"На многая лета" - Борис Христов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo

Чалга-политиканстването достигна звездни висоти и стана смайващ, умопомрачителен феномен на българския живот

Тия дни е време да се пишат дълбокомислени коментари за "най-значимото" в изминалата, 2011 година - и да се правят интригуващи прогнози за следващата, 2012 година. Отвреме-навреме дори и сериозни анализатори нямат нищо против да се превъплътят в нещо като политологически врачки, които да сведат до знанието на простолюдието не друго, а самото бъдеще. Аз лично нямам влечение към подобен род писания, но все пак ми се иска да обърна внимание на нещичко, което, по моя преценка, има по-голямо, пък дори и съдбовно значение, понеже ще повлияе върху същината на идващите, на задаващите се събития.

Ние, в България, от известно време сме свидетели на една крайно любопитна ситуация, която се нуждае от внимателно тълкуване и вникване. Народът повери съдбините си на един самозванец, именно на Бойко Борисов, който, по презумпция и фактически, всички знаят, че съвсем не става за управник. Не само защото си е чисто и просто една мутра, сиреч, е един бандит. Ала негова светлост, както и подобава за мутра, има ясно изразен авторитарен манталитет, който пък се нрави на голяма част от немислещата българска природопопулация, която го тури на трона. Както писа преди време някакъв анализатор, чието име не помня, у нас стана така, че простотията се възцари и в лицето на Бойко Борисов видя своя вожд, комуто повери съдбините си.

У нас в момента всичко е чалга и всичко е менте; даже и в натрапваната ни "култура", именно в "културния живот", тая мръсна пяна изби съвсем неудържимо, имам предвид същинската чалга като средоточие на съвременната народна душевност. А какво пък да кажем за политиката, за държавния живот, за медиите и за всичко останало?! Ако някой се запита какво е това чалга-журналистика, вместо да му обяснявам, ще напиша едно име - Николай Бареков - и той веднага ще схване за какво става дума. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo

Четете онлайн новия, бр. 1 от 2012 г., на в-к ГРАЖДАНИНЪ

Open publication - Free publishing - More cennosti

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo

Защо ние, българите, и досега проспиваме и пропиляваме всичките си възможности и шансове?

В блога на СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ, под публикацията Подарената свобода се обезсмисля, свободата е ценна само когато е твое собствено постижение анонимен коментатор е написал хубав текст, който трябва да стигне до повече хора; поради което и го препубликувам в отделен постинг; ето го:

Разбира се, че е най-добре сам да постигнеш свободата си, само че това невинаги е възможно и реалистично. Всичко зависи от конкретната ситуация. Левски и другите български революционери изхождат от реалностите на 19 век и са прави, че евентуалното „освобождаване” на България от външна сила по всяка вероятност е щяло да означава само смяна на господаря или поробителя. Тогава великите сили наистина са се разпореждали брутално и безскрупулно със съдбата на по-малките и по-слабите народи.

В 20 век обаче положението е доста по-различно. Съветският съюз не е освободител на Източна Европа, но мисля едва ли някой би оспорил, че Америка е освободителка на Западна Европа от нацизма. Даже можем да приемем, че Америка е освободителка на самата Германия от хитлеризма и на Япония от японския милитаризъм. Само едно малцинство днес в Германия и Япония възприемат американците като завоеватели и окупатори. Намесата на Америка в бивша Югославия – в Босна и Косово – също не беше продиктувана от користни, завоевателни стремежи.

Така че свободата на Западна Европа, на босненците и албанците в Косово наистина е „подарена”, но това почти не намалява ценността й. Тя не е постижение на тези народи, но това не я обезсмисля, както твърдите Вие. Сигурно щеше да е още по-добре Европа сама да се беше разправила с нацизма, а албанците и босненците сами да бяха победили режима на Милошевич, но това беше нереално. (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

Позволявам си да уча младите на свобода - най-прокълнатото нещо из нашите родни български простори!

В тия почивни дни много често си мисля какво да правя, какви действия да предприема след празниците относно съживяването на инициативата ПГЕЕ-Пловдив да бъде наречена на името на Стив Джобс. Сещате се за тая инициатива, за която се вдигна голям шум по медиите преди месец-два. По добра нашенска традиция мина малко време и ето, настъпи отново блаженото спокойствие и тишина, т.е. всичко замря. У нас, в България, ако не знаете, да ви го кажа аз: мъртвилото е предпочитаното състояние, а пък животът, движението, търсенето, творчеството, оригиналността, личността и пр. се оценяват като нещо скандално. За българското училище тия думи важат с още по-голяма сила.

