатива. Странно е как човек като вас, който разбира нуждата от такова издание и значението му в дългосрочен план бива заслепен от егото си. Много лесно искате да се отървете с това "наречете ме глупак"... не, вие не сте глупак, вие сте егоцентрик, който не е готов да отстъпи и сантиметър в името на кауза много по-важна от гордостта, с която обричате на смърт списанието.
Искате финансиране, но не искате екипа на НБУ да участва в издаването? Въпросът, който аз си задавам, е: каква е вашата цел? Искате ли списание ИДЕИ да процъфтява или искате пълен контрол над изданието? Кажете ми: какво лошо виждате в това екипа от НБУ да участва в издаването?
Мислите, че са зле подготвени и недостойни да ви помагат ли? Ако борбата за просвета беше по-важна за вас от гордостта ви, щяхте да отстъпите и да намерите компромисно решение. А с този си отговор вие плюете в лицето на този, който ви подава ръка. Друго обаче казвате в първия брой на списанието:
"Призовавам най-вече преподавателите по философия в гимназиите, младите асистенти и докторанти, професионалните философи и психолози и всички, които се интересуват от философия и психология: отхвърлете всички скрупули, бъдете смели, решете се и елате да си сътрудничим и да издаваме новото списание."
Когато обаче ви се предлага сътрудничество вие отказвате - и то по един грозен начин. И представяйки фалшиви причини... (ОЩЕ >>>>)
Мисията е изпълнена: работното място е освободено, неточният човек е отстранен...
Пиша и плача, Ангеле, целият съм болка, душата ми е стегната като в обръч, сърцето ми кърви, връщам се към дните на ужаса, които ме изпратиха на лечение в ОДПЗ - гр. Русе, където едва бях изправен на крака; днес просто недоумявам как съм излязъл жив от ужаса, как по-сетне съм не съм си отишъл без време?! Не, не, не, не трябваше да подхващам тази кървяща душевна рана, която никога няма да зарасне, знам, че го правя с цената на здравето си, но колко ли време ми остава да живея?! Знам много добре, че днешното наше общество е сурово, жестоко с безразличието си към болката и страданието, знам, знам, знам, но ако аз не изгоря, ако другите около мен не преодолеят апатията и безразличието, ако хора като теб не откликнат на човешкото страдание, що става тогава с нас, за какво живеем?! За единия къшей горчив хляб, заради едничкия клетичък животец ли?!
Боли, боли, боли, тресе ме, тресе…
ВТОРА ЧАСТ: ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНО НАСИЛИЕ
(правното законодателство и блюстителите му – между гротеската и фарса)
"Когато фактите говорят и Боговете мълчат... но и да изслушаме и другата страна" – основни постулати на римското право.
СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ: Из трудово досие на Атанас Маринов Атанасов-Ганчев
(период 2005-2010)
Всичко започна като в роман на Франц Кафка. Трябваше да се освободя работното си място, беше необходимо за семеен приятел. И започна месомелачката. Но аз съм го описал в "Не превръщайте българското училище в ЕАД, г-н Директор" - clubs.dir.bg и "Кошмарът се завърна", НUMANUS, 4ХІ.2010, „Не, не, не искам повече страдание, боли, боли, кърви, кърви...” (ОЩЕ >>>>)
Участвайте с гласа си в конкурса "Българско събитие за 2010-та в САЩ"
Гласувайте и определете «Българско събитие на годината в САЩ’ 2010»Уважаеми читатели,
Редакцията на www.Eurochicago.com, с подкрепата на посолството на Република България във Вашингтон и консулствата ни в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анжелис, стартира през м. юли конкурс “Българско събитие на годината в САЩ”. Как той протече до сега може да прочетете тук.
Идеята на конкурса е чрез медийно огласяване на събитията с българско участие в САЩ, те да добият популярност и да привлекат в по-значима степен вниманието на нашата общност в Америка, в България и по света.
Настъпи времето да проведем гласуване, което ще определи Българското събитие на годината за 2010-та. Включете се и вие! Независимо дали живеете в Америка, в България или другаде, с едно кликане на мишката и изпратен имейл може да спечелите лаптоп Lenovo. Достатъчно е да имате късмет при тегленето на жребия за наградата. Ако спечелилото събитие е отразено на страниците на Еврочикаго, авторът също ще получи награда.
