ВАЖНО!
Най-важното, моля, обърни внимание!
▼ Моята страница във фейсбук ▼ Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼ ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...
четвъртък, 30 юни 2011 г.
Защо Борисов е толкова обичан, а Костов - толкова мразен?
Ivo Berov си помисли следното:
Ако Костов презира хората, той ги презира като хора; ако Борисов обича хората - той ги обича като кучета.
Кое е по-добре: да бъдеш презиран като човек, или да бъдеш обичан като куче?
За 80 процента от българите отговорът е ясен и недвусмислен: по-добре е да бъдеш обичан като куче, нежели презиран като човек.
Затова Борисов е толкова обичан, а Костов - толкова мразен.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Въпрос до И.Инджев във връзка с инициативата за граждански съдебен процес над подкупните и манипулативни български медии
Позволявам си публично да Ви задам един въпрос, който по моя преценка има голяма важност за развитието на българското общество и, предполагам, може да повлияе благотворно за смяна на посоката, в която са се устремили в последните 10 години българските работи.
Казусът, по който ме интересува Вашето мнение, е представен ето в тази публикация в моя блог:
Инициатива за граждански съдебен процес над медиите за грандиозната манипулация, наречена "Бойко Борисов"
Интересува ме: как Вие лично гледате на една такава евентуална гражданска инициатива? И бихте ли я подкрепили?
Предварително много благодаря за отговора - в случай, че решите да уважите с отговор запитването ми. (ОЩЕ >>>)
Проблемът с политическото лидерство в България и по света
Особено сполучлива е характеристиката на Симеон Сакскобургготски. Най-отговорно мога да заявя, че такъв неадeкватен премиер не е имало не само в българската, не само в европейската, но в световната история. (Невярна теза! Б.моя, А.Г.) Симеон за съжаление създаде опасен прецедент в българската политика. След недоразумението Симеон абсолютно всеки може да е премиер на България, и не само премиер. Щом такова чудо можеше да е министър-председател, всеки може да заеме всяка длъжност. Всички други български премиери след 1989, та дори преди това, вкл. олигофрени като „точка прва” Станко Тодоров, се извисяват като Монт Еверест над Симеон като политически качества и интелект. (Абсолютно невярна теза! Б.моя, А.Г.) Така че върхът по дебилност и „черешката на тортата” бяха достигнати именно със Симеон и можем оптимистично да предположим, че нещата вече ще стават само по-добре. (Абсолютно невярна теза! Нещата се влошават, Б.Борисов е красноречиво потвърждение на този упадък. Б.моя, А.Г.) (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Всекидневният живот на войника
Да припомня: аз влязох в казармата през окт. 1977 година, а излязох от нея през 1979 г. Всъщност така е неправилно да се каже: в този период от две години аз просто смених една казарма с друга, "голямата", социализмо-комунистическото общество, със "същинската казарма", войската, като спорно в случая е само това коя от двете казарми е по-истинска и същинска. Както и да е, да не задълбавам в този иначе немаловажен въпрос. (ОЩЕ >>>)
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
сряда, 29 юни 2011 г.
Вестник "Седем" умря, да живее новият, нероден още десен вестник!
Иво Беров е написал интересен коментар в блога си под заглавие Да дойдат истинските, в който обяснява защо вече няма журналисти, журналистика и медии - истински - у нас. Прочетете този коментар, заслужава си. Същевременно коментарът съдържа и новина за това, че щял да възникне в скоро време нов вестник. Ето как завършва този коментар:Време е да дойдат истинските
Време е вече за истинските неща. За истинските партии, за истинските медии и за истинските вестници. (ОЩЕ >>>)
Самовлюбените простаци са най-отвратителните
Не знам на какво се дължи този странен феномен. Може би на някакъв неразбираем код, заложен в човешките гени. Фактът, обаче, си е налице. Повечето народи изпитват добродушно снизхождение, състрадателна загриженост или дори някаква особена почит към чалнатите, идиотите, лудите или малоумните по рождение. Пазят ги, хранят ги, грижат се за тях и дори, при някои племена и народи, ги прогласяват за свещени и недосегаеми.
При племето Йоруба в Западна Африка, например, съществува мит как бог Обатала Белият, създателят на човеците, веднъж се напил с палмово вино. Той бил горд и самонадеян с таланта си и продължил да работи в нетрезво състояние. Тогава създал глупаците, пияниците, олигофрените. И до днес иначе суровите хора от тая бедна общност примирено търпят издевателствата на такива нещастници.