Но огънят съвсем не е угаснал. Всеки ден ученици от училището се свързват с мен, питат, настояват нещо да се предприеме, та да не умре ценната идея. У нас, оказва се, най-важната грижа на някои фактори е да убиват тъкмо най-ценните идеи. Колкото по-ценна е една идея, с още по-голямо настървение я убиват. Да, ама има хора като мен, които не мирясват да работят за сбъдването тъкмо на такива идеи. Щото именно без такива идеи животът ни ниминуемо се превръща в мъртвило.

След отшумяването на медийния интерес към инициативата на голяма група ученици тяхното училище да бъде наречено на името на Стив Джобс, на моя милост, като главен "подстрекател", както и подобава, по хубава българска традиция, бяха изпратени проверяващи, които да ме изловят в нарушения, та белким успеят да ме накажат, а пък, в една по-далечна перспектива, и да ме уволнят. Че са точно такива целите на тази проверка се разбра от начина, по който тя беше проведена. Още не съм наказан, но ми е даден срок да се поправя; обещани са ми нови и нови проверки и дори "външно оценяване" на резултатите на моите ученици с оглед към юли месец да има вече достатъчно мои престъпления, та да бъде поне наказан по-сурово. Намекът е ясен: "Слушкай, ако искаш да папкаш", а също и "Вържи попът, та да е мирно селото". Ний, преподавателите по философия в гимназиите, сме тъкмо нещо като поповете. Прочее, новите епохални реформи в образованието предвиждат тия философски предмети да отпаднат, щото е преценено, че на нашата младеж съвсем не са нужни някакви си там духовни, морални и човешки ценности; щото Азис и Кондю значително по-ефективно определяли ценностите на българската младеж от някакви си там презрени философи! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo

Путин, господарят на Първанов, сряза конците на своята непотребна вече кукла на конци

Чета тази сутрин интересен коментар под заглавие „Газпром” призна това, за което у нас лъжат от години, начело с Първанов, в който между другото пише:

А, „Южен поток” можело да не се строи, изненадващо призна шефът на „Газпром”. Защо? Нали уж беше голямата полза за България и Южна Европа?

Всички помнят, че преди няколко години президентът Първанов нарече подписаните с Русия договори за газопроводи, петролопроводи и АЕЦ „Голям шлем”. Тогава вестник „Комерсант” ги нарече „Голям член за България”. Въпрос на гледна точка…

Но, така или иначе, години наред президентът Първанов и проводници на руски интереси като бившия министър Румен Овчаров обясняваха каква голяма полза за България има от газопровода „Южен поток”. И как този газопровод не противоречал на газопровода „Набуко”, който иска да е алтернатива на руския газ.

Години наред пишехме в e-vestnik, че „Южен поток” не е нищо друго, освен начин Русия да прецака Украйна, през която минава руския газ за Европа. И че този газопровод е от полза само на Русия, но не и за България. През това време руското енергийно лоби у нас, начело с президента Първанов лъжеше последователно как това е в български интерес. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo

Гледайте великия филм "Солярис" на А.Тарковский

ЗАБЕЛЕЖКА: А още един знаменит филм на Тарковский, филмът "Сталкер", може да се гледа ето тук: първа серия, и също втора серия. Също така можете да гледате и филма "Бег" от същия режисьор: първа серия, а също и втора серия. И още един негов филм можете да гледате, филмът "Зеркало".

Приятно гледане! Заслужава си! Наградете се с тоя празник на духа и сетивата!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo

Помен върху гроба на СССР

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo

Бр. 1 от 2012 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата с оглед още преди 1 януари да бъде в ръцете на абонатите си

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo

България сега: по-тъжно стабилна може да бъде само тишината на гробищата!

Лоша ли ще е българската 2012?