Всичко за условията, изискванията и за крайния срок на конкурса четете ето тук.
Списък на 10-те номинации за Събитие на годината в САЩ за 2010-та:
(Събитията са подредени по хронология, съгласувани са с медийните ни партньори и са избрани от всички предложени събития, над 60 на брой, които може да намерите тук – линк.)
1. Издигане българското знаме в центъра на Чикаго по случай 3 март – националния празник на РБ.
Този ден е обявен и за ден на България в Чикаго от кмета Ричард Дейли. За повече информация вижте: линк.
Организатор е Генералното консулство на България в града и обществени организации.
2. Фестивали „Български дни в Чикаго – пролет и есен 2010» - това е едно от най-дългогодишните и традиционни български събитя в Чикаго. Вижте тук – линк1, линк2, линк3
Организатор е БАА (Българо-американска асоциация – Чикаго). (ОЩЕ >>>>)
02 февруари 2011, сряда
Философствайте, въведете ред в убежденията си - и говорете, за Бога, недейте да мълчите!
Какво може да направи човек?Айн Ранд
(1972)
Този въпрос се задава често от хора, които се тревожат за състоянието на днешния свят и искат да го променят. Най-често той се задава във форма, която подсказва причината за тяхната безпомощност: „Какво може да направи един човек?”.
Докато работех върху тази статия, получих писмо от един читател, който описва проблема (и грешката) още по-красноречиво: „Как може един човек да разпространява вашата философия в мащаб, достатъчно голям, за да предизвика огромните промени, които трябва да бъдат извършени във всяко кътче на американския живот, за да може да се създаде такава идеална държава, каквато описвате?”
Ако въпросът се зададе по този начин, отговорът е: не може. Никой не може самостоятелно да промени една страна. Затова първият въпрос, който трябва да се зададе, е: защо хората подхождат към проблема по този начин?
Представете си, че сте лекар в разгара на епидемия. Няма да попитате: „Как може един лекар да лекува милиони болни и да възстанови идеалното здраве на цялата страна?” Независимо дали сте сам, или сте част от организирана медицинска кампания, вие ще знаете, че трябва да лекувате толкова хора, колкото можете да достигнете, доколкото ви стигат способностите, и нищо друго не е възможно.
Не друго, а остатък от мистичната философия – и по-конкретно, от разцеплението ум-тяло – кара хората да подхождат към интелектуалните проблеми по начин, с помощта на който не биха се справяли с материални проблеми. Те не биха се стремили да сложат край на епидемия за една нощ или да построят небостъргач само със собствените си сили. А също така няма да се откажат да поправят порутената си къща с обосновката, че не им е по силите да издигнат наново цял един град. Но в полето на човешкото съзнание, в полето на идеите, те все още са склонни да разглеждат познанието като ирелевантно и очакват да извършват незнайно как мигновени чудеса – или пък сами се докарват до ступор, като замислят невъзможна цел. (Читателят, чието писмо цитирах, правеше това, което трябва, но усещаше, че се изисква по-широкомащабно действие. Мнозина други просто задават въпроса, но не правят нищо).
Ако имате сериозно намерение да се борите за един по-добър свят, най-напред идентифицирайте характера на проблема. Битката е преди всичко интелектуална (философска), а не политическа. Политиката е крайната последица, практическото приложение на фундаменталните (метафизично-епистемологично-етически) идеи, които преобладават в културата на даден народ. Вие не можете да се борите с последиците или да ги променяте, без да се борите с причината и да я променяте; а също така не можете да се опитвате да прилагате практически каквото и да било, без да знаете какво искате да приложите.
В една интелектуална битка не е задължително да приобщите всички към своите убеждения. Историята се прави от малцинствата – или, по-точно, историята се прави от интелектуалните движения, които се създават от малцинствата. Кой принадлежи към тези малцинства? Всеки, който е в състояние и има желание активно да се занимава с интелектуалните проблеми. Тук не количеството, а качеството има значение (качеството – и последователността – на идеите, които проповядва човек).