Ако шефът ти е йоруба и ти отидеш на работа пиян, няма да бъдеш уволнен, а той ще охка състрадателно и ще нареди да ти слагат студен компрес на главата. Навред из селата на това племе хората хранят и отглеждат умствено неразвитите си членове. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Сблъсъкът на двата медийни титана: Бойко и Азис
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Бойко Борисов е същинска медийна напаст и истинско бедствие за нацията ни!
До всички блогъри: инициатива за поне един ден, свободен от Бойко Борисов.ЗАБЕЛЕЖКА: Публикацията е от 17 септември 2007 година!
Излизам с този инициатива пред всички пишещи и четящи, а чрез тях и до цялото общество: да обявим и дори да измолим поне един ден, в който Б.Борисов да не се появява по медиите, по телевизионните канали, радиа, вестници. Знайно е защо: този човек се оля тотално.
Той, нашият титан, е постоянно по екраните: реже ленти, открива метростанции, асфалтира, мие улици, гони кучетата, пуска фонтани, поставя плочки. И други такива епохални нещица върши нашият народен любимец, а пък след него неотлъчно кръжат ята репортерки, мечтаещи един ден все пак да могат да опипат мускулите му, както се изрази един наш писател. Но най-вече говори ли говори хероят ни по всички медии от ранна утрин до късна вечер. От сутрин до вечер, пък и по нощите понякога ни преследва неговият глас. И ютията си човек вече не смее да включи за да не се чуе и от нея мощният глас на дон Бойко. Има опасност народът ни масово да хване тежка неврастения от тоя човек. (ОЩЕ >>>)
Инициатива за граждански съдебен процес над медиите за грандиозната манипулация, наречена "Бойко Борисов"
Изводът от цялата история е следният:
Предупрежденията на философите трябва да се слушат овреме, а не когато вече е късно! Защото през 2007 година Боко още не беше премиер. Тогава он беше във възход. Всички го гледаха в устата и му се радваха. Ако бяхте ме послушали тогава, може би кариерата му нямаше да е чак толкова бляскава. И може би, знае ли се, истината тогава може би щеше да възтържествува.
А истината по казуса "Бойко Борисов" е проста: точно тоя не заслужава да бъде нещо повече от пожарникар. Ако стане нещо повече, поразиите, които ще направи, са неизчислими! Убедихте ли се сега какви поразии може да направи народний любимец? Още не сте се убедили. Е, аз ви казвам, че ще са неизчислими, пък вий не ми вервайте! Както не ми вервахте и не ме послушахте когато на 17 септември 2007 година призовах блогърите, а чрез тях и медиите Бойко Борисов да бъде бойкотиран поне за един ден. (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
За какво тъгува... Бойко Борисов?!
Комитата е написал хубав постинг под заглавие Страната на мечтите, в който пише:Има в света една страна, където мечтите са построени:
Имат най-големия стадион в света. Най-широките магистрали. Метро като слънце. Инфлацията за тях не е страшна, защото се самозадоволяват с картофи. Вместо да си губят времето с компютри, гледат дребен рогат добитък. Няма никакво съмнение, там населението се държи на много къс повод, като кученца. И всичко се следи и се докладва, където трябва.
Тази страна на мечтите на нашия министър-председател не е България. Това е Северна Корея. (ОЩЕ >>>)
Ден на върховните първоапостоли Свети Петър и Свети Павел
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
вторник, 28 юни 2011 г.
Брой 12 на в-к ГРАЖДАНИНЪ е подготвен за печат и на 1 юли ще бъде в ръцете на абонатите си
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Кучкарят Борисов и кучкарницата България
Българите са точно като мойте кучета, здраво трябва да се държат!
Реакциите са разнопосочни. Някои му се кефят, умилителна картинка: баси пича, велик е, баси простолюдния финес на израза, баси дантевския замах на фразата! Абе народен чиляк си ни е он, требе да му се радваме и да си го пазим! Абе пич откъдето и да го погледнеш, особено пичовски изглежда това дето оди с ръце у джебовете! Абе мутра откъдето и да си го погледнеш, санким, велик пич, бигбос на пичовете!
Други сякаш са му обидени, зер, нарича ни кучета, дето трябвало да бъдем държани здраво. Значи ний сме му нещо като неговите кучета, баси презрението, лъхащо от тия думи! Щом ний, българите, сме кучета, значи България е кучкарница. А он ни е кучкар, тъй де, точно тъй се нарича тоя, дето с яка ръка държи синджирите, на които са вързани кучетата. Кучкарницата България, кучкарят Борисов! (ОЩЕ >>>)
В Дома на киното: прожекция на филм с екологична тематика на Малина Петрова
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
понеделник, 27 юни 2011 г.
Докога все така ще я караме????
Как по-точно ще ни наказвате бе, таваришчи "братушки"?
Товариш, у тебя есть часовник?"Освобождение" и "freedom" - несъвместими в БГ?