Автор: Марк Майнардус, Германия

Привидна стабилност в условията на мизерия, стагнация и растяща инфлация - така изглеждаше българската 2011 година. Тази позната картинка ще се наблюдава и през 2012, твърди германският експерт. Марк Майнардус оглавява софийското бюро на близката до германските социалдемократи фондация „Фридрих Еберт”. Ето какво го кара да направи тази нерадостна прогноза:

Самочувствието на властимащите

„През 2011-та цените на основни стоки за потребление в България са нараснали с една пета на фона на официална инфлация от 5 процента. Излиза, че покупателната способност на повечето българи сериозно е спаднала”, казва Майнардус. През отиващата си 2011-та българите обедняха както никога досега през последните 10 години, смята той. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo

Духът на бездуховността, култът към безсмислието, вярата в нищото

Тексът по-долу е продължение на ето този текст: Обезценяването на ценностите, или какво ще правим ако солта се обезсоли?

Наистина, дали пък тук "не е заровено кучето": дали солта не е застрашена от обезсоляване тъкмо защото човекът е започнал да цени от своята същност не това, което трябва? Прочее, какво цени съвременният човек?

Съвременният човек е изцяло свободен - или поне си въобразява че е толкова свободен, че има пълното право да обърне гръб на всички традиции на човечеството. Твърде измамна, уви, е една такава свобода; от себе си не можем да избягаме, а в жизнените традиции на човечеството е изкристализирал тъкмо оня смисъл, без който не можем. С други думи казано, съвременният човек е нихилист, т.е. е един твърде объркан човек. Нихилист пък е оня, който не цени нищо, или за когото висша ценност е тъкмо нищото. Абсолютно-претенциозната и своеволна свобода неумолимо се превъплъщава в един такъв коварен нихилизъм. Т.е. в произвол спрямо истински значимото за човека.

Ако навремето, преди повече от век, Фридрих Ницше (Friedrich Nietzsche) така страстно и патетично пишеше за съдбовната потребност от преоценка на всички ценности, то в наше време същият този процес е дошъл до крайната си точка: стигнали сме до обезценяването на всички ценности. Преоценката е едно, но обезценяването е съвсем друго, значително по-опасно. Одухотвореният и съзнателен нихилизъм на Ницше - а Ницше сам себе си наричаше нихилист - вече е деградирал до нивото на един инстинктивен, тъмен, безчувствен нихилизъм, по-страшен от нихилизма на хищниците. Един пример за случващото се в тази насока: Андерш Брайвик, масовият убиец от Норвегия. Някои твърде прибързано го обявиха за представител на ницшевия свръхчовек, Übermensch. Онзи същия, описан от Ницше в „Тъй рече Заратустра". (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

Боко пак ни ощастливи с откровенията си и разкри съкровената секретна тайна на участието си в политиката!

Да, не си измислям; он не бил искал да се занимава с политика, милият, ама се било наложило, понеже го били уволнили от толкова харесалия му пост на генерал и главен секретар на МВР! И понеже имали били глупостта да го уволнят, он, подобно на Крали Марка, запретнал ръкави да се занимава с политика, та да да им отмъсти! И ето, отмъсти им, грабна им властта; но да не преразказвам; ето точните му думи, които требе да се изпишат със златни букви върху бъдещия пантеон на най-големи щуротии, що е родила българска политическа глава:

Не исках никаква политическа кариера, исках да си остана главен секретар. Ако тройната коалиция не ме бяха изгонили, сигурно още щях да марширувам по плаца.

Но има и още нещо: от съжалявал, че не знае чужди езици и си бил имал мечта, а именно, да стане полиглот! Тоест да не седи като пълен идиот на срещите на върха на ЕС, ами да може да си обели некоя и друга дума с тоя или оня. Да, ама не: не знае езици. И нема и да научи. Ето какво бил казал по тоя повод он, дадено е в преразказ: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo

Привързаността на Димчо Дебелянов към Долна баня

Тия дни се занимавам с редактирането, коригирането и предпечатната подготовка на книга за моя роден град, която носи заглавието ДОЛНА БАНЯ: ВРЕМЕНА И СЪБИТИЯ; тя е написана от Г.Гаджанов, местен изследовател. В нея попаднах на доста интересни, неизвестни и за мен факти; сега ми хрумна да публикувам в блога някои интересни откъси от нея; започвам с текст за Димчо Дебелянов и Долна баня; ето, моля, запознайте се и вие с тия почти неизвестни факти:

ЗА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ В КОПРИВЩИЦА И ДОЛНА БАНЯ

(По случай 95-та годишнина от гибелта на поета на 2 окт. 1916 г.)