Едно интелектуално движение не започва с организирано действие. Кого би организирал човек? Философската битка е битка за умовете на хората, а не опит да се наберат слепи последователи. Идеите могат да бъдат разпространявани само от хора, които ги разбират. Едно организирано движение трябва да бъде предшествано от образователна кампания, за което са нужни обучени – самообучени – учители (самообучени в смисъл, че един философ може да ви предложи материала на познанието, но вашият собствен ум трябва да го усвои). Подобно обучение е първото изискване, за да бъдеш лекар по време на идеологическа епидемия – и е предварителното условие за всеки опит да „промениш света”.„Огромните промени, които трябва да бъдат извършени във всяко кътче на американския живот” не могат да бъдат извършени без чужда помощ, на парче или „на дребно”, така да се каже; армия от кръстоносци не би стигнала, за да се направи това. Но факторът, който стои в основите на всеки аспект от човешкия живот и го предопределя, е философията; научете хората на правилната философия – и собствените им умове ще свършат останалото. Философията е търговецът на едро в човешките дела. (ОЩЕ >>>>)
(ЗАБЕЛЕЖКА: Горният текст - който е откъс от непубликуваната все още на български език книга на Айн Ранд „Философията: кому е нужна” - излиза тук с любезното съгласие на г-н Калин МАНОЛОВ, издателят на нейните книги в България. Това е негов подарък към мислещите ни сънародници по случай рождения ден на американската мислителка.)
01 февруари 2011, вторник
Ще има или няма да има философско списание в България, подобно на ИДЕИ?
Покрай тежките проблеми около издаването на новата книжка на списание ИДЕИ - виж поне Пред алтернативата да загуби свободата си е по-добре списание ИДЕИ незабавно да умре - се засилиха разногласията вътре в кръжеца, пишещ в списанието, и то по повод на един, на пръв поглед, съвсем маловажен въпрос: изображението на кой философ да е на корицата на този брой. И преди сме спорили върху това, но този път спорът се затегна и изход за момента сякаш не се види.По тази причина се осмелявам да се обърна към читателите на списанието с апел да заемат позиция; ето малък откъс от скайп-разговор по този въпрос от тия дни между мен и моят най-близък сътрудник в издаването на списанието, комуто слагам само инициалите, понеже не съм го питал дали да публикувам самия разговор:
Ангел Грънчаров: Луд съм, разбира се. Щото си обрекох семейството на глад, за да издавам това списание. Нормалните хора нима биха направили такава лудост? Не, нормалните хора си отиват на почивка в Гърция когато лудият като мен гладува, за да събере пари и да издаде поредната книжка на списанието...
J.P.: Аз не съм те нарекъл луд. И не мисля така. Казах, че хаоса е лудост. Преди една година заедно обсъждахме и решихме концепцията на списанието. Ако нещо може да се промени в конципцията, смятам, че заедно трябва да го решим. Ако моето мнение е без значение, няма смисъл от мен.
Ангел Грънчаров: Както и да е. Но за корицата този път няма да отстъпя. Списанието не е историко-философско, а пък философията е духовен живот, поставен в измеренията на вечното, а не на разсъдъчно-времевите и историческо-логически схеми и рамки. Ако духовният живот, израз на свобода, е "хаос", нека да е хаос, важното е да е живот и да е също така свободен. Също не искам списанието да става специализирано философско списание само за философи. Идеята му беше да е нещо като "духовна храна" за всяка душа, а не само за душите на някаква "каста посветени"...
J.P.: Когато едно списание се нарича философско, то трябва да има своя вътрешна структура. Всяка нова идея се нуждае от тази вътрешна структура за да оцелее. За да оцелее едно дете трябва да има рамката на родителската грижа. Идеите също. Аз много добре знам, че смисълът на детето, както и на идеята, е да се освободи от зависимостта, но това може да стане само тогава, когато младият човек се освободи от принудата на емоцията, на хормоните и продиктуваните от тях постъпки. С една дума следва да се освободим от изменящото се, от това което изчезва, а то е небитие.