Автор: Насо Русков
Париж има Триумфалната арка, Лондон - Колоната на Нелсън, а София - София има паметника на Съветската армия! Е! Както казва Мосфилм - "У-ррр-аааааааа!"
"България? Това някъде в Русия ли е?", ме питаха навремето група студенти от Оксфорд, докато минаваха покрай нас, играещите футбол по зелените морави на Хайд Парк български дечица. Тогава го приех като обида. Сега също бих го приел така. Но по други причини.
Какво да се прави - гениална България (някои върли патриоти твърдят, че сме почти най-умните на света, "след евреите") винаги е била на страната на Големите Губещи, или, казано на съвременен език - на лузърите! На страната на Германия през Първата и преобладаващата част от Втората световна война на страната на Съветския съюз по време на Студената. Всичките ни "съюзници" бяха тотално изобличени и разгромени. Какво да се прави - шанс! А? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Недостижимата Калас
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Там горе под звездите
Едно трепетно лято на реката
Новобрански неволи
"Стари кучета" и "кирливци"
Към тях прибавям и едно друго свое есе по същата тема, писано доста по-рано, а именно:
Как намерих своя път към истината на живота ми: свободата
Забелязвам, че тази сутрин ставам с мисълта, че трябва да продължа да пиша друго есе, та да се приближавам малко по малко към изпълнението на целта: да представя по-пълно войнишкия живот, който съм живял на младини. С оглед младите да разберат какво са пропуснали като няма да ходят на казарма. И не само заради това, но и за това. Та, значи, откривам тази сутрин, че ми се пише за тия неща, значи съм започнал да се увличам. Което пък показва, че (ОЩЕ >>>)
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Не мразим ли толкова циганите само защото повече от нас обичат свободата?
Че съществува враждебност и неразбиране между българи и цигани се знае; знае се и че е враждебност най-вече от страна на българите към циганите. Това не трябва да бъде така. Циганите са наши събратя по съдба, срещу които ние постъпваме крайно несправедливо: заради нашата враждебност те са изтикани едва ли не в гета, биват упреквани, обиждани, с тях не се отнасяме като към хора, което е грозно! Циганите били такива и онакива, те правели не знам какво си, много сме придирчиви към техните недостатъци, а ние самите нима сме перфектни или много добри?!
Трябва да почнем битка със собственото си агресивно и нетолерантно отношение към циганския етнос, трябва да почнем да си подаваме ръце, а не да си обръщаме гръб. Трябва да търсим разбиране, трябва да направим така, че да бъдат стопени ледовете на враждебността, на непоносимостта, на непризнаването на правото на другия да бъде себе си, на безчовечността – ледовете, в които са оковани душите ни. (ОЩЕ >>>)
неделя, 26 юни 2011 г.
Българският Уго Чавес беседва с народа, ръсейки бисер след бисер
Бойко Борисов в Созопол: Българите са точно като мойте кучета, здраво трябва да се държат.Премиерът сам подкара правителствения джип: „Да пипнете мощите, че началника (сочи нагоре) да помага“, посъветва той созополчани.
Автор: Катя КАСАБОВА, Видео: Добромир ДОСКАЧАРОВ
(Да, по-долу има и видеозапис на паметните реплики на г-н Премиера! Бел. моя, А.Г.)
И още култови фрази от една съботна разходка на премиера из Стария град. Забелязахме, че на лявата ръка има червен конец против уроки. (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
"Стари кучета" и "кирливци"
Твърди се, че в казармата момчетата ставали мъже; колкото и да е изтъркано туй твърдение, в него изглежда има частичка истина. Могат ли момчетата да станат мъже без да идат в казарма - сигурно могат, но не съм много сигурен в това. Защото казармата, особено пък войната, първо, са мъжко занимание; и като мъже обучават момчета на "военно изкуство", нищо чудно този да е начинът младежите да придобият подобаващата мъжественост. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Триумфалната ни излагация тепърва предстои...