Автор: Георги Гаджанов, Долна баня

През първия срок (септември-декември) на учебната 1950/51 г., по стечение на обстоятелствата, заедно с още трима долнобански юноши – Д.Вл.Джамбазов, Филип Ст. Маникатов и Л.Хар.Стратиев – бях ученик в Х кл. на Копривщенската климатична гимназия „Любен Каравелов”. Паралелката ни се помещаваше в стая на 2-рия етаж в северното крило на сградата (доста години по-късно, училището – основно ремонтирано и пригодено за новото му предназначение – беше превърнато в дом на общината). (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo

Подарената свобода се обезсмисля, свободата е ценна само когато е твое собствено постижение

Публикацията Вечно недоволни мърморковци са не само българите…, която всъщност е отговор на анонимен коментатор на моя теза, изразена в статия, носеща заглавието Не някой друг, а ти самият си изцяло отговорен за всичко, което ти се случва!, предизвика интересна, по моя преценка, полемика, засягаща най-важните, и при това не само български, но и общи човешки въпроси; за да стигне тази дискусия и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, я публикувам отделно; ето какви мисли си обменихме там:

Анонимен: Защо мислите, че българите нямат развито съзнание за свобода? По време на турското робство има безброй бунтове и въстания, а след 1878 връх бързо вземат либералите, които гласуват една много – бих казал – прекалено либерална конституция – Търновската. До Първата световна война въпреки някои прояви на насилие и т.н. България е повече или по-малко функционираща по западноевропейски образец страна, при това в много отношения по-демократична от балканските си съседи.

В периода между двете световни войни и в България има авторитарни уклони, но тя е по-демократична от много западноевропейски страни, например Германия, Италия Испания, Португалия. Дори след забраната на партиите 1934 има Народно събрание и свободни избори! След 1944 в България има първото и най-продължително антикомунистическо движение в Източна Европа – горяните – от 1945 до 1956! След 1989 българите стояха най-дълго от всички източноевропейци по улици и площади – и т.н.

Така че тезата за това, че българите не разполагат със съзнание за свободата следователно не намира опора във фактите. На мен ми се струва, че тази теза се е появила в периода на комунизма и нищо чудно нарочно да е насадена от ДС и КГБ в масовото съзнание. Не ми е известно преди 9 септември 1944 да е акцентирано върху това. Напротив, българите тогава по-скоро са имали съзнание за себе си като изключително свободолюбив народ, стигащ до анархизъм. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo

Скептичният вариант за тълкуване на събитията в Русия, придружен от мое кратко опровержение

Всички демократи бихме искали в Русия да има истинско демократично движение и автентични протести, но в случая има много моменти, които ме карат да бъда скептичен.

Комунистите преследват гъвкав дългосрочен антизападен план, разработен още в 1958-60 под ръководството на Хрушчов и Мао. Мирните революции в Източна Европа, разпадът на СССР, забраната на КПСС и т.н. са част от този план. Русия днес по всяка вероятност се управлява от някакво секретно политбюро, някакъв вътрешен кръг от стратези, от който Путин е само част. Не е ясно какво става в Русия сега. Възможно е наистина да става дума за автентични протести, но това е най-малката вероятност.

Това не са първите фалшифицирани избори след 1991, напротив, почти всеки вот беше манипулиран, особено фрапантно 1996, когато всъщност спечели Зюганов, а не Елцин. Защо точно сега има такова недоволство? Освен това твърде показателен факт е, че Горбачов се изказа против Путин и за провеждане на нови избори. Това е доста странно. Горбачов не си хвърля думите на вятъра. Той почти сигурно е един от руските „стратези”. Така че е твърде възможно да сме свидетели на поредния сценарий в угода на стратегическите цели на Кремъл. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo

Да си спомним: "Болен ми лежи Миле Попйорданов", пее Костадин Гугов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo

Музикален поздрав за българите, пръснати по целия свят - пеят два най-прочути български гласа

Гюрга Пенджурова - "Омиле ми ягодо"



Борис Машалов - "Заблеяло ми е агънце"

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo

А някои нации имат и такива премиери...