Ангел Грънчаров: Родителят може да осъществява грижата си за детето по различни начини. Може от обич и опитвайки се да натика живота му в някакви свои представи за добро и лошо, да направи така, че да съсипе живота на собственото си дете, а може и, воден от любов и доверие към детето, да го насърчава само да избира и решава, да търси онова, което е потребно нему. Корицата на списанието е знак и белег на неговата същина. Понеже налагането на разсъдъчни рамки е вредно, ощетява пълноценния живот на списанието - живот и на идеите като такива - то изходът е прост: да се откажем от всякакви такива рамки и предписания. Едно философско списание като ИДЕИ би следвало да прехвърля мост между миналото (философска класика) и съвременността, духовните потребности на нашето време. Но нима може да се строи мост като се работи само от единия бряг? Ето затова на корицата на новия брой трябва да се сложи лика на съвременен философ...
J.P.: Тогава трябва да се напише, че се променя схемата и например броят ще е посветен на този които е на портрета. В противен случай няма никакво връзка с портретите и, или трябва да се измени корицата, или нещата могат да се превърнат в "салата", а това вече девалвира всичко.
Ангел Грънчаров: Не виждам нищо лошо в това да се яде салата. Щото да се яде пък само месо е вредно за организма и може да доведе до отравянето му... Схемата на кориците е да няма схеми, според мен. Но няма нищо лошо оня класик, от който има текст в съответната книжка, негов портрет да е на корицата
J.P.: Ангеле, ако те дразни хронологичния подход, нека обсъдим друга възможност. Например годишнина от раждането и пр. Инак просто не е възможно. Какво значи "който си искаме"? Значи ли това, че всеки може да публкува "каквото си иска"? Спомни си кокво говорихме преди 1 година.
Ангел Грънчаров: Смятам и съм дълбоко убеден, че историческо-времевият подход при направата на кориците създава на списанието образ, който е несъвместим с неговата идея. Възпримат го като "историко-философско" и като списание за "древни култури", но не като списание, обърнато най-вече към духовните нужди на съвременността, на съвременния човек. Корицата винаги ще си бъде с портрети на знаменити философи, но подборът им не трябва според мен да робува на някаква разсъдъчна схема. Най-естественото е оня философ, който е представен (с оригинален текст) в съответния брой, да е на корицата. Да отбелязваме с корицата кръгли годишнини и рождени дати ми се вижда неизпълнимо. Държа да има вече портрети на съвременни философи; може да се редуват съвременен (от последните два века) и по-стар философ. Но да се клечи само в Древността и Средновековието още няколко години, и то при положение, че съвсем не е сигурно дали изобщо ще го има самото списание, ми се вижда неоправдано... (ОЩЕ >>>>>)
Super retro chalga folk: Сашо Роман, "Гълъбите бели"
Чуй песента на Сашо Роман, която ще остане записана завинаги, и то със златни букви в най-предните страници на историята на чалгата в България! :-)
Кога ли и ние ще се отървем окончателно от окупаторите си?
В деня на национална памет за жертвите на комунистическия режим: един спомен от първите избори след падането на комунизма в Унгария.Това беше най-въздействащият предизборен плакат на демократичните сили: тилът на последния съветски военнослужещ, ген. Виктор Шилов, който напусна Унгария на 19 юни 1991 г.
Кога и ние ще им видим гърба?
Руската пета колона в България е доста лесна за идентификация. Част от нея настояваше да купим скъпи руски изтребители - за да станем регионална сила. Друга част още иска да строим АЕЦ "Белене", за да се превърнем в балкански енергиен център. Трета със злорадство пророкува, че целият народ ще плаща заради недалновидната политика на правителството в областта на газовите доставки. Четвърта защитаваше Чьорни и компания, както не би защитавала майка си. И т.н., и т.н. Контарарузнаването би трябвало да има и номерата на обувките на тези хора
Защото освен финансова и политическа, зависимостта на българските проводници на руските интереси от Москва по правило е и агентурна...
Написа: Калин МАНОЛОВ
Да се съпротивляваме на грубата медийна инвазия в съзнанията на съвременниците!
Уважаеми г-н Грънчаров,Името ми е Боряна Пирьова и съм пенсиониран университетски преподавател. Член съм на Националния клуб за демокрация "Светослав Лучников". Познавам множество ваши публикации и книги.
Изпитвам страхотно въмущение от наименованието на новото предаване по btV "Велика България". Какво е внушението на това заглавие - пошлостта и простащината във "Велика България"?