Оная вечер гледах, че Бойко почете юбилея на "Комиците", ряза лентата, разряза тортата, нежно се усмихваше, абе всичко беше както си му е реда. Май изобщо не се усети, че го правят за резил. Само там не се беше появявал скоро, ето че и там кацна. Нашият "телевизионен премиер", нашият пръв политически шоумен, нашият народен чалга-кумир, сравним само с Азиса, добре знае, че дори и лебец да нема, барем зрелища да има в изобилие - и природопопулацията, макар и временно, ще биде дообаламосвана. Стига да е доказано малоумна в мнозинството си, таман като нашата.Прочее, тази сутрин попадам на две свои статии от преди време; чета ги и установявам, че те са, един вид и тъй да се рече, "пророчески"; не че имам суетността да се мисля за такъв де, но защо пък да не се похваля малко; то пък за какво да се хвали човек? За жалост, работите изобщо не вървят на добре, още оттогава съм го предусетил, а сега това вече се знае комай от всички. Знае се, ама не се доосъзнава. Тъй че ако привеждам доказателства за това че съм предупредил доста отдавна за очакващите ни поразии, що може да натвори наший народний кумир, то е по една единствена причина: белким се приучи немислещата наша природопопулация поне малко от малко да се вслушва в гласовете не на кресльовците, не на менте-анализаторите, не на лъжльовците, а на философите, сиреч, на по-разумно мислещите и търсещите истината хора. (ОЩЕ >>>)
събота, 25 юни 2011 г.
Новобрански неволи
И тъй, стигнах предния път дотам, че една есенна привечер ние, новобранците с прясно остригани коси, се оказахме на някакъв плац, намиращ се нависоко, на един рид, а пък долу, в краката ни, се виждаха светлините на град Самоков. И на Боровец. Там, долу, остана цивилизацията и свободата. А тук, горе, като в лагер ("концлагер"?) сме ние, с нищо невиновните жертви. Разбира се, тъжни сме и омърлушени се гледаме там, на плаца, в оня паметна вечер, понеже добре осъзнаваме, че с "цивилизацията" и "свободата" за нас е свършено поне за 2 години. Много по-късно ние, 18-годишните, ще разберем, че със свободата ни е било свършено много по-отдавна, а и, както изглеждаше тогава, завинаги. Щото имахме злочестината да се родим в комунистическа България. (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Какво да правим със светилището на съветско-българския комунизъм в центъра на София?
Час: 29 юни 2011 г. · 10:00 - 15:00
Място: Студио 5, НДК, вход А3
Създадено от: Yassen Atanassov
Допълнителна информация: Български хелзинкски комитет, Сдружение София Поетики, Сдружение Трансформатори
организират експертна дискусия на тема:
КНЯЖЕСКАТА ГРАДИНА И ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ: памет, култура и градско развитие
В дискусията са поканени да участват граждани на София и представители на Столична община, Областна администрация София – град, Министерство на културата, Национален институт за недвижимо културно наследство.
ПРОГРАМА:
10:00 – 10:05 Откриване на дискусията и представяне на нейните цели и задачи, Юлиана Методиева, Български хелзинкски комитет
10:05 – 10:15 Приветствие от Н.Пр. Юдит Ланг, извънреден и пълономощен посланик на Унгария, председателстваща Европейската комисия (Прочети ДОКРАЙ >>>)
Документ, илюстриращ низостта на "българската" рубладжийска "интелигенция"
Д Е К Л А Р А Ц И Я
Ние изразяваме дълбокото си възмущение от оскверняването на Паметника на Съветската армия в центъра на София! И това става пред погледа на полицейски органи и общински охранители.
Опитите да се оневиняват осквернителите, прЕписвайки им чувство за „хумор” и „детска шега” е кощунство с паметта на милионните съветски хора, които защитиха човечеството от фашистката чума. 27 милиона съветски граждани загинаха от Москва до Берлин! В тяхна чест бяха издигнати стотици паметници в Унгария, Австрия, Чехия и Словения, Румъния и Полша, във Франция и Сърбия и да даже в центъра на германската столица, в Трептов парк. Такъв е и паметникА в София, чиито автори са видни български творци като Васка Емануилова и Любомир Далчев. (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
петък, 24 юни 2011 г.
С какво се мъчите да плашите света, г-н Путин?!
“Трябва отчетливо да разберем, че опитите да се изопачи историята могат да имат много сериозни последствия. По този начин може да бъдат поставени под съмнение ключови принципи на съвременното устройство на света. В такива опити се крият много опасни заплахи, при това с непредсказуеми последствия”.
Според ленинградския дребен кагебист от световен мащаб, „всеки опит за фалшификация на историята на Втората световна война и особено на Великата отечествена война, гаврата с паметта на победителите се възприемат много остро в руското общество“. (Из статията на М.Радев Да си навлечем Путинската ярост)
Напъните на новия кремълски диктатор, кагебиста Путин и заплахите му към света не могат да спрат истината за Втората световна война и съучастието на Сталин в подпалването на тази война. Така се опитваха да отричат избиването на хиляди полски офицери и интелектуалци в Катин, опитваха се да отричат съществуването на тайния протокол към пакта „Рибентроп – Молотов“ от 23.VIII.1939 г. Така както и днес новите кремълски диктатори отново залагат на лъжите и заплахите. (ОЩЕ >>>)
Абонамент за:
Публикации (Atom)