Влизайки в мъжката тоалетна на Камарата на общините, Чърчил с неудовлетворение видял своя идеен и политически противник Клемънт Атли и се отправил към най-отдалечения от него писоар.

- Нещо сте много дистанциран днес, Уинстън? - подхвърлил Атли.

- Ами да - отвърнал Чърчил - Знам, че всеки път като видите нещо голямо, искате да го национализирате.

***

Докато Чърчил бил Премиер, един от министрите му веднъж се опитал да ходатайства за свой родственик.

- Сър, споменал ли съм ви за моя племенник... - започнал той. (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

Обезценяването на ценностите, или какво ще правим ако солта се обезсоли?

Тия празнични дни, в които сякаш съм по-свободен - поне на държавната работа не ходя, иначе в къщи се спуквам от работа, т.е. от четене, редактиране писане! - ми се иска да седна и да напиша един по-сериозен, труден, искащ по-голяма концентрация текст. Философски текст или статия. Имам и, както се казва, идея: обезценяването на ценностите. Просто трябва да се настроя и да седна да пиша. Но тъй като темата е голяма, все отлагам ли отлагам. Ето и сега пиша за това какво трябва да пиша, а не сядам да запретна ръкави и сериозно да се захвана със самото писане.

От друга страна имам и най-авторитетна подкрепа, която намирам в Библията, в Светото Писание. Тъй че се двоумя дали да не нарека текста си "Обезсоляване на солта"; наистина, дали да не му дам едно такова заглавие?! Изглежда ценностите ни са "соленото" у нас, които сме наречени там, в Светото Писание, "солта на земята". Ето по-точно какво пише там по тоя въпрос:

"Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората." (Матей 5:13) "Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си." (Марк 9:50) "Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?" (Лука 14:34)

Прочее, кое е това, което именно нас, хората, човеците, "солта на земята", ни прави "солени". Кое ни държи да не се "обезсолим"? Кое е "соленото" у нас самите - ето и за това си заслужава да се помисли най-напред. Нека да опитам. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo

Речите на Алексей Навальный и Борис Немцов на митинга на 24 декември 2011 г. в Москва

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo

Вечно недоволни мърморковци са не само българите...

Написаното - Не някой друг, а ти самият си изцяло отговорен за всичко, което ти се случва!- е на моменти поетичен и фееричен текст, но аз ще бъде по–прозаичен.

Тук се рисува някаква крайна, апокалиптична картина на българите и българското общество, която, както повечето генерализации, не отговаря на истината. Светът и обществото са далеч по-многопластови и сложни. А доколкото констатациите са верни, те важат за цялото човечество. Нима американците, португалците, гърците и филипинците и др. не се измъчват от безумни тъпи страсти и не са недоволни мърморковци? Впрочем мърморенето и оплакването не е български, а най-вече германски патент, и то при германския стандарт. Не ми се мисли как биха мърморили германците, ако имаха български стандарт.

Та наистина ли всичко това е присъщо само на българите? Излиза, че измежду всички 7 милиарда души на планетата има 8 милиона, които са абсолютно изключение. Българите са, така да се каже, богоизбран народ, макар и в отрицателен смисъл. Това е абсурдно.

Разходете се малко по света, запознайте се с други народи и култури и ще видите, че не е така. Навсякъде хората са, общо взето, едни и същи, навсякъде готвят само с вода. Тези дни гледах филмчета за Северна Корея и се оказа, че въпреки свирепата диктатура и там хората не са загубили напълно човешкия си облик. И те имат глава, тяло, две ръце и крака и се държат повече или по-малко нормално, разговарят за литература и изкуство и т.н., даже имат чувство за хумор. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo

Бог е Любов и Доброта

Честито Рождество Христово!

Г-н Грънчаров, на теб, на твоето семейство и на всички мои почитатели в твоя сайт пиша ето това:


Бъдни вечер е навечерието на най-прекрасното чудо в колективната душа на човечеството. Тя вещае, че доброто и Светлината имат бъдеще. Разкрива ни, че и в най-дълбокия мрак пред нас блести заревото на Божествената ни същност, че всички ние сме изгубени, объркани и страдащи частици на самия Бог.

С раждането на Младенеца Създателят добива човешка същност, а човекът - божествена. И ние разбираме, че на Изток има една звезда, която ни сочи пътя на завръщането към нашия небесен Отец.