Какъв начин имаме да организираме някаква обществена съпротива?
С уважение: Боряна Пирьова, професор по физиология и невробиология
Здравейте, уважаема професор Пирьова,
Благодаря Ви за съобщението; аз лично не знаех, че е започнало такова предаване, наречено "Велика България". Нищо чудно да го води някое ченге от ДС, не съм се интересувал за подробности, но и аз нямам доверие на такива предавания с най-гръмки наименования. У нас, за жалост, телевизионните манипулации на природонаселението в последните години се превърнаха в най-изгоден бизнес, в който се включват все нови и нови кандидати за славата. Разбира се, основите на тоя бизнес поставиха мохикани на телевизионно-ченгесарската манипулация като Кеворк Кеворкян, Слави Трифонов, Иван Гарелов и останалите, чиито имена не помня вече.
Няма да се учудя, ако сценарият, който проработи така бляскаво с неудържимия медиен възход на Бойко Борисов, довел до днешните му апотеози, бъде приложен още веднъж, като този път кукловодите ще пробват да ни натрапят друг, още по-скандален "оправител" на наивното и отчаяно природонаселение. Навремето така натрапиха на нацията друго едно недоразумение, имам предвид Сидеров; ако си спомняте, на аутсайдера Сидеров някой даде телевизионно предаване, от което се роди прословутата "Атака". Възходът на Яне също беше медийно организиран и платен от щедър дарител, който, както сега разбираме, бил не друг, а самият Алексей Петров-Трактора. Няма да се учудя, ако водещ в новото предаване по bTV, за което Вие ме известявате, е Явор Дачков или някой подобен, който за пари е способен на всякаква подлостчица.
Питате ме как да се съпротивляваме на грубата и безцеремонна медийно-манипулативна инвазия в съзнанията на съвременниците. Много е трудно, защото кукловодите от ченгесаро-комуно-мафиотската ни олигархия имат тотален медиен монопол. Но въпреки това по всякакви начини манипулациите им трябва да бъдат изобличавани. Тоест трябва да се води всекидневна битка за налагане на истината. Истината винаги в края на краищата ще си пробие път, а ние можем само да й помагаме - като непрестанно изобличаваме попълзновенията на щедро платените лъжльовци. Ето, аз със скромните си сили се мъча да правя това със своя блог, с издавания от мен в-к ГРАЖДАНИНЪ, а също и чрез страниците на списание ИДЕИ, което издавам от една година с подкрепата на неколцина приятели и съратници. Може да не сме постигнали кой знае какво, но важното е, че работим, че не се отчайваме, че се съпротивляваме.
Гражданското общество според мен се изгражда точно така: някакъв си там чудак, представете си, започнал да издава свой вестник и философско списание, разорявайки тотално семейството си; ето там пък някаква си пенсионирана професорка по физиология и невробиология се е възмутила от безпардонното манипулативно заглавие на някакво телевизионно предаване и изразила възмущението си пред оня същия чудак; който пък публикувал - както и ще сторя - кореспонденцията им в блога си, което все пак е начин техният гняв да стигне до душите на стотици българи; които пък от своя страна нищо чудно да споделят за какво точно става дума със своите приятели и така нататък; този според мен е начинът да се създава с невидими нишки мрежата на т.н. гражданско общество. Наистина, трябва да правим максималното та да се възроди и у нас така потребното ни активно - и нетърпимо спрямо гаврите на лъжата и на лъжльовците - гражданско общество.Ползвам се от случая да изпратя по Вас поздрави и пожелания за здраве и за още по-силна гражданска енергия на съмишлениците и приятелите от Националния клуб за демокрация "Светослав Лучников", за срещите с които храня в съзнанието си най-топъл спомен!
С уважение: Ангел Грънчаров
Събитията в Египет и малоумието на западните "либерали"
Тия дни случващото се в Египет е в центъра на вниманието. Пълно е с анализи по тази тема, има много и всякакви познавачи - "египтолози", като моят познат, министъра С. Игнатов! - които предлагат най-реалистичните варианти за решаването на кризата. И.Инджев например, който познава отвътре арабския свят, е написал хубава и поучителна статия под заглавие Египтолози на баир. Аз обаче искам да добавя нещо според мен важно.Демонстриращите протестират срещу един авторитарен и тираничен режим, искат свобода и демокрация. Това е чудесно и значи протестите им трябва да бъдат подкрепени от всеки привърженик на свободата и на демокрацията. Да, обаче има едно "но", твърде важно според мен: напълно е възможно от подема на исканията за свобода и демокрация да се възползват тъкмо най-големите врагове на свободата и демокрацията в арабския свят, каквито са ислямските фундаменталисти. Ето как искането за свобода и демокрация като едното нищо може да доведе до тяхното погребване, и то за много години напред. И отношението към случващото се, което имат ръководните фактори в бастионите на съвременната свобода и демокрация, а именно Съединените щати и Европейския съюз, трябва да е добре премислено, за да не се случи и в Египет иранският вариант.
Ще разкажа накратко какво именно се случи в Иран - за ония, които не знаят. Имаше там един император-султан-шахиншах Мохамед Раза Пахлави мисля че се казваше, голям хитрец, приятел и на Америка, и на... Тодор Живков, държеше властта здраво и сякаш беше непоклатим. Да, обаче левичарите в Америка, демократите, не го харесваха много, понеже "човешките права" в Иран били накърнявани. И когато се наченаха протести, тогавашният президент Дж.Картър, пример за най-мекушав американски президент, който обаче нищо чудно на бъде надминат в това отношение от Обама, даде да се разбере, че не подкрепя шахиншаха, който наскоро и падна от власт.
И властта беше грабната от ислямистите. Човешките правя съвсем отидоха по дяволите. Картър пък сам разбра какво е надробил когато новите ирански власти организираха... завземане на американското посолство в столицата! От тая криза Картър не можа да излезе и загуби изборите. Обама сега има прекрасният шанс в Египет да направи още по-големи поразии. И имам чувството, че той изгаря от нетърпение да ги стори.
Демократите, привържениците на ценностите на свободата по света не бива обаче да са глупаци. Да, свободата е универсална човешка ценност, но има и известни културни различия в начините, по които тя се постига или реализира на дело. В ислямския свят само Турция от много години е демократична, но и турската демокрация си има своя специфика. Кемал Ататюрк е намерил действено средство за крепене на светския характер на държавата от посегателствата на фанатичните ходжи. И това в Турция е армията, по Конституция явяваща се крепител на светския характер на държавата.
Да, обаче ЕС - аз съм писал на друго място за това - в името на най-абстрактни подбуди наложи на Турция да преразгледа тия "недемократични положения" в турската Конституция. В резултат на което, естествено, демокрацията даже и в Турция е поставена под въпрос. Как ви изглежда това, а: в името на демокрацията да помогнем тя да бъде погубена тотално?! Ето такава глупост направиха европейските "либерали", подобна глупост стори Картър спрямо Иран, но ето сега, по повод на Египет, нищо чудно историята да се повтори.
Израел реагира най-мъдро, като призова Запада да не оттегля подкрепата си за Мубарак, понеже иначе е застрашена стабилността в Близкия изток и в целия свят. Дали обаче самодоволните западни либерали-глупаци ще го послушат? Много се съмнявам това да стане. Нищо чудно по подмолни начини сегашната американска администрация да подкрепя и насърчава демонстрантите.
А и една подкрепа на демократичния свят за Мубарак - който с всичките си пороци е за предпочитане пред диктатурата на ходжите! - т.е. подкрепа за по-малкото зло, би могла да възпре краха на самата идея за демокрация в Арабския свят. Защото ако и Египет се окаже в ръцете на фундаменталистите, за демокрация в Арабския свят трябва да бъде забравено.
Но дават ли си изобщо сметка за това западните "либерали"? Много ме съмнява да са способни на такава стратегическа далновидност. Щом в други случаи не им е мигвало окото когато са изгаряли заради някоя и друга бълха цял юрган...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Благотворителна и добродетелна акция:
По този начин ще направиш едно добро дело, а именно ще подкрепиш единственото списание, което работи за една наистина благородна кауза или мисия: подпомагане на духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж. На теб лично нима вече ти е съвсем безразлично бъдещето на нашата родина България?!
ИДЕИ