Но тоя път не е широка магистрала, съградена от самодоволни нищожества, болни от политическа мегаломания. По него не се върви с луксозни лимузини, както се движат висши духовници, забравили силата на смирението, скромността и простотата. Не, към звездата на Бог ни води една стръмна и тясна пътека.

По нея се движат босоногите, уморените, бедните и страдащите. Тя е за героичните жени, които слугуват в чужди краища, за да подкрепят семействата си, за доблестните мъже, незабравили род, дълг и Родина, за самотните, тъжните, низвергнатите, „социално слабите”.

Бог е Любов и Доброта. Той няма фаворити. Ала Той не може да ни води за ръка. По пътеката към Него можем да стигнем единствено сами, със сърцата и душите си, със страдание, покаяние и любов.

Желая от сърце на всички благословен и добър път към Светлината! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo

Российская демократическая революция против самодержавия началась: браво, российские демократы!!!

Препечатвам и тук, в блога си, публикация в моя рускоезичен блог, наречен ДНЕВНИК ФИЛОСОФА; правя го, за да се прочете това мое обращение към руските демократи и от читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; скоро ще напиша и по-разгърнато обръщение към демократите в Русия; а засега ето какво написах там:

ЗАМЕЧАНИЕ: Прочитайте интересного комментара этих собитий, сделанного одним из самых активных участников в ними, вот здесь:

Переговоры или революция. Что дальше?

ЗАБЕЛЕЖКА: Прочетете интересния коментар на тия събития, направен от най-активен участник в тях ето тук:

Переговоры или революция. Что дальше?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo

Руската демократична революция започна: браво, руски демократи!!!

ЗАБЕЛЕЖКА: Прочетете интересния коментар на тия събития, направен от най-активен участник в тях: Переговоры или революция. Что дальше?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo

За да се възрадвате, първом полюбете свободата, първом се влюбете в нея

Работата ми по поредицата от есета, наречена (условно, засега) Преживяното в ерата на комунизма отива към своя край. Разбира се, може още много да се пише, но ми се струва, че според замисъла ми за тия есета е важна идеята, същината, а не детайлите, емпирията. Не мисля, че отплесването в описанието на подробности може кой знае колко да обогати една такава бъдеща книга, която вече получи контурите си. За мен е важно да бъде доловен и предаден духът, така да се каже, на онова време - и ако това е постигнато поне отчасти, тогава съм изпълнил задачата си.

Пък и една такава поредица винаги може да бъде допълвана, по един или друг повод от съзнанието могат да бъдат измъквани нови и нови забравени истории. Никога в тая сфера - животът, човекът, съзнанието, търсенето на истината и пр. - окончателно и веднъж-завинаги не могат да бъдат решени всички проблеми, т.е. никога не може да се стигне дотам, че всичко докрай да бъде казано. Аз пък и изобщо не се стремя към подобна изчерпателност, понеже не пиша хроника на случилото се, а нещо съвсем друго. Ето че сега, воден от тия мисли, ми се налага да напиша едно завършващо поредицата есе, да сложа точката, а пък по-нататък ще видим какво ще се получи с тия текстове. Разбира се, трябва още много да се работи по тях, та да добият един по-приемлив от естетична гледна точка вид; примерно, налага се да се измислят съвършено нови заглавия и книгата да бъде структурирана, пък после и озаглавена по-сполучливо. С няколко думи казано, имам още много работа по нея.

Не ми се иска да обединявам в едно всички мои, така да се рече, "автобиографични" писания, пръснати иначе из книгите ми. Идеята да ги обединя, та да се получи нещо като мемоари, ми е съвсем чужда. Със съвсем друга цел съм писал тия неща. Каква именно е била целта всеки ще може да разбере ако се зачете по-сериозно в тях. (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

Има поне един български политик, който вярва в Бога; чуйте какво казва той:

ЗАБЕЛЕЖКА: Ако клипчето не тръгва по-горе, можете да го чуете ето ТУК.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo

Всичко ще постигнем ако добротата от сърцата си не сме изгонили

Честито Рождество Христово! Бъди жив и здрав, нека всички да сме живи и здрави - и нека да останем все така добри! Нека да се постараем да запазим добротата в сърцата си! Добротата от сърцата си нека не гоним! В никакъв случай не бива да допускаме да заразим сърцата си със злоба, с високомерие, със завист, с жажда за мъст!

Това според мен е най-важното; всичко останало в живота ни ще се подреди ако добротата от сърцата си не сме изгонили! Нека да се стараем да бъдем човеци, и то в един най-истински, във възвишения смисъл на тая дума!

Какво ще кажете, възможно ли е това, а? На мен ми се струва, че това съвсем не е така трудно - както може да изглежда на пръв поглед.

Само ако опитаме ще разберем сами, сиреч, ще се убедим, че е точно така. Всичко ще постигнем на тоя свят и в този живот ако добротата от сърцата си не сме изгонили. Поне това запомнете от мен, стария философ...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo

Разкаянието на един набеден мошеник, снабдено с призив за повече доброта

Искам да допълня нещичко към разказаната история в есето Една странна, много чудна, направо почти мистична история. Тая забележка я пиша ето сега, почти три години след събитията, които представя самото есе. Дълго мислих дали да напиша това допълнение, но ето, сметнах, че си заслужава. Сами ще разберете защо е така като прочетете нижеследующите думи.

Получи се по-късно някакво твърде неочаквано продължение на самата история около издаването на книгата ми, носеща заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия, която всъщност е главната моя книга, систематичното изложение на моите идеи. Не, нямам предвид това, че и тая моя книга стои арестувана вече трета година по борсите и складовете и не е допускана даже до книжарниците; книжарите просто не я щат, била "елитарна" или не знам каква си, а всъщност я оценяват за "непазарна", сиреч, основателно мислят, че от книгата ми няма да забогатеят; това обаче е разбираемо, като се вземе предвид в каква страна живеем; живеем в страна, в която материализмът и атеизмът са в своята стихия, как тогава книга като моята, в която се пише за духовни неща, да може да бъде оценена в страна като нашата?! Имам предвид обаче в случая за нещо съвсем друго, наистина неочаквано.

Става дума за спонсорите на книгата ми от Испания, за които ви писах. С тия хора, мъж и жена, живеещи е работещи заедно, до едно време имахме чудесни отношения. Но в един момент всичко рухна. Ето какво стана. Разказвам го, щото може да хвърли някаква светлина върху най-важния въпрос: какви всъщност сме ние, българите. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo

Една странна, много чудна, направо почти мистична история

Вчера написах есето "Здравеопазването" като пръв помощник на жестоката машина за убиване, наречена социализмо-комунизъм, с което продължих поредицата си за преживяното при комунизмо-социализма; тия, прочее, заглавия на отделните есета - а поредицата, както и да го погледнем, напредва и скоро ще придобие очертанията на една нова книга - са съвсем условни; предстои "сглобяването" на книгата, при което неизбежно ще трябва да изобретя нови, по-подходящи заглавия на отделните й части. Тая сутрин, признавам си, не ми се пише много за разните му там работи, които съм преживял преди толкова години, макар че ако се понапъна, все нещичко ще напиша; но пък няма накъде толкова да бързам, дето се казва, и аз съм човек и имам право на поне малко почивка в един такъв празничен ден, поради което решавам да постъпя своеобразно; ето как.

Почти преди три години вече написах един текст, който носи ето какво заглавие: Една много странна, но и чудна, а също и мистична, т.е. съвсем "лудешка" история. Как и защо съм го написал е казано там, в самия текст, и сега изобщо няма да се повтарям. Тази сутрин се сетих за този текст, намерих го, и, четейки го, прецених, че той по един най-естествен начин влиза и се вгражда в поредицата от есета за преживяното при комунизмо-социализма. Разказаната там история напълно съответства на духа на тия сегашни мои есета, поради което тази сутринм мога просто да ви отпратя към упоменатото есе - стига някой изобщо следи поредицата, в което твърде много се съмнявам. Като капак на всичко в нея се представят някои събития, случили се тъкмо през тия дни, но преди няколко години; става дума за дните на коледните и новогодишни празници, тъй че препубликуването му точно сега, днес, на първия ден на Рождество Христово, е съвсем подходящо. Както и да е; ето какво съм написал там; препечатвам текста тук с най-незначителни редакционни промени: